ДОКЛАД относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза

4.5.2010 - (2009/2243(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Lambert van Nistelrooij
Докладчик по становище (*):
Jorgo Chatzimarkakis, комисия по промишленост, изследвания и енергетика
(*) Процедура с асоциирани комисии — член 50 от Правилника за дейността

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза

(2009/2243(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално дялове XVII, XVIII и XIX от него,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд[1],

–   като взе предвид Решение на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване (2006/702/ЕО)[2],

–   като взе предвид Решение № 1982/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.)[3],

–   като взе предвид Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.)[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. относно приноса на бъдещата регионална политика към иновационния капацитет на Европейския съюз[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 24 май 2007 г. относно прилагането на познанията в практиката: широкообхватна иновационна стратегия за Европа[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване[7],

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно най-добри практики в областта на регионалната политика и пречки за използване на структурните фондове[8],

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми[9],

–   като взе предвид публикуваното от Европейския парламент изследване, озаглавено „Синхронът между 7-ата рамкова програма за научноизследователска дейност, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и структурните фондове”,

–   като взе предвид публикуваното от Европейския парламент изследване, озаглавено „Към териториален подход в европейските политики в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите “,

–   като взе предвид публикуваното от Европейския парламент изследване, озаглавено „Подкрепа за иновациите от структурните фондове – предизвикателства пред приложението за периода 2007–2013 г. и след това“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 август 2007 г., озаглавено „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации – Принос за постигането на по-висок растеж и на повече и по-добри работни места“ (COM(2007)0474),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2007 г., озаглавено „Изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и работни места посредством политиката на сближаване на ЕС от държавите-членки и регионите, 2007–2013 г.“ (COM(2007)0798),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 май 2008 г. относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г. (COM(2008)0301),

–   като взе предвид 20-ия годишен доклад на Комисията от 21 декември 2009 г. за изпълнението на структурните фондове (2008 г.) (COM(2009)0617),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2007 г., озаглавен „Регионите реализират иновации чрез политика на сближаване“ (SEC(2007)1547),

–   като взе предвид работния документ на Комисията от 24 ноември 2009 г., озаглавен „Консултация относно бъдещата стратегия „ЕС 2020“(COM(2009)0647),

–   като взе предвид Пети доклад на Комисията от 19 юни 2008 г. за напредъка в икономическото и социалното сближаване – Растеж в регионите, растеж в Европа (COM(2008)0371) (Пети доклад за напредъка);

–   като взе предвид Шести доклад на Комисията от 25 юни 2009 г. за напредъка в икономическото и социалното сближаване – Творчески и иновационни региони (COM(2009)0295) (Шести доклад за напредъка);

–   като взе предвид бележката на Комитета за научно-технически изследвания на ЕС (КНТИ) от 4 декември 2006 г. относно доклада, озаглавен „Уроци за политиките в областта на научноизследователската дейност и развитието въз основа на националните програми за реформа и докладите за напредък от 2006 г. (CREST1211/06)”;

–   като взе предвид ръководството на Комисията, озаглавено „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации – Практическо ръководство за възможностите за финансиране от ЕС на научноизследователската дейност и иновациите“;

–   като взе предвид доклада на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури, озаглавен „Европейска пътна карта за научноизследователски инфраструктури, Доклад за 2006 г.“;

–   като взе предвид независимия доклад, изготвен по искане на Комисията, озаглавен „Програма за реформирана политика на сближаване (Доклад Fabrizio Barca, 2009 г)“;

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0138/2010),

А. като има предвид, че Лисабонската стратегия дава висок приоритет на научноизследователската дейност и иновациите в отговор на предизвикателства като изменението на климата и увеличаването на световната конкуренция; като има предвид, че в следкризисния период стимулирането на растежа и създаването на работни места чрез научноизследователска дейност и иновации е още по-важно и представлява една от основните цели на предложената стратегия „ЕС 2020”,

Б.  като има предвид, че осъществяването на научноизследователска дейност и иновации е потребност, споделяна от всички слоеве на обществото, и целта му трябва да бъде подобряване на социалните и икономически условия за хората,

В.  като има предвид, че европейската подкрепа за научноизследователска дейност и иновации се осъществява основно чрез политики на сближаване, научни изследвания и иновации, чиито основни инструменти са структурните фондове, Седма рамкова програма за научни изследвания (РП7) и Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ),

Г.  като има предвид, че политиката на сближаване е основен стълб в процеса на европейска интеграция и една от най-успешните политики на ЕС, като подпомага сближаването на все по-различните един от друг региони и стимулира растежа и заетостта,

Д. като има предвид, че иновациите са най-ефективно уредени на регионално равнище, при близостта на участници като университети, публични научноизследователски организации или индустрии, които насърчават партньорствата в трансфера на знания и обмена на добри практики между регионите,

Е.  като има предвид, че вторият приоритет на стратегическите насоки на Общността за сближаване за периода 2007–2013 г. се отнася за подобряване на познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж и в резултат на това 25% от общите отделени средства са включени в бюджета,

Ж. като има предвид, че сложният характер на днешните предизвикателства изисква интегрирана комбинация от тези политики; като има предвид, че обществото на знанието изисква не просто съвкупност от дейностите на различните сектори, а взаимодействие между участниците и инструментите, което е от особено значение, за да се подсилват те взаимно и да подпомагат устойчивото изпълнение на проектите за научни изследвания и иновации, като се постигне по-висока стойност на резултатите от научни изследвания под формата на конкретни идеи за продукти в регионите,

З.  като има предвид, че макар някои от елементите на архитектурата на тези инструменти, като например еднаквият график на прилагане и привеждане в съответствие с Лисабонската стратегия, да позволяват взаимодействие, все още съществуват разлики, например различни правни основания, тематичен срещу териториален акцент, както и споделено срещу централизирано управление,

Политиката на сближаване за изпълнение на цели в областта на научните изследвания и иновациите

