ДОКЛАД относно социалната икономика

26.1.2009 - (2008/2250(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Patrizia Toia

Процедура : 2008/2250(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0015/2009
Внесени текстове :
A6-0015/2009
Разисквания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно социалната икономика

(2008/2250(INI))

Европейският парламент,

-   като взе предвид членове 3, 48, 125—130 и 136 от Договора за създаване на Европейската общност,

-   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество[1] и Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите[2],

-   като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар[3],

-   като взе предвид Решение на Съвета 2008/618/EО от 15 юли 2008 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите-членки[4],

-   като взе предвид съобщението на Комисията от 30 януари 2008 г. относно предложението за съвместния доклад относно социалната закрила и социалното включване за 2008 г. (COM(2008)0042), придружителния документ към съобщението на Комисията относно предложението за съвместния доклад (SEC(2008)0091) и към съвместния доклад за заетостта за 2007—2008 г., одобрен от Пролетния европейски съвет от 13-14 март 2008 г.,

-   като взе предвид своята резолюция от 6 май 1994 г. относно алтернативната, социална икономика[5],

-   като взе предвид своята резолюция от 18 септември 1998 г. относно ролята на кооперациите за нарастване на заетостта на жените[6],

-   като взе предвид своята позиция от 17 юни 2008 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.)[7] ,

-   като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички[8],

-   като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното приобщаване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС[9],

-   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2204 г. относно насърчаването на кооперативните дружества в Европа (COM(2004)0018),

-   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юни 1997 г. относно насърчаването на ролята на доброволческите организации и фондациите в Европа (COM(1997)0241) и резолюцията на Парламента по този въпрос[10],

-   като взе предвид съобщението на Комисията от 7 април 2000 г. относно "Местно действие за заетост: местно измерение на Европейската стратегия за заетост (COM(2000)0196),

-   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 ноември 2001 г. относно укрепване на местното измерение на Европейската стратегия за заетост (COM(2001)0629) и резолюцията на Парламента от 4 юли 2002 г. по този въпрос[11],

-   като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет относно социалната икономика, и по-специално относно социалната икономика и единния пазар[12], икономическата диверсификация в присъединяващите се страни – роля на МСП и предприятията от областта на социалната икономика[13] и възможността МСП и предприятията на социалната икономика да се адаптират към промените, наложени от икономическия растеж[14],

-   като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г. за ролята на доброволческата дейност и приноса й за икономическо и социално сближаване[15],

-   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2006 г. относно Европейски социален модел за бъдещето[16],

-   като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г. относно обновената социална програма: възможности, достъп и солидарност в Европа през 21-ви век (COM(2008)0412),

-   като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г. "Подновен ангажимент за социална Европа: — засилване на отворения метод на координация в сферите на социалната закрила и социалното приобщаване“ (COM (2008)0418) и първия двугодишен доклад относно социалните услуги от общ интерес (SEC (2008) 2179/2),

-   като взе предвид член 45 от Правилника за дейността,

-   като взе предвид доклада на Комисията по заетостта и социалните въпроси и становището на Комисията по икономически и парични въпроси (A6-0015/2009),

А. като има предвид, че европейският социален модел се е изградил най-вече чрез високо ниво на услугите, стоките и работните места, генерирани от социалната икономика, както и с подкрепата на възможностите за прогнозиране и иновация, развити от неговите радетели;

Б.   като има предвид, че социалната икономика е основана на социална парадигма, която е в съответствие с основните принципи на европейския социален модел и като има предвид, че социалната икономика играе ключова роля за запазването и укрепването на този модел чрез регулиране на производството и доставката на множество социални услуги от общ интерес,

В.  като има предвид, че в резултат от това моделите на социалната икономика следва да се градят, за да се постигнат целите на икономическия растеж, възможностите за намиране на работа, обучение и услугите, обслужващи личността, залегнали във всички европейски политики;

Г.  като има предвид, че богатството и равновесието на обществото произтича от неговото многообразие и че социалната икономика активно допринася за него, като подобрява и укрепва европейския социален модел и като внася един подходящ предприемачески модел, който позволява на социалната икономика да способства за стабилен и траен растеж;

Д.  като има предвид, че ценностите на социалната икономика се намират в тясна връзка с общите цели за социално приобщаване и като има предвид, че достойните условия на труд, обучение и реинтеграция на пазара на труда следва да бъдат свързани с тях;   като има предвид, че социалната икономика показа, че може в голяма степен да подобри социалния статут на хората в неравностойно положение (както си пролича, например, от разработените от носителя на Нобелова награда Mohammed Yunus микрокредитни кооперации, които, като улесниха финансовото приобщаване, повишиха влиянието на жените) и че социалната икономика има съществен потенциал за социална иновация, като насърчава намиращите се в затруднено положение да намерят разрешения на социалните си проблеми, напр. по отношение на съвместяване на техния професионален и личен живот, равенството между половете, качеството на семейния им живот и тяхната способност да се грижат за деца, възрастни хора и хора с увреждания;

