Процедура : 2011/2175(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0430/2011

Внесени текстове :

A7-0430/2011

Разисквания :

PV 19/01/2012 - 5
CRE 19/01/2012 - 5

Гласувания :

PV 19/01/2012 - 10.13
CRE 19/01/2012 - 10.13
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 275kWORD 213k
30 ноември 2011 г.
PE 467.138v03-00 A7-0430/2011

Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефективна хранителна верига в ЕС

(2011/2175(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Salvatore Caronna

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефективна хранителна верига в ЕС

(2011/2175(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 191 и 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз, свързани с опазването, защитата и подобряването на здравето на хората и качеството на околната среда,

–   като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно Зелена книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2011 г. относно признаване на селското стопанство за сектор от стратегическо значение за продоволствената сигурност(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“(5),

   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно(6),

–   като взе предвид подготвителното проучване на разхищението на храни в 27-те държави-членки на ЕС – ГД „Околна среда“, Европейска комисия (2010 г.),

–   като взе предвид проучването на ФАО (2011 г.) относно загубите на храна и разхищаването на храни на глобално равнище,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0430/2011),

A. като има предвид, че всяка година в Европа все по-голямо количество здравословна и годна за консумация храна — според някои оценки до 50 % — се губи по всички звена на веригата за снабдяване с храни, в някои случаи по целия път до потребителя, като се превръща в отпадъци;

Б.  като има предвид, че в публикувано от Комисията проучване годишното генериране на хранителни отпадъци в 27-те държави-членки се оценява на около 89 млн. тона, тоест по 179 кг на човек, което значително варира в отделните държави и в различните сектори, без дори да се отчита разхищаването на храни при селскостопанското производство и върнатата в морето уловена риба; като има предвид, че общото разхищаване на храни ще е нараснало до около 126 млн. тона (с 40 %) до 2020 г., освен ако не се предприемат допълнителни превантивни действия или мерки;

В.  като има предвид, че все още 79 милиона души в Европейския съюз живеят под прага на бедността — с други думи над 15 % от гражданите на ЕС получават доход, по-нисък от 60 % от средния доход в държавата си по местопребиваване; като има предвид, че 16 милиона от тях са получавали продоволствени помощи от благотворителни организации;

Г.  като има предвид, че тревожните цифри, публикувани от ФАО, според които понастоящем 925 милиона души в света са застрашени от недохранване, сочат, че постигането на Целите на хилядолетието за развитие, включително намаляването наполовина на бедността и глада до 2015 г., е все по-далечна перспектива;

Д. като има предвид, че според проучването на ФАО очакваното увеличаване на населението на света от 7 на 9 милиарда ще изисква нарастване с поне 70 % на хранителните запаси до 2050 г.;

Е.  като има предвид, че производството на зърно в света се е увеличило от 824 млн. тона през 1960 г. на около 2,2 млрд. тона през 2010 г., като всяка година производството се увеличава с 27 млн. тона; като има предвид, че ако тази тенденция в световното селскостопанско производство се запази, до 2050 г. увеличението на производство на зърно спрямо настоящите стойности ще бъде достатъчно за изхранването на населението в света; като има предвид, че междувременно, тъй като загубите след прибиране на реколтата се равняват на около 14 % от цялата продукция, а други 15 % се губят при дистрибуцията и в битовите отпадъци, три пети от общото необходимо увеличаване на производството до 2050 г. би могло да се постигне, ако просто спрем да разхищаваме храна;

Ж. като има предвид, че намаляването на разхищаването на храни е важна предварителна стъпка за борба с глада в света, която да отговори на увеличаването в търсенето, предвиждано от ФАО, и да подобри равнището на хранене на населението;

З.  като има предвид, че по-малко разхищаване на храни би означавало по-ефективно използване на земята, по-добро управление на водните ресурси и положителни последици за целия селскостопански сектор в света, както и засилване на борбата срещу недохранването в развиващите се страни;

И. като има предвид, че разхищаването на храни води не само до етични, икономически, социални и хранителни, но и до здравни и екологични последици, тъй като огромните количества неконсумирана храна имат съществен принос за глобалното затопляне, а от хранителните отпадъци се образува метан, който като парников газ е 21 пъти по-силен от въглеродния диоксид;

Й. като има предвид, че разхищаването на храни на потребителско ниво в развиващите се страни е минимално; и като има предвид, че в тези страни разхищаването на храни се дължи главно на финансови и технически ограничения по цялата верига за производство на храни;

К. като има предвид, че в Европа и Северна Америка през последните десетилетия, когато производството на храни беше изобилно, въпросът за разхищаването на храни не беше политически приоритет, което доведе до цялостно увеличение в разхищаването на храни по веригата на хранително снабдяване; като има предвид, че в Европа и Северна Америка разхищаването на храни настъпва предимно на етап продажба на дребно и потребление, за разлика от развиващия се свят, където производството, прибирането на реколтата, преработката и транспортът са етапите, в които най-често възникват загуби;

Л. като има предвид, че според неотдавнашни изследвания на всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг CO2; като има предвид, че в Европа от разхищаването на приблизително 89 Мт храна се произвеждат 170 Мт еквивалент на CO2 годишно, които се разпределят, както следва: хранителна промишленост — 59 Мт еквивалент на CO2 годишно, вътрешно потребление — 78 Мт еквивалент на CO2 годишно, други — 33 Мт еквивалент на CO2 годишно; като има предвид, че производството на 30-те процента от храната, която в крайна сметка не се консумира, води до 50 % допълнително използване на водни ресурси за напояване, а производството на 1 кг говеждо месо изисква 5–10 тона вода;

М. като има предвид, че заплахата за продоволствената сигурност е съпътствана от съответстващите й противоположни бичове на богатия свят, като например затлъстяването, сърдечно-съдовите заболявания и рака вследствие на диета, прекалено богата на мазнини и белтъчини, като в резултат броят на населението в света, което прекалява с храненето, се равнява на броя на гладуващите и недохранените;

Н. като има предвид, че наскоро настъпилият спад във факторите на производството е в противоречие с необходимостта от увеличаване на снабдяването с храна в ЕС;

О. като има предвид, че подкрепата, предоставяна на развиващите се страни за подобряване на ефективността на техните вериги за снабдяване с храни, може не само да донесе преки ползи за местните икономики и за устойчивия растеж в тези страни, но също така и непряко да подпомогне равновесието на световната търговия на селскостопански продукти и преразпределението на природните ресурси;

