ДОКЛАД относно „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“

30.11.2011 - (2011/2148(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Aldo Patriciello

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „ Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“

(2011/2148(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 189 отнасящ се до научните изследвания и технологичното развитие и до космическата политика, третиращ по-специално изготвянето на европейска космическа политика с оглед създаването на благоприятни условия за научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на Съюза,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“[1],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията[2],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено "Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите" (COM(2011)0152),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 31 май 2011 г., озаглавени „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“,

–   като взе предвид Бялата книга на Комисията от 11 ноември 2003 г., озаглавена "Нова област за един разширяващ се съюз – План за действие за изпълнение на европейската космическа политика” (COM(2003)0673)),

–   като взе предвид Решение 2004/578/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно подписване на рамково споразумение между ЕО и Европейската космическа агенция[3],

–   като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Междинен преглед на европейските програми за спътникова радионавигация“ (COM(2011)0005),

–   като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г. относно финансирането на европейската програма за спътникова радионавигация („Галилео“) съгласно междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. и многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г.[5],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията "Европа 2020 "” (COM(2011)0500),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и Галилео)[6],

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): за повече сигурност на планетата (COM(2008)0748),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): предизвикателства и следващи стъпки, отнасящи се до космическия компонент“ (COM(2009)0589),

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 911/2010 от 22 септември 2010 година относно европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции[7],

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС[8],

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (COM(2010)0308),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по транспорт и туризъм (A7‑0431/2011),

A. като има предвид, че член 189 от ДФЕС изрично определя ролята на ЕС за изготвянето на космическа политика, с оглед създаването на благоприятни условия за научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките му;

Б.  като има предвид, че космическата политика представлява ключов елемент на стратегията "Европа 2020" и е неразделна част от водещата инициатива относно индустриалната политика;

В.  като има предвид, че спътниковите комуникационни услуги вече функционират в услуга на правителствата на ЕС и неговите граждани;

Г.  като има предвид, че тя поддържа целите на една интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, като създава високо квалифицирани работни места, предоставя търговски възможности, стимулира нововъведенията и подобрява качеството на живот и сигурността на гражданите;

Д. като има предвид, че космическото пространство е от стратегическо значение за Европа и е ключов елемент за независимото вземане на решения и действие;

Е.  като има предвид, че европейската космическа промишленост генерира общ оборот от 5,4 милиарда евро и предоставя работни места на повече от 31 000 високо квалифицирани работници;

Ж. като има предвид, че секторът на спътниковите комуникации е основен елемент за поддържането на стабилна европейска космическа промишленост, като повече от половината от европейския промишлен оборот произлиза от производството или пускането в действие на комуникационни спътници;

З.  като има предвид, че Европейският парламент винаги е оказвал пълна подкрепа за ГНСС, която се прилага чрез програмите „Галилео“ и EGNOS, и която има за цел да подобри ежедневието на европейските граждани, да гарантира автономността и независимостта на Европа и да заеме значителен дял от световния пазар на високи технологии, свързан със спътниковата навигация;

И. като има предвид, че ЕС понастоящем зависи от американската Глобална система за определяне на местоположението (GPS), като дейности, представляващи приблизително 7% от БВП, разчитат на тази система, и като има предвид, че се очаква „Галилео“ да има предимства в сравнение с американската система GPS, например по-голяма точност, глобална цялостност, идентифициране и гарантиране на услугата, както и че ще допринесе за стратегическата автономност на Съюза; отбелязва значението, което „Галилео“ може да има за подобряване на конкурентоспособността и качеството на много услуги в Европа;

Й. като има предвид, че поради увеличаването на разходите по програмата, което се дължи наред с другото на неточни прогнози за разходите и стратегии за управление на разходите, настоящият бюджет може да финансира единствено първоначалния оперативен капацитет;

К. като има предвид, че Комисията внесе предложение за финансирането на „Галилео“ за многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., но тази рамка не включва финансирането на ГМОСС, като по този начин застрашава сериозно бъдещето на програмата;

Л. като има предвид, че преди вземането на решение за допълнителен финансов ангажимент от бюджета на ЕС в следващата многогодишна финансова рамка, Комисията трябва да представи ясна и подробна оценка на всички възможни технически варианти и свързаните с тях разходи и ползи както за програмата „ГМОСС“, така и за програмата „Галилео“;

М. като има предвид, че ГМОСС е също така водеща програма под европейско ръководство в услуга на европейските граждани, която предоставя геоинформация в помощ на обществените институции за прилагането на политиките за управление на околната среда, управление на риска и защита на гражданите; като има предвид, че ГМОСС би следвало да гарантира непрекъснат достъп до информационни услуги, свързани с околната среда и сигурността, основаващ се на постоянно базирана в космоса и постоянна наземна инфраструктура за наблюдение, при използване на наличните в Европа ресурси по възможно най-добрия начин;

Н. като има предвид, че поддържането на конкурентоспособна, високотехнологична космическа промишленост, подкрепяна от амбициозна програма в областта на научноизследователската и развойна дейност и допълнителни дейности като изследването на космическото пространство, гарантирането на сигурността на космическите инфраструктури и международното сътрудничество представляват ключови сектори за една успешна космическа политика;

О. като има предвид, че, както подчертава Европейската комисия, за да бъдат постигнати целите на европейската космическа политика, трябва да бъде гарантиран независим достъп до космоса;

П. като има предвид, че европейският промишлен опит е от ключово значение за една успешна космическа политика, а големите европейски програми играят решаваща роля за европейската интеграция и конкурентоспособност;

Целите на една европейска космическа стратегия

1.  приветства съобщението на Европейската комисия „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“, в качеството му на първи етап на една глобална и ориентирана към ползвателя космическа стратегия на Европейския съюз, в услуга на неговите граждани, политики и дипломация; счита, че Европейският съюз следва да се съсредоточи върху развитието на космическите услуги надолу по веригата в услуга на гражданите и да се стреми към подобряване на създаването на политики и тяхното прилагане; счита, че адекватното използване на космически програми като ГМОСС и „Галилео“ би довело до значителни икономии в заинтересованите сектори и до съответни ползи за регионите и местните общности;

