ВТОРИ ДОКЛАД относно предложението за изменение на Акта за избиране на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.

1.2.2012 - (2009/2134(INI))

Комисия по конституционни въпроси
Докладчик: Andrew Duff

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за изменение на Акта за избиране на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.

(2009/2134(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Акта за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решението на Съвета от 20 септември 1976 г., във вида, в който е изменено[1], и по-специално член 14 от него,

–   като взе предвид своите предишни резолюции относно изборната процедура на Парламента, в частност резолюция си от 15 юли 1998 г.[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 11 октомври 2007 г. относно състава на Европейския парламент[3],

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, проведен на 14 декември 2007 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно проекта за протокол за изменение на Протокол № 36 относно преходните разпоредби, касаещи състава на Европейския парламент за оставащата част от настоящия парламентарен мандат 2009-2014 г.: становище на Европейския парламент (член 48, параграф 3 от Договора за ЕС)[4],

–   като взе предвид член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид членове 9 и 10, член 14, параграф 2, член 48, параграфи 2, 3 и 4, и член 51 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и членове 22, 223, 225 и 343 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и член 3 от Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–   като взе предвид Протокол (№7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз,

–   като взе предвид предложението на Комисията за Директива на Съвета за изменение на Директива 93/109/ЕО от 6 декември 1993 година за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани (COM(2006)0791),

–   като взе предвид член 41, член 48, параграф 3, член 70, член 74а и член 175 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7–0176/2011),

–   като взе предвид втория доклад на комисията по конституционни въпроси (A7–0027/2012),

като има предвид, че:

А. Парламентът има право да инициира реформа на своята избирателна процедура и да даде съгласието си за извършването й;

Б.  Парламентът има право да инициира промяна на своя състав и да даде съгласието си за това;

В.  Парламентът има право да инициира преразглеждане на Договорите;

Г.  Парламентът се избира пряко веднъж на всеки пет години от 1979 г. насам и за това време правомощията и влиянието му са се увеличили, най-вече в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон;

Д. Договорът от Лисабон измени официалния мандат на членовете на Европейския парламент, като ги промени от „представители на народите на неговите държави членки“ на „представители на гражданите на Съюза“[5], и при условие че „в рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в Европейския парламент“[6];

Е.  дори без споразумение за уеднаквена избирателна процедура, през този период се наблюдава постепенно сближаване на избирателните системи, по-специално благодарение на всеобщото приемане през 1999 г. на пропорционалното представителство, на официалното учредяване на политически партии на равнище ЕС[7] и на премахването на двойния мандат[8];

Ж. понятието „гражданство на Европейския съюз“, официално получило конституционен статут с Договора от Маастрихт от 1993 г., включващо, при определени условия, правото на участие в избори за ЕП и общински избори в държави членки, различни от собствената страна, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, която понастоящем има задължителна правна сила съгласно Договора от Лисабон, засили това право и други граждански права;

З.  общественото признание за демократичната функция на Парламента продължава да е слабо, политическите партии на европейско равнище все още са в начален етап от развитието си, избирателните кампании все още са повече национални, отколкото европейски, а медиите не отразяват редовно дейността на Парламента;

И. общата избирателна активност при изборите за ЕП непрекъснато спада − от 63% през 1979 г. на 43% през 2009 г., което задължава Парламента, Съвета и Комисията да предприемат действия за насърчаване на общественото участие в демократичния процес на Съюза;

Й. гражданите на Съюза, пребиваващи в държави членки, различни от собствената им, които гласуват на избори за Европейски парламент, са малко на брой, а броят на тези, които се кандидатират, е незначителен; по отношение на избирателното право изискванията за постоянно пребиваване се различават в отделните държави, също както се различава и срокът, след изтичането на който гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава от ЕС, се лишават от правото да гласуват в своята страна на произход; освен това обменът на информация между държавите членки относно гражданите на други държави членки, включени в избирателни списъци или кандидатирали се за избори, не е ефикасен;

K. според съдебната практика на Съда на Европейския съюз държавите членки разполагат със значителна свобода при решаването на въпроса, кой може да гласува в избори за Европейски парламент, но въпреки това те са длъжни да спазват общите принципи на правото на Съюза и не могат да третират по дискриминационен начин различните категории граждани на Съюза, които са поставени при едни и същи условия[9]; освен това макар всяка държава да определя собствените си условия за придобиване и загуба на гражданство, тя трябва същевременно да се съобрази със статута на гражданство на Съюза[10];

