Процедура : 2010/2156(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0143/2011

Внесени текстове :

A7-0143/2011

Разисквания :

PV 12/05/2011 - 9
CRE 12/05/2011 - 10

Гласувания :

PV 12/05/2011 - 12.11
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 404kWORD 357k
13 април 2011 г.
PE 454.692v02-00 A7-0143/2011

относно "Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии"

(2010/2156(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Marie-Thérèse Sanchez-Schmid

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно "Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии"

(2010/2156(INI))

–      като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–      като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, приета на 20 октомври 2005 г.(1),

–      като взе предвид Решение № 2006/515/ЕО на Съвета от 18 май 2006 г. относно сключването на Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване(2),

–      като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(3),

–      като взе предвид Решение № 1855/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програма "Култура" (2007-2013 г.)(4),

–      като взе предвид Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор (МЕДИА 2007)(5),

–      като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 3 януари 2008 г. относно творческото онлайн съдържание в единния пазар (COM(2007)0836),

–      като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно „Europeana — следващи стъпки“(6),

–      като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика(7),

–      като взе предвид резолюцията си от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за културата в глобализиращия се свят(8),

–      като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия(9),

–      като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството(10),

–      като взе предвид Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно културата като катализатор за творчество и иновации (11),

–      като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–      като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“(COM(2010)0352),

–      като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245/2),

–      като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2009 г., озаглавено „Авторското право в икономиката на знанието“(COM(2009)0532),

–      като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

–      като взе предвид член 48 от своя правилник,

–      като взе предвид доклада на комисията по култура и образование, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси (A7-0143/2011),

A.    като има предвид, че културните и творческите индустрии се характеризират с двойно естество – икономическо, поради приноса им за икономическото развитие по отношение на заетостта, икономическия растеж и създаването на блага, но и културно, благодарение на дейностите, допринасящи за социалната и културна интеграция на гражданите в обществото, като участват в насърчаването на ценностите и културните идентичности, както и в създаването на европейско културно наследство,

Б.    като има предвид, че това двойно естество я отличава от другите видове индустрии, от съществено значение е да се вземе предвид прилагането на специфични политики и мерки,

В.    като има предвид, че тази специфика се признава и насърчава от Европейския съюз на международната сцена, тъй като той е приел политика за запазване на своите културни сътрудничества в рамките на СТО и е ратифицирал Конвенцията на Юнеско,

Г.    като има предвид, че Общото споразумение за търговията с услуги (GATS) предвижда правото за изпълняване на политики за опазване на културното многообразие, прилагано системно от ЕС и неговите държави-членки,

Д.    като има предвид, че съгласно член 167, параграф 4 от ДФЕС е необходимо културата да се интегрира в другите европейски вътрешни и външни политики и в това отношение е нужна голяма бдителност, в контекста на настоящата глобализация, за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

Е.    като има предвид, че Конвенцията на Юнеско признава съществената роля на културните и творческите индустрии за създаването, разпространението и предоставянето на достъп до голямо многообразие от продукти и услуги в областта на културата, и насърчава международното сътрудничество,

Ж.   като има предвид подкрепата, която държавите-членки следва да оказват на културата и творчеството като основни фактори за запазване и подобряване на културното наследство и ландшафта, които трябва да се опазват и съхраняват, за да се допринесе за създаването на чувство за идентичност и да повишават информираността на гражданите по отношение на културата,

З.     като има предвид, че в Европейския съюз културните и творческите индустрии играят важна роля за насърчаване на културното и езиковото многообразие, плурализма, социалното и териториалното сближаване, но също така и за демократизация на достъпа до културата и стимулиране на междукултурния диалог в целия ЕС,

И.    като има предвид, че културното многообразие на Европа, и по-специално нейното богато наследство от регионални езици и култури, е незаменима основа за развитието на културните и творческите индустрии,

Й.    като има предвид, че в разискването за създаването на единен пазар в сектора на творческото съдържание трябва да се обърне особено внимание на културните и езиковите особености,

K.    като има предвид, че културните и творческите индустрии са лаборатории за художествени, технически и управленски иновации и че дават възможност за по-широко разпространение на произведенията и хората на изкуството на европейско и международно равнище,

Л.    като има предвид, че секторът на културните и творческите индустрии се подпомага и популяризира чрез различни инициативи, подкрепяни от Европейския парламент и от Съвета на Европа, като например наградата Европа, наградата LUX и културните маршрути,

M.   като има предвид ролята, която играят творческите и културните индустрии за поддържането на специфични, ценни и уникални компетенции и умения, плод на сливането на съвременната креативност и опита от миналото, и че по-специално в някои сектори, като например модата, часовникарството и бижутерството, ръчните умения и знанията на работниците, занаятчиите и творците са в основата на репутацията и световния успех на европейските индустрии от сектора,

Н.    като има предвид, че понастоящем хората на изкуството не разполагат с правен статут на равнище ЕС, който да отчита специфичния характер на тяхната работа и кариера, по-специално по отношение на мобилността, условията на труд и социалната закрила,

O.    като има предвид, че културните и творческите индустрии, които съставляват близо 5 милиона работни места и 2,6% от БВП на ЕС, са един от основните фактори за растеж в Съюза, като създават нови работни места, играят ключови роли в световните вериги за създаване на стойност, поощряват иновациите, осигуряват добавена стойност като фактор за социалното сближаване и служат като ефикасно средство в борбата срещу настоящата рецесия;

П.    като има предвид влиянието, което културните и творческите индустрии оказват върху почти всички други икономически сектори, като им осигуряват иновации, които са от определящо значение за конкурентоспособността, по-специално във връзка с информационните и комуникационните технологии,

Р.    като има предвид, че в цифровата ера тези индустрии са двигател за икономиката, като допринасят значително за иновациите и напредъка на новите информационни и комуникационни технологии и спомагат за постигане на целите на стратегията "Европа 2020",

С.    като има предвид, че творческите и културните индустрии могат да създават блага и работни места, при условие че им се осигурят необходимите средства, за да бъдат конкурентоспособни с творческите и културните индустрии на страните извън ЕС в рамките на европейска стратегия за международна конкуренция,

Т.    като има предвид, че сред хората от творческите и културните индустрии има и самостоятелно заети лица,

У.    като има предвид, че културните и творческите индустрии са пазар, който бележи растеж в ЕС, а също така и област, в която ЕС има потенциал да се превърне в лидер на световния пазар,

Ф.   като има предвид, че развитието на търговията на културни и творчески продукти и услуги е важен стълб за културата, развитието и демокрацията,

Х. като има предвид, че креативността зависи от достъпа до вече съществуващите познания, произведения и творчески съдържания,

Ц.    като има предвид съществената роля на културното съдържание в цифровата икономика и че растежът на цифровизацията в Европа в бъдеще ще зависи от предлагането на качествено и разнообразно културно съдържание,

Ч.    като има предвид, че ерата на цифровите технологии открива нови перспективи за тези индустрии чрез създаването на нови икономически модели, които предоставят на потребителите възможност за достъп до разнообразно и качествено предлагане,

Ш.   като има предвид, че индустрията на съдържанието полага големи усилия за развитието на законно предлагане на културно онлайн съдържание и че всички заинтересовани страни следва да обединят сили за повишаване информираността относно съществуващото законно предлагане на онлайн съдържание,

Щ.   като има предвид, че вестниците и списанията са елементи от културните индустрии, както и от плуралистичната и разнообразна европейска медийна среда,

AA. като има предвид, че цифровата ера също така носи предизвикателства за устойчивостта на традиционните сектори на тези индустрии, включително издателската дейност, търговията с книги и печатните медии,

AБ.  като има предвид, че за да процъфтяват, културните и творческите индустрии в Европа имат нужда от модерна, достъпна и сигурна в правно отношение система за защита на правата върху интелектуалната собственост,

AВ. като има предвид, че е важно за гражданите да се осигури образование в областта на изкуството и културата и да се зачита творческият процес, с цел развитие на креативността, познанията за изкуството, културата, културното наследство и културното многообразие в Европейския съюз, образованието следва да разшири познанията не само за цифровите права, но и за задълженията, за да се насърчи по-доброто разбиране и зачитането на произведенията, защитени от права върху интелектуалната собственост,

AГ.  като има предвид, че технологичният напредък в информационните и комуникационните технологии не променя по никакъв начин необходимостта от защита на правата върху интелектуалната собственост,

AД. като има предвид, че се изисква по-добро спазване на действащата правна рамка за защита на тези права, както и реформи по отношение, наред с другото, на опростяването на процедурите за издаване на лиценз в културните индустрии, за да могат да се използват в пълна степен предоставените нови възможности, като същевременно се гарантира добре балансирана система за защита на правата, отчитаща интересите както на творците, така и на потребителите,

AЕ.  като има предвид, че съвременната система на търговските марки в Съюза е от основно значение за защитата на стойността, която представляват инвестициите на европейските дружества в дизайн, творчество и иновации,

AЖ. като има предвид, че е необходимо да се осигурят стратегически инвестиции за културните и творческите индустрии, включително чрез гарантиране на достъп до финансиране, съобразено с тяхната специфика и нужди, с цел те да играят пълноценна роля в динамизирането на европейската икономика,

AЗ.  като има предвид важната роля на културните и творческите индустрии за развитието на центрове за творчество на местно и регионално равнище, които дават възможност за по-голяма привлекателност на териториите, за създаване и развитие на предприятия и работни места в местната и регионалната икономика, благоприятстват туристическата атрактивност, създаването на нови предприятия и просперитета на тези територии и насърчават културния и творческия сектор, както и опазването, стимулирането и подчертаването на значението на европейското културно наследство, благодарение на множество междинни звена като местните и регионалните органи,

AИ. като има предвид по-специално Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и неговия регионален план за действие, одобрен и финансиран за периода 2011–2013 г.,

AЙ. като има предвид, че ролята на Европейския алианс на творческите индустрии следва да бъде засилена,

Движеща роля на културните и творческите индустрии в ЕС

1.     подчертава необходимостта от анализ на културните и творческите индустрии и последиците от тяхната дейност за европейската икономика, като те бъдат идентифицирани, определени и описани сектор по сектор, с цел да се подчертае спецификата им, да се разберат по-добре целите и трудностите и да се приложат по-ефективни мерки;

2.     призовава Комисията да продължи да полага усилия за по-добро определение на културните и творческите дейности, с оглед на това да бъде извършен задълбочен анализ на въздействието на тези индустрии върху дългосрочния растеж и конкурентоспособността в международен план, както и да насърчава по-голямо признание за специфичните характеристики на сектора;

3.     призовава държавите-членки да поемат твърд ангажимент за опазване и подкрепа на своето културно наследство, като признаят, че условието за развитие на културните и творческите индустрии е наличието на двойствена икономика, съвместяваща публични и частни инвестиции;

4.     счита, че културните и творческите индустрии следва да бъдат поставени в центъра на нова европейска политическа програма в съответствие с икономическите нужди на сектора и в контекста на цифровизацията, както и че бъдещата програма „Култура“ следва да отразява нуждите на културния и творческия сектор в цифровата ера чрез един по-прагматичен и по-всеобхватен подход;

5.     признава, че като източници на икономически и социални иновации в много други сектори на икономиката, културните и творческите индустрии притежават голям потенциал за взаимодействие;

6.     призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа, стимулиране и улесняване на развитието на културната и творческата рамка, като насърчава по-усъвършенствана система на сътрудничество между държавите-членки и институциите на ЕС на базата на споделяне на опит за добри практики; препоръчва Комисията да включи местните и регионалните органи в процеса на последващи действия към Зелената книга в съответствие с принципа за субсидиарност;

7.     приканва Комисията да изготви Бяла книга с оглед на все по-засилващото се значение на културните и творческите индустрии, а също и на целта за укрепване на този сектор, който е от стратегическо значение за постигането на целите на „Европа 2020“;

