Процедура : 2008/2097(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0445/2008

Внесени текстове :

A6-0445/2008

Разисквания :

Гласувания :

PV 18/12/2008 - 6.24
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0639

ДОКЛАД     
PDF 324kWORD 241k
13 ноември 2008 г.
PE 412.195v02-00 A6-0445/2008

относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на държава в следконфликтни ситуации

(2008/2097(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Nirj Deva

Докладчик по становище(*):

Luisa Morgantini, Комисия по правата на жените и равенството между половете

(*) Асоциирана комисия – Член 47 от Правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на държава в следконфликтни ситуации

(2008/2097(INI))

Европейският парламент,

- като взе предвид разпоредбите от Хага от 1907 г., четирите Женевски конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г.,

- като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

- като взе предвид всички конвенции на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

- като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и двата факултативни протокола към него,

- като взе предвид Устава на ООН и по-специално членове 1 и 25 от него и, в Глава VII, членове 39 и 41 от него,

- като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и протоколите към нея,

–    като взе предвид Декларацията на ООН за хилядолетието от 8 септември 2000 г., която очертава Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като съвместно установени от международната общност критерии за премахване на бедността,

–    като взе предвид Резолюция 60/1 от 24 октомври 2005 г. на Общото събрание на ООН относно резултатите от световната среща на върха през 2005 г. и по-специално параграфи 138–140 от нея относно отговорността за защита на населението от геноцид, военни престъпления, етнически чистки и престъпления срещу човечеството,

- като взе предвид мироопазващите и омиротворяващите операции на ООН в Конго (1962 г.), Намибия (1988 г.), Салвадор (1992 г.), Камбоджа (1992 г.), Сомалия (1992 г.), Югославия – Сърбия, Хърватска, Босна (1992–2002 г.), Хаити (1994 г.), Източна Славония (1995–1998 г.), Косово (1999 г.), Сиера Леоне (1999 г.), Източен Тимор (1999 г.) и ръководената от Обединеното кралство и САЩ мисия в Ирак, както и мисиите в Афганистан (2001 г.) под ръководството на ИСАФ на НАТО,

–    като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (1), изменено с решение № 1/2006 на Съвета на министрите на АКТБ-ЕС(2) („Споразумението от Котону“),

- като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейският консенсус” и подписана на 20 декември 2005 г.(3), и по-специално въпросите с отражение в различни области, изброени в раздел 3.3: демокрация, добро управление, права на човека, права на детето и на коренното население, устойчивост на околната среда, равенство между половете и ХИВ/СПИН,

- като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията, озаглавена „Европейският консенсус относно хуманитарна помощ“(4),

–    като взе предвид Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие(5) (Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)),

–    като взе предвид стратегическото партньорство между Африка и ЕС: „Съвместна стратегия Африка-ЕС“, подписано на срещата на върха ЕС-Африка през декември 2007 г.,

–    като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 19 ноември 2007 г. относно Западните Балкани,

–    като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 16 юни 2008 г. относно ръководните принципи на ЕС по отношение на децата при въоръжени конфликти,

- като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 13 и 14 ноември 2006 г. относно насърчаването на равенството между половете и интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете при управление на кризи,

–    като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 21 и 22 ноември 2005 г. относно стратегията на ЕС за Африка,

–    като взе предвид политическата рамка на Африканския съюз (АС) в областта на следконфликтното възстановяване и развитие (СВР), утвърдена от държавите-членки на АС по време на срещата на върха в Банджул, проведена от 25 юни до 2 юли 2006 г.,

–    като взе предвид десетте принципа за добро международно участие в нестабилните държави и ситуациите на нестабилност, подкрепени от Групата на нестабилните държави към Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР) и утвърдени на срещата на високо равнище на ОИСР/КПР на 3–4 април 2007 г. в Париж,

–    като взе предвид насоките на ОИСР/КПР относно реформа на сектора на сигурността и управлението,

- като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, одобрена от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

- като взе предвид определението за „преходно правосъдие“ в доклада на Генералния секретар на ООН през 2004 г., озаглавен „Върховенството на закона и преходното правосъдие в конфликтни и следконфликтни ситуации”(6),

- като взе предвид финансовия инструмент от 12 милиона евро, създаден от Комисията в рамките на Инструмента за стабилност, с цел оказване на помощ на временни трибунали и инициативи за преходно правосъдие по света,

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2007 г., озаглавено „ЕС в търсене на отговор за справяне със ситуации на несигурност – намеса в трудна среда с цел устойчиво развитие, стабилност и мир“ (COM(2007)0643),

–    като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно действията на ЕС в отговор на ситуации на нестабилност в развиващите се страни(7),

- като взе предвид съобщението на Комисията относно предотвратяването на конфликти COM(2001)0211 и програмата на ЕС за предотвратяване на сериозни конфликти, приета от Европейския съвет в Гьотеборг през юни 2001 г.,

- като взе предвид изявлението на председателството на ЕС, озаглавено „Върховенството на закона и преходното правосъдие в общества в конфликт и след конфликт“ от 6 октомври 2004 г.,

–    като взе предвид концепцията на ЕС за подкрепа на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (РДР), одобрена от Съвета на Европейския съюз на 11 декември 2006 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обвързване на помощ, възстановяване и развитие – оценка” (CОМ(2001)0153),

–    като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно актуалното състояние на отношенията ЕС-Африка(8),

- - като взе предвид резолюция № 3937/07 на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и доклада от юли 2007 г. на нейната комисия по политически въпроси относно доброто управление, прозрачността и отчетността по отношение на използването на природните ресурси на страните от АКТБ(9),

–    като взе предвид резолюция1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността и резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие върху цивилни граждани при конфликти,

–    като взе предвид „Схема за съвместна стратегия ЕС–Африка“, одобрена по време на осмата среща на министерската тройка ЕС–Африка на 15 май 2007 г. в Брюксел,

–    като взе предвид член 177 и член 181 от Договора за ЕО,

–    като взе предвид член 45 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по външни работи (A6-0445/2008),

А.  като има предвид, че половината от излизащите от конфликт държави изпадат отново в положение на конфликт в рамките на пет години и че 340 милиона от крайно бедните хора по света живеят в държави в нестабилна ситуация, като липсата на военни действия не води автоматично до утвърдена и дълготрайна стабилност и устойчиво развитие,

Б.   като има предвид, че ЦРХ определят последователни и обвързани с конкретни срокове цели за премахване на бедността в дългосрочен план; като има предвид че до 2010 г. половината от най-бедното население по света може би ще живее в държави, които са обект на или са изложени на риск от съпроводени с насилие конфликти(10),

В.   като има предвид, че изграждането на стабилни и устойчиви държави изисква изграждане на способна и подотчетна държавна администрация, в която да няма политическа намеса и корупция,

Г.   като има предвид, че наличието на прозрачен, отговорен и професионален сектор на сигурността е от основополагащо значение за създаването на условия за подпомагане на мира и развитието,

Д.  като има предвид, че акцентът на реформата на сектора на сигурността трябва да пада върху осигуряването на ефективна и легитимна държавна администрация, която да е прозрачна, подотчетна на граждански орган и да откликва на нуждите на обществеността,

Е.   като има предвид, че разпространението на малокалибрени оръжия и леко въоръжение стимулира конфликтите и престъпността, както и че три четвърти от документираните жертви на противопехотни мини през 2006 г. са цивилни граждани(11),

Ж.  като има предвид, че освен че имат трагични последици за развитието и правата на човека, съпроводените с насилие конфликти също така отблъскват чуждите инвеститори, което води до значително намаляване на растежа, отклоняват инвестициите от икономиката и основните услуги (според наскоро публикуван доклад(12), в резултат на въоръжен конфликт икономиката на една африканска страна се е свила с 15%); като в същото време един здрав частен сектор в крайна сметка може да създаде основа за устойчиви приходи за едно легитимно правителство,

З.   като има предвид, че дългосрочна стабилност може да се постигне само чрез ангажиране на всички заинтересовани страни, включително жените и малцинствата, в омиротворяването, националното помирение и националното изграждане,

И.  като има предвид, че комисиите за установяване на истината и помирение могат да помогнат на обществата при справяне с наследства от масови злоупотреби, да спомогнат за улесняване на диалога между общностите и бившите опоненти в конфликта и да допринесат за гарантирането на справедливост, обезщетения и реформи, които ще намалят вероятността от бъдещ конфликт,

Й.  като има предвид, че институционалната рамка, която би позволила развитието на гражданско общество, се основава на свободата на сдружаване и изразяване на мнение и на развитието на свободни медии под закрилата на закона,

К.  като има предвид, че в една устойчива и добре функционираща държава има нужда също така от силно гражданско общество, което да защитава хората от злоупотреби с властта, както и от свободен печат, който да се противопоставя на опити за превишаване на правомощията от страна на изпълнителните органи,

