Процедура : 2015/2635(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1092/2015

Внесени текстове :

B8-1092/2015

Разисквания :

PV 28/10/2015 - 13
CRE 28/10/2015 - 12

Гласувания :

PV 29/10/2015 - 10.3

Приети текстове :

P8_TA(2015)0388

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 532kWORD 125k
23.10.2015
PE570.926v01-00
 
B8-1092/2015

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B8-0769/2015 и B8-0770/2015

съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността


относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС (2015/2635(RSP))


Клод Морайс от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС (2015/2635(RSP))  
B8‑1092/2015

Европейският парламент,

–  като взе предвид правната рамка, създадена с Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10 и 21 от него, Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 6, 7, 8, 10, 11, 20, 21, 42, 47, 48 и 52 от нея, Европейската конвенция за правата на човека, и по-специално членове 6, 8, 9, 10 и 13 от нея, както и съдебната практика на европейските съдилища в областта на сигурността, неприкосновеността на личния живот и свободата на словото,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(1) (наричана по-долу „резолюцията“);

–  като взе предвид работния документ от 19 януари 2015 г., озаглавен „Относно действията, предприети вследствие на проучването на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи във връзка с масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС“(2),

–  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 21 април 2015 г. относно масовото наблюдение,

–  като взе предвид въпросите към Съвета и към Комисията относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС (O-000114/2015 – B8‑0769/2015 и O-000115/2015 – B8‑0770/2015),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в резолюцията Парламентът отправи призив към органите на САЩ и държавите членки да забранят всеобщото масово наблюдение и масовата обработка на лични данни на гражданите и осъди действията на разузнавателните служби, за които има сведения и които са подкопали сериозно доверието на гражданите на ЕС и техните основни права; като има предвид, че в резолюцията се посочи, че е възможно да има и други мотиви, например политически и икономически шпионаж, като се има предвид капацитетът на програмите за масово наблюдение;

Б.  като има предвид, че с резолюцията беше поставено началото на „Европейска цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията“ с осем конкретни действия и беше възложено на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в срок от една година да изготви за Парламента оценка на това до каква степен препоръките са били приложени;

В.  като има предвид, че в работния документ от 19 януари 2015 г. се докладва за развитието на събитията след приемането на резолюцията на фона на неспирния поток от разкрития за предполагаеми дейности за масово електронно наблюдение, както и за настоящото положение по отношение на прилагането на предложената „Европейска цифрова процедура habeas corpus“, като се посочва ограничената реакция от страна на институциите, държавите членки и заинтересованите страни, към които е бил отправен призив да предприемат действия;

Г.  като има предвид, че в резолюцията Парламентът призовава Комисията и другите институции, органи, служби и агенции на ЕС да изпълнят препоръките в съответствие с член 265 от ДФЕС („бездействие“);

Д.  като има предвид, че неотдавна Уикилийкс разкри целевото наблюдение на комуникациите на последните трима френски президенти, както и на френски министри и на френския посланик в САЩ; като има предвид, че този стратегически и икономически шпионаж се е провеждал в голям мащаб през последните 10 години от Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) и че той е бил насочен към всички френски държавни структури, както и към най-големите френски дружества;

Е.  като има предвид, че в доклада на специалния докладчик за насърчаване и защита на правото на свобода на мнение и изразяване се заявява, че криптирането и анонимността обезпечават неприкосновеността на личния живот и сигурността, необходими за упражняване на правото на свобода на мнение и изразяване в цифровата ера; като има предвид, че в този доклад се заявява също така, че всякакви ограничения на криптирането и анонимността трябва да се свеждат до строгия минимум в съответствие с принципите за законност, необходимост, пропорционалност и легитимност на целта;

1.  приветства разследванията на германския Бундестаг, Съвета на Европа, ООН и Сената на Бразилия, разискванията в редица други национални парламенти и труда на многобройни представители на гражданското общество, които допринесоха за повишаване на общата осведоменост относно масовото електронно наблюдение;

2.  при все това изразява дълбоко разочарование от проявената от повечето държави членки и институции на ЕС обща липса на усещане за спешна необходимост и на готовност за предприемане на решителни действия по въпросите, повдигнати в резолюцията, и за прилагане на конкретните препоръки, съдържащи се в нея, както и от липсата на прозрачност и диалог с Европейския парламент;