Образование, обучение и повишаване на осведомеността

8.     насърчава както държавите-членки, така и Европейската комисия да поощряват образованието в областта на изкуството и културата (при поставяне на особен акцент върху креативността) на всяка възраст, от начално до висше и/или професионално образование, и развиването на творчески и предприемачески умения, включително чрез обучение през целия живот, по-специално предвид неговата функция за повишаване на осведомеността за креативността и обучението за правилно използване на информационните и комуникационните технологии и зачитане на правата върху интелектуалната собственост;

9.     подчертава предимствата на обучение, съвместяващо от една страна теоретичното познание на историята на културата и техниката, а от друга страна – приложното художествено творчество и управлението на културните активи в предприятия, ателиета и др., така че да се увеличат уменията едновременно в теоретичен и практичен аспект;

10.   подчертава значението на образователните програми, които акцентират върху професионалното обучение, развитието на идеи и повествования, електронните умения, техническите, предприемаческите и маркетинговите умения, включително използването на социални мрежи, както и уменията на работниците;

11.   подчертава потенциала на тясното сътрудничество и диалога между културните и творческите индустрии, университетите, научноизследователските центрове, художествените училища и школи за осигуряването на съвместни програми за обучение и възможности за учене през целия живот;

12.   припомня на Комисията и на държавите-членки нуждата от спешно признаване на професионалните квалификации в областта на културните и творческите индустрии, с цел насърчаване на мобилността на учащите се и на преподавателите, както и за по-нататъшно развитие на възможностите за учебни стажове в работна среда за хората на изкуството и творците;

13.   приканва Комисията да се обърне към държавите-членки, за да се допълни рамката на взаимно признаване на дипломите за професионална квалификация и на програмите на обучение, по-специално във връзка с новите компетентности, които се изискват от сектора на културните и творческите индустрии;

14.   призовава Комисията да насърчава съвместни научни изследвания и програми за партньорство между културните и творческите индустрии и сектора на образованието и обучението, включително продължаващото професионално обучение, за да се дадат на гражданите креативни и междукултурни компетентности, да се улесни прилагането на нови техники и нови творчески инструменти в учебния сектор, да се насърчава обучението през целия живот, по-специално чрез Европейския социален фонд, предвид множеството технологични промени в този сектор, както и да се насърчават иновациите в културните и творческите индустрии чрез научни изследвания и образование;

15.   приканва държавите-членки да насърчават провеждането на обучения по управление, бизнес и предприемачество, предназначени по-конкретно за специалистите от културните и творчески индустрии, за да им се осигурят умения за комуникация и предприемачество, които са необходими в непрекъснато променящата се социално-икономическа среда; изтъква положителния опит от обучението и управлението в аудиовизуалния сектор по линия на програмата „Медия“ и се надява на програмата „Култура“ също да се предоставят подобни инструменти;

16.   предлага да се създадат нови пилотни проекти по програмите „Еразъм“ и „Еразъм за млади предприемачи“, за да може да се установи по-голямо сътрудничество между университетите и предприятията в културния и творческия сектор;

17.   подчертава необходимостта от предаването на техники и умения, както и целесъобразността от подобряване на обучението, създаване на програми за професионално обучение, посветени на културните и творческите индустрии, по-добро използване на съществуващите програми и учебни планове, чрез осигуряване на интердисциплинарно обучение и наблягане на сътрудничеството и партньорствата между образователни институции, студенти, специалисти в областта на културата и творци, различни по големина предприятия, включително частния и публичния сектор, занаятчии и финансови организации;

18.   признава значението на културните и творческите индустрии за насърчаване на развитието на европейското съдържание, допринасяйки по този начин за културното сближаване на държавите-членки и за по-тесните връзки между техните народи;

19.   подчертава, че междукултурното учене и умения помагат на хората да разберат други култури и допринасят за социалната интеграция;

Условия на труд и предприемачество

20.   признава въздействието, конкурентоспособността и бъдещия потенциал на културните и творческите индустрии като важен двигател за устойчив растеж в Европа, който може да играе решаваща роля за икономическото възстановяване на ЕС;

21.   приканва Комисията да признае културните и творческите индустрии за продуктивна част от европейската икономика, най-вече по отношение на тяхната способност да подпомагат повишаването на конкурентоспособността на другите сектори на икономиката;

22.   подчертава, че е необходимо да се започне обсъждане на условията на труд, както и на икономическите, социалните, правните и данъчните аспекти на тези сектори, като се отдели особено внимание на предприемаческия аспект на културните и творческите индустрии и на условията на труд;

23.   във връзка с това подчертава, че е необходимо да се води борба с дискриминацията по отношение на заплащането и да се подобри съответствието между заеманото работно място и равнището на квалификация;

24.   поради това приканва Европейската комисия да анализира въздействието на културните и творческите индустрии върху европейската икономика и да публикува наръчник за оценка на постиженията в различните области на сектора във връзка със заетостта и създаването на икономически блага;

25.   подчертава необходимостта от развитие на силен предприемачески дух в областта на културата и творчеството на местно, регионално, национално и европейско равнище;

26.   подчертава необходимостта от създаването на оптимални условия за наемане на работа на млади висшисти и специалисти в този сектор, поощряване на възможностите им да станат самостоятелно заети предприемачи и запознаването им с особеностите в сферата на културата и изкуството във връзка с някои икономически, данъчни, финансови и технологични въпроси, както и в областта на комуникацията и маркетинга, правата върху интелектуалната собственост и предаването на знания между поколенията;

27.   призовава Европейската комисия да създаде многоезична платформа, позволяваща изграждането на мрежа на европейско равнище, включваща всички специалисти в областта на културата и изкуството, за да могат те да обменят опит, най-добри практики и експертни умения и да си сътрудничат в рамките на общи или пилотни проекти с транснационално и трансгранично измерение, и да разполагат с пълна информация за действащите правни норми (като въпроси, свързани с авторските права, социалните права) и за възможностите за финансиране;

28.   призовава Комисията и държавите-членки отново да включат организациите с нестопанска цел и стопанските субекти в социалната икономика към културните и творческите индустрии, както е посочено в Резолюцията на Парламента от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика, тъй като те реализират дейност в сектори, които имат отношение към културните и творческите индустрии, като по този начин се даде възможност за приемане на данъчни облекчения, лесен достъп до кредитиране и защита на заетостта;

29.   призовава Комисията да зачита и признава действията на културните служби, организациите с нестопанска цел и частните инициативи, които участват в развитието на солидарна икономика, основаваща се на творчеството; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и продължават добрите практики за улесняване на достъпа на младежите, независимо от техния статут (студенти, чираци, стажанти, безработни и други), и на най-уязвимите групи до културата и творческите съдържания, например чрез намаление на тарифите, т.нар. „чекове за културни събития” или безплатни културни дейности;

Статут на дейците на изкуството

30.   отново потвърждава, че трябва да се създаде статут на европейските дейци на изкуството, така че те да могат да се ползват със задоволителни условия на работа и подходящи мерки по отношение на данъчните режими, правото им на работа, социалноосигурителните права и авторските права с оглед подобряване мобилността в рамките на Европейския съюз;

31.   приканва държавите-членки, които все още не са взели мерки за прилагане на препоръката на Юнеско, да признаят професионалния статут на дейците на изкуството(12);

Творчески професии

32.   припомня, че творческите професии съставляват един от стълбовете на нашето културно наследство и на нашата икономика и че следователно трябва да се осигури тяхната непреходност чрез съответните механизми за предаване на знанията и умения, както се подчертава в резолюцията на Европейския парламент от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в Европа;

33.   отново потвърждава целта за запазване на специфичните особености на някои занаяти и предаването на умения, особено в културния, творческия и занаятчийския сектор, както и за гарантиране на механизмите за предаване на знания; предлага да се поощри създаването на местно, регионално и териториално равнище на центрове за предаване на знания, най-вече за традиционния творчески сектор;

34.   посочва, че икономическият модел за културните и творческите индустрии, включително в сектора на луксозните стоки и услуги, представителен за тези индустрии, се основава на иновациите, постоянната креативност, доверието на потребителите и инвестициите в работни места, които често изискват висока квалификация и уникални познания; приканва Комисията да насърчи устойчивостта на този икономически модел в своите предложения относно културните и творческите индустрии, като разработи регулаторна рамка, адаптирана към техните специфични особености, най-вече по отношение на зачитането на правата върху интелектуалната собственост;

35.   подчертава риска от недостиг на работна ръка за някои висококвалифицирани или твърде специфични професии, които допринасят за съществуването на културните и творческите индустрии в Европейския съюз, и приканва Комисията и държавите-членки, съвместно с предприятията, да предприемат необходимите мерки за гарантиране на запазването на тези изключителни умения и за улесняване обучението на ново поколение от занаятчии и работници, специализирани в тези професии;

Към по-голямо разпространение на произведенията на изкуството в цифровата ера

36.   насърчава държавите-членки да развиват разпространението и движението на произведения на изкуството в целия Европейски съюз;

37.   признава, че трябва да се насърчават не само иновациите в технологичното производство, но и иновациите в процесите на управление, в разработването на самите проекти и в тяхното разпространение и маркетинг;

38.   приканва Комисията да обсъди възможността за създаване на специфични дейности и подходящи инструменти за подкрепа и развитие на европейските културни и творчески индустрии, в частност МСП, с цел да се подобри създаването, производството, насърчаването и разпространението на продуктите и услугите в областта на културата;

39.   подчертава, че използването онлайн може да представлява реална възможност за по-добро разпространение и движение на европейските произведения, най-вече аудиовизуалните, при условие че законното предлагане може да се развие в среда на здравословна конкуренция, която ефективно разрешава проблема с незаконното предлагане на защитени произведения, и се установят нови начини за възнаграждаване на творците, при които те имат финансов интерес от успеха на произведенията си;

40.    призовава Европейската комисия да гарантира строгото прилагане на член 13 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги(13), който предвижда, че държавите-членки следва да гарантират, че аудиовизуалните медийни услуги по заявка насърчават създаването и достъпа до европейски произведения, както и да представи доклад пред Парламента относно прилагането на тази разпоредба не по-късно от 2012 г.;

41.   подчертава, че за да се гарантира по-голямо разпространение на европейските произведения и репертоари, трябва да се лансират инициативи за подобряване и насърчаване на превода, дублирането, субтитрирането и цифровизацията на европейските произведения на културата и в тези области да се разработят специални мерки в рамките на новото поколение програми "Медия" и "Култура" за периода 2014-2020 г.;

42.   призовава Европейската комисия да насърчи развитието на културните и творческите индустрии, особено в интернет, като предприеме подходящи стъпки, за да гарантира, че всички заинтересовани страни споделят отговорността за установяването на равна защита на продуктите и услугите в цифровата среда с цел изграждане на по-голямо потребителско доверие в интернет;

43.   приканва Европейската комисия да установи правна рамка, за да гарантира високо равнище на доверие в цифровото пространство – търговско и нетърговско, така че културните и творческите индустрии, от една страна, и потребителите, от друга страна, да могат напълно да се възползват от каналите за цифрово разпространение, без да се страхуват от подвеждащи практики или злоупотреби;

44.   приканва Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на ролята на библиотеките като институции за разпространение на културата и като форуми за диалог; счита, че на библиотеките, заедно с образователния и културния сектор, следва да се възложат отговорности и да се предоставят ресурси за преминаване към цифровизация; припомня, че този процес не търпи отлагане, тъй като европейските библиотеки дори и сега разполагат с ограничени средства за успешното преминаване към цифровизация;

45.   подчертава по-специално, че е важно европейската цифрова библиотека да бъде разширена и разработена като ключов център за представяне на културното наследство, общата памет и творчеството на Европа и като отправна точка за образователни, културни, новаторски и предприемачески дейности; изтъква, че творческите обмени съставляват един от стълбовете на нашето културно наследство и на нашата икономика, и че следователно трябва да се осигури тяхната непреходност чрез съответните механизми за предаване на знанията и уменията;

46.   подчертава необходимостта от надлежно отчитане на предизвикателствата, пред които са изправени традиционните сектори на културните и творческите индустрии, като издателската дейност, търговията с книги и печатните медии;

