Предложение за резолюция - B6-0396/2008Предложение за резолюция
B6-0396/2008

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ

1.9.2008

внесено вследствие на декларации на Съвета и на Комисията
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Ewa Tomaszewska, Ryszard Czarnecki, Konrad Szymański, Adam Bielan и Mieczysław Edmund Janowski
от името на групата UEN
относно Цел 5 на хилядолетието за развитие (здравословно състояние на майките)

Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B6-0396/2008
Внесени текстове :
B6-0396/2008
Приети текстове :

B6‑0396/2008

Резолюция на Европейския парламент за Цел 5 на хилядолетието за развитие (здравословно състояние на майките)

Европейският парламент,

–  като взе предвид Програмата за действие на ЕС за борба с ХИВ/СПИН, туберкулозата и маларията чрез външни дейности[1],

–  като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 22 ноември 2005 г.[2], съгласно който първостепенна и най-важна цел за сътрудничеството на ЕС за развитие е изкореняването на бедността в контекста на устойчивото развитие, включително изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие,

–  като взе предвид срещата на високо равнище по въпросите на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), която следва да се проведе в седалището на ООН в Ню Йорк на 25 септември 2008 г.,

–  като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид ангажимента в рамките на Целите на хилядолетието за развитие за намаляване на смъртността при майките със 75% в периода между 1990 г. - 2015 г.,

Б.  като има предвид, че здравословното състояние на майките е ЦХР, по отношение на която е постигнат най-малък напредък след като световните лидери поеха ангажимент през 2000 г.,

В.  като има предвид, че усложненията по време на бременността и при раждането са основните причини за смърт и увреждания при жените в развиващите се страни, по-специално в Африка на юг от пустинята Сахара и в Азия, като тези усложнения отнемат живота на повече от половин милион жени годишно,

Г.  като има предвид, че в страните от Африка, които са разположени южно от пустинята Сахара и имат висока раждаемост, рискът за жените от смърт при раждане е едно към шестнайсет; като има предвид, че в страните с ниска раждаемост в Европа, това съотношение е едно към 2000, а в Северна Америка е едно към 3500,

Д.  като има предвид, че здравните грижи могат да намалят смъртността при майките; като има предвид, че регионите с най-нисък процент на квалифицирани здравни работници, оказващи родилна помощ, са южна Азия и Африка на юг от пустинята Сахара, в които е и най-висока смъртността при майките,

Е.  като има предвид, че 60% от възрастните лица, заразени с ХИВ са жени, а ХИВ/СПИН и маларията са една от основните причини за смъртността при майките; като има предвид, че ХИВ може да се предава от майката на нейното дете по време на бременността, по време на и при самото раждане или при кърмене,

Ж.  като има предвид, че географията, икономиката и образованието са определящи фактори по отношение на смъртността при майките, като най-висок е процентът на смъртност при майките сред жените от селските райони, бедните жени и слабообразованите жените,

З.  като има предвид, че Европейският съюз следва да има важна роля при осигуряването на и подкрепата за международен отговор на предизвикателствата, свързани със здравословното състояние на майките,

1.  призовава развиващите се страни да определят здравословното състояние на майките като приоритет в стратегиите си за намаляване на бедността;

2.  призовава ЕС и международната общност да подкрепят и насърчават развиващите се страни в усилията им да намалят смъртността при майките;

3.  призовава и отново заявява ангажимента и съдействието на ЕС по отношение на Целите на хилядолетието за развитие, така както са изразени в Европейския консенсус за развитие;

4.  припомня, че държавите-членки на ЕС се ангажираха съотношение ОПР/БНД да достигне 0,7% до 2015 г. и призовава държавите-членки, които понастоящем са се отклонили от тази цел да увеличат усилията си,

5.  призовава ЕС да продължава и да увеличи усилията си за подобряването на здравословното състояние на майките в развиващите се страни, по-специално като предостави достъп до безопасни и надеждни здравни грижи и услуги, като води борба с болестите на бедността и като увеличи броя и наличието на квалифицирани здравни работници;

6.  призовава за увеличаване в рамките на националните здравни програми на тестовете за ХИВ преди и по време на бременността, антиретровирусно лечение за ХИВ-позитивни бременни жени и мерки за превенция на ХИВ като например информационни кампании и образоване;

7.  призовава за по-нататъшни мерки за борба с маларията, наред с другото чрез увеличаване на използването на мрежи против насекоми за легла, които са обработени с инсектициди;

8.  призовава международната общност да помогне на правителствата на развиващите се страни да осигурят висококачествено образование в началното училище, което е от полза за здравословното състояние на майките и пеленачетата; изтъква, че образоването на майките сериозно намалява смъртността при децата под петгодишна възраст и че образованите момичета са с по-високо самоуважение и има по-голяма вероятност да избегнат насилие, експлоатация и заразяване с ХИВ, а също и да разпространят сред семействата и общностите си добри здравни и хигиенни навици,

9.  призовава развиващите се страни, с подкрепата на международната общност, да подобрят здравословното състояние на майките в своите страни като осъществят подобрения в областта на инфраструктурата, достъпа до вода и подобряване на хигиенните условия,

10.  подчертава необходимостта ЕС и на международната общност да подкрепят регионалното сътрудничество, за да се насърчава обмена на умения в областта на здравните грижи, обучението и изграждането на капацитет, съпоставянето на най-добрите практики и обединяването на ресурси; подчертава, че подобно сътрудничество може да бъде особено полезно, за да се вземат мерки по отношение на трудни от здравна гледна точка положения, предизвикани от конфликти или катастрофи;

11.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите-членки, на правителствата и парламентите на всички развиващи се страни и на генералния секретар на ООН.