ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно свободата на изразяване на мнение в Турция: неотдавнашните арести на журналисти, медийни ръководители и системното упражняване на натиск върху медиите

14.1.2015 - (2014/3011(RSP))

внесено съгласно член 123, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
S&D (B8‑0036/2015)
EFDD (B8‑0040/2015)
ALDE (B8‑0041/2015)
Verts/ALE (B8‑0042/2015)
PPE (B8‑0043/2015)
GUE/NGL (B8‑0044/2015)
ECR (B8‑0045/2015)

Ренате Зомер, Кристиан Дан Преда, Арно Данжан, Яцек Сариуш-Волски, Елмар Брок, Андрей Пленкович, Туне Келам, Дейвид Макалистър, Филип Жювен, Михаел Галер, Михаела Шойдрова, Барбара Матера, Давор Иво Щир, Клод Ролен, Дубравка Шуйца, Джовани Ла Вия, Паскал Аримон, Ивана Малетич, Лара Коми, Йожеф Над от името на групата PPE
Кати Пири, Кнут Флекенщайн, Виктор Боштинару, Ричард Хауит, Алесия Мария Моска, Ойген Фройнд, Гофредо Мария Бетини, Алесандра Морети, Лиса Яконсари, Сорин Моиса, Тонино Пицула, Хави Лопес, Марлене Мици, Никола Капуто, Пиер Антонио Панцери, Микела Джуфрида, Таня Файон, Мирослав Похе, Виктор Негреску, Нина Гил, Андрейс Мамикинс, Дейвид Мартин, Венсан Пеийон, Сурая Пост, Елена Валенсиано от името на групата S&D
Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Ангел Джамбазки, Бранислав Шкрипек от името на групата ECR
Александър Граф Ламбсдорф, Йоханес Корнелис ван Бален, Марите Схаке, Рамон Тремоса и Балсейс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Иван Яковчич, Йозо Радош, Петър Йежек, Иво Вайгъл, Луи Мишел, Жерар Дьопре, Павел Теличка, Фредрик Федерлей, Петрас Аущревичюс от името на групата ALDE
Такис Хаджигеоргиу, Патрик Льо Ярик, Курцио Малтезе, Мари-Кристин Вержиа, Димитриос Пападимулис, Георгиос Катругалос, Костадинка Кунева, Костас Хрисогонос, Неоклис Силикиотис от името на групата GUE/NGL
Ска Келер, Ернест Марагал, Ребека Хармс, Бодил Себальос, Юдит Саргентини от името на групата Verts/ALE
Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Марко Афронте, Даниела Аюто, Дарио Тамбурано, Роландас Паксас от името на групата EFDD

Резолюция на Европейския парламент относно свободата на изразяване на мнение в Турция: неотдавнашните арести на журналисти, медийни ръководители и системното упражняване на натиск върху медиите

(2014/3011(RSP))

Европейският парламент,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно Турция,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г.,

–   като взе предвид изявлението от 15 декември 2014 г. на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека,

–   като взе предвид съвместното изявление от 14 декември 2014 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията и на члена на Комисията, отговарящ за европейската политика за съседство и преговорите за разширяване,

–   като взе предвид Доклада за напредъка на Турция за 2014 г. от 8 октомври 2014 г.,

–   като взе предвид Индикативния стратегически документ на Комисията за Турция (2014 – 2020 г.) от 26 август 2014 г.,

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1996 г. и по-специално член 19 от него,

–   като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че на 14 декември 2014 г. турската полиция арестува журналисти и ръководители на медии, включително Екрем Думанли, главен редактор на вестник „Заман“, и Хидайет Караджа, генерален директор на аудиовизуалната група „Саманйолу“; като има предвид, че в заповед, издадена от съдия в Истанбул, се посочва, че срещу тях се води наказателно разследване за създаване на организация, която „чрез натиск, сплашване и заплахи се е опитала да завземе държавната власт“ и е извършвала това „чрез лъжи, като е лишавала хора от тяхната свобода и е фалшифицирала документи“;

Б.  като има предвид, че редица от задържаните през декември 2014 г. бяха освободени; като има предвид, че на 19 декември 2014 г., истанбулски съд постанови освобождаването на Екрем Думанли, като му наложи пробация и забрана за пътуване до приключване на наказателното разследване, но Хидайет Караджа остава задържан до приключване на разследването; като има предвид, че на 31 декември 2014 г. истанбулски съд отхвърли прокурорското възражение за освобождаването на Екрем Думанли и седем други лица;

В.  като има предвид, че отговорът на правителството във връзка с твърденията за корупция през декември 2013 г. хвърли сериозна сянка на съмнение по отношение на независимостта и безпристрастността на съдебната система, и показа нарастваща нетолерантност към политическата опозиция, публичните протести и критичните медии;

Г.  като има предвид, че в Турция вече има голям брой журналисти, които се намират в затвора, и журналисти, очакващи съдебен процес, и че натискът върху медиите се е увеличил през последните няколко години, включително върху собствениците и изпълнителните директори на медийни групи, както и върху онлайн платформите и платформите на социални медии; като има предвид, че заплашителните изявления от страна на политици и съдебните производства, образувани срещу журналисти с критично мнение, съчетани със структурата на собственост на медийния сектор, доведоха до широко разпространена автоцензура от страна на собствениците на медии и на журналистите, както и до уволняване на журналисти; като има предвид, че турското правителство повдига обвинения срещу журналистите предимно съгласно Акта за борба с тероризма и по членовете от Наказателния кодекс, свързани с „терористичните организации“,

