ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно дискриминацията по отношение на момичета в Пакистан, в частност относно случая на Малала Юсуфзай
24.10.2012 - (2012/2843(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
S&D (B7‑0477/2012)
EFD (B7‑0480/2012)
PPE (B7‑0482/2012)
ECR (B7‑0485/2012)
Verts/ALE (B7‑0490/2012)
ALDE (B7‑0493/2012)
GUE/NGL (B7‑0495/2012)
José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Laima Liucija Andrikienė, Cristian Dan Preda, Mario Mauro, Elmar Brok, Bernd Posselt, Filip Kaczmarek, Tunne Kelam, Philippe Boulland, Eija-Riitta Korhola, Edit Bauer, Roberta Angelilli, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Zuzana Roithová, Monica Luisa Macovei, Sari Essayah, Giovanni La Via, Elena Băsescu, Eduard Kukan, Jarosław Leszek Wałęsa, Mariya Gabriel, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Tadeusz Zwiefka, Martin Kastler от името на групата PPE
Véronique De Keyser, Ana Gomes, Corina Creţu, Liisa Jaakonsaari, Minodora Cliveti от името на групата S&D
Phil Bennion, Marietje Schaake, Kristiina Ojuland, Edward McMillan-Scott, Ramon Tremosa i Balcells, Marielle de Sarnez, Izaskun Bilbao Barandica, Robert Rochefort, Sonia Alfano, Leonidas Donskis, Jelko Kacin, Charles Goerens, Sarah Ludford, Johannes Cornelis van Baalen, Cecilia Wikström, Graham Watson, Alexandra Thein от името на групата ALDE
Jean Lambert, Nicole Kiil-Nielsen, Barbara Lochbihler, Rui Tavares, Raül Romeva i Rueda от името на групата Verts/ALE
Charles Tannock, Peter van Dalen, Sajjad Karim от името на групата ECR
Marie-Christine Vergiat, Patrick Le Hyaric от името на групата GUE/NGL
Bastiaan Belder от името на групата EFD
Резолюция на Европейския парламент относно дискриминацията по отношение на момичета в Пакистан, в частност относно случая на Малала Юсуфзай
Европейският парламент,
– като взе предвид предишната си резолюция от 15 декември 2011 г. относно положението на жените в Афганистан и Пакистан[1],
– като взе предвид предишните си резолюции относно правата на човека и демокрацията в Пакистан, и по-специално резолюциите си от 10 януари 2011 г.[2] и 22 май 2010 г.[3],
– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека[4],
– като взе предвид изявлението на говорителя на Върховния представител от 10 октомври 2012 г. относно застрелването на млад защитник на правата на човека в Пакистан,
– като взе предвид изявлението на изпълнителния директор на ООН Жени от 10 октомври 2012 г., което осъжда нападението върху Малала Юсуфзай,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията или вярванията, приети на 21 февруари 2011 г.,
– като взе предвид 5-годишния план за ангажименти ЕС-Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети като добро управление, сътрудничество в областта на оправомощяването на жените и диалога относно правата на човека,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 25 юни 2012 г., които изразяват очакванията на ЕС относно насърчаването и зачитането на правата на човека,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2008 г., озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),
– като взе предвид член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. (ВДПЧ),
– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. и Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жените от 20 декември 1993 г.,
– като взе предвид Резолюции 1325 (2000 г.) и 1820 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и Резолюция 1888 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца при въоръжени конфликти, в която се подчертава, че всички държави носят отговорност за прекратяването на безнаказаността и за преследването по съдебен ред на носещите отговорност за извършването на престъпления срещу човечеството и на военни престъпления, включително на престъпления, свързани със сексуално или друг вид насилие срещу жени и момичета,
– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че на 9 октомври 2012 г. Малала Юсуфзай, 14-годишно момиче от долината Суат, е набелязана в училищния автобус по пътя към дома й, простреляна в главата и врата и сериозно ранена, като други две момичета са също ранени по време на нападението;
Б. като има предвид, че Малала Юсуфзай е била национален символ на съпротива срещу усилията на талибаните да лишат момичетата от образование чрез блогове, които пише от 11-годишна възраст, като през декември 2001 г. получава Националната младежка награда за мир, преименувана в нейна част на Национална награда за мир „Малала”;