Л.  като има предвид, че държави в нестабилно положение трябва да бъдат насърчавани да позволяват на неправителствените организации (НПО) да работят без да бъдат излишно ограничавани от бюрократични закони за регистрация и от процедури, които пречат на развитието на истински ефективно гражданско общество,

М.  като има предвид, че една средностатистическа развиваща се страна се посещава 260 пъти на година от дарители и че през 2006 г. във всички развиващи се страни са били извършени 70 000 транзакции на дарителска помощ и че средната стойност на проект е била само 1,7 милиона щатски долара,

Н.  като има предвид, че според извършената през 2007 г. партньорска проверка на Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР) относно политиката на ЕО за сътрудничество за развитие, ЕС трябва да използва по-систематично анализите на конфликти в рамките на програмите и проектите на национално равнище с цел да се подобри тяхната ефективност и да се гарантира, че нямат отрицателно въздействие,

О.  като има предвид, че Комисията, в рамките на последващите действия по съобщението ѝ относно отговора на ЕС за справяне със ситуации на несигурност и последвалите заключения на Съвета и резолюция на Парламента, трябва да подготви План за изпълнение за 2009 г., като отчита опита и информацията, придобити посредством „пилотни действия”, и като средство за оценка на ефективността на различните инструменти на ЕС с оглед на тяхната оптимизация в областта на сигурността и развитието,

П.  като има предвид, че освен определянето на шест пилотни държави (Бурунди, Гвинея Бисау, Хаити, Сиера Леоне, Източен Тимор и Йемен), обсъжданията, които започнаха между Комисията, Съвета, Европейския парламент и гражданското общество като част от последващите действия по гореспоменатото съобщението на Комисията относно отговора на ЕС за справяне със ситуации на несигурност, все още не са направили възможно предприемането на конкретни мерки на място,

Р.   като има предвид, че европейски предприятия присъстват и имат интереси в конфликтни зони,

1.   подкрепя „отговорността за защита”, така както е потвърдена от ООН и подчертава обвързаността на ЕС и на неговите държави-членки с нея; подчертава, че „отговорността за защита” следва да се разглежда като средство за допринасяне за сигурността на хората; като подчертава, че самата държава носи основната отговорност за предотвратяване на геноцид, военни престъпление, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството срещу населението ѝ, по-силно подчертава отговорността на всяко отделно правителство за защита на собствените му граждани;

2.   изисква изпълнението на декларацията на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан, направена в неговия доклад за 2000 г. пред Общото събрание: „държавният суверенитет предполага отговорност, а основната отговорност за защита на населението се носи от държавата; там където населението търпи сериозни страдания в резултат на вътрешна война, размирици или провал на държавата и въпросната държава не желае или не може да спре това, принципът за ненамеса отстъпва на международната отговорност за защита“;

3.   счита, че процесите на укрепване на мира и изграждане на държавата преминават през две фази: фаза на стабилизиране при която ударението пада върху сигурността, законността и реда и гарантирането на основните услуги; и втора фаза на държавно изграждане при която ударението пада върху управлението и институциите, които го осъществяват, като:

а) втората фаза не трябва да започва преди страната да се стабилизира, тъй като институции, изградени преди стабилизацията, ще отразяват характера на конфликта, а не това от което страната има нужда за стабилен и траен мир;

б) по време на фазата на държавно изграждане е важно да се правят компромиси, за да се спазват стандартите и да се отговори на очакванията на гражданите на съответната страна, а не на идеалите на силите, осъществили интервенцията;

в) по време на фазата на държавно изграждане, силите, осъществили интервенцията, трябва да предадат отделните институции на местните органи; точно през този период могат да се очаква евентуални неуспехи, които трябва да бъдат приемани, при условие, че не застрашават напредъка на съответната страна като цяло;

4    подчертава значението на фокусирането върху основните причини за конфликтите в политическите диалози между ЕС и трети страни и в програмите за сътрудничество в областта на развитието, така че да се разработят механизми за ранно известяване за държави, които не се справят със задълженията си, като се наблюдават възможни предвестници или индикатори за гражданско насилие, като исторически деления, проблеми между етнически групи и племена, религиозни конфликти, неравенство и бедност; в този контекст подчертава по-специално необходимостта от заделянето на нови средства за приспособяване и опазване на околната среда като начин за предотвратяване на възникването на конфликти, свързани с изменението на климата и околната среда;

5    призовава Комисията да определи предотвратяването на конфликти като тема от сътрудничеството за развитие с отражение в много области и да интегрира чувствителността към конфликти и анализа на конфликти в съществуващите и в нови политики, в стратегическите документи на държавно и регионално равнище и във всички съответни финансови инструменти за външно сътрудничество;

6.   припомня, че мирът не представлява единствено отсъствието на война, че няма мир без справедливост и че прекратяването на военните действия не води задължително до сигурност за мъжете и жените; също така припомня важната роля на жените за предотвратяването и разрешаването на конфликти и за изграждането на мира и подчертава значението на тяхното равнопоставено участие и пълно ангажиране във всички усилия за поддържане и насърчаване на мира и сигурността;

7.   изразява твърда убеденост, че трябва да бъдат положени всички възможни усилия, за да се гарантират минимални стандарти при предоставяне на основни услуги за засегнатото от конфликтите население, по-специално по отношение на достъпа до храна, чиста вода и хигиенни условия, лекарства, здравни грижи (включително грижи за репродуктивното здраве) и лична сигурност; в краткосрочен план осигуряването на стоки и услуги от първа необходимост трябва да има предимство пред съображенията за устойчивост;

8.   счита, че в следконфликтни ситуации следва да има координация между укрепването на мира, хуманитарната помощ и дейностите за развитие в съответствие със стратегическата рамка „Обвързване на помощ, възстановяване и развитие” и да се осигури съгласуваност на връзката между сигурност и развитие;

9.   счита за необходимо отчитането на измерението на половете при разглеждането на въпросите на бежанците и вътрешно разселените лица, включително при планирането на лагери за бежанци;

10. подчертава необходимостта от задълбочаване на гражданско-военната съгласуваност; заема становището, че в следконфликтни ситуации преходът от военна към гражданска сигурност трябва да се извърши веднага, щом това стане осъществимо от практическа гледна точка, както и че международните сили следва постепенно да бъдат допълвани и заменяни от национална и регионална гражданска полиция с необходимата професионална подготовка, като се гарантира висок приоритет на справедливото прилагане на върховенството на закона и на административните процедури към всички групи, участвали в конфликта;

11. подчертава необходимостта от постигане на баланс между гражданските и военните компоненти на помощта за развитие, за да се гарантира функционирането на основните услуги, свързани с инфраструктурата и управлението, без да се омаловажават изискванията относно възстановяването, реабилитацията и поставянето на ново начало на демократичните и икономически процеси;

12. призовава за насърчаване на правата на човека чрез подкрепа на обучението в тази област в армията и полицията (включително провеждането на кампании относно човешките и гражданските права на засегнати групи от населението); за създаване на генералщабни школи, в които да се преподават международните стандарти в областта на гражданската и военната полиция; за изработване на кодекс за поведение на служителите в областта на сигурността, за разграничаване на областите на отговорност на полицията и армията, за създаване на бюра на омбудсмани по въпросите на правата на човека и комисии по правата на човека, както и за организиране на обучение в областта на правата на човека за местните органи и държавните служители;

13. подчертава съществената необходимост военният капацитет на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) да продължи да се развива, с цел Европейският съюз и неговите държави-членки да бъдат в състояние да допринасят по-добре за стабилизирането и развитието на следконфликтните общества;

14  счита, че е жизненоважно да се търси решение за преодоляване на причините за нестабилността и проблемите на следконфликтните общества чрез съчетание от граждански и военни мерки; отбелязва, че без гаранциите за сигурност на мироопазващите сили на място не може като цяло да се реализира съществената предпоставка за стабилността в раздираните от конфликти общества (т.е. сигурността на физическите лица и тяхното имущество);

15. подчертава, важността на реформата на сектора за сигурност (РСС) и на процесите на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (РДР) като основни фактори за гарантиране на траен мир и устойчиво развитие; призовава Съвета и Комисията да ускорят изпълнението на място на политическата рамка на ЕС за РРС и на концепцията на ЕС в подкрепа на РДР, с оглед увеличаване на ролята, съгласуваността и ефикасността на действията на ЕС в тези области; призовава за увеличаване на финансирането от Общността за РСС и РДР, като се отделя специално внимание на онези страни, в които ЕС вече е разположил мисии на ЕПСО; призовава всяка финансирана от Общността дейност в областта на РСС и РДР, целяща подкрепа на операции на ЕПСО в конфликтни и след-конфликтни сценарии, да бъде взета предвид възможно най-скоро в етапа на планиране на операции, по-конкретно в проучвателната фаза или по време на разработването на Концепции за управление на кризи/концепции за операции (CONOPS);

