ДОКЛАД относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар
29.3.2012 - (2011/2178(INI))
Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Silvia-Adriana Ţicău
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар
Европейският парламент,
– като взе предвид достиженията на правото на Общността в областта на вътрешния пазар и информационното общество,
– като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),
– като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu[1],
– като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия[2],
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 31 май 2010 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа,
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“, включително „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (точка 7),
– като взе предвид Ръководството за обществени поръчки на стандартизирани ИКТ – Елементи на добра практика, публикувано от Комисията на 23 декември 2011 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Реализиране на ползите от електронното фактуриране за Европа“ (COM(2010)0712),
– като взе предвид Решение № 922/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA)[3],
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. – Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“ (COM(2010)0743),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За оперативна съвместимост на европейските обществени услуги – Европейската стратегия за оперативна съвместимост (ЕСОС) за европейските обществени услуги (приложение 1) и Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС) за европейските обществени услуги (приложение 2)“ (COM(2010)0744),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за електронно управление i2010 – Ускоряване на електронното управление в Европа за благото на всички“ (COM(2006)0173),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието: Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2011 г. относно „Защитата на критичната информационна инфраструктура – Постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“(COM(2011)0163),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 март 2009 г. относно „Защитата на критичната информационна инфраструктура – Защита на Европа от широкомащабни кибернетични атаки и смущения: повишаване на готовността, сигурността и устойчивостта“(COM(2009)0149),
– като взе предвид пакета от документи на Комисията относно отворените данни, публикуван през декември 2011 г., състоящ се от: съобщението на Комисията „Отворените данни – двигател за иновации, растеж и прозрачно управление“, предложението на Комисията за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (COM(2011)0877) и Решение 2011/833/EС на Комисията от 12 декември 2011 г. относно повторната употреба на документите на Комисията,
– като взе предвид проучването относно икономическото въздействие на информацията от обществения сектор, проведено от Европейската комисия през 2011 г. (проучването Vickery),
– като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите (COM(2011)0635),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Зелена книга – Към интегриран европейски пазар за картови, интернет и мобилни плащания“ (COM(2011)0941),
– като взе предвид ежегодния доклад за напредъка за 2011 г. на Програмата в областта на цифровите технологии, публикуван на 22 декември 2011 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Доклад за конкурентоспособността на Европа по отношение на цифровите технологии: Основни постижения на стратегията i2010 през периода 2005—2009 г.“ (COM(2009)0390),
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно Европейския широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж[4],
– като взе предвид проучването за социалното въздействие на ИКТ – SMART 2007/0068, публикувано на 30 април 2010 г.,
– като взе предвид доклада за икономическото въздействие на ИКТ – SMART 2007/0020, публикувано през януари 2010 г.,
– като взе предвид изготвения за Комисията доклад, озаглавен „План за действие за електронно управление i2010 – Проучване на напредъка (SMART 2008/0042)“, публикуван през ноември 2009 г.,
– като взе предвид заключенията на шведското председателство от 10 ноември 2009 г. от конференцията във Висбю за създаване на условия за електронен ЕС през 2015 г.,
– като взе предвид доклада на шведското председателство „Общество на зелено знание – Програма за политика в областта на ИКТ до 2015 г. за бъдещото европейско общество на знанието“, публикуван през септември 2009 г.,
– като взе предвид доклада на Комисията „Изчислителните облаци: резултати от обществената консултация“, публикуван на 5 декември 2011 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за електронни подписи и електронна идентификация с цел улесняване на предоставянето на трансгранични обществени услуги в единния пазар“ (COM(2008)0798),
– като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар[5],
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по култура и образование и комисията по правни въпроси (A7-0083/2012),
A. като има предвид, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) безусловно оказват пряко и косвено въздействие върху политическия, икономическия, социалния и културния живот и всекидневието на гражданите на ЕС, като има предвид, че конкурентният единен цифров пазар, който би премахнал всички пречки пред трансграничните електронни услуги и не би допуснал нарушения на конкуренцията, ще е от значителна полза за гражданите на ЕС;
Б. като има предвид, че електронното управление обхваща всички технологии и всички видове употреба, свързани с информацията, насоките и административните процедури онлайн;
В. като има предвид, че секторът на ИКТ генерира пряко 5 % от БВП на ЕС и представлява пазарна стойност 660 млрд. евро годишно, но секторът допринася много повече за общия растеж на производителността (20 % пряко от сектора на ИКТ и 30 % от инвестиции в ИКТ);
Г. като има предвид, че липсват единни правила относно електронното фактуриране и че в голяма степен все още не се извличат достатъчно ползи от него;
Д. като има предвид, че ИКТ могат да имат значителен принос за стратегията „ЕС 2020“, по-специално по отношение на заетостта, устойчивия ръст на икономиката и производителността, укрепването на позициите на гражданите, научноизследователската и развойната дейност, енергетиката, иновациите и околната среда, както и за справянето с големите обществени предизвикателства;
Е. като има предвид, че МСП играят особено важна роля на цифровия пазар;
Ж. като има предвид, че изчислителният облак (cloud computing) е икономичен и екологичен инструмент за подобряване на функционирането на държавните и частните предприятия в областта на информационните технологии, за намаляване на разходите по обработване на данните и за ограничаване на разходите по тяхното съхраняване, като по този начин се предоставят многобройни ползи, но че същевременно връзката между ползвателя и сървъра е недостатъчно сигурна и ползвателят губи част от своя контрол;
З. като има предвид, че индексът на ключовите показатели по Програмата в областта на цифровите технологии за 2011 г. показва напредък, но 26 % от гражданите на ЕС никога не са използвали интернет и само 48 % от хората от групи в неравностойно положение използват интернет;
И. като има предвид, че цифровото разделение, независимо дали се разглежда като разделение в достъпа до интернет или в електронните умения/цифровата грамотност, пряко засяга приемането на електронното управление и е в ущърб на участието на гражданите в обществения живот и демокрацията;
Й. като има предвид, че конкурентният единен цифров пазар следва да осигури успешното разгръщане на свръхскоростни широколентови и телекомуникационни мрежи на територията на всички региони в ЕС и да премахне разликите в нивото на развитие на инфраструктурата в държавите членки и между тях, с цел да се гарантира демографската устойчивост на слабо населените райони;
1. осъзнава приноса на сектора на ИКТ по отношение на индустриалната политика, иновациите, растежа, конкурентоспособността и търговския баланс на ЕС;
2. подчертава, че потребителите имат ключово значение за стратегията в областта на цифровите технологии и че има неотложна необходимост да бъде засилена тяхната осведоменост, роля, участие, перспектива и доверие по отношение на сигурността, безопасността и защитата на личния живот в информационното общество, както и да се развива човешкият капитал в сферата на ИКТ;
3. отново заявява, че електронното управление укрепва позицията на европейските граждани и спомага за реформирането и модернизирането на публичната администрация, като я прави по-прозрачна и отговорна и намалява цените на обществените услуги;
4. подчертава, че пречките за приемането на електронното управление не са непременно само от технологично естество, но и от организационно, политическо, правно и културно, и че успешните решения и практики обикновено зависят изключително много от местните условия;
5. подчертава, че създаването на европейска зона за електронно управление има потенциал да бъде важна част от дневния ред на „Хоризонт 2020“, като засилва насърчаването на икономическия и социалния растеж, стимулира иновациите и развитието на човешкия капитал, и спомага за справянето с обществените и политически предизвикателства, с които се сблъсква ЕС;