Е.  като има предвид, че социалната икономика представлява 10 % от всички европейски предприятия, т.е. 2 милиона предприятия или 6 % от всички работни места и се отличава с висок потенциал за генериране и поддържане на стабилна заетост, главно поради факта, че изнасянето на производството не е характерно за нейните дейности;

Ж.  като има предвид, че предприятията от областта на социалната икономика обикновено са малки и средни предприятия (МСП), допринасящи за един устойчив икономически модел, при който отделните личности са по-важни от капитала, и като има предвид, че такива предприятия са често активни на вътрешния пазар и затова трябва да гарантират, че дейностите им са съобразени със съответните правни разпоредби,

З.   като има предвид, че социалната икономика се е развила посредством конкретни организационни и/или правни форми на предприемачество като кооперациите, взаимно-спомагателните дружества, сдруженията, социалните предприятия и организации, фондациите и други съществуващи във всяка държава-членка правни образувания; като има предвид, че социалната икономика включва редица наименования, използвани в различните страни като „солидарна икономика“ и „трети сектор“, както и че, макар да не се окачествяват като част от социална икономика във всички държави-членки, съпоставими дейности с общи характеристики съществуват навсякъде в Европа;

И. като има предвид необходимостта от признаване статута на някои от видовете организации, които са част от социалната икономика на равнище ЕС, отчитайки правилата на вътрешния пазар, с цел да се намалят бюрократичните пречки при получаването на финансиране от Общността,

Й.  като има предвид, че социалната икономика изтъква бизнес модел, който не може да се окачестви нито по своя размер, нито по сферите на дейност, а посредством зачитането на общи ценности, каквито са върховенството на демокрацията, участието на социалните партньори, личността и социалните цели; защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност, съчетаването на интересите на членуващите ползватели и общия интерес; демократичен контрол от страна на членовете; доброволното и открито членство, автономия на управлението и независимост по отношение на публичните органи; влагане на излишъка от приходи за постигане на целите за устойчиво развитие и в услуга на нейните членове в съответствие с общия интерес;

К.   като има предвид, че въпреки нарастващото значение на социалната икономика и на организациите, които са част от нея, тя остава слабо позната и често е обект на критики, произтичащи от прилагането на погрешни технически подходи; и като има предвид, че липсата на институционална прозрачност е една от основните пречки, с които се сблъсква социалната икономика в ЕС и в някои държави-членки, което се дължи отчасти на особеностите на националните счетоводни системи,

Л. като има предвид работата, свършена в рамките на смесената група за социална икономика на Парламента;

Общи съображения

1.   изтъква, че социалната икономика играе основна роля в европейската икономика, като обединява рентабилността и солидарността, създава качествени работни места, укрепва социалното, икономическото и регионалното сближаване, генерира социален капитал, насърчава активното гражданство, солидарността и един вид икономика с демократични ценности, които поставят хората на първо място, в допълнение на подкрепата за устойчивото развитие и иновациите в социалната сфера и в сферата на околната среда и технологиите;

2.   счита, че социалната икономика има символично значение и също така е важна за постигането на резултати, свързани с укрепването на индустриалната и икономическата демокрация;

3.   признава, че социалната икономика може да просперира и да разгърне пълния си потенциал, само ако разполага с адекватни политически, законодателни и оперативни условия и предпоставки, като се отчита голямото разнообразие от социално-икономически организации и техните специфични характеристики;

4.  счита, че към предприятията от областта на социалната икономика не следва да се прилага същите правила за конкуренцията, както към останалите предприятия, и че те се нуждаят от сигурна правна рамка, основана на зачитането на техните специфични ценности, за да могат да оперират при равностойни условия с останалите предприятия;

5.  подчертава факта, че икономическа система, в която предприятията от областта на социалната икономика играят по-значителна роля, би ограничила излагането на спекулации на финансовите пазари, при които някои частни компании не подлежат на надзор от страна на акционерите и регулаторните органи;

Признаване на понятието за социална икономика

6.  изтъква, че многообразието на формите на дружествата се признава в Договора за ЕО, както и от приемането на Устава на европейското кооперативно дружество;

7.  изтъква, че Комисията неколкократно вече е признала понятието за социална икономика;

8.  приканва Комисията да насърчи социалната икономика в своите нови политики и да защитава концепцията за „различен подход към предприемачеството“ в рамките на социалната икономика, чийто двигател не е главно печалбата, а обществената полза, така че особеностите на социалната икономика да бъдат действително отчетени при изработването на правните уредби;

