Процедура : 2006/2133(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0471/2006

Внесени текстове :

A6-0471/2006

Разисквания :

PV 12/03/2007 - 18
CRE 12/03/2007 - 18

Гласувания :

PV 13/03/2007 - 8.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2007)0062

ДОКЛАД     
PDF 292kWORD 248k
21 декември 2006 г.
PE 380.802v02-00 A6-0471/2006

относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство

(2006/2133(INI))

Комисия по заетостта и социалните въпроси

Докладчик: Richard Howitt

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПОЯСНИТЕЛЕН КОМЕНТАР
 ПРОЦЕДУРА

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство

(2006/2133(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид двата най-авторитетни международно признати стандарта за корпоративно поведение: Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно мултинационалните компании и социалната политика, и Насоките за мултинационалните компании" на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и кодексите за поведение, приети под егидата на международни организации като Организацията за храни и земеделие (ФАО), Световната здравна организацията (СЗО) и Световната банка и усилията под егидата на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) по отношение на дейностите на предприятията в развиващите се страни,

 като взе предвид Декларацията на Международната организация на труда относно основните принципи и права в областта на труда от 18 юни 1998 г. и приемането от нея на всеобщи трудови норми, като например относно забраната на принудителния труд (Конвенции 29 и 105), относно синдикалната свобода и правото на колективно договаряне (Конвенции 87 и 98), забрана на детския труд (Конвенция 138 и Конвенция 182), и не-дискриминация при трудовата заетост (Конвенции 100 и 111),

–   като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, и в частност членът, съгласно който се призовават всички лица и обществени органи да изпълнят задълженията си по гарантиране на всеобщото спазване на правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., Пакта за икономически, социални и културни права от 1966 г. , Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените от 1979 г., Проектодекларацията на ООН за правата на коренните народи от 1994 г., Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването (1997 г.),

–   като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), приета през 1997 г.(1), и актуализираните основни насоки на Г 3 за изготвяне на доклади за устойчивото развитие, публикувани на 5 октомври 2006 г.,

–   като взе предвид инициативата "Глобален договор" на ООН (Global Compact), стартирала през септември 2000 г.,

-    като взе предвид съобщението от 9 октомври 2006 г., от страна на инициативата "Глобален договор" на ООН и Глобалната инициатива за отчитане, относно създаването на "стратегически съюз",

–   като взе предвид проектонормите на ООН относно отговорностите на транснационалните корпорации и другите бизнес компании по отношение на правата на човека (декември 2003 г.),

 като взе предвид резултатите от Срещата на високо равнище на ООН за устойчиво развитие, състояла се през 2002 г. в Йоханесбург, и в частност, призива за междуправителствени инициативи по въпроса за корпоративната отчетност и заключенията на Съвета от 3 декември 2002 г. по предприемане на последващи мерки след срещата,

–   като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН за дейността на Групата по изпълнение на Глобалния договор "Към световни партньорства – засилване на сътрудничеството между ООН и всички съответни партньори, и по-специално частния сектор", от 10 август 2005 г. (05-45706 (E) 020905),

–   като взе предвид назначаването на специален представител на генералния секретар на ООН за бизнеса и правата на човека, неговия междинен доклад от 22 февруари 2006 г. (E/CN.4/2006/97), и проведените от него регионални консултации в Банкок на 26-27 юни 2006 г. и в Йоханесбург на 27-28 март 2006 г.,

–   като взе предвид своята резолюцията от 15 януари 1999 г. относно стандартите на ЕС за европейските компании в развиващите се страни: към Европейски кодекс на поведение(2), препоръчващ създаването на примерен европейски кодекс на поведение, подкрепен от Европейска платформа за контрол,

–   като взе предвид Конвенцията от Брюксел от 1968 г., така както е консолидирана в Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета oт 22 декември 2000 г. относно съдебните правомощия, признаването и изпълнението на присъди по граждански и търговски дела(3),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г., с който се предоставя възможност за доброволно участие на организации в Схемата на Общността за еко-управление и одит (EMAS)(4),

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки след Зелената книга за корпоративната социална отговорност (5),

–   като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност (6),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно корпоративната социална отговорност: приносът на предприятията за устойчивото развитие(7),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 30 май 2001 г. относно признаване, оценка и излагане на въпроси, свързани с околната среда, в годишните отчети и доклади на компаниите (нотифицирани под номер на документ C(2001)1495)(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета, ЕП и Икономическия и социалния комитет озаглавена "Насърчаване на основни трудови стандарти и подобряване на социалното управление в контекста на глобализацията"(9),

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност (10),

–   като взе предвид съобщението на Комисията "Управление и развитие" (COM(2003)0615),

–   като взе предвид Директива 2003/51/EО на Европейския парламент и Съвета относно годишните консолидирани отчети на някои видове компании, банки и други финансови институции и застрахователни дружества(11),

–   като взе предвид Директива 2004/18/EО на Европейския парламент и Съвета относно координацията на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, обществени поръчки за доставки и обществени поръчки за услуги(12),

–   като взе предвид окончателния доклад и препоръките на Многостранния европейския форум по въпросите на корпоративната социална отговорност от 29 юни 2004 г., в това число и препоръка 7, с която се подкрепят дейности за създаване на добра правна рамка,

–   като взе предвид съобщението на Комисията "Социалното измерение на глобализацията – приносът на политиката на ЕС за увеличаване на ползите за всички" (COM(2004)0383),

–   като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики в отношенията между бизнеса и потребителите на вътрешния пазар, за изменение на Директивата 84/450/EИО на Съвета относно подвеждащата реклама, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и Съвета (‘Директива за нелоялните търговски практики’)(13),

–   като взе предвид решенията на Европейския Съвет от 22 и 23 март 2005 г., който отново лансира Лисабонската стратегия, като насочва партньорството между ЕС и държавите-членки към инициативата "Общи действия за растеж и заетост",

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията и детския труд в развиващите се страни(14),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно прегледа на стратегията за устойчиво развитие - платформа за действие (COM(2005)0658), и обновената стратегия на ЕС за устойчиво развитие, приета от Съвета на 9 юли 2006 г.,

 като взе предвид Европейския консенсус за развитие, подписан от Комисията, Съвета и Европейския парламент на 20 декември 2005 г.,

 като взе предвид новата Общата система на преференции (GSP+), в сила от 1 януари 2006 г., която гарантира безмитен достъп или намаление на митата при по-голям брой на продукти, а също така включва и нови стимули за уязвимите страни със специфични търговски и финансови нужди и потребности, свързани с развитието им,

 като взе предвид съобщението на Комисията "Насърчаване осигуряването на достойна работа за всички - приносът на ЕС за изпълнение на дневния ред за осигуряване на достойна работа по света" (COM(2006)0249),

 като взе предвид Зелената книга за Европейската инициатива за прозрачност, от 3 май 2006 г.,

- като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. за справедлива търговия и развитие(15),

–   като взе предвид съобщението на Комисията "Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в ЕС – План за постигане на напредък" (План за действие на ЕС за корпоративно управление (COM(2003)0284),

–   като взе предвид изслушването "Корпоративната социална отговорност - съществува ли европейски подход?", oрганизирано от Европейския парламент на 5 октомври 2006 г.,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

 като взе предвид доклада на комисия по заетостта и социалните въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по правата на жените и равенството между половете,

A.  като има предвид, че компаниите не могат да заместят публичните власти, когато последните не могат да упражняват контрол върху спазването на обществените и екологични стандарти,

1.  изразява убеждение, че повишаването на социалната и екологична отговорност от страна на бизнеса, във връзка с прилагането на принципа на корпоративна отчетност, представлява съществен елемент от европейския социален модел, Европейската стратегия за устойчиво развитие и посрещане на социалните предизвикателства в резултат на икономическата глобализация;

