ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Уганда: убийството на David Kato
16.2.2011
вместо предложенията за резолюция, внесени от групите:
Verts/ALE (B7‑0133/2011)
ALDE (B7‑0143/2011)
ECR (B7‑0145/2011)
GUE/NGL (B7‑0146/2011)
PPE (B7‑0149/2011)
S&D (B7‑0150/2011)
Michèle Striffler, Cristian Dan Preda, Alain Cadec, Tunne Kelam, Elena Băsescu, Monica Luisa Macovei, Eija-Riitta Korhola, Filip Kaczmarek, Bogusław Sonik от името на групата PPE
Michael Cashman, Corina Creţu, Ana Gomes от името на групата S&D
Kristiina Ojuland, Marietje Schaake, Sophia in 't Veld, Sonia Alfano, Ramon Tremosa i Balcells, Renate Weber, Leonidas Donskis, Jens Rohde, Louis Michel, Frédérique Ries, Gianni Vattimo, Sarah Ludford, Marielle De Sarnez, Alexandra Thein от името на групата ALDE
Raül Romeva i Rueda, Ulrike Lunacek, Judith Sargentini, Nicole Kiil-Nielsen, Bart Staes, Keith Taylor, Jean Lambert от името на групата Verts/ALE
Charles Tannock от името на групата ECR
Rui Tavares, Marie-Christine Vergiat, Eva-Britt Svensson, Cornelia Ernst от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно Уганда: убийството на David Kato
Европейският парламент,
– като взе предвид международните задължения и инструменти по отношение на правата на човека, включително онези, съдържащи се в конвенциите на ООН относно правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират правата на човека и основните свободи и забраняват дискриминацията,
– като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2001 г. (Споразумението от Котону) и преразгледано в Уагадугу на 23 юни 2010 г., и клаузите относно правата на човека, съдържащи се в него, по-специално член 8,
– като взе предвид членове 6, 7 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) , които задължават Европейския съюз и държавите–членки да защитават правата на човека и основните свободи, както и да предоставят средства за борба с дискриминацията и нарушенията на правата на човека на равнище ЕС,
– като взе предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея, забранява дискриминацията, основана на сексуална ориентация,
– като взе предвид всички дейности на ЕС, насочени към борба с хомофобията и дискриминацията, основана на сексуална ориентация,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно хомофобията, защитата на малцинствата и политиките на недискриминация,
– като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма, както и своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ),
– като взе предвид изявленията на върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник -председател на Европейската комисия Катрин Аштън и на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек относно Международния ден срещу хомофобията, 17 май 2010 г.,
– като взе предвид изявлението от 28 септември 2010 г. на парламентарната асамблея на АКТБ относно мирното съжителство на религиите и значението, което се отдава на явлението хомосексуалност в партньорството между АКТБ и ЕС,
– като взе предвид изявлението от 6 декември 2010 г., направено от членовете на ЕС на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от групите на PPE, S&D, ALDE, Verts/ALE и GUE/NGL в Европейския парламент, в отговор на изявлението на групата държави от АКТБ,
– като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от 3 декември 2009 г. относно социалната и културната интеграция и участието на младите хора,
– като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,
A. като има предвид, че на 26 януари 2011 г. в Уганда беше убит по жесток начин David Kato Kisule, защитник на правата на човека и водеща фигура в групата Сексуални малцинства Уганда за права на лицата с хомосексуална ориентация и на общността лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални (ЛГБТ) лица като цяло,
Б. като има предвид, че преди това David Kato заведе и спечели съдебен процес срещу местния таблоид „Rolling Stone“, който публикува на 9 октомври и 15 ноември 2010 г. списък с имената, личните данни и фотографиите на над 100 лица, за които се предполага, че са с хомосексуална ориентация, включително David Kato, подбуждайки читателите да им причинят вреда или да ги обесят,
В. като има предвид, че на 3 януари 2011 г. Върховният съд на Уганда постанови, че таблоидът „Rolling Stone“ е нарушил основните конституционни права на всички граждани на достойнство и неприкосновеност на личния живот, като уточни, че дори настоящото насочено срещу хомосексуалността законодателство на Уганда не може да бъде разбирано като опрощаващо насилието срещу лица с хомосексуална ориентация или убийствата им ; като има предвид, че след спечелването на делото в съда, David Kato съобщи за увеличаващи се заплахи и тормоз,
Г. като има предвид, че съпредседателят на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, председателят на подкомисията на Европейския парламент по правата на човека, председателят на Европейския парламент, ръководителите от ЕС на мисията в Капмала, президентът и държавният секретар на САЩ, върховният комисар на ООН по правата на човека и други водещи фигури от международната общност почетоха паметта на David Kato като защитник на правата на човека и призоваха органите на Уганда да изправят извършителя (извършителите) пред правосъдието,
Д. като има предвид, че Европейският парламент, международни неправителствени организации и представители на правителствата на САЩ и ЕС многократно са изразявали своето безпокойство относно положението на ЛГБТ лица в Уганда, продължаващата дискриминация и преследване, както и подбуждането на омраза срещу ЛГБТ лица от страна на обществени и частни фигури и организации в Уганда,
Е. като има предвид, че групата, към която принадлежеше David Kato, публично се противопостави на законопроекта срещу хомосексуализма – частен законопроект, внесен на 25 септември 2009 г. от депутата David Bahati в Парламента на Уганда, който предвижда хомосексуални действия да се наказват с лишаване от свобода от седем години до доживотен затвор или със смъртно наказание; като има предвид, че законопроектът предвижда наказание до три години лишаване от свобода при необявяване на хомосексуалността на дете или пациент; като има предвид, че законопроектът все още се разглежда,
