ДОКЛАД относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика

7.5.2010 - (2010/2038(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Liem Hoang Ngoc
Докладчик по становище (*):Sergio Gaetano Cofferati, Kомисия по заетостта и социалните въпроси
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика

(2010/2038(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 12 август 2009 г. относно публичните финанси в ИПС – 2009 г. (SEC(2009)1120),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2009 г., озаглавено „Дългосрочна устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика“ (COM(2009)0545),

–   като взе предвид Препоръката на Комисията до Съвета от 28 януари 2009 г. относно актуализиране за 2009 г. на общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и Общността и относно осъществяването на политиките на държавите-членки за трудова заетост,

–   като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г. относно „ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г., отнасяща се до „Европейския план за икономическо възстановяване“[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно публичните финанси в ИПС за периода 2007-2008 г. [3],

–   като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2007 г.[4],

–   като взе предвид препоръките от срещата на върха в Питсбърг, призоваващи към продължаване на усилията за подкрепа на растежа до укрепването на процеса на възстановяване,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпросии становищата на Комисията по заетост и социални въпроси и Комисията по бюджети (A7‑0147/2010)

A. като има предвид изразените в съобщението на Комисията притеснения относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси в контекста на високите равнища на дефицита и дълга, по-специално в контекста на демографското остаряване, както и че изчисленото въздействие на застаряването върху липсата на устойчивост в повечето държави-членки е от пет до двадесет пъти по-висок от въздействието на настоящата икономическа криза,

Б.  като има предвид, че Пактът за стабилност и растеж (ПСР), въпреки неговото преразглеждане през 2005 г., не беше достатъчен за предотвратяване на текущата криза,

В.  като има предвид неотложната необходимост от по-задълбочен анализ на явлението „спадаща раждаемост“ в Европейския съюз и причините за него, както и последиците от това, с оглед промяната на тази тревожна тенденция,

Г.  като има предвид, че фискалната политика не е устойчива, ако предполага прекомерно натрупване на публичен дълг с течение на времето,

Д. като има предвид, че с оглед на предвижданията, изразени в съобщението, и факта, че демографското застаряване ще окаже сериозно влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси на европейските страни, е целесъобразно да се възприеме хоризонт на политиката до 2060 г.,

Е.  като има предвид, че увеличението на дълга и дефицита на държавите-членки по време на кризата и прогнозираните демографски промени ще превърнат фискалната устойчивост в огромно предизвикателство,

Ж. като има предвид, че дългосрочните демографски промени, по-специално демографското застаряване, във всички държави-членки на ЕС, имат последици по отношение на финансирането на националните пенсионни схеми,

З.  като има предвид, че някои държави-членки не са положили достатъчно усилия, за да намалят административните си разходи, да овладеят разходите си за здравеопазване и да реформират здравните и пенсионните си системи, и като има предвид, че всички държави-членки следва да приемат най-добрата практика в тази сфера,

И. като има предвид, че през 2009 г. дефицитите и коефициентите на задлъжняване на всички държави-членки се увеличиха в резултат на предизвикания от кризата спад на данъчните постъпления и прилагането на извънредни мерки за икономическо възстановяване,

Й. като има предвид, че в отговор на първите признаци на възстановяване, през септември 2009 г. Европейският съвет препоръча фискалните политики „постепенно да бъдат преориентирани с оглед постигане на устойчивост“ и посочи, че „стратегии за оттегляне от участие трябва да се разработят координирано веднага щом възстановяването на икономиката набере сила, при отчитане на конкретното положение на отделните държави“,

К. като има предвид, че в последно време се наблюдава положителна взаимозависимост между стабилните публични финанси и устойчивостта на икономиките на отделните държави,

Л. като има предвид, че увеличаващите се публични дългове налагат голямо бреме върху бъдещите поколения,

М. като има предвид, че публичният дълг в дадени държави-членки се е увеличил по начин, който застрашава стабилността и води до високи държавни разходи, свързани с плащането на лихви за сметка на все по-големите разходи за системата на здравеопазването и пенсионната система,

Н. като има предвид, че увеличените публични заеми водят до нарушаване на функционирането на финансовите пазари, като предизвикват повишаване на лихвените проценти, което има отрицателни последици за домакинствата, а също и за инвестициите в нови работни места,

О. като има предвид, че липсата на ефективно управление на статистическите данни или независими статистически институции в държавите-членки подкопава целостта и устойчивостта на публичните финанси,

П. като има предвид, че страни от други части на света, които доскоро участваха в конкуренцията с производство на нискокачествени стоки, сега навлизат в сегментите на стоките с високо качество; като има предвид, че тези конкуренти използват съвременни технологии, като същевременно продължават да плащат скромни надници на час и не се налага да се борят с неблагоприятно демографско развитие, и където отделният човек натрупва голям брой часове работа през своя живот; като има предвид, че в Европа пълна заетост беше постигната за последен път преди петролната криза от 1973 г., както и че въпреки това пълната заетост остава цел, към която ЕС трябва да се стреми, като зачита духа на договорите и като се придържа към принципите на висока социална защита и човешко развитие,

Р.  като има предвид, че съществуват различни средства за намаляване на липсата на устойчивост, като увеличаване на общата производителност и най-вече увеличаване на продуктивността на социалните услуги, повишаване на пенсионната възраст, увеличаване на раждаемостта или увеличаване на броя на имигрантите,

С. като има предвид, че демографските развития се определят от раждаемостта, която до голяма степен зависи от стимулите и обезщетенията за майчинство, и от миграционните процеси,

Т.  като има предвид, че настоящите равнища на дълга и дефицита застрашават самото съществуване на модела на социалната държава,

У. като има предвид, че неуспехът при прилагането на структурните реформи и при консолидирането на публичните финанси ще има отрицателно въздействие върху разходите, що се отнася до здравеопазването, пенсиите и заетостта,

Ф. като има предвид, че много държави-членки не спазват ПСР и че надлежното придържане към него щеше да намали отрицателните последици от кризата,

Х. като има предвид, че устойчивостта на публичните финанси е не само изключително важна за Европа като цяло, но и в частност за бюджета на Европейския съюз,

Ц. като има предвид, че въпреки че бюджетът на Европейския съюз е ограничен понастоящем до близо 1% от общия европейски БНД, общите принципи и основополагащата презумпция за "устойчивост" следва също да се прилагат по отношение на него,