1.  оценява факта, че за периода 2007–2013 г., в съответствие с вторите стратегически насоки на Общността за сближаване, всички държави-членки са отделили значителни средства от общия си бюджет за научноизследователска и развойна дейност, иновации и развиване на икономика на знанието, в резултат на което са създадени 246 национални или регионални оперативни програми на стойност около 86 милиарда евро за научни изследвания и иновации, от които 50 милиарда евро вече са предоставени за чисто научноизследователска и развойна дейност и иновации; отбелязва че политиката на сближаване се е превърнала в главен източник на европейска подкрепа за тази област, като конкурира бюджета едновременно на РП7 (50,5 милиарда евро) и на РПКИ (3,6 милиарда евро); отбелязва ефективността и възможността за определяне на количествени цели по отношение на сумите, разпределени за разходи за научноизследователска и развойна дейност;

2.  приветства факта, че съществуват нови методи на финансиране, и подчертава потенциала на инициативата JEREMIE и на механизма за финансиране с поделяне на риска на Комисията и на Групата на Европейската инвестиционна банка за увеличаване на възможностите за финансиране за иновативни предприятия; препоръчва регионалните участници да използват тези нови възможности в допълнение към финансирането по структурните фондове; във връзка с това подчертава необходимостта от ефективно съгласуване на публичните и частните инвестиции;

3.  очаква стратегическия доклад на Комисията съгласно член 30, параграф 2 от Общия регламент; счита, че докладът ще представи подробен преглед на работата на държавите-членки по изпълнението на целите за периода 2007–2009 г. и ще послужи като основа за обсъждане на бъдещите перспективи пред политиката на сближаване;

4.  отново подчертава необходимостта от подход за интегрирано многостепенно управление към специфичните политики на ЕС; подчертава, че функционалната система на многостепенно управление е предпоставка за определяне и ефективно изпълнение на целевото разпределяне на средствата; отбелязва, че отговорността за изпълнението на структурните фондове принадлежи на националните и регионалните органи, докато РПКИ и РП7 са централно управлявани от Комисията; съзнава административното многообразие, което съществува на равнище държави-членки, и счита, че е важно да се определи равнището на вземане на решения, което е най-ефективно за гражданите;

5.  счита, че е важно да бъдат съгласувани политиките на Общността, които играят роля за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване; счита, че е необходимо да се предприеме по-внимателен анализ на тяхното въздействие върху територията и върху сближаването, с цел да се насърчи ефективно взаимодействие и да се установят и популяризират най-подходящите средства на европейско равнище за подкрепа на местните и регионалните инвестиции в иновации; припомня необходимостта да се вземат предвид различните социални и икономически условия на трите типа региони (сближаване, преход и конкурентоспособност) и различията в способността за творчество и иновации и в предприемаческия дух; подчертава в този контекст, че инвестирането в научноизследователска и развойна дейност, както и в иновации, образование и технологии с висока ефективност на ресурсите ще облагодетелства традиционните сектори и селските райони, както и икономиките на висококвалифицираните услуги, и поради това ще засили икономическото, социалното и териториалното сближаване;

6.  подчертава големия потенциал на градовете при извършването на изследвания и иновации; счита, че една по-интелигентна градоустройствена политика, основана на технологични достижения, и отчитане на факта, че 80 % от населението на Европа живее в градове, където се срещат и най-големите социални неравенства, биха допринесли за устойчив икономически растеж; поради това призовава за включване на градското измерение в бъдещата политика на сближаване;

Взаимодействие между структурните фондове, РП7 и РПКИ

7.  признава, че чрез разпоредбите за целево разпределяне на средствата за 2007–2013 г. политиката на сближаване е по-добре подготвена за постигането на взаимодействие с политиките за научни изследвания и иновации и че в същото време териториалното измерение става все по-важно в РП7 и РПКИ; призовава за разглеждане на възможността за основан на постиженията механизъм за целево разпределяне на средствата с по-силен тематичен акцент, който да дава възможност за подходящ отговор на новите предизвикателства от страна на политиката;

8.  отбелязва, че финансирането за научноизследователска и развойна дейност и иновации съгласно рамковата програма се разпределя въз основа на критериите за отлични постижения, като се включва по-конкурентен достъп на участниците, който изисква висок технически капацитет и задълбочено познаване на административните и финансовите процедури; подчертава, че това положение поражда висока концентрация в икономическите клъстери и във водещите региони на ЕС, като по този начин ограничава положителното взаимодействие в групата на регионите и държавите-членки, които се движат в правилната посока, но все още не са постигнали целта; посочва, че увеличаването на неравенството между регионите по отношение на потенциала за научни изследвания и иновации и гарантирането на реално сближаване на политиките представляват предизвикателства, на които трябва да бъде обърнато внимание както в рамките на политиката на сближаване, така и на политиката за научни изследвания и иновации, независимо от факта, че изпълнителните органи съществуват на различни равнища (наднационално, национално и поднационално) и се ръководят от различна логика (например сближаване срещу отлични постижения);

9.  настоява, че ефективните иновации зависят от това доколко голяма е степента на постигнатото взаимодействие, и изразява съжаление относно това, че съществуващите възможности за такова взаимодействие в рамките на финансирането все още не са добре познати; призовава регионите, като основни действащи лица по отношение на информацията и капацитета за анализ, и държавите-членки да положат повече усилия за подобряване на комуникацията; подчертава, че ефективното взаимодействие изисква комплексен набор от отношения между действащите лица, които създават, разпространяват, насърчават и прилагат различни форми на знание; подчертава също така, че различните национални, регионални и местни органи, които управляват РП7, РПКИ и структурните фондове, трябва да са запознати с възможностите, предлагани от всеки от тези инструменти, и призовава за по-добра координация между тези участници и политиките;

