ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

5.3.2010 - (COM(2008)0637 – C6‑0340/2008 – 2008/0193(COD)) - ***I

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Edite Estrela
Докладчик по становище(*):Rovana Plumb,
комисия по заетост и социални въпроси
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от правилника
Легенда на използваните знаци


Процедура : 2008/0193(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0032/2010
Внесени текстове :
A7-0032/2010
Приети текстове :

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

(COM(2008)0637 – C7‑0340/2008 – 2008/0193(COD))

(Процедура на съвместно вземане на решение: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2008)0637),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и членове 137, параграф 2 и 141, параграф 3 от Договора за ЕО, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C6‑0340/2008),

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–   като взе предвид член 294, параграф 3 и членове 153, параграф 2 и 157, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 май 2009 г.[1],

–   след консултация с Комитета на регионите,

–   като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–   като взе предвид членове 37, 55 и 175 от своя правилник,

–   като взе предвид първия доклад на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7‑0267/2010),

–   като взе предвид втория доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7‑0032/2010),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

Изменение  1

Предложение за директива - акт за изменение

Заглавие на директивата

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки и за въвеждане на мерки за подпомагане на работничките в съвместяването на професионалния и семейния живот

Обосновка

Разширяването на обхвата на директивата е възможно благодарение на комбинираното правно основание, което включва член 141, параграф 3 от Договора за ЕО. Едновременното третиране засилва посланието към бизнеса, че възпроизводството на хората засяга и мъжете, и жените.

Изменение  2

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4) Равенството между мъжете и жените е основен принцип на Европейския съюз. Членове 21 и 23 от Хартата на основните права в Европейския съюз забраняват всяка дискриминация, основана на пола, и заявяват, че равенството между мъжете и жените трябва да бъде осигурено във всички области.

(4) Равенството между мъжете и жените е основен принцип на Европейския съюз. Членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз забраняват всяка дискриминация, основана на пола, и заявяват, че равенството между мъжете и жените трябва да бъде осигурено във всички области, включително в постигането на равновесие между професионалния и личния живот.

Изменение  3

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 5 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(5a) В решението на Съда на Европейските общности от 26 февруари 2008 г. по Дело C-506/06 Mayr срещу Flöckner1 Съдът постанови, че става въпрос за пряка дискриминация, основана на пола, ако служителка бъде поставена в неизгодно положение поради отсъствие от работа във връзка с процедури IVF (ин витро фертилизация).

 

1 [2008] ECR I-01017.

Изменение  4

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 5 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(5б) Правото на жена в отпуск по майчинство да се завърне, след изтичане на отпуска по майчинство, на работното си място или на равностойна позиция е установено в член 15 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)1.

 

1 ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23

Обосновка

Списъкът с предложения в акта за изменение на Директива 92/85/ЕИО не съдържа позоваване на член 15 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която урежда правата на жените, които се връщат на работа след отпуск по майчинство.

Изменение  5

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6a) Ревизираното Рамково споразумение за родителския отпуск, подписано на 18 юни 2009 г. от европейските социални партньори, не обхваща адекватно свързаните със заплащането въпроси и конкретните видове отпуск по семейни причини и поради това не изпълнява ролята си на важна мярка за подобряване на съвместяването на професионалния и личния живот на родителите.

Обосновка

Рамковото споразумение за родителския отпуск е важен аспект на политиката за равни възможности, подкрепяща съвместяването на професионалния, личния и семейния живот. То обаче определя само минимални изисквания и поради това може да се разглежда единствено като първа стъпка.

Изменение  6

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 6 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6б) Съгласно целите, формулирани в заключенията на председателството на Европейския съвет на заседанието в Барселона от 15 и 16 март 2002 г., държавите-членки следва да отстранят факторите, възпрепятстващи участието на жените на пазара на труда, и да се стремят да осигурят, в срок до 2010 г., детски заведения, които да обхващат поне 90 % от децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължителното образование, както и поне 33 % от децата на възраст под 3 години, като децата в градовете и в селските райони следва да имат еднакъв достъп до такива услуги.

Изменение  7

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 6 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6в) Съобщението на Комисията от 4 юли 2006 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС за правата на детето”, разглежда правата на детето като приоритет за ЕС и изисква държавите-членки да спазват Конвенцията на ООН за правата на детето и допълнителните протоколи към нея, както и Целите на хилядолетието за развитие.

Обосновка

Съобщението разглежда правата на детето като приоритет за ЕС и изисква държавите-членки да спазват Конвенцията на ООН за правата на детето и допълнителните протоколи към нея, както и Целите на хилядолетието за развитие. Предвид настоящата директива, това означава да се гарантира за всички деца възможността да бъдат кърмени и да получават подходящи грижи в зависимост от потребностите си по отношение на развитието и достъпа до адекватни и качествени грижи.

Изменение  8

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 6 г (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6г) Съгласно глобалната стратегия на Световната здравна организация за храненето на кърмачета и малки деца от 16 април 2002 г., одобрена с Резолюция 55.22 на 55-та Световна здравна асамблея, храненето на малките деца изключително с майчино мляко през първите шест месеца от живота им е гаранция, че те ще растат и ще се развиват оптимално. Въз основа на тази резолюция държавите-членки следва да насърчават предоставянето на отпуск за тази цел.

Изменение  9

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 8 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

 

 

(8a) Всички родители имат правото да се грижат за детето си.

Изменение  10

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 8 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(8б) Разпоредбите в настоящата директива относно отпуска по майчинство следва да не са в противоречие с други правила на държавите-членки относно родителския отпуск и директивата следва да не подкопава тези правила. Отпускът по майчинство, отпускът по бащинство и родителският отпуск се допълват и съвместно могат да стимулират по-добър баланс между професионалния и семейния живот.

Обосновка

В обяснителния меморандум Комисията създава изкуствено противопоставяне между отпуска по майчинство и родителския отпуск. Двата модела се допълват и най-вече съвместно могат да спомогнат за по-добър баланс между професионалния и семейния живот.

Изменение  11

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 8 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(8в) Работничка, която е осиновила дете, следва да се ползва от същите права като една биологична майка и да може да ползва отпуск по майчинство при същите условия.

Обосновка

Въпреки че приложното поле на настоящата директива се отнася до биологичното майчинство, осиновяването на дете налага същите задължения, отговорности и трудности при балансирането на личния и професионалния живот.

Изменение  12

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9) Поради уязвимостта на бременните работнички, работничките родилки или кърмачки е наложително да им се предостави право на отпуск по майчинство с продължителност най-малко 18 последователни седмици, ползвани преди и/или след раждането, както и да се направи задължителен отпускът по майчинство от най-малко шест седмици, ползван след раждането.

(9) Поради уязвимостта на бременните работнички, работничките родилки или кърмачки е наложително да им се предостави право на отпуск по майчинство с продължителност най-малко 20 последователни седмици, ползвани преди и/или след раждането, както и да се направи задължителен отпускът по майчинство от най-малко шест седмици, ползван след раждането.

Изменение  13

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 9 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9a) Грижите за деца с увреждания са особено предизвикателство за работещите майки, което следва да бъде признато от обществото. Повишената уязвимост на работещите майки на деца с увреждания означава, че на тях следва да бъде предоставен допълнителен отпуск по майчинство; настоящата директива следва да определя минималния период на подобен отпуск.

Изменение  14

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10) Международната организация по труда препоръчва минимална продължителност на отпуска по майчинство 18 седмици, при заплащане на обезщетение, равно на пълния размер на доходите на жената преди излизането в отпуск по майчинство. Конвенцията на МОТ за закрила на майчинството от 2000 г. предвижда задължителен отпуск след раждането с продължителност шест седмици.

заличава се

Изменение  15

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 10 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(10а) За да се счита за отпуск по майчинство по смисъла на настоящата директива, отпускът по семейни причини, който се предоставя на национално равнище, следва да надхвърля периодите, предвидени в Директива 96/34/ЕО; за него следва да се изплаща обезщетение съгласно предвиденото в настоящата директива и следва да се прилагат гаранциите, установени в настоящата директива, по отношение на уволненията, завръщането на работното място или на равностойна длъжност и дискриминацията.

Обосновка

Важно е държавите-членки, в които вече съществуват разпоредби за по-дълъг родителски отпуск и за двамата родители, да могат да запазят своите щедри условия, без това да засяга други държави-членки или да ограничава въздействието на настоящото предложение за директива, с която се удължава отпускът по майчинство на територията на целия ЕС.

Изменение  16

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 12 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(12a) Длъжност, определена като „равностойна“ съгласно член 11, параграф 2, буква в), следва да означава, че тази длъжност е същата като предишната както по отношение на възнаграждението, така и на задълженията, или когато това не е възможно,че тази длъжност е подобна и отговаря на квалификациите на работничката и на съществуващото възнаграждение.

Обосновка

Работодателят следва да положи всички възможни усилия да възстанови работничката на предишните условия на труд, но в случай че това обективно не е възможно, следва да се прилага гъвкавост и да се запазят трудовите права.

Изменение  17

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 12 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(12б) С оглед на демографските тенденции в Европейския съюз е необходимо да се насърчава раждаемостта посредством целенасочено законодателство и мерки за по-ефективно съвместяване на професионалния, личния и семейния живот.

Изменение  18

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13) Предвид гореизложеното, жените следва да бъдат защитавани срещу дискриминация, основана на бременност или отпуск по майчинство, и да разполагат с подходящи средства за правна защита.

(13) Предвид гореизложеното, жените следва да бъдат защитавани срещу дискриминация, основана на бременност или отпуск по майчинство, и да разполагат с подходящи средства за правна защита, за да се гарантират техните права на достойни условия на труд и по-добър баланс между личния и професионалния живот.

Изменение  19

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13a) В резолюцията на Съвета и на министрите на заетостта и социалната политика, заседаващи в рамките на Съвета, от 29 юни 2000 г. относно балансираното участие на мъжете и жените в професионалния и семейния живот1 държавите-членки се насърчават да разгледат дали в рамките на съответните им правни системи работещите мъже могат да получат индивидуално и непрехвърляемо право на отпуск по бащинство, като в същото време се запазят техните трудови права.

 

OВ C 218, 31.7.2000 г., стр. 5.

Обосновка

В резолюцията на Съвета и на министрите на заетостта и социалната политика, заседаващи в рамките на Съвета, от 29 юни 2000 г. относно балансираното участие на мъжете и жените в професионалния и семейния живот държавите-членки се насърчават да разгледат дали в рамките на съответните им правни системи работещите мъже могат да получат индивидуално и непрехвърляемо право на отпуск по бащинство, като в същото време се запазят техните трудови права. По-голямата част от държавите-членки реагираха положително.

Изменение  20

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13б) С цел да се помогне на работниците да съвместяват професионалния и семейния си живот, от съществено значение е да се предвиди по-дълъг отпуск по майчинство и по бащинство, включително при осиновяване на дете на възраст под 12 месеца. Работник, който е осиновил дете на възраст под 12 месеца, следва да се ползва от същите права като един биологичен родител и да може да ползва отпуск по майчинство или по бащинство при същите условия.

Изменение  21

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13в) С цел да се помогне на работниците да съвместяват професионалния и семейния си живот и да се постигне действително равенство между половете, от съществено значение е мъжете да имат право на платен отпуск по бащинство, предоставян при равностойни условия като отпуска по майчинство, освен по отношение на неговата продължителност, с оглед на постепенното създаване на необходимите условия. Това право следа да се дава и на несемейните двойки. Държавите-членки се насърчават да разгледат дали съгласно съответните им правни системи работещите мъже могат да получат индивидуално и непрехвърлимо право на отпуск по бащинство, като в същото време се запазят техните трудови права.

Изменение  22

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13 г (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13г) В контекста на застаряващото население на Европейския съюз и съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г., озаглавено „Демографското бъдеще на Европа – от предизвикателство към възможности”, трябва да се положат всички усилия за гарантиране на ефективната защита на майчинството и бащинството.

Обосновка

Предвид демографските промени и важността на това да се раждат повече деца, трябва да се предприемат необходимите стъпки да се осигури ефективен отпуск по майчинство и бащинство.

Изменение  23

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13 д (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13д) В Зелената книга на Комисията, озаглавена „Да се изправим пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“, се отбелязва факта, че равнището на раждаемост в държавите-членки е ниско и е недостатъчно за възпроизводство на населението. Следователно са необходими мерки за подобряване на условията на работното място за работничките преди, по време и след бременност. Препоръчва се да се следват най-добрите практики на държавите-членки, в които се наблюдава висока раждаемост и които осигуряват постоянното участие на жените на пазара на труда.

Изменение  24

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13 е (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13е) В заключенията на Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите от декември 2007 г. относно балансираното участие на мъжете и жените в професионалния живот, в растежа и в социалното единство Съветът призна, че мерките, позволяващи съвместяване на професионалния живот със семейния и личния живот, са основни за насърчаване на равенство между половете на пазара на труда.

Обосновка

В заключенията на Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите от декември 2007 г. относно балансираното участие на мъжете и жените в професионалния живот, в растежа и в социалното единство Съветът призна, че мерките, позволяващи съвместяване на професионалния живот със семейния и личния живот, са основни за насърчаване на равенство между половете на пазара на труда.

Изменение  25

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 16 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(16a) Разпоредбите, уреждащи отпуска по майчинство, няма да имат ефект, освен ако не се придружават от запазване на всички права, произтичащи от трудовия договор, включително запазване на пълната заплата и право на равностойно обезщетение.

Обосновка

Жените трябва да бъдат обезщетявани на ниво пълна заплата, за да не бъдат финансово наказани за това, че са майки.

Изменение  26

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 18 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(18a) Държавите-членки настоятелно се призовават да въведат в националните си правни системи необходимите мерки да гарантират, че вредите, претърпени от дадена работничка в резултат на нарушения на предвидените в настоящата директива задължения, подлежат на действителна и ефективна компенсация или възстановяване, считани от държавите-членки за подходящи, като тези компенсации или възстановявания са възпиращи, ефективни и пропорционални на претърпените вреди.

Изменение  27

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 19 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(19a) Лица, които са били обект на дискриминация, следва да имат адекватни средства за правна защита. С цел да се предостави по-ефективна защита, сдружения, организации и други юридически лица също следва да имат правото да участват в процесуални действия по начин, който се счита за подходящ от държавите-членки, както от името на жертвата, така и в нейна подкрепа, без да се накърняват националните процесуални правила за представителство и защита пред съда.

Изменение  28

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 19 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(19б) Ще бъде необходимо държавите-членки да насърчават и популяризират активното участие на социалните партньори, за да осигурят по-добра информираност на засегнатите и по-ефективни договорености. Чрез насърчаване на диалога с гореспоменатите органи държавите-членки могат да получат повече обратна информация и по-добра представа за прилагането на настоящата директива на практика, както и за проблеми, които е вероятно да възникнат, с цел премахване на дискриминацията.

Обосновка

Участието на социалните партньори е изключително важно във връзка с усилията за премахване на дискриминацията. Техните информационни мрежи биха могли да предоставят допълнителни информационни канали на работниците относно техните права, както и обратна връзка за държавите-членки, като се има предвид, че те разполагат с повече опит по отношение на различните проблеми, които е вероятно да възникнат. Поради това считаме за важно да осигурим активното им участие и да установим открит диалог.

Изменение  29

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20) Настоящата директива определя минимални изисквания, с което предоставя възможност на държавите-членки да приемат или да запазват по-благоприятни разпоредби на вътрешното право. Прилагането на настоящата директива не може да служи като основание за влошаване на положението, преобладаващо във всяка от държавите-членки.

(20) Настоящата директива определя минимални изисквания, с което предоставя възможност на държавите-членки да приемат или да запазват по-благоприятни разпоредби на вътрешното право. Прилагането на настоящата директива не следва да служи като основание за влошаване на положението, преобладаващо във всяка от държавите-членки, по-специално при национални законодателства, които чрез комбиниране на родителския отпуск и отпуска по майчинство предоставят на майката право на най-малко 20 седмици отпуск, предоставен преди и/или след датата на раждане и заплатен най-малко на равнището, предвидено в настоящата директива.