1.  изразява дълбоката си загриженост относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси след финансовата и икономическата криза; припомня, че положените усилия в рамките на ПСР преди кризата бяха до голяма степен насочени към реагиране на засилващото се демографско предизвикателство; признава, че голяма част от тези усилия бяха заличени от необходимостта от драстично увеличаване на държавните разходи с цел предотвратяване на разпада на финансовата система в световен план и облекчаване на социалните последици от този разпад;

2.  изразява съжаление, че дори преди започването на кризата резултатите на редица държави-членки по отношение на консолидирането на техните публични финанси не бяха впечатляващи, независимо от факта, че икономическите условия бяха благоприятни; изтъква, че това беше в нарушение на превантивния аспект на Пакта за стабилност и растеж, особено след неговото преразглеждане през 2005 г., и което сериозно понижи способността на държавите-членки за предприемане на контрациклични действия с разгръщането на кризата, което доведе до по-голяма несигурност, повишена безработица и растящи социални проблеми;

3.  разбира, че настоящите равнища на публичните разходи не могат да се поддържат до безкрайност; приветства решението на Европейския съвет да се въздържи от вземането на решение за последващ пакет от мерки за помощ, докато резултатите от сегашния пакет не бъдат анализирани задълбочено и необходимостта от допълнителни действия не бъде ясно демонстрирана;

4.  признава, че операциите, предназначени да предотвратят разпадане на финансовия сектор, са били успешни, макар и все още да е от жизненоважно значение да се проявява бдителност; очаква финансовата тежест във връзка със спасяването на банковия сектор да намалее; приветства координирания подход на централните банки за постигането на тази цел; изразява своята гордост от водещата роля на ЕЦБ за спасяването на банковия сектор; подкрепя с цялата си тежест реформата на системата на пруденциалния надзор и преразглеждането на рамката на финансовата структура;

5.  подчертава, че ПСР трябва да се стреми към постигане на баланс или излишък в течение на времето, което изисква наличие на излишък в икономически благоприятните периоди и прозрачно финансиране на пенсионните схеми в рамките на публичните бюджети или чрез финансирани частни схеми;

6.  посочва, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е от съществено значение за стабилността и растежа, както и за поддържането на подходящи равнища на публичните разходи; подчертава, че високите равнища на дълга и дефицита представляват заплаха за устойчивостта и ще имат отрицателни последици за общественото здравеопазване, пенсиите и заетостта;

7.  изразява своята дълбока загриженост относно високите равнища на дефицита и дълга в държавите-членки; предупреждава кризата да не се използва като основание, за да не се консолидират публичните финанси, да не се намалят публичните разходи и да не се осъществят структурните реформи, тъй като и трите неща са от съществено значение за връщането към растеж и заетост;

8.  изтъква, че консолидирането на публичните финанси и намаляването на равнищата на дефицита и дълга са от съществено значение за поддържането на модерна социална държава и система на преразпределение, която се грижи за обществото като цяло, но по-специално подкрепя по-малко привилегированите групи от него;

9.  подчертава, че ако публичният дълг и лихвените проценти продължат да се увеличават, разходите под формата на лихвени плащания вече няма да могат да бъдат поети от настоящите и бъдещите поколения, без да се застраши моделът на социалната държава;

10. изразява дълбоката си загриженост относно факта, че много държави-членки се намират в нарушение на ПСР; изразява съжаление, че държавите-членки не успяха да консолидират своите публични финанси в икономически благоприятния период преди кризата; изразява съгласие с твърдението на Комисията, че устойчивостта на дълга следва да заема значима и изрично заявена роля в процедурите на надзор; настоятелно призовава Комисията да осигурява стриктно спазването на ПСР;

11. предупреждава подкрепата за реалната икономика да не бъде прекратявана рязко, за да се избегне евентуален двоен спад; привлича вниманието върху превратните последици от едно преждевременно изоставяне на мерките за подкрепа или от едно прекалено дълго изчакване, преди да бъдат взети коригиращи мерки във връзка с устойчивостта на публичните финанси; изтъква, че беше ясно посочено, че тези мерки следва да са своевременни, целенасочени и временни; приветства работата на Комисията по стратегията за изход от сегашните извънредни мерки; подкрепя подхода на Комисията, основаващ се стратегиите за изход, които в отделните страни се различават по време и обхват; разбира, че прекратяването на мерките ще започне през 2011 г. за първата група страни; насърчава държавите-членки да положат всички усилия, за да изпълнят стратегиите за изход възможно най-скоро и най-решително;

12. призовава Комисията да изготви Зелена книга за раждаемостта в Европейския съюз с цел определяне както на причините и последиците от намаляващата раждаемост, така и на решенията и алтернативите относно този проблем;

13. счита, че фискалните мерки за излизане от кризата следва да започнат да се прилагат преди паричните, за да могат паричните мерки да бъдат правилно осъществени, като по този начин се гарантира, че ЕЦБ, която успешно предотврати изпадането в дефлация, ще може също толкова добре да гарантира, че инфлацията няма да унищожи възстановяването; разбира, че ЕЦБ е подсказала, че при отсъствието на своевременна фискална дисциплина, паричното затягане за съжаление ще трябва да бъде по-сериозно от очакваното;

14. подчертава, че едно намаляване на финансовите стимули трябва да бъде съчетано с усилия за превръщането на вътрешния пазар в по-динамично, конкурентно и привлекателно за инвестиции място;

15. подчертава, че постепенният и контролиран изход от дефицитите е от изключително важно значение с оглед поддържането на ниско равнище на лихвите и ограничена тежест на дълга, като по този начин се гарантира възможността да се поддържат разходите на социалните системи и жизненият стандарт на домакинствата;

16. изтъква, че ниските лихви благоприятстват инвестициите и възстановяването; разбира последствията от интензивните действия на правителствата по теглене на заеми за равнищата на лихвите; изразява дълбоко съжаление, че това е довело до увеличена разлика в лихвените равнища в рамките на ЕС; предупреждава държавите-членки да отчитат последствията от своите бюджетни решения за пазарните лихви; счита, че стабилните публични финанси са предпоставка за сигурни работни места; изтъква, че като увеличават цената на заемите, правителствата увеличават и тежестта върху своите собствени бюджети;

