ДОКЛАД относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани с оглед на свеждането до минимум на нарастващото въздействие на кормораните върху запасите от риба, риболова и аквакултурите

10.11.2008 - (2008/2177(INI))

Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Heinz Kindermann

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно приемането на Европейски план за управление на кормораните с оглед на свеждането до минимум на нарастващото въздействие на кормораните върху запасите от риба, риболова и аквакултурите

(2008/2177(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството[1],

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно ролята на общата политика в областта на рибарството за въвеждането на eкосистемен подход за управлението на морската среда (COM(2008)0187),

–   като взе предвид Директива 79/409/ЕИО от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици[2] (Директива за птиците),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно реформата на общата политика в областта на рибарството („Пътна карта“) (COM(2002)0181)

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Стратегия за устойчиво развитие на европейската аквакултура” (COM(2002)0511),

–   като има предвид заключенията от заседанието на Съвета по земеделие и рибарство на 27 и 28 януари 2003 г. в Брюксел,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 1996 г. по проблема с кормораните на европейските рибни стопанства[3],

–   като взе предвид Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна[4]

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A6‑0434/2008),

А. като взе предвид бързото разпространение на територията на Европейския съюз на кормораните (Phalacrocorax carbo), чийто брой се е увеличил 20 пъти през последните 25 години и сега възлиза на най-малко 1,7-1,8 милиона птици,

Б.  като има предвид очевидните и устойчиви вреди, които тези птици нанасят на аквакултурните дейности и на запасите от многобройни видове риба по крайбрежията и вътрешните водоеми на много държави-членки на Европейския съюз,

В.  като има предвид, че един екосистемен подход към управлението на морските и крайбрежните зони и вътрешните водоеми изисква балансирана политика, която може да съгласува различните, но напълно легитимни цели на устойчивото използване на рибни запаси: опазването на птиците и съхраняването на разнообразната фауна от птици и риби, от една страна, и легитимният интерес на риболовците и рибните стопанства по отношение на икономическото използване на рибните запаси, от друга; като има предвид също така, че Регламент (ЕО) №1100/2007 на Съвета от 18 септември 2007 г. относно приемането на мерки за възстановяване на запасите от европейска речна змиорка,[5] дава пример за такъв вид политика,

Г.  като има предвид, че освен това в много държави-членки на ЕС кормораните са причинили доказани трайни вреди на растителността в определени географски области,

Д. като има предвид, че понастоящем липсва адекватна двустранна или многостранна координация на научно или административно равнище вътре в Европейския съюз или със засегнати трети държави, за справяне с и противодействие на това явление, особено по отношение на събирането на сигурни и широко приемливи данни относно общия брой на кормораните в ЕС,

Е.   като има предвид, че подвидът Phalacrocorax carbo sinensis (континентален корморан) беше заличен от списъка с видове птици, предмет на специални мерки за защита по отношение на местообитанията (приложение І на директивата за птиците) още през 1997 г. след като достигна благоприятен консервационен статус (Favourable Conservation Status) още през 1995 г., докато подвидът Phalacrocorax carbo carbo (Атлантически корморан) никога не е бил застрашен и никога не е бил включван в този списък,

Ж. като има предвид, че член 9 от Директивата за птиците разрешава на държавите-членки и регионите да предприемат временни мерки за защита за да се предотвратят „сериозни увреждания”, при условие, че това не накърнява защитните цели на Директивата (и по-конкретно благоприятния консервационен статус на въпросните видове птици),

З.  като има предвид, че рискът от „сериозни увреждания” нараства прекомерно с достигането на популацията от корморани в определен регион до абсорбционния капацитет (Carrying Capacity) на големия водоем на съответния регион, като по този начин значително намалява ефективността на местните мерки за защита,

И. като има предвид, че липсата на ясно определение на понятието „сериозно увреждане”[6], в Директивата за птиците, което да дава възможност на държавите-членки да предприемат непосредствени мерки за регулиране на популациите от птици, е довело до значителна правна несигурност сред националните администрации и е източник на потенциални социални конфликти,

Й. като има предвид, че заключенията на международни експерти по проблема с кормораните в Европа си противоречат, както показват заключителните доклади на REDCAFE[7], FRAP[8] и EIFAC[9],