2.  счита, че е важно космическата политика да бъде реалистична и да има за цел подобряването на всекидневния живот на европейските граждани, като води до нов икономически растеж, насърчава потенциала за иновации и подкрепя научен прогрес на световно равнище; подчертава, че космическите решения (разчитайки на последните постижения на науката и технологиите и на конкурентоспособната европейска промишлена база) са необходими за разрешаване на значимите предизвикателства пред обществото като природните бедствия, наблюдението на ресурсите и климата, за развиване на телекомуникационния сектор и за насърчаване на приложенията в областта на изменението на климата, териториалноустройственото планиране, управлението на околната среда, селското стопанство, морската сигурност, риболова и транспорта;

3.  отбелязва важната роля на спътниковите мрежи при постигането на цялостно покритие на ЕС с широколентов интернет до 2013 г., като по този начин подпомага изпълнението на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

4.  приветства намерението на Комисията да разработи космическа индустриална политика, съобразена със специфичните нужди на всеки подсектор; подчертава, че тази политика следва да бъде съгласувана не само с Европейската космическа агенция и държавите-членки, но и с Европейския парламент;

5.  счита, че Европейският съюз носи отговорността за координиране и консолидиране на националните космически политики и програми, с оглед установяването на последователен европейски подход, в сътрудничество с всички заинтересовани страни; изтъква, че един такъв подход следва да има за цел подкрепата на солидна, конкурентоспособна и независима европейска промишлена база и да консолидира промишлена политика, способна да разработва, развива, пуска в действие, поддържа и експлоатира космически системи, в средносрочен и дългосрочен план, включително финансови и законодателни механизми;

6.  приветства целите на стратегията за укрепване на космическата инфраструктура на Европа и подкрепата на научните изследвания, с цел повишаване технологичната независимост на европейската промишлена база, насърчаване на взаимното допълване на космическия сектор с други промишлени сектори и стимулиране на иновациите, в качеството им на движеща сила на европейската конкурентоспособност;

7.  при все това отбелязва, че макар и приоритетните действия да са добре дефинирани от съобщението на Комисията, те остават отчасти неясни; подчертава, че те трябва да бъдат уточнени и да включват оценка на всички възможни технически варианти и свързаните с тях разходи, рискове и ползи, както и на социалните последствия, включително всички възможни въздействия върху промишлената база на Европейския съюз и европейската промишлена политика; изтъква, че европейската космическа програма следва да бъде насочена към области с европейска добавена стойност и да избягва разпиляването на усилия или дублиранията с дейности, предприети от ЕКА;

8.  подчертава необходимостта от едно ясно управление по отношение на космическата политика, като оптимизира използването на наличните в Европа умения, с ефикасни механизми за наблюдение и координация, с цел хармонизиране на приоритетите и гарантиране на разумното управление на средствата, идващи от националните фондове и от фондовете на Европейския съюз, от Европейската космическа агенция (ESA) и други европейски агенции, които работят в областта на космическото пространство и са от значение за ЕС;

9.  отбелязва, че седемте Съвета по въпросите на космоса, проведени до момента, са споменали само веднъж между другото транспорта в Европа, и че на значението, което има космическата политика за транспорта, не е обърнато подробно внимание по време на разискванията на Съветите по въпросите на космоса, както е отразено в резултатите от техните заседания;

10. подчертава необходимостта от по-голямо разбиране на факта, че основни отрасли са зависими от космоса и насърчава държавите-членки и Комисията да популяризират значението на космоса;

11. припомня, че транспортният сектор следва да играе ключова роля за постигането на целите на ЕС-20-20-20 що се отнася до емисиите на CO2 и потреблението на енергия, както и на целите на стратегията „Европа 2020“ и че устойчив растеж не може да бъде постигнат без ефективен транспортен сектор;

12. счита, че космическа стратегия за Европейския съюз е необходима, за да се гарантира, че космическите технологии допринасят пълноценно за по-безопасно и по-ефективно управление на движението и за контрол на движението при всички видове транспорт;

13. изразява съгласие с Комисията, че Европа трябва да поддържа независим достъп до космическото пространство, за да бъде в състояние да постигне поставените цели при изпълнението на своята комическата политика и да продължава да се възползва от положителните въздействия на космическите приложения; следователно насърчава Комисията да представи специални предложения в стратегическата област на ракетите-носители, по-специално като им обръща особено внимание в контекста на промишлената политика в космическия сектор;

14. подчертава особеното значение на извеждането в орбита в контекста на космическата политика и подчертава необходимостта от нов европейски политически стимул в това отношение, като се има предвид критичното финансово положение, пред което понастоящем е изправен секторът на извеждането в орбита в целия свят;

Водещите проекти "Галилео" и ГМОСС

15. счита, че „Галилео“ е една от водещите програми на Съюза и първата система за спътникова навигация в света, предназначена за граждански цели, която би могла да създаде условия за независимостта на Съюза в една област от стратегическо значение;

16. призовава Комисията да допълни по подходящ начин законодателната и финансова рамка, по-специално с оглед създаването на финансова рамка за периода 2014 - 2020 г., на подход за ефективно управление, на услугите „Галилео“ и на правилата за отговорността; в тази връзка подчертава необходимостта, с цел да започне функционирането на „Галилео“ и готовността за пълноценното му използване:

-          от определяне на принципи за управлението на бъдещите дейности на „Галилео“,

-          от глобално рационализиране на организационната структура на програмата;

17. счита, че изграждането на първоначалния оперативен капацитет, който е в състояние да осигури първоначални услуги, следва да се завърши най-късно в срок до 2014 г., за да се гарантира, че „Галилео“ действително ще се превърне във втората глобална навигационна спътникова система, която служи като отправна точка за производителите на приемници; приветства извеждането в орбита на два оперативни сателита за валидиране в орбита на 21 октомври 2011 г. от Европейския космически център в Куру;

18. Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 сателита и подходящ брой резервни сателити и подходяща наземна инфраструктура, е предпоставка за осигуряване на добавената стойност на „Галилео“ по отношение на идентификацията, високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на ползи за икономиката и обществото; изразява опасенията си, че „Галилео“ може да изгуби преднината си, ако системата не бъде завършена навреме, както и ако пускането на пазара на услугите в международен мащаб не бъде извършено по необходимия начин; счита, че за да се убедят потребителите и инвеститорите в дългосрочната ангажираност на Европейския съюз, е необходима ясна и недвусмислена подкрепа от страна на всички европейски институции за постигане на пълния оперативен капацитет;

19. счита, че финансовият план, който трябва да бъде възприет по отношение на "Галилео", трябва да бъде разработен така, че да гарантира дългосрочните изисквания и приемствеността, включително разходите за експлоатация, поддръжка и подмяна на съоръжения;

20. настоятелно призовава Комисията и Европейската агенция за ГНСС да положат по-големи усилия за повишаване на информираността относно ГНСС сред потенциалните ползватели и инвеститори, като насърчават използването на основани на ГНСС услуги, както и на идентифицирането и концентрирането на търсенето на тези услуги в Европа;

21. изразява твърдото си убеждение, че допълнителното финансиране за ГНСС може да се обезпечи единствено, ако се повиши значително осведомеността сред лицата, вземащи решения, и широката общественост относно разходите и ползите за икономиката и обществото в ЕС; приветства предприемането на конкретни инициативи като годишния конкурс за идеи „Galileo Masters“;

22. припомня, че Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) представлява реална, функционираща програма; изразява убеждението си, че е необходимо пълноценно оползотворяване на тази програма, както и практическо използване на нейните приложения; обръща внимание на значението на това системата EGNOS да обхваща целия ЕС, с оглед на консолидирането на общия пазар, и подчертава необходимостта от разширяване на системата в южна, източна и югоизточна Европа, Средиземноморския регион, Африка и Арктика;

23. подчертава, че „Галилео“ и EGNOS способстват за създаването на Единно европейско небе и за по-нататъшното развитие на безопасно и разходоефективно управление на въздушния транспорт в Европа и затова призовава за определянето на амбициозен и строг график в комбинация със стабилно финансиране за научни изследвания и иновации, което ще осигури технологичен напредък и растеж на промишления капацитет, както и за улесняване на достъпа на МСП до финансиране с оглед на изпълнението на двете програми като предусловие за навременното стартиране на Единното европейско небе, тъй като последното е жизненоважна стратегическа стъпка към задълбочаването на европейската интеграция и укрепването на общия европейски пазар;

24. счита, че стратегическо изискване за осъществяването на Изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) е да се насърчава използването на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване, особено що се отнася до употребата на SESAR при процедури по приземяване и на малки летища;

25. призовава държавите-членки да потвърдят отново своя ангажимент към космическите проекти на ЕС, като SESAR, които ще бъдат от жизненоважно значение за бъдещия растеж и работни места в различни сектори;

26. призовава Комисията и държавите-членки да гарантират прозрачност при финансирането и сътрудничеството между стратегиите за използване на космоса за военни и граждански цели;

27. подчертава, че „Галилео“ и EGNOS са от съществено значение за ефективното и устойчиво от гледна точка на околната среда управление на пътния транспорт, на системите за събиране на пътни такси, спешните повиквания от автомобили и системите за проследяване в реално време и бъдещите дигитални тахографи;

28. подчертава, че наблюдението на превоза на опасни и замърсяващи стоки следва да бъде приоритет за сателитните системи за наблюдение и навигация;

29. счита, че Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) също така е водеща програма на Европейския съюз с решаваща роля за наблюдението на Земята; подчертава значението на приноса на ГМОСС за постигане на целите на „Европа 2020“ и за подпомагането на растежа и на екологичната икономика, както и на дългосрочни инвестиции в технологията и инфраструктурата; отново потвърждава значението на ГМОСС, като основен инструмент в борбата срещу изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда; отбелязва, че чрез събирането и анализа на информация на национално, регионално и глобално равнище ГМОСС ще позволи извличането на точни и полезни данни за: мониторинг на атмосферата, моретата и океаните и земната повърхност, гражданската защита, предотвратяването на рискове, системите за ранно предупреждение, управлението на извънредни ситуации и дейностите по възстановяване след екологични катастрофи, природни бедствия или бедствия, предизвикани от човека, наблюдението на моретата, океаните и бреговите ивици, развитието на селското стопанство, управлението на водните ресурси и на почвите и регионалното планиране, като се използват новаторски технологии за оценка и докладване по въпросите на околната среда, даващи възможност за съчетаване на космически и in-situ данни;

30. настоятелно призовава Комисията да довърши законодателната рамка и да внесе предложение за ефективно управление на различните равнища на развитие и управление на програмата, като използва експертните знания, с които разполагат публичните органи в ЕС, включително агенциите на ЕС, както и частният сектор, за целите на развитието и координацията на насочени към потребителите услуги; настоятелно призовава Комисията и другите институции да включат финансиране за ГМОСС в многогодишната финансова рамка за 2014 - 2020 г.; отново заявява, че включването на финансирането на ГМОСС в многогодишната финансова рамка би предотвратило загубата на досегашните инвестиции в Седмата рамкова програма за научни изследвания в областта на услугите и информацията; посочва, че отсъствието на финансов план за дългосрочно икономическо подпомагане ще означава, че направените до момента инвестиции са били безполезни; счита, че искането държавите-членки да продължат да финансират разходите за активирането и годишната поддръжка на програмата би довело до по-високи разходи в дългосрочен план, несъответствия при достъпа до получаваната информация и ползи за европейските граждани, до вероятно временно спиране на самата програма, последвано от прекъсване в предоставянето на данни, и в крайна сметка до зависимост от неевропейски космически инфраструктури, което би поставило свързаните със сектора промишлени отрасли в несигурно икономическо положение;