17. посочва, че антицикличните ефекти на ПСР могат да действат само ако държавите-членки ефективно постигат бюджетен излишък през благоприятните периоди; в тази връзка призовава за по-добро изпълнение и на превантивния аспект на ПСР; настоятелно призовава да се премине от подхода на „първо похарчи, после върни“ към принципа на „спести за възможна непредвидена ситуация в бъдеще“; припомня, че ПСР изисква държавите-членки да постигат балансиран бюджет или бюджетен излишък в средносрочен план, което означава че дефицит от 3% не е цел, а крайната граница, която е позволена, дори по преразгледания пакт; предупреждава вземащите решения, както и предприятията да свикнат с неконвенционалните фискални и парични мерки и да очакват те да станат правило;

18. призовава за провеждане на структурни реформи паралелно с отпускането на пакети за помощ, за да се предотвратят бъдещи кризи, да се увеличи конкурентоспособността на европейските предприятия, да се постигне по-голям растеж и да се повиши заетостта;

19 подчертава, че в положението на необходимост от постигане на стабилни публични финанси всички държави-членки следва най-късно през 2011 г. да започнат да намаляват своята липса на устойчивост с 1% от БВП на годишна база;

20. признава, че фискалните стимули и освободените от ограничения автоматични стабилизатори са се доказали като успешни и предлага Комисията да изиска от държавите-членки да се стремят към бюджетно равновесие, като предназначат излишъците от първичния бюджет за погасяване на дълговете, щом икономиката започне да се възстановява устойчиво;

21. отбелязва специалното значение на мерките за насърчаване на заетостта и на дългосрочните инвестиции, насочени към увеличаване на потенциала за икономически растеж и повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика;

22. подчертава, че предвид настоящите демографски предизвикателства пред ЕС антикризисните мерки не трябва да имат дългосрочен ефект върху публичните финанси, цената на което ще трябва да се поеме от настоящите и бъдещите поколения;

23. подкрепя идеята, че по-добрата координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз представлява задължително условие и носи със себе си допълнителни синергии;

24. признава, че ПСР не е достатъчен инструмент за хармонизирането на фискалните и икономическите политики на държавите-членки;

25. във връзка с това подкрепя прегледа на механизмите, необходими за връщането на националните икономики в рамките на ЕС отново по пътя на сближаването;

26. предлага Комисията да изготви подходящ механизъм на сътрудничество с МВФ в особените случаи, в които държавите-членки получават подкрепа на платежния баланс от него;

27. изтъква, че високата инфлация не е отговор на необходимостта от фискални корекции, защото би наложила значителни икономически разходи и би представлявала заплаха за устойчивия и приобщаващ растеж.

28. счита, също както Комисията, че "успешната фискална експанзия за противодействие на рецесията и дългосрочната бюджетна устойчивост не са несъвместими", но отправя предупреждение за рисковете от прекомерна и изкуствена експанзия, основана на по-високи публични разходи, които могат да поставят под въпрос политиката;

29. счита, че управлението на публичните финанси въз основа на поредица от специфични краткосрочни решения ще утвърди дългосрочната устойчивост на публичните финанси, както и че въпросът за устойчивостта на публичния дълг трябва да се разгледа в обхвата на тази поредица от краткосрочни решения, чрез осигуряването на структура в средносрочен план;

30. счита, че бюджетната политика трябва да превърне, предимно чрез преразпределяне, разполагаемите спестявания в инвестиции в подкрепа на растежа, по-специално в полза на научноизследователската и развойна дейност, модернизирането на индустриалната база, развитието на една по-зелена, по-интелигентна, иновативна и по-конкурентоспособна европейска икономика и да приеме предизвикателствата в сферата на образованието;

31. подчертава, че значителна част от публичните и социалните разходи могат да бъдат продуктивни разходи, ако са насочени към проекти, които имат благотворен ефект върху натрупването на физически и човешки капитал, както и върху насърчаването на иновациите; подчертава необходимостта от упражняване на контрол върху увеличаването на тежестта на дълга, за да се гарантира, че увеличаващите се разходи за лихви не затрудняват извършването на важни социални разходи; подчертава, че поради все по-ограничените ресурси, качеството на публичните разходи трябва непременно да се подобри;

32. подчертава, че системите на социална защита, функциониращи като „социални амортисьори“, се доказаха като особено ефикасни във време на криза; подчертава, че стабилността на публичните финанси е предпоставка за запазването на това положение и в бъдеще;

33. изтъква, че дългосрочната устойчивост на задължителните пенсионни схеми зависи не само от демографските развития, но също така от продуктивността на активното население (влияеща на потенциалния темп на растеж), както и от дела на БВП, предназначена за финансирането на въпросните схеми; освен това изтъква, че консолидирането на публичните финанси и намаляването на равнищата на дълга и дефицита представляват важни фактори за стабилността;

34. отбелязва, че променящото се демографско положение, особено застаряването на населението, означава, че държавните пенсионни схеми в много държави-членки, най-вече що се отнася до осигурителната база, трябва периодично да бъдат реформирани, за да се поддържат финансово устойчиви;

35. изтъква, че тежестта на дълга се увеличава, когато реалните лихвени проценти са по-високи от процентите на растеж на БВП, а пазарите оценяват рисковете по-високо, когато тежестта на дълга се увеличава;

36. счита, че нивото на лихвените проценти, свързани с държавните заеми, отразява начина, по който пазарите оценяват устойчивостта на дълга на дадена държава-членка;

37. отбелязва, че увеличаването на дефицитите оскъпява заемите, което отчасти се дължи на факта, че когато тежестта на дълга се увеличава по-бързо от икономическия растеж и способността за погасяване на заемите, пазарите оценяват рисковете като по-сериозни;

38. подчертава, че настоящата финансова криза показа по съвсем ясен начин пряката връзка между стабилността на финансовия пазар и устойчивостта на публичните финанси; подчертава в тази връзка необходимостта от укрепване и интегриране на законодателството за надзора върху финансовите пазари, което включва силни механизми за защита на потребителите и инвеститорите;

39. изисква от Комисията да проведе проучвания, оценяващи качеството на дълга на държавите-членки;

40. отбелязва, че за да има доверие в публичните финанси на държавите-членки, необходимо е ефективно и истински независимо управление на статистическите данни, както и подходящ контрол от страна на Комисията;