9.  счита, че Европейският съюз и държавите-членки следва да признаят социалната икономика и участващите в нея страни – кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения и фондации – в своето законодателство и политики; предлага тези мерки да включват лесен достъп до кредитни и данъчни облекчения, разработване на микрокредити, учредяване на европейски статути за сдружения, фондации и взаимоспомагателни дружества, както и специално финансиране от ЕС и стимули за по-добра подкрепа на организациите на социалната икономика, развиващи дейност в рамките на пазарни и непазарни сектори и създадени с оглед обществената полза;

Юридическо признаване: европейски устави за сдруженията, фондациите и взаимоспомагателните дружества

10. констатира, че признаването на европейските устави за сдруженията, взаимоспомагателните дружества и фондациите е необходимо за гарантиране на равното третиране на предприятията на социалната икономика в рамките на вътрешния пазар; счита, че оттеглянето от страна на Комисията на предложенията за статут на европейско взаимоспомагателно дружество[17] и статут на европейско сдружение[18] е значителна пречка за развитието на тези форми на социална икономика в ЕС; поради това настоятелно призовава Комисията да преразгледа работната си програма по съответния начин;

11. приканва Комисията да придвижи доклада за осъществимост относно статута на европейската фондация, който ще бъде публикуван преди края на 2008 г. и да стартира проучване на въздействието относно статутите на европейското сдружение и европейското взаимоспомагателно дружество;

12. призовава Комисията и държавите-членки да разработят правна рамка, която да признава социалната икономика като трети сектор;

13. призовава Комисията да гарантира, че европейското частно дружество ще представлява тип дружество, което ще може да бъде възприето от всички видове предприятия;

14. призовава Комисията да определи ясни правила, с които да бъде установено кои образувания могат законно да развиват дейност като предприятия на социалната икономика и да бъдат въведени ефективни правни бариери за включване, така че само предприятия на социалната икономика да могат да се възползват от финансиране, предназначено за предприятия на социалната икономика или от обществени политики, предназначени да насърчат предприятията на социалната икономика;

Статистическо признаване

15. приканва Комисията и държавите-членки да подкрепят създаването на национални статистически регистри на предприятията на социалната икономика, да установят национални сателитни сметки по институционални сектори и браншове на дейност и да дадат възможност за въвеждането на тези данни в Евростат, също така оползотворявайки опита на университетите;

16. изтъква, че оценяването на социалната икономика е тясно свързано с оценяването на организациите с нестопанска цел (ОНЦ), призовава Комисията и държавите-членки да насърчават употребата на Наръчника на ООН за организациите с нестопанска цел и да подготвят сателитни сметки, които ще подобрят видимостта на ОНЦ и на социално-икономическите организации;

Признаване като социален партньор

17. подкрепя необходимостта от признаване на съставните елементи на социалната икономика в европейския секторен и междусекторен социален диалог и предлага, както Комисията, така и държавите-членки решително да насърчат процеса на включване на действащите лица на социалната икономика в социалните консултации и гражданския диалог;

Социалната икономика като основно действащо лице за постигане на целите от Лисабон

18. отбелязва, че предприятията и организациите на социалната икономика допринасят за укрепване на предприемаческия дух, способстват за по-демократично функциониране на предприятията, въплъщават социалната отговорност и насърчават активната социална интеграция на уязвими категории;

19. подчертава, че работодателите в сектора на социалната икономика са важен фактор за реинтеграцията на пазара на труда и приветства усилията им за създаване и поддържане на висококачествени, добри и стабилни работни места и за инвестиране в работниците; призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят и укрепват социалната икономика в ролята й на добър работодател и да вземат под внимание специалния й статут;

20. подчертава, че социалната икономика спомага за коригирането на три основни дисбаланса на пазара на труда: безработица, нестабилни работни места и изключване на безработните от пазара на труда; освен това отбелязва, че социалната икономика играе роля при подобряване на възможностите за намиране на работа и създава работни места, които по принцип не подлежат на делокализация, което допринася за постигането на целите, изложени в Лисабонската стратегия;

21. счита, че държавната подкрепа за предприятия, работещи в сектора на социалната икономика, следва да се разглежда като реална инвестиция за създаването на мрежи на солидарност, които могат да доведат до засилване на ролята на местните общности и органи в развитието на социалните политики;

22. счита, че социалните проблеми ни навеждат към размисъл, но това, което е най-необходимо в настоящата ситуация, е да се действа; смята, че повечето социални проблеми изискват местно решение, с цел справяне с практически ситуации и проблеми; счита, че за да бъдат ефективни тези мерки, трябва да са налице стриктни правила за координация, което означава високо равнище на сътрудничество между публичните органи и предприятията на социалната икономика;

23. констатира, че поради дълбоките си корени на местно ниво предприятията на социалната икономика позволяват създаването на връзки между гражданите и техните регионални, национални и европейски представителни органи и в този смисъл са в състояние да способстват ефикасно за социалното сближаване на европейско управление; оценява много положително усилията на предприятията и организациите на социалната икономика да се обединяват в рамките на платформи за координация на ниво Европейски съюз;