31. подчертава, че вече са финансирани разходите за ГМОСС до 2013 г. на обща стойност от 3 милиарда евро (включващи общи разходи за сателитите в размер на 2,3 милиарда евро, както и за разходи за свързани услуги в размер на 700 милиона евро) и че прогнозните оперативни разходи за програмата за периода 2014–2020 г. се оценяват на средна годишна стойност от 850 милиона евро; призовава Комисията да насърчава публично-частните партньорства и да привлича повече капитал от частния сектор;

32. призовава Комисията да предложи дългосрочен план за управление и финансиране, базиран на проучването на всички налични възможности и да създаде оперативна организация, като осигури подходящо управление и предоставяне на данни от услугите, за да продължи настоящия успех на програмата и да постигне нейните цели да стане напълно действаща от 2014 г.; счита, че това следва да бъде съчетано с обща европейска политика в областта на данните, за да се гарантира открит достъп и предоставяне на съществуващите данни; счита, че е важно да се определят споразуменията, които ще подлежат на договаряне с националните агенции, за да се постигне максимална степен на оперативна съвместимост, приемственост и управление на системата; счита, че е необходимо да се гарантира, че се правят разграничения между научното приложение и използването за търговски цели, от една страна, и, от друга страна, между дейностите на Европейската космическа агенция в областта на развитието и разгръщането, дейностите в областта на операциите и развитието на системите, които изискват европейски структури и специфична компетентност;

33. отбелязва социалните предимства за ползвателите на услугите на ГМОСС, за които последователността и устойчивостта са изключително важни, за да могат да извлекат максимална полза от инфраструктурите за наблюдение, които се предлагат от програмата;

Сигурно космическо пространство, което служи за постигане на целите за сигурност и отбрана

34. подкрепя разискванията, проведени от Комисията относно укрепването на елемента „сигурност“ на програмата ГМОСС с оглед наблюдението на границите, подкрепа за външната дейност на Европейския съюз, морско наблюдение, сложни спешни ситуации, хуманитарна помощ, гражданска защита и т.н., като отчита чувствителността на обработваните данни и необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и другите граждански права;

35. счита, че космическата политика следва също така да включва политиките в областта на ключовата европейска космическа инфраструктура и на безопасното оползотворяване на излязло от употреба оборудване; признава нарастващата зависимост на европейската икономика, политики и общество от космическата инфраструктура и подчертава, че космическата инфраструктура като ключова инфраструктура е същностна за укрепването на независимостта на вземането на решения на европейско равнище; счита, че създаването на европейска система за ситуационно наблюдение на космоса би допринесло за защита на критичната европейска космическа инфраструктура от рисковете от сблъсъци между космически летателни апарати или космически отпадъци или близки до Земята обекти, плюс рисковете, свързани с космическата метеорология; счита, че създаването на всички нови европейски програми следва да се основава на съществуващия капацитет, умения и инфраструктура, които наложиха инвестиции от страна на всяка една от държавите-членки, и следва да доразвива съществуващия капацитет, когато в него има пропуски;

36. счита, че максималната употреба на сателитни комуникационни услуги ще подкрепи пряко конкурентоспособността на европейската преработвателна промишленост, ще насърчи промишлената основа в Европа и ще отговори на следните основни политически цели:

- постигане на пълно покритие на ЕС с широколентов интернет, включително за услугите от следващо поколение, като спътниковите мрежи са основен компонент от съчетанието от технологии, необходими за да се постигнат целите на ЕС съгласно Програмата в областта на цифровите технологии;

- Прилагане на устойчив, безопасен и интелигентен превоз по суша, море и въздух;

- Максимално увеличаване на приноса на ЕС в програмите за сътрудничество с развиващите се страни и засилване на приноса на ЕС за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

- Гарантиране на адекватна роля на ЕС в отговор на бъдещи бедствия в и извън ЕС;

Насърчаване на научните изследвания и иновациите

37. счита, че Европейският съюз се нуждае от солидна база от знания и технологии, за да използва максимално свързаните с космоса приложения в услуга на гражданите, ако иска да действа самостоятелно и да има конкурентоспособна космическа промишленост, която да е в състояние да се конкурира при справедливи условия с предприятия, които не се европейски; подчертава, че наличието на законодателна, административна и финансова рамка е от съществено значение за инвестициите от страна на промишления сектор в научните изследвания и иновациите; счита, че ЕС е необходимо да инвестира, за да осигури гарантиран европейски достъп до космическото пространство и орбиталната инфраструктура;

38. изтъква значението на стратегия за изследователската дейност и иновациите в областта на космическата политика, която гарантира технологичен напредък, промишлено развитие и конкурентоспособност на ЕС и създава работни места в ЕС; счита, че европейската политика в областта на изследователската и развойната дейност за космическото пространство трябва да гарантира наличието на необходимите технологии с подходящото развитие и изискваното равнище на независимост, и при конкурентни условия; призовава Комисията да разработи стратегическа програма с оглед гарантиране на съгласуваност между положените от страна на Европейския съюз усилия в областта на изследователската и развойна дейност и на тези, предприети от страна на Европейската космическа агенция и държавите-членки относно всички необходими технологии, умения и различни източници, които са необходими за постигане на конкурентоспособност, независимост на Европа, достъп до международни пазари и намаляване на рисковете за европейските програми;

39. счита, че е необходимо да бъдат установени механизми и програми за стимулиране на пазара за приложенията и услугите, генерирани от програмите „Галилео“/EGNOS и ГМОСС, както и за сектора на далекосъобщенията и за услугите, предвиждащи съвместното ангажиране на различни космически служби, като по този начин ефективно се посрещат нуждите на гражданите;

40. счита, освен това, че за да се укрепи европейската независимост и конкурентоспособност, е необходимо, при постижими условия, да бъде запазена автономия по отношение на достъпа до космическото пространство чрез насърчаване използването на европейски ракети-носители и превозвачи, и проверка доколко е подходяща оперативната и промишлената организация по отношение на общите изисквания, и следователно насърчава Комисията да направи конкретни предложения за стратегическия подсектор на ракетите носители, наред с другото, като му се обърне специално внимание в космическата индустриална политика;

