ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
27.1.2009
съгласно член 103, параграф 2 от правилника
от Urszula Gacek
от името на групата PPE-DE
относно заселването на затворниците от Гуантанамо
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B6-0066/2009
B6‑0066/2009
Резолюция на Европейския парламент относно заселването на затворниците от Гуантанамо
Европейският парламент,
– като взе предвид изпълнителната заповед на президента г-н Обама от януари 2009 г. за закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо в срок от една година,
– като взе предвид своята резолюция относно Гуантанамо от 16 февруари 2006 г.[1],
– като взе предвид най-новите данни, предоставени от правителството на САЩ, съгласно които в Гуантанамо понастоящем са задържани 245 лица,
– като взе предвид неофициалната среща на министрите на външните работи на държавите-членки на ЕС, проведена в Брюксел на 26 януари 2009 г.,
– като взе предвид член 103, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че закриването на центъра за задържане в Гуантанамо, съгласно заповедта на президента г-н Обама, повдига въпроса за заселването на намиращите се там затворници,
Б. като има предвид, че за много от тези затворници се знае, че са терористи, или се подозира, че са извършвали терористична дейност и/или са подпомагали терористични организации, като сред тях се намират и лица, задържани във връзка с терористичните нападения срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г.,
В. като има предвид, че най-малко 60 бивши затворници от Гуантанамо отново осъществяват терористична дейност след освобождаването си, включително г-н Said al-Shihri, който, след преценката, че не представлява заплаха, е бил освободен и впоследствие реабилитиран от саудитските органи на управление, но сега е заместник-ръководител на Ал Кайда в Йемен,
Г. като има предвид, че центърът за задържане е създаден със заповед на президент на САЩ и че сега се закрива също със заповед на президент на САЩ; като има предвид, че Европейският съюз не е разполагал с влияние и не е управлявал центъра за задържане, както и че не налагал задържането на когото е да е там,
1. посреща със задоволство заповедта на администрацията на САЩ за закриване на лагера за задържане в срок от една година, както и изявлението на президента г-н Обама относно това, че всички настоящи и бъдещи затворници ще бъдат третирани в съответствие с международното право;
2. въпреки това отбелязва, че участта и заселването на затворниците от Гуантанамо беше и продължава да бъде проблем, създаден от Съединените американски щати, и поради това крайната отговорност за разрешаване на проблема се носи от САЩ;
3. посреща със задоволство ангажимента на администрацията на САЩ да освободи лицата, задържани там, или да им осигури справедлив съдебен процес; призовава при наличието на достатъчно доказателства да се провежда свободен и справедлив съдебен процес и лицата, чиято вина е доказана, да бъдат третирани в съответствие със законодателството на САЩ и да бъдат лишавани от свобода в Съединените американски щати;
4. призовава Съединените американски щати да направят всичко възможно, за да прехвърлят задържаните лица при освобождаването им първо в тяхната страна на произход, и да се въздържат от оказването на натиск върху държавите-членки да приемат затворници срещу волята си; отбелязва, че за лицата, които не са в състояние да се завърнат в страната си на произход или в трета страна, отговорността за приемането на тези лица се носи от Съединените американски щати;
5. призовава онези държави-членки, в които бивши затворници са пребивавали преди или в които понастоящем пребивават членове на техните семейства, да разгледат възможността за приемане на лицата, срещу които са снети обвиненията в упражняване на терористична дейност и за които се счита, че вече не представляват заплаха;
6. въпреки че посреща със задоволство съгласието на някои държави-членки да приемат бивши затворници, подчертава силно, че всяка държава-членка има суверенното право да решава дали иска да приеме бивши затворници; подчертава, че всяка държава-членка има също правото да въведе ограничения върху правото на свободно движение по съображения, свързани с обществената сигурност;
7. отбелязва, че преди всичко правото и задължението на всяка държава-членка е да защитава своите граждани от заплахите, свързани с терористичната дейност, и от лицата, свързани с тази дейност, като това включва правото да откаже да допусне на своя територия или да задържи тези лица при тяхното пристигане, съгласно националното законодателство на всяка държава-членка;
8. призовава Съвета и Комисията, при зачитане на гражданските свободи, да използват всички възможни средства, за да предотвратят последващи терористични действия на европейска земя и да утвърдят целта да се обезпечи безопасността и сигурността на всички европейски граждани;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на върховния представител за ОВППС, на парламентите на държавите-членки, както и на президента и Конгреса на Съединените американски щати.
- [1] ОВ С 290E, 29.11.2006, стр. 423.