В. като има предвид, че Техрик -и- Талибан Пакистан(TTП) са поели отговорност за нападението и са издали изявление впоследствие, в което твърдят, че е било задължително да убият всеки, който води кампания срещу ислямския закон, и обявяват, че движението ще се опита да убие Юсуфзай отново, ако се възстанови от раните си;
Г. като има предвид, че в Пакистан и много други мюсюлмански страни са проведени протести в знак на възхищение и солидарност към Малала Юсуфзай и в осъждане на бруталното нападение на талибаните;
Д. като има предвид, че силите за сигурност са реагирали с арести на множество заподозрени в престъплението и че пакистанският парламент е обсъдил предложение за осъждане на нападението, което е срещнало обаче съпротивата на основната опозиционна партия, Пакистанска мюсюлманска лига;
Е. като има предвид, че нападението върху Малала Юсуфзай е предшествано през последните 12 месеца от убийството на защитниците на правата на човека Farida Afridi и Zarteef Afridi, заради предполагаемата им работа за благосъстоянието и образованието на жените;
Ж. като има предвид, че през последните месеци в Пакистан продължиха да се осъществяват нападения на въоръжени групировки, използващи терористични тактики и повлияни от и/или свързани с талибаните или Ал Кайда, включително Техрик -и- Талибан Пакистан (TTП), и тези нападения бяха често насочени срещу правителствени обекти, училища и граждани, включително деца, в Хибер Пахтунхва, федерално администрираните племенни райони и градски центрове;
З. като има предвид, че през 2011 г. са докладвани 11 случая на използване на деца от въоръжените групировки с цел изпълнение на самоубийствени нападения, че децата продължават да стават жертви на произволни нападения, включително чрез импровизирани експлозивни устройства и самоубийствени бомбардировки, като общо 57 деца са убити през периода на докладване от мини, остатъци от експлозиви и импровизирани експлозивни устройства, взривяване на бомби, бомбардировки и целенасочени нападения, и че се предполага, че на 13 септември 2011 г. TPP са нападнали училищен автобус в Хибер Пахтунхва, като са убили четири деца;
И. като има предвид, че през 2012 г. и съобразно правителствени данни, в резултат от конфликта с талибаните са разрушени 246 училища (59 училища за момичета, 187 училища за момчета) и са нанесени щети на 763 училища (244 за момичета и 519 за момчета) в провинцията Хибер Пахтунхва, като хиляди деца са лишени от достъп до образование;
Й. като има предвид, че от 2009 година до днес училищата за момичета продължават да бъдат под пряк прицел на въоръжените групировки при нападения с бомби и импровизирани експлозивни устройства, което е довело до 152 случая на частично или пълно разрушаване на училищни съоръжения във федерално администрираните племенни райони и Хибер Пахтунква през 2011 г.; като има предвид, че съобразно докладите нападенията са имали за цел отмъщение за военни операции в региона и противопоставяне на светското образование и образованието на момичета; като има предвид, че най-скорошното нападение върху училище за момичета е извършено на 25 септември 2012 г. в областта Чарсада;
К. като има предвид, че положението за много жени и момичета в Пакистан продължава да бъде крайно сериозно, като Пакистан се счита за третото най-опасно за жени място в света, според Global Gender Gap Index;
Л. като има предвид, че според доклада за глобален мониторинг на образованието за всички (Education For All (EFA) Global Monitoring Report) на UNESCO от 16 октомври 2012 г. Пакистан е намалил средствата, които изразходва за образование до под 2,3 % от БНП, въпреки че е втори в света по брой на момичета, които не посещават училище;
М. като има предвид, че момичетата често продължават да стават жертви на домашно насилие, трафик и насилствени бракове или че се търгуват при уреждането на спорове;
Н. като има предвид, че в повечето случаи извършителите на насилие по отношение на жените и момичетата не са преследвани по съдебен път,
О. като има предвид, че въпреки съществуването на редица дискриминиращи закони срещу жените в Пакистан, правителството му въведе през 2011 г. и 2012 г. ново законодателство за по-ефективно справяне с дискриминацията и насилието върху жените, включително закони срещу насилствения брак, тормоза върху жените на работното място и у дома и заливанията с киселина;като има предвид, че тези закони все още предстои да бъдат прилагани и изпълнявани;