2.  приветства съобщението на Комисията, което дава нов тласък на дебата на ЕС по корпоративната социална отговорност (КСО), но отбелязва загрижеността, изразена от някои ключови заинтересовани страни, относно липсата на прозрачност и баланс в процеса на консултации преди публикуването;

3.  признава, че остава открит дебатът между различните заинтересовани страни за намиране на подходяща дефиниция на понятието „корпоративната социална отговорност (КСО) и че понятието "отвъд спазването на нормите" може да даде възможност на някои компании да изискват социална отговорност, като в същото време не спазват местното или международно законодателство; счита, че помощта на ЕС за правителствата на трети страни по прилагане на социални и екологични разпоредби, съответстващи на международните конвенции, наред с ефективните механизми на контрол, са необходимо допълнение за разпространение на КСО на европейските компании по целия свят;

4.  счита, че политиките, свързани с КСО, трябва да бъдат популяризирани заради самите тях, а не като заместители на съответната нормативна уредба в съответните области, нито като прикрит подход за въвеждане на подобно законодателство; призовава дебатът по КСО на европейско равнище да бъде 'деполяризиран', като не се подкрепят нито единствено доброволните, нито задължителните подходи; отново подкрепя един по същество доброволен подход, но даващ възможност – без поемане на ангажимент – да се извършват проучвания на базата на ясни социални и екологични цели и без да се изключва воденето на по-нататъшен диалог и провеждането на изследвания по задължителните ангажименти;

5.  отбелязва, че разпространяването на доброволни инициативи за КСО може да се възприеме като пречка пред повечето компании, въвеждащи собствена политика по отношение на КСО, и по-специално малките предприятия, както и като спирачка за компаниите да провеждат по-надеждни дейности, свързани с КСО, като същевременно посочва значението, което им се придава, и необходимостта от стимулиране на по-амбициозни политики по отношение на КСО; призовава Комисията да насърчава разпространяването на добрите практики, създадени в резултат на доброволни инициативи във връзка с КСО; счита, че Комисията трябва да помисли също така и за съставяне на списък с критерии, които предприятията ще трябва да спазват, ако претендират че са отговорни.

6.  счита, че надеждността на доброволните инициативи за КСО зависят освен това и от ангажимента за включване на съществуващите международно признати стандарти и принципи, както и от възприемането на подход, основаващ се на участието на множество заинтересовани страни, съгласно препоръките на европейския Форум на заинтересованите страни (MSF), както и прилагането на независим контрол и проверка; препоръчва създаването на подобен механизъм на европейско равнище;

7.  счита, че дебатът на равнище ЕС по отношение на КСО е достигнал до точката, когато акцентът трябва да се премести от "процедурите" върху "резултатите", като това да доведе до един измерим и прозрачен принос от страна на предприятията за борбата със социалната изолация и унищожаването на околната среда в Европа и по света;

8.  признава, че много предприятия вече са положили големи усилия, които все повече се увеличават, за да могат да поемат на своята социална отговорност;

9.  отбелязва, че пазарите и компаниите в Европа се намират в различен стадий на развитие; поради което счита, че общият метод за налагане на единен модел на поведение на всички предприятия, не е целесъобразен и няма да доведе до съществено прилагане на КСО от страна на компаниите; освен това счита, че акцентът следва да се постави върху развитието на гражданското общество и по-специално върху информираността на потребителите за една по-висока отговорност на производителите, насърчаваща повишаването на корпоративната отговорност, което е дълъг процес и е от практическо значение за конкретния национален или регионален контекст;

10. подчертава, че КСО трябва да включи нови области, като например ученето през целия живот, организацията на работа, равните възможности, социалното приобщаване, устойчивото развитие и етиката, така че да функционира като допълнителен инструмент за управление на индустриалните промени и преструктурирането;

Дебатът на ЕС за КСО

11.  отбелязва решението на Комисията да създаде Европейски алианс за корпоративна социална отговорност в партньорство с няколко бизнес мрежи; препоръчва самата Комисия да осигури единен център за координация, който да осигурява информираността относно членовете и дейностите на Алианса, както и да се съгласуват ясни цели, график и стратегическа визия за информиране относно дейността на Алианса; насърчава европейските компании и компаниите, действащи на територията на Европа, независимо от това дали те са големи или малки, да се присъединят към тази инициатива, а Алиансът да бъде разширен чрез участието на други заинтересовани страни.

12. счита, че социалният диалог е ефективно средство за насърчаване на инициативите за КСО и че европейските съвети по въпросите в областта на труда също са изиграли конструктивна роля за разработването на най-добра практика във връзка с КСО;

13. предлага значителното увеличаване прилагането на практиките, свързани с КСО сред европейските компаниите, разработването на нови модели на най-добри практики от самите ръководители на компаниите и профсъюзните организации по различните аспекти на КСО, определянето и насърчаването на конкретни дейности на равнище ЕС, нормативното регламентиране в подкрепа на КСО, както и оценката на въздействието на подобни инициативи върху околната среда, правата на човека и социалните права, биха могли да се включат като основни показатели за успеха на Алианса; също така предлага да бъде определен краен срок от 2 години за завършване на работата на "лабораториите"’, създадени под егидата на Алианса, както бе предложено от КСО за Европа.

14. признава че, новото свикване на европейския Форум на заинтересованите страни е било добавено късно към съобщението и че трябва да се вземат мерки, за изграждане на увереност у различните заинтересовани страни по отношение провеждането на истински диалог, който ще доведе до истинско въздействие на политиките и програмите на ЕС за стимулиране и прилагане на КСО в дейността на европейските компании; счита, че трябва да се отчете положителния опит, придобит през двугодишната дейност на Форума на заинтересованите страни, по отношение на правилото „нито слава, нито позор”, и в частност, използването на независими докладчици; подчертава, независимо от това, че са нужни подобрения във връзка с постигането на консенсус; също така настоятелно призовава представителите на Комисията да участват по-активно в дебата;

15. призовава Комисията да прикани представители от редица национални, регионални и местни правителства, които са поели ангажимент за използване на търговете за обществени поръчки и други инструменти на публичната администрация за развитие на КСО, да създадат тяхна собствена "лаборатория" в рамките на "Алианса" и да включат опита си в своята бъдеща дейност;

16. подкрепя усилията на Комисията да се разшири членството във Форума на заинтересованите страни, така че да се включат инвеститори, представители на сектора на образованието и публичните власти, като настоява да се запази възможността за поддържане на диалог за постигане на съгласуваните цели;

17. призовава Комисията, при осъществяването на мониторинг върху постигнатия напредък по отношение на КСО, да насърчава по-голямо участие на жените във Форума на заинтересованите страни и обмена на информация и добри практики в областта на равнопоставеността на половете;

18. подкрепя призивите за задължително разкриване на корпоративните и другите лобита и за балансиран достъп на икономическите групировки и другите групи от заинтересовани участници в самия процес на разработване на политиките на ЕС.