Л. Съветът забавя настоящите предложения на Комисията за улесняване на участието в изборите на граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, различна от тяхната страна[11],

М. понастоящем 35% от членовете на ЕП са жени; следва да се положат усилия за допълнително намаляване на неравновесието между половете в Парламента, и по-специално при някои държави членки;

Н. Парламентът настоятелно призова Съвета да изтегли датата на изборите за май, за да може ЕП по-добре да се организира, с цел да се ускори изборът на нов председател на Комисията и да се избегне началото на летните отпуски в някои държави членки[12];

О. Договорът от Лисабон предоставя правомощия на Парламента и го задължава да инициира решение за преразпределяне на местата между държавите в рамките на ограниченията за праг, таван и общ размер при съблюдаване на принципа на регресивна пропорционалност; в миналото Парламентът е искал да поправи историческите неравенства при разпределянето на местата и редовно да адаптира своя състав, за да се отразяват промените в демографията и членството в Съюза[13]; освен това той счита, че е важно в състава на Парламента да се даде израз на плурализма между партиите и солидарността между държавите;

П. присъединяването на Хърватия във всички случаи ще ускори процеса на преразпределяне на местата в Европейския парламент по време на следващите избори през 2014 г.;

Р.  Парламентът не разполага с автономна система за регулиране на правните привилегии и имунитети на своите членове; на предишен етап Съветът се беше съгласил да разгледа искането на Парламента за преразглеждане на Протокола за привилегиите и имунитетите от 1965 г. след приемането на Устава на членовете на ЕП[14];

С. въпреки че Съветът се беше съгласил за преразглеждането на Акта от 1976 г., последното официално преразглеждане на избирателната процедура от Парламента беше инициирано още през 1998 г.[15];

Т.  избирателната процедура на Парламента трябва да бъде устойчива и разбираема, трябва да насърчава вътрешнопартийната демокрация и да запази практиката на свободни и честни избори, с тайно гласуване, водеща до пълна пропорционалност на представителството;

У. избирателната система на Парламента представлява компромис между демократичния принцип на равенството („едно лице, един глас“) и принципа на международното право за равенство на държавите, а в Договорите е заложен принципът на равенство между гражданите на Съюза, като се забранява дискриминацията на основание национално гражданство;

Ф. при извършването на реформата на избирателната процедура трябва да се спазват също така принципите на субсидиарност и пропорционалност и не следва да се правят опити за уеднаквяване на правилата на всяка цена;

Х. в миналото Парламентът е искал проучване на възможността за избор на някои членове на ЕП от общоевропейски листи, като е считал, че това ще придаде истинско европейско измерение на избирателната кампания, по-специално като се гарантира, че европейските политически партии ще изпълняват важна роля в процеса[16],

Ц. в случай че бъдат въведени общоевропейски листи, равенството при изборите трябва да бъде запазено като върховен принцип; следователно статутът на членовете на Парламента следва да остане незасегнат от начина на избор — чрез общоевропейски, национални или регионални листи;

Ч.  ДЕС предвижда, че „политическите партии на европейско равнище допринасят за формирането на европейско политическо съзнание и за изразяването на волята на гражданите на Съюза“[17] и за тази цел Парламентът призова Комисията, в своята резолюция от 6 април 2011 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2004/2003 относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище[18], да предложи законодателство за общ статут на ЕС за европейските политически партии и фондации;

1.  решава да реформира своята избирателна процедура с цел да засили легитимността и ефикасността на Парламента чрез укрепване на европейското демократично измерение и чрез предвиждане на по-справедливо разпределение на местата между държавите в съответствие с Договорите;

2.  предлага да се избират 25-ма членове на ЕП от общ избирателен район, обхващащ цялата територия на Европейския съюз; общоевропейските листи да включват кандидати от поне една трета от държавите и да могат да гарантират адекватно представителство на двата пола; всеки избирател да има право на един глас за общоевропейската листа, в допълнение към своя глас за националната или регионалната листа; местата да се разпределят без минимален праг в съответствие с метода D'Hondt; освен това предлага на равнището на ЕС да се създаде избирателен орган, който да контролира провеждането на изборите за общоевропейската листа и да проверява резултатите от тях;

3.  отбелязва необходимостта да се запази преразглеждането на разходите на Парламента и за изборите и призовава тези реформи да бъдат прилагани до голяма степен в рамките на настоящата бюджетна перспектива[19];

