Предложение за резолюция - B7-0522/2011Предложение за резолюция
B7-0522/2011

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20)

20.9.2011

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B7‑0436/2011 и B7‑0437/2011
съгласно член 115, параграф 5 от Правилника за дейността

Karl-Heinz Florenz, Vittorio Prodi, Corinne Lepage, Sandrine Bélier, Miroslav Ouzký, Kartika Tamara Liotard от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните


Процедура : 2011/2733(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0522/2011
Внесени текстове :
B7-0522/2011
Приети текстове :

B7‑0522/2011

Резолюция на Европейския парламент относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20)

Европейският парламент,

–     като взе предвид конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20), която ще се проведе в Рио де Жанейро през юни 2012 г. и чието внимание ще бъде насочено към две теми: „Екологичната икономика в контекста на устойчивото развитие и премахването на бедността“ и „Институционална рамка за устойчиво развитие“,

–     като взе предвид въпросите към Комисията и Съвета относно целите на ЕС за конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20), която ще се проведе в Рио де Жанейро през юни 2012 г. (O- B7 000/2011, O- B7 000/2011),

–     като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“ (COM(2011)363),

–     като взе предвид резултатите от Конференцията за биологичното разнообразие в Нагоя, Япония, 2010 г.,

–     като взе предвид Протокола от Киото от 1997 г.,

–     като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г., която постави Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно определени от международната общност цели за премахване на бедността,

–     като взе предвид инициативата на световно равнище за изследване на икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие, подкрепена от държавните и правителствените ръководители от Г8+5 през юни 2007 г., и резултатите от нея, публикувани през 2009 и 2010 г.,

–     като взе предвид докладите за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата,

–     като взе предвид Декларацията на ООН относно правата на коренното население,

–     като взе предвид доклада относно международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), приет през 2008 г.,

–     като взе предвид доклада, озаглавен „Агроекология и правото на храна“, от специалния докладчик на ООН по въпросите на правото на храна, представен пред Съвета на ООН по човешките права на 8 март 2011 г.,

–     като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.    като има предвид, че въпреки че е постигнат напредък в посока към устойчивото развитие от срещите на високо равнище в Рио през 1992 г. и Йоханесбург през 2002 г., все още остават значителни предизвикателства и пропуски в прилагането, като много от ангажиментите, поети от международната общност, все още не са изпълнени докрай;

Б.    като има предвид, че трите цели на срещата на високо равнище в Рио ще бъдат: постигане на подновен политически ангажимент за устойчиво развитие, оценка на напредъка към днешна дата и на оставащите пропуски в прилагането на резултатите от основните срещи на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, както и разглеждане на нови и възникващи предизвикателства;

В.    като има предвид, че следва да се засили взаимодействието между трите конвенции от Рио – за биологичното разнообразие, изменението на климата и опустиняването;

Г.    като има предвид, че не по-малко от 1,4 милиарда души все още живеят в крайна бедност, като половината от тях живеят в Африка на юг от Сахара; като има предвид, че една шеста от населението на света страда от недохранване, че продоволствената несигурност нараства, а безработицата или непълната заетост продължават да бъдат реалност за голяма част от населението в развиващите се страни; като има предвид, че 70% от хората, които живеят с по-малко от един долар на ден, са жени;

Д.    като има предвид, че изменението на климата представлява сериозна заплаха за намаляването на бедността, правата на човека, мира и сигурността и за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в много от развиващите се страни;

Е.    като има предвид, че през 2050 г. се очаква световното население да достигне най-малко 9 милиарда души, като с това ще се увеличи още повече търсенето на наличните ограничени природни ресурси и на капацитета за управление на причинените отпадъчни потоци;

Ж.   като има предвид, че все по-нарастващата нужда от вода, земя и гори води до засилващо се изчерпване и влошаване на тези ресурси; като има предвид, че загубата на биологично разнообразие, свръхуловът на риба, влошаването на екосистемите и обезлесяването продължават с тревожни темпове;

З.    като има предвид, че равнищата на емисиите от парникови газове в световен мащаб продължават да растат;

И.    като има предвид, че световните океани играят централна роля в глобалните климатични процеси, особено по отношение на улавянето на въглерод, че те са основен източник на енергия, убежище на огромно биологично разнообразие, важно транспортно средство, осигуряват устойчиво препитание, както и съществени за живота елементи, в това число храна, лекарства и прясна вода; като има предвид също така, че изменението на климата, неустойчивите риболовни практики и необузданото разрушаване на морските екосистеми, местообитания и видове, наред с други въздействия, застрашават способността на океаните да продължават да предоставят тези услуги;

Й.    като има предвид, че 80% от глобалните риболовни ресурси са напълно или свръхексплоатирани, а приблизително 20% от световното население зависи пряко от риболова като основен източник на протеини;

К.    като има предвид, че екологичните бедствия водят до нарастване на броя на разселените лица; като има предвид, че е необходимо да се създаде международен статут за бежанците по климатични и екологични причини;

Л.    като има предвид, че жените и децата са особено уязвими от въздействието на изменението на климата, особено в развиващите се и най-слабо развитите страни; като има предвид, че голям брой жени все още са маргинализирани и страдат от дискриминация;