Връзката между КСО и конкурентоспособността

19. приветства поставената в съобщението на Комисията цел да се обвърже КСО с икономическите, социални и екологични цели на Лисабонската програма, по-специално защото счита, че сериозният подход спрямо КСО от страна на компаниите може да допринесе както за увеличаване на заетостта, така и за подобряване на условията на работа, гарантиране на спазването на правата на работниците, насърчаване на изследванията и развитието на технологични иновации; подкрепя принципа на „отговорна конкурентоспособност” като неразделна част от програмата на Комисията за иновации и конкурентоспособност; призовава европейските компании да посочат в отчетите си своя принос за постигане на целите от Лисабон;

20. признава, че ефективните правила за конкурентоспособност, в рамките на Европа и извън нея, са съществен елемент за гарантиране прилагането на една отговорна бизнес практика, и в частност, чрез предоставяне на възможност за справедливо третиране и достъп на местните малки и средни предприятия;

21. изразява още веднъж становището си, че прилагането в рамките на КСО на отговорни и не-дискриминационни практики за набиране на персонал, които насърчават заетостта на жените и лицата в неравностойно положение, допринася за постигане на целите от Лисабон;

22. отбелязва, че между стратегиите за конкурентоспособност при набирането на персонал, прилагани от на предприятия, които непрекъснато се стремят към постигане на подобрения по отношение на гъвкавостта и разходите, и доброволните ангажименти по отношение на КСО с цел избягване на практиките на експлоатация и насърчаване на дългосрочни връзки с доставчиците, е налице противоречие; приветства по-нататъшния диалог в тази област;

23. предлага в тази връзка да бъдат разширени оценките и мониторинга на признатите за отговорни европейски компании с цел включване на техните дейности и дейностите на техните подизпълнители извън ЕС, така че се осигури, че КСО е в полза също така и на трети страни и особено на развиващите се страни, в съответствие с конвенциите на Международната организация на труда, отнасящи се в частност до свободата за създаване на профсъюзи, забраната на детския труд и на принудителния труд, и по-конкретно по отношение на жените, имигрантите, местното население и малцинствата;

24. признава, че КСО е важен двигател за бизнеса и призовава към въвеждането на социалните политики като например зачитане на правата на работниците, справедлива политика на доходите, недопускане на дискриминация, непрекъснато образоване и т.н., и на екологичните въпроси, наблягащи върху динамичното насърчаване на устойчивото развитие, както в подкрепа на новите продукти и процедури чрез иновации и търговски политики в ЕС, така и в разработване на стратегии за конкурентоспособност на отделните сектори, подрегиони и градове;

25. подчертава, че инициативите, които засвидетелстват социалната си отговорност, дават важен принос за отстраняване на неравенството, което засяга в частност жените и хората в неравностойно положение на пазара на труда, не на последно място по отношение на достъпа до работа, социалните придобивки, обучението, професионалното развитие и политиката на справедливи възнаграждения; подчертава, че предприятията трябва да провеждат своята политика по назначенията в съответствие с Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд(16);

Инструменти на КСО

26. приветства тенденцията през последните години по-големите компании да публикуват по собствена инициатива социални и екологични доклади; отбелязва, че броят на подобни доклади постоянно нараства от 1993 г. насам, но понастоящем е в застой и само малка част използват международно признати стандарти и принципи, обхващат цялата снабдителна верига на компаниите или включват независим мониторинг и проверки;

27. изразява наново подкрепата на Парламента за интегрирано докладване от страна на компаниите относно изпълнението на социалните, екологичните и финансовите показатели, подкрепено от съответната нормативна уредба, може би с минимален праг, за да се избегнат непропорционалните разходи за по-малките компании; призовава за задълбочено изследване на прилагането на минималните изисквания за докладване по изпълнението на социалните, екологичните и финансовите показатели в рамките на препоръката на комисията от 2001 г. относно екологичната информация, директивата относно счетоводната модернизация от 2003 г., и директивата относно проспекта от 2003 г., призовава за ефективното им транспониране във всички държави-членки и за предприемане на консултации по възможностите за укрепване на тези изисквания при преразглеждането им, включително конкретно тълкуване на социалните и екологични рискове при съществуващите изисквания във връзка с достъпа до информация;

28. признава сегашната ограниченост в областта на КСО относно измерването на корпоративното поведение, социалния одит и сертификацията, и особено по отношение на разходите, сравнимостта и независимостта, и счита, че е необходимо да се разработи професионална рамка включваща конкретни условия в тази област;

29. препоръчва Комисията да разшири отговорността на директорите на компаниите с повече от 1000 служители, така че самите те да сведат до минимум всички опасни социални и екологични влияния върху дейностите на компаниите;

30. изразява отново своята подкрепа за Схемата за еко-управление и одит на ЕС и в частност за изискването за външна проверка и ангажимента за държавите-членки да популяризират схемата и счита, че има възможност за разработване на подобни схеми, свързани със защитата на труда, социалните и човешки права;

31. подкрепя Кодекса за добра практика на Международния съюз за социална и екологична акредитация и етикетиране като водещ пример за насърчаване на сътрудничеството между съществуващите инициативи за етикетиране, което е за предпочитане пред създаването на нови социални етикети на национално или европейско равнище;

32. счита, че консуматорите, потребителите, служителите и инвеститорите трябва да имат възможността да изберат или отхвърлят продукти/доставчици, работни места и компании, в зависимост от това дали са повече или по-малко отговорни по отношение на околната среда и социалните условия.

33. настоява ЕС да приеме европейски стандарти за етикетиране на продуктите, при което спазването на човешките права и основните права на работещите са част от схемата за етикетиране;

34. призовава Комисията да прилага механизъм, чрез който жертвите, включително и граждани на трети страни, да могат да търсят компенсации от европейските компании в националните съдилища на държавите-членки;

35. отбелязва пропускането на въпроса за социално отговорните инвестиции в Съобщението, подкрепя пълното участие на инвеститорите като заинтересована страна в дебата за КСО на равнище ЕС, включително и в Многостранния европейски форум ; подкрепя призива на производителите за повече прозрачност, а не толкова за предписания чрез въвеждане в целия ЕС на „принципите на заявяване на интерес” за инвестиции;

36. подчертава важната роля на потребителите, когато става въпрос за създаване на стимули за отговорно производство и отговорна бизнес практика, но счита, че понастоящем липсва прозрачност по отношение на потребителите поради смесването между производствените стандарти и схемите за етикетиране на продуктите в различните страни, като прави неефикасни националните социални марки и продукти; привлича вниманието върху факта, че адаптирането към голям брой национални норми и критерии води до значителни разходи за компаниите; подчертава също така високата цена на създаването на механизми за мониторинг на социалното етикетиране на продуктите, особено за по-малките страни;

37. призовава Комисията да предложи европейска законодателна рамка, която да урежда общата и солидарна отговорност от страна на главните или основните предприятия, така че да се подеме борба с нарушенията при сключването на договори с подизпълнителите или при аутсорсинга и наемането на по-ниско заплатени работници, както и да създаде прозрачен и конкурентен вътрешен пазар за всички компании;

38. подкрепя усилията на Евростат за изработване на показатели, позволяващи измерването на изпълнението на КСО в контекста на стратегията за устойчиво развитие на ЕС, както и намерението на Комисията да разработи нови показатели за измерване информираността на потребителите и консумацията на продукти с еко-етикети на ЕС и дела на производството от компании регистрирани по Схемата на Общността за еко-управление и одит (EMAS);

39. напомня дискусията във връзка с назначаването на европейски омбудсман по КСО за провеждане на независими проучвания по въпроси, свързани с КСО по искане на компаниите или дадена група от заинтересувани участници; приканва за нови коментари по този въпрос и подобни предложения занапред ;

По-добра нормативна уредба и КСО

40. счита, че политиките в областта на КСО могат да бъдат подобрени чрез по-добро осъзнаване и прилагане на съществуващите правни инструменти; призовава Комисията да организира и насърчава разяснителните кампании и да наблюдава прилагането на пряката` външна отговорност, съгласно Брюкселската конвенция, прилагането на директивите за подвеждащи реклами и нечестни търговски практики, както и спазването от страна на компаниите на техните доброволни кодекси на поведение за КСО;

41. отново повтаря необходимостта да се използва прост, лесен за разбиране език, така че да се насърчат компаниите да популяризират КСО;

42. заявява отново, че трябва да се положат значителни усилия от страна на Комисията и правителствата на ЕС на национално, регионално и местно равнище, така че да използват предоставените възможности от преразглеждането през 2004 г. на Директивите за обществените поръчки с оглед насърчаване на КСО, като се прилагат социални и екологични клаузи спрямо техните договори, да дисквалифицират при необходимост определени компании, , включително и в случаите на корупция; а Комисията, ЕИБ и ЕБВР да прилагат стриктни социални и екологични критерии спрямо всички грантове и заеми за частните компании, подкрепени от ясни механизми за обжалване; по модела на обвързването на възлагането на обществените поръчки със спазването на Основните конвенции на Международната организация на труда и Основните насоки на ОИСР в Холандия и Стандарта за КСО SA8000 в няколко италиански провинции; припомня, че държавите-членки трябва да предприемат мерки за да гарантират, че всички гаранции за експортни кредити съответстват на най-високите екологични и социални критерии и не се използват за проекти, които противоречат на политическите цели на ЕС, например в областта та енергетиката или въоръжаването.

