Парламентарен въпрос - O-000122/2012Парламентарен въпрос
O-000122/2012

Профилактика и управление в ЕС на раковите заболявания на храносмилателната система

6.6.2012

Въпрос с искане за устен отговор O-000122/2012
до Комисията
Член 115 от Правилника за дейността
Petru Constantin Luhan, Alojz Peterle, Pavel Poc, Elena Băsescu, Cristian Silviu Buşoi, Frédérique Ries, Seán Kelly, Gay Mitchell, Roberta Angelilli, Simon Busuttil, Danuta Maria Hübner, Ádám Kósa, Sirpa Pietikäinen, Nessa Childers, Wim van de Camp, Tokia Saïfi, Lambert van Nistelrooij, Giovanni La Via, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Constance Le Grip, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Andreas Schwab, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Nuno Teixeira, Jarosław Leszek Wałęsa, Pablo Zalba Bidegain, Jolanta Emilia Hibner, Esther Herranz García, Iosif Matula, Alajos Mészáros, Iliana Ivanova, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Carlos Coelho, Marielle Gallo, Lena Kolarska-Bobińska, Martin Kastler, Astrid Lulling, Frank Engel, Mariya Nedelcheva, Andrzej Grzyb, Richard Seeber, Karl-Heinz Florenz, Artur Zasada, Pilar del Castillo Vera

Раковите заболявания на храносмилателната система са отговорни за смъртта на 375 000 граждани на ЕС всяка година, поради което те представляват най-смъртоносната група ракови заболявания в ЕС – много по-смъртоносна от рака на гърдата, рака на матката и рака на белия дроб.

Високата степен на заболеваемост и смъртност може да се обясни отчасти с факта, че тези заболявания не получават необходимото внимание на равнището на ЕС. До момента Съюзът все още не приел подход, насочен към намаляване на заболеваемостта и смъртността на различните видове ракови заболявания на храносмилателната система, въпреки тяхното силно сходство и огромното въздействие, които те имат върху населението на ЕС.

Като има предвид, че от дълго време ракът на гърдата и ракът на маточната шийка представляват най-важния приоритет в стратегията на ЕС за борба с рака, равнището на внимание, отделяно на второто по значение раково заболяване със летален изход в Европа – ракът на дебелото черво, е хронично недостатъчно. Например, Европейските насоки за скрийнинг за по-малко леталните форми на рак, като например рак на гърдата и рак на маточната шийка, съществуват вече от няколко години, но насоките за рак на дебелото черво бяха публикувани едва миналата година.

Още по-малко внимание се отделя на други видове ракови заболявания на храносмилателната система, които, въпреки бързото нарастване на разпространението им и/или високите равнища на смъртност, са предимно неизвестни или не се  вземат под внимание на равнището на ЕС. Към настоящия момент, гражданите на ЕС, диагностицирани с рак на панкреаса, например, имат малък шанс за оцеляване повече от няколко месеца, поради недостатъчно изследвания в тази област за иновационни методи за лечение. Следователно насърчаването на научноизследователската дейност и иновациите в тази критична област има съществено значение и за по-доброто използване на съществуващите знания с цел разработване на иновативно лечение в полза на пациентите.

Настоящия подход към борбата с раковите заболявания е съсредоточени основно върху лечението, като твърде малко внимание се обръща на профилактиката. Това важи в особена степен за държавите от Централна ни Източна Европа. В дългосрочен план това положение е неустойчиво  както в икономическо отношение, така и по отношение на благосъстоянието на пациентите.

В светлината на положението, описана по-горе, би ли могла Комисията да отговори на следните въпроси:

  1. какво възнамерява да направи тя, за да повиши осведомеността и по-добре да информира гражданите на ЕС относно опасностите от раковите заболявания на храносмилателната система и относно начините на профилактика?
  2. наясно ли е Комисията, че Централна и Източна Европа са особено засегнати от раковите заболявания на храносмилателната система поради липсата на знания и разпоредби за превенцията и лечение на тези заболявания и готова ли е тя да обърне специално внимание на тази група от държави членки, и да стимулира обмена на информация и най-добри практики на равнището на ЕС между изследователите в тази област, например, чрез създаване на  Европейски онкологичен институт, по подобие на Националния онкологичен институт в Bethesda, Мериленд (САЩ)?

Внесен: 6.6.2012

Предаден: 8.6.2012

Краен срок за отговор: 15.6.2012