ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия, включително хуманитарните аспекти
7.3.2011
съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността
Miguel Portas, Marie-Christine Vergiat, Gabriele Zimmer, Willy Meyer, Helmut Scholz, Rui Tavares, Patrick Le Hyaric, Jean-Luc Mélenchon, Takis Hadjigeorgiou, Marisa Matias, Eva-Britt Svensson от името на групата GUE/NGL
B7‑0174/2011
Резолюция на Европейския парламент относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия, включително хуманитарните аспекти
Европейският парламент,
– като взе предвид Резолюция 1970/2011 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 26 февруари 2011 г.,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 1 март 2011 г., с която единодушно се пристъпва към временното прекратяване на членството на Либия в Съвета на ООН за правата на човека,
– като взе предвид Резолюция S-15/2 на Съвета по правата на човека на ООН, приета на 25 февруари 2011 г.,
– като взе предвид решението на Съвета от 28 февруари 2011 г., с което се налагат военно ембарго и целеви санкции срещу Либия,
– като взе предвид своята препоръка до Съвета от 20 януари 2011 г., в която се изброяват критичните условия във връзка с преговорите относно рамковото споразумение между ЕС и Либия,
– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че след продължилите десетилетия наред репресии, нарушения на правата на човека и демократичните свободи, корупция и влошаване на социалното положение на по-голямата част от населението народът в много арабски страни настоява за дълбока политическа, икономическа и социална промяна и излезе на улицата, за да протестира срещу потисническите режими,
Б. като има предвид, че Европейският съюз и по-специално някои правителства на държавите-членки и Съединените щати подкрепяха тези режими в продължение на десетилетия и носят особена отговорност с оглед на настоящата криза,
В. като има предвид, че режимите в Тунис и Египет паднаха, но останалите режими продължават да подлагат на жестоки репресии хората и техните законни политически протести; като има предвид, че либийският режим не приема исканията на либийския народ и на международната общност за незабавна оставка и прекратяване на кръвопролитията; като има предвид, че според различни източници либийският режим извършва въздушни нападения срещу мирно население и изпраща наемници, които стрелят безразборно,
Г. като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН наложи санкции на режима на Либийската арабска джамахирия с приемането на резолюция 1970/2011,
Д. като има предвид, че според ВКБООН през последните дни повече от 150 000 души са избягали от Либия към Тунис и Египет и че стотици хиляди други бежанци и чуждестранни работници са изправени пред драматични условия в опитите си да напуснат Либия,
1. изразява своята солидарност с народите в Северна Африка и Близкия Изток, приветства техния кураж и решимост и твърдо подкрепя техните законни демократични стремежи; твърдо осъжда използването на насилие срещу демонстрантите, в частност от режима на Кадафи, и изразява съжаление за големия брой убити и ранени от началото на протестите;
2. изразява своята твърда подкрепа към борбата на либийския народ за свобода, демократични и социални реформи и за слагане на край на авторитарния режим; призовава ЕС да помогне, за да се облекчи положението на населението и да се отговори на неговите основни хуманитарни нужди, включително от медицинска помощ;
3. изразява дълбока загриженост от положението в Либия и силно осъжда бруталните репресии срещу демонстрации, в това число безразборните въоръжени атаки над цивилно население, довели до смъртта на хиляди и нанасянето на наранявания на голям брой граждани; остро отхвърля подстрекаването на враждебни действия срещу цивилното население, направено на най-високо равнище на режима от Муамар ал-Кадафи и от неговия син Сейф ал-Ислам;
4. подчертава правото на народа да определя бъдещето си без външна намеса;
5. изразява дълбока загриженост във връзка с хуманитарната криза, пред която са изправени хиляди хора, бягащи от конфликтните райони, в допълнение към трудностите, стоящи пред над един милион африкански бежанци, лица, търсещи политическо убежище, и мигранти, които са блокирани в Либия; насърчава Съвета, Комисията и върховния представител/заместник-председател да окажат съдействие на ВКБООН и другите съответни организации, като например Международната организация по миграция, Световната продоволствена програма и Международния комитет на Червения кръст, за да се предостави закрила и спешна помощ на всички нуждаещи се;
6. осъжда подкрепата, която Европейският съюз и по-специално някои правителства на държавите-членки предоставяха на тези режими в продължение на десетилетия; обръща внимание, че под претекста „защита срещу ислямизма” тези режими се ползваха от мълчаливото одобрение и съучастничество на Съединените щати и Европейския съюз;
7. отхвърля всяка чуждестранна военна намеса за разрешаване на кризата в Либия;
