ДОКЛАД относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия

7.10.2010 - (2010/2118(ACI))

Комисия по конституционни въпроси
Докладчик: Paulo Rangel

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия

(2010/2118(ACI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид своето решение от 26 май 2005 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията[1], както и своята резолюция от 9 февруари 2010 г. относно ревизирано Рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията за следващата легислатура[2],

–   като взе предвид решенията на Председателския съвет от 26 ноември 2009 г. и 1 юли 2010 г.,

–   като взе предвид проекта за преразгледано рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (наричан по-долу „преразгледаното споразумение“),

–   като взе предвид своето решение от … за адаптиране на Правилника за дейността на Европейския парламент към преразгледаното Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия[3],

–   като взе предвид член 25, параграф 3 и член 127, както и приложение VII, точка XVIII, подточка 4 от Правилника за дейността на ЕП,

–   като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7-0279/2010),

А. като има предвид, че за първи път в Договорите вече се предвижда изрично правно основание за междуинституционални споразумения,

Б.  като има предвид, че Договорът от Лисабон възлага нови правомощия на Парламента и на Комисията и предвижда нов междуинституционален баланс, което трябва да бъде отразено в преразгледаното споразумение,

В.  като има предвид, че Договорът от Лисабон задълбочава значително демокрацията в ЕС, като предоставя на гражданите на Съюза, основно чрез Парламента, засилени правомощия за контрол върху Комисията,

Г.  като има предвид, че Договорът от Лисабон поставя Парламента на равна основа със Съвета в рамките на обикновената законодателна процедура и по бюджетните въпроси и засилва ролята на Парламента във външната политика на ЕС, включително общата външна политика и политика на сигурност, в съответствие със свързаните с нея разпоредби,

Д. като има предвид, че преразгледаното споразумение отразява това развитие, при все че са необходими някои пояснения, които са посочени по-долу;

1.  счита преразгледаното споразумение за важна стъпка напред в сътрудничеството между Парламента и Комисията;

2.  припомня традиционните правомощия, предоставени на парламентите с оглед на доктрината за разделението на властите, на които се основават, при пълно спазване на Договора от Лисабон, постиженията в преразгледаното споразумение: законодателни правомощия, парламентарен контрол върху изпълнителната власт (включително аспекта на международните отношения), задължения за предоставяне на информация и присъствие на изпълнителната власт в Парламента;

3.  приветства по-специално следните подобрения, които се съдържат в преразгледаното споразумение:

–    Законодателна процедура и планиране: взаимно сътрудничество

а)   преразгледани разпоредби относно работната програма на Комисията и планирането на ЕС, които подобряват участието на Парламента (точки 33, 36 и 53, както и приложение 4),

б)   преразглеждане на всички предложения, по които не е взето окончателно решение, в началото на мандата на новата Комисия, като се взема надлежно предвид изразеното от Парламента мнение (точка 39),

в)   изискване в сферите, в които Парламентът обикновено участва в законодателния процес, Комисията да използва актове с незадължителна юридическа сила само на надлежно аргументирано основание и след като предварително се е консултирала с Парламента (точка 43),

г)   ангажимент на Комисията относно адаптирането на достиженията на правото на ЕС към новия режим на делегираните актове възможно най-бързо (точка 51),

д)   ангажимент на Комисията да докладва относно конкретните последващи действия във връзка с исканията за законодателна инициатива съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–    Парламентарен контрол

е)   подробни разпоредби относно избирането на председателя на Комисията и на последната като орган, както и относно нейния състав, възможното му изменяне и преразпределянето на портфейлите,

ж)  нови правила за участието на членовете на Комисията в предизборни кампании (точка 4),

з)   задължение на Комисията, когато възнамерява да преразглежда Кодекса за поведение на членовете на Комисията, да изисква становището на Парламента;

и)   задължение на кандидатите за поста изпълнителен директор на регулаторна агенция да се явят на изслушване пред компетентните парламентарни комисии (точка 32),

–    Междуинституционален аспект на международните отношения на ЕС

й)   подробни разпоредби относно засилената роля на Парламента в международните преговори, в това число ангажимент на Комисията да предоставя поверителни документи, свързани с тези преговори, в съответствие с подходящи процедури и гаранции (точки 23–27 и приложение 3),

–    Задължения за предоставяне на информация

к)   потвърждение от страна на Комисията на съответните роли, възложени на Парламента и на Съвета от Договорите, по-специално по отношение на основния принцип на равно третиране, особено що се отнася до достъпа до заседания и предоставянето на мнения или друга информация, по-специално по въпроси в законодателната и бюджетната област (точка 9),

л)   установяване на редовен диалог между председателя на Комисията и председателя на Парламента по ключови хоризонтални въпроси и важни законодателни предложения, без да се накърнява ролята на Председателския съвет или установените бюджетни и законодателни процедури (точка 11, тире 2),

м)  подробни разпоредби относно информацията, която трябва да се предоставя на Парламента, относно заседанията на Комисията с национални експерти и подготовката и прилагането на законодателството на Съюза и актовете с незадължителна юридическа сила (точка 15 и приложение 1),

н)   условия и ред за сътрудничество в областта на отношенията с националните парламенти (точка 18),

о)   подробни разпоредби относно достъпа на Парламента до поверителна информация, включително класифицирани документи (приложение 2),

–    Присъствие на Комисията в Парламента

п)   ангажимент на Комисията да дава приоритет на присъствието си, ако то е поискано, на пленарни заседания или заседания на други органи на Парламента (точка 45),

р)   ново време за въпроси към всички членове на Комисията съгласно модела на времето за въпроси към председателя на Комисията (точка 46),

с)   подобрения по отношение на времето за изказвания, като се спазва на индикативното разпределение на времето за изказвания,

т)   покана за присъствие на заседанията на Председателския съвет и на Съвета на председателите на комисии (точка 11, тире 3),

4.  приканва своята компетентна комисия да изисква становището на Комисията, когато Парламентът предлага преразглеждане на своя правилник във връзка с отношенията с Комисията;

5.  счита, че становището, предвидено в точка 8 от преразгледаното споразумение, е становище, което трябва да бъде изпратено от председателя на Парламента по решение на Председателския съвет; счита, че преди да вземе такова решение, Председателският съвет следва да поиска становището на Съвета на председателите на комисии относно преразгледания Кодекс за поведение на членовете на Комисията във връзка с конфликти на интереси или етично поведение;

6.  отбелязва, че Комисията следва да предоставя статут на наблюдатели на членовете на Парламента на всички международни конференции и да улеснява тяхното присъствие на всички представляващи интерес за тях заседания, по-специално координационните заседания, на които Комисията трябва да информира Парламента относно позицията си в процеса на водене на преговори; отбелязва, че Комисията може да откаже да предостави статут на наблюдател на членове на Парламента само в изключителни случаи, въз основа на липса на възможности от правен, технически или дипломатически характер, но счита, че тези понятия следва да бъдат изяснени предварително на Парламента и да бъдат предмет на много стриктно тълкуване от страна на Комисията;

7.  отбелязва, че текстът „международни конференции”, който се съдържа в точки 25 и 27 от преразгледаното споразумение, трябва да се разбира като обхващащ не само многостранните, но и двустранните споразумения от особено политическо значение (а именно важни споразумения в областта на политическото сътрудничество, търговията или рибарството), за които при всички случаи се изисква одобрението на Парламента;

8.  счита, че текстът „заседания на органите, учредени по силата на многостранни международни споразумения ”, който се съдържа в точка 26 от преразгледаното споразумение, включва също така органите, създадени посредством двустранни споразумения, при условие че са изпълнени условията, предвидени в посочената точка;

9.  отбелязва, че член 218, параграф 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз изисква Комисията да предоставя незабавно изчерпателна информация на Парламента, когато възнамерява да предложи временното прилагане на международно споразумение или суспендирането му, и да взима предвид становището на Парламента, преди Съветът да вземе съответните решения;

10. призовава Комисията да предоставя на Парламента цялата информация относно воденето на преговори за сключване на международни споразумения, включително „поверителната информация” по смисъла на точка 1.2.1 от приложение 2 към преразгледаното споразумение, в съответствие с подробните разпоредби, посочени в това приложение; счита, че това се прилага също така за поверителни документи, получени от държавите-членки или трети страни, при условие че е налице съгласието на създателите на информацията;

11. изразява становище, че понятието за актове с незадължителна юридическа сила в контекста на преразгледаното споразумение трябва да включва препоръки, тълкувателни съобщения, доброволни споразумения и факултативни инструменти;

12. одобрява преразгледаното споразумение, приложено към настоящото решение;

13. взема решение да приложи преразгледаното споразумение към своя правилник, на мястото на приложение XIV към него, за да улеснени достъпа до него и да гарантира прозрачност;

14. възлага на своя председател да предаде за сведение настоящото решение и приложението към него на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.