16. подчертава, че РСС може да бъде ефективен инструмент за засилване на дипломацията и отбраната, като в същото време намалява дългосрочните заплахи за сигурността, като способства за изграждането на стабилни, благоденстващи и мирни общества; РСС трябва да включва възстановяването или реформирането на институции и ключови министерски постове, които поддържат и осигуряват надзор на безопасността и сигурността на страната домакин и нейното население;

17. изисква от ЕС, при оказване на подкрепа за следконфликтна РСС, да включи перспективата на половете под формата на обучение по въпросите на половете и експертни мнения относно конституцията, изборите, полицейските сили и съдебната власт;

18. заема становището, че бившите бойни лидери трябва да се откажат напълно от насилието преди интеграцията им в официални институционални структури, които насърчават съвместното управление, като същевременно се гарантира, че обществеността и всички заинтересовани страни получават непрекъснато информация и са ангажирани във всички разисквания относно условията на съвместното управление;

19. подчертава значението на възприемането на ориентиран към половете подход при договарянето и прилагането на споразумения за мир, така че да бъде насърчавана конституционната защита на правата на жените;

20.  поради факта, че мнозинството от жертвите при конфликтни ситуации са пострадали от малокалибрени оръжия и леко въоръжение (МОЛВ), призовава Европейската Комисия и Съвета спешно да предприемат последващи действия на решението на Съда на Европейските общности от 20 май 2008 г. относно компетенциите на Общността за борба срещу разпространението на МОЛВ, като ускорят изпълнението на европейската стратегия за борба срещу незаконното натрупване и трафик на МОЛВ и муниции за тях, и като напреднат с планирането на предоставяните от ЕО финансови средства, по-специално от Европейския фонд за развитие и от Инструмента за стабилност, за свързани с МОЛВ програми, които да бъдат изпълнявани на място; предлага многостранните и регионалните финансови институции да предприемат мерки, там където е целесъобразно, за установяване на свързани с МОЛВ програми в рамките на кампаниите за преустройство и възстановяване в следконфликтни райони и на усилията за консолидиране на въпросите на управлението, подобряване на законодателството и увеличаване на операционния капацитет на правоприлагащите органи по отношение на МОЛВ; призовава Съвета и Комисията да продължат да насърчават разработването на международен, правнообвързващ договор в областта на търговията с оръжия както на двустранна, така и на многостранна основа;

21. счита, че доброволното завръщане на бежанците и вътрешно разселените лица (ВРЛ) трябва да бъде основен приоритет, като същевременно им се гарантира сигурна прехрана, по-конкретно чрез предоставяне на ефективни здравни и образователни услуги (включително кампании за ограмотяване сред жените) и възможности за трудова заетост, и че то трябва да се осъществи посредством междугрупов диалог, обучение в областта на мира, международно придружаване, борба с предразсъдъците и обучение по отношение на разнообразието, ангажиране на бившите воюващи в общността, процедури за обработка на териториални искания и лекуване на травмите; при съвместимост на етническия и религиозния профил, ВРЛ следва да бъдат заселени из цялата страна и върнати в собствените им села и градове, а не съсредоточени в големи групи, което може да доведе до конфликти и насилие;

22. подчертава необходимостта от това, жените да завършат и да продължат своето образование след конфликта; счита, че за тази цел е необходимо активно да се насърчава възобновяването на обучаването по време на възстановяването на страната;

23. решително подчертава необходимостта от провеждане на консултации с местните организации на жените и международните женски мрежи за мир и подкрепа за тях; препоръчва предоставянето на политическа и финансова подкрепа, обучение, изграждане на капацитет и техническа помощ, включително по въпросите на преговорите за мир и на разрешаването на конфликти по ненасилствен начин;

24. поддържа становището, че държавите-членки имат морално задължение да предоставят убежище на бежанците, които бягат от зони на конфликт; счита, че това задължение може да се изпълни само въз основа на разделяне на тежестта между държавите-членки; освен това счита, че държавите-членки следва да оказват активно помощ на бежанците, които желаят да се завърнат в своите страни по произход след края на съпроводен с насилие конфликт;

25. потвърждава първостепенното значение на справедливата политика в областта на миграцията спрямо развиващите се страни; отбелязва, че миграцията може да се превърне в положителна сила в процеса на развитие, предимно чрез парични преводи, изпращани от мигрантите, които живеят в ЕС, чрез намаляване на изтичането на мозъци, чрез улесняване на миграцията в обратна посока, както и чрез предотвратяване на трафика на хора;

26. подчертава, че трябва да се предприемат действия за насърчаване на събирането на семействата и реинтеграцията на засегнати от въоръжени конфликти деца и за гарантиране на достъп до образователни програми, професионално обучение и психологическа подкрепа, като се отчитат специфичните нужди на момичетата;

27. призовава за ефективно изпълнение на предложението на Комисията за РДР на бивши бойци; включително реинтеграция на бойците в гражданското общество чрез предоставянето на храни, палатки, одеала, медицинска поддръжка и цивилни дрехи; осигуряване на транспортирането на бившите войници до родните им места или до места по техен избор; подкрепа за програми за пенсиониране на политически служители или военнослужещи, осигуряване на жилища за бивши войници, схеми за подпомагане на заплащането; организиране на курсове за гражданско обучение на бивши войници и програми за психологическо възстановяване за бивши бойци и целево заделяне на допълнителни средства за схеми за осигуряване на трудова заетост и програми за създаване на нови работни места;

28. посочва, че програмите за РДР следва да включват специфични разпоредби за бивши военнослужещи от женски пол;

29. подчертава, че борбата срещу явлението на деца военнослужещи и на момичета, набирани във въоръжените сили и подлагани на сексуален тормоз, се обединява с борбата за подобряване на ежедневието на жените, които живеят в региони в процес на укрепване на мира и изграждане на нация след конфликт;

30. изразява становището, че РДР следва също така да бъдат насочени към социалното и икономическото развитие и да обезпечат програми за финансова помощ за спешни нужди;

31. счита, че отговорността на местно равнище за процеса на укрепване на мира е от съществено значение за гарантиране на дългосрочна стабилност;

32. счита, че международните дарители следва да отчитат регионалните и местните условия при разработването на политика за възстановяване на стабилността и демокрацията, като се опират на придобития опит в насърчаването на икономическото развитие в обществата в следконфликтни ситуации;

33. отбелязва, че една подходяща стратегия на помирение трябва да отчита ролята, която жените играят в процесите на утвърждаване на мира; подчертава, че в програмите за помирение трябва да се включват специфичните потребности на децата, засегнати от въоръжени конфликти;

34. счита, че държавна легитимност може да бъде изградена само чрез добро и ефективно управление; подчертава, че институциите, изборните процедури, регистрацията на гласоподавателите и избирателните списъци, идентифицирането на гласоподавателите и механизмите за борба с корупцията трябва да бъдат възможно най-прозрачни и подлежащи на отчетност, тъй като са предпоставка за защитата на правовата държава, правата на човека, демократичните институции и достойнството на населението, както и за икономическото развитие, инвестициите и търговията;

35. счита, че фактори като правова държава, стабилна валута, свободен пазар, ефективна и компетентна държавна администрация, независима съдебна власт, некорумпирани законодателни и изпълнителни органи, съставляват средствата, посредством които отделните лица и общности със своя труд и предприемчивост могат действително да увеличат богатството на своите нации;

36. призовава за създаване на широко специализирани съвети за инвестиции с цел насърчаване на приоритетни отрасли, които могат да привлекат преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които да създадат нови работни места извън традиционните селскостопански отрасли, чрез подкрепа на развитието на либерални инвестиционни кодекси и свободни от данъци индустриални зони;

37. призовава Комисията да създаде звено за дерегулация, което да съветва излизащите от конфликт държави как да изградят своята икономическа инфраструктура и да премахнат бюрократичните проверки, които спират или забавят създаването на малки предприятия, откриването на банкови сметки и регистрацията на земя и фирми; ограничаването на използването на рисков капитал, когато е възможно, и данъчните стимули за формирането на предприятия следва да се прилагат по-специално чрез програми с подкрепа на бюджета;

38. счита за жизнено важно включването на жените в икономическите дейности в следконфликтните общества с цел подкрепяне на тяхното социално-икономическо оправомощяване и възможност за предприемачество и подчертава положителната роля на микрокредитите;