П. като има предвид, че обменът на добри практики на европейско и международно равнище, както и подпомагането на развиващите се страни са от съществено значение в борбата с разхищението на храни в световен мащаб;

Р.  като има предвид, че все повече държави-членки предприемат инициативи за повишаване на обществената осведоменост относно причините за разхищаването на храни и последиците от него, относно начините за намаляването му и насърчаването на научна и гражданска култура, ръководена от принципите на устойчивостта и солидарността;

С. като има предвид, че разхищаването на храни се наблюдава по цялата верига на снабдяване с храни, от етапа на селскостопанското производство до етапите на съхранение, преработка, дистрибуция, управление и консумация;

Т.  като има предвид, че участниците по веригата за снабдяване с храни носят главната отговорност по отношение на безопасността на храните и решаването на въпроса с разхищаването на храни, където е възможно то да се избегне;

У. като има предвид, че някои държави-членки забраняват храните да се продават на цени, по-ниски от тяхната себестойност, като по този начин лишават търговците на дребно от възможността да продават непродадената прясна храна на по-ниска цена за потребителите в края на деня и допълнително допринасят за разхищаване в хранителната верига;

Ф. като има предвид, че неотдавна приетият Регламент за предоставянето на информация за храните на потребителите изяснява, че храни, на които е посочено „Да се употребява до“ съответна дата, следва да се считат за небезопасни след изтичане на този срок;

Х. като има предвид, че Форумът на високо равнище за по-добре функционираща верига на снабдяването с храни и Европейската кръгла маса за устойчиво потребление и производство работят за подобряване на ефикасността и устойчивостта по цялата верига на снабдяване с храни;

1.  вярва, че безопасността на храните е основно право на човека, което се осъществява чрез наличието, достъпността, използването и стабилността във времето на здравословна, достатъчна, подходяща и питателна храна; подчертава, че производството на храна в света се обуславя от няколко фактора, в това число и ограничения характер на природните ресурси спрямо увеличаването на населението на света и ограничения достъп до храна на най-уязвимите слоеве от населението;

2.  призовава Съвета, Комисията, държавите-членки и участниците във веригата за снабдяване с храни да решат спешно проблема с разхищаването на храни по цялата верига на снабдяване и консумация и да разработят насоки и предоставят подкрепа за начини за подобряване на ефективността на веригата на снабдяване с храни за всеки отделен сектор, като също така ги призовава това да стане приоритет в политическия дневен ред на Европа; призовава Комисията в този контекст да повиши осведомеността относно работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на снабдяването с храни и Европейската кръгла маса за устойчиво потребление и производство, включително по отношение на препоръки как да се справим с разхищаването на храни;

3.  изразява загриженост поради факта, че ежедневно се изхвърлят значителни количества храни, въпреки че са напълно годни за консумация, и че разхищаването на храни води както до екологични и етични проблеми, така и до икономически и социални разходи, които създават предизвикателства в рамките на вътрешния пазар както за предприятията, така и за потребителите; следователно призовава Комисията да анализира причините и последиците, които водят в Европа до ежегодно изхвърляне, разхищаване и депониране на около 50 % от произведената храна, и да гарантира, че се включва подробен анализ на разхищенията и оценка на икономическото, екологичното, хранителното и социалното въздействие; призовава освен това Комисията да вземе практически мерки с цел до 2025 г. да се намали наполовина разхищаването на храни и в същото време да се предотврати генерирането на биологични отпадъци;

4.  отбелязва, че разхищаването на храни се дължи на различни причини: свръхпроизводство, лошо определяне на потенциалните клиенти на продукта (неподходящ размер или форма), влошаване на качеството на продукта или на опаковката, маркетингови правила (проблеми, свързани с външния вид на продукта, или недостатъци на опаковката) и неподходящо управление на запасите или неподходящи маркетингови стратегии;

5.  призовава Комисията да направи оценка на въздействието на принудителна политика по отношение на разхищаването на храни; изразява надежда, че ще бъде приета принудителна политика за третирането на отпадъци, която да се отнася за всички звена на хранителната верига, чрез прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

6.  счита, че за да се намали до минимум разхищаването на храни, трябва да бъдат включени всички участници във веригата за снабдяване с храни и да се предприемат мерки относно различните причини за разхищаване за всеки отделен сектор; следователно призовава Комисията да анализира цялата хранителна верига, за да установи в кои хранително-вкусови сектори има най-голямо разхищаване на храни и какви решения могат да се използват за предотвратяване на разхищаването на храни;

7.  настоятелно призовава Комисията да си сътрудничи с ФАО за определяне на общи цели за намаляване на разхищаването на храни в световен мащаб;

8.  отбелязва, че проблемът с разхищаването на храни следва да се решава от гледна точка на ефективността на ресурсите и призовава Комисията да осъществи специфични инициативи, насочени срещу разхищаването на храни, в рамките на водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, за да гарантира, че на този проблем се обръща толкова внимание и че на него се посвещават толкова усилия за обществено осведомяване, колкото и на проблема с енергийната ефективност, тъй като двата проблема са еднакво важни за околната среда и за нашето бъдеще;

9.  призовава Комисията да определи за държавите-членки конкретни цели за предотвратяване на разхищаването на храни като част от целите за предотвратяване на генерирането на отпадъци, които държавите-членки трябва да постигнат до 2014 г., както се препоръчва в Рамковата директива за отпадъците от 2008 г.;

10. счита, че е жизненоважно да се намали разхищаването на храни по цялата хранителна верига от стопанството до трапезата на потребителя; подчертава необходимостта да се приеме координирана стратегия, последвана от практически действия, включително обмен на най-добри практики, на европейско и национално равнище за подобряване на координацията между държавите-членки с цел избягване на разхищаването на храни и подобряване на ефективността на веригите за снабдяване с храни; счита, че това може да се постигне чрез насърчаване на преки връзки между производители и потребители и скъсяване на веригата за снабдяване с храни, както и като всички заинтересовани страни се призовават да поемат по-голяма споделена отговорност и се насърчават да повишат координацията, за да подобрят още повече логистичната организация, транспорта, управлението на складовите наличности и опаковките;

11. призовава Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни да обменят най-добри практики, като съчетават знанията от съответните форуми и платформи, например Форума на пазара на дребно на ЕС относно устойчивостта, Европейската кръгла маса относно устойчивото производство и потребление на храни, Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на снабдяване с храни в Европа, неофициалната мрежа от държави-членки, наречена „Приятели на устойчивите храни“, Форума за потребителските стоки и т.н.