3.  изразява безпокойство във връзка с някои наскоро приети закони в определени държави членки, които разширяват възможностите на разузнавателните органи за надзор, включително във връзка с новия закон, приет във Франция от Националното събрание на 24 юни 2015 г., няколко от разпоредбите на който, според Комисията, повдигат важни правни въпроси, приемането в Обединеното кралство на Закона за запазването на данни и следователските правомощия от 2014 г. и последвалото съдебно решение, съгласно което някои от членовете на този акт са незаконни и тяхното прилагане следва да се преустанови, и предложенията в Нидерландия за ново законодателство за актуализиране на Закона за разузнаването и сигурността от 2002 г.; отново отправя своя призив към всички държави членки да гарантират, че техните настоящи и бъдещи законодателни рамки и механизми за надзор, уреждащи дейностите на разузнавателните служби, са в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и цялото законодателство на Съюза в тази област; призовава Комисията незабавно да пристъпи към извършването на оценка на всички разпоредби на френския закон относно разузнаването и да определи дали той е в съответствие с първичното и вторичното европейско право;

4.  приветства разследванията на германския Бундестаг във връзка с масовото наблюдение; изразява дълбока загриженост във връзка с разкритията за масово наблюдение на телекомуникациите и интернет трафика в рамките на Съюза от германската агенция за външно разузнаване (BND) в сътрудничество с Агенцията за национална сигурност на САЩ; счита, че това нарушава принципа на лоялно сътрудничество, заложен в член 4, параграф 3 от Договора за ЕС;

5.  отправя искане към своя председател да прикани генералния секретар на Съвета на Европа да даде ход на процедурата по член 52, съгласно която при „получаване на молба от Генералния секретар на Съвета на Европа всяка Високодоговаряща страна трябва да представи обяснение относно начина, по който нейното вътрешно право осигурява ефективно прилагане на разпоредбите на Конвенцията“;

6.  счита, че реакцията на Комисията в отговор на резолюцията досега е била изключително незадоволителна, като се има предвид мащабът на разкритията; призовава Комисията да предприеме действия в отговор на призивите, отправени в резолюцията, в срок най-късно до декември 2015 г.; запазва правото си да предяви иск за установяване на бездействие или да постави в резерв определени бюджетни ресурси, определени за Комисията, до правилното изпълнение на всички препоръки;

7.  подчертава значението на решението на Съда на Европейския съюз (Съд на ЕС) от 8 април 2014 г. за обявяване на Директива 2006/24/ЕО относно запазването на данни за недействителна; припомня, че Съдът постанови, че намесата на този инструмент спрямо основното право на неприкосновеност на личния живот трябва да бъде ограничена до стриктно необходимото;

Пакет за защита на данните

8.  посреща със задоволство започването на неофициални междуинституционални преговори по проекта на общ регламент относно защитата на данните и възприетия от Съвета общ подход към проекта на директива за защита на личните данни; отново заявява намерението си да приключи преговорите по пакета за защита на данните през 2015 г.;

9.  припомня на Съвета, че е поел ангажимент да зачита Хартата на основните права на Европейския съвет при внасянето на изменения към предложенията на Комисията; отново набляга по-специално на това, че предлаганото равнище на защита не следва да бъде по-ниско от вече установеното с Директива 95/46/ЕО;

10.  подчертава, че както Регламентът относно защитата на данните, така и Директивата за защита на личните данни са необходими с оглед на защитата на основните права на физическите лица и че поради това двата акта трябва да се разглеждат като пакет, който да бъде приет едновременно, за да се гарантира, че при всички дейности по обработката на данни в ЕС се осигурява висока степен на защита при всички обстоятелства; подчертава, че при приемането на пакета целта за укрепване на правата и защитата на физическите лица по отношение на обработката на техните лични данни трябва да бъде изпълнена;

Рамково споразумение между ЕС и САЩ

11.  отбелязва, че след приемането на резолюцията преговорите със САЩ по Рамковото споразумение между ЕС и САЩ относно защитата на личните данни при техния трансфер и обработка за целите на правоприлагането (наричано по-долу „Рамковото споразумение“) междувременно приключиха и проектът на споразумението беше парафиран;