10. подчертава, че интервенциите, насочени към изследвания и иновации, следва да се възползват от регионалните активи и капацитет и да формират част от регионална иновационна стратегия, основана на интелигентни иновации; счита, че такива стратегии изискват засилена роля на регионите и градовете в ЕС и определянето и прилагането на национални приоритети; поради това призовава за разглеждането на възможността за възстановяване на действията за иновации в рамките на структурните фондове с оглед на насърчаването на регионалните иновационни стратегии;

11. отбелязва съществуващите възможности за комбинирано финансиране; подчертава обаче, че не се разрешава смесено финансиране между структурните фондове и рамковите програми; подчертава, че инструментите могат да се комбинират, за да включат допълващи се, но отделни дейности, както в случая на научноизследователските инфраструктури, или последователни части на свързани проекти, като например развитието и последващите действия при нова научноизследователска идея, както и проекти в рамките на една и съща мрежа или клъстер;

12. счита, че фактът, че смесеното финансиране между структурните фондове и рамковите програми не е позволено, пречи на регионите да използват и двата инструмента едновременно и че ефективните стратегически процеси „отдолу нагоре“ както на регионално, така и на национално равнище биха могли да помогнат за премахването на пропуските или припокриванията във финансирането по структурните фондове, РП7 и РПКИ;

13. подчертава, че взаимодействието е особено ефективно при изграждането на капацитет; във връзка с това се позовава на управлението проекти за финансиране в рамките на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури и на необходимостта от координиране на приоритетите на ЕС при финансирането на научните изследвания на регионално и национално равнище;

14. подчертава, че взаимодействието не се ограничава до допълнително финансиране на проекти; счита, че изграждането на капацитет, работата в мрежа и трансферът на знания са важна форма на взаимодействие, и отбелязва, че всички инструменти предлагат възможности за такъв обмен;

15. отбелязва, че реалното взаимодействие от гледна точка на прекия бенефициер на финансиране зависи от организационния и стратегически капацитет на бенефициера да съчетава подкрепа от различни инструменти на ЕС; призовава регионалните участници да създават регионални стратегии, които могат да улеснят съчетаването на финансиране;

16. препоръчва държавите-членки и Комисията да отделят достатъчни ресурси от структурните фондове за научни изследвания и иновации, по-специално за устойчиви иновации, и да засилят капацитета за провеждане на научни изследвания; подчертава необходимостта от насърчаване и прилагане на успешни модели в триъгълника на знанието и от осигуряване на устойчиво развитие на регионалните научноизследователски и стратегически рамки за иновации в сътрудничество с предприятията, научноизследователските центрове, университетите и публичните органи; подчертава потенциала на регионалните иновативни клъстери, интензивно използващи знанието, за мобилизирането на регионалната конкурентоспособност и приветства включването на развитието на клъстери в РПКИ и РП7 (действие Региони на знанието в РП7); подчертава значението на новите Общности на знанието и иновациите (ОЗИ), създадени в рамките на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИИТ), за свързването на водещи европейски регионални клъстери, интензивно използващи знанието; отбелязва, че обменът на знания в регионалните клъстери може да се подпомогне и от структурните фондове; подчертава, че тези клъстери представляват голяма възможност специално за необлагодетелстваните региони;

17. призовава регионалните и местните органи да използват по-добре структурните фондове за изграждане на капацитет за научни изследвания, знания и иновации в техните региони, например чрез създаването на инфраструктура за научни изследвания, като им дават възможност да вземат участие в дейностите на ЕС по научни изследвания и иновации; насърчава регионите да определят приоритети в научноизследователската и развойната дейност за структурните фондове в допълнение към тези на РП7 и призовава за дългосрочно планиране на регионално равнище, за да се постигне взаимодействие, което произтича от тематичните допълвания между финансовите инструменти;

18. подчертава важността на анализирането, споделянето и интегрирането на най-добрите практики за постигането на взаимодействие между политическите инструменти; в този контекст приветства усилията на Комисията за подобряване на междуведомственото сътрудничество и я призовава да ускори анализа на регионално равнище на научноизследователския и иновационен потенциал и потребности, по-специално по отношение на събирането на налични качествени данни, както и анализа на взаимовръзките с други инструменти при проучванията, извършващи оценка на който и да е от трите инструмента за финансиране, за да може да се предостави съвместно ръководство;

19. със задоволство посочва практическото ръководство за възможностите за финансиране от ЕС на научноизследователската дейност и иновациите; препоръчва в бъдеще да се изготвят такива ръководства веднага след влизането в сила на дадена законодателна рамка; очаква работния документ на службите на Комисията, съдържащ примери на постигане на взаимодействие на практика; призовава Комисията да изпълнява ролята на посредник, като насърчава обмена на добри практики, и да направи оценка на възможността за предоставяне на допълнителна експертна подкрепа за възможности за финансиране от Общността чрез предварителни обяснителни бележки и „наръчник на потребителя” за практическото управление и администрация на научноизследователски и иновационни проекти с оглед на постигането на планираните резултати;

20. призовава Комисията да опрости бюрократичните процедури за РП7 и за РПКИ, за да засили ефекта от взаимодействието със структурните фондове;

21. призовава Комисията да извърши проучване на това, как кандидатстването за подкрепа по различните програми може да бъде улеснено, като се използват компютърни програми със стандартизирани наръчници;

22. насърчава Комисията да продължи дейностите си, насочени към подпомагане на взаимодействието, и да информира Европейския парламент относно развитието им, особено относно състоянието на вертикалното сътрудничество между ЕС и националните и регионалните органи;

23. подкрепя по-тясното сътрудничество между националните звена за контакт по РП7, ръководителите на програми за научноизследователска и развойна дейност и агенциите за иновации, като позволява различни аспекти или етапи на научноизследователските и иновационните проекти да бъдат финансирани от различни източници;

