ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите и за отмяна на Рамково решение 2002/629/ПВР
2.12.2010 - (COM(2010)0095 – C7‑0087/2010 – 2010/0065(COD)) - ***I
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работиКомисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Edit Bauer, Anna Hedh
(Процедура на съвместни заседания на комисии – член 51)
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите и за отмяна на Рамково решение 2002/629/ПВР
(COM(2010)0095 – C7‑0087/2010 – 2010/0065(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2010)0095),
– като взе предвид член 294, параграф 2, член 82, параграф 2 и член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C7-0087/2010),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид предложенията, внесени от националните парламенти, относно проекта на законодателен акт,
– като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[1],
– след консултация с Комитета на регионите,
– като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 25 ноември 2010 г., позицията на Парламента да бъде одобрена, в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 55 и член 37 от своя Правилник,
– като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 51 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0348/2010),
1. приема на първо четене позицията, изложена по-долу;
2. призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.
ПОЗИЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ[2]*
НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ
---------------------------------------------------------
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 82, параграф 2 и член 83, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[3],
след консултация с Комитета на регионите,
след като предадоха проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) Трафикът на хора представлява тежко престъпление, често извършвано в рамките на организираната престъпност, грубо нарушение на основните права и е изрично забранено съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз. Предотвратяването и борбата с трафика на хора е приоритет за ЕС и държавите-членки.
(1a) Настоящата директива е част от глобалните действия срещу трафика на хора, които включват действия с участието на трети държави, както се посочва в „Документ за действие за укрепване на външното измерение на ЕС за борба с трафика на хора; Към глобално действие на ЕС за борба с трафика на хора“. В този контекст следва да се предприемат действия в трети държави, които са държави на произход или на транзитно преминаване на жертвите, с оглед повишаване на осведомеността, намаляване на уязвимостта, подкрепа и помощ за жертвите, борба с първопричините за трафика и подкрепа за държавите за разработването на подходящо законодателство за борба с трафика.
(1б) Настоящата директива отчита, че трафикът е специфично явление в зависимост от пола на лицата, като жените и мъжете често пъти са жертва на трафик по различни причини. По тази причина мерките за помощ и подкрепа също следва да са съобразени с пола, където е целесъобразно. Факторите, произтичащи от търсенето и предлагането, могат да бъдат различни в зависимост от съответните сектори, като трафик на хора в секс индустрията или с цел трудова експлоатация — напр. в строителството, селското стопанство или за принудително подчинение в домашни условия.
(2) Европейският съюз е поел ангажимент за предотвратяването на трафика на хора и борбата с него и за защитата на правата на лицата, които са жертва на трафик. За тази цел бяха приети Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата с трафика на хора[4] и Планът на ЕС за най-добри практики, стандарти и процедури за борба и предотвратяване на трафика на хора[5]. Освен това приетата от Европейския съвет Стокхолмска програма поставя ясен приоритет върху борбата с трафика на хора. Следва да се предвидят други мерки, като подкрепа за разработването на общи показатели за целия Съюз за идентифициране на жертвите на трафик, чрез обмен на най-добри практики между всички заинтересовани участници, особено обществените и частните социални служби.
(2a) Правоприлагащите органи на държавите-членки следва да продължат да си сътрудничат с оглед подобряване на борбата с трафика на хора. Във връзка с това от съществено значение е тясното трансгранично сътрудничество, в т.ч обменът на информация и на най-добри практики, както и непрекъснатият открит диалог между полицейските, съдебните и финансовите органи на държавите-членки. Координацията на разследването и наказателното преследване по дела за трафик на хора следва да бъде улеснена посредством засилено сътрудничество с Европол и Евроюст, създаване на съвместни екипи за разследване, както и чрез прилагане на Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства[6].
(2б) Държавите-членки следва да насърчават организациите на гражданското общество и да работят в тясно сътрудничество с тях, включително с признатите и действащи в тази област неправителствени организации, които работят с жертви на трафик, по-специално в рамките на инициативи за вземане на решения относно политиката, информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, изследователски и образователни програми, обучение, мониторинг и оценка на въздействието на мерките за борба с трафика.
(3) С настоящата директива се въвежда интегриран, ▌цялостен подход, основан на правата на човека, по отношение на борбата с трафика на хора и при транспонирането следва да се вземат предвид Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи[7] и Директива 2009/52/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава[8]. Директивата има за свои главни цели по-сериозно предотвратяване, съдебно преследване и защита на правата на жертвите на трафик. Настоящата директива приема също контекстуални тълкувания на различните форми на трафик и има за цел да гарантира, че борба с всяка от тези форми се води с най-ефикасните средства.
(3a) Децата са по-уязвими и следователно съществува по-голям риск те да станат жертви на трафика на хора. При прилагане на разпоредбите на настоящата директива следва да се обръща първостепенно внимание на висшия интерес на детето в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Обединените нации за правата на детето от 1989 г.
(4) Протоколът на Обединените нации от 2000 г. за предотвратяване, премахване и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора от 2005 г. са ключови стъпки в процеса на засилване на международното сътрудничество срещу трафика на хора. Следва да се отбележи, че Конвенцията на Съвета на Европа съдържа механизъм за оценка — Експертната група за действия срещу трафика на хора (GRETA) и Комитета на страните. С оглед избягване на дублирането на усилия следва да се насърчава координацията между международните организации, компетентни да предприемат действия в борбата с трафика на хора.
(4a) Настоящата директива не засяга принципа на забрана за връщане в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. (Женевската конвенция) и съгласно член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(5) За да се отчетат последните развития във връзка с феномена трафик на хора, настоящата директива обхваща по-широко разбиране за това какво е трафик на хора, в сравнение с Рамково решение 2002/629/ПВР и поради това включва допълнителни форми на експлоатация. В контекста на тази директива принудителната просия следва да се разбира като форма на принудителен труд или служба, както е определено в Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд от 29 юни 1930 г. Ето защо експлоатацията, свързана с просия, в т.ч. използването на зависимо лице за просия, попада в обхвата на определението за трафик на хора само когато са налице всички елементи на принудителен труд или служба. С оглед на съдебната практика, свързана с проблематиката, оценката на това доколко валидно е евентуалното съгласие за извършване на тази дейност следва да се прави за всеки отделен случай. Когато обаче е засегнато дете, евентуалното съгласие никога не следва да се счита за валидно. Понятието „експлоатация за престъпна дейност“ следва да се разбира като експлоатирането на лице да извършва, наред с други дейности, джебчийство, кражби от магазини, трафик на наркотици и други подобни дейности, които подлежат на наказание и предполагат финансово облагодетелстване. Определението включва също трафика на хора с цел отнемане на телесни органи, което ▌представлява тежко посегателство върху човешкото достойнство и физическа цялост, както и други видове поведение като например случаи на незаконно осиновяване или принудителен брак, доколкото при тях са налице съставните елементи на трафик на хора.
(6) Степента на наказанията в настоящата директива отразява все по-голямата загриженост сред държавите-членки във връзка с развитието на трафика на хора като явление. Ето защо настоящата директива използва като база Заключенията на Съвета от 24—25 април 2002 г. относно подхода, който трябва да се възприеме по отношение на сближаването на режима на наказанията, степени 3 и 4. Когато престъплението е извършено при определени обстоятелства, например срещу особено уязвима жертва, наказанието следва да бъде по-тежко. В контекста на настоящата директива понятието „особено уязвими лица“ следва да включва най-малко всички деца ▌. Други фактори, които могат да се вземат предвид при оценката на уязвимостта на жертвата, включват например пол, бременност, здравословно състояние и увреждания. Когато престъплението е особено тежко, например когато животът на жертвата е бил застрашен или престъплението е включвало сериозно насилие, като изтезание, принудителна употреба на наркотични вещества/медикаменти, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие, или по друг начин е причинило особено сериозни вреди на жертвата, това следва да води до особено тежко наказание. Когато съгласно директивата се говори за предаване, това следва да се тълкува в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки[9]. Тежестта на извършеното престъпление следва да се взема предвид при постановяването на присъдата.