• [1]  ОВ C 117E, 18.5.2006 г., стр. 123.
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2010)0009.
• [3]  Приети текстове, P7_TA(…)….

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

До Договора от Лисабон и новото правно основание, предоставено от член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), договорите не насърчаваха изрично институциите на ЕС да сключват междуинституционални споразумения. Междуинстиционалните споразумения не могат да нарушават разпоредбите на първичното законодателство, но в много случаи те поясняват тези разпоредби. Проектът за преразгледано рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията, което Председателският съвет предостави на комисията по конституционни въпроси, за да бъде одобрено на пленарно заседание, е петото такова споразумение между двете институции. То стриктно отразява институционалния баланс, създаден от Договора от Лисабон.

Новото споразумение представлява неоспорим и значителен напредък в отношенията с Комисията. Както всички споразумения, окончателният текст представлява компромис между двете страни, но този компромис предполага балансирана преценка и разумно и последователно прилагане на Договора от Лисабон.

Предвид основните стълбове на парламентарната структура, посочени в доклада – законодателни правомощия, парламентарен контрол върху изпълнителната власт (включително аспекта на международните отношения), задължения за информиране и присъствие на изпълнителната власт в Парламента – коментарите в изложението на мотивите се ограничават до въпроси, които не са засегнати в настоящия доклад.

Относно законодателната процедура и планирането трябва да се подчертаят два въпроса, които не са изрично засегнати. На първо място, измененията, отнасящи се до по-доброто законотворчество, и обявяването на преразглеждането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, което представлява забележителна политическа позиция. На второ място, новите правила относно процедурата за оценка на въздействието, провеждана от Комисията. Процедурата трябва да бъде прозрачна, като се отчитат различните възможни случаи, включително възможността да не се предприемат действия, и по принцип се представя на съответната парламентарна комисия по време на периода на консултации с националните парламенти съгласно Договора от Лисабон.

Що се отнася до парламентарния контрол, най-важните въпроси са представени в доклада. По въпроса за междуинституционалния аспект на международните отношения на ЕС трябва да се припомни, че този въпрос се оказа най-деликатен за обсъждане по време на преговорите. Целта на Парламента е да получава изчерпателна информация, за да се улесни даването на одобрение от страна на Парламента, процедурата да има в по-голяма степен предсказуем характер и да се избегнат случаи, при които не се сключва международно споразумение, въпреки че преговорите са проведени докрай.

Що де отнася до задълженията за информиране, въпросите за поверителната информация и за лицата, упълномощени да изискват информация, бяха предмет на задълбочено обсъждане и техническите детайли относно това как и кога се предоставя информация отнеха много време. Сътрудничеството на ранен етап с Парламента във връзка с исканията за законодателна инициатива от страна на граждани е мярка от съществено значение за гарантиране на връзката на Парламента с гражданите. Новите правила относно по-добрия контрол по отношение на прозрачността и прилагането на законодателството на Съюза представляват реализиране на новите правомощия на Парламента.

По отношение на присъствието на Комисията в Парламента основните разпоредби са изложени в доклада. Трябва обаче да се подчертае, че тези разпоредби се отнасят за всички членове на Европейската комисия, включително председателя и заместник-председателя на Комисията, отговарящ за външните отношения/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Съгласно последната точка от настоящото рамково споразумение, до края на 2011 г. то ще бъде преразгледано в светлината на практическия опит.

В заключение, новото рамково споразумение, представено на Парламента за одобрение, консолидира достиженията на Договора от Лисабон и добавя, при пълно спазване на Договорите, определен брой разпоредби, представляващи значителен напредък в процеса на засилване на политическите отношения между двете институции.

ПРИЛОЖЕНИЕ: РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Европейският парламент и Европейската комисия ▌, наричани по-долу „двете институции“,

- като взеха предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 295 от него, и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, наричани по-долу „Договорите“,

- като взеха предвид междуинституционалните споразумения и текстовете, които уреждат отношенията между двете институции,

-         като взеха предвид Правилника за дейността на Парламента[1], и по-специално членове 105, 106 и 127 от него, както и приложения VIII и ХІV от него,

-          като взеха предвид приетите политически насоки и направените съответни изявления на новоизбрания председател на Комисията от 15 септември 2009 г. и 9 февруари 2010 г., както и изявленията на отделните кандидати за членове на Комисията в хода на техните изслушвания от парламентарните комисии,

A.       като имат предвид, че Договорът от Лисабон укрепва демократичната легитимност на процеса на вземане на решения на Съюза,

Б.        като имат предвид, че двете институции придават най-голяма важност на ефективното транспониране и прилагане на законодателството на Съюза,

В.        като имат предвид, че настоящото рамково споразумение не засяга правомощията и прерогативите на Парламента, нито тези на Комисията или на която и да било друга институция или орган на Съюза, а има за цел да осигури възможно най-ефективното и прозрачно упражняване на тези правомощия и прерогативи,

Г.       като имат предвид, че настоящото рамково споразумение следва да бъде тълкувано в съответствие с институционната рамка, уредена от договорите,

Д.       като имат предвид, че Комисията отчита надлежно съответните роли, предоставени от договорите на Парламента и Съвета, по-специално по отношение на основния принцип на равно третиране, установен по силата на точка 9,

Е.       като имат предвид, че е целесъобразно да се актуализира рамковото споразумение, сключено през май 2005 г.[2]и да бъде заменено със следния текст,

сключват следното споразумение:

I. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

1.        С цел да се отрази по-добре новото „специално партньорство“ между Парламента и Комисията, двете институции се договарят относно следните мерки за засилване на политическата отговорност и легитимност на Комисията, разширяване на конструктивния диалог, подобряване на обмена на информация между двете институции, както и подобряване на сътрудничеството по отношение на процедурите и планирането.

Двете институции приемат също така специфични разпоредби:

–         относно заседанията на Комисията с национални експерти, установени в приложение 1;

–         относно предаването на поверителна информация ▌ на Парламента, установени в приложение 2;

–         относно договарянето и сключването на международни споразумения, установени в приложение 3; и

–         относно графика за ▌работната програма на Комисията, установени в приложение 4.

II. ПОЛИТИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ

2. След като бъде номиниран от Европейския съвет, кандидатът за председател на Комисията представя на Парламента политически насоки за своя мандат с цел да позволи информирана размяна на мнения с Парламента преди гласуването му за избора.

3. Съгласно член 106 от Правилника за дейността си Парламентът установява контакт с избрания председател на Комисията достатъчно време преди началото на процедурите по одобряване на новата Комисия. Парламентът взема предвид забележките на избрания председател.

Кандидатите за членове на Комисията гарантират пълно оповестяване на цялата необходима информация, в съответствие със задължението за независимост, установено в член 245 от ДФЕС.

Процедурите се съставят така, че цялата номинирана Комисия да бъде оценена по открит, справедлив и последователен начин.

4.        Всеки член на Комисията носи политическа отговорност за действията си в областта, за която отговаря, без с това да се накърнява принципът на действие на Комисията като колегиален орган.

Председателят на Комисията е изцяло отговорен за установяването на всеки конфликт на интереси, който води до невъзможност за член на Комисията да изпълнява задълженията си.

Председателят на Комисията е също така отговорен за всяка последваща мярка, взета при такива обстоятелства, и веднага информира за това председателя на Парламента в писмена форма.

Участието на членове на Комисията в предизборни кампании се урежда от Кодекса за поведение на членовете на Комисията.

Членове на Комисията, които участват активно в предизборни кампании като кандидати в избори за Европейския парламент, следва да ползват неплатен отпуск за участие в избори от края на последната месечна сесия преди изборите.