47.   предвид засилващото се преминаване към производство и разпространение на цифрово съдържание от страна на издателската индустрия приканва Комисията да предприеме инициативи за насърчаване и увеличаване на цифровата грамотност; подчертава, че издателите следва да бъдат тясно ангажирани в инициативите за грамотност в областта на цифровите медии;

За един вътрешен пазар на културно и творческо съдържание

48.   настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да създадат единен европейски цифров пазар и механизми за техническа и финансова подкрепа на културните и творческите индустрии, с цел цифровизация на цялото културно наследство, както и да приемат общи европейски норми и стандарти;

49.   подчертава значението на бързото прилагане и успеха на инициативата „Програма в областта на цифровите технологии“, за да могат културните и творческите индустрии да се възползват напълно от всички възможности, създадени от далекообхватните, високоскоростни широколентови връзки и новите безжични технологии, както и да се приспособят успешно към тях;

50.   призовава държавите-членки и Комисията да предприемат необходимите мерки за създаване на европейски вътрешен пазар за културно и творческо онлайн съдържание, като гарантират достъп на европейските граждани до това съдържание и осигурят защита и справедливи възнаграждения за носителите на права и консолидиране на всички канали за финансиране на творческия сектор;

51.   призовава Комисията да подкрепи нови и иновативни бизнес модели в творческия и културния сектор, адаптирани към последиците от глобализацията и предизвикателствата, свързани с цифровата ера, и по-специално във връзка с индустриите, създаващи съдържание;

52.   подчертава, че оперативната съвместимост и стандартите са важни за създаването на условия на равен достъп до нови платформи и оборудване; призовава Комисията да насърчава оперативната съвместимост между платформите, да разработва стандарти, които помагат за създаването на благоприятстващ иновациите пазар, и да избягва използването на системи, които могат да ограничат достъпа до разнообразно съдържание;

53.   призовава Комисията да насърчава използването, разпространението и разработването на безплатен софтуер и отворени стандарти, които съставляват потенциал за новаторство, творчество и разпространение на знания и за създаване на работни места;

54.   отбелязва, че фрагментирането на пазара в културните и творческите сектори се дължи отчасти на културното многообразие и езиковите предпочитания на потребителите;

55.   подчертава, че е от значение да се разгледа въпросът какъв е най-подходящият начин за адаптиране на регулаторните рамки, и по-конкретно на действащите правила, свързани с политиката в областта на конкуренцията, към особеностите в сектора на културата, за да се гарантира културното многообразие, както и достъпът на потребителите до различни по вид и качество съдържание и услуги в областта на културата;

56.   отбелязва, че електронната търговия и интернет се развиват с такава невероятна скорост, като „поколенията” технологии се заменят от нови с все по-бързи темпове, че следва да се правят опити регулаторните мерки на ЕС да отговарят на настоящите социални и търговски изисквания, така че да не бъдат безполезни, като изостават и пречат на пълното разгръщане на потенциала на културните и творческите индустрии на държавите-членки на ЕС;

57.   изтъква необходимостта от обсъждане на оптималните условия за развитие на този единен пазар, по-специално в областта на данъчното облагане, например, по отношение на данъците, удържани при източника, приложими за доходите от авторски права, чрез осигуряване на възможност за въвеждане на намалена ставка на ДДС за продукти и услуги в областта на културата, разпространявани на материален носител или по интернет, с цел насърчаване на развитието им;

58.   подчертава, че правилата за ДДС и липсата на достъпни методи за плащане за онлайн продажби също представляват пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар и трябва да бъдат спешно разгледани;

59.   затова призовава Комисията да представи възможно най-скоро конкретни законодателни предложения за преодоляване на тези проблеми, за да се премахнат съществуващите пречки пред развитието на вътрешния пазар, особено в онлайн среда, като същевременно се зачита потребителското търсене и културното многообразие;

60.   призовава Комисията да разгледа, във връзка с водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“, необходимостта от подпомагане на приспособяването на европейската електронна издателска дейност към предизвикателствата в резултат от конкуренцията посредством създаването на условия, благоприятстващи оперативната съвместимост на системите, преносимостта от едно устройство на друго и лоялната конкуренция;

Права върху интелектуална собственост

61.   подчертава, че правото върху интелектуалната собственост е основен актив на дружествата от творческите индустрии, стимул за индивидуалното творчество и инвестиция в творческия процес; ето защо призовава за създаването на схеми, с които да се помогне на културните и творческите индустрии да се приспособят към цифровизацията посредством новите онлайн услуги въз основа на нови форми на управление на правата, насърчаващи авторските права; освен това призовава за балансирана регулаторна рамка, уреждаща защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

62.   подчертава потребността от ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост както в офлайн, така и в онлайн среда, и подчертава във връзка с това, че всички мерки следва да бъдат внимателно оценявани, за да се гарантира тяхната ефикасност, пропорционалност и съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз;

63.   призовава Комисията да адаптира авторските права към цифровата ера, за да се даде възможност на културните и творческите индустрии да се възползват от възможностите, създавани от цифровите технологии и медийното сближаване, и да разгледа конкретни начини за улесняване на използването на творческото съдържание и архивираните материали и за въвеждане на разширени системи за колективно лицензиране и лесно достъпни системи за обслужване на едно гише във връзка с уреждането на права;

64.   в тази връзка подчертава съществената роля на дружествата за колективно управление на авторски права за развитието на европейското творчество и цифровата икономика; призовава Комисията, в контекста на изготвяното в настоящия момент предложение за директива за колективното управление, да създаде подходяща правна рамка за дейността на дружествата за колективно управление на авторски права и за събирането на репертоарите, обект на авторски права;

65.   призовава Комисията да създаде благоприятни възможности за надеждна паневропейска система за лицензиране, която се основава на съществуващите мултитериториални модели за лицензиране на индивидуални и колективни права и която улеснява създаването на услуги с широко разнообразие на съдържанието, увеличавайки по този начин законния достъп до културното онлайн съдържание;

66.   призовава Комисията и държавите-членки да насърчават обмена на най-добри практики по отношение на ефективните методи за повишаване на осведомеността на обществеността относно въздействието на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост;

67.   настоятелно призовава Комисията и държавите-членки, съвместно със заинтересованите страни, да организират кампания за повишаване на осведомеността на европейско, национално и местно равнище, особено сред младите европейски потребители, относно необходимостта от зачитане на правата върху интелектуалната собственост;

68.   приканва Комисията и държавите-членки да разрешат проблема с търговските злоупотреби и нарушенията на правата върху интелектуалната собственост, на които културните и творческите индустрии могат да бъдат жертва както в реалната, така и в цифровата икономика;

69.   подчертава нуждата от намиране на окончателно решение за „жаждата за книги“, изпитвана от хората с увредено зрение и хората, които поради физическо или психологично увреждане не могат да четат печатни произведени в стандартен формат; напомня на Комисията и държавите-членки за техните задължения, съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че лицата с увреждания имат достъп до културни материали в достъпни формати и че законите, защитаващи правата върху интелектуалната собственост, не представляват прекомерна или дискриминационна пречка за достъпа на лица с увреждания до културни материали;

70.   призовава Комисията да работи активно и позитивно в рамките на Световната организация за интелектуална собственост за приемането на задължителна правна норма въз основа на предложението за договор, изготвено от Световния съюз на слепите и представено в Световната организация за интелектуална собственост през 2009 г.;

71.   подчертава необходимостта да се разреши въпросът с осиротелите произведения; приветства заявеното от Комисията намерение да представи предложения в тази област; отбелязва, че проблемът с осиротелите произведения и „черната дупка на 20-и век“ не се ограничава до печатните творби, като например книги и списания, а обхваща всички видове творби, включително снимки, музика и аудиовизуални произведения;

72.   призовава Комисията да насърчава финансовата подкрепа за инициативите на частния сектор за създаване на широко достъпни бази данни за права и музикални, аудиовизуални и други репертоари; тези бази данни ще увеличат прозрачността и ще рационализират процедурите за уреждане на правата;

73.   призовава Комисията да насърчава създаването на справедливи, безпристрастни и ефективни алтернативни механизми за уреждане на спорове за всички заинтересовани лица;

74.   счита, че Комисията следва да вземе предвид конкретните проблеми, срещани от МСП при упражняване на правата им върху интелектуална собственост, в съответствие с принципа „Мисли първо за малките“, въведен от Small Business Act“ за Европа , наред с другото, чрез прилагане на принципа на недискриминация по отношение на МСП;

75.   приветства преразглеждането от Комисията на системата на търговските марки в ЕС и насърчава Комисията да осигури предприемането на съответните мерки за гарантиране, че търговските марки могат да се ползват от еднакво равнище на защита в онлайн и в офлайн среда.

Финансиране на културните и творческите индустрии

76.   припомня, че всички политики и мерки за подпомагане и финансиране в полза на културните и творческите индустрии трябва да отчитат характеристиките, които са присъщи на всяка отделна област от културния и творческия сектор;

77.   призовава Комисията да предостави по право на културните и творческите индустрии статут на МСП във връзка с всички условия за достъп до кредитиране, подпомагане при започване на стопанска дейност и защита на заетостта, които следва да бъдат подходящо адаптирани към особеностите на сектора, със специален акцент върху ниската капитализация, търговската марка като актив , високия риск в началния етап, силното въздействие на информационните технологии, нередовната заетост и необходимостта от централизирани услуги;

78.   призовава всички заинтересовани участници да помислят върху създаването на нови и новаторски финансови инструменти – както на европейско, така и на национално равнище, като механизми за банково гарантиране, възстановими авансови плащания, фондове за рисков капитал и стимули за създаване на местни партньорства, които да отчитат специфичните нужди на тези индустрии и по-специално факта, че единствената форма на капитал на творците, в много случаи, е нематериална;

79.   насърчава мобилизирането на съществуващите европейски фондове и програми (например, инструмента за микрофинансиране) в помощ на развитието на малки предприятия и микропредприятия в културния и творческия сектор, така че да се оптимизира подпомагането на предприятията, като се улесни достъпът до информация за възможностите за финансиране, както и опростяването на процедурата за кандидатстване в тази връзка;

80.   предлага създаването на краткосрочно микрофинансиране за насърчаване на експериментирането и разработването на новаторски културни и творчески проекти;

81.   препоръчва Комисията да оцени значението на структурните фондове и настоящите и бъдещите програми в областта на културата, аудиовизуалните медии, младежта и образованието от гледна точка на техните възможности за развиване на творческия сектор, както и да изготви заключения и да действа в съответствие с тях с цел по-добра политика на подпомагане;

82.   освен това признава ефективността на програмите на ЕС като програмата за иновациите и конкурентоспособността, предоставящи на МСП достъп до финансиране; предлага Комисията да извърши оценка на възможността за изготвяне на подобни специфични програми за културните и творческите индустрии;

83.   призовава Комисията да обмисли създаването на специален бюджетен ред за водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“ за подпомагане на преминаването към цифровизация в европейските кина, с цел да се гарантира, че всички граждани на ЕС имат достъп до съдържание, отразяващо многообразието на идентичности в Европа и целият европейски кинематографичен сектор да стане по-конкурентоспособен;

84.   подчертава важността на меценатството и публично-частните партньорства за целите на финансирането и подпомагането на културните и творческите дейности и приканва към подобряване на достъпа до кредитиране за тези сектори, както и към разглеждане на алтернативни формули като данъчни облекчения или данъчни стимули, за да се поощри меценатството от страна на предприятията;

85.   подчертава колко е важно да бъдат обучени специалисти от банковия сектор да предоставят консултации относно финансирането на културни и творчески проекти, така че да се осигури по-добър достъп до кредитиране от финансовите институции;

86.   подчертава значението на развитието на консултантски услуги по финансови въпроси и въпроси, свързани с управлението на предприятията, за да могат работещите в културния и творческия сектор, и по-специално МСП и много малките предприятия, да разберат същността на инструментите, необходими за доброто управление на предприятията, с оглед подобряване на процеса на създаване, производство, популяризиране и разпространение на стоки и услуги в областта на културата;

