Процедура : 2008/2160(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0103/2009

Внесени текстове :

A6-0103/2009

Разисквания :

PV 25/03/2009 - 11
CRE 25/03/2009 - 11

Гласувания :

PV 26/03/2009 - 4.10
CRE 26/03/2009 - 4.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0194

ДОКЛАД     
PDF 248kWORD 162k
25 февруари 2009 г.
PE 416.306v03-00 A6-0103/2009

съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно укрепване на сигурността и основните свободи в Интернет

(2008/2160(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик: Stavros Lambrinidis

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА (B6-0302/2008)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА

относно укрепване на сигурността и основните свободи в Интернет

(2008/2160(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Stavros Lambrinidis от името на групата PSE, относно укрепване на сигурността и основните свободи в Интернет (B6-0302/2008),

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и Хартата на основните права на Европейския съюз(1), и по-конкретно техните разпоредби относно защитата на личните данни, свободата на изразяване, зачитането на личния и семейния живот и правото на свобода и сигурност,

–   като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(2), Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(3), Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(4), предложението на Комисията от 13 ноември 2007 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите (COM(2007)0698), Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи(5), и становището на генералния адвокат от 14 октомври 2008 г. по дело C-301/06 „Ирландия срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз“,

–   като взе предвид Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно атаките срещу информационните системи(6), Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета от 28 май 2001 г. относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой(7), Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма(8), Съобщение на Комисията от 22 май 2007 г. „Към основна политика по отношение на борбата с престъпленията в кибернетичното пространство“ (COM(2007)0267), и неотдавнашните инициативи за проследяване на тежки престъпни прояви и тероризъм (като проекта „Check the Web“),

-   като взе предвид дейността в рамките на Съвета на Европа, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Организацията на обединените нации (ООН) по отношение на борбата с престъпността и престъпленията в кибернетичното пространство, както и на защитата на основните права и свободи, включително в Интернет(9),

-   като взе предвид последните решения на европейските съдилища и на националните конституционни съдилища по този въпрос, и по-конкретно решението на Германския федерален конституционен съд, което признава отделно право на защита на поверителността и неприкосновеността на информационните технологични системи(10),

–   като взе предвид член 114, параграф 3, и член 94 от своя Правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по култура и образование (A6-0103/2009),

A. като има предвид, че еволюцията на Интернет доказва, че той се превръща в необходим инструмент за насърчаване на демократични инициативи, в ново поле за политически дебат (напр. електронни кампании и електронно гласуване), в ключов инструмент на световно равнище за упражняване на свободата на изразяване (напр. блогове) и за развиване на икономическа дейност, както и в механизъм за насърчаване на цифровата грамотност и разпространението на знания (електронно обучение); като има предвид, че Интернет също така носи растящ брой възможности, например за хората от всички възрасти да общуват с хора от различни части на света, и по този начин разширява възможностите на хората да се запознават с други култури и така да разбират в по-голяма степен другите хора и култури; като има предвид, че Интернет освен това разширява разнообразието на източници на новини за отделните лица, тъй като сега те могат да черпят от потока на новини от различни части на света,

Б.  като има предвид, че правителствата и организациите и институциите, защищаващи обществения интерес, следва да предоставят подходяща регулаторна рамка и подходящи технически средства, за да позволят на гражданите активно и ефикасно да участват в административните процеси чрез приложения в сферата на електронното правителство,

В.  като има предвид, че Интернет осмисля напълно определението за свобода на изразяване, заложено в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално посредством своя аспект на независимост от границите,

Г.  като има предвид, че прозрачността, зачитането на правото на личен живот и климата на доверие между участниците в Интернет следва да се считат за необходими елементи с оглед на изграждането на устойчива визия за сигурност за Интернет,

Д. като има предвид, че в Интернет свободата на изразяване и личният живот могат да бъдат едновременно по-добре развити и по-изложени на външна намеса и ограничения, както от частни, така и от публични участници,

Е.  като има предвид, че чрез свободата, която предоставя, Интернет се използва също така за платформа за призиви към насилие, като умишленото подбуждане към терористични атаки, както и за уебсайтове, които могат конкретно да подтикнат към престъпни действия, основани на омраза, и като има предвид, че заплахата от престъпления в кибернетичното пространство като цяло се е увеличила в световен мащаб и застрашава отделните лица (включително децата) и мрежите,

Ж. като има предвид, че на тези престъпления трябва да се противодейства ефективно и решително, без да се променя по начало свободният и отворен характер на Интернет,

З.  като има предвид, че в едно демократично общество именно гражданите имат правото ежедневно да наблюдават и преценяват действията и убежденията на своите правителства и на частните компании, които им предоставят услуги; като има предвид, че технологично напредналите техники за наблюдение, понякога съчетани с отсъствие на адекватни законови гаранции относно ограниченията за тяхното прилагане, са все по-голяма заплаха за този принцип,