 

 

Обосновка

Съгласно препоръката на Световната здравна организация от 16 април 2002 г. относно глобална стратегия за храненето на кърмачета и малки деца, малките деца трябва да бъдат хранени основно с майчино мляко през първите шест месеца от живота си, за да растат и да се развиват оптимално. С оглед на това се определя период от 20 седмици като минимално изискване.

Изменение  30

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 20 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(20a) Държавите-членки следва да насърчават диалога между социалните партньори и с неправителствените организации, с цел опознаване на различните форми на дискриминация и борба срещу тях.

Изменение  31

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка -1б (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 1 – параграф 1 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1б. В член 1 се добавя следният параграф 1а:

 

„1a. Настоящата директива също така има за цел да подобри условията за оставане или връщане на пазара на труда на бременните работнички и работничките родилки и да осигури по-добро съвместяване и професионалния, личния и семейния живот.“

Обосновка

Тъй като към правното основание на предложението беше добавен член 141 от Договора за ЕО, новата точка има за цел да разшири обхвата на директивата и позволява да се включат такива въпроси като гъвкаво работно време и отпуск по бащинство.

Изменение  32

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка -1в (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 2

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1в. Член 2 се заменя със следното:

 

„Член 2

 

Определения

 

За целите на настоящата директива:

 

a) „бременна работничка” е тази бременна работничка, независимо на какъв договор е наета, включително домашна помощница, която уведомява работодателя си за своето състояние, в съответствие с националното законодателство и/или установената в страната практика;

 

б) „работничка родилка“ е тази работничка, независимо на какъв договор е наета, включително домашна помощница, която по смисъла на националното законодателство и/или установената в страната практика, наскоро е родила и уведомява работодателя си за своето състояние, в съответствие с това законодателство и/или практика; за целите на настоящата директива това съща така е работничка, която наскоро е осиновила дете;

 

в) „работничка кърмачка“ е тази работничка, независимо на какъв договор е наета, включително домашна помощница, която по смисъла на националното законодателство и/или установената в страната практика, е в период на кърмене и уведомява работодателя си за своето състояние, в съответствие с това законодателство и/или практика; ”

Изменение  33

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1г (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 3

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1г. Член 3 се заменя със следното:

 

„Член 3

 

Насоки

 

1. Комисията, след консултации с държавите-членки и подпомагана от Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място, разработва насоки за оценяването на химически, физически и биологични агенти и промишлени процеси, които се считат за вредни за репродуктивното здраве на работниците и работничките и по отношение на безопасността и здравето на работничките по смисъла на член 2. Тези насоки се преразглеждат и от 2012 г. се актуализират най-малко на всеки пет години.

 

Насоките, упоменати в първата алинея, включват също движения и работни положения, психическа и физическа умора и други видове физически и психически стрес, свързани с труда, полаган от работничките по смисъла на член 2.

 

2. Целта на насоките, посочени в параграф 1, е да послужат за основа на оценката, посочена в член 4, параграф1.

 

За тази цел държавите-членки предоставят тези насоки на вниманието на всички работодатели и всички работници и работнички и/или техни представители, както и на социалните партньори в съответната държава-членка.“

Обосновка

Важно е насоките да се актуализират с най-новите разработки и знание. Освен това рискове във връзка със здравето и безопасността съществуват и за мъжете, и за жените, и следва да се отчитат по-общо, тъй като са важни още преди момента на зачеването.

Изменение  34

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка -1 д (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 4

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1д. Член 4 се заменя със следното:

 

„Член 4

 

Оценяване, информация и консултиране

 

1. В оценяването на риска, провеждано съгласно Директива 89/391/ЕИО, работодателят включва оценка на репродуктивния риск за работниците и работничките.

 

2. За всички дейности, които могат да породят специфичен риск, свързан с излагане под въздействие на рискови фактори, процеси или условия на труд, чийто неизчерпателен списък се съдържа в приложение I, работодателят, пряко или чрез службите за защита и превантивни мерки, упоменати в член 7 от Директива 89/391/ЕИО, оценява характера, степента и продължителността на излагане в съответното предприятие и/или организация спрямо работничките по смисъла на член 2 и спрямо тези, за които е вероятно да се окажат в състояние, посочено в член 2, с цел:

 

- да се оцени всеки риск за безопасността или здравето и всеки възможен ефект върху бременността или кърменето на работничките по смисъла на член 2 и на тези, за които е вероятно да се окажат в състояние, посочено в член 2,

 

- да се реши какви мерки да се предприемат.

 

3. Без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 89/391/ЕИО, работничките по смисъла на член 2 и тези, за които е вероятно да се окажат в състояние, посочено в член 2, в съответното предприятие и/или организация и/или техните представители и съответните социални партньори се уведомяват за резултатите от оценката съгласно параграф 1 и за всички мерки, които следва да се предприемат за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

 

4. Предприемат се подходящи мерки, за да се гарантира, че работничките и/или техните представители в съответното предприятие или организация могат да наблюдават прилагането на настоящата директива или могат да участват в прилагането й, по-специално по отношение на определените от работодателя мерки, посочени в параграф 2, без да се засягат отговорностите на работодателя за определяне на тези мерки.

 

5. Консултирането и участието на работнички и/или техни представители във връзка с въпросите, включени в настоящата директива, се извършва в съответствие с член 11 от Директива 89/391/ЕИО.“

Обосновка

От съществено значение е да се насърчи превантивен подход, предоставящ правилна оценка на риска на всяко работно място, на което служителите са жени и мъже в репродуктивна възраст. Както мъжете, така и жените могат да бъдат засегнати, преди оплождането, от причинители на генетични мутации и аномалии, които водят до стерилитет и хромозомни деформации и смущения, но най-неблагоприятните ефекти са върху ембриона. Параграфи 4 и 5 се добавят, защото във всички други директиви за здравето и безопасността съществуват членове относно информирането и консултирането на работници и техни представители.

Изменение  35

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка -1 е (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 5

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1е. Член 5 се изменя, както следва:

 

a) Параграф 2 се заменя със следния текст:

 

“2. Ако регулирането на условията на труд и/или работно време не е технически и/или обективно възможно, [...] работодателят предприема необходимите мерки за преместване на съответната работничка на друга работа.“

 

б) Параграф 3 се заменя със следния текст:

 

“3. Ако преместването й на друга работа не е технически и/или обективно възможно, [...] на съответната работничка се полага отпуск, в съответствие с националното законодателство и/или установената в страната практика за целия период, необходим за защита на нейната безопасност и здраве.“

Обосновка

Настоящата формулировка на точки 2 и 3 дава прекалено голяма възможност на работодателите да оспорват, че не могат да адаптират работното място или да предложат алтернативна работа. Със заличаването на фразата „или не може аргументирано да се изиска с надлежно приведени основания“ работещите жени са по-защитени, тъй като работодателят има по-малко основания да твърди, че предлагането на алтернативи не е изпълнимо технически или по обективни причини.

Изменение  36

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1 ж (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 6 – параграф 2a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1ж. Към член 6 се добавя следният параграф:

 

„2a. В допълнение, от бременните жени не се изисква да изпълняват задачи като носене или вдигане на тежки предмети или задачи, които са опасни или изтощителни, или представляват риск за здравето.“

Обосновка

Бременните работнички трябва да бъдат освободени не само от дейности, които ги излагат на големи рискове, но и от задачи, които включват големи физически усилия или представляват риск за здравето.

Изменение  37

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1з (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 7

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1з. Член 7 се заменя със следното:

 

„Член 7

 

Нощен и извънреден труд

 

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че работничките, посочени в член 2, няма да бъдат задължавани да полагат нощен труд и да работят извънредни часове:

 

a) през десетте седмици, предхождащи термина за раждане;

 

б) през останалата част от бременността, ако това е необходимо за здравето на майката или на нероденото дете;

 

в) през целия период на кърмене.

 

2. Мерките съгласно параграф 1 трябва да включват възможност, в съответствие с националното законодателство и/или установената в страната практика, за:

 

а) прехвърляне на съвместима дневна работна смяна; или

 

б) напускане на работа или удължаване на отпуска по майчинство, когато такова прехвърляне не е технически или обективно възможно [...].

 

3. Работнички, които желаят да бъдат освободени от нощен труд, информират своя работодател в съответствие с установените в държавите-членки правила, а в случаите, посочени в параграф 1, буква б), представят и медицинско свидетелство.

 

4. За самотни родители и родители, чиито деца имат сериозни увреждания, периодът, посочен в параграф 1, може да бъде удължен в съответствие с определените от държавите-членки процедури.“

Изменение  38

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 1

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че работничките, по смисъла на член 2, имат право на непрекъснат отпуск по майчинство, чиято продължителност да бъде най-малко 18 седмици преди и/или след раждането.

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че работничките, по смисъла на член 2, имат право на непрекъснат отпуск по майчинство, чиято продължителност да бъде най-малко 20 седмици преди и/или след раждането.

Обосновка

Отпуск по майчинство с продължителност 20 седмици е достатъчен, за да се позволи на жените да кърмят в добри условия (което следва да бъде единственият метод на хранене според препоръката на СЗО), и би им предоставил достатъчно време, за да се възстановят от раждането и да създадат силна връзка с детето.

Важно е държавите-членки, в които вече съществуват разпоредби за по-дълъг родителски отпуск и за двамата родители, да могат да запазят своите щедри условия, без това да засяга други държави-членки или да ограничава въздействието на настоящото предложение за директива, с която се удължава отпускът по майчинство на територията на целия ЕС.

Изменение  39

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 1 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a. По отношение на последните четири седмици от периода, посочен в параграф 1, съществуваща на национално равнище схема за отпуск по семейни причини може да се счита за отпуск по майчинство за целите на настоящата директива, при условие че осигурява цялостна защита на работничките по смисъла на член 2, която е равностойна на определеното в настоящата директива равнище. В този случай общата продължителност на предоставения отпуск трябва да надхвърля периода на родителския отпуск, предвиден в Директива 96/34/ЕО;

Обосновка

Отпуск по майчинство с продължителност 20 седмици е достатъчен, за да се позволи на жените да кърмят в добри условия (което следва да бъде единственият метод на хранене според препоръката на СЗО), и би им предоставил достатъчно време, за да се възстановят от раждането и да създадат силна връзка с детето.

Важно е държавите-членки, в които вече съществуват разпоредби за по-дълъг родителски отпуск и за двамата родители, да могат да запазят своите щедри условия, без това да засяга други държави-членки или да ограничава въздействието на настоящото предложение за директива, с която се удължава отпускът по майчинство на територията на целия ЕС.

Изменение  40

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 2

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Отпускът по майчинство, постановен в параграф 1, включва задължителен отпуск от най-малко шест седмици след раждането. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че работничките по смисъла на член 2 имат правото да избират свободно кога да ползват незадължителната част от отпуска по майчинство — преди или след раждането.

2. Отпускът по майчинство, постановен в параграф 1, включва задължителен платен отпуск по майчинство от най-малко шест седмици след раждането, без да се засягат националните законодателства, които предвиждат период на задължителен отпуск по майчинство преди раждането. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че работничките по смисъла на член 2 имат правото да избират свободно кога да ползват незадължителната част от отпуска по майчинство — преди или след раждането. Задължителният период от шест седмици от отпуска по майчинство се прилага спрямо всички работнички, независимо от броя на изработените от тях дни преди раждането.

Изменение  41

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 2a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2a. Този срок може да се подели с бащата, в съответствие със законодателството на съответната държава-членка, по съгласие и искане на двойката.

Изменение  42

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 2б (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2б. В интерес на защитата на здравето на майката и детето, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че работничките могат да решават свободно и без принуда дали да вземат или не незадължителния отпуск по майчинство преди раждането.

Изменение  43

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/EИО.

Член 8 – параграф 2 в (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2в. Работничката трябва да посочи избраната от нея продължителност на незадължителната част от отпуска по майчинство не по-късно от един месец преди началната дата на този отпуск.

Изменение  44

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 2 г (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2г. В случай на раждане на повече от едно дете, задължителният отпуск по майчинство, посочен в параграф 2, се удължава за всяко допълнително дете в съответствие с националното законодателство.

Изменение  45

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 4

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират предоставянето на допълнителен отпуск в случаите на преждевременно раждане, за деца, хоспитализирани при раждането, новородени деца с увреждания и при едновременно раждане на повече от едно дете. Продължителността на допълнителния отпуск следва да бъде пропорционална и да позволява отчитане на специалните нужди на майката и на детето/децата.

4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират предоставянето на допълнителен платен отпуск по майчинство в конкретни случаи по медицински причини, например случаите на преждевременно раждане, новородени деца с увреждания, майки с увреждания, майки в юношеска възраст, едновременно раждане на повече от едно дете или при раждане, което е в рамките на 18 месеца след предходно раждане. Продължителността на допълнителния отпуск по майчинство след раждането следва да бъде пропорционална и да позволява отчитане на специалните нужди на майката и на детето/децата. Ако националното законодателство и/или практиката предвиждат отпуск по майчинство или родителски отпуск, надвишаващи 20 седмици, това може да се счита за част от всеки допълнителен период на отпуск по майчинство, предвиден съгласно параграфи 3 и 4.

Изменение  46

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 5

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Държавите-членки гарантират, че отпуските, ползвани четири или повече седмици преди раждането поради болест или усложнения, произтичащи от бременност, не оказват въздействие върху продължителността на отпуска по майчинство.

заличава се

Изменение  47

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 5 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

5a. Държавите-членки защитават правата на майките и бащите, като гарантират наличието на специални работни условия, подпомагащи родителите на деца с увреждания.

Изменение  48

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 5б (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

5б. Настоящата директива се прилага също така спрямо самостоятелно заетите работнички и държавите-членки предприемат необходимите изменения на съответните си закони, за да гарантират равни трудови права по отношение на отпуска по майчинство.

Обосновка

Самостоятелно заетите жени не следва да бъдат третирани по различен начин, нито да се ползват с по-малко права от наетите работнички.

Изменение  49

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 5 в (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

5в. Държавите-членки предприемат подходящи мерки за признаване на следродилната депресия за сериозна болест и подкрепят информационни кампании, които имат за цел разпространяване на точна информация за следродилната депресия и коригиране на предразсъдъците и заклеймяването, които все още могат да се свързват с тази болест.

Обосновка

Изменението има за цел да повиши осъзнаването от страна на държавите-членки на необходимостта от официално признаване на следродилната депресия като болест, тъй като тя засяга 10 - 15 % от жените и оказва значително въздействие върху професионалния и семейния живот.

Изменение  50

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1 a (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a. Добавя се член 8а, както следва:

 

„Член 8а

 

Отпуск по бащинство

 

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки работниците, чиито партньорки, с които съжителстват на семейни начала, са родилки, да имат право на платен и непрехвърлим отпуск по бащинство от най-малко две поредни седмици, който да могат да ползват, след като тяхната съпруга/партньорка роди, по време на отпуска по майчинство.

 

Държавите-членки, които все още не са въвели задължително ползване по време на отпуска по майчинство на платен и непрехвърлим отпуск по бащинство от най-малко две поредни седмици, след като съпругата/партньорката, с която даден работник съжителства на семейни начала, роди, се насърчават силно да го въведат, за да стимулират равностойното участие на двамата родители в съвместяването на семейните права и задължения.