87.   изтъква необходимостта от обучението на специалисти, които да могат да гарантират икономическата и финансова жизнеспособност на културните и творческите проекти, с цел да се подобри достъпът до кредитиране от финансовите и банковите институции, които като цяло не са запознати със специфичните особености на този сектор;

88.   призовава Комисията, в контекста на Програмата в областта на цифровите технологии, да подпомага МСП, развиващи дейност в областта на културните и творческите индустрии, в търсенето на конкурентоспособни и благоприятни за потребителите новаторски модели на стопанска дейност онлайн, основани на съфинансиране и споделяне на риска между културните и творческите индустрии и посредниците;

89.   ето защо призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че процедурите за възлагане на обществени поръчки не водят до излишни разходи и бюрократични проблеми за МСП;

90.   във връзка със стартирането на Осмата рамкова програма за научни изследвания през декември 2011 г. призовава Комисията да предвиди финансиране за осъществяването на проекти и създаването на нови предприятия в областта на културните и творческите индустрии от млади хора на възраст под 35 години;

91.   изисква в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство и неговия План за регионално действие (RIP) за периода 2011–2013 г. да се предостави приоритетно финансиране за културните и творческите индустрии, с особен акцент върху аудиовизуалния сектор и създаването и разпространението на аудиовизуални произведения в Евро-средиземноморския регион;

92.   предлага да се използва рамката на Европейския алианс на творческите индустрии (ECIA), за да се осигури платформа за достъп до информация и съвети относно инвестиционната готовност и дългосрочните стопански стратегии, достъп до заеми, гаранционни фондове и трансгранични частни инвестиции; призовава да бъде проучена възможността за създаване на банка за творческите индустрии;

93.   насърчава държавите-членки и местните и регионалните органи да създават благоприятни условия за контакт между културните и творческите индустрии и организациите, които могат да ги финансират, и приканва тези органи да повишат осведомеността на финансовите организации относно особеностите на културните и творческите индустрии, за да ги насърчат да инвестират в тези индустрии, и по-специално в МСП и много малките предприятия, въз основа на културни проекти със силен икономически потенциал;

94.   насърчава местните, териториалните и регионалните органи да повишат осведомеността на финансовите институции относно особеностите на културните и творческите индустрии, така че да бъдат мотивирани да инвестират в тях, по-специално в МСП;

Местно и регионално сътрудничество

95.   подчертава, че културните и творческите индустрии често допринасят за преобразуването на западащите местни икономики, като благоприятстват появата на нови видове икономически дейности, създават нови и устойчиви работни места и увеличават привлекателността на европейските градове и региони и са в интерес по този начин на социалното и териториалното сближаване;

96.   подчертава, че културата играе съществена роля за устойчивото развитие на трансграничните територии, и отчита, че инфраструктурите и оборудването в областта на културните и творческите индустрии могат да допринесат за постигането на териториално сближаване; убеден е, че стимулирането на културата и творчеството е неразделна част от териториалното сътрудничество, която следва да бъде засилена;

97.   призовава всички органи, ангажирани на местно равнище, да използват програмите за териториално сътрудничество с цел използване и трансфер на най-добри практики за развитие на сектора на културните и творческите индустрии;

98.   препоръчва, от една страна, по-интензивно изследване на взаимозависимостта между предоставянето на продукти и услуги в областта на културата и местоположението на предприятията от сектора на културните и творческите индустрии, както и анализиране на значението на културата на равнище ЕС като фактор за вземането на решение за установяване на предприятие, и от друга страна – подкрепа за академично изследване на въздействието на културните и творческите предприятия върху местата, където са се установили;

99.   призовава Комисията и държавите-членки да документират наличната информация за практиките, потребностите и добрия опит в областта на трансграничното културно и творческо сътрудничество, с цел придобиване на специфичен експертен опит в сферата на културата, творчеството и трансграничните територии (особено в такива малко изследвани области като връзката между култура, творчество и икономика) и разработване на трансгранични стратегии за управление на културното наследство и ресурси;

100. призовава местните и регионалните органи да създадат средища за контакти и да създадат основата за изграждането на местни мрежи с цел повишаване на осведомеността относно културните и творческите индустрии сред работещите в сектора – чрез обмен на опит, експериментиране, подобряване на уменията и обучение по иновационни технологии, например цифровите технологии, както и сред широката общественост – чрез обучения, дебати и други творчески и културни прояви, и да развиват творчески центрове и бизнес инкубатори, за да се даде възможност на креативните млади специалисти и предприятия да работят в мрежа, да насърчават иновациите и да популяризират сектора;

101. призовава местните и регионалните органи да се обединят в мрежи с цел обмен на добри практики и разработване на трансгранични и транснационални пилотни проекти;

102. изтъква, че местните и регионалните органи могат да допринесат значително за по-доброто разпространение и движение на продуктите в областта на културата, като организират, подпомагат и популяризират културни прояви;

103. изтъква, че инфраструктурата и оборудването в областта на културните и творческите индустрии играят важна роля за развитието на физическата среда в населените места, за създаването на привлекателна за инвестиране среда и, по-специално, възстановяването и съживяването на стари индустриални зони, и че културното наследство придава добавена стойност и индивидуалност в развитието и обновяването на селските райони, особено чрез приноса си за селския туризъм и за предотвратяването на обезлюдяването на тези райони;

104. счита, че това е също така изключително важен фактор в контекста на стратегиите за възстановяването на стари индустриални зони, както и в контекста на политиките за определяне на нововъзникващите секторни области на туризма, както и в даването на нова дефиниция на традиционния туризъм;

105. затова счита, че създаването на културни и творчески индустрии и развитието на вече съществуващите трябва да се подкрепя посредством стратегии за национално, регионално и местно развитие, в партньорство между публичните органи, представляващи различните области на политиките, МСП и съответните представители на гражданското общество;

106. ето защо насърчава държавите-членки и регионите да създават възможности за подобно сътрудничество, да създават политики, които съчетават инвестициите в инфраструктура с инвестициите в човешки капитал, и да проучат схемите за иновационни ваучери с цел подпомагане на МСП и физическите лица в културните и творческите индустрии да придобиват професионални умения.

107. счита, че Комисията би могла да обърне по-голямо внимание на побратимяването на градовете, общините и регионите, което от много години насам представлява отлично средство за културно и творческо сътрудничество и информационен обмен; призовава Комисията в сътрудничество с европейските асоциации на местни и регионални органи да насърчава модерни и висококачествени инициативи за побратимяване и обмен, в които участват всички обществени групи;

108. предлага създаването на програма за действие, посветена на трансграничното насърчаване на културата и културното сътрудничество, като част от Европейската година на доброволческата дейност;

Европейска столица на културата

109. подчертава широкото признание за инициативата „Европейски столици на културата“ като „лаборатория“ за градско развитие чрез култура; приканва Комисията да популяризира тази инициатива и да осигури подходящи условия за трансфер на най-добри практики, културно сътрудничество и създаване на мрежи за споделяне на опит относно възможностите на културните и творческите индустрии, за да се използва пълният потенциал на тези сектори;

110. призовава в програмата на събитията по повод честването на Европейските столици на културата да бъде включено обсъждане на потенциала на творческите и културните индустрии;

Мода и туризъм

111. счита за необходимо да се добави в изготвения в Зелената книга списък на секторите на културните и творческите индустрии и модата и културният и устойчив туризъм; посочва, че тези два сектора се отличават със силен творчески елемент и предприемачески дух, което има важно въздействие по отношение на икономиката и международната конкурентоспособност на ЕС;

112. подчертава голямото значение на туризма за културните и творческите индустрии и препоръчва Комисията да насърчава градовете и регионите да използват в по-голяма степен културата като уникален актив, да осъществяват по-тясно сътрудничество помежду си в областта на културния туризъм, да развиват форми на сътрудничество между секторите на културата и на туризма и да подкрепят и двата сектора в съвместни проекти в областта на маркетинга;

Международни отношения и търговия

113. подчертава значението на горепосочената конвенция на Юнеско като съществен инструмент, който гарантира, че „културното изключение“ в международната търговия със стоки и услуги от културно и творческо естество се поддържа в международната рамка на СТО;

114. отбелязва, по отношение на насърчаването на културния обмен и многообразие, че пред достъпа до пазара на трети страни има много тарифни и нетарифни бариери, които, заедно с несигурността на мрежите за разпространение и използване, затрудняват истинското присъствие на европейската култура на този пазар;

115. подчертава големия потенциал на културните и творческите индустрии в международната търговия и счита, че тяхното значение се подценява поради трудностите със събиране на данни;

116. призовава Комисията, предвид разпространението на двустранните търговски споразумения, да представи пред Европейския парламент ясна и всеобхватна стратегия относно протоколите за културно сътрудничество, приложени към тези споразумения, с цел адаптиране на предлагането на европейско сътрудничество към нуждите и специфичните особености на културните и творческите индустрии в страните партньори, в съответствие с поетите ангажименти в рамките на СТО и буквата и духа на конвенцията на Юнеско;

117. приканва държавите-членки и Комисията да засилят износа на културни и творчески продукти и услуги и да положат усилия за повишаване на осведомеността относно европейските културни и творчески индустрии извън ЕС;

o

o         o

118. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

http://unesdoc.unesco.org/images/0014/001429/142919e.pdf

(2)

ОВ L 201, 25.7.2006 г., стр. 15.

(3)

ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

(4)

ОВ L 372, 27.12.2006 г., стр. 1.

(5)

ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 12.

(6)

ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 16.

(7)

ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 16.

(8)

ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 32.

(9)

ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25.

(10)

ОВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223.

(11)

http://ec.europa.eu/culture/our-policy-development/doc/CONS_NATIVE_CS_2009_08749_1_EN.pdf.

(12)

http://unesdoc.unesco.org/images/0014/001429/142919e.pdf

(13)

ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Зелената книга на Европейската комисия слага в подходящ момент начало на разискване за "отключване на потенциала на културните и творческите индустрии" и официално признава икономическото и социално значение на този сектор. В рамките на Европейския съюз и от началото на деветдесетте години на ХХ век растежът, отбелязан от културните и творческите индустрии, беше експоненциален по отношение на създаването на работни места и приноса към БВП.

Предизвикателството на глобализацията и настъпването на епохата на цифровизацията предлагат нови и значителни възможности за развитието на тези индустрии и могат да подобрят техния потенциал за създаване на растеж и заетост, които са все още твърде слабо експлоатирани. Наистина, необходими са стратегически инвестиции, за да се динамизира културното многообразие, социалното и териториалното сближаване, растежът и заетостта посредством културните и творческите индустрии. Следователно трябва да се създадат адекватни средства, да се подпомага развитието на културните и творческите индустрии в тяхната местна и регионална среда и да се премине към творческа икономика, като тяхното въздействие се катализира с богат набор от икономически и социални условия. И наистина, колкото по-наситено е предлагането на аудиовизуално съдържание в Европа, толкова повече европейското съдържание, свързано с идентичността, ще бъде в състояние да окаже тежест над културното многообразие. Освен това творческият сектор допринася в значителна степен за развитието на информационните и комуникационните технологии, като изиграва важна роля на местно, регионално и национално равнище.

В тази връзка е необходимо прилагането на общностна динамика, способна да стимулира културните и творческите индустрии. Това е и причината, поради която тези индустрии следва да се сдобият с новаторски икономически модели и да получат достъп до нови законни предложения за онлайн услуги. Следователно е крайно необходимо да бъде създаден единен пазар за онлайн съдържание и услуги, да се предприемат конкретни действия за увеличаване ролята на културните и творческите индустрии в ролята на катализатори на иновациите и структурните промени, да се обединят участниците на регионално, национално и европейско равнище и да се създадат нови продукти и услуги, които да генерират растеж и работни места.