И. като има предвид, че отделните лица имат право да изразяват мнение свободно по Интернет (напр. създадено от потребителя съдържание, блогове и социални мрежи) и че Интернет търсачките и доставчиците на услуги са улеснили значително отделните лица при намиране на информация, например за други лица; като има предвид, че въпреки това има ситуации, в които отделни лица искат да заличат информация, съхранявана в подобни бази данни; като има предвид, че следователно компаниите трябва да са в състояние да гарантират, че отделни лица могат да осигурят заличаването на свързани с личността данни от базите данни;

Й. като има предвид, че технологичните постижения позволяват във все по-голяма степен тайно и на практика неосезаемо за отделния човек наблюдение на дейността на гражданите в Интернет; като има предвид, че самото съществуване на технологии за наблюдение не трябва автоматично да оправдава тяхната употреба, но като има предвид, че висшият интерес за защита на основните права на гражданите следва да определя ограниченията и точните обстоятелства, при които тези технологии могат да се използват от публични органи или от компании; като има предвид, че борбата с престъпността в Интернет и заплахите за отвореното демократично общество, която се създава от някои лица и организации, когато те използват Интернет за нарушаване на правата на гражданите, не трябва да означава, че държавите-членки придобиват правото да прихващат и наблюдават целия трафик на данни по Интернет, който се извършва на тяхната територия, независимо дали става дума за техните собствени граждани или за трафик на данни от чужбина; като има предвид, че борбата с престъпността трябва да бъде пропорционална на естеството на престъплението;

К. като има предвид, че кражбата на идентичност и измамите са растящ проблем, който органите, отделните граждани и компаниите тепърва почват да отчитат и който дава сериозен повод за тревога относно сигурността във връзка с по-интензивната употреба на Интернет за широк кръг цели, включително търговия и обмен на поверителна информация,

Л. като има предвид, че не бива да се забравя, че когато става дума за права като свободата на изразяване или зачитането на правото на личен живот, публичните органи могат да ограничават упражняването на тези права, ако това ограничаване е законосъобразно, необходимо, съразмерно и подходящо в едно демократично общество,

М. като има предвид, че в Интернет съществува значително властово и информационно неравенство между корпоративните и правителствени организации от една страна и индивидуалните потребители от друга; като има предвид, че следователно трябва да се започне дебат относно необходимите ограничения на "съгласието" както по отношение на това, какво могат компаниите и правителствата да поискат един потребител да разкрие, така и на това, до каква степен следва да се изисква от отделните лица да отстъпват от своя личен живот и от други основни права, за да получат определени Интернет услуги или други привилегии,

Н. като има предвид, че поради своя глобален, отворен и открит за участие от страна на всички характер Интернет има свобода по принцип, но това не изключва необходимостта от размисъл (на национално и международно равнище, в обществен и частен контекст) върху това как основните свободи на Интернет потребителите, а също и тяхната сигурност, се зачитат и защищават,

О. като има предвид, че съвкупността от основни права, засегнати в света на Интернет, включва следните права, но не се изчерпва с тях: зачитане на личния живот (включително правото на постоянно заличаване на личен цифров отпечатък), защита на данните, свобода на изразяването, на словото и на сдружаването, свобода на пресата, на политическо изразяване и участие, недискриминация и образование; като има предвид, че съдържанието на подобни права, включително тяхното приложно поле и техният обхват, равнището на защита, предоставяно от тези права, и забраните за злоупотреба с такива права следва да се ръководят от правилата относно защитата на правата на човека и основните права, гарантирани от конституциите на държавите-членки, международните договори по правата на човека, включително Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, общите принципи на общностното право и Хартата на основните права на Европейския съюз и/или от други приложими правила на националното, международното и общностното право, в съответните им приложни полета,

П. като има предвид, че всички, които участват и са активни в Интернет следва да поемат своите съответни отговорности и да се ангажират с участие във форуми, където се обсъждат наболели и важни въпроси във връзка с дейността по Интернет, за да търсят и насърчават общи решения,

Р.  като има предвид, че електронната неграмотност ще бъде новият вид неграмотност на ХХІ век; като има предвид, че поради това осигуряването на достъп до Интернет на всички граждани е равностойно на осигуряването на достъп до образование на всички граждани, и като има предвид, че този достъп не следва да бъде отказван като наказателна мярка от страна на правителства или частни компании; като има предвид, че следва да не се злоупотребява с подобен достъп за извършване на незаконни дейности; като има предвид, че е важно да се разрешават възникващи въпроси като неутралност на мрежата, оперативна съвместимост, глобална достижимост на всички Интернет точки и използване на отворени формати и стандарти,

С. като има предвид, че международният, мултикултурен и особено многоезичен характер на Интернет все още не се поддържа изцяло от техническата инфраструктура и протоколите на световната мрежа (World Wide Web),

Т.  като има предвид, че в текущия процес за „Декларация за правата в Интернет“ е важно да се вземат предвид всички приложими изследвания и инициативи в областта, включително неотдавнашните проучвания на ЕС по въпроса,(11)