Д. като има предвид, че на 6 януари 2015 г. нидерландската кореспондентка Фредерике Геердинк беше арестувана в Диарбекир, разпитвана от полицията и освободена на същия ден след намеса от страна на министъра на външните работи на Нидерландия, който беше на посещение в Турция по това време, както и че на 7 януари друг нидерландски журналист – Мехмет Юлгер, беше арестуван при пристигането си на летището в Истанбул, разпитван в полицейски участък и освободен по-късно същия ден;

Е.  като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава и основните права, в т.ч. свободата на изразяване на мнение, са в основата на ценностите на ЕС, с които Турция официално се е ангажирала чрез своята кандидатура за членство в ЕС и свързаните с това преговори, както и чрез членството си в Съвета на Европа;

Ж. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки силно разкритикуваха арестите от 14 декември 2014 г., като заявиха, че те са „несъвместими с европейските ценности“ и „несъвместими със свободата на медиите“; като има предвид, че президентът Ердоган твърдо отхвърли критиката на ЕС;

1.  осъжда неотдавнашните полицейски акции и задържането на редица журналисти и представители на медиите, които бяха извършени на 14 декември 2014 г. в Турция; подчертава, че тези действия поставят под въпрос зачитането на принципите на правовата държава и свободата на медиите, което е основен принцип на демокрацията;

2.  припомня, че свободният и плуралистичен печат е същностен елемент на всяка демокрация, както и правото на законосъобразен процес, презумпцията за невиновност и независимостта на съдебната система; следователно подчертава необходимостта, що се отнася до тази последна група от арести, при всички дела: i) да се предостави достатъчна и прозрачна информация относно твърденията срещу обвиняемите, ii) да се гарантира на обвиняемите пълен достъп до уличаващите доказателства и пълни права на защита, и iii) да се гарантира законосъобразното разглеждане на делата, като се установи истинността на обвиненията без забавяне и извън всякакво основателно съмнение; припомня на турските органи, че трябва да се действа с голямо внимание по въпроси, свързани с медиите и журналистите, тъй като свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите продължават да бъдат от централно значение за функционирането на демократичното и отворено общество;

3.   изразява загриженост относно отстъплението от демократичните реформи и по-специално от намаляващата толерантност на правителството към публични протести и критични медии; отбелязва, че арестите на 14 декември 2014 г. са част от достоен за съжаление модел на засилен натиск и рестрикции, упражнявани върху печата и медиите, включително върху социалните медии и форуми в интернет; отбелязва, че в Турция забраните на уебсайтове са несъразмерни по своя размах; изразява съжаление по повод броя на журналистите, които понастоящем са задържани в рамките на досъдебната фаза на производството, и призовава съдебните органи на Турция да преразгледат тези дела и да постановят решения по тях възможно най-скоро;

4.  настоятелно призовава Турция да работи върху реформите, които следва да осигурят адекватна система за контрол, гарантираща изцяло свободата, включително свободата на мисълта, на изразяване на мнение и на медиите, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

5.  подчертава колко са важни за процеса на разширяване на ЕС свободата на печата и зачитането на демократичните ценности; подчертава, че редица разпоредби от турското законодателство и тяхното тълкуване от членове на съдебната система продължават да ограничават свободата на изразяване на мнение, включително свободата на медиите; припомня, че свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите са в основата на европейските ценности, и че независимият печат е ключов фактор за демократичното общество, тъй като дава възможност на гражданите да участват активно в процесите на колективно вземане на решения въз основа на осведоменост, и следователно укрепва демокрацията; във връзка с това настоятелно призовава правителството на Турция приоритетно да вземе мерки по отношение на свободата на медиите и да осигури подходяща правна уредба, която да гарантира плурализъм в съответствие с международните стандарти; освен това призовава за прекратяване на натиска върху и заплахите към критични издания и журналисти;

6.  отбелязва, че Планът за действие за предотвратяване на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека не предвижда преразглеждане на всички относими разпоредби на Закона за борба с тероризма, както и на Наказателния кодекс, които се използват за ограничаване на свободата на изразяване на мнение; подчертава като приоритет необходимостта от реформа на тези закони;

7.  отбелязва, че съгласно заключенията на Съвета от 16 декември 2014 г., в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) за периода 2014 – 2020 г. се въвежда засилена съгласуваност между финансовата помощ и цялостния напредък, постигнат при изпълнението на предприсъединителната стратегия, включително пълно зачитане на основните права и свободи;

8.  призовава да се обръща засилено внимание на независимите медии в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ; освен това подчертава във връзка с това важността на подкрепата и за организациите на гражданското общество, тъй като само едно прозрачно и добре функциониращо гражданско общество може да изгради доверие между различните елементи на едно живо и демократично общество;

9.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, както и на правителството и парламента на Турция.