39. твърдо счита, че отговорността на местно равнище за сътрудничеството с ЕС в областта на развитието може да бъде укрепена чрез участието на националните парламенти, включително чрез взаимодействие и изграждане на капацитет между Европейския парламент и парламентите на страните партньори; включително чрез системи за поддържане на информационни и съобщителни технологии (ИСТ), съвременни технологии за гласуване, за обезпечаване на лични карти там, където няма свидетелства за раждане и други документи, свързани с гражданското състояние;

40. подчертава необходимостта от подкрепа за местните органи чрез предоставяне на подходящо обучение и споделяне на опит; във връзка с това припомня ангажимента на Европейския парламент към принципите и практиките на парламентарната демокрация;

41. подчертава, че при провеждане на избори в следконфликтна държава участието на жените следва да бъде подкрепяно посредством специфични програми и с квоти на всички равнища;

42. подчертава значението на независимия мониторинг на прозрачността и отчетността при използване на ресурсите, които могат да изиграят важна роля в следконфликтни ситуации, ако бъдат инвестирани в държавно изграждане; също така подчертава значението на борбата с всички форми на прахосване на средства, измама и корупция чрез подходящи антикорупционни механизми и бдителната подкрепа на гражданското общество;

43. подчертава необходимостта от ускоряване на изпълнението на Конвенцията на ООН за борба с корупцията (UNCAC), за да се попречи на източници на незаконни финансови средства да разпалват конфликти и да застрашават стабилизирането на следконфликтни ситуации, тъй като корупцията прави институциите неефективни, увеличава социалната маргинализация, изкривява процеса на вземане на решения и нарушава обезпечаването на основни услуги;

44.  подчертава, че подкрепата за местните общности, семействата, организациите на гражданското общество, включително организациите на жените, организациите за микрокредитиране и местните мрежи е предпоставка за всяка успешна политика на развитие; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да предоставят политическа и финансова подкрепа за местните организации за мир и права на човека, включително и по време на криза, по-специално чрез Инструмента за стабилност на ЕС и неговия компонент за реакции при кризи;

45.  подчертава, че в следконфликтни ситуации регистрацията на правата на собственост върху земя и регулирането на собствеността върху земята трябва да става в съответствие с международното право в областта на правата на човека, за да се предотврати незаконното присвояване на земя от правителства, частни дружества или управляващи елити, често за сметка на най-бедните и най-уязвимите, включително завръщащи се бежанци и ВРЛ; също така подчертава, че трябва да се положат усилия за укрепване на съдилищата, за да могат те по-добре да прилагат вещното и търговското право, по-специално в страни, в които жените имат по-нисък правен статус или са лишени от основни права на собственост;

46. отново изтъква своя ангажимент за защита на правата на жените и децата в следконфликтни ситуации, с крайната цел да се вземат нужните мерки за увеличаване правата на жените – задължително изискване за постигането на траен мир и стабилност;

47.  счита, че много развиващи се страни разполагат с основните природни ресурси, които са нужни за тяхното развитие, но лошото управление на природните ресурси като петрол и диаманти и свързаните с тях погрешни практики, тласкат държавите към нов цикъл от конфликти; изразява съжаление по повод на участието на различни (местни, регионални, международни и транснационални) действащи лица в злоупотребата с тези ресурси и тяхната експлоатация; настоятелно призовава държавите-членки да насърчават и подкрепят доброто управление на природните ресурси, както и да предприемат действия срещу експлоатацията и трафика им, особено там, където това допринася за избухване, ескалация или продължаване на въоръжен конфликт;

48. признава постиженията на процеса Кимбърли, на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост и на Плана за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията, призовава за тяхното утвърждаване и по-ефективно изпълнение и прилагане;

49. отново изтъква заключенията на доклада относно изменението на климата и международната сигурност, представен на 14 март 2008 г. пред Европейския съвет от върховния представител на ЕС и Европейската комисия(13), в който се предупреждава, че изменението на климата крие опасност от допълнително обременяване на вече нестабилни и податливи на конфликти държави и региони, като създава нови имиграционни потоци и засилва рисковете за сигурността на ЕС; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид съображенията, свързани с изменението на климата, в своите усилия за укрепване на мира;

50.  счита, че правосъдието е от решаващо значение за жертвите на конфликти и че националните съдилища, при наличието на функционираща, независима и обективна съдебна система могат да бъдат в по-добро положение от международните трибунали за военни престъпления да гарантират поемането на отговорност за националните съдебни процеси и за наказването на виновните лица; във връзка с това предлага, в следконфликтен контекст, да се проучи възможността за съставяне на карта на предишни нарушения на правата на човека, извършени по време на конфликта;

51. призовава за укрепване на съдебните системи посредством обучение на съдии и главни прокурори, конференции за реформата на съдебната система, независими системи за назначаване на магистрати, добро възнаграждение на съдебния състав, обезпечаване на оборудване за съдилищата, подобряване на съдебната администрация, водене на архив, управление на бюджета и личния състав и придобиване на съвременни технологии, включително компютри за проследяване на делата;

52. призовава опитни НПО да предоставят правна помощ за уязвимите групи, етническите малцинства, безимотните селяни и други маргинализирани групи и обучение на помощник-адвокати за увеличаване на достъпа до съдебната система;

53. счита за жизнено важно прекратяването на безнаказаното извършване на свързани с пола насилствени престъпления и, когато е осъществимо, изключването на тези престъпления от свързаните с амнистия разпоредби, както и гарантирането, че всички жертви на сексуално насилие, по-специално жените и момичетата, имат равна защита според закона и равен достъп до справедливост; като се има предвид неравностойното положение на жените и децата в много общества по отношение на достъпа до правосъдие, при необходимост следва да бъдат предприети съответни мерки;

54. подчертава, че е необходимо на жените, които са претърпели сексуално насилие, да бъде предоставен цялостен достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и до програми за повишаване на чувствителността, които ще помагат на тези жени да преодоляват предразсъдъците, пред които са изправени;

55. приветства приемането на Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално нейната формулировка, съгласно която сексуалното насилие е заплаха за международния мир и сигурност;

56. подчертава значението на отчитането на специалните нужди на децата, и по-специално момичетата, в следконфликтни ситуации, особено по отношение на образованието;

57. изразява задоволство от взаимодействието между ЕС и Международния наказателен съд (МНС); подчертава, че подкрепата на ЕС е от основно значение за утвърждаването на мандата на МНС; счита, че е от жизненоважна значение всички държави да подпишат и ратифицират Римския статут, за да се подобри работата, последователността и съгласуваността на системата на МНС; настоятелно призовава ЕС и държавите-членки на АС да се заемат незабавно с последователното изпълнение на всички издадени от МНС заповеди за арест във всички райони на конфликт;

58. настоятелно призовава държавите-членки да продължат борбата с безнаказаността, която представлява най-ефективното средство за предотвратяване на бъдещи нарушения на правата на човека, включително като подкрепят работата на установените на международно равнище трибунали;

59  подчертава, че трайният мир в много отношения зависи от участието и поемането на отговорност за мирния процес от общността, като този процес може да бъде легитимен и да успее единствено при равностойно ангажиране на жените с тяхната важна обществената функция и тяхната решаваща роля при производството на храни и осигуряването на благополучието на семейството, особено в развиващите се страни; призовава, като отчита, че жените и децата съставляват 80 % от бежанците, за оказване на специална подкрепа на жените и за признаване на тяхната жизненоважна роля за изграждането на мира и сигурността, и подчертава, че ролята на международната общност в подкрепата на мрежите на гражданското общество, които свързват местни, национални и международни инициативи, е от решаващо значение за мирния процес;

60. призовава за създаването на постоянни комисии за мир, които да включват влиятелни членове на всички партии с цел предотвратяване на избухването на насилие от голям мащаб;

61. счита, че определени организации на гражданското общество могат да служат за улесняване на диалога между групите в конфликт, при условие че това е съчетано с обучение в областта на ненасилственото разрешаване на конфликти и мира; подкрепя създаването на възможности за диалог чрез организирането на национални конференции, кръгли маси между спорещите страни, срещи на малки контактни групи на ниско равнище и обучение в областта на посредничеството на местните НПО, лидерите на общностите и ръководителите на традиционните институции;

62. призовава държавите-членки, изпълнявайки проектите за развитие, първо да изберат водещ партньор от своите редици, който да опрости механизмите за отчет (дори, когато финансовите средства за проекта идват от друга държава-членка) с оглед постигане на координация и съгласуваност между дарителите; включително да установи счетоводни стандарти относно изискванията за разкриване на информация по отношение на националните парламенти, местните органи и международните организации;

63. счита за необходимо да се поощрява едно по-видимо присъствие и по-активно участие на жените в средствата за масова комуникация и в обществените платформи, посредством които жените могат да изразяват своето мнение;

