ПРЕПОРЪКА относно проекторешение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, за сключването на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна

2.3.2011 - (15380/2010 – C7‑0386/2010 – 2009/0018(NLE)) - ***

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Silvia-Adriana Ţicău

Процедура : 2009/0018(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0045/2011
Внесени текстове :
A7-0045/2011
Приети текстове :

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекторешение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, за сключването на Споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна

(15380/2010 – C7‑0386/2010 – 2009/0018(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекторешението на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета (15380/2010),

–   като взе предвид проекта на споразумение за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави-членки и Канада (08303/10/2009),

–   като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), точка v) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0386/2010),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A7-0045/2011),

1.  Одобрява сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Канада.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение                                                                                                           

Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 12 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изискваше за сключване на международно споразумение. Понастоящем въздухоплавателните споразумения попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура[1]. Преди във връзка с подобни споразумения с Парламента се провеждаха единствено консултации.

Независимо от това, че между ЕС и Канада съществуват трайно установени икономически и политически връзки, преди настоящото споразумение въздухоплаването беше предмет на двустранни споразумения с 19 от държавите-членки на ЕС. Много от тези споразумения бяха ограничаващи и не предлагаха пълен достъп до съответните пазари. През ноември 2002 г. Съдът на Европейските общности постанови, че някои от разпоредбите в тези двустранни споразумения са несъвместими с правото на Общността. Съответно през октомври 2007 г. Съветът даде мандат на Комисията, за да договори всеобхватно споразумение за въздухоплаването, което да замени съществуващите двустранни споразумения. През тази година девет милиона души са пътували между ЕС и Канада.

Мандатът за водене на преговори постави за цел създаването на открито авиационно пространство (ОАП) между ЕС и Канада. Това би довело до създаването на единен пазар за въздушен транспорт, на който инвестиционните дейности ще се осъществяват свободно и на който европейските и канадските авиокомпании ще могат да предоставят въздухоплавателни услуги без никакви ограничения, включително на вътрешните пазари на двете страни. Пълното осъществяване на този мандат ще изисква значителни законодателни промени в Канада, по-специално за премахване на съществуващите правни ограничения относно чуждата собственост и контрол в канадски авиокомпании и относно каботажа. Поради тази причина мандатът изрично признава възможността за поетапно прилагане на едно споразумение. В хода на преговорите ЕС прие, че пълните инвестиционни възможности не могат да бъдат постигнати от самото начало, а ще бъдат въвеждани постепенно през различните фази по време на преходния период.

Началото на споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада беше сложено на 30 ноември 2008 г., като беше одобрено на срещата на високо равнище между ЕС и Канада на 6 май 2009 г. и подписано на 17 и 18 декември 2009 г. ЕС и Канада договориха също споразумение относно въздушната безопасност. Това е предмет на отделна препоръка (A7-0298/2010).

Съдържание на споразумението

Споразумението предвижда поетапно въвеждане на права за въздушни превози и възможности за инвестиции, както и мащабно сътрудничество в редица области,

включително безопасност, сигурност, социални въпроси, интереси на потребителите, околна среда, управление на въздушното движение, държавни помощи и конкуренция. Всички авиокомпании от ЕС ще бъдат в състояние да изпълняват директни полети до Канада от всяко едно място в Европа. Споразумението премахва всички видове ограничения относно маршрутите, цените или броя полети на седмица между Канада и ЕС. Авиокомпаниите ще имат свободата да сключват търговски споразумения като споразумения за съвместно опериране на полети, които са от значение за авиокомпаниите, обслужващи голям брой дестинации, и да определят своите тарифи в зависимост от закона за конкуренцията.

Споразумението съдържа разпоредби за поетапното отваряне на пазара, свързано с предоставянето на по-големи свободи за извършване на инвестиции от двете страни:

Първи етап се прилага в случаи, при които чуждата собственост на авиокомпании се ограничава до 25%, какъвто беше случаят към момента на приключване на преговорите относно споразумението. Авиокомпаниите разполагат с неограничена свобода за изпълняване на директни услуги между всяка една точка в Европа и всяка една точка в Канада. Вече няма да съществуват ограничения по отношение на броя авиокомпании, които ще изпълняват полети между ЕС и Канада, нито пък такива относно броя на услугите, предоставяни от всяка една авиокомпания. Авиокомпаниите, изпълняващи товарни полети, ще имат право да изпълняват последващи полети до трети страни.

Втори етап започва веднага щом Канада предприеме необходимите стъпки, за да даде възможност на европейските инвеститори да придобият до 49% от капиталовите инструменти с право на глас в канадски превозвачи. Това означава, че ще са налице определени допълнителни права, включително правото за карго оператори да предоставят услуги на трети държави от другата страна без значение на произхода им (т.нар. право на „седма свобода“). Всъщност, Канада въведе тази възможност през март 2009 г.

Трети етап започва, когато и двете страни дадат възможност на инвеститори да създават и контролират нови авиокомпании на техните пазари. Тогава пътнически авиокомпании ще могат да извършват полети до трети страни.

Четвърти етап е последната стъпка, при която се дават пълни права за извършване на дейност между, в и извън двата пазара, включително между точки на територията на другата страна (каботаж). Той ще бъде гарантиран след като и двете страни доведат до край стъпките, позволяващи пълна собственост и контрол на техните превозвачи от граждани на другата страна.