12. призовава Комисията при изготвянето на политиките за развитие да подкрепи действия, насочени към намаляване на разхищенията по цялата верига за снабдяване с храни в развиващите се страни, където съществуват проблемни и неподходящи методи за производство, управление след прибирането на реколтата, инфраструктури и процеси за преработка и опаковане; предлага да се насърчава модернизирането на селскостопанското оборудване и инфраструктура, за да се намалят загубите след прибирането на реколтата и да се увеличи срокът на годност на храните; освен това счита, че подобряването на ефективността на веригата на снабдяване с храни може да помогне на въпросните страни да постигнат продоволствена независимост;

13. призовава за пренасочване на мерките за подпомагане на равнище ЕС, що се отнася до дистрибуцията на хранителни продукти до най-необлагодетелстваните граждани на Съюза, помощите от Общността за осигуряване на мляко и млечни продукти на учениците и програмата за насърчаване на консумацията на плодове в училищата, с оглед предотвратяване на разхищаването на храни;

14. отбелязва, че съществува смесване на определенията за понятията „разхищаване на храни“ и „биоотпадъци“; счита, че под „разхищаване на храни“ е общоприето да се разбира съвкупността от хранителни продукти, изхвърляни по веригата на снабдяване с храни по икономически или естетични причини или поради скорошно изтичане на срока на годност, но които все още са напълно годни за консумация и са подходящи за консумация от човека, и които, при липса на всякаква алтернативна употреба, в крайна сметка се отстраняват и изхвърлят, като създават отрицателни външни разходи от гледна точка на околната среда, икономически разходи и пропуснати приходи за предприятията;

15. отбелязва, че в Европа не съществува хармонизирано определение за понятието „разхищаване на храни“; призовава следователно Комисията да внесе законодателно предложение, с което да се даде определение на типологията на „разхищаването на храни“ и в този контекст също да даде отделно определение за остатъчни хранителни продукти за биогорива и биоотпадъци, които са различни от обикновените хранителни отпадъци, тъй като се употребяват повторно за енергийни цели;

16. счита, че всички държави-членки следва да дадат възможност на търговците на дребно да намаляват значително цените на пресните храни под себестойността на производството, когато наближава датата, преди която те следва да бъдат продадени, за да се намали количеството на изхвърляните непродадени храни и да се даде възможност на потребителите, които разполагат с по-ниски доходи, да купуват висококачествени храни на по-ниски цени;

17. желае да подчертае, че поради своите характеристики селското стопанство, е ресурсно ефективно и може да играе основна и водеща роля в борбата срещу разхищаването на храни; следователно настоятелно призовава Комисията в следващите законодателни предложения относно селското стопанство, търговията и дистрибуцията на хранителни продукти да включи амбициозни мерки в тази насока; изразява надежда за съвместно действие чрез инвестиции в изследванията, науката, технологиите, образованието, предоставянето на консултации и иновациите в селското стопанство с цел да се намали разхищаването на храни, както и да се образоват и да се насърчават потребителите да възприемат по-отговорно и съзнателно поведение, с което да предотвратяват разхищаването на храни;

18. изразява становище, че изискванията за качество по отношение на външния вид, независимо дали са наложени от европейско или национално законодателство, или от вътрешни правила на дружествата, които по-специално определят размера и формата на пресните плодове и зеленчуци, са в основата на много случаи на ненужно изхвърляне на храни, което води до увеличаване на количеството на разхищаваните храни; призовава заинтересованите страни да отчитат и разясняват хранителната стойност на селскостопанските продукти с неперфектни размери/форми, за да се намали изхвърлянето;

19. призовава Комисията да разработи насоки за прилагането на член 5 от Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО), който дава определения за страничните продукти, като се има предвид, че липсата на правна яснота в законодателството на ЕС относно разликата между отпадъци и неотпадъчни продукти би могла да попречи на ефективното използване на страничните продукти;

20. призовава Комисията, държавите-членки, преработвателите и търговците на дребно да разработят насоки за справяне с предотвратимото разхищаване на храни и да постигнат по-голяма ефективност на ресурсите в своята част от веригата на снабдяване с храни, да работят постоянно за подобряване на обработката, опаковането и транспортирането, за да намалят ненужното разхищаване на храни;

21. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават обмена на най-добри практики и кампании за повишаване на осведомеността, които да информират обществеността относно стойността на храните и селскостопанската продукция, причините и последиците от разхищаването на храни и начините за неговото намаляване, като така насърчават научна и гражданска култура, която се ръководи от принципите на устойчивост и солидарност; призовава държавите-членки да насърчават въвеждането на образователни курсове по отношение на храните на всички равнища на образованието, включително колежи, с които например да се разяснява как да се съхраняват, приготвят и изхвърлят храните, като по този начин се поощряват по-добри поведенчески модели; подчертава важната роля на местните органи и общинските предприятия, в допълнение към търговците на дребно и медиите, при предоставянето на информация и подкрепа на гражданите в областта на предотвратяването и намаляването на разхищаването на храни;

22. приветства вече предприетите в различни държави-членки инициативи, насочени към оползотворяване на местно равнище на непродадените и извадените от употреба продукти по цялата верига на снабдяване с храни, за да бъдат преразпределени на групи граждани, чиито доходи са под минималния праг и които нямат покупателна способност; подчертава значението на обмена на най-добри практики във връзка с това между държавите-членки, както и на инициативите на местно равнище; във връзка с това подчертава ценния принос, от една страна, на доброволци в сортирането и разпределянето на подобни продукти и, от друга страна, на професионални дружества, които разработват системи и мерки срещу разхищаването;

23. призовава търговците на дребно да се включат в програмите за преразпределяне на храни за граждани без покупателна способност и да прилагат мерки, които да позволяват намаляване на цената на продуктите с изтичащ срок на годност;

24. приветства работата на дружествата и професионалните партньорства в публичния, частния и академичния сектор и в общностите при създаването и провеждането на европейско равнище на координирани програми за действие в областта на борбата срещу разхищаването на храни;