43. изразява отново мнението, че е постигната добра нормативна уредба в областта на „мекото законодателство” (незадължителни норми), и че подобно законодателство предлага стимули за компаниите, които спазват принципите на КСО, като същевременно за компаниите, които все още не са се включили в прилагането на принципите на КСО, се предвижда време, необходимо за адаптация.

Зачитане на КСО в политиките и програмите на ЕС

44. приветства ангажиментите, изразени повторно в Съобщението на Комисията за подкрепа и насърчаване на КСО във всички области на нейната дейност и призовава към мащабни усилия, така че ангажиментите да се превърнат в конкретни действия във всички сектори;

45. счита, че дебатът за КСО не трябва да се отделя от въпросите за корпоративната отчетност и че въпросите за социалното и екологично въздействие на предприятията, връзките с акционерите, защитата на правата на миноритарните акционери и задълженията на директорите на компании в тази връзка, трябва да бъдат включени в тяхната цялост в плана за действие на комисията относно корпоративното управление; подчертава, че тези въпроси трябва да представляват част от дебата за КСО; отправя искане към Комисията да вземе предвид тези конкретни въпроси и да излезе с конкретни предложения за тяхното разрешаване.

46. приветства пряката финансова подкрепа за инициативите на КСО от страна на Комисията, в частност за насърчаване на иновациите, включване на заинтересуваните страни и подпомагане на потенциалните групи от жертви на предполагаеми злоупотреби, включително „корпоративно убийство”; насърчава Комисията да разработи механизми, които да гарантират, че общностите, засегнати от европейските компании, имат право на честни и достъпни съдебни процедури; подчертава значението на бюджетната линия на ЕС В34000 за пилотни проекти като тези, включващи участието на служителите, ипотекираните средства за подкрепа на КСО в рамките на програмата на Комисията за конкурентоспособност и иновации, и за това 3 % от изследванията в областта на социалните и хуманитарните науки да бъдат посветени на бизнеса в обществото според Седмата рамкова програма за изследвания и развитие; призовава към по-големи усилия от страна на Комисията в подкрепа на КСО във връзка с компаниите от ЕС, развиващи дейност в трети страни посредством програмите за чуждестранна помощ;

47. приветства ангажимента образованието да стане една от осемте приоритетни области на действие; призовава към по-задълбочено интегриране на КСО в Програмата „Сократ”, за предоставянето на широк набор материали по КСО в бъдещия Европейски център за подготовка на кадри и за създаване на Европейски он-лайн справочник за търговските училища и университетите, предлагащи обучение по КСО и устойчиво развитие;

48. насърчава инициативите на равнището на ЕС и държавите-членки за подобрено преподаване по отговорно управление и производство в европейските търговски училища;

49. подчертава, че социалната и екологична отговорност се отнася за правителствени и неправителствени организации толкова колкото и за предприятията, и призовава Комисията да изпълни своя ангажимент за публикуване на годишен доклад относно социалното и екологично въздействие на своите непосредствени дейности, както и да разработи политика за насърчаване на служителите на институциите от ЕС да се ангажират с доброволчески ангажименти към общността;.

50. счита, че като част от КСО, компаниите могат да спонсорират културни и образователни дейности, които да предлагат „добавена стойност” към европейската политика в областта на културата и непрекъснатото образоване;

51. призовава Комисията да интегрира по-добре КСО в своите търговски политики, като съблюдава правилата на Световната търговска организация (СТО) и не създава неоправдани търговски бариери, като се стреми към въвеждане на разпоредби във всички двустранни, регионални или многостранни споразумения, обвързващи членовете съгласно международно признатите стандарти на КСО, като например Основните насоки на ОИСР, Тристранната декларация на МОТ и Принципите от Рио, както и запазването на регулаторните правомощия по въпроси, отнасящи се до правата на човека, социалната и екологичната отговорност; приветства подкрепата за тези цели в Съобщението относно достойния труд; повтаря своя призив към делегациите на Комисията в трети страни, действащи в рамките на правомощията на Комисията, да популяризират и действат като точка за контакт във връзка с Основните насоки на ОИСР относно многонационалните предприятия; призовава Комисията и държавите-членки да подобрят функционирането на националните точки за контакт, особено при разглеждането на конкретни случаи на предполагаеми нарушения при оперативните и снабдителни вериги на европейските компании в целия свят.

52. отбелязва приноса на международното движение за честна търговия, което първо въведе отговорни бизнес практики преди шейсет години и доказа, че тези практики са надеждни и устойчиви за цялата снабдителна верига; призовава Комисията да вземе предвид опита на движението за честна търговия и системно да проучва как този опит може да се приложи в контекста на КСО.

53. призовава Комисията да гарантира, че базираните в ЕС транснационални компании, с производствени мощности в трети страни, и особено тези които участват в Общата система за преференции (GSP+) спазват основните стандарти на Международната организация на труда, социалните и екологични изисквания и международните спогодби за постигане на световен баланс между икономически растеж и по-високи социални и екологични стандарти.

54. приветства ангажимента на Европейския консенсус за развитие да подкрепи КСО като приоритетна дейност; призовава за практически действия на Генерална дирекция „Развитие”, така че да играе активна роля в дебатите и да проучи условията на работа и използването на природните ресурси в развиващите се страни, да работи с местни предприятия, както и с външни клонове на европейските предприятия, с компании подизпълнители и другите засегнати страни; да разгледа въпроса за злоупотребите и нарушенията в снабдителните вериги; да води борба с бедността и да създава равнопоставен растеж.

55.  предлага Комисията да насочи усилията си към участие на малки и средни предприятия в КСО чрез съвместна работа с посредници, като предостави конкретна помощ за участието на кооперативи/социално ориентирани предприятия чрез специализирани асоциации, да използва мрежата на европейските информационни центрове, за да популяризира директно инициативите на КСО и за разгледа въпроса за назначаването на специален пратеник на Инициативата за КСО, подобно на специалния пратеник за малките и средни предприятия, в Генерална дирекция „Предприятия”;

56. препоръчва Комисията да проведе задълбочено проучване на европейско равнище относно различните начини на участие на малките и средни предприятия в КСО и относно стимулите, които биха ги привлекли към принципите на КСО на доброволен и индивидуален принцип, както и да извлече поуки от придобития опит и добрата практика в тази област.

