ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението в Либия
1.2.2016 - (2016/2537(RSP))
внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Барбара Лохбилер, Игор Шолтес, Ернест Уртасун, Бронис Ропе, Клаус Бухнер, Бодил Валеро от името на групата Verts/ALE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0146/2016
Европейският парламент,
– като взе предвид предишните си резолюции относно Либия, по-специално резолюцията си от 15 януари 2015 г.[1],
– като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) относно Либия, включително Резолюция 2259 от 23 декември 2015 г.,
– като взе предвид докладите и изявленията на специалния пратеник на генералния секретар на ООН и ръководител на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL),
– като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Либия,
– като взе предвид неотдавнашните изявления относно Либия на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини относно Либия,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че Либия преживява драматична поредица от политически, институционални и свързани със сигурността кризи след свалянето на диктатора Муамар Кадафи от бунтовнически групи с помощта на силите на НАТО през 2011 г.;
Б. като има предвид, че от лятото на 2014 г. насам страната е ратърсвана от ескалиращ цикъл от сражения, в който основно се противопоставят две неясно определени и фрагментирани съперничещи си групи, а именно силите от "Операция Достойнство" на пенсионирания генерал Калифа Хафтар, свързани с въоръжените групировки от град Зинтан, и коалицията "Либийска зора", съставена главно от въоръжени групировки от град Мисрата и малцинството Амазиг, както и от ислямистки групи и местни въоръжени групировки от други градове в западните части на Либия;
В. като има предвид, че двата съперничещи си лагера излагат противоречащи си твърдения и всеки от тях има претенции за легитимност, като съществуват две съперничещи си правителства и два съперничещи си парламента, разположени съответно в Триполи и в Тобрук; като има предвид, че за двете воюващи страни се предполага, че получават подкрепа от външни сили;
Г. като има предвид, че въоръжени групировки, свързани с т.нар. Ислямска държава, се възползваха от гражданската война и отсъствието на действащо управление, за да разширят присъствието си в държавата и все по-често извършват терористични актове и брутално малтретират местното население; като има предвид, че в началото на януари 2016 г. посочените групировки започнаха офанзива срещу основните нефтени съоръжения по крайбрежието в североизточната част на държавата, като същевременно извършиха най-смъртоносните терористични нападения в Либия от 2011 г. насам, като убиха десетки полицейски служители в Злитен; като има предвид, че терористични и престъпни мрежи в Либия установяват тесни връзки с Мали и Северна Нигерия, като участват в търговия с оръжие и трафик на наркотици, наред с други форми на незаконна търговия;
Д. като има предвид, че на 17 декември 2015 г. представители на двата съперничещи си парламента, както и на общини и на гражданското общество, подписаха с посредничеството на ООН споразумение за споделяне на властта; като има предвид, че съгласно посоченото споразумение беше съставен деветчленен Президентски съвет, председателстван от бизнесмена Файез Ел Сарадж като министър-председател и натоварен със задачата да подбере членовете на правителство на националното единство;
Е. като има предвид, че на 25 януари 2016 г международно признатият парламент, разположен в Тобрук, отхвърли правителството, съставено от Президентския съвет, и даде на съвета десетдневен срок да състави ново, по-малобройно правителство, или да се оттегли;
Ж. като има предвид, че положението с правата на човека и хуманитарното положение се влоши значително, откакто Либия се оказа в състояние на гражданска война; като има предвид, че има данни, че всички воюващи страни са извършили редица нарушения на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право, което е довело до стотици смъртни случаи, масово разселване и хуманитарна криза в много области; като има предвид, че десетки политически активисти и активисти за правата на човека, медийни специалисти и други публични фигури са отвличани или заплашвани; като има предвид, че ООН е получила доклади за произволно задържане, използване на мъчения и малтретиране и от двете страни;