 

2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че работниците, чиито партньорки, с които съжителстват на семейни начала, са родилки, имат право на специален отпуск, включващ неизползваната част от отпуска по майчинство, в случай на смърт или физическа неспособност на майката.“

Изменение  51

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1 б (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 б (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1б. Добавя се член 8б, както следва:

 

„Член 8б

 

Отпуск за осиновяване

 

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до отпуска по майчинство и по бащинство, се прилагат и за случаите на осиновяване на дете на възраст под 12 месеца.“

Изменение  52

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 2

Директива 92/85/ЕИО

Член 10 – точка 1

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за забрана на уволнението и на всякакви подготовки за уволнение на работничките по смисъла на член 2, за периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство, посочен в член 8, параграф 1, освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство и/или установената в страната практика и, където е приложимо, след като компетентните органи са дали своето съгласие.

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за забрана на уволнението и на всякакви подготовки за уволнение на работничките по смисъла на член 2, за периода от началото на бременността до най-малко шест месеца след края на отпуска по майчинство, посочен в член 8, параграф 1. Уволнението по време на този период се обосновава надлежно в писмен вид, освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство и/или установената в страната практика и, където е приложимо, след като компетентните органи са дали своето съгласие.

Изменение  53

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 2

Директива 92/85/ЕИО

Член 10 – точка 3 a (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

3a. Държавите-членки вземат необходимите мерки за забрана на дискриминацията на бременни жени на пазара на труда, като създават за тях равни възможности по отношение на назначаването на работа, ако бременните жени отговарят на всички изисквания за съответната позиция.

Обосновка

Държавите-членки следва да гарантират равен достъп до пазара на труда за бременните жени, така че бременността да не застрашава кариерата и шансовете за професионално развитие на жените само защото назначаването на бременна работничка представлява допълнително бреме за работодателя.

Изменение  54

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 2

Директива 92/85/ЕИО

Член 10 – точка 4 a (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

4a. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по време на отпуск по бащинство/съвместно майчинство работниците се ползват със същата защита от уволнение, посочена в член 1, както работничките по смисъла на член 2.

Изменение  55

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 2

Директива 92/85/ЕИО

Член 10 – параграф 4 б (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

4б. Държавите-членки се насърчават да приемат мерки, които да гарантират, че работничката може да реши да работи на намален работен ден за период, не по-дълъг от една година, при пълна защита от уволнение и с пълното право да се върне на пълен работен ден при пълно заплащане в края на този период.

Обосновка

Тази мярка може да допринесе за по-успешно съчетаване на личния, семейния и професионалния живот, като разрешава на работничката да се приспособи по-лесно и по-плавно към новата ситуация.

Изменение  56

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 - буква - a (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 1

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-a) Точка 1 се заменя със следния текст:

 

„1. В случаите, посочени в членове 5, 6 и 7, на работничките по смисъла на член 2 трябва да бъдат осигурени права, произтичащи от трудовия договор, включително запазване на трудовото възнаграждение и/или право на равностойно обезщетение, съгласно националното законодателство и/или установената в страната практика;“

Обосновка

Обезщетенията следва да се базират на пълното трудово възнаграждение, за да се избегне финансовото ощетяване на жените поради факта, че са майки.

Изменение  57

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка 3 - буква а

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – параграф 1a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1a. работнички по смисъла на член 2, които са отстранени от работа от работодателя си, който ги счита непригодни за труд, без лекарско предписание, представено от работничките, до началото на отпуска си по майчинство по смисъла на член 8, параграф 2, получават обезщетение, равностойно на пълния размер на работната им заплата.

1a. работничка по смисъла на член 2, която е отстранена от работа от работодателя си, който я счита непригодна за труд, без лекарско предписание, представено от работничката, може да се консултира с лекар по своя собствена инициатива. Ако лекарят удостовери, че жената е трудоспособна, работодателят или трябва да я наеме отново на работа при предишните условия, или до началото на отпуска си по майчинство по смисъла на член 8, параграф 2 тя получава обезщетение, равностойно на пълния размер на работната си заплата.

Обосновка

Ако жената се консултира с лекар по свой избор, се осигурява яснота относно това дали тя е болна или не. Едва след изясняване на положението следва да се предприемат допълнителни мерки.

Изменение  58

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 - буква а а (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 1 б (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1б. Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират здравето и безопасността на бременните работнички по отношение на ергономични условия, работно време (включително нощен труд и смяна на работното място), интензивност на работата и увеличаване на защитата срещу специфични инфекциозни агенти и йонизираща радиация.

Обосновка

Закрилата на здравето и безопасността на бременните работнички следва да бъде важна грижа на настоящата директива.

Изменение  59

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква a б (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 2 – буква б

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

aб) Точка 2, буква б) се заменя със следния текст:

 

„б) запазване на трудовото възнаграждение и/или право на равностойно обезщетение на работничките по смисъла на член 2;“

Обосновка

Обезщетенията следва да се базират на пълното трудово възнаграждение, за да се избегне финансовото ощетяване на жените поради факта, че са майки.

Изменение  60

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква a в (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 2 – буква б a (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

aв) В точка 2 се добавя следната буква ба):

 

„бa) правото на работничките в отпуск по майчинство да получат, когато е приложимо, автоматично повишаване на заплатата, без да трябва временно да прекъсват отпуска си по майчинство, за да се възползват от повишаването на заплатата.“

Обосновка

В случай, че за поста на работничките в отпуск по майчинство се предвижда повишаване на заплатата, то следва да влезе в сила за тях автоматично, така че да не им се налага да прекъсват отпуска си по майчинство, за да получат по-високата заплата и след това да продължат отново отпуска си. Свързаната с това административна работа на работодателя също се намалява и опростява.

Изменение  61

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка 3 - точка б

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 2 – буква в

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

„в) правото на работничките по смисъла на член 2 да се завърнат на работното си място или на равностойна длъжност при условия и ред, не по-малко благоприятни за тях, както и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на което биха имали право по време на отсъствието си;“

„в) правото на работничките по смисъла на член 2 да се завърнат на работното си място или на равностойна длъжност при условия и ред, не по-малко благоприятни за тях, при същото заплащане, професионална категория и задължения, каквито са имали преди отпуска по майчинство, както и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на което биха имали право по време на отсъствието си; в изключителни случаи на преструктуриране или значителна реорганизация на производствения процес, правото на работничката да обсъди с работодателя си последиците от тези промени за професионалното й положение, а оттам – и непряко за личния й живот;“

Обосновка

Пост, считан за „равностоен“, трябва да предлага същото заплащане, професионална категория и задължения като предишният пост.

Този въпрос е важен, тъй като при възникването на особени обстоятелства (например финансови кризи), които биха могли да се отразят неблагоприятно върху положението на жената в отпуск по майчинство и да доведат до загуба на правата й, професионалното положение на жената в предприятието може да бъде застрашено, ако тя не разгледа заедно с работодателя последиците от преструктурирането.

Изменение  62

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква б a (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 2 – буква в а (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

бa) В точка 2 се добавя следната буква ва):

 

„ва) запазване на възможностите на работничките по смисъла на член 2 за развитие на кариерата чрез образование, наред с продължаващото професионално и допълнително обучение, с оглед консолидиране на възможностите им за професионално развитие;“

Обосновка

Това е необходимо, за да се гарантира, че фактът, че жените са майки, не се отразява неблагоприятно върху възможностите им за професионално развитие. Работодателят следва, след консултации със съответните работнички, да предприеме необходимите действия по отношение на образованието и обучението, с цел да се гарантира запазването на възможностите за професионално развитие на работничките.

Изменение  63

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква б б (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 2 – буква в б (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

бб) В точка 2 се добавя следната буква вб):

 

„вб) периодът на отпуска по майчинство не трябва да засяга пенсионните права на работничката и трябва да се счита за период на трудова заетост за целите на пенсионното осигуряване; пенсионните права на работничките не трябва да се намаляват заради ползване на отпуска по майчинство.”

Обосновка

Важно е обезщетенията, изплащани на работничките по време на отпуска по майчинство, да не се отразяват неблагоприятно върху пенсионните им права. Държавите-членки следва да предотвратят тази възможност и да обезщетят евентуалната загуба на пенсионни права.

Изменение  64

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква в

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 3

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. обезщетението, упоменато в точка 2, буква б) се счита за адекватно ако гарантира доход, равностоен на последната месечна работна заплата или на средна месечна работна заплата, в съответствие с тавана, определен от националното законодателство, ако има такъв. Този таван не може да бъде по-нисък от размера на обезщетението, получавано от работничките по смисъла на член 2 в случай на прекъсване на трудова дейност на основание, свързано със здравословното им състояние. Държавите-членки могат да определят периода, върху който се изчислява тази средна месечна работна заплата.

3. обезщетението, упоменато в точка 2, буква б), се счита за равностойно, ако гарантира доход, равностоен на последната месечна работна заплата или на средна месечна работна заплата. Работничките в отпуск по майчинство получават пълния размер на работната си заплата, а обезщетението съответства на 100% от последната месечна работна заплата или средната месечна заплата. Държавите-членки могат да определят периода, върху който се изчислява тази средна месечна работна заплата.

Изменение  65

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква в а (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 3 a (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

вa) Създава се точка 3a, както следва:

 

„3a. Размерът на обезщетението, получавано от работничките по смисъла на член 2, не е по-нисък от размера на обезщетението, получавано от работничките по смисъла на член 2 в случай на прекъсване на трудовата дейност на основание, свързано със здравословното им състояние.“

Обосновка

Правилото, че размерът на обезщетението не може да бъде по-нисък от този на обезщетението при болест, гарантира, че в директивата се вземат предвид майките с много ниски заплати, което засяга преди всичко новите държави-членки.

Изменение  66

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква в б (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 3 а (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

вб) Създава се точка 3б, както следва:

 

„3б) държавите-членки гарантират правото на работничките в отпуск по майчинство да получат, ако е приложимо, автоматично повишаване на заплатата, без да трябва временно да прекъсват отпуска си по майчинство, за да се възползват от повишаването на заплатата.“

Обосновка

В случай, че за поста на работничките в отпуск по майчинство се предвижда повишаване на заплатата, то следва да влезе в сила за тях автоматично, така че да не им се налага да прекъсват отпуска си по майчинство, за да получат по-високата заплата и след това да продължат отново отпуска си. Свързаната с това административна дейност на работодателя също ще се намали и опрости.

Изменение  67

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква в в (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 4

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

вв) Точка 4 се отменя.

Обосновка

От основно значение е да се премахне критерият за „отговаряне на условията“ от член 11, параграф 4 от Директива 92/85/ЕИО, тъй като всички жени ще имат право на платен отпуск по майчинство, в съответствие с общите принципи на ЕС за мобилност на работниците и „гъвкава сигурност“.

Няма смисъл от предложението на Комисията да признава правото на отпуск по майчинство и същевременно да позволява жени да напускат работата си и да губят дохода си, ако не отговарят на условията за платен отпуск по майчинство съгласно националното законодателство.

Изменение  68

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква г а (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 5 a (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

гa) Създава се точка 5a, както следва:

 

„5a. Държавите-членки вземат необходимите мерки за насърчаване на работодателите и за стимулиране на диалога между социалните партньори, за да се осигури подпомагането на реинтеграцията и обучението на работничките, които се връщат на работа след отпуск по майчинство, когато е необходимо и/или когато работничките поискат това и в съответствие с националното законодателство.“

Изменение  69

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква г б (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 5 б (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

гб). Създава се точка 5б, както следва:

 

„5б. Работодателят следи работното време на бременната работничка да е съобразено с необходимостта от редовни и допълнителни медицински прегледи.“

Обосновка

Медицинските прегледи са задължителни за бременните жени и са изключително важни за нормалното развитие на плода, затова работодателят трябва се съобразява с тях и да осигурява гъвкаво работно време на бременната работничка.

Изменение  70

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка - 3 – буква г в (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 5 в (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

гв) Създава се точка 5в, както следва:

 

„5в. Държавите-членки насърчават работодателите да предвидят детски заведения за децата на служителките и работничките, които са под тригодишна възраст.“

Обосновка

Липсата на детски заведения е безспорна реалност в ЕС. Тази разпоредба е от основно значение за възпиране на жените да преустановят трудовата си дейност поради това, че трябва да се грижат за малки деца.

Изменение  71

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 a (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

3a. Създава се следният член 11a:

 

„Член 11а

 

Освобождаване от работа за кърмене

 

1. Майка, която кърми детето си, има право на освобождаване от работа за тази цел, което се разделя на два отделни периода с продължителност от един час всеки, освен ако не бъде договорен друг режим с работодателя, без да губи от привилегиите, свързани с работата си.

 

2. В случай на раждане на повече от едно дете предвиденото в параграф 1 освобождаване от работа се удължава с 30 минути за всяко допълнително дете.

 

3. В случай на непълно работно време освобождаването от работа, посочено в параграф 1, се намалява пропорционално на нормалното работно време, но не може да бъде по-малко от 30 минути.

 

4. В предвидения в параграф 3 случай освобождаването от работа се договаря за период, не по-дълъг от един час, и където е приложимо, за втори период с остатъчна продължителност, освен ако с работодателя не бъде договорен друг режим.“

Изменение  72

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 б (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 б (нов)

 

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3б. Създава се следният член 11 б:

 

„Член 11б

 

Предотвратяване на дискриминацията и равни възможности за половете

 

Държавите-членки насърчават работодателите, чрез колективни споразумения или практики, да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на дискриминацията срещу жените по причина бременност, отпуск по майчинство или отпуск за осиновяване.

 

 

 

Държавите-членки активно се съобразяват с целта за равенство между мъжете и жените при формулирането и прилагането на закони, разпоредби, административни уредби, политики и дейности в областите, посочени в настоящата директива.“

Изменение  73

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 4

Директива 92/85/ЕИО

Член 12а

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Създава се следният член 12a:

Член 12a

Доказателствена тежест

(1) Държавите-членки приемат необходимите мерки в съответствие със своите национални съдебни системи, за да гарантират, че когато лица, които считат, че правата им, предоставени по силата на настоящата директива са нарушени, представят пред съда или друг компетентен орган факти, от които може да бъде заключено, че е налице такова нарушение, задължението да докаже, че няма нарушение на директивата пада върху ответника.

заличава се

(2) Параграф 1 не възпрепятства държавите-членки да въведат доказателствени правила, които са по-благоприятни за ищеца.

 

(3) Параграф 1 не се прилага спрямо наказателните производства.

 

(4) Държавите-членки могат да не прилагат параграф 1 спрямо производства, в рамките на които съдът или друг компетентен орган разследва фактите по делото.

 

(5) Параграфи от 1 до 4 се прилагат също спрямо всички съдебни производства, предприети в съответствие с член 12“

 

Обосновка

Дискриминацията по причина на бременност вече отговаря на критериите за дискриминация по полов признак. Следователно може да се използва и съществуващото понастоящем изместване на доказателствената тежест, предвидено в Директива 2006/54/ЕИО.

Изменение  74

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 4 a (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 12 a a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

4a. Създава се следният член 12аа:

 

„Член 12аа

 

Предотвратяване на дискриминацията

 

В съответствие с националните си традиции и утвърдената практика държавите членки вземат подходящи мерки за насърчаване на диалога между социалните партньори на подходящите равнища, с оглед осъществяване на ефективни мерки за предотвратяване на дискриминацията на жените по причина на отпуск по бременност, майчинство или за осиновяване на дете.“

Изменение  75

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 5

Директива 92/85/ЕИО

Член 12 б

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки въвеждат в националните си правни системи мерките, които са необходими за защитата на лицата от всяко неблагоприятно третиране или неблагоприятно последствие в резултат на подадена жалба или на инициирано от тях съдебно производство, целящи зачитане на правата, предоставени по силата на настоящата директива.

Държавите-членки въвеждат в националните си правни системи мерките, които са необходими за защитата на лицата, включително свидетелите, от всяко неблагоприятно третиране или неблагоприятно последствие в резултат на подадена жалба или на инициирано от тях съдебно производство, целящи зачитане на правата, предоставени по силата на настоящата директива.

Обосновка

Разширяването на защитата от налагане на принудителни мерки спрямо свидетелите дава възможност да се гарантира, че те са свободни да дават надеждни свидетелски показания при разглеждането на жалба в съдебното производство, без да се страхуват от дискриминация.