41. по-специално предлага на Комисията да извърши оценка на фискалните разходи, поети от държавите-членки за възстановяване на икономиките им, що се отнася до последиците върху производството, публичните сметки и стимулирането и защитата на заетостта, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план;

42. отбелязва, че ПСР продължава да формира гръбнака на дисциплината, необходима за постигането на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, както и че в публичните финанси на държавите-членки следва да има излишък през „благоприятните периоди“ и дефицит само през „неблагоприятните периоди“;

43. подчертава, че неотдавнашните спекулативни атаки срещу няколко европейски икономики бяха насочени основно към самата европейска валута и икономическото сближаване в Европа; в този смисъл изразява убеждение, че европейските проблеми се нуждаят от европейски решения, които следва да предлагат вътрешни средства за избягване на всякакъв риск от неизпълнение посредством съчетаване на национална фискална дисциплина и механизми на финансова подкрепа като последна възможност;

44. изисква използването на структурния дефицит като един от показателите при определяне на устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план;

45. гледа на обновената стратегия за растеж и заетост като на документ с ключов принос за устойчивите публични финанси в Европейския съюз; счита, че Европейският съюз трябва да модернизира своята икономика и по-специално своята индустриална база; призовава в бюджетите на ЕС и държавите-членки да се извърши преразпределяне на финансирането, насочено към повече инвестиции в научноизследователските дейности и иновациите; посочва, че за успеха на новата стратегия „ЕС 2020“ са необходими правно обвързващи инструменти;

46. обръща внимание на необходимостта от постоянно наблюдение на устойчивостта на публичните финанси на държавите-членки на ЕС с оглед оценяване на мащаба на дългосрочните предизвикателства; подчертава също така необходимостта от редовно публикуване на информация не само за задълженията в сектора на публичните финанси, но и за задълженията на социалните системи, напр. пенсионните

47. призовава Комисията да счита намаляването на липсата на дългосрочна устойчивост на публичните финанси за съществена част от стратегията за ЕС до 2020 г.;

48. призовава държавите-членки, след като отстранят липсата на устойчивост, да намалят и съотношението „публичен дълг/ БВП“ до не повече от 60 %;

49. изтъква, че разликата между лихвите на капиталовите пазари е основен показател за платежоспособността на отделните държави-членки;

50. изразява изключителната си загриженост относно разликата в качеството на статистическите данни, която се наблюдава в ЕС като цяло и в еврозоната в частност;

51. изтъква, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е също фундаментално свързана с бюджета на ЕС и неговото финансиране;

52. изтъква изключително положителната роля на бюджета на ЕС, макар и до голяма степен ограничен от МФР, за смекчаването на последиците от кризата чрез финансиране на Европейския план за възстановяване и пренасочване на средства към приоритетни области в това отношение; при все това, изразява съжаление относно липсата на адекватна координация между икономическите и фискалните политики на държавите-членки за справяне с икономическата и финансовата криза, както и за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси;

Социално измерение и измерение, свързано със заетостта, на стратегията за намиране на изход от кризата

53. отбелязва, че нарастването на безработицата и държавния дълг, както и намаляването на растежа, дължащи се на икономическата криза противоречат на целта за устойчивост на публичните финанси; отбелязва необходимостта държавите-членки да укрепят отчетността и да подобрят ликвидността на публичните си финанси с цел да намалят разходите по обслужването на дълга, но също и необходимостта това да бъде направено по балансиран начин и в рамките на разумен срок, като се отчетат особените обстоятелства в държавите-членки; все пак подчертава, че произволните съкращения в областта на публичните инвестиции, изследването, образованието и развитието оказват отрицателно въздействие върху перспективите за растеж, заетост и социално приобщаване, и следователно счита, че трябва да се продължи, и когато е необходимо, да бъде разширена подкрепата за дългосрочните инвестиции в тези области;

54. подчертава, че настоящото възстановяване все още е крехко и че безработицата продължава да нараства в повечето държави-членки, като младите хора са особено засегнати от нея; твърдо вярва, че не може да бъде обявен край на икономическата криза, докато нивото на безработицата не спадне значително и устойчиво, и подчертава факта, че европейските социални държави демонстрираха своето значение чрез осигуряването на стабилност и чрез своя принос за възстановяването;

55. счита за необходимо да се оценят подходящо последиците от кризата в социален план и по отношение на заетостта, и да се определи на европейско равнище стратегия за намиране на изход, основана върху подкрепа за заетостта, образованието, инвестициите във високо икономически дейности, повишаване на конкурентоспособността и производителността на предприятията, най-вече на МСП и възстановяване на производството, като същевременно се осигури прехода й към конкурентоспособна устойчива икономика; счита, че посочените цели следва да бъдат в центъра на стратегията „ЕС 2020“;

56. отбелязва, че стратегията за намиране на изход от кризата не следва при никакви обстоятелства да поражда нови структурни неравенства и още по-големи различия в доходите, което забавя производителността и конкурентоспособността в икономиката, но следва по-скоро да въвежда необходимите реформи за справяне с посочените неравенства; счита, че финансовите и данъчни мерки на държавите-членки следва да защитават заплатите, пенсиите, помощите за безработица и покупателната способност на домакинствата, без да поставят под заплаха устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план, както и възможността на държавите-членки да предоставят основните обществени услуги в бъдеще;

57. отбелязва, че предвижданото през следващите десетилетия застаряване на населението представлява безпрецедентно предизвикателство за държавите от ЕС; поради това счита, че мерките за преодоляване на кризата по принцип не следва да предизвикат дългосрочни последствия за публичните финанси и по този начин да натоварват прекомерно бъдещите поколения с изплащането на сегашните дългове;

58. подчертава необходимостта възстановяването на икономиката да се съчетае с политически мерки, насочени срещу структурната безработица, най-вече сред младите хора, възрастните, хората с увреждания и жените, с оглед увеличаване на качествената заетост с цел подобряване на производителността на труда и на инвестициите; в този смисъл счита за много важни политиките за подобряване на качеството на човешкия капитал като образованието или политиките за здравеопазване, насочени към развиването на по-продуктивна и по-продължително работеща работна сила, както и политики, насочени към удължаване на професионалната дейност; призовава държавите-членки и Комисията да засилят своите политики и мерки в сферата на заетостта и пазара на труда, като ги поставят в основата на стратегията „ЕС 2020“;.

