Председател. - Следващата точка е разискването по шест предложения за резолюция относно Гуантанамо: предстоящо решение за смъртно наказание⁽¹⁾.

  Charles Tannock, автор. – (EN) Г-н председател, групата Европейски консерватори и реформисти счита, че смъртната присъда е въпрос на лична съвест за всеки член на ЕП, и въпреки че приемаме общата позиция на ЕС за противопоставяне на екзекуциите при всякакви обстоятелства, въпросът е, че много милиони европейски граждани – наши избиратели, все още подкрепят смъртното наказание.

Освен това резолюцията се отнася до потенциално налагане на смъртно наказание на някои от най-опасните терористи в света, които не се колебаят да кроят планове за избиване на хиляди невинни хора. И наистина, докато четях резолюцията, си мислех за моите собствени избиратели, които бяха безмилостно взривени от подстрекавани от Ал Кайда терористи преди шест години в Лондон. Борбата срещу световния ислямски тероризъм представлява несъразмерна война с непредвидими резултати и безпрецедентни последици, и сега е необходима нова философия на правото, която да се заеме с този въпрос в международен план.

Лагерът за задържане в залива Гуантанамо е отражение на тази трагична ситуация. Той е също така отражение на факта, че Съединените американски щати носят несъразмерна част от товара на световната война срещу терора. Разбира се, всички съдебни процеси, предприети от органите на САЩ – а това в крайна сметка е държава с демокрация, която споделя нашите общи ценности – трябва въпреки всичко да се провеждат справедливо, с всички правни гаранции на един подобаващ процес и в идеалния случай, от граждански съдилища.

  Ana Gomes, автор. – (EN) Г-н председател, Европа напълно се противопоставя на смъртното наказание. То следва да бъде премахнато, а ЕС и по-специално върховният представител и бъдещото полско председателство, както и всички държави-членки трябва твърдо да изискат от САЩ да изключат смъртното наказание като възможност при първото дело за затворник в Гуантанамо, което ще се разглежда от военна комисия. Делото на Abd al-Rahim al-Nashiri, гражданин на Саудитска Арабия, трябва да установи този стандарт.

За репутацията на САЩ по отношение на правата на човека не само ще бъде позор затворникът да бъде оставен да чака изпълнението на смъртната си присъда, но това ще има напълно обратен ефект в борбата срещу тероризма. Президентът Обама се е ангажирал да сложи край на възмутителното наследство от президента Буш на погазване на международното право в името на националната сигурност. Президентът Обама трябва още да спази обещанието си и да затвори Гуантанамо – област, в която държавите-членки биха могли и би трябвало да му помогнат повече. Но и Конгресът също следва да му помага и да се стреми да му повлияе за промяна на решението за възстановяване на системата на военните комисии, тъй като то не предлага гаранции за справедлив процес, и трябва също така да промени решението за задържане за неопределен срок на затворници, срещу които не са повдигнати обвинения.

ЕС трябва да бъде съвсем наясно по този въпрос: да бъдат обвинени или да бъдат освободени. Г-н Abd al-Rahim al-Nashiri е затворник в САЩ от девет години и той твърди, че е бил тайно задържан от ЦРУ в таен център за задържане в Полша. Затова бъдещото полско председателство на ЕС има специалната отговорност да бъде справедливо към човек, който е бил подложен на изтезания, на незаконно задържане и сега е изправен срещу несправедлив процес пред военен трибунал. Време е да се внесе яснота както в Съединените американски щати, така и в Европа.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, бих искал да попитам къде г-жа Gomes е получила информацията за тайни центрове за задържане в Полша? По този въпрос се провежда разследване в Полша и досега няма никакво доказателство за съществуването на такива центрове. Вероятно наистина са съществували, но за това няма доказателства. Така че аз се интересувам от източника на тази информация.

  Ana Gomes, автор. – (EN) Г-н председател, Парламентът проведе разследване за така наречената програма за извънредно предаване и членове на Парламента отидоха в Полша и в две други държави, включително Румъния, за които има твърдения, че съществуват тайни затвори. Понастоящем знаем, че има известни разкрития за Литва и в тази държава е започнало парламентарно разследване.

От полското председателство не очакваме друго, освен надлежно разследване за установяване на истината относно тези сериозни твърдения.

  Marie-Christine Vergiat, автор. – (FR) Г-н председател, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица взе решение да не подкрепя настоящата резолюция относно Гуантанамо. Ние не осъждаме нейното съдържание, по-скоро я считаме за доста безсилна. Що се отнася до мен, съжалявам за начина, по който работихме при разработване на настоящата резолюция.

Колко предпазливи бяхме в начина, по който говорихме за осъждане на нарушенията на правата на човека, извършени от държава, която претендира, че е най-демократичната в света, в която все още съществува смъртното наказание и за която Гуантанамо е нагледен пример пред света за нарушения на правата на човека и международното право, извършени в името на борбата срещу тероризма.