У. като има предвид, че икономическата дейност е важна за по-нататъшното динамично развитие на Интернет, а същевременно запазването на икономическата му ефективност следва да се гарантира чрез лоялна конкуренция и защита на правата на интелектуална собственост, както е необходимо, съразмерно и подходящо,

Ф. като има предвид, че трябва да се запази подходящ баланс между повторната употреба на информацията в публичния сектор, която открива безпрецедентни възможности за творчески и културни експерименти и обмен, и защитата на правата на интелектуална собственост,

Х. като има предвид, че в целия свят компании в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) се изправят пред растящ натиск от правителствата да спазват националните закони и политики по начини, които могат да са в конфликт с международно признатите права на човека на свобода на изразяването и на личен живот; като има предвид, че са предприети стъпки в положителна посока, между които и дейността на група от множество заинтересовани страни, включваща компании, организации на гражданското общество (включително групи за права на човека и свобода на пресата), инвеститори и университетски деятели, които са създали подход на сътрудничество с цел да защищават и насърчават свободата на изразяване и на личния живот в сектора на ИКТ и са формирали Глобалната мрежова инициатива (Global Network Initiative, GNI)(12),

Ц.  като има предвид, че стриктните правила за защита на данните са основна грижа за ЕС и неговите граждани и съображение 2 от Директива 95/46/EО относно защитата на данните ясно посочва, че технологиите (т.е. системите за обработка на данни) са "създадени с цел да служат на хората" и трябва да зачитат "техните основни права и свободи и по-конкретно правото на личен живот, и да допринасят за икономическия и социален прогрес, развитието на търговията и благосъстоянието на хората",

1.  отправя към Съвета следните препоръки:

Цялостен и безопасен достъп до Интернет за всички

a)    да участва в усилията за превръщане на Интернет във важен инструмент за овластяване на потребителите, в среда, която позволява развитие на подход „отдолу-нагоре” и на електронна демокрация, като същевременно се гарантира създаването на значителни предпазни механизми, тъй като могат да възникнат нови форми на контрол и цензура в тази сфера; свободата и защитата на личния живот, от които потребителите се ползват в Интернет, следва да бъдат реални, а не въображаеми;

б)   да признае, че Интернет може да бъде изключителна възможност за насърчаване на активно гражданско поведение и че в тази връзка достъпът до мрежи и съдържание е един от основните елементи; да препоръча този въпрос да бъде допълнително развит въз основа на допускането, че всеки има право да участва в информационното общество и че институциите и заинтересованите лица на всички равнища имат обща отговорност да подпомогнат това развитие,(13) като по този начин противодействат на двете нови предизвикателства на електронната неграмотност и демократичното изключване в електронния век;(14)

в)    да призове настоятелно институциите на ЕС и държавите-членки да отговорят на израстващото информационно-осъзнато общество и да намерят начини да предоставят повече прозрачност във вземането на решения чрез по-голям достъп на техните граждани до информацията, съхранявана от правителствата, за да дадат на гражданите възможността да се възползват от тази информация; да приложи същия принцип към собствената си информация;

г) да гарантира, заедно с другите съответни участници, че сигурността, свободата на изразяване и правото на защита на личния живот, както и откритостта в Интернет, не се разглеждат като противоречащи си цели, а че всички те се предоставят едновременно, в рамките на една всеобхватна визия, която отговаря адекватно на всички тези задължителни изисквания;

д)    да гарантира, че законните права на малолетните и непълнолетните лица на защита от вреда, предписани от Конвенцията на ООН за правата на детето и заложени в правото на ЕС, са отразени изцяло във всички съответни дейности, инструменти или решения, свързани с укрепването на сигурността и свободата в Интернет;

Твърд ангажимент за борба с престъпленията в кибернетичното пространство

е)   да прикани председателството на Съвета и Комисията да обмислят и разработят всеобхватна стратегия за борба с престъпленията в кибернетичното пространство, наред с другото съгласно Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство, включително начини за справяне с проблема „кражба на идентичност“ на равнище ЕС в сътрудничество както с Интернет доставчиците, така и с потребителските организации, а също и с полицейските органи, разследващи престъпления, свързани с ИТ, и да излезе с предложение за начини за създаване на кампании за повишаване на осведомеността и превенция на такива престъпления, като същевременно се гарантира, че използването на Интернет е безопасно и свободно за всички; да призове за създаването на бюро на ЕС за подпомагане на жертвите на кражба на идентичност и измами, свързани с идентичността;

ж)  да насърчи размисъл относно необходимото сътрудничество между частните и публичните участници в тази област, както и относно засилването на сътрудничеството в областта на правоприлагането, заедно с подходящо обучение за правоприлагащи и съдебни органи, включително обучение по въпроси на защитата на основните права; да признае необходимостта от споделена отговорност и ползите от съвместна регулация и саморегулация като ефикасни алтернативи или допълнителни инструменти на традиционното законодателство;