Въздействието на демографските промени и стратегията за заетостта

59. счита, че устойчивостта на публичните финанси в голяма степен зависи от възможностите за повишаване на равнището на заетост, за да отговори на демографските и бюджетни предизвикателства, по-конкретно по отношение на устойчивостта на схемите за пенсионно осигуряване; счита, че съществуващият европейски човешки капитал може да се подпомогне в средносрочен план с помощта на подходяща миграционна политика, която да доведе до интегрирането на мигранти на пазара на труда и до получаване на гражданство;

60. подчертава, че увеличаването на равнището на заетост е особено важно, за да може ЕС да се справи със застаряването на населението, и подчертава, че високата степен на участие на пазара на труда е предпоставка за икономически растеж, социална интеграция и устойчива и конкурентоспособна социална пазарна икономика;

61. счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да придобие конкретно измерение чрез „пакт за икономическа и социална политика и политика в областта на заетостта“, целящ постигането на устойчивост на конкурентоспособността на европейската икономика и насочен към интегрирането на всички на пазара на труда, което би защитило възможно най-добре гражданите от социална изолация; подчертава, че всички политики следва да се подкрепят взаимно, за да се постигне положително взаимодействие; счита, че стратегията следва да бъде базирана на основни принципи и където е възможно, на показатели и критерии, изчислими и сравними на национално и европейско равнище и придружени от механизми за предоставяне на премии за лицата, които спазват целите, и коригиращи механизми за лицата, които не ги спазват, като се съблюдават принципите на гъвкавата сигурност и метода за социален диалог;

Устойчивост на системите за социална защита

62. счита, че политиката в областта на публичните финанси, координирана на европейско равнище и предназначена за постигане на устойчив растеж, качествена заетост, както и приемането на необходимите реформи за гарантиране на жизнеспособността на системите за социална закрила, съставляват необходимия отговор на последиците от финансовата, икономическа и социална криза и на предизвикателствата на демографските промени и глобализацията;

63. изтъква, че дългосрочният баланс на схемите за задължително пенсионно осигуряване зависи не само от демографските промени, но и от производителността на работещите, която влияе върху процента на потенциалния растеж, както и от дела от БВП, предназначен за финансиране на тези схеми;

64. подчертава значението на предстоящата Зелена книга относно реформата на пенсионните схеми и счита за съществено разработването на устойчива, надеждна, достатъчно диверсифицирана пенсионна система с различни източници на финансиране, базирана на трудовия и финансовия пазар, както и на корпоративни схеми и включваща схеми за държавно, допълнително осигуряване от работодател и индивидуално осигуряване, която следва да получава договорни и данъчни стимули; следователно признава важността на информираността на гражданите на ЕС относно пенсионните схеми;

65. подчертава, че в дългосрочен план имплицитният пенсионен дълг съставлява един от най-големите дялове от общия публичен дълг и че държавите-членки следва редовно да публикуват информация относно техния имплицитен пенсионен дълг, следвайки общоприетата методология;

66. отбелязва, че необходимостта едновременно от устойчиви публични финанси и подходящи социални грижи и схеми за интегриране предполага необходимост от повишаване на качеството и ефективността на управлението и на публичните разходи, както и необходимост държавите-членки да бъдат насърчавани да обмислят мерки, които да гарантират по-справедливо разпределяне на данъчната тежест чрез постепенно, съществено намаляване на данъчната тежест за заетите лица и МСП; счита, че посочените мерки могат да помогнат за намаляване на бедността, гарантиране на социалното сближаване и укрепване на икономическия растеж и производителност, които представляват ключов фактор за конкурентоспособността и устойчивостта на европейския икономически и социален модел;

°

° °

67. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, ЕЦБ и правителствата на държавите-членки.

• [1]  OВ C 16 E, 22.1.2010 г., стp. 8.
• [2]  Приети текстове, P6_TA(2009)0123.
• [3]  Приети текстове, P6_TA(2009)0013.
• [4]  Приети текстове, P6_TA(2008)0357.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Координиране на конюнктурните политики и структурните реформи

Прилагането на бюджетната политика е дейност от първостепенно значение в икономическата политика на държавите-членки. Пактът за стабилност и растеж ограничава свободата им за провеждане на дискреционни политики. Преразглеждането на пакта от 2005 г. определя извънредните условия, при които тези граници могат да бъдат временно нарушени, за да се позволи на автоматичните стабилизатори да се задействат. Сега е необходимо да се определят показателите за "възстановяваща се икономика", за да се уточни в кой точно момент трябва да се приложат мерките за излизане от кризата. Икономистите са единодушни, че икономика с пълна заетост е икономика, при която производственият капацитет се оползотворява в пълна степен. В действителност, това се случва когато процентът на използване на производствените мощности надвишава 85%. Следователно може да се каже, че под известен праг на растеж, са необходими бюджетни и парични мерки за стимулиране.

Що се отнася до икономическата ситуация в Европейския съюз, 2009 г. се характеризираше със свиване на производството и изключително нисък процент на използване на производствените мощности, възлизащо средно на 71%. Подемът е нестабилен - още повече поради факта, че той се дължи на натрупването на запаси от предприятията и лекото увеличение на износа. В по-голямата част от страните от ЕС потреблението се запазва на същото равнище, а инвестициите продължават да са ниски поради спада в поръчките. Оттук произтича снижаване на потенциала на растеж в европейските икономики.

За да уточни момента, в който политиките за излизане от кризата трябва да се ускорят, Комисията би могла да има предвид едно просто правило. До момента, в който процентът на използване на производствените мощности е по-нисък от нормалното равнище, неконвенционалните мерки трябва да се запазят. В момента, в който икономиката достигне това равнище, мерките обезпечаващи завръщането към бюджетно равновесие (като разпределяне на излишъците по първичния бюджет с оглед намаляване на дълга) могат да бъдат приложени.

2. В търсене на критерий за устойчивост на публичните финанси

Съобщението на Комисията признава необходимостта да се прилагат неконвенционалните мерки докато икономиката не бележи ръст и създава проблем за устойчивостта в дългосрочен период на публичните финанси.