Секторът на културата играе ключова роля в Европа и служи за привличане на гражданите, предприятията и инвестициите. По този начин той извежда на преден план Европа като динамично и стимулиращо място, на което е приятно да се живее и работи. Ясно е, че един енергичен културен сектор, който отбелязва растеж, е от съществено значение за Европа, в качеството на творческа икономика, основаваща се на знанието. Секторът на културата привлича също така квалифицирани и творчески лица. Към настоящия момент се признава, че културните и творческите индустрии са също така важни двигатели на икономическите и социалните иновации в редица други сектори.

Във време, когато някои от нашите международни партньори вече до голяма степен черпят от многостранните ресурси на културните и творческите индустрии, ЕС все още трябва да изработи стратегия, чрез която могъществото и креативността на неговата икономика, както и социалното сближаване в рамките на неговото общество, да се основават на културното богатство.

В тази връзка Зелената книга трябва да стигне по-далече. За да бъдат в състояние да разгърнат напълно своя двустранен потенциал – културен и икономически, културните и творческите индустрии трябва да увеличат капацитета си за експериментиране и иновации и да се ползват от подходящата комбинация от умения и достъп до финансиране. Благодарение на творческата икономика, специалистите в областта на културата са двигателите на обществото на познанието и се превръщат в източник на икономическо развитие и на хармония в обществото. Тъй като нашите икономики все повече се основават на нематериалните услуги, културните и творческите индустрии придават по-широко измерение на творческата добавена стойност. Двигателят на трайния растеж се основава именно на дългосрочните инвестиции в творческия потенциал н а Европа.

Създаването на истински вътрешен пазар представлява приоритет за засилване заетостта и социалното сближаване и за постигане на траен икономически растеж за превръщането на Европейския съюз в най-конкурентоспособната и най-динамичната икономика по света, основаваща се на знанието, като към това се прибави и количествено и качествено подобряване на работните места. Следователно е необходимо де се признае специфичността на сектора на културата като цяло и е абсолютно необходимо да бъде тя отчетена в европейските разпоредби относно международната търговия, вътрешния пазар, конкуренцията и данъчното облагане.

Културните и творческите индустрии се характеризират с двойствената си природа, която ги отличава от всички останали индустрии - Икономическа – по отношение на приноса им за заетостта, растежа и създаването на блага, но преди всичко културна – по отношение на дейностите, които допринасят за разцвета и социалната и културна интеграция на гражданите. С насърчаването на творчеството и чрез извършване на нововъведения за подобряване процеса на разпределение и производство тези индустрии играят важна роля за насърчаване на културното и езиковото многообразие, плурализма, социалното и териториалното сближаване, както и за демократизацията на достъпа до културата и стимулирането на междукултурния диалог. Така справедливото възнаграждаване на творческия процес чрез правата върху интелектуалната собственост е задължително условие за запазването на европейското културно многообразие.

Мобилността и привлекателността следва да бъдат насърчавани. Насърчаването на мобилността на творците, на културните дейци и на творбите е начин да се помогне на европейските културни и творчески индустрии да преминат, по-специално, от местно към национално равнище. За тази цел е необходимо да се положат усилия за установяване на балансирани партньорства с европейски специалисти, въз основа на механизми за редовно провеждане на консултации, за да се следва един бързоразвиващ се сектор, да се премахнат препятствията пред мобилността и да се осигури постоянно наблюдение на средствата, разработени на всички равнища.

Европейският съюз трябва да прилага мерки за подпомагане на творческия сектор. Желателно е тази Зелена книга да намери практически израз, в краткосрочен и средносрочен аспект, в конкретни постижения на европейско равнище, например по отношение на данъчното облагане на стоките и услугите онлайн и възможността да се използват начините за финансиране, предлагани от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд. Факт е, че за да се позволи на културните и творческите индустрии да изпълнят изцяло своята динамизираща роля, следва да бъдат създадени възможности за финансиране, които да се съчетаят с реална експертна оценка на спецификите на културните индустрии и с адаптирано към тях данъчно облагане.

И най-накрая, за да се освободи потенциалът на културните и творческите индустрии, е от съществено значение да се развива качествено обучение в сферата на творчеството и културата, териториалното разпределение, партньорствата на местно равнище, творчеството и креативността, предаването на знания и умения, финансирането, партньорствата между държавния и частния сектор и обмена на най-добри практики. Необходимо е създаването на конкуренция между културните и творческите индустрии, като не се забравя необходимостта в тази връзка от отчитането на характеристиките, присъщи на всяка една от тези индустрии, и фактът, че те изискват диференцирани механизми за подпомагане.


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (26.1.2011)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно отключване на потенциала на културните и творческите индустрии

(2010/2156(INI))

Докладчик по становище: William (граф на) Dartmouth

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че развитието на търговията със стоки и услуги, свързани с културните и творческите индустрии (КТИ), представлява важен стълб за културата, развитието и демокрацията и в същото време стимул за икономическия растеж и създаването на работни места в Европа и света; отбелязва, че според оценките обемът на световната търговия със стоки и услуги, свързани с културните и творческите индустрии, почти се е удвоил през последните десет години;

2.  подчертава, че в духа на стратегията „ЕС 2020“ регулаторната рамка следва да бъде използвана за насърчаване не само на творчество, иновации и устойчиви работни места в сектора на КТИ, но също така и на сътрудничеството между държавите-членки на ЕС и индустриите в областите на културата и творчеството;

3.  подчертава големия потенциал на КТИ в международната търговия и предполага, че тяхното значение се подценява поради трудностите във връзка със събирането на данни;

4.  вярва силно, че по-голямата отвореност на търговията в сектора на КТИ не представлява панацея и търговските правила в този сектор трябва да се различават от правилата за търговия с обикновени стоки; отбелязва, че световната търговия със стоки и услуги, свързани с КТИ, продължава да бъде доминирана от развитите страни, и счита, че Комисията следва да подеме нови инициативи, за да допринесе за борбата с този проблем; счита, че секторът на КТИ разполага с потенциала да допринася за икономическото съживяване на европейските региони и градове, чиито пазари, базиращи се на производството и търговията с традиционни местни занаятчийски продукти, преживяха икономически упадък вследствие на нелоялната конкуренция с продукти от динамично развиващи се икономики;

5.  припомня, че ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост в международната търговия изисква внимателно балансиране на интересите на носителите на тези права и на обществото в по-широк смисъл, за да се гарантира водещата роля на ЕС в икономиката, основана на знанието, както и че защитата следва да се прилага диференцирано по отношение на най-слабо развитите и развиващите се страни или конкурентите от индустриализираните държави; счита, че задоволителното представяне на европейските КТИ зависи от намирането на подобен баланс за поддържането на стимули за дружествата и творците да правят нововъведения; поради тази причина ЕС трябва да отговори на предизвикателството за установяване на законодателство в областта на авторското право за ерата на новите технологии, което е съвместимо с изискванията за личните свободи; поддържа становището, че международното сътрудничество е единственият начин за борба с пиратството, фалшифицирането и злоупотребата с правата върху интелектуалната собственост;

6.  отбелязва, че Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението TRIPS) следва да бъде разширено и да обхваща други области на сектора на КТИ;

7.  изтъква, че авторските права са създадени главно с цел да защитават истинските автори и създатели и че защитата на авторските права не следва да подкопава основните права;

8.  изцяло подкрепя развитието на по-амбициозни политики на ЕС, както и взаимноизгодното и доброволно сътрудничество между държавите-членки на ЕС в областта на КТИ, в светлината на приетата през 2005 г. Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

9.  отбелязва, че електронната търговия и интернет се развиват с невероятна скорост, като поколенията технологии се заменят от нови с все по-бързи темпове, и следователно счита, че следва да се полагат усилия регулаторният отговор на Съюза да съответства на настоящите социални и търговски изисквания, така че да не бъде безполезен, като изостава и пречи на пълното разгръщане на потенциала на културните и творческите индустрии на държавите-членки на ЕС;

10. отбелязва, че интернет се развива систематично с все по-кратък жизнен цикъл на технологиите, и следователно счита, че всяка инициатива, насочена към контролиране на развитието на инфраструктурата, без да предлага алтернативни бизнес модели, винаги ще изостава поне с едно поколение и вероятно ще представлява пречка пред растежа на културните и творческите индустрии на държавите-членки на ЕС;

11. подчертава значението на посочената по-горе Конвенция на ЮНЕСКО от 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване като съществен инструмент, който гарантира, че международната рамка на СТО поддържа „културното изключение“ в международната търговия със стоки и услуги от културно и творческо естество.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.1.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

7

1

19

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Kader Arif, Daniel Caspary, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Метин Казак, Bernd Lange, David Martin, Emilio Menéndez del Valle, Vital Moreira, Cristiana Muscardini, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Niccolò Rinaldi, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Keith Taylor, Iuliu Winkler, Jan Zahradil, Pablo Zalba Bidegain, Paweł Zalewski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

George Sabin Cutaş, Mário David, Jörg Leichtfried, Miloslav Ransdorf, Michael Theurer

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Patrice Tirolien


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (8.12.2010)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно отключването на потенциала на културните и творческите индустрии

(2010/2156(INI))

Докладчик по становище: Karima Delli

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.     като има предвид, че културните и творческите индустрии съставляват важна част от европейската икономика, че в тях работят вече приблизително 5 милиона души и че поради мултиплициращия ефект на иновациите в тази област, те представляват сектор с голям потенциал за създаването на достойни и качествени работни места, които не могат да бъдат делокализирани;  като има предвид, че културните и творческите индустрии представляват инструменти от първостепенно значение за осъществяването на целите, установени от Европейския съюз за подпомагане на заетостта и за развитието на общество, основаващо се на познанията и иновациите в рамките на стратегия „Европа 2020“, по-специално посредством инициативите за нови работни места и за промишлена политика в ерата на глобализацията; като има предвид, че е целесъобразно да се създаде благоприятна среда за развитието на тези индустрии, които допринасят за утвърждаването на културната идентичност и разнообразие на местно или регионално равнище, за развитието на заетостта и качествена квалификация, за конкурентоспособността, подчертаването на значението на териториите и природните или културните наследства, техническите иновации,

Б.     като има предвид, че достъпът до познанията и до творческото съдържание е решаващ елемент от основните права като зачитане на културното многообразие, по-специално за най-уязвимите лица,

В.     като има предвид, че креативността зависи от достъпа до вече съществуващите познания, произведения и творчески съдържания,

Г.     като има предвид, че липсата на хармонизация на изключенията по отношение на авторското право възпрепятства движението в цяла Европа на продуктите и услугите, възникнали благодарение на знанията и създаването на нови работни места в иновативните сектори в технологична среда, която непрекъснато се развива,

Д.     като има предвид, че голямото многообразие на статуса на участниците в културния и творческия сектор – любители, доброволци, работещи в областта на спектаклите в условия на краткосрочна временна заетост, индивидуални предприемачи и други, и на техните начини на работа отразява европейско богатство, което трябва да бъде опазено, като същевременно се осигурява недискриминация на участниците и достъпът им до правото на труд и до социални права, за да се гарантира справедливо и регулярно възнаграждение и да се намали по-този начин несигурността,

1.      подчертава необходимостта от намаляване на неравенствата, пред които са изправени участниците от културния и творческия сектор, и от борба с нарастването на броя на нетипичните договори в този сектор, дискриминацията в тези сектори, по-специално що се отнася до възнагражденията, както и достъпа до пазара на труда, социалната сигурност, обезщетенията за безработица и отпуските по майчинство и от гарантиране на съответствието между заеманата длъжност и равнището на квалификация; призовава Комисията и държавите-членки да разгледат промените, които би могло необходимо да се направят с оглед адаптиране на системите за социална сигурност към специфичните нужди на участниците от културния и творческия сектор, като същевременно се гарантират критерии, които съответстват на изискванията за географска мобилност и като се отчита честото прекъсване на трудовата заетост, характерни за трудовите отношения в този сектор; призовава Комисията и държавите-членки да засилят сътрудничеството между участниците в културния, образователния и предприемаческия сектор, за да се улесни интегрирането на младите хора, по-специално на младите хора в необлагодетелствано положение, на пазара на труда;

2.      счита, че е от основно значение да се обърне дължимо внимание на специфичните условия на заетост на работещите в секторите на познанието, творчеството и културата, чието значение за иновациите на европейската икономика се подчертава уместно, но без да се отчитат в достатъчна степен спецификите и характеристиките, произтичащи от мобилността и прекъсването на работната заетост при тези професии; поради това приканва Комисията да задълбочи още тези аспекти и да представи съответните предложения;

3.      подчертава, че културата е основно благо, което е от общ интерес и е необходимо за растежа в Европа, във всичките й измерения, и за преодоляването на национализма и други пречки; изразява убеденост, че Съюзът трябва да подкрепя културните и творческите индустрии с програми и гаранционни фондове, предназначени за тези индустрии;

4.      отбелязва, че културните и творческите индустрии функционират в контекст на непрекъснато движение напред, характеризиращ се с бързината на развитието и разпространението в световен мащаб на цифровите технологии в областта на информацията и комуникацията;

5.      отправя искане към Комисията и държавите-членки да предоставят справедливо подпомагане на малките, средните и микро предприятия, които упражняват дейност в културния и творческия сектор в Европа; настоява за прилагане на политики, които допринасят за запазването и създаването на работни места в тези предприятия, като се има предвид, че те съставляват по-голямата част от предприятията в културните и творческите индустрии, както и за улесняване на достъпа на тези предприятия до микрокредити.