з)     да гарантира, че дейностите, предприети в рамките на проекта „Check the Web“, и неотдавнашните инициативи, насочени към подобряване на разпространението на информация за престъпленията в кибернетичното пространство, включително чрез създаване на национални платформи за подаване на сигнали и европейска платформа за подаване на сигнали с цел докладване на престъпления, извършени в Интернет (създаване на европейска платформа за престъпленията в кибернетичното пространство от Европол), са необходими, съразмерни и подходящи и са придружени от всички необходими предпазни механизми;

и)   да насърчи програмите за защита на децата и обучаване на техните родители, както е заложено в правото на ЕС, във връзка с новите електронни заплахи, и да предостави оценка на въздействието на ефективността на съществуващите до този момент програми; в тази дейност да взема предвид по-специално игрите онлайн, които са насочени най-вече към деца и млади хора;

й)   да насърчи всички производители на компютри в ЕС да инсталират предварително софтуер за защита на деца, който да е лесен за активиране;

к)   да пристъпи към приемане на директива относно наказателни мерки, насочени към прилагането на правата на интелектуална собственост, след оценка с оглед на съвременната иновационна изследователска дейност доколко това е необходимо и съразмерно, и като същевременно забрани да се извършва системно наблюдение и следене на дейността на всички потребители в Интернет при преследването на тази цел и гарантира съразмерност между санкциите и извършените нарушения; в този контекст също така да зачита свободата на изразяване и сдружаване на отделните потребители и да се бори със стимулите за нарушаване на правата на интелектуална собственост в кибернетичното пространство, включително с някои прекомерни ограничения за достъп, налагани от самите притежатели на правата на интелектуална собственост;

л)   да гарантира, че изразяването на спорни политически убеждения чрез Интернет не е обект на наказателно преследване;

м)    да гарантира, че не са в сила закони или практики, ограничаващи или инкриминиращи правото на журналистите и медиите да събират и разпространяват информация с осведомителна цел;

Постоянно внимание върху абсолютната защита и засиленото насърчаване на основните свободи в Интернет

н)   да отчете, че „цифровата идентичност“ все повече се превръща в неразделна част от нашето собствено „аз“ и в тази връзка заслужава да бъде адекватно и ефективно защитена от натрапничество от страна на частни и публични участници - по този начин конкретният набор от данни, неразривно свързан с "цифровата идентичност" на дадено лице, следва да се определи и защити, и всичките му елементи следва да се разглеждат като неотчуждими лични, неикономически и нетъргуеми права; надлежно да отчита важността на анонимността, използването на псевдоними и контрола върху потока от информация за личния живот, както и факта, че потребителите следва да разполагат със средства за неговата ефикасна защита, и да бъдат обучавани относно подобни средства, например чрез различните налични технологии за подобряване на защитата на личния живот (Privacy-Enhancing Technologies, PETs);

о)    да гарантира, че държавите-членки, които прихващат и наблюдават трафик на данни, независимо дали това се отнася до техните собствени граждани или до трафик на данни от други страни, извършват това при законово определени строги условия и защитни механизми; да призове държавите-членки да гарантират, че дистанционните обиски, ако са разрешени от националното законодателство, се извършват въз основа на валидна заповед за обиск, издадена от компетентните съдебни органи; да отбележи, че опростените процедури за провеждане на дистанционни обиски, в сравнение с преките обиски, са неприемливи, тъй като нарушават принципа на правовата държава и правото на личен живот;

п)   да признае опасността от някои форми на наблюдение и контрол в Интернет, които имат за цел също така да проследяват всяка „цифрова“ стъпка на отделния човек, така че да могат да направят профил на потребителя и да му присъдят „точки“; да изясни факта, че тези техники трябва винаги да се оценяват от гледна точка на тяхната необходимост и тяхната пропорционалност предвид целите, които искат да постигнат; да изтъкне също така необходимостта от повишена осведоменост и информирано съгласие на потребителите по отношение на тяхната дейност в електронното пространство, включваща обмен на лични данни (напр. в случая на социалните мрежи);

р)   да призове настоятелно държавите-членки да идентифицират всички организации, използващи Интернет наблюдение, и изготвят обществено достъпни годишни доклади относно Интернет наблюдението, като гарантират законосъобразност, съразмерност и прозрачност;

      с)      да разгледа и предпише ограничения относно „съгласието“, което може да бъде поискано и взето от потребителите, независимо дали от правителства или частни компании, за отказ от част от тяхното право на личен живот, тъй като очевидно съществува неравновесие в преговорната сила и познанията между отделните потребители и подобни институции;

т)   строго да ограничи, определи и регулира случаите, в които една частна Интернет компания може да бъде задължена да разкрие данни на правителствени органи, и освен това да гарантира, че използването на тези данни от правителствата подлежи на най-строги стандарти за защита на данните; да установи ефективен контрол и оценяване на този процес;