При все това, както се подчертава в съобщението „не съществува ясно определение на понятието устойчив дълг“[1] и „не съществува определена горна граница за равнищата на устойчива задлъжнялост“. Границите на устойчивостта се различават в отделните държави и за отделните периоди от време“.[2] Въпреки това Комисията прави опит да предложи критерий за устойчивост, така че дългът да не възпрепятства „способността на правителството да предоставя необходимите обществени услуги (…) и способността за адаптиране на своята политика спрямо новите предизвикателства“. Тя е обезпокоена относно отрицателното въздействие на остаряването на населението, както и на тенденцията за увеличаване на социалните разходи върху потенциала за растеж и публичните дефицити .

Съобщението на Комисията се опитва да определи за периода до 2060 г. развитието на частта от разходи и данъци, която трябва да се предостави в страните от ЕС, така че публичният дълг да остане в приемливи граници през целия този период, при процент на задлъжнялост от 60% от БВП.

Предвижданията в съобщението на Комисията изхождат от хипотези, които подлежат при всички случаи на промяна в дългосрочен период. Процентът на растеж в дългосрочен период е всъщност повлиян от инвестиционните решения на предприятията за всеки краткосрочен период, като самите тези решения зависят от контекста и дискреционните политики, водени от органите на управление. Ето защо правилна макроикономическа политика е в състояния да увеличи потенциалния процент на растеж и да смекчи тежестта на финансирането на схемите за социална защита. Освен това, демографските развития се определят от случайността при развитието на раждаемостта и миграционните процеси, Накрая, въпросната тежест на финансиране на социалните разходи зависи от социалното търсене на обществени блага и от степента на приемливост на задължителните отчисления. Социалното търсене е значително в някои държави-членки и в миналото не се явявало бреме за тяхната икономическа динамичност. Днес ефикасността на „социалните амортисьори“ на европейския социален модел, които са от особена полза по време на криза, е призната. Освен това е възможно те да бъдат доразвити и модернизирани посредством редефиниране на техния периметър и на тяхната основа на финансиране.

Именно в тази поредица от краткосрочни периоди трябва да се разгледа проблемът на публичния дълг. В това отношение, дефицитите са желателни в ситуации на липса на равновесие между спестяванията и инвестициите. Публичната политика трябва в този случай да привлече чрез заем разполагаемите спестявания, за да се финансират инвестиционните разходи. Подобно неравновесие съществуваше в зародиш преди настъпването на кризата на ликвидностите през октомври 2008 г.; ръстът в ЕС се превърна в отрицателен още през втория триместър на 2008 г., а процентът на растеж на еврозоната остана по-нисък в сравнение с неговия потенциален размер от началото на десетилетието.

С оглед стимулиране на инвестициите, бюджетната политика е желателна в държавите-членки, които страдат от излишък на спестяванията. Дефицитите са поносими дотолкова доколкото тяхното финансиране не упражнява натиск върху лихвените проценти на държавния заем и не води до прехвърляне на непоносима тежест върху данъкоплатците (?). Разходите се увеличават, когато реалните лихвени проценти надвишават процента на растеж на икономиката. Ето защо равнището на лихвените проценти се явява, когато то е ниско, основният критерий за измерване на устойчивостта на дълга в краткосрочен период.

Способността за заем на държавите-членки зависи освен това от поведението на агенциите за кредитен рейтинг. Неотдавнашният опит показва, че е възможно те да подценяват или надценяват рисковете. Агенциите поставят оценката AAA само когато държавите-членки, които емитират дълга, са платежоспособни. Оценката е толкова по-висока доколкото дългът финансира дефицити, източник на развитие и бъдещи фискални приходи. Ето защо е важно Комисията да предприеме проучвания, които позволяват да се оцени качеството на дълговете, и да наложи санкции на държавите-членки, които биха били склонни да надценят хипотезите си за растеж, за да позволят скришом рецесивни дефицити.

3. Идентифициране на добрия и лошия дълг

В приложение на препоръките на Комисията държавите-членки се ангажираха от влизането в сила на еврото да намалят своите разходи на функциониране и да реформират своите пенсионни системи. Вследствие на кризата в течение на 2009 г., дефицитите и процентът на задлъжнялост на всички държави-членки се увеличиха значително.

Нарастването на дефицитите на произтича единствено от прилагането на мерки за възстановяване. То се дължи на първо място на механическото забавяне на фискалните приходи, а след това на ефикасността на бюджетните политики, измерими в зависимост от осъществяването на целите, които те си поставят. Значителният дефицит може да финансира икономически подем, източник на фискални приходи и възвръщане към равновесие. Такава е логиката на „неконвенционалните стимули“, препоръчани от Комисията.

В замяна на това, не добре премерени фискални стимули могат да имат незначително въздействие за растежа. Тези фискални разходи увеличават още повече публичния дълг. В този случай става въпрос за рецесивни дефицити. Тежестта на лошия дълг се поема от домакинствата, които нямат склонност да спестяват, като тези домакинства изплащат без да забележат това лихвите по дълга. Тъй като дефицитите оказват натиск най-вече върху домакинствата, които почувстваха в най-остра степен кризата, е наложително спешно да се идентифицират рецесивните дефицити, като те се неутрализират.

4. Какво е мястото на пакта за стабилност?

При изготвянето на Договора от Маастрихт беше определен позволеният размер на дефицитите и на процента на задлъжнялост, като беше установена средната стойност на дефицитите и процента на задлъжнялост на страните от Европейската валутна система. Чрез преразглеждането на пакта за стабилност през 2005 г. негласно бяха приети принципите на контрациклична макроикономическа политика. Подобен принцип изглежда особено подходящ в перспективата на устойчивост в дългосрочен период на публичните финанси. Комисията би могла да утвърди изрично това правило за контрациклично управление. Тя трябва тогава да следи за формулирането на препоръки, които са съпоставими с този принцип, като избягва да определя прекалено кратки срокове за завръщане към равновесието.

Тъй като става въпрос за критерии, чрез които е възможно да бъде измерена дългосрочната устойчивост на публичните финанси, показателят за структурен дефицит е особено адаптиран за дългосрочна оценка, тъй като той измерва състоянието на публичните финанси независимо от конюнктурните въздействия. Накрая, за измерване на степента на платежоспособност на държавите-членки - показател за процента на структурна задлъжнялост, съотношението „задлъжнялост/активи на държавата“ или „нетен дълг/БВП“.

