ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно насилието срещу жени в Индия
16.1.2013 - (2013/2512(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
Verts/ALE (B7‑0028/2013)
GUE/NGL (B7‑0033/2013)
PPE (B7‑0034/2013)
ALDE (B7‑0035/2013)
ECR (B7‑0036/2013)
S&D (B7‑0037/2013)
José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Elmar Brok, Lena Kolarska-Bobińska, Elisabeth Jeggle, Cristian Dan Preda, Filip Kaczmarek, Jean Roatta, Bernd Posselt, Roberta Angelilli, Mario Mauro, Eija-Riitta Korhola, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Zuzana Roithová, Monica Luisa Macovei, Sari Essayah, Giovanni La Via, Laima Liucija Andrikienė, Philippe Boulland, Tunne Kelam, Jarosław Leszek Wałęsa, Elena Băsescu, Rafał Trzaskowski, Мария Габриел, Tadeusz Zwiefka, Petri Sarvamaa, Eduard Kukan, Martin Kastler, Bogusław Sonik, Anna Záborská от името на групата PPE
Véronique De Keyser, Ana Gomes, Maria Badia i Cutchet, Corina Creţu, Jo Leinen, Jörg Leichtfried, Britta Thomsen, Zita Gurmai, Iratxe García Pérez, Eider Gardiazábal Rubial, Silvia-Adriana Ţicău, Joanna Senyszyn, Minodora Cliveti, Mitro Repo, Liisa Jaakonsaari, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Michael Cashman, Pino Arlacchi, Daciana Octavia Sârbu, Marc Tarabella от името на групата S&D
Graham Watson, Phil Bennion, Marietje Schaake, Alexander Graf Lambsdorff, Leonidas Donskis, Ivo Vajgl, Kristiina Ojuland, Marielle de Sarnez, Louis Michel, Robert Rochefort, Ramon Tremosa i Balcells, Edward McMillan-Scott, Izaskun Bilbao Barandica, Johannes Cornelis van Baalen, Charles Goerens, Angelika Werthmann, Антония Първанова, Sarah Ludford от името на групата ALDE
Karima Delli, Franziska Keller, Jean Lambert, Barbara Lochbihler, Marije Cornelissen, Rui Tavares, Raül Romeva i Rueda, Nicole Kiil-Nielsen, Carl Schlyter, Catherine Grèze от името на групата Verts/ALE
Charles Tannock, Marina Yannakoudakis, Valdemar Tomaševski от името на групата ECR
Mikael Gustafsson, Marie-Christine Vergiat, Patrick Le Hyaric, Martina Anderson, Willy Meyer, Kartika Tamara Liotard, Jiří Maštálka от името на групата GUE/NGL
Jaroslav Paška
Резолюция на Европейския парламент относно насилието срещу жени в Индия
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно Индия, по-специално тази от 13 декември 2012 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак[1], и резолюциите във връзка с годишните доклади относно правата на човека по света, по-специално тези от 18 април 2012 г.[2] и от 13 декември 2012 г.[3], като взе предвид многобройните си предишни резолюции, осъждащи изнасилването и сексуалното насилие в държавите по целия свят,
– като взе предвид съвместния план за действие за стратегическо партньорство между Индия и ЕС, подписан през ноември 2005 г., и тематичния диалог между ЕС и Индия относно правата на човека,
– като взе предвид изявлението на върховния представител Катрин Аштън от името на Европейския съюз по повод на Международния ден за премахване на насилието срещу жените (25 ноември 2012 г.),
– като взе предвид изявлението на върховния представител Катрин Аштън по повод на Европейския и световен ден против смъртното наказание (10 октомври 2012 г.),
– като взе предвид членове 2 и 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз,
– като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай от 31 декември 2012 г.,
– като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на ООН,
– като взе предвид инструментите на ООН по въпросите на насилието срещу жени, по-специално Виенската декларация и програмата за действие, приети на 25 юни 1993 г. по време на Световната конференция по правата на човека (A/CONF.157/23), докладите на специалните докладчици, назначени от върховния комисар на ООН по правата на човека, относно насилието срещу жени, Общата препоръка № 19, приета от Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) (11-а сесия, 1992 г.), Декларацията за премахване на насилието срещу жени, приета на 20 декември 1993 г. (A/RES/48/104), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (CERD) и Обща препоръка XXIX относно член 1, параграф 1 от нея,
– като взе предвид препоръките относно Индия от специалните процедури на ООН, органите, създадени съгласно договорите за ООН, и общите периодични прегледи, по-специално препоръките към Индия в докладите на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) от февруари 2007 г. и октомври 2010 г.,
– като взе предвид проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход,
– като взе предвид конституцията и наказателния кодекс на Индия, особено раздел 376 от кодекса относно изнасилването,
– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че на 16 декември 2012 г. 23-годишна студентка беше изнасилена от престъпна банда, а спътникът й – нападнат, когато петима мъже и един младеж ги атакували жестоко в частен автобус в Ню Делхи; като има предвид, че жертвата е претърпяла толкова тежки наранявания, че на 29 декември 2012 г. трагично почина в Сингапур;
Б. като има предвид, че в Индия е налице широк обществен гняв и демонстранти от всички слоеве на обществото призовават за реформа на закона и полицията, както и за обща промяна на отношението към жените; като има предвид, че тези демонстрации са важна стъпка по пътя към нарушаването на мълчанието относно изнасилванията и сексуалното насилие и като такава представляват началото на промяна;
В. като има предвид, че петима мъже и един непълнолетен са били задържани във връзка със случая и в момента срещу тях се води ускорен съдебен процес, с отделно производство за непълнолетния извършител;
Г. като има предвид, че индийската полиция е завела дело срещу телевизионния оператор Зи Нюз (Zee News) след проведено интервю с приятеля, който е бил с жертвата по време на нападението от 16 декември;
Д. като има предвид, че след това неотдавнашно нападение в Ню Делхи националната и международната преса широко отразиха други случаи на изнасилване, като този от 27 декември 2012 г., при който момиче се самоуби в Пенджаб, след като е било изнасилено от престъпна банда, тъй като полицията не е пожелала да регистрира жалбата й или да задържи обвиняемия, а вместо това й е предложила да се омъжи за един от нападателите си, и случая от 12 януари 2013 г. в Пенджаб, при който 29-годишна майка на две деца е била изнасилена от престъпна банда при пътуване с автобус при обстоятелства, много сходни с тези при първия случай, след което полицията отново е задържала шестима заподозрени, и ден по-късно 16-годишно момиче се е самозапалило, след като е било изнасилено;
Е. като има предвид, че според службата за националните регистри за съдимост на Индия през 2011 г. са били регистрирани повече от 24 000 случая на изнасилване; като има предвид, че само един от над 635 случая, отчетени през 2012 г. в Делхи, е завършил с присъда;
Ж. като има предвид, че женското движение в Индия е с дълга традиция в осъждането на всички форми на насилие срещу жени в Индия, както и на неравнопоставеността между половете като цяло, и призовава за политически действия в подкрепа на човешките права на жените;
З. като има предвид, че сексуалното насилие срещу жени е широко разпространено не само в Индия, но и в целия свят, и че се корени в структурната неравнопоставеност между половете, и като има предвид, че поради това дейностите срещу насилието срещу жените трябва да вървят успоредно с подобряването на състоянието и положението на жените и момичетата в обществото на всички равнища;
И. като има предвид, че според оценки на индийски експерти по социални науки всяка година в Индия близо два милиона смъртни случая на жени и момичета се причиняват от цяла гама от насилствени и дискриминационни практики, като сексуалното насилие е само една от формите им, а останалите включват спорове за зестра, убийства на новородени от женски пол, неполагане на грижи за бебета, неравностоен достъп до ресурси и здравеопазване и недостатъчни грижи за възрастните хора;
Й. като има предвид, че жените и момичетата, засегнати от дискриминация, основана на кастов признак, са особено уязвими към различни форми на сексуално насилие, принудителна и ритуална проституция, трафик и домашно и наказателно насилие, когато потърсят правосъдие за извършени престъпления, както за пореден път показа добре известният случай на изнасилване от престъпната банда Пипили от 29 ноември 2011 г., при който органите отказаха да регистрират случая и момичето получи подходящо лечение едва след намесата на Върховния съд, макар че по-късно почина от претърпените наранявания;
К. като има предвид, че проучването от 2012 г. на Фондация Thomson Reuters класира Индия като държавата от Г-20, в която е най-лошо да бъдеш жена;
Л. като има предвид, че според Амнести интернешънъл в Индия изнасилване се отчита на всеки 21 минути, но много изнасилвания не се отчитат, особено в по-бедните общности, поради социалната стигма, свързана с това престъпление; като има предвид, че се счита, че индийската полиция е добре запозната с разпространеността на това престъпление, но често не успява да предприеме действия в защита на жените;
М. като има предвид, че сексуалното насилие оставя оцелели със сериозни здравословни проблеми, както психологически, така и физически, включително болести, предавани по полов път, като СПИН; като има предвид, че много жертви на изнасилване повторно се превръщат в жертва, тъй като биват отхвърлени от собствените им семейства и общности;