М.   като има предвид, че предстоящите предизвикателства не са изолирани, а са взаимно свързани и взаимно зависими; като има предвид, че Рио+20 е единственият многостранен форум, на който се разглеждат и трите стълба на устойчивото развитие и който поради това гарантира холистичен подход;

Н.    като има предвид, че използваното от Програмата на ООН за околната среда понятие за подход на тройната спирала би могло да предостави добра основа за разискване;

О.   като има предвид, че съществуват финансово осъществими решения на многобройните предизвикателства на устойчивото развитие; като има предвид, че например инвестициите в поддържането на биологичното разнообразие и екосистемните услуги имат до 100 пъти по-голяма възвръщаемост;

П.    като има предвид, че ограниченията на БВП като показател за човешко благосъстояние и развитие са широко признати;

Р.    като има предвид, че е необходимо да се насърчава устойчиво потребление и производство;

С.    като има предвид, че е налице необходимост да се насърчава социално приобщаващо, здравословно, безопасно и справедливо общество, което зачита основните права и културното разнообразие, създава равни възможности и се бори срещу дискриминацията във всичките й форми;

Т.    като има предвид, че доброто управление на околната среда излиза извън институционалните правила, включващи прозрачност, отчетност и участие на гражданското общество; като има предвид, че 10-ят принцип от Декларацията от Рио потвърждава, че свързаните с околната среда въпроси се разрешават най-добре с участието на всички заинтересовани граждани, и подчертава необходимостта от предоставяне на достъп до информация относно околната среда, право на участие в процесите на вземане на решения и ефективен достъп до съдебни и административни производства;

У.    като има предвид, че през последните двадесет години някои радикални геополитически промени в световен мащаб - в резултат на които някои развиващи се страни са понастоящем основни икономически и политически сили - доведоха до нов баланс на силите и влиянието, от което следват нови роли и нови отговорности;

Ф.   като има предвид, че материалите следва да се внесат в ООН преди 1 ноември 2011 г., тъй като преговорите започват в началото на 2012 г.,

1.    приветства решението на Общото събрание на ООН в Резолюция 64/236 за свикване на конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие на възможно най-високо равнище през юни 2012 г. в Рио де Жанейро, което представлява уникална възможност за световните лидери да определят програмата за устойчивост за следващите 10 години, като в същото време потвърдят необходимостта от солидарност в световен мащаб; призовава страните да бъдат представени на равнище държавни и/или правителствени ръководители;

2.    приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“; счита обаче, че акцентът върху екологичната икономика и частния сектор не следва да отвлича вниманието от необходимостта да се оправомощат гражданите и да се насърчава добро управление на околната среда отвъд институционалните правила; подчертава, че ЕС може да сподели важен опит в тази област при прилагането на 10-я принцип от Рио;

3.    призовава Комисията и Съвета да гарантират внасянето на силна и уеднаквена позиция на ЕС в ООН преди 1 ноември 2011 г. за участие в преговорите, които започват в началото на 2012 г.;

4.    подчертава, че устойчивото развитие трябва да бъде водещо във всички процеси и политики на ЕС, ако ЕС иска да бъде последователен във вътрешен план и в международните си стремежи;

5.    подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 представлява жизненоважна възможност за засилване на политическия ангажимент за устойчиво развитие на световно равнище, както и на партньорствата между индустриализираните и развиващите се страни;

6.    подчертава, че е жизнено необходимо да се вложи повече спешност и динамизъм в прилагането и международното управление на политиките за устойчиво развитие, тъй като напредъкът по тях е бавен;

7.    приканва Комисията и Съвета да гарантират, че срещата на високо равнище Рио+20 няма да завърши единствено с изявления за добра воля, а с осезаеми действия и цели, които могат да бъдат отчетени, както и начини за измерването им, които са необходими, за да се активира взаимодействието между елементите на устойчивото развитие;

8.    изразява загриженост относно съсредоточаването върху „екологичната икономика“ като една от двете основни теми на срещата на високо равнище и настоява под „екологична икономика“ да се разбира, че цялата икономика функционира в рамките на устойчивостта, като зачита биологичното разнообразие, поддържа екосистемните услуги, опазването климата и използването на природните ресурси; подчертава, че следва да се съсредоточи повече внимание върху човешкия и екологичен капитал и природните богатства и че устойчивото развитие е повече от просто екологична икономика;

9.    подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да обърне специално внимание на укрепването на връзките между програмите в областта на околната среда и икономическите и социалните програми, като се промени схващането, че те са три независими стълба, в посока към по-съгласуван и взаимосвързан подход;

10.  споделя мнението, че отговорът на предизвикателствата, пред които сме изправени, не е забавянето на растежа, а по-скоро насърчаването на устойчивия растеж и екологичната икономика, които предоставят възможности на всички страни независимо от тяхното равнище на развитие и от структурата на техните икономики;

11.  подчертава необходимостта да бъдат разгледани новите и възникващи предизвикателства като недостигът на ресурси и неговата роля в конфликтите;