• [1]  Работен документ, придружаващ съобщението на Комисията до Европейския парламент относно озаглавено дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика, от 14 октомври 2009 г.
• [2]  Работен документ, придружаващ съобщението на Комисията до Европейския парламент относно озаглавено дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика, от 14 октомври 2009 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (22.3.2010)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно дългосрочна устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика
(2010/2038(INI))

Докладчик по становище (*): Sergio Gaetano Cofferati

(*)       Асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   отбелязва, че нарастването на безработицата и държавния дълг, както и намаляването на растежа, дължащи се на икономическата криза противоречат на целта за устойчивост на публичните финанси; отбелязва необходимостта държавите-членки да укрепят отчетността и да подобрят ликвидността на публичните си финанси с цел да намалят разходите по обслужването на дълга, но също и необходимостта това да бъде направено по балансиран начин и в рамките на разумен срок, като се отчетат особените обстоятелства в държавите-членки; все пак подчертава, че произволните съкращения в областта на публичните инвестиции, изследването, образованието и развитието оказват отрицателно въздействие върху перспективите за растеж, заетост и социално приобщаване, и следователно счита, че трябва да се продължи, и когато е необходимо, да бъде разширена подкрепата за дългосрочните инвестиции в тези области;

2.   подчертава, че настоящото възстановяване все още е крехко и че безработицата продължава да нараства в повечето държави-членки, като младите хора са особено засегнати от нея; твърдо вярва, че не може да бъде обявен край на икономическата криза, докато нивото на безработицата не спадне значително и устойчиво, и подчертава факта, че европейските социални държави демонстрираха своето значение чрез осигуряването на стабилност и чрез своя принос за възстановяването;

Социално измерение и измерение, свързано със заетостта, на стратегията за намиране на изход от кризата

3.   счита за необходимо да се оценят подходящо последиците от кризата в социален план и по отношение на заетостта, и да се определи на европейско равнище стратегия за намиране на изход, основана върху подкрепа за заетостта, образованието, инвестициите във високо икономически дейности, повишаване на конкурентоспособността и производителността на предприятията, най-вече на МСП и възстановяване на производството, като същевременно се осигури прехода й към конкурентоспособна устойчива икономика; счита, че посочените цели следва да бъдат в центъра на стратегията „ЕС 2020“;

4.   отбелязва, че стратегията за намиране на изход от кризата не следва при никакви обстоятелства да поражда нови структурни неравенства и още по-големи различия в доходите, което забавя производителността и конкурентоспособността в икономиката, но следва по-скоро да въвежда необходимите реформи за справяне с посочените неравенства; счита, че финансовите и данъчни мерки на държавите-членки следва да защитават заплатите, пенсиите, помощите за безработица и покупателната способност на домакинствата, без да поставят под заплаха устойчивостта на публичните финанси в дългосрочен план, както и възможността на държавите-членки да предоставят основните обществени услуги в бъдеще;

5.   отбелязва, че предвижданото през следващите десетилетия застаряване на населението представлява безпрецедентно предизвикателство за държавите от ЕС; поради това мерките за преодоляване на кризата по принцип не следва да предизвикат дългосрочни последствия за публичните финанси и по този начин да натоварват прекомерно бъдещите поколения с изплащането на сегашните дългове;

6.   подчертава необходимостта възстановяването на икономиката да се съчетае с политически мерки, насочени срещу структурната безработица, най-вече сред младите хора, възрастните, хората с увреждания и жените, с оглед увеличаване на качествената заетост с цел нарастване на производителността на труда и на инвестициите; в този смисъл счита за много важни политиките за подобряване на качеството на човешкия капитал като образованието или политиките за здравеопазване, насочени към развиването на по-продуктивна и по-продължително работеща работна сила, както и политики, насочени към удължаване на професионалната дейност; призовава държавите-членки и Комисията да засилят своите политики и мерки в сферата на заетостта и пазара на труда, като ги поставят в основата на стратегията „ЕС 2020“;.

Въздействието на демографските промени и стратегията за заетостта

7.   счита, че устойчивостта на публичните финанси в голяма степен зависи от възможностите за повишаване на равнището на заетост, за да отговори на демографските и бюджетни предизвикателства, по-конкретно по отношение на устойчивостта на схемите за пенсионно осигуряване; съществуващият европейски човешки капитал може да се подпомогне в средносрочен план с помощта на подходяща миграционна политика, която да доведе до интегрирането на мигранти на пазара на труда и до получаване на гражданство;

8.   подчертава, че увеличаването на равнището на заетост е особено важно, за да може ЕС да се справи със застаряването на населението, и подчертава, че високата степен на участие на пазара на труда е предпоставка за икономически растеж, социална интеграция и устойчива и конкурентоспособна социална пазарна икономика;

9.   счита, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да придобие конкретно измерение чрез „пакт за икономическа и социална политика и политика в областта на заетостта“, целящ постигането на устойчивост на конкурентоспособността на европейската икономика и насочен към интегрирането на всички на пазара на труда, което би защитило възможно най-добре гражданите от социална изолация; подчертава, че всички политики следва да се подкрепят взаимно, за да се постигне положително взаимодействие; стратегията следва да бъде базирана на основни принципи и където е възможно, на показатели и критерии, изчислими и сравними на национално и европейско равнище и придружени от механизми за предоставяне на премии за лицата, които спазват целите, и коригиращи механизми за лицата, които не ги спазват, като се съблюдават принципите на гъвкавата сигурност и метода за социален диалог;

Устойчивост на системите за социална защита

10. счита, че политиката в областта на публичните финанси, координирана на европейско равнище и предназначена за постигане на устойчив растеж, качествена заетост, както и приемането на необходимите реформи за гарантиране на жизнеспособността на системите за социална закрила, съставляват необходимия отговор на последиците от финансовата, икономическа и социална криза и на предизвикателствата на демографските промени и глобализацията;

11. припомня, че дългосрочният баланс на схемите за задължително пенсионно осигуряване зависят не само от демографските промени, но и от производителността на работещите, която влияе върху процента на потенциалния растеж, както и от дела от БВП, предназначен за финансиране на тези схеми;