Н. като има предвид, че индийските закони за сексуалното посегателство са критикувани от национални и международни групи по правата на човека за това, че са остарели, по-специално поради използването на тясно определение за изнасилване; като има предвид, че Индия не разполага с подходящи услуги за претърпелите сексуално нападение, като чувствителна и бърза реакция на полицията или достъп до здравно обслужване, консултации и друга подкрепа, резултатът от което са непредвидими и ad hoc реакции, които в много случаи са унизителни за жертвата;
О. като има предвид, че след нападението от Ню Делхи централната индийска администрация създаде тричленна комисия за преразглеждане на действащите закони, за да се осигурят по-бързо правосъдие и по-сериозни наказания в случаи на тежки сексуални посегателства;
П. като има предвид, че след последните събития високопоставени правителствени служители обявиха, че ще насърчават по-строги наказания за изнасилване, включително смъртно наказание;
Р. като има предвид, че през май 2012 г. 90 организации на гражданското общество и отделни лица писаха до индийския премиер Манмохан Сингх, призовавайки за реформи в противодействието на сексуалното насилие, както и за по-голяма отчетност на полицията;
С. като има предвид, че ЕС е заделил 470 милиона евро за Индия за периода 2007–2013 г. в подкрепа на здравните и образователните програми на правителството на Индия;
Т. като има предвид, че през последните две десетилетия Индия е постигнала значителен напредък по отношение на намаляването на бедността, макар и много да остава да бъде извършено, особено във връзка с преодоляването на пропастта при възможностите за образование, здравеопазване и икономическите перспективи за жените и уязвимите групи;
У. като има предвид, че Индия е най-голямата демокрация в света и също така е важен политически и икономически партньор на ЕС, което налага демократични задължения;
1. изразява своята най-дълбока солидарност с жертвите при нападението в Ню Делхи и с жертвите при всички други подобни нападения, независимо от това дали са отразени в медиите или не, и изказва своите съболезнования на техните семейства; категорично осъжда всички форми на сексуално насилие, което представлява световно явление, засягащо много страни;
2. приветства голямата вълна на солидарност в Индия и в международен мащаб с жертвите на изнасилвания и изразява надежда, че масовите протести ще подпомогнат ускоряването на необходимите реформи;
3. очаква Индия, предвид факта, че е демокрация и има важни отношения с ЕС, да гарантира спазването на демократичните принципи, основните права и правата на човека, и по-специално принципите на правовата държава и правата на жените;
4. изразява дълбоко съжаление, че не е постигнато повече за оказване на незабавна помощ на жертвите при нападенията и че в този и други подобни случаи слабото зачитане на жените, липсата на медицинска помощ, недостатъчното поддържане на реда и липсата на средства за правна защита разубеждават жертвите на изнасилвания да повдигнат обвинения срещу изнасилвачите;
5. припомня на индийското правителство правата и задълженията му съгласно конституцията на Индия, особено задължението му за прекратяване на практиките, уронващи достойнството на жените (член 51, буква А);
6. насърчава индийският парламент допълнително да включи препоръките на националната комисия за жените на Индия относно начините за изменение и прилагане на правото на Индия с цел закрила на жените от подобни престъпления;
7. приветства заявеното от индийското правителство намерение за създаване на анкетна комисия за обществената безопасност на жените в Делхи и съдебен състав за преразглеждане на законодателната рамка на Индия във връзка с насилието срещу жени; с интерес очаква своевременното публикуване на препоръките на анкетната комисия, създадена по време на мандата на вече оттеглилия се върховен съдия Дж. С. Верма и нейното сътрудничество с националната комисия за жените и с индийския парламент с цел цялостно прилагане на мерките за предотвратяване на подобни престъпления в бъдеще;
8. приветства създаването на нов съд, прилагащ ускорени процедури, който конкретно да разглежда сексуалното насилие срещу жени; при все това изразява загриженост относно факта, че процесът срещу обвиняемия е закрит за репортерите, като съществува забрана за отпечатване или публикуване на всякакви въпроси във връзка с подобни производства, освен когато съдът е предоставил разрешение — обстоятелство, което буди безпокойство сред широката общественост; счита, че лицата, чиято вина е доказана, следва да получат наказание, съответстващо на извършеното от тях престъпление; при все това потвърждава своето трайно противопоставяне срещу смъртното наказание при всички съдебни дела и при всякакви обстоятелства;
