Предложение за резолюция - B7-0025/2014Предложение за резолюция
B7-0025/2014

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС

13.1.2014 - (2013/2960(RSP))

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията
внесено съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността

Манфред Вебер, Мариан-Жан Маринеску, Вероник Матийо Уйон, Чаба Йори, Яцек Проташевич, Вим ван де Камп, Аркадиуш Томаш Братковски, Ян Козловски, Данута Язловецка, Иво Белет, Едит Бауер, Траян Унгуряну, Андрей Ковачев, Елена Бъсеску, Марко Скурия, Салваторе Яколино, Йоанна Катажина Скшидлевска, Елмар Брок от името на групата PPE

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B7-0016/2014

Процедура : 2013/2960(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B7-0025/2014
Внесени текстове :
B7-0025/2014
Приети текстове :

B7‑0025/2014

Резолюция на Европейския парламент относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС

(2013/2960(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 21, 45, 47 и 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 15, 21, 29, 34 и 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 7 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки[1],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза[2],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Свободно движение на гражданите на ЕС и техните семейства: пет действия за промяна“ (COM(2013)0837),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юли 2010 г., озаглавено „За свободното движение на работници: права и основни аспекти на развитието“ (COM(2010)0373),

–   като взе предвид изявлението на заместник-председателя Рединг пред Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 5 декември 2013 г. относно свободното движение,

–   като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че правото на свободно движение е една от четирите основни свободи на ЕС;

Б.  като има предвид, че съществуват доказателства, че в много държави членки нетният принос на законните мобилни работници от ЕС към социалната система на приемащата държава е равен на този на работниците от съответната държава;

В.  като има предвид, че предимствата на свободното движение на мобилните работници от ЕС за развитието на приемащата държава са видими в цяла Европа, особено в областта на здравеопазването, селското стопанство и строителството;

Г.  като има предвид, че всички държави членки са свободни да вземат решения какви обезщетения за социална сигурност да предоставят и при какви условия; като има предвид, че правилата на ЕС относно координирането на социалната сигурност не разрешават ограничения върху обезщетенията за социална сигурност в случая на граждани на ЕС, които са работници, преки членове на семейството на работниците или които имат обичайно пребиваване във въпросната държава членка;

Д. като има предвид, че неотдавнашното развитие на нашите общества, което е резултат най-вече от индустриалната промяна, глобализацията, новите модели на работа, демографските промени и развитието на транспортните средства, изисква по-висока степен на мобилност на работниците;

Е.  като има предвид, че свободното движение на работниците представлява положителен социално-икономически пример както за ЕС, така и за неговите държави членки, като представлява крайъгълен камък за интеграцията на ЕС, икономическото развитие, социалното сближаване и индивидуалното усъвършенстване на професионалните умения, противодействието на отрицателните последици от икономическата криза и формирането на по-голяма икономическа мощ, която да бъде подготвена да посрещне предизвикателствата на глобалната промяна;

Ж. като има предвид, че преходните разпоредби за свободното движение на работници от България и Румъния бяха премахнати от 1 януари 2014 г.;

З.  като има предвид, че министър-председателят на Обединеното кралство Дейвид Камерън наскоро направи няколко популистки изявления, които подкопават правото на свободно движение;

1.  призовава държавите членки да спазват своите произтичащи от Договорите задължения по отношение на правилата на ЕС за свобода на движение;

2.  призовава държавите членки да гарантират спазването на принципите на равенство и основното право на свобода на движение за всички държави – членки на Европейския съюз;

3.  призовава държавите членки да се въздържат от предприемането на всякакви действия, които биха могли да засегнат правото на свободно движение, което се базира на основното законодателство на ЕС;

4.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират строгото прилагане на трудовото право, така че да гарантират равно третиране на всички работници от ЕС и справедлива конкуренция между предприятията;

5.  припомня, че свободното движение на работници предоставя на всички граждани на Съюза, независимо от тяхното местопребиваване, правото да се движат свободно в друга държава членка, за да работят и/или пребивават в нея за целите на трудовата заетост; припомня, че то ги защитава от дискриминация, основана на гражданство, по отношение на достъп до трудова заетост, условия на труд и заетост, достъп до обучение, както и социални придобивки и данъчни облекчения;

6.  призовава държавите членки да не дискриминират мобилните работници от ЕС, като погрешно свързват правото на свободно движение за целите на трудовата заетост с предполагаеми незаконни претенции за обезщетения за социална сигурност и социална помощ, както и със злоупотреби с обезщетения за социална сигурност;

7.  призовава Комисията да предприеме системен и задълбочен мониторинг по отношение на основното право на свободно движение на законните работници от ЕС;

8.  припомня на държавите членки тяхната социална отговорност да се борят срещу злоупотребите с техните социални системи, независимо от това дали те са извършени от техни граждани или от граждани на други държави членки; призовава държавите членки да спазват разпоредбите на Директива 2004/38/EC и да предприемат действия по отношение на евентуалните злоупотреби;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.