64. припомня, че регистрацията при раждане е основно човешко и гражданско право; подчертава, че регистрацията при раждане е от решаващо значение, най-вече по време на и след приключване на въоръжен конфликт, тъй като спомага за предпазване на децата от нарушаване на правата им, и трябва да се разглежда като основен въпрос на развитието;

65. подчертава необходимостта от отчитащ чувствителността към конфликти подход по време на целия цикъл на планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на програми за развитие с цел да се максимализират позитивните и сведат до минимум отрицателните им въздействия върху динамиката на конфликта; подчертава значението на систематичното провеждане на анализ на конфликта и на разбирането на движещите сили на конфликтите; счита, че въвеждането на съпоставими критерии е полезен инструмент при оценяването на въздействието на дейностите за сътрудничество за развитие;

66. призовава за активното ангажиране на съседните на конфликтната зона държави в плана за следконфликтно развитие и възстановяване заедно с международната общност;

67. призовава Съвета и Комисията да приемат регионален подход за справяне с положението във всяка отделна страна;

68. възнамерява да продължи да взема активно участие в работата, организирана от Комисията като част от последващите действия след гореспоменатото съобщение на Комисията относно действията на ЕС в отговор на ситуации на нестабилност; привлича вниманието на Съвета и на Комисията върху спешната необходимост тази работа, която досега беше твърде бавна, вече да започне да води до конкретни действия на място в ключови области като здравеопазване и образование и призовава Комисията да предоставя на Парламента пълна информация относно предприетите допълнителни стъпки с оглед на заключенията на проучванията на всяка страна и по-конкретно по отношение на използването на тези констатации за идентифицирането и разработването на последващи действия;

69. счита за необходимо всички делегации на ЕС в трети държави да включват координационен пункт по въпросите на равенството между половете, с подходящи мандат, умения и ресурси;

70. подчертава спешната необходимост населението на страни, изпаднали в състояние на несигурност, да усети положителни промени в собственото си положение и в положението в страната като цяло, и призовава Съвета и Комисията да не пренебрегват видимите аспекти на дейностите на място;

71. подкрепя Програмата на ЕС за предотвратяване на сериозни конфликти и мерките за сигурност и развитие, предвидени в Плана за действие на ЕС за 2009 г. и настоятелно призовава Комисията да възприеме като особено приоритетно прилагането на мерките, свързани с укрепване на мира;

72. подчертава важността на изграждането на капацитет сред служителите на ЕО за изпълнение на програми, отчитащи чувствителността към конфликти, чрез специализирани насоки и по-конкретно чрез разработването на кратко и ориентирано към съответните служители ръководство за чувствителността към конфликти, което се основава на системите за оценка на въздействието на конфликтите и мира и на ресурсния пакет за чувствителността към конфликти;

73. счита, че за да бъде ефективна, намесата в следконфликтни преходи трябва да бъде навременна, гъвкава и предсказуема;

74. подчертава, че всички мисии на ЕС (включително екипи за посредничество и преговори, полицейски и мироопазващи сили) следва да включват консултанти по въпросите на половете, обучение в основното направление по въпросите на половете и най-малко 40 % жени на всички равнища, включително на най-високо управленско равнище;

75. призовава Комисията да проведе изследване относно въвеждането на основно направление по въпросите на половете във външните мисии на ЕС;

76. посочва необходимостта от насочване на вниманието към въпросите на половете в изследванията на мира, предотвратяването и разрешаването на конфликти, мироопазващите операции, възстановяването и реконструкцията след конфликти, финансовите инструменти, стратегическите документи на държавно и регионално равнище и при планирането на всички външни интервенции;

77. подкрепя службата на специалните представители на ЕС като основния инструмент на ЕС за подпомагане на посредническата дейност при уреждането на политически проблеми и за насърчаване на трайна политическа стабилност в следконфликтни общества;

78. насърчава ЕС да разработи най-добрите практики по въпроси, изискващи широко сътрудничество между политически, военни и хуманитарни действащи лица и свързани с развитието действащи лица в областта на предотвратяването на конфликти, посредничеството, поддържането на мира, спазването на правата на човека и върховенството на закона, хуманитарната помощ, възстановяването и развитието в дългосрочен план;

79. призовава към разработване на план за действие на ЕС относно прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и изисква от Комисията да призове настоятелно страните партньори и държавите-членки на ЕС да разработят национални планове за действие; предлага преразглеждане на насоките на ЕС относно защитата на правата на човека и мисиите на ЕПСО с цел гарантиране на цялостно спазване на Резолюция 1325 и Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН;

80.  подчертава, че Комисията има задължение да подкрепя усилията на страните партньори да развият капацитет за демократична вътрешна отчетност (парламентарен контрол и капацитет за провеждане на одити), когато помощта на Общността се предоставя чрез бюджетна подкрепа; настоятелно призовава Комисията да изпълнява това свое задължение по един по-целенасочен и последователен начин; подчертава, че наличието на упълномощени звена за парламентарен контрол и одитни служби е основен фактор за постигане на устойчиво въздействие на бюджетната подкрепа на ЕС; призовава за разработване на механизми за мониторинг и надзор от страна на гражданското общество, така че то да има правото да контролира използването и въздействието на бюджетната подкрепа на ЕС;

81. призовава инвестиционните банки, включително Европейската инвестиционна банка, да се погрижат за това техните заеми и инвестиции в следконфликтни държави, особено в страни, богати на природни ресурси, да отговарят на стандартите за правата на човека и за опазване на околната среда и да не предизвикват напрежение;

82. оценява високо работата на създадената неотдавна Комисия на ООН за изграждане на мира; отбелязва необходимостта от сътрудничество с международните партньори, преди всичко с Обединените нации, по отношение на въпросите, свързани с предоставянето на помощи; настоятелно призовава държавите-членки да се погрижат за това системата на ООН да разполага с необходимите ресурси и да се отчита за подкрепата, която предоставя на процесите вътре в страните, в които участват Комисията на ООН за изграждане на мира и други органи на ООН;

83. подчертава, че помощта за развитие е изключително важен елемент от укрепването на мира и предотвратяването но конфликти в нестабилни държави, но помощта за развитие и помощта за решаване на конфликти не трябва да включва военни ресурси или компоненти;

84. препоръчва задължителното прилагане на етичния кодекс за служители на ООН, които служат в следконфликтни зони, и призовава за нулева търпимост по отношение на сексуално насилие, извършено от участници в мироопазващите сили или от служители на НПО;

85. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на кандидатстващите за членство страни, генералния секретар на ООН, Комисията на ООН за изграждане на мира, Комисията на АС, Изпълнителния съвет на АС, Панафриканския парламент и Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС.

(1)

ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(2)

ОВ L 247, 09.09.2006 г., стр. 22.

(3)

ОВ С 46, 24.02.2006 г., стр. 1.

(4)

ОВ C 25, 30.01.2008 г., стр. 1-12.

(5)

ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41.

(6)

(S/2004/616)

(7)

Приети текстове, P6_TA(2007)0540.

(8)

Приети текстове, P6_TA(2007)0483.

(9)

АКТБ–ЕС 3937/07/окончателен.

(10)

Изчисления на Департамента за международно развитие въз основа на прогнозите на Световната банка в „Global Economic Prospects 2006: Economic implications of Remittances

and Migration“, Световна банка, Вашингтон, 14.11.2005 г.

(11)

Доклад на Landmine Monitor за 2007 г. „Toward a Mine-free World"

(12)

Доклад Safer World, Oxfam на IANSA от октомври 2007 г. – „Africa's Missing Billions“

(13)

S113/08


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Това е един от най-важните доклади за годината. Той произтича от императивите, довели до създаването на Комисията на ООН за изграждане на мира на Световната среща на върха през 2005 г. и приема като свой приоритет следния проблем: половината от всички държави, излизащи от конфликт, отново изпадат в положение на конфликт в рамките на пет години. В момента по света се водят 42 граждански конфликта.

При изграждане на нации има две главни действащи лица. Първото и най-важното е самата страна в нестабилна ситуация. Без силна воля за излизане от конфликта и преориентиране към постоянен мир, връщането към състояние на конфликт е почти неизбежно. Второто главно действащо лице е международната общност, чиято роля е да подкрепя и подсилва възстановяващата се страна посредством финансови ангажименти и чрез запаса от знания и непосредствен опит на своите членове при установяването на това кое е ефективно при изграждането на нации и кое не е.

Планът „Маршал” е прекрасен пример за това как една единствена държава – САЩ – насърчи цяла Западна Европа да отхвърли войната и да прегърне постоянния мир.

