ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Зимбабве
14.9.2016 - (2016/2882(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
EFDD (B8-0995/2016)
ECR (B8-0996/2016)
PPE (B8-0997/2016)
ALDE (B8-1000/2016)
Verts/ALE (B8-1005/2016)
S&D (B8-1006/2016)
ENF (B8-1010/2016)
Кристиан Дан Преда, Дейвид Макалистър, Туне Келам, Давор Иво Щир, Мария Габриел, Лайма Люция Андрикене, Богдан Брунон Вента, Иван Щефанец, Едуард Кукан, Томас Ман, Терез Комодини Какиа, Павел Свобода, Патриция Шулин, Роберта Мецола, Романа Томц, Милан Звер, Клод Ролен, Свен Шулце, Яромир Щетина, Джовани Ла Вия, Йожеф Над, Морис Понга, Михаела Шойдрова, Томаш Здеховски, Лудек Нидермайер, Рамона Николе Мънеску, Лефтерис Христофору, Адам Шейнфелд, Лоренцо Чеза, Чаба Шогор, Дубравка Шуйца, Елизабета Гардини, Анна Заборска, Ева Паунова, Андрей Ковачев, Ласло Тьокеш, Дирдре Клун, Елмар Брок, Инесе Вайдере от името на групата PPE
Пиер Антонио Панцери, Виктор Боштинару, Кнут Флекенщайн, Ричард Хауит, Клара Еухения Агилера Гарсия, Никос Андрулакис, Франсишку Асиш, Зигмантас Балчитис, Юг Байе, Брандо Бенифеи, Гофредо Мария Бетини, Хосе Бланко Лопес, Вилия Блинкевичуте, Симона Бонафе, Биляна Борзан, Никола Капуто, Неса Чилдърс, Анди Кристя, Мириам Дали, Изабела Де Монте, Моника Флашикова Беньова, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Енрико Газбара, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Ана Гомеш, Мария Грапини, Силви Гийом, Кътълин Сорин Иван, Лиса Яконсари, Ева Каили, Афзал Кан, Сесил Кашету Киенге, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Кристина Либацка, Владимир Манка, Луи-Жозеф Манскур, Дейвид Мартин, Костас Мавридис, Сорин Моиса, Виктор Негреску, Момчил Неков, Норберт Нойзер, Димитрис Пападакис, Тонино Пицула, Кати Пири, Мирослав Похе, Лилиана Родригеш, Инмакулада Родригес-Пинеро Фернандес, Шон Саймън, Моника Смолкова, Тибор Сани, Клаудия Цапардел, Марк Тарабела, Елена Валенсиано, Джули Уорд, Борис Зала, Дамяно Дзофоли, Карлуш Зориню от името на групата S&D
Джефри Ван Орден, Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Бранислав Шкрипек, Ангел Джамбазки, Моника Маковей, Яна Житнянска, Ришард Антони Легутко, Анна Елжбета Фотига, Томаш Пьотър Поремба, Карол Карски, Ришард Чарнецки, Ружа Томашич от името на групата ECR
Хилде Вотманс, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Илхан Кючюк, Луи Мишел, Неджми Али, Жерар Дьопре, Мариан Харкин, Урмас Пает, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Хавиер Нарт, Марите Схаке, Йоханес Корнелис ван Бален, Хану Такула, Каролина Пунсет, Мартина Длабайова, Сесилия Викстрьом, Мариел дьо Сарнез, Жузе Инасиу Фария, Иво Вайгъл, Мария Тереса Хименес Барбат, Паво Вяйрюнен, Иван Яковчич, Фредерик Рийс, Петър Йежек, Шарл Гьоренс, Ясенко Селимович, Кая Калас, Филиз Хюсменова от името на групата ALDE
Джийн Ламбърт, Юдит Саргентини, Мария Хойбух, Хейди Хаутала, Жорди Себастиа, Мишел Ривази, Барт Стас, Ернест Уртасун, Барбара Лохбилер, Игор Шолтес, Бодил Валеро, Давор Шкърлец, Бронис Ропе от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Пиерникола Педичини, Лаура Аджеа, Изабела Адинолфи, Лаура Ферара, Беатрикс фон Щорх от името на групата EFDD
Луи Алио, Лауренциу Ребега, Мирей Д'Орнано, Марио Боргецио, Жан-Люк Шафаузер, Маркус Прецел, Харалд Вилимски, Барбара Капел от името на групата ENF
Резолюция на Европейския парламент относно Зимбабве
Европейският парламент,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве,
– като взе предвид изявлението на ЕС на място от 12 юли 2016 г. относно насилието ,
– като взе предвид изявлението на ЕС на място от 9 март 2016 г. относно отвличането на Итай Дзамара,
– като взе предвид Решение (ОВППС) 2016/220 на Съвета от 15 февруари 2016 г.[1] за изменение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве,
– като взе предвид Глобалното политическо споразумение, подписано през 2008 г. от трите основни политически партии, а именно ZANU PF, MDC-T и MDC;
– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от декември 1948 г.,
– като взе предвид Конституцията на Зимбабве,
– като взе предвид Споразумението от Котону,
– като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник
А. като има предвид, че народът на Зимбабве понася в продължение на много години авторитарен режим, ръководен от президента Мугабе, който се държи на власт с помощта на корупция, насилие, манипулиране на избори и брутален апарат на службите за сигурност; като има предвид, че от десетилетия насам народът на Зимбабве не е изпитвал действителна свобода и следователно много хора на възраст под тридесет години познават само живот в бедност и жестоки репресии;
Б. като има предвид, че в раздираната от кризи Зимбабве отново се засилват размириците на фона на недостига на парични средства, ширещата се безработица, държавната корупция и усилията на властите да потискат свободата на изразяване и политическата опозиция; като има предвид, че понастоящем различните групи заемат позиции в очакване на епохата след Мугабе;