(6a) В борбата с трафика на хора следва пълноценно да се използват съществуващите инструменти в областта на изземването и конфискацията на облаги от престъпления, като Конвенцията на ООН срещу трансграничната организирана престъпност и протоколите към нея, Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления от 1990 г., Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 година относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност[10], Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество[11]. Следва да се насърчава използването на отнетите и конфискувани приходи от престъпна дейност, посочени в настоящата директива, за подпомагане и защита на жертвите, включително обезщетениe на жертвите и трансгранични правоприлагащи действия на ЕС за борба с трафика.
(7) Жертвите на трафик на хора следва, в съответствие с основните принципи на правните системи на съответните държави-членки, да бъдат защитени от съдебно преследване или наказание за престъпни дейности, като например използването на фалшиви документи, или за престъпления съгласно законите срещу проституцията или имиграцията, които те са били принудени да извършат като пряка последица от факта, че са били обект на трафик. Целта на тази защита е да се гарантират човешките права на жертвите, да се избегне вторичната виктимизация и да бъдат насърчени те да свидетелстват в наказателни производства срещу извършителите. Тази защита не изключва съдебно преследване или наказание за престъпления, които дадено лице е извършило или в които то е участвало по своя воля.
(8) За да се гарантира успехът на разследването и наказателното преследване на престъпления, свързани с трафика на хора, тяхното образуване по принцип не следва да бъде обусловено от съобщаване или оплакване от страна на жертвата. Когато естеството на деянието налага това, наказателното преследване следва да може да се осъществи в достатъчен период от време, след като жертвата е навършила пълнолетие. Продължителността на този достатъчен период от време за наказателно преследване следва да бъде определена съгласно съответното национално законодателство. Правоприлагащите служители и прокурорите следва да бъдат подходящо обучени също и с оглед на подобряването на прилагането на международното право и съдебното сътрудничество. Лицата, които отговарят за разследването и преследването на такива престъпления също следва да имат достъп до разследващите средства, използвани в случаи на организирана престъпна дейност или други тежки престъпления ▌; тези средства могат да включват прихващане на съобщения, наблюдение под прикритие, включително електронно наблюдение, наблюдение на банкови сметки или други финансови разследвания.
(9) С цел да се гарантира ефективното наказателно преследване на международни престъпни групи, чиято дейност е съсредоточена в държава-членка и които извършват трафик на хора в трети държави, следва да се установи компетентността по отношение на престъпление, свързано трафик на хора, когато извършителят е гражданин на тази държава-членка ▌, а престъплението е извършено извън територията на тази държава-членка. Също така може да се установи компетентността, когато извършителят пребивава постоянно в държавата-членка, жертвата е гражданин на държава-членка или нейното място на постоянно пребиваване е в държава-членка, или престъплението е било извършено в полза на юридическо лице със седалище на територията на държава-членка, и когато престъплението е извършено извън територията на тази държава-членка.
(10) Докато Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи предвижда издаването на разрешение за пребиваване на жертви на трафик, които са граждани на трети държави, а Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки[12] урежда упражняването на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите-членки от гражданите на Съюза и техните семейства, включително защита от експулсиране, настоящата директива установява специфични мерки за защита на всички жертви на трафик на хора. Следователно настоящата директива не разглежда условията на тяхното пребиваване на територията на държавите-членки.
(11) Жертвите на трафик на хора трябва да могат да упражняват ефективно своите права. Ето защо трябва да им бъде предоставяна подходяща подкрепа и помощ преди, по време и за подходящ период от време след наказателното производство. Държавите-членки следва да предвидят средства за подпомагане и защита на жертвите. Подкрепата и помощта, които се предоставят, следва да включват поне минимален набор от мерки, необходими, за да се даде възможност на жертвата да се възстанови и да избяга от своите трафиканти. Практическото осъществяване на такива мерки, въз основа на индивидуална оценка съгласно националните процедури, следва да отчита обстоятелствата, културния контекст и нуждите на засегнатото лице. Веднага щом се установят данни, подкрепени от разумни основания, че дадено лице може да е жертва на трафик, на това лице следва да се предостави подкрепа, независимо от неговата готовност да свидетелства. В случаите когато жертвата не пребивава законно в държавата-членка, следва безусловно да се оказва помощ и подкрепа поне в рамките на срока за размисъл ▌. Ако след приключване на процеса на идентифициране или изтичане на срока за размисъл се установи, че лицето не отговаря на условията за предоставяне на разрешение за пребиваване или не пребивава законно в страната на друго основание, или ако жертвите са напуснали територията на държавата-членка, съответната държава-членка не е задължена да продължи да предоставя на това лице помощ и подкрепа въз основа на настоящата директива. Когато това е необходимо, предоставянето на помощ и подкрепа следва да продължи в рамките на подходящ срок след наказателното производство, например ако се провежда медицинско лечение поради тежки физически или психологически последици от престъплението или сигурността на жертвата е застрашена поради дадени показания в хода на наказателното производство.
(12) Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления[13] установява набор от права на жертвите в наказателното производство, сред които правото на защита и на обезщетение. Освен това жертвите на трафика на хора следва да имат незабавен достъп до правни консултации и — съобразно ролята на жертвите в съответната съдебна система — до юридическо представителство, включително с цел предявяване на иск за обезщетение. Подобна правна помощ би могла да се предостави и от компетентните органи за целите на предявяването на искове за обезщетение от държавата. Целта на правните консултации е жертвите да могат да получат информация и съвети за различните възможности, с които разполагат. Правните консултации следва да се предоставят от лице, получило подходящо юридическо обучение, без непременно да е адвокат. Правните консултации и, съобразно ролята на жертвите в съответната съдебна система, юридическото представителство следва да се предоставят безплатно поне в случаите, когато жертвата не разполага с достатъчно финансови средства, по начин, съвместим с вътрешните процедури на държавите-членки. Тъй като е малко вероятно по-специално децата жертви да разполагат с такива средства, правните консултации и юридическото представителство на практика ще бъдат безплатни за тях. Освен това, въз основа на индивидуална оценка на риска, извършена в съответствие с националните процедури, жертвите следва да бъдат защитени от действия, целящи отмъщение или сплашване, както и от риска да бъдат повторно подложени на трафик на хора.
(13) Жертвите на трафик, които са били подложени на злоупотреби и унизително отношение, които често съпровождат престъплението трафик на хора — като сексуална експлоатация, сексуална злоупотреба, изнасилване, сходни с робството практики или отнемане на телесни органи — следва да бъдат защитени от вторично виктимизиране и по-нататъшно травмиране в хода на наказателното производство. Ненужното повторно изслушване по време на разследването, наказателното преследване и съдебния процес следва да се избягва, например чрез представяне, когато е целесъобразно и на възможно най-ранен етап от производството, на видеозаписи на изслушването. За тази цел жертвите на трафик на хора следва да бъдат третирани по целесъобразен начин, в зависимост от индивидуалните нужди на всяко лице, по време на наказателното разследване и производство. Индивидуалната оценка на нуждите следва да бъде съобразена с обстоятелства като възраст, бременност, здравословно състояние, увреждания и други лични обстоятелства, както и с физическите и психологическите последици от престъпната дейност, на която жертвата е била подложена. Дали и как да се прилага специфично третиране се решава за всеки отделен случай в съответствие с определените в националното законодателство основания и правилата за съдебна преценка, съдебна практика и насоки.
(13а) Мерките за помощ и подкрепа следва да се предоставят, след като жертвите бъдат информирани и дадат своето съгласие. Следователно жертвите следва да бъдат информирани за важните аспекти на тези мерки, като мерките не следва да им бъдат налагани. Отказът на жертвите да се възползват от мерки за помощ и подкрепа не следва да води до задължение за компетентните органи на съответните държави-членки да предоставят на жертвите алтернативни мерки.