Хора са били задържани почти десет години на тази част от кубинската територия, с единствената цел да се избегне щатското правораздаване и независимо от липсата на доказателства срещу някои от тях. За тях това е случай на произволно задържане. Още по-лошото е, че някои от тези затворници са били изтезавани, включително на европейска земя – в Румъния, Литва и Полша. За това обаче не трябва да се говори. Ние можем да изнасяме лекции на целия свят за правата на човека, но сме неспособни да ги приложим на собствената си територия.

Не трябва дори за говорим за това днес, в настоящата резолюция! Най-искрено съжалявам за това и считам, че не това е начинът, по който ще насърчим зачитането на правата на човека по света.

Да, от решаващо значение е да се предотврати смъртната присъда, която налагат на г-н Abd al-Rahim al-Nashiri и на много други, но поне бихме могли много по-твърдо да осъдим позицията на Съединените американски щати в това отношение, най-малкото, докато изразяваме съжаление във връзка с промяната в отношението от страна на президента Обама, особено що се отнася до военните съдилища.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Cristian Dan Preda, автор. – (RO) Г-н председател, аз имам въпрос към г-жа Vergiat и съжалявам, че не можах да го задам и на г-жа Gomes. Като се позовава на тези твърдения срещу Румъния, точно както г-жа Gomes направи по отношение на Полша, дали г-жа Vergiat счита, че те помагат за случая на al-Nashiri? По какъв начин позоваването на тези твърдения ни помага да определим средствата, чрез които можем да предотвратим смъртното наказание? Или пък дали в известен смисъл нашата резолюция е не относно смъртното наказание, а относно тези твърдения?

  Marie-Christine Vergiat, автор. – (FR) Г-н Preda, ние бяхме заедно на едно и също заседание, но не споделяме едни и същи възгледи на тези следобедни заседания в четвъртък. Аз към против прилагането на двойни стандарти по отношение на правата на човека. За някои държави ние прекаляваме и правим обширни и детайлни изявления, а за други доста предубедено взимаме под внимание конкретни положения. От тази гледна точка заседанието, което беше проведено за подготвяне на настоящата резолюция, беше фарс и затова аз го напуснах.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Charles Tannock (ECR). - (EN) Г-н председател, бих искал за попитам г-жа Vergiat дали е вярно, че нейната омраза наистина е насочена към Съединените американски щати в тяхната война против терора, а не към въпроса за смъртното наказание? Никога не съм чувал нейната група да осъжда екзекуциите на хора на места като Куба или дори Китай, където това, за съжаление, се случва често.

  Marie-Christine Vergiat, автор. – (FR) Г-н Tannock, насочвам Ви към моите изявления относно Куба. Аз казах, че осъждам злоупотребите с правата на човека навсякъде по света, в Куба, както и навсякъде другаде.

В това отношение нямам нужда от Вашите поучения. Аз не защитавам християни, изправени срещу мюсюлмани. Защитавам всички хора, които живеят на планетата, за да могат да живеят свободно и равноправно – всички!

  Cristian Dan Preda, автор. – (RO) Г-н председател, бих искал да предложа да се концентрираме конкретно върху делото на al-Nashiri. Съществува възможност да бъде наложена смъртна присъда по време на провеждания от военна комисия процес срещу Abd al-Rahim al-Nashiri. Бих искал да Ви напомня, точно както направи и г-н Tannock, че al-Nashiri е обвинен за много сериозни престъпления, включително участие в нападенията срещу американски самолетоносач и петролния танкер MV Limburg. Нашето принципно противопоставяне на смъртната присъда трябва да ни накара да поискаме от органите на САЩ да не налагат смъртната присъда.

От друга страна, бих искал да кажа, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) е считала и счита силните трансатлантически връзки за приоритет, който да се основава на убеждението за съществуване на набор от общи ценности и на зачитане на правата на човека. Всички ние, в Парламента, сме единни в пълното отхвърляне на актовете на тероризъм и в изразяване на своята подкрепа за жертвите на нападенията. Въпреки това съжалявам, че демокрация като тази на Съединените американски щати и диктатури, каквито г-жа Vergiat защитава пряко или косвено, са обединени заедно.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Ana Gomes, автор. – (EN) Г-н председател, бих искала да попитам г-н Preda какво ще каже по повод факта, че тази сутрин в Парламента много колеги, включително и аз, чухме комисаря по правата на човека към Съвета на Европа, г-н Томас Хамарберг, да казва ясно, в отговор на въпрос в тази област, че той наистина има потвърждение на сериозните подозрения за съществуването на тайни центрове за задържане в Полша и Литва, и в Румъния, и че очаква разследванията да продължат.