41. приканва Комисията да подходи адекватно към изискванията от финансов и практически характер в бъдещите рамкови програми за научни изследвания; счита, по-специално, че научноизследователската и развойна дейност на свързаните с космоса приложения, следва да бъде интегрирана като ключови технологии, откриващи възможности пред различните секторни научноизследователски области като изменението на климата, околната среда, транспорта, селското стопанство и т.н., отколкото като отделна тема „космическо пространство“;

42. изисква от Комисията да разгледа в сътрудничество с Европейската космическа агенция възможностите за изследване на космическото пространство, като посочи потенциалните разходи и печалби; счита в тази връзка, че следва да бъде разработена съвместна стратегия с международни партньори посредством споразумение за сътрудничество, което да се основава на общия консенсус на всички заинтересовани страни и с приемливи вноски от Европейския съюз;

Международно сътрудничество

43. отново заявява, че международното сътрудничество за мирни цели е основна ценност на Европейския съюз и е в центъра на неговите политики; счита, че международното сътрудничество следва да насърчава европейските технологии, инфраструктура и услуги, върховите постижения в научно, техническо и промишлено отношение, оптимален достъп до данни за европейските потребители, споделяне на знания и оперативно съвместимо развитие на приложения, полезни за посрещането на големите обществени предизвикателства, пред които понастоящем са изправени Европа и светът; изтъква, че Европейският съюз следва да бъде лидер в космическия сектор и да запази значима стратегическа роля на световно равнище, по-специално в международните преговори относно системата за ситуационно наблюдение на космоса (Space Situation Awareness) и изследването на космическото пространство; подчертава, че работата в сектора на космическата политика може да бъде по-ефективна чрез сътрудничество в промишлеността и споделяне на инвестициите в големите програми, като Международната космическа станция;

44. подчертава, че е важно да се гарантира адекватна роля на ЕС в отговор на бъдещи бедствия в ЕС и извън него;

45. призовава Комисията да разработи международна стратегия за сътрудничество съвместно с държавите-членки и Европейската космическа агенция с цел засилване на диалога в областта на космическата политика със стратегическите партньори (САЩ, Руската федерация и Япония) и проучване на възможността за установяване на подобен диалог с други бързоразвиващи се сили като Китай, Индия и Бразилия;

46. припомня на създателите на политиките на Европейския съюз, че по-голямата част от световните институционални пазари, за съжаление, не са отворени за международна конкуренция и предвидената международна конкуренция трябва да се основава на условия, които правят справедливата търговия възможна;

47. посочва, че международното сътрудничество, въпреки че е желателно, по-специално по отношение на научноизследователската дейност, трябва да бъде реципрочно и от взаимна полза; изразява съжаление, че институционалните пазари на нашите основни конкуренти в областта на космическото пространство са затворени за чуждестранната промишленост, включително за европейската промишленост;

Отношенията между Европейския съюз и Европейската космическа агенция

48. припомня, че по силата на член 189 от ДФЕС Съюзът следва да установи подходящи връзки с Европейската космическа агенция с цел определяне на съответните взаимни отговорности и избягване на припокриване на техните роли или инвестиции;

49. счита, че нарастващият ангажимент на Съюза в сектора на космическото пространство налага ново определяне на неговите отношения с Европейската космическа агенция и националните агенции, като се отчита фактът, че техническата и програмната компетентност, разработени от Европейската космическа агенция и националните агенции, са от основополагащо значение за запазването на технологичния капацитет и конкурентоспособността на европейската промишленост на високо равнище, и че Европейският съюз би могъл да се съсредоточи върху действията, развитието и приемствеността на космическите системи, от които се нуждае, както и върху международното разширяване на пазарите и върху исканията на потребителите;

50. призовава Комисията да изпълнява своята роля на политически лидер и на контролен орган спрямо организации, които работят от нейно име;

51. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

• [1]  P7_TA(2010)0224
• [2]  P7_TA(2011)0093
• [3]  ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр.63
• [4]  P7_TA (2011)0265
• [5]  ОВ C 146E, 12.6.2008 г., стр.226
• [6]  ОВ L 196, 24.7.2008 г., стр.1
• [7]  ОВ L 276, 20.10.2010, стр.1
• [8]  ОВ L 176, 20.10.2010 г., стр.11

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Въведение

Член 189 от Договора от Лисабон възлага на Европейския съюз изрична роля в изготвянето на политика за изследване и използване на космическото пространство, с цел да подпомага научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на неговите политики. Космическата политика съставлява ключов елемент от стратегията "Европа 2020" и е неразделна част от водещата инициатива относно индустриалната политика. Тя подкрепя целите за постигане на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика чрез създаването на висококвалифицирани работни места, предоставяне на пазарни възможности, стимулиране на иновациите и подобряване на благосъстоянието и сигурността на гражданите.

Предложенията на Комисията в COM (2011), 152 представляват първи етап в посока на разработването на глобална космическа стратегия на Европейския съюз. Независимо от това трябва да се изготви последователен европейски подход съвместно с промишления сектор и да се създадат финансови и законодателни механизми в дългосрочен план за стимулиране на европейската индустрия и за да се позволи осъществяването на необходимата приемственост с оглед подпомагането на амбициозните и конкурентните проекти в международен аспект.

Приоритетните действия на стратегията са добре очертани от стратегията на Комисията, но продължават да се характеризират с частична неяснота. Те следва да бъдат уточнени и да включват оценка на всички технически опции и на свързаните с тях разходи и предимства. Необходимо е също така да се установи ясно управление по отношение на космическата политика с ефикасни механизми за надзор и координация с цел хармонизиране на приоритетите на ресурсите, произхождащи от националните фондове и Европейския съюз, Европейската космическа агенция и Европейската агенция по отбрана.