4.  i)   предлага Парламентът, с мнозинство от съставляващите го членове, да представи предложение за решение за определяне на своя състав при отчитане на присъединяването на нови държави членки и въз основа на данни на Евростат за населението; това решение следва да бъде предложено по време на всеки парламентарен мандат и да бъде прието, с неговото одобрение, преди края на четвъртата календарна година от парламентарния мандат[20];

ii)  предлага да започне диалог с Европейския съвет, с цел проучване на възможността за постигане на споразумение относно устойчиво и прозрачно разпределяне на местата в Парламента при спазване на установените в Договорите критерии и на принципите на плурализъм между политическите партии и солидарност между държавите;

5.  призовава Комисията да представи предложение за регламент за подобряване на последователността и съпоставимостта на данните за населението, предоставяни от държавите;

6.  предлага датата на изборите за Европейски парламент да се определя от Европейския парламент, с мнозинство от съставляващите го членове и с одобрението на Съвета, не по-рано от една година и не по-късно от шест месеца преди края на петгодишния мандат;

7.  призовава държавите и политическите партии да насърчават по-голямо представителство за жените и кандидатите от малцинства; счита, че за легитимността на Съюза е важно съставът на Парламента да отразява многообразието на народите в Европа;

8.  изтъква значението на това да се гарантира, че политическите партии се придържат към демократичните принципи при избора на кандидати на всички равнища;

9.  призовава Съвета, Комисията и държавите да полагат по-големи усилия за подпомагане на гражданите на ЕС, които пребивават в държава, различна от тяхната, да участват в изборите за Европейски парламент в държавата на пребиваване; в този контекст отправя искане към Комисията да представи ново предложение за преразглеждане на Директива 93/109/ЕО;

10. отново повтаря отдавнашното си искане за изменение на Протокола за привилегиите и имунитетите с оглед на установяване на единен наднационален режим за членовете на Европейския парламент[21];

11. i)   призовава за започване на диалог със Съвета, с участието на Комисията, относно всеобхватно изменение на Акта за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.; отбелязва необходимостта от постигане на консенсус по-специално по графика на реформите, общия брой на членовете на Парламента и разпределянето на местата в него (включително правно определение за намаляваща пропорционалност) и системата на гласуване, която ще се използва за общоевропейския избирателен район;

ii)  възлага на делегация на Европейския парламент, определена от Председателския съвет и оправомощена с ясен мандат, да започне въпросния диалог със Съвета;

12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията и на парламентите и правителствата на държавите членки.

  • [1]  Решение на Съвета 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом (ОВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 1), изменено с Решение на Съвета 93/81/Евратом, ЕОВС, ЕИО (OВ L 33, 9.2.1993 г., стр. 15.) и с Решение на Съвета 2002/772/ЕО, Евратом (OВ L 283, 21.10.2002 г., стр. 1). Вж. приложението.
  • [2]  OВ C 292, 21.9.1998 г., стр. 66.
  • [3]  OВ C 227 E, 4.9.2008 г., стр. 132
  • [4]  ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 78.
  • [5]  Съответно член 189 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) и член 14, параграф 2 от ДЕС.
  • [6]  Член 10, параграф 2 от ДЕС.
  • [7]  Регламент (ЕО) № 2004/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно статута и финансирането на политическите партии на европейско равнище (ОВ L 297, 15.11.2003 г., стр. 1).
  • [8]  Решение на Съвета 2002/772/ЕО, Евратом, член 1, параграф 7, буква б).
  • [9]  Решения на Съда на Европейския съюз от 12 септември 2006 г. по Дело C-145/04 Испания срещу Обединеното кралство [2006] ECR I-7917 (по отношение на Гибралтар) и Дело C-300/04 Eman и Sevinger срещу College van burgemeester en wethouders van Den Haag [2006] ECR I-8055 (по отношение на Аруба).
  • [10]  Решение на Съда на Европейския съюз от 2 март 2010 г. по Дело C-135/08 Rottmann срещу Freistaat Bayern[2010] ECR I‑1449.
  • [11]  Вж. Директива 93/109/ЕО на Съвета от 6 декември 1993 година за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани (ОВ L 329, 30.12.1993 г., стр. 34) и Позицията на Парламента от 26 септември 2007 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 93/109/ЕО (ОВ C 219 E, 28.8.2008 г., стр. 193).
  • [12]  Предложение за резолюция на Парламента от 1 декември 2005 г. за основни насоки за одобрение на Комисията (ОВ C 285 E, 22.11.2006 г., стр. 137).
  • [13]  Резолюция от 11 октомври 2007 г. относно състава на Европейския парламент (ОВ C 227 E, 4.9.2008 г., стр. 132) (доклад Lamassoure-Severin).
  • [14]  Декларация от 3 юни 2005 г. на представителите на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета.
  • [15]  В Декларация на Съвета 6151/02 от 22 февруари 2002 г. се казва, че „разпоредбите на Акта следва да се ревизират преди вторите избори за Европейски парламент, проведени след влизането в сила на измененията към Акта от 1976 г., които са предмет на настоящото решение“ — т.е. преди 2009 г.
  • [16]  Както това беше посочено неотдавна в горепосочената резолюция от 11 октомври 2007 г. относно състава на Европейския парламент (доклад Lamassoure-Severin).
  • [17]  Член 10, параграф 4 от ДЕС.
  • [18]  Приети текстове, P7_TA(2011)0143.
  • [19]  Средната месечна директна изплащана сума на член на ЕП през 2011 г., включително възнаграждението преди облагане с данъци, осигуровки, медицински разноски, надбавка за общи разходи, обучение, пътни и разходи по престоя, е 24 298 EUR. Средната стойност на непрякото плащане за парламентарни сътрудници е била 17 283 EUR.
  • [20]  Член 14, параграф 2 от ДЕС.
  • [21]  Вж. резолюция на Парламента от 6 юли 2006 г. за изменение на Протокола за привилегиите и имунитетите (ОВ C 303 E, 13.12.2006 г. стр. 830), в която Парламентът потвърждава намерението си да използва Устава на членовете на ЕП за частична основа за предложеното преразглеждане (Решение на Европейския парламент от 3 юни 2003 г. за приемане на Устав на членовете на ЕП (ОВ C 68 E, 18.3.2004 г., стр. 115)).