у)   да подчертае значението на това, потребителите на Интернет да могат да разширят правото си да постигат трайно заличаване на своите лични данни, намиращи се на уебсайтове в Интернет или на всяко средство за съхранение на данни на трета страна; да гарантира, че подобно решение от страна на потребителите се зачита от доставчиците на Интернет услуги, доставчиците на услуги за електронна търговия и услугите на информационното общество; да гарантира, че държавите-членки осигуряват ефективно прилагане на правото на своите граждани на достъп до техните лични данни, включително, когато е уместно, за изтриване на подобни данни или премахването им от уебсайтове;

      ф)     да осъди налаганата от правителства цензура върху съдържанието, което може да се търси в Интернет сайтовете, особено когато тези ограничения могат да имат „сковаващ ефект“ върху политическото слово;

х)   да призове държавите-членки да гарантират, че свободата на изразяване не е предмет на произволни ограничения от страна на публичната и/или частната сфера и да избягват всички законодателни или административни мерки, които могат да имат „сковаващ ефект” върху всички аспекти на свободата на словото;

ц)   да припомни, че предаването на лични данни на трети държави трябва да се извършва съгласно разпоредбите на, наред с другото, Директива 95/46/EО и Рамково решение 2008/977/ПВР;

ч) да привлече вниманието върху факта, че развитието на т.нар. „Интернет мрежа за вещи” („Internet of things“) и използването на системи за радиочестотна идентификация (RFID) не следва да представлява заобикаляне на защитата на данните и на правата на гражданите;

ш)  да призове държавите-членки да прилагат правилно Директива 95/46/ЕО относно личните данни по отношение на Интернет; да напомни на държавите-членки, че тази директива, особено член 8, се прилага независимо от технологията, използвана за обработка на лични данни, и че нейните разпоредби приканват държавите-членки да предоставят правото на правна защита и обезщетение за тяхното нарушаване (членове 22, 23 и 24);

щ)  да насърчи включването на основните принципи на Декларацията за правата в Интернет в процесите на изследване и разработка на свързани с Интернет инструменти и приложения, и подкрепата на принципа „privacy by design“ (зачитане на личния живот още във фазата на проектиране на продукта), според който изисквания за защита на правото на личен живот и защита на данните следва да се въведат възможно най-рано в жизнения цикъл на новите технологични разработки, като се гарантира на гражданите удобна за потребителя среда;

ща) да подкрепя и изисква активното включване на Европейския надзорен орган по защита на данните и на работната група по член 29 в изготвянето на европейско законодателство, отнасящо се до дейностите в Интернет с потенциално въздействие върху защитата на данните;

щб) да призове Комисията да извърши задълбочено проучване на аспектите на онлайн рекламата, свързани с личния живот;

Международни инициативи

щв) да призове настоятелно всички участници в Интернет да се присъединят към текущия процес на „Декларация за правата в Интернет“, който представлява надграждане на базата на съществуващите основни права, насърчава тяхното прилагане и подкрепя признаването на очертаващите се принципи; в тази връзка динамичното обединение около Декларацията за правата в Интернет ще играе важна роля;

щг) да гарантира, че в тази връзка се разглежда ориентирана към процеса инициатива с множество заинтересовани страни на много равнища, както и че се разглежда съчетание между глобални и местни инициативи, така че да се конкретизират и защитят правата на потребителите на Интернет, и по-този начин да се осигури легитимността, отчетността и приемането на процеса;

щд)  да признае, че глобалното и отворено естество на Интернет изисква глобални стандарти за защита на данните, сигурност и свобода на словото; в този контекст да призове държавите-членки и Комисията да поемат инициативата за изработване на подобни стандарти; да приветства резолюцията за неотложната необходимост от защита на личния живот в един свят без граници и за постигане на съвместно предложение за установяване на международни стандарти за защита на личния живот и личните данни, приета от 30-та международна конференция на комисарите по защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот, която се проведе в Страсбург на 15-17 октомври 2008 г.; да призове настоятелно всички заинтересовани страни в ЕС (публични и частни) да се включат в този размисъл;

ще) да изтъкне колко е важно да се разработи истинска уеб електронна агора, където гражданите на Съюза да могат да провеждат по-интерактивна дискусия с лицата, които формират политиките, и с други институционални заинтересовани страни;

щж) да насърчи активното участие на ЕС в различните международни форуми, занимаващи се с глобални и локални аспекти на Интернет, като например Форума за управление на Интернет (IGF);

щз) да участва, заедно с всички съответни участници от ЕС, в създаването на Европейски форум за управление на Интернет, който да направи преглед на опита, придобит от националните форуми за управление на Интернет, да функционира като регионален център и да представи по-ефективно общоевропейските проблеми, позиции и въпроси, които предизвикват загриженост, в предстоящите международни форуми за управление на Интернет;

o

o o

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията.

(1)

OВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1.

(2)

OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(3)

OВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.

(4)

OВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.

(5)

OВ 2006 L 105, стр. 54.

(6)

OВ L 69, 16.3.2005 г., стр. 67.

(7)

OВ L 149, 2.6.2001 г., стр. 1.

(8)

OВ L 330, 9.12.2008 г., стр. 21.

(9)

Напр.: Конвенция на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г.; Конвенция на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни от 28 януари 1981 г.