12. подчертава значението на предстоящата Зелена книга относно реформата на пенсионните схеми и счита за съществено разработването на устойчива, надеждна, достатъчно диверсифицирана пенсионна система с различни източници на финансиране, базирана на трудовия и финансовия пазар, както и на корпоративни схеми и включваща схеми за държавно, допълнително осигуряване от работодател и индивидуално осигуряване, която следва да получава договорни и данъчни стимули; следователно признава важността на информираността на гражданите на ЕС относно пенсионните схеми;

13. подчертава, че в дългосрочен план имплицитният пенсионен дълг представлява един от най-големите дялове от общия публичен дълг и че държавите-членки следва редовно да публикуват информация относно техния имплицитен пенсионен дълг, следвайки общоприетата методология;

14. отбелязва, че необходимостта едновременно от устойчиви публични финанси и подходящи социални грижи и схеми за интегриране предполага необходимост от повишаване на качеството и ефективността на управлението и на публичните разходи, както и необходимост държавите-членки да бъдат насърчавани да обмислят мерки, които да гарантират по-справедливо разпределяне на данъчната тежест чрез постепенно, съществено намаляване на данъчната тежест за заетите лица и МСП; посочените мерки могат да помогнат за намаляване на бедността, гарантиране на социалното сближаване и укрепване на икономическия растеж и производителност, които представляват ключов фактор за конкурентоспособността и устойчивостта на европейския икономически и социален модел.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.3.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 5 2
Regina Bastos, Edit Bauer, Pervenche Berès, Milan Cabrnoch, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Marije Cornelissen, Karima Delli, Proinsias De Rossa, Frank Engel, Sari Essayah, Ilda Figueiredo, Pascale Gruny, Thomas Händel, Marian Harkin, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu
Jürgen Creutzmann, Julie Girling, Richard Howitt, Dieter-Lebrecht Koch, Ria Oomen-Ruijten, Evelyn Regner, Csaba Sógor, Emilie Turunen

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (9.4.2010)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно дългосрочна устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика
(2010/2038(INI))

Докладчик по становище: Ивайло Калфин

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че Пактът за стабилност и растеж (ПСР), въпреки неговото преразглеждане през 2005 г., не беше достатъчен за предотвратяване на текущата криза,

Б.   като има предвид, че устойчивостта на публичните финанси е не само изключително важна за Европа като цяло, но и в частност за бюджета на Европейския съюз,

В.   като има предвид, че въпреки че бюджетът на Европейския съюз е ограничен понастоящем до близо 1% от общия европейски БНД, общите принципи и основополагащата презумпция за "устойчивост" следва също да се прилагат по отношение на него,

1.   подкрепя идеята, че по-добрата координация на икономическите политики в рамките на Европейския съюз представлява задължително условие и носи със себе си допълнителни синергии;

2.   признава, че ПСР не е достатъчен инструмент за хармонизирането на фискалните и икономическите политики на държавите-членки;

3.   във връзка с това подкрепя прегледа на механизмите, които ще върнат националните икономики в рамките на ЕС отново по пътя на сближаването;

4.   счита, че прегледът на целите и механизмите за сближаване на националните икономики следва да се осъществи във възможно най-кратък срок, включително чрез обмисляне на създаването на Европейски валутен фонд, с цел да се определят, наред с другото, възможните последици от повишаването на добавената европейска стойност на бюджета на ЕС;

5.   изтъква, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е също фундаментално свързана с бюджета на ЕС и неговото финансиране;

6.   припомня, че, в настоящия си незадоволителен вид, 70% от финансирането на Съюза произхожда не от собствени ресурси, а пряко от националните бюджети като "вноски" посредством БНД като ресурс; изразява отново своето безпокойство относно факта, че е лесно Съюзът да бъде обвиняван за кризи, които може или не да са възникнали поради неустойчиви политики, като бюджетният принос се разглежда по-скоро като "допълнително бреме" за националните бюджети и не до такава степен се оценяват съвместните усилия и добавената европейска стойност;

7.   изтъква изключително положителната роля на бюджета на ЕС, макар и до голяма степен ограничен от МФР, за смекчаването на последиците от кризата чрез финансиране на Европейския план за възстановяване и пренасочване на средства към приоритетни области в това отношение; при все това, изразява съжаление относно липсата на достатъчно координация между икономическите и фискалните политики на държавите-членки за справяне с икономическата и финансовата криза, както и за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси;

8.   застъпва становището, че агенциите за кредитен рейтинг не бива да бъдат единствените носещи отговорност за рейтинга на държавния дълг - задача, която би била постигната много по-ефективно чрез създаването на механизъм за допълнителна оценка на реалната стойност на такива дългове и чрез засилването на ролята на Евростат за предоставянето на надеждни данни;

9.   във връзка с това, насърчава усилията за насърчаване на насочването на наличния излишък на икономии към координирани разходи за инвестиции посредством фискални политики;

10. предлага Комисията да установи подходящ механизъм на сътрудничество с МВФ в особените случаи, в които държавите-членки получават подкрепа на платежния баланс от него;

11. припомня, че високата инфлация не е отговор на необходимостта от фискални корекции, защото би наложила значителни икономически разходи и би представлявала заплаха за устойчивия и приобщаващ растеж.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	8.4.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 1 1
Damien Abad, Alexander Alvaro, Marta Andreasen, Francesca Balzani, Reimer Böge, Andrea Cozzolino, Jean-Luc Dehaene, Isabelle Durant, James Elles, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Jens Geier, Estelle Grelier, Jiří Havel, Monika Hohlmeier, Anne E. Jensen, Ивайло Калфин, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Vladimír Maňka, Barbara Matera, Claudio Morganti, Dominique Riquet, Sergio Paolo Francesco Silvestris, László Surján, Helga Trüpel, Daniël van der Stoep, Derek Vaughan, Angelika Werthmann
François Alfonsi, Frédéric Daerden, Gerben-Jan Gerbrandy, Riikka Manner, Paul Rübig, Georgios Stavrakakis, Theodor Dumitru Stolojan

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	4.5.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 6 15
Udo Bullmann, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Vicky Ford, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Enikő Győri, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Peter Skinner, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool
Marta Andreasen, Sophie Auconie, Lajos Bokros, David Casa, Sari Essayah, Carl Haglund, Iliana Ivanova, Thomas Mann, Gay Mitchell, Sirpa Pietikäinen, Andreas Schwab
Trevor Colman, Monika Hohlmeier