З. като има предвид, че на 26 февруари 2011 г. Съветът за сигурност на ООН отнесе въпроса с положението в Либия до Международния наказателен съд (МНС); като има предвид, че МНС съд продължава да бъде компетентен за разследването на нарушения на правата на човека, извършени в държавата, и да преследва отговорните за това лица; като има предвид, че на 27 юни 2011 г. МНС издаде три заповеди за арест – на Муамар Кадафи, Саиф ал-Ислам Кадафи и Абдула ал-Сенуси, за престъпления срещу човечеството; като има предвид, че останалите заподозрени лица не са задържани по съдебно нареждане; като има предвид, че либийските органи са настояли те бъдат съдени в рамките на либийската национална правна система;
И. като има предвид, че по преценки на UNSMIL най-малко 400 000 либийски граждани са били вътрешно разселени при последната вълна от сражения, а други 150 000, включително много работници мигранти, са напуснали страната; като има предвид, че чуждестранните хуманитарни работници и дипломати, включително служители на ЕС и на UNSMIL, са евакуирани от Либия; като има предвид, че масовият приток на бежанци от Либия към съседен Тунис продължава да излага на значителен натиск капацитета на тази държава и собствената й стабилност;
Й. като има предвид, че Либия е главна държава на транзит и основна точка на тръгване на мигранти, особено африканци от регионите на юг от пустинята Сахара, които се опитват да достигнат до Европа;
К. като има предвид, че продажбата на нефт осигурява 95% от държавните приходи на Либия и 65% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП); като има предвид, че по залежи на нефт Либия е на първо място в Африка и на пето място в света; като има предвид, че приходите от нефт се сринаха, откакто въоръжени групировки поеха контрола върху нефтените полета, нефтопроводите и съоръженията за износ в цялата държава;
Л. като има предвид, че няколко държави – членки на ЕС, включително Италия, Обединеното кралство и Германия, поеха ангажимент да обучават новите сили за сигурност на бъдещото правителство на единството;
М. като има предвид, че лицата, участващи във вземането на политически решения в Либия, които принадлежат към различни лагери, многократно отхвърлила каквато и да било чуждестранна военна намеса;
Н. като има предвид, че държавите – членки на ЕС, които участваха във войната през 2011 г., и ЕС като цяло носят особена отговорност за подпомагането на либийското население и за подкрепата на усилията за постигане на мир и стабилност в държавата;
О. като има предвид, че според изтекла информация предишният пратеник на ООН, който помогна за договарянето на споразумението за споделяне на властта, Бернардино Леон, по време на своя мандат тайно се е договорил със Саудитска Арабия, която подкрепя парламента в Торбук, за доходоносен пост, който след това да заеме;
1. приветства подписването на Либийското политическо споразумение през декември 2015 г. като окуражителна първа стъпка към постигането на политическо решение на либийския конфликт, но изразява сериозна загриженост във връзка с все още съществуващите пречки, които забавят формирането на правителство на националното единство;
2. призовава враждуващите фракции да демонстрират лидерски качества и да се споразумеят за съставянето на посоченото правителство на единството с цел да се преодолеят обезпокоително многото на брой управленски, икономически, хуманитарни и свързани със сигурността проблеми, пред които е изправена държавата; изразява отново в тази връзка пълната си подкрепа за усилията на ООН, и особено на специалния пратеник Мартин Коблер, за улесняването на този процес; настоява, че следва да се отдели специално внимание на участието на жените и на малцинствата;
3. призовава международната общност да упражни натиск върху лицата, които възпрепятстват политическите преговори за мир, и действително да прилага оръжейното ембарго на ООН спрямо Либия;
4. изразява най-дълбока загриженост във връзка с разширяването на Ислямска държава (ИД) в Либия, на което трябва да се противодейства като въпрос с приоритетно значение; настоява обаче, че всички усилия от страна на Либия и на международно равнище за справяне с групировките, свързани с ИД, и за тяхното разбиване следва да се осъществяват в строго съответствие с международното право в областта на правата на човека и с международното хуманитарно право;
5. счита, че най-ефективната реакция спрямо присъствието на радикални въоръжени групировки в Либия в крайна сметка е създаването на приобщаващи национални институции, които могат да отстояват принципите на правовата държава, да предоставят обществени услуги и да се борят ефективно срещу такива групи, които застрашават стабилността на държавата и на региона в по-широк план;
