ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно неотдавнашните действия за инкриминиране на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица
15.1.2014 - (2014/2517(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
Verts/ALE (B7‑0043/2014)
ECR (B7‑0045/2014)
ALDE (B7‑0047/2014)
S&D (B7‑0048/2014)
GUE/NGL (B7‑0050/2014)
Вероник Дьо Кайзьор, Майкъл Кашман, Марк Тарабела, Рикардо Кортес Ластра, Ана Гомеш, Таня Файон, Пино Арлаки, Лиса Яконсари, Йоанна Сенишин, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Митро Репо, Мария Мунис Де Уркиса, Ричард Хауит от името на групата S&D
Маритйе Схаке, Сара Лъдфорд, Александър Граф Ламбсдорф, Греъм Уотсън, Леонидас Донскис, Йелко Кацин, Кристина Оюланд, Фил Бениън, Исаскун Билбао Барандика, Луи Мишел, Рамон Тремоса и Балсейс, Йоханес Корнелис ван Бален, Александра Тайн от името на групата ALDE
Улрике Луначек, Раул Ромева и Руеда, Джийн Ламбърт, Барбара Лохбилер, Марейе Корнелисен, Таря Кронберг, Юдит Саргентини, Иняки Ирасабалбейтия Фернандес, Никол Кил-Нилсен, Руи Тавареш от името на групата Verts/ALE
Чарлз Танък от името на групата ECR
Корнелис де Йонг, Мартина Андерсън, Уили Мейер, Алда Соуза, Матиас Гроте, Хелмут Шолц, Мари-Кристин Вержиа, Микаел Густафсон от името на групата GUE/NGL
Резолюция на Европейския парламент относно неотдавнашните действия за инкриминиране на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Африканската харта за правата на човека и народите и Конституцията на Индия,
– като взе предвид Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,
– като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (Споразумението от Котону), и клаузите относно правата на човека, предвидено в него, и по-специално член 8, параграф 4 и член 9,
– като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и член 21 от Договора за Европейския съюз и член 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които задължават ЕС и неговите държави членки да поддържат и насърчават в своите отношения с останалия свят всеобщите права на човека и защитата на физическите лица,
– като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,
– като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 декември 2013 г. относно приемането на Закона за борба с хомосексуалността в Уганда,
– като взе предвид изявлението на президента на САЩ Барак Обама относно приемането на Закона за борба с хомосексуалността в Уганда, както и искането му към президента Йовери Мусевени да наложи вето на закона;
– като взе предвид своята предходна резолюция от 5 юли 2012 г. относно насилието срещу лесбийките и правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) в Африка[1], своята законодателна резолюция от 13 юни 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумение за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г.[2], и своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса[3],
– като взе предвид своите предходни резолюции от 17 декември 2009 г. относно Уганда: проектозакон за борба с хомосексуализма[4], от 16 декември 2010 г. относно Уганда: т.нар. законопроект „Бахати“ и дискриминацията срещу лесбийки, гейове, бисексуални или транссексуални лица (ЛГБТ)[5] и от 17 февруари 2011 г. относно Уганда: убийството на Дейвид Като[6],
– като взе предвид своите предходни резолюции от 15 март 2012 г.[7] и 4 юли 2013 г.[8] относно положението в Нигерия,
– като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно текущото състояние на преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия[9],
– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължение да предотвратяват насилието, подбуждането към омраза и стигматизацията на основата на лични характеристики, включително сексуалната ориентация, половата идентичност и проявлението на пола;
Б. като има предвид, че тъй като около 78 държави продължават да считат действията по взаимно съгласие между пълнолетни лица от същия пол за престъпление, като 7 държави предвиждат смъртно наказание за подобни „престъпления“ (Иран, Мавритания, части от Нигерия, Саудитска Арабия, части от Сомалия, Судан и Йемен); като има предвид, че тези правни ограничения са остарели в светлината на цялостното интегриране на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица през последните десетилетия, и като има предвид, че положителното развитие в много държави следва да служи като пример за глобалното подобрение по отношение на въпросите, свързани с ЛГБТИ лица;
В. като има предвид, че за действия по взаимно съгласие между лица от един и същи пол в Уганда е налагано вече наказание лишаване от свобода за 14 години, а в Нигерия – наказание лишаване от свобода за 7 години (или смъртно наказание в 12-те държави, които прилагат законите на шериата) и че същите деяния вече не се считат за престъпления в Индия вследствие на решение на Регионалния съд в Делхи от 2009 г.;
Г. като има предвид, че на 20 декември 2013 г. парламентът на Уганда прие Закон за борба с хомосексуализма, който предвижда наказания лишаване от свобода до 7 години за подкрепа на правата на ЛГБТИ лица, до 3 години лишаване от свобода за незаклеймяване на ЛГБТИ лица и доживотен затвор за „рецидивисти“ или за серопозитивни дейци, и като има предвид, че действия по взаимно съгласие между партньори от един и същи пол вече са инкриминирани съгласно раздел 145 от Наказателния кодекс на Уганда;
Д. като има предвид, че на 17 декември 2013 г. нигерийският сенат прие Закон за (забрана на) еднополовите бракове, който предвижда наказания до 14 години лишаване от свобода за лица в еднополова връзка и до 10 години лишаване от свобода за лица, които са свидетели на отношения между партньори от един и същи пол или които държат барове за ЛГБТИ, създават организации на ЛГБТИ или организират срещи на ЛГБТИ; като има предвид, че законът е удостоверен с подпис от президента Джонатан Гудлък през януари 2014 г.;
Е. като има предвид, че на 11 декември 2013 г. Върховният съд на Индия отмени решение на Регионалния съд на Делхи, съгласно което раздел 377 от Наказателния кодекс на Индия – закон от колониалната епоха за забрана на хомосексуалността – нарушава принципа на равенство, заложен в Конституцията на Индия, и като има предвид, че по този начин се инкриминира отново хомосексуалността с наказание, което може да достигне до доживотен затвор;