(14) В допълнение към мерките, които са на разположение за всички жертви на трафик, държавите-членки следва да осигурят наличието на специални мерки за помощ, подкрепа и защита за децата жертви на трафик. Тези мерки следва да се предоставят с оглед на висшия интерес на детето и в съответствие с Конвенцията на Обединените нации за правата на детето. Когато възрастта на лицето, обект на трафик, е неустановена и има основания да се смята, че то е под 18 години, това лице следва да се приеме за дете и да получи незабавно помощ, подкрепа и защита. Мерките за оказване на помощ и подкрепа на децата жертви следва да бъдат съсредоточени върху физическото и психо-социалното им възстановяване и към намиране на трайно решение за съответното лице. Достъпът до образование би помогнал на децата да се интегрират повторно в обществото. Като се отчита фактът, че децата жертви на трафик са особено уязвими, следва да се предвидят допълнителни защитни мерки за тях по време на разпитите в хода на наказателното разследване и производство.
(14а) Специално внимание следва да се отделя на непридружените деца — жертва на трафик на хора, тъй като те се нуждаят от специални мерки за помощ и подкрепа поради особено уязвимото си положение. От момента, в който непридружено дете — жертва на трафик на хора, е идентифицирано, и до намирането на трайно решение държавите-членки следва да прилагат мерки за приемане с оглед на потребностите на детето и следва да осигуряват прилагането на съответните процесуални гаранции. Следва да се вземат необходимите мерки, за да се гарантира определяне на настойник и/или представител на непълнолетното лице, при необходимост, с цел да се защитава неговият висш интерес. Решение относно бъдещето на всяко непридружено дете — жертва следва да се взема в най-кратък срок с оглед намирането на трайни решения, основани на индивидуална оценка на висшия интерес на детето, на който следва да се обръща първостепенно внимание. Трайно решение би могло да бъде връщането или реинтеграцията в държавата на произход или държавата на връщане, интеграция в приемащото общество, предоставяне на международен статут на защита или на друг статут съгласно националното право на държавите-членки.
Когато съгласно настоящата директива се определя настойник и/или представител на детето, тези функции могат да се изпълняват от едно и също лице или от юридическо лице, институция или орган.
(15) Държавите-членки следва да разработят и/или укрепят съществуващите политики за предотвратяване на трафика на хора, включително посредством мерки за обезсърчаване и намаляване на търсенето, което поощрява всички форми на експлоатация, и мерки за намаляване на риска лица да станат жертва на трафик, чрез научни изследвания, в това число изследвания за нови форми на трафик на хора, информация, популяризиране на проблема и образование. В тези инициативи държавите-членки следва да възприемат подход, който зачита спецификите на пола и правата на детето. Всеки служител, за когото има вероятност да бъде в контакт с жертви или потенциални жертви на трафик на хора, следва да бъде подходящо обучен да идентифицира и работи с такива жертви. Това задължение за обучение следва да се насърчава за членовете на следните различни категории, когато е вероятно да имат контакт с жертвите: полицейски служители, гранични служители, служители на имиграционните служби, прокурори, адвокати, членове на съдебната власт и съдебни служители, инспектори по труда, персонал на социалните и здравните служби и на службите за грижи за деца, както и консулски персонал, но в зависимост от местните обстоятелства може да включва и други групи държавни служители, за които има вероятност да срещнат жертви на трафик в своята работа
(16) Директива 2009/52/ЕО предвижда санкции за работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, които макар да не им е повдигнато обвинение или да не са осъждани за трафик на хора, използват работа или услуги, изискани от лице, за което знаят, че е жертва на трафик. Освен това държавите-членки следва да разгледат възможността за налагането на санкции на потребителите на всяка услуга, изискана от лице, за което те знаят, че е жертва на трафик. Това допълнително криминализиране би могло да включва работодатели на законно пребиваващи граждани на трети държави и граждани на ЕС, както и потребителите на сексуални услуги от лице жертва на трафик, независимо от гражданството им.
(17) Държавите-членки следва да създадат — по начин, който считат за целесъобразен от гледна точка на вътрешната си уредба, и като отчитат необходимостта да се осигури минимална структура с определени задачи — национални системи за наблюдение, като националния орган за докладване или други подобни механизми, с цел оценяване на тенденциите в областта на трафика на хора, събиране на статистически данни, измерване на резултатите от действията за борба с трафика на хора и редовно докладване. Тези национални органи за докладване или други подобни механизми вече са обединени в неофициална мрежа на ЕС, създадена въз основа на заключенията на Съвета от 4 юни 2009 г. Координаторът на ЕС за борба с трафика на хора би участвал в дейността на тази мрежа, която осигурява на Съюза и на неговите държави-членки обективна, надеждна, съпоставима и актуална стратегическа информация в областта на трафика на хора и обменя опит и добри практики в сферата на превенцията и борбата с трафика на хора на равнище ЕС. Европейският парламент следва да има правото да участва в съвместните дейности на националните органи за докладване или други подобни механизми.
(17а) С оглед оценката на резултатите от действията, насочени срещу трафика на хора, ЕС следва да продължи по-нататък работата си по методологии и методи за събиране на данни за осигуряване на съпоставими статистически данни.
(17б) С оглед на Стокхолмската програма и с цел разработване на консолидирана стратегия на ЕС срещу трафика на хора, насочен към по-нататъшно укрепване на ангажимента и усилията на ЕС и държавите-членки за предотвратяване и борба с трафика на хора, държавите-членки следва да улесняват дейността на координатора на ЕС за борба с трафика на хора, която може да включва например подобряване на координацията и съгласуваността, както и избягване на дублирането на усилията между институциите и агенциите на ЕС, както и с държавите-членки и международните участници, принос за разработване на съществуващи или нови политики и стратегии на ЕС, свързани с борбата с трафика на хора или докладване на европейските институции.
(17в) Настоящата директива цели да измени и разшири разпоредбите на Рамково решение 2002/629/ПВР от 19 юли 2002 г. за борбата с трафика на хора[14]. Тъй като измененията, които трябва да се направят, са значителни по брой и по същество, Рамковото решение следва да се замени изцяло с цел постигане на яснота.
(18) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици, които доколкото е възможно илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране в националното законодателство, и да ги направят достъпни за обществеността.
(19) Тъй като целта на настоящата директива, а именно борбата с трафика на хора, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки чрез самостоятелни действия, а поради мащаба и въздействието на действията може да бъде постигната по-добре на равнището на Европейския съюз, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, както е посочено в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в този член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
(20) Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-конкретно в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно човешкото достойнство, забраната на робството, принудителния труд и трафика на хора, забраната на изтезанието и нечовешкото или унизителното отношение или наказание, правата на детето, правото на свобода и сигурност, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, защитата на личните данни, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и принципите на законност и пропорционалност на престъплението и наказанието. По-специално, настоящата директива има за цел да осигури пълното спазване на тези права и принципи и трябва да бъде прилагана в съответствие с това.
(21) В съответствие с член 3 от Протокол (№21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Ирландия е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива. ▌
(22) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от този протокол, Обединеното кралство не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързано от нея, нито от нейното прилагане.
(23)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива, и не е обвързана с нея или с нейното прилагане,
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Предмет
Настоящата директива цели да се установят минимални правила относно квалифицирането на престъпленията и определянето на наказания в сферата на трафика на хора. С нея се въвеждат и общи разпоредби, като се отчита измерението, свързано с равенството между половете, за засилване на предотвратяването на тези престъпления и защитата на техните жертви.
»Член 2
Престъпления относно трафика на хора«
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните умишлени деяния са наказуеми:
набиране, превоз, прехвърляне, подслоняване или приемане на лица, включително размяна или прехвърляне на контрола над дадено лице, чрез използване на заплаха, употреба на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение, заплащане или получаване на плащания или изгода, с оглед получаване на съгласието на лице, което има контрол над друго лице, с цел експлоатация.
2. Уязвимо положение е положение, при което засегнатото лице няма действителна или приемлива алтернатива на това да се поддаде на въпросната злоупотреба.
3. Експлоатацията включва като минимум експлоатация на извършвана от други лица проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, в т.ч. просия, робство или практики, подобни на робството, принудително подчинение, експлоатация за престъпни дейности, както и отнемане на телесни органи.
