ДОКЛАД относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г.
6.10.2010 - (2010/2059(INI))
Комисия по петиции
Докладчик:Мария Неделчева
PR_INI_AnnOmbud
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид годишния доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г.,
– като взе предвид член 24, параграф 3 и член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид членове 41 и 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана[1],
– като взе предвид рамковото споразумение за сътрудничество, сключено между Европейския парламент и омбудсмана на 15 март 2006 г. и влязло в сила на 1 април 2006 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 октомври 2005 г., озаглавено „Оправомощаване за приемане и предаване на съобщения до Европейския омбудсман и за упълномощаване на длъжностните лица да се явяват пред Европейския омбудсман“ (SEC (2005)1227),
– като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2008 г. относно приемането на решение на Европейския парламент за изменение на неговото Решение 94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана[2],
– като взе предвид преразглеждането от омбудсмана на мерките за прилагане, с цел да се отразят промените в статута, влязло в сила на 1 януари 2009 г.,
– като взе предвид своите предишни резолюции относно дейностите на Европейския омбудсман,
– като взе предвид член 205, параграф 2, второ и трето изречения от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7‑0275/2010),
A. като има предвид, че годишният доклад относно дейностите на Европейския омбудсман през 2009 г. беше официално внесен до председателя на Европейския парламент на 19 април 2010 г. и че омбудсманът г-н Nikiforos Diamandouros е внесъл своя доклад в комисията по петиции на 4 май 2010 г. в Брюксел,
Б. като има предвид, че член 24 от ДФЕС гласи, че „всеки гражданин на Съюза може да се обръща към омбудсмана, предвиден в член 228“,
В. като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права постановява, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“,
Г. като има предвид, че член 43 от Хартата постановява, че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава-членка, има право да сезира Европейския омбудсман за случаи на лоша администрация в действията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции“,
Д. като има предвид, че вследствие влизането в сила на ДФЕС общата външна политика и политиката на сигурност, както и дейността на Европейския съвет отсега нататък попадат в обхвата на правомощията на омбудсмана,
Е. като има предвид също така, че съгласно член 228 от ДФЕС отсега нататък омбудсманът „се избира след избора на Европейския парламент за срока на мандата на парламента“, а не се „назначава“ от Парламента,
Ж. като има предвид, че работата на омбудсмана допринася за изграждането на един Съюз, „в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“, както се посочва в член 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз,
З. като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е регистрирал 3098 жалби в сравнение с 3406 през 2008 г. и че от тях 727 (23 %) са се оказали в рамките на неговите правомощия за разлика от 802 през 2008 г.,
И. като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е започнал 335 проверки въз основа на жалби, а 318 проверки са били доведени до край и приключени, като 311 от тях са били вследствие жалби и 7 са били образувани по инициатива на омбудсмана,
Й. като има предвид, че в 179 случая, приключени през 2009 г. (56 % от общия брой), засегнатата институция е приела приятелско споразумение или е разрешила въпроса, което показва силно желание от страна на институциите и органите да разглеждат подадените до омбудсмана жалби като възможност да поправят някои допуснати грешки и да си сътрудничат с омбудсмана в полза на гражданите,
К. като има предвид, че през 2009 г. омбудсманът е установил лошо администриране в 12 % от случаите (37 проверки), като това е довело до критични забележки в 35 случая,
Л. като има предвид, че през 2009 г. бяха изготвени 15 проектопрепоръки,
М. като има предвид, че най-често срещаните твърдения за лошо администриране се отнасяха до липсата на прозрачност, включително отказ на информация (36 % от всички проверки), несправедливост или злоупотреба с власт (14 %), закъснения, които е можело да бъдат избегнати (13 %), процедурни грешки (13 %), небрежност (6 %), неизпълнение от страна на Комисията на ролята й на пазителка на Договорите (6 %), правни грешки (6 %) и дискриминация (5 %),
Н. като има предвид, че средната продължителност на разглеждане на жалбите е била скъсена от 13 месеца през 2008 г. на 9 месеца през 2009 г., което свидетелства за усилията, положени от омбудсмана да съкрати средната продължителност на проверките си, както и за доброто сътрудничество между съответните институции,
О. като има предвид, че нито един от случаите на лошо администриране не е довел до изготвянето през 2009 г. на специален доклад до Европейския парламент,
П. като има предвид, че критичните забележки и препоръките на омбудсмана не са правно обвързващи, а имат за цел да насърчат саморегулирането от страна на институциите и органите на Европейския съюз и позволяват предотвратяването на повторни грешки и лошо функциониране в бъдеще,