25. счита, че инвестирането в методи, които водят до намаляването на разхищаването на храни би могло да доведе до намаляване на загубите на предприятията от хранително-вкусовия сектор и впоследствие до понижаване на цените на храните, като по този начин може да се стигне и до подобряване на достъпа до храни за по-бедните групи от населението; призовава Комисията да посочи начините и средствата за по-активно ангажиране на предприятията от хранително-вкусовата промишленост, пазарите на едро, магазините, дистрибуторските вериги, публичните и частните предприятия за обществено хранене, ресторантите, публичните администрации и НПО в практиките срещу разхищаването; насърчава използването на интернет и нови технологии за тази цел; в този контекст отбелязва, че е важно да бъде създадена Общност на знание и иновации (ОЗИ) за храните, чиято дейност да бъде съсредоточена, наред с другото, върху предотвратяването на разхищаването на храни; призовава Комисията да изиска от хранително-вкусовия сектор и от заинтересованите страни да поемат своята част от отговорността за проблема с разхищаването на храни, по-специално като осигуряват разнообразни по размер разфасовки и съответно да извършат оценка на ползите от предлагането на повече насипни хранителни продукти и да отчитат по-добре едночленните домакинствата с цел намаляване на разхищаването на храни и по този начин въглеродния отпечатък на потребителите;

26. призовава държавите-членки да създадат икономически стимули за ограничаване на разхищаването на храни;

27. подчертава, че емисиите на парникови газове, свързани с производството, опаковането и транспорта на храни, които се изхвърлят, са ненужни допълнителни емисии; отбелязва, че подобряването на ефективността на веригата на снабдяване с храни с цел предотвратяване на разхищаването на храни и отстраняването на годни за консумация храни е ключова стъпка в посока смекчаване на последиците от изменението на климата;

28. призовава Комисията да обсъди евентуални изменения в правилата относно обществените поръчки за предоставяне на услуги за обществено хранене и настаняване, така че да се даде предимство при възлагането, при равни други условия, на тези предприятия, които гарантират безплатно преразпределяне на нераздадени (непродадени) продукти за групите граждани без покупателна способност и насърчават конкретни действия за намаляване на разхищенията нагоре по хранителната верига, например като се предпочитат селскостопански и хранителни продукти, произведени възможно най-близо до мястото на потребление;

29. призовава Комисията да даде пример, като обърне внимание на разхищаването на храни в институциите на ЕС и като спешно предприеме необходимите мерки за намаляване на особено голямото количество храни, които се изхвърлят всеки ден в столовите на различните институции на ЕС;

30. призовава Комисията да оцени и да насърчи мерките за намаляване на разхищаването на храни нагоре по веригата, като например етикетиране с двоен срок на годност („Да се продаде до“ и „Да се употребява до“) и продажбите с отстъпка на храни с изтичащ срок на годност или повредени хранителни стоки; отбелязва, че оптимизирането и ефективната употреба на опаковките на храни може да има важно значение при предотвратяването на разхищаването на храни чрез намаляване на цялостното въздействие на продукта върху околната среда, не на последно място чрез промишления екодизайн, който включва мерки като например различни размери опаковки, с което се помага на потребителите да купят подходящото количество и не се насърчава прекомерното потребление на ресурси, предоставяне на съвети за съхранение и използване на продуктите и проектиране на опаковките по начин, който да увеличава дълготрайността на продуктите и да запазва тяхната свежест, като винаги се гарантира, че за опаковането и съхранението на храни се използват подходящи материали, които не са вредни за здравето или за трайността на продуктите;

31. призовава Комисията да публикува в сътрудничество с държавите-членки препоръки относно температурите за охлаждане въз основа на доказателствата, че неоптималната и неподходяща температура води до това, че храната става негодна за консумация в по-кратък срок, и предизвиква ненужно разхищаване; подчертава факта, че хармонизирани температурни равнища в цялата верига на снабдяване биха подобрили запазването на продуктите и биха намалили разхищаването на храни при трансгранично транспортирани и продавани продукти;

32. припомня резултатите от проучването на Комисията („Consumer Empowerment in the EU“ (Даване правомощия на потребителя в ЕС) — SEC(2011)0469), според което 18 % от европейските граждани не разбират значението на етикета „Най-добро до“; поради това изисква Комисията и държавите-членки да разяснят значението на датите, посочвани върху етикетите („Най-добро до“, „Срок на годност“ и „Да се употребява до“), за да се намали несигурността у потребителите относно годността на храните за консумация и да разпространяват точна информация за обществеността, по-специално разбирането, че датата на минималната трайност „Най-добро до“ се отнася до качеството, а „Да се употребява до“ се отнася до безопасността, така че да се помогне на потребителите да вземат информирани решения; настоятелно призовава Комисията да публикува лесен за ползване наръчник относно употребата на храни с изтичащ срок на годност, като същевременно гарантира безопасността на храните при даряване и при фуражи за животни, като развива най-добрите практики на заинтересованите страни във веригата на снабдяване с храни, например за по-бързо и по-ефективно постигане на съответствие между търсенето и предлагането;

33. призовава държавите-членки да насърчават и подкрепят инициативите, насочени към стимулиране на устойчивото производство в малък и среден мащаб, свързано с местните и регионалните пазари и потребление; признава, че местните пазари са устойчиви по отношение на околната среда и допринасят за стабилността на първичния сектор; призовава общата селскостопанска политика да отделя, в бъдеще, необходимото финансиране, предназначено за насърчаване на стабилността в първичния сектор, например чрез преки продажби, местни пазари и всички мерки за поощряване на малко или нулево транспортно разстояние за храните;

34. призовава държавите-членки да гарантират, че дребните местни производители и местните групи производители могат да участват в процедурите за обществени поръчки за изпълнение на специални програми за насърчаване по-специално на консумацията на плодове и млечни продукти в училищата;

35. призовава настоятелно Съвета и Комисията да обявят 2013 г. за Европейска година на борба с разхищаването на храни, като ключова инициатива за информиране и повишаване на осведомеността на европейските граждани, и да привлекат вниманието на националните правителства върху тази важна тема с цел да се отпуснат достатъчни средства за справяне с предизвикателствата в близко бъдеще;

36. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 312, 23.11.2008 г., стр. 3.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2010)0264.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2010)0302.

(4)

Приети текстове, P7_TA(2011)0006.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2011)0297.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2011)0307.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Разхищаването на храни придоби такива размери, че се счита за проблем от световен мащаб, който се отразява по всички звена на веригата за снабдяване с храни, от полето до трапезата на потребителите.

Изчислено е според някои данни, събрани от 1974 г. досега, че разхищаването на храни в света се е увеличило с 50 %.