4. Съгласието на жертвата на трафик на хора за планирана или действителна експлоатация е без значение, когато е използвано някое от средствата, посочени в параграф 1.
5. Когато поведението, посочено в параграф 1, е свързано с дете, то съставлява наказуемото деяние трафик на хора, дори и да не е използвано никое от средствата, посочени в параграф 1.
6. За целите на настоящата директива „дете“ означава всяко лице на възраст под 18 години.
Член 3
Подбудителство, помагачество, съучастие и опит
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбудителството, помагачеството, съучастието и опитът за извършване на престъпление, посочено в член 2, са наказуеми.
»Член 4
Наказания«
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпление, посочено в член 2, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малък от пет години.
2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпление, посочено в член 2, се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малък от десет години, когато е извършено при някое от следните обстоятелства:
а) ▌
престъплението е извършено срещу лице, което е особено уязвимо, което в контекста на настоящото рамково решение включва най-малкото всички деца жертви ▌;
б) престъплението е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 година за борбата с трафика на хора[15];
в) престъплението е застрашило, умишлено или поради престъпна небрежност, живота на жертвата;
г) престъплението е извършено с особено насилие или е причинило особено тежки вреди на жертвата.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че фактът, че престъплението, посочено в член 2, е извършено от обществен служител в изпълнение на служебните му задължения, се смята за отегчаващо вината обстоятелство.
4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъпленията, посочени в член 3, са наказуеми с ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, което може да доведе до предаване на лицето.
»Член 5
Отговорност на юридическите лица«
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за посочените в членове 2 и 3 престъпления, които са извършени в тяхна полза от лице, действащо самостоятелно или в качеството си на член на орган на юридическото лице, и което изпълнява управленски функции в рамките на това юридическо лице, на следните основания:
а) правомощие да представлява юридическото лице или
б) правомощие да взема решения от името на юридическото лице или
в) правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.
2. Държавите-членки също гарантират, че юридическо лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на някое от престъпленията, посочени в членове 2 и 3, в полза на това юридическо лице.
3. Отговорността на юридическите лица по параграфи 1 и 2 не изключва наказателното производство срещу физически лица, които са извършители, подбудители или съучастници в престъпленията, посочени в член 2 и 3.
4. За целите на настоящата директива „юридическо лице“ означава всяко образувание, което има правосубектност съгласно приложимото право, с изключение на държави или публични органи при упражняването на държавната власт, както и на публичните международни организации.
»Член 6
Санкции на юридически лица«
Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 5, параграфи 1 и 2, подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, които включват наказателни или ненаказателни глоби и може да включват други санкции като:
а) лишаване от правото да се ползва от обществени облаги или помощи;
б) временно или постоянно лишаване от правото да упражнява търговска дейност;
в) поставяне под съдебен надзор;
г) съдебна ликвидация;
д) временно или постоянно затваряне на предприятия, използвани за извършване на престъплението.
Член 6a
Отнемане и конфискация
Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните им органи са оправомощени да отнемат и конфискуват средства и приходи от престъпна дейност, посочени в настоящата директива.
»Член 7
Отказ от наказателно преследване и неприлагане на наказания към жертвата«
В съответствие с основните принципи на своите правни системи държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните компетентни органи са оправомощени да освобождават от наказателна отговорност и да не налагат наказания на жертвите на трафик на хора за участието им в престъпна дейност, която са били принудени да извършват като пряко следствие от подлагането им на деяние, посочено в член 2.
»Член 8
Разследване и наказателно преследване«
1. Държавите-членки гарантират, че разследването и съдебното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, не зависят от съобщаването или предявяването на обвинение от страна на жертвата и че наказателното производство може да продължи дори ако жертвата оттегли показанията си.
2. Когато естеството на деянието налага това, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се даде възможност за наказателно преследване на престъпление, посочено в членове 2 и 3, в достатъчно дълъг период от време, след като жертвата навърши пълнолетие.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, структурите и службите, отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, са преминали през съответното обучение.
4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на разположение на лицата, структурите и службите, отговорни за разследването или наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, са предоставени ефективни инструменти за разследване като използваните срещу организирана престъпност или други тежки престъпления.
» Член 9
Компетентност«
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, когато:
а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на тяхна територия; или
б) извършителят е един от техните граждани▌.
2. Държавите-членки уведомяват Комисията, когато решат да установят по-нататъшна юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, извършени извън тяхната територия, например когато:
а) престъплението е извършено срещу гражданин на съответната държава-членка или лице, чието обичайно пребиваване е на територията на тази държава-членка; или
б) престъплението е извършено в полза на юридическо лице, установено на територията на държавата-членка; или
▌
в) »когато извършителят има обичайно местопребиваване на територията на държава-членка.▌
«
3. За наказателното преследване на престъпленията, посочени в членове 2 и 3 и извършени извън територията на въпросната държава-членка, всяка държава-членка предприема, в случаите, посочени в параграф 1, буква б)▌, и може, в случаите, посочени в параграф 2, да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че ▌нейната компетентност не е подчинена на следните условия:
а) дали деянията се определят като престъпление на мястото, където са извършени, или
б) наказателното преследване може да бъде образувано единствено след жалба от страна на жертвата, подадена на мястото, където е извършено престъплението, или след съобщаване от страна на държавата, в която е мястото на извършване на престъплението.
▌
Член 10
Помощ и подкрепа за жертвите на трафик на хора
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят помощ и подкрепа на жертвите преди и по време на наказателното производство, както и в рамките на подходящ срок след това, с цел те да бъдат в състояние да упражняват правата, определени в Рамково решение 2001/220/ПВР и в настоящата директива.
2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на съответното лице се предоставят помощ и подкрепа от момента, в който компетентните органи имат разумни основания да считат, че е възможно то да е било обект на престъпление, посочено в членове 2 и 3.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че помощта и подкрепата за жертвите не зависи от тяхното желание да сътрудничат при наказателното разследване, наказателното преследване и по време на съдебното дело, без да се накърняват разпоредбите на Директива 2004/81/ЕО или сходни национални разпоредби.
4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за установяване на подходящи механизми за ранно идентифициране и оказване на помощ и подкрепа на жертвите в сътрудничество със съответните организации за предоставяне на помощ.
5. Мерките за помощ и подкрепа, посочени в параграфи 1 и 2, се предприемат, след като жертвата бъде информирана и даде своето съгласие, и включват поне стандарт на живот, който може да осигури на жертвата средства за живеене, като осигуряването на подходящо и безопасно място за живеене и материална помощ, както и необходимото медицинско обслужване, в т.ч. психологическа помощ, консултации и информация и устен и писмен превод, когато това е необходимо▌.
6. Информацията по член 5 включва, когато е уместно, информация относно срока за размисъл и възстановяване, предвиден в Директива 2004/81/ЕО, и информация относно възможността за предоставяне на международна закрила съгласно Директива 2004/83/ЕО [16] на Съвета и Директива 2005/85/ЕО [17] на Съвета или в съответствие с международни правни инструменти или други сходни национални разпоредби.
7. Държавите-членки осигуряват грижи за жертвите със специални нужди, възникващи по-конкретно поради бременност, здравословно състояние, увреждания, умствено или психично разстройство или тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.
Член 11
Защита на жертвите на трафик на хора в наказателното разследване и наказателното производство
1. Защитните мерки, посочени в настоящия член, се прилагат в допълнение към правата, установени в Рамково решение 2001/220/ПВР.
2. Държавите-членки гарантират, че жертвите на трафик на хора имат незабавен достъп до▌ правни консултации и, в зависимост от ролята на жертвата в съответната правна система, до юридическо представителство, включително с цел предявяване на иск за обезщетение. Правните консултации и юридическото представителство са безплатни, когато жертвата не разполага с достатъчно финансови средства. ▌
3. ▌
Държавите-членки гарантират, че жертвите на трафик на хора се ползват с подходяща защита въз основа на индивидуална оценка на риска, като, наред с другото, имат достъп до програми за защита на свидетели или други подобни мерки, ако това е уместно и е в съответствие с основанията, предвидени в националното законодателство или процедури.