Изменение  76

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 6

Директива 92/85/ЕИО

Член 12в

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на разпоредби от националното законодателство, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Санкциите могат да включват изплащане на обезщетение, което може да не бъде ограничено с фиксирането a priori на горен праг, и трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Държавите-членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на разпоредби от националното законодателство, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Санкциите могат да включват изплащане на обезщетение и трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Обосновка

Забраната на ЕС върху ограничаването на исковете за обезщетение несъразмерно ограничава свободата на държавите-членки да приемат свои правила и ги принуждава да приемат подробни разпоредби, които не са в съответствие със собствената им съдебна система.

Изменение  77

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 7

Директива 92/85/ЕИО

Член 12 г

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки гарантират, че органът/органите за насърчаване, анализ, мониторинг и подпомагане на равното третиране на всички лица без дискриминация, основана на пола, упоменат(и) в член 20 от Директива 2002/73/ЕО, преработена с Директива 2006/54/ЕО, в допълнение разполага(т) с правомощия по въпросите, попадащи в обхвата на настоящата директива, в случаите, в които тези въпроси са преди всичко свързани с принципа за равно третиране, а не със здравето и безопасността на работничките.

Държавите-членки гарантират, че органът/органите за насърчаване, анализ, мониторинг и подпомагане на равното третиране на всички лица без дискриминация, основана на пола, упоменат(и) в член 20 от Директива 2002/73/ЕО, преработена с Директива 2006/54/ЕО, в допълнение разполага(т) с правомощия по въпросите, попадащи в обхвата на настоящата директива, в случаите, в които тези въпроси са преди всичко свързани с принципа за равно третиране, а не само със здравето и безопасността на работничките.

Изменение  78

Предложение за директива - акт за изменение

Член 2 – параграф 1 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a. Държавите-членки могат да предприемат превантивни мерки и мерки за мониторинг на закрилата и безопасността на бременните работнички и на работничките родилки на работното място.

Обосновка

Стресът на работното място може да има вреден психологически ефект върху бременните работнички и работничките родилки и може да въздейства върху плода или новороденото дете.

Изменение  79

Предложение за директива - акт за изменение

Член 2 – параграф 2б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2б. Предвидените в настоящата директива разпоредби се включват в текста на колективните и индивидуални трудови договори в държавите-членки.

Обосновка

Работничките често не се възползват от правата си, тъй като не знаят, че са защитени от закона. Ако правата им са упоменати в трудовите им договора, ще стане по-ясно кои правни разпоредби уреждат съответното положение.

Изменение  80

Предложение за директива - акт за изменение

Член 4 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки и националните органи, компетентни по въпросите на равнопоставеността, представят на Комисията най-късно до … [пет години след датата на приемане], а след това на всеки пет години, цялата информация, необходима на Комисията, за да изготви доклад до Европейския парламент и Съвета за прилагането на Директива 92/85/ЕИО, изменена с настоящата директива.

1. Държавите-членки и националните органи, компетентни по въпросите на равнопоставеността, представят на Комисията най-късно до … [три години след датата на приемане], а след това на всеки три години, цялата информация, необходима на Комисията, за да изготви доклад до Европейския парламент и Съвета за прилагането на Директива 92/85/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Изменение  81

Предложение за директива - акт за изменение

Член 4 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Докладът на Комисията взема предвид, когато е подходящо, гледните точки на социалните партньори и съответните неправителствени организации. В съответствие с принципа за равните възможности на половете, този доклад, inter alia, осигурява оценка на въздействието на взетите мерки за жените и мъжете. В светлината на получената информация, този доклад включва, ако е необходимо, предложения за преработка и актуализиране на Директива 92/85/ЕИО, изменена с настоящата директива.

2. Докладът на Комисията взема предвид, когато е подходящо, гледните точки на социалните партньори и съответните неправителствени организации. В съответствие с принципа за равните възможности на половете, този доклад, inter alia, осигурява оценка на въздействието на взетите мерки за жените и мъжете. Той включва и оценка на въздействието, анализираща социалните и икономически последици, на равнище Европейски съюз като цяло, от едно допълнително удължаване на срока на отпуска по майчинство и от прилагането на отпуска по бащинство. В светлината на получената информация, този доклад включва, ако е необходимо, предложения за преработка и актуализиране на Директива 92/85/ЕИО, изменена с настоящата директива.

Обосновка

Необходимо е точно да се оценят разходите и ползите от едно съществено удължаване на срока на отпуска по майчинство, както за жените, така и за обществото. Улесненията за кърменето биха могли, наред с другото, да доведат до икономии на разходите за здравеопазване и да имат положително въздействие върху околната среда и покупателната способност на домакинствата.

  • [1]  OВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 102.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Въведение

Предложението на Комисията за изменение на Директива 92/85/ЕИО има за цел да гарантира по-добро равнище на здравето и безопасността на бременните работнички, работничките родилки или кърмачки. Тази законодателна инициатива, която образува част от „пакета за равновесие между професионалния и личния живот“ на Комисията, е една от мерките, насочени към насърчаване на равенство между половете на пазара на труда.

Преразглеждането на Директива 92/85/ЕИО може да се подкрепи, макар че предложената от Комисията промяна на текста не отговаря на желаното, както от гледна точка на намаляване на неравенствата между мъжете и жените на пазара на труда, така и по отношение на активното насърчаване на равновесие между професионалния и личния живот; основният недостатък се изразява в липсата на насърчаване на родителски грижи, основани на споделена отговорност.

Добавянето на член 141 от Договора за ЕО към правното основание в разглежданото в момента предложение – така предложението придобива комбинирано правно основание, състоящо се от член 137, параграф 2, който урежда закрилата на здравето и безопасността на работниците, и член 141, параграф 3 от ДЕО, отнасящ се за насърчаването на равни възможности за мъжете и жените – допринася за по-добра балансираност на директивата от концептуална гледна точка. По-широкото правно основание в допълнение може да включи разпоредби за закрила на майките и бащите, чиито роли са от първостепенна социална значимост.

Измененията, направени в предложението, се отнасят конкретно до по-голяма минимална продължителност на отпуска по майчинство, който се увеличава от 14 на 20 седмици; принципа, че обезщетението, изплащано на работничка в отпуск по майчинство, следва да е равно на нейната пълна работна заплата; безопасността на работното място и здравните изисквания; и до забрана на уволненията.

2. Родителски грижи, основани на споделена отговорност

Един от приоритетите, установени в социалната програма на ЕС, е необходимостта от насърчаване на политики за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот, и е насочен както към жените, така и към мъжете. По-добро равновесие между професионалния и личния живот е също една от шестте приоритетни области, установени в „Пътната карта за равенство между жените и мъжете 2006—2010 г.“.

В момента ЕС е изправен пред демографско предизвикателство, произтичащо от ниска раждаемост и нарастващ дял на по-възрастните хора. Подобряването на разпоредбите за насърчаване на равновесие между професионалния и личния живот представлява също така начин за справяне с намаляващото население.

Въпреки това половите стереотипи в обществото се оказват дълготрайни и поради това на жените се отказва достъп до трудова заетост и преди всичко до добри работни места. Жените, за разлика от мъжете, все още са считани за тези, които носят основната отговорност за грижите за децата и другите членове на семейството; много често те са принудени да избират между майчинство и напредък в кариерата. В много случаи на тях се гледа като на „високорискови“ или „втора класа“ работници, или като на „ненужен товар“, като се има предвид вероятността да забременеят и да се възползват от правото си на отпуск по майчинство. Поради това е от жизненоважно значение новите разпоредби за отпуските да не отразяват, нито пък да засилват съществуващите в обществото стереотипи.

В редица държави-членки вече съществува законодателство относно отпуска по майчинство, отпуска по бащинство и родителския отпуск, но на равнище ЕС съществува директива за отпуск по майчинство (Директива 92/85/ЕИО) и директива за родителски отпуск (Директива 96/34/ЕО), но не съществува законодателство относно отпуска по бащинство.

Майчинството и бащинството са основни права и са съществени за социалната стабилност. Затова Директива 92/85/ЕИО следва да се преразгледа в полза на работещите жени, чрез защитаване на ролите на майките и бащите, не на последно място посредством мерки за насърчаване на мъжете да поемат семейни отговорности.

Участието на родителите в живота на детето от самото му раждане е жизненоважно за здравословното, физическото, емоционалното и умственото му развитие. Именно затова законодателството на Общността също следва конкретно да урежда непрехвърлим платен отпуск по бащинство, който да се взема едновременно с отпуска по майчинство. Осиновяването също така следва да предполага право на отпуск, който следва да се раздели между двамата родители в семейството.

3. Продължителност на отпуска по майчинство

Предвид на това, че 18-седмичен отпуск по майчинство вече се предоставя в много държави-членки, четириседмичното увеличение (от сегашните 14 седмици до предложените 18 седмици) представлява умерена промяна, която едва ли ще има голямо въздействие върху действащото законодателство на държавите-членки. Консултативният комитет за равни възможности на жените и мъжете препоръчва отпускът да се увеличи до 24 седмици.

Според докладчика двадесет седмици са подходящ срок, който би позволил на жените да се възстановят от раждането, да ги насърчи към кърмене и да им помогне да създадат солидна връзка с детето. Един по-дълъг срок би могъл да се отрази на връщането на жените на пазара на труда.

Минималният отпуск след раждане следва също да се удължи на шест седмици с цел да се насърчат жените да кърмят възможно най-дълго.

В действителност предложението на Комисията не съдържа никакви разпоредби относно кърмачките. Имайки предвид препоръка A55/15 на СЗО, която подчертава важността на кърменето в първите месеци от живота на бебето, както и член 10 от Конвенция № 183 на МОТ от 2000 г., който препоръчва, че за да разполагат с време за кърмене, жените следва да имат право на една или повече почивки на ден или на съкратено работно време, докладчикът поддържа становището, че работното време следва да се намали с цел осигуряване на време за кърмене, без това да води до някаква загуба на привилегии.

4. Възнаграждение

Както е предвидено в предложението на Комисията, жените в отпуск по майчинство следва да получават пълна работна заплата, т.е. сума, равностойна на последната им месечна работна заплата или на средната месечна заплата. Въпреки това тази разпоредба няма задължителен характер.

Изплащането на пълна работна заплата през периода на отпуск е начин да се гарантира, че жените няма да бъдат ощетени във финансово отношение заради решението си да имат деца. Заплатата не може да бъде по-ниска от 85% от последната месечна заплата или от средната месечна заплата. Това е подходящ таван, който гарантира, че семействата не са поставени в опасност от бедност и социална изолация, особено семействата с един родител.

5. Забрана за уволнения

Промените, свързани със забраната за уволнения и с правата на работниците, като цяло се приветстват. Същите права следва да обхващат и бащите в отпуск по бащинство.

Съгласно предложението на Комисията една работничка не може да бъде уволнена във времевия обхват от началото на бременността до шест месеца след края на отпуска по майчинство; последният период следва да се увеличи до една година, като се има предвид, че в много случаи жените трябва да се приспособят към нова работна среда, за което им е необходимо време.

Докладчикът подкрепя промените, направени в тази област, включително правото на работниците да се върнат на същата длъжност или на равностойна длъжност и да се възползват от евентуални подобрения, въведени в тяхно отсъствие. От друга страна докладчикът застъпва становището, че ще бъдат необходими предпазни мерки с цел гарантиране, че „равностойната“ длъжност ще бъде по същество същата като предишната работа, както по отношение на получаваното възнаграждение, така и на извършваните задължения.

6. Гъвкави работни схеми

Докладчикът счита за важно работничките да имат правото да помолят своя работодател за промяна на работното време или формата на работата, след като се върнат от отпуск по майчинство. Работодателите следва да бъдат задължени не само да разглеждат такива молби, но също да ги уважават, когато са оправдани.

Бащите следва да разполагат със същото право, за да се насърчава споделяне на семейните отговорности между жените и мъжете. Фактът, че от тези разпоредби се възползват повече жени, отколкото мъже, поражда липса на равновесие между половете, което води до неблагоприятни последици от гледна точка на работната среда на жените и тяхната икономическа зависимост.

Докладчикът счита за жизненоважно да се добави разпоредба, съгласно която бременните работнички и тези, които наскоро са родили или са кърмачки, заедно с бащите в отпуск по бащинство, биха имали правото да отказват да работят извънредно.

7. Здраве и безопасност

Оценката на риска е в основата на това предложение. Въпреки това няма превантивни мерки, насочени към премахване на рисковете за репродуктивността. Работодателите не предприемат никакви стъпки, докато не бъдат уведомени, че дадена работничка е бременна, което обикновено се случва около седмата или осмата седмица. Въпреки това рискът от деформация на плода е най-голям през първите няколко седмици след зачеването.

Както мъжете, така и жените могат да бъдат засегнати, преди оплождането, от причинители на генетични мутации и аномалии, които водят до стерилитет и хромозомни деформации и смущения, но най-неблагоприятните ефекти са върху ембриона.

Докладчикът счита това за причина за безпокойство и застъпва становището, че бременните работнички и тези, които наскоро са родили или са кърмачки, не могат да бъдат разглеждани отделно. От съществено значение е да се насърчи превантивен подход, гарантиращ правилна оценка на риска на всяко работно място, на което служителите са жени и мъже в репродуктивна възраст.

8. Оценка на въздействието

Докладчикът счита, че е необходимо точно да се оценят разходите и ползите от едно съществено удължаване на срока на отпуска по майчинство, както за жените, така и за обществото. Улесненията за кърменето биха могли, наред с другото, да доведат до икономии на разходите за здравеопазване и да имат положително въздействие върху околната среда и покупателната способност на домакинствата.

Докладчикът счита, че отпускът по бащинство е придобивка, предвидена за бащите, но всъщност тя бива споделяна от цялото семейство, и по-специално от детето, което се възползва в най-голяма степен от присъствието на двамата родители. Предоставянето на отпуск по бащинство, гарантиращ споделена отговорност за грижите за детето в ранния етап от неговия живот, би могло да окаже благотворно въздействие върху разходите за здравеопазване, тъй като би подобрило качеството на живота и доброто състояние на майката и детето.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ

29.1.2010

Г-жа Eva-Britt Svensson

ПРЕДСЕДАТЕЛ

Комисия по правата на жените и равенството между половете

БРЮКСЕЛ

Относно:       Становище относно правното основание на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (COM(2008)0637 – C6‑0340/2008 – 2008/0193(COD))

Уважаема г-жо Председател,

С писмо от 12 януари 2010 г. Вие се отнесохте до комисията по правни въпроси съгласно член 37, параграф 2 от Правилника за дейността, във връзка с разглеждането на целесъобразността на правното основание на въпросното предложение на Комисията.

Комисията разгледа гореспоменатия въпрос на своето заседание от 28 януари 2010 г.

Правното основание, предложено от Комисията за това предложение за директива, е член 137, параграф 2 от Договора за ЕО, заедно с член 141, параграф 3. След влизането в сила на Договора от Лисабон, правното основание се съдържа в член 153, параграф 2 и член 157, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС.

Някои членове на водещата комисия внесоха изменения, в които се заличава позоваването на член 157, параграф 3 в преамбюла на предложението за директива. Съответно въпросът е дали предложението за директива може да се основава единствено на член 153.

От процедурна гледна точка едновременното използване на двата члена не създава каквито и да е проблеми, тъй като и в двата случая се прилага обикновената законодателна процедура. Фактът, че член 153, параграф 2 изисква да се проведе консултация както с Европейския икономически и социален комитет, така и с Комитета на регионите, а член 157 изисква единствено консултация с първия комитет, не представлява проблем.

I.         Относими членове от Договора за функционирането на ЕС

„Член 157

1. Всяка държава-членка осигурява прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност.

2. За целите на настоящия член под „заплащане“ се разбира обичайната основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд.

