Предложение за резолюция - B7-0250/2013Предложение за резолюция
B7-0250/2013

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно бъдещите законодателни предложения относно Икономическия и паричен съюз (ИПС): отговор на съобщенията на Комисията

20.5.2013 - (2013/2609(RSP))

внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B7‑0204/2013
внесено съгласно член 115, параграф 5 от Правилника на дейността

Шарън Боулс от името на комисията по икономически и парични въпроси


Процедура : 2013/2609(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0250/2013
Внесени текстове :
B7-0250/2013
Приети текстове :

B7‑0250/2013

Резолюция на Европейския парламент относно бъдещите законодателни предложения относно Икономическия и паричен съюз (ИПС): отговор на съобщенията на Комисията

(2013/2609(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Предварителна координация на важните реформи в икономическата политика“ (COM(2013)0166) и „Въвеждане на инструмента за конвергенция и конкурентоспособност“ (COM(2013)0165),

–   като взе предвид въпроса към Комисията относно бъдещите законодателни предложения относно ИПС (O-000000/2013 – B7-0000/2013),

–   като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г., наричан по-долу „фискалния пакт“,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 13 и 14 декември 2012 г.,

–   като взе предвид подробния план на Комисията за задълбочен и истински икономически и паричен съюз от 28 ноември 2012 г.,

–   като взе предвид доклада на председателя на Европейския съвет от 5 декември 2013 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“,

–   като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“ (2012/2151(INI))[1], наричана по-долу „доклада Тайсен“,

–   като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната (2010/2099(INI)), наричана по-долу „доклада Фейо“,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 и Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011, наричани по-долу „пакета от шест акта“,

–   като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики (2011/2071(INI))[2],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № .../2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната и като взе предвид Регламент (ЕС) № .../2013 за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност, наричани по-долу „пакета от два акта“,

–   като взе предвид съвместното изявление на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и заместник-председателя Оли Рен по повод тристранното споразумение за пакета от два законодателни акта относно икономическото управление в еврозоната от 20 февруари 2013 г. (MEMO/13/126),

–   като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че в член 11 от фискалния пакт държавите членки, които са страна по него, се договориха да „осигуряват предварителното обсъждане на всички значителни икономически реформи, които планират да предприемат, и, когато е уместно, координацията им едни с други“ и се договориха също така, че „тази координация включва институциите на Европейския съюз в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз“;

Б.  като има предвид, че съгласно член 16 от фискалния пакт договорът следва да бъде включен в правната рамка на Европейския съюз в срок от най-много пет години „въз основа на оценка на натрупания опит във връзка с неговото прилагане“, и като има предвид, че съобщенията на Комисията COM(2013)0165 и COM(2013)0166 и законодателните предложения, които се очаква да последват, могат да бъдат разглеждани като стъпки в тази насока;

В.  като има предвид, че в доклада Фейо от 2010 г. Парламентът вече отправи препоръка за въвеждане на „специални процедури, както и изискване държавите членки, по-специално държавите от еврозоната, да се уведомяват помежду си и да уведомят Комисията, преди да вземат решения в областта на икономическата политика с очаквани значителни последици за други държави, които биха могли да застрашат гладкото функциониране на вътрешния пазар и на икономическия и паричен съюз“;

Г.  като има предвид, че в изявлението, придружаващо пакета от два акта, се призовава за създаването на нормативна уредба за значително засилване на икономическия и бюджетния надзор и контрол и за допълнително развиване на европейски фискален капацитет за навременното осъществяване на структурни реформи, които да засилят устойчивото развитие, в подкрепа на принципа, според който стъпките към повече отговорност и икономическа дисциплина следва да се съчетават с повече солидарност, както и по-задълбочена интеграция на процеса на вземане на решения в области на политиката като данъчното облагане и пазарите на труда като важен инструмент за солидарност; като има предвид, че това изявление изтъкна принципа, че стъпките за постигане на засилена координация на икономическите политики трябва да бъдат придружени от повече солидарност;

Д. като има предвид, че в параграф 11 от доклада Тайсен се подчертава, че „един „истински икономически и паричен съюз“ не може да бъде ограничаван до система от правила, а изисква по-голям бюджетен капацитет, основан на специфични собствени ресурси“;

Е.  като има предвид, че в доклада Тайсен се отбелязва, че наличието на висококачествени и надеждни европейски статистически данни играе съществена и централна роля в новото икономическо управление и неговите основни процеси за вземане на решения, че като предпоставка за това трябва да бъде гарантирана ефективната независимост на Европейската статистическа система както на национално, така и на европейско равнище, както и че преминаването към счетоводни стандарти за публичния сектор, приложими във всички държави членки по стандартизиран начин, ще бъде основна допълваща характеристика по отношение на по-широките правомощия на Комисията при проверката на качеството на националните източници, използвани за установяване на размера на дълга и дефицита в един изцяло разгърнат фискален съюз;