4. Без да се засягат правата на защита и въз основа на направена от компетентните органи индивидуална оценка на личните обстоятелства на жертвата, държавите-членки гарантират, че жертвите на трафик на хора са обект на специално отношение с цел предотвратяване на евентуално вторично виктимизиране, като в рамките на възможното и в съответствие с основанията, определени в националното законодателство и с правилата за съдебна преценка, съдебна практика и насоки, се избягва следното:
а) повторното изслушване по време на разследването, наказателното преследване или съдебния процес, когато това не е необходимо;
б) визуалният контакт между жертвата и обвиняемото лице (обвиняемите лица), включително при даването на показания, например при изслушване или кръстосан разпит, чрез подходящи средства, в т.ч. чрез използване на подходящи комуникационни технологии;
в) даването на показания на открито заседание на съда; както и
г) задаването на въпроси за личния живот, когато това не е необходимо.
Член 12
Общи разпоредби относно мерките за оказване на помощ, подкрепа и защита на децата жертви на трафик на хора
1. На децата, жертви на трафик на хора, се оказва помощ, подкрепа и защита▌. При прилагането на разпоредбите на настоящата директива първостепенно внимание се обръща на висшия интерес на детето.
2. Държавите-членки гарантират, че когато възрастта на лице, което е обект на трафик на хора, е неустановена и има причини да се предполага, че лицето е дете, това лице се смята за дете, за да му бъде предоставен незабавен достъп до защита, помощ и подкрепа в съответствие с членове 13 и 14.
Член 13
Помощ и подкрепа за децата жертви ▌
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че специфичните действия за оказване на помощ и подкрепа на децата — жертви на трафик на хора, при тяхното физическо и психо-социално възстановяване в краткосрочен и дългосрочен план, се предприемат след индивидуална оценка на специалните обстоятелства на всяко дете жертва, като се отчитат надлежно възгледите, нуждите и опасенията на детето, така че да се намери трайно решение за него. В съответствие с националното си право държавите-членки предоставят в разумен срок достъп до образование на децата жертви и на децата на жертви, които получават помощ и подкрепа в съответствие с член 10 от настоящата директива.
1а. Държавите-членки определят настойник или представител на детето – жертва на трафик на хора, от момента, в който то е идентифицирано от органите, когато според националното право носителите на родителска отговорност са лишени от възможността да защитават висшия интерес на детето и/или да го представляват поради конфликт на интереси между тях и детето жертва.
2. Държавите-членки предприемат, при необходимост и възможност, мерки за оказване на помощ и подкрепа на семейството на детето жертва на трафик на хора, когато семейството се намира на територията на държавата-членка. По-конкретно, при необходимост и възможност, държавите-членки прилагат член 4 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета спрямо семейството.
3. Настоящият член се прилага, без да се засяга член 10.
Член 11
Закрила на децата — жертви на трафик на хора, в наказателното разследване и наказателното производство
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при наказателното разследване и наказателното производство, и в зависимост от ролята на жертвата в съответната правна система, компетентните органи определят ▌представител на детето — жертва на трафик на хора, когато според националното право носителите на родителска отговорност са лишени от възможността да представляват детето поради конфликт на интереси между тях и детето жертва▌.
1а. В зависимост от ролята на жертвата в съответната правна система, държавите-членки гарантират, че децата — жертви на трафик на хора, имат незабавен ▌достъп до безплатни правни консултации и до безплатно юридическо представителство, включително с цел предявяване на иск за обезщетение, освен ако разполагат с достатъчно финансови средства.
2. Без да се засягат правата на защита, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при наказателното производство във връзка с престъпленията, посочени в членове 2 и 3:
а) изслушването на децата жертви се състои без неоснователно забавяне след съобщаване на фактите на компетентните органи;
б) при необходимост изслушването на децата жертви се провежда в помещения, предназначени или приспособени за тази цел;
в) когато е необходимо, изслушването на децата жертви се извършва от или посредством професионалисти, специално обучени за тази цел;
г) при възможност и необходимост всички изслушвания на детето жертва се извършват от едни и същи лица;
д) броят на изслушванията е ограничен до възможния минимум и изслушвания се провеждат само доколкото това е необходимо за целите на наказателното производство;
е) детето жертва може да бъде придружено от своя представител или, когато това е уместно, от възрастен по свой избор, освен ако е взето обосновано решение за обратното по отношение на това лице.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при наказателно разследване на престъпление, посочено в членове 2 и 3, всички изслушвания на детето жертва, или когато това е уместно — на детето свидетел, могат да бъдат записвани на видео и такива видеозаписи на изслушванията могат да бъдат използвани като доказателство в наказателното съдопроизводство съгласно разпоредбите на националното им законодателство.
4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при наказателно съдопроизводство, свързано с престъпленията, посочени в членове 2 и 3 може да бъде наредено:
а) изслушването да се проведе без присъствието на публика; както и
б) детето жертва да може да бъде изслушано в съдебната зала, без то да присъства, по-конкретно чрез използване на подходящи комуникационни технологии.
▌
5. Настоящият член се прилага, без да се засягат разпоредбите на член 11.
Член 14а
Помощ, подкрепа и закрила на непридружени деца — жертви на трафик на хора
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че посочените в член 13, параграф 1 специфични действия за оказване на помощ и подкрепа на децата — жертви на трафик на хора са надлежно съобразени с личните и специалните обстоятелства на непридруженото дете жертва.
2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за намиране на трайно решение въз основа на индивидуална оценка на висшия интерес на детето.
3. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при необходимост на непридруженото дете — жертва на трафик на хора се определя настойник.
4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в зависимост от ролята на жертвата в съответната правна система, в хода на наказателното разследване и на наказателното производство компетентните органи определят представител на детето, когато то не е придружено или е разделено от своето семейство.
5. Настоящият член се прилага, без да се засягат разпоредбите на членове 13 и 14.
Член 14б
Обезщетение на жертвите
Държавите-членки правят необходимото жертвите на трафик на хора да имат достъп до съществуващите механизми за обезщетение на жертвите на тежки умишлени престъпления.
Член 15
Превенция
1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, например чрез образование и обучение, с цел възпиране и намаляване на търсенето, което поощрява различните форми на експлоатация, свързани с трафика на хора.
2. Държавите-членки предприемат подходящи действия, включително чрез интернет, като информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, изследователски и образователни програми, когато е уместно — в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество и други заинтересовани страни, с цел да се повиши осведомеността и да се намали рискът за хората, и особено децата, да станат жертви на трафик на хора.
3. Държавите-членки насърчават редовното обучение на служителите, за които има вероятност да влязат в контакт с жертви и потенциални жертви на трафик на хора, в т.ч. полицейските служители от първа линия▌, което да улесни дейността им по идентифициране и работа с жертвите и потенциалните жертви на трафик на хора.
4. За да се повиши ефективността на превенцията и борбата с трафика на хора чрез обезсърчаване на търсенето, държавите-членки разглеждат възможността за предприемане на мерки за криминализиране на използването на услуги, които са предмет на експлоатация съгласно посоченото в член 2, със знанието, че лицето е жертва на престъпление, посочено в член 2.
Член 16
Национални органи за докладване или подобни механизми
Държавите-членки вземат необходимите мерки за създаването на национални органи за докладване или други подобни механизми. Задачите на тези механизми включват извършване на оценка на тенденциите в областта на трафика на хора, измерване на резултатите от действията за борба с трафика на хора, включително събиране на статистически данни в тясно сътрудничество със съответните организации на гражданското общество, и докладване.
Член 16аКоординиране на стратегията на Съюза относно трафика на хора
За да се допринесе за установяването на координирана и консолидирана стратегия на Европейския съюз по отношение на трафика на хора, държавите-членки подпомагат задачите на координатора на ЕС за борба с трафика на хора. По-конкретно държавите-членки предоставят на координатора за борба с трафика на хора информацията, посочена в член 16, въз основа на която координаторът за борба с трафика на хора дава своя принос за докладването на всеки две години от страна на Комисията относно постигнатия напредък в борбата с трафика на хора.
