ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан
11.6.2013 - (2013/2665(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
ALDE (B7‑0274/2013)
ECR (B7‑0281/2013)
S&D (B7‑0282/2013)
PPE (B7‑0283/2013)
Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Елизабет Йегле, Марейд Макгинес, Елмар Брок, Кристиан Дан Преда, Михаел Галер, Арно Данжан, Лайма Люция Андрикене, Елена Бъсеску, Карло Фиданца от името на групата PPE
Пино Арлаки, Тейс Берман, Ана Гомеш от името на групата S&D
Анели Ятенмяки, Анеми Нейтс-Ойтебрук, Александър Граф Ламбсдорф, Луи Мишел, Николо Риналди, Маритйе Схаке, Мариел дьо Сарнез, Сара Лъдфорд, Робер Рошфор, Хану Такула от името на групата ALDE
Чарлз Танък от името на групата ECR
Резолюция на Европейския парламент относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни доклади и резолюции относно Афганистан, и в частност своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно нова стратегия за Афганистан[1], своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно бюджетния контрол върху финансовата помощ на ЕС за Афганистан[2] и своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно положението на жените в Афганистан и Пакистан[3],
– като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Афганистан, включително Резолюция 2096 от март 2013 г.,
– като взе предвид заключенията от международните конференции за Афганистан от 2011 и 2012 г., включително проведените в Бон през декември 2011 г., в Чикаго през май 2012 г., в Кабул през юни 2012 г. и в Токио през юли 2012 г.,
– като взе предвид изявлението, направено на 19 ноември 2012 г. от делегацията на ЕС в Афганистан във връзка с екзекуциите на осъдените на смърт лица, при съгласуване с ръководителите на мисии на ЕС в Афганистан;
– като взе предвид решението на външните министри на ЕС от 27 май 2013 г. за удължаване на срока на действие на полицейската мисия на ЕС в Афганистан (EUPOL) до 31 декември 2014 г.,
– като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че ЕС подкрепя възстановяването и развитието на Афганистан от 2002 г. насам и остава ангажиран с мирния преход в страната, с нейното приобщаващо и устойчиво развитие, както и със стабилността и сигурността в целия регион;
Б. като има предвид, че предоставената от ЕС помощ между 2011 г. и 2013 г. беше съсредоточена върху ключови сектори на управлението (включително полицията), земеделието, развитието на селските райони, здравеопазването и социалната закрила;
В. като има предвид, че ЕС и Афганистан са на път да приключат преговорите по споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие, което ще постави сътрудничеството между ЕС и Афганистан на ново, всеобхватно равнище, с нова правна рамка;
Г. като има предвид, че Парламентът поиска представянето на петгодишен план за действие за премахване на отглеждането на опиум чрез алтернативно развитие в Афганистан;
Д. като има предвид, че ЕС подпомага обучението на полицейски сили и изграждането на капацитет в Афганистан, и като има предвид, че от 2007 г. насам мисията на EUPOL подпомага устойчива и ефективна гражданска полиция, която ще помогне за създаването на наказателноправна система под афганистанско ръководство;
Е. като има предвид, че според доклада на Службата на ООН по наркотиците и престъпността броят на пристрастените към наркотици афганистански граждани продължава да се увеличава, със значително социално въздействие върху населението;
Ж. като има предвид, че въпреки активната роля, която играе ЕС в подкрепа на мерки за борба с наркотиците, в твърде редки случаи се отбелязват значителни резултати;
З. като има предвид, че липсата на координация между донорите за Афганистан и афганистанското правителство подкопава ефективността на отпусканата от ЕС помощ за Афганистан;
И. като има предвид, че след Договора от Лисабон Парламентът играе ключова роля при даване на изискваното одобрение за нови споразумения за сътрудничество;
1. отново потвърждава своята трайна подкрепа за изграждането на афганистанска държава с по-силни демократични институции и капацитет за осигуряване на национален суверенитет, единство на държавата, териториална цялост и благосъстояние на афганистанския народ; отново потвърждава, че мирното бъдеще на Афганистан зависи от изграждането на стабилна, сигурна и икономически устойчива държава, освободена от тероризъм и наркотици, и се основава на принципите на правовата държава, силните демократични институции, зачитането на разделението на властите, наличието на силен парламент, както и гарантирането на основните права; оценява в тази връзка важния принос на сътрудничеството на ЕС за развитие и на мисията EUPOL в Афганистан, като приветства удължаването на нейния срок на действие;
2. приветства положените усилия и постигнатия напредък през последното десетилетие; отново изразява загриженост, обаче, във връзка с положението по отношение на сигурността и продължаващото насилие в Афганистан, които създават заплахи за местното население, включително жените, децата, националните сили за сигурност и международния военен и цивилен персонал;