Препоръки за следващия програмен период

24. приветства особеното значение, което проектостратегията „ЕС 2020“ поставя върху взаимозависимостта между отделните политики, важността на интегрирането на политиките и необходимостта от по-добро взаимодействие и засилено партньорство при изготвянето и прилагането на публичните политики; призовава да се разгледа изразената от градовете и регионите необходимост от по-подробна рамка в трите политически области, включително техническа структура за връзка в рамките на Комисията, за наблюдение и координация на взаимодействията за иновационни и научноизследователски и развойни програми, както и за участие в изработването и изпълнението на инструменти за финансиране от ЕС и на правила за отпускане на държавна помощ; призовава също така териториално сближаване да играе специална роля в това отношение;

25. счита, че бъдещите програми за научноизследователска и развойна дейност и иновации следва да допълват националните усилия, като ги ориентират и ускоряват с оглед на възстановяването на водещата роля и мултиплициращия ефект на знанието, иновациите, развитието и националното инвестиране в научноизследователска и развойна дейност и иновации;

26. подчертава, че за да се обединят знанията и иновациите като мотори на бъдещ икономически растеж, е необходимо да се подобри качеството на образованието, да се гради на базата на резултатите от научните изследвания, да се насърчават иновациите и трансфера на знания на територията на Съюза, да се използват в максимална степен центрове за иновационни технологии (ITCs), да се гарантира, че новаторските идеи се отразяват в нови продукти и услуги, които генерират растеж и качествени работни места и допринасят за справяне с предизвикателствата на социалната промяна в Европа и света, да се насърчава предприемачеството, да се създаде йерархия на потребностите на потребителите и пазарните възможности и да се гарантира финансирането на достъпни и адекватни методи въз основа на ключовата роля на структурните фондове;

27. подкрепя трите приоритетни инициативи за стратегия „ЕС 2020“ за постигане на интелигентен растеж, а именно „Съюз за иновации“, „Младеж в движение“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, при чието прилагане структурните фондове ще играят ключова роля;

28. счита, че една силна и подходящо финансирана регионална политика на ЕС, която облагодетелства всички региони на ЕС, е предпоставка за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“, за да се обезпечи интелигентен, устойчив и интегриран растеж с високи равнища на заетост и продуктивност, както и за постигане на социално, икономическо и териториално сближаване; подчертава в този контекст важността, придадена от стратегията „ЕС 2020“ на научноизследователската дейност и иновациите;

29. подчертава необходимостта да се направи преглед и да се заздрави ролята на инструментите на ЕС, които подкрепят иновациите, а именно структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност, РПКИ и Стратегическия план за енергийни технологии (SET), с оглед на рационализиране на административните процедури, улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за МСП, и въвеждане на иновационни механизми за стимулиране, основани на постигането на цели, свързани с интелигентния, устойчив и интегриран растеж, както и с насърчаването на по-тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

30 счита, че структурните фондове са подходящият инструмент за оказване на подкрепа на местните и регионалните органи в техните усилия за насърчаване на творчеството и иновациите; подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост, за да се осигури бързото използване на това финансиране с цел насърчаване на новаторски стопански инициативи; подчертава в този контекст добавената стойност на политиката на сближаване, особено за малките и средните предприятия в широк мащаб, чрез предоставянето на леснодостъпна подкрепа и на подобрен достъп до научни изследвания, както и до трансфер на технологии и иновации, ориентирани към практическо приложение;

31. препоръчва цялото финансиране, което не е изразходвано в даден регион по N+2 и N+3, да бъде разпределено отново на регионални проекти и инициативи на Общността;

32. припомня, че териториалното сближаване има хоризонтален, многосекторен характер и поради това политиките на Съюза трябва да допринасят за постигането му; отново подчертава, че това понятие не се ограничава до резултатите на регионалната политика, а включва и координацията с други политики на Съюза, които са насочени към устойчиво развитие и предлагат осезаеми резултати на регионално равнище, за да се развият и използват пълноценно специфичните форми на регионален потенциал и да се увеличи тяхното влияние на място, като това ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността и привлекателността на регионите и за постигане на териториално сближаване; счита, че „съсредоточаването, сътрудничеството и свързаността“ са ключовите координати на териториалното сближаване за постигане на по-добре балансирано териториално развитие в ЕС;

33. подчертава необходимостта от политики „на място“ и счита, че градовете и регионите следва да се стремят към интелигентна и устойчива специализация чрез определяне на няколко иновационни приоритета, основани на целите на ЕС и на своите потребности, както са определени в техните регионални иновационни стратегии, и да концентрират отпуснати от ЕС ресурси за тези установени приоритети; счита, че капацитетът на регионалните органи, отговорни за вземане на решения, и на предприемачите да привличат и превръщат знанието в устойчиво конкурентно предимство, е от основно значение за икономическото представяне на даден регион, което носи добавена стойност и за разположени в съседство региони, включително за части от съседни държави-членки;

34. изтъква, че научните изследвания и иновациите, по-специално що се отнася до развитието на ниски или нулеви въглеродни емисии и енергоспестяването, са от ключово значение за справянето с глобални предизвикателства като изменението на климата и сигурността на енергийните доставки, както и за повишаването на конкурентоспособността на регионално и местно равнище;

35. подкрепя предложението на Комитета на регионите за създаването на „виртуална творческа мрежа“, която би била отворена за всички (предприятия, местни и регионални органи, централни публични администрации, частния сектор и гражданите) и би предоставяла консултиране, помощ и достъп до рисков капитал и технически услуги; подчертава, че виртуалната мрежа предлага допълнителното предимство да предоставя на жителите на островите, периферните региони, селските райони, планинските региони и слабо населените региони по-лесен достъп до експертни съвети, образование и информация, подкрепа за предприятията и финансови насоки;