Разхищаването възниква на земеделските площи, в преработвателната промишленост, в дистрибуторските предприятия, в домовете на потребителите; разхищава се в индустриализираните и в развиващите се страни. Това похабяване на храна генерира индустрия, успоредна на производствената, и създава ред отрицателни външни разходи.

Разхищаването на храните усложнява основния проблем със снабдяването с храни, което е сериозно затруднено от редица фактори, сред които ограничените природни ресурси по отношение на растящия брой на населението на света и недостатъчния достъп до храна за най-бедните слоеве от населението.

Това доведе до редица анализи и обсъждания относно начина на използване на храната, с която разполагаме.

В неотдавнашно проучване, поръчано от ФАО, се посочват доста тревожни данни, особено по отношение на индустриализираните страни: европейци и северноамериканци годишно разхищават приблизително от 95 до 115 кг храна на човек, а жителите на Африка на юг от Сахара — от 6 до 11 кг.

Причините за разхищенията не винаги са едни и същи: те се променят в зависимост от различните равнища на веригата за снабдяване с храни, от вида на продукта и от мястото, в което се извършва разхищаването. Когато се подраздели хранителната верига на четири сектора (селскостопанско производство, управление и съхраняване, преработка, дистрибуция и консумация), се вижда как различни видове поведение във всеки от секторите води до изхвърляне на напълно годна за консумация храна: от загубите при прибирането на реколтата и складирането до превоза при несигурни условия, грешките при етикетирането и лошите навици на крайните потребители при закупуването и използването на хранителните продукти.

Що се отнася до индустриализираните страни, голяма част от разхищаването е съсредоточено в последните фази, тоест фазите на дистрибуция и консумация, и причина за това е преди всичко свръхизобилието от произведена храна, докато в развиващите се страни то е съсредоточено в ранните фази поради липса на усъвършенствани селскостопански практики, ефективни транспортни системи и инфраструктури (например веригата на охлаждане) и възможности за сигурно съхраняване.

Тези данни показват как по-голямата част от произвежданото днес количество храна може в действителност да бъде повторно използвано за хранителни цели, вместо да се изхвърля като други отпадъци, със значително въздействие върху околната среда и икономиката, както и с етични последици.

В действителност свръхпроизводството на храна, която не консумираме, струва скъпо по отношение на околната среда поради използването на енергия и природни ресурси (на първо място вода), както и емисии на газове в атмосферата; всъщност е изчислено, че около 89-те милиона тона изхвърлена храна в Европа годишно генерират близо 170 милиона тона еквивалент на CO2. Освен вредата за околната среда от производството на храна, която след това не се използва, следва да се вземат предвид и разходите за третирането и изхвърлянето на отпадъците и пропуснатите ползи на предприятията производители.

Борбата срещу разхищаването на храни трябва да стане приоритет в политическия дневен ред на Европа; Комисията, Съветът и държавите-членки трябва да изготвят практически стратегии и мерки с цел до 2025 г. да се намали наполовина разхищаването на храни по цялата верига за снабдяване, да се подобри ефективността на веригата и да се повиши обществената осведоменост по една тема, която в много аспекти е все още непозната.

Необходимо е гражданите да бъдат информирани не само относно причините за разхищаването и последиците от него, но и за начините за намаляването му; следва да се насърчава научна и гражданска култура, ръководена от принципите на устойчивостта и солидарността, за да се насърчава по-разумно поведение.

Опитът показва, че спонтанни инициативи на сдружения от доброволци или специалисти, насочени към популяризиране и изграждане на култура срещу разхищенията, са постигнали голям успех навсякъде, където са били проведени.

Поради това Парламентът отправя искане 2013 г. да бъде обявена за Европейска година на борба с разхищаването на храни като важен инструмент за информиране и повишаване на обществената осведоменост по тази важна тема.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (22.11.2011)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно „Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефективна хранителна верига в ЕС“

(2011/2175(INI))

Докладчик по становище: Anna Rosbach

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че в Европа загубите на храни при производството, след прибирането на реколтата и при преработването, както и загубата на храни по време на продажбата на дребно и при потреблението се равняват на 179 кг/годишно на жител(1);

Б.  като има предвид, че 60 % от разхищаването на храни от европейските домакинства би могло да се избегне и че 20 % от храната се изхвърля поради объркване, свързано с датите върху етикетите на продуктите(2);

В.  като има предвид, че разхищаването на храни не беше политически приоритет в Европа и Северна Америка през последните десетилетия, когато производството на храни беше изобилно, което доведе до цялостното увеличаване на разхищаването на храни по веригата на снабдяването с храни; като има предвид, че в Европа и Северна Америка разхищаването на храни настъпва предимно на етап продажба на дребно и потребление, за разлика от развиващия се свят, където производството, прибирането на реколтата, обработката и транспортът са етапите, в които загубите са основните проблеми;

Г.  като има предвид, че това изисква принципна промяна, за да се промени в положителна посока поведението на потребителите към по-малко разхищаване на храни, но могат да се правят и още подобрения в хранителната верига на ЕС по отношение на управлението на съхранението, транспорта и дистрибуцията;

Д. като има предвид, че разхищаването на храни не води единствено до повишаване на икономическите разходи, но също така не може да бъде оправдано от етична и екологична гледна точка;

Е.  като има предвид, че производството на храни е свързано с високо равнище на емисии на CO2 и използване на ресурси (включително земя и вода);

Ж. като има предвид освен това, че загубите след прибирането на реколтата се оценяват на 4 милиарда евро всяка година само в Европа;

1.  изразява убеждение, че предотвратяването на загубите на храни следва да бъде първостепенен приоритет, тъй като храната е ценен и оскъден ресурс и милиони хора страдат от глад;

2.  призовава за предприемане на мерки за намаляване на разхищаването на хранителни продукти в хранително-вкусовата промишленост, търговията, ресторантите, здравните заведения, училищата и други заведения, тъй като много видове биоотпадъци възникват в резултат на потреблението на храна от общности;

3.  изтъква, че не съществува хармонизирано определение за разхищаване на храни, което води до големи несъответствия при събирането на статистически данни и възпрепятства ефективните действия на равнище ЕС и на национално равнище;

4.  счита, че политиката на ЕС по отношение на биоотпадъците следва да се обмисли цялостно и да се адаптира както от етична, така и от екологична гледна точка;