Р. като има предвид, че от създаването на омбудсмана неговата роля претърпя развитие благодарение на неговата независимост и на демократичния контрол върху дейностите му, упражняван от Парламента и от комисията по петиции,
С. като има предвид, че е от първостепенно значение европейските институции и органи да използват максимално необходимите им ресурси, за да изпълняват задължението си да гарантират, че гражданите получават бързи и съдържателни отговори на своите запитвания, жалби и петиции;
Т. като има предвид, че Парламентът прие Кодекса за добро поведение на администрацията, изготвен от омбудсмана, със своята резолюция от 6 септември 2001 г.[3],
У. като има предвид, че Европейската мрежа на омбудсманите позволява пренасочването на жалбоподателите към омбудсманите или към сходни органи, които би следвало да предоставят най-удачната помощ на съответното равнище, както и обмена на информация и на добри практики,
Ф. като има предвид, че дейностите на омбудсмана и на комисията по петиции се допълват взаимно и благоприятстват повишената ефикасност на работата им,
1. одобрява представения от Европейския омбудсман годишен доклад за 2009 г.;
2. посочва, че влизането в сила на Договора от Лисабон укрепва демократичната легитимност на омбудсмана благодарение на избирането му от Парламента и разширява мандата му, така че да обхваща общата външна политика и политиката на сигурност, както и дейността на Европейския съвет;
3. приветства факта, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права, която отсега нататък е правно обвързваща, определя правото на добра администрация като едно от основните права на гражданите на Съюза; поради това приканва омбудсмана, при всекидневното разглеждане на жалбите, да следи за зачитането на Хартата на основните права;
4. счита, че прозрачността, достъпът до информация и зачитането на правото на добра администрация представляват предварителни и необходими условия за доверието на гражданите в способността на институциите да отстояват права им;
5. поради това счита, че терминът „лошо администриране“ следва да продължава да се тълкува в широк смисъл, така че да включва не само нарушения на правни норми или общи принципи на европейското административно право, като например обективност, пропорционалност и равнопоставеност, недискриминация и спазване на правата на човека и основните свободи, но също случаи, когато дадена институция не действа последователно и добросъвестно, или да отчита основателните очаквания на гражданите, включително в случаите, когато дадена институция сама е поела задължението да зачита определени норми и стандарти, без да има такова задължение съгласно Договорите или вторичното законодателство;
6. приветства омбудсмана за ясното и изчерпателно представяне на извършваните от него дейности; при все това препоръчва при бъдещи доклади резюмето на дейностите и тематичният анализ да бъдат фокусирани в по-голяма степен върху структурните проблеми и общите тенденции;
7. счита, че през обхванатия от доклада период омбудсманът е упражнявал своите правомощия по активен и балансиран начин, както по отношение на разглеждането и обработването на жалби, извършването и приключването на проверки, така и по отношение на поддържането на градивни взаимоотношения с институциите и органите на Европейския съюз и на насърчаването на гражданите да упражняват своите права във връзка с тези институции и органи;
8. приветства отличните взаимоотношения между омбудсмана и комисията по петиции в институционалните рамки, по-специално взаимното зачитане на съответните им правомощия; насърчава вече въведената от омбудсмана практика да осигурява присъствието на представител на всички заседания на комисията по петиции;
9. приветства същностния принос на Европейската мрежа на омбудсманите, която е представена в 32 държави от 94 служби и чийто член е комисията по петиции, при зачитане на принципа на субсидиарност; приветства сътрудничеството между Европейския омбудсман и омбудсманите и сходните органи на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки;
10. приема за сведение факта, че през 2009 г. омбудсманът е получил 3098 жалби, като за този период са били извършени и приключени 318 проверки;
11. приветства факта, че значителен брой процедури са завършили с постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора или са били приключени от съответната институция (56 %), което свидетелства за градивното сътрудничество между омбудсмана и институциите и органите на Съюза; насърчава омбудсмана, институциите и органите на Съюза да продължат усилията си в тази посока;
12. приветства също така положените от омбудсмана усилия за съкращаване на средната продължителност на проверките до девет месеца; изисква на всички институции и органи на ЕС да бъдат предоставени необходимите бюджетни и човешки ресурси, с цел да се гарантира предприемането на бързи действия по отношение на подадените жалби и петиции;