Обща оценка на съобщенията на Комисията

1.  признава усилията на Комисията да постигне по-нататъшен напредък по отношение на макроикономическото управление в Съюза въз основа на пакета от шест акта и пакета от два акта; въпреки това подчертава, че пълното прилагане на новата рамка трябва да има предимство пред всяко ново предложение;

2.  изтъква, че създаването на основан на стимули механизъм за прилагане с цел повишаване на солидарността, сближаването и конкурентоспособността трябва да бъде съчетано с допълнителни елементи във връзка с координацията на икономическите политики, както е посочено в изявлението на Комисията, придружаващо пакета от два акта, за да се съобрази с принципа, че „стъпките към повече отговорност и икономическа дисциплина следва да се съчетават с повече солидарност“;

3.  подчертава, че всяко бъдещо предложение трябва да предложи ясна добавена стойност по отношение на съществуващите инструменти, като например тези в рамките на политиката на сближаване;

4.  подчертава, че усилията за координация не трябва да размият съответните отговорности на различните нива на вземане на решения;

5.  потвърждава, че управлението в ЕС не трябва да накърнява прерогативите на Европейския парламент и на националните парламенти, особено когато се предвижда прехвърляне на суверенитет; подчертава, че подходящото равнище на легитимност и отчетност изисква демократични решения и трябва да се гарантира на национално равнище и на равнище ЕС съответно от националните парламенти и от Европейския парламент; припомня принципа, установен в заключенията на Европейския съвет от декември 2012 г. , че „през целия процес общата цел продължава да бъде гарантирането на демократична легитимност и отчетност на равнището, на което се вземат и изпълняват решенията“; подчертава, че механизмите за предварителна координация и инструментите за конвергенция и конкурентоспособност следва да се прилагат за всички държави членки, които са приели еврото за своя валута, с възможност други държави членки да се присъединят към тях трайно; призовава Комисията да предвиди такава задължителна проверка от страна на националните парламенти в предстоящите законодателни предложения, както и да осигури по-голямо участие на социалните партньори в икономическата координация;

6.  счита, че моментът на публикуване на съобщенията не е оптимален; призовава Комисията да внесе предложение за приемане на кодекс за сближаване в рамките на европейския семестър, основан на ЕС 2020 и включващ силен социален стълб;

7.  отново заявява, че Комисията трябва да отчита в пълна степен ролята на Парламента като съзаконодател; изразява разочарованието си, че неотдавнашните съобщения относно ИПС не отразяват позицията на Европейския парламент за задълбочаването на преговорите относно ИПС и предвиждат много ограничен парламентарен контрол, като предлагат структура за диалог; подчертава, че Парламентът е законодателен и бюджетен орган, равнопоставен на Съвета;

8.  изразява разочарование, че областите на политиката, обхванати в съобщенията, се концентрират главно върху ценовата конкурентоспособност и не включват избягването на данъци или социалното измерение и заетостта;

9.  подчертава, че законодателните предложения във връзка с двете съобщения следва да бъдат разглеждани по обикновената законодателна процедура;

Предварителна координация на плановете за важни реформи в икономическата политика

10. счита, че официалната предварителна координация на реформите в икономическата политика на равнище ЕС е важна и следва да се засили въз основа на общностния метод, както и че тя следва да се отнася до основните национални икономически реформи, предвидени в националните програми за реформи, с доказуеми потенциални странични ефекти; счита, че такава предварителна координация следва да бъде приведена в съответствие с инструментите на европейския семестър за координация на икономическите политики, посочени в член 2а от Регламент (ЕС) № 1175/2011, и, когато е необходимо, следва да бъдат разработени във връзка с нови инструменти за солидарност, основани на стимули;

11. счита, че една по-задълбочена интеграция на предварителната координация и вземането на решения в областта на политиките на равнището на Съюза трябва да се основава на солидна база от официални статистически данни и, по-специално, че по-нататъшната бюджетна координация в рамките на Съюза изисква консолидирани данни за публичните сметки на Съюза, държавите членки и местните и регионалните органи; счита по тази причина, че Комисията следва да включи установяването на такива консолидирани данни в бъдещите законодателни предложения;

12. изразява съжаление за неясното изготвяне и прекалено свободните определения на някои от предложените филтри за важни реформи в икономическата политика, като „съображения във връзка с политическата икономика“; изисква да бъдат добавени нови и специфични филтри, въз основа на инструментите, свързани с европейския семестър и ЕС 2020, за да се идентифицират ключовите реформи, като се отчитат националните особености и се спазва принципът на субсидиарност;

13. подчертава, че механизмите, които трябва да бъдат въведени за предварителна координация, следва да се прилагат за всички държави членки от еврозоната и да бъдат отворени за всички държави – членки на Съюза, като се вземе предвид по-силната взаимозависимост между държавите членки от еврозоната; счита, че следва да бъде позволено на държавите членки в програмата да участват на доброволен принцип;