12.  подчертава, че справедливостта следва да стои в основата на концептуалната промяна, която трябва да бъде постигната, и че това следва да бъде обезпечено в световен мащаб, като по този начин се позволи на слабо и най-слабо развитите страни, с помощта на развитите страни, да прокарат проход под нормалната крива на растежа и да излязат на повърхността с по-висок статус по отношение на човешкото благосъстояние, а също и под формата на справедливост в рамките на страните и между поколенията;

13.  подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да набележи специфични и конкретни цели и начини за измерването и наблюдението им, и в тази връзка призовава за приемането на пътна карта за екологична икономика;

14.  подчертава, че за да се постигне преход към екологична икономика в контекста на премахването на бедността, е необходимо да бъдат свързани опазването на околната среда и правата на човека и да се обърне внимание на следните три взаимосвързани измерения на политиката:

-      инвестиране в устойчиво управление на ключовите ресурси и природните богатства въз основа на съгласувани усилия в научно-изследователската и развойната дейност,

-      установяване на подходящ пазар и регулаторни условия, вдъхновени от принципа на справедливост,

-      подобряване на управлението и ангажирането на гражданското общество и на частния сектор;

15.  набляга на необходимостта да се включи принципът за общ, но диференциран подход, принципът на предохранителните мерки, както и принципът „замърсителят плаща“ и разширената отговорност на производителя, за да се насърчи справедливо разпределяне на отговорностите за световно устойчиво развитие; подчертава, че политиките за екологичен растеж следва да са насочени към постигането на печеливши за всички решения чрез поощряване на предприемачеството, конкурентоспособността и новаторството във всички сектори и чрез фокусиране върху областите, в които подобренията са най-икономически ефикасни и екологично ефективни;

16.  подчертава, че екологичната икономика трябва да се съсредоточи върху отделянето на икономическата дейност от използването на ресурси и влошаването на околната среда;

17.  призовава Комисията и Съвета да гарантират, че срещата на високо равнище Рио+20 ще се опита да намери решение на продължаващите и задълбочаващи се пропуски по отношение на справедливостта на световно и национално равнище, дължащи се на настоящия икономически модел;

18.  изразява отново убеждението си, че най-безопасните, най-практичните и най-лесно достъпните решения за взаимосвързаните проблеми на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и опустиняването се състоят в опазване и разширяване на естествените екосистеми;

19.  подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да обсъди интегриран подход за разглеждане на многобройните предизвикателства като премахването на бедността, здравеопазването, осигуряването на храна, заетостта, равенството между половете, изменението на климата и снабдяването с енергия; подчертава, че тези проблеми не могат да бъдат решени изолирано и че не съществува магическо решение, което прави сътрудничеството още по-важно; в тази връзка подчертава жизненоважната роля на здравите и естествени екосистеми за постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

20.  призовава срещата на високо равнище Рио+20 да настоява за бърз напредък за осигуряване на ефективност на съществуващата международна законодателна рамка за опазване на околната среда, като насърчи държавите да се присъединят към съществуващите международни инструменти, а подписалите ги страни - да пристъпят към бързото им ратифициране;

Действия по отношение на ресурсите и природните богатства

21.  подчертава, че преходът към екологична икономика изисква спешни действия по отношение на опазването на екосистемите, ефективните и устойчиви ресурси и природни богатства, като същевременно се насърчават устойчивото потребление и производство; подчертава необходимостта да продължи работата по текущите инициативи за изграждане на капацитет;

22.  повтаря, че пропагандираното от Комисията понятие за „екологична икономика“ няма автоматично да донесе благоденствие на бедните и да постигне ЦХР, освен ако икономиките не се ръководят правилно, ако природните богатства не се управляват ефективно и справедливо и не се гарантира достъп до разпределението за днешните и бъдещите поколения;

23.  подчертава необходимостта от постигане и прилагане на планове за устойчиво производство и потребление и от поддържане на въздействието от използването на природни ресурси в безопасни за околната среда граници;

24.  подчертава, че честният и справедлив достъп до ресурси и разпределението им за днешните и бъдещите поколения е основно предварително условие за развитието и за премахването на бедността и че развиващите се страни, както и регионалните и местните органи, следва да имат възможност да извличат полза от своите природни ресурси по възможно най-устойчив и приобщаващ начин; подчертава, че участието на всички държави в този процес е от първостепенно значение за създаването на устойчиви общества; подчертава, че най-бедните страни и най-бедните сегменти от населението на света ще бъдат най-силно засегнати от последиците от изменението на климата и затова ще се нуждаят от подкрепа за приспособяването си, по-специално за да бъдат взети предвид потребностите и знанието на жените и на най-уязвимите части от населението;

25.  подчертава колко е важно ресурсите, природните богатства и екосистемните услуги да бъдат ценeни за действителната им стойност, включително за ценността им за поминъка и пейзажа на различните култури, без едновременно с това природните системи да се превръщат в стока; призовава да се установят процеси на отчетност за природните богатства и за интегрирането им в структурите за икономическа отчетност и в процесите на вземане на политически решения;