Равното заплащане без дискриминация, основаваща се на пола, означава:

а) че заплащането за един и същи труд, положен при сделна система за заплащане, се изчислява на база една и съща мерна единица;

б) че заплащането за труд, положен при повременна система за заплащане, е едно и също за една и съща работа.

3. Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, след консултация с Икономическия и социален комитет, приема мерки, които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда, включително и на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност.

4. …

Член 153

1. С оглед постигането на целите на член 151, Съюзът подкрепя и

допълва дейностите на държавите-членки в следните области:

а) подобряване в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;

б) условия на труд;

в) социална сигурност и социална закрила на работниците;

г) закрила на работниците при прекратяване на трудовия договор;

д) информиране и консултиране на работниците;

е) представителството и колективната защита на интересите на работниците и на работодателите, включително и съвместното управление, при условията на параграф 5;

ж) условия за заетост на граждани на трети страни, законно пребиваващи на територията на Съюза;

з) интегриране на лицата, изключени от пазара на труда, без да се накърнява член 166;

и) равенство между мъже и жени по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа;

й) борба срещу социалната изолация;

к) модернизация на системите за социална закрила, без да се засяга буква в).

2. За целта Европейският парламент и Съветът:

а) ….

б) могат да приемат в областите, изброени в параграф 1, а) – и), посредством директиви, минимални изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно, като се имат предвид условията и техническите правила във всяка държава-членка. Тези директиви избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малки и средни предприятия.

Европейският парламент и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура след консултация с Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.

…..

3. …“

II.       Избор на правно основание от Комисията

Комисията обосновава прибягването до двойно правно основание по следния начин: Предложението се основава на член 153, параграф 2 и член 157, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС. Въпреки че Директива 92/85/ЕИО се основава на ... [понастоящем член 153 от Договора за функционирането на ЕС] и представлява отделна директива в рамките на Директивата относно безопасността и здравето на работниците на работното място (Директива 89/391/ЕИО), член 157 от Договора за ЕО е добавен към правното основание на настоящото предложение. Отпускът по майчинство е от основно значение за закрилата на здравето и безопасността на бременните работнички и работничките родилки. Закрилата от уволнение или дискриминация поради бременност или майчинство е от основно значение за закрилата на здравето и безопасността на жените, както и заплащането на отпуска по майчинство. Но правата, произтичащи във връзка с отпуска по майчинство, неговата продължителност и заплащане, правата и задълженията на жените, вземащи отпуск по майчинство или завръщащи се от такъв, също са неизменно свързани с прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на жените и мъжете, установен в член 157, параграф 3. Поради това за настоящото предложение се използват едновременно две правни основания.[1].

III.      Анализ

Разглежданото предложение за директива има за цел да измени по-ранна директива (98/85/ЕИО), която се основава на член 118а, предшестващ член 153 от Договора за функционирането на ЕС. През съответния период въпросът за равенството между мъжете и жените не се разглеждаше в член 118а, а в член 119, и то единствено от гледна точка на равното третиране по отношение на заплащането.

След Договора от Амстердам на равенството между мъжете и жените беше отредено съответното място в Договорите. От една страна, то се представя като общ принцип в член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за функционирането на ЕС, в който се предвижда, че Съюзът „се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето“. Това се подсилва чрез член 8 от Договора за функционирането на ЕС: „Във всички негови дейности, Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените“. Този принцип намира израз в областта на социалната политика в член 153, параграф 1, буква и) („равенство между мъже и жени по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа“) и член 157, по-специално параграф 3 (приемане на мерки, „които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда, включително и на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност“).

В предложението за директива Комисията добави към първоначалното правно основание, което понастоящем се съдържа в член 153 от Договора за функционирането на ЕС и в което, наред с другото, се разглежда закрилата на здравето и безопасността на работниците и равенството между мъже и жени по отношение на третирането при работа, член 157, параграф 3, който се отнася конкретно до равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда. Поради това Комисията иска да покаже, че предложението за директива се отнася не само до закрилата на здравето и безопасността на работното място на бременните работнички и работничките родилки или кърмачки, както се посочва в заглавието, но и до разпоредбите относно отпуска по майчинство, неговата продължителност и заплащане и правата и задълженията на жените, вземащи отпуск по майчинство или завръщащи се от такъв, които според нея са също неизменно свързани с прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените, съгласно установеното в член 157, параграф 3. Това е отразено в съображение 2 от предложението за директива, в което допълнителното правно основание се обосновава по следния начин: „Тъй като настоящата директива се отнася не само за здравето и безопасността на бременните работнички, работничките родилки или кърмачки, а и за въпроси, свързани с равностойното третиране, като например правото на завръщане на същото или равностойно работно място, правилата относно уволнението и трудовите права, или относно по-добрата финансова подкрепа по време на отпуск, нейното правно основание се формира съвместно от членове 153 и 157“.

Съответните изменения, внесени в рамките на комисията по правата на жените и равенството между половете, са обосновани, както следва:

„Директива 92/85/ЕИО се отнася до законната защита на здравето на бременните работнички, работничките-родилки или кърмачки преди и след раждането, предвид биологическото състояние на жената по време и след бременността, съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейските общности. Работничките майки са тези, които биха се възползвали в най-голяма степен от отпуска, свързан с раждане. Следователно тази директива няма отношение към равенството на възможностите и равното третиране на мъжете и жените спрямо заетостта и труда или към съвместяването на семейния и личния живот. Член [157] не може да бъде посочен.” (Изменения 74 и 77, Anna Záborská).

„Изборът на правно основание, базиращо се на член [157] от Договора …, води до проблеми. Директивата от 1992 г. се основаваше на член [153] от Договора за ЕО относно закрилата на здравето и безопасността на работниците. Член [157] се отнася до принципа за равно третиране и равни възможности за мъжете и жените. Добавянето на това правно основание оправдава разширяването на обхвата на директивата отвъд отпуска по майчинство (и по-специално включването в него на родителския отпуск, отпуска по бащинство, отпуска за осиновяване и др.) и свежда въпросите, свързани с отпуска по майчинство, до строгото спазване на принципа на равенство между мъжете и жените“ (Изменения 75 и 78, Philippe Juvin).

Два въпроса възникват във връзка с тези доводи. На първо място е необходимо да се определи дали съществува пряка връзка между понятието за равенство между мъжете и жените и предмета на директивата.

Ако отговорът на този въпрос е положителен, ще бъде необходимо да се определи дали е целесъобразно към член 153, параграф 2, да се добави член 157, параграф 3, при условие че въпросът за равенството между мъжете и жените в областта на заетостта и труда се съдържа и в двата члена.

Има ли връзка между предмета на директивата и въпроса за равенството между мъжете и жените?

Въпросната директива има за цел да закриля работничките по време на бременност, непосредствено след раждане и при кърмене. Тъй като поради естеството си тези обстоятелства са специфични за жените с оглед на биологичните им функции, директивата се отнася единствено до жените или съдържа разпоредби, които са предназначени единствено за жените. На пръв поглед доводът, че в директивата не се разглеждат въпроси, свързани с равенството между мъжете и жените, изглежда логичен, но случаят не е такъв.

Съгласно съдебната практика изборът на правно основание за даден акт не може да се основава единствено на убеждението на дадена институция[2], а трябва да се основава на обективни обстоятелства, които подлежат на съдебен контрол … сред тези обстоятелства са по-специално целта и съдържанието на нормативния акт[3]. Действително, като се вземе предвид широкият набор от доказателства както от самата директива, така и от общия й контекст, пределно ясно е, че директивата е тясно свързана с въпроса за равенството между мъжете и жените. Да се твърди, че това не е така, е нелогично и би се равнявало на погрешно тълкуване на смисъла и целта на предложението за директива.

1. Определения и обща рамка

Изглежда, че погрешното тълкуване се корени в понятието за равенство. Член 157, параграф 3 предвижда приемането на мерки, „които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда“. Самата формулировка на този член сочи, че равенството може да приеме различни форми. В този случай става въпрос за равно третиране и равни възможности. Мъжете и жените трябва не само да се ползват с равно третиране, но и да получават равни възможности, или да не бъдат в неравностойно положение или да не имат по-ограничени или по-големи възможности въз основа на своята полова принадлежност.

Следователно концепцията за равенство е тясно свързана с концепцията за дискриминация или, по-скоро, за недискриминация. В статия, озаглавена „Понятието за дискриминация във френското и европейското право“, Daniel Lochak дава интересно определение на сходните, но все пак различни понятия за неравенство и дискриминация. На първо място той посочва, че двете понятия са неразделни дотолкова, доколкото въпросът за дискриминацията следва да се разглежда в по-широкия контекст на волята за борба срещу дискриминацията[4]. Той твърди, че неравенството е „фактическо положение“, което се дължи или на присъщи на отделните лица фактори или на външни фактори. От своя страна, дискриминацията е свързана с „действие на друго лице“ и представлява „акт на деец“. В този случай, като закриля специална категория, а именно бременните жени, родилките или кърмачките, директивата предотвратява появата на дискриминационно поведение, като позволява жените да не бъдат поставяни в неблагоприятно положение поради биологичното им състояние.

Съдът на ЕС определя дискриминацията като прилагане „на различни правила към сходни положения“ или „на едно и също правило към различни положения[5]. Въз основа на същото определение Съдът се произнесе срещу въведената във Франция обща забрана на нощния труд за жени на основанието, че мъжете и жените са поставени в същото положение по отношение на потенциалните отрицателни последици от нощния труд. В резултат, вземайки предвид принципа на равенство, жените не могат да бъдат освободени от нощен труд единствено на основание на своя пол. От друга страна Съдът потвърди, че забраната важи в случай на бременни работнички или работнички кърмачки, тъй като в този период въпросните жени се намират в положение, различно от това на колегите им мъже.

От тези аргументи следва, че поради своето биологично състояние бременните жени, родилките и кърмачките са в положение, различно от това на мъжете. Следователно може да се направи извода, че прилагането на сходни правила към различните положения представлява дискриминация, докато прилагането на специални правила към жените в този период е оправдано от факта, че те се намират в различно положение от това на мъжете. Фактът, че директивата се отнася единствено до жените съвсем не я отдалечава от принципа на равенство, а потвърждава факта, че тя прилага принципа на равенство, тъй като позволява, благодарение на предвидените в нея специални правила, жените да не бъдат поставяни в неблагоприятно положение поради особеното си положение. Директивата представлява отговор на дискриминацията и на фактическото неравенство, което се поражда от биологичното състояние на жените работнички, съпоставено с това на мъжете. Като закриля изрично бременните жени, родилките или кърмачките, директивата има за цел да позволи на жените да получат равно третиране с това на мъжете и да им се предоставят наистина равни възможности.

Докато неравенството има характер на фактическо положение, равенството може да съответства на фактическо или юридическо положение, с други думи равенството може да бъде реално или формално. Доводът, че няма връзка между директивата и равенството между мъжете и жените се основава на концепцията за формално равенство. Съгласно този довод, дадена мярка се приема на основание на принципа на равенство между мъжете и жените само когато налага същото поведение и към двата пола или забранява възприемането на различно поведение в зависимост от пола за въпросното лице. Параграф 1 от член 157 попада в тази категория, като постановява принципа за „равно заплащане на мъжете и жените“. Понастоящем съществуват многобройни разпоредби, в които е залегнал принципът на формалното равенство между мъжете и жените и които забраняват, по-специално в областта на заетостта и работата, всяка форма на дискриминация въз основа на пола.

Статистиката обаче ясно сочи, че въпреки че равенството пред закона е постановено недвусмислено, съществува явно неравенство между мъжете и жените по отношение на трудовата заетост, третирането и заплащането. Следователно равенството между мъжете и жените на работното място далеч не е постигнато. Именно поради тази причина беше наблюдаван обрат както при националните, така и при европейските политики в търсене не само на формално равенство, но и на реално, действително равенство. Според някои наблюдатели в резултат на това е настъпил обрат от равно третиране към равни възможности, от принципа на стриктно равенство към насърчаване на положителни действия. Необходимостта от това беше посочена в Обща препоръка № 25 относно член 4, параграф 1 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените относно временните специални мерки:

„Един чисто формален юридически или програмен подход не е достатъчен, за да се постигне фактическо равенство между мъжете и жените… Освен това Конвенцията изисква на жените да се предостави равен старт и благоприятна среда, която да им позволи да постигат равни резултати. Не е достатъчно да се гарантира на жените третиране, идентично с това на мъжете. По-скоро трябва да бъдат взети предвид биологичните различия между мъжете и жените, както и различията, породени от социалната и културната среда. При някои обстоятелства ще се наложи различно третиране на жените и мъжете, за да се преодолеят тези различия.“[6]

Именно в този контекст на социалната политика правилата, предвидени в директивата, трябва да бъдат разглеждани като закрилящи бременните жени, кърмачките и родилките. Несъмнено директивата съдържа правила, които поради естеството си са приложими само към жени, но тези правила изпълняват повелята за недискриминация, от една страна, и за постигане на реално равенство, от друга, като същевременно подпомагат защитата на здравето и безопасността на съответните жени работнички.

2. Доказателства, извлечени от съдържанието на директивата

а) От съображенията

Съображенията ясно посочват, че приемането на директивата трябва да се разглежда в контекста на закрилата на бременните жени, родилките и кърмачките от всяка проява на дискриминация, свързана с тяхното състояние, и има за цел да подпомогне по този начин постигането на принципа на равенство между мъжете и жените в областта на заетостта и труда.

Така съображение 3 гласи, че директивата се отнася за „ въпроси, свързани с равностойното третиране“. Съображения 4 и 5 посочват, че равенството между мъжете и жените е основен принцип, който трябва да ръководи действията на ЕС и да е залегнал в тях. Съображение 7 включва директивата в категорията на законодателството „в областта на равенството между половете“. Що се отнася до съображения 11–17, те се позовават на съдебната практика на Съда на ЕС относно закрилата на бременните жени срещу дискриминация съгласно принципа за равно третиране. Като се вземат предвид съображенията като цяло, от гледна точна на тяхното съдържание е ясно, че те сочат, че директивата е пряко свързана с насърчаването на равенството между половете на работното място.

б) От разпоредбите

Тъй като разглежданото предложение за директива има за цел изменение на съществуваща директива, настоящият анализ следва да вземе предвид не само добавените или изменени членове, но и тези членове от Директива 92/85/ЕИО, които продължават да се прилагат.

Някои от членовете са пряко свързани със здравето и безопасността на работниците. Това е случаят на членове 3–8. Те касаят оценката на химически, физически и биологични агенти (член 3), задължението за оценяване на рисковете и предоставяне на информация за тях (член 4), действията, последващи резултатите от оценката (членове 5 и 6), забраната за полагане на нощен труд (член 7) и отпуска по майчинство (член 8).

От друга страна, следните членове са пряко свързани със закрилата на жените срещу дискриминация, произтичаща от положението им на бременни, родилки или кърмачки. Съответно, член 9 закриля работничките от загуба на възнаграждение за прегледи преди раждане, когато е необходимо тези прегледи да се извършват в работно време, член 10 забранява уволняването по време на бременност и на отпуск по майчинство, член 11 гарантира правата и обезщетенията, произтичащи от трудовия договор, а член 12 разглежда защитата на описаните по-горе права.

Настоящия специфичен анализ на разпоредбите предполага, че директивата има на практика двойна цел – да защитава здравето и безопасността на работничките и да им гарантира равно третиране.

(3) Доказателства, извлечени от документи, които не са част от директивата

Всички документи, придружаващи предложението за директива, го поставят несъмнено сред мерките за насърчаване на равенството между мъжете и жените на работното място.

