Предложение за обща резолюция - RC-B7-0277/2012Предложение за обща резолюция
RC-B7-0277/2012

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно военния преврат в Гвинея-Бисау

12.6.2012 - (2012/2660(RSP))

внесено съгласно член 110, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ECR (B7‑0277/2012)
ALDE (B7‑0282/2012)
PPE (B7‑0283/2012)
S&D (B7‑0284/2012)
GUE/NGL (B7‑0293/2012)
Verts/ALE (B7‑0294/2012)

Diogo Feio, Filip Kaczmarek, Paulo Rangel, Michael Gahler, Cristian Dan Preda, Roberta Angelilli, Rafał Trzaskowski, Monica Luisa Macovei, Mario Mauro от името на групата PPE
Véronique De Keyser, Ana Gomes, Liisa Jaakonsaari, Ricardo Cortés Lastra от името на групата S&D
Charles Goerens, Ivo Vajgl, Olle Schmidt, Marielle de Sarnez, Robert Rochefort, Marietje Schaake от името на групата ALDE
Rui Tavares, Raül Romeva i Rueda от името на групата Verts/ALE
Charles Tannock от името на групата ECR
Marisa Matias, Alda Sousa от името на групата GUE/NGL

Процедура : 2012/2660(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
RC-B7-0277/2012
Внесени текстове :
RC-B7-0277/2012
Разисквания :
Приети текстове :

Резолюция на Европейския парламент относно военния преврат в Гвинея-Бисау

(2012/2660(RSP))

Европейският парламент,

–   като все предвид първия тур на президентските избори на 18 март 2012 г. и втория тур, насрочен за 29 април 2012 г. в Гвинея-Бисау,

–   като взе предвид изявленията на Съвета за сигурност на ООН от 31 март, 13 и 21 април и 8 май 2012 г. и резолюцията му (№ 2048) от 18 май 2012 г.,

–   като взе предвид изявленията на председателя на Комисията на Икономическата общност на Западноафриканските държави (ECOWAS) от 6, 12 и 19 април 2012 г.,

–   като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 12 и 14 април 2012 г.,

–   като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН от 13 и 16 април 2012 г.,

–   като взе предвид изявлението на председателя на Европейската комисия от 13 април 2012 г.,

–   като взе предвид изявлението на председателството на Общността на португалоезичните държави (CPLP) от 13 април 2012 г.,

–   като взе предвид резолюциите от Осмото и Деветото извънредно заседание на Съвета на министрите на CPLP от 14 април и 5 май,

–   като взе предвид изявлението на генералния секретар на Международната организация на франкофонията от 16 април 2012 г.,

–   като взе предвид решенията на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (АС) от 17 и 24 април 2012 г.,

–   като взе предвид решението на Постоянния съвет на Международната организация на франкофонията от 18 април 2012 г.,

–   като взе предвид съвместното изявление на Африканската банка за развитие и на Световната банка от 19 април 2012 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 април и 3 май 2012 г.,

–   като взе предвид заключителното комюнике от извънредната среща на високо равнище на държавните и правителствените глави на ECOWAS от 26 април и 3 май 2012 г.,

–   като взе предвид дипломатическите, икономическите и финансовите санкции, наложени на Гвинея-Бисау от ECOWAS на 29 април и 31 май 2012 г.,

–   като взе предвид специалния доклад на генералния секретар на ООН от 30 април
2012 г.,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 377/2012 на Съвета от 3 май 2012 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи, които застрашават мира, сигурността или стабилността на Република Гвинея Бисау, както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 458/2012 на Съвета от 31 май 2012 година за прилагане на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 377/2012,

–   като взе предвид декларацията на председателството от името на Европейския съюз от 18 май 2012 г.,

–   като взе предвид резолюциите си от 12 март 2009 г. относно Гвинея-Бисау[1], от 10 март 2010 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана[2] и от 11 май 2011 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г.[3],

–   като взе предвид споразумението от Котону и по-специално членове 1, 8, 9, 10, 11, 20 и 33 от него,

–   като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че на 12 април 2012 г. членове на въоръжените сили насилствено завзеха властта в Гвинея-Бисау и задържаха временно изпълняващия длъжността президент Раймундо Перейра и премиера Карлуш Гомеш Жуниор;

Б.  като има предвид, че този незаконен акт беше извършен един ден преди откриването на избирателната кампания за втория тур на президентските избори в Гвинея-Бисау;

В.  като има предвид, че прозрачността на текущия избирателен процес в Гвинея-Бисау, в който премиерът Карлуш Гомеш Жуниор получи 48,7% от гласовете на първия тур, беше призната както на национално, така и на международно равнище;