57. приветства ангажимента, поет в Съобщението за засилване на участието на служителите и техните профсъюзи в КСО, и повтаря своя призив към Комисията и социалните партньори да се опрат на опита от успешно сключените досега 50 международни рамкови споразумения и 30 европейски рамкови споразумения във връзка с основните трудови стандарти за отделните компании или сектори като подход за развитие на корпоративна отговорност в Европа и в света; обръща се към Европейския работнически съвет, който е подходящ за насърчаване на КСО и в частност, на повишеното спазване на основните права на работещите в многонационалните компании;

58. подчертава важността на ролята на социалните партньори в насърчаването на женската заетост и борбата с дискриминацията, насърчава ги да предприемат инициативи в рамките на КСО за насърчаване на засилено участие на жените в бордовете на компаниите, работните съвети и органите за социален диалог;  

59. препоръчва бъдещите проучвания в областта на КСО да излизат извън „бизнес фактите” за КСО и да се акцентира на връзката между конкурентоспособността и устойчивото развитие на макро равнище, (ЕС и държавите-членки), средно равнище (производствените сектори и снабдителните вериги) и микро равнище (малки и средни предприятия ) и връзките между тях, както и влиянието на настоящите инициативи за КСО и евентуалните нарушения на принципите на КСО; подкрепя водещата роля на Европейската бизнес академия (EABS) в тази връзка; призовава Комисията да публикува авторитетен доклад за състоянието на КСО през годината съвместно с независими експерти и научни работници, като бъде събрана наличната информация, бъдат описани новите тенденции и бъдат дадени препоръки за бъдещи мерки.

Приносът на Европа към глобалната корпоративна социална отговорност

60. счита, че потенциалното въздействие на политиките за КСО остава най-голямо за глобалните снабдителни вериги на компаниите, за даването на възможност за отговорни инвестиции от страна на компаниите, които да подпомогнат борбата срещу бедността в развиващите се страни, създаването на поносими условия за работа, подкрепата за принципите на честна търговия и доброто управление, както и за съдействие при намаляване на нарушенията на международните стандарти, включително и трудовите стандарти, от корпорациите в страните, където регулаторните режими не са достатъчно добри или не въобще не съществуват;

61. призовава Комисията да започне конкретни проучвания относно това въздействие и да излезе с предложения за увеличаване на отговорните инвестиции от страна на компаниите и на тяхната отговорност;

62. признава, че редица международни инициативи за КСО са по-дълбоко вкоренени и са достигнали нова зрялост, включително последната публикация на Основните насоки Г3 на инициативата „Global Reporting” , отстраняването на 200 компании от Глобалния договор на ООН и назначаването на специален представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и човешките права;

63. призовава Комисията да заеме водещо място във връзка със световните призиви за реформа на корпоративното законодателство, като основно изискване за истинска, рационализирана КСО;

64. изразява своето разочарование за това, че в Съобщението на Комисията не е отдадено по-голямо значение на насърчаването на глобалните инициативи и призовава Комисията да работи с държавите-членки и заинтересованите страни за разработването на стратегическа визия за развитието на инициативите за КСО на световно равнище, както и да положи усилия за значително повишаване на участието в подобни инициативи на европейските компании;

65. призовава държавите-членки и Комисията да подкрепят и насърчат спазването на основните стандарти на Международната организация на труда като фактор в корпоративната социална отговорност на предприятията в областите, където развиват дейност;

66. счита, че международните измерения на КСО трябва да бъдат стимул за изработване на основни насоки за насърчаване на развитието на политики от този род в цял свят;

67. призовава Комисията да организира съвместно с други партньори, имащи отношение към въпроса, голяма международна инициатива през 2007 г., така че да се отбележи петата годишнина на решението, взето по време на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, за предприемане на междуправителствени инициативи в областта на корпоративната отговорност;

68. призовава Комисията да се опре на опита на Трансатлантическия бизнес диалог по КСО, състоял се през 90-те години, като организира подобна инициатива между ЕС и Япония;

69. насърчава по-нататъшното развитие на международни инициативи за пълна прозрачност от страна на европейските компании във връзка с техните приходи от дейности в трети страни, пълното спазване на правата на човека при тяхната дейност в конфликтни зони и отхвърлянето на лобирането, включително „споразуменията със страната-домакин”, изготвени от компаниите, с цел заобикаляне или избягване на регулаторните изисквания в тези страни;

70. призовава Комисията и държавите-членки да допринесат за укрепването на Основните насоки на ОИСР, в частност като извършат преглед на ефективността на дейността на европейските национални точки за контакт (NCPs) и ролята им в ефективното посредничество между заинтересуваните страни при решаването на конфликти; призовава за разработването на модел на европейски национални точки за контакт, като се използва най-добрата практика по отношение на тяхното институционално изграждане видимост, достъпност за всички заинтересувани страни и управление на жалбите; призовава за широко тълкуване на определението за инвестиция при прилагането на Основните насоки на ОИСР, така че да се гарантира включването на въпросите, свързани със снабдителните вериги, в процеса на изпълнение.

71. призовава развитието на инициативата „Global Reporting” да бъде насърчено като водещите европейски компании бъдат поканени да участват в нови секторни инициативи в области като строителство, химия и селско стопанство; призовава също така да бъдат насърчени проучванията относно участието на малките и средни предприятия и да се даде възможност за „работа в близост”, особено в страните от Централна и Източна Европа и да се разработят показатели за устойчиво развитие във връзка със стоковите борси в развиващите се пазари.

72. призовава Комисията да включи в бъдещи споразумения с развиващите се страни глави относно изследователската дейност, мониторинга и помощта за решаване на социални, човешки и екологични проблеми, възникнали в трети страни по време на операции и по цялата снабдителна верига на компаниите, със седалище в Европейския съюз ;

73. приветства дискусиите, които се провеждат в Международната организация по стандартизация, относно създаването на стандарт за социална отговорност и призовава за европейско участие, така че да се гарантира, че постигнатите резултати отговарят на международните стандарти и споразумения, и на възможността да се разработят паралелни методи за външна оценка и сертификация.

°

°         °

74. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на всички изброени институции и организации.

(1)

www.globalreporting.org

(2)

ОВ С 104, 14.4.1999 г., стр. 180.

(3)

OВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(4)

OВ L 114, 24.4.2001 г., стр. 1.

(5)

OВ C 86, 10.4.2002 г., стр. 3.

(6)

OВ C 187 E, 7.8.2003 г., стр. 180.

(7)

OВ C 67 E, 17.3.2004 г., стр. 73.

(8)

OВ L 156, 13.6.2001 г., стр. 33.

(9)

OВ C 271 E, 12.11.2003 г., стр. 598.

(10)

OВ C 39, 18.2.2003 г., стр. 3.

(11)

OВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16.

(12)

OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114.

(13)

OВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

(14)

OВ C 157 E, 6.7.2006 г., стр. 84.

(15)

Одобрени текстове, 6.7.2006 г., P6_TA(2006)0320.

(16)

OВ L 39, 14.2.1976 г., стр. 40. директива, изменена с Директива 2002/73/EО (OВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15).


ПОЯСНИТЕЛЕН КОМЕНТАР

КСО представлява инициатива, при която бизнесът поема пряка отговорност за управлението на своето социално и екологично въздействие, като по-открито се отчита не само пред служителите и техните профсъюзи, но и пред повече заинтересувани участници, вкл. инвеститори, потребители, местни общности, групи с екологични и други интереси.

Развитието на КСО може да се разглежда като отговор на скандалите през последните две десетилетия, с участието основно на американски корпорации, както и директен отговор отвътре и извън бизнес общността за ангажиране пряко с посрещането на такива предизвикателства, като например промените в климата, социалното изключване и световната бедност, които са се превърнали в проблем в ерата на икономическата глобализация.

Като докладчик, от 1999 г. насам, това е третият доклад на ЕП и резолюция по този въпрос, които съм изготвил. Срещайки се с безброй участници в „движението” за КСО, бях впечатлен от това колко – поне тези които са съпричастни - се вълнуват и са ентусиазирани да посрещнат тези предизвикателства на новата епоха, като създадат различна визия за бизнеса в обществото, от тяхната готовност да поемат рискове при създаването на нови отношения извън традиционните граници, да поемат истински ангажимент да се направи нещо различно в един толкова сложен и труден свят. Между поддръжниците и критиците останаха някои, които виждат КСО основно като обществен инструмент за избягване или противопоставяне на отговорността на бизнеса за социални или екологични проблеми. Освен това има много хора в бизнес общността, които на практика осъществяват КСО, но които нямат отношение към жаргона и органазицята, свързвани с това, което е станало от само себе си тяхна индустрия. КСО доказа обаче, че не е нито прищявка, нито мода, както ръководителите на бизнеса, така и политическите лидери признават своята отговорност за придвижването й напред.