12.  приветства усилията на администрацията на САЩ да възстанови доверието чрез Рамковото споразумение, както и факта, че Законът за съдебната защита от 2015 г. беше внесен в Конгреса; счита, че е от първостепенно значение да се гарантират еднакви права на ефективна съдебна защита при еднакви обстоятелства за гражданите на ЕС/лицата, чиито лични данни са обработени в рамките на ЕС и са предадени на Съединените американски щати, без каквото и да е дискриминационно разграничение между гражданите на ЕС и гражданите на САЩ; призовава Конгреса да приеме законодателството, което гарантира това; подчертава, че една от предпоставките за подписването и сключването на Рамковото споразумение е приемането на Закона за съдебната защита от Конгреса на САЩ;

Сфера на неприкосновеност на личния живот (Safe Harbour)

13.  припомня, че в резолюцията се призовава за незабавно спиране на действието на Решението за „сферата на неприкосновеност на личния живот“, тъй като то не осигурява достатъчна защита на личните данни на гражданите на ЕС;

14.  припомня, че в своите съобщения от 27 ноември 2013 г. Комисията отправи 13 препоръки към САЩ относно функционирането на „сферата на неприкосновеност на личния живот“ с цел да се гарантира подходящо равнище на защита;

15.  приветства факта, че в своето решение от 6 октомври 2015 г. Съдът на Европейския съюз обяви за недействително Решение 2000/520/ЕО на Комисията относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ в САЩ; подчертава, че това съдебно решение потвърди дългогодишната позиция на Парламента относно липсата на подходящо равнище на защита в рамките на този инструмент; призовава Комисията незабавно да предприеме необходимите мерки, за да осигури, че всички лични данни, предавани на САЩ, се ползват с ефективно равнище на защита, което по същество е еднакво с равнището, което се гарантира в ЕС;

16.  възразява във връзка с факта, че Парламентът не е получил официално съобщение от Комисията относно степента на изпълнение на 13-те препоръки, въпреки че Комисията беше обявила, че ще направи това в срок до лятото на 2014 г.; подчертава, че вследствие на решението на Съда на Европейския съюз да обяви за недействително Решение 2000/520/ЕО сега е необходимо Комисията спешно да представи подробна актуална информация за преговорите до момента и за последиците от съдебното решение за обявеното продължаване на преговорите; приканва Комисията своевременно да обмисли какви са алтернативите на „сферата на неприкосновеност на личния живот“ и какво е въздействието на съдебното решение върху всички други инструменти съгласно Директива 95/46/ЕО за трансфера на лични данни към САЩ и да докладва по този въпрос до края на 2015 г.;

17.  отбелязва, че спирането на действието на „сферата на неприкосновеност на личния живот“ е представено от Комисията като „опция“, която да се разгледа, ако не се намери задоволително решение на констатираните проблеми; приканва Комисията да обмисли какви са алтернативите на „сферата на неприкосновеност на личния живот“ и да докладва по въпроса до края на 2015 г.;

Демократичен контрол

18.  при пълно отчитане на факта, че националните парламенти имат пълни правомощия за надзор над националните разузнавателни служби, призовава всички национални парламенти, които все още не са направили това, да извършат задълбочена оценка и да въведат съдържателен надзор на разузнавателните дейности, както и да осигурят на тези надзорни комисии/органи достатъчно ресурси, технически опит и правни средства и достъп до всички съответни документи, за да бъдат те в състояние да извършват ефективен и независим контрол над разузнавателните служби и над обмена на информация с чуждестранни разузнавателни служби; отново изразява своя ангажимент да работи в тясно сътрудничество с националните парламенти, за да се гарантира, че са налице ефективни механизми за надзор, включително чрез споделяне на най-добри практики и общи стандарти;

19.  възнамерява да предприеме последващи действия във връзка с Конференцията относно демократичния надзор на разузнавателните служби в Европейския съюз, проведена на 28 и 29 май 2015 г., и да продължи да полага усилия, насочени към гарантирането на споделянето на най-добрите практики по отношение на надзора над разузнавателната дейност в тясно сътрудничество с националните парламенти; приветства съвместните заключителни изявления на съпредседателите на тази конференция, в които те заявиха намерението си да свикат нова конференция след две години;

20.  счита, че съществуващите инструменти за сътрудничество между органите за надзор, например Европейската мрежа на националните контролни органи в областта на разузнаването (ENNIR), следва да бъдат подкрепяни и да бъдат по-широко използвани, евентуално чрез използване на потенциала на системата IPEX за обмен на информация между националните парламенти в съответствие с нейния обхват и технически капацитет;