24. подчертава, че социалната икономика играе ключова роля за постигане на Лисабонските цели за устойчиво развитие и пълна заетост, тъй като неутрализира редица неравновесия на пазара на труда, и по-специално чрез подкрепа на заетостта на жените, създава и предоставя общностни услуги, свързани с полагането на грижи (например социални и здравни услуги), в допълнение към създаването и поддържането на икономическа структура на обществото, като по този начин допринася за насърчаване на местното развитие и социалното сближаване;

25. счита, че Европейският съюз следва да предприеме действия за установяването на програмна рамка за социалната икономика, тъй като това би укрепило конкурентния и иновационен капацитет на местно равнище и на равнище ЕС, като се има предвид способността на социалната икономика да създава стабилност в контекста на силно циклични икономики, посредством преразпределяне и реинвестиране на печалбите на местно равнище, когато това е целесъобразно, насърчаване на предприемаческия дух, свързване на икономическите дейности с местните нужди, оказване подкрепа на дейностите, изложени на риск (например занаятите) и генериране на социален капитал;

26. призовава компетентните органи и стопанските субекти в сектора да оценят и повишат ролята на жените в социалната икономика както количествено, предвид високия процент на женска заетост във всички области на сектора, включително в областта на сдруженията и доброволните организации, така и по отношение на качеството и организацията на труда и на предоставянето на услуги; изразява загриженост от продължаващото да съществува и в социалната икономика явление на вертикална сегрегация, която ограничава участието на жените в процесите на вземане на решения;

27. призовава държавните и местни органи и стопанските субекти в сектора да насърчават и подкрепят потенциалната взаимна свързаност в областта на услугите между участниците в социалната икономика и самите потребители, като се разшири кръгът на участие, консултация и съвместна отговорност;

28. призовава Комисията да отчете действителното положение на социалната икономика при преразглеждането на политиката на държавни помощи, предвид обстоятелството, че малките предприятия и организациите на местно равнище срещат големи трудности при получаване на достъп до финансиране, особено по време на настоящата икономическа и финансова криза; също така приканва Комисията да не възпрепятства приемането на национални нормативни разпоредби в областта на дружественото и данъчното право като разпоредбите, предназначени за кооперациите в банковия сектор и в сектора на големите дистрибуторски мрежи, които работят на основата на принципите на взаимопомощ, дружествена демокрация, предаване на имуществото между поколенията, неделимост на резервите, солидарност, трудова и предприемаческа етика;

29. подчертава, че някои от предприятията на социалната икономика са микро-предприятия и малки и средни предприятия, на които могат да липсват средствата, необходими за действие на вътрешния пазар и за участие в националните и ЕС програми, и предлага определянето на подкрепа и инструменти, които да им позволят да дадат по-голям принос за устойчив икономически растеж в ЕС, както и да улеснят в случай на икономически кризи възможността за трансформиране на предприятията в работническа собственост ;

30. призовава Комисията и държавите-членки да разработят програми, предназначени за потенциални и съществуващи социални предприятия, предоставящи финансова подкрепа, информация, съвети и обучение, както и да опростят процедурите по създаване (включително като намалят изискванията за начален капитал за дружествата), за да им помогнат да се справят с една икономика, която става все по-глобализирана и която в момента е засегната от финансова криза;

31. изтъква, че предприятията на социалната икономика са изправени пред повече трудности в сравнение с големите дружества, например при справянето с регулаторната тежест, при намирането на финансиране и при достъпа до нови технологии и информация;

32. подчертава значението на социалната икономика по отношение на услугите от общ интерес; посочва добавената стойност, осигурена от публично-частните интегрирани мрежи, както и експлоатационния риск, например чрез наемане на външни изпълнители /аутсорсинг/ с цел намаляване на разходите на публичните органи, не на последно място като се използва принос под формата на доброволен труд;

33. настоятелно призовава Комисията да продължи работата си по отношение на диалога и разясненията с участниците и по отношение на подкрепата за държавите-членки във връзка с услугите от общ интерес и социалните услуги от общ интерес и да използва метода на съвпадащите данни;

Средства, необходими за постигане на целите

34. призовава Комисията да обезпечи отчитането на особеностите на социалната икономика (цели, ценности и методи на работа) при изработването на европейските политики, и по-специално да включи социалната политика в своите политики и стратегии в областта на социалното, икономическото и стопанско развитие, по-специално във връзка с документа "Small Business Act"; призовава, когато е засегната социалната икономика да се изготвят оценки, нейните интереси да се вземат под внимание и да им се дава приоритет; освен това, настоятелно призовава Комисията да разгледа отново възможността за създаване на един междинен отдел, свързващ съответните главни дирекции;

