ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Европейската доброволческа служба и насърчаването на доброволчеството в Европа
24.10.2016 - (2016/2872(RSP))
вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:
S&D (B8-1126/2016)
PPE (B8-1127/2016)
GUE/NGL (B8-1128/2016)
ALDE (B8-1133/2016)
ECR (B8-1134/2016)
Verts/ALE (B8-1135/2016)
Михаела Шойдрова, Милан Звер, Сабине Ферхайен, Елжбета Катажина Лукачийевска от името на групата PPE
Силвия Коста, Петра Камереверт, Кристина Либацка, Марлене Мици от името на групата S&D
Ангел Джамбазки, Андрю Луър от името на групата ECR
Тереса Хименес-Бесерил Барио, Илхан Кючюк, Яна Том, Мариан Харкин, Мариел дьо Сарнез, Хавиер Нарт, Каролина Пунсет, Филиз Хюсменова, Ясенко Селимович, Хану Такула от името на групата ALDE
Курцио Малтезе, Барбара Спинели, Таня Гонсалес Пеняс, Естефания Торес Мартинес, Мигел Урбан Креспо, Шабиер Бенито Силуага, Лола Санчес Калдентей, Катержина Конечна, София Сакорафа, Меря Кюльонен, Стелиос Кулоглу, Димитриос Пападимулис от името на групата GUE/NGL
Ребека Хармс, Ернест Марагал от името на групата Verts/ALE
Резолюция на Европейския парламент относно Европейската доброволческа служба и насърчаването на доброволчеството в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид решението на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.)[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (COM(2011)0586),
– като взе предвид политическата програма за доброволчеството в Европа на Алианса на Европейската година на доброволческата дейност – 2011 г.,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене[2],
– като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно доброволчеството и доброволческата дейност в Европа[3],
– като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС[4],
– като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г. относно ролята на доброволческата дейност и приноса ѝ за икономическо и социално сближаване[5],
– като взе предвид Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците[6],
– като взе предвид въпроса до Комисията относно доброволчеството и Европейската доброволческа служба (O-000107/2016 – B8-1803/2016),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като припомня, че през 2016 г. Европейската доброволческа служба (ЕДС) отбелязва своята двадесета годишнина и че през тези 20 години е оказана подкрепа на 100 000 доброволци;
Б. като подчертава, че силно подкрепяната от Европейския парламент Европейска година на доброволчеството (2011 г.) представляваше важна политическа възможност за изтъкване на добавената стойност на доброволчеството в Европа и че сега, пет години по-късно, Европейският парламент следва да обмисли въздействието на Европейската година на доброволчеството (2011 г.) върху развитието на политиките и присъствието на доброволчеството в ключови европейски програми, като например „Еразъм +“ и свързаната с нея Европейска доброволческа служба;
В. като припомня, че Европейската година на доброволчеството (2011 г.) даде тласък и осигури рамка за създаването и/или преразглеждането на многобройни национални нормативни уредби за доброволчеството в цяла Европа; като подчертава обаче, че в Европа все още липсва координирана политика в областта на доброволческата дейност с единно звено за контакти в институциите на ЕС;
Г. като припомня, че хората участват в доброволчески дейности по своя воля, избор и мотивация, без да търсят финансова изгода; като подчертава, че доброволчеството може да бъде определено като стремеж към солидарност и че то представлява начин да се отговори на човешки, социални и екологични потребности и проблеми;
Д. като подчертава, че доброволчеството има стойност и значение като една от най-видимите прояви на солидарност, която насърчава и улеснява социалното приобщаване, изгражда социален капитал и генерира трансформиращ ефект за обществото, и че доброволчеството допринася както за развитието на процъфтяващо гражданско общество, което може да предлага творчески и новаторски решения за общите предизвикателства, така и за икономическия растеж, и поради това доброволчеството следва да се измерва по специфичен и целенасочен начин като икономически и социален капитал;
Е. като припомня, че наличието на благоприятна среда е от ключово значение за осигуряването на участие на повече европейски граждани в доброволчески дейности, като по този начин се гарантира справедливо финансиране за инфраструктурата, необходима за осъществяването на доброволчески дейности, включително организации, ползващи труда на доброволци, така че да се постигнат ползи и за самите доброволци, и за техните дейности;
Ж. като подчертава, че доброволчеството изисква съчетание от механизми за подкрепа и/или подходящи организационни структури, които следва да бъдат допълнително засилени чрез подходяща нормативна уредба, определяща правата и отговорностите на доброволците и доброволческата дейност;