Отговорът на ЕС на дебата за КСО произтича от призива на Комисията към бизнеса да помогне в борбата със социалната изолация в средата на 90-те, резолюцията на ЕП от 1999 г., призоваваща към задължителен кодекс на поведение, който да регулира спазванетото на екологичните, трудови и човешки права от компаниите в целия света, както и от призива на държавните глави от ЕС от 2000 г. към бизнеса да подкрепи КСО като част от Лисабонската стратегия.

Зелената и Бялата книги на Комисията за КСО в началото на 2000 г. поставиха КСО в дневния ред на институциите от ЕС, а създаването на Европейски форум на заинтересуваните страни даде възможност за искрен дебат между заинтересуваните участници, въпреки че беше непрекъснато затрудняван от традиционни мнения и методи на работа на социалните партньори на равнището на ЕС. Тези процеси продължиха с насърчаването на дебат в ЕС по КСО, но не успяха да изяснят какво би могъл да направи ЕС, за да ‘прибави стойност’ на дебата, или да предприеме конкретни действия за поощряване на отговорния бизнес.

Последваха отлагания от Комисията при публикуването на нейния отговор в продължение на 2 години, предизвикани от нежелание да се изправи лице в лице с фундаменталната поляризация между заинтересуваните участници в бизнеса и другите участници,, които искат да видят КСО, при условията на прозрачност, установени чрез външни проверки и/или законодателство с ясно определена роля на заинтересуваните страни, и онези които искат да видят инициативата КСО ръководена само от бизнеса, която трябва да се развива без публична политика, и извън обсега на речи, прес-конференции и церемонии по награждаване.

Накрая Комисията реши да излезе от дебата, като изготви Съобщение, в което твърдо подкрепя подхода срещу регулирането. Членовете на комисията проведоха редица срещи с избрани представители на компании, за да постигнат споразумение по текста на Съобщението, след което го обявиха за „одобрено” от бизнеса, и се срещнаха лично със заинтересуваните не-правителствени организации, за да обсъдят неговото съдържание едва след публикуването му. Главният представител на Комисията, отговарящ за КСО изглежда е бил отстранен от поста си, навярно за да се даде път на този нов консенсус. Паметна записка на организацията на европейските работодатели - UNICE описва Съобщението като истински успех, поради това, че „отстъпките за други заинтересувани участници … реално няма да окажат въздействие”. Това породи съмнение към искреността на промяната в последния момент да се свика отново Форума на заинтересуваните страни за КСО и навежда на мисълта, че Комисията може да е допуснала значително корпоративно лобиране в противоречие с нейната Инициатива за прозрачност от ноември 2005 г..

Затова ЕП трябва да направи няколко стратегически избора при, определяне на своя отговор към Комисията.

Въпреки че би било лесно да се осъди целият процес, това вероятно би довело до пълното оттегляне на ЕС от дебата за КСО,и как тогава той може да бъде заставен да работи.

Първо, Съюзът за бизнес трябва да постигне минимални нива на организация и прозрачност, които участниците във нейните компании биха очаквали в техните собствени дейности. Също така трябва да се извадят поуки от процедурните трудности на Форума на заинтересуваните страни и трябва да има възможност да направи проучвания и да обсъди регулаторните мерки, за да може да ‘деполяризира’ дебата между доброволните и задължителни подходи.

Комисията трябва да участва напълно и в двете дискусии и нов акцент за всички участници трябва да бъде изготвянето на препоръки за конкретните действия в политиките на ЕС и програмите за осъществяване на различните аспекти на КСО.

Трябва да се използва възможността да се защитят задължителните изисквания за корпоративните и другите лобисти при разработването на политиката на ЕС, за да се докаже ангажираността на Парламента за провеждане на всеобхватен, балансиран и прозрачен дебат.

ЕП не трябва да отхвърля акцента, поставен от Комисията, върху връзката между конкурентноспособността и КСО, отчасти защото тя предлага нова политическа визия, и отчасти защото като следва анти-регулаторен подход, Комисията е подценила подхода за „създаване на стойност” към КСО, ръководена от възможностите на бизнеса за разработването на нови социално и екологично иновационни продукти и процедури от компаниите на ЕС.

Парламентът трябва да признае обаче, че компаниите изправени пред конкуренция, които гледат да приемат по-малко строги стандарти за КСО, малките предприятия, които се срещат с множество и противоречиви изисквания от страна на компаниите, които те снабдяват, инвеститорите и потребителите, които намират информацията на базата на която искат да направят етичен избор объркана и несигурна - всичко това означава, че трябва да отхвърлим подхода „всичко върши работа” спрямо КСО, приет от Комисията, и да се върнем към идеята за ‘сближаване’, която те преди това застъпваха. Като се подкрепя един по същество незадължителен подход, като се „избират победители” измежду инициативите по КСО (въпреки че това не са отделни компании) и се отхвърля метода – „един е подходящ за всичко” - можем да приемем подход, който е по-подходящ за сегашния дебат, но все още има голяма подкрепа в самата бизнес общност.

За да се ‘деполяризира’ нашият дебат за задължителните и доброволните подходи, ЕП трябва да се ограничи с повтаряне на нашите позиции от 2002 и 2003 г. за един нов единствен нормативен акт за интегриран, екологичен и финансов доклад от компаниите – поне за по-големите. Нито повече нито по-малко. Това е последната „подходяща нормативна уредба” – просто изискваща прозрачност, така че доброволните пазарно базирани реакции да бъдат осъществявани от потенциалните новоназначени служители на компаниите, инвеститорите и потребителите.

Вместо да препоръча допълнително ново законодателство извън тези рамки, Парламентът може да подкрепи насърчаването от ЕС на КСО като се използва съществуващото законодателство, политиката и програмите на ЕС. В Съобщението се споделят тези цели, но парламентът може да помогне за някои от детайлите, които Комисията реши да избегне.

Компаниите се приканват да разгледат в бизнес обзорите социалното и екологично влияние, като част от три отделни регламента на ЕС за корпоративно управление. Трябва да призовем към значителни усилия за повишаване на информираността относно тези разпоредби, подкрепа за тяхното ефективното транспониране в целия ЕС и консултиране по въпроси за „материалността” и другите начини за укрепване на тези разпоредби занапред. Не трябва да има изкуствено разделение между КСО и въпросите за корпоративната отчетност и управление.

В момента равнището на ЕС са в ход важни и истински инициативи, за насърчаване на КСО, за пълно спазване на международните стандарти и подхода с участието на всички заинтересувани страни и те трябва да се подкрепят. Проекто-резолюцията препоръчана на Парламента е изготвена в резултат на подробни дискусии с Инициативата за КСО в Европа, Европейския форум за социални инвестиции, Европейската академия за бизнес в обществото и много други.

Комисията се приканва към повишаване на информираността и прякото прилагане на съществуващите политики за подвеждаща реклама, чужди преки инвестиции и обществени поръчки, включващи изграждане на лаборатория на Алианса, за да се изпрати силен сигнал в полза на отговорния бизнес. Това напълно съответства на препоръка 7 на Форума на заинтересуваните страни, напълно подкрепена от представители на бизнеса, в полза на „правна рамка … за да се даде възможност на компаниите, които искат да напреднат чрез КСО, да се възползват от това на пазара както в Европейски съюз, така и в целия свят”.