6. подчертава необходимостта цифровото разделение да се взема предвид и да се води борба срещу него;
7. отбелязва, че изчислителният облак предоставя възможност за достъп до обща платформа за информационнотехнологичните ресурси, които могат да се прехвърлят своевременно с минимални усилия по тяхното управление и минимално взаимодействие с доставчика на услугата, и че ефикасността на изчислителния облак се корени в неговата гъвкавост, в неговите ползи по отношение на производителността и в ролята му за опазването на околната среда, но че преди всичко той трябва да бъде технически надежден и стабилен;
План за действие за електронно управление
8. приветства приемането на Плана за действие за електронно управление през периода 2011-2015 г., Европейската стратегия за оперативна съвместимост (ЕСОС) и Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС) за европейските обществени услуги; призовава държавите членки бързо да осъществят хармонизиране на националните си стратегии с тези всеобхватни политики;
9. подкрепя общите цели за увеличаване на използването на услуги на електронното управление през 2015 г., а именно за 50 % от гражданите (спрямо 41 % допреди това) и 80 % от бизнеса (спрямо 75 %), но изисква от Комисията и държавите членки да разглеждат тези цели като минимални прагове;
10. призовава за разработването на специални програми и платформи за електронно управление с цел защита и насърчаване на местното, регионалното, етническото и езиковото многообразие;
11. изразява съжаление, че според индекса на ключовите показатели по Програмата в областта на цифровите технологии за 2011 г. само 50 % от потребителите на услуги на електронното управление попълват формуляри онлайн;
12. отбелязва взаимовръзката между БВП и наличието на услуги на електронното управление и призовава за подходящо финансиране за развитието на електронното управление както на национално, така и на европейско ниво;
13. подчертава, че нараства използването на интернет чрез мобилни устройства както от гражданите, така и от предприятията, и призовава да бъде гарантирано, че предоставянето на услугите на електронното управление ще бъде приспособено и достъпно по множество канали, включително чрез центрове за повиквания и мобилен интернет (мобилно управление);
14. изтъква, че успешното електронно управление изисква цялостна интеграция и оптимизация на административните процеси, като се вземе предвид правото на местно самоуправление на всички равнища;
15. подчертава, че електронното управление е от изключителна полза за гражданите и предприемачите в ЕС, по-специално за МСП, които често се изправят пред непреодолими пречки при осъществяването на трансгранична дейност в рамките на ЕС, тъй като то води до намалени административни разходи и тежести, повишена продуктивност, ефикасност, конкурентоспособност, прозрачност, откритост, ефективност на водене на политиките, достъпност и оптимизиране на процедурите, но също и тъй като следва да улеснява изграждането на взаимодействие и споделянето на ресурси и възможности между дружествата и да дава възможност на МСП за професионална среда, основана в по-голяма степен на сътрудничеството;
16. призовава държавите членки и Комисията да публикуват публично финансирани данни във форма, подходяща за машинно четене (и в реално време) в рамките на отворени лицензи, за да се позволи новаторско повторно използване на информацията от публичния сектор от академичните среди, включително студенти, и широката общественост, и за научноизследователска дейност и развитие на предприятията, като по този начин се увеличава и прозрачността;
17. посочва, че все още липсва ясно определение на термина „данни на публичната администрация“ и че с оглед на изясняването на точното му значение, следва да се постигне общо разбиране чрез обществено обсъждане;
18. призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира, че образователните институции и институциите от областта на културата остават извън обхвата на Директива 2003/98/ЕО;
19. отбелязва, че основните пречки при трансграничен достъп до електронни услуги на публичните администрации са свързани с използването на електронна идентификация и на електронни подписи и че липсва оперативна съвместимост на ниво ЕС;
20. счита, че с оглед осигуряването на ефективни трансгранични услуги на електронно управление в рамките на ЕС, които предвиждат двупосочно и/или автоматизирано взаимодействие между администрациите и гражданите и/или бизнеса, има нужда от ясна и съгласувана правна рамка на ЕС за взаимно признаване на електронното установяване на автентичност, електронната идентификация и електронния подпис;
21. призовава Комисията и държавите членки постоянно да информират гражданите относно съществуващите портали на ЕС като SOLVIT и „Вашата Европа“, тъй като настоящата липса на информация забавя допълнително развитието на бизнес средата и разпоредбите за защита на потребителите, особено в трансграничните райони;
22. призовава Комисията да следи всички съществуващи инструменти за онлайн решаване на проблеми и информационни портали, които предоставят тя самата и държавите членки, и когато е възможно да осигурява взаимовръзката между тях и тяхното консолидиране; препоръчва да се разработват нови онлайн портали само когато интеграцията в съществуващите решения не е постижима;
23. приветства приемането и приноса на Плана за действие за електронни подписи и електронна идентификация, както и на пилотния проект STORK, за оперативната съвместимост на трансграничните обществени услуги; изисква от Комисията да преразгледа директивата за електронните подписи и призовава за приемане на решение, което да гарантира взаимно признаване на електронната идентификация и електронното установяване на автентичност;
24. подчертава, че когато образователни и културни институции прилагат процедури за обработка на данни, личните данни следва да подлежат на правото на индивидуален достъп, за да бъдат защитени от неразрешено използване;
25. счита, че оперативната съвместимост на електронните подписи от гледна точка на електронното управление има правни аспекти (Използване на електронни подписи в публичния сектор - член 3, параграф 7 от Директивата за електронните подписи; връзката между подпис и идентификация; дилемата надзор/акредитация; националната гледна точка; нивата на сигурност; и квалификациите на подписа), а така също и технически аспекти (идентификатори при използването на сертификати; тип електронен подпис; формат на подписа; валидиране на подписа); застъпва становището, че за развитието на приложенията с оглед създаване на напълно оперативно съвместима европейска услуга за електронен подпис за целите на удостоверяването на подписа най-важната препоръка следва да бъде създаването на Федерация на удостоверяващите органи, която да координира националните удостоверяващи органи на държавите членки[6];
26. отбелязва, че Комисията е възложила на Европейския комитет по стандартизация (CEN), на Европейския комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC) и на Европейския институт по телекомуникационни стандарти (ETSI) да актуализират и рационализират европейската рамка за стандартизация на електронните подписи; призовава Комисията да представя на Европейския парламент ежегоден доклад за напредъка, изготвен въз основа на докладите, които европейските органи по стандартизация предават два пъти годишно;
27. призовава държавите членки да разработят отворен образователен софтуер в европейските образователни институции, да обменят най-добри практики и да разработят онлайн платформи за сътрудничество в областта на образователните материали и ресурси, които да са безплатни за обучаващите се и да вземат предвид защитата на личните данни и правилата относно авторското право;
28. подчертава, че приложенията за електронно управление следва да бъдат преразгледани и ако е необходимо, променени с цел да се гарантира, че са отворени също и за чуждестранни потребители; подчертава, че оперативна съвместимост е необходима на местно, регионално и национално ниво и на ниво ЕС;
29. счита, че оперативната съвместимост на приложенията на електронното управление налага оперативната съвместимост на националните инфраструктури за частни ключове (PKI) посредством европейска служба за валидация (European Bridge);
30. приветства започналата обществена консултация по проекта за насоки относно връзките между стандартизацията на ИКТ и обществените поръчки и призовава за предложение по този въпрос;
31. приканва държавите членки да разработят национални стратегии за електронно управление, съобразени с целите и задачите на плана за действие за електронно управление и Програмата в областта на цифровите технологии, като средство за развитие на европейския единен цифров пазар и Европейската зона за електронно управление;
32. отбелязва, че при разработването на плана за действие, на инфраструктурата и на услугите за електронното управление трябва да се спазват на всички нива изискванията за сигурност и да се гарантира в най-голяма постижима степен неприкосновеност на личния живот и защита на личните и финансовите данни, за да се предотврати всякакъв вид неправомерно наблюдение;