5.  признава, че намаляването на разхищаването на храни има значителни ползи за околната среда не само от гледна точка на избягване на неблагоприятните последици от изхвърлянето на отпадъци, но също и от гледна точка на спестяването на енергия, емисиите, използването на вода и земя в производствения процес и избягването на неблагоприятните последици, свързани с потенциално неустойчиви селскостопански производствени практики, като замърсяване на водите и загуба на биологично разнообразие;

6.  счита, че може да се предотврати голяма част от разхищаването на храни, ако снабдителната верига е кратка, с ефективно местно производство и разпространение, като по този начин се допринася за намаляването на разхищаването на храни;

7.  изразява загриженост от факта, че екологичните разходи на производството не се отразяват правилно в потребителските цени;

8.  призовава Комисията да предложи ясни цели за намаляване на разхищаването на храни в контекста на Рамковата директива за отпадъците; призовава Комисията да обърне специално внимание върху разхищаването на храни, когато оценява дали програмите, целите и показателите на държавите-членки за предотвратяване на образуването на отпадъци съответстват на Рамковата директива за отпадъците; призовава в оценката на въздействието на всяко законодателно предложение, свързано с храните, да се включи преценка на последиците, които то има върху образуването на хранителни отпадъци;

9.  призовава държавите-членки да обърнат специално внимание върху разхищаването на храни в своите програми за предотвратяване на образуването на отпадъци и да предприемат законодателни действия, насочени към избягване на разхищаването на храни по цялата производствена верига, включително на равнище търговия на едро и дребно; това следва да включва установяването на цели за избягване на образуването на отпадъци и тяхното разделяне и преразпределение;

10. призовава йерархизирането на отпадъците, както е предвидено в рамковата директива за отпадъците, да бъде строго прилагано и за хранителните отпадъци, т.е.:

 избягване като първи приоритет, като по този начин се намаляват емисиите на парникови газове и използването на вода,

 повторна употреба и рециклиране (например компостиране) като следващи възможности,

 използване за производство на биогаз като следваща стъпка в йерархията, и

 изгаряне или депониране като последна възможност;

11. подчертава необходимостта от повече съоръжения за биорециклиране и от повишено събиране на неизбежни хранителни отпадъци от домакинствата, като ненужни съставки на хранителни продукти; подкрепя действия като компостиране от домакинствата и биорециклиране в селското стопанство;

12. счита, че с цел опазване на човешкото здраве, предохранителният принцип трябва да бъде на първо място при обработването и използването на биоотпадъци, по-специално в контекста на тяхното евентуално непряко връщане в храната/хранителната верига и тяхното използване във вносни храни и фуражи;

13. счита, че опаковането трябва да се оптимизира и намали: следва да се насърчават научни изследвания и новаторство в областта на интелигентното опаковане с цел проучване на добри решения по отношение на реалния срок на годност на отделните продукти;

14. изразява твърдо убеждение, че сред потребителите трябва да се насърчава екологично съзнание от гледна точка на оценяване и опазване на природните ресурси, така че да осъзнаят, че където има потребление, там има и въздействие върху нашата околна среда;

15. подчертава, че емисиите на парникови газове, свързани с производството, опаковането и транспорта на храни, които се изхвърлят, са ненужни допълнителни емисии; отбелязва, че подобряването на ефективността на веригата на снабдяването с храни, с цел да се предотвратява образуването на хранителни отпадъци и изхвърлянето на годни за консумация храни, е ключов фактор за смекчаване на последиците от изменението на климата;

16. счита, че продажбите в насипно състояние и на специални разфасовки в супермаркетите следва да се насърчава с цел ограничаване на закупуването на излишни храни от потребителите;

17. призовава да се направи разследване относно това, дали предходни регулаторни норми са въвели ненужни правила, които принуждават супермаркетите и хранителните магазини да изхвърлят напълно годни за консумация храни;

18. признава, че объркването на потребителите, липсата на разбиране и неправилното тълкуване на датите, указващи трайността, които са посочени на етикетите на храните, е една от причините за изхвърлянето на храни; припомня, че законодателството относно информацията за храните, която се предоставя на потребителите, изисква да бъдат посочени дати за срок на годност и „най-добро до“ и указания относно специалните условия за съхранение и използване на опаковката; призовава държавите-членки и хранително-вкусовата промишленост да проведат информационни кампании, които да помогнат на потребителите да разбират етикетите и правилно да тълкуват датите за минимална трайност, като по този начин ще се предотвратява подвеждане на потребителите; наясно е обаче, че поради причини, свързани с правната сигурност, производителите на храни са особено внимателни при определяне на сроковете на минимална трайност;

19. в този контекст отбелязва, че е важно да бъде създадена Общност на знание и иновации (ОЗИ) за храните, чиято дейност да бъде съсредоточена, наред с другото, върху предотвратяването на разхищаването на храни;

20. съзнава, че в Европа, където разхищаването на храни е най-голямо на равнище продажба на дребно и потребление, усилията за намаляване на разхищаването следва да са основно ориентирани към обмен на най-добри практики, подобряване на установения ред на третиране на храните и промяна в поведението от страна на дружествата и физическите лица по цялата хранителна верига, от началото до края, за да се намали значително разхищаването на храни, като същевременно само координирано действие между ЕС и националните регулатори, промишлеността и потребителските организации може да постигне осезаеми резултати; следователно настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да дадат подкрепата си за мерки за повишаване на осведомеността и кампании, насочени към тези цели, и по-специално към изграждане на съзнание за връзката между потребление и производство, разходи, отпадъци, здраве и околна среда, но също и насочени към образоване на младите хора, като се започне още от ранно детство, по въпроси как да се борави с храните, изхвърлянето на храни и остатъците от храни;

21. призовава Комисията и държавите-членки да включат в законодателния пакет за реформа на Общата селскостопанска политика мерки относно предотвратяването на разхищаването на храни на етап производство, прибиране на реколтата, преработка и транспорт, и да предложат конкретни действия за подобряване на обществената осведоменост и отговорността на потребителите на етап продажба на дребно и потребление;

22. призовава Комисията да направи анализ на цялата хранителна верига, за да установи в кои хранително-вкусови сектори се образуват най-много хранителни отпадъци и какви решения могат да се използват за предотвратяване на тяхното образуване;

23. призовава Комисията да проучи каква част от цялостното разхищаване на храни настъпва още по време на прибиране на реколтата; счита, че ако тази част е значителна, Комисията следва да предложи подходи и мерки за улесняване на земеделските производители да избегнат това разхищаване;