З. като подчертава, че всяко лице има право на равен достъп до възможности за доброволчество, както и на защита срещу всякакви видове дискриминация, и следва да има правото да съвместява доброволческите дейности със своя личен и професионален живот, за да може да постигне известна степен на гъвкавост по време на своята доброволческа дейност;
И. като подчертава, че признаването на социалната и икономическата стойност на доброволческата дейност е също така жизненоважно за поощряване на предоставянето на подходящи стимули за всички заинтересовани страни, а оттам и за повишаване на количеството, качеството и въздействието на доброволчеството;
Й. като припомня конкурса за европейска столица на доброволческата дейност, с който се отдава признание на постиженията на общини, като се признават и подкрепят усилията на доброволците в тези области;
К. като подчертава, че новата програма „Еразъм +“ все още предлага възможности за финансиране и подкрепа за доброволчески проекти, по-специално чрез програмата на Европейската доброволческа служба (ЕДС), както и че Европейският доброволчески корпус за хуманитарна помощ беше създаден от ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ с цел предоставяне на практическа подкрепа за проекти за хуманитарна помощ; като признава, че новата МФР на ЕС за периода 2014 – 2020 г. осигурява част от средствата на ЕС за доброволчески дейности, по-специално чрез програмата „Европа за гражданите“, която понастоящем се управлява от ГД „Миграция и вътрешни работи“, като доброволчеството е заложено като приоритет; като отбелязва обаче, че достъпът на доброволческите организации до други важни фондове на ЕС, като например европейските структурни и инвестиционни фондове, продължава да бъде много ограничен;
Л. като припомня, че настоящата бежанска криза е подходящ пример и видим символ на значението на доброволците и на начина, по който те олицетворяват европейските ценности, допринасят за постигането на устойчивост и предлагат гъвкави и прагматични решения на общите предизвикателства;
1. признава, че доброволчеството е израз на солидарност, свобода и отговорност, който допринася за укрепване на активното гражданство и личностното развитие на човека, и че то е основен инструмент за социално приобщаване и сближаване, както и за обучение, образование и междукултурен диалог, като същевременно има важен принос за разпространението на европейските ценности; подчертава, че ползите от него се признават също така и при доброволческата дейност, осъществявана в трети държави, тъй като то представлява стратегически инструмент за насърчаване на взаимното разбирателство и междукултурните отношения;
2. подчертава значението на това да се осигури европейска рамка за доброволческите дейности като правна рамка, която да определи статута на доброволчеството с права и отговорности и да улесни мобилността и признаването на умения; насърчава държавите членки, които все още не са дефинирали правната среда за доброволците, да използват препоръките на политическата програма за доброволчеството в Европа и Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците;
3. насърчава държавите членки да предприемат конкретни процеси по валидиране в рамките на препоръката на Съвета от 2012 г., за да се гарантира по-добро разбиране и сравнимост на уменията и квалификациите; призовава за това всеки бъдещ европейски паспорт на уменията и всички инициативи, свързани с него, да отдават по-голямо значение на доброволческата дейност като неформално и самостоятелно учене; припомня, че доброволчеството помага в придобиването на умения и знания, улесняващи достъпа до пазара на труда; подчертава, че доброволците не следва в никакъв случай да бъдат считани за заместители на работна сила или използвани като такива;
4. отбелязва, че в Европа почти 100 милиона граждани от всякакви възрасти участват в доброволчески дейности и техният труд допринася за генериране на около 5 % от БВП на ЕС; призовава Комисията да вземе предвид икономическата стойност на стоките и услугите, предоставяни от доброволците, като разработи политики, насочени в по-голяма степен към доброволчеството;
5. предлага да се подкрепи и приложи идеята за признаване на времето за положен доброволчески труд като съфинансиране при отпускане на безвъзмездни средства от ЕС, както беше предложено неотдавна от Комисията в новото предложение за Финансов регламент;
6. призовава Евростат да подкрепи държавите членки в това отношение, за да се гарантира събирането на сравними данни в Европа, както и разработването на показатели и методологии за измерване на икономическото въздействие на доброволчеството; настоятелно призовава държавите членки да приемат системата, разработена от Международната организация на труда, за измерване на икономическата стойност на доброволческите дейности;