ПРИЛОЖЕНИЕ – Консолидирана версия на Акта за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение на Съвета от 20 септември 1976 г., и на последващите изменения към него

АКТ[1]

за избирането на представители в Европейския парламент

чрез всеобщи преки избори

Член 1

1.      Във всяка държава членка членовете на Европейския парламент се избират въз основа на пропорционална избирателна система, като се използват листи или система с един прехвърляем глас.

2.      Държавите членки могат да разрешат използването на избирателна система, основана на преференциалните листи в съответствие с приетите от тях условия.

3.      Изборите се провеждат чрез всеобщо пряко, свободно и тайно гласуване.

Член 2

В съответствие с националните си особености държавите членки могат да определят избирателни райони за избиране на членове в Европейския парламент или да предвидят други избирателни подразделения, без като цяло да се засяга пропорционалният характер на избирателната система.

Член 3

Държавите членки могат да определят минимален праг за разпределяне на места. На национално равнище този праг не може да надвишава 5 % от подадените гласове.

Член 4

Всяка държава членка може да определи таван на разходите на кандидатите, свързани с избирателната кампания.

Член 5

1.      Петгодишният срок, за който се избират членовете на Европейския парламент, започва да тече от откриването на първата сесия след всяко провеждане на изборите.

Той може да бъде удължен или съкратен по реда на член 10, параграф 2, алинея втора.

2.      Мандатът на всеки член на Европейския парламент започва да тече и изтича едновременно със срока, посочен в параграф 1.

Член 6

1.      Членовете на Европейския парламент гласуват на индивидуално и лично основание. Те не могат да бъдат обвързвани с каквито и да било инструкции и не могат да поемат задължителен мандат.

2.      Членовете на Европейския парламент се ползват от привилегиите и имунитетите, приложими за тях съгласно Протокола от 8 април 1965 г. за привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

Член 7

1.      Качеството на член на Европейския парламент е несъвместимо с това на:

- член на правителството на държава членка,

- член на Комисията на Европейските общности,

- съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на Европейските общности или на Първоинстанционния съд,

- член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка,

- член на Сметната палата на Европейските общности,

- Омбудсман на Европейските общности,

- член на Икономическия и социален комитет на Европейската общност и на Европейската общност за атомна енергия,

- член на Комитета на регионите,

- член на комитетите или на другите органи, създадени по силата на Договорите за създаване на Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия, с цел управление на фондовете на Общностите или изпълнение на постоянни преки административни задачи,

- член на Съвета на директорите, Управителния комитет или на персонала на Европейската инвестиционна банка,

- действащо длъжностно лице или служител на институциите на Европейските общности или на органи, създадени към тях, или на Европейската централна банка.