Председателят на Комисията информира своевременно Парламента относно своето решение да предостави такъв отпуск и посочва кой член на Комисията ще поеме съответните отговорности за времето на отпуска.

5.        В случай че Парламентът поиска от председателя на Комисията да оттегли доверието си спрямо отделен член на Комисията, председателят ще обмисли задълбочено въпроса дали да поиска от въпросния член да подаде оставка, в съответствие с член 17, параграф 6 от ДЕС; председателят или изисква оставката на съответния член на Комисията, или обосновава отказа си да направи това пред Парламента на следващата месечна сесия.

6.        Когато трябва да се направи необходимото за замяната на член на Комисията преди изтичането на неговия мандат по силата на параграф втори от член 246 от ДФЕС, председателят на Комисията разглежда задълбочено резултата от консултацията с Парламента, преди да даде съгласието си относно решението на Съвета.

Парламентът осигурява максимално бързото провеждане на своите процедури, за да може председателят на Комисията да разгледа задълбочено становището на Парламента, преди новият член на Комисията да бъде назначен.

По същия начин, в съответствие с параграф трети от член 246 от ДФЕС, председателят на Комисията разглежда задълбочено позицията на Парламента, когато оставащият период от мандата на Комисията е кратък.

7.        В случай че председателят на Комисията възнамерява да внесе промени в разпределението на отговорностите между членовете на Комисията по време на нейния мандат съгласно член 248 от ДФЕС, той уведомява Парламента своевременно с оглед на съответната парламентарна консултация във връзка с тези промени. Решението на председателя да преразпредели портфейлите може да влезе в сила незабавно.

8.        Когато Комисията излезе с преработен текст на Кодекса за поведение на членовете на Комисията, свързан с конфликт на интереси или етично поведение, тя изисква становището на Парламента.

▌

III. КОНСТРУКТИВЕН ДИАЛОГ И ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

i) Общи разпоредби

9.        Комисията гарантира, че ще прилага основния принцип на равно третиране по отношение на Парламента и Съвета, особено що се отнася до достъпа до заседания и предоставянето на мнения или друга информация, по-специално по въпроси в законодателната и бюджетната област.

10.      В рамките на своята компетентност Комисията взема мерки за по-добро включване на Парламента, така че неговото мнение да бъде отчетено възможно най-пълно в областта на общата външна политика и политика на сигурност.

11.      Вземат се редица мерки с цел прилагане на „специалното партньорство“ между Парламента и Комисията, както следва:

- председателят на Комисията по искане на Парламента се среща с Председателския съвет поне веднъж годишно, с цел разискване на въпроси от общ интерес;

- председателят на Комисията поддържа редовен диалог с председателя на Парламента по ключови хоризонтални въпроси и важни законодателни предложения. Този диалог следва да включва също така покани към председателя на Парламента да присъства на заседания на колегията на членовете на Комисията;

- председателят на Комисията или заместник-председателят, който отговаря за междуинституционалните отношения, трябва да бъде канен да присъства на заседанията на Председателския съвет и Съвета на председателите на комисии, когато се разискват специфични въпроси, свързани с изготвянето на дневния ред на пленарните заседания, междуинституционалните отношения между Парламента и Комисията и законодателни и бюджетни въпроси;

- ежегодно се провеждат срещи между Председателския съвет и Съвета на председателите на комисии и колегията на членовете на Комисията за обсъждане на актуални въпроси, включително подготовката и изпълнението на работната програма на Комисията;

- Председателският съвет и Съвета на председателите на комисии своевременно осведомяват Комисията относно резултатите от техните разисквания, които имат междуинституционално измерение. Парламентът осведомява изчерпателно и редовно Комисията относно резултатите от неговите заседания, отнасящи се до подготовката на месечни сесии, като взема под внимание възгледите на Комисията. Настоящият текст не засяга разпоредбите на точка 45;

- генералните секретари на Парламента и на Комисията провеждат редовно срещи с цел осигуряване на редовен обмен на съответната информация между двете институции.

12.      Всеки член на Комисията се грижи за осигуряване на редовен и пряк обмен на информация между него и председателя на съответната парламентарна комисия.

13.      Комисията не огласява публично каквото и да е законодателно предложение или друга важна инициатива или решение, преди писмено да е информирала Парламента за това.

Въз основа на ▌работната програма на Комисията ▌ двете институции определят предварително, с общо съгласие, ключовите инициативи, които ще бъдат представени в пленарна зала. Принципно Комисията представя тези инициативи първо на пленарно заседание и едва след това на обществеността.

По същия начин те определят онези предложения и инициативи, за които трябва да се представи информация пред Председателския съвет или да се изпрати, по подходящ начин, на компетентната парламентарна комисия или на нейния председател.

Teзи решения се вземат в рамките на редовния диалог между двете институции, предвиден в точка 11, и редовно се актуализират, като надлежно се взема предвид всяко развитие на политическия процес.

14.      Ако вътрешен документ на Комисията – за който Парламентът не е бил информиран съгласно настоящото рамково споразумение – бъде разпространен извън Европейските институции, председателят на Парламента може да изиска своевременното изпращане на съответния документ на Парламента, с цел да бъде предоставен на всеки член на Парламента, който би го поискал.

15.      Комисията предоставя изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката и прилагането на законодателството на Съюза, включително актове с незадължителна юридическа сила и делегирани актове. Ако Парламентът отправи такова искане, Комисията може също да покани експерти на Парламента да присъстват на тези заседания.

Съответните разпоредби са установени в приложение 1.

16.      В срок от три месеца след приемането на парламентарна резолюция Комисията предоставя ▌в писмена форма информация на Парламента относно мерките, предприети вследствие на конкретните искания, отправени към нея в резолюциите на Парламента, включително в случаите, когато тя не е била в състояние да следва мнението на Парламента. Този срок може да бъде съкратен в случаите на спешно искане. Срокът може да бъде удължен с един месец, ако искането налага по-задълбочена работа и това е надлежно обосновано. Парламентът гарантира, че настоящата информация се разпространява широко в рамките на институцията.

Парламентът се стреми да избягва да внася въпроси с искане за устен или писмен отговор, във връзка с които Комисията вече го е осведомила относно своята позиция посредством последващо съобщение в писмен вид.

▌

Комисията се задължава да докладва относно конкретните последващи действия във връзка с всяко искане за представяне на предложение съгласно член 225 от ДФЕС (доклад за законодателна инициатива) в срок от три месеца след приемането на съответната резолюция на пленарно заседание. Комисията представя законодателно предложение най-късно след една година или включва предложението в работната си програма за следващата година. Ако Комисията не внесе предложение, тя предоставя на Парламента подробно обяснение относно причините за това.

Комисията също поема задължение за тясно сътрудничество на ранен етап с Парламента относно всички искания за законодателни инициативи, произтичащи от граждански инициативи.

Относно процедурата за освобождаване от отговорност се прилагат специалните разпоредби, установени в точка 31.

▌

17.      Когато ▌се представят инициативи, препоръки или искания за законодателни актове съгласно член 289, параграф 4 от ДФЕС, Комисията, ако е запитана, информира Парламента за становището си относно тези предложения чрез компетентната парламентарна комисия.

18.      Двете институции са съгласни да си сътрудничат в областта на отношенията с националните парламенти.

Парламентът и Комисията си сътрудничат относно прилагането на Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Такова сътрудничество включва договорености, свързани с необходимост от превод на мотивираните становища, представени от националните парламенти.

Когато са спазени праговете, посочени в член 7 от Протокол № 2 към ДФЕС, Комисията предоставя преводи на всички мотивирани становища, представени от националните парламенти, заедно със позицията си по тях.

19.      Комисията уведомява Парламента за списъка на експертните си групи, създадени с цел да подпомогнат Комисията при упражняването на правото й на инициатива. Този списък се актуализира редовно и е открит за обществеността.

В тези рамки Комисията информира по подходящ начин компетентната парламентарна комисия, по конкретно и мотивирано искане на нейния председател, за дейностите и състава на тези групи.

20.      Двете институции водят конструктивен диалог чрез подходящите механизми относно важните административни въпроси, особено по въпросите с преки последици за администрацията на Парламента.