а) Обяснителен меморандум

За да обоснове приемането на новата директива, Комисията има грижата да припомни нейния контекст, а именно действие на Съюза с цел съвместяване на професионалния живот с личния и семейния, равни възможности за мъжете и жените на пазара на труда и борба срещу дискриминацията, на която са подложени бременните жени по отношение на заетостта и работата. Във връзка с това тя изброява различните инструменти, които съществуват в тази област, като например „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006—2010 г.“ и редица резолюции на Европейския парламент. Също така се споменава фактът, че са били проведени и консултации с Консултативния комитет за равни възможности на жените и мъжете.

б) Оценка на въздействието

Оценката на въздействието ни предоставя интересни подробности относно типа равенство, чието постигане цели наборът от мерки, предвидени в предложението за директива. В нея се посочва, че:

„всяко действие ще има за цел постигането в по-голяма степен на равенство между половете по отношение на дяла им на участие на пазара на труда и по-добро съвместяване на професионалния живот с личния и семейния.“

Това твърдение е в пряко противоречие с обосновката на редица внесени изменения, които гласят, че „Следователно тази директива няма отношение към равенството на възможностите и равното третиране на мъжете и жените спрямо заетостта и труда или към съвместяването на семейния и личния живот“.

Мерките, целящи да закрилят бременните жени, родилките и кърмачките, имат пряко отношение към съвместяването на професионалния живот с личния и семейния. Посочените мерки дават възможност на жената да реши да отдели внимание на семейния си живот, без професионалният й живот да пострада. От логическа и формална гледна точка може да се каже, че този въпрос засяга и мъжете; статистиките обаче сочат, че воденето на семеен живот поражда много по-малко затруднения в професионалния живот за мъжете, тъй като жените поемат много по-голяма част от отговорността за него. Във връзка с това оценката на въздействието цитира съобщението на Комисията относно преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете.

Появата и отглеждането на децата трайно намаляват процента на заетост на жените, но не и при мъжете. В резултат на това професионалната кариера на жените е по-често прекъсвана, по-забавена и кратка, и следователно по-ниско заплатена.“[7]

Следователно, за да установят равенство между мъжете и жените на работното място и равенство по отношение на възможностите за професионално развитие, мерките за насърчаване на съвместяването на професионалния и семейния живот – дори и някои от тях да са насочени само към жените – непосредствено подпомагат създаването на реално равенство, което все още не е постигнато.

Следователно мерките, предвидени в предложението за директива, ще подпомогнат, според оценката на въздействието, да се създаде равенство между половете по отношение на дяла им на участие на пазара на труда. Действително, привеждат се доводи, че удължаването на отпуска по майчинство може да осигури на жените по-голяма стабилност по отношение на работното място, което са заемали преди бременността[8]. Така оценката на въздействието прогнозира, че в резултат на удължаването на отпуска по майчинство с четири седмици на жените може да им се налага по-рядко да удължават отсъствието си, като вземат родителски отпуск. Предоставянето на тези допълнителни седмици ще даде възможност на майката и детето да създадат по-силна връзка помежду си, като същевременно ще позволят на майката да организира с по-голяма готовност грижите за детето. В това отношение оценката на въздействието гласи, че „по-дългата продължителност на отпуска по майчинство би могла да бъде полезен начин за намаляване на периода до получаването на достъп до заведения за детски грижи.“[9]

Накрая, съдържащата се в предложението за директива разпоредба, която позволява на работничката да поиска промяна на работното си време и ритъм[10] след периода на отпуск по майчинство, следва да позволи на жените да се върнат на работа на пълен работен ден и да се избегне необходимостта да работят на непълен работен ден[11]. Работодателят не е задължен да разреши искането на работничката, но се счита, че този вид разпоредби – понастоящем в сила в Обединеното кралство – имат положително въздействие по отношение на възможността жените да запазят работното място, което са заемали преди раждането на детето им.[12]

3.        Заключение на анализа

Анализът както на предложението за директива, така и на придружаващите го документи ясно установява връзката между предложението за директива и принципа на равенство между мъжете и жените. Въпреки че тази връзка съществува, продължава да изглежда трудно да се класифицира директивата за закрилата на бременните жени, родилките и кърмачките. Това се дължи на факта, че по същество в нея не се предвиждат мерки, приложими както към мъжете, така и към жените, а само към последните. От друга страна, тя няма естество на положителна мярка от вида, разрешен с член 157, параграф 4 от ДФЕС. Положителните мерки позволяват вземането на конкретни мерки с цел подпомагане на недостатъчно представения пол да се ползва от реално равенство. Тези мерки обаче са с временен характер и трябва да бъдат прекратени, след като равенството бъде постигнато. Но равенство между мъжете и жените по отношение на бременността никога няма да бъде постигнато, тъй като биологичното състояние на жената я поставя в различно положение от това на мъжа. Някои експерти класифицират подобни защитни мерки като изключение от принципа на равенство, но изглежда по-правилно те да бъдат описани като мерки, позволяващи да се постигне реално равенство между мъжете и жените, тъй като те предотвратяват дискриминация срещу жените (чрез забрана на уволняването и др.) и чрез наложените от тях задължения предоставят права на жените (право да се завърнат на работното си място и да се ползват от всички обезщетения, произтичащи от трудовия им договор) да се ползват фактически от равно третиране и да не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение поради това, че са жени, като същевременно им предоставя права, свързани със специфичните им потребности (отпуск по майчинство). Това е по-правилното становище, тъй като то произтича от съдебната практика на Съда на ЕС във връзка с тълкуването на член 2, параграф 3 от Директива 76/207[13], който предвижда следното:

„3. Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се до закрилата на жените, по-специално по отношение на бременността и майчинството.“

В решението си по дело Hoffmann[14] и систематично в практиката си след това[15], Съдът посочва, като се позовава конкретно на тази разпоредба, че признава „законността, по отношение на принципа на равно третиране, на закрилата на потребностите на жената в два аспекта. Първо, законно е да се осигури закрилата на биологичното състояние на жената по време на бременността и след нея, докато физическите и психическите й функции не се нормализират след раждането; второ, законно е да се закрилят специалните отношения между жена и нейното дете през периода, който следва бременността и раждането.“[16]

Като посочва, че закрилата на жените е законна „по отношение на принципа на равно третиране“, Съдът неоспоримо поставя разглежданото предложение за директива в контекста на принципа на равенство, от който то не може – противно на предложеното от авторите на измененията – да бъде разделено.

IV. Тъй като насърчаването на равенството между мъжете и жените вече е предвидено в член 153, параграф 2, буква б), необходимо ли е добавянето на член 157, параграф 3?

След влизането в сила на Договора от Амстердам въпросът относно равното третиране в областта на социалната политика се появява в два члена: понастоящем член 153, параграф 1, точка i) и член 157, параграф 3 от ДФЕС, които споменават съответно „равенство между мъже и жени по отношение на възможностите на пазара на труда и третирането при работа“ и „равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда, включително и на принципа за равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност“. Въпреки че съдържанието на тези членове е сходно, общоприето мнение е, че член 157 разглежда въпроса относно равенството по-конкретно и по-цялостно – от въпроса за равното заплащане (параграфи 1 и 2) до законността на положителните мерки в полза на недостатъчно представения пол, „за да се осигури … пълна равнопоставеност“ (параграф 4). От своя страна член 153 постановява списък с области на компетентност на Съюза.

V. Заключение

Предвид посоченото по-горе се застъпва становището, че е напълно основателно да се запазят двете правни основания – член 153 и член 157, параграф 3.

На свое заседание от 28 януари 2010 г. комисията по правни въпроси реши с единодушие, с 21 гласа „за“ и без „въздържали се“[17], да Ви препоръча следното: за предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки следва да се използват едновременно две правни основания – член 153 и член 157, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

С уважение,

Klaus-Heiner Lehne

  • [1]  Позоваванията на Договора са актуализирани, с цел да се вземе предвид влизането в сила на Договора от Лисабон.
  • [2]  Решение от 1987 г. по дело Комисия/Съвет („Общи тарифни преференции“), 45/86, Recueil, стр. 1493, точка 11.
  • [3]  Решение от 1991 г. по дело Комисия/Съвет („Титанов диоксид“), C-300/89, Recueil, стр. I-2867, точка 10.
  • [4]  D. Lochak, „Понятието за дискриминация във френското и европейското право“ в „Egalité des sexes: la discrimination positive en question“, стр. 40.
  • [5]  Дело Gillespie и други/Northern Health and Social Services Boards [1996], C-342/93, Сборник, стр. I-475, точка 16; Дело Brown/Rentokil Ltd [1998], C-394/96, Сборник, стр. I-4185, точка 30.
  • [6]  Комитет на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените, Обща препоръка № 25 – тринадесета сесия, 2004 г., член 4, параграф 1 – Временни специални мерки.
  • [7]  Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския Парламент, Европейския Икономически и Социален Комитет и Комитета на Регионите от 18 юли 2007 г., озаглавено „Как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете“ (COM(2007) 424 окончателен), точка 2-1.
  • [8]  Доклад за оценка на въздействието, SEC(2008) 2596, стр.31. Вж. също стр. 34.
  • [9]  Доклад за оценка на въздействието, SEC(2008)2596, стр.35.
  • [10]  Член 11, параграф 5 (добавен към предложението за директива).
  • [11]  По-голямата част от работещите на непълен работен ден са жени.
  • [12]  Доклад за оценка на въздействието, SEC(2008)2596, стр. 33.
  • [13]  Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд, ОВ 1976 L 39, стр. 40.
  • [14]  Дело 184/83 Hofmann/Barmer Ersatzkasse [1984], Сборник, стр. 3047.
  • [15]  Вж. например дело Webb/EMO Air Cargo [1994], C-32/93, Сборник, стр. I-3567.
  • [16]  Hofmann, точка 25.
  • [17]  На окончателното гласуване присъстваха: Klaus-Heiner Lehne (председател), Raffaele Baldassarre (заместник-председател), Sebastian Valentin Bodu (заместник-председател), Evelyn Regner (заместник-председател), Marielle Gallo, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Antonio Masip Hidalgo, Bernhard Rapkay, Alexandra Thein, Diana Wallis, Cecilia Wikström, Christian Engström, Zbigniew Ziobro, Jiří Maštálka, Francesco Enrico Speroni, Piotr Borys, Vytautas Landsbergis, Kurt Lechner, Arlene McCarthy, Eva Lichtenberger, Sajjad Karim.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (28.1.2010)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки
(COM(2008)0637 – C6‑0340/2008 – 2008/0193(COD))

Докладчик по становище: Rovana Plumb

                       (*) Асоциирана комисия – член 50 от правилника

КРАТКА ОБОСНОВКА

Настоящото предложение се основава на член 137, параграф 2 и член 141, параграф 3 от Договора за създаване на ЕО. Въпреки че Директива 92/85/ЕИО се основава на член 118а от Договора за създаване на ЕО (понастоящем член 137) и представлява специална директива в рамката, установена с директивата относно безопасността и здравето (Директива 89/391/ЕИО), член 141 от Договора за ЕО се прибавя към правните основания за настоящото предложение.

Настоящето предложение произлиза от необходимостта от установяване на категорични мерки за съвместяване, чиято крайна цел е постигането на по-високо равнище на представителство на жените на пазара на труда, ограничаване на сегрегацията на пазара на труда и прекратяване на различието в заплащането на жени и мъже чрез увеличаване на възможностите, свързани с отпуска по майчинство. Европейският съюз се нуждае от участието на повече жени на пазара на труда, не само с цел разрешаване на проблемите със застаряването на обществото, но и за да се увеличи конкурентоспособността на глобално равнище.

В момента раждането оказва много силно въздействие върху участието на жените на пазара на труда, като през 2007 г. е регистрирана разлика от 26% между жените, които са родили дете и мъжете. Причините за това са различни, но те биха могли да бъдат отстранени чрез изменение на разпоредбите относно отпуска по майчинство, относно неговата продължителност, обезщетение, правата и задълженията на жените, които ползват или се завръщат от отпуск по майчинство, като всички те са взаимно свързани с прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените, установен в член 141, параграф 3.

Споделяне на отговорностите

Споделянето на отговорностите между двамата родители от момента на раждането допълнително допринася за психическото и физическото благополучие на детето. В това отношение е необходима отделна директива, тъй като в настоящата директива не са включени разпоредби относно родителския отпуск, а се отделя централно място на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на бременните работнички и на работничките кърмачки.

Трудови права на бременните работнички

Комисията по заетост и социални въпроси е убедена, че предложението за изменение на Директива 92/85/ЕИО ще подкрепи трудовите права на бременните жени.

Въпреки това ние сме убедени, че без предложените по-долу изменения от комисията по заетост и социални въпроси и допълнителните мерки, приети от социалните партньори на европейско равнище, измененият текст не би допринесъл напълно за по-успешното съвместяване на професионалния, личния и семейния живот, нито за оказването на помощ на жените при завръщането им на пазара на труда.

Удължаване на минималната продължителност на отпуска по майчинство и възможност за работа на непълно работно време

Комисията по заетост и социални въпроси изразява становището, че възможността за удължаване на продължителността на отпуска по майчинство от 14 на 20 седмици и предвиждането на стимули е ясно решение за подобряване на възможността жените да съвместяват бременността си с оставането на пазара на труда. Удължаването ще предостави на майките необходимия период от време, за да се възстановят след бременността и да засилят връзката с детето си.

Освен това опасенията на някои държави-членки, свързани с финансовото изражение на посоченото удължаване са неоснователни, тъй като проучване на ECORYS сочи, че удължаването до 18 седмици или дори за повече време ще окаже слабо икономическо въздействие, но ще осигури по-добри здравословни условия за бременните работнички.

Необходимо е работодателите да уважават молбите на работниците за преминаване от пълен на непълен работен ден през първите 12 месеца след раждането. Подобна разпоредба би съответствала на препоръките на доклад A55/15 на СЗО.

Защита на възможностите за професионално развитие

Комисията по заетост и социални въпроси подкрепя изменението на член 1, параграф 3, буква б на Директива 92/85/EИО, в съответствие с което работничките родилки имат право да се върнат на своето или на равностойно работно място при не по-малко благоприятни условия и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на които биха имали право за периода на отсъствието си.

Посочената разпоредба е тясно свързана с безопасните условия на труд и е важна стъпка към прекратяването на дискриминацията във връзка с бременността.

Права на самостоятелно заетите лица

Въпреки че предложението за директива осигурява защита единствено за работничките, назначени по трудово правоотношение, с цел да се противопостави на дискриминацията и да осигури равни възможности, държавите-членки следва да осигурят на самостоятелно заетите жени възможност да се ползват от правата, предвидени в настоящата директива, като комисията по заетост и социални въпроси внесе изменение в предложението на Комисията в този смисъл.

Роля на социалните партньори

На 14 декември 1995 г. социалните партньори на европейско равнище (Съюзът на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейският център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) сключиха споразумение относно родителския отпуск, което беше въведено с Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 г. Тази директива установява минималните правила относно родителския отпуск като важно средство за съвместяване на професионалния и семеен живот и за насърчаване на равните възможности и на равното третиране на мъжете и жените.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в доклада си следните изменения:

Изменение  1

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6a) Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 г. относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП)[1], предвижда минимални изисквания с цел подпомагане на съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители. Социалните партньори все пак постигнаха споразумение на 18 юни 2009 г. и в момента се разглежда проект на директива.

 

1 OВ L 145, 19.6.1996 г., стр. 4.

Обосновка

Директива 96/34/ЕО на Съвета представлява рамково споразумение между Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) относно родителския отпуск и е важно допълнение към предложението за изменение на Директива 92/85/ЕИО, тъй като то установява минимални изисквания с цел улесняване на съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители. Все пак трябва да се изтъкне, че социалните партньори постигнаха споразумение на 18 юни 2009 г. и в момента се разглежда проект на директива, която ще актуализира горепосоченото рамково споразумение.