6. призовава заместник председателя/върховен представител, държавите членки и Комисията спешно да разработят всеобхватна програма в областта на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията, както и реформа в сектора за сигурност, които да бъдат изпълнени след приемането на мирното споразумение; подчертава, че е от решаващо значение да се отменят предходните програми на ЕС за реформа в сектора за сигурност в държавата, които имаха много тесен обхват по отношение на управлението на границите и на контрола на миграцията; изразява увереност, че само една действително широкомащабна програма, в чийто обхват попада и граничната охрана, която включва цялата държава и за която са предоставени съответните финансови средства, има потенциала да постави началото на развитие в положителна посока в Либия; изразява сериозни резерви относно настоящия пакет от военна помощ от Обединеното кралство и Италия, който включва 1 000 британски и 5 000 италиански войници за обучението на либийските въоръжени сили, отговарящи за защитата на новото правителство;
7. изразява загриженост във връзка със съобщенията в медиите, че САЩ, Обединеното кралство, Италия и Франция в момента засилват разузнавателните полети и събирането на разузнавателни данни, както и във връзка с готовността на посочените държави за военна намеса в Либия срещу бойците на ИД без разрешение от страна на либийските органи или изричен мандат на Съвета за сигурност на ООН; противопоставя се на всякаква едностранна или многостранна военна намеса, за която липсва каквото и да било правно основание или политическо съгласие от страна на бъдещото правителство на единството;
8. изразява не по-малка загриженост във връзка с наскоро направеното изявление от страна на френския министър на отбраната Жан-Ив Льо Дриан относно необходимостта от провеждане на военни операции в крайбрежните води на Либия с цел да се води ефективна борба срещу контрабандистите и трафикантите на хора; изтъква множеството отрицателни изявления от страна на лица, участващи във вземането на решения в Либия, относно плановете за разполагане на сили на EUNAVFOR SOPHIA в либийски териториални води; припомня, че без съгласието на либийските органи или мандат на ООН съгласно глава VІІ от Устава на ООН подобни военни действия следва да се считат за незаконни и за акт на агресия; изразява загриженост във връзка с цялостната ефективност на подхода с оглед на натрупания в последно време опит на суша в контекста на EUNAVFOR ATALANTA в Сомалия, евентуалните странични отрицателни последици и причиняването на страдания на населението в крайбрежните региони, както и с факта, че подобни нецелесъобразни и незаконни военни действия от страна на държави – членки на ЕС могат да доведат до засилване на подкрепата за използващи насилие екстремисти като ИД;
9. изразява дълбока загриженост за съдбата на мигрантите, лицата, търсещи убежище, и бежанците в Либия, чието и без това несигурно положение продължава да се влошава; призовава ЕС и държавите членки да помогнат действително на Италия в нейните усилия за справяне със спираловидно нарастващите миграционни и бежански потоци от Северна Африка, и по-специално от Либия; призовава всички държави членки, и по-специално Италия, стриктно да спазват правото на ЕС и международното право в областта на бежанците, включително като затичат принципа за неотблъскване и оценката на индивидуалното положение; призовава либийските органи и въоръжени групировки да осигурят външен достъп да местата за задържане, особено тези за мигранти;
10. изразява дълбока загриженост във връзка с наскоро извършените от ИД нападения срещу нефтени терминали и свързана с тях инфраструктура на места като Рас Лануф, както и тяхното въздействие върху здравето на местното население и върху околната среда;
11. осъжда въпиющия конфликт на интереси и почти пълното отсъствие на етичност, съпътстващи действията на бившия специален пратеник на ООН Бернардино Леон с цел да си осигури доходоносна позиция като директор на Дипломатическата академия на Обединените арабски емирства, докато продължава да изпълнява мандата си на посредник за мир в конфликт, в който неговият бъдещ работодател е пряко замесен; припомня, че г-н Леон е заемал няколко високи длъжности в дипломатическите служби на Испания и на ЕС; призовава заместник-председателя/върховен представител да посочи начини за избягване на подобни случаи по отношение на специалните пратеници на ЕС или подкрепяните от ЕС международни пратеници, включително чрез въвеждането на строги периоди на прекъсване; решава да проведе разследване във връзка с този случай;