21.      Когато Парламентът преработва своя правилник за дейността, свързан с отношенията с Комисията, той изисква становището на Комисията.

22.      Когато се изисква поверителност по отношение на информация, предадена по настоящото рамково споразумение, се прилагат разпоредбите на приложение 2.

ii) Външни отношения и разширяване ▌

23.      Парламентът получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи от договарянето и сключването на международни споразумения, включително определянето на директиви за преговори. Комисията действа по начин, осигуряващ пълното изпълнение на нейните задължения съгласно член 218 от ДФЕС, като същевременно зачита ролята на всяка институция в съответствие с член 13, параграф 2 от ДЕС.

Комисията прилага разпоредбите, установени в приложение 3.

24.      Информацията по точка 23 се предоставя на Парламента във време, което е достатъчно за него да изрази мнението си, ако това е целесъобразно, а за Комисията – да успее да вземе под внимание мнението на Парламента във възможно най-голяма степен. Тази информация по правило се предоставя на Парламента чрез компетентната парламентарна комисия и по целесъобразност – на пленарно заседание. В надлежно обосновани случаи информацията се предоставя на повече от една парламентарна комисия.

▌Парламентът и Комисията се задължават ▌да установят подходящи процедури и гаранции за изпращане на поверителна информация от Комисията на Парламента, в съответствие с разпоредбите на приложение 2.

▌

25.      Двете институции признават, че поради тяхната различна институционална роля, Комисията трябва да представлява Европейския съюз при международни преговори от , с изключение на въпросите по общата външна политика и политика на сигурност и други случаи, които са предвидени в Договорите.

Когато Комисията представлява Съюза на международни конференции, по искане на Парламента тя улеснява включването на делегация от членове на Европейския парламент като наблюдатели в делегации на Съюза, за да може тази делегация да бъде незабавно и пълно информирана относно хода и разискванията на конференцията. Комисията се задължава, когато това е приложимо, редовно да информира делегацията на Парламента относно резултатите от преговорите.

Членовете на Европейския Парламент не може да участват пряко в тези преговори. В зависимост от правните, техническите и дипломатическите възможности Комисията може да им предостави статут на наблюдатели. В случай на отказ Комисията уведомява Парламента за причините за него.

Освен това Комисията улеснява участието на членове на Европейския парламент като наблюдатели във всички съответни срещи под нейно ръководство преди и след заседанията по преговорите.

26.      При същите условия Комисията редовно информира Парламента и улеснява достъпа на членовете на Европейския парламент в качеството им на наблюдатели като част от делегациите на Съюза до заседания на органите, учредени по силата на многостранни международни споразумения с участието на Съюза, във всички случаи, когато подобни органи биват приканени да вземат решения, които изискват съгласието на Парламента или прилагането на които може да изисква приемането на правни актове в съответствие с обикновената законодателна процедура.

27.      Комисията също така предоставя на делегацията на Парламента, включена в делегациите на Съюза на международни конференции, достъп до използването на всички инфраструктурни ресурси на делегациите на Съюза на тези събития, в съответствие с общия принцип за добро сътрудничество между институциите и като отчита наличните логистични възможности.

Председателят на Парламента изпраща на председателя на Комисията предложение за включването на делегация на Парламента в делегацията на Съюза не по-късно от 4 седмици преди началото на конференцията, като посочва ръководителя на делегацията на Парламента и броя на членовете на Европейския парламент, които ще бъдат включени. В надлежно обосновани случаи този срок по изключение може да бъде съкратен.

Броят на членовете на Европейския парламент, включени в делегацията на Парламента, и на помощния персонал е пропорционален спрямо общия състав на делегацията на Съюза.

▌

28.      Комисията информира изчерпателно Парламента за хода на преговори за присъединяване и по-специално за основните аспекти и развитие, за да му даде възможност да изрази своевременно мнението си чрез съответните парламентарни процедури.

29.      Когато Парламентът приеме препоръка по въпросите по точка 28 съгласно член 90, параграф 5 от Правилника за дейността си и когато по важни съображения Комисията реши, че не може да подкрепи тази препоръка, тя излага основанията за това пред Парламента на пленарно заседание или на следващото заседание на компетентната парламентарна комисия.

iii) Изпълнение на бюджета

30.      На донорски конференции, преди да даде финансови обещания, които включват нови финансови ангажименти и изискват съгласието на бюджетния орган, Комисията уведомява последния за това и надлежно разглежда неговите бележки.

31.      Във връзка с годишното освобождаване от отговорност съгласно член 319 от ДФЕС, Комисията изпраща цялата информация, необходима за контрола по изпълнението на бюджета за съответната година, която председателят на парламентарната комисия, отговорна за процедурата по освобождаване от отговорност съгласно приложение VIІ към Правилника за дейността на Парламента, поиска за тази цел от нея.

Ако станат известни нови факти относно предходни години, за които вече е било разрешено освобождаване от отговорност, Комисията изпраща цялата необходима информация по този въпрос с цел вземане на решение, което е приемливо и за двете страни.

iv) Отношения с регулаторни агенции

32.      Кандидатите за поста на изпълнителен директор на регулаторни агенции следва да се явяват на изслушване пред съответната парламентарна комисия.

Освен това, в контекста на обсъжданията в междуинституционалната работна група по агенциите, създадена през март 2009 г., Комисията и Парламентът ще се стремят към общ подход относно ролята и позицията на децентрализираните агенции в институционалната среда на Съюза, придружен от общи насоки относно създаването, структурата и дейността на тези агенции, както и относно въпросите на финансирането, бюджета, надзора и управлението.

IV. СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ

ПРОЦЕДУРИ И ПЛАНИРАНЕ

i) Работна програма на Комисията и ▌планиране на Европейския съюз

33.      Комисията поема инициативата за годишното и многогодишното планиране на Съюза с цел постигането на междуинституционални споразумения.

34.      Всяка година Комисията представя ▌своята работна програма.

35.      ▌ Двете институции си сътрудничат в съответствие с графика, установен в Приложение 4.

Комисията взема под внимание приоритетите, изразени от Парламента.

Комисията дава достатъчно подробна информация за това, какво се предвижда по всяка точка от нейната работна програма.

36.      Комисията дава обяснение в случаите, когато не може да представи отделни предложения, предвидени в работната й програма за въпросната година, или когато се отклони от нея.

Заместник-председателят на Комисията, отговарящ за междуинституционалните отношения, се задължава да докладва на Съвета на председателите на комисии редовно, като очертава политическото изпълнение на ▌работната програма на Комисията за съответната година ▌.

ii) ▌ Процедури за приемане на актове

37.      Комисията се задължава внимателно да проучи приетите от Парламента изменения на законодателните й предложения с цел тяхното отразяване във всяко изменено предложение.

Когато дава становището си по измененията на Парламента, съгласно член 294 от ДФЕС, Комисията се задължава да вземе под внимание в най-пълна степен измененията, приети на второ четене; ако тя реши, по важни съображения и след обсъждане в рамките на колегията, да не приеме или подкрепи тези изменения, тя обяснява решението си пред Парламента и във всеки случай - в становището си по направените от Парламента изменения по силата на член 294, параграф 7, ▌буква в) от ДФЕС.

38. Парламентът, когато разглежда инициатива, представена от най-малко една четвърт от държавите-членки съгласно член 76 от ДФЕС, се задължава да не приема никакъв доклад в съответната комисия, преди да получи становището на Комисията относно инициативата.

Комисията се задължава да даде становище по такава инициатива не по-късно от 10 седмици след представянето й.

39.      Комисията дава подробно обяснение своевременно преди да оттегли някое от предложенията си, по които Парламентът вече е изразил позиция на първо четене.

Комисията извършва преразглеждане на всички предложения, по които не е взето окончателно решение, в началото на мандата на новата Комисия, за да ги потвърди или оттегли политически, като взема надлежно предвид мнението, изразено от Парламента.