8. изцяло подкрепя резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН, която осъжда грубите и систематични нарушения на правата на човека в Либия, и взема решение да отнесе въпроса до Международния наказателен съд, като същевременно налага оръжейно ембарго на страната, забрана за пътуване и замразяване на активите на семейството на Муамар Кадафи;
9. подкрепя решението на Съвета по правата на човека на ООН да изпрати независима международна анкетна комисия в Либия, която да разследва нарушенията на международното право в областта на правата на човека;
10. остро критикува интензивната търговия с оръжие на държави-членки на ЕС с Либия, Египет и други репресивни режими; припомня, че според независими източници през 2009 г. Италия е доставила на либийското правителство леко въоръжение на стойност 79 милиона евро и че това въоръжение ежедневно се използва от либийските полиция и армия за потушаване на мирните демонстрации на либийското население; обръща внимание на факта, че Белгия, България, Португалия, Франция, Германия и Обединеното кралство също са продавали оръжие на Либия – от малко и леко въоръжение до самолети, оборудване за електронно заглушаване и технологии за контрол на тълпите;
11. призовава Съвета да провери във връзка с това дали са налице нарушения в Кодекса за поведение на ЕС относно износа на оръжия и да възприеме строги мерки за гарантиране на пълното спазване на въпросния кодекс от всички държави-членки;
12. приветства решението на Съвета от 28 февруари 2011 г. за забрана на доставките на оръжия, муниции и свързано оборудване за Либия;
13. отново потвърждава критиката си, отправена по повод провеждането на преговорите с Либия за рамково споразумение; отбелязва взетото наскоро решение за тяхното временно прекратяване;
14. осъжда двустранното споразумение за приятелство, партньорство и сътрудничество между Италия и Либия; подчертава, че това споразумение представлява нарушение на международните конвенции, по-конкретно по отношение на спазването на процедурите за предоставяне на убежище, и настоятелно призовава Италия да го прекрати незабавно;
15. призовава държавите-членки да изградят в ЕС мрежа от открити центрове за настаняване на лицата, бягащи в момента от Северна Африка, като също така се използват необходимите средства от ЕС; тези центрове следва да предлагат най-малко първична хуманитарна помощ, достойни условия на живот и всички необходими социални и правни консултации на приетите лица, независимо от правния им статут;
16. призовава държавите-членки да обявят своите капацитети за приемане, за да се задейства Директива 2001/55/ЕО за временната закрила и за да се сподели отговорността за преместването на лица, закриляни от този план, в други държави-членки на ЕС; напомня, че общата политика в областта на убежището и имиграцията се ръководи от принципа на солидарността и на справедливото разпределение на отговорностите между държавите-членки, включително и във финансовата област;
17. настоява, че отговорът на ЕС на хуманитарната криза не може да бъде репресивен и че Frontex не е решение; припомня по-конкретно, че съгласно принципа на неотблъскване, залегнал в член 19, параграф 2 от Хартата за основните права, извършваните по море операции на Frontex и операциите по връщане не трябва да водят до връщането на лица в Либия или друга държава, където животът им е изложен на опасност; настоява, че международното право трябва да се прилага стриктно, по-специално от агенцията Frontex;
18. припомня, че през май 2010 г. Европейският парламент одобри с голямо мнозинство два доклада относно изготвянето на съвместна програма на ЕС за презаселване и относно предложените промени в Европейския бежански фонд за периода 2008-2013 г., които предвиждат по-специално възможността държавите-членки на ЕС да се подготвят за спешни процедури в случай на непредвидени хуманитарни ситуации, като тези процедури вече можеха да бъдат приложени по отношение на хуманитарната ситуация в Либия; настоятелно призовава Съвета да приключи незабавно процедурите за съвместно вземане на решения;
19. счита, че политиката за южните съседи е претърпяла провал, и настоява за дълбока промяна в политиката; призовава Европейския съюз да разработи всички измерения на едно истинско партньорство за развитие, което да е от взаимен интерес и да обхваща форми на сътрудничество, насърчаващи трудовата заетост, образованието и обучението, вместо „споразумения за асоцииране”, базирани предимно на създаването на зони за свободна търговия в интерес на мултинационалните дружества и частния капитал, при което се експлоатира работната ръка, без да се осигуряват истински социални права; призовава за последователност на политиките на ЕС към неговите съседи от южното Средиземноморие, за да се гарантира, че не възникват противоречия с целите на ЕС за утвърждаване на правата на човека и демокрацията; настоява за строго прилагане на Кодекса за поведение на ЕС относно износа на оръжия;
20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, Организацията на обединените нации, Лигата на арабските държави, Африканския съюз и правителствата на съседните на Либия държави.