36. посочва, че транснационалното сътрудничество е в основата на РП7 и РПКИ и че териториалното сътрудничество (чрез транснационални, междурегионални и трансгранични програми) е включено в структурните фондове; призовава Комисията в бъдеще да засили целта за европейското териториално сътрудничество чрез последващото му интегриране; приканва Комисията да оцени възможностите за увеличаване на териториалното сътрудничество в сферата на иновациите във всяка от целите на политиката на сближаване; посочва, че по-доброто познаване на резултатите от РП7 и РПКИ на регионално равнище би улеснило практическото координиране между регионалната политика на ЕС и тези програми; настоятелно призовава Комисията да обърне особено внимание на това координиране; насърчава държавите-членки да предприемат по-нататъшни мерки за ефективно транснационално сътрудничество като разработват съгласувани регионални и национални стратегии за постигане на взаимодействие; призовава Комисията и държавите-членки също така да улеснят развитието и достъпността на информацията по този въпрос;

37. подчертава, че съгласно РП7 се предоставя подкрепа на транснационалното сътрудничество в различните му форми както в ЕС, така и извън него, в редица тематични области, които съответстват на основните области на знанието и технологиите, в рамките на които е необходимо да се окаже подкрепа и да се обедини висококачествената научноизследователска дейност с цел да бъдат преодолени социалните и икономическите предизвикателства, както и предизвикателствата, свързани с околната среда и с промишлеността, пред които е изправена Европа;

38. призовава Комисията да анализира въздействието на мерките за опростяване, които вече са били предприети в управлението на структурните фондове с оглед подготвянето на бъдещата законодателна рамка;

39. признава, че както споделеното, така и централизираното управление изискват специфични правила и че подходът „отгоре-надолу” на РП7 и РПКИ и подходът „отдолу-нагоре” на структурните фондове имат своите основания; все пак подчертава необходимостта от хармонизиране на правилата, процедурите и практиките (правила за допустимост, стандартни разходи за единица, еднократни плащания и др.), които уреждат различните инструменти, и от гарантиране на по-добра координация (на графика за покани за представяне на предложения, на темите и типовете покани и т.н.); призовава Комисията да изследва възможностите в тази посока, без да се засягат правомощията на държавите-членки и регионите при споделено управление, като същевременно насърчава административна култура, която насърчава междудисциплинарен подход чрез общи междусекторни стратегии в редица тематични области, както и чрез постоянен диалог между различните политически кръгове с цел задълбочаване на съгласуваността между политиките; призовава Комисията да опрости управлението на съответните фондове и отправя искане да бъдат насърчавани едновременно специфичните силни страни и на двата стълба за подпомагане, като се използва взаимодействието и едновременно се засилва тяхното въздействие;

40. призовава Комисията да гарантира, че предстоящият план в областта на научните изследвания и иновациите ще бъде съставен с оглед на засилване на взаимодействието между структурните фондове и рамковите програми за научни изследвания и иновации (РП7 и РПКИ);

41. отново призовава Комисията да разработи специфични критерии за оценка на иновационни проекти и да разгледа предлагането на бъдещи регулаторни стимули за прилагане на иновационни мерки;

42. вижда очевидна необходимост от по-големи експертни знания и умения на регионално равнище по отношение на заявленията за финансиране, административните и финансовите процедури, управлението на средства и финансовия инженеринг; призовава Комисията да разгледа осъществимостта на предоставянето на допълнителна специализирана подкрепа и осигуряването на по-тясно сътрудничество между Европейската мрежа на предприятията и управляващите органи по структурните фондове и по-тясна връзка между инициативата за водещи пазари, технологичните платформи и регионалните технологични пътни карти;

43 подчертава важността на отчитането на равните възможности, когато се преценява годността на проектите и се определя достъп до финансиране от структурните фондове и други инструменти на Общността;

44. подчертава важността на по-доброто съдействие за прилагането на политики и програми, които засилват взаимодействието в рамките на веригата научноизследователски и развойни инфраструктури – иновации – създаване на работни места;

45. счита, че големите научноизследователски инфраструктури, съфинансирани от структурните фондове, следва да бъдат подложени на оценка на по-високо равнище от международен експертен съвет за партньорска проверка, което ще има положително въздействие върху ефективното изразходване на отпуснатите от структурните фондове средства;

46. изразява убеденост, че ангажиментът от страна на политическите лидери е както необходима предпоставка за съгласуването на политиките в областта на научните изследвания и иновациите, така и средство за неговото засилване; предвид това призовава за създаването на стратегическа рамка от политики за изследвания и иновации, коригирана с оглед на напредъка, новите данни и променящите се обстоятелства и съгласувана с националните цели и приоритети за икономическо и социално развитие;

47. отново подчертава, че неофициалните механизми, които регулират териториалното сближаване и териториалното планиране в Съвета, следва да бъдат заменени от по-официални структури; възприема становището, че това развитие, съпътствано от създаването и засилването на комплексни структури, обхващащи няколко сектора, ще доведе до по-добро съгласуване на политиките;

°

°    °

48.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25–78.
• [2]  ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11–32.
• [3]  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1–43.
• [4]  ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15–40.
• [5]  Приети текстове, P6_TA(2007)0184.
• [6]  Приети текстове, P6_TA(2007)0212.
• [7]  Приети текстове, P6_TA(2009)0163.
• [8]  Приети текстове, P6_TA(2009)0156.
• [9]  Приети текстове, P6_TA(2009)0165.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

Всяка парламентарна комисия може да изготви доклад относно прилагането, който представлява доклад относно транспонирането на законодателството на ЕС в националното законодателство и съответното му прилагане и спазване в държавите-членки.

Що се отнася до политиката на сближаване, законодателната рамка се състои от пряко приложими норми, чиито мерки за прилагане са уредени в регламент на Комисията и решения на Комисията, които не се внасят за разглеждане от Парламента.

Комисията по регионално развитие зае позицията, че в контекста на разгръщащия се дебат относно бъдещето на политиката на сближаване докладът относно прилагането следва да анализира дали законодателството се прилага правилно от държавите-членки.