40.      За специални законодателни процедури, за които се изисква консултиране с Парламента, включително други процедури, като тази, установена в член 148 от ДФЕС, Комисията:

i)        взема мерки за по-добро включване на Парламента по такъв начин, че да вземе предвид във възможно най-голяма степен неговото мнение, и по-специално да гарантира, че Парламентът има необходимото време за разглеждане на предложението на Комисията;

ii)        следи своевременно да се напомня на органите на Съвета да не постигат политическо споразумение по нейните предложения, преди Парламентът да е приел своето становище. Иска приключване на разискванията на министерско равнище, след като на членовете на Съвета е бил даден разумен срок да се запознаят със становището на Парламента;

iii)       следи Съветът да се придържа към правилата, разработени от Съда на Европейския съюз, които изискват повторно консултиране с Парламента, ако Съветът значително измени предложение на Комисията. Комисията информира Парламента за всяко напомняне на Съвета за необходимостта от повторно консултиране;

iv)       се задължава, ако е целесъобразно, да оттегли законодателно предложение, което Парламентът е отхвърлил. Ако, по важни съображения и след разглеждане в рамките на колегията, Комисията реши да запази предложението си, тя излага мотивите за това решение в изявление пред Парламента.

41.      От своя страна, с цел да подобри законодателното планиране, Парламентът се задължава:

i)         да планира законодателните раздели в дневния си ред, като ги съгласува с текущата работна програма на Комисията и с резолюциите, които е приел по отношение на тази програма, по-специално с оглед на подобрено планиране на приоритетните разисквания;

ii)        да спазва разумни срокове, доколкото това е полезно за процедурата, когато приема своята позиция за първо четене при обикновената законодателна процедура или на позицията си при процедурата на консултация;

iii)        доколкото е възможно, да определи докладчици по бъдещи предложения веднага след приемането на работната програма на Комисията;

iv)       да разглежда исканията за повторна консултация с абсолютно предимство, при условие че му е изпратена цялата необходима информация.

▌

iii) Въпроси, свързани с по-доброто законотворчество

42.      Комисията гарантира, че нейните оценки на въздействието се провеждат под нейна отговорност чрез прозрачна процедура, която гарантира независимост на оценяването. Оценките на въздействието се публикуват своевременно, като се вземат предвид редица различни сценарии, включително „бездействие“, и по принцип се представят на съответната парламентарна комисия по време на етапа на предоставяне на информация на националните парламенти съгласно протоколи № 1 и № 2 към ДФЕС;

43.      Във всички сфери, в които Парламентът обикновено участва в законодателния процес, Комисията използва актове с незадължителна юридическа сила, когато е уместно и на надлежно аргументирано основание, след като е дала на Европейския парламент възможност да изрази мнението си. При приемане на предложението Комисията предоставя на Парламента подробно обяснение относно това, как мнението му е било взето предвид.

44.      С цел да се осигури по-добро наблюдение на транспонирането и прилагането на законодателството на Съюза, Комисията и Парламентът се стремят да включват задължителни таблици за съответствие и обвързващи крайни срокове за транспониране, които, в случая на директивите, следва обикновено да не надвишават период от две години.

В допълнение към специфичните доклади и годишния доклад за прилагането на правото на Съюза Комисията предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, по искане на Парламента, поотделно за всеки случай и при зачитане на правилата за поверителност, по-специално тези, признати от Съда на Европейския съюз, относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение.

V. УЧАСТИЕ НА КОМИСИЯТА В ПАРЛАМЕНТАРНИЯ ПРОЦЕС

45.      Комисията дава приоритет на присъствието си, ако то е поискано, на пленарни сесии или заседания на други органи на Парламента пред присъствието на други събития или покани, засягащи същия период от време.

По-специално, по правило Комисията осигурява присъствието на членове на Комисията на пленарни заседания по точки от дневния ред, които са в рамките на тяхната компетентност, когато Парламентът поиска това. Това важи за предварителния проект на дневен ред, одобрен от Председателския съвет по време на предишната месечна сесия.

По правило Парламентът се стреми да осигури групиране на точките от дневния ред на месечните сесии, които са в рамките на компетентността на един и същи член на Комисията.

46.      По искане на Парламента ще бъде предвидена разпоредба за редовно време за въпроси с председателя на Комисията. Времето за въпроси ще включва две части: първа част – с водачите на политическите групи или техни представители, провеждаща се на изцяло спонтанна основа; и втора част – посветена на предварително съгласувана политическа тема, провеждаща се най-късно в четвъртъка преди съответната месечна сесия, но без подготвени въпроси.

Освен това с цел реформиране на съществуващото време за въпроси се въвежда време за въпроси към членовете на Комисията, включително заместник-председателя за външни отношения и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, като се следва моделът на времето за въпроси към председателя на Комисията. Това време за въпроси е във връзка с портфейлите на съответните членове на Комисията.

47.      Членовете на Комисията се изслушват по тяхно искане.

Без да се накърняват разпоредбите на член 230 от ДФЕС, двете институции се договарят за общи правила във връзка с подходящо разпределение на времето за изказвания между тях.

Двете институции се съгласяват, че следва да се спазва индикативното разпределение на времето за изказвания.

48.      С оглед осигуряване на присъствието на членовете на Комисията, Парламентът се задължава да прави всичко възможно да спазва окончателните си проекти на дневен ред.

Парламентът незабавно уведомява Комисията, когато внася изменения в окончателния си проект на дневен ред или когато премества точки от дневния ред в рамките на дадена месечна сесия. Комисията полага всички усилия да осигури присъствието на компетентния член на Комисията.

49.      Комисията може да предложи включването на точки в дневния ред не по-късно от заседанието на Председателския съвет, на което се взема решение относно окончателния проект на дневен ред за дадена месечна сесия. Парламентът отчита в най-пълна степен подобни предложения.

▌

50.      Парламентарните комисии се стремят да спазват проектите си на дневен ред и дневния си ред.

Когато парламентарна комисия внесе изменения в проекта си на дневен ред или в дневния си ред, Комисията незабавно бива уведомена за това. По-специално парламентарните комисии полагат усилия да спазват разумни крайни срокове, за да дадат възможност на членове на Комисията да присъстват на техните заседания.

Когато присъствието на член на Комисията на заседание на парламентарна комисия не се изисква изрично, Комисията се грижи да бъде представена от компетентно длъжностно лице на подходящо равнище.

Парламентарните комисии полагат усилия да координират своята работа, включително като избягват паралелни заседания по един и същи въпрос, и да не се отклоняват от проекта на дневен ред, така че Комисията да може да осигури подходящо равнище на представителство.

Ако е поискано присъствието на длъжностно лице на високо равнище (генерален директор или директор) на заседание на комисия, посветено на предложение от Комисията, представителят на Комисията има право да взема думата.

VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

▌

51.      Комисията потвърждава своя ангажимент да разгледа възможно най-бързо законодателните актове, които не са били адаптирани към процедурата по регулиране с контрол преди влизането в сила на Договора от Лисабон, за да прецени дали тези инструменти трябва да бъдат адаптирани към режима на делегирани актове, въведен от член 290 от ДФЕС.

Като крайна цел следва да се постигне съгласувана система от делегирани актове и актове за изпълнение, изцяло съобразена с новия Договор, чрез постепенно оценяване на естеството и съдържанието на мерките, за които понастоящем се прилага процедурата по регулиране с контрол, за да може в подходящия момент те да бъдат адаптирани към режима, установен в член 290 от ДФЕС.

52.      Разпоредбите на настоящото рамково споразумение допълват Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество[3] , без да го накърняват, и не засягат никакво по-нататъшно преразглеждане на същото споразумение. Без да се засягат предстоящите преговори между Парламента, Комисията и Съвета, двете институции се ангажират да постигнат съгласие по ключови промени в подготовката на бъдещи преговори относно адаптиране на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество към новите разпоредби, въведени с Договора от Лисабон, като се вземат предвид настоящите практики и настоящото рамково споразумение.

Те също така изразяват съгласие относно необходимостта да се укрепи съществуващият междуинституционален механизъм за контакти на политическо и техническо равнище във връзка с по-доброто законотворчество, за да се гарантира ефективно междуинституционално сътрудничество между Парламента, Комисията и Съвета.

53.      Комисията се ангажира бързо да поеме инициативата за годишното и многогодишното планиране на Съюза с цел постигането на междуинституционални споразумения съгласно член 17 от ДЕС.

Работната програма на Комисията е приносът на комисията към годишното и многогодишното планиране на Съюза. След приемането й от Комисията, следва да се проведе тристранен диалог между Парламента, Съвета и Комисията за постигане на споразумение относно планирането на Съюза.