2. Водещите проекти "Галилео" и ГМОСС

a) Галилео

Програмата "Галилео" е европейска инициатива за съвременна система за глобална спътникова навигация, която предоставя изключително точна, гарантирана услуга за глобално позициониране под граждански контрол. Разискванията относно европейската система започнаха в края на деветдесетте години и през 1999 г. Съветът призова Комисията да разработи глобална система, управлявана от гражданските органи[1] След неуспеха на преговорите относно публично-частното партньорство Парламентът и Съветът решиха през 2008 г. да допълнят мрежата с използване на бюджетните средства на ЕС.[2]

"Галилео" ще предоставя независими услуги на навигация и позициониране, като същевременно ще бъде оперативно съвместима с GPS и GLONASS - другите две глобални навигационни спътникови системи. Напълно разгърнатата система ще се състои от 30 сателита и прилежащата към нея наземна инфраструктура.

Въз основа на възлагането на договорите за първата поръчка на сателити, услугите по изстрелването, услугите за поддръжка на системата и операциите, Европейската комисия съобщи, че от 2014 г. нататък ще бъдат предоставяни следните три първоначални услуги: начална отворена услуга, начална публично регулирана услуга и начална услуга по търсене и спасяване. Услугата за безопасност на човешкия живот и търговската услуга ще бъдат тествани, считано от 2014 г. и се очаква да започнат да се предлагат, когато системата достигне пълния си оперативен капацитет.

Докладчикът изисква от Комисията да допълни съответно законодателната и финансовата рамка до края на 2011 г., по-специално с оглед на установяването на финансова рамка между 2014 и 2020 г. Той изразява опасения, че общите разходи по проекта ще увеличат предложението от 7 милиарда евро на Комисията[3] въз основа на изчисленията, направени във връзка със средносрочния преглед на програмите за спътникова радионавигация [4].

б) ГМОСС

През 2001 г. ЕС сложи начало на програмата ГМОСС. Тя ще предоставя данни от системите за земно наблюдение за наблюдението на изменението на климата и за глобалната сигурност посредством спътниците часовои. Приложенията за наблюдение на земята имат различни предназначения в области като управление на природните ресурси, енергетиката, наблюдението на земята, околната среда, картографирането, предотвратяването на природни бедствия, селското стопанство и продоволствената сигурност, метеорологията и вътрешната сигурност.

Докладчикът призовава Комисията да допълни законодателната рамка и да разясни подхода по отношение на ефективното управление. Той съжалява, че Комисията не е предложила включването на финансирането на ГМОСС в многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Той изразява опасение, че отсъствието на финансов план за икономическо подпомагане ще превърне направените до момента инвестиции в безполезни.

3. Международно сътрудничество

С изстрелването на първия китайски спътник COMPASS през 2007 г. скоро може да очакваме в орбита да се появи нова навигационна система (четвъртата глобална система след GPS, GLONASS и „Галилео”). Индия е в процес а изграждане на своя регионална система (IRNSS – Индийска регионална навигационна сателитна система ), а Япония – своята Quasi-Zenith System (QZSS). Нашите конкуренти станаха по-силни и ние можем да приемем, че те напредват динамично. За да може "Галилео" да се превърне във втората глобална ГНСС по избор за производителите на чипове е от съществено значение възможно най-скоро да се предоставят ранните услуги и да се поеме дългосрочен ангажимент по отношение на финансирането на "Галилео"

Основното предизвикателство за международната дейност на ГНСС програмите ще бъде да се гарантира съгласуваността и оперативната съвместимост с "Галилео", да се получи достъп до глобалните източници, свързани с ГНСС, и да се определят световни стандарти, да се гарантира сигурността на космическия сегмент и мрежа от наземни станции, като същевременно се осигури по-строг контрол върху чувствителни ГНСС технологии, разработени чрез финансиране от ЕС, да се постигне включване в международни усилия с цел разработване на иновативни приложения от наднационален интерес. Важна цел ще бъде да се създадат пазарни възможности за европейската ГНСС технология и индустрията на приложенията.

Докладчикът призовава Комисията да разработи международна стратегия за сътрудничество при тясно сътрудничество с държавите-членки и чрез допитване до Европейската космическа агенция с цел засилване на диалога в областта на космическата политика със стратегическите партньори (САЩ и Руската федерация) и проучване на възможността за установяване на подобен диалог с други бързоразвиващи се сили като Китай, Япония, Република Корея, Бразилия, Индия и Република Южна Африка.

4. Икономическото значение на европейската космическа промишленост

Европейската икономическа промишленост генерира общ оборот от 5,4 милиарда евро и наброява над 31 000 висококвалифицирани работници и служители. Единадесетте основни спътникови оператори в Европа експлоатират 153 комуникационни спътници, като в тях работят 6 000 души, а годишният им оборот е 6 милиарда евро; дейността им има също така отражение върху 30 000 работни места. Смята се, че дори към настоящия момент от 6 до 7 % от БВП на държавите от Запада, което представлява 800 милиарда евро в ЕС, зависят от спътниковата радионавигация.

Пазарите на космическите услуги бързо се разрастват. Например годишният световен оборот на ГНСС приложенията следва да достигне около 240 милиарда евро до 2020 г. От друга страна, благодарение на техните преимущества в сравнение с другите конкурентни системи, през следващите 20 години се очаква „Галилео“ и EGNOS да генерират икономически и социални ползи от порядъка на 60-90 милиарда евро.

Според ОИСР световният пазар на търговските данни за наблюдение на земята, който представляваше 735 милиона долара през2007 г., може да достигне близо 3 милиарда евро през 2017 г.

Система за ситуационно наблюдение на космоса (SSA) би помогнала за намаляване на количествено измеримите предполагаеми загуби, причинявани на европейското космическо оборудване от сблъсък с космически отпадъци и от климатичните условия в космоса, които въз основа на наличните данни възлизат на приблизително 332 милиона евро средно на година.

Почти сигурно е, че тези разходи представляват само малка част от последиците и разходите, които не са количествено измерими и които могат да произтекат от отсъствието на европейска система за ситуационно наблюдение на космоса. Например, при неотложна ситуация загубата на един спътник може да доведе до загуба на критичен капацитет на спътникова комуникация, която би могла да намери също така израз в загубата на човешки животи. Разрушаването или пълната неизправност на даден спътник може да причини сериозно смущение на икономическата дейност (банковият сектор все повече разчита на спътниковите комуникации) и поради загубата на съответните услуги, този факт може да даде отражение върху дейностите на клиентите. Понастоящем не съществуват надеждни данни за оценяване размера на тези загуби. По същият начин не е възможно да се даде количествен израз на последиците от падането или сблъсъка с предмети, които се движат в обсега на Земята.