12. осъжда продължаващото насилие и нарушенията на международното хуманитарно право, извършвани от воюващите страни в цялата държава; продължава да изразява сериозна загриженост във връзка с продължаващото влошаване на положението с правата на човека, включително случаите на произволно задържане, отвличания, незаконни убийства, мъчения, както и насилието срещу журналисти, политически активисти, защитници на правата на човека и малцинства, включително лица от малцинството Таверга;
13. подчертава необходимостта да се гарантира, че се търси отговорност за всички случаи на нарушаване на правата на човека и на международното хуманитарно право; насочва вниманието към изявлението на UNSMIL, в което се казва, че много от проявите на насилие и злоупотребите, извършвани в Либия, попадат под юрисдикцията на Международния наказателен съд (МНС), и призовава на МНС да бъдат осигурени необходимите политически, логистични и финансови ресурси, за да може той да разследва тези престъпления; счита, че укрепването на международните механизми за търсене на отговорност може да окаже възпиращ ефект върху въоръжените групировки, за да не извършват още злоупотреби и нарушения, и призовава да се обмисли създаването на анкетна комисия на ООН или на подобен механизъм, за да се разследват нарушенията на правата на човека и на международното хуманитарно право;
14. призовава държавите членки да подкрепят Тунис при справянето с дестабилизиращото въздействие на разпространяването на отрицателните последици от кризата в Либия, включително чрез подпомагане на изграждането на носещи отговорност институции за сигурност;
15. подчертава необходимостта от запазване на неутралността на основните либийски институции, по-специално Централната банка, Националната нефтена корпорация и държавния инвестиционен фонд, на които е разрешено от ООН да получават приходи от нефт от чужбина; призовава в тази връзка за създаването на международен надзорен механизъм за замразяване на тези приходи – като се изключат разходите за заплати – до формирането на правителство на националното единство, което да служи като стимул за воюващите фракции да постигнат политически компромис;
16. призовава либийските органи да се ангажират с високи стандарти за прозрачност за националния добивен сектор, така че либийските природни ресурси да носят ползи за цялото население, и по-специално възможно най-скоро да се задължат да спазват изискванията на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП); отново отправя призив към европейските дружества, развиващи дейност в Либия, да разкрият финансовите си операции в енергийния сектор;
17. призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат размера на хуманитарната помощ, която предоставят, за да се реагира на изключително трудното и тежко положение на населението на Либия, особено в най-силно засегнатите райони, и да бъдат готови да реагират на всяко по-нататъшно влошаване на положението; настоява в тази връзка, че е важно да се осигури конкретна подкрепа за прекратяването на огъня по места; настоятелно приканва ЕС да подкрепи оправомощаването на организациите на гражданското общество, в частност сдруженията на жени, които имат за цел намирането на ненасилствени решения на кризисното положение в редица области в държавата;
18. изразява загриженост във връзка с информацията за нефункционираща съдебна система в Либия и сериозни недостатъци при спазването на стандартите за справедлив съдебен процес; призовава либийските органи да сътрудничат в пълна степен на МНС, като подпомагат неговите разследвания и спазват неговите решения; изразява загриженост относно неспособността на либийските органи да гарантират основни права на справедлив процес на обвиняемите на МНС Абдула ал-Сануси и Саиф ал-Ислям Кадафи; припомня, че категорично се противопоставя на използването на смъртното наказание във всички случаи, независимо от характера на извършеното престъпление, и призовава Либия да премахне смъртното наказание;
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на либийската Камара на представителите, на Съвета за сигурност на ООН, на Общото събрание на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на Арабската лига и на Африканския съюз.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2015)0010.