В този контекст и веднага щом Парламентът, Съветът и Комисията постигнат общо разбиране относно планирането на Съюза, двете институции преразглеждат разпоредбите на настоящото рамково споразумение, свързани с планирането.

Парламентът и Комисията призовават Съвета да се ангажира възможно в най-кратък срок с дебат относно планирането на Съюза съгласно предвиденото в член 17 от ДЕС.

54.      Практическото прилагане на настоящото рамково споразумение и на приложенията към него се оценява периодично от двете институции. До края на 2011 г. се извършва преразглеждане в светлината на практическия опит.

▌

Съставено в ...,

За Европейския парламент                                             За Европейската комисия

Председател                                                                    Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Заседания на Комисията с национални експерти

Настоящото приложение установява условията по точка 15 от рамковото споразумение.

1.        Приложно поле

Разпоредбите на точка 15 от рамковото споразумение засягат следните заседания:

1)        Заседанията на Комисията, които се провеждат в рамките на експертни групи, създадени от Комисията, на които са поканени национални органи от всички държави-членки, когато засягат подготовката и прилагането на законодателството на Съюза, включително актове с незадължителна юридическа сила и делегирани актове.

2)        Ad hoc заседания на Комисията, на които са поканени национални експерти от всички държави-членки, когато засягат подготовката и прилагането на законодателството на Съюза, включително актове с незадължителна юридическа сила и делегирани актове.

Заседанията на комитетите в рамките на процедурата по комитология се изключват, без да се засягат съществуващи и бъдещи специфични споразумения относно предоставянето на информация на Парламента относно упражняването на изпълнителните правомощия на Комисията[4].

2.        Информация, която трябва да се предава на Парламента

Комисията се ангажира да изпраща на Парламента същата документация, която изпраща на националните органи по отношение на горепосочените заседания. Комисията ще предава тези документи, включително дневен ред, до функционална пощенска кутия на Парламента по същото време, по което ги изпраща на националните експерти.

3.        Покани за експерти на Парламента

При поискване от Парламента Комисията може да реши да отправи покана до него за изпращане на експерти на Парламента на заседанията на Комисията с националните експерти, посочени в точка 1.

  ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Изпращане на поверителна информация на ▌Парламента

1. Приложно поле

1.1.     Настоящото приложение урежда изпращането до Парламента и обработката на поверителна информация съгласно определението в точка 1.2. от Комисията във връзка с упражняването на прерогативите и компетентността на Парламента. Двете институции действат в съответствие с взаимните си задължения на искрено сътрудничество, в дух на пълно взаимно доверие и при най-строго придържане към съответните разпоредби на Договора ▌.

1.2.     „Информация“ означава всяка писмена или устна информация, независимо от носителя и автора.

1.2.1.  „Поверителна информация“ означава „класифицирана информация на ЕС (EUCI)„ и некласифицирана „друга поверителна информация“.

1.2.2.  „Класифицирана информация на ЕС“ (EUCI) означава всяка информация или материали, класифицирани като „СТРОГО СЕКРЕТНО ЕС“ (TRÈS SECRET UE/-EU TOP SECRET), „СЕКРЕТНО ЕС“ (SECRET UE), „ПОВЕРИТЕЛНО ЕС“ (CONFIDENTIEL UE) или „ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ ЕС“ (RESTREINT UE) или маркирана с равностойни национални или международни грифове за класифициране, чието неразрешено оповестяване би могло да накърни в различни степени интересите на Съюза или на една или повече от неговите държави-членки, независимо дали подобна информация е с произход в рамките на Съюза или е получена от държави-членки, трети държави или международни организации.

a) СТРОГО СЕКРЕТНО ЕС (TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET): тази класификация се прилага само за информация и материали, чието неразрешено оповестяване би могло да причини изключително тежко накърняване на съществените интереси на Съюза или на една или повече от неговите държави-членки;

б) СЕКРЕТНО ЕС (SECRET UE): тази класификация се прилага само за информация и материали, чието неразрешено оповестяване би могло да навреди сериозно на съществените интереси на Европейския съюз или на една или повече от неговите държави-членки;

в) ПОВЕРИТЕЛНО ЕС (CONFIDENTIEL UE): тази класификация се прилага за информация и материали, чието неразрешено оповестяване би навредило на съществените интереси на Съюза или на една или повече от неговите държави-членки;

г) ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ ЕС (RESTREINT UE): тази класификация се прилага за информация и материали, чието неразрешено оповестяване би могло да се отрази неблагоприятно на интересите на Съюза или на една или повече от неговите държави-членки;

           1.2.3. „Друга поверителна информация“ означава всяка друга поверителна информация, обхваната от задължението за професионална тайна, поискана от Европейския парламент и/или изпратена от Европейската комисия.

1.3.     В съответствие с разпоредбите на настоящото приложение Комисията осигурява достъп до поверителна информация на Европейския парламент, винаги когато получи искане за изпращане на поверителна информация от някой от посочените в точка 1.4. парламентарни органи или титуляри на мандатна длъжност. Освен това Комисията може да изпрати поверителна информация на Парламента по собствена инициатива в съответствие с разпоредбите на настоящото приложение.

1.4.     В контекста на настоящото приложение поверителна информация от Комисията може да бъде изискана от:

–         председателя на Парламента,

–         председателите на заинтересованите парламентарни комисии,

–         Бюрото и Председателския съвет, и

–         от ръководителя на делегацията на Парламента, включена в делегацията на Съюза на международна конференция.

1.5.     От приложното поле на настоящото приложение се изключва информацията относно процедурите за нарушения и процедурите в областта на конкуренцията, доколкото не попадат в приложното поле на окончателно решение на Комисията или на решение на Съда на Европейския съюз към датата, когато е получено искането от някой от парламентарните органи/титулярите на мандатна длъжност, посочени в точка 1.4, както и информация, свързана със защита на финансовите интереси на Съюза. Това не засяга точка 44 от рамковото споразумение, нито правата на Парламента за бюджетен контрол.

1.6.     Настоящите разпоредби се прилагат, без да се накърнява Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 19 април 1995 г. относно реда и условията за упражняване на правото на разследване на Европейския парламент[5] и съответните разпоредби на Решение 1999/352/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 28 април 1999 г. за създаване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)[6].

2. Общи правила

2.1.     По искане на някой от парламентарните органи / титулярите на мандатна длъжност, посочени в точка 1.4., Комисията изпраща на този парламентарен орган / титуляр на мандатна длъжност в най-кратък срок всяка поверителна информация, която се изисква за упражняването на прерогативите и компетентността на Парламента. Съгласно съответните им правомощия и отговорности двете институции зачитат:

–         основните права на човека, включително правото на справедлив съдебен процес и правото на неприкосновеност на личния живот;

–         разпоредбите, които уреждат съдебните и дисциплинарните процедури;

–         защитата на търговската тайна и на търговските отношения;

–         защитата на интересите на Съюза, особено на интересите, свързани с обществената сигурност, отбраната, международните отношения, паричната стабилност и финансовите интереси.

В случай на разногласие въпросът се отнася до председателите на двете институции, за да разрешат спора.

Поверителна информация от държава, институция или международна организация се изпраща само с нейно съгласие.

2.2.     Класифицираната информация на ЕС (EUCI) се изпраща на Парламента и се обработва и защитава от него в съответствие с общите минимални стандарти за сигурност, прилагани от други институции на Съюза, по-специално от Комисията.

При класифициране на произхождаща от нея информация, Комисията гарантира да се прилагат подходящи равнища за класифициране на информация в съответствие с международните стандарти и дефиниции, както и в съответствие с вътрешните й правила, като същевременно надлежно отчита необходимостта Парламентът да има достъп до класифицирани документи с оглед на ефективното изпълняване на неговата компетентност и прерогативи.

2.3.     В случай на съмнение относно поверителния характер на дадена информация или относно подходящото равнище на класифициране, или когато е необходимо да се определят подходящите условия за нейното изпращане в съответствие с една от възможностите, посочени в точка 3.2., двете институции незабавно извършват взаимна консултация преди изпращането на документа. При тези консултации Парламентът се представлява от председателя на съответния парламентарен орган, а когато е необходимо – придружен от докладчика или от титуляря на мандатна длъжност, внесли искането. Комисията се представлява от компетентния в дадена област член на Комисията, след консултация с члена на Комисията, компетентен по въпросите на сигурността. В случай на разногласие въпросът се отнася до председателите на двете институции, за да разрешат спора.