К. като има предвид, че макар одобрението и финансирането на мерки за ограничаване на вредите, нанасяни от корморани, да са в сферата на отговорностите на държавите-членки и/или регионите, фактът, че корморанът е мигрираща птица означава, че устойчивото управление на популациите му може да бъде гарантирано само чрез координирани действия на всички засегнати държави-членки и региони с помощта на Европейския съюз,

Л. като има предвид, че раздел от съобщението на Комисията „Стратегия за устойчиво развитие на европейската аквакултура”, озаглавен „Щети нанесени от хищни застрашени видове” гласи: „Аквакултурните обекти могат да понесат значителни щети от хищни защитени диви видове птици и бозайници, които могат да доведат до значително да намаляване на печалбите на аквакултурните предприятия. Борбата с хищниците е трудна, особено в големи водоеми или лагуни. Ефикасността на приспособленията за сплашване е съмнителна, защото хищниците бързо свикват с тях. В случая с кормораните вероятно единственият начин за защита на рибните стопанства и аквакултурните дейности е управлението на продължаващите на растат диви популации”.

М. като има предвид, че на свое заседание на 27 и 28 януари 2003 във връзка със стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура, Съветът казва, че е „също така необходимо да се разработи обща стратегия за животните, които се хранят с риба (например кормораните).”

Н. като има предвид Основните насоки за управление на нивото на популациите от големите хищници[10], наскоро разпространени от Комисията, и по-специално по отношение на изясняването на понятията „благоприятен консервационен статус” („Favourable Conservation Status”) и „минимални жизнеспособни популации” („Minimum Viable Population”) и забележката, че може би ще бъде по-лесно да се постигнат защитните цели ако броят на някои видове се държи под теоретичния максимален абсорбционен капацитет на дадена област,

О. като има предвид, че различните мерки, прилагани досега на национално, регионално и местно равнище имаха очевидно нищожен ефект върху ограничаването на щетите, причинявани от популациите корморани,

П. като има предвид, че през последните години, наличните финансови средства за събиране на данни в сектора на рибното стопанство не са били използвани напълно (напр. бюджетен ред 11 07 02: Подкрепа за управлението на рибните ресурси (подобряване на научното обслужване)),

Р.  като има предвид, че дерогациите, приети наскоро в почти всички държави-членки в съответствие с член 9 от Директивата за птиците за намаляване на нанесените щети не са довели до трайно решаване на въпроса, въпреки значителните административни усилия и високата социална цена,

С. като има предвид, че въпреки многократните искания от засегнати страни (асоциации на рибари, аквакултурни стопанства, и т.н.), от представители на научните среди и от органи и представителства на държавите-членки и на регионите, Комисията не е готова да представи нови предложения за решаване на този общоевропейски въпрос,

1.  призовава Комисията и държавите-членки, чрез насърчаване на провеждането на редовни научни проучвания, да предоставят сигурни и общопризнати данни за общия брой и структурата, както и раждаемостта и смъртността сред популациите от корморани в Европа;

2.  предлага изграждането на сигурна и общопризната база данни, която да бъде актуализирана всяка година, чрез провеждането на систематични наблюдения на популациите от корморани и на развитието, броя и географското разпределение на популациите от корморани в Европа, с по-голямо участие на научните институти в областта на рибното стопанство и органите, занимаващи се с рибното стопанство;

3.  призовава Комисията да обяви търг и да финансира научен проект, който да разработи модел за оценка на общия брой и структурата на цялата популация от корморани на базата на наличните данни за броя да птиците в репродуктивна възраст, раждаемостта и смъртността сред кормораните;

4.  призовава Комисията и държавите-членки да създадат и поддържат подходящи условия за двустранен и многостранен обмен на научно и административно равнище, както в рамките на ЕС, така и с трети държави, като представят източника на данните, съобщенията, статиите или публикациите, и най-вече на статистическите данни, по такъв начин, че да става ясно, кои данни са от академични или официални източници и кои от асоциации и по-специално от природозащитни асоциации и асоциации за защита на птиците;

5.  призовава Комисията да направи сравнително проучване на противоречащите си заключения относно плана за управление на популациите от корморани на REDCAFE, от една страна, и FRAP и EIFAC от друга,