В. като има предвид, че след падането на коалиционното правителство през 2013 г. усилията на Тендай Бити за стабилизиране на икономиката и увеличаване на държавните приходи бяха сринати от връщането към система на патронаж, към клептокрация и състояние на страх; като има предвид, че понастоящем Зимбабве е засегната от най-тежката икономическа криза след хиперинфлацията от 2008 г.; като има предвид, че правителството практически е изпаднало в несъстоятелност;
Г. като има предвид, че от май 2016 г. насам хиляди протестиращи – неофициални търговци, безработни млади хора, а междувременно вече и специалисти – излизат на улиците в редица градски центрове в Зимбабве, за да протестират срещу загубата на работни места, масовата безработица и факта, че правителството не успява да отговори на основните икономически очаквания на народа, а именно пазар на труда, който осигурява работни места, държавни служители, на които се плаща навреме, надеждна и стабилна валута и достъпни цени; като има предвид, че само на членовете на армията се заплаща редовно, и то във валута, която има стойност;
Д. като има предвид, че протестното движение, водено от църковния служител Еван Маварире, което използва хаштага #ThisFlag, получава подкрепа от църкви и от средната класа, които до този момент се стремяха да стоят далеч от уличната политика;
Е. като има предвид, че на 6 юли 2016 г. опозиционното движение #ThisFlag призова за национална стачка в знак на протест срещу бездействието на правителството по отношение на корупцията, безнаказаността и бедността; като има предвид, че това доведе до масово затваряне на повечето магазини и предприятия в столицата и до тежки репресии от страна на органите на властта;
Ж. като има предвид, че Promise Mkwananzi – лидер на общественото движение #Tajamuka, което е свързано със стачката през юли – който беше арестуван и обвинен за подбуждане на обществено насилие, беше освободен под гаранция; като има предвид, че друга активистка от #Tajamuka, Линда Масарира, е арестувана по време на протестите през юли и оттогава е задържана;
З. като има предвид, че много от протестите понастоящем се организират чрез социалните медии, и като има предвид, че зимбабвийските органи блокираха достъпа до интернет и до текстови съобщения по WhatsApp с цел осуетяване на протести;
И. като има предвид, че стотици хора бяха арестувани по време на демонстрациите; като има предвид, че на 26 август 2016 г. в столицата Хараре се стигна до кървави сблъсъци, след като полицията пренебрегна съдебна заповед и извърши побой над хиляди протестиращи, събрали се под егидата на Програмата за национална реформа на избирателното право (NERA), за да изразят своя протест срещу факта, че не се предприемат реформи в областта на избирателното право в навечерието на очакваните с нетърпение национални избори в страната през 2018 г.; като има предвид, че много от задържаните са все още в затвора и точното местонахождение на голяма част от тях е неизвестно;
Й. като има предвид, че президентът Мугабе е на власт от постигането на независимост през 1980 г. и очаква да бъде преизбран, и като има предвид, че редица членове на неговото правителство отхвърлят призивите за реформа на избирателната система преди изборите през 2018 г.;
К. като има предвид, че ветераните от борбата за независимост, бивши близки съюзници на Мугабе от управляващата партия, бойкотираха речта му на 8 август 2016 г., тъй като осъждат поведението му на диктатор и неспособността му да се справи със сериозната икономическа криза, която измъчва страната от 2000 г. насам; като има предвид, че президентът счете този бойкот за измяна и в знак на отмъщение арестува трима членове на Националната асоциация на ветераните от борбата за независимост;
Л. като има предвид, че на 2 септември 2016 г., няколко часа преди началото на предварително обявените от 18 политически партии големи протести в столицата, полицията използва Нормативен акт 101А, за да наложи забрана за демонстрации в центъра на Хараре;
М. като има предвид, че на 7 септември 2016 г. Върховният съд отмени тази забрана за срок от седем дни и като има предвид, че това решение беше взето само няколко дни след като президентът Мугабе се намеси в независимостта на съдебната система, като обвини съдиите във вземане на „безразсъдни“ съдебни решения, с които се разрешават демонстрации срещу неговото управление;
Н. като има предвид, че зимбабвийската комисия по правата на човека заяви, че хранителните помощи, предоставяни за подпомагане на гладуващите селяни, засегнати от сушата в страната, са разпространявани в зависимост от партийната принадлежност, като длъжностни лица на ZANU PF отказвали да предоставят хранителна помощ на поддръжници на опозиционни партии; като има предвид, че правителството на Зимбабве обяви бедствено положение през февруари 2016 г., като изчисли, че през януари 2017 г. около 4,5 млн. души ще се нуждаят от продоволствена помощ, както и че близо половината от населението в селските райони е изправено пред глад;
О. като има предвид, че на 9 март 2016 г. беше отбелязана първата годишнина от отвличането на защитника на правата на човека Итай Дзамара; като има предвид, че Върховният съд разпореди на правителството да търси Дзамара и да докладва пред съда на всеки две седмици за постигнатия напредък, докато се установи неговото местонахождение;