Член 17
Замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР
За държавите-членки, които участват в приемането на настоящата директива, се заменя Рамково решение 2002/629/ПВР относно борбата с трафика на хора, без това да засяга задълженията на държавите-членки, свързани със срока за транспониране в националното право.
За държавите членки, които участват в приемането на настоящата директива, позоваванията на рамковото решение се считат за позовавания на настоящата директива.
Член 18
Изпълнение
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 2 години след приемането. ▌
2. Държавите-членки предават на Комисията текста на разпоредбите, с които въвеждат в националното си законодателство задълженията, възложени им с настоящата директива.
3. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се придружава от подобно позоваване при официалното им публикуване. ▌Условията и редът за извършване на подобно позоваване се определят от държавите-членки.
▌
Член 19
Докладване
1. ▌До две години след срока, установен в член 18, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета ▌доклад за оценка на степента, в която държавите-членки са взели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива, което включва описание на мерките, приложени в съответствие с член 15, параграф 4, придружен при необходимост от законодателни предложения.
2. В срок от три години от крайния срок, посочен в член 18, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на въздействието на приложимото национално право, криминализиращо потребителите на експлоатиращи трафика на хора услуги, върху превенцията на трафика на хора, придружен при необходимост от подходящи предложения.
Член 20
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в ▌деня на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 21
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договорите.
Съставено в …. на […] година
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател
___________
- [1] Становище от 21.10. 2010 г.
- [2] * Технически поправки и промени от страна на службите: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
- [3] Становище от 21 октомври 2010 г.
- [4] ОВ L 203, 1.8.2002 г., стр. 1.
- [5] ОВ С 311, 9.12.2005 г., стр.1
- [6] ОВ L 328, 15.12.2009, стр. 42.
- [7] OВ L 261, 6.8.2004 г., стp. 19.
- [8] ОВ L 168, 30.06.09, стр. 24.
- [9] ОВ L 190, 18.7.2002, стр. 1.
- [10] OВ L 182, 5.7.2001 г., стр. 1.
- [11] ОВ L 68, 15.3.2005, стр. 49.
- [12] ОВ L 158, 30.4.2004, стр. 77.
- [13] ОВ L 82, 22.3.2001, стр. 1.
- [14] OВ L 203, 1.8.2002 г., стр. 1.
- [15] ОВ L 300, 11.11.2008 г., стр. 42.
- [16] ДИРЕКТИВА 2004/83/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила
- [17] Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Трафикът на хора е съвременна форма на робство, тежко престъпление и сериозно нарушение на основните права на човека и довежда хората до състояние на зависимост чрез заплахи, насилие и унижение.
Трафикът на хора е също така изключително доходна работа за организираната престъпност, с големи възможности за печалба и ограничено поемане на риск, и може да приема различни форми, например във връзка със сексуална експлоатация, принудителен труд, незаконна търговия с човешки органи, просия, включително използването на зависимо лице за просия, незаконно осиновяване и домакинска работа.
Значението на това явление е впечатляващо, но със сигурност не точно известно.
Договорът от Лисабон засили действията на ЕС в областта на съдебното и полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително в борбата с трафика на хора, и Европейският парламент като съзаконодател има основна роля.
Договорът от Лисабон съдържа множество препратки към борбата срещу трафика на хора: член 82 и член 83 определят правното основание за установяването на минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите в областта на трафика на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца. Въпреки това член 79 също трябва да се вземе предвид, тъй като определя правното основание в рамките на общата имиграционна политика, включително въпроса за трафика на хора.
Правната рамка на ЕС относно трафика на хора в момента се основава главно на:
- Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 година относно борбата с трафика на хора, което цели минимална хармонизация на националното законодателство;
- Директива 2004/81/EО на Съвета от 29 април 2004 г. относно издаване на разрешително за пребиваване на граждани на трети страни, жертви на трафик на хора или обект на действие за улесняване на незаконна имиграция, които сътрудничат с компетентните органи,
Опитът показа, че тази правна рамка не е достатъчно ефективна и че ЕС трябва да направи повече. С оглед на това през 2009 г. Европейската комисия представи предложение за ново рамково решение. Поради влизането в сила на Договора от Лисабон, което прекъсна всички текущи законодателни процедури, преговорите в Съвета не успяха да доведат до формалното приемане на рамковото решение и Европейската комисия внесе ново предложение за директива относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите и за отмяна на Рамково решение 2002/629/ПВР (COM(2010)95 окончателен).
Европейският парламент, в качеството си на съзаконодател, е силно ангажиран със сътрудничеството с Комисията и Съвета за насърчаване на ефективна политика на ЕС срещу трафика на хора.
В резолюцията, приета на 10 февруари 2010 г. (P7_TA(2010)0018), Европейският парламент, наред с другото, изрази становището, че:
a) следва да се развият мерки срещу трафика на хора въз основата на комплексен подход, който поставя на централно място правата на човека и е насочен към борба срещу трафика, предотвратяване на трафика и защита на жертвите;
b) следва да се да възприеме ориентиран към жертвите подход, който да включва идентифициране, предприемане на целенасочени мерки и защита за всички потенциални категории жертви, като се отдели специално внимание на децата и другите рискови групи;
c) следва да се създаде координатор на ЕС за борба срещу трафика на хора, който да координира действията и политиките на ЕС в тази област, включително дейностите на мрежата от национални органи за докладване, и който да докладва както пред ЕП, така и пред постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI);
d) политиките в областта на трафика на хора следва да включат аспекти, свързани със социалните въпроси и социалното приобщаване, включително подходящи програми и ефективни начини за гарантиране на социалната реинтеграция на жертвите, в т.ч. мерки по отношение на пазара на труда и системата за социалното осигуряване;
e) следва да се отделя необходимото внимание на измерението, което придобива трафикът на хора в международните отношения, както и на измеренията на политиките за имиграция, предоставяне на убежище и за реинтеграция;
f) следва да се провеждат информационни кампании и кампании за осведомяване посредством образователната и училищната система в държавите на произход, транзит и дестинация на трафика.
Европейският парламент застъпва становището, че санкциите за трафикантите трябва да бъдат увеличени до равнището на предложението от 2009 г. и следва също така да се прилага конфискация на имущество.
В допълнение на това Европейският парламент е убеден, че подпомагането на жертвите, по-специално на децата жертви, следва да бъде допълнително развито. В случая на деца жертви върховният интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение.
Освен това ЕС и държавите-членки следва да направят повече, за да обезсърчат търсенето, включително чрез информационни кампании, образование, обучение и т.н., и всичко това при пълно включване на перспективата за пола. Държавите-членки установяват също така като престъпление съзнателното използване на услуги на жертви на трафик. КрКрими Криминализирането е в съвместимост с други политики на ЕС, при които законодателството вече санкционира работодатели, които използват труд на лица, обект на трафик, и ще има силно превантивно въздействие.
За да се получи по-добра и точна картина на явлението, е необходимо да се съберат хармонизирани данни, които да включват най-малко данни за броя на хората, обект на трафик, в т.ч. данни относно пола, възрастта, националността на жертвите, както и формата на трафик; вид на услугите, които жертвите са извършвали, брой на задържаните трафиканти, обвинените и осъдените и механизмите за насочване към националните органи в областта на предоставянето на убежище.
В заключение, координаторът за борба с трафика на хора следва да бъде установен чрез ясна законодателна рамка.
СТАНОВИЩЕТО НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
22.9.2010
Г-н Juan Fernando López Aguilar
Председател
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
БРЮКСЕЛ
и
г-жа Eva-Britt Svensson
Председател
Комисия по правата на жените и равенството между половете
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище по правното основание на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите и за отмяна на Рамково решение 2002/629/ПВР (COM(2010)0095 – C7‑0087/2010 – 2010/0065(COD))
Уважаеми г-н López Aguilar и г-жо Svensson,
С писмо от 7 септември 2010 г. комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, съгласно член 37 от Правилника за дейността на ЕП, се обърнаха към комисията по правни въпроси с молба за разглеждане на правното основание на предложението за директива относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите и за отмяна на Рамково решение 2002/629/ПВР.