Нека да кажа, че не изпитвам неприязън към САЩ. Изпитвам само възхищение към САЩ, които защитават правовата държава и правата на човека, и към САЩ, които се разграничават от терористите, чиято цел наистина е да обезценят принципа на правовата държава и да нарушават демокрацията и правата на човека.

  Cristian Dan Preda, автор. – (RO) Позволете ми да се възползвам от възможността и да кажа, че много съжалявам, че по време на цялото това разискване Вие не повярвахте на позицията на румънските органи. Трябва да Ви напомня, че Румъния е член на Европейския съюз и аз считам, че ние, най-малкото, можем да имаме доверие на партньорите си. Всъщност искам да Ви напомня, че румънските органи винаги са предоставяли цялата информация, изисквана по време на международните разследвания. На всички разследващи лица беше предоставен достъп до летищата в Отопени, Букурещ и Констанца, както и до базата към Сателитния център в Торехон. Работата винаги е била извършвана в атмосфера на сътрудничество и няма начин тези действия да бъдат убедително потвърдени. Аз наистина не разбирам защо в тази игра с подхвърляне на едни и същи отговори през цялото време Вие изобщо не вярвате на органите на властта на държава партньор. Г-жо Gomes, Румъния е част от Европейския съюз и не би трябвало да бъде обърквана с държавите, които обсъждаме на заседанията на Парламента всеки четвъртък.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Marie-Christine Vergiat, автор. – (FR) Забелязвам, че г-н Preda се отклонява много от положението, което обсъждаме, за да се притича на помощ на Румъния, но не това имах предвид.

Съжалявам, че той сипе обиди върху мен - така го възприемам. Съжалявам, г-н Preda, но аз никога не съм защитавала тук, в Парламента, или някога друг път в живота си нито една диктатура където и да било по света. Винаги съм осъждала злоупотребите с правата на човека навсякъде, където се извършват.

Затова учтиво бих го помолила да оттегли коментарите, които направи по отношение на мен, и му благодаря предварително.

  Cristian Dan Preda, автор. – (RO) Г-н председател, бяха разбрал, че ще се задава въпрос, но такъв не ми беше поставен. Това, което бих искал да кажа, е че аз все пак считам, че е погрешно да слагаме наравно и да разглеждаме по еднакъв начин демокрации като тази на САЩ или на държавите-членки на ЕС, и държави и общества, в които властта се упражнява по авторитарен и тоталитарен начин, като обикновените граждани са подложени на изключителни издевателства. Това е, което исках да кажа. Ако г-жа Vergiat се е почувствала обидена, много съжалявам за това.

  Renate Weber, автор. – (EN) Г-н председател, не знам дали ще гласуваме в подкрепа на резолюцията, но вероятно ще го направим след това разискване. Считам, че този въпрос е добър пример за това какво означава да си в съгласие със собствените си принципи и ценности, защото Парламентът в няколко случая е говорил открито против смъртното наказание навсякъде по света. Изказвал се е и относно това какво означава справедливо съдопроизводство. В случая на al-Nashiri тези две основни права на човека са изложени на риск.

Справедливото съдопроизводство изключва военни комисии. Ние вече критикувахме тази система, тъй като тя във всяко едно отношение не отговаря на международните стандарти за справедлив процес. Освен това в случая гражданин на Саудитска Арабия е изправен пред смъртно наказание, наложено от военна комисия, въпреки че през 2009 г. специалният докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции специално поиска от САЩ да не разглеждат углавни дела пред военни комисии.

Групата на либералите в Парламента остава напълно ангажирана с борбата срещу тероризма, но без никакви отстъпки по отношение на зачитането на правата на човека и основните свободи.

  Barbara Lochbihler, автор. – (DE) Г-н председател, г-н Йотингер, първоначално настоящото правителство на САЩ говореше открито в подкрепа на затварянето на затвора в Гуантанамо.

За съжаление, правителството на САЩ не можа да продължи в същата посока, след като направи своето изявление. Това включваше премахване на създадените там военни комисии, защото не отговарят на никакви стандарти за справедливи съдебни процеси. Това прави факта, че е налице решение за предстояща смъртна присъда, и заплахата за екзекуция още по-тревожни. Ето защо нашата резолюция настоятелно призовава всички институции на ЕС и държавите-членки да направят всичко възможно за предотвратяване на изпълнението на екзекуцията на г-н al-Nashiri.

Ние отново призоваваме САЩ да наложат мораториум върху смъртното наказание и да се присъединят към световното движение, в което 96 държави са взели необратимо решение за премахване на смъртното наказание. Броят на държавите, които са запазили смъртното наказание и все още го прилагат, е намалял на 58. Това е положителна стъпка.