П. като има предвид, че Зимбабве е подписала Споразумението от Котону, член 96 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;
Р. като има предвид, че една малка част от ограничителните мерки на ЕС срещу режима в Зимбабве бяха продължени през февруари 2016 г. до 20 февруари 2017 г.; като има предвид, че замразяването на активи и забраната за пътуване ще продължат да се прилагат по отношение на президента Мугабе, Грейс Мугабе и предприятието Zimbabwe Defence Industries; като има предвид, че ще се продължи действието на оръжейното ембарго; като има предвид, че ЕС вече премахна ограничения по отношение на 78 физически и 8 юридически лица;
С. като има предвид, че за националната индикативна програма (НИП) за Зимбабве са отпуснати 234 милиона евро за периода 2014 – 2020 г. в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие, които следва да се насочат към три основни области, а именно здравеопазването, основаващото се на селското стопанство икономическо развитие и държавното управление и изграждането на институции;
1. изразява сериозна загриженост във връзка със засилването на насилието срещу демонстранти в Зимбабве през последните месеци; отбелязва с тревога наскоро обявената едномесечна забрана за демонстрации; призовава правителството и всички партии в Зимбабве да зачитат правото на участие в мирни демонстрации, чиято цел е да се даде израз на реални безпокойства, и призовава настоятелно органите на Зимбабве да разследват твърденията за прекомерно използване на насилие и други нарушения на правата на човека от страна на отделни елементи от полицията на Зимбабве, и да ги подведат под отговорност;
2. изразява загриженост във връзка с увеличаването на броя на произволните арести на защитници на правата на човека и на участници в мирни и законни протести и настоятелно призовава за зачитане на принципите на правовата държава и за спазване на Конституцията;
3. призовава органите на Зимбабве да освободят незабавно и безусловно всички политически затворници;
4. осъжда неотдавнашните изявления на президента Мугабе, в които той атакува съдебната система на Зимбабве, и настоятелно призовава властите в Зимбабве да не посягат на независимостта на съдебната система;
5. припомня, че съгласно Глобалното политическо споразумение Зимбабве е поела ангажимента да гарантира, че както законодателството на страната, така и нейните процедури и практики са в съответствие с международните принципи и закони в областта на правата на човека, в т.ч. свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение;
6. обръща внимание на особено трудното положение на много жени в Зимбабве и необходимостта от зачитане на правата на жените;
7. счита, че отмяната на по-голямата част от ограничителни мерки е била прибързана и че Съветът и Комисията следва да обмислят повторното налагане на някои мерки, като уточнява, че те ще бъдат премахнати и че ще бъде предоставен на разположение пакет за подпомагане, след като Зимбабве поеме ясно по пътя на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, и конкретизира по-специално, че помощта ще бъде предоставена за подпомагане на провеждането на свободен и справедлив избирателен процес и на извършването на реформа на полицията;
8. призовава за мирен преход във властта въз основа на свободен и справедлив изборен процес, на принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, за да се изгради свободна, просперираща и плуралистичната демокрация;
9. решително осъжда блокирането на хранителни помощи с цел политическа изгода; подчертава своята загриженост относно всякакви допълнителни мерки, които биха могли да навредят на селскостопанското производство, и призовава за предприемане на действия за подобряване на продоволствената сигурност;
10. изразява продължаващата си загриженост относно отвличането на Итай Дзамара; изисква да се спазва habeas corpus, а лицата, отговорни за отвличането, да бъдат изправени пред съда;
11. настоява, че ЕС трябва да гарантира, че средствата, предназначени за Зимбабве за националната индикативна програма на страната, се предоставят действително на съответните сектори, и призовава правителството на Зимбабве да даде на Комисията безпрепятствен достъп до проектите, финансирани от ЕС, и да повиши откритостта си за техническа помощ за съвместно договорени проекти и програми;
12. подчертава, че е важно ЕС да започне политически диалог с органите на Зимбабве по членове 8 и 96 от Споразумението от Котону, като по този начин потвърждава ангажимента на ЕС да оказва подкрепа на местното население;
13. настоятелно призовава Южноафриканската общност за развитие и Британската общност да се ангажират отново за подпомогне на Зимбабве по пътя на страната към демокрация;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейската служба за външна дейност, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на Южноафриканската общност за развитие, Африканския съюз, Панафриканския парламент, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на генералния секретар на Британската общност.
- [1] ОВ L 40, 17.2.2016 г., стр. 11.