Изменение  2

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 6 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6б) Споразумението, сключено между държавите-членки на срещата на високо равнище в Барселона през 2002 г., имащо за цел постигане на равенство между жените и мъжете (равно заплащане, отпуск по бащинство, достъп до заетост при осигуряване на равни права), представлява основата за постигането на по-добри условия по отношение на съвместяването на личния и професионалния живот и гарантира икономическата независимост както на мъжете, така и на жените.

Обосновка

Целите от Барселона са част от стратегията на ЕС за растеж и създаване на работни места и са предназначени да помогнат на младите родители, по-специално на жените, да се включат в пазара на труда и да съвместяват личния и професионалния живот. Достъпът до по-добри услуги, свързани с грижите за деца (условия, цена и - много важно - удобни часове за родителите) е ключът към достъпа на жените до пазара на труда.

Изменение  3

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 6в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6в) Съобщението на Комисията от 4 юли 2006 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС за правата на детето”, посочва, че правата на детето следва да бъдат приоритет за ЕС и държавите-членки следва да спазват Конвенцията на ООН за правата на детето и допълнителните протоколи към нея, както и Целите на хилядолетието за развитие.

Обосновка

Съобщението разглежда правата на детето като приоритет за ЕС и изисква държавите-членки да спазват Конвенцията на ООН за правата на детето и допълнителните протоколи към нея, както и Целите на хилядолетието за развитие. Предвид настоящата директива, това означава да се гарантира за всички деца възможността да бъдат кърмени и да получават подходящи грижи в зависимост от потребностите си по отношение на развитието и достъпа до адекватни и качествени грижи.

Изменение  4

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 9 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9б) Грижите за деца с увреждания са особено предизвикателство за работещите майки, което следва да бъде признато от обществото. Повишената уязвимост на работещите майки на деца с увреждания означава, че на тях следва да бъде предоставен допълнителен отпуск по майчинство; директивата следва да определя минималния размер на подобен отпуск.

Обосновка

Грижите за деца с увреждания са допълнително физическо, психическо и психологическо предизвикателство за работещите майки. Обществото следва да признае техните усилия да посрещнат това предизвикателство. Бременните жени, които очакват деца с увреждания, трябва да извършат много приготовления по време на бременността, за да осигурят благополучието на децата си. В тези случаи изглежда особено важно да се определи допълнителен минимален период на отпуск, за да се даде възможност на бременните работнички, очакващи деца с увреждания, и на работещите майки на деца с увреждания да посрещнат това предизвикателство и да извършат необходимите приготовления.

Изменение  5

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 12 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(12а) Длъжност, считана за „равностойна“ по смисъла на член 11, параграф 2, буква в), следва да означава, че посочената длъжност в същността си е еднаква с предишната длъжност както по отношение на получаваното трудово възнаграждение, така и на възложените задължения.

Изменение  6

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13) Предвид гореизложеното, жените следва да бъдат защитавани срещу дискриминация, основана на бременност или отпуск по майчинство, и да разполагат с подходящи средства за правна защита.

(13) Предвид гореизложеното, жените следва да бъдат защитавани срещу дискриминация, основана на бременност или отпуск по майчинство, и да разполагат с подходящи средства за правна защита, за да запазят своите права на достойни условия на труд и за да постигнат по-добър баланс между семейния и професионалния живот.

Изменение  7

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13a) За постигане на истинско равенство между мъжете и жените, от основно значение е мъжете да имат законово право на отпуск по бащинство, който да следва модела на отпуска по майчинство, с изключение на продължителността, така че постепенно да се създадат необходимите условия за равностойно участие на мъжете и жените в професионалния и семейния живот.

Обосновка

Следва да се придаде задължителен характер на отпуска по бащинство, така че мъжете да не бъдат принудени в резултат на социален натиск да се откажат от това си право. Следва да се даде сигнал на пазара на труда, че мъжете също трябва да отсъстват от работното си място, когато имат деца. Следователно икономическата дейност трябва да бъде организирана по начин, при който да се взема предвид човешкото възпроизвеждане, което е не само от първостепенна социална значимост, но е също така право и задължение на мъжете и на жените в еднаква степен.

Изменение  8

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 13 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(13б) В Зелената книга на Комисията, озаглавена „Да се изправим пред демографските промени: нова солидарност между поколенията“ се отбелязва факта, че равнището на раждаемост в държавите-членки е ниско и то е недостатъчно за възпроизводство на населението. Следователно са необходими мерки за подобряване на условията на работното място за работничките преди, по време и след бременност. Препоръчва се да се следват най-добрите практики на държавите-членки, в които се наблюдава висок процент на раждаемост и които осигуряват постоянното участие на жените на пазара на труда.

Изменение   9

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 18 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(18а) Държавите-членки следва да въведат в националните си правни системи считани за подходящи мерки, които да гарантират реално и ефективно обезщетение или възстановяване за всяка вреда, причинена на работничка в резултат на нарушения на предвидените в настоящата директива задължения, като посочените мерки са възпиращи и пропорционални на претърпените вреди.

Изменение  10

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 19 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(19а) Жертвите на дискриминация трябва да разполагат с подходяща правна защита. Държавите-членки следва да гарантират, в съответствие с особеностите на правните си системи, че правата на бременните жени са ефективно защитени. С цел да се предостави по-ефективна защита, сдружения, организации и други юридически лица също следва да имат правото да участват в производства от името на или в подкрепа на пострадал, без да се накърняват националните разпоредби за представителство и защита пред съдилищата.

Изменение  11

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 19 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(19б) Ще бъде необходимо държавите-членки да насърчават и популяризират активното участие на социалните партньори, за да осигурят по-добра информираност на засегнатите и по-ефективни договорености. Чрез насърчаване на диалога с гореспоменатите органи държавите-членки могат да получат повече обратна информация и по-добра представа за прилагането на директивата на практика, както и за проблеми, които е вероятно да възникнат, с цел премахване на дискриминацията.

Обосновка

Участието на социалните партньори е изключително важно във връзка с усилията за премахване на дискриминацията. Техните информационни мрежи биха могли да предоставят допълнителни информационни канали на работниците относно техните права, както и източник на обратна връзка за държавите-членки, като се има предвид, че те разполагат с повече опит по отношение на различните проблеми, които е вероятно да възникнат. Поради това считаме за важно да осигурим активното им участие и да установим открит диалог.

Изменение  12

Предложение за директива - акт за изменение

Съображение 20 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(20а) Държавите-членки следва да насърчават диалога между социалните партньори и с неправителствените организации, с цел опознаване на различните форми на дискриминация и борба срещу тях.

Изменение  13

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1 (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 1 – точка 3 a (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1. Следният параграф се добавя към член 1:

 

„3а. Настоящата директива гарантира, в допълнение, че работничките могат да изпълняват своята важна роля в семейството, и предоставя специфична и адекватна защита на майката и детето.“

Обосновка

Новият параграф изтъква жизненоважната необходимост работещите жени да могат да изпълняват изключително важната си роля на майки.

Изменение  14

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1a (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 2 – буква a

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1a. Член 2, буква а) се заменя със следния текст:

 

„a) „бременна работничка” е тази бременна работничка, включително домашна помощница, която уведомява работодателя си за своето състояние, в съответствие с националното законодателство и/или установената в страната практика;”

Обосновка

Рамковата директива относно здравето и безопасността изключва домашните помощници. Въпреки това те следва да бъдат включени изрично в обхвата на закрилата на майчинството.

Изменение  15

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка -1б (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 2 – буква б

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1б. Член 2, буква б) се заменя със следния текст:

 

„б) „работничка родилка” е тази работничка, включително домашна помощница, която по смисъла на националното законодателство и/или установената в страната практика наскоро е родила и която уведомява работодателя си за своето състояние, в съответствие с това законодателство и/или практика;”

Обосновка

Рамковата директива относно здравето и безопасността изключва домашните помощници. Въпреки това те следва да бъдат включени изрично в обхвата на закрилата на майчинството.

Изменение  16

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка -1в (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 2 – буква в

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1в. Член 2, буква в) се заменя със следния текст:

 

„в) „работничка кърмачка” е тази работничка, включително домашна помощница, която по смисъла на националното законодателство и/или установената в страната практика е кърмачка и която уведомява работодателя си за своето състояние, в съответствие с това законодателство и/или практика.”

Обосновка

Рамковата директива относно здравето и безопасността изключва домашните помощници. Въпреки това те следва да бъдат включени изрично в обхвата на закрилата на майчинството.

Изменение  17

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1г (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 3 – параграф 1 – алинея 2 а (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1г. В член 3, параграф 1 се добавя следната алинея:

 

„2а. Насоките, предвидени в алинея първа, се оценяват редовно с оглед на тяхното преразглеждане, най-малко веднъж на пет години, като първата оценка се провежда през 2012 г.”

Обосновка

Обяснение: важно е насоките да бъдат актуализирани в съответствие с най-новото развитие и най-съвременните познания.

Изменение  18

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка -1 д (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 4 – заглавие

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1д. Заглавието на член 4 се заменя със следния текст:

 

Оценяване, информация и консултиране

Обосновка

От съществено значение е да се насърчи превантивен подход, гарантиращ правилна оценка на риска на всяко работно място, на което служителите са жени и мъже в репродуктивна възраст. Както мъжете, така и жените могат да бъдат засегнати, преди оплождането, от причинители на генетични мутации и аномалии, които водят до стерилитет и хромозомни деформации и смущения, но най-неблагоприятните ефекти са върху ембриона. Параграфи 4 и 5 се добавят, защото във всички други директиви за здравето и безопасността съществуват членове относно информирането и консултирането на работници и техни представители.

Изменение  19

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка -1 е (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 4 – параграф -1 (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1е. В член 4 се добавя следният параграф:

 

"-1. В оценката на риска, извършена в съответствие с Директива 89/391/ЕИО, работодателят включва оценка на репродуктивния риск за работниците и работничките.“

Обосновка

От съществено значение е да се насърчи превантивен подход, гарантиращ правилна оценка на риска на всяко работно място, на което служителите са жени и мъже в репродуктивна възраст. Както мъжете, така и жените могат да бъдат засегнати, преди оплождането, от причинители на генетични мутации и аномалии, които водят до стерилитет и хромозомни деформации и смущения, но най-неблагоприятните ефекти са върху ембриона. Параграфи 4 и 5 се добавят, защото във всички други директиви за здравето и безопасността съществуват членове относно информирането и консултирането на работници и техни представители.

Изменение  20

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1 ж (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 4 – параграф 2

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1ж. Член 4, параграф 2 се заменя със следния текст:

 

2. Без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 89/391/ЕИО, работничките по смисъла на член 2 и тези, за които е вероятно да се окажат в положение, описано в член 2, в съответното предприятие и/или организация и/или техните представители и съответните социални партньори се уведомяват за резултатите от оценката съгласно параграф 1 и за всички мерки, които следва да се предприемат за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.”

Обосновка

От съществено значение е да се насърчи превантивен подход, гарантиращ правилна оценка на риска на всяко работно място, на което служителите са жени и мъже в репродуктивна възраст. Както мъжете, така и жените могат да бъдат засегнати, преди оплождането, от причинители на генетични мутации и аномалии, които водят до стерилитет и хромозомни деформации и смущения, но най-неблагоприятните ефекти са върху ембриона. Параграфи 4 и 5 се добавят, защото във всички други директиви за здравето и безопасността съществуват членове относно информирането и консултирането на работници и техни представители.

Изменение  21

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1з (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 4 – параграф 2a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1з. В член 4 се добавя следният параграф:

 

„2а. Предприемат се подходящи мерки, за да се гарантира, че работничките и/или техните представители могат да наблюдават прилагането на настоящата директива или могат да участват в прилагането й, по-специално по отношение на определените от работодателя мерки, посочени в параграф 2, без да се засягат отговорностите на работодателя за определяне на тези мерки.“

Обосновка

От съществено значение е да се насърчи превантивен подход, гарантиращ правилна оценка на риска на всяко работно място, на което служителите са жени и мъже в репродуктивна възраст. Както мъжете, така и жените могат да бъдат засегнати, преди оплождането, от причинители на генетични мутации и аномалии, които водят до стерилитет и хромозомни деформации и смущения, но най-неблагоприятните ефекти са върху ембриона. Параграфи 4 и 5 се добавят, защото във всички други директиви за здравето и безопасността съществуват членове относно информирането и консултирането на работници и техни представители.

Изменение  22

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1 и (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 4 – параграф 2б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1и. В член 4 се добавя следният параграф:

 

„2б. Консултирането и участието на работнички и/или техни представители във връзка с въпросите, включени в настоящата директива, се извършва в съответствие с член 11 от Директива 89/391/ЕИО.“

Обосновка

От съществено значение е да се насърчи превантивен подход, гарантиращ правилна оценка на риска на всяко работно място, на което служителите са жени и мъже в репродуктивна възраст. Както мъжете, така и жените могат да бъдат засегнати, преди оплождането, от причинители на генетични мутации и аномалии, които водят до стерилитет и хромозомни деформации и смущения, но най-неблагоприятните ефекти са върху ембриона. Параграфи 4 и 5 се добавят, защото във всички други директиви за здравето и безопасността съществуват членове относно информирането и консултирането на работници и техни представители.

Изменение  23

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1 й (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 6 – параграф 2a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1й. Следният параграф се добавя към член 6:

 

„2а. В допълнение, от бременните жени не се изисква да изпълняват задачи като носене или вдигане на тежки предмети или задачи, които са опасни или изтощителни, или представляват риск за здравето.“

Обосновка

Бременните работнички трябва да бъдат освободени не само от дейности, които ги излагат на големи рискове, но и от задачи, които включват големи физически усилия или представляват риск за здравето.

Изменение  24

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1 к (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 7 – параграф 2 – буква а

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1к. Член 7, параграф 2, буква а) се заменя със следния текст:

 

а) прехвърляне на съвместим дневен работен график; или

Изменение  25

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1 l (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 7 – параграф 2a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1л. В член 7 се добавя следната точка:

 

. Работнички, които желаят да бъдат освободени от

нощен труд, информират своя работодател в съответствие с установените в държавите-членки правила и в случаите, посочени в параграф 2, буква б), представят на работодателя медицинско свидетелство.“

Изменение  26

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка -1 м (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 7 – параграф 2б (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

-1м. В член 7 се добавя следният параграф:

 

„2б. За случаите на самотни родители и родители, чиито деца страдат от сериозни увреждания, периодът, посочен в параграф 1, може да бъде удължен в съответствие с определените от държавите-членки процедури.“

Изменение 27

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка - 1 н (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 7 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

- 1н. Добавя се следният член:

 

„Член 7а

 

Извънредни часове

 

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че бременните работнички и работничките родилки или кърмачки не са задължени да полагат извънреден труд или да работят в неделя или на празници по време на бременността и шест седмици след раждането.“

Изменение  28

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 1

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че работничките, по смисъла на член 2, имат право на непрекъснат отпуск по майчинство, чиято продължителност да бъде най-малко 18 седмици преди и/или след раждането.

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че работничките, по смисъла на член 2, имат право на непрекъснат отпуск по майчинство, чиято продължителност да бъде 18 седмици.

Изменение   29

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 2

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Отпускът по майчинство, постановен в параграф 1, включва задължителен отпуск от най-малко шест седмици след раждането. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че работничките по смисъла на член 2 имат правото да избират свободно кога да ползват незадължителната част от отпуска по майчинство — преди или след раждането.

2. Отпускът по майчинство, постановен в параграф 1, включва задължителен отпуск от най-малко шест седмици след раждането. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че работничките по смисъла на член 2 имат правото да избират свободно кога да ползват незадължителната част от отпуска по майчинство — преди или след раждането. Задължителният период от шест седмици отпуск по майчинство след раждането се прилага спрямо всички работещи жени, независимо от броя на изработените от тях дни преди раждането.

Държавите-членки могат да удължат задължителния срок на отпуска по майчинство най-много до шест седмици преди раждането и поне до осем седмици след раждането на дете с увреждания.

Изменение  30

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 2a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2a. Работничката трябва да посочи избрания от нея период на отпуск по майчинство най-малко три месеца преди неговото начало.