21.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки се нуждаят от общо определение за „национална сигурност“ с цел гарантиране на правна сигурност; отбелязва, че липсата на ясно определение създава предпоставки за произволни действия и злоупотреби с основните права и с принципите на правовата държава от страна на изпълнителни и разузнавателни органи в ЕС;

22.  насърчава Комисията и държавите членки да включат разпоредби за изтичане и удължаване на срока на действие в законодателството, което позволява събирането на лични данни или наблюдението на европейски граждани; подчертава, че тези разпоредби представляват съществени гаранции за това, че даден инструмент, който застрашава неприкосновеността на личния живот, се подлага редовно на контрол по отношение на неговата необходимост и пропорционалност в рамките едно демократично общество;

Възстановяване на доверието

23.  подчертава, че добрите отношения между ЕС и САЩ продължават да бъдат от жизнено значение и за двете страни; отбелязва, че разкритията относно наблюдението са подкопали обществената подкрепа за тези отношения, и подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки за възстановяване на доверието, по-специално с оглед на настоящата неотложна необходимост от сътрудничество по множество геополитически въпроси от общ интерес; във връзка с това подчертава, че трябва да бъде намерено цялостно решение чрез провеждането на преговори между САЩ и ЕС при зачитане на основните права;

24.  приветства неотдавнашните законодателни и съдебни решения, постановени в САЩ с цел ограничаване на масовото наблюдение от страна на Агенцията за национална сигурност, включително приемането от Конгреса без никакви изменения на Закона на САЩ за свободата в резултат от постигането на компромис между двете камари и двете партии, както и решението на Окръжния апелативен съд от втора инстанция (Second Circuit Court of Appeals) относно програмата на Агенцията за национална сигурност за събиране на телефонни записи; все пак изразява съжаление във връзка с факта, че тези решения са насочени основно към гражданите на САЩ, а положението на гражданите на ЕС остава непроменено;

25.  счита, че всяко решение за използването на технологии за наблюдение следва да се основава на задълбочена оценка относно необходимостта и пропорционалността; приветства резултатите от изследователския проект SURVEILLE, който предоставя методология за оценка на технологиите за наблюдение, като се вземат предвид различни правни, етически и технически съображения;

26.  подчертава, че ЕС следва да даде своя принос за разработването на международни стандарти и принципи на равнището на ООН, в съответствие с Международния пакт на ООН за граждански и политически права, с цел създаването на световна рамка за защита на данните, включително специфични ограничения по отношение на събирането на данни за целите на националната сигурност;

27.  изразява убеждението си, че единствено чрез приемането на надеждни норми на международно равнище може да се избегне „надпреварата“ в областта на наблюдението;

Частни дружества

28.  приветства инициативите на частния сектор в областта на ИКТ за разработване на средства за криптографска сигурност и интернет услуги, които подобряват неприкосновеността на личния живот; насърчава продължаването на работата по разработване на лесни за ползване настройки на приложения, които да помагат на потребителите да определят каква информация да споделят, с кого и по какъв начин; отбелязва, че в отговор на разкритията относно масовото наблюдение редица дружества обявиха също така планове за осигуряване на възможности за пълно криптиране;

29.  припомня, че съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услуги по пренос, кеширане и съхранение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност; припомня по-специално, че Съдът на Европейския съюз в своите решения по дела C-360/10 и C-70/10 отхвърли мерките за упражняване на „активен контрол“ на почти всички ползватели на посочените услуги (по едното дело – доставчици на достъп до интернет, а по другото – социална мрежа) и уточни, че се забранява всяко разпореждане, което налага на доставчик на услуги за съхраняване на информация задължение да упражнява общ контрол;

30.  приветства публикуването на доклади за прозрачността от страна на информационни и телекомуникационни дружества във връзка с исканията на правителства за предоставяне на потребителски данни; призовава държавите членки да публикуват статистически данни във връзка с техни искания към частни дружества за получаване на информация относно частни потребители;