9. призовава индийските органи да разработят координирани ответни действия по отношение на насилието, основано на пол, и по-специално сексуалното насилие, в тясно сътрудничество с женски организации; подчертава необходимостта правителствата на отделните щати да наблюдават действията на полицейските органи във връзка с провеждането на разследвания за сексуално нападение, като подвеждат под отговорност служителите, извършват съдебно преследване на извършителите и гарантират достойно третиране на оцелелите;
10. призовава индийският парламент да гарантира, че Законът за (изменение на) наказателното право от 2012 г. е изменен с цел криминализиране на всички форми на сексуално насилие, пенетративно и непенетративно, като гарантира, че всички нови наказания са в съответствие с международното право за правата на човека, и да измени правото, така че да бъде снет правният имунитет и да бъдат премахнати пречките от процесуален характер, когато полицейските органи или други сили за сигурност са обвинени в сексуално насилие или в други нарушения на правата на човека;
11. призовава представителствата на ЕС и на държавите членки в Индия да отдадат приоритет на програми, разглеждащи насилието срещу жени, включително в образованието, както и на програми със специален акцент върху жените и момичетата;
12. призовава индийските органи да предприемат незабавни действия и да приложат ефективни мерки с цел подобряване на действията на индийските полицейски сили във връзка с изнасилвания и сексуално насилие, включително създаването на специални отдели в рамките на всяка полицейска част; отбелязва, че главният министър на Делхи не носи отговорност за полицейски операции в нейната юрисдикция; припомня, че в други големи градове прякото докладване и управление гарантираха постигането на по-голяма политическа отчетност и модернизиране на поддържането на реда; подчертава неотложната необходимост от провеждане на обучение на полицейския персонал във връзка с безопасността на жените;
13. призовава индийското правителство да разследва случаите на лица, изпълняващи висши официални функции, срещу които има висящи официални обвинения в изнасилване;
14. призовава Комисията да работи с индийските органи с цел да им окаже помощ при разработването на координирани ответни действия по отношение на насилието, основано на пол, и по-специално сексуалното насилие, включително прилагането на препоръките на кампанията на ООН „Заедно да спрем насилието срещу жени“; призовава комисията на ООН по статута на жените, по време на своята 57-а сесия, която ще се проведе през март 2013 г., да обсъди и признае факта, че насилието срещу жени придобива уникална форма при пресичането на пола и кастите;
15. изразява своята дълбока загриженост относно широко разпространеното насилие, упражнявано срещу жените и момичетата далити в Индия, включително сексуално насилие от страна на мъже от доминиращите касти, както и относно изключително високата степен на безнаказаност за извършителите при подобни дела; призовава правителството на Индия да предостави равно третиране на всички случаи на сексуално насилие срещу всички жени и да разследва и преследва по съдебен път всички подобни случаи по равен, справедлив, прозрачен и своевременен начин;
16. подчертава, че никое лице не следва да бъде принудено да встъпи в брак без съгласие или въз основа на принуда или насилие; подчертава, че никоя жертва не следва да бъде принудена да встъпи в брак със своя нападател и че следва да се окаже допълнителна подкрепа на жертвата с цел да се предотврати социалният натиск да стори това;
17. призовава Съветът и Комисията да гарантират, че ЕС продължава да предоставя целева секторна подкрепа в Индия с оглед на постигането на ЦХР при следващата многогодишна финансова рамка и следващия стратегически документ за страната за периода след 2013 г.; счита, че той следва да включва подкрепа за социалния сектор за здравето и образованието на жените и най-добри практики във връзка с доброто управление, вземането на решения и развитието, включително методи за подобряване на предоставянето на услуги с цел преодоляване на бедността и разглеждане на свързани с пола въпроси, институционални реформи и управление на публичния сектор;
18. възлага на своя председател на предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя / върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата на държавите членки, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на президента, правителството и парламента на Индия, на генералния секретар на ООН, на председателите на подкомисията на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и на комисията на ООН по статута на жените, на генералния директор на ООН по въпросите на жените и на специалния пратеник на ООН за насилието срещу жените.
- [1] Приети текстове, P7_TA(2012)0512.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2012)0126.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2012)0503.