7. насърчава държавите членки, които още не са направили това, да създадат подходящо финансирани национални схеми за доброволчески услуги и да подобрят достъпа до качествена информация относно възможностите за доброволческа дейност на национално и местно равнище, по-специално чрез съществуващите младежки информационни мрежи и предоставянето на информация между партньорите, и да създадат национални центрове за гражданска служба, които също така биха популяризирали възможностите за международна доброволческа дейност сред хора от всички възрасти;
8. призовава Комисията да улесни разработването на координирана европейска политика в областта на доброволчеството с оглед на създаването на единно звено за контакти в Комисията, което да свързва отделните инициативи и програми и да подобри достъпа до доброволчески програми;
9. призовава Комисията да извърши проучване относно националните програми за доброволчески дейности, както и за услугите за граждани и корпусите за солидарност и съществуващата среда за потенциалните доброволци в различните държави членки, с цел улесняване на взаиморазбирателството и разпространението на добри практики и на възможността за създаване на Европейска гражданска служба – всичко това с оглед на насърчаването на европейското гражданство;
10. отбелязва идеята на Комисията за създаване на нова европейска младежка доброволческа инициатива, известна като „Корпуса за солидарност на ЕС“; призовава Комисията да направи оценка на добавената стойност на тази инициатива, за да подпомогне вече извършената от гражданското общество работа и да гарантира включването на доброволческите организации в плана на инициативата; освен това подчертава необходимостта да се гарантира, че прилагането на инициативата няма да подкопае бюджетите, които вече са заделени за други програми;
11. подкрепя Комисията и държавите членки в честването на двадесетата годишнина на ЕДС; настоятелно заявява, че програмата на ЕДС следва да е от полза за участващите в нея лица и организации, както и за обществото като цяло, и че ЕДС следва да укрепи измерението на програмата „Еразъм +“, свързано с гражданската ангажираност; подчертава, че е важно ЕДС да се популяризира сред всички млади хора, особено сред онези, които все още не се интересуват от доброволчество и мобилност, като по този начин се създаде мотивация и промяна в нагласите, без да се изключват по-възрастните поколения, тъй като те могат да играят важна роля, например като наставници;
12. призовава държавите членки да включат ЕДС в своите системи за средно и висше образование като средство за разпространение на възпитанието в солидарност и гражданска ангажираност сред младото поколение;
13. припомня, че ЕДС следва да се основава на качествени предложения за доброволчески дейности и да следва Хартата за доброволчеството и принципите на Хартата за качество на мобилността с учебна цел, както и че ЕДС следва да се базира на структура, която да насърчава доброволческите организации да станат приемащи организации, като по този начин се осигури подходящо финансиране и обучение за тях и същевременно се засили ролята на координиращите организации, които подпомагат голям брой приемащи организации, например във връзка с управлението и обучението;
14. припомня, че ЕДС следва да позволява бърз и лесен достъп до програмата, и следователно призовава за опростяване на настоящата система за кандидатстване;
15. подчертава необходимостта от по-добро проследяване и от засилване на местното измерение на доброволческите дейности в чужбина чрез предоставяне на подкрепа не само преди заминаването, но също така и при завръщането, под формата на обучение за последваща ориентация и интеграция;
16. настоятелно заявява, че трябва да се осигури качествено наставничество през целия процес чрез отговорно управление на доброволците и информирането им за тяхната отговорност по отношение на съответната организация и съответната общност;
17. призовава Комисията да подобри и преразгледа комуникационната стратегия на ЕДС, като подчертае социалната, човешката и гражданската стойност на доброволчеството;
18. подчертава ролята на активния живот на възрастните хора в доброволческите дейности и подкрепя ролята както на младите, така и на по-възрастните граждани за гражданска ангажираност в Европа, като се използва стимулът на Европейската година на доброволческите дейности (2011 г.) и Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.);
19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43.
- [2] OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2013)0549.
- [4] OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 14.
- [5] ОВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 9.
- [6] http://ec.europa.eu/citizenship/pdf/volunteering_charter_en.pdf