Желаният път към мира лесно може да бъде очертан, но е по-трудно да бъде следван на практика. Теоретично този път води от война към мир и оттам до възстановяване и успех. Предметът на този доклад е правилната процедура за изпълнение на този модел, като той поставя специален акцент върху възстановяването като първостепенна цел за развитие при изграждането на нация.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МИР В СИТУАЦИИ СЛЕД КОНФЛИКТ

Непосредствени приоритети:

· създаване на зона на сигурност, в която да се работи;

· гарантиране на достъп до прясна вода и надзор над извозването и погребването на мъртвите съобразно местните обичаи, когато това е възможно;

· гарантиране на достъпа до храни, отопление (в зависимост от метеорологичните условия), електричество, хигиенни условия и основни медикаменти;

· осигуряване на видимо присъствие на ефективни правоохранители (полицаи) за поддържане на външни белези на ред и законност и предотвратяване на грабежи; изграждане на мрежа от местни информатори;

· стимулиране на местните лидери за съвместно управление и обезпечаване на услуги (в областта на здравеопазването и образованието) чрез местните общини.

Следващи приоритети:

Паралелно трябва да бъдат предприети следните действия, всички от които са основни елементи при изграждането на траен мир. От жизненоважно значение е да се изтъкне, че точният ред на изпълнението им варира в зависимост от нуждите в конкретната ситуация и трябва да се прилага по съответен начин.

1. Разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (РДР)

Както вече беше посочено, половината от излизащите от конфликт държави изпадат отново в положение на конфликт в рамките на пет години. Следователно създаването на „зона на сигурност” е фундаментална предпоставка за всичко, което ще последва – икономическо развитие, инвестиции и търговия, както и защита на свободите и достойнството на населението.

2. Съвместно управление (от военачалници към политически лидери)

Лидерите-бойци биват убедени да се откажат от насилието и да влязат в съвместно управление чрез институционални структури.

Едновременно с това активните и информирани граждани трябва да бъдат ангажирани в тези отношения на съвместно управление. На всички етапи трябва да има прозрачност. Необходимо е не само да се провеждат консултации с всички страни, а и да се вижда, че се извършват консултации с всички страни.

3. Правова държава

Част от причините, поради които толкова много държави в състояние на нестабилност изпадат отново в състояние на конфликт, се състоят в това, че скелетът на едно стабилно общество – неговите институции – не е достатъчно силен, за да задържи изкушението за връщане към по-непосредствени методи за въздействие върху посоката на събитията. Понякога институциите на практика могат дори да работят срещу стабилността. Същността на институционалното изграждане се състои в поддържането на правовата държава.

Освен това на този етап правовата държава трябва да бъде насочена към гарантиране на стабилен център. Институциите трябва да действат като центростремителна, а не като центробежна сила (те трябва да обединят противопоставящи се сили за съвместна работа, а не да действат в посока на по-голямо разделение на главни действащи лица, между които вече има напрежение)..

Изграждането на нация включва изграждане на институции: национални парламенти, демократизация и изборни процеси, борба с корупцията, прозрачност и отчетност. Основният инструмент за тази цел е ангажираност и отговорност на местно равнище за процеса.

4. Икономика

Конфликтите, съпроводени с насилие, отблъскват чуждите инвеститори и могат да намалят прираста на дадена държава средно с 2%. Създаването на обстановка, която да стимулира частната стопанска инициатива, е мощен инструмент за подобряване на икономическото положение на хората от развиващите се държави. Частната инициатива е движещата сила на този процес, следователно е необходимо да се съсредоточат усилията върху увеличаване на правата и възможностите на индивидите, за да им се позволи да реализират пълния си потенциал, и по-специално чрез включването на разселени лица в икономиката.

Условията за стабилна икономика, така както са възприети през 60-те години на миналия век от канцлера на Западна Германия Ludwig Erhard, са просперитет чрез конкуренция, ниски данъци, минимална регулация и стабилна валута.

Според изчисления на перуанския икономист Hernando De Soto, собствениците на недвижими имоти на стойност 9 трилиона щатски долара в развиващия се свят нямат официални документи за собственост. Докато тези имоти продължават да бъдат притежавани „неофициално”, за тях например не може да бъде използван ипотечен кредит.

Защитата на правата на собственост е от основно значение за развитието. Следователно важен приоритет на политиката на развитие трябва да бъде създаването и подобряването на поземлени регистри, осигуряването на ресурси за картографиране и регистрация на поземлените имоти и интелектуалната собственост, и прилагането на вещното право от страна на съдилищата. Пазарът не може да функционира, ако няма ефективна правна система, в която правата на собственост и договорните задължения да могат да бъдат установени и прилагани при разумна предсказуемост и бързина.

Защитата на интелектуалната собственост съхранява и стимулира творчеството и предприемачеството.

5. Гражданска полиция (включително служби за сигурност и разузнаване)

Наличието на прозрачен, отговорен и професионален сектор на сигурността е от фундаментално значение за създаване на условия за подпомагане на развитието. Много често в развиващите се държави и по-специално в държави, излизащи от конфликти, силите за сигурност не могат или не желаят да защищават гражданите. Там, където секторът за сигурност е бил инструмент за репресии в миналото, е от жизненоважно значение в реформата на сектора за сигурност (РСС) да участват местните общности, като така ще се предотврати нуждата те сами да се заемат с налагането на сигурност. Задължително е преходът от военна към гражданска сигурност да се извърши веднага щом това стане осъществимо от практическа гледна точка.

Следователно осигуряването на безопасност, сигурност и достъп до правосъдие за всички хора е приоритет с оглед намаляване на бедността и изграждане на мир. Създаването на местна гражданска полиция трябва да замени международния режим за опазване на законността, който беше въведен първоначално.

6. Разминиране и елиминиране на малокалибрени оръжия и леко въоръжение

Разминирането и разпространението на малокалибрени оръжия и леко въоръжение (МОЛВ) стимулират конфликтите и престъпността. Следователно всички усилия за подобряване на сигурността с цел да се позволи ускорено развитие трябва да стимулират действията, насочени срещу безотговорния трансфер на оръжия и разпространението на малокалибрени оръжия в обществата.

7. Гражданско общество

Ние трябва да утвърждаваме принципите на демокрация, свободни медии и достъп до точна информация. Свободата на сдружаване и свободата на словото са част от гръбнака на поддържането на гражданско общество.

Основният подход, който трябва да се следва при всички дейности по изграждане на мира, трябва да се основава на зачитането на основните ценности на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, правата на човека, правовата държава, справедливостта и равенството и отчетността на правителствата пред населението. Мнението на местните бенефициенти трябва да бъде в основата на усилията за изграждането на мира и на нацията.

8. Помирение и прошка

Този стълб на преходното правосъдие включва помирение на различните слоеве от населението, реинтеграция на бившите воюващи, на разселени лица, диалог сред групите в конфликт (излекуване на травмите и обучение в областта на мира), създаване на комисии за установяване на истината и помирение и усъвършенстване на системите за мирно разрешаване на споровете.

9. Военни престъпления

Геноцидът трябва да бъде наказан и да бъде видяно, че е наказан. Ако е необходимо, трябва да бъдат създадени трибунали за военни престъпления. По-добре е главните виновници да бъдат осъдени от национални съдилища, отколкото от международни.

10. Цели на хилядолетието за развитие и справедлив достъп до основни услуги за населението

Здравето, както и достъпът до питейна вода и хигиенни условия, е предпоставка за развитие. Продоволствената сигурност също трябва да бъде основен приоритет. Образованието е също така основен фактор за облекчаване на бедността.

Повечето от държавите с най-високи нива на детска смъртност са претърпели конфликти през последните години. Несигурната обстановка създава и условия за организирана престъпност. Трябва да се даде приоритет на производителния капацитет на развиващите се държави, тласкан от здрава и образована работна сила, тъй като той е основен фактор за изкореняване на бедността.

11. Равенство между половете

Жените са основни участници в процеса на укрепване на мира и изграждане на нация. Усилията за постигане на справедливо общество могат да бъдат ефективни, единствено ако на жените се гарантира пълноправно участие в мирните преговори и пълноценно присъствие в политиката, икономическия живот и в гражданското общество като цяло.

12. Справедлив достъп до устойчиви ресурси

Устойчивото и екологично използване на природни ресурси и справедливият достъп до тях са необходими за осигуряване на устойчиво развитие, включително за работа по проблемите на изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Сомалия е един добър пример какво може да се случи, когато този критерий е изпълнен в недостатъчна степен.

13. Чувствителност към конфликти

Помощта може да не играе положителна роля, ако главните действащи лица в развитието не отчитат или избягват да се заемат със свързани с конфликти въпроси. Осигуряването на помощ, без да се обръща внимание на влиянието на текущи конфликти върху развитието и сигурността на хората или чрез държави, които изолират определени етнически групи, също може да повиши риска от предизвикване или продължаване на даден конфликт. Оценки на конфликта трябва да бъдат извършвани рутинно, за да подпомагат вземането на програмните решения.