2.4.     Ако в края на процедурата по точка 2.3. не е постигнато съгласие, в отговор на мотивирано искане от парламентарния орган / титуляря на мандатна длъжност, внесъл искането, председателят на Парламента призовава Комисията да изпрати в рамките на надлежно посочения съответен срок съответната поверителна информация, като избере условията от възможностите, посочени в точка 3.2 от настоящото приложение. Преди изтичането на този срок Комисията информира писмено Парламента за своята окончателна позиция, като Парламентът си запазва правото при необходимост да я оспори.

2.5.     Достъп до класифицирана информация на ЕС (EUCI) се дава в съответствие с приложимите правила за издаване на лично разрешение за достъп.

2.5.1.  Достъп до информация, класифицирана като „СТРОГО СЕКРЕТНО ЕС“ („ TRÈS SECRET UE /EU TOP SECRET"), „СЕКРЕТНО ЕС“ („SECRET UE") и „ПОВЕРИТЕЛНО ЕС“ („CONFIDENTIEL UE") може да се дава само на длъжностни лица на Парламента и на тези служители на Парламента, работещи за политически групи, за които тя е строго необходима, които са били определени предварително от парламентарния орган / титуляря на мандатна длъжност като лица, които е „необходимо да знаят“ и на които е дадено подходящо лично разрешение за достъп до класифицирана информация.

2.5.2   В светлината на прерогативите и компетентността на Парламента, тези членове, на които не е дадено лично разрешение за достъп до класифицирана информация, получават достъп до документи, класифицирани като „ПОВЕРИТЕЛНО ЕС“ („CONFIDENTIEL UE"), съгласно практически правила, определени по общо съгласие, включително подписване на тържествена декларация за неразкриване на съдържанието на тези документи на трети лица.

Достъп до документи, класифицирани като „СЕКРЕТНО ЕС“ („SECRET UE") се дава на членове, притежаващи подходящо лично разрешение за достъп до класифицирана информация.

2.5.3.  С помощта на Комисията следва да се постигат договорености, които да гарантират, че Парламентът получава в най-кратък срок необходимия принос на националните органи в рамките на процедурата по издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация.

Подробни данни за категорията или категориите лица, които трябва да имат достъп до поверителна информация, се съобщават едновременно с искането.

Преди да бъде даден достъп до такава информация, на всяко лице се съобщава нейното равнище на поверителност и произтичащите от това задължения по отношение на сигурността.

В контекста на преразглеждането на настоящото приложение и на бъдещите правила по отношение на сигурността съгласно точки 4.1 и 4.2, въпросите, свързани с проверката за надеждност, ще бъдат преразгледани.

3. Условия за достъп и обработка на поверителна информация

3.1.     Поверителна информация, изпратена в съответствие с процедурите, посочени в точка 2.3. и по целесъобразност в точка 2.4., се предоставя, на отговорността на председателя или на член на Комисията, на парламентарния орган / титуляря на мандатна длъжност, който е внесъл искането, в съответствие със следните условия:.

           Парламентът и Комисията осигуряват регистрирането и възможността за проследяване на поверителна информация.

           По-специално информация на ЕС, класифицирана като „ПОВЕРИТЕЛНО ЕС“ („Confidentiel UE“)и „СЕКРЕТНО ЕС“ („SECRET UE“) се изпраща от централния регистър на Генералния секретариат на Комисията до еквивалентната компетентна служба на Парламента, която е отговорна за предоставянето й съгласно договорените условия на разположение на парламентарния орган / титуляря на мандатна длъжност, внесъл искането.

           Изпращането на информация на ЕС, класифицирана като „СТРОГО СЕКРЕТНО ЕС“ („TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET") е предмет на по-нататъшни договорености между Комисията и парламентарния орган / титуляря на мандатна длъжност, внесъл искането, с цел осигуряване на равнище на защита, съответстващо на класификацията.

3.2.     Без да се накърняват разпоредбите на точки 2.2. и 2.4. и бъдещите договорености по отношение на сигурността, посочени в точка4.1., достъпът и условията, целящи запазване на поверителността на информацията, се установяват с общо съгласие преди изпращането на информацията. Това съгласие между компетентния в тази област на политиката член на Комисията и съответния парламентарен орган (представен от неговия председател) / титуляря на мандатна длъжност, внесъл искането, предвижда избор на една от ▌ възможностите, предвидени в точки 3.2.1 и 3.2.2, за да осигури подходящо равнище на поверителност.

3.2.1.  По отношение на получателите на поверителна информация следва да бъде предвидена една от следните възможности:

-          ▌информация, предназначена само за председателя на Парламента, в случаи, обосновани от абсолютно изключителни обстоятелства;

-          Бюрото и/или Председателския съвет;

-          председателя и докладчика на компетентната парламентарна комисия;

-          всички членове (пълноправни или заместващи) на компетентната парламентарна комисия;

-          всички членове на Европейския парламент.

Не се допуска публикуването или изпращането на поверителна информация на какъвто и да е друг получател без съгласието на Комисията.

3.2.2.  По отношение на условията за обработване на поверителна информация, следва да бъдат предвидени следните възможности:

a) проверка на документи в обезопасена читалня, ако информацията е класифицирана като „ПОВЕРИТЕЛНО ЕС“ („ConfidentiEl UE“) и с по-високо равнище;

б) провеждане на заседанието при затворени врата, в присъствието само на членовете на Бюрото, членовете на Председателския съвет или пълноправни и заместващи членове на компетентната парламентарна комисия, както и на длъжностни лица от Парламента и онези служители на Парламента, работещи за политически групи, които са били предварително определени от председателя като имащи „необходимост да знаят“ и чието присъствие е строго необходимо, и при условие, че им е дадено необходимото равнище на лично разрешение за достъп до класифицирана информация, като се вземат предвид следните условия;

-          всички документи могат да бъдат номерирани, разпределени в началото на заседанието и събрани отново в края му. Не се разрешава да се водят бележки по тези документи и да се правят фотокопия от тях;

-          в протокола от заседанието не се отразяват разискванията по въпроса, по отношение на който е приложена процедурата за разглеждане на поверителни документи.

Преди предаването всички лични данни могат да бъдат изтрити от документите.

Поверителна информация, предоставена устно на получатели в Парламента, подлежи на равностойно равнище на защита като това за поверителна информация, предоставена в писмен вид. Това би могло да включва тържествена декларация от получателя на тази информация за неразкриване на съдържанието й на трети лица.

3.2.3   Когато трябва да бъде разгледана информация в писмен вид в обезопасена читалня, Парламентът гарантира действителното изпълнение на следните мерки:

-          защитена система за съхраняване на поверителна информация;

-          обезопасена читалня ▌без фотокопирни машини, телефони, факсмашини, скенери или каквито и да е други технически средства за размножаване и разпространяване на документи и т.н.▌;

-          охранителен режим за достъпа до читалнята, включително изискванията за подпис в регистър за достъп и тържествена декларация да не се разпространява разглежданата поверителна информация.

3.2.4.  Това не изключва други равностойни договорености между институциите.

3.3.     В случай на неспазване на този режим за членове на Парламента се прилагат санкционните разпоредби, изложени в приложение VIІІ към Правилника за дейността на Парламента, а по отношение на длъжностни лица и други служители на Парламента — приложимите разпоредби на член 86 от Правилника за длъжностните лица[7] или член 49 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности.

▌

4. Заключителни разпоредби

4.1.     Комисията и Парламентът вземат всички мерки, необходими за прилагането на разпоредбите на настоящото приложение.

За тази цел компетентните служби на Комисията и на Парламента координират тясно прилагането на това приложение. Това включва проверка на възможността за проследяване на поверителна информация и периодичен съвместен мониторинг на прилаганите правила и стандарти за сигурност.

Парламентът се задължава да адаптира, където е необходимо, вътрешните си разпоредби с оглед прилагане на правилата за сигурност на поверителна информация, предвидени в настоящото приложение.