13. отбелязва факта, че повече от една трета от започнатите през 2009 г. проверки от омбудсмана се отнасят до липсата на прозрачност; ето защо призовава настоящото преразглеждане на Регламент № 1049/2001 да не ограничава съществуващото право на достъп до информация и документи, а да възприеме един по-активен подход;
14. приветства постигнатия през 2009 г. напредък по отношение на улесняването на достъпа на омбудсмана до поверителни документи на Съвета;
15. отбелязва стратегията за комуникация и развитие на интернет сайта, допринесла за намаляването, по мнението на омбудсмана, на броя на жалбите, обявявани за недопустими, и насърчава омбудсмана да продължава да полага усилия, с цел да информира европейските граждани относно своите функции и границите на своите правомощия, както и относно техните права;
16. присъединява се към мнението на омбудсмана, съгласно което отвъд зачитането на задължителните за администрацията правила развитието на една истинска култура на обслужване на гражданите е от съществено значение за доброто администриране; поради това призовава омбудсмана да предприема повече инициативи за популяризирането на тази култура на обслужване сред европейските институции и граждани;
17. изразява съжаление във връзка с броя на жалбите, породени от неоправдани закъснения при регистрирането на молбите, обработката на досиетата и вземането на решения; предлага при преразглеждането на Финансовия регламент да бъдат предвидени финансови обезщетения в случаите на явни и продължителни закъснения;
18. отбелязва факта, че омбудсманът е довел до успешен край проверка по собствена инициатива относно прилаганите от Комисията правила спрямо молбите на граждани за достъп до документи, свързани с процедури за установяване на нарушения; насърчава засилването на сътрудничеството с комисията по петиции и предлага на омбудсмана да я осведомява редовно относно извършваните проверки по собствена инициатива и техните резултати; приканва Комисията да възприеме едно по-отворено и активно поведение по отношение на информацията за процедурите за установяване на нарушения;
19. счита, че Кодексът за добро поведение на администрацията, предложен от омбудсмана и одобрен от Парламента в неговата резолюция от 6 септември 2001 г., изпълнява ролята на ръководство и помощно средство за служителите на всички институции и органи на Общността; приветства одобрението на кодекса за добро поведение от страна на Европейския икономически и социален комитет; приветства също така сключването на меморандум за разбирателство с Европейската инвестиционна банка относно обработката на жалбите; призовава омбудсмана да предвиди възможността да преразглеждане на кодекса за добро поведение, базирано на опита от последното десетилетие, и на тази основа да се стреми към насърчаване на обмена на добри практики;
20. изразява съжаление, че жалбите относно неправилното прилагане на общностното право от страна на дадена държава-членка, получавани от националните омбудсмани, не се регистрират от европейския омбудсман; предлага на омбудсмана да обмисли възможността за обединяването им с оглед на по-доброто разбиране на проблема;
21. призовава омбудсмана да насърчава националните омбудсмани да пристъпят към редовни контакти с националните им парламенти, като следват модела, установен между европейския омбудсман и Европейския парламент;
22. приканва Комисията да изготви европейски закон за администрацията, който да бъде общ за всички органи, институции и агенции на Съюза;
23. привлича вниманието на омбудсмана към новата процедура за подбор на персонал на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) и препоръчва да се проследи нейното прилагане и да се анализират констатираните развития;
24. подкрепя идеята за създаване на общ интранет портал за всички членове на Европейската мрежа на омбудсманите с оглед гарантирането на редовно разпространение на резултатите;
25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и доклада на комисията по петиции на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на техните омбудсмани или сходни компетентни органи.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Въведение
Годишният доклад относно дейността на Европейския омбудсман за 2009 г. беше официално връчен на председателя на Европейския парламент Jerzy Buzek на 19 април 2010 г., а Европейският омбудсман Nikiforos Diamandouros представи доклада си пред комисията по петиции на 4 май 2010 г.
Докладът представя общ преглед на дейността на Европейския омбудсман през последната година. Резултатите от различните проучвания са разпределени по категории в зависимост от естеството на случаите на лошо администриране или от съответната институция. Освен това беше публикуван преглед от шест страници. Тази публикация съдържа информация за най-важните резултати, постигнати от жалбоподателите, и представя основните проблеми, разглеждани през изминалата година.
Жалби и проверки
Омбудсманът е регистрирал общо 3 098 жалби през 2009 г. в сравнение с 3 406 през 2008 г. Това представлява намаление с 9 % спрямо 2008 г. 727 жалби попадат в обхвата на правомощията на омбудсмана. От тях 162 бяха обявени за допустими, но без основания за започване на проверка, а въз основа на 335 жалби бяха започнати проверки; 230 жалби бяха обявени за недопустими.