Чувствителността към конфликти също включва решения дали да се осигури подкрепа за бюджета на дадена държава или на конкретен сектор, дали по-голямата част от помощта да се предостави чрез държавата, как основното образование, здравеопазването и други програми за развитие ще гарантират, че имат положително въздействие върху причините в основата на конфликта и т.н. Оценките трябва да се основават на съществуващия опит от предишни оценки на конфликти и други обществени анализи – по-специално тези, които поставят акцент върху неравенството и социалното изключване. Следва да бъдат положени усилия да се разбере и да се обясни как предложената помощ и програми за развитие ще бъдат свързани с причините в основата на конфликта, както и с причините за бедността.

14. Ролята на международните институции (съгласуваност и последователност на международната общност)

Комисията на ООН за изграждане на мира е създадена с цел подобряване на международната помощ за подпомагане на излизащите от конфликт държави. По тази причина тя следва да получи политическа подкрепа и достатъчно ресурси, за да функционира ефективно и да изпълни своите цели на място.

От една страна много международни действащи лица наблягат върху необходимостта от по-добра координация в ситуации след конфликт, например в Демократична Република Конго, Сиера Леоне и Либерия, но въпреки постигнатия напредък, техните практически действия често пораждат несъгласуваност и конкуренция. Комитетът за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD DAC) извършва периодични прегледи на ефективността на оказваната от членовете на организацията помощ за развитие. Критериите за това следва да бъдат разширени, за да се оценява тяхната практика в ситуации след конфликти.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (8.10.2008)

на вниманието на комисията по развитие

относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации

(2008/2097(INI))

Докладчик по становище(*): Luisa Morgantini

(*)       Асоциирани комисии – Член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   припомня, че мирът не представлява единствено отсъствие на война, но и че няма мир без справедливост и че прекратяването на военните действия не води до сигурност за мъжете и жените; също така припомня важната роля на жените за предотвратяването и разрешаването на конфликти и за изграждането на мира и подчертава значението на тяхното равнопоставено участие и пълно ангажиране във всички усилия за поддържане и насърчаване на мира и сигурността;

2.   призовава към разработване на европейски план за действие относно прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и изисква от Европейската комисия да призове настоятелно страните партньори и държавите-членки на ЕС да разработят национални планове за действие; предлага преразглеждане на насоките на ЕС относно защитата на правата на човека с цел гарантиране на цялостно спазване на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН;

3.   приветства приемането на Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН, и по-специално нейната формулировка, съгласно която сексуалното насилие е заплаха за международния мир и сигурност;

4.   подчертава, че всички мисии на ЕС (включително екипи за посредничество и преговори, полицейски и мироопазващи сили) следва да включват консултанти по въпросите на половете, обучение в основното направление по въпросите на половете и най-малко 40% жени на всички равнища, включително на най-високо управленско равнище;

5.   посочва необходимостта от насочване на вниманието към въпросите на половете в изследванията на мира, предотвратяването и решаването на конфликти, мироопазващите операции, възстановяването и реконструкцията след конфликти, финансовите инструменти, стратегическите документи на държавно и регионално равнище и при планирането на всички външни интервенции;

6.   призовава Комисията да проведе изследване относно въвеждането на основно направление по въпросите на половете във външните мисии на ЕС;

7.   счита за необходимо всички делегации на ЕС в трети държави да включват координационен пункт по въпросите на равенството между половете, с подходящи мандат, умения и ресурси;

8.   решително подчертава необходимостта от консултиране и подкрепа за местните организации на жените и международните женски мрежи за мир; препоръчва предоставянето на политическа и финансова подкрепа, обучение, изграждане на капацитет и техническа помощ, включително по въпросите на преговорите за мир и на разрешаването на конфликти по ненасилствен начин;

9.   подчертава необходимостта от това, жените да завършат и да продължат своето образование след конфликта; счита, че за тази цел е необходимо активно да се насърчава възобновяването на обучаването по време на възстановяването на страната;

10. подчертава значението на възприемане на ориентиран към половете подход при договаряне и прилагане на споразумения за мир, така че да бъде насърчавана конституционна защита на правата на жените;

11. счита за жизнено важно прекратяването на безнаказаното извършване на свързани с пола насилствени престъпления и изключването на тези престъпления, при всяка възможност, от свързаните с амнистия разпоредби, както и гарантирането, че всички жертви на сексуално насилие, по-специално жените и момичетата, имат равна защита според закона и равен достъп до справедливост;

12. подчертава, че борбата срещу явлението на деца военнослужещи и на момичета, набирани във въоръжените сили и подлагани на сексуален тормоз, се обединява с борбата за подобряване на ежедневието на жените, които живеят в региони в процес на укрепване на мира и изграждане на нация след конфликт;

13. посочва, че програмите за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (РДР) следва да включват специфични разпоредби за бивши военнослужещи от женски пол;

14. изисква от ЕС, при оказване на подкрепа за следконфликтна реформа на сектора на сигурността, да включи перспективата на половете под формата на обучение по въпросите на половете и експертни мнения относно конституцията, изборите, полицейските сили и съдебната власт;

15. подчертава, че при провеждане на избори в държава в следконфликтна ситуация участието на жените следва да бъде подкрепяно посредством специфични програми и с квоти на всички равнища;

16. счита за жизнено важно включването на жените в икономическите дейности в следконфликтните общества с цел подкрепяне на тяхното социално-икономическо оправомощяване и възможност за предприемачество и подчертава положителната роля на микрокредитите;

17. подчертава, че е необходимо на жените, които са претърпели сексуално насилие, да бъде предоставен цялостен достъп до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и до програми, които ще помагат на тези жени да преодоляват предразсъдъците, пред които са изправени;

18. препоръчва задължителното прилагане на етичния кодекс за служители на ООН, които служат в следконфликтни зони, и призовава за нулева търпимост по отношение на сексуално насилие, извършено от участници в мироопазващите сили или от служители на НПО;

19. счита за необходимо отчитането на измерението на половете при разглеждането на въпросите на бежанците и вътрешно разселените лица, включително при планиране на лагерите за бежанци;

20. счита за необходимо да се поощрява едно по-видимо присъствие и по-активно участие на жените в средствата за масова комуникация и в обществените платформи, посредством които жените могат да изразяват своето мнение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.10.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

0

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Emine Bozkurt, Ilda Figueiredo, Věra Flasarová, Claire Gibault, Lissy Gröner, Zita Gurmai, Esther Herranz García, Anneli Jäätteenmäki, Lívia Járóka, Piia-Noora Kauppi, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Roselyne Lefrançois, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Zita Pleštinská, Christa Prets, Teresa Riera Madurell, Raül Romeva i Rueda, Eva-Britt Svensson, Britta Thomsen, Anne Van Lancker, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Mary Honeyball, Marusya Ivanova Lyubcheva, Maria Petre, Petya Stavreva


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (13.10.2008)

на вниманието на комисията по развитие

относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации

(2008/2097(INI))

Докладчик по становище: Willy Meyer Pleite

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   отбелязва, че мирът и стабилността водят до напредък в развитието и че липсата на военни действия, която характеризира следконфликтните ситуации, не води автоматично до утвърдена и дълготрайна стабилност; затова подчертава, че мирът, сигурността и продължителната стабилност са основни и първостепенни предпоставки за национално възстановяване в следконфликтни ситуации;

2.   подчертава колко е важно да се търси решение за преодоляване на първопричините за нестабилността чрез политики за развитие, които са в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и други социално-икономически, политически и културни мерки, които могат да създадат средата, необходима за предотвратяване на повторно избухване на конфликт, и които са насочени към премахване на бедността и насърчаване на икономическото, социалното и културното развитие, създаване на институционален и административен капацитет, подобряване качеството на живота на населението и утвърждаване на правовата държава; в този смисъл отбелязва значението на образованието, особено за младите хора и за жените, тъй като то допринася пряко за създаване на стабилност; изразява съжаление за невъзможността да се постигнат ангажиментите, предвидени в ЦХР, и за влошеното състояние на много от тях, главно на ангажиментите, свързани с образованието и здравеопазването (малария, ХИВ, детска и майчина смъртност);

3.   също така отбелязва необходимостта да се използват социални и икономически мерки, насочени към премахване на бедността и насърчаване на икономическото и социалното развитие, което може да създаде средата, необходима за предотвратяване на повторно избухване на конфликт;

4.   отбелязва, че е от първостепенно значение международната общност да поеме по-голяма отговорност да подкрепя органите на държави в процес на възстановяване, тъй като те се стремят да установят правова държава; подчертава, че тази подкрепа е фундаментална за изграждане на национална конституционална и политическа система;