26.  счита, че е част от отговорността на индустриализираните страни да подкрепят развиващите се страни в техния стремеж за развитие и да им предоставят възможност да не повтарят същите грешки по отношение на използването на ресурсите и неустойчивия начин на развитие;

27.  подчертава, че добивът и използването на ресурси оказва силно отражение върху околната среда и местните общности; настоятелно призовава Комисията да интегрира понятието за вътрешно отчитане на външните разходи за околната среда и общностите в разискванията и преговорите на срещата на високо равнище Рио+20;

28.  подчертава спешната необходимост да се обърне внимание на оскъдните ресурси, като например суровините, тяхното устойчиво използване и възможности за рециклиране;

Вода

29.  подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да поднови ангажимента си за насърчаване на опазването на водните ресурси и устойчиво управление на водата като обществено благо; счита, че създаването на международни партньорства в тази насока би могло да помогне за постигането на тази цел, особено чрез програми за адаптиране към изменението на климата, насочени към улавянето на водите там, където падат;

30.  подчертава, че в резолюцията на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г. достъпът до питейна вода се признава за право на човека и се призовава за специална защита на водата като елемент, особено уязвим от въздействието на изменението на климата, което би могло да доведе до спад в количествено и качествено отношение на наличната вода, по-специално на питейната вода;

31.  призовава срещата на високо равнище Рио+20 да гарантира постигането на правото на човека на вода и канализация в световен мащаб;

32.  подчертава важността на интегрираното управление на речните басейни и призовава за засилване на политиките за подобряване на достъпа до вода, продължителността на нейното задържане, качеството и ефективността, както и за трансгранично сътрудничество по отношение на трансгранични речни басейни;

Морска среда и океани

33.  подчертава необходимостта да се подобри управлението и да се засили опазването на морската среда, морското биологично разнообразие и океаните; счита, че моретата и океаните следва да станат един от ключовите стълбове на Рамката от Рио наред с опазването на климата и на биологичното разнообразие;

34.  приканва срещата на високо равнище Рио+20 да започне конкретни преговори за приемане на международни законодателни инструменти за:

-      контрол на замърсяването на моретата и океаните, което има наземен произход,

-      устойчиво управление и оценка на човешките дейности в области извън националната юрисдикция, и

-      запазване на морското биологично разнообразие, въвеждане и признаване на защитени морски зони в международни води.

       Подобни инструменти следва да създадат правна рамка за защитени морски зони с множествена употреба, оценки на въздействието върху околната среда и честно и справедливо поделяне на ползите, получени от използването на генетични и други ресурси. Те следва да установят и механизми за наблюдение и прилагане;

35.  призовава за бързо създаване на глобална система за мониторинг на морските екосистеми, която да проследява промените в морските екосистеми и риболовните ресурси;

36.  счита, че следва да се поеме твърд ангажимент за устойчиво управление на рибарството, по-конкретно чрез: програми за устойчив улов, осигуряване на подновен политически ангажимент за прилагане на международните споразумения за опазване и устойчиво управление на живите морски ресурси; постигане на съгласие относно процес за преглед на прилагането, за да се гарантира, че на риболова е разрешено да продължи единствено ако той се осъществява в съответствие с международните задължения; както и чрез укрепване на регионалните организации за управление на рибарството и въвеждане на добри практики по отношение на институциите, прозрачността и отчетността, наблюдението и механизмите за прилагане;

37.  настоява, че е необходимо да се прилага принципът на предохранителните мерки и екосистемния подход по отношение на всяка дейност, която има въздействие върху живата околна среда;

Енергетика

38.  посочва, че конвенционалните изкопаеми енергийни източници като нефт, природен газ или въглища са все по-оскъдни; отново набляга на приноса им за парниковия ефект, докато неконвенционалните източници следва да бъдат подлагани на оценка на въздействието върху околната среда и производителността;

39.  предупреждава против всякакви операции по офшорни проучвания и добив на нефт в екологично уязвими райони като Арктика, за да се улесни преходът към невъглеродно производство на енергия в международен мащаб, и се противопоставя на добива на нефт от битуминозни пясъци и битуминозни шисти;

40.  подчертава, че преходът към екологична икономика изисква радикална трансформация на енергийния сектор, за да се насърчи използването на възобновяема енергия и енергийната ефективност, както и всеобщия достъп до енергия и за най-бедните, и да се подпомогне електрификацията, особено в най-слабо развитите страни; набляга на необходимостта от технологии за възобновяема енергия и (междуотраслови) технологии и трансфер на ноу-хау, особено за да се подкрепи използването на възобновяема енергия в малък мащаб и на местно равнище с цел да не се възпрепятства тяхното право на развитие;

41.  призовава за глобални цели и мерки за увеличаване използването на възобновяема енергия и енергийната ефективност в световен мащаб;

42.  счита, че възобновяемата енергия и енергийната ефективност имат потенциала да смекчат изменението на климата, да допринесат за социалното и икономическо развитие, да подобрят сигурността на снабдяването и да донесат ползи за околната среда и за здравето;

43.  призовава срещата на високо равнище Рио + 20 да осигури гаранции за устойчивостта на биогоривото и на биоенергийните продукти и в тази връзка подчертава, че трябва напълно да се зачитат правата на човека и опазването на околната среда;

