Предложение за резолюция - B8-0472/2018Предложение за резолюция
B8-0472/2018

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно приноса на ЕС към обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия с транснационални характеристики във връзка с правата на човека

2.10.2018 - (2018/2763(RSP))

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B8‑0402/2018, B8-0403/2018 и B8‑0404/2018
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността

Ян Захрадил, Нърдж Дива, Ружа Томашич, Йоахим Щарбати, Ема Маккларкин от името на групата ECR

Процедура : 2018/2763(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-0472/2018
Внесени текстове :
B8-0472/2018
Разисквания :
Приети текстове :

B8‑0472/2018

Резолюция на Европейския парламент относно приноса на ЕС към обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия с транснационални характеристики във връзка с правата на човека

(2018/2763(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид членове 207 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приета от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г., и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015 – 2019 г.), приет от Съвета на 20 юли 2015 г.,

–  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека („ръководните принципи на ООН“), приети от Съвета по правата на човека на ООН в неговата резолюция 17/4 от 16 юни 2011 г.,

–  като взе предвид стратегията на Комисията „Търговията – за всички“,

–  като взе предвид секторните насоки на Комисията относно прилагането на ръководните принципи на ООН[1],

–  като взе предвид междинния доклад на специалния докладчик относно свободата на религията или убежденията, Хайнер Билефелт, адресиран до Общото събрание на ООН, който се съсредоточава върху начините за премахване на религиозната нетърпимост и дискриминацията на работното място[2],

  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г. относно прилагането на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека – актуално състояние (SWD(2015)0144),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност[3],

–  като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) относно подобряването на достъпа до правни средства за защита в областта на бизнеса и правата на човека на равнище ЕС[4],

–  като взе предвид резолюция 26/9 на Съвета на ООН по правата на човека от 26  юни 2014 г., с която организацията реши да създаде отворена междуправителствена работна група относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека, чийто мандат е да изработи международен правно обвързващ инструмент за регулиране, в рамките на международното право за защита на правата на човека, на дейността на транснационални корпорации и други стопански предприятия,

–  като взе предвид Глобалния договор на ООН[5],

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение,

–  като взе предвид документа „Права на детето и бизнес принципи“, изготвен от УНИЦЕФ,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно бизнеса и правата на човека, приети на 20 юни 2016 г.,

–  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа до държавите членки на организацията относно правата на човека и бизнеса, приети на 2 март 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС[6],

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията в света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно стратегията ЕС — Африка: стимул за развитието[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно водеща инициатива на ЕС за сектора за производство на облекла[9],

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)[10],

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Годишния доклад относно изпълнението на общата търговска политика[11],

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие[12],

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави[13],

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС[14],

–  като взе предвид проучването, възложено от подкомисията по правата на човека на ЕП относно Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека[15],

–  като взе предвид въпросите към заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията и Съвета относно приноса на ЕС към обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия с транснационални характеристики във връзка с правата на човека (O-000074/2018 – B8-0402/2018, O-000075/2018 – B8-0403/2018 и O-000078/2018 – B8-0404/2018),

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и на зачитането на правата на човека; като има предвид, че външната му дейност трябва да се ръководи от тези принципи;

Б.  като има предвид, че свободната търговия и инвестициите доказано допринасят значително за генерирането на богатство и за намаляването на бедността;

В.  като има предвид, че държавите трябва ясно да посочат очакването, че всички стопански предприятия в своите дейности спазват основните права на човека;

Г.  като има предвид, че Глобалният договор на ООН призовава корпорациите да възприемат, подкрепят и прилагат в своята област на влияние набор от основни ценности в областта на правата на човека, трудовите норми, околната среда и борбата срещу корупцията, като се поеме ангажимент за спазване на посочените ценности и интегрирането им в своята стопанска дейност на доброволна основа;