5.   подчертава колко е важно да се търсят решения на въпросите, отнасящи се до политическата структура на следконфликтните общества, в частност споразуменията за съвместно управление между различните фракции, които преди това са участвали в конфликта; подкрепя службата на специалните представители на ЕС като основния инструмент на ЕС за подпомагане на посредничеството при уреждането на политически проблеми и за насърчаване на трайна политическа стабилност в следконфликтни общества;

6.   подчертава ролята на трансрегионалното сътрудничество при проблемите с отражение върху много области и в сфери, които излизат извън пределите на политическите граници; призовава Комисията и Съвета да приемат регионален подход за справяне с положението във всяка страна;

7.   счита, че е жизненоважно да се търси решение за преодоляване на причините за нестабилността и проблемите на следконфликтните общества чрез съчетание от граждански и военни мерки; отбелязва, че без гаранциите за сигурността на мироопазващите сили на място не може като цяло да се реализира съществената предпоставка за стабилността в раздираните от конфликти общества (т.е. сигурността на физическите лица и тяхното имущество);

8.   насърчава ЕС да засили най-добрите практики по въпроси, изискващи широко сътрудничество между политически, военни и хуманитарни действащи лица и действащи лица, свързани с развитието, в областта на предотвратяването на конфликти, посредничеството, поддържането на мира, спазването на правата на човека и върховенството на закона, хуманитарната помощ, възстановяването и развитието в дългосрочен план;

9.   отбелязва, че демократизацията, демилитаризацията и разоръжаването на замесените в конфликта фракции са от ключово значение и следва да представляват основен приоритет във всеки процес на укрепване на мира и изграждане на нация;

10. посочва, че като цяло помощта за следконфликтните общества е ефективна единствено когато се предоставя заедно с военна подкрепа, която, в допълнение към изграждането на основната предпоставка за икономическо развитие след конфликт, предпазва помощта, като не позволява тя да бъде заграбена от военни лидери и престъпни групи; поддържа становището, че донорите на чуждестранна помощ трябва да вземат предвид местните условия и гледни точки при усилията, които полагат в полза на развитието; отбелязва обаче, че такава помощ трябва също така да се основава на най-добрата международна практика по отношение на насърчаването на икономическото развитие в следконфликтни общества;

11. подчертава необходимостта от постигане на баланс между гражданските и военните компоненти на помощта за развитие, за да се гарантира функционирането на основните услуги, свързани с инфраструктурата и управлението, без да се омаловажават изискванията относно възстановяването, реабилитацията и поставянето на ново начало на демократичните и икономически процеси; оценява високо работата на създадената неотдавна Комисия на ООН за укрепване на мира; отбелязва необходимостта от сътрудничество с международните партньори, преди всичко с Обединените нации, по отношение на въпросите, свързани с предоставянето на помощи;

12. подчертава съществената нужда да продължи да се развива военният капацитет на ЕПСО, за да бъдат Европейският съюз и неговите държави-членки в състояние да допринасят по по-добър начин за стабилизирането и развитието на следконфликтните общества;

13. изразява съжаление за това, че леки оръжия са причина за значителен брой смъртни случаи в резултат на въоръжени конфликти в развиващия се свят; счита, че политиките на ЕС за предотвратяване и борба срещу незаконния трафик на конвенционални оръжия трябва да бъдат прозрачни, хармонизирани, допълнително разяснени и по-ефективни в съответствие с Кодекса на ЕС за поведение при износа на оръжие, както и че Кодексът следва да бъде юридически обвързващ; счита, че приемането на обща позиция относно износа на оръжия би могло да помогне в тази посока, подчертава важността на обезвреждането на мини, демилитаризацията, демобилизацията, реабилитирането и реинтегрирането, както и на реформата в сектора на сигурността в следконфликтни ситуации;

14. отбелязва, че установяването на правова държава е съществена предпоставка за трайна стабилност и икономическо развитие; подкрепя разгръщането на операции по ЕПСО, които са съсредоточени върху насърчаването на правовата държава в следконфликтни общества (например EUPOL (Афганистан), EULEX (Косово) и EUJUST LEX в Ирак); посочва важното значение на създаването на независими трибунали за военни престъпления, за да се избегне безнаказаността на военнопрестъпниците и да се подкрепи процесът на помирение след края на даден конфликт;

15. отново изтъква заключенията от доклада относно изменението на климата и международната сигурност(1), представен през март 2008 г. пред Европейския съвет от върховния представител на ЕС и Европейската комисия, в който се предупреждава, че изменението на климата крие опасност от допълнително обременяване на вече нестабилни държави и региони, податливи на конфликти, като създава нови имиграционни потоци и засилва рисковете за сигурността на ЕС; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид съображенията, свързани с изменението на климата, в своите усилия за укрепване на мира;

16. отбелязва, че много развиващи се страни разполагат с основните енергийни, природни и човешки ресурси, които са нужни за тяхното развитие; подчертава обаче необходимостта от по-голяма прозрачност и ефективност в добивната промишленост, за да могат тези страни да се развиват; приветства инициативи като процеса от Кимбърли и Инициативата за прозрачност на добивната промишленост, които насърчават начини за избягване на потенциални сериозни конфликти; отбелязва важността на образованието за подпомагане на развитието;

17. потвърждава първостепенното значение на справедливата политика в областта на миграцията спрямо развиващите се страни; отбелязва, че миграцията може да се превърне в положителна сила в процеса на развитие, предимно чрез парични преводи, изпращани от мигрантите, които живеят в ЕС, чрез намаляване на изтичането на мозъци, чрез улесняване на миграцията в обратна посока, както и чрез предотвратяване на трафика на хора;

18. поддържа становището, че държавите-членки имат морално задължение да предоставят убежище на бежанците, които бягат от зони на конфликт; смята, че това задължение може да се изпълни само въз основа на разделяне на тежестта между държавите-членки; освен това смята, че държавите-членки следва да оказват активно помощ на бежанците, които желаят да се завърнат в своите страни по произход след края на съпроводен с насилие конфликт;

19. отбелязва, че една подходяща стратегия на помирение трябва да отчита ролята, играна от жените в процесите на утвърждаване на мира; подчертава, че в програмите за помирение трябва да се включват специфичните потребности на децата, засегнати от въоръжени конфликти;

20. отново изтъква своя ангажимент за защита на правата на жените и децата в следконфликтни ситуации, с крайната цел да се вземат нужните мерки за увеличаване правата на жените – задължително изискване за постигането на траен мир и стабилност;

21. счита, че международните донори следва да отчитат регионалните и местни условия при разработването на политика на възстановяване, благоприятстваща стабилността и демокрацията, като се опират на придобития опит в насърчаването на икономическо развитие в обществата в следконфликтни ситуации;

22. подчертава необходимостта от подкрепа за местните органи чрез предоставяне на подходящо обучение и обмен на опит; в тази връзка припомня ангажимента на ЕП към принципите и практиките на парламентарната демокрация;

23. подкрепя Програмата на ЕС за предотвратяване на сериозни конфликти и мерките за сигурност и развитие, предвидени в Плана за действие на ЕС за 2009 г., като призовава настоятелно Комисията да възприеме като особено приоритетно прилагането на мерките, свързани с укрепване на мира.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.10.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sir Robert Atkins, Christopher Beazley, Angelika Beer, André Brie, Colm Burke, Véronique De Keyser, Giorgos Dimitrakopoulos, Michael Gahler, Georgios Georgiou, Ana Maria Gomes, Klaus Hänsch, Richard Howitt, Jana Hybášková, Anna Ibrisagic, Metin Kazak, Maria Eleni Koppa, Willy Meyer Pleite, Pasqualina Napoletano, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Vural Öger, Ria Oomen-Ruijten, Michel Rocard, Libor Rouček, Christian Rovsing, Flaviu Călin Rus, Katrin Saks, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, Marek Siwiec, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden, Andrzej Wielowieyski, Luis Yañez-Barnuevo García, Zbigniew Zaleski, Josef Zieleniec

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Carlo Fatuzzo, Patrick Gaubert, Tunne Kelam, Nickolay Mladenov, Jean Spautz, Johan Van Hecke

(1)

S113/08, 14 март 2008 г.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.11.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Josep Borrell Fontelles, Danutė Budreikaitė, Marie-Arlette Carlotti, Corina Creţu, Nirj Deva, Alexandra Dobolyi, Beniamino Donnici, Fernando Fernández Martín, Juan Fraile Cantón, Alain Hutchinson, Romana Jordan Cizelj, Filip Kaczmarek, Glenys Kinnock, Maria Martens, Gay Mitchell, Toomas Savi, Pierre Schapira, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder, Feleknas Uca, Johan Van Hecke, Anna Záborská, Jan Zahradil, Mauro Zani

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Csaba Őry, Renate Weber, Gabriele Zimmer

Последно осъвременяване: 4 декември 2008 г.Правна информация