           Парламентът се задължава да приеме във възможно най-кратък срок бъдещите си мерки за сигурност и съвместно с Комисията да ги подложи на проверка с цел установяване на равностойност на стандартите за сигурност. С това разпоредбите на настоящото приложение ще се прилагат по отношение на:

-       технически разпоредби за сигурност и стандарти, отнасящи се до обработката и съхраняването на поверителна информация, включително мерки за сигурност в областта на физическата сигурност, сигурността по отношение на персонала, на документите и на информационната технология;

-       учредяване на специално създадена комисия за надзор, съставена от членове с подходящо разрешение за работа с информация, класифицирана като „СТРОГО СЕКРЕТНО ЕС“ („TRÈS SECRET UE/EU TOP SECRET“).

4.2.     Парламентът и Комисията ще преразгледат настоящото приложение и —където е необходимо, ще го адаптират най-късно до датата, посочена в точка 54 на Рамковото споразумение, в светлината на промени, отнасящи се до:

-       бъдещи договорености в областта на сигурността, които засягат Парламента и Комисията;

-       други споразумения или правни актове, които са от значене за обмена на информация между институциите.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Договаряне и сключване на международни споразумения

Настоящото приложение установява подробни правила за информиране на Парламента относно договарянето и сключването на международни споразумения съгласно точки 23, 24 и25 от рамковото споразумение:

1)        Комисията информира едновременно Парламента и Съвета за намерението си да предложи започване на преговори.

2)        В съответствие с разпоредбите на точка 24 от рамковото споразумение, когато Комисията внася проекти за директиви за преговори с цел приемането им от Съвета, тя същевременно ги представя и на Парламента.

3)        Комисията взема надлежно предвид забележките на Парламента по време на преговорите.

4)        В съответствие с разпоредбите на точка 23 от рамковото споразумение Комисията информира Парламента редовно и своевременно относно хода на преговорите до парафиране на споразумението и разяснява дали и по какъв начин забележките на Парламента са включени в текстовете, които са били предмет на преговори, и ако те не са включени, дава обяснение защо.

5)        В случай на международни споразумения, чието сключване изисква съгласието на Парламента, Комисията предоставя на Парламента по време на процеса на преговори цялата съответна информация, която предоставя и на Съвета (или на специалната комисия, назначена от Съвета). Това включва предложения за изменения на приети директиви за преговори, проекти на текстове, за които се водят преговори, договорени членове, договорената дата за парафиране на споразумението, както и текста на споразумението, което предстои да бъде парафирано. Комисията също така предава на Парламента, както и на Съвета (или на специалната комисия, назначена от Съвета), всички съответни документи, получени от трети страни, при съгласие от страна на автора. Комисията информира отговорната парламентарна комисия относно развитието на преговорите и по-специално разяснява по какъв начин е взето предвид мнението на Парламента.

6)        В случай на международни споразумения, чието сключване не изисква одобрение от Парламента, Комисията гарантира Парламентът да бъде информиран незабавно и всеобхватно, като му се предоставя информация поне относно проекта за директиви за преговори, приетите директиви за преговори, по-нататъшния ход на преговорите и приключването на преговорите.

7)        В съответствие с разпоредбите на точка 24 от рамковото споразумение, когато се парафира международно споразумение, Комисията предоставя на Парламента своевременно подробна информация и информира Парламента във възможно най-кратък срок, когато възнамерява да предложи на Съвета временното му прилагане, като посочва причините за това, освен ако е възпрепятствана поради спешност.

8)        Комисията информира Съвета и Парламента едновременно и своевременно за намерението си да предложи на Съвета временно прекратяване на действието на международно споразумение и посочва причините за това.

9)        За международни споразумения, които биха попаднали в обхвата на процедурата на одобрение, предвидена от ДФЕС, Комисията също информира Парламента изчерпателно, преди да одобри изменения на разрешено от Съвета споразумение, за което е получила упълномощаване от Съвета чрез дерогация в съответствие с член 218, параграф 7 от ДФЕС.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

График за ▌работната програма на Комисията

Работната програма на Комисията се придружава от списък на законодателните и незаконодателните предложения за следващите години. Работната програма на Комисията обхваща предстоящата година и съдържа изчерпателни данни за приоритетите на Комисията за следващите години. Така работната програма на Комисията може да бъде основа за структуриран диалог с Парламента с цел да бъде постигнато съгласие.

Работната програма на Комисията съдържа също така запланувани инициативи за актове с незадължителна юридическа сила, оттегляне и опростяване.

1.        През първата половина на дадена година членовете на Комисията започват постоянен и редовен диалог със съответните парламентарни комисии относно прилагането на работната програма на Комисията за конкретната година и относно подготовката на бъдещата работна програма на Комисията. Въз основа на този диалог всяка парламентарна комисия представя на Съвета на председателите на комисии доклад за резултата от диалога.

2.        Същевременно Съветът на председателите на комисии редовно обменя мнения със заместник-председателя на Комисията, който отговаря за междуинституционалните отношения, с цел оценка на състоянието на изпълнението на текущата работна програма на Комисията, обсъждане на изготвянето на бъдещата работна програма на Комисията и преглед на резултатите от постоянния двустранен диалог между съответните парламентарни комисии и компетентните членове на Комисията.

3.        През юни Съветът на председателите на комисии представя на Председателския съвет обобщен доклад, който следва да съдържа резултатите от проверката на изпълнението на работната програма на Комисията, както и приоритетите на Парламента за предстоящата работна програма на Комисията; Парламентът информира Комисията за него.

4.        По време на месечната сесия през юли Парламентът приема въз основа на този обобщен доклад резолюция, в която представя позицията си, включително най-вече искания въз основа на доклади за законодателна инициатива.

5.        Всяка година по време на първата месечна сесия през септември се провеждат разисквания относно състоянието на Съюза, в които председателят на Комисията прави обръщение с равносметка на текущата година и представя бъдещите приоритети за следващите години. За тази цел председателят на Комисията представя същевременно на Парламента в писмена форма основните елементи, които ще служат за насока при подготовката на работната програма на Комисията за следващата година.

6.        От началото на септември компетентните парламентарни комисии и компетентните членове на Комисията могат да се срещат за по-подробна размяна на мнения относно бъдещите приоритети във всяка от областите на политиката. Тези срещи завършват със среща между Съвета на председателите на комисии и колегията на членовете на Комисията и със среща между Председателския съвет и председателя на Комисията, според необходимостта.

▌

7.             През октомври Комисията приема работната си програма за следващата година. Впоследствие председателят на Комисията ▌представя пред Парламента тази работна програма на подходящо равнище.

8.             Парламентът може да проведе разисквания и да приеме резолюция по време на месечната сесия през декември.

9.             Настоящият график се прилага за всеки редовен цикъл на планиране, с изключение на годините, в които има избори за Парламент, съвпадащи с края на мандата на Комисията.

10.           Настоящият график не засяга бъдещи споразумения за междуинституционалното планиране.

• [1]               OВ L 44, 15.2.2005 г., стр. 1.
• [2]               ОВ C 117 Е, 18.5.2006 г., стр. 125.
• [3]  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр.1.
• [4]    Информацията, предоставяна на Парламентаотносно работата на комитетите в рамките на комитологията, и прерогативите на Парламента относно функционирането на процедурите по комитология са ясно дефинирани в други инструменти: (1) Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия (ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23)., (2) междуинституционалното споразумениеот 3 юни 2008 г. между Парламента и Комисията относно процедурите по комитология, и (3) инструментите, необходими за прилагане на член 291 от ДФЕС.
• [5]               OВ L 113, 19.5.1995 г., стр. 1.
• [6]               OВ L 136, 31.5.1999, стр. 20.
• [7]  Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. за установяване на Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	4.10.2010 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	18 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Andrew Henry William Brons, Carlo Casini, Andrew Duff, Zita Gurmai, Gerald Häfner, Ramón Jáuregui Atondo, Constance Le Grip, Morten Messerschmidt, Paulo Rangel, Algirdas Saudargas, György Schöpflin, Rafał Trzaskowski, Luis Yáñez-Barnuevo García
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Enrique Guerrero Salom, Alexandra Thein
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender, Maria Da Graça Carvalho, José Manuel Fernandes, Nuno Teixeira