44.  счита, че кратките срокове, използвани понастоящем в счетоводните методи по отношение на парниковите газове, получени при използването на земята, промените в предназначението на земята и горското стопанство, излагат на опасност постигнатото като икономии на парникови газове; призовава за преразглеждане на тази методика, така че да бъде защитена способността за адаптация на природните екосистеми;

45.  счита, че външните разходи за доставките на енергия следва да бъдат отчетени в цената на енергията;

46.  припомня рисковете, свързани с ядрената енергия, както бе отново доказано от катастрофата във Фукушима; призовава за постепенното извеждане от употреба на съществуващите ядрени централи и се противопоставя на изграждането на каквито и да било нови ядрени централи;

Селско стопанство и продоволствена сигурност

47.  подчертава, че достъпът до подходяща и здравословна храна е основно човешко право и поради това призовава за силни и координирани действия против създадените от човека причини за глада и за гарантиране на продоволствен суверенитет за развиващите се страни;

48.  подчертава, че е необходимо спешно да се стимулира дребномащабното устойчиво биологично селско стопанство в контекста на премахването на бедността, като се отчете, че вече съществуват подходящи многофункционални селскостопански системи с ниска степен на въздействие, използващи традиционни посеви, и че те трябва да се насърчават; призовава за сигурен достъп до посеви за всички слоеве от населението; подчертава, че генетично модифицираните култури и монокултурите не са част от устойчивото развитие;

49.  споделя становището на Комисията, че съществуващите инициативи за насърчаване на устойчиво селско стопанство, които се градят на многостранни действия (като тези на ФАО), регионални, национални и локални действия (напр. биологичното селско стопанство и селското стопанство с висока стойност за околната среда, енергийноефективни парници, устойчиви помещения за животните, прецизно земеделие, неутрални по отношение на емисиите CO2 селскостопанско предприемачество, биомаса и ферментация на торове) и стопански действия, следва да бъдат засилени и че освен това следва да бъдат стартирани нови инициативи и партньорства съгласно правилата за управление на Комитета по световна продоволствена сигурност, за да станат по-устойчиви потреблението и производството на храни, да се насърчи устойчивостта на общностите и да се намали гладът;

50.  изисква глобални мерки за създаване на по-голяма прозрачност на стоковия пазар и за спиране на финансовите спекулации, които допринасят за високата нестабилност на цените на храните, а с това и за глобалните продоволствени кризи, чрез приемане на препоръките на специалния докладчик на ООН по въпросите на правото на храна; отбелязва със загриженост световните тенденции за едромащабно закупуване на земи в развиващите се страни от чуждестранни субекти; подчертава необходимостта от спиране на тази тенденция, за да се гарантира продоволствената сигурност и защитят правата на дребните собственици и местните общности;

51.  изразява съжаление за бавния напредък по преговорите и ангажиментите в контекста на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD); счита, че почвите са оскъден ресурс и че влошаването на качеството на земите и промяната в тяхната употреба се нуждаят от глобален отговор; призовава за конкретни действия, ефикасни мерки и контрол, особено що се отнася до производството на биогорива;

52.  подчертава жизненоважното значение на това да се използва целият потенциал и гарантират правата на собственост на дребните и коренни производители и на семейни земеделски стопанства, които отговарят за по-голямата част от продоволственото снабдяване в световен мащаб и които се нуждаят от специфична подкрепа за производството и достъп до пазара;

53.  подчертава необходимостта от приложни изследвания и иновации в областта на селското стопанство, за да се стимулират устойчиви решения като напр. прецизното земеделие, за което са нужни напояване и продукти за растителна защита;

54.  споделя препоръките на Организацията за прехрана и земеделие (FAO), Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), МВФ, ОИСР, Конференцията на Организацията на обединените нации за търговия и развитие (UNCTAD), Световната програма за прехраната (WFP), Световната банка, СТО, Международния научно-изследователски институт за политиката в областта на прехраната (IFPRI) и Работната група на високо равнище на ООН по въпросите на глобалната криза в продоволственото осигуряване (UN HLTF) към държавите от Г-20 да премахнат от настоящите си национални политики разпоредбите, които субсидират или нареждат производството или потреблението на биогорива, най-малкото докато не бъдат въведени гаранции за премахване на конкуренцията с производството на храни, биологичното разнообразие и опазването на климата;

Гори

55.  подчертава, че обезлесяването и влошаването на качеството на горите нанасят екологически и социални щети, които са трудно обратими, като дългосрочно нарушаване на състоянието на водите, образуване на степи и опустиняване, изменение на климата, загуба на биологично разнообразие, бедност в селските райони, конфликти за земя, достъп до ресурси, права и ползи, чиято обща икономическа цена далеч надхвърля разходите за опазване и мерки за подобряване; счита, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да има за цел да се гарантира управление на горите, основано на участието, честно и справедливо споделяне на ползите и опазване и устойчиво използване на горите в световен мащаб;

56.  подчертава необходимостта да се насърчава устойчивото управление на горите и води борба с обезлесяването, наред с другото, чрез затварянето на пазарите за незаконно или неустойчиво добит дървен материал; подчертава необходимостта от установяване на партньорство с правителствата, местните общности и групи на коренното население, гражданското общество и частния сектор за постигането на тази цел;