Д.  като има предвид, че корпорациите са един от основните участници в икономическата глобализация, финансовите услуги и международната търговия, и че от тях се изисква да спазват всички приложими закони и действащи международни договори и да зачитат правата на човека;

Е.  като има предвид, че ЕС играе водеща роля при воденето на преговори и прилагането на редица инициативи в областта на глобалната отговорност, които вървят ръка за ръка с насърчаването и зачитането на международните стандарти относно бизнеса и правата на човека;

Ж.  като има предвид, че понастоящем в ООН се водят преговори относно система за корпоративна отговорност за нарушения на правата на човека;

З.  като има предвид, че все още няма консенсус по три основни въпроса: въпроса за механизмите за мониторинг и средствата за правна защита; разработването на извънтериториални клаузи за установяване на държавна отговорност за транснационалните корпорации, включена в законодателството им; и действителния обхват на задължението за надлежна проверка, определени от Ръководните принципи на ООН;

1.  отчита, че глобализацията и увеличаващата се интернационализация на стопанските дейности и на веригите за доставки ще направят ролята, която корпорациите играят в гарантирането на зачитането на правата на човека, по-важна, и създават ситуация, при която международните норми и правила са от решаващо значение за избягване на нарушенията на правата на човека в трети държави;

2.  изразява твърдото си убеждение, че частният сектор е важен партньор в постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и мобилизирането на допълнителни ресурси за развитие; подчертава, че предвид все по-голямата роля, която играят в сътрудничеството за развитие, участниците от частния сектор трябва да осигуряват съответствие с принципите за ефективност на развитието и да спазват принципите на корпоративната отчетност по време на целия жизнен цикъл на проектите;

3.  подчертава необходимостта от запазването на мястото на държавата в центъра на всяка бъдеща система и изтъква, че предвид факта, че основните поддръжници на договора са същевременно тези с лоши резултати в областта на правата на човека, процесът може да доведе до борба за прехвърлянето на вина, а оттам – до безизходица;

4.  подкрепя цялостното изпълнение на Ръководните принципи на ООН и призовава ЕС и държавите членки да разработят и приемат национални планове за действие за бързо, ефективно и цялостно прилагане на тези принципи;

5.  признават, че в Ръководните принципи на ООН вече е предвидено задължение за надлежна проверка за транснационалните корпорации, което трябва да бъде допълнително изяснено, за да стане описателно и оперативно; дотолкова доколкото корпорациите вече имат широк набор от отговорности по силата на националните законодателства, счита, че следва да бъде осъществен допълнителен анализ, с оглед ефективното преодоляване на пропуските, позволяващи на транснационалните корпорации да избягват отговорност;

6.  потвърждава спешната необходимост от ефективни и съгласувани действия на всички равнища, включително на национално, европейско и международно равнище, за да се отговори ефективно на нарушенията на правата на човека от транснационални корпорации и да се разрешат правните проблеми, произтичащи от извънтериториалното измерение;

7.  отбелязва, че няколко държави не участват в този процес; подчертава, че за да бъде такъв обвързващ договор ефективен в световен мащаб, голяма част от държавите трябва да го ратифицират и да го спазват;

8.  счита, че присъединяването на ЕС към правно обвързващия инструмент на ООН ще изисква този инструмент да не надхвърля законно установеното в рамките на ЕС;

9.  призовава държавите – членки на ООН, да гарантират, че преговорите, водещи до сключването на договора, се водят по прозрачен и информативен начин, като се провежда консултация с широк кръг заинтересовани страни, потенциално засегнати от договора;

10.  призовава ЕС да гарантира, че всяко преразглеждане или бъдещ стратегически документ, свързан със стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, включва ясни цели и измерими показатели за участието на ЕС в преговорите по договора на ООН;

11.  решава да продължи да следи отблизо процеса на преговори в рамките на междуправителствената работна група;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Европейската служба за външна дейност.

 

Последно осъвременяване: 3 октомври 2018 г.
Правна информация - Политика за поверителност