6.  призовава Комисията да създаде работна група с обвързващ мандат, която да направи, по систематичен начин и в рамките на една година, анализ на съотношението разходи-ползи при евентуално предприемане на действия за управление на популациите от корморани на равнище държави-членки, да прецени точността на този анализ на базата на логически и научни критерии и да представи препоръка; съставът на работната група следва да отразява степента на засегнатост на заинтересованите страни,

7.  призовава Комисията да представи стъпаловидна програма за управление на популацията от корморани, която да предвижда дългосрочно интегриране на популациите от корморани в култивирания ландшафт, без да застрашава целите на Директивата за птиците и Натура 2000 по отношение на видовете риба и морските и сладководните екосистеми,

8.  настоятелно призовава Комисията, в интерес на по-добрата правна сигурност и еднаквата интерпретация, да представи незабавно едно по-ясно определение на понятието „сериозно увреждане”, съгласно член 9, параграф 1, второ тире на Директивата за птиците,

9.  призовава Комисията също така да разработи по-обобщено ръководство относно същността на дерогациите съгласно член 9, параграф 1 от Директивата за птиците, включително да разясни терминологията, там където тя би могла да се тълкува двусмислено;

10. настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да насърчават устойчивото управление на популациите от корморани чрез засилена координация, сътрудничество и комуникация на научно и административно равнище и да създадат подходящи условия за съставяне на общоевропейски план за управление на популацията от корморани,

11. призовава Комисията да огледа всички съществуващи правни възможности за намаляване на щетите, нанасяни от популациите корморани на рибното стопанство и аквакултурата и да вземе предвид при по-нататъшното разработване на инициативата си за развитие на аквакултурата, положителното въздействие на един общоевропейски план за управление на популациите от корморани, и ако е необходимо в този контекст да предложи решения на проблема с кормораните,

12. призовава Комисията и държавите-членки да предоставят средствата, заделени в бюджета на ЕС за събиране на данни в рибарския сектор и по-специално от ред 11 07 02: подкрепа за управлението на рибните ресурси (подобрение на научното обслужване), за проучвания, анализи и прогнози за популациите от корморани на територията на Европейския съюз, като подготовка на бъдещето редовно наблюдение на този вид,

13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки..

• [1]  ОВ L 358 от 31.12.2002 г. стр. 50
• [2]  ОВ L 103 от 25.04.1979 стр. 1
• [3]  ОВ C 65 от 4.03.1996 г. стр. 141
• [4]  ОВ L 206 от 22.07.92 стр. 7
• [5]  ОВ L 248 от 22.09.2007 стр. 17
• [6]  член 19, параграф 1, буква а, второ тире
• [7]  REDCAFE (Reducing the Conflict between Cormorants and Fisheries on a Pan-European Scale) е проект, финансиран от Европейската комисия в рамките на Петата рамкова програма за изследвания и развитие, който бе завършен през 2005 г.
• [8]  FRAP (Framework for Biodiversity Reconciliation Action Plans) е проект, финансиран от Европейската комисия в рамките на Петата рамкова програма за изследвания и развитие, който бе завършен през 2006 г.
• [9]  EIFAC (European Inland Fisheries Advisory Commission) е регионален консултативен орган в на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) в областта на вътрешното рибно стопанство
• [10]  Виж: http://ec.europa.eu/environment/nature/conservation/species/carnivores/index_en.htm

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Кормораните (Phalacrocorax) представляват вид птици от разред пеликаноподобни (Pelecaniformes). Става дума за средно големи до големи водни птици, които гнездят на колонии и са разпространени в целия свят[1]. Най-разпространеният в Европа вид корморан е големият корморан Phalacrocorax carbo, представен от двата му едва различими под-вида Phalacrocorax carbo carbo („Атлантически корморан“) и Phalacrocorax carbo sinensis („Континентален корморан“). Кормораните могат да бъдат определени като вид птици, които са естествено срещащи се в диво състояние в Европа и могат да бъдат открити както на морските крайбрежия, така и във вътрешните водоеми. Във вътрешността те предпочитат най-вече обширни водоеми, но прелитат и в по-малки реки в планините, за да ловуват. Кормораните са частично мигриращи птици, които предприемат в по-голяма или по-малка степен дълги следгнездови миграции за разселване. Тези, които обитават предимно умерено хладните зони на северното полукълбо, мигрират през зимата на юг, често на разстояние от стотици километри.