(10)

BVerfG, 1 BvR 370/07, 27.2.2008 г., Absatz-Nr. (1 - 333).  

(11)

1 Виж също така http://www.europarl.europa.eu/activities/committees/studiesCom/searchPerform.do Едно неотдавнашно изследване на тема "Укрепването на сигурността и основните свободи в Интернет – политика на ЕС за борба с киберпрестъпността" ("Strengthening Security and Fundamental Freedoms on the Internet - an EU Policy on the Fight Against Cyber Crime") предлага наред с други идеи и приемане на необвързваща Декларация за правата в Интернет.

(12)

http://www.globalnetworkinitiative.org/index.php.

(13)

Виж Конституция на Гърция и параграф 5A от нея.

(14)

В документа „Интернет – важен ресурс за всички“ на Съвета на Европа от 17 септември 2008 г. също така се подчертава, че осигуряването и насърчаването на равенството и участието по отношение на Интернет е важна стъпка за напредъка на равенството и участието в обществото като цяло.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Основните права в Интернет – едновременно укрепени и изложени на опасност

Живеем в епоха, в която всеки, от правителствата до полицията, частните компании и дори престъпниците, търси възможно най-широк достъп до нашите лични електронни данни. Интернет по-специално предлага невъобразими в предишни времена подробности за нашия личен живот; дори едно кликване на уебсайт генерира данни, които е възможно да бъдат използвани, или с които може да бъде злоупотребено от страна на лица, занимаващи се с маркетинг, разузнавателни служби или крадци на идентичност.

Следователно гарантирането на защитата на основното право на личен живот в Интернет е една от най-спешните задачи пред нас като законодатели. Това също така е едно от най-щекотливите етични, технологични и политически предизвикателства, изправяли се някога пред нашите общества.

За всеки е ясно, че Интернет може да бъде инструмент за разширяване на нашите основни права, който ни дава възможности чрез достъп до огромен обем информация и ни свързва с лица и общности по целия свят. В по-малка степен се признава, че при този процес Интернет също така създава сериозна опасност за нашите основни права, като потенциално ни излага на злонамерено наблюдение, като служи за инструмент на престъпници и дори на терористи. Най-малко яснота има по това, как можем да регулираме Интернет по начин, който ни позволява да черпим от предимствата му, а да ограничим съвсем реалните и сериозни опасности от злоупотреба. Тези сметки се усложняват още повече от изначалното естество на Интернет – една децентрализирана, развивана от потребителите мрежа, която не е под контрола на никое правителство и пресича почти всички граници.

Съответно настоящият доклад цели да посочи как най-добре можем да опазваме и да насърчаваме основните свободи на индивидите в онлайн среда. Най-съществените елементи на нашия отговор следва да включват:

– въвличане на всички заинтересовани лица;

– действия на всички равнища, като се използват съществуващите национални, регионални и международни инструменти и се наблюдава как те се прилагат в съвременната законодателна практика;

– обмен на най-добри практики; както и

– откликване на потребностите и проблемите на различните типове ползватели на Интернет и многобройните (и непрекъснато развиващи се) видове дейности онлайн.

Същността на нашата мисия е постигането на подходящ баланс между личен живот и сигурност. Това изисква постоянна бдителност и пренастройване, за да останем в крак с неудържимия напредък на технологиите. Трябва внимателно да разгледаме всички тревоги за сигурността, от въпросите на националната сигурност до сигурността и надеждността на нашите мрежи и личната сигурност на индивидите, когато те въвеждат своите данни онлайн. Ако гарантирането на по-сигурен Интернет е легитимна цел за нашите общества, то трябва да разгледаме и да ограничим използването на техники за следене и мониторинг, които биха могли да са заплаха за основните ни свободи – особено когато са под въпрос необходимостта от тях, тяхната пропорционалност и ефикасност. Гъвкавостта, адаптивността и отчетността трябва да бъдат присъщи на всеки законодателен акт и програма, която разработваме, така че да можем да продължим да сме с една крачка пред развиващите се технологии.

Интернет освен това може в голяма степен да укрепи други основни права, като свободата на словото, на политическите действия и на сдружаване – но също така лесно може да ги накърни. Скорошен случай на подобен дебат беше законодателната инициатива за мониторинг на това, което се казва в Интернет, с цел предотвратяване на терористични атаки. Това е класически пример за законодателство, което, освен ако не е много тясно формулирано, за да постигане само целите си, може да даде възможност за масово следене, като по този начин "скове" политическото говорене на отделните индивиди – което е сърцевината за едно демократично общество.