П. като има предвид, че талибанският контрол в определени територии води до отрицателни последици за жените и момичетата, като им пречи при упражняването на правата им;
Р. като има предвид, че в 5-годишния си план за ангажименти от март 2012 г. ЕС препотвърди ангажимента си за изграждане на силно дългосрочно партньорство, основаващо се на взаимни интереси и общи ценности с Пакистан, и за подкрепа на демократичните институции и цивилното управление на Пакистан, както и на гражданското общество;
С. като има предвид, че въпреки готовността си за сътрудничество ЕС очаква от Пакистан да изпълнява международните си ангажименти, по-специално в областта на сигурността и правата на човека, включително правата на жените;
Т. като има предвид, че ЕС и Пакистан обявиха на 5 юни 2012 г. създаването на ръководен комитет за борба срещу тероризма с цел по-тясно сътрудничество в борбата срещу тероризма;
У. като има предвид, че в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз се казва, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека и гражданските свободи са основни принципи и цели на Европейския съюз и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави; като има предвид, че зачитането на правата на човека и на малцинствата е условие за предоставянето на помощ от ЕС в областта на търговията и развитието;
1. категорично осъжда жестокото нападение върху Малала Юсуфзай и сериозните рани, нанесени на две от нейните съученички, като отбелязва, че нападението представлява жестоко нарушение на правата на детето, както и атака спряма основни човешки ценности и спрямо защитниците на правата на човека в Пакистан;
2. изразява своето възхищение и признателност за смелостта и решителността, с които Малала Юсуфзай започна на много ранна възраст борба за правото на момичетата да получават образование и стана пример за много момичета на нейната възраст; приветства бързите медицински действия, предприети от пакистански военни лекари и от лекари в Обединеното кралство, и изразява силната си надежда, че тя ще може напълно да се възстанови от сериозните си наранявания;
3. приветства широкото осъждане на нападението от страна на големи групи на пакистанското общество, ислямските преподаватели и повечето големи политически партии; призовава всички политически партии ясно да осъдят групировката Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), поела отговорност за нападението;
4. изразява подкрепата си за всички пакистански семейства, които насърчават образованието на дъщерите си;
5. призовава правителството на Пакистан да гарантира сигурността на Малала Юсуфзай и нейното семейство и да изправи пред правосъдието отговорните за нападението; призовава правителството на Пакистан да гарантира сигурността на другите активисти в областта на правата на човека (и по-специално жените и момичетата, участващи активно в областта на обществените и политическите дела), които са получили заплахи от талибаните и от други екстремистки групировки;
6. изразява дълбоко безпокойство по отношение на положението на жените и момичетата и многократното докладване за нарушаване на правата на децата и на жените в Пакистан, включително докладването за използване на деца от въоръжени групировки за провеждане на самоубийствени атентати; подчертава неотложната необходимост от обръщането на по-голямо международно внимание на положението на жените и момичетата в Пакистан;
7. изразява дълбока тревога относно влошаващата се тенденция на агресивен екстремизъм, представляваща сериозна заплаха за жените и момичетата, и прибягването до сплашване и насилие, което вече е довело до взривяване на училища за момичета и бой с пръчки на жени в части на федерално администрираните племенни зони (FATA ) и провинцията Хибер Пахтунхва;
8. настоятелно призовава пакистанските органи да преследват тези лица и групи, които подбуждат към насилие, и по-специално тези, които призовават за убийства на лица и групи, с които не са съгласни;
9. настоява да се предприемат много повече действия от страна на правителството на Пакистан за проследяване на стотиците, а може би и хилядите жертви на насилствени изчезвания в Пакистан, включително и деца, част от които са момичета, не по-големи от девет или десет години; призовава да се публикуват резултатите от правителствените разследвания относно мащаба на този проблем;
10. приветства политиката за закрила на детето във FATA, стартирана на 10 януари 2012 г., която цели изпълнение на план за служби за защита и отдели за закрила на детето във всички агенции на FATA;