57.  подчертава в този контекст необходимостта от изпълнение на поетия в Нагоя ангажимент да се намали поне наполовина, а където е възможно, да се сведе до нула скоростта на загуба на всички природни местообитания, в т.ч. горите, до 2020 г.;

58.  счита, че разработването на инструмента REDD+ в рамките на РКООНИК следва да гарантира спазване и принос към целите и задачите за цялостно опазване на горите и че, например, следва да се разработи конкретна инфраструктура за сателитно наблюдение и наблюдение на място, за да се оцени събирането на въглерод в една гора, която е обект на опазване, както и зачитане на правата на човека и на съответните разпоредби на Конвенцията за биологичното разнообразие; поради това призовава за по-голяма прозрачност при разпределянето на съответните фондове и за по-строг мониторинг; подчертава, че разработването на инструмента REDD+ следва да обезпечи значителни ползи за биологичното разнообразие и за жизненоважните екосистемни услуги, надхвърлящи смекчаването на изменението на климата, и следва да допринесе за укрепване на правата и подобряване на поминъка на лицата, зависещи от горите, особено на коренните и местни общности;

59.  изразява своята загриженост относно новия Кодекс за горите, който предстои да бъде приет от Сената на Бразилия, който ще засили обезлесяването в басейна на р. Амазонка и по такъв начин ще попречи на международните усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата;

60.  призовава страната-домакин Бразилия да поеме ясен ангажимент за защита на горите в басейна на р. Амазонка и да спре криминалното преследване на представителите на гражданското общество, борещи се за опазване на околната среда;

61.  призовава Комисията да представи навреме за срещата на високо равнище Рио+20 проучване, оценяващо въздействието на потреблението на хранителни и нехранителни продукти в ЕС върху обезлесяването; призовава проучването също така да оцени въздействията на съществуващите политики и законодателство на ЕС върху обезлесяването и да очертае нови инициативи за политики в отговор на установените въздействия;

Химикали и опасни вещества

62.  подкрепя становището на Комисията, че е дошло време за установяване на по-здрав и последователен международен режим, ръководещ използването на химикали и опасни вещества, и че срещата на високо равнище Рио+20 следва да си постави задача да изпълни тази цел, като призовава законодателството на ЕС относно REACH да бъде прието за модел от възможно най-много страни;

Управление на отпадъците

63.  набляга на факта, че доброто управление на отпадъците не само намалява въздействието върху околната среда, но също така представлява източник на повторно използваеми и рециклирани материали и заетост;

64.  подчертава, че много ресурси, които понастоящем се депонират, изгарят или оказват отрицателно въздействие върху околната среда и местните общности, могат да бъдат повторно използвани и рециклирани; подчертава, че следва да бъдат положени сериозни усилия за рециклиране на тези ресурси, така че да се придаде допълнителна стойност на местните общества посредством работни места и иновации, и че рециклирането и повторното използване предотвратяват унищожаването на природни местообитания и местни общества;

Създаване на условия за стимулиране на пазарите и инвестиране в човешкия капитал

65.  подчертава необходимостта от интегриране на биологичното разнообразие, екосистемните услуги и природните ресурси в националните сметки, както и във всички планове и стратегии за развитие/изкореняване на бедността;

Субсидии, вредни за околната среда

66.  подчертава спешната необходимост да се обърне внимание на вредните за околната среда субсидии и да се разработят и внедрят положителни стимули за оползотворяване и опазване на биологичното разнообразие;

67.  приветства в тази връзка обръщането на по-голямо внимание на преминаването към екологична ОСП в предложенията за реформа на ОСП;

68.  призовава срещата на високо равнище Рио+20 да постави начало на поредица от координирани действия на държавите за определяне и постепенно спиране до 2020 г. на всички вредни за околната среда субсидии в съответствие с ангажиментите от Нагоя;

Регулаторни и основани на пазара инструменти

69.  подчертава, че използването на регулаторни инструменти – както на национално, така и на международно равнище – заедно с основани на пазара инструменти, ще играе жизненоважна роля за общата устойчивост на нашето общество; в този контекст набляга, че спешно трябва да се обърне внимание на въздействието на международното корабоплаване и въздухоплаване върху климата и подчертава примера на ЕС и неговите цели 20-20-20, както и на прогресивните му политики в областта на околната среда и стандартите му като цяло;

70.  подчертава, че е необходима ясна, надеждна и всеобхватна регулаторна рамка, за да се даде възможност на участниците да изместят икономическата логика в посоката на ефективен, отговорен и екологичен растеж;

71.  призовава на международно равнище да бъде въведен данък върху финансовите операции и приходите да бъдат използвани за подкрепа на биологичното разнообразие и защитата на климата в развиващите се страни в съответствие с целите, поставени в рамките на РКООНИК и Конвенцията за биологичното разнообразие;