6.      отбелязва, че културните и творческите индустрии често допринасят за стимулиране на западащите местни икономики, като насърчават възникването на нови икономически дейности и създават нови работни места, които подпомагат развитието на цели европейски региони;

7.      призовава Комисията да зачита и признава действията на културните служби, организациите с нестопанска цел и частните инициативи, които участват в развитието на солидарна икономика, основаваща се на творчеството; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и продължават добрите практики за улесняване на достъпа на младежите, независимо от техния статут (студенти, чираци, стажанти, безработни и други), и на най-уязвимите групи до култура и творчески съдържания, например чрез намаление на тарифите, т.нар. „чекове за културни събития” или безплатни културни дейности;

8.      счита за необходимо да се добавят в списъка на секторите на културните и творческите индустрии, изготвен от зелената книга, също така модата и културният и устойчив туризъм, тъй като тези два сектора се отличават със силен творчески елемент и предприемачески дух, което е важно по отношение на икономиката и международната конкурентоспособност на Европа;

9.      счита, че е абсолютно наложително да се подобрят професионалните познания, възможности и перспективи на работещите в областта на културата и творчеството, и насърчава държавите-членки да поощряват програми за учене през целия живот, имащи същата насоченост;

10.    подчертава въздействието на творческия сектор върху заетостта в Съюза и нестандартния характер на работните отношения в този сектор в сравнение с работата на постоянен трудов договор;

11.    отбелязва, че значителна част от работата в творческия сектор се извършва извън рамките на работните отношения, или като самостоятелно заето лице, или като дребен предприемач, което се отразява в значителна степен върху социалната сигурност и защитата на работещите в сектора;

12.    призовава Комисията да подкрепя мобилността в областта на обучението по отношение на работещите в културните и творческите индустрии, и по-специално младите предприемачи; насърчава инициативите на Европейския съюз и държавите-членки в областта на мобилността, по-специално мобилността на студентите, чираците, стажантите и младите творци, които са дипломирани или в процес на обучение, които се състоят в насърчаване на обмена на идеи и добри практики и подобряване на техните езикови умения, както и развиването на резиденции за творчески престои и художествени работилници за хора на изкуството, и отправя искане към Европейския съюз и държавите-членки да премахнат пречките пред свободното движение, по-специално в рамките на обмена между хора на изкуството от Съюза, както и да проучат осъществимостта на програми за обмен на хора в сектора между държавите от ЕС и трети държави при спазване както на законодателството относно достъпа до територията, така и на законодателството за борба срещу търговията с хора; призовава Комисията да засили борбата срещу пречките пред свободното движение в рамките на Съюза;

13.    приканва Комисията и държавите-членки да предоставят на хората на изкуството, на авторите и на творците специален професионален статут, чиито условия са определени с адекватни нормативни инструменти в областта на социалната закрила, подпомагането на трудовата заетост, достъпа до официални или неофициални обучения; счита, че тъй като хората на изкуството, авторите и творците са в основата на културните и творческите индустрии, те трябва да бъдат подпомогнати да разгърнат изцяло своя потенциал;

14.    призовава за преодоляване, със съответните инструменти, на сериозното изоставане, което все още характеризира професионалното положение и трудовото възнаграждение на жените в културните и творческите индустрии;

15.    подчертава предимствата на обучение, съвместяващо от една страна теоретичното познание на историята на цивилизацията и техниката, а от друга страна – приложното художествено творчество и управлението на културните обекти в предприятия, ателиета и др., така че да се увеличи квалификацията едновременно в теоретичен и практичен план;

16.    призовава Комисията да насърчава съвместни научни изследвания и програми за партньорство между културните и творческите индустрии и сектора на образованието и обучението, както и на продължаващото професионално обучение, за да се дадат на гражданите креативни и междукултурни компетентности, да се улесни прилагането на нови техники и нови творчески инструменти в учебния сектор, да се насърчава обучението през целия живот, по-специално чрез Европейския социален фонд, като се имат предвид множеството технологични промени в този сектор, както и да се насърчават иновациите в културната индустрия и творческите сектори чрез научни изследвания и образование; подчертава, че обучението и междукултурните компетентности помагат на гражданите да разбират другите култури и допринасят по този начин за социалната интеграция;

17.    подчертава необходимостта от обмен на информация и добри практики, от увеличаване на предлагането на обучения, по-специално в областта на цифровите технологии и управлението на предприятия, от развиване на нови компетентности и насърчаване на обучението през целия живот, например като се улесни достъпът до съществуващите европейски програми и фондове, което ще позволи да се подобри достъпът до достойни работни места и да се увеличат и признаят компетентностите на творците и работещите в културния и творческия сектор, които са силно засегнати от икономическите и технологични промени;

18.    припомня, че художествените професии съставляват един от стълбовете на нашето културно наследство и на нашата икономика и че следователно трябва да се осигури тяхната непреходност чрез съответните механизми за предаване на познанията и компетентностите, както се подчертава в резолюцията на Европейския парламент от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в Европа;

19.    изисква от Комисията да насърчава използването, разпространението и разработването на безплатен софтуер и отворени стандарти, които съставляват потенциал за новаторство, креативност и разпространение на знания и за създаване на работни места;

20.    подчертава колко са важни за културните и творческите индустрии конкретните политики в областта на обучението, вземащи предвид както формалните аспекти, така и неформалните аспекти на обучението, които се развиват като обучение през целия живот и се конкретизират също чрез подпомагане на образователните институции в този сектор;

21.    приканва Комисията да се обърне към държавите-членки, за да се допълни рамката на взаимно признаване на дипломите за професионална квалификация и на програмите на обучение, по-специално във връзка с новите компетентности, които се изискват от сектора на културните и творческите индустрии;

22.    обявява се за по-силно подпомагане на насърчаването на мобилността на хората на изкуството и на културните дейци – фактор, който допринася за предоставянето на нови възможности за реализация и за заетост;

23.    насърчава мобилизирането на съществуващите европейски фондове и програми (например, инструмента за микрофинансиране) в помощ на развитието на малки предприятия и микропредприятия в културния и творческия сектор, така че да се оптимизира подпомагането на предприятията, като се улесни достъпът до информация за възможностите за финансиране, както и опростяването на процедурата за кандидатстване в тази връзка;

24.    призовава Комисията да прикани държавите-членки да подпомагат художественото образование и креативността; приканва Комисията да включи по-специално съществуващите програми, а именно „Еразъм”, „Коменски” и „MEDIA”, като предвиди бюджетни редове, предназначени за хората на изкуството, студентите и преподавателите в художествени училища и академии и младите творци, като това става под формата на обмен, наставничество, мобилност или творчески престои;

25.    приканва Комисията да подпомага инвестициите в европейските програми, предназначени за културните и творческите индустрии, включително тези, които нямат стопанска цел, като им предоставя бюджетни кредити и като определя специфични програми, аналогични на програмата „MEDIA”; изисква от Комисията да предвиди също специфични условия за достъп до съществуващите ресурси, и по-специално до Европейския социален фонд;

26.    изисква от държавите-членки да насърчават предлагането на образователни програми в областта на управлението, стопанското управление и предприемачеството, които са специално предназначени за работещите в културните и творческите индустрии, така че да им бъдат предоставени възможностите за комуникация и за предприемачество, необходими в една постоянно променяща се социално-икономическа среда;

27.    насърчава държавите-членки да осигурят съответното равнище на социална закрила и достатъчен минимален доход за съществуване, по-специално в областта на осигуряването за безработица, здравните застраховки и отпуска по майчинство, съответстващо на равнището на социална закрила на другите работници, и да проучат възможностите за специални превантивни и активни мерки в областта на политиката за заетостта, които да представляват гаранция за постоянни достойни доходи в ситуации на прекъсвана трудова заетост, присъща за културния и творческия сектор, и да бъдат средство за индивидуална и колективна еманципация. счита освен това, че минималното възнаграждение може да бъде подходящ инструмент за гарантиране на такова равнище на социална закрила и че такова възнаграждение може също така да се съчетава с развитието на образователни програми;

28.    приканва Комисията да популяризира програмата на МОТ за достойни условия на труд и да гарантира достойни условия на труд, така че да се намали социалното неравенство, да се води борба с дискриминациите и да се подобрят здравето и сигурността на работното място в сектора на културните и творческите индустрии;

29.    подчертава, че културните и творческите индустрии често допринасят за стимулиране на преобразуването на западащите местни икономики, за благоприятстване появата на нови икономически дейности, за създаване на нови и устойчиви работни места и за увеличаване на привлекателността на европейските градове и региони с цел постигане на социално и териториално сближаване;

30.    приканва Комисията, с оглед на запазването на работните места в креативния сектор, да следи за осигуряване на достатъчна защита на произведенията срещу пиратството; счита, с оглед вече загубените работни места в този сектор и бъдещите заплахи, че следва да се предостави достатъчна защита в областта на неимуществените права, която да гарантира запазването на работните места в този сектор в Европа;

31.    признава също така важността на защитата на правата на интелектуална собственост и на наличие на ефикасен подход в случай на тяхното нарушаване; счита, че тези нарушения застрашават жизнеспособността на сектора, при все че правата на интелектуална собственост съставляват гаранция за доходите и заетостта в културния и творческия сектор;

32.    признава важността на образованието за създаване на предприемачески дух в тази област;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

38

5

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Jean-Luc Bennahmias, Mara Bizzotto, Milan Cabrnoch, David Casa, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Marije Cornelissen, Frédéric Daerden, Karima Delli, Sari Essayah, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Pascale Gruny, Thomas Händel, Marian Harkin, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Vincenzo Iovine, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jean Lambert, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Vilija Blinkevičiūtė, Edite Estrela, Julie Girling, Sergio Gutiérrez Prieto, Филиз Хакъева Хюсменова, Antigoni Papadopoulou, Evelyn Regner, Birgit Sippel, Csaba Sógor


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (10.2.2011)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно отключване на потенциала на културните и творческите индустрии

(2010/2156(INI))

Докладчик по становище: Ivo Belet

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че културните и творческите индустрии (КТИ), които съставляват близо 5 милиона работни места и 2,6% от БВП на ЕС, са един от основните фактори за растеж в Съюза, като създават нови работни места, играят ключови роли в световните вериги за създаване на стойност, поощряват иновациите, осигуряват добавена стойност като фактор за социалното сближаване и служат като ефикасно средство в борбата срещу настоящата рецесия;

2.  призовава Комисията да продължи да полага усилия за по-добро определение на КТИ, с оглед на това да бъде извършен задълбочен анализ на въздействието на тези индустрии върху дългосрочния растеж и конкурентоспособността в международен план, както и да насърчава по-голямо признание за специфичните характеристики на сектора;