11. приветства факта, че Законът за закрила на детето от 2010 г., вече в сила в провинция Хибер Пахтунхва, сега ще обхване и администрираните от провинциите племенни зони (PATA), включително и Суат, с незабавно действие; изразява надежда, че ефективното прилагане на този закон ще спомогне за налагането на законодателството в PATA;
12. настоятелно призовава правителството на Пакистан да използва настоящата обстановка на подем и да осъществи действителни подобрения в областта на правата на жените и момичетата, като преразгледа и реформира части от Закона „Худоод“ и Закона за доказателствения материал, Закона за ограничаване на браковете в детска възраст и други законодателни актове, които нарушават статута и правата на жените, като определят по-нисък правен статут за тях;
13. приветства въвеждането на ново законодателство от правителството на Пакистан през 2011 г. и 2012 г. с цел по-ефективно противодействие на дискриминацията и насилието срещу жени и призовава правителството да осигури действителното прилагане и изпълнение на тези нови законови актове;
14. настоятелно призовава правителството на Пакистан да работи в тясно сътрудничество с ООН и ЕС за постигане на резултати по Целите на хилядолетието за развитие, и по-специално цел 2, която гласи, че „до 2015 г. всички деца, както момчета, така и момичета, ще могат да завършват пълния курс на начално образование“; призовава правителството на Пакистан да си постави като приоритетна цел увеличаването на броя на момичетата, получаващи училищно образоване, и да гарантира тяхната сигурност, докато получават това образование;
15. призовава правителството на Пакистан да увеличи средствата за обществените училища и да предприеме ефективни мерки за налагане на задължителен стандартен курс на основно образование и режим на инспекции за всички частни или обществени медресета, които често са единственият източник на образование, най-вече в селските райони;
16. призовава Комисията да развие, съвместно с правителството на Пакистан, образователни програми, насочени към повишаване на грамотността и образованието на жените в Пакистан, като част от своята политика в областта на помощта за развитие;
17. настоятелно призовава Комисията и Съвета, както и международната общност, значително да увеличат средствата в подкрепа на усилията за защита на жените и момичетата от изнасилване, малтретиране и домашно насилие и да подкрепят мерки с цел предоставяне на възможност за движения на гражданското общество срещу дискриминирането на жените и момичетата;
18. призовава Комисията да действа в съответствие с ангажимента си по отношение на децата в съобщението си „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ и да гарантира, че ЕС прави всичко възможно за насърчаване и опазване на правата на децата ;
19. настоява правата на жените и децата да се обсъждат изрично по време на всеки диалог за правата на човека, и по-специално въпросът за борба срещу и премахване на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета, и по-специално принудителните бракове, домашното насилие и убийствата на жени, и настоява също така да бъде отхвърлено всяко позоваване на каквито и да било обичаи, традиции или религиозни съображения с цел избягване на задължението за премахване на подобни жестокости; счита, че предотвратяването на практиката на бракове в детска възраст е жизнено важно, за да се гарантира, че в Пакистан се спазват правата на подрастващите момичета;
20. призовава всички компетентни институции на ЕС да продължават да подчертават въпроса за религиозната търпимост в обществото в политическия си диалог с Пакистан, предвид факта, че този въпрос има централно значение за борбата в дългосрочен план срещу ислямския екстремизъм;
21. настоятелно призовава компетентните институции на ЕС да настояват правителството на Пакистан да съблюдава клаузата за демокрацията и правата на човека, заложена в споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан; отново призовава Европейската служба за външна дейност и специалния представител на ЕС за правата на човека по-специално редовно да докладват относно изпълнението на споразумението за сътрудничество и клаузата, свързана с правата на човека и демокрацията, включително упражняването на правата на жените и на децата;
22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2011)0591.
- [2] OВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 90.
- [3] OВ C 161 E, 31.05.11, стр. 147.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2012)0126.