Кормораните се хранят изключително само с риба, като дневната им нужда от храна е от около 400-600 г. риба. Кормораните са „опортюнисти“ по отношение на храната, тоест те нямат предпочитания относно определен вид риба, а се хранят с онези видове риба, които се хващат най-лесно в съответния водоем. Най-често улавят риби с дължина между 10 и 25 cм, но също така могат да се справят и с големи екземпляри, с дължина до 60 см и тегло от 1 кг.

При ловуване кормораните се гмуркат от повърхността по права линия надолу, активно преследват плячката, улавят я с човката си и я изваждат на повърхността. Тъй като са ярко изразени колониални птици, кормораните прелитат във водните басейни за ловуване най-често на големи групи. Обичайно всяка птица ловува индивидуално, но често и в групи от 25 до няколкостотин птици, които обкръжават рибата. Резултатът е, че за относително кратко време при отделни водни басейни може да бъде изяден голям процент от рибната популация. Поради факта, че кормораните като големи птици с дълга продължителност на живота започват да се размножават едва на възраст между 3 и 5 години, общата им популация в Европа вероятно се равнява на (минимум) 1,7 до 1,8 милиона птици[2].

Приетата през 1979 г. Директива за птиците (79/409/ЕИО), както и изведените от нея мерки за опазване на местата за размножаване, са довели до диспропорционален прираст на популацията на кормораните, които вече се заселват далеч извън местата, където традиционно се събират, за да се размножават, и в региони, в които те никога преди не са се срещали. Свръхпопулацията в много области на Европейския съюз доведе до непосредствено отражение върху местните рибни популации, респ. върху рибното стопанство, като присъствието на кормораните прерасна в проблем за цяла Европа.

За да се онагледи проблемът с рибните популации по крайбрежията и във вътрешните водни басейни, следва да се изтъкне, че при дневен прием на храна от 400-600 g риба кормораните годишно изяждат над 300 000 тона риба от европейските водни басейни. В много от държавите-членки горепосоченото количество многократно надвишава количеството годна за консумация риба, която произвеждат професионалният вътрешен риболов и рибовъдството. Така например 300 000 тона са повече от продукцията на аквакултури и риба на Франция, Испания, Италия, Германия, Унгария и Чешката република, взети заедно.

Особено тежки са загубите при вече застрашените видове риба, като змиорка, липан, скобар и другите видове от семейство пъстървови, както и при младите сьомги. Риболовът с мрежи страда не само от намалените възможности за улов, но също така и от преки вреди вследствие на разкъсани мрежи.

Досега не се е състояло координиране за територията на Европейския съюз на каквито и да било мерки, респ. хармонизиране на националната правна основа в тази област. Два проекта, финансирани от Европейската комисия в рамките на Петата рамкова програма за изследвания [3] - FRAP (завършен през 2006 г.) и REDCAFE (завършен през 2005 г.), включваха inter alia конфликта на интереси между рибовъдството и защитата на птиците в случая с кормораните, като стигнаха до различни заключения.

На международно равнище въпросът за кормораните бе дискутиран още през 1994 г. на срещата на Научния съвет на Бонската конвенция[4], като е дадена препоръка за изготвяне на план за управление на популацията на кормораните, която впоследствие обаче не доведе до конкретен списък от мерки за действие.

Официални становища на ЕС за обща стратегия за решаване на проблема с кормораните съществуват от 1996 г.[5] Наскоро, на конференцията си в Бон през ноември 2007 г., Европейската консултативна комисия за вътрешен риболов (EIFAC)[6] прие списък от конкретни препоръки за Европейски план за управление на популацията на кормораните. Болшинството на членовете на Агенцията на Общността за контрол на риболова (AFCA) също са се обявили в подкрепа на такъв план[7].

Позволените досега мерки в някои от държавите-членки целят почти без изключение единствено кормораните да не се допускат, съответно да се прогонват от определени водни басейни, тоест да бъдат отклонявани към други водни басейни, където опасността от вреди би била по-малка.