2.      Считано от изборите за Европейски парламент през 2004 г. качеството на член на Европейския парламент е несъвместимо с това на член на националния парламент.

Чрез дерогация от това правило и без да се засягат разпоредбите на параграф 3:

- членовете на националния парламент на Ирландия, които са избрани в Европейския парламент при следващи избори, могат да имат двоен мандат до следващите избори за национален парламент на Ирландия, считано от които се прилага първа алинея от настоящия параграф;

- членовете на националния парламент на Обединеното кралство, които са и членове на Европейския парламент през петте години преди изборите за Европейски парламент през 2004 г., могат да имат двоен мандат до изборите за Европейски парламент през 2009 г., считано от които се прилага първа алинея от настоящия параграф.

3.      Наред с това, при обстоятелствата, предвидени в член 8, всяка държава членка може на национално ниво да разшири обхвата на правилата, свързани с несъвместимостта.

4.      Членовете на Европейския парламент, по отношение на които стават приложими параграфи 1, 2 и 3 през петгодишния срок по член 5, се заместват по реда на член 13.

Член 8

При спазване на разпоредбите на настоящия акт избирателната процедура във всяка една от държавите членки се урежда от разпоредбите на националното право.

Тези разпоредби на националното право, които може, ако е уместно, да отчитат особеностите в държавите членки, не трябва като цяло да засягат пропорционалния характер на избирателната система.

Член 9

Никой не може да гласува повече от веднъж в изборите за членове на Европейския парламент.

Член 10

1.      Изборите за Европейски парламент се провеждат на дата и в часове, определени от всяка държава членка; за всички държави членки този ден се избира в рамките на един и същи период, започващ в четвъртък сутринта и приключващ в неделя.

2.      Държавите членки не може да съобщят публично официалните резултати от гласуването преди приключване на изборния ден в държавата членка, чиито избиратели гласуват последни в рамките на периода, посочен в параграф 1.

Член 11

1.      След консултации с Европейския парламент Съветът с единодушие определя избирателния период за провеждане на първите избори.

2.      Следващите избори се провеждат в съответния период на последната година от петгодишния мандат по член 5.

Ако провеждането на избори в Общността в този срок се окаже невъзможно, Съветът с единодушие и след консултации с Европейския парламент определя, най-малко една година преди края на петгодишния срок по член 5, друг избирателен период, който може да бъде не повече от два месеца преди или един месец след срока, определен по реда на предходната алинея.

3.      Без да се засягат разпоредбите на член 196 от Договора за създаване на Европейската общност и член 109 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, Европейският парламент се събира на заседание, и без да бъде свикан, в първия четвъртък един месец след изтичането на избирателния период.

4.      Правомощията на Европейския парламент, чийто мандат изтича, се прекратяват с откриване на първото заседание на новоизбрания Парламент.

Член 12

Европейският парламент проверява пълномощията на членовете на Европейския парламент. За тази цел Европейският парламент взема предвид резултатите, официално оповестени от държавите членки, и се произнася по всеки спор, възникнал във връзка с разпоредбите на настоящия акт, с изключение на споровете, възникнали във връзка с националните разпоредби, към които той препраща.

Член 13

1.      Мястото се овакантява, когато мандатът на член на Европейския парламент приключва след оставка, в случай на смърт или при отнемане на мандата.

2.      При спазване на останалите разпоредби на настоящия акт всяка държава членка определя подходящи процедури за заемане на всяко място, което се оваканти по време на петгодишния срок, посочен в член 5, за остатъка от този период.

3.      Когато законодателството на държава членка изрично предвижда възможността за отнемане на мандат на член на Европейския парламент, мандатът приключва при условията на разпоредбите на това законодателство. Компетентните национални органи информират Европейския парламент за това.

4.      Когато едно място се оваканти след подадена оставка или в случай на смърт, председателят на Европейския парламент незабавно информира компетентните органи на съответната държава членка.

Член 14

Ако е необходимо, Съветът с единодушие, по предложение на Европейския парламент и след консултации с Комисията, приема мерки за прилагането на настоящия акт, след като са били положени усилия за постигане на съгласие с Европейския парламент в помирителен комитет, състоящ се от Съвета и представители на Европейския парламент.

Член 15

Настоящият акт е изготвен на английски, гръцки, датски, ирландски, испански, италиански, немски, нидерландски, португалски, фински, френски и шведски език, като текстовете на всички езици са еднакво автентични.

Приложения І и ІІ са неразделна част от настоящия акт.