3.  подчертава значението на бързото прилагане и успех на инициативата „Програма в областта на цифровите технологии“, за да могат КТИ да се възползват напълно от всички възможности, създадени от обхватните, високоскоростни широколентови връзки и новите безжични технологии, както и да се приспособят успешно към тях;

4.  призовава Комисията и държавите-членки да осигурят повече възможности за КТИ да използват онлайн пазарите и да позволят на хората на изкуството да се възползват от цифровата среда;

5.  подчертава, че оперативната съвместимост и стандартите са важни за създаването на условия на равен достъп до нови платформи и оборудване; призовава Комисията да насърчава оперативната съвместимост между платформите, да разработва стандарти, които помагат за създаването на благоприятстващ иновациите пазар, и да избягва използването на системи, които могат да ограничат достъпа до разнообразно съдържание;

6.  призовава Комисията, в контекста на Програмата в областта на цифровите технологии, да подпомага малките и средните предприятия, развиващи дейност в областта на КТИ, в търсенето на конкурентоспособни и благоприятни за потребителите новаторски модели на стопанска дейност онлайн, основани на съфинансиране и споделяне на риска между КТИ и посредниците;

7.  призовава Комисията и държавите-членки да осигурят стимули за публичните и частни инвестиции в КТИ, насочени към създаване и разработване на лесно повторяеми технологии, целящи подобряване на процеса на енергоспестяване и енергийната ефективност;

8.  призовава за създаването на истински европейски творчески единен пазар, който да позволява на КТИ да се разширяват и да достигат до потребителска база с по-голям потенциал, да им помага да изготвят нови дългосрочни стратегии за творческа дейност, разпространение и разработване и да увеличава мобилността, обмена и сътрудничеството между лицата с активна дейност в културните и творческите индустрии, и по-специално чрез създаването на платформи на КТИ;

9.  подчертава, че политиката на ЕС в областта на иновациите играе роля за използването на техническия, икономическия, социалния и екологичния потенциал за иновации на МСП в творческите индустрии, и че е необходимо да отчита важната роля на творческите индустрии за постигането на творческо и благоприятстващо иновациите общество; ето защо призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че процедурите за възлагане на обществени поръчки не водят до непотребни разходи и бюрократични проблеми за МСП;

10. подчертава, че правата върху интелектуалната собственост са основен актив на дружествата от творческите индустрии, стимул за индивидуалното творчество и инвестиция в творческия процес; ето защо призовава за създаването на схеми, с които да се помогне на КТИ да се приспособят към цифровизацията посредством новите онлайн услуги въз основа на нови форми на управление на правата, насърчаващи авторските права, като например разширени колективни системи за лицензиране и лесни за ползване системи от типа „обслужване на едно гише“ за уреждане на права; освен това призовава за балансирана регулаторна рамка, уреждаща защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост;

11. признава, че липсата на достъп до финансиране е основно препятствие пред растежа на много предприятия в творческите индустрии; подчертава неотложната необходимост да се финансират инициативи за дружествата от творческите индустрии с цел тяхното укрепване; посочва, че като се има предвид характерът на КТИ, инвестициите от типа рискови инвестиции/ частни дялови инвестиции/ бизнес ангели/„мецанин“ са най-уместните форми на финансиране; във връзка с това подчертава също така потенциала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на Европейския инвестиционен фонд за подкрепа на творческия сектор, главно чрез подкрепа за МСП;

12. предлага да се използва рамката на Европейския алианс на творческите индустрии (ECIA), за да се осигури платформа за достъп до информация и съвети относно инвестиционната готовност и дългосрочните стопански стратегии, достъп до заеми, гаранционни фондове и трансгранични частни инвестиции; призовава да бъде проучена възможността за създаване на банка за творческите индустрии; освен това признава ефективността на програмите на ЕС като програмата за иновациите и конкурентоспособността по отношение на предоставянето на достъп на МСП до финансиране; предлага Комисията да извърши оценка на изготвянето на подобни специфични програми за КТИ;

13. приветства факта, че в „Съюз за иновации“, водещата инициатива на „ЕС 2020“, Комисията пое ангажимент за основаването на Съвет за лидерство за европейския дизайн, който ще бъде приканен да направи предложения в срок от една година с цел увеличаване на ролята на дизайна в политиката за иновации;

14. посочва, че Кохезионният фонд и структурните фондове предлагат значителни възможности за финансиране за култура, творческа дейност и иновации на територията на ЕС; същевременно изразява съжаление относно факта, че до настоящия момент дружествата в КТИ, изглежда, са извлекли само ограничени ползи от тези фондове; ето защо призовава държавите-членки и Комисията да улеснят достъпа до финансиране чрез тези инструменти, както и да повишават осведомеността и да предоставят по-качествена информация относно наличните средства;

15. подчертава необходимостта от по-благоприятен фискален и инвестиционен климат, което включва преразглеждането на настоящите правила за ДДС (в т.ч. голямата разлика между ставките за дейностите онлайн и офлайн), както и разширяването на обхвата на настоящите схеми за данъчна защита.

16. предлага създаването на програма за действие, посветена на трансграничното насърчаване на културата и културното сътрудничество, като част от Европейската година на доброволческата дейност;

17. призовава държавите-членки и Комисията да предприемат мерки за повишаване на осведомеността на инвеститорите относно икономическата стойност и големия потенциал на творческите индустрии за подобряването на конкурентоспособността на европейската икономика, например като изготвят насоки за общоевропейски бизнес план за творчески и културни проекти/услуги/дейности, както и специфични показатели за оценка на резултатите, което може да улесни техническата и икономическата оценка на инвестициите в сектора, като по този начин се избягват ненужните разходи и бюрократичните проблеми за МСП;

18. подчертава, че културата и творчеството играят важна роля за обществото и нашата обща европейска идентичност, като насърчават ценностите, които са част от нашата обща памет и наследство;

19. подчертава, че е важно европейската цифрова библиотека да бъде разширена и разработена като ключов център за представяне на културното наследство, общата памет и творчеството на Европа и като отправна точка за образователни, културни, новаторски и предприемачески дейности; посочва, че творческите обмени съставляват един от стълбовете на нашето културно наследство и на нашата икономика, и че следователно трябва да се осигури тяхната непреходност чрез съответните механизми за предаване на знанията и уменията;

20. подчертава значението на образователните програми, които акцентират върху професионалното обучение, развитието на идеи и разказването, електронните умения, техническите, предприемаческите и маркетинговите умения, включително използването на социални мрежи, както и уменията на работниците; подчертава потенциала на тясното сътрудничество и диалога между КТИ, университетите, научноизследователските центрове, художествените училища и творческите обединения за осигуряването на съвместни програми за обучение и възможности за учене през целия живот; ето защо насърчава държавите-членки и регионите да създават възможности за подобно сътрудничество, да създават политики, които съчетават инфраструктурните инвестиции с инвестициите в човешки капитал, и да проучат схемите за иновационни ваучери с цел подпомагане на МСП и физическите лица в културните и творческите индустрии да придобиват професионални умения.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.2.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Lena Ek, Ioan Enciu, Gaston Franco, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Romana Jordan Cizelj, Arturs Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Jaroslav Paška, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Michèle Rivasi, Jens Rohde, Paul Rübig, Amalia Sartori, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Владимир Уручев, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Maria Badia i Cutchet, Antonio Cancian, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Yannick Jadot, Ивайло Калфин, Bernd Lange, Mario Pirillo, Vladimír Remek, Silvia-Adriana Ţicău


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (3.3.2011)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно отключване на потенциала на културните и творческите индустрии

(2010/2156(INI))

Докладчик по становище: Oldřich Vlasák

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства факта, че културните и творческите индустрии (КТИ), които представляват основна част от местната и регионална притегателна сила и визия за икономическо, социално и териториално развитие, са признати в Зелената книга за средство за местно и регионално развитие, и изтъква, че местните и регионалните органи в повечето държави-членки са отговорни за секторите, споменати в контекста на КТИ, особено културата, научноизследователската дейност, образованието, туризма и заетостта, и затова следва да се наблегне на важната роля, която те играят в сектора;

2.  изтъква, че културните и творческите индустрии и съоръжения играят важна роля за развитието на физическата околна среда на населените места, за развитието на привлекателна за инвестиране среда и по-специално рехабилитацията и съживяването на стари индустриални квартали, и че културното наследство придава добавена стойност и индивидуалност на развитието и обновяването на селските райони, особено чрез приноса си за селския туризъм и за предотвратяването на обезлюдяването на тези райони; наред с това счита за изключително важен фактор в контекста на стратегиите за рехабилитация на стари индустриални квартали, както и в политиките, да се дефинират нововъзникващите секторни области на туризма, както и да се даде нова дефиниция на традиционния туризъм; затова счита, че създаването на културни и творчески индустрии и развитието на вече съществуващите трябва да се подкрепя от стратегии за национално, регионално и местно развитие, в партньорство между публичните органи, представляващи различните области на политиките, МСП и съответните представители на гражданското общество;

3.  счита, че културните и творческите проекти са в състояние не само да подобряват структурните условия в по-слабо развитите региони, като по този начин допринасят за териториалното сближаване в ЕС и за структурните условия на изоставащите региони, но също така да подкрепят пряко конкурентоспособността и създаването на заетост във всички региони, като предлагат огромен потенциал за нов растеж и заетост чрез иновации, особено за МСП; следователно призовава Комисията, държавите-членки, регионалните и местните органи да използват и да се възползват максимално от съществуващите програми на ЕС за подкрепа, каквито са политиката на сближаване и структурната политика, развитието на селските райони в рамките на Общата селскостопанска политика, Рамковата програма за научни изследвания, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и т.н., както и чрез поставяне начало на нови проекти за насърчаване на културното многообразие и творчеството (включително такива, които са свързани с регионални езици и култури), конкурентоспособността и иновациите; приканва Комисията и държавите-членки да използват съществуващите механизми за техническа помощ за насърчаване на осведомеността на регионално и местно равнище във връзка с проблеми по отношение на изпълнението;

4.  подчертава, че културата играе съществена роля за устойчивото развитие на трансграничните територии, и съзнава, че културните и творческите инфраструктури и съоръжения могат да допринесат за постигането на териториално сближаване; убеден е, че стимулирането на културата и творчеството е неразделна част от териториалното сътрудничество, която следва да бъде засилена; призовава всички органи, ангажирани на местно равнище, да използват програмите за териториално сътрудничество с цел използване и трансфер на най-добри практики за развитие на сектора на КТИ; призовава Комисията и държавите-членки да документират наличната информация за практики, потребности и добър опит в областта на трансграничното културно и творческо сътрудничество, да натрупат конкретен експертен опит в сферата на културата, творчеството и трансграничните територии (особено в такива малко изследвани области като връзката между култура, творчество и икономика) и да разработят трансгранични стратегии за управление на културното наследство и ресурси;

5.  отбелязва, че мрежовата инфраструктура като високоскоростното широколентово покритие и интернет връзките са от особено значение и са необходимо условие за развитието на КТИ, като намаляват свързаните с местоположението пречки, и че технологията е жизненоважна движеща сила за тези индустрии; приветства предвидените действия за засилване ролята на КТИ като катализатор на иновации и структурни промени в рамките на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“; подчертава ролята на ИКТ за културните и творческите индустрии и „творческата връзка“ между инвестиции, технология, иновации, предприемачество и търговия и приканва Комисията и държавите-членки да стимулират достъп и да насърчават използването на нови ИКТ в сектора на културата и творчеството, да подкрепят широколентовата инфраструктура и веднага след като бъде постигнато всеобхватно основно широколентово покритие в Европа, да установят и в селските райони подходящи високоскоростни и силно високоскоростни мрежи и други форми на разходно-ефективни интернет връзки, за да се обезпечи балансираното им развитие в дългосрочен план;