Г-н al-Nashiri е бил задържан в таен затвор в Полша, създаден от ЦРУ, където е подложен на силни изтезания. Ние, европейците, трябва най-накрая да постигнем споразумение за нашите общи отговорности по отношение на такива сериозни нарушения на правата на човека. Практиката нещата да бъдат премълчавани и потулвани, и да се позволява на отговорните за това да останат до голяма степен защитени от наказателно преследване, не трябва да продължава. Днешното разискване показва също така, че не е от полза да се говори без основания за антиамериканизъм или антиевропейски настроения. Вместо това трябва да работим с факти, включително източниците, които спомена г-жа Gomez. Освен това специалните докладчик на ООН за изтезанията представи полезен документ по време на последното заседание на комисията, който доказва, че такива затвори са били създадени от ЦРУ в Полша.

  Bernd Posselt, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, САЩ не са най-голямата демокрация в света, както каза един от ораторите. Въпреки това мисля, че САЩ няма да се впечатлят, когато втората най-голяма демокрация в света след Индия – Европейският съюз – рухне, поради вътрешни полемики по тази важна тема.

Темата е изключително сериозна и с право беше казано, че нашето партньорство със САЩ се основава на правата на човека. Ние се борим в подкрепа на принципа на правовата държава. Гуантанамо е зона, в която националното и международното право не се прилагат и затова тя е против принципите на международното право. Ние се борим против военната юрисдикция и в подкрепа на правовата държава, която е несъвместима с военна юрисдикция. Ние се борим за правото на живот, а то е несъвместимо със смъртната присъда. Борим се за правата на човека, а тези права се нарушават в Гуантанамо. Ето защо ние трябва много ясно да обясним на важен съюзник като САЩ, че не сме готови да приемем това. Позицията на Парламента е била именно такава от самото начало и във всички групи. Това е позицията и на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Гуантанамо трябва да бъде закрит. Дори терористите имат човешки права, но на тях, разбира се, трябва да им бъде наложено законно наказание в интерес на техните жертви. Те обаче трябва да бъдат обект на нормална съдебна процедура.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Charles Tannock (ECR). - (EN) Г-н председател, изключително много уважавам г-н Bernd Posselt. Най-голямата демокрация в света, разбира се, е Индия. Аз никога преди не бях чувал Европейският съюз да бъде описван като държава. Би ли могъл той да потвърди дали това е становището на неговата група, а именно, че Европейският съюз е държава, наравно с Индия, Бразилия, САЩ – най-големите държави с демократично управление в света, така да се каже?

  Bernd Posselt, (PPE). – (DE) Г-н председател, аз следвам традицията на Уинстън Чърчил, който е казал, че трябва да построим един вид Съединени европейски щати.

  Justas Vincas Paleckis, от името на групата S&D. – (EN) Г-н председател, продължаващото съществуване на смъртната присъда в САЩ и обстановката в залива Гуантанамо подкопават законността на Съединените американски щати като наш партньор в насърчаване на напредъка в областта на правата на човека. Аз ценя високо призива, който президентът Обама направи преди, за закриване на Гуантанамо, но все пак трябва да видим решителни действия от страна на правителството на САЩ в отговор на тези призиви или предприемане на мерки за реформиране на тяхната система за справяне със затворници, по-специално в случая с al-Nashiri.

Не е възможно да се обясни на хората в Европа или в света защо смъртната присъда, която е премахната в Украйна, Русия, Азербайджан и навсякъде другаде в Европа, с изключение на Беларус, все още съществува в САЩ. Считам, че не след дълго ще получим добри новини от Америка по този въпрос.

  Marietje Schaake, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, едва ли някой ще възрази, че тероризмът трябва да бъде спрян и че заподозрените трябва да бъдат съдени и държани отговорни, да бъдат изправени пред съда в справедлив процес, но в така наречената война на терора ние рискуваме да компрометираме точно тези свободи и ценности, които твърдим, че защитаваме срещу унищожението чрез тероризъм. Ако допуснем основните права и свободи да бъдат подкопани, ние ще позволим на терористите да победят. Ако действаме несправедливо, ние ще бъдем по-малко надеждни, дори слаби.

Обявяването на края на войната срещу терора беше една от първите повратни точки, до които достигна президентът Обама. Неуспехът със затварянето на залива Гуантанамо обаче буди разочарование, а ние трябва също така да погледнем и към себе си, в Европа. Ние не искаме да приемем останалите затворници и трябва да получим яснота относно участието в извънредно предаване и извънсъдебни действия, включително изтезания на европейска земя. Да, ние трябва да се придържаме към най-високите стандарти и да отворим тази тъмни страници на най-новата история на ЕС. Това означава, че трябва да можем да говорим открито за страните, които участват. Дори тук, в Парламента, това все още, изглежда, е трудно.