• [1]  Резолюция на Съвета от 19 юли 1999 г. за участието на Европа в ново поколение от спътникови навигационни услуги — „Галилео“ — Фаза на дефиниране OВ C221 от 3.8.1999 г.
• [2]  Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и Галилео),OВ L196 от 24.7.2008 г
• [3]  COM (2011), 500 окончателен, Част I, стр. 29
• [4]  Резолюция от 8 юни 2011 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (27.10.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите
(2011/2148(INI))

Докладчик по становище: Salvatore Tatarella

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че Договорът от Лисабон въвежда нов член (член 189), който предвижда разработването на европейска космическа политика с цел насърчаване на научния и техническия прогрес и на промишлената конкурентоспособност чрез дейности в областта на научните изследвания, технологичното развитие и проучванията; счита, че космическата политика на ЕС не трябва да насърчава милитаризирането на космическото пространство;

2.  счита, че адекватното използване на космически програми би довело до значителни икономии в заинтересованите сектори и до съответни ползи за регионите и местните общности;

3.  подчертава значението на космическите програми „Галилео“ и EGNOS, които са изключително важни за оптимизирането на прилагането на космическата политика в услуга на гражданите; призовава за бързото развитие на тези програми;

4.  отново потвърждава значението на Глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) – оперативната програма за наблюдение на Земята, като основен инструмент в борбата срещу изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда; отбелязва, че чрез събирането и анализа на информация на национално, регионално и глобално равнище ГМОСС ще позволи извличането на точни и полезни данни за: мониторинга на атмосферата, моретата и океаните и земната повърхност, гражданската защита, предотвратяването на рискове, системите за ранно предупреждение, управлението на извънредни ситуации и дейностите по възстановяване след екологични катастрофи, природни бедствия или такива, предизвикани от човека, наблюдението на моретата, океаните и бреговите ивици, развитието на селското стопанство, управлението на водните ресурси и на почвите и регионалното планиране, като се използват новаторски технологии за оценка и докладване по въпросите на околната среда, даващи възможност за съчетаване на космически и наземни данни; подчертава значението на приноса на ГМОСС за постигането на целите на „Европа 2020“ и за подпомагането на растежа и на екологичната икономика, както и на дългосрочните инвестиции в технологията и инфраструктурата, които са приоритетни за Европейския съюз и всички държави-членки с твърд ангажимент към политиката в областта на околната среда;

5.  изказва съжаление във връзка с пълното изключване на ГМОСС от предложената от Комисията финансова рамка за периода 2014–2020 г. и счита, че отправянето на искане към държавите-членки да продължат да финансират разходите за активирането и годишната поддръжка на програмата би довело до по-високи разходи в дългосрочен план, несъответствия при достъпа до получените сведения и ползи за европейските граждани, вероятно до временно спиране на самата програма, последвано от прекъсване в предоставянето на данните, и в крайна сметка до зависимост от неевропейски космически инфраструктури, което би поставило свързаните със сектора промишлени отрасли в несигурно икономическо положение;

6.  подчертава, че вече са финансирани разходите за ГМОСС до 2013 г. на обща стойност от 3 милиарда евро (включващи общи разходи за сателитите в размер на 2,3 милиарда евро, както и разходи във връзка с услугите в размер на 700 милиона евро) и че прогнозните оперативни разходи за програмата за периода 2014–2020 г. се оценяват на средна годишна стойност от 850 милиона евро; призовава Комисията да насърчава публично-частните партньорства и да привлича повече капитал от частния сектор;

7.  отново заявява, че включването на финансирането на ГМОСС в многогодишната финансова рамка за 2014–2020 г. би предотвратило загубата на досегашните инвестиции в Седмата рамкова програма за научни изследвания в областта на услугите и информацията;

8.  отбелязва социалните предимства за ползвателите на услугите на ГМОСС, за които последователността и устойчивостта са изключително важни, за да могат да извлекат максимална полза от инфраструктурите за наблюдение, които се предлагат от програмата;

9.  подчертава отново, че програмата ГМОСС е приоритет на европейската космическа политика и по тази причина следва да бъде включена в европейския бюджет, което ще позволи на Европа да спази ангажиментите си по „Европа 2020“, като същевременно води борба срещу изменението на климата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	26.10.2011 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	57 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	János Áder, Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sergio Berlato, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Bairbre de Brún, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Holger Krahmer, Jo Leinen, Peter Liese, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Gilles Pargneaux, Антония Първанова, Andres Perello Rodriguez, Mario Pirillo, Pavel Poc, Anna Rosbach, Oreste Rossi, Daciana Octavia Sârbu, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Salvatore Tatarella, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender, Matthias Groote, Romana Jordan Cizelj, Philippe Juvin, Riikka Manner, Jiří Maštálka, Michail Tremopoulos, Andrea Zanoni
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Peter Šťastný

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (13.10.2011)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно: Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите
(2011/2148(INI))

Докладчик по становище: Artur Zasada

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че седемте Съвета по въпросите на космоса, проведени до момента, са споменали само веднъж между другото транспорта в Европа, и че на значението, което има космическата политика за транспорта, не е обърнато подробно внимание по време на разискванията на Съветите по въпросите на космоса, както е отразено в резултатите от техните заседания;

2.  подчертава необходимостта от по-голямо разбиране на факта, че основни отрасли са зависими от космоса и насърчава държавите-членки и Комисията да популяризират значението на космоса;

3.  припомня, че транспортният сектор следва да играе ключова роля за постигането на целите на ЕС-20-20-20 що се отнася до емисиите на CO₂ и потреблението на енергия, както и на целите на стратегията „Европа 2020“ и че устойчив растеж не може да бъде постигнат без ефективен транспортен сектор;