3. настоятелно призовава правителството на Афганистан да се подготви да поеме пълна отговорност за сигурността след оттеглянето на международните сили; призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за подпомагане на изграждането на военен и граждански капацитет на афганистанското правителство и неговите национални сили за сигурност, за да се установи стабилност и сигурност като съществена основа за социално-икономическо развитие и да се избегне създаването на вакуум, след като страната поеме пълна отговорност за собствената си сигурност след 2014 г.; подчертава опасността оттеглянето на международните сили през 2014 г. да създаде икономически вакуум;
4. изразява своята подкрепа за преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие и подчертава, че то следва да доведе до един по-стратегически подход и да подпомогне афганистанските държавни органи по време на оттеглянето на международните сили и след това;
5. подчертава важността на това ново споразумение, включващо всеобхватен и устойчив подход за решаване на предизвикателствата във взаимосвързаните области на сигурността, икономиката, управлението и развитието в Афганистан;
6. призовава държавните органи в Афганистан да заменят всички смъртни присъди и да наложат мораториум върху екзекуциите с оглед постоянното премахване на смъртното наказание;
7. изразява съжаление във връзка с липсата на политически импулс за приключване на преговорите по споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие; призовава, следователно, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и афганистанското правителство да пристъпят към бързото му сключване;
8. призовава ЕС, в рамките на новото споразумение, да продължи своите усилия за подпомагане на демократичните ценности, принципите на правовата държава, надеждна система на управление (включително борбата срещу корупцията), както и на независимата съдебна власт, правата на човека и създаването на истинско гражданско общество;
9. изразява съжаление по повод на факта, че въпреки задължението на ЕСВД да информира Парламента за всички етапи от преговорите, Парламентът не е надлежно информиран; припомня своите нови прерогативи относно външните работи, както е предвидено в Договора от Лисабон, и изисква пълно сътрудничество от страна на ЕСВД и на Съвета относно въпрос от такова голямо значение;
10. посочва необходимостта от по-нататъшно социално-икономическо развитие и икономическа диверсификация; подчертава в тази връзка потенциала за насърчаване на растежа посредством използване на енергийните ресурси и поставяне на силен акцент върху добивната промишленост; подчертава, обаче, необходимостта добивната промишленост да работи прозрачно и необходимостта от прилагане на стандартите, установени от Международната инициатива за прозрачност в добивната промишленост;
11. отбелязва, че въпреки известен напредък в областта на равенството между половете и основните права през последното десетилетие, жените в Афганистан все още са най-уязвимата част от обществото и продължават да бъдат подлагани на заплахи, сплашване и насилие и да страдат от дискриминационни закони; подчертава необходимостта – както от правна, така и от практическа гледна точка – от пълно интегриране на жените в обществото и осигуряване на пълноценното им участие, както и от постигане на реално еманципиране на жените; категорично осъжда факта, че много жени са жертва на постоянни заплахи и насилие и че през последните няколко години видни жени в обществения живот на Афганистан са били убити или е било извършено покушение срещу тях, а извършителите не са били изправени пред съд;
12. подчертава необходимостта от продължаваща подкрепата за развитието на инфраструктурата в много сектори, включително училища, болници, транспорт, енергийни мрежи, селското стопанство и еманципирането на жените в Афганистан, в съответствие с помощта на ЕС за развитие още преди интервенцията през 2001 г.;
13. изразява съжаление по повод на факта, че инициативата на ЕС за борба срещу наркотиците не е постигнала задоволителни резултати досега; посочва, че производството и трафикът на наркотици подкрепят „бунтовническите“ групи и подхранват корупцията на различни равнища; подчертава, че основният акцент на действие срещу наркотиците следва да бъде подкрепата за алтернативни доходи за земеделските производители; подчертава в тази връзка необходимостта от по-широка стратегия по отношение на устойчивото развитие на селските райони и управлението на водите;
14. припомня, че повече от 90% от хероина в Европа идва от Афганистан и че цената за общественото здраве в европейските страни възлиза на милиарди долари; отбелязва, обаче, че производството на опиум е основен социален и икономически проблем, както и проблем, свързан със сигурността; изразява съжаление по повод на факта, че производството на опиум през 2011 г. нарасна с 61% в сравнение с 2010 г., като представлява 9 % от БВП на Афганистан за 2011 г.;