Обхват на доклада

Докладът по собствена инициатива има двустранна цел: на първо място той анализира как индикативната рамка на стратегическите насоки на Общността за периода 2007–2013 г., и по-специално насока 1.2 относно подобряване на познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж, се спазва от държавите-членки и регионите в техните национални стратегически референтни рамки (НСРР) и оперативни програми. На второ място, докладът анализира взаимодействието между политиките на сближаване, научни изследвания и иновации и техните инструменти (структурни фондове, Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7) и Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ)).

Следва да се отбележи, че докладът има ограничен обхват, тъй като е изготвен в началото на 2010 г., преди публикуването на стратегическия доклад на Комисията.

Мотивация

Националните и регионалните схеми за финансиране и схемите за финансиране на ЕС понякога остават некоординирани. Но следва да се отбележи, че както политиката на сближаване, така и политиката на научни изследвания, технологично развитие и иновации на ЕС имат една и съща цел: справяне с основните предизвикателства пред Европейския съюз и поддържане на модел на ЕС, основан на икономически растеж, социална отговорност и устойчиво развитие. Насърчаването на устойчивия икономически растеж и създаването на работни места зависи все повече от капацитета на регионалните икономики за иновации и в контекста на световната икономическа криза този аспект стана дори по-важен, което беше потвърдено и от ролята, отредена на политиката на сближаване в Европейския план за икономическо възстановяване. Ясно е, че на европейско равнище е необходимо политиките, насочени към конкурентоспособността и иновациите, спешно да ускорят преструктурирането и инвестициите и да създадат нови бизнес възможности.

Освен това Парламентът трябва да представи своята гледна точка при обсъждането на бъдещето на политиката на сближаване. Той също така следва да обсъди възможните подобрения въз основа на оценката.

Политиката на сближаване за изпълнение на цели в областта на научните изследвания и иновациите

От самото начало на текущия програмен период политиката на сближаване е насочена към три приоритета, един от които е насърчаването на иновациите, предприемачеството и растежа на икономика на знанието чрез капацитет за изследователска дейност и иновации, включително нови информационни и комуникационни технологии.

Научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите могат да помогнат на Европейския съюз да постигне своите цели за растеж. Затова политиката на сближаване е насочена и към инвестиции, които укрепват дългосрочната конкурентоспособност на ЕС, като например предприемачеството, достъпа до финансови средства за МСП, човешкия капитал, информационните и комуникационни технологии, зелените технологии и енергийната ефективност. Поради това между 2007 и 2013 г. отделените в рамките на политиката на сближаване на ЕС финансови средства за научноизследователска дейност, технологично развитие и иновации бяха утроени в сравнение с предишния програмен период, като бяха предвидени повече от 85 милиарда евро (почти 25 % от общия бюджет) за тези категории разходи, в това число включването на иновационни действия и експерименти. От тази сума:

· 50,5 милиарда евро бяха предвидени за научноизследователска дейност, технологично развитие и иновации в тесния смисъл,

· 8,3 милиарда за предприемачество,

· 13,2 милиарда за иновационни информационни и комуникационни технологии за насърчаване на тяхното търсене,

· 14,5 милиарда евро за човешки капитал.

Не е възможно да се направи ефективен анализ на процеса на прилагане на 246-те национални или регионални оперативни програми, в които иновациите са основен компонент, докато Комисията не публикува (най-вероятно през април 2010 г.) стратегическия доклад относно насърчаването на дебата относно сближаването в ЕС.

Този стратегически доклад, който се изисква съгласно член 30 от Общия регламент, обобщава стратегическите доклади на всички 27 държави-членки и ще представи първия общ поглед върху напредъка на страните и техните региони за постигането на договорените цели за периода 2007–2009 г., включително целите на ЕС на високо равнище, върху въздействието, което продължаващата криза оказва върху прилагането на програмите на политиката на сближаване, и ще даде конкретна рамка за обсъждане на нейното бъдеще. Докладът също така ще даде примери за добри практики в държавите-членки.

Взаимодействие между структурните фондове, РП7 и РПКИ

Сложният характер на предизвикателствата, пред които е изправен ЕС днес изисква използването на интегрирана комбинация от политики, за да се засили въздействието от индивидуалните политики и да се повиши ефективността на изразходването на наличните ресурси. Стратегическите насоки на Общността потвърждават, че взаимодействието между политиката на сближаване и рамковите програми е от особено значение, и добавят, че в този контекст политиката на сближаване има две роли: да подпомогне прилагането на регионалните иновационни стратегии и планове за действие и да допринесе за изграждането на капацитет за научни изследвания и иновации в регионите.

Като общо заключение от анализа на настоящата архитектура на инструментите на политиките на сближаване, научноизследователска дейност и иновации, следва да се отбележи, че някои елементи като например еднаквият времеви график и привеждането в съответствие с Лисабонската програма, позволяват взаимодействие. Но все още съществуват значителни разлики, като например различните правни основания и участието на различни административни равнища и органи в процеса на прилагане. Тези разлики пречат за доброто информиране на бенефициерите относно различните възможности за финансиране. В тази връзка е необходимо да се гарантира, че органите, участващи в управлението на РП7, РПКИ и структурните фондове са наясно с възможностите, предлагани от всеки един от тези инструменти.

Въпреки че взаимодействието между политиките надхвърля допълнителното финансиране за проекти, е важно да се знаят възможностите за комбиниране на съществуващите инструменти. В това отношение докладчикът приветства създаването на практическо ръководство за възможностите за финансиране от ЕС на научноизследователската дейност и иновациите. Това ръководство дава някои интересни примери за комбиниране на различните инструменти.

Съгласно член 54, параграф 5 от Общия регламент съфинансирани разходи от фондовете не получават съфинансиране по други финансови инструменти на Общността, като по този начин се забранява смесването на финансирането. Но все пак съществува възможност да се комбинират инструментите за подкрепа: допълващи се, но отделни дейности (например разработване на основни научноизследователски инфраструктури, като РП7 покрива подготвителната фаза, а дейностите по изграждането се покриват от структурните фондове), последователни части от свързани проекти (например различни фази на развитие на технология във времето: основни изследвания, приложни изследвания, демонстрация или предварително пускане на пазара) или проекти в рамките на една и съща мрежа/клъстер.