35. призовава Комисията да гарантира, че Обсерваторията на европейските МСП систематично включва предприятията на социалната икономика в своите проучвания, както и да даде препоръки за вземането на мерки с оглед подкрепата на тяхното функциониране и развитие; призовава Комисията също така да вземе необходимите мерки, които да позволят на предприятията на социалната икономика да се свържат помежду си и да бъдат насърчавани от Европейската мрежа за подкрепа на електронната търговия;

36. призовава държавите-членки да подкрепят малките и средни организации на социалната икономика с цел ограничаване на зависимостта от финансирането и повишаване на устойчивостта;

37. приканва Комисията да призове участниците в социалната икономика да се присъединят към постоянно действащи органи за диалог и да вземат участие в работата на експертните групи на високо равнище, които биха се интересували от въпроси, свързани със социалната икономика; приканва Комисията да вземе участие в укрепването на представителните структури на социалната икономика на регионално, национално и общностно ниво и да създаде правна рамка, предназначена да насърчава активното партньорство между местните органи и предприятията на социалната икономика;

38. призовава Комисията да насърчава диалога между публичните агенции и представителите на социалната икономика на национално и общностно равнище и по този начин да благоприятства взаимното разбирателство и да насърчава добрите практики;

39. призовава Комисията да подкрепи експертната група на ЕС по въпросите на кооперативните банки, създадена от сдружението на сектора или други финансови услуги, които биха били от интерес за организациите на социалната икономика, която да извърши проучване на начина, по който тези специфични структури на социалната икономика са функционирали досега в ЕС, особено в контекста на текущата световна кредитна и финансова криза, и как те ще избегнат бъдещи рискове от този вид;

40. призовава Комисията да разгледа актуализацията на специалния бюджетен ред за социалната икономика;

41. приканва да се създадат програми, които да насърчат изпробването на нови социално-икономически модели, да се инициират рамкови изследователски програми, като да включват въпроси, свързани със социалната икономика в поканите за представяне на предложения по Седмата рамкова програма, да се предвиди използването на „мултипликатор“, приложен към официалните статистически данни и да се въведат инструменти за измерване на икономическия растеж от качествена и количествена гледна точка;

42. призовава Комисията и държавите-членки да включат измерение, свързано със социалната икономика при изпълнението на общностните и национални политики и в програмите на ЕС, предназначени за предприятията в областта на научно-изследователската дейност, иновациите, финансите, регионалното развитие и сътрудничеството за развитие, и да подкрепят създаването на програми за обучение в областта на социалната икономика на общностни, национални и местни администратори и да гарантират достъпа на предприятията на социалната икономика до програми и дейности за развитие и външни отношения;

43. настоятелно призовава държавите-членки да предвидят проекти за обучение в рамките на средното и висшето образование, и професионалното обучение, насочени към предаване на знанията за социалната икономика и на основаващите се на нейните ценности предприемачески инициативи;

44. призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят развитието на умения и професионализъм в сектора, за да укрепят ролята на социалната икономика при интеграцията на пазара на труда;

45. призовава Комисията да разработи европейска правна рамка, позволяващата установяването и поддържането на териториални партньорства между сектора на социалната икономика и местните органи на управление, и да определи критерии за признаването и подкрепата на социалната икономика, стимулиране на устойчивото местно развитие и насърчаване на общия интерес;

46. призовава Комисията да се стреми към постигането на условия, които да улеснят инвестициите в социалната икономика, по-специално посредством инвестиционни фондове, предоставяне на гарантирани заеми и под формата на субсидии;

47. призовава Комисията да направи повторна оценка:

- на съобщението относно кооперациите и европейското кооперативно дружество съгласно предвиденото в посочените документи;

- на съобщението от 1997 г. относно насърчаване на ролята на сдруженията и фондациите в Европа.

o

o        o

48. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите и на Комитета за социална закрила.

  • [1]       ОВ L 207, 18.08.03 г., стр. 1.
  • [2]       ОВ L 207, 18.08.03 г., стр. 25.
  • [3]       ОВ L 376, 27.12.06 г., стр. 36.
  • [4]       ОВ L 198, 26.7.08 г., стр. 47.
  • [5]       ОВ C 205, 25.7.1994 г., стр. 481.
  • [6]       ОВ C 313, 12.10.1998 г., стр. 234.
  • [7]       Приети текстове, Ρ6_ΤΑ (2008)0286.
  • [8]     ОВ C 102 Ε, 24.4.2008 г., стр. 321.
  • [9]     Приети текстове, Ρ6_ΤΑ (2008)0467.
  • [10]    ОВ C 226, 20.7.1998 г., стр. 66.
  • [11]    ОВ С 271Е, 12.11.2003 г., стр. 593
  • [12]    ОВ C 117, 26.4.2000 г., стр. 52.
  • [13]    ОВ C 112, 30.4.2004 г., стр. 105.
  • [14]    ОВ C 120, 20.5.2005 г., стр. 10.
  • [15]    Приети текстове, Ρ6_ΤΑ (2008)0131.
  • [16]  ОВ C 305E, 14.12.2006 г., стр. 141.
  • [17]  ОВ C 99, 21.4.1992 г., стр. 40.
  • [18]  ОВ C 99, 21.4.1992 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Социалната икономика играе роля като икономическо и социално действащо лице. Предприятията от областта на социалната икономика се отличават с различна форма на предприемачество от предприятията на капитала. Това са частни предприятия, независими от публичните власти, които отговарят на потребностите и търсенето на членуващите в тях и на общия интерес. Капацитетът на социалната икономика да дава новаторски отговори на социалните потребности, появили се в хода на историята, Й отрежда все по-голямо значение.