Предложеното от Комисията правно основание е член 82, параграф 2 от ДФЕС, заедно с член 83, параграф 1 от ДФЕС.
Комисията разгледа горепосочения въпрос на свое заседание на 20 септември 2010 г.
I. Контекст
На равнище ЕС настоящата правна рамка относно трафика на хора се състои от Рамково решение 2002/269/ПВР[1] на Съвета, Директива 2004/81/ЕО[2] на Съвета, а на международно равнище – от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, по-конкретно протокола към нея за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено жени и деца, и Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора.
През 2009 г. Комисията представи предложение за ново рамково решение, което беше оттеглено след влизането в сила на Договора от Лисабон. Както знаем, Договорът от Лисабон премахна предишната система на стълбове и понастоящем практически цялото законодателство, което произтича от сегашното пространство на свобода, сигурност и правосъдие, включително членове 82 и 83 от ДФЕС относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, в глава 4 на дял V, трябва да се приема по обикновената законодателна процедура.
На 29 март 2010 г. Комисията внесе предложение за директива (COM(2010)0095), предвидено да отмени Рамково решение 2002/629/ПВР.
По време на съвместно заседание, проведено на 2 септември 2010 г., комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, като си сътрудничиха по процедурата съгласно член 51 от Правилника за дейността на ЕП, предложиха в преамбюла на предложената директива като допълнително правно основание да се добави член 79, параграф 2.
Член 79 от ДФЕС, в рамките на глава 2 на дял V, съдържа разпоредби относно имиграционната политика, които вече бяха пренесени към „стълба на Общността“ преди влизането в сила на Договора от Лисабон.
Според доклада, основанието за добавяне на позоваване на член 79 от ДФЕС е необходимостта от съвместимост с договорите; идеята, че цялостният подход на предложената директива трябва да доведе и до съгласуваност с други свързани правни инструменти; че директивата като цяло не може да засяга правилата относно политиката в областта на убежището и необходимостта от укрепване на последователен подход с политиките в областта на убежището. Също така се посочва все по-голямото разпространение на явлението трафик и трудова експлоатация и целта жертвите да се защитават по всички възможни начини.
II. Съответни членове от Договора за функционирането на ЕС
Комисията предлага за правно основание да се използват членове 82 и 83. Тези членове гласят следното:
Член 82[3]
1. Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения и включва сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки в областите, посочени в параграф 2 и в член 83.
Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки за:
а) ...;
б) ...;
в) ...;
г) ....
2. Доколкото това е необходимо за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение, Европейският парламент и Съветът, като приемат директиви в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални правила. Тези минимални правила отчитат различията между правните традиции и системи на държавите-членки.
Те обхващат:
а) ...;
б) правата на лицата в наказателното производство;
в) правата на жертвите на престъпления;
г) ....
3. Когато член на Съвета счита, че проект за директива, посочена в параграф 2, би засегнал основни аспекти на наказателноправната система на неговата държава, той може да поиска отнасянето на този въпрос до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета, с което се прекратява спирането на обикновената законодателна процедура.
...
Член 83
(предишен член 31 от ДЕС)
1. Европейският парламент и Съветът, чрез директиви, в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да установят минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие.
Тези области на престъпност са следните: тероризъм, трафик на хора и сексуална експлоатация на жени и деца, незаконен трафик на наркотици, незаконен трафик на оръжия, изпиране на пари, корупция, фалшифициране на платежни средства, компютърна престъпност и организирана престъпност.
...
2. ...
3. Когато член на Съвета счита, че проект за директива, посочена в параграф 1 или 2, би засегнал основни аспекти на наказателноправната система на неговата държава, той може да поиска този въпрос да бъде отнесен до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се спира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от спирането, отнася проекта обратно до Съвета, с което се прекратява спирането на обикновената законодателна процедура.
В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за директива, те информират за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. В такъв случай разрешението да се пристъпи към засилено сътрудничество, посочено в член 20, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 329, параграф 1 от настоящия договор, се счита за предоставено и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.
Компетентните комисии предлагат добавяне на следната разпоредба като допълнително правно основание:
Член 79
1. Съюзът развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира, на всички етапи, ефективно управление на миграционните потоци, справедливо третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите-членки, както и предотвратяване на незаконната имиграция и трафика на хора и засилена борба с тези явления.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки в следните области:
а) условията за влизане и пребиваване, както и правилата за издаване от държавите-членки на визи и разрешения за дългосрочно пребиваване, включително с цел събиране на семейства;
б) определянето на правата на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в дадена държава-членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави-членки;
в) нелегалната имиграция и незаконното пребиваване, включително експулсирането и репатрирането на незаконно пребиваващите лица;
г) борбата срещу трафика на хора, по-специално на жени и деца.
3. ....
4. ...
5. ...
III. Съдебна практика, свързана с правното основание[4]
Ако дадена мярка има двойна цел или е съставена от две части и ако една от целите или съставните части може да бъде определена за главна или преобладаваща, правното основание трябва да се определи въз основа на член от Договора, който отговаря на главната цел или на главната съставна част на акта. Например в случай че хармонизирането на националното законодателство е само случайна последица от мярка, която преследва главно друга цел, мярката трябва да се приеме единствено въз основа на конкретния член от Договора, който отговаря на нейната главна цел или главна съставна част[5]. Този критерий често се нарича критерий на „центъра на тежестта“.
С други думи, общ член на Договора представлява достатъчно правно основание, в случаите, когато дадена мярка цели да хармонизира национални мерки, дори и тази мярка да преследва също така, в подчинен способ, цел, преследвана от специфични членове на Договора[6]. Съгласно установената съдебна практика, изборът на правното основание за дадена общностна мярка трябва да се базира върху обективни фактори, които подлежат на съдебен контрол, между които са включени по-специално целта и съдържанието на мярката[7].
По принцип дадена мярка трябва да се основава само на едно правно основание. Ако при проверката на целта и съдържанието на дадена общностна мярка се установи, че тя има двойна цел или че е съставена от две части, които попадат в обхвата на различни правни основания и ако едната от тях може да бъде определена като основна или доминираща цел или съставна част, докато другата е само второстепенна, мярката трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правното основание, което се изисква от основната или доминираща цел или съставна част[8].
Единствено в случай че по изключение се установи, че с мярката се преследват едновременно няколко цели или има няколко съставни части, които са неразделни, без една от тях да е второстепенна и косвена по отношение на другата, тази мярка трябва да се основава на съответстващите различни правни основания, дотолкова, доколкото процедурите им са съвместими[9].
Използването на две правни основания не е възможно, когато процедурите, предвидени за едното и за другото основание, са несъвместими[10].
IV. Избор на правно основание от Комисията
Комисията обосновава прибягването до двойно правно основание по следния начин:
В борбата с трафика на хора за подобряване на сътрудничеството по наказателни въпроси е необходимо сближаване на националните законодателства и нормативни уредби на държавите-членки. За тази цел Договорът изрично предвижда приемането единствено на директиви.
...
С предложението материалното наказателно право на държавите-членки и техните процесуални правила ще бъдат по-тясно сближени, отколкото с настоящото рамково решение. Това ще има положително въздействие върху правоприлагането в областта на международното право и върху международното съдебно сътрудничество, както и върху защитата и подпомагането, предоставени на жертвите. ...
V. Анализ на целта и съдържанието на предложението за директива
За да се определи целта и съдържанието на предложението за директива, е необходимо да се разгледат неговите разпоредби.
В член 1 се предвижда, че с директивата се цели да се установят минимални правила относно квалифицирането на престъпленията и определянето на санкции в сферата на трафика на хора. С нея се цели също така да се въведат общи разпоредби за засилване на предотвратяването на тези престъпления и защитата на техните жертви.
В член 2 се предвижда, че държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че определени умишлени деяния са наказуеми като престъпления, свързани с трафик на хора.
В член 3 се разглеждат подбудителството, помагачеството, съучастието и опитите за извършване на престъпление.
В член 4 се съдържат разпоредби относно наказанията.