От значителния брой прилагани методи най-надеждно се оказа покриването на басейните при интензивните рибни стопанства. При по-големи езера и при открити водни площи, където покриването на басейните не може да бъде приложено, мерките бяха най-ефективни, когато действията за прогонване се подпомагаха от единични отстрелвания[8]. Ефективността на всички методи за прогонване – като се оставят настрана големите разходи - все пак е ограничена от това, че действат само тогава, когато общият брой птици в региона е сравнително малък и те могат да намерят достатъчно храна в други водни басейни, разположени на близко разстояние.

Мерките и намесата в размножителните колонии досега са били допускани в малко държави-членки, и то единствено – с изключение на Дания – по отношение на малък брой единични случаи.

Недостигът на места за размножаване досега бе единственият фактор, който трайно е ограничавал разпространението на кормораните. Други възможни мерки, като разрушаването на местата за гнездене, обезпокояване по време на размножаване или напръскване на яйцата с масло, поради различни причини са били твърде трудоемки и скъпи или политически противоречиви, за да бъдат прилагани систематично.

Правно положение

Корморанът е естествено срещащ се в природата вид птица и като такъв е включен в Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2. април 1979 година относно опазването на дивите птици[9]. За разлика от под-вида Phalacrocorax carbo carbo („Атлантически корморан“), който никога не е бил застрашен, под-видът Ph. carbo sinensis първоначално е бил включен в списъка на видовете птици от приложение I, за които важат конкретни мерки за защита. Той бе зачеркнат от този списък през 1997 г., тъй като този под-вид не е показвал неблагоприятно популационно състояние от 1995 г насам.

Тъй като корморанът не е посочен в списъците с видовете, които могат да бъдат ловувани съгласно Директивата относно опазването на дивите птици (приложение II, точка 1 и II, точка 2), регулярното му ловуване е изключено. Този вид птици, както и всички останали видове, срещащи се естествено в природата, по принцип се ползва с абсолютна протекция чрез забраната за умишлено ловене или убиване, умишлено увреждане или разрушаване на гнезда или яйца, както и за умишлено обезпокояване на птиците, по-специално през периода на размножаване.

Съгласно Директивата относно опазването на дивите птици[10], „за да се предотвратят сериозните увреждания върху селскостопанските култури и животни, горите, рибните стопанства и водите“ или „за защита на флората и фауната“ държавите-членки могат приемат дерогация от строгите мерки за защита в случаите, когато няма друго задоволително решение. За да се допусне подобно изключение е необходимо да са налице солидни доказателства за опасността от „сериозни увреждания“[11].

Поради липсата на обосновани доказателства относно увреждане на териториите за рибарство и на дивите животни и растения, които биха оправдали приемането на дерогация, подобни действия биха противоречали на Директивата за птиците. Понятието „сериозно увреждане“, предизвикано от един вид птици, в практиката се тълкува различно и поради това се нуждае от по-ясна дефиниция. Следователно одобряването на местни, респ. регионални мерки за намаляване на вредите, причинени от кормораните, е в компетенцията на държавите-членки, респ. техните провинции и региони.

През последните години се наблюдаваха различни ограничени във времето и пространството примери за това: така например разрешения за отстрелване за определени райони (Швеция, Полша, Италия, Дания, Германия, Австрия), за определени периоди от време (Румъния, Естония) или за фиксирани квоти (Франция, Обединеното Кралство, Словения); също така инцидентни разрешения за намеса в размножителните колонии (отсичане на дърветата, на които гнездят птиците, обезплодяване на яйца). От друга страна, в някои държави-членки, които имат важно значение и като размножителни райони (например Холандия, Финландия, Белгия), не са разрешени никакви мерки срещу кормораните, дори и в случай на доказани вреди.

Докладчикът е на мнение, че въпреки че първичната компетентност в тази сфера е на държавите-членки и подчинените им структури, е доказано, че чисто местните и/или националните мерки не са в състояние да намалят трайно въздействието на кормораните върху европейската рибна популация и рибното стопанство. Общи правно обвързващи действия, приети и прилагани в цяла Европа, биха били не само похвални, но и абсолютно необходими, и не на последно място биха гарантирали повече правна сигурност на всички участващи заинтересовани групи.