Споразумението относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма

31.  изразява разочарование от факта, че Комисията не е взела предвид ясния призив на Парламента за спиране на действието на споразумението относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма поради липсата на еднозначна информация за изясняване на въпроса дали други правителствени органи на САЩ извън рамките на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма са имали евентуално достъп до данни на SWIFT; възнамерява да вземе предвид този факт при приемането на бъдещи решения относно даване на одобрение за сключването на международни споразумения;

Друг обмен на лични данни с трети държави

32.  подчертава своята позиция, че всички споразумения, механизми и решения относно адекватността на обмена с трети държави, при които са засегнати лични данни, изискват строг мониторинг и незабавни последващи действия от страна на Комисията в качеството ѝ на пазител на Договорите;

33.  приветства декларацията от Рига на ЕС и на САЩ от 3 юни 2015 г. относно задълбочаването на трансатлантическото сътрудничество в сферата на правосъдието, свободата и сигурността, в която подписалите я страни се ангажират да подобрят изпълнението на Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ (MLAT), да приключат неговия преглед съгласно предвиденото в споразумението и да проведат работни срещи за обсъждане на съответните въпроси с компетентните национални органи; подчертава, че Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ е инструментът, въз основа на който правоприлагащите органи на държавите членки следва да си сътрудничат с органите на трети държави; във връзка с това призовава държавите членки и правителството на САЩ да се придържат към горепосочените ангажименти с оглед на бързото приключване на прегледа на Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ;

34.  призовава Комисията да докладва на Парламента до края на 2015 г. относно пропуските, установени при различни инструменти, използвани за международен трансфер на данни, във връзка с достъпа на правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави, както и относно начините за преодоляване на тези пропуски с цел осигуряване на непрекъснатост на необходимата подходяща защита на личните данни от ЕС, предавани на трети държави;

Защита на принципите на правовата държава и основните права на гражданите на ЕС/засилена защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на журналистите

35.  счита, че основните права на гражданите на ЕС продължават да са изложени на опасност и че е направено твърде малко, за да се гарантира пълната им закрила в случай на масово електронно наблюдение; изразява съжаление относно постигнатия ограничен напредък при осигуряването на защита за лица, подаващи сигнали за нередности, както и за журналисти;

36.  изразява съжаление по повод на факта, че много масови и широкомащабни разузнавателни програми изглежда се ръководят и от икономическите интереси на дружествата, които разработват и изпълняват тези програми, какъвто беше случаят с приключилата целева програма на Агенцията за национална сигурност „Thinthread“ и нейната замяна с широкомащабната програма за наблюдение „Trailblazer“, възложена за подизпълнение на дружеството SAIC през 2001 г.;

37.  отново изразява дълбоката си загриженост относно работата в рамките на Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа във връзка с тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. (Конвенцията от Будапеща) относно трансграничния достъп до съхранявани компютърни данни при наличие на съгласие или когато те са публично достъпни и отхвърля сключването на допълнителен протокол или насоки за разширяване на обхвата на посочената разпоредба отвъд действащия режим, установен с Конвенцията, която сама по себе си представлява сериозно изключение от принципа за териториалност, тъй като това би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние за правоприлагащи органи до сървъри и компютри, намиращи се в рамките на други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, създадени с цел гарантиране на основните права на физическите лица, включително правата на защита на данните и на справедлив съдебен процес; подчертава, че ЕС има правомощия в областта на киберпрестъпността и следователно прерогативите както на Комисията, така и на Парламента следва да се зачитат;

38.  изразява съжаление за това, че Комисията не е отговорила на искането на Парламента да проучи създаването на всеобхватна европейска програма за защита на лица, подаващи сигнали за нередности, и призовава Комисията да представи съобщение по този въпрос до края на 2016 г.;

39.  приветства резолюцията, приета на 23 юни 2015 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „Подобряване на защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения“, и по-специално точка 9 от нея относно значението на подаването на сигнали за нередности, с цел гарантиране на спазването на правните ограничения по отношение на наблюдението, както и точка 10, в която ЕС се призовава да въведе законодателство за защитата на лица, подаващи сигнали за нередности, което да обхваща служителите от службите за национална сигурност или разузнавателните служби, както и от частни дружества, работещи в тази сфера, и да предостави убежище, доколкото това е възможно съгласно националното законодателство, на лица, подаващи сигнали за нередности, които са застрашени от репресии в своите страни на произход, ако оповестената от тях информация отговаря на условията за предоставяне на закрила съгласно принципите на Асамблеята;