14. призовава плановете за реформа да бъдат прозрачни и приобщаващи и да бъдат оповестени публично; призовава освен това социалният диалог с участието на заинтересовани страни в обществото да играе централна и ясно определена роля в дебата за предварителната координация;

15. призовава за старателно разработване на процедурата за информиране на Комисията, както и тя да може да коментира планираните реформи преди окончателното им приемане;

16. изисква този нов инструмент за координиране да бъде включен в рамките на европейския семестър, а на Европейския парламент да бъде дадена роля при осигуряването на демократична отчетност;

17. подчертава, че предварителната координация следва да се стреми да не задуши националните усилия за реформа, а да гарантира, че реформите не се забавят, освен ако страничните ефекти, които биха предизвикали, са достатъчно значими, за да се обоснове преоценка на реформите;

Въвеждане на инструмент за конвергенция и конкурентоспособност

18. счита, че всяко предложение за нов инструмент за конвергенция и конкурентоспособност следва да се основава на обвързаност с условия, солидарност и сближаване; счита, че такъв инструмент следва да бъде въведен единствено след като социалните дисбаланси и необходимостта от големи дългосрочни и устойчиви структурни реформи, стимулиращи растежа, са били установени въз основа на оценка на съгласуваността между кодекса за сближаване и националните планове за изпълнение, със съответното официално участие на Европейския парламент, Съвета и националните парламенти;

19. подчертава, че новият инструмент за конвергенция и конкурентоспособност, който ще бъде въведен, следва да се прилага за всички държави членки от еврозоната и да бъде отворен за всички държави – членки на Съюза, като се вземе предвид по-силната взаимозависимост между държавите членки от еврозоната; счита, че следва да бъде позволено на държавите членки в програмата да участват на доброволен принцип;

20. счита, че е от изключително значение да се гарантира, че този нов инструмент е приет в съответствие с обикновената законодателна процедура, основава се на общностния метод и осигурява подходящ контрол от страна на Европейския парламент, като позволява приемане на съответните бюджетни кредити за всеки отделен случай;

21. подчертава, че годишното докладване относно изпълнението на националния план и мониторингът в тази връзка следва да се основават на засилен европейски семестър, без да се засяга бюджетният контрол на ЕС;

22. счита, че инструментът за конвергенция и конкурентоспособност следва да бъде средство за увеличаване на бюджетния капацитет и да бъде насочен към условна подкрепа за структурните реформи, с цел повишаване на конкурентоспособността, растежа и социалното сближаване, като се гарантира по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите резултати на държавите членки, както и преодоляване на дисбалансите и структурните различия; счита, че подобни инструменти са градивни елементи за постигане на истински фискален капацитет;

23. подчертава, че подобен бюджетен капацитет би могъл естествено само да е от полза за държавите членки, които допринасят за него;

24. изразява разочарование, че съобщенията, като предвиждат договори между ЕС и държавите членки, не зачитат единния европейски правен ред; счита, че изразът „договорни споразумения“ е неуместен, тъй като механизмът, предвиден в съобщенията, не е истински „договор“ по реда на публичното или частното право, а по-скоро основан на стимули механизъм за прилагане на координацията на икономическите политики;

25. подчертава, че плановете за реформи трябва да бъдат разработени от държавите членки с подходящо участие на техните национални парламенти в съответствие с тяхната вътрешна конституционна уредба и в сътрудничество с Комисията, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност и необходимостта от запазване на подходящо политическо пространство за изпълнение на национално равнище и демократичните процеси в рамките на всяка държава членка;

26. посочва, че възможните краткосрочни отрицателни последици от изпълнението на структурните реформи, в частност социални и политически трудности, могат да бъдат смекчени и по-лесно приети от гражданите, ако се въведе насърчителен механизъм в подкрепа на реформата; заявява освен това, че този механизъм следва да бъде финансиран чрез нов инструмент, задействан и управляван съгласно общностния метод като неразделна част от бюджета на ЕС, но извън таваните по МФР, така че да се гарантира пълното участие на Европейския парламент като законодателен и бюджетен орган;

27. заявява, че предприетите мерки не следва да оказват отрицателно въздействие върху социалното приобщаване, правата на работниците, здравеопазването и други социални въпроси, дори и в краткосрочен план;

28. подчертава, че инструментът следва да избягва проблемите, свързани с моралния риск; счита, че за тази цел Комисията следва да гарантира, че реформите не биват забавяни, докато станат допустими за финансова подкрепа, и че инструментът не предвижда стимули за реформи, които биха били проведени дори и без подкрепата на Съюза;

29. подчертава, че инструментът следва да избягва припокриване с политиката на сближаване;

o

o        o

30. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.