72.  подчертава, че фискалните реформи, целящи прехвърляне на данъчната тежест от труда към използването на ресурсите и към замърсяването, може да помогне за постигане на печеливш резултат както за заетостта, така и за околната среда, тъй като това изместване прави по-привлекателни ефективността на ресурсите, рециклирането и повторното използване и по такъв начин предоставя повече възможности за работни места;

73.  призовава Европейската комисия да насърчи включването на аспекти, свързани с околната среда, в международните търговски преговори;

Финансиране

74.  подчертава, че преходът към световна екологична икономика ще изисква широкомащабни финансови инвестиции, подчертава, че единствено публичните средства няма да са достатъчни и че публичното финансиране ще трябва да катализира и да набира много повече частни инвестиции; набляга на необходимостта от насърчаване на иновациите и новите технологии чрез подобряване на достъпа до финансиране;

75.  приканва срещата на високо равнище Рио+20 да препоръча реформиране на съществуващите стратегии за финансиране и при необходимост да установи нови публично-частни финансови схеми и партньорства;

76.  счита, че развиващите се страни се нуждаят от стабилна дългосрочна рамка за финансова подкрепа, изграждане на капацитет и трансфер на технологии, за да се насърчи устойчивото развитие и да им се даде възможност да прескочат енергийно- и въглеродоинтензивния път на развитие, извървян от индустриализираните страни;

77.  призовава срещата на високо равнище Рио + 20 да засили мерките и увеличи ресурсите, с които се разполага за смекчаване на глобалните рискове, свързани с околната среда и за механизми за намаляване на риска от бедствия;

78.  подчертава, че официалната помощ за развитие (ОПР) следва да бъде по-добре контролирана, включително като се използват алтернативни мерки на поетите ангажименти за развитие, като програмируемата помощ за страните на ОИСР или индекса за ангажираност за развитие, така че да се гарантира спазване на многостранните споразумения в областта на околната среда и принос към изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие, както и към по-широки цели, свързани с екологичната икономика;

79.  счита, че е от съществено значение най-бедните страни да имат достъп до новаторски форми на финансиране, за да се преодолее липсата на собствен капитал, която те изпитват;

80.  призовава за мониторинг на въздействието на финансирането върху равновесието между половете, за да се гарантира съобразено с половете финансиране;

Приобщаване на гражданите

81.  счита, че е от най-голямо значение да продължи оправомощаването на гражданите за участие в екологичното управление, и призовава срещата на високо равнище Рио+20 да осъществи напредък в гарантирането на ефективно глобално прилагане на 10-ия принцип от Рио; счита, че ЕС може да предложи за международно обсъждане важен опит от над 10-годишното си прилагане на Орхуската конвенция;

82.  призовава разпоредбите на Орхуската конвенция да надхвърлят Икономическа комисия за Европа на ООН чрез глобална конвенция или чрез отваряне на Орхуската конвенция за страни, които не са членове на ИКЕ на ООН;

83.  препоръчва всеобхватен подход към принципите за спазване на правата на човека при същевременно прилагане на политики за устойчиво развитие; подчертава необходимостта от предоставяне на подходящо ниво на защита за народите, които са най-силно засегнати от изменението на климата;

84.  подчертава, че който и да е регулаторен инструмент може да има успех единствено ако се съчетава с информация и образование; освен това счита, че промените на ценностите и подходите отдолу-нагоре са изключително важни, и призовава конкретно за инициативи за мобилизиране на младите хора, тъй като именно следващото поколение ще бъде засегнато от последиците от нашите действия;

Обучение

85.  подчертава необходимостта от подкрепа за програмите за образование и обучение, особено за млади хора, във всички страни; счита, че насърчаването на нови умения ще спомогне за създаването на нови работни места на световния пазар на труда и ще генерира положителен мултипликационен ефект на социално равнище;

Технологии

86.  набляга на важността на научно-изследователската и развойна дейност и новаторството и на необходимостта от научно и технологическо сътрудничество;

87.  отчита, че технологическите иновации, оценки и пренос са съществени за посрещане на икономическите и социалните предизвикателства и предизвикателствата, свързани с околната среда; също така обаче подчертава, че технологическото развитие не може да бъде единственото решение на проблемите, свързани с околната среда, или за премахване на бедността;

88.  подчертава, че иновациите означават не само технически иновации - новаторството в социалната област предоставя нови и ефективни решения на належащи социални нужди, създадени от хора или организации със социална, а не непременно търговска цел; подчертава освен това, че социалните иновации предоставят възможност за гражданите, в каквато и да е тяхна роля, да подобрят работната и жизнената си среда, като по такъв начин спомогнат за оправомощаването на гражданското общество в световен мащаб предоставят възможност за участие на гражданското общество в опазването и устойчивото използване на природните ресурси;

89.  противопоставя се на предложения за широкомащабни геоинженерни проекти;

90.  припомня, че защитата на знанията, иновациите и практиките на коренните и местни общности е изрична част от първоначалните споразумения от срещата на високо равнище в Рио, тъй като те предоставят изпитани от времето, безопасни и устойчиви начини на работа с природата;