40.  подчертава, че масовото наблюдение сериозно накърнява професионалната тайна на регламентираните професии, включително лекари, журналисти и адвокати; подчертава по-специално правата на гражданите на ЕС на защита от всякакво наблюдение при провеждането на поверителни разговори с техните адвокати, като подобно наблюдение би представлявало нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на членове 6, 47 и 48 от нея, както и на Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат; призовава Комисията най-късно до края на 2016 г. да представи съобщение относно защитата на поверителната комуникация при професии, за които е в сила задължението за опазване на професионална тайна;

41.  призовава Комисията да подготви насоки за държавите членки относно това как да приведат всички инструменти за събиране на лични данни с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, включително тероризъм, в съответствие с решението на Съда на ЕС от 8 април 2014 г. относно запазването на данни; посочва по-специално параграфи 58 и 59 от това съдебно решение, в които ясно се иска целеви подход за събирането на данни, а не „безразборно събиране“;

Европейска стратегия за по-голяма информационно-технологична независимост

42.  изказва разочарование от факта, че Комисията не е предприела действия за изпълнение на подробните препоръки, отправени в резолюцията, за увеличаване на информационно-технологичната сигурност и неприкосновеността на личния живот онлайн в рамките на ЕС;

43.  приветства мерките, предприети досега за подобряване на информационно-технологичната сигурност на Парламента, както е посочено в плана за действие относно сигурността на ИКТ в ЕП, изготвен от ГД „Иновации и техническо обслужване“; призовава за продължаване на тези усилия и за пълно и бързо изпълнение на препоръките, съдържащи се в резолюцията; призовава за нов начин на мислене и при необходимост за въвеждане на законодателни промени в областта на възлагането на обществени поръчки с цел подобряване на информационно-технологичната сигурност на европейските институции; призовава за системното заменяне на лицензирания софтуер със софтуер с отворен код, подлежащ на одит и проверка, във всички институции на ЕС, за въвеждането на задължителен критерий за „отворен код“ при извършване на подбор в рамките на всички бъдещи процедури за възлагане на обществени поръчки в областта на ИКТ, както и за ефективно предоставяне на кодиращи инструменти;

44.  отново и настоятелно отправя призива си за разработване – в рамките на нови инициативи като например единния цифров пазар – на европейска стратегия за по-голяма информационна независимост и неприкосновеност на личния живот онлайн, която ще стимулира сектора на информационните технологии в ЕС;

45.  възнамерява да даде допълнителни препоръки в тази област след конференцията „Защита на неприкосновеността на личния живот онлайн чрез подобряване на информационно-технологичната сигурност и автономността на ЕС в областта на информационните технологии“, насрочена за края на 2015 г., като се опре на констатациите в неотдавнашното проучване на отдела за оценка на научните и техническите възможности (STOA) относно масовото наблюдение на ползвателите на информационни технологии;

Демократично и неутрално управление на интернет

46.  приветства целта на Комисията да превърне ЕС в ключов участник във връзка с управлението на интернет, както и нейната визия за модел на управление на интернет с участието на множество заинтересовани страни, която беше потвърдена по време на Световната среща на различните заинтересовани страни относно бъдещето на управлението на интернет (NETMundial), проведена в Бразилия през април 2014 г.; очаква с интерес резултатите от текущите международни дейности в тази област, включително в рамките на Форума за управление на интернет;

47.  предупреждава за очевидната низходяща спирала във връзка с основното право на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, при която всяка най-малка информация за човешкото поведение се счита като потенциално полезна с оглед на борбата с бъдещи престъпления, което неизбежно води до култура на масово наблюдение, като всеки граждани бива третиран като потенциално заподозряно лице, а това води до подкопаване на общественото единство и доверие;

48.  възнамерява да вземе предвид констатациите от задълбоченото проучване на Агенцията за основните права относно защитата на основните права в контекста на наблюдението, и по-специално относно настоящото правно положение на лицата по отношение на средствата за правна защита, които са на тяхно разположение във връзка със съответните практики;

Последващи действия

49.  възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да продължи да следи развитието в тази област и действията, предприети във връзка с препоръките, съдържащи се в резолюцията;

50.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Съвета на Европа.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2014)0230.

(2)

PE546.737v01-00.

Последно осъвременяване: 28 октомври 2015 г.Правна информация