ЕС и САЩ трябва да работят заедно, не в нарушаване на правата на човека, а по-скоро в справяне с най-непосредствените заплахи в света. Ние най-общо споделяме най-важните ценности, но разликата в нашата позиция относно смъртната присъда, която аз се гордея да кажа, че е забранена в Европа, прави нашите съвместни призиви и действия по-малко ефективни и по-малко надеждни в световен мащаб. Нека да водим с примера си в свободния свят и нека да бъдем известни със своето зачитане на правата на човека, без значение дали имаме работа с приятели или с врагове.

  Heidi Hautala, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, бих искала да благодаря на всички колеги, които ми напомниха за това, че за правата на човека може да се разсъждава само на основата на недискриминационно третиране на всички нарушения на правата на човека, навсякъде където се случват. Това се отнася също и до нарушенията, които се извършват вътре в Европейския съюз или извън него. Считам, че е дошло времето, когато Парламентът трябва погледне отново към възможното участие на държави-членки в случаите на извънредно предаване и на тайни центрове за задържане.

Мисля, че никой не трябва да се страхува да се изправи пред истината и Парламентът наистина би могъл, с нов доклад по този проблем, да хвърли светлина по въпроса и също така да премахне неоснователните твърдения и подозрения.

Както беше споменато тази сутрин, комисарят по правата на човека към Съвета на Европа, г-н Томас Хамарберг, на когото аз много се възхищавам, ни обясни, че случаят не е приключен и че нещата още продължават, и че той много би искал Парламентът да сътрудничи на Съвета на Европа по този важен въпрос.

  Paul Murphy, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-н председател, лицемерието на империалистическите сили и неискрения им език, който използват, като говорят за правата на човека, се демонстрира най-нагледно зад телената ограда в залива Гуантанамо. Сега архивите на WikiLeaks дават още по-ясна картина на най-грубите нарушения на правата на човека, които се извършват там – широко прилаганото давене и други форми на брутални изтезания за изтръгване на признания и информация – и също така разкриват, че в Гуантанамо стотици хора са държани без наличието на реални доказателства срещу тях.

Въпреки това Барак Обама не само се отказа от обещанието си за затваряне на този ужасен затвор, но сега одобри възобновяването на военните процеси за затворниците. Тази „адска дупка“ трябва незабавно да се затвори, като всички затворници там получат достъп до справедлив процес пред граждански съд, всички тайни затвори на ЦРУ в Европа, в които се прилагат изтезания, трябва да бъдат затворени, да се сложи край на използването на летище Шанън в Ирландия за военни полети и за полети за извънредно предаване на затворници, и трябва да се премахне варварската смъртна присъда.

(Ораторът приема да отговори на въпрос, зададен чрез вдигане на „синя карта“ съгласно член 149, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Cristian Dan Preda (PPE). – (RO) Г-н председател, бих искал да попитам г-н Murphy дали може също така много накратко да опише как са изтезавани политическите затворници в Куба.

  Paul Murphy, (GUE/NGL). - (EN) Г-н председател, подобно на г-жа Vergiat, аз не подкрепям изтезанията. Не подкрепям злоупотребата с правата на човека където и да се извършва. Мисля, че тук разговаряме за залива Гуантанамо, мисля, че говорим за тайни затвори, за груби нарушения на правата на човека и мисля, че те се извършват в най-голямата империалистическа сила в света – Съединените американски щати – и тя следва да бъде осъдена тук.

  William (The Earl of) Dartmouth, oт името на групата EFD. – (EN) Г-н председател, Гуантанамо е важен, но нека го погледнем обективно. Общият брой на затворниците в Гуантанамо, откакто е отворен, е 775. Ако сега погледнете тази пленарна зала, ще видите, че в нея има място за всички 775 души, които са били държани в Гуантанамо.

Разбира се, Парламентът е загрижен относно личната свобода и справедливото съдопроизводство, и с право, но ние следва да признаем, че някои затворници наистина представляват проблем. Например имаше британски гражданин, който, при арестуването му на бойното поле в Афганистан, носеше оръжия и черен талибански тюрбан, и даде обяснението, че бил в Афганистан, за да изкара компютърен курс.

Загрижеността на Парламента за абсолютната честност на съдебния процес в Гуантанамо е впечатляваща. Въпреки това аз заявявам на Парламента, че каузата за личната свобода по силата на закона в света щеше да е по-добре защитена, ако Парламентът беше проявил по-голям интерес към действието на европейската заповед за арест. По своя характер въпросната европейска заповед за арест заобикаля правната защита от произволен арест, а неин обект са 500 милиона души в Европа, докато сега в Гуантанамо има само 171 затворници.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-н председател, преди пет дни научихме новината, че петима предполагаеми автори на нападенията над кулите близнаци на 11 септември са били официално обвинени за втори път и по този начин администрацията на Обама официално е открила пътя за тези хора да се проведе съдебен процес пред военни комисии в затвора в базата Гуантанамо.