Социалната икономика се състои от кооперации, взаимно-спомагателни дружества, сдружения и фондации, както и от други предприятия и организации, които споделят основополагащите характеристики на социалната икономика. Липсата на видимост на социалната икономика се дължи на обстоятелството, че особеностите на този начин на предприемачество невинаги се вземат предвид.

Определение за социална икономика

Предприятията от областта на социалната икономика се определят от характеристиките и ценностите, които споделят:

- примат на личността и на социалния предмет на дейност пред капитала,

- защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност,

- съчетаване на интересите на членуващите ползватели и общия интерес,

- демократичен контрол от страна на членовете,

- доброволното и открито членство,

- самоуправление и независимост спрямо държавните власти,

- влагане на основна част от надвишението на приходите над разходите в услуга на следването на целите, свързани с устойчивото развитие, на интереса на услугите в полза на членуващите и на общия интерес.

Независимо от това социалната икономика е слабо представена в институционален план и слабо, почти никак призната или подкрепяна на европейско ниво. Социалната икономика обхваща наименованията, използвани в различните страни като „солидарна икономика“, „трети сектор“, „платформа“ или пък „трета система“ и които могат да се окачествят като социална икономика на дейностите, които споделят едни и същи характеристики навсякъде в Европа.

Препоръки от доклада

1. Европейски подход на социалната икономика: признаване на понятието

Многообразието все пак не бива да попречи на изграждането на истински европейски подход на социалната икономика. Той включва определяне на ролята, която тя може да играе в институционалния контекст на ЕС.

Социалната икономика допринася за постигането на четирите главни цели на политиката за трудова заетост на ЕС: подобряване на „възможностите за намиране на работа“ на активното население; насърчаване на предприемаческия дух, по-конкретно чрез създаването на заетост в местен мащаб; подобряване на капацитета за адаптиране на предприятията и техните работници посредством осъвременяване на организацията на труда; укрепване на политиката на равни възможности, по-конкретно посредством разработването на публични политики, които позволяват да се съчетаят семейният и професионалният живот. Предприятията от областта на социалната икономика могат да осигурят основна полза за обществото, като вземат участие в икономическото развитие на европейското общество, като способстват за по-демократично функциониране на предприятията посредством участието на потребители/съдружници и наетите работници и като прилагат на практика концепциите за социална отговорност на предприятията и услуги, предоставяни в определена общност.

Този принос на социалната икономика към политиките на трудова заетост не се свежда до наемането на работа само по себе си. Работните места, които тя създава, предоставят на наетите работници социални гаранции, право на обучение, възможности за професионално развитие и за наемане, приспособени към естеството на дейностите.

Накрая, важно е социалната икономика да се свърже с целите на социалното сближаване и активното гражданство, като се вземат предвид местните им корени и ролята им, способстващи за активно участие. Тези дейности целят да задействат социални мрежи, които са още по-важни заради това, че се вписват в свят с множащи се явления на изолация и стесняване на идентичността.

2. Ясно правно положение: юридическо признаване

Това концептуално определение на социалната икономика трябва да се придружава от юридическо признаване на нейните елементи. Втората препоръка от доклада се отнася до въвеждането на европейски устави на сдруженията, фондациите и взаимно-спомагателните дружества.

Макар предприятията от областта на социалната икономика често да се считат за равни на предприятията на капитала, те са осакатени поради липсата на юридически инструменти за действие на паневропейско ниво, поради което трябва да се справят с липсата на видимост на тези предприемачески форми при съставянето на европейски и международни юридически текстове.

3. Статистическо признаване

Ето защо третата препоръка от доклада е да се увеличат статистическите усилия във връзка със социалната икономика и трудовата заетост, генерирана от нея, както и да се насърчи по-добро разбиране на многообразието на националния опит в областта на социалната икономика. Това усилие може да се подкрепи със създаването на статистически регистър на дружествата на социалната икономика във всяка държава-членка на Европейския съюз, установяването на сателитни сметки на предприятията от областта на социалната икономика по институционални сектори и браншове на дейност във всяка държава-членка и осигуряването на възможност за въвеждане на тези данни в европейската статистическа система на Евростат. Методът на съвпадащите данни, който вече е разработен, се състои в изготвянето на примерен списък с критерии, чието изпълнение от съответната операция или организация от областта на социалната икономика и от „класическите“ оператори се проверява.