И двете страни се договориха за тясно сътрудничество, за да смекчат последиците от въздухоплаването върху изменението на климата. В областта на безопасността и сигурността, споразумението предвижда взаимно признаване на стандартите и „едноетапна проверка за сигурност“ (т.е. пътниците, багажът и товарите, които очакват трансфер няма да подлежат на допълнителни мерки за сигурност). Също така има специфични клаузи за подобряване нивото на защита на интересите на пътниците, включително ангажимент за провеждане на консултации, с оглед постигане на съвместими подходи, доколкото е възможно, по въпроси като компенсацията при отказан достъп на борда, мерки за достъпност и възстановяване на средства на пътниците. Текстът предвижда строг механизъм, който гарантира, че авиокомпаниите няма да бъдат изправени пред дискриминация от гледна точка на достъп до инфраструктура или държавни субсидии.

Оценяване

Настоящото споразумение може справедливо да бъде определено като най-амбициозното споразумение за въздушен транспорт между ЕС и голям световен партньор. То ще подобри значително както връзките между съответните пазари, така и между хората, и ще създаде нови възможности за сектора на въздухоплаването чрез постепенно либерализиране на правилата за чуждестранна собственост. По-специално, споразумението е по-амбициозно и по-конкретно от споразумението между ЕС и САЩ по отношение на правата за въздушни превози, собствеността и контрола, дори след временното прилагане на протокола за изменение („втори етап).

Според проучване на Комисията, отворено споразумение с Канада би генерирало до половин милион пътници допълнително през първата си година и след няколко години може да се очаква до 3,5 милиона пътници повече да се възползват от възможностите, които подобно споразумение би могло да предложи. Споразумението би могло да донесе ползи за потребителите в размер на поне 72 милиона евро чрез по-ниски цени на билетите и също така би довело до създаването на нови работни места.

Въпреки че настоящото споразумение е по-амбициозно от това със САЩ по отношение на достъпа до пазара, то е по-малко експлицитно, когато става въпрос за признаване на значението на социалното измерение. Макар че всяка от страните може да поиска заседание на съвместния комитет, за да се обсъдят последиците на споразумението върху работната сила, трудовата заетост и условията на труд, в него не е изрично записано, че „възможностите, които се създават със Споразумението, не се предоставят с цел да се занижат стандартите на труд“[2], нито от съвместния комитет се изисква да разглежда „социалните последици от Споразумението във връзка с начина му на изпълнение и разработване на подходящи действия в отговор на опасения, за които бъде установено, че са основателни“[3].

Следователно е важно Комисията да използва споразумението и по-специално възможността за отнасяне до съвместния комитет, за да насърчава спазването на съответното международно законодателство в областта на социалните права, по-конкретно трудовите стандарти, които са застъпени в основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ 1930–1999 г.), насоките на ОИСР за многонационални предприятия (1976 г., преразгледани през 2000 г.) и Римската конвенция относно приложимото право при договорни задължения от 1980 г.

Засилените консултации и сътрудничество по въпросите на сигурността безспорно са необходими, особено в светлината на настоящото международно положение. Обаче това не следва да води до прекомерни или некоординирани мерки, които са лишени от подходяща оценка на риска. Следователно би било желателно Комисията и Канада да преразгледат ефикасността на допълнителните мерки за сигурност, приети от 2001 г. насам, с цел да се премахне припокриването и слабите звена във веригата на сигурността. В този контекст следва да се приветства целта на споразумението за „едноетапна проверка за сигурност“, вместо повторната проверка на пътниците и багажа при всеки трансфер.

Заключение

Като се има предвид значимата роля, дадена на съвместния комитет, включително по политически чувствителни въпроси като екологични и трудови стандарти, е важно Комисията да гарантира, че Парламентът е изцяло информиран и с него са проведени консултации по работата на комитета в съответствие с разпоредбите на Рамково споразумение относно взаимоотношенията между Европейския парламент и Европейската комисия. [4]Също така ще бъде важно Парламентът да следи различните етапи на отваряне на пазара, описани в частта „Съдържание на споразумението“ (стр. 7 по-горе).

Независимо от тези уговорки, амбициозният характер на настоящото споразумение следва да бъде приветстван. То следва да бъде цел за другите преговори, които се провеждат понастоящем. Докладчикът, следователно, препоръчва на Парламента да даде одобрението си за Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада.

  • [1]  Член 218 параграф 6, буква а), точка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз
  • [2]  Сравни член 17, буква б) от Споразумението между ЕС и САЩ
  • [3]  Член 18, параграф 4, буква б) след изменение с Протокола
  • [4]  P7_TA-PROV(2010)0366

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Antonio Cancian, Saïd El Khadraoui, Carlo Fidanza, Knut Fleckenstein, Jacqueline Foster, Mathieu Grosch, Jim Higgins, Dieter-Lebrecht Koch, Georgios Koumoutsakos, Eva Lichtenberger, Hella Ranner, Olga Sehnalová, Brian Simpson, Dirk Sterckx, Keith Taylor, Giommaria Uggias, Thomas Ulmer, Peter van Dalen, Artur Zasada, Roberts Zīle

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Philip Bradbourn, Frieda Brepoels, Spyros Danellis, Ádám Kósa, Janusz Władysław Zemke

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Karin Kadenbach