Независимо че изпитвам абсолютен гняв срещу всички терористични нападения и срещу фундаменталисткия тероризъм, и че ги осъждам, аз считам, че е необходимо да се отправи призив за отказване от смъртната присъда при всички случаи и обстоятелства. Казвам това, защото ние се противопоставяме на всяко нарушаване на основните права на човека, винаги и навсякъде, където такова се извършва.

Всъщност ние вече осъдихме нарушаването на правото на Guillermo Fariñas да дойде тук, в Страсбург, за да получи наградата „Сахаров“. Става въпрос за г-н Fariñas, на когото членовете на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица не искаха да бъде присъдена наградата „Сахаров“, като казаха, че избирането му било използвано за политически цели.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). - (FR) Г-н председател, ето един основен пример за начина, по който Европейският съюз използва въпроса за правата на човека за собствените си цели! Ние отказваме да осъдим категорично Съединените американски щати за престъпното отношение, което показват в случая с Гуантанамо. Ние отказваме да признаем отговорността на държавите-членки на Европейския съюз за това, че са позволили хвърлянето на хора в тайни затвори на ЦРУ и изтезаването им.

Ние отказваме да разговаряме за непълнолетните, хвърлени в затвора и изтезавани от Съединените американски щати в Гуантанамо, независимо че те са признати от УНИЦЕФ за деца войници, които са били арестувани, но не се колебаем да осъждаме ужасни диктатури и да гласуваме за санкции в други държави. Когато става въпрос за нас и за Съединените американски щати, правата на човека, изглежда, не представляват толкова голям проблем.

От своя страна, ние искаме всеобщност на правата на човека. Искаме също така нашето отношение да бъде направлявано единствено от желанието да служим на хората и във връзка с това искаме Съединените американски щати да бъдат съдени за нарушения на правата на човека, както и държавите-членки на Европейския съюз могат да бъдат признати за виновни в съучастничество. Международното право трябва винаги да се спазва, а изтезанията и убийствата в името на войната срещу тероризма трябва да бъдат спрени.

Не на последно място – заслужава си да се повтори – базата в Гуантанамо трябва да бъде затворена и Куба да възстанови контрола върху цялата си територия.

  Eduard Kukan (PPE). - (EN) Г-н председател, точно както правото на живот заема много специално място сред правата на човека, смъртната присъда няма място в демократичните общества. Днес Европа е единственият регион в света, в който смъртната присъда е забранена, с едно тъжно изключение – Беларус. Бих искал да подчертая, че Европейският съюз остава твърдо ангажиран с премахването на смъртната присъда навсякъде.

Трансатлантическите отношения несъмнено са безценни за Европейския съюз, както е и взаимното ни сътрудничество в борбата срещу тероризма. И все пак, аз бих искал да се възползвам от тази възможност, за да подкрепя призива към органите на Съединените американски щати да не се стремят към смъртната присъда в случая на Abd al-Rahim al-Nashiri.

В заключение, бих искал да се присъединя към всички колеги, които призовават страните, в които все още съществува смъртната присъда, да последват примера на Европа, да обявят извън закона смъртната присъда и да направят отменянето й всеобщо приета ценност. Всички екзекуции, независимо от това къде се извършват, трябва да бъдат осъдени.

  Corina Creţu (S&D). - (EN) Г-н председател, аз съм съгласна с колегите, които казват, че когато отправяме такива сериозни обвинения срещу дадена държава, ние трябва да бъдем сигурни, че разполагаме с цялата необходима информация. Не считам, че тук става въпрос за двойни стандарти, а за честност и за това да си професионално информиран.

Относно нашата тема, САЩ са отговорни за правата на затворниците и имат моралното задължение да премахнат смъртната присъда. Тъй като трансатлантическите отношения се основават на първо място на набор от общи ценности, аз се надявам, че американските органи ще бъдат по-възприемчиви към ангажираността на ЕС за премахване на смъртната присъда навсякъде по света.

(RO) За да сменим тона, бих искала да отговоря на г-н Preda. Фактът, че нашата позиция е в подкрепа на премахването на смъртното наказание, не означава, че подценяваме стратегическо партньорство, което имаме със Съединените американски щати и което искаме както за Европейския съюз, така и за нашите страни. Отношенията със Съединените американски щати са приоритет не само за Вашата група – групата на Европейската народна партия (Християндемократи), но също и за групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, и ще продължава да бъде така.

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). - (EN) Г-н председател, искам да подчертая случая на Abd al-Nashiri. Той е емблематичен не само заради Гуантанамо и смъртната присъда, но също и защото е една от единствените две посочени по име жертви на тайни задържания в Европа. Всъщност той е получил статута на жертва по време на полското съдебно разследване, заедно с Abu Zubaydah, и му е дадена някаква конкретна надежда, че процесът за отговорността може да се придвижи в Европа.