4. Социалната икономика и социалният диалог

Признаването на социалната икономика като специфичен партньор в рамките на социалния диалог на европейско равнище съставлява мащабно предизвикателство. Социалната икономика с всеки изминал ден се очертава като важно социално-икономическо действащо лице. Изричното признаване на елементите на социалната икономика в рамките на междусекторния европейски социален диалог е поради това предмет на четвъртата препоръка от този доклад.

5. Социалната икономика и пазарите

Различните предприятия и организации, които са част от социалната икономика, се сблъскват с предизвикателството да включат ефикасни процеси за производство и цели, свързани с благосъстоянието, в своите действия. Действащите лица от областта на социалната икономика трябва да бъдат насърчавани, за да изготвят стратегии, отговарящи на новите изисквания на все по-конкурентните пазари, даващи им възможности да утвърдят мисията си в признаването на благосъстоянието на своите членове, предоставянето на отговор на потребностите от общ интерес и укрепването на социалното сближаване.

Създаването на мрежи от съюзени предприятия в рамките на тези конкурентни стратегии трябва да заема важно място, също както търсенето на особени средства за финансиране на предприятията, иновацията на продуктите и процесите или пък стимулирането на политики за обучение и развитие на познанията за социалната икономика.

6. Обмен на опит на местно, национално и европейско ниво

Най-често социалната икономика се вписва в динамиката на местните и териториално-обособени отношения. Редица от най-новаторските предприятия са малки и действат на местно ниво. Съществува опасност техният опит да се разпространи прекалено трудно или бавно. Ето защо е важно националното и европейско равнище да стимулират с подходящи методи на финансиране обмена на опит и да се координират за създаването на средства за обществено-икономически иновации, на които да са в състояние да се опрат най-новаторските проекти на социалната икономика.

7. Социалната икономика и европейският социален модел

Държавите-членки и Европейската комисия трябва да поемат още конкретни ангажименти, за да не представлява социалната икономика само прост ефикасен инструмент за постигане на конкретни цели в областта на държавната политика. Социалната икономика съставлява сама по себе си цел, необходима за консолидиране на свързаните с европейския социален модел ценности. Представителните организации на социалната икономика трябва при това положение да могат и да бъдат насърчавани да правят предложения в областта на социалната политика.

8. Оценка на резултатите

Последната препоръка от доклада се отнася до насърчаването на научноизследователска програма на европейско ниво за разглеждане на всички дейности, числящи се към социалната икономика, които не могат да се вменят на останалите услуги, предоставяни от частния сектор или публичните власти. Важно е образуванията на социалната икономика да се оценяват единствено въз основа на толкова сурови показатели като „брой заети лица“ и „достигната степен на самофинансиране“, като е важно да се използва методът на съвпадащите данни.

Повишеният интерес към социалната икономика почива върху установяването на ограниченията на предприятията от традиционния частен и публичен сектор при разрешаването на някои актуални предизвикателства като безработицата, но също и качеството и количеството на услугите от колективен интерес.

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (4.12.2008)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно социалната икономика
(2008/2250(INI))

Докладчик по становище: Donata Gottardi

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава ключовата роля на социалната икономика за постигането на целите от Лисабон за устойчив растеж и пълна заетост, тъй като тя третира множество несъответствия на пазара на труда, по-специално като подкрепя заетостта сред жените, услугите в областта на социалното подпомагане и услугите в близост (каквито са социалните и здравните услуги и тези в областта на социалното осигуряване), и изгражда и поддържа обществената и икономическа тъкан, като допринася за местното развитие и социалното сближаване;

2.  счита, че социалната икономика е важна, от символична гледна точка и от гледна точка на постигнатите резултати, за укрепване на индустриалната и икономическа демокрация;

3.  счита, че Европейският съюз следва да предприеме действия за установяването на програмна рамка за социалната икономика, тъй като това би укрепило конкурентния и иновационен капацитет на местно равнище и на равнище ЕС, като се има предвид способността на социалната икономика да създава стабилност в контекста на силно циклични икономики, посредством преразпределяне и реинвестиране на печалбите на местно равнище, когато това е целесъобразно, насърчаване на предприемаческия дух, свързване на икономическите дейности с местните нужди, оказване подкрепа на дейностите, изложени на риск (например занаятите) и генериране на социален капитал;

4.  подчертава значението на социалната икономика в областта на услугите от всеобщ интерес и изтъква добавената стойност на създаването на интегрирани публично-частни мрежи, но също така и риска от тяхното използване като претекст за възлагане на договори на външни изпълнителни с оглед намаляване на разходите за сметка на публичните органи, включително чрез прибягване до услуги, предоставяни под формата на доброволен труд;