От ключово значение е да се намери точният баланс по подобни въпроси. Няма съмнение, че Интернет е дал на престъпниците мощен нов набор инструменти и се подразбира, че следва да не се дава възможност на терористи да ползват Интернет за планиране и извършване на атаки. По подобен начин нашите общества с право искат да спрем детската порнография в Интернет. Подобни престъпници, като създават осезаеми заплахи, намаляват съпротивата сред гражданите срещу призиви на полицията за широк мониторинг на Интернет – който по природа не е "осезаем". Ние трябва да се противопоставим на тази тенденция. Нашите закони трябва да бъдат ефективни за борба с престъпността, но не трябва да бъдат прекомерни. Интернет със своята аморфна и нематериална природа се поддава на подобни крайности. Например малцина биха приели това, полицията или маркетинговите компании да могат да отварят всяко писмо, изпратено по пощата, за проверка на съдържанието. Подобна бдителност се изисква при защита и на съдържанието на електронните комуникации.

Но словото може да бъде "сковано", а личният живот нарушен, не само от правителствени органи, преследващи престъпници, но и от частни Интернет компании, преследващи печалби. Последната тенденция, когато това се разчуе – и обикновено когато компаниите бъдат заловени, без шанс да отрекат това, че събират, съхраняват и използват нашите данни без разрешение – е да се иска от ползвателя "съгласие" (чрез възможност за включване или за изключване) за ползване на неговите данни.

Трябва да се запитаме "Какви са границите на съгласието?" Въпросът е приложим както за това, какво може една компания да поиска от ползвател да разкрие, така и за това, какво един индивид следва да има право да отстъпи от личния си живот и други основни права, за да получи някои Интернет услуги или привилегии.

Отговорите на тези въпроси не са толкова прости. В друга област – трудовото законодателство – нашите общества са постигнали съгласие, че има граници, до които индивидите могат да дават съгласие по отношение на личния си живот. Трудовото право и споразуменията за колективно договаряне в повечето държави-членки определят например максималния брой работни часове, минималното заплащане и други трудови права, които не може да се поиска индивидите да отстъпят чрез преговори със своите работодатели. Причината е проста: предполага се, че няма баланс на силите между работодател и работник и съответно "съгласие" не може да бъде дадено или постигнато по справедлив и равноправен начин. Друга причина за това е, че също така сме решили да предотвратим "състезание до дъното" по отношение на целия набор от трудови права, което би могло да настъпи, ако някои отделни работници получат правото или бъдат "притиснати" да отстъпят някои свои права чрез преговори.

Подобна разлика в силите и знанието съществува и в Интернет. Мощта, информацията и интересите на корпорациите и правителствата са неимоверно по-силни от индивидуалния ползвател, и същото се отнася за опасността да се предлагат "по-евтини" (и поради това много "по-привлекателни" за някои ползватели) Интернет услуги в замяна на понижено ниво на защита на личния живот. Докладчикът е убеден, че следващият сблъсък в дебата за сигурността и личния живот в Интернет ще бъде за границите на "съгласието", търсено от правителствата и частните компании.

Трябва да вземем този въпрос сериозно присърце, защото в днешна Европа "Големият брат" няма да се появи под формата на авторитарен режим; той ще дойде, ако дойде, крадешком и с наше "съгласие".

И накрая, правото на образование и правото на достъп до Интернет са две допълнителни права, които трябва да бъдат насърчавани и сами по себе си, но които също биха могли да бъдат заплашени в контекста на борбата с престъпността в Интернет. Електронната неграмотност ще бъде новата неграмотност на 21 век. Както днес всяко дете има право на училищно обучение и всеки възрастен на продължаващо обучение, всеки индивид през време на целия си живот следва да има правото на достъп до компютри и до Интернет. Правителствата следва да гарантират подобен достъп дори на най-отдалечените си райони и най-бедните си граждани; освен това той не бива да се отказва като "наказание" за нарушения от страна на гражданите. Хората от всички сфери на живота, от всеки регион и от всяка култура следва да могат да се възползват от широкото разнообразие от услуги, предлагани по Интернет. По този начин те могат да се развиват личностно, да поддържат образователни, професионални и лични връзки и да развиват икономически възможности до максимума, позволен от нашите технологии и от нашите закони.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА (B6-0302/2008) (11.6.2008)

внесено съгласно член 114, параграф 1 от правилника

by Stavros Lambrinidis

относно укрепване на сигурността и основните свободи в интернет

Европейският парламент,

–   като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Хартата на основните права, и по-конкретно техните разпоредби относно защитата на личните данни, свободата на изразяване и информация, и зачитането на личния и семейния живот,

–   като взе предвид неотдавнашните инициативи за проследяване на тежки престъпни прояви и тероризъм (проект „Check the web“) и неотдавнашното предложение за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата с тероризма, както и предложението за преглед на Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации,

   като взе предвид дейността на Съвета на Европа, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Организацията на обединените нации (ООН) по отношение на борбата с престъпността и киберпрестъпността, както и на защитата на основните права и свободи, включително в интернет,

   като взе предвид последните решения на европейските съдилища и на националните конституционни съдилища по този въпрос, и по-конкретно решението на Германския конституционен съд (BVerfG), което признава отделно право на защита на поверителността и неприкосновеността на информационните системи,