33. призовава държавите членки да използват инструментите на ИКТ с цел подобряване на прозрачността, отчетността и ангажираността на гражданите, повишаване на ефективността и конкурентоспособността, намаляване на административната тежест, времето и разходите, подобряване на административните процеси, намаляване на въглеродните емисии, икономия на обществени средства и за принос за демокрация на участието, като същевременно изграждат доверие и отговорност;
34. насърчава държавите членки да задължат публичните субекти да предоставят достъп до данни, като поддържат хранилища и каталози на публични данни и гарантират наличието на установени правила за разкриване и повторна употреба при надлежно спазване на законодателството в областта на авторското право и в областта на защитата на базите данни;
35. призовава държавите членки да въведат обслужване „на едно гише“ и да използват услугите на посредници, за да осигурят непрекъсната, интегрирана и лесно достъпна система от звена за контакт за потребителите както на вътрешните, така и на трансграничните услуги на електронното управление;
36. подчертава, че електронното управление може да повиши качеството на нашата демокрация и да изиграе важна роля за по-активно участие на гражданите — особено на младите поколения — и на предприятията в обществения и политическия живот и демократичните процеси; отбелязва в това отношение, че следва да се насърчава провеждането на пилотни консултации или референдуми, по-специално на местно ниво;
37. приветства стартирането на софтуер за събиране на подписи онлайн (OCS (Online Collection Software)), разработен по инициатива на Комисията в рамките на програмата ISA и даващ възможност на лицата, желаещи да изразят подкрепата си за дадено предложение за гражданска инициатива, да правят това, считано от 1 април 2012 г., с онлайн средства, както и на организаторите на петиции да управляват събирането, съхранението и подаването на подписи; затова изразява желание да види стратегиите за електронно управление приложени на практика в най-скоро време;
38. подчертава, че трансграничните оперативно съвместими услуги на електронното управление следва да се възползват от иновативните архитектура и технологии („облак“ от обществени услуги и ориентирана към услуги архитектура), и призовава за модернизиране на IPv6 инфраструктурата за електронно управление и онлайн услуги от обществен интерес;
39. признава огромния потенциал на изчислителния облак както за предприятията, така и за частните лица; подчертава обаче, че по-широката употреба на услуги на изчислителния облак изисква надзор над преместването на информационнотехнологични ресурси и строг контрол над достъпа до сървъри и данни, наред с другото с цел да се предотврати непозволена търговска употреба от други страни, и че следователно тези въпроси трябва да се разгледат при реформата на правилата на ЕС за защита на данните, предложена от Комисията (COM (2012)0011), COM (2012)0010));
40. изтъква, че сигурната трансгранична система на електронното управление е неразделна част от европейската програма за защита на критичната информационна инфраструктура; призовава за прилагане на практика на адекватни мерки, които да гарантират защита на данните и неприкосновеността на личния живот и да сведат до минимум уязвимостта от кибернетични атаки; признава важната роля на ENISA при подкрепата на ЕС и държавите членки в усилията им за осигуряване на сигурни и силни услуги на електронно управление; призовава за въвеждането на форми на реален демократичен контрол върху използването на данни и прилаганите методи;
41. приветства приноса на програмите IDA (Обмен на данни между администрациите), IDABCD (Оперативно съвместимо доставяне на паневропейски услуги на електронно управление на публични администрации, бизнеса и гражданите) и ISA (Оперативно съвместими решения за европейските публични администрации) и широкомащабните проекти в рамките на CIP (Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации)2, както и на форума ePractice, в проектирането и прилагането на трансгранични оперативно съвместими решения; призовава Комисията и държавите членки да гарантират дългосрочната устойчивост на тези действия;
42. приветства и подкрепя предложението за създаване на Механизъм за свързване на Европа (CEF), чрез който се отпускат близо 9,2 млрд. евро за подкрепа на инвестиции в бързи и много бързи широколентови мрежи и паневропейски цифрови услуги; CEF ще предоставя безвъзмездни средства за изграждане на необходимата инфраструктура за въвеждане на управление на електронната идентичност, електронна идентификация, електронно управление, електронни обществени поръчки, електронно здравеопазване, електронно правосъдие и услуги, свързани с митнически процедури, и ще послужи като средство за осигуряване на оперативна съвместимост и за покриване на разходите по поддръжка на инфраструктурата на европейско ниво, свързваща инфраструктурите на държавите членки;
43. счита, че инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“ ще мобилизира частното финансиране за целеви инвестиции в бъдещите ключови инфраструктури на ЕС като пътища, железници, енергийни мрежи и тръбопроводи, както и широколентови мрежи;
44. отново подчертава значението на бъдещите високоскоростни услуги, които ще осигурят енергийната ефективност на ЕС и целите, свързани с безопасността, и други комуникационни възможности (напр. ефикасни и интелигентни транспортни системи, комуникационни системи за осъществяване на връзка между хора и машини и между машини);
45. приветства приемането на пакета от документи за отворените данни и изисква от държавите членки да подкрепят повторната употреба на информация в публичния сектор по иновативни начини (нелична информация); призовава за по-добро включване на местните и регионалните органи по отношение достъпа до информация в публичния сектор с цел да се подобри предоставянето на информация на обществеността, дружествата и институциите и да се улесни създаването на нови работни места, като се даде тласък на развитието на местно и регионално ниво;
46. подчертава значението на методологиите за измерване (качествено и количествено), фокусирани върху ефикасността и ефективността на електронното управление и демокрацията чрез използване на SMART[7] цели, които следва да се използват активно от правителствата;
47. изказва съжаление, че списъкът на всички основни трансгранични обществени услуги, които ще бъдат предоставяни онлайн до 2015 г., още не е одобрен от държавите членки; призовава Комисията да увеличи усилията си за постигане на тази цел;
48. призовава Комисията и държавите членки да разработят и въведат специфични ИКТ инструменти, за да улеснят електронното участие - като например общи схеми за електронно подаване на петиции - с цел да се дадат на гражданите на ЕС и на представителните сдружения практически средства да упражняват своите права съгласно разпоредбите за гражданската инициатива, посочени в член 11 от ДФЕС;
49. припомня главния ангажимент за намаляване наполовина на пропастта в цифровата грамотност и компетентността до 2015 г. и приветства в този смисъл предложенията за насърчаване на цифровата грамотност, уменията и електронното включване, особено предложението цифровата грамотност и свързаните с нея компоненти да бъдат определени за приоритет за регламента на Европейския социален фонд (2014-2020 г.); отново изтъква необходимостта от въвеждането на подхода „включване за всеки – включване на етап проектиране“ и подчертава необходимостта от ориентирано към потребителя и гражданина проектиране на услугите за електронно управление;
50. призовава Комисията и държавите членки да стартират програми за цифрово обучение, за да насърчат пълноценното използване на услугите на електронното управление, да насърчат цифровата грамотност и да се преодолеят електронните бариери пред МСП и групите от населението в неравностойно положение, като например възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата, имигрантите, безработните и хората, живеещи в отдалечени региони на ЕС; електронното обучение (e-learning) следва да бъде интегрирано в националните политики за образование и обучение, включително в определянето на програмите, в оценката на резултатите от обучението и в професионалното развитие на преподавателите и лицата, провеждащи обучение;
51. изказва съжаление за забавянето на законодателното предложение, целящо да гарантира, че уебсайтовете в публичния сектор ще бъдат напълно достъпни до 2015 г.; приветства Пътната карта за цифрово включване и призовава за прилагане на Инициативата за достъпност на уеб пространството (WAI), включително Насоките за достъпност на уеб съдържанието (WCAG) за портали на електронното управление, както и наличието и достъпността на специализирани терминали, съобразени с потребностите на хората с увреждания;
52. препоръчва, с цел осигуряване на качеството при предоставянето на тези услуги, те да се адаптират към стандарти, норми и насоки с добри практики на международно ниво, като например ISO 27001 за информационната сигурност или ISO 20000 за качество в процесите за управление на IT услугите;
Електронни обществени поръчки
53. изтъква, че електронните обществени поръчки спомагат за обществените поръчки на ЕС и предоставят максимален избор на публичните органи, резултатът от което е ефективно изразходване на средствата, прозрачност, отчетност, обществено доверие, укрепване на вътрешния пазар и конкуренцията;