5.  приканва Комисията да интегрира социалната икономика в останалите си политики и стратегии, предназначени за социално, икономическо и предприемаческо развитие – особено в контекста на Закона за малките предприятия – тъй като структурите на социалната икономика, предоставящи социално-икономически дейности, могат да бъдат от особен интерес за МСП и за услугите от общ интерес; ето защо приканва Комисията да преразгледа възможността за възстановяване на отдел по социална икономика;

6.  призовава компетентните органи и стопанските субекти в сектора да оценят и повишат ролята на жените в социалната икономика както количествено, предвид високия процент на женска заетост във всички области на сектора, включително в областта на сдруженията и доброволните организации, така и по отношение на качеството и организацията на труда и на предоставянето на услуги; изразява загриженост от продължаващото да съществува и в социалната икономика явление на вертикална сегрегация, която ограничава участието на жените в процесите на вземане на решения;

7.  призовава държавните и местни органи и стопанските субекти в сектора да насърчават и подкрепят потенциалната взаимна свързаност в областта на услугите между участниците в социалната икономика и самите потребители, като се разшири кръгът на участие, консултация и съвместна отговорност;

8.  настоятелно призовава държавите-членки да предвидят проекти за обучение в рамките на средното и висшето образование, и професионалното обучение, насочени към предаване на знанията за социалната икономика и на основаващите се на нейните ценности предприемачески инициативи;

9.  счита, че Европейският съюз и държавите-членки следва да признаят социалната икономика и участващите в нея страни – кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения и фондации – в своето законодателство и политики; предлага тези мерки да включват лесен достъп до кредитни и данъчни облекчения, разработване на микрокредити, учредяване на европейски статути за сдружения, фондации и взаимоспомагателни дружества, както и специално финансиране от ЕС и стимули за по-добра подкрепа на организациите на социалната икономика, развиващи дейност в рамките на пазарни и непазарни сектори и създадени с оглед обществената полза;

10. счита, че заличаването на предложенията за статут на европейско взаимоспомагателно дружество и статут на европейско сдружение от програмата на Комисията е сериозна пречка за развитието на тези форми на европейско дружество (ЕД) в Европейския съюз, поради което настоятелно призовава Комисията да преразгледа своята програма;

11. изисква Комисията да създаде европейска експертна група по въпросите на кооперативните банки и други финансови услуги, свързани с организации от областта на социалната икономика, за да се извърши проучване на начина, по който тези специфични структури на социалната икономика са функционирали досега на европейско равнище, по-конкретно по време на текущата световна кредитна и финансова криза, и как те ще избегнат бъдещи рискове в това отношение;

12. призовава Комисията да отчете действителното положение на социалната икономика при преразглеждането на политиката на държавни помощи, предвид обстоятелството, че малките предприятия и организациите на местно равнище срещат големи трудности при получаване на достъп до финансиране, особено по време на настоящата икономическа и финансова криза; също така приканва Комисията да не възпрепятства приемането на национални нормативни разпоредби в областта на дружественото и данъчното право като разпоредбите, предназначени за кооперациите в банковия сектор и в сектора на големите дистрибуторски мрежи, които работят на основата на принципите на взаимопомощ, дружествена демокрация, предаване на имуществото между поколенията, неделимост на резервите, солидарност, трудова и предприемаческа етика.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Мариела Величкова Баева, Paolo Bartolozzi, Zsolt László Becsey, Sebastian Valentin Bodu, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Manuel António dos Santos, Christian Ehler, Jonathan Evans, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Robert Goebbels, Donata Gottardi, Louis Grech, Othmar Karas, Wolf Klinz, Astrid Lulling, Gay Mitchell, Sirpa Pietikäinen, John Purvis, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Sahra Wagenknecht

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Harald Ettl

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.1.2009

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Andersson, Edit Bauer, Iles Braghetto, Philip Bushill-Matthews, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Luigi Cocilovo, Jean Louis Cottigny, Jan Cremers, Harald Ettl, Richard Falbr, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Joel Hasse Ferreira, Roger Helmer, Stephen Hughes, Ona Juknevičienė, Jean Lambert, Raymond Langendries, Bernard Lehideux, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Maria Matsouka, Elisabeth Morin, Juan Andrés Naranjo Escobar, Csaba Őry, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Pier Antonio Panzeri, Rovana Plumb, Биляна Илиева Раева, Elisabeth Schroedter, José Albino Silva Peneda, Kathy Sinnott, Jean Spautz, Ewa Tomaszewska, Anne Van Lancker, Gabriele Zimmer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Françoise Castex, Gabriela Creţu, Richard Howitt, Rumiana Jeleva, Magda Kósáné Kovács, Sepp Kusstatscher, Csaba Sógor, Patrizia Toia, Evangelia Tzampazi, Anja Weisgerber

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Adrian Manole