–   като взе предвид член 114, параграф 1 от своя правилник,

A. като има предвид, че интернет се е превърнал на световно равнище в основен инструмент за развитие на свободата на изразяване, както и за развиване на икономическа дейност; като има предвид във връзка с това, че е от решаващо значение борбата с престъпността, както и със злоупотребите на публични органи и частни лица, да не ограничава потенциала на този инструмент,

Б.  като има предвид, че поради своето световно измерение, бързата си еволюция и техническите си специфики, явлението интернет трудно може да се побере само в рамките на националното законодателство и трябва да се предприемат инициативи именно на международно равнище за защита на правата на личността, едновременно за нейната сигурност, за защита на нейните свободи и за закрила на личния живот,

1.  отправя към Съвета следните предложения:

     a)  постепенно да сближи националните законодателства в ЕС по отношение на изискванията, свързани с опазването на основните права в интернет,

     б)  да насърчи диалога между националните и европейските законодателни органи, както и между националните и европейските съдилища,

     в)  да засили диалога между всички участници и заинтересовани страни в явлението интернет, по-конкретно интернет операторите и потребителите,

     г)  да сключи необходимите споразумения на международно равнище, както в двустранен (по-конкретно трансатлантически) план, така и в многостранен (инициативи на равнище Съвет на Европа, ОИСР и ООН),

2.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Комисията.


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (20.1.2009)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно укрепване на сигурността и основните свободи в интернет

(2008/2160(INI))

Докладчик по становище: Manolis Mavrommatis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че интернет представлява съществен несравним инструмент, който допринася, наред с другото, за развитие и насърчаване на свободата на изразяване, за изграждане на възгледи, за разпространение на култура и знания и за повишаване на ценността им, както и за развиване на икономическа дейност,

Б.  като има предвид, че поради междудържавното си измерение интернет се урежда от европейска и международна правна рамка, регулираща въпроси като защита на основните права, в това число правата на защита на личните данни и правата върху интелектуална собственост, както и безопасността на използването на интернет, особено от непълнолетни и от уязвими социални групи,

1.  приветства създаването на многогодишна програма на Общността за закрила на децата при използването на интернет и на други комуникационни технологии, и се надява тя да започне да се прилага възможно най-скоро;

2.  приканва държавите-членки, Комисията, интернет доставчиците, представителите на потребителите и всички компетентни органи и организации да сътрудничат за ограничаване и поетапно премахване на незаконното и вредно онлайн съдържание;

3.   признава, че широката употреба на интернет може да донесе значителни икономически и социални ползи, и да допринесе съществено за доизграждането на вътрешния пазар; въпреки това счита, че трябва винаги да се гарантират и защитават всички основни права на личността, съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз, и да се осигури справедлив баланс между правата и свободите на всички заинтересовани страни;

4.  припомня Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, влязла в сила на 18 март 2007 г., която подчертава, че формите на културно изразяване не могат да се считат за предмет на обикновени търговски преговори, тъй като имат двойна (икономическа и културна) същност, и следователно трябва да се защитават от злоупотреба в интернет;

5.   следователно подкрепя разработването на правна рамка за културното и творческото съдържание в интернет и борбата срещу пиратството.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.1.2009

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Badia i Cutchet, Ivo Belet, Guy Bono, Marie-Hélène Descamps, Věra Flasarová, Milan Gaľa, Vasco Graça Moura, Lissy Gröner, Luis Herrero-Tejedor, Ruth Hieronymi, Mikel Irujo Amezaga, Ramona Nicole Mănescu, Manolis Mavrommatis, Ljudmila Novak, Doris Pack, Zdzisław Zbigniew Podkański, Pál Schmitt, Hannu Takkula, Thomas Wise, Tomáš Zatloukal

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Gyula Hegyi, Nina Škottová, László Tőkés, Ewa Tomaszewska, Cornelis Visser

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Maria Berger


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.2.2009

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Alexander Alvaro, Emine Bozkurt, Philip Bradbourn, Mihael Brejc, Kathalijne Maria Buitenweg, Michael Cashman, Carlos Coelho, Esther De Lange, Panayiotis Demetriou, Gérard Deprez, Armando França, Urszula Gacek, Roland Gewalt, Jeanine Hennis-Plasschaert, Ewa Klamt, Magda Kósáné Kovács, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Stavros Lambrinidis, Roselyne Lefrançois, Baroness Sarah Ludford, Claude Moraes, Javier Moreno Sánchez, Maria Grazia Pagano, Martine Roure, Inger Segelström, Csaba Sógor, Ioannis Varvitsiotis, Manfred Weber, Tatjana Ždanoka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edit Bauer, Simon Busuttil, Marco Cappato, Charlotte Cederschiöld, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Metin Kazak, Jean Lambert, Marian-Jean Marinescu, Antonio Masip Hidalgo, Bill Newton Dunn, Hubert Pirker, Nicolae Vlad Popa, Eva-Britt Svensson, Charles Tannock

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Costas Botopoulos, Luis de Grandes Pascual, Jelko Kacin

Последно осъвременяване: 12 март 2009 г.Правна информация