Накрая, следва да се отбележи, че освен създаването на насоки всички равнища – регионално, национално и на ЕС – следва да засилят и да координират усилията си за подобряване на комуникацията и да споделят най-добрите практики както в съответните им институции (министерства, генерални дирекции), така и по отношение на потенциалните бенефициери.

Бележки и първоначални препоръки на докладчика

Препоръките на докладчика са насочени, от една страна, към стратегическите цели и, от друга, към конкретни цели и действия с оглед подобряване на взаимодействието между политиките на сближаване, научни изследвания и иновации.

В предстоящия преглед на финансовата рамка и разгърналата се дискусия за бъдещето на политиката на сближаване проектостратегията „ЕС 2020”, предложена от Комисията, се оказа от огромно значение. В доклада не се прави анализ на предложената стратегия „ЕС 2020”. Докладчикът само се позовава на аспекти, които имат отношение към обхвата на настоящия доклад относно прилагането. Като положителен елемент е оценен фактът, че проектостратегията набляга върху взаимозависимостта между политиките и необходимостта от по-добро взаимодействие и засилено партньорство в изготвянето и прилагането на публичните политики. Важно е да се отбележи, че необходимостта от по-добро координиране на политиките при реалното им прилагане на място също е едно от важните послания, формулирани от много региони, регионални фактори в Европа.

Според докладчика регионалната политика е имала и има огромен принос за посрещането от ЕС на основни предизвикателства: намаляването на структурните различия между регионите, подобряването на конкурентоспособността в ЕС, неутрализирането на ефекта от световната икономическа криза, ограничаването на въздействието от демографските промени и изменението на климата. Поради това се счита, че една стабилна и добре финансирана политика е предпоставка за постигане на целите на „ЕС 2020” и за подпомагане на изпълнението на целите за социално, икономическо и териториално сближаване.

Без да се стреми към определяне или към разгръщане на дебат относно концепцията за териториално сближаване в контекста на този доклад, докладчикът подчертава, че то е насочено и към координирането на политики, които имат важно териториално въздействие, за да се използва пълноценно регионалният потенциал и да се увеличи реалното въздействие на тези политики. Поради това следва да се вземе предвид и изучи потенциалът на „съсредоточаването, сътрудничеството и свързаността“ като отправни точки на териториалното сближаване в усилията за постигане на по-балансирано устойчиво териториално развитие в рамките на Европейския съюз.

Що се отнася до по-конкретните мерки и действия, също в контекста на опростяването на законодателната рамка, се предлага Комисията да проучи възможностите за хармонизиране на правилата, уреждащи различните инструменти. Това се споменава и в документа с насоки на бившия член на ЕК Pawel Samecki относно хармонизирането на правилата за допустимост, правилата за ДДС и придобиването на земя.

В резолюцията си относно най-добрите практики в областта на регионалната политика и пречките за използването на структурните фондове Европейският парламент вече призова за разработване на специфични критерии за оценка на иновационни проекти предвид по-високия риск и по този начин, по-високата вероятност за неуспех на тези дейности. В бъдещата законодателна рамка на политиката на сближаване могат да бъдат въведени допълнителни регулаторни стимули с цел насърчаване на научните изследвания и иновациите. Докладчикът очаква, че Комисията ще представи предложения в тази посока.

Накрая, като подчертава факта, че транснационалното сътрудничество е „стандартът“ в РП7 и РПКИ, а транснационалното, международното и трансграничното сътрудничество са включени в политиката на сближаване, докладчикът предлага да се разгледа увеличаващото се значение на целта за европейско териториално сътрудничество в бъдеще със специално внимание върху действията, свързани с научни изследвания и иновации. Към настоящия момент тази цел има ограничени финансови ресурси и поради това може да финансира само „леки“ интервенции. Въпреки това се въвеждат нови инициативи като Региони за икономическа промяна, за да се даде възможност и да се изпробва бързото разпространение на иновационните идеи в програмите за регионална политика.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (                                            19.3.2010)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, в Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза
(2009/2243(INI))

Докладчик по становище(*): Jorgo Chatzimarkakis(*) Процедура с асоциирана комисия - член 50 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   счита, че научните изследвания и иновациите са от основно значение за справяне с глобалните предизвикателства и че иновациите могат да бъдат насърчавани по-ефективно на регионално равнище;

2.   изразява убеденост, че ангажиментът от страна на политическите лидери е както необходимо предусловие за съгласуването на политиките в областта на научните изследвания и иновациите, така и средство за задълбочаване на това съгласуване; като има това предвид, призовава за създаването на стратегическа рамка от политики за изследвания и иновации, коригирана с оглед на напредъка, новите данни и променящите се обстоятелства и съгласувана с националните цели и приоритети за икономическо и социално развитие;

3.   отбелязва със задоволство, че за периода 2007-2013 г. в рамките на Структурните фондове (СФ) 86 милиарда евро са отпуснати за финансова помощ за иновации (25 % от общата сума), от които предоставените средства за чисто научноизследователска и технологична развойна дейност са на стойност 50 милиарда евро, което се равнява на общия бюджет на Седмата рамкова програма за научни изследвания;

4.   счита, че въздействието на тези целеви финансови средства може да бъде подобрено още чрез допълнително използване и по-добра координация на регионални, научноизследователски и иновационни политики както на равнището на ЕС, така и на регионално и местно равнище; призовава Комисията да обърне специално внимание на тази координация и насърчава държавите-членки да предприемат по-нататъшни мерки за ефективно транснационално сътрудничество като разработват съгласувани регионални или национални стратегии за постигане на взаимодействие;