Г.  като има предвид, че военният преврат беше широко осъден от международната общност;

Д. като има предвид, че под егидата на ECOWAS военните ръководители и определени опозиционни партии се договориха за създаването на Преходен национален съвет и на преходно правителство без съгласието на законните политически институции на страната;

Е.  като има предвид, че десетилетията политическа нестабилност в Гвинея-Бисау доведоха страната до дълбока политическа, управленческа и хуманитарна криза;

Ж. като има предвид, че военното ръководство в Гвинея-Бисау неведнъж се е намесвало недопустимо в политическия живот на страната и че тези намеси са оказвали изключително отрицателно въздействие върху процесите на институционализация на демокрацията и установяване на правова държава, върху безопасността на населението и развитието на икономиката;

З.  като има предвид, че нестабилността в Гвинея-Бисау не само възпрепятства ефективната борба срещу трафика на наркотици, но също така представлява заплаха за укрепването на мира в страната и за стабилността в региона на Западна Африка;

И. като има предвид, че предвидените от Европейския съюз средства за Гвинея-Бисау по линия на 10-ия Европейски фонд за развитие (за периода 2008 -2013 г.) възлизат общо на 102,8 милиона евро;

Й. като има предвид, че Гвинея-Бисау има една от най-бедните и най-зависими икономики в региона на Западна Африка, като международната подкрепа съставлява 80% от националния й бюджет;

К. като има предвид, че настоящата политическа ситуация в страната отклонява вниманието от нуждите на населението и от задълбочаването на хуманитарната криза;

Л. като има предвид, че мисията на ЕС за реформа в сектора на сигурността в Гвинея-Бисау, започнала през юни 2008 г. и водена в рамките на общата политика за сигурност и отбрана, на 30 септември 2010 г. счете мандата си за приключен и напусна страната;

1.  най-категорично осъжда противоконституционното завземане на властта от въоръжените сили в Гвинея-Бисау на 12 април 2012 г.;

2.  отбелязва освобождаването на изпълняващия длъжността президент и на министър-председателя на 27 април 2012 г. и факта, че те бяха принудени да напуснат страната, и изисква двамата да могат свободно да упражняват пълния обем на своите граждански и политически права;

3.  изисква пълно зачитане на физическата неприкосновеност на всички публични длъжностни лица и други граждани, задържани от военните бунтовници, и призовава за безусловното им освобождаване и прекратяване на насилието, грабежите и сплашванията;

4.  осъжда потушаването чрез насилие на мирни демонстрации, призоваващи за възстановяване на правовата държава, и по-конкретно на демонстрацията, състояла се на 25 май в Бисау;

5.  настоятелно призовава всички участници незабавно да прекратят насилствените си и незаконни действия и припомня ангажимента на армията да спазва конституцията на Гвинея-Бисау;

6.  призовава международната общност да упражни цялото необходимо влияние и да предостави цялата необходима помощ за гарантиране на задълбочено разследване на посочените неправомерни действия и за предаването на отговорните лица на правосъдието;

7.  отхвърля самоназначилите се „военно командване“, „Преходен национален съвет“ и „преходно правителство“; подчертава, че не признава самопровъзгласили се военни и временни институции, и настоятелно призовава международната общност да действа по същия начин;

8.  припомня и се присъединява към принципа на ECOWAS за нулева толерантност към властта, получена или поддържана с неконституционни и недемократични средства, и счита, че преходното споразумение в Гвинея-Бисау е в крещящо противоречие с този принцип, нарушава конституцията на страната и узаконява държавния преврат;

9.  изисква незабавното възстановяване на конституционния ред и правовата държава и приключването на избирателния процес, в това число на парламентарните избори, за да може народът на Гвинея-Бисау да реши относно своята съдба чрез свободни и честни избори;

10. отхвърля всякакви външни опити за възползване от настоящата ситуация и подкопаване на суверенитета на народа на Гвинея-Бисау и на териториалната цялост и независимост на Гвинея-Бисау;

11. изисква пълно възстановяване и гарантиране на основните свободи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, свободата на събранията и сдруженията и свободата на движение;

12. призовава за разрешаване на конфликтите чрез политически и мирни средства в рамките на легитимните институции на Гвинея-Бисау;

13. призовава политическите партии да постигнат консенсус за осъществяването на всеобхватна реформа в армията, полицията, сектора на сигурността и съдебната система като първа стъпка към политическа стабилност;

14. подкрепя националните и международните усилия, насочени към възстановяване на доверието между политическите участници, военните и силите за сигурност и гражданското общество, за да се завърне страната към конституционно установения ред;