6.  изтъква, че мобилността е ключов фактор за развитието на КТИ, който им позволява да излязат извън тяхната местна и регионална среда и да получат достъп до по-широкия европейски и световен пазар; затова отбелязва значението на такива инициативи на ЕС като побратимяването на градове и програмата „Леонардо да Винчи“ за улесняване на мобилността; счита, че Комисията би могла да обърне по-голямо внимание на побратимяването на градовете, общините и регионите, което от много години насам представлява отлично средство за културно и творческо сътрудничество и информационен обмен; призовава Комисията в сътрудничество с европейските асоциации на местни и регионални органи да насърчава модерни и висококачествени инициативи за побратимяване и обмен, включващи всички слоеве на обществото, да работи за премахване на правните и административни пречки и да подкрепя инициативи, за да насърчи и подобри мобилността на творците, творбите и културните дейци;

7.  подчертава широкото признание за инициативата „Европейски столици на културата“ като „лаборатория“ за градско развитие чрез култура и приканва Комисията да популяризира тази инициатива и да осигури подходящи условия за трансфер на най-добри практики, културно сътрудничество и създаване на мрежи за споделяне на опит относно възможностите на КТИ, за да се използва пълният потенциал на тези сектори;

8.  препоръчва Комисията да оцени въздействието на структурните фондове и съществуващите и бъдещите програми в областта на културата, научните изследвания, туризма, аудиовизуалните медии, младежта, образованието и обучението, както и на факторите, които възпрепятстват или ограничават усвояването на наличните бюджетни кредити, като по този начин се направят изводи от политическия опит и от съществуващите проекти и изследвания с цел да се състави политика на сближаване за периода след 2013 г., която би помогнала да се използва целият потенциал на културната сфера и по-специално този на творческите индустрии; също така признава ползите от един жизнен сектор на КТИ за засилване на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб чрез създаване на среда, в която творчеството, иновативността и предприемчивостта се стимулират и ценят; настоятелно призовава държавите-членки да включват регионални и местни органи още от най-ранен етап в преговорите относно законодателството и относно програми, финансирани от структурните фондове, така че да се даде възможност за своевременен диалог между различните равнища на управление; подчертава необходимостта от по-проста структура на фондовете, с хармонизирани правила, като общ принцип на бъдещата политика на сближаване, за да се засили административният капацитет на съответните органи и да се избегне разколебаване на потенциални партньори да участват в проекти;

9.  припомня културното многообразие в Европа и особено нейното богато културно наследство от регионални езици и култури, отбелязва, че КТИ са от централно значение за стълба за интелигентен растеж на стратегията „Европа 2020“ и в този контекст подчертава значението на „интелигентното специализиране“ на общините и регионите; за да се използва докрай творческият потенциал на Европа и за да се засили конкурентоспособността, дружествата от творческите индустрии следва да създават конкурентоспособни в международен план обединения, за да са в състояние по-добре да предлагат идеи на пазара и ги трансформират в лесни за използване и привлекателни продукти, така че да постигнат сравнително предимство в световен мащаб в този сектор в периода до 2020 г. и след това; насърчава Комисията и държавите-членки да подкрепят културните и творческите индустрии и продукции, като средство за създаване на работни места и икономическо развитие, по координиран начин, основан на местните потребности, ресурси и силни страни, за да постигне по-голяма ефикасност;

10. припомня, че съществуването на разнообразие от динамични МСП е основата за диверсифицирана и висококачествена културна и развлекателна индустрия; призовава за по-значима бъдеща роля на МСП и частния капитал при изпълняването на проекти и прилагането на мерки в сектора на културата и творчеството, по-специално чрез публично-частни партньорства и чрез максимализиране на използването на финансовите инструменти на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), гаранции по заеми и насърчаване на участие на рисков капитал в иновативни новосъздадени дружества в сферата на КТИ; призовава Комисията да опрости правилата за функциониране на тези инструменти, чиято настояща сложност ограничава използването им; приканва държавите-членки да ги използват в по-голяма степен като средство за повишаване на качеството на проектите и участието на представители на частния сектор, по-специално МСП, в европейските проекти;

11. като признава изключителния междусекторен характер на КТИ, призовава Комисията в сътрудничество с Евростат да продължи усилията си за по-добро дефиниране на сектора и за по-точното му статистическо отразяване (разработване на нови модели и методология за събиране на данни за количество и качество, подобряване на тяхната сравнимост, както и качеството на процесите на събиране);

12. призовава Комисията да продължи своите усилия за подкрепа, стимулиране и улесняване на културната и творческата рамка, като насърчава по-развита система на сътрудничество между държавите-членки и институциите на ЕС на базата на споделяне на опит за добри практики, и препоръчва Комисията да включи местните и регионалните органи в процеса на последващи действия към Зелената книга в съответствие с принципа за субсидиарност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Jean-Paul Besset, Alain Cadec, Salvatore Caronna, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Seán Kelly, Евгени Кирилов, Constanze Angela Krehl, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Michail Tremopoulos, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Karima Delli, Karin Kadenbach, Андрей Ковачев, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Patrice Tirolien, Derek Vaughan

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Станимир Илчев


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (1.3.2011)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно отключване на потенциала на културните и творческите индустрии

(2010/2156(INI))

Докладчик по становище: Cecilia Wikström

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че културните и творческите индустрии в Европа играят съществена роля в насърчаването на културното многообразие и плурализъм, но също така значително допринасят за икономическото възстановяване, създаването на нови работни места и устойчивото развитие, както и за конкурентоспособността на европейската икономика; като има предвид, че малките и средните предприятия са основни участници в тези сектори;

Б.  като има предвид, че за да процъфтяват, културните и творческите индустрии в Европа имат нужда от модерна, достъпна и сигурна в правно отношение система за защита на правата върху интелектуалната собственост,

В.  като има предвид, че технологичният напредък в информационните и комуникационните технологии не променя по никакъв начин необходимостта от защита на правата върху интелектуалната собственост,

Г.  като има предвид, че се изисква по-добро спазване на действащата правна рамка за защита на тези права, както и реформи по отношение, наред с другото, на опростяването на процедурите за издаване на лиценз в културните индустрии, така че да могат да се използват в пълна степен предоставените нови възможности, като същевременно се гарантира добре балансирана система за защита на правата, отчитаща интересите както на творците, така и на потребителите,

Д. като има предвид, че фрагментираният пазар създава все повече пречки за развитието на онлайн услугите, тъй като доставчиците на съдържание желаят да предлагат творби на целия пазар на ЕС;

Е.  като има предвид, че фрагментирането означава, че потребителите, които се интересуват от трансграничен достъп до творческо съдържание, или се сблъскват със съществени пречки, или търсят алтернативни, макар и не винаги законни, начини за достъп, което влияе неблагоприятно на експлоатирането на творбите и възпрепятства действителното развитие на вътрешния дигитален пазар,

Ж. като има предвид, че съвременната система на търговските марки в Съюза е от основно значение за защитата на стойността, която представляват инвестициите на европейските дружества в дизайн, творчество и иновации,

1.  подчертава потребността от ефективно прилагане на правата върху интелектуалната собственост както в офлайн, така и в онлайн среда, и подчертава във връзка с това, че всички мерки трябва да бъдат внимателно оценявани, за да се гарантира тяхната ефикасност, пропорционалност и съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз;

2.  подчертава, че усилията в борбата с нарушаването на авторското право трябва да срещат обществена подкрепа и по-добро разбиране у потребителя, за да не се рискува подкопаване на обществената подкрепа за правата върху интелектуалната собственост,

3.  призовава Комисията и държавите-членки да насърчават обмена на най-добри практики по отношение на ефективните методи за повишаване на осведомеността за неблагоприятното въздействие на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост;

4.  отбелязва, че фрагментирането на пазара в културните и творческите сектори се дължи отчасти на културното многообразие и езиковите предпочитания на потребителите;

5.  подчертава, че действащите практики на издаване на лицензи допринасят за фрагментирането на вътрешния пазар на ЕС; отбелязва, че макар и да е постигнат напредък, все още не е разгледан въпросът за потребителското търсене на мултитериториални лицензи и лицензи за множество репертоари за трансгранично и онлайн ползване;

6.  подчертава, че по-ефикасният и по-икономичен лицензионен процес чрез оперативно съвместими технологични платформи ще гарантира по-широко разпространение на културно и творческо съдържание и ще предостави по-големи авторски и лицензионни възнаграждения, като същевременно ще бъде от полза за посредниците и доставчиците на услуги;

7.  припомня, че целта на ЕС е да насърчава културните и творческите индустрии както онлайн, така и офлайн; широко разпространеното използване на общоевропейски лицензи в съответствие с търсенията на пазара и потребителите следва да бъде определено за цел; а ако това не може да се постигне в кратки срокове, следва да се предприеме всеобхватна оценка на необходимото законодателство за преодоляване на всички евентуални пречки пред създаването на ефективен вътрешен пазар на ЕС, включително на принципа на териториалност;

8.  подчертава, че правилата за ДДС и липсата на достъпни методи за плащане за онлайн продажби също представляват пречка за правилното функциониране на вътрешния пазар и трябва да бъдат спешно разгледани;

9.  затова призовава Комисията да представи възможно най-скоро конкретни законодателни предложения за преодоляване на тези проблеми, за да се премахнат съществуващите пречки пред развитието на вътрешния пазар, особено в онлайн среда, като същевременно се зачита потребителското търсене и културното многообразие;

10. подчертава нуждата от намиране на окончателно решение за „книжния глад“, изпитван от хората с увредено зрение и хората, които поради физически или психически причини не могат да четат; напомня на Комисията и държавите-членки за техните задължения съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания да предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че лицата с увреждания имат достъп до културни материали в достъпни формати и че законите, защитаващи правата върху интелектуалната собственост, не представляват прекомерна или дискриминационна пречка за достъпа на лица с увреждания до културни материали; призовава Комисията да работи активно и позитивно в рамките на Световната организация за интелектуална собственост, за да приеме задължителни правни норми въз основа на предложението за договор, изготвено от Световния съюз на слепите и представено в Световната организация за интелектуална собственост през 2009 г.;

11. подчертава необходимостта да се разреши въпросът с осиротелите произведения; приветства заявеното от Комисията намерение да представи предложения в тази област; отбелязва, че проблемът с осиротелите произведения и „черната дупка на 20-и век“ не се ограничава до печатните творби, като например книги и списания, а обхваща всички видове творби, включително снимки, музика и аудиовизуални произведения;

12. призовава Комисията да насърчава финансовата подкрепа за инициативите на частния сектор за създаване на широко достъпни бази данни за правата и за музикалните, аудиовизуални и други репертоари; тези бази данни ще увеличат прозрачността и ще рационализират процедурите за уреждане на права;

13. призовава Комисията да насърчава създаването на справедливи, безпристрастни и ефективни алтернативни механизми за уреждане на спорове за всички заинтересовани лица;

14. приветства преразглеждането от Комисията на системата на търговските марки в Съюза и насърчава Комисията да осигури предприемането на съответните мерки за гарантиране, че търговските марки могат да се ползват от еднакво равнище на защита в онлайн и в офлайн среда.

15. счита, че Комисията следва да вземе предвид специфичните проблеми, срещани от МСП във връзка със защитата на правата върху интелектуалната собственост, в съответствие с принципа „Мисли първо за малките“, въведен от „Small Business Act“ за Европа, наред с другото чрез прилагане на принципа на недискриминация по отношение на МСП.

.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Alexandra Thein, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Piotr Borys, Sergio Gaetano Cofferati, Sajjad Karim, Eva Lichtenberger, Toine Manders


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.3.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Badia i Cutchet, Zoltán Bagó, Malika Benarab-Attou, Lothar Bisky, Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Santiago Fisas Ayxela, Mary Honeyball, Cătălin Sorin Ivan, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Marek Henryk Migalski, Doris Pack, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marietje Schaake, Timo Soini, Емил Стоянов, Hannu Takkula, Marie-Christine Vergiat, Sabine Verheyen, Milan Zver

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Nessa Childers, Oriol Junqueras Vies, Ramona Nicole Mănescu, Hans-Peter Martin, Iosif Matula, Francisco José Millán Mon, Monika Smolková

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Christian Engström, Miguel Angel Martínez Martínez

Последно осъвременяване: 28 април 2011 г.Правна информация