15. отбелязва, че между 2009 г. и 2011 г. САЩ и международната общност отделиха 1,1 млрд. щатски долари за мерки за борба с наркотиците, без да се постигне значително въздействие върху производството и трафика; припомня, че Парламентът многократно призова за създаването на петгодишен план за премахване на опиума със специални срокове и критерии, които да се изпълнят от специална служба, разполагаща със собствен бюджет и персонал, и въз основа на сътрудничество между ЕС, САЩ и Руската федерация, като последната е основната жертва на афганистанския хероин и най-големият пазар на опиум в света;
16. припомня, че между 2002 г. и края на 2011 г. ЕС отдели общо около 2,5 милиарда евро в помощ на Афганистан, включително 493 милиона евро под формата на хуманитарна помощ; изразява съжаление, че въпреки огромното вливане на чуждестранна помощ въздействието е ограничено; приканва Сметната палата да изготви специален доклад относно ефективността на помощта на ЕС за Афганистан през последното десетилетие, подобен на този на мисията EULEX в Косово;
17. изразява възможно най-силна загриженост относно липсата на ефективност на международната финансова помощ и на афганистанските правителствени структури, както и относно липсата на прозрачност и ограничените механизми за отчетност на донорите;
18. изразява съжаление относно факта, че значителна част от европейските и другите международни парични средства за помощ се губят по разпределителната верига, и обръща внимание върху четирите основни начина, по които се случва това: разхищение, прекалено високи разходи за посредничество и за сигурност, свръхфактуриране и корупция;
19. отново заявява, че е от основно значение да се координира помощта на ЕС въз основа на общ подход с участието на държавите членки и международните участници в обща стратегия; приветства стратегическия консенсус между правителството на Афганистан и международната общност относно обновено и трайно партньорство за следващото десетилетие , както се посочва в заключенията на състоялата се в Токио конференция относно Афганистан и рамковото споразумение от Токио за взаимна отчетност;
20. подчертава значението на един цялостен и приобщаващ подход, под афганистанско ръководството и ангажимент, за помирение в Афганистан за всички онези, които се откажат от насилието, зачитат конституцията – включително разпоредбите за правата на човека, и в частност тези, отнасящи се до правата на жените – и са готови да се включат в изграждането на мирен Афганистан; подчертава, че мирният процес следва да включва политическата опозиция, гражданското общество като цяло и жените в частност, и да бъде максимално приобщаващ; призовава ролята на Върховния съвет за мир в тази област да бъде засилена и съсредоточена в по-голяма степен върху същинския мирен процес;
21. припомня ангажиментите, поети от правителството на Афганистан на международните конференции за Афганистан в Кабул и Токио за укрепване и подобряване на изборния процес в Афганистан, включително чрез дългосрочна избирателна реформа, за да се гарантира, че бъдещите избори отговарят на международните стандарти; приветства обявяването на датата за изборите за президент и за провинциални съвети през 2014 г., както и подготовката на Афганистан за тези избори; подчертава необходимостта от мобилизиране на избирателите, което може да зависи от положението със сигурността, особено в южните и източните провинции; припомня на афганистанските органи необходимостта от надзор от страна на национални и международни наблюдатели на националните избори, както и от организиране и наблюдение на процеса на гласуване на предстоящите избори; призовава ЕС да осигури подкрепа, по искане на афганистанските органи, за организацията на предстоящите избори;
22. подчертава необходимостта от регионално сътрудничество, целящо насърчаване на стабилността и сигурността в целия регион; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество с Русия, Пакистан, Централна Азия, Индия и Иран като част от регионална рамка, за да се отговори на предизвикателствата, поставени от проблемите на сигурността, трансграничния трафик на хора и стоки, както и от борбата срещу незаконното производство и трафик на наркотици;
23. призовава ЕСВД да подобри своето сътрудничество с Парламента във връзка с помощта на ЕС за Афганистан, включително що се отнася до напредъка на преговорите; очаква цялостна информация по отношение на преговорите и редовно докладване след приемането на споразумението;
24. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и парламента на Афганистан, Съвета на Европа, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
- [1] ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 108.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2011)0578.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2011)0591.