В институционален аспект, намерението е да се създаде институцията омбудсман на ЕС по КСО и Годишен доклад за състоянието на КСО, но е препоръчително Парламентът да не прибързва със създаването на европейски социален етикет, при който биха могли да възникнат проблеми, свързани с надеждността, в полза на разширяване на сътрудничеството и съответствието между съществуващите етикети- друг пример за сближаване.

И накрая, искам да предложа начин за обръщане на дебата по КСО в ЕС, който твърде често се е характеризирал от несъгласие, протакане и подозрение - в дебат изпълнен със силни емоции, ентусиазъм и ангажираност, които описах в началото.

ЕП трябва да се стреми да насочи дебата повече в контекста на глобалните стратегии по КСО. Компаниите се чувстват много по-спокойни при този подход за да се уталожат страховете, че действията на ЕС могат да ги поставят в неизгодна позиция спрямо международните конкуренти. Профсъюзите все повече преговарят в световен мащаб Международни рамкови споразумения, като признават световните пазари, на които оперират компаниите от ЕС. Активистите отчитат факта, че най-големите примери за нарушения на екологичните, трудови или човешки права стават в глобалната снабдителна верига на ‘северните’ компании на пазарите в ‘южните’ развиващи се страни и че крайната цел трябва да бъде изработването на една обвързваща международна конвенция за корпоративната отчетност – според обсъжданията на Срещата на върха за устойчиво развитие в Йоханесбург.

Комисията трябва да признае, че подобен подход не може да означава оттегляне от дейности на равнището на ЕС, и че той наистина поставя по-голямо предизвикателство за демонстриране на политическо мнение сред държавите-членки в полза на решителни действия на международно ниво. Председателствата на Германия, Португалия и Франция, които ще се редуват през следващите две години, са ентусиазирани да предприемат действия в тази област, и Парламентът трябва да предложи Европа да води международния дебат като свика международна конференция, за да направи преглед и придвижи ангажимента от Йоханесбург за „междуправителствени инициативи за корпоративна отчетност, Договарящата страна което да се отбележи петата годишнина. Аз предлагам също така двустранен диалог между ЕС и Япония в тази област.

Подобен подход означава и съгласувани усилия за интегриране на КСО в политиките на ЕС за развитието и търговията, включително пълно въвеждане в действие на Основните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия – което беше обещано, но не беше изпълнено.

Докато Специалният представител на ООН по бизнеса и човешките права открито разглежда регулативните реакции на дебата за КСО, а прочутата Световна инициатива за отчитане, произтичаща от Програмите за околната среда на ООН, открито се стреми към сближаване на инструментите на КСО с бизнеса, когато Глобалният договор на ООН отстрани 200 компании от своята инициатива, тъй като не са спазили изискванията му – Комисията също ще бъде изправена пред действителността и ще разбере, че подходът „всичко е подходящо”, застъпен в нейното Съобщение е остарял и старомоден.

Но ако ЕП успее да изготви резолюция, която да помогне за това механизмите за диалог по КСО в ЕС да станат ефективни и прозрачни, като насърчи Комисията да докаже думите си чрез конкретни действия, които явно да покажат ‘добавената стойност’ на подхода на ЕС в съществуващите политики и програми на ЕС и които същевременно няма да позволят Европа да изостане от международния дебат по КСО и да прокара поне част от визията и духа за глобалната КСО в нашите дискусии - тогава дебатът на Европа за КСО ще може да бъде възобновен.

29.11.2006

СТАНОВИЩЕ НА КОМИТЕТА ПО ИНДУСТРИЯ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ЕНЕРГЕТИКА

комитета по заетостта и социалните въпроси

по корпоративна социална отговорност: ново партньорство

(2006/2133(INI))

Докладчик: Гюнер Хьокмарк

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по индустрия, изследвания и енергетика призовава Комисията по заетостта, и социалните въпроси като отговорен орган, да включи следните предложения в своето предложение за резолюция

1.    Подчертава ролята на корпоративната социална отговорност (КСО) в приноса към устойчивото развитие и Стратегията от Лисабон що се отнася до въпроси като по-рационалното използване на природните ресурси, по-добри резултати от иновациите, намаляване на бедността, и по-голямо спазване на човешките права.

2.   Подкрепя инициативата на Комисията да създаде форум за диалог със заинтересуваните страни от държавите-членки и извън тях, който да улеснява обмена на добри практики и да повиши информираността за КСО на европейско равнище; подчертава че Комисията не трябва да предприема инициативи за установяване на още една излишна рамка, която да създаде правила, които не съществуват в държавите-членки.

3.    Подчертава, че участието на компаниите в дейности по КСО трябва да бъде доброволно и да има предвид актуалното състояние на пазара във всички държави-членки, както и тяхната бизнес култура, спазването на принципа на социално партньорство и политическите аспекти;, подчертава също така, че дейностите по КСО не могат да бъдат заместител на дейностите от публичния сектор, където подобни мерки правилно се изискват и трябва да бъдат независими от регулаторните рамки, които се прилагат за участниците в публичния сектор.

4.    Подчертава, че КСО трябва да се занимае с нови области, като например непрекъснатото образование, организацията на работата, равните възможности, социалното приобщаване, устойчивото развитие и етиката, така че тя да бъде допълнителен инструмент за управление на индустриалните промени и преструктуриране.

5.    Насърчава компаниите да вземат индивидуално решения за показателите за осъществяване на КСО; вярва, че дейностите по КСО, които не произлизат от компаниите, а са наложени отвън, могат да имат отрицателно въздействие върху желанието на компаниите да инвестират и търгуват с други компании, особено с развиващите се страни и могат да намалят възможностите за икономическо развитие и усилията за изкореняване на бедността.

6.  Подчертава значението на изграждане на доверие и консенсус и подкрепата за международно признатите принципи, като например Основните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, като се има предвид фактът, че няма универсална система за измерване на дейностите по КСО.

7.  Приветства диалога, който насърчава компаниите да създават разумен баланс между етичните аспекти, печалбата и конкурентноспособността; отхвърля представата, че усилията за повишение на печалбите са несъвместими с етичното поведение и отчита ползите за благосъстоянието на обществото и устойчивото развитие, получени в резултат на отворените и конкурентни пазари; подчертава етичното и търговско задължение никога да не се нарушават човешките права или свободи, които всички европейски компании трябва да спазват в своята дейност в трети страни; припомня положителното въздействие, които европейските компании могат да имат върху местните условия на труд и екологията, и значението на трансфера на ноу-хау и технологии, свързани с чуждите инвестиции и бизнес операции в страните-домакини; подчертава също отговорността на компаниите, които са работодатели в трети страни да не се възползват от натиска над гражданите; споделя мнението, че потребителите играят важна роля в икономиката.

8.   Счита, че международното измерение на КСО трябва да бъде стимул за изготвяне на основни насоки , които да поощрят разработването на политики от този род в целия свят.