5.   счита, че административна култура, която насърчава междусекторното сътрудничество и постоянния диалог между различните групи политики, допринася за задълбочаването на съгласуваността между политиките;

6.   като признава, че програми на Общността като Структурните фондове, Седмата рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации се различават в основната си насоченост, механизъм и администрация, счита, че различните правила, процедури и практики ненужно възпрепятстват ефективното прилагане; призовава за по-хармонизиран подход (правила за допустимост, стандартни разходи за единица, еднократни плащания и др.), по-добра координация (на графика за покани за представяне на предложения, на темите и типовете покани и т.н.) и повече обмен на информация между различните програми; счита, че има ясна необходимост от повече експертни познания на регионално равнище по отношение на кандидатстването за финансиране от Общността, на административните и финансовите процедури, управлението на фондове и финансовия инженеринг; във връзка с това, призовава Комисията да изпълнява ролята на посредник и да предоставя съвместни насоки по отношение на възможностите за финансиране от Общността чрез предварителни обяснителни бележки;

7.   като се има предвид фактът, че изпълнителните органи на съответните инструменти на ЕС съществуват на различни равнища (наднационално, национално и поднационално) и се ръководят от различна логика (например сближаване спрямо отлични постижения), счита, че гарантирането на реално сближаване на политиките е сериозно предизвикателство, особено в реални условия, където инструментите на ЕС се смесват с националните и регионалните политики;

8.   отбелязва, че реалното взаимодействие от гледна точка на прекия бенефициер на финансиране зависи от организационния и стратегически капацитет на бенефициера да съчетава подкрепа от различни инструменти на ЕС; призовава регионалните участници да създават регионални стратегии, които могат да улеснят съчетаването на финансиране; следователно отправя искане към Комисията да направи оценка на възможността за предоставяне на допълнителна експертна подкрепа чрез „наръчник на потребителя”, както и средства за обмен на добри практики;

9.   призовава регионалните и местните органи да използват по-добре СФ за изграждане на капацитет за научни изследвания, знания и иновации в техните региони, например чрез създаването на инфраструктура за научни изследвания, като им дават възможност да вземат участие в дейностите на ЕС по научни изследвания и иновации; насърчава регионите да определят приоритети в научноизследователската и развойната дейност в допълнение към тези на Седмата рамкова програма;

10. призовава Комисията да опрости бюрократичните процедури за Седмата рамкова програма и за Рамковата програма за конкурентоспособност, за да засили ефекта от взаимодействието със Структурните фондове и за да гарантира анализ на регионално равнище на потенциала за и потребностите от научни изследвания и иновации, както и анализ на вътрешните връзки с други инструменти при проучванията, извършващи оценка на който и да е от трите инструмента за финансиране, за да може да се предостави съвместно ръководство;

11. подкрепя по-тясното сътрудничество между националните звена за контакт по Седмата рамкова програма, ръководителите на програми за научноизследователска и развойна дейност и агенциите за иновации, като позволява различни аспекти или фази на научноизследователските и иновационните проекти да бъдат финансирани от различни източници; препоръчва по-тясно сътрудничество между управителните органи на мрежата "Enterprise Europe" и Структурните фондове и по-тясна връзка между инициативата за водещи пазари, технологичните платформи и регионалните технологични пътни карти;

12. призовава държавите-членки и Комисията да определят повече средства за Структурните фондове за научи изследвания и иновации – по-специално за устойчиви иновации –, да засилят капацитета за провеждане на научни изследвания и да оказват подкрепа особено на регионалните иновативни групи, изискващи и боравещи с богат обем от знания, както и на новите общности на знание и иновации; призовава за устойчиво развитие на регионалните научноизследователски и стратегически рамки за иновации в сътрудничество с частния сектор, университетите и научноизследователските институти;

13. изтъква, че научните изследвания и иновациите, по-специално що се отнася до развитието на ниски или нулеви въглеродни емисии и енергоспестяването, са от ключово значение за справянето с глобални предизвикателства като изменението на климата и сигурността на енергийните доставки, както и за подобряването на конкурентоспособността на регионално и местно равнище;

14. призовава Комисията да гарантира, че предстоящият план в областта на научните изследвания и иновациите ще бъде съставен с оглед засилване на взаимодействието между Структурните фондове и Рамковите програми за научни изследвания и иновации (Седмата рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност);

15. счита, че фактът че смесеното финансиране не е позволено между Структурните фондове и Рамковите програми пречи на регионите да използват и двата инструмента едновременно и че ефективните стратегически процеси отдолу нагоре както на регионално, така и на национално равнище биха могли да помогнат за премахването на пропуските или припокриванията във финансирането по Структурните фондове, Седмата рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност; освен това, призовава за дългосрочно планиране на регионално равнище, за да се постигне взаимодействие което произтича от тематичните допълвания между финансовите инструменти.РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	18.3.2010 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	47 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Zoltán Balczó, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Ioan Enciu, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Jacky Hénin, Romana Jordan Cizelj, Sajjad Karim, Arturs Krišjānis Kariņš, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Michèle Rivasi, Paul Rübig, Francisco Sosa Wagner, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	António Fernando Correia De Campos, Rachida Dati, Andrzej Grzyb, Jolanta Emilia Hibner, Oriol Junqueras Vies, Ивайло Калфин, Marian-Jean Marinescu, Владко Тодоров Панайотов, Silvia-Adriana Ţicău, Hermann Winkler
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Britta Reimers

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	27.4.2010 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	François Alfonsi, Charalampos Angourakis, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, Zuzana Brzobohatá, John Bufton, Alain Cadec, Salvatore Caronna, Ricardo Cortés Lastra, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Филиз Хакъева Хюсменова, Seán Kelly, Evgeni Kirilov, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Michael Theurer, Viktor Uspaskich, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Vasilica Viorica Dăncilă, Ivars Godmanis, Catherine Grèze, Veronica Lope Fontagné, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Elisabeth Schroedter