Ж. като има предвид, че ЛГБТ в Уганда, както и лицата, чиито фотографии и данни се появиха в „Rolling Stone“ и чиито данни след това бяха обявени по радиото и телевизията, понастоящем се намират в истинска опасност от това да бъдат преследвани и в повечето случаи понастоящем са бездомни, безработни, принудени да избягват обществените места, и трябва да се крият от общественото полезрение,
З. като има предвид, че в Африка хомосексуалността е законна само в 13 държави и представлява наказуемо деяние в 38 държави; като има предвид, че Мавритания, Сомалия, Судан и северна Нигерия наказват хомосексуалността със смърт; като има предвид, че политическите и крайните религиозни лидери, наред с другото, подбуждат към насилие срещу ЛГБТ лица, като същевременно органите толерират и оставят безнаказани престъпленията, извършени на основание сексуална ориентация; като има предвид постоянното увеличаване на случаите на дискриминация, произволни арести или лошо отношение, основани на сексуална ориентация,
1. дълбоко осъжда жестокото убийство на защитника на правата на човека в Уганда David Kato Kisule;
2. призовава органите в Уганда да извършат задълбочено и безпристрастно разследване на убийството и да изправят извършителите пред правосъдието, и да постъпват така по отношение на всеки акт на преследване, дискриминация и насилие срещу ЛГБТ лица и всички други малцинствени групи; призовава органите в Уганда да разследват лицата, които публично са призовавали за убийството на David Kato, както и техните организации, роля и финансиране;
3. изразява съжаление, че органите в Уганда не възразяват срещу изразяването на дискриминационни възгледи за хомосексуалните лица, и посочва техните задължения съгласно международното право и Споразумението от Котону, по-специално задължението за защита на всички хора от заплахи и насилие – независимо от тяхната сексуална ориентация или полова принадлежност;
4. отново посочва необходимостта, като се вземат предвид общите и президентските избори, насрочени за 18 февруари 2011 г., да се говори открито срещу мерките срещу хомосексуализма и да се приемат подходящи мерки, за да сложи край на хомофобските кампании в печата и на всяко съобщение, което подбужда омраза към малцинствена общност, или на обосновка за подобно действие, основано на пол или сексуална ориентация;
5. призовава правителството на Уганда да гарантира, че ЛГБТ лицата и всички други малцинствени групи в Уганда са подобаващо защитени от насилие, както и да предприеме бързи действия срещу всички заплахи и подбуждащи към омраза изказвания, които биха могли да предизвикат насилие, дискриминация и враждебност към тях;
6. съответно осъжда отново законопроекта „Бахати“ срещу хомосексуализма и призовава парламента на Уганда да декриминализира хомосексуалността и да отхвърли прилагането на смъртно наказание при всички обстоятелства; присъединява се към призива от 10-ти декември 2010 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун за универсално декриминализиране на хомосексуалността;
7. осъжда всеки опит за подтикване към омраза и насилие спрямо всяка малцинствена група, включително въз основа на пол или сексуална ориентация; присъединява се към призива на организацията на David Kato (SMUG) както и на други организации, за това органите, политическите и религиозните лидери и средствата за масово осведомяване да престанат да демонизират сексуалните малцинства и да създават климат на насилие срещу ЛГБТ лица;
8. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да включат ЛГБТ активисти в своите програми за подкрепа на защитниците на правата на човека; призовава всички неправителствени организации в Уганда да работят заедно с Коалицията по правата на човека в Уганда, включително и с организации на ЛГБТ;
9. призовава ЕС и държавите-членки да гарантират, че тяхната външна политика, включително политиката за развитие и сътрудничество по отношение на трети страни, във връзка както с органите, така и с неправителствените организации, взема под необходимото внимание положението с правата на човека на всички малцинствени групи, включително ЛГБТ лица, както и да гарантират, че в тази област е постигнат осезаем напредък; призовава Комисията, Съвета и Европейската служба за външна дейност да се възползват в пълна степен от Инструментариума за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ) в техните отношения с Уганда, да осигуряват пълна защита за ЛГБТ активисти в Уганда, и да подкрепят техните дейности; призовава Комисията да включи тези въпроси в Пътната карта срещу хомофобията, който Европейският парламент поиска от нея да изготви[1];
10. изразява изключителна загриженост, че международните донори, международните организации, неправителствените организации, хуманитарните организации и лекарите ще трябва да преразгледат или да прекратят дейността си в някои области, в случай че законопроектът бъде приет, и отбелязва, че Германия е решила да задържи половината от 33 милиона долара в чуждестранна помощ, обещани на Малави, поради криминализирането на хомосексуалността и ограничаването на свободата на печата, а нейното решение е последвано от отказа на САЩ да подпишат над 350 милиона щатски долара за чуждестранна помощ в Малави, без по-нататъшни преговори относно законите, ограничаващи личните свободи;
11. отново изразява своята обвързаност с универсалните права на човека и припомня факта, че сексуалната ориентация е въпрос, който попада в сферата на индивидуалното право на личен живот, гарантирано от международните закони за правата на човека, според които равнопоставеността и недопускането на дискриминация следва да бъдат защитени, а свободата на изразяване следва да бъде гарантирана, и припомня на органите в Уганда техните задължения да спазват международното право и Споразумението от Котону, което призовава за универсални права на човека;
12. призовава държавите-членки и институциите на ЕС да потвърдят отново принципа, че случаите на лицата, изложени на риск от преследване и на риск от нечовешко и унизително отношение, следва да се разгледат за получаване на статут на бежанец;
13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, президента на Република Уганда, председателя на парламента на Уганда, Източноафриканската законодателна асамблея и Африканския съюз и неговите институции.
- [1] Параграф 7 от резолюция P7_TA-PROV(2011)0019, http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P7-TA-2011-0019+0+DOC+XML+V0//BG