Ж. като има предвид, че през юни 2013 г. руската Държавна Дума прие закон за забрана на т.нар. „хомосексуалната пропаганда“, който силно ограничава свободата на словото и на събранията за организациите на ЛГБТИ, и като има предвид, че президентът Владимир Путин го е удостоверил с подпис;
З. като има предвид, че медиите, обществеността, както и политическите и религиозните лидери в тези държави, все повече се стремят да сплашват ЛГБТИ лица, да ограничават техните права и да узаконяват насилието срещу тях;
И. като има предвид, че множество държавни глави и правителствени ръководители, лидери от ООН, правителствени и парламентарни представители, ЕС (включително Съвета, Парламента, Комисията и върховния представител) и множество лица със световна известност са осъдили категорично законите, инкриминиращи ЛГБТИ лица;
1. осъжда категорично тези тежки заплахи за всеобщите права на живот, на свобода от изтезания и от жестоко, нечовешко и унизително отнасяне, на неприкосновеност на личния живот и на свобода на словото и събранията, наред с всички форми на дискриминация и правни ограничения по отношение на ЛГБТИ лица и всеки, който защитава техните права на човека; подчертава факта, че равенството на ЛГБТИ лица е неоспорим елемент от основните права на човека;
2. осъжда категорично приемането на все по-репресивни закони срещу ЛГБТИ лица; отново заявява, че сексуалната ориентация и половата идентичност са въпроси, които попадат в обхвата на правото на лицата на неприкосновеност на личния живот, както е гарантирано от международното право и националните конституции; призовава гореспоменатите 78 държави да спрат инкриминирането на действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол;
3. призовава президента на Уганда да наложи вето на Закона за борба с хомосексуалността и да отмени раздел 145 от Наказателния кодекс на Уганда; припомня на правителството на Уганда неговите задължения съгласно нормите на международното право и съгласно Споразумението от Котону, което призовава за зачитане на всеобщите права на човека;
4. осъжда категорично приемането и удостоверяването с подпис на Закона за (забрана на) еднополовите бракове в Нигерия; призовава президента на Нигерия да отмени този закон, наред с раздели 214 и 217 от Наказателния кодекс на Нигерия;
5. подчертава факта, че действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от същия пол са законни в Буркина Фасо, Бенин, Чад, Централноафриканската република, Конго, Демократична република Конго, Екваториална Гвинея, Габон, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар, Мадагаскар, Мали, Нигер, Руанда и Южна Африка, както и че дискриминацията въз основа на сексуална ориентация е забранена в Конституцията на Южна Африка, което показва, че африканските подходи към този въпрос се различават;
6. изисква от Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да изразят категоричното си противопоставяне на въпросните три закона, и да покажат ясно, че законите ще имат значителни последици за двустранните отношения между съответните държави и ЕС и неговите държави членки;
7. приветства инициативата на индийското правителство да поиска от Върховния съд да преразгледа своето решение на основание, че то нарушава конституционния принцип на равенство; призовава парламента на Индия да отмени раздел 377 от Наказателния кодекс на Индия, ако Върховният съд не преразгледа своето решение;
8. изразява дълбока загриженост от отрицателните последици на закона, забраняващ пропагандата на „нетрадиционни сексуални отношения“ в Русия, който повишава нивото на дискриминация и насилие срещу ЛГБТИ лица; призовава руските органи да отменят този закон и призовава за продължаване на международната бдителност по въпроса;
9. припомня, че закони, инкриминиращи действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол и защитата на правата на човека на ЛГБТИ лица, представляват голяма пречка в борбата срещу ХИВ/СПИН, увеличават системно предаването на ХИВ и полово предавани болести, тъй като изложените на риск групи се опасяват да влизат в контакт с медицински специалисти, както и допринасят за създаване на климат на екстремна хомофобия и дискриминация; отбелязва, че тези закони ще доведат, наред с другото, до още по-голямо затрудняване на превенцията на ХИВ/СПИН в държавите с високи нива на предаване;
10. подчертава, че по-нататъшното инкриминиране на действия по взаимно съгласие между пълнолетни лица от един и същи пол ще затрудни допълнително както постигането на Целите на хилядолетието за развитие, особено по отношение на равенството между половете и борбата с болестите, така и постигането на успех по отношение на рамката за развитие след 2015 г.;
11. призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да използват всички съществуващи канали, включително двустранни и многостранни форуми, и текущите преговори за споразумение за свободна търговия с Индия, за да изразят най-категорично несъгласието си с инкриминирането на ЛГБТИ лица;
12. призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да отпуснат цялата възможна помощ на неправителствени организации и защитници на правата на човека, като прилагат насоките на Съвета за ЛГБТИ лица, Европейския инструмент за демокрация и права на човека и други програми;
13. призовава Комисията и Съвета да включат изрично недопускането на дискриминация, основана на сексуална ориентация, по време на следващото преразглеждане на Споразумението от Котону, както беше поискано няколкократно от Парламента;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на Европейската служба за външна дейност, на държавите членки, на националните правителства и парламенти на Уганда, Нигерия и Индия, както и на президентите на Уганда и Нигерия.
- [1] OВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 88.
- [2] Приети текстове, P7_TA(2013)0273.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2013)0575.
- [4] OВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 25.
- [5] OВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 134.
- [6] OВ C 188 E, 28.6.2012 г., стр. 62.
- [7] OВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 97.
- [8] Приети текстове, P7_TA(2013)0335.
- [9] OВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 13.