Затова считам, че е много важно в окончателната резолюция да бъде включен призив за провеждане на пълно и ефективно разследване на съучастничеството на държавите-членки на Европейския съюз и техните програми за извънредно предаване и тайно задържане. Както обаче предложи „Амнести интeрнешънъл“, от първостепенно значение е те да бъдат свързани с доклада относно транспортиране и незаконно задържане на затворници (TDIP) и с продължението, с което комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи се е съгласила да се заеме в нов доклад по собствена инициатива. Работата в Европейския парламент по линия на отговорността е изключително важна за запазване на тези въпроси в дневния ред на ЕС.

  João Ferreira (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, това тук е още един жалък пример за двойните стандарти, които често са толкова явни в Парламента. Същината на въпроса в настоящото разискване е нарушаването на правата на човека от страна на органите на Съединените американски щати, произволните и незаконни задържания, отказването на правото на справедлив процес, практиката на изтезания и смъртното наказание.

Някои от тези нарушения бяха извършени с доказаното съучастие на държави-членки на Европейския съюз, които поставиха своята територия на разположение на ЦРУ. Наистина е жалко обаче, че в предложението за обща резолюция ние не намираме нито дума за осъждане на органите на Съединените американски щати или на европейските държави, които са им били съучастник в тази дейност. Такива думи никога не липсват, когато става въпрос за осъждане на някои други държави! В този случай исканията са смекчени до молби, а предпочитаният подход е да се подчертаят, в първата точка на резолюцията, близките трансатлантически отношения, основани на общи ценности и зачитане на правата на човека. Виждате на какво е равнозначно това зачитане. Това е жалко, но е много показателно.

Г-н председател, позволете ми да приключа, като кажа, че вместо да се призовава за затваряне на базата Гуантанамо, би било по-подходящо да се отправи призив за възстановяване на суверенитета на Куба върху тази част от нейната територия, която е незаконно окупирана от Съединените американски щати.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). - (FI) Г-н председател, ние със сигурност сме единодушни по един въпрос – ЕС трябва да продължи тясно да сътрудничи за изкореняване на тероризма в международен мащаб. Ние обаче трябва много по-ясно да покажем, че войната срещу тероризма не може да се води за сметка на правата на човека и други основни ценности.

Европейският съюз от дълго време се противопоставя на изтезанията и смъртното наказание, като това се отнася и до случая на al-Nashiri. Трябва да се имат предвид два важни принципа: безусловно „не“ на смъртното наказание и фактът, че войната срещу тероризма трябва да бъде също и война срещу причините за тероризма. Както знаете, нашите трансатлантически отношения се основават на отдавна споделени ценности, като всеобщите права на човека и правото на справедлив процес. Ето защо Съединените американски щати трябва да разследват своите военни съдилища, да затворят Гуантанамо и да се въздържат от изтезания във всички случаи.

  Filip Kaczmarek (PPE). – (PL) Г-н председател, много колеги говориха за доказателства за съществуването на затвори в Полша и Румъния, и за доказателства за прилагането на изтезания. Бих искал да отправя сериозен призив за предоставяне на тези доказателства на полските служби за съдебно преследване, защото в Полша се извършва разследване по този въпрос. Службата е независима, независима е и от правителството, и разследването се наблюдава от Хелзинкската фондация за права на човека. Адвокатите, представящи двамата затворници от Гуантанамо участват в разследването, така че ако наистина съществуват доказателства, те трябва да бъдат предоставени на полската служба за съдебно преследване, за да може да ги проучи. По време на предишния парламентарен мандат имаше комисия, която разследваше този въпрос. Днес един от членовете на тази комисия съобщава в Полша, че съществува доказателство под формата на документ, подписан от бившия социалистически министър-председател на Полша, който документ е регламентирал въпроса за центъра за задържане. Попитан дали е виждал този документ, той каза, че не го е виждал, но е чувал за него. Така че аз се надявам, че тези, които разполагат с доказателства и документи, ще ги предадат, а няма само да говорят за тях.

  Sari Essayah (PPE). - (FI) Г-н председател, трябва да се каже, че сегашното разискване и политическите пререкания между нас не послужиха изцяло и по възможно най-добър начин на целта на настоящата резолюция, нито показаха, че в Парламента и единодушно из цяла Европа ние силно желаем да защитим правото на всяко лице на безпристрастен процес и освен това, че се противопоставяме на смъртното наказание.

Ние категорично се противопоставяме на смъртното наказание, независимо от това за какви престъпления е виновен обвиняемият. Както стана ясно от многобройните изказвания тук, обвиненията срещу al-Nashiri са много сериозни. Той е обвинен в актове на тероризъм, при които десетки хора са били убити. Следователно именно чрез настоящата резолюция искаме да кажем, че наистина не приемаме това, което той е извършил. Ние не подкрепяме тероризма, но искаме да защитим принципа за правото на всяко лице на безпристрастен процес и пледираме в подкрепа на премахването на смъртното наказание.