54. подчертава, че публичните разходи в ЕС-27 представляват 16 % от БВП, и настоятелно приканва за използване на електронна система за всички обществени поръчки до 2015 г.; призовава за използване на електронни обществени поръчки и в процедурите по предоставяне на концесии;
55. изказва съжаление, че през 2010 г. само 13 % от предприятията в ЕС са използвали интернет за подаване на предложение до публичните органи чрез публична електронна система за търгове; изисква от държавите членки да насърчават участието на МСП в електронните обществени поръчки;
56. подчертава, че електронните обществени поръчки се състоят от две фази: преди възлагането[8] и след възлагането[9]; изисква от държавите членки да приложат напълно и да интегрират в своите портали за електронни поръчки и двете фази до 2015 г.;
57. призовава Комисията и държавите членки да повишат качественото ниво на ИКТ проектите на публичните администрации, за да осигурят от една страна, преследването на стратегическите цели за иновации в администрацията и, от друга страна, подобряването на общите стандарти за качество, както и времетраенето и разходите на процедурите;
58. настоятелно призовава Комисията и държавите членки, чрез централните и местни публични администрации, да насърчат модела за възлагане на поръчки за доставки на развойни продукти (pre-commercial procurement, PCP), който позволява на публичните възложители да си поделят с доставчиците рисковете и ползите от проектирането, изготвянето на прототипи и изпитването на нови продукти и услуги, както и да се обединят ресурсите на повече възложители и да се създадат оптимални условия за широка търговска реализация и разпространяване на резултатите от научноизследователската и развойна дейност, както и да спомогнат за запазването на такива проекти в рамките на оперативния бюджет, който им е отпуснат;
59. подчертава успешните дейности на широкомащабните пилотни проекти за електронни обществени поръчки PEPPOL и e-CERTIS;
60. подчертава, че националните системи за електронни обществени поръчки следва да се усъвършенстват още повече с оглед улесняване на трансграничните услуги и пълно прилагане на директивата за услугите;
61. настоятелно призовава Комисията да представи Бялата книга относно взаимно обвързване на капацитетите за електронни обществени поръчки в ЕС – Стратегия за електронни обществени поръчки;
62. призовава Комисията да установи в държавите членки механизъм за наблюдение на постигнатия напредък, пречките и приложените коригиращи мерки и др., при въвеждането на системата за електронни обществени поръчки в държавите членки;
63. счита, че Комисията би следвало първа да даде пример и да въведе система за електронни обществени поръчки във всички свои органи;
Електронно фактуриране
64. приветства Инициативата за електронно фактуриране, която има за цел да превърне електронното фактуриране в преобладаващ метод за фактуриране в ЕС до 2020 г., и решението на Комисията за създаване на Европейския форум на различните заинтересовани страни по въпроса на електронното фактуриране (EMSFEI);
65. подчертава съществените ползи от електронното фактуриране като средство да се направят по-ефективни и по-малко обременяващи всички взаимоотношения клиент — доставчик както в публичния, така и в частния сектор, посредством по-кратки срокове за плащане, по-малко грешки, по-добра събираемост на ДДС, намаляване на разходите за отпечатване и пощенските разноски и интегрирано управление на бизнес процесите; също така отбелязва, че този инструмент позволява по-голяма прозрачност в информационните и търговски потоци, свързани с издаването на фактурата;
66. осъзнава фрагментарността на пазара поради съществуващите национални правила за електронно фактуриране; изказва съжаление, че едва 22 % от МСП получават или изпращат електронни фактури;
67. приветства новите правила за ДДС[10] по отношение на електронното фактуриране, които въвеждат равно третиране на хартиените и електронните фактури;
68. подчертава значението на обслужването „на едно гише“ за ДДС, за да се улесни трансграничната електронна търговия за МСП и да се насърчи електронното фактуриране;
69. изтъква важността на правната сигурност, ясната техническа среда и оперативно съвместимите и с отворен достъп решения за електронно фактуриране, основани на общи законови изисквания, бизнес процеси и технически стандарти, които да улеснят масовото приемане;
70. приканва промишлеността и европейските организации по стандартизация да продължат усилията си за насърчаване на сближаването към общ модел на данните в електронните фактури;
71. оценява инициативите на Дания, Финландия, Италия, Испания и Швеция за задължително въвеждане на електронното фактуриране за публичните органи и призовава електронното фактуриране да стане задължително за всички обществени поръчки до 2016 г.;
72. отбелязва, че проблемите с трансграничната оперативна съвместимост на електронните подписи забавят приемането на трансгранични решения за електронно фактуриране;
73. приканва Комисията да използва EMSFEI, за да разгледа правните аспекти и да координира националните инициативи; призовава Комисията да докладва ежегодно и да покани членове на ЕП да участват в заседанията на EMSFEI;
74. насърчава държавите членки да създадат национални форуми по електронно фактуриране с балансирано представителство на заинтересованите страни;
75. счита, че потребителите, които имат ограничен достъп или въобще нямат достъп до интернет, не следва да бъдат изоставени и че потребителите винаги следва да могат да поискат да получават фактури на хартиен носител;
Общи бележки
76. признава добавената стойност, която представляват 132 проекта в рамките на стратегическите приоритети CIP-ICT-PSP (Програма за подкрепа на политиката в областта на ИКТ към Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации) и подчертава важността на научноизследователската и развойната дейност и иновациите в развитието и подобряването на трансграничните услуги; призовава за подкрепа на „лек и бърз“ достъп за сектора на ИКТ до фондовете за научноизследователска и развойна дейност на ЕС, както и за увеличение на финансирането, предвидено за трансгранични услуги и инфраструктура за електронното управление за периода 2014-2020 г.;
77. признава приноса и всеобхватната роля, която играе програмата ISA (Оперативно съвместими решения за европейските публични администрации) при определянето, насърчаването и подкрепата за въвеждането на решения за оперативна съвместимост, както и рамки за европейските публични администрации, при постигането на взаимодействие и насърчаването на повторното използване на инфраструктура, цифрови услуги и софтуерни решения, а така също и при превръщането на изискванията за оперативна съвместимост на публичните администрации в отделни спецификации и стандарти за цифрови услуги, и призовава за увеличаване на финансирането, предвидено за решенията за оперативна съвместимост между публичните администрации на ЕС (по програмата ISA) за периода 2014—2020 г.;
78. подчертава, че Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011-2015 г. представлява уникална възможност за модернизация и намаляване на разходите на европейските и националните публични администрации, като им позволява изцяло да използват потенциала на по-нататъшната европейска интеграция и да насърчават растежа, иновациите, мобилността за гражданите и професионалните възможности за предприятията, особено за МСП, както и участието на обществото в определянето на политиките; подчертава значението на публично-частните партньорства и ролята на частния сектор в осигуряването на новаторски решения, приложения и услуги за развитието на оперативно съвместимата инфраструктура на електронното управление в ЕС, както и в осигуряването на наличните ресурси;
79. призовава Комисията да извършва ежегодна оценка на целите, заложени в Програмата в областта на цифровите технологии, особено на тези, свързани с Плана за действие за електронно управление, и да докладва на Европейския парламент ежегодно;
80. приветства предимството, което дадоха шведското, испанското, полското и датското председателство на Съвета на ЕС на въпросите на електронното управление и цифровия пазар, и подчертава положителния принос на конференциите по темите на електронното управление, проведени в Малмьо, Познан и Мадрид; счита, че 2012—2013 г. е изключително важен период за трансграничната оперативна съвместимост на услугите на електронното управление, и поради това очаква с интерес процедурите и заключенията на Конференцията за електронно управление в Копенхаген, насрочена за март 2012 г.;
81. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
- [1] ОВ C 81E, 15.3.2011 г., стр. 45.
- [2] ОВ C 50E, 21.2.2012, стр. 1.
- [3] ОВ C 260, 3.10.2009, стр. 20.
- [4] Приети текстове, P7_TA(2011)0322.
- [5] OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.
- [6] IDABC- Preliminary Study on Mutual Recognition of eSignatures for eGovernment applications (Интероперативно предоставяне по електронен път на административни услуги на публичните администрации, бизнеса и гражданите - предварително проучване на взаимното признаване на електронните подписи за приложения на електронното управление) 2007 г.
- [7] от SMART: Specific – конкретен, Measurable – измерим, Achievable – постижим, Realistic – реалистичен и Timed – навременен
- [8] електронно обявление, електронен търг, електронно подаване на документи, приемане на електронен подпис
- [9] електронни ордери, електронни фактури, електронни плащания, използване на електронен подпис
- [10] Директива 2010/45/ЕС
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
През 2010 г. ЕК прие стратегията на ЕС „Европа 2020“, която има за цел да създаде условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и да подобри икономическото управление. Една от седемте водещи инициативи на стратегията за растеж в Европа е Програмата в областта на цифровите технологии за Европа – стратегия за възползване от потенциала, предлаган от бързия напредък на цифровите технологии.
Много съществена съставна част на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е посветена на оползотворяването на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление. Някои от действията, свързани с електронното управление: подкрепя непрекъснати трансгранични услуги на електронното управление в единния пазар (84), държавите членки да направят услугите на електронното управление напълно оперативно съвместими (89), държавите членки да гарантират, че единичните звена за контакт функционират като напълно развити центрове за електронно управление (90), държавите членки да се споразумеят относно общ списък на основни трансгранични публични услуги (91), да се подпомогне въвеждането на общи за целия ЕС стандарти, изпитания за оперативна съвместимост и сертифициране на системите за електронно здравеопазване (77), предложение за препоръка, определяща минимален общ набор от данни за пациентите (76), решение на Европейския парламент и на Съвета, за да се гарантира взаимното признаване на електронната идентификация (83), въвеждане на трансгранични електронни услуги в областта на околната среда (86), бяла книга за взаимно обвързване на капацитетите за електронни обществени поръчки в ЕС (87), ще предложи правни мерки относно оперативната съвместимост на ИКТ (21), да предостави насоки относно стандартизацията на ИКТ и обществените поръчки (23).
Докладът за резултатите по Програмата в областта на цифровите технологии за 2011 г. показва следния напредък: 65 % от населението използва редовно интернет, покритието на фиксираните широколентови мрежи е достигнало 95,3 % (покритието в селските райони е достигнало само до 82,4 % от селското население), абонаментите за пакети над 10 Mbps са достигнали почти 30 %, 28,7 % от домакинствата биха могли да имат достъп до скорост от 30 и повече Mbps, ако пожелаят, 40 % от населението използва интернет за покупка на стоки и услуги, 57 % от интернет потребителите пазаруват онлайн, делът на трансграничните онлайн покупки е достигнал 8,8 %, 28 % от МСП са купували онлайн и 12,9 % са осъществявали онлайн продажби.
Под електронно управление се разбира използването на инструменти и системи, създадени благодарение на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), за предоставяне на по-добри обществени услуги на гражданите и бизнеса. В повечето държави членки развитието на електронно управление се смята за базирано на офис автоматизация и взаимна свързаност на мрежите на публичната администрация, от една страна, и от друга, на разработването на подходящо цифрово съдържание и приложения.
На ниво ЕС от 2001 г. се извършва наблюдение на 20 основни обществени услуги, от които 12 за граждани (подоходни данъци, търсене на работа, социално-осигурителни обезщетения, заявления за лични документи, регистрация на автомобили, разрешение за строеж, подаване на заявления до полицията, обществени библиотеки, издаване на удостоверения за гражданско състояние, промяна на адресната регистрация, електронно здравеопазване, записване във ВУЗ) и 8 за бизнеса (справка за социални осигуровки на заетите, корпоративен данък, ДДС, фирмена регистрация, подаване на данни в статистическия институт, митническо деклариране, разрешения, свързани с околната среда, електронни обществени поръчки). Напредъкът в пускането на тези услуги онлайн се измерва чрез използване на референтна рамка от четири етапа: публикуване на информация онлайн, еднопосочно взаимодействие (сваляне на формуляри), двупосочно взаимодействие (сваляне на формуляри, попълване на формуляри онлайн) и изцяло онлайн операции, включително доставка и плащане.
Електронното управление е основен елемент на плановете за действие „е-Европа“, „e-Европа+“, „e-Европа2005“ и рамковата политика „i2010 – Европейско информационно общество за растеж и заетост“.
Според деветия доклад за измерване на показателите, през 2010 г. предлаганите онлайн публични услуги в ЕС средно са достигали 82 %. Най-добре се представят Австрия, Ирландия, Италия, Малта, Португалия и Швеция. Докладът посочва, че услугите за бизнеса са по-развити от тези за гражданите.
Конкурентният цифров пазар се нуждае от намаляване на бюрокрацията и наличие на нужните обществени услуги за създаване на предприятие по опростен и модернизиран начин. 55 % от услугите, изисквани за създаване на предприятие, се предоставят или чрез специален портал, или автоматично в Австрия, Дания, Естония, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство. Понастоящем само 46 % от полезните услуги за безработни се предоставят чрез специален портал. По отношение на онлайн усъвършенстването на 20 индикативни услуги, водещи са Малта, Португалия, Швеция, Австрия, Словения и Естония.
Според последните данни на Евростат, през 2010 г. 66 % от малките, 85 % от средните и 90 % от големите предприятия подават по електронен път попълнени формуляри до публичните органи. Най-честият тип взаимодействие на предприятията с публичните органи в ЕС-27 чрез използване на интернет е изтегляне на електронни формуляри (76 %), последвано от получаване на информация (74 %) и изпращане на попълнени формуляри (69 %). В ЕС-27 повече от 70 % от предприятията, които са изпращали попълнени формуляри по електронен път, са използвали интернет за подаване на декларации по ДДС (76 %) или за деклариране на социалните осигуровки на своите служители (72 %) пред съответните национални публични органи. 54 % от предприятията са използвали интернет за деклариране на корпоративен данък и само 31 % – за подаване на митнически декларации или деклариране на акцизи.
През 2010 г. онлайн присъствието на по-малките общини е наполовина в сравнение с по-големите общини. Държавите членки следва да подкрепят специално малките местни администрации, които имат по-малък капацитет (стратегия, финансиране и възможности), при предоставянето на онлайн услуги.
Ключови условия
Ключовите условия, по-специално eIDM (управление на електронната идентификация), оперативна съвместимост и отворени стандарти, са най-важните предпоставки за успешно електронно управление.
Ефективна система за електронно управление, която предоставя двупосочно и/или автоматично взаимодействие между администрацията и гражданите и/или бизнеса, се нуждае от взаимно признаване и оперативна съвместимост на електронната идентификация, електронното удостоверяване на автентичност, електронния подпис и инфраструктурите за частни ключове (PKI).
На ниво ЕС, оперативната съвместимост означава, че приложението за електронно управление на дадена държава следва да приема всеки електронен подпис, изпратен от физическо или юридическо лице от всяка друга държава, дори ако подписът е създаден чрез използване на система за удостоверяване от доставчик на удостоверителни услуги (ДУУ) от чужда държава Тъй като много приложения се опират само на ДУУ, които са акредитирани от собствените им национални акредитационни органи, пълната оперативна съвместимост би следвало да означава, че или техните собствени национални акредитационни органи трябва да могат да акредитират чужди ДУУ, или че трябва да се сключат многостранни споразумения между акредитационните органи от различни държави.
Държавите членки използват различни модели на приложения за електронно управление с използване на електронен подпис и повечето държави в ЕС са приели електронни подписи в своите приложения за електронно управление, без да взимат предвид електронни подписи, създадени от дружества и физически лица в други държави. Регулаторната, техническата и организационната рамка винаги е уредена от чисто национална гледна точка. Много от приложенията се опират само на ДУУ, признати от техния собствен национален акредитиращ орган. Това означава, че лица, които не са местни, трябва физически да се регистрират в държавата, където е базирано приложението. Само малък брой национални приложения за електронно управление са отворени за лица, които не са местни: Финландия – Lomake.fi за онлайн формуляри в публичния сектор; Ирландия – онлайн приходна система ROS, Нидерландия – Elektronische aangifte; Словения – порталът One-stop-shop-state (Държава на едно гише) за бизнеса; Швеция – Company Registration eService (Електронна услуга за фирмена регистрация).
Основната пречка за трансгранично използване на електронен подпис се дължи на липсата на доверие в електронни подписи, произхождащи от друга държава, и на трудност при валидиране на тези подписи. За сходни приложения държавите не изискват непременно същия тип електронен подпис. Възможно е дадено приложение в една държава да е базирано само на защита с идентичност на потребителя/парола, докато в друга за същия тип операция да се изисква квалифициран електронен подпис. Следователно, когато държавите членки решават относно нивото на сигурност на подписите в техните приложения за електронно управление и електронна администрация, следва да вземат под внимание трансграничната оперативна съвместимост.
Държавите членки следва да преразгледат своите рамкови изисквания за електронен подпис с оглед премахване на пречките пред трансграничните услуги. Приложенията за трансгранични оперативно съвместими услуги на електронно управление следва да могат да се опират на ДУУ (доставчици на удостоверителни услуги), които не налагат каквито и да е специални нестандартизирани интерфейси.
Съществена стъпка към оперативна съвместимост и трансгранично използване на (квалифицирани) електронни подписи е направена с приемането на Решение № 2009/767/ЕО, с което се създава общностна рамка от изисквания относно доверителни списъци на контролирани/акредитирани доставчици на удостоверителни услуги, по-специално на тези, издаващи квалифицирани сертификати.
ЕК ще направи предложение за преразглеждане на Директивата за електронните подписи с оглед гарантиране на взаимното признаване на системите за сигурно електронно установяване на автентичността и решение, което да гарантира взаимното признаване на електронната идентичност и електронното удостоверяване на автентичност в ЕС.
Паневропейското оперативно съвместимо електронно управление следва изцяло да използва иновативни технически подходи като „облак“ от обществени услуги и ориентирана към услуги архитектура (ОУА). ОУА улеснява трансграничната оперативна съвместимост на системите за електронно управление чрез изключително модулна архитектура. Като позволява повторната употреба на услуги и споделяне на информация и отделянето на услугите от техните интерфейси, ОУА улеснява оперативната съвместимост на електронното управление и включването на множество доставчици на услуги. Например, в електронното управление, системите за сигурност трябва да бъдат независими от приложението и мащабируеми. Новаторското електронно управление изисква също да се модернизира IPv6 на инфраструктурата за електронно управление (портали, уебсайтове, приложения и т.н.).
Високоефективни услуги
Внедряването на високоефективни услуги на електронно управление допринася за оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление. Високоефективните услуги са важни за постигане на икономии на разходи, трансгранична оперативна съвместимост и за осъществяването на единния пазар.
Предвид факта, че пазарът на обществените поръчки съставлява 16 % от БВП на ЕС и че МСП представляват 99 % от предприятията в ЕС, следва да се обърне специално внимание на трансграничната оперативна съвместимост на системите за електронни обществени поръчки и на масовото приемане на електронното фактуриране. Въпреки че 70 % от обществените органи са започнали да работят със системи за електронни обществени поръчки, ниският общ процент на навлизане (5 % от всички обществени поръчки) все още не позволява да се извлекат по-големи ползи. Ако са изцяло налични и се използват по-широко, може да се стигне до икономии на разходи по обществени поръчки с цели 30 %. Все пак, 14 държави членки вече са на етап осъществяване на фазата до възлагане и съответно 12 — във фазата след възлагане на поръчка.
За периода 2007-2013 г. в бюджета на ЕС са заделени 15,2 млрд. евро за информационни и комуникационни проекти чрез програми по линия на Кохезионния фонд и 1,02 млрд. евро за инвестиции в широколентова инфраструктура чрез Европейския план за икономическо възстановяване с оглед постигане на 100 % покритие на ЕС до края на 2010 г. – цел, отложена за 2013 г. Предложението за създаване на „Механизъм за свързване на Европа“ (CEF) предвижда почти 9,2 млрд. евро за финансиране в подкрепа на инвестиции в бързи и много бързи широколентови мрежи и паневропейски цифрови услуги. Механизмът за свързване на Европа (CEF) ще предоставя помощи за изграждане на необходимата инфраструктура за въвеждане на управление на електронната идентификация, електронна идентификация, електронно управление, електронни обществени поръчки, електронно здравеопазване, „Еуропеана“, електронно правосъдие и услуги, свързани с митнически процедури, и ще послужи като средство за осигуряване на оперативна съвместимост и за покриване на разходите по поддръжка на инфраструктурата на европейско ниво, свързваща инфраструктурите на държавите членки.
Услугите на електронното управление, разработени с оглед нуждите на потребителите, създават възможности на гражданите и бизнеса. Внедряването на услуги на електронно управление е отговорност на държавите членки. Освен европейските фондове, които допринасят за оперативна съвместимост на услугите на електронното управление в рамките на ЕС, държавите членки трябва да осигурят необходимите финансови, технически и човешки ресурси за внедряването на високоефективни услуги на електронното управление. Държавите членки се насърчават да приемат най-добрата комбинация от нови технологии, отворени спецификации и иновативни архитектури с цел предоставяне на ефикасни, ефективни, сигурни и трансгранично оперативно съвместими услуги на електронно управление на всички нива.
Развитието на електронното управление на ниво ЕС и на национално ниво следва да се основава на сътрудничество между публичните администрации при пълно спазване на общите принципи за европейските обществени услуги: субсидиарност и пропорционалност, централна роля на потребителите, неприкосновеност на личния живот и предоставяне по множество канали, включване и достъпност, сигурност, многоезичие, административно опростяване, прозрачност, съхраняване на информацията, отвореност, възможност за повторна употреба, технологична неутралност и адаптивност, ефективност и ефикасност.
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (22.11.2011)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
Електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар
(2011/2178(INI))
Докладчик по становище: Gianni Pittella
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава факта, че следва да бъде изцяло използван европейският потенциал за развитие на онлайн услуги за граждани и дружества; призовава Комисията и държавите членки да подобрят и развият информацията и административните процедури, които са на разположение онлайн;
2. изисква Комисията да разработи всеобхватна стратегия за изграждане на истинска цифрова Европа, като електронното управление е един от съставните елементи на това изграждане; подчертава, че Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. представлява уникална възможност за модернизация и намаляване на разходите на европейските и националните публични администрации, като им позволява изцяло да използват потенциала на по-нататъшната европейска интеграция и да насърчават растежа, иновациите, мобилността за граждани и професионалните възможности за предприятията, особено за МСП, както и участието на обществото в определянето на политиките;
3. обръща внимание на връзката между целите на Европейския план за действие за електронно управление и ефективното прилагане на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; подчертава факта, че електронното управление зависи от технически предпоставки, свързани с оперативната съвместимост през границите, отворени спецификации, обмен на информация и използването на основни фактори като управление на електронната самоличност и схеми за разплащане;
4. счита, че електронното управление следва да се възприема като стъпка в посока открита форма на управление, която е прозрачна, основаваща се на участието и сътрудничеството; във връзка с това призовава държавите членки да насърчават отворения достъп до публични данни и използването на уеб 2.0, за да се повиши участието на гражданите; счита, че принципът за отворено управление следва да бъде прилаган поетапно, като процесът включва следните последователни ключови етапи: увеличаване на прозрачността, даване на възможност за участие, улесняване на сътрудничеството и прилагане на междуведомствен процес на управление;
5. подчертава, че в контекста на цифровия единен пазар, Съюзът трябва изцяло да реализира потенциала на новите технологични развития, ИКТ и интернет, при разработването на по-евтини, по-ефективни и по-прозрачни системи на електронното управление и електронната администрация в Европа, които ще бъдат от голяма полза за европейските граждани, потребители, местни органи и МСП;
6. призовава Комисията да се ангажира в по-голяма степен в развитието на услугите на електронното управление като предостави насоки и подкрепа, като събира най-добри практики и улеснява обмена на информация между държавите членки;
7. подчертава необходимостта от улесняване на мобилността в рамките на единния пазар и от намаляване на бюрокрацията за обикновените граждани в ежедневния живот, като им се даде възможност да комуникират, да извършват транзакции, да изпращат и получават електронни документи и информация на и от публични администрации в целия ЕС и като се гарантира например действително прехвърляне на социалноосигурителните права; подчертава факта, че достъпът до процедури и информация онлайн би могъл да намали бюрокрацията и разходите, да увеличи ефективността на управлението и значително да подобри взаимоотношенията на хората с всички равнища на администрацията, както и бизнес средата в ЕС;
8. подчертава, че бъдещите подобрения в цифрово отношение и по-нататъшното модернизиране на публичните сектори в държавите членки трябва да вземе предвид ключовите нужди на обикновените граждани, особено на тези в най-уязвимо положение като младите хора, необразованите, хората с увреждания или тези без достъп до интернет, за да гарантират равен достъп до висококачествени обществени услуги за всички граждани на ЕС;
9. призовава Комисията и държавите членки постоянно да информират гражданите относно съществуващите портали на ЕС като SOLVIT и „Вашата Европа“, тъй като настоящата липса на информация забавя допълнително развитието на бизнес средата и разпоредбите за защита на потребителите, особено в трансграничните райони;
10. призовава Комисията да следи всички съществуващи инструменти за онлайн решаване на проблеми и информационни портали, които предоставят Комисията и държавите членки, и когато е възможно да осигурява взаимовръзка между тях и тяхното консолидиране; препоръчва да се разработват нови онлайн портали само когато интеграцията в съществуващите решения не е постижима;
11. призовава Комисията и държавите членки да разработват всеобхватни портали на електронното управление за предприятията, за да улеснят започването на търговска дейност и извършването на трансгранични дейности; изразява становище, че Единните звена за контакт, предвидени в Директивата за услугите, биха могли да осигурят основа за подобни услуги; отбелязва, че има много различия от гледна точка на леснота на ползване, достъпност и услуги, предоставяни между Единичните звена за контакт в отделните държави членки; призовава Комисията да продължи да наблюдава това положение и да предоставя съвети и подкрепа за държавите членки, когато е необходимо;
12. настоява, че популяризирането на електронното управление и развитието на сигурни електронни услуги за МСП трябва да се счита за един от ключовите приоритети за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар, в съответствие със Small Business Act и принципа „мисли първо за малките“;
13. подчертава, че при развиването на инфраструктури и услуги съгласно „Плана за действие за електронно управление“ трябва да бъдат осигурени и прилагани оптималните равнища и правила, уреждащи защитата на личните данни по унифициран начин в държавите членки, за да се предотврати неупълномощено проследяване на лична информация като например данни относно пазарни навици, медицинско състояние или здравни досиета, и за да се гарантира, че данните се използват само за законови цели, като борба с данъчните измами, и че обменът на събрана информация не надвишава строго необходимото;
14. подчертава важността на насърчаването и използването на най-напредналите технологии, резултат от научноизследователската и развойната дейност, за да се гарантира защитеността и сигурността на данни от кибератаки;
15. призовава Комисията и държавите членки да повишат ангажимента на местните и регионалните органи по отношение на достъпа до информация от обществения сектор, без това да води до дублиране на съществуващото предоставяне на информация на национално, регионално и местно равнище, за да се подобри предоставянето на информация на обществеността, предприятията и институциите и за да се улеснява създаването на нови работни места на местно и регионално равнище;
16. насърчава държавите членки да задължат публичните субекти да предоставят данни като поддържат хранилища и каталози на публични данни и да гарантират, че има установени правила за разкриване и повторна употреба, като вземат надлежно предвид законодателството в областта на авторското право и в областта на закрилата на базите данни;
17. настоява на необходимостта от по-нататъшно развитие на сигурни и ефективни електронни услуги, като електронната идентификация и удостоверяване на автентичност, и електронните бизнес приложения, като електронното фактуриране в рамките на единния пазар; приветства следователно инициативата на Комисията, чиято цел е да осигури взаимно признаване на електронното удостоверяване на автентичност и на електронната идентификация в ЕС и преразглеждането на директивата относно електронните подписи в съответствие със Съобщението на Комисията относно Акта за единния пазар; призовава Комисията да внесе предложение за хармонизиране на електронното фактуриране в Европейския съюз;
18. призовава Комисията и държавите членки да повишат оперативната съвместимост между различните платформи за електронни обществени поръчки, които вече съществуват в държавите членки. подкрепя повишаването на ресурсите за инициативи като Общоевропейското електронно възлагане на обществени поръчки (PEPPOL) и e-CERTIS; призовава Комисията и държавите членки да предоставят необходимото обучение на всички потребители на електронни обществени поръчки, особено МСП, с цел по-добро разбиране и използване на механизмите на системата;
19. припомня значението на приемането на подходящи законодателни мерки за електронните подписи и електронно удостоверяване на автентичност, за да се гарантира безопасен, ефективен и взаимосвързан европейски електронен пазар на обществени поръчки, който да увеличи конкурентоспособността, иновациите и участието на МСП;
20. изразява съжаление, че планът за действие на Комисията не отделя повече внимание на въпроси като приноса на администрациите за насърчаването на открит дебат; изтъква необходимостта от подобряване на участието на обществото в политическия процес; призовава държавите членки, които все още не са го направили, да въведат система за електронно гласуване, с цел да се насърчи участието в по-голяма степен на гражданското общество в политическия процес; подчертава колко е важно да се подкрепя всяка политика, която цели разширяването на базисните познания в областта на информационните и комуникационните технологии; подчертава необходимостта от осигуряване на подходяща и ясна информация относно електронните услуги както за граждани, така и за предприятията;
21. подчертава, че подкрепата за увеличаването на базисните познания в областта на основните информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и преодоляването на различията в достъпността и в техническото оборудване, използвано от гражданите са основни предпоставки, за да се гарантира, че всички граждани могат да използват ИКТ;
22. счита, че електронното управление следва да цели да увеличи демократичното участие чрез прозрачна обществена консултация и ангажиране в процеса на изработване на политиките, като се обръща към всички граждани, съответните заинтересовани страни и местните органи; призовава държавите членки да въведат отворени механизми за провеждането на социални консултации като постоянен елемент от процеса на вземане на решения; счита, че държавите членки следва също така да развият иновативни техники и инструменти за гражданско участие в своите администрации и следва да следят за качеството на социалните консултации в сравнение с НПО;
23. призовава Комисията и държавите членки да разработят и въведат специфични ИКТ инструменти, за да улеснят електронното участие - като например общи схеми за електронно подаване на петиции - с цел да се дадат на гражданите на ЕС и на представителните организации практически средства да упражняват своите права съгласно разпоредбите за гражданската инициатива, посочени в член 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
22.11.2011 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