Един координиран план за действие, респ. план за управление за цялата територия на Европа, изглежда е единственото целево начало с оглед и на голямата мобилност на корморана като прелетна птица, което по никакъв начин не трябва да бъде възприемано в противоречие с целите на Директивата за птиците от 1979 г. Именно един такъв план би гарантирал основните цели по отношение на опазването, посочени в Директивата, особено „доброто състояние“ на видовете птици. Целта не е регулиране на популацията на кормораните като самоцел, а балансиране между различните, но напълно легитимни цели, в смисъла на трайно ползване на рибните популации: от една страна, опазването на птиците и съхраняването на многообразната фауна от птици и риби, и от друга страна, легитимният интерес на риболовците и рибните стопанства по отношение на икономическото използване на рибните популации.

За целта са необходими актуални и сигурни данни за действителната популация на кормораните, тъй като наличните към момента цифри не само варират в големи диапазони, а и често са свързани с различни сведения (подвидове, различни географски ограничения, размножаващи се популации и др.).

• [1]  Кормораните са едни от птиците с изключително широко географско разпространение. Срещат се на всички континенти с изключение на Антарктида, но липсват – тъй като се хранят само с риба – в континенталните и сухи, бедни на водоеми обширни региони на Централна Азия, Северна Америка и Африка.
• [2]  Данните се отнасят до трите европейски подпопулации Ph. carbo carbo (Норвегия, Британски острови, Западна Франция: умерено покачване от 30 000 на 39 000 двойки в размножителен период), западноевропейска популация на Ph. carbo sinensis (покачване от 5 000 на 136 000 двойки в размножителен период) и източноевропейска популация на Sinensis (Основна област на разпространение е района на Дунав, Черно море, Украйна: покачване от 5 000 на 113 000 двойки в размножителен период). Като практическо правило за приблизително изчисляване на общата популация може да се приложи формулата „брой птици в размножителен период x коефициент 2,8“ (Suter 1995). Подобни резултати се получават и при изчисляване на възрастовите групи от птици, които не са в размножителен период
• [3]  Виж: www.frap-project.net и www.intercafeproject.net: INTERCAFE, финансиран в рамките на програмата COST като продължение на REDCAFE, се очаква да бъде завършен през есента на 2008 г.
• [4]  Конвенцията за опазване на мигриращи видове диви животни (CMS); Виж: www.cms.int.
• [5]  Виж Резолюция на ЕП B4-0138/96 както и заключенията от заседанието на Съвета по рибарство на 28 януари 2003 г.
• [6]  Виж: ftp://ftp.fao.org/docrep/fao/010/i0210e/i0210e00.pdf.
• [7]  Виж: http://ec.europa.eu/fisheries/dialog/acfa090408_en.pdf.
• [8]  Между 1996 г. и 2002 г. провинция Бавария разреши отстрелването на близо 23 000 корморана, а Франция - около 30 000 през 2003-04 г., без това да се отрази значително върху броя на зимуващите в региона корморани.
• [9]  Публикувано в Официален вестник C 103 от 25.4.1979 г.
• [10]  Срвн. чл. 9, параграф 1, буква a), второ и трето тире.
• [11]  Представянето на „научни доказателства“ за причинено увреждане се изисква често, но не е необходимо за всеки отделен случай и в никакъв случай, когато увреждането вече е причинено. Съгласно Директивата достатъчни биха били и убедителни индикатори, че е налице опасност от сериозни увреждания. Все пак преценката за наличие на основания е от компетенцията на съответните органи.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.11.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 3 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Marie-Hélène Aubert, Iles Braghetto, Niels Busk, Luis Manuel Capoulas Santos, Paulo Casaca, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Avril Doyle, Emanuel Jardim Fernandes, Carmen Fraga Estévez, Hélène Goudin, Heinz Kindermann, Rosa Miguélez Ramos, Marianne Mikko, Philippe Morillon, Seán Ó Neachtain, Maria Grazia Pagano, Ulrike Rodust, Struan Stevenson, Catherine Stihler, Cornelis Visser
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Marie-Hélène Descamps, Michl Ebner, Véronique Mathieu, Josu Ortuondo Larrea, Raül Romeva i Rueda, Thomas Wise