Член 16

Разпоредбите на настоящия акт влизат в сила от първия ден на месеца, следващ месеца, през който е получено последното от уведомленията, посочени в решението.

Udfærdiget i Bruxelles, den tyvende september nitten hundrede og

seksoghalvfjerds.

Geschehen zu Brüssel am zwanzigsten September neunzehnhundert-

sechsundsiebzig.

Done at Brussels on the twentieth day of September in the year one

thousand nine hundred and seventy-six.

Fait à Bruxelles, le vingt septembre mil neuf cent soixante-seize.

Arna dhéanamh sa Bhruiséil, an fichiú lá de mhí Mhéan Fómhair, míle

naoi gcéad seachtó a sé.

Fatto a Bruxelles, addì venti settembre millenovecentosettantasei.

Gedaan te Brussel, de twintigste september negentienhonderd zesenze-

ventig.

ПРИЛОЖЕНИЕ І

Обединеното кралство ще прилага разпоредбите на настоящия акт само по отношение на Обединеното кралство.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІI

Декларация по член 14

По отношение на процедурата за работа на Помирителния комитет се прилагат разпоредбите на параграфи 5, 6 и 7 от процедурата, предвидена в Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 4 март 1975 г.[2]

  • [1]  Бележка: Настоящият документ е консолидирана версия на Правната служба на Европейския парламент въз основа на Акта за избирането на представители в Асамблеята чрез всеобщи преки избори (OВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 5), изменен с Решение 93/81/Евратом, ЕОВС, ЕИО за изменение на Акта за избирането на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение на Съвета 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом от 20 септември 1976 г. (ОВ L 33, 9.2.1993 г., стр. 15) и Решение на Съвета 2002/772/ЕО, Евратом от 25 юни 2002 г. и 23 септември 2002 г. (ОВ L 283, 21.10.2002 г., стр. 1). Тази версия се различава от консолидираната версия на Службата за публикации на Европейския съюз (CONSLEG. 1976X1008-23/09/2002) в две отношения: в нея е добавено тире към член 7, параграф 1 „- член на Комитета на регионите“, вследствие на член 5 от Договора от Амстердам (ОВ C 340, 10.11.1997 г.), и е налице преномериране в съответствие с член 2, параграф 1 от Решение на Съвета 2002/772/ЕО, Евратом.
  • [2]  ОВ С 89, 22. 4. 1975 г., стр. 1.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Заглавие

Предложение за изменение на Акта за избиране на представители в Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.

Позовавания

2009/2134(INI)

Дата на представяне на ЕП

7.7.2011 г.

Водеща комисия               

        Дата на обявяване в заседание

AFCO

19.10.2009 г.

Докладчик(ци)   

        Дата на назначаване

Andrew Duff

21.7.2009 г.

 

Дата на приемане

19.4.2011 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Andrew Henry William Brons, Carlo Casini, Andrew Duff, Ashley Fox, Matthias Groote, Roberto Gualtieri, Enrique Guerrero Salom, Zita Gurmai, Gerald Häfner, Daniel Hannan, Станимир Илчев, Constance Le Grip, David Martin, Morten Messerschmidt, Algirdas Saudargas, György Schöpflin, József Szájer, Indrek Tarand, Rafał Trzaskowski, Guy Verhofstadt

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elmar Brok, Zuzana Brzobohatá, Marietta Giannakou, Íñigo Méndez de Vigo, Helmut Scholz

Дата на внасяне

28.4.2011 г.

Връщане за ново разглеждане в комисия

Дата на връщане за ново разглеждане в комисия съгласно член 175, параграф 2

7.7.2011 г.

 

Срок за докладване

 

Докладчик(ци)

  Дата на потвърждаване

Andrew Duff

21.7.2009 г.

Дата на приемане

26.1.2012 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

7

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Andrew Henry William Brons, Carlo Casini, Andrew Duff, Roberto Gualtieri, Enrique Guerrero Salom, Gerald Häfner, Станимир Илчев, Constance Le Grip, Morten Messerschmidt, Paulo Rangel, Algirdas Saudargas, Indrek Tarand, Rafał Trzaskowski, Guy Verhofstadt, Manfred Weber, Luis Yáñez-Barnuevo García

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Zuzana Brzobohatá, Dimitrios Droutsas, Marietta Giannakou, Anneli Jäätteenmäki, György Schöpflin, Rainer Wieland

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Sir Robert Atkins, Edvard Kožušník, Jo Leinen

Дата на внасяне

1.2.2012 г.