33 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Pablo Arias Echeverría, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Cornelis de Jong, Małgorzata Handzlik, Илиана Иванова, Eija-Riitta Korhola, Edvard Kožušník, Hans-Peter Mayer, Gianni Pittella, Phil Prendergast, Mitro Repo, Robert Rochefort, Heide Rühle, Matteo Salvini, Christel Schaldemose, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Emilie Turunen, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Regina Bastos, María Irigoyen Pérez, Constance Le Grip, George Lyon, Emma McClarkin, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Marc Tarabella, Kyriacos Triantaphyllides, Wim van de Camp |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Ramona Nicole Mănescu |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (18.11.2011)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар
(2011/2178(INI))
Докладчик по становище: Marietje Schaake
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава факта, че общоевропейските платформи за електронно управление биха могли да подобрят достъпа до информацията в обществения сектор, политиките, комуникацията на правителството и публичните органи, културата и образованието, и също така допринасят за ефективността на правителството и прозрачността, и мобилността в рамките на единния пазар, като същевременно повишават демократизацията, давайки възможност на гражданите да участват в процеса на вземане на решения;
2. подчертава необходимостта цифровото разделение да се взема предвид и да се води борба срещу него;
3. с цел постигане на приобщаващо и достъпно електронно управление, подчертава необходимостта да се насърчава цифровата грамотност и доверието, за да се улесни включването или участието на гражданите; във връзка с това счита, че е от съществено значение да се премахнат пречките, които оставят част от гражданите „извън интернет“; подчертава факта, че цифровата грамотност трябва да бъде подобрена, на първо място и преди всичко сред хората, които нямат основни електронни умения;
4. призовава за разработването на специални програми и платформи за електронно управление с цел защита и насърчаване на местното, регионалното, етническото и езиковото многообразие;
5. призовава Комисията и държавите членки активно да включат гражданите, предприятията, местните органи и образователните институции в разработването на платформи за електронно управление, ориентирани към потребителите, използващи софтуер с отворен код и съвместими оперативни стандарти, когато това е възможно, като по този начин се насърчава демокрацията на участието и изграждането на доверие в демократичните форми на управление;
6. посочва, че успешното електронно управление изисква цялостна интеграция и оптимизация на административните процеси, които отчитат правото на местно самоуправление на всички равнища;
7. призовава държавите членки и Комисията да публикуват публично финансирани данни във форма, подходяща за машинно четене (и в реално време) в рамките на отворени лицензи, за да се позволи новаторско повторно използване на информацията от публичния сектор от академичните среди, включително студенти, и широката общественост, и за научноизследователска дейност и развитие на предприятията, като по този начин се увеличава и прозрачността;
8. посочва, че все още липсва ясно определение на термина „данни на публичната администрация“ и че с оглед на изясняването на точното му значение, следва да се постигне общо разбиране чрез обществено обсъждане;
9. призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира, че образователните институции и институциите от областта на културата остават извън обхвата на Директива 2003/98/ЕО;
10. подчертава, че когато образователни и културни институции прилагат процедури за обработка на данни, личните данни следва да подлежат на правото на индивидуален достъп, за да бъдат защитени от неразрешено използване;
11. призовава държавите членки да разработят отворен образователен софтуер в европейските образователни институции, да обменят най-добри практики и да разработят онлайн платформи за сътрудничество в областта на материалите и ресурсите за училищно образование, които са безплатни за учениците и вземат предвид защитата на личните данни и правилата относно авторското право;
12. насърчава държавите членки да въведат и да развият допълнително електронното управление в държавите членки там, където то не е добре развито или не съществува, тъй като то представлява ефикасен инструмент за намаляване на административните разходи в публичния сектор;
13. изразява своята загриженост във връзка с все още високото равнище на цифрова неграмотност в Европа, което силно ограничава предлаганите от цифровите технологии предимства, и настоятелно призовава държавите членки да включат цифровата грамотност и свързаните междусекторни умения в образователните си системи и да инвестират в предоставяне на цифрово обучение на хората, независимо от възрастта им;
14. отбелязва, че съществува тенденция проектите за електронно управление често да надхвърлят предвидения бюджет, и призовава Комисията да не забравя колко е важно тези проекти да не надхвърлят рамките на оперативния бюджет, който им е отпуснат;
15. подчертава значението на осигуряването на услуги на електронното управление, които да позволяват на гражданите на ЕС да управляват предприятия, да учат и да работят във всички държави членки, и посочва, че тези услуги следва да допринасят за намаляването на публичните разходи;
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
10.11.2011 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
30 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Magdi Cristiano Allam, Zoltán Bagó, Malika Benarab-Attou, Lothar Bisky, Piotr Borys, Silvia Costa, Santiago Fisas Ayxela, Mary Honeyball, Cătălin Sorin Ivan, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Marek Henryk Migalski, Katarína Neveďalová, Doris Pack, Chrysoula Paliadeli, Marco Scurria, Joanna Senyszyn, Емил Стоянов, Hannu Takkula, Sampo Terho, Helga Trüpel, Gianni Vattimo, Sabine Verheyen |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Liam Aylward, Heinz K. Becker, Ivo Belet, Timothy Kirkhope, Hans-Peter Martin, Georgios Papanikolaou |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Pablo Zalba Bidegain |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (26.1.2012)
на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар
(2011/2178(INI))
Докладчик по становище: Jean-Marie Cavada
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
А. като има предвид, че електронното управление обхваща всички технологии и всички видове употреба, свързани с информацията, насоките и административните процедури онлайн;
Б. като има предвид, че липсват единни правила относно електронното издаване на фактури и че в голяма степен все още не се извличат достатъчно ползи от него;
В. счита, че за Европейския съюз би било от полза да се приложат мерки за укрепване на европейския единен пазар като оперативна реалност и за осигуряване на конкретни ползи за администрациите, предприятията и гражданите;
Г. като има предвид, че „изчислителният облак“ (cloud computing) е икономичен и екологичен инструмент за подобряване на функционирането на държавните и частните предприятия в областта на информационните технологии, за намаляване на разходите по обработване на данните и за ограничаване на разходите по тяхното съхраняване, като по този начин се предоставят многобройни ползи, но че същевременно връзката между ползвателя и сървъра е недостатъчно сигурна и ползвателят губи част от своя контрол;
1. напомня за необходимостта да се определят отсега добрите практики и полезните методи за развитието на електронното управление, като се уточнят процедурите за оперативна съвместимост и правилата за сигурност и достъп за всички заинтересовани страни;
2. отбелязва, че „изчислителният облак“ предоставя възможност за достъп до обща платформа за информационно-технологичните ресурси, които могат да се прехвърлят своевременно с минимални усилия по тяхното управление и минимално взаимодействие с доставчика на услугата, и че ефикасността на „изчислителния облак“ се корени в неговата гъвкавост, в ползите по отношение на производителността и в опазването на околната среда, но че преди всичко той трябва да бъде технически надежден и издръжлив;
3. подчертава, че по-широката употреба на „изчислителния облак“ изисква наличието на сигурен софтуер, надзор над преместването на информационно-технологичните ресурси и строг контрол над достъпа до сървъри и данни и че следователно е необходимо да се изготвят общи стандарти, които да гарантират, че съхраняваните данни не са достъпни за персонала, обслужващ „изчислителния облак“, и не се използват с търговска цел от други страни, както и че са налице минимален брой звена за дублирано копиране с цел да се избегне загубата на данни;
4. припомня, че „изчислителният облак“ следва да разполага с режим за отговорност и технически норми (например цифров подпис), включващи системи за издаване на разрешения и сертифициране, и че ползвателите трябва да бъдат осведомени за местоположението на данните и за юрисдикцията, под която те се съхраняват;
5. припомня, че гладкото функциониране на техническите инфраструктури и на продуктите и услугите в рамките на електронното управление е от първостепенно значение, за да може Европейският съюз да възприеме визията и необходимите политики за запазване на своята конкурентоспособност.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
26.1.2012 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
23 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Raffaele Baldassarre, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Marielle Gallo, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Jiří Maštálka, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Димитър Стоянов, Alexandra Thein, Diana Wallis, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Jan Philipp Albrecht, Jean-Marie Cavada, Vytautas Landsbergis, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, Dagmar Roth-Behrendt |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Eva Ortiz Vilella |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
21.3.2012 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
56 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Gabriele Albertini, Josefa Andrés Barea, Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Jürgen Creutzmann, Christian Ehler, Vicky Ford, Gaston Franco, Adam Gierek, András Gyürk, Fiona Hall, Jacky Hénin, Romana Jordan, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Bernd Lange, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Vittorio Prodi, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Michèle Rivasi, Jens Rohde, Paul Rübig, Amalia Sartori, Salvador Sedó i Alabart, Alyn Smith, Francisco Sosa Wagner, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
António Fernando Correia de Campos, Norbert Glante, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Seán Kelly, Werner Langen, Alajos Mészáros, Mario Pirillo, Hannu Takkula, Silvia-Adriana Ţicău |
||||