4.  счита, че космическа стратегия за Европейския съюз е необходима, за да се гарантира, че космическите технологии допринасят пълноценно за по-безопасно и по-ефективно управление на движението и за контрол на движението при всички видове транспорт;

5.  подчертава, че „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) способстват за създаването на Единно европейско небе и за по-нататъшното развитие на безопасно и разходоефективно управление на въздушния транспорт в Европа и затова призовава за определянето на амбициозен и строг график в комбинация със стабилно финансиране за научни изследвания и иновации, което ще осигури технологичен напредък и растеж на промишления капацитет, както и за улесняване на достъпа на МСП до финансиране с оглед на изпълнението на двете програми като предусловие за навременното стартиране на Единното европейско небе, тъй като последното е жизненоважна стратегическа стъпка към задълбочаването на европейската интеграция и укрепването на общия европейски пазар;

6.  обръща внимание колко е важно EGNOS да обхване целия ЕС, особено в районите, в които системата не работи задоволително, за да се засили единният авиационен пазар, и подчертава необходимостта да се разшири тази система в южната, източната и югоизточната част на Европа;

7.  счита, че стратегическо изискване за осъществяването на Изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) е да се насърчава използването на EGNOS и „Галилео“ в гражданското въздухоплаване, особено що се отнася до употребата на SESAR при процедури по приземяване и на малки летища;

8.  призовава държавите-членки да потвърдят отново своя ангажимент към космическите проекти на ЕС, като например SESAR, които ще бъдат от жизненоважно значение за бъдещия растеж и работни места в различни сектори;

9.  призовава Комисията и държавите-членки да гарантират прозрачност при финансирането и сътрудничеството между стратегиите за използване на космоса за военни и граждански цели;

10. подчертава, че „Галилео“ и EGNOS са от съществено значение за ефективното и устойчиво от гледна точка на околната среда управление на пътния транспорт, на системите за събиране на пътни такси, спешните повиквания от автомобили и системите за проследяване в реално време и бъдещите дигитални тахографи;

11. подчертава, че наблюдението на превоза на опасни и замърсяващи стоки следва да бъде приоритет за сателитните системи за наблюдение и навигация;

12. припомня значението на програмата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността за устойчивото развитие на транспорта и транспортната безопасност, особено в контекста на морския транспорт и морското наблюдение; счита, че Европейският съюз трябва да продължи да играе активна роля при финансирането и развитието на програмата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността и следователно изразява съжаление, че нейното финансиране не е запазено в следващата Многогодишна финансова рамка 2014 – 2020 г.; призовава Комисията и Съвета да запазят финансовата подкрепа на ЕС в рамките на Многогодишната финансова рамка и да определят, заедно със Съвета и Парламента, иновативни начини за финансиране на програмата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността, включително чрез използването на проектни облигации;

13. призовава да се гарантира финансирането, развитието, прилагането и жизнеспособността на иновативните транспортни приложения и услуги, опиращи се на космическите технологии, с оглед извличането на максимални ползи от европейските инвестиции в технологичния потенциал на космоса и посрещането на нуждите на ползвателите и широката общественост;

14. подчертава важността на засилването на промишленото сътрудничество с трети страни в областта на космическата политика, по-специално със САЩ, Япония, Русия, Китай, Индия, Бразилия, Аржентина и Чили, както и със страни от Африка и Близкия изток;

15. счита, че ЕС следва да бъде сред водещите в космическия сектор като продължи да играе важна стратегическа роля на международната сцена и следователно призовава за развитието на неговите координационни способности в областта на изследванията на космоса, и за допълнителна подкрепа за научните изследвания и развитието на технологиите с оглед постигането на по-голяма технологична независимост за Европа и с цел гарантиране, че членовете на обществото и сектори на икономиката, различни от космическата промишленост, също се възползват от иновациите в тази сфера;

16. изразява съгласие с Комисията, че Европа има нужда да запази независим достъп до космоса, за да може да постига целите на космическата си политика и да извлича трайни ползи от космическите приложения в области като транспортната политика; следователно насърчава Комисията да отправи конкретни предложения за стратегическия подсектор на ракетите-носители, който се намира в критично положение, като му обърне специално внимание в предлаганата политика в областта на космическата промишленост;

17. подчертава важността на европейското участие в гарантирането на сигурността в космоса чрез Европейската система за осигуряване на информация за ситуацията в космическото пространство, както и в изследването на космоса чрез Международната космическа станция, тъй като и двете биха могли да са от полза за транспортните сектори на Земята, особено за авиацията, от гледна точка на факта, че защитават ключова европейска космическа инфраструктура от риска от сблъсък със космически кораби или с космически отпадъци и от външни ефекти на технологията, произтичащи от изследването на космоса.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.10.2011г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	37 2 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Antonio Cancian, Michael Cramer, Ryszard Czarnecki, Philippe De Backer, Luis de Grandes Pascual, Christine De Veyrac, Saïd El Khadraoui, Ismail Ertug, Carlo Fidanza, Knut Fleckenstein, Jacqueline Foster, Mathieu Grosch, Dieter-Lebrecht Koch, Jaromír Kohlíček, Georgios Koumoutsakos, Werner Kuhn, Jörg Leichtfried, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Mike Nattrass, Hubert Pirker, David-Maria Sassoli, Vilja Savisaar-Toomast, Olga Sehnalová, Debora Serracchiani, Brian Simpson, Keith Taylor, Silvia-Adriana Ţicău, Georgios Toussas, Giommaria Uggias, Thomas Ulmer, Peter van Dalen, Artur Zasada, Roberts Zīle
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Dominique Riquet
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Margrete Auken

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.11.2011г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	45 0 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Vicky Ford, Adam Gierek, Norbert Glante, Robert Goebbels, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Kent Johansson, Romana Jordan Cizelj, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Philippe Lamberts, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Anni Podimata, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, ВладимирУручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Ивайло Калфин, Seán Kelly, Holger Krahmer, Werner Langen, Alajos Mészáros, Mario Pirillo, Vladimír Remek
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Cristian Silviu Buşoi, Anna Hedh