Бъдещето на програмата "Еразъм +"
Въпрос с искане за устен отговор O-000062/2017
до Комисията
Член 128 от Правилника за дейността
Petra Kammerevert, от името на Комисия по култура и образование
През 2017 г. се навършват 30 години от безспорно една от най-успешните и общопризнати програми на ЕС – Еразъм. През последните 30 години програмата претърпя дълбока промяна и оказа влияние върху личния и професионалния живот на близо 9 000 000 студенти, обучаващи се работници, доброволци, учители, персонал, преподаватели и работещи с младежта.
Финансирането на програмата беше увеличено с 40% в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г. и се очаква допълнително бюджетно увеличение през оставащите години до 2020 г. Тя обаче все още е достъпна само за много ограничен брой европейски граждани (като пример, само около 5% от младите хора в ЕС са се възползвали от програмата според данни на Комисията) и е отказано финансиране за значителен брой висококачествени проекти поради недостиг на ресурси. Тази неприятна ситуация създава чувство на недоволство, тъй като програмата изостава от високите очаквания на гражданите на ЕС.
Следователно – и особено в настоящия политически контекст – 30-ата годишнина на програмата „Еразъм +“ не следва да бъде само момент на честване, но и възможност за размисъл относно това как може да се подобри функционирането на програмата, за да има още по-значително влияние върху ежедневието на гражданите на ЕС и по-конкретно на младите ни хора.
В този контекст може ли Комисията да отговори на следните въпроси:
1. С оглед на междинния преглед и предстоящите преговори за следващото поколение на програмата за периода след 2020 г., какви количествени и качествени промени са необходими за да може програмата да бъде по-приобщаваща и достъпна за по-голям брой граждани на ЕС? Кои елементи следва да бъдат отхвърлени, подобрени, укрепени или въведени?
2. Изглежда, че има голяма политическа подкрепа за още по-висока степен на амбиция за новото поколение на програмата след 2020 г., по-конкретно по отношение на студентската мобилност. Същевременно програмата се разширява, осигурявайки на подкрепа за нови схеми и политически инициативи (например, Еразъм Про и Eвропейския корпус за солидарност). Според Комисията какви финансови и бюджетни реформи са необходими за осъществяването на амбициозните цели на тази водеща програма на ЕС?