ПРОЦЕДУРА

Име

КСО: ново партньорство

Процедурен номер

2006/2133(INI)

Отговорна комисия

EMPL

Становище от
  дата обявена на пленарна сесия

ITRE
15.6.2006

Разширено сътрудничество – дата обявена на пленарната сесия

 

Докладчик
  Дата

Гюнер Хьокмарк
20.6.2006

Предишен докладчик

 

Обсъдено в комисията

10.10.2006

28.11.2006

 

 

 

Дата на приемане

28.11.2006

Резултати от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

1

0

Членове присъствали на окончателното гласуване

Ян Брезина, Йержи Бузек, пилар дел Кастильо Вера, Гилес Чичестер, Ден Довер, Aдам герек, Норберт Гланте, умберто Гуидони, фиона Хол, Ребека Хармс, Eрна Хеникот-Шопгес, Романа Джордан Гизели, Вернер Ланген, Eугениус Maлдейкис, Реино паасилина, Mилослав рансдорф, Владимир Ремек, Teреза Риера Мадурел, Meхтилд Роте, пол Рюбих, Aндрес Taранд, катерин Tраутман, Николаос Вакалис, Aлехо Видал-Куадрас, Доминик Власто

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Пилар Аюзо, Гюнар Хьокмарк, ламберт ван Нистелроуи

Заместници според Разпоредба 178(2) присъствали на окончателното гласуване

 

Коментари (само на един език)

 

27.11.2006

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ И РАВЕНСТВО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ

За Комитета по заетостта и социалните въпроси

относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство

(2006/2133(INI))

Докладчик: Maри Панайотопулос -Касиоту

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенопоставеността на половете призовава Комисията по заетостта и социалните въпроси, както и отговорната комисия, да инкорпорира следните предложения в своето предложение за резолюция:

1.   Призовава държавите-членки и Комисията да подкрепят и насърчат съблюдаването на основните стандарти на Международната организация на труда като фактор в корпоративната социална отговорност (КСО) на предприятията в областите, в които те функционират;

2.   Припомня нуждата да се помогне на социалното и екологично отговорно предприемачество, за да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие; насърчава Комисията и държавите-членки да развиват и използват потенциала на жените в тази област, но счита, че една инициатива ще бъде социално отговорна само ако спазва всички права на своите работници

3.   Обръща внимание върху основната роля, която играят инициативите по отношение на зачитане на ценностите, които укрепват Съюза. Насърчава ги да предприемат подходящи и не-дискриминационни мерки за набиране на кадри, с оглед поощряване, в съответствие с националното и европейското законодателство, на наемането на работа на жени (повишаване на процента на заетост на жените с поне 60 % съгласно целите от Лисабон) и .лицата в неравностойно положение; призовава държавите-членки и Комисията да отдаде дължимото на компаниите с добрите практики в тази област, по-специално като се дават награди или други отличия;

4.   Призовава за отговорна политика за наемане на служители по отношение на групите, които са дискриминирани или са в неравностойно социално положение и хората, чийто работен капацитет е ограничен поради инвалидност.

5.   Моли държавите-членки и Комисията да насърчават КСО във всички европейски предприятия, функциониращи както във, така и извън ЕС; призовава Комисията да вземе предвид като част от работата на новия Алианс за КСО, създаването на харта за добра практика, към която да се придържат европейските компании;

6.   Подчертава че предприятията, проявяващи социална отговорност имат важен принос за компенсиране на неравенството, което засяга предимно жените и хората в неравностойно положение, вкл. и тези с увреждания, на пазара на труда, не на последно място що се отнася до достъпа до работни места, социални помощи,обучение, кариерно развитие и политика на справедливо заплащане; подчертава че предприятията трябва да провеждат тяхната политика за набиране на кадри в съответствие с изискванията на Директива на Съвета 76/207/EEC oт 9 февруари 1976 г. за прилагане на принципа за равнопоставеност на жените и мъжете по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване в длъжност, и условия на труд;

7.   Подчертава, че социално отговорното поведение включва спазване на националното законодателство и законодателството на Общността относно на равнопоставеността и не-дискриминацията във всички дейности на компаниите, вкл. и преместването на дейността.

8.   Подчертава ролята на социалните партньори при поощряване на наемането на работа на жени и борбата с дискриминацията, насърчава ги да предприемат инициативи, в рамките на КСО, да насърчат по-голямото участие на жени в бордовете на компаниите, работните съвети и органите за социален диалог;

9.   Подчертава че КСО трябва да включва приемането на политика насочена към насърчаване на висококачествена работна среда, в съответствие с националното и европейско законодателство, както и да се постигне по-добро съчетаване на работата със семейния живот;

10. Счита,че като част от КСО, компаниите трябва да спонсорират културните и образователни дейности които предлагат добавена стойност на европейската политика в областта на културата и непрекъснатото образование.

11. Призовава Комисията да насърчи в мониторинга на напредъка в осъществяването на КСО по-голямото участие на жените във Форума на заинтересуваните страни и обмена на информация и добри практики в областта на равнопоставеността на половете;

12. Призовава за цялостно разбиране на КСО, тъй като социалната отговорност на една инициатива не се ограничава само с отношенията на заетост, а също така включва и други области на живот.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

КСО: ново партньорство

Номер на процедура

2006/2133(INI)

Отговорна комисия

EMPL

Становище на
  Дата обявена на пленарната сесия

FEMM
15.6.2006

Засилено сътрудничство – дата, обявена на пленарната сесия

 

Докладчик
  Дата

Maри Панайотопулос-Касиоту
11.7.2006

Предишен докладчик

 

Обсъдено в комисията

5.10.2006

23.11.2006

 

 

 

Дата на приемане

23.11.2006

Резултати от окончателното гласуване

+:

–:

0:

15

0

0

Членове присъствали на окончателното гласуване

Eдит Бауер, Хилтруд Брейер, Илда Фигуейредо, Вера Фласарова, Зита Гурмай, Eстерr Херанц Гарсия, Ливия Ярока, Пия Eлда Локатели, Maри Панайотополу-Касиоту, Христа Претс, Eва-Брит Свенсон, Брита Tомсен

Заместници присъствали на окончателното гласуване

Aна Хедх, София инт Велд, Хайде Рюе

Заместници според Разпоредба 178(2) присъствали на окончателното гласуване

 

Коментари (само на един език)

...


ПРОЦЕДУРА

Заглавие

КСО: ново партньорство

Номер на процедурата

2006/2133(INI)

Отговорен комитет
  Заверка на датата оповестена на пленарна сесия

EMPL
15.6.2006

Комисии, от които е поискано становище
  дата, оповестена на пленарно заседание

DEVE
15.6.2006

ECON
15.6.2006

ITRE
15.6.2006

IMCO
15.6.2006

JURI
15.6.2006

 

FEMM
15.6.2006

 

 

 

 

Не представяне на становище (-а)
  Дата на решение

DEVE
11.7.2006

ECON
5.9.2006

IMCO
4.9.2006

JURI
11.9.2006

 

Разширено сътрудничество
  Дата, съобщена на пленарно заседание

 

 

 

 

 

Докладчици
  Дата

Ричард Ховит
19.4.2006

 

Предишни докладчици

 

 

Обсъждани в комисията

13.9.2006

4.10.2006

22.11.2006

18.12.2006

 

Дата

19.12.2006

Резултати от окончателното гласуване

+

-

0

25

15

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Ян Андерсон, Роселин Бачелот-Наркин, Eмин Бозкурт, Филип Бусхил-Maтюс, Aлехандро Серкас, Oле Кристенсен, Дерек Роланд Кларк, Луиджи Кочилово, Проинисиас Де Роса, Херълд Етъл, Карло Фатузо, Илда Фигейредо, Джоел Хасе Ферейра, Роджер Хелмер, Стивън Хю, Kaрин Джоунс, Oна Юкневичиене , Сеп Кустстатшер, Джийн Ламберт, Раймонд Лангендриес, Tомас Ман, Maрио Maнтовани, Ксаба Йори, Сиири Овиир, Maри Панайотополус-Касиоту, Яцек Протасиевич, Хосе Албино Силва Пенеда, Kaти Синот, Джийн Спаутц,Струан Стивенсон, Aн Ван Ланкер, Габриел Цимер

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Удо Булман, Франсоаз кастекс, Ричард Ховит, Хамила Мадейра, Клод Мораес, Роберто Mусачио, Eлизабет Шродер, Патриция Toя

Заместници според Разпоредба 178(2) присъствали на на окончателното гласуване

Жан-Пиер Оди

Дата

20.12.2006

Коментари
(само на един език)

 

Последно осъвременяване: 31 януари 2007 г.Правна информация