Повечето проверки, започнати от омбудсмана през 2009 г., засягаха Европейската комисия (56 %). Жалбоподателите също така се оплакваха от администрацията на Европейския парламент (11 %), Службата за подбор на персонал на Европейските общности (EPSO) (9 %), Съвета (4 %) и Съда на Европейския съюз (3 %). Други двадесет и три европейски институции и органи на ЕС бяха обект на още 59 проверки (17 %).
Най-често срещаното твърдение за лошо администриране беше липсата на прозрачност, включително за отказана информация или документи (36 % от всички проверки), като този висок процент поражда загриженост у комисията по петиции, тъй като подлежащото на отчет и прозрачно администриране на ЕС е от решаващо значение за изграждането на доверие в ЕС у гражданите.
През 2009 г. бяха приключени 318 проверки. Повечето бяха приключени за по-малко от година (70 %) , а повече от половината (55 %) − в рамките на три месеца. От тях 311 бяха свързани с жалби, а 7 бяха проверки по собствена инициатива.
При 58 от случаите проверката не установи лошо администриране. Тази констатация не представлява непременно отрицателен резултат за жалбоподателя, тъй като той получава пълно обяснение от засегнатата институция или орган и това може да бъде повод за подобряване на качеството на тяхното администриране.
През 2009 г. 166 от случаите (56 %) приключиха с удовлетворяване на жалбоподателя от засегнатата институция или орган. Тези случаи бяха разрешени от институцията или по тях беше постигнато споразумение за доброволно уреждане на спора. Това отразява нарастващата готовност подадените до омбудсмана жалби да се разглеждат като възможност за поправяне на грешки и за сътрудничество с омбудсмана за благото на европейските граждани. В своя годишен доклад омбудсманът акцентира върху 9 случая1, илюстриращи примери на най-добри практики. Тези случаи служат за пример на всички институции и органи на ЕС за това, как най-добре да реагират на повдигнати от омбудсмана въпроси.
Когато не е възможно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора, омбудсманът приключва случая с критична забележка или изготвя проектопрепоръка. Критичната забележка потвърждава пред жалбоподателя, че неговата жалба е основателна, и посочва на засегнатата институция или орган допуснатите грешки, така че да се избягва лошо администриране в бъдеще. През 2009 г. омбудсманът приключи 35 проверки с критични забележки.
Важно е институциите и органите да предприемат последващи действия по отношение на критичните забележки на омбудсмана, като вземат мерки за разрешаване на нерешените проблеми и по този начин за избягване на лошо администриране в бъдеще. Именно с цел да гарантира, че институциите и органите се учат от собствените си грешки и че в бъдеще ще могат да бъдат избегнати случаите на лошо администриране, омбудсманът публикува на своя уебсайт проучване относно последващите мерки, предприети от засегнатите институции по всички критични и допълнителни забележки от 2008 г. Следва да се отбележи, че процентът на удовлетворение относно последващите мерки, предприети по тези критични забележки, е 79 %.
В случаите, в които е възможно засегнатата институция да отстрани проявата на лошо администриране, или в случаите, в които лошото администриране е особено сериозно или има общи последици, омбудсманът обикновено изготвя проектопрепоръка до засегнатата институция или орган, а засегнатата институция или орган трябва да отговори с подробно становище в срок от три месеца. През 2009 г. бяха изготвени 15 проектопрепоръки. Освен това 7 проектопрепоръки от 2008 г. дадоха резултат през 2009 г., а два случая бяха приключени вследствие на проектопрепоръки, направени през 2007 г.
Ако институция или орган не отговори по задоволителен начин на проектопрепоръка, омбудсманът може да изпрати специален доклад до Европейския парламент.
През 2009 г. омбудсманът не е представил нито един специален доклад на Парламента.
Омбудсманът осъществи и четири проверки по собствена инициатива. Тези проверки са резултат от упражняването от страна на омбудсмана на неговите правомощия за образуване на проверки по собствена инициатива с цел разглеждане на проблеми, които очевидно са систематични в рамките на институциите, като например повдигнатият пред Комисията въпрос относно достъпа до документи, свързани с процедури за установяване на нарушения. Целта на проверката беше да се гарантира, че гражданите знаят как да получат достъп до документи, свързани с нарушения, и в случай че достъпът им бъде отказан, да могат да установят дали Комисията или държавата-членка са причина за отказа и дали отказът се основава на националното право или на правото на ЕС.
Приоритети на Европейския омбудсман
Основният приоритет на Европейския омбудсман е да осигури зачитане на правата на гражданите съгласно правото на ЕС на всички равнища в Съюза и поддържане на най-високи стандарти на администриране от страна на институциите и органите на ЕС.