Обосновка

В изменение 25, внесено от докладчика, се посочва, че бременните работнички следва да не бъдат принуждавани да работят извънредни часове по време на период от 3 месеца преди раждането. Ако работничката посочи избрания от нея период на отпуск по майчинство приблизително по това време, за работодателя е по-лесно да предприеме мерки за нейното заместване.

Изменение  31

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 2б (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2б. В случай на едновременно раждане на повече от едно дете, периодът на отпуска по майчинство, предвиден в член 8, параграф 1, се увеличава с четири седмици за всяко дете.

Обосновка

Общата продължителност на нормалния отпуск също се изразява в седмици.

Изменение   32

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 4

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират предоставянето на допълнителен отпуск в случаите на преждевременно раждане, за деца, хоспитализирани при раждането, новородени деца с увреждания и при едновременно раждане на повече от едно дете.Продължителността на допълнителния отпуск следва да бъде пропорционална и да позволява отчитане на специалните нужди на майката и на детето/децата.

4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират предоставянето на допълнителен отпуск при получаване на пълния размер на заплатата в случаите на преждевременно раждане, за деца, хоспитализирани при раждането, новородени деца с увреждания, майки с увреждания и при едновременно раждане на повече от едно дете. Продължителността на допълнителния отпуск следва да бъде пропорционална и да позволява отчитане на специалните нужди на майката и на детето/децата. Цялостният размер на отпуска по майчинство се увеличава с поне осем седмици след раждането в случай на раждане на дете с увреждания, като държавите-членки осигуряват също така допълнителен отпуск в размер на шест седмици в случай на раждане на мъртво дете.

Изменение  33

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 5 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

5a. Тази директива не се прилага спрямо самостоятелно заетите работнички.

Изменение  34

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 1

Директива 92/85/ЕИО

Член 8 – параграф 5б (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

5б. Държавите-членки предприемат подходящи мерки за признаване на следродилната депресия за сериозна болест и подкрепят информационни кампании, които имат за цел разпространяване на точна информация за следродилната депресия и коригиране на предразсъдъците и заклеймяването, които все още могат да се свързват с тази болест.

Обосновка

Изменението има за цел да повиши осъзнаването от страна на държавите-членки на необходимостта от официално признаване на следродилната депресия като болест, като се вземе предвид, че тя засяга 10 % - 15 % от жените и оказва значително въздействие върху професионалния и семейния живот.

Изменение  35

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 2

Директива 92/85/ЕИО

Член 10 – параграф 1 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a. Държавите-членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират здравословни и безопасни условия за бременните работнички по отношение на ергономични условия, работно време (включително нощен труд и смяна на работа), интензивност на работата и увеличаване на защитата срещу специфични инфекциозни агенти и йонизираща радиация.

Обосновка

Закрилата на здравето и безопасността на бременните работнички следва да бъде основна грижа на настоящата директива.

Изменение  36

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 2

Директива 92/85/ЕИО

Член 10 – параграф 2

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Ако работничка, по смисъла на член 2, е уволнена през периода по точка 1, работодателят е длъжен надлежно да посочи основателни мотиви за нейното уволнение в писмен вид. Ако уволнението се състои в рамките на шест месеца след края на отпуска по майчинство, предвиден в член 8, параграф 1, работодателят трябва да посочи основателни мотиви за нейното уволнение в писмен вид, ако засегнатата работничка поиска това.

2. Ако работничка, по смисъла на член 2, е уволнена през периода по точка 1 или в рамките на шест месеца след края на отпуска по майчинство, предвиден в член 8, параграф 1, работодателят трябва да посочи основателни мотиви за нейното уволнение в писмен вид. Това не накърнява същността на разпоредбите на националното право относно уволнението.

Изменение  37

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 2

Директива 92/85/ЕИО

Член 10 – параграф 3б (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

. В случаите, посочени в членове 5, 6 и 7, на работничките по смисъла на член 2 трябва да бъдат осигурени права, произтичащи от трудовия договор, включително запазване на трудовото възнаграждение и/или право на равностойно обезщетение, съгласно националното законодателство и установената в страната практика;

Обосновка

Обезщетенията следва да се базират на пълното трудово възнаграждение, за да се избегне финансовото ощетяване на жените поради факта, че са майки.

Изменение  38

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 - точка 3 - буква а

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – параграф 1a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1a. работнички по смисъла на член 2, които са отстранени от работа от работодателя си, който ги счита непригодни за труд, без лекарско предписание, представено от работничките, до началото на отпуска си по майчинство по смисъла на член 8, параграф 2, получават обезщетение, равностойно на пълния размер на работната им заплата.

1а. работнички по смисъла на член 2, които са отстранени от работа от работодателя си, който ги счита за нетрудоспособни, без лекарско предписание, представено от работничките, трябва да се консултират с лекар по своя собствена инициатива. Ако лекарят удостовери, че жените са трудоспособни, или работодателят трябва да ги наеме отново на работа при обичайните условия, или до началото на отпуска си по майчинство по смисъла на член 8, параграф 2, получават обезщетение, равностойно на пълния размер на работната им заплата.

Обосновка

Ако жената се консултира с лекар по свой избор, то това осигурява яснота относно това дали тя е болна или не. Едва след изясняване на положението следва да се предприемат допълнителни мерки.

Изменение  39

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 - буква а а (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 1 аа (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

aa) В член 11 се добавя точка 1 аа, както следва:

 

„1aa. Държавите-членки могат да приемат превантивни и контролни мерки за закрилата и безопасността на бременните работнички и работничките родилки на работното място.“

Обосновка

Стресът на работното място може да има вреден психологически ефект върху бременните работнички и работничките родилки и може да въздейства върху плода или новороденото дете. Необходими са контролни мерки от гледна точка на "гъвкавата сигурност".

Изменение  40

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква б

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – параграф 2 – буква в

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в) правото на работничките по смисъла на член 2 да се завърнат на работното си място или на равностойна длъжност при условия и ред, не по-малко благоприятни за тях, както и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на което биха имали право по време на отсъствието си;

в) правото на работничките по смисъла на член 2 да се завърнат на работното си място или на равностойна длъжност при условия и ред, не по-малко благоприятни за тях, както и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на което биха имали право по време на отсъствието си; в извънредни случаи на преструктуриране или радикална реорганизация на производствения процес, винаги следва да се предприемат мерки, които да гарантират възможността работничката да обсъди с работодателя си въздействието от посочените промени върху трудовото й положение, а на органа, който представлява интересите на работниците, трябва винаги да се предоставя възможността съвместно с работодателя да уведоми съответната работничка относно последиците от тези промени;

Изменение  41

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква б

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – параграф 2 – буква в а (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

„ва) запазване на възможностите на работничките по смисъла на член 2 за развитие на кариерата чрез образование, наред с продължаващото професионално и допълнително обучение, с оглед консолидиране на възможностите за професионално развитие;“

Обосновка

Това е необходимо, за да се гарантира, че фактът, че жените са майки, не се отразява неблагоприятно върху възможностите за професионално развитие. Работодателят следва (след консултации със съответните работнички) да предприеме необходимите действия по отношение на образованието и обучението, с цел да се гарантира запазването на възможностите за професионално развитие на работничките.

Изменение  42

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква б

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – параграф 2 – буква в б (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

вб) ползването на отпуск по майчинство не трябва да засяга пенсионните права на работничката; периодът на отпуска по майчинство трябва да се счита за период на трудова заетост за целите на пенсионното осигуряване, като пенсионните права на работничките не трябва да се намаляват поради ползване на отпуска по майчинство.

Обосновка

Важно е обезщетенията, изплатени на работничките по време на отпуска по майчинство, да не се отразяват неблагоприятно върху пенсионните им права. Държавите-членки следва да предотвратят тази възможност и да обезщетят евентуалната загуба на пенсионни права.

Изменение  43

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква в

Директива 92/85/ЕИО

Член 3 – точка 3

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. обезщетението, упоменато в точка 2, буква б) се счита за адекватно ако гарантира доход, равностоен на последната месечна работна заплата или на средна месечна работна заплата, в съответствие с тавана, определен от националното законодателство, ако има такъв. Този таван не може да бъде по-нисък от размера на обезщетението, получавано от работничките по смисъла на член 2 в случай на прекъсване на трудова дейност на основание, свързано със здравословното им състояние. Държавите-членки могат да определят периода, върху който се изчислява тази средна месечна работна заплата.

3. обезщетението, упоменато в точка 2, буква б) се счита за адекватно, ако гарантира доход, равностоен на последната месечна работна заплата или на средна месечна работна заплата. Работничките в отпуск по майчинство получават пълния размер на работната си заплата, а обезщетението съответства на 100% от последната месечна работна заплата или средната месечна заплата. Държавите-членки могат да определят периода, върху който се изчислява тази средна месечна работна заплата.

Обосновка

Изплащането на работна заплата в пълен размер на жените е начин да се гарантира, че жените няма да бъдат ощетени във финансово отношение заради решението си да имат деца. Много държави-членки вече изплащат по време на отпуск по майчинство между 80% и 100% от средните доходи. Освен това бременните работнички не следва да бъдат поставяни в неизгодно финансово положение поради решението си да имат дете.

Изменение  44

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 3 – буква в а (нова)

Директива 92/85/ЕИО

Член 11 – точка 3 а (нова)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

ва) Създава се точка 3a, както следва:

 

„3а) държавите-членки гарантират правото на работничките в отпуск по майчинство да получат, ако е приложимо, автоматично повишаване на заплатата, без да трябва временно да прекъсват отпуска си по майчинство, за да се възползват от повишаването на заплатата.

Обосновка

В случай, че за поста на работничките в отпуск по майчинство се предвижда повишаване на заплатата, то следва да влезе в сила за тях автоматично, така че да не им се налага да прекъсват отпуска си по майчинство, за да получат по-високата заплата и след това да продължат отново отпуска си. Свързаната с това административна дейност на работодателя също ще се намали и опрости.

Изменение  45

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 4

Директива 92/85/ЕИО

Член 12а

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Създава се следният член 12a:

заличава се

Член 12 а

 

Доказателствена тежест

 

1. Държавите-членки приемат необходимите мерки в съответствие със своите национални съдебни системи, за да гарантират, че когато лица, които считат, че правата им, предоставени по силата на настоящата директива са нарушени, представят пред съда или друг компетентен орган факти, от които може да бъде заключено, че е налице такова нарушение, задължението да докаже, че няма нарушение на директивата пада върху ответника.

 

Параграф 1 не възпрепятства държавите-членки да въведат доказателствени правила, които са по-благоприятни за ищеца.

 

Параграф 1 не се прилага спрямо наказателните производства.

 

Държавите-членки могат да не прилагат параграф 1 спрямо производства, в рамките на които съдът или друг компетентен орган разследва фактите по делото.

 

Параграфи от 1 до 4 се прилагат също спрямо всички съдебни производства, предприети в съответствие с член 12.

 

Обосновка

Предложението за регламент нарушава принципа на презумпция за невиновност и би нарушило равновесието между работници и работодатели. Лицата, които представят твърдения, следва да могат да ги докажат. Не е възможно да се изисква от другата страна, която твърди, че „нищо не се е случило“, да предостави доказателства, че нищо не се е случило.

Изменение  46

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 4

Директива 92/85/ЕИО

Член 12а – параграф 4 a (нов)

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

4а. Държавите-членки гарантират, че сдруженията, организациите или други юридически лица, които, в съответствие с критериите, установени от тяхното национално право, имат законен интерес от гарантиране на спазването на разпоредбите на настоящата директива, могат да участват от името на ищеца или като негова подпомагаща страна с негово съгласие, във всяко съдебно и/или административно производство, предназначено за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива.

Обосновка

Ако се приеме настоящото изменение, параграф 5 се изменя съответно, като гласи следното: "Параграфи от 1 до 4 се прилагат също спрямо всички съдебни производства, предприети в съответствие с член 12."

Изменение  47

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 5

Директива 92/85/ЕИО

Член 12 б

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки въвеждат в националните си правни системи мерките, които са необходими за защитата на лицата от всяко неблагоприятно третиране или неблагоприятно последствие в резултат на подадена жалба или на инициирано от тях съдебно производство, целящи зачитане на правата, предоставени по силата на настоящата директива.

Държавите-членки въвеждат в националните си правни системи мерките, които са необходими за защитата на лицата, включително свидетелите, от всяко неблагоприятно третиране или неблагоприятно последствие в резултат на подадена жалба или на инициирано от тях съдебно производство, целящи зачитане на правата, предоставени по силата на настоящата директива.

Обосновка

Разширяването на обхвата на защитата от налагане на мерки за принуда спрямо свидетелите, дава възможност да се гарантира, че те са свободни да дават надеждни свидетелски показания при разглеждането на жалба в съдебното производство, без да се страхуват от дискриминация.

Изменение  48

Предложение за директива - акт за изменение

Член 1 – точка 6

Директива 92/85/ЕИО

Член 12в

 

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на разпоредби от националното законодателство, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Санкциите могат да включват изплащане на обезщетение, което може да не бъде ограничено с фиксирането a priori на горен праг, и трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Държавите-членки определят правилата относно санкциите, приложими при нарушения на разпоредби от националното законодателство, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Санкциите могат да включват изплащане на обезщетение и трябва да бъдат ефективни и пропорционални.

Обосновка

Забраната на ЕС върху ограничаването на исковете за обезщетение несъразмерно ограничава свободата на държавите-членки да приемат свои правила и ги принуждава да приемат подробни разпоредби, които не са в съответствие със собствената им съдебна система.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

Позовавания

COM(2008)0637 – C6-0340/2008 – 2008/0193(COD)

Водеща комисия

FEMM

Становище, изказано от

       Дата на обявяване в заседание

EMPL

19.10.2009 г.

 

 

 

Докладчик по становище

       Дата на назначаване

Rovana Plumb

16.9.2009

 

 

Разглеждане в комисия

5.11.2009 г.

1.12.2009 г.

26.1.2010 г.

 

Дата на приемане

27.1.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

11

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Jean-Luc Bennahmias, Pervenche Berès, Mara Bizzotto, Milan Cabrnoch, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Marije Cornelissen, Tadeusz Cymański, Frédéric Daerden, Karima Delli, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Pascale Gruny, Thomas Händel, Marian Harkin, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Vincenzo Iovine, Liisa Jaakonsaari, Martin Kastler, Ádám Kósa, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Raffaele Baldassarre, Vilija Blinkevičiūtė, Silvia Costa, Kinga Göncz, Richard Howitt, Dieter-Lebrecht Koch, Franz Obermayr, Ria Oomen-Ruijten, Emilie Turunen

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки

Позовавания

COM(2008)0637 – C6-0340/2008 – 2008/0193(COD)

Дата на представяне на ЕП

3.10.2008

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

FEMM

19.10.2009

Подпомагаща(и) комисия(и)

       Дата на обявяване в заседание

EMPL

19.10.2009

ITRE

19.10.2009

 

 

Неизказано становище

       Дата на решението

ITRE

2.9.2009

 

 

 

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Edite Estrela

16.7.2009

 

 

Оспорване на правното основание

       Дата на становището BUDG

JURI

28.1.2010

 

 

 

Разглеждане в комисия

1.9.2009

1.12.2009

25.1.2010

 

Дата на приемане

23.2.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

13

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Andrea Češková, Marije Cornelissen, Silvia Costa, Tadeusz Cymański, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Jolanta Emilia Hibner, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Caroline Lucas, Astrid Lulling, Barbara Matera, Angelika Niebler, Siiri Oviir, Raül Romeva i Rueda, Nicole Sinclaire, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Eva-Britt Svensson, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Lena Ek, Sylvie Guillaume, Elisabeth Morin-Chartier, Norica Nicolai

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Marian Harkin, Ria Oomen-Ruijten

Дата на внасяне

5.3.2010