91.  подчертава, че въвеждането на нови и нововъзникващи технологии не трябва да излага на риск целите за справедливо и устойчиво развитие и премахване на бедността; подчертава, че технологиите могат да имат различни екологични, социални и икономически въздействия и че без подходящ контрол някои технологии могат да доведат до неустойчива експлоатация на природните ресурси (като вода, земя, биомаса), увеличаване на бедността и други вредни социални последици;

92.  подкрепя следователно Стратегическия план от Бали за технологическа подкрепа и изграждане на капацитет за свързани с околната среда технологии, както и целите за оценка и пренос на щадящи околната среда технологии; изисква в рамките на системата на ООН да се създадат възможности за мониторинг, оценяване и предоставяне на информация относно новите технологии с оглед на интегрирането на по-широка концепция за устойчивост и насърчаване на устойчивото развитие на продукти и процеси във всички области;

93.  Отново потвърждава принципа, че формите на живот и жизнените процеси не трябва да бъдат предмет на патенти;

Измерване на напредъка

94.  призовава за спешни проучвания за разработване на нови мерни единици за измерване на напредъка в посока към справедливост и устойчиво развитие;

95.  подчертава, че срещата на високо равнище Рио+20 следва да изработи алтернативен модел за измерване на растежа и благоденствието „отвъд БВП“, като надгражда инициативи като напр. международната система от интегрирани икономически сметки за околната среда (SEEA), индекса на човешкото развитие и проекта на ОИСР за измерване на напредъка на обществата; подчертава, че това е необходимо, за да се измерва напредъкът в широк смисъл, включващ икономически, социални и свързани с околната среда измерения; затова призовава за приемането на ясни и измерими показатели, които да отчитат изменението на климата, биологичното разнообразие, ефикасното използване на ресурсите и социалното приобщаване;

96.  призовава за широко обсъждане относно международното включване на тези показатели в общоизползваните процеси за оценяване на обществения и личния напредък, например посредством включването им в анализа на агенциите за кредитен рейтинг и в общоприетите счетоводни практики;

97.  призовава за признаване на принципа на запазване на равнището на защита в контекста на опазването на околната среда, както и на основните права;

Подобряване на управлението и участие на частния сектор

98.  подчертава спешната необходимост да се подобри управлението в областта на устойчивото развитие;

99.  счита, че Програмата на ООН за околната среда трябва да бъде подсилена в рамките на системата на ООН, например нейното преобразуване в специализирана агенция на ООН (по подобие на МОТ), тъй като това би бил най-перспективният начин за подобряване на международното управление в областта на околната среда и за напредък към световно устойчиво развитие; при все това в този контекст посочва всички възможности, набелязани в заключенията от Хелзинки и Найроби;

100. призовава за учредяването, под егидата на Програмата на ООН за околната среда, на специален комитет от учени по модела на Междуправителствения комитет по изменение на климата, който да бъде натоварен със задачата да направи обзор и оценка от гледна точка на различните сектори на най-новата научна, техническа и социално-икономическа информация от цял свят, имаща отношение към разбирането на биологичното разнообразие и устойчивостта;

101. повтаря предложението си за международен съд в областта на околната среда, за да стане международното законодателство в тази област по-обвързващо и подлежащо на прилагане, или поне за международен орган като например омбудсман с правомощия на медиатор;

102. призовава срещата на високо равнище Рио+20 да стартира стратегия за засилване на съгласуваността между различните многостранни споразумения в областта на околната среда; в тази връзка подчертава необходимостта от координиран подход между трите конвенции от Рио (за биологичното разнообразие, изменението на климата и опустиняването), тъй като те са неразривно свързани, действат в едни и същи екосистеми и разглеждат взаимно зависими въпроси;

103. набляга на необходимостта от включване на световни, национални и местни действащи лица в процесите на прилагане;

104. подчертава необходимостта от засилване участието на министрите на финансите, на икономиката, министрите по въпросите на развитието и по въпросите на околната среда и др. в политиките за устойчиво развитие;

105. призовава срещата на високо равнище Рио+20 да засили ангажираността на ключовите заинтересовани лица, включително частния сектор, и подчертава, че бизнесът и гражданското общество, и особено НПО, социалните движения и коренните общности, трябва да играят водеща роля;

106. подчертава колко е важно бизнесът и гражданското общество да работят заедно с развиващите се и развити страни, за да се постигнат осезаеми резултати;

107. подчертава значението на ангажирането на гражданите; призовава за повишаване на осведомеността, за предоставяне на повече информация относно устойчивото потребление и за въвеждане и стимулиране на инициативи, за да се променят ценностите и поведението и да се улесни вземането на отговорни решения от страна както на гражданите, така и на промишлеността;

108. подчертава необходимостта от действия за стимулиране на промяна на поведението в посока към устойчив модел на потребление;

109. подчертава, че всички основни заинтересовани лица следва да имат пълен, открит и справедлив достъп до всички преговори, междусесийни и подготвителни заседания за Рио+20;

110. счита, че парламентарните представители следва да играят активна роля във връзка с конференцията; в идеалния случай Европейският парламент следва да бъде официално представен на конференцията и да му бъде предоставен статут, еднакъв с този на делегацията на Комисията, или най-малкото такъв, какъвто е бил статутът му на други конференции;

111. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.