24. изразява становище, че изискванията за качество по отношение на външния вид, независимо дали са наложени от ЕС или национално законодателство, или от вътрешни правила на дружествата, които по-специално уреждат размера и формата на пресните плодове и зеленчуци, са в основата на много случаи на ненужно изхвърляне на храни, което води до увеличаване на разхищаването на храни;

25. насърчава публичните институции, хотелския и ресторантьорския сектор, училищата, болниците и хранителните банки да събират и преразпределят неизползваните храни, които все още са годни за човешка консумация, към нуждаещите се, като правят това в допълнение към, а не като заместител на съществуващата система за социално подпомагане;

26. счита, че новите технологични разработки, като интелигентни хладилници и опаковане с нанотехнологии, могат да играят значителна роля в намаляването на разхищаването на храни; настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на намаляването на разхищаването на храни в своите научноизследователски програми;

27. призовава търговците на дребно да поемат сериозно своята отговорност за намаляване на разхищаването на храни, например чрез смекчаване на изискванията за стандартите за предлагане на пазара; призовава Комисията да събира и публикува политики за най-добри практики за избягване на разхищаването на храни в сектора на търговията на дребно в ЕС, както и практични решения за боравене със и разпределяне на хранителни продукти, които не могат да бъдат продадени по стандартните начини;

28. отбелязва, че проблемът с разхищаването на храни следва да се разгледа в рамките на ефективността на ресурсите и призовава Комисията да предложи специфични инициативи, насочени към разхищаването на храни, съгласно водещата инициатива Европа за ефективно използване на ресурсите;

29. счита в този контекст, че е налице повсеместна необходимост гражданите на ЕС да знаят повече за храните и храненето;

30. посочва своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно Зелената книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз(3) , по-специално параграфи от 1 до 4 от нея, в които Европейският парламент настоятелно призовава Комисията да внесе специално законодателно предложение за третирането на биоотпадъци, от които хранителните отпадъци са само една част;

31. отбелязва, че истинските хранителни отпадъци могат да осигурят значителен и устойчив източник на биомаса и могат да се използват за заместване на биоенергия, произвеждана от вносна дървесина, което е неустойчиво по своя характер;

32. счита, че рециклирането на биоотпадъци чрез компостиране или използване в предприятия за производство на биогаз е за предпочитане пред тяхното изгаряне, което следва да бъде избягвано и може да бъде приемливо само след като йерархията е била спазена и отпадъците са били използвани в максимална степен;

33. подчертава, че потенциалът на хранителните отпадъци за цели, свързани с оползотворяване на енергия, не следва да засяга или да забавя действията за справяне с проблема с хранителните отпадъци като такъв;

34. призовава Комисията да гарантира, че на въпроса за ефективността на храните се обръща толкова внимание и се предприемат мерки за повишаването на осведомеността в това отношение в същата степен, както и по отношение на въпроса за енергийната ефективност, тъй като те са еднакво важни за околната среда и нашето бъдеще;

35. призовава Комисията да наложи на държавите-членки изисквания за докладване относно разхищаването на храни и да стандартизира методологиите за изчисляване на количествата хранителни отпадъци на равнище държава-членка, за да се гарантира съпоставимост;

36. призовава Комисията да създаде конкретни цели за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци за държавите-членки като част от целите за предотвратяване на образуването на отпадъци, които ще бъдат определени за държавите-членки до 2014 г., както се препоръчва в Рамковата директива за отпадъците от 2008 г.;

37. подчертава необходимостта да се въведат отделни системи за събиране на биоотпадъци, така че този вид отпадъци да могат да бъдат рециклирани и да се използват добре винаги когато това е възможно, и приканва Комисията да оцени възможната препоръка към държавите-членки да възприемат разделно събиране на хранителни отпадъци за домакинствата и/или за сектора на хранителните услуги. Също следва да се оценят субсидиите за развитието на инфраструктура за разделно събиране и обработване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

38

0

15

Членове, присъствали на окончателното гласуване

János Áder, Elena Oana Antonescu, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Martin Callanan, Chris Davies, Esther de Lange, Anne Delvaux, Edite Estrela, Jill Evans, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Holger Krahmer, Jo Leinen, Corinne Lepage, Peter Liese, Kartika Tamara Liotard, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Антония Първанова, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Anna Rosbach, Oreste Rossi, Dagmar Roth-Behrendt, Carl Schlyter, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Salvatore Tatarella, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Marina Yannakoudakis

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Miroslav Mikolášik, Alojz Peterle, Birgit Schnieber-Jastram, Renate Sommer, Bart Staes, Csaba Sándor Tabajdi, Michail Tremopoulos, Andrea Zanoni

(1)

Подготвително проучване относно разхищението на храна в ЕС-27, Европейска комисия, Париж, 2010 г., стр. 11.

(2)

Списание „Environment for Europeans“ („Околна среда за европейците“), публикувано от Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, Люксембург, 2011 г., стр. 8.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2010)0264.


СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (18.10.2011)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно „Как да се избегне разхищаването на храни: стратегии за по-ефикасна хранителна верига в ЕС“

(2011/2175(INI))

Докладчик по становище: Anna Maria Corazza Bildt

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че разхищаването на храни води както до екологични и етични проблеми, така и до икономически и социални разходи, които създават предизвикателства в рамките на вътрешния пазар както за предприятията, така и за потребителите;

2.  подчертава, че се изисква политическа воля за намиране на решения на въпроса с разхищаването на храни; настоятелно призовава Комисията да даде приоритет на всички аспекти, свързани с разхищението на храни, в рамките на европейската политическа програма; отправя искане до Комисията в консултация с държавите-членки да определи цели за намаляване на разхищаването на храни и отправя искане до държавите-членки и всички засегнати страни да вземат практически мерки за изпълнение на тези цели;

3.  настоятелно призовава Комисията да си сътрудничи с ФАО за определяне на общи цели за намаляване на разхищението на храни в световен мащаб;

4.  припомня резултатите от проучването на Комисията („Consumer Empowerment in the EU“ (Даване правомощия на потребителя в ЕС) — SEC(2011)0469), според което 18 % от европейските граждани не разбират значението на етикета „Най-добро до“; поради това отправя искане до Комисията и държавите-членки да обяснят значението на датите, посочвани върху етикетите („Най-добро до“, „Срок на годност“ и „Да се употребява до“), за да се намали несигурността у потребителите относно годността за консумация на храната и да разпространяват точна информация за обществеността, по-специално относно това, че датата на минималната трайност „Най-добро до“ се отнася до качеството, а „Да се употребява до“ се отнася до безопасността, така че да се помогне на потребителите да вземат информирани решения;