Омбудсманът продължава усилията си за подобряване на качеството на информацията, предоставяна на гражданите и потенциалните жалбоподатели относно техните права съгласно правото на ЕС, особено чрез Европейската мрежа на омбудсманите. Тя включва комисията по петиции и близо 94 служби в 32 страни. Една от целите й е да улесни бързото прехвърляне на жалби към компетентния омбудсман или друг подобен орган. При 977 случая, разгледани през 2009 г., омбудсманът предаде жалбата, с която е бил сезиран, на член на европейската мрежа. Той насочи 792 жалбоподатели към национални или регионални омбудсмани, а 185 ─ към комисията по петиции. В някои от случаите омбудсманът счита за целесъобразно да прехвърли жалба към Комисията или към SOLVIT ─ основана от Комисията мрежа, чиято цел е да оказва съдействие на лица, които срещат трудности при опит да упражнят правата си на вътрешния пазар на Съюза. Омбудсманът укрепи също така своето сътрудничество с Europe Direct.
Омбудсманът се стреми да осигури възприемане на насочен към гражданите подход от страна на институциите и органите на ЕС във всички техни дейности, като търси всякакви възможности за постигане на доброволно уреждане на споровете и започва повече проверки по собствена инициатива с цел установяване на проблеми и насърчаване на най-добрите практики. За тази цел той продължава да развива контакти с членовете и длъжностните лица в институциите и органите на ЕС с оглед на повишаването на културата на обслужване в администрацията на ЕС.
Във връзка със значението на това да се гарантира, че хората, които срещат проблеми с администрацията на ЕС, са запознати с правото си да подадат жалба до омбудсмана, той и неговите служители направиха 145 представяния по време на конференции, семинари и срещи през 2009 г. Наред с това омбудсманът беше на информационни посещения в Кипър, Словакия, Чешката република, Финландия, Естония и Италия, с цел да повиши осведомеността за ролята на омбудсмана в тези страни. Той също даде шест пресконференции и повече от 40 интервюта; на журналистите бяха предоставени 21 прессъобщения. Мрежата на омбудсмана публикува редовно информационен бюлетин и създаде електронен форум за дискусии за своите членове.
Сред най-интересните публикации, разпространени през 2009 г., са „Годишният доклад“ и новият обобщителен документ „Преглед 2008 г.“
Новият интернет сайт на омбудсмана, започнал да функционира на 5 януари 2009 г., редовно се осъвременява. Тази нова услуга, насочена към гражданите, търпи постоянно развитие. Следва да се отбележи особеният интерес, който представлява интерактивното ръководство, което има за цел да помогне на гражданите да намерят най-подходящата институция за разглеждане на тяхната жалба. През 2009 г. 26 000 души са получили отговор посредством интерактивния указател. По-голяма част от посетителите на интернет сайта са от Испания, след това се нареждат тези от Италия, Германия, Франция и Белгия.
Заключение
Комисията по петиции насърчава омбудсмана да продължи работата си с институциите за насърчаване на доброто администриране и добрата култура на обслужване и да увеличи полаганите от него усилия в областта на комуникацията, така че гражданите, на които би могло да се наложи да прибягнат до неговите услуги, да са съответно информирани за начина, по който да направят това.
Комисията по петиции насърчава омбудсмана да разрешава случаите чрез споразумения за доброволно уреждане на споровете. Това свидетелства за нарастваща воля жалбите, отправяни към омбудсмана, да се възприемат като повод за коригиране на грешки, и доказва волята за сътрудничество от страна на институциите с последния.
Комисията по петиции насърчава омбудсмана да упражнява своето правомощие за образуване на проверки по собствена инициатива, за да разрешава систематично проявяващи се проблеми в рамките на институциите, както при проверката през 2009 г. относно липсата на прозрачност и отказ за предоставяне на информация.
Като подкрепят Европейския омбудсман, Европейският парламент и неговата комисия по петиции показват доверието си към работата на омбудсмана и неговите усилия да подобри услугите, които може да предоставя на гражданите, и по този начин да засили доверието им в Европейския съюз и неговите институции.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
29.9.2010 г. |
|
|
|
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
14 0 1 |
||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Elena Băsescu, Victor Boştinaru, Pascale Gruny, Ágnes Hankiss, Carlos José Iturgaiz Angulo, Peter Jahr, Erminia Mazzoni, Мария Неделчева, Chrysoula Paliadeli, Ernst Strasser, Diana Wallis, Jarosław Leszek Wałęsa |
|||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Kinga Göncz, Keith Taylor |
|||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Herbert Dorfmann |
|||||