15. потвърждава твърдото си убеждение, че съществува опасност Гвинея-Бисау да остане нестабилна във военно отношение и неспособна да се справи с широко разпространената корупция или да промени статута си на ключова за трафика на наркотици държава, докато институционалната й структура продължава да бъде нестабилна;

16. подчертава значението на създаването на „Кризисна контактна група“ за Гвинея-Бисау, координирана от ООН и включваща представители на Африканския съюз (АС), ECOWAS и CPLP, както е посочено в специалния доклад на генералния секретар на ООН от 30 април 2012 г. относно положението в Гвинея-Бисау, и призовава ЕС да участва в групата;

17. подкрепя желанието на ЕС за сътрудничество със западноафриканските държави и с неговите регионални и международни партньори, включително ООН, АС, CPLP и ECOWAS, с оглед създаването на ефективно партньорство, което може да допринесе за установяване на мир и за трайно стабилизиране на Гвинея-Бисау;

18. приветства наложените, за съжаление необходими, дипломатически, икономически и финансови санкции на Гвинея-Бисау от ECOWAS, приетите от Съвета на Европейския съюз ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи, заплашващи мира, сигурността или стабилността на Република Гвинея-Бисау, както и забраната за пътуване, наложена на определени лица, от Съвета за сигурност на ООН;

19. призовава всички международни партньори постоянно и отблизо да следят положението в Гвинея-Бисау и да имат готовност да преразгледат целесъобразността на приетите мерки, включително необходимостта от затягането им, като същевременно полагат всички усилия да избегнат всякакви отрицателни последици за населението;

20. отбелязва решението на ECOWAS да разположи своите сили, намиращи се в състояние на готовност, за да подсигури изтеглянето на анголската техническа военна мисия за подпомагане (MISSANG) и пристигането на нейния първи контингент в Гвинея-Бисау;

21. приветства предложението на CPLP за сформиране на сили за стабилизиране на Гвинея-Бисау в рамките на ООН и с мандат, определен от Съвета за сигурност на ООН съвместно с ECOWAS, АС и ЕС, като се отчита опитът на анголската техническа военна мисия за подпомагане (MISSANG);

22. призовава Съвета да предостави консултации и помощ в подкрепа на неотложната реформа на секторите на отбраната и сигурността в Гвинея-Бисау и да обмисли начини за оказване на ефективна подкрепа за разполагането на международна стабилизационна операция в рамките на ОПСО;

23. насърчава ЕС, ООН, АС, ECOWAS и CPLP съвместно да координират различните военни сили на съседните държави, които вече са разположени, включително тези на Ангола, Нигерия, Сенегал и Буркина Фасо;

24. призовава ЕС да изиска от органите на държавите, които предоставят военни сили и сили за сигурност - всички от които са партньори от АКТБ - да гарантират, че те няма да се използват за поддържане на незаконния ред, към който се стремят авторите на преврата и самоназначилите се преходни органи, или да извършват злоупотреби с правата на човека срещу населението на Гвинея-Бисау;

25. съжалява, че мисията на ЕС за реформа в сектора на сигурността в Гвинея-Бисау приключи през 2010 г.;

26. приканва ЗП/ВП и Съвета да проучат възможността за изпращане на нова мисия за реформа в сектора на сигурността в Гвинея-Бисау, която да има засилен мандат да помогне за реформата на секторите на отбраната и сигурността, да насърчи изграждането на капацитет, да реформира публичната администрация и да подкрепи правовата държава, веднага след като законните органи възстановят пълното управление в Гвинея-Бисау и отправят искане за такава мисия;

27. още веднъж настоятелно призовава Съвета и ЗП/ВП да обмислят нови начини да помогнат на законното правителство на Гвинея-Бисау да води борба с трафика на наркотици и с организираната престъпност, като по този начин попречат на превръщането на страната в още една провалена наркодържава;

28. припомня, че трафикът на наркотици в Гвинея-Бисау е насочен към европейския пазар и е свързан с други престъпни мрежи, действащи в региона, в т.ч. терористични мрежи, по-специално в Сахел и Нигерия;

29. призовава за засилване на ангажимента на ЕС и на международната общност за изграждане на демократична и стабилна Гвинея-Бисау;

30. обръща внимание на хуманитарното положение в Гвинея-Бисау, по-конкретно на вътрешно разселените лица и бежанците, както и на риска от епидемии и опасността за продоволствената сигурност и здравеопазването, и призовава ЕС и международната общност незабавно да вземат конкретни и подходящи мерки за оказване на помощ;

31. отправя искане към Комисията да продължи хуманитарната помощ и прякото подпомагане на населението;

32. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на генералния секретар на ООН и на ECOWAS, на институциите на Африканския съюз, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, на секретариата на CPLP и на правителството и парламента на Гвинея-Бисау.