  Гюнтер Йотингер, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми колеги, Европейският съюз работи в тясно сътрудничество със Съединените американски щати във войната срещу терора. Въпреки това ние отдаваме голямо значение на защитаването на правата на човека като част от процеса на борбата срещу тероризма. През юни миналата година ние – ЕС и САЩ – разработихме обща декларация относно борбата срещу тероризма, в която се заявява, че войната срещу терора трябва да бъде в съгласие с основните ценности и с принципа на правовата държава. В споразумението се уточнява, че всички съдебни дела срещу лица, заподозрени в тероризъм, трябва да протичат в съответната правна рамка, която да осигури спазване на съответното процесуално право и да гарантира справедлив процес, доколкото е възможно, до който обществеността ще има достъп и който да бъде ефективно воден.

Европейският съюз в продължение на години призовава за затваряне на лагера за задържане в залива Гуантанамо. Ние считаме, че продължителното лишаване от свобода без съдебен процес е несъвместимо с международното право. Ето защо ЕС приветства факта, че преди повече от две години президентът Обама обяви и организира затварянето на лагера в рамките на една година. Ние се договорихме за обща рамка със САЩ, която да формира основата за освобождаване на някои от бившите затворници и приемането им в държавите-членки на Европейския съюз. Ние освен това сме подготвени да работим в близко сътрудничество със Съединените американски щати по бъдещите мерки за затваряне на лагера за задържане.

Независимо от указа, издаден от президента през март тази година, в който той официално узакони по-дълго пребиваване в Гуантанамо за някои от затворниците, Съюзът се надява, или всъщност очаква, че правителството на Съединените американски щати ще продължи да обсъжда този въпрос в Конгреса и ще работи по посока за възможно най-скорошно затваряне на лагера за задържане.

Европейският съюз и държавите-членки решително се противопоставят на смъртното наказание при всички обстоятелства. Ние поддържаме това мнение в контекста на нашите отношения с всички държави в света. В съответствие с насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание, ние упражняваме силен натиск върху Съединените американски щати за премахване на смъртното наказание на национално равнище и на федерално равнище в САЩ, и в отделни случаи призоваваме за амнистия. Ето защо ние сме разтревожени за онези затворници, които може би са изправени през смъртно наказание.

Ние допускаме, че органите на САЩ все още не са решили дали Muhammed al-Nashiri и петимата души, обвинени в съучастничество в терористичните атаки преди 10 години, могат да бъдат осъдени на смърт от съда. Мога да ви уверя, че Европейският съюз внимателно наблюдава работата по делата и твърдо ще изрази своята загриженост по отношение на смъртното наказание и справедливостта на процеса пред органите на САЩ по подходящ начин.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след малко.

Писмени изявления (член 149)

  Monica Luisa Macovei (PPE), в писмена форма. – (RO) Гражданинът на Саудитска Арабия Abd al-Rahim al-Nashiri беше арестуван през 2002 г. от Съединените американски щати и беше прехвърлен в базата Гуантанамо през 2006 г., обвинен във военни престъпления и тероризъм. Главният прокурор на САЩ поиска смъртна присъда. Всъщност до 30 юни 2011 г. органите на САЩ ще решат дали да подкрепят това наказание пред военна комисия, която се очаква да издаде присъда. Тероризмът трябва да бъде осъден и виновните за това престъпление трябва да бъдат наказани без изключение. Въпреки това всички подсъдими трябва да имат право на справедлив процес. Смъртната присъда няма място в държава, която защитава човешкото достойнство, която е в центъра на правата на човека. Аз споделям настроенията на онези, които призовават Комисията и Съвета да настояват пред органите на САЩ за премахване на смъртното наказание и да гарантират, че този саудитски гражданин ще получи справедлив процес.

  Kristiina Ojuland (ALDE), в писмена форма. – (EN) Министерството на отбраната на Съединените американски щати и неговите агенции безцеремонно пренебрегнаха международното право, и по-специално Женевските конвенции, по отношение на затвора в залива Гуантанамо. Неприемливо е, че Съединените американски щати – считани за факлоносец на правата на човека и демокрацията – прилагат унизително третиране и изтезания на затворниците в лагера. Европейският съюз трябва да настоява за незабавно затваряне на лагера от страна на САЩ и да проведе независимо и обективно разследване на предполагаемите нарушения на правата на човека, извършвани в лагера. Никоя демократична държава не следва да изпълнява смъртни присъди. Затова ние призоваваме органите на САЩ да не я изпълнят в случая с Abd al-Rahim al-Nashiri или в който и да било от другите случаи. Европейският съюз и държавите-членки трябва да убедят Съединените американски щати да наложат мораториум върху смъртната присъда. В интерес на доверието към Европейския съюз ние трябва на всяка цена да избягваме налагането на двойни стандарти по принципни въпроси като този.