В членове 5 и 6 се разглеждат отговорността на юридическите лица и съответните санкции за тях.
В член 7 се третират отказът от наказателно преследване и неприлагането на наказания към жертвата.
Член 8 съдържа разпоредби относно разследването и съдебното преследване.
В член 9 се разглежда компетентността.
В член 10 се разглеждат помощта и подкрепата за жертвите на трафик на хора.
Член 11 съдържа разпоредби относно защитата на жертвите на трафик на хора в наказателното разследване и наказателното производство.
В член 12 се съдържат общи разпоредби относно мерките за оказване на помощ, подкрепата и защитата на децата жертви на трафик на хора.
В член 13 се разглеждат помощта и подкрепата за децата жертви на трафик на хора, а в член 14 — защитата на децата жертви на трафик на хора в наказателното разследване и наказателното производство.
В член 15 се съдържат разпоредби относно предотвратяването, а именно приемането от държавите-членки на необходимите мерки за обезсърчаване на търсенето, което поощрява различните форми на експлоатация, свързани с трафика на хора, и предприемането на подходящи действия, като информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, изследователски и образователни програми, както и редовното обучение на служителите, за които има вероятност да влязат в контакт с жертви и потенциални жертви, което да ги направи способни да идентифицират жертвите и потенциалните жертви на трафик на хора и да работят с тях. В него също се предвижда, че държавите-членки следва да разгледат възможността за предприемане на мерки за криминализиране на използването на услуги, които са предмет на експлоатация, със знанието, че лицето е жертва на престъпление, посочено в член 2 от Директивата.
В член 16 се предвижда създаването на национални органи за докладване или други подобни механизми с цел извършване на оценка на тенденциите в областта на трафика на хора, измерване на резултатите от действията за борба с трафика на хора и докладване на съответните национални органи.
Чрез член 17 се отменя Рамково решение 2002/629/ПВР. В член 18 се разглежда транспонирането, в член 19 — докладването, а в член 20 — влизането в сила на директивата.
VI. Оценка
От изложения по-горе анализ на съдържанието на предложението за директива изглежда, че в него се разглеждат почти без изключения въпроси, попадащи в обхвата на членове 82 и 83 от Договора за функционирането на ЕС, по-специално квалифицирането на престъпленията и определянето на санкции в сферата на особено тежки престъпления с трансгранично измерение, а именно трафика на хора, вследствие на естеството или последиците на тези деяния или поради особената необходимост за общо противодействие. Това заключение не се променя в резултат на измененията, които се разглеждат от двете компетентни комисии.
Ето защо, като се вземат предвид ограниченията на Съда, предложението за директива следва да се основава на разпоредбите на Договора, които касаят наказателното право, като няма причина да се упоменава разпоредбата относно имиграционната политика.
V. Заключение и препоръка
Предвид посоченото по-горе се застъпва становището, че няма основания да се добавя член 79, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС като правно основание.
На свое заседание от 20 септември 2010 г. комисията по правни въпроси реши, с един въздържал се[11], да Ви препоръча, че предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите и за отмяна на Рамково решение 2002/629/ПВР следва да се основава на правното основание, съдържащо се в член 82, параграф 2, и член 83, параграф 1, от Договора за функционирането на Европейския съюз.
С уважение,
Klaus-Heiner Lehne
- [1] Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. за борбата с трафика на хора (ОВ L 203, 1.08.2002 г., стр. 1).
- [2] Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи (OВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 19).
- [3] С наблягане.
- [4] Текстът по-долу се основава на Constitutional Law of the European Union, Lenaerts and Van Nuffel, Sweet & Maxwell, Лондон. Подчертаването е добавено.
- [5] Дело 68/86 Обединено кралство/Съвет [1988 г.], Сборник, стр. 855, точки 14-16; Дело C-70/88, Европейски парламент/Съвет [1991 г.], Сборник, стр. I-4529, точки 16-18; Съд, дело C-155/91, Комисия/Съвет, [1993 г.], Сборник, стр. I-939, точки 18-20; Дело C-187/93, Европейски парламент/Съвет [1994 г.], Сборник, стр. I-2857, точки 23-26; Дело C-426/93 Германия/Съвет [1995 г.], Сборник, стр. I-3723, точка 33; Дело C-271/94, Европейски парламент/Съвет [1996 г.], Сборник, стр. I-1689, точки 28-32; Дело C-84/94, Обединено кралство/Съвет [1996 г.], Сборник, стр. I-5755, точки 11-12 и 22; Обединени дела C-164-165/97, Европейски парламент/Съвет [1999 г.], Сборник, стр. I-1339, точка 16; Дело C-36/98, Испания/Съвет [200 г.], Сборник, стр. I-779, точка 59; Дело C-281/01, Комисия/Съвет [2002 г.], Сборник, стр. I-12649, точки 33-49; Дело C-338/01 Комисия/Италия [2004 г.], Сборник, стр. I-4829, точка 55.
- [6] Дело C-377/98 Нидерландия с/у Европейския съвет и Съвета [2001] E.C.R. I-7079, параграфи 27-28; Дело C-491/01, British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco [2002] E.C.R I-11453, параграфи 93-94.
- [7] Дело C-440/05 , Комисията с/у Съвета [2007] E.C.R. I-9097.
- [8] Дело C-91/05 , Комисия/Съвет [2008 г.], Сборник, стр. I-3651.
- [9] Дело C-338/01 Комисия/Съвет [2004 г.], Сборник, стр. I-4829.
- [10] Дело C-178/03 Комисия/Парламент и Съвет [2006 г.], Сборник, стр. R I-107.
- [11] Следните лица присъстваха по време на окончателното гласуване: Klaus-Heiner Lehne (председател), Luigi Berlinguer (заместник-председател), Raffaele Baldassarre (заместник-председател), Evelyn Regner (заместник-председател), Sebastian Valentin Bodu (заместник-председател), Eva Lichtenberger (докладчик), Françoise Castex, Marielle Gallo, Kurt Lechner, Francesco Enrico Speroni, Димитър Стоянов, József Szájer, Alexandra Thein, Cecilia Wikström и Tadeusz Zwiefka.
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Трафик на хора |
|||||||
|
Позовавания |
COM(2010)0095 – C7-0087/2010 – 2010/0065(COD) |
|||||||
|
Дата на представяне на ЕП |
29.3.2010 |
|||||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
LIBE 21.4.2010 |
|||||||
|
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание |
FEMM 21.4.2010 |
|
|
|
||||
|
Докладчик(ци) Дата на назначаване |
Anna Hedh 27.4.2010 |
Edit Bauer 27.4.2010 |
|
|||||
|
Оспорване на правното основание Дата на становището BUDG |
JURI 20.9.2010 |
|
|
|
||||
|
Разглеждане в комисия |
27.4.2010 |
13.7.2010 |
25.11.2010 |
29.11.2010 |
||||
|
Дата на приемане |
29.11.2010 |
|
|
|
||||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
51 0 0 |
||||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jan Philipp Albrecht, Regina Bastos, Emine Bozkurt, Simon Busuttil, Andrea Češková, Carlos Coelho, Marije Cornelissen, Silvia Costa, Tadeusz Cymański, Cornelia Ernst, Edite Estrela, Iratxe García Pérez, Ágnes Hankiss, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Philippe Juvin, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Juan Fernando López Aguilar, Astrid Lulling, Claude Moraes, Elisabeth Morin-Chartier, Georgios Papanikolaou, Carmen Romero López, Raül Romeva i Rueda, Judith Sargentini, Nicole Sinclaire, Birgit Sippel, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Eva-Britt Svensson, Britta Thomsen, Wim van de Camp, Axel Voss, Renate Weber, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská |
|||||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Izaskun Bilbao Barandica, Ioan Enciu, Ana Gomes, Franziska Keller, Kartika Tamara Liotard, Rovana Plumb, Kyriacos Triantaphyllides, Cecilia Wikström, Glenis Willmott |
|||||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Arlene McCarthy, Judith A. Merkies, Peter Skinner, Jutta Steinruck |
|||||||
|
Дата на внасяне |
2.12.2010 |
|||||||