5.  отбелязва, че неотдавна приетият Регламент за предоставянето на информация за храните на потребителите изяснява, че храни, на които е посочено „Да се употребява до“ съответна дата, следва да се считат за небезопасни след изтичане на този срок;

6.  призовава Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни да насърчават информационни и образователни инициативи, като се започне с учениците в училищата, за предотвратяване на разхищаването на храни, което ще помогне на отделните потребители да бъдат по-осведомени и да вземат отговорни решения и ще подкрепи тяхното възприятие за ценността на храната и способността им да преценяват годността за консумация на храната чрез зрението, обонянието, осезанието и вкуса си; насърчава също вземането на практически мерки за предотвратяване на разхищаването на храни в столовете на училищата, публичните административни учреждения, публичните и частните предприятия и европейските институции;

7.  приканва Комисията да разгледа възможността за изменения в правилата за обществени поръчки, по-специално тези в сферата на услугите за обществено хранене, за да се отчете по-добре проблемът с разхищаването на храни;

8.  призовава всички заинтересовани страни да поемат по-голяма споделена отговорност; насърчава ги да повишат координацията, за да подобрят още повече логистичната организация, транспорта, управлението на складовите наличности и опаковките с цел да решават въпроса за разхищаването на храни по цялата верига на снабдяване; призовава също така заинтересованите страни да отчитат и разясняват хранителната стойност на селскостопанските продукти с неперфектни размери/форми, за да се намали изхвърлянето;

9.  подчертава колко е важно да се продължи с инвестирането в разработване на новаторски производствени техники, като например ефикасни методи за опаковане и складиране на продуктите;

10. призовава хранителната промишленост и другите заинтересовани страни да предлагат разнообразни по размер опаковки на храните, да оценят предимствата на предлагането на повече стоки в насипно състояние и в по-голяма степен да вземат предвид едночленните домакинства, за да се намали разхищението на храни и съответно въглеродният отпечатък на потребителите;

11. настоятелно призовава търговците на дребно и местните органи да използват ежедневните си контакти с потребителите, за да им предават информация за начини да се съхранява и използва по-ефективно храната, и да насърчават потребителите да планират своето пазаруване на храни (напр. практически съвети и осведомителни кампании); счита, че предлаганите намаления следва в по-голяма степен да бъдат насочени към излишните складови наличности и повредените храни, които са безопасни и чийто срок на годност изтича, като например предлагане на намаление от 50 % 24 часа преди изтичането на срока на годност;

12. призовава Комисията да публикува в сътрудничество с държавите-членки препоръки относно температурите за охлаждане на основа на данните, че неоптималната и неподходяща температура води до това, че храната става негодна за консумация в по-кратък срок, и предизвиква ненужно разхищаване; подчертава факта, че хармонизирани температурни равнища в цялата верига на снабдяване биха подобрили запазването на продуктите и биха намалили разхищаването на храни при трансгранично транспортирани и продавани продукти;

13. настоятелно призовава Комисията да публикува лесен за ползване наръчник относно употребата на храни с изтичащ срок на годност, като същевременно гарантира безопасността на храните при даряване и при фуражи за животни, като развива най-добрите практики на заинтересованите страни във веригата на снабдяване с храни, например за по-бързо и по-ефективно постигане на съответствие между търсенето и предлагането;

14. отбелязва ползата от това, като алтернатива на изхвърлянето на продукти да се развие компостирането на биоразградими храни; приветства инициативите в държавите-членки, които предлагат на гражданите колективни пространства за подобни цели; призовава Комисията да насърчава тези усилия, като благоприятства обмена на опит и добри практики в европейски мащаб;

15. призовава държавите-членки да създадат икономически стимули за ограничаване на разхищаването на храни;

16. отбелязва, че управлението на отпадъци в държавите-членки би могло да се подобри, за да се помогне за засилване на ефективността във веригата на снабдяване с храни; призовава Комисията да проучи връзката между разхищаването на храни и качеството на управление на отпадъците и да прецени какви мерки биха могли да бъдат взети в сферата на управлението на отпадъците, за да се намали разхищаването на храни;

17. счита, че е възможно да се намали разхищаването на храни чрез укрепване на сътрудничеството между потребители, производители, промишлени производители, търговци на дребно, доставчици на услуги в сферата на общественото хранене, ресторанти, публична администрация и НПО; насърчава използването на интернет и нови технологии за тази цел;

18. призовава Комисията, държавите-членки и заинтересованите страни да обменят най-добри практики, като съчетават знанията от съответните форуми и платформи, например Форума на пазара на дребно на ЕС относно устойчивостта, Европейската кръгла маса относно устойчивото производство и потребление на храни, Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа, неофициалната мрежа от държави-членки, наречена „Приятели на устойчивите храни“, Форума за потребителските стоки и т.н.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.10.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Cristian Silviu Buşoi, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Cornelis de Jong, Christian Engström, Evelyne Gebhardt, Malcolm Harbour, Илиaна Ивaнова, Sandra Kalniete, Hans-Peter Mayer, Gianni Pittella, Mitro Repo, Robert Rochefort, Heide Rühle, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ashley Fox, Anna Hedh, María Irigoyen Pérez, Othmar Karas, Constance Le Grip, Emma McClarkin, Антония Първанова, Konstantinos Poupakis, Olga Sehnalová, Kyriacos Triantaphyllides, Anja Weisgerber


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

38

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Liam Aylward, José Bové, Luis Manuel Capoulas Santos, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Robert Dušek, Iratxe García Pérez, Sergio Gutiérrez Prieto, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, George Lyon, Gabriel Mato Adrover, Mairead McGuinness, James Nicholson, Rareş-Lucian Niculescu, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Britta Reimers, Ulrike Rodust, Czesław Adam Siekierski, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Alyn Smith, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Salvatore Caronna, Spyros Danellis, Giovanni La Via, Astrid Lulling, Hans-Peter Mayer, Maria do Céu Patrão Neves, Valdemar Tomaševski

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Anna Maria Corazza Bildt

Последно осъвременяване: 7 декември 2011 г.Правна информация