ДОКЛАД относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2011 г.

25.1.2013 - (2012/2286(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Mario Mauro

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2011 г.

(2012/2286(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2011 г.,

–   като взе предвид членове 15, 126, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокол № 5 към него за Устава на ЕИБ,

–   като взе предвид своята резолюция от 29 март 2012 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2010 г.[1],

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г., които предвиждат увеличаване на капитала на ЕИБ с 10 млрд. евро,

–   като взе предвид заключенията на Европейската среща на високо равнище от 29 юни 2012 г.,

–   като взе предвид доклада на председателя на Европейския съвет от 26 юни 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“,

–   като взе предвид доклада, озаглавен „Инструменти за споделяне на риска“ (досие по процедурата на съвместно вземане на решение, прието миналата година), и в частност становището на комисията по икономически и парични въпроси,

–   като взе предвид увеличаването на капитала на ЕБВР, по-конкретно във връзка с въпроса за отношенията между ЕИБ и ЕБВР и евентуалното припокриване,

–   като взе предвид решението да се разшири обхватът на ЕБВР, така че да включи Средиземноморския район,

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.)[2] и на Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи[3] (COM(2011)0659), прието на 2 май 2012 г., което въвежда пилотна фаза за инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“,

–   като взе предвид предложението за регламент на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (EС) №…/… на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (COM/2012/0511)[4],

–   като взе предвид документа „Възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции“, и изменението на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (EС) №…/… на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (COM/2012/0511), които целят създаването на Европейски банков съюз[5],

–   като взе предвид Решение 1080/2011/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за външния мандат на ЕИБ за периода 2007-2013 г.[6] ,

–   като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A7-0016/2013),

A. като има предвид, че комбинацията от строги бюджетни ограничения, прекомерен държавен дълг и свързаните с това коригиращи мерки, които често санкционират съвкупното търсене, при условия на недобре регулирани финансови институции, в някои случаи създава спирала на икономически спад на равнището на ЕС, упражнява натиск за намаляване на инвестициите, особено за МСП, и оказва отрицателно въздействие върху растежа, конкурентоспособността и създаването на работни места в Съюза;

Б.  като има предвид, че ЕИБ беше създадена по силата на Римския договор и изпълнява роля на „Банка на Европейския съюз“, чиято цел е да спомага за осъществяването на приоритетите на Съюза чрез подбор на икономически жизнеспособни проекти, в които ЕС да инвестира; като има предвид, че в качеството си на банка с нестопанска цел тя също така допълва търговските банки и общата финансова рамка чрез обръщане внимание на пазарните пропуски;

В.  като има предвид, че настоящата дългова, икономическа и финансова криза оказа сериозно въздействие върху икономическото развитие на много държави членки и влоши социалните условия, като едновременно с това насърчи държавите членки да реагират по подходящ начин с мерки, целящи да възстановят стабилните икономики и да положат основата за бъдещ растеж и заетост; като има предвид, че ЕИБ има способността чрез засилено кредитиране и участие в икономически надеждни инвестиционни проекти, също така поради недостига на публични средства, да допринесе за социалното сближаване и икономическия растеж на тези държави членки, които изпитват финансови затруднения;

Г.  като има предвид, че операциите на ЕИБ извън ЕС се извършват с цел подпомагане на икономически осъществими проекти, които отговарят на политиките на Съюза в областта на външната дейност;

Д. като има предвид, че ЕИБ полага усилията си в условията на слабо регулирани и непрозрачни юрисдикции и юрисдикции, които не оказват сътрудничество, в т.ч. чрез: i) скрининг на способностите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML-CFT) на финансовите посредници, използвани при кредитирането с посредници, така че те надлежно да определят крайните бенефициери на средствата на ЕИБ в съответствие с приложимите директиви на ЕС относно AML-CFT или стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF), по целесъобразност, и ii) мониторинг на отпускането на кредити от ЕИБ посредством такива юрисдикции;

Е.  като има предвид, че в ЕС и особено в еврозоната бяха въведени нови правила за икономическо, фискално и бюджетно наблюдение и дисциплина, за да се гарантира устойчивостта на публичния дълг;

Ж. като има предвид, че този набор от правила трябва спешно да бъде подкрепен от мерки, разработени за стимулиране на икономиката, промишлеността, растежа, конкурентоспособността, иновациите и заетостта, които изискват мобилизация на бюджета на ЕС и на кредитния капацитет и експертен опит на ЕИБ;

З.  като има предвид, че съществува жизненоважна необходимост да се гарантира, че ЕИБ ще запази кредитния си рейтинг ААА, за да запази достъпа си до капиталови пазари по целия свят при привлекателни условия на финансиране, които могат да се прехвърлят на крайните организатори на проекти; като има предвид, че също така е необходимо инвестициите й да бъдат съобразени с политиките на ЕС, с особено внимание към растежа и заетостта;

И. като има предвид, че предоставянето на кредити от страна на ЕИБ спадна от 72 млрд. евро пред 2010 г. на 61 млрд. евро през 2011 г., тъй като големите увеличения, осигурени през 2009 г. и 2010 г. в отговор на първата вълна на кризата, доведоха до изчерпване на капиталовата й база;

1.  настоятелно призовава гуверньорите на ЕИБ да потвърдят решението за 10-милиардното увеличение на капитала на банката, което следва да й даде възможност да увеличи предоставянето на кредити с 60 млрд. евро за периода 2013-2015 г. и да мобилизира около 180 млрд. евро общи инвестиции; отбелязва все пак, че тези инвестиции, дори и да бъдат мобилизирани, както е описано по-горе, ще възлизат ежегодно на 0,5% от БВП на ЕС; поради това счита, че едно допълнително увеличение на този капитал би било от голяма полза за Съюза в контекста на необходимостта му от икономически растеж;

2.  призовава ЕИБ да извърши оценка на ефективността и устойчивостта на кризисните мерки от 2009 и 2010 г., като резултатите от нея следва да бъдат в основата на бъдещите решения относно приоритетите за инвестиционните планове за увеличение на капитала;

3.  препоръчва новият кредитен капацитет да бъде съгласуван с приоритетите на ЕС за създаване на растеж и работни места и да бъде насочен особено към четири области (инициативата на ЕС за достъп на МСП до финансиране, инициативата на ЕС за иновации и умения, инициативата на ЕС за ефективност на ресурсите и инициативата на ЕС за стратегическата инфраструктура), които включват всички държави членки, но поставят акцент върху по-слабо развитите региони и едновременно с това поддържат разнообразен инвестиционен портфейл;

4.  насърчава използването на обратните постъпления от рисков капитал и финансови инструменти за нови инвестиции в съответствие с мандата на ЕИБ за кредитиране;

5.  припомня, че организираното сътрудничество между органите на ЕС (Комисия и ЕИБ), обединяващо и други институции, е вероятно да бъде по-ефективно, отколкото конкуренцията;

6.   призовава за стратегическо пренасочване на ресурсите на ЕИБ към конкретните нужди на всяка държава членка в рамките на мандата на банката;

7.  подчертава нуждата от засилено използване на съществуващите съвместни инициативи на Комисията и групата ЕИБ/ЕИФ като JEREMIE за финансиране на малките и средните предприятия (МСП) заедно със структурните фондове (също и ELENA и EPEC), за да се предоставят услуги за техническо и финансово консултиране, както и на инструменти като PROGRESS и JASMINE за финансиране на проекти за микрофинансиране, особено в тези региони на ЕС, където за безработните е изключително трудно да намерят работа; успоредно с това насърчава Комисията да предостави на ЕИБ/ЕИФ достатъчно бюджетни средства за тази цел, за да се увеличи броят на проектите, финансирани от тези програми;

8.  отново подчертава, че е важно ЕИБ да спазва доброволно настоящите капиталови изисквания по „Базел ІІ“, и предлага тя да отговори също така и на бъдещите задължения по „Базел ІІІ“, като се взема предвид спецификата на нейната дейност;

9.  счита, че ЕИБ, като банка, която трябва да запази кредитния си рейтинг ААА, не трябва да се излага на финансова намеса, каквато обикновено се предвижда в раздела за инвестиции на един държавен бюджет, тъй като в бюджета на ЕС няма такъв раздел;

10. припомня искането си, многократно отправяно в продължение на много години, относно необходимостта от пруденциален банков надзор на ЕИБ;

11. предлага регулаторният контрол:

      (i)   да се упражнява от ЕЦБ въз основа на член 127, параграф 6 от ДФЕС; или

      (ii)  да се упражнява в рамките на бъдещия банков съюз, предвиден съгласно съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г. [7]; или

      (iii)  ако това е невъзможно и на доброволен принцип от страна на ЕИБ, да се извършва от Европейския банков орган със или без участието на един или повече национални надзорни органи, или от независим одитор;

     изразява съжаление, че Комисията не е предложила никакви действия в тази насока, въпреки исканията на Парламента, които са отправени за пръв път през 2007 г.;

12. изисква Комисията да предостави на Парламента гаранции, че дейността на ЕИБ е в съответствие с правилата за конкуренцията, особено по отношение на другите кредитни институции;

13. отново предлага Европейският съюз да стане член на ЕИБ;

14. счита, че по време на настоящия период и докато се наблюдава значителна разлика между лихвените проценти за предприятията в отделните държави от еврозоната, дейностите на ЕИБ придобиват все по-голямо значение в рамките на усилията на ЕС за справяне с този проблем;

15. счита, че за да бъдат разработвани съвместни финансови инструменти между ЕИБ и ЕС, следва да бъде своевременно установена подходяща рамка за мониторинг на дейността на ЕИБ с участието на Парламента и на Съвета; тази рамка следва да позволява на ЕИБ да продължава да оценява проектите по собствените им достойнства, за да гарантира дългосрочно устойчиво използване на капиталовите ресурси на ЕИБ, и следва да обърне внимание на необходимостта да се избягват прекомерни административни тежести за управителни органи, финансови посредници и крайни бенефициери;

16. препоръчва прилагането на финансовите инструменти на ЕИБ и ЕС да се основава на предварителни политически цели и критерии, комбинирани с прозрачна и ефективна система за последващо докладване, която ще запази независимостта на ЕИБ по отношение на подбора на проекти и надлежната проверка;

17. приветства инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“ и призовава за по-бързо подобряване на пилотната фаза и бърза оценка на резултатите й с оглед стартиране на втората й фаза; счита, че тази инициатива следва да допринесе за балансираното развитие на промишлените отрасли и инфраструктурата във всички държави членки, а не в крайна сметка да увеличи разликите между по-напредналите и по-малко напредналите пазари на ЕС за ПЧП/финансиране на проекти;

18. счита, че ЕИБ следва да допринася за борбата с корупцията и липсата на прозрачност в държавите членки на ЕС и в третите държави, в които тя развива дейност, по-конкретно чрез събиране на относима информация за бенефициерите и финансовите посредници, обръщане на особено внимание на достъпността на кредитите за МСП и връзките им с местната икономика, както и публикуване на информация за общите отпуснати суми, броя и имената на получателите на съответните средства, най-вече МСП, и регионите и секторите, към които те са били насочени; освен това призовава ЕИБ да действа в съответствие с член 3, параграф 5 от Договора за ЕС, който, както потвърди Съдът на Европейския съюз на 21 декември 2011 г. в решението си относно Асоциацията за въздушен транспорт на Америка (Air Transport Association of America – АТАА), изисква Съюзът да допринася за строгото спазване на международното право и в частност на принципите на Устава на ООН;

19. насърчава ЕИБ да продължи усилията си за предотвратяване на прибягване на офшорни финансови центрове или неоказващи сътрудничество юрисдикции в рамките на нейните финансови операции; в този контекст приветства препоръката на Комисията относно критериите, които да бъдат използвани за идентифициране на трети държави, неотговарящи на минималните стандарти за добро управление в данъчната области; счита, че Комисията следва да проведе диалог с ЕИБ, за да се гарантира, че тези критерии надлежно се прилагат при подбора на проекти, бенефициери и посредници; призовава ЕИБ, след неотдавнашния случай в минната промишленост, да укаже кои процедури и стандарти могат да се прилагат при бъдещи случаи от този род;

20. припомня, че липсата на финансиране е само една от потенциалните пречки пред инвестирането, и че слабият административен капацитет и капацитет за управление на проекти често може да забави осъществяването на инвестиции; поради това насърчава ЕИБ да продължава да разширява предоставянето на технически и финансови съвети, да насърчава банковите партньори и другите финансови посредници да разработват услуги за техническо и финансово консултиране и да разгледа възможността да издава насоки, основани на най-добрите практики;

21. припомня, че липсата на финансиране, особено за МСП, е основният проблем в няколко държави членки; призовава за засилване на действията на ЕИБ с цел оказване на подкрепа за финансирането на МСП, предприемачеството и износа, които са от ключови са от ключово значение за икономическото възстановяване; счита, че всички мерки, разработени за подобряване на условията за финансиране на МСП, следва да включват следните три основни характеристики: i) достатъчна капилярност на мрежата; ii) оптимизиране на предаването на преференциалните разходи на ЕИБ за финансиране за МСП; iii) съответствие със специфичните за държавата потребности и целите на политиките на ЕС;

22. насърчава ЕИБ да продължи да разработва инструменти за поделяне на риска в сътрудничество с Комисията, за с цел оптимизиране на способността на ЕС за справяне с рискове и на кредитния капацитет на ЕИБ;

23. счита, че националните публични финансови институции разполагат с възможността да гарантират прехвърлянето на преференциалните разходи на ЕИБ за финансиране за МСП; поради това предлага ЕИБ да продължава да прилага финансови инструменти за МСП чрез националните публични институции, когато те задоволяват нейните изисквания за отпускане на кредити; приветства дейностите на клуба на дългосрочните инвеститори, насочени към засилване на сътрудничеството между ЕИБ и основните национални публични институции;

24. в допълнение към това, насърчава Комисията и ЕИБ да разработят идеята за „прозорец“ за кредити на ЕИБ за МСП, който да служи за разширяване на предоставяните от ЕИБ кредити за МСП, така че те да включват по-малките финансови посредници (и по-малки МСП), които понастоящем не разполагат с достатъчно средства поради ограничения им кредитен профил;

25. с оглед на запазване на настоящите равнища на социални помощи, докато държавите членки преструктурират публичното финансиране, насърчава ЕИБ и Комисията продължават да поддържат сектора на социалната икономика и младите предприемачи чрез различни инициативи, като например конкретно пригодени заеми и гаранционни схеми; по-специално приветства стартирането на нова инвестиционна платформа за предоставяне на достъп до финансиране за социални предприятия, които развиват дейност за решаване на текущи социални въпроси чрез своите бизнес модели, и насърчава ЕИБ да работи в тясно сътрудничество с Комисията и с представителите на сектора в рамките на Инициативата за социално предприемачество;

26. призовава ЕИБ да подкрепя, наред с другото, тези държави членки, които са били най-тежко засегнати от кризата, чрез финансиране на жизнеспособни дейности, предназначени да насърчават заетостта и да дават тласък на икономиката по пътя на растежа; припомня, че е необходимо сътрудничество между ЕИБ и структурните фондове в държави членки, изпитващи затруднения, за да бъдат осъществявани надеждни и продуктивни публични и частни инвестиции и важни инфраструктурни проекти;

27. приветства рамката на ЕИБ за заеми по структурните програми, която значително допринася за съфинансирането от националните бюджети в контекста на структурните фондове на ЕС; насърчава банката да разшири тази подкрепа, за да генерира необходимите инвестиции в тези държави членки, които са сериозно засегнати от икономическата криза; въпреки това посочва, че тази мярка следва да остане отделно от програмите на структурните фондове и следва постепенно да бъде отменена, когато свърши кризата;

28. приветства ролята на ЕИБ за оказването на помощ при изготвянето на специален финансов механизъм за секторите на културата, образованието и творчеството и счита, че тя следва да продължава да разработва инициативи в подкрепа на действията в областта на културата и образованието;

29. насърчава ЕИБ да продължава, в контекста на оскъдност на публични средства, да оказва финансова подкрепа на сектора на здравеопазването и по-конкретно да помага за изграждането, замяната и модернизацията на болничната инфраструктура;

30. подкрепя усилията на ЕИБ да продължава да инвестира в проекти за научни изследвания и иновации, по-конкретно чрез механизма за финансиране с поделяне на риска и от гледна точка на "Хоризонт 2020", с поставяне на акцент върху предлагането на нови технологии на пазара, като се разглеждат също така екологосъобразни технологии; призовава ЕИБ да предприеме действия, насочени към преодоляване на разликата в научните изследвания и иновациите между различните икономики в ЕС, тъй като тази разлика подкопава в дългосрочен план правилното функциониране на единня пазар;

31. насърчава ЕИБ да продължи усилията си да разработва съвместно с Комисията иновативни финансови инструменти с цел мобилизиране на ограничените бюджетни ресурси на ЕС по най-ефективния начин, мобилизиране на частни източници на средства за финансиране и насърчаване на инструменти за поделяне на риска за финансиране на инвестиции от ключово значение за ЕС, като се отчитат, наред с другото, области като селско стопанство, действия, свързани с климата, енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите, възобновяеми енергийни източници, устойчиви видове транспорт, иновациите, трансевропейски мрежи, образование и научноизследователската дейност, като по този начин се улеснява преходът към движен от знанието растеж и устойчиво развитие за един Съюз, който е основан на устойчива конкурентоспособност;

32. специално по отношение на енергийната ефективност, приветства засилващата се активност на ЕИБ в сектора през последните няколко години и насърчава Комисията и ЕИБ да работят заедно за използването на взаимодействия и стартирането на нови съвместни инициативи, особено в контекста на инвестиционните потребности и възможности, създадени от наскоро приетата директива за енергийната ефективност; приканва ЕИБ да разгледа, наред с останалото, ролята на дружествата за предоставяне на енергийни услуги, когато определя новата съвместна инициатива за енергийна ефективност;

33. приветства прегледа на мандата на ЕИБ за извършване на дейност извън Съюза; подкрепя поставяния от ЕИБ акцент върху инвестирането в дългосрочното благоденствие и стабилност на съседните на ЕС държави, особено в района на Средиземно море и в държавите, които се подготвят за членство в ЕС, чрез оказване на финансова подкрепа в сферата на междусистемните връзки, растежа, изменението на климата, европейските ПЧИ и МСП;

34. препоръчва действия, за да се осигури по-добър достъп за банката на ЕС до безвъзмездни средства от ЕС и да се подобри взаимодействието с инструментите на ЕС в рамките на новия мандат, и насърчава да се стимулира по-често използване на иновативни финансови инструменти извън ЕС, включително собствен капитал и инструменти за поделяне на риска за МСП, и да се предвидят възможности за предоставяне на финансиране чрез микрокредити;

35. приветства регионалните инициативи на банката, особено в региона на Балтийско море и Дунавския регион, с цел подобряване на общата устойчивост и конкурентоспособност на тези региони; счита, че тези инициативи са израз на най-добрите практики по отношение на възможността за разширяване на подкрепата и за други региони на ЕС;

36. приветства участието на банката във Виенската инициатива за координиране на европейските банки (EBCI), насочена към предотвратяване на едромащабно и некоординирано изтегляне на трансграничните банкови групи от Централна и Източна Европа и Балтийския регион, както и нейното участието в обявения Съвместен план за действие на международните финансови институции за възстановяване и растеж за държавите членки от Централна, Източна и Югоизточна Европа и за страните кандидатки;

37. насърчава ЕИБ да увеличи допълнително усилията си за провеждане на операции по отпускане на заеми извън ЕС и да засили сътрудничеството си с други международни и регионални банки за развитие, както и с агенциите за финансиране на развитието на държавите членки, с цел намаляване на разходите и постигане на по-ефективно използване на ресурсите;

38. счита, в рамките на бъдещата Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие, която се очаква да бъде предложена от Комисията, че ЕИБ следва да играе специална роля като „банката на ЕС” и като естествен партньор на Европейската комисия и на ЕСВД при подпомагането на целите на външната политика на ЕС в контекста на Платформата и като предлага техническа и финансова експертна помощ;

39. припомня, че е важно в контекста на смесване на механизми да се оптимизира обединяването на ограничените бюджетни средства не само от бюджета на ЕС, но също така и от други източници, и да се гарантира съответствие с политиките и стандартите на ЕС;

40. насърчава ЕИБ, когато е възможно, да използва докрай потенциалните взаимодействия чрез тясно сътрудничество с ЕБВР;

41. приветства, като отчита настоящия недостиг на капитали по отношение на „зелената” икономика, дейностите на ЕИБ, насочени към подпомагане на прехода на ЕС към по-интелигентна, екологосъобразна (зелена) и устойчива икономика;

42. призовава ЕИБ да спазва разпоредбите на Конвенцията от Орхус и на Регламенти № 1367/2006 и № 1049/2001, като установи публичен регистър на документи, тъй като това е необходимо за гарантирането на правото на достъп до документи, включително отнасящи се до крайните получатели на глобалните заеми на ЕИБ;

43. припомня, че е отговорност на ЕИБ да гарантира спазването, наред с другото, на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда, труда, социалните права, прозрачността, обществените поръчки и правата на човека.

°

°          °

44. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската инвестиционна банка и правителствата и парламентите на държавите членки.

• [1]               Приети текстове, P7_TA(2012)0119.
• [2]               ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15.
• [3]               ОВ L 162, 22.6.2007 г., стр. 1.
• [4]               ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.
• [5]               ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.
• [6]               ОВ L 280, 27.10.2011 г. , стр. 1.
• [7]  COM(2012) 0510.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Ролята на ЕИБ става от решаващо значение за бъдещето на ЕС и постигането на целите на Европейския съюз, като например за растежа и заетостта. Европейският съюз вече е предприел сурови мерки за повишаване на дисциплината и надзора над националните дългове и националните бюджети. Същевременно докладчикът счита, че европейският проект или преди всичко гражданите на ЕС се нуждаят от мерки за подобряване и стабилизиране на икономическия растеж.

ЕС трябва да предприеме решителни действия за повишаване на приобщаващия растеж и възможностите, за засилване на способността си в сферата на иновациите и на промишлеността, основана върху знания, за разширяване на инвестициите в инфраструктура и мрежи и за засилване на политиките в социалната сфера, в областта на социалната държава и на околната среда. ЕС се нуждае от възможности за висококвалифицирани работни места, повишаване на темпа на заетостта и на производителността. Ако не предприемем никакви действия, ЕС ще трябва да се справя с повишената конкурентоспособност от страна на нашите търговски партньори.

За постигането на тези цели докладчикът би препоръчал по-решително и ефективно сътрудничество между ЕИБ и Европейската комисия, като също така се разглежда възможността ЕС да стане акционер на ЕИБ.

Също така ЕС трябва да действа в световен мащаб, като съчетава последователно политическите, финансовите и търговските аспекти. ЕИБ следва да допринася за външната дейност със своя капацитет и експертен опит при финансирането на проекти, в тясно сътрудничество с ЕСВД, Европейската комисия и други институции.

Докладчикът счита, че в тази област ЕИБ е направила много през последните няколко години, както това се доказва от годишния доклад за 2011 г., но той счита, че тя би могла и следва да действа още повече.

В доклада се поставя акцент върху извършеното и върху това, което следва да бъде направено, подчертава се резултатите, възникналите проблеми и, в най-важна степен, бъдещите цели, така че ЕИБ да помогне на ЕС да излезе от настоящата криза, тъй като на карта е заложена не само икономиката на Европа, но и мирът в целия континент.

По-конкретно, в доклада се посочват три основни въпроса:

1. финансови и икономически аспекти

2. приоритети по отношение на намесите

3. прозрачност

1. Финансови аспекти

Понастоящем е особено важно ЕИБ да повишава своя капитал с цел съхраняване на оценката ААА, което се изисква от по-голямата част от инвеститорите на ЕИБ.

Капацитетът на ЕИБ да прилага ефекта на лоста спрямо ограничените бюджетни ресурси на ЕС се нуждае от нови финансови инструменти, насочени към мобилизиране на частни източници в ефикасно съчетание с цел подобряване на социалната икономика, творческия сектор, "интелигентната специализация" и клъстърите и постигането на целите за развитие, благоденствие и заетост.

По-специално докладчикът приветстват така наречената инициатива за европейски облигации за проекти и насърчава ЕИБ да разработи в най-кратък срок пилотния етап с цел извършване на оценка на механизма.

За да функционират ефикасно, финансовите инструменти се нуждаят от подходяща рамка: те трябва да бъдат разбираеми (абсолютно необходима предпоставка за прозрачността, контрола и ефективността на разходите), подвижни (повишаване на ливъриджа, по-дълги срокове за привличане на частни инвеститори), гъвкави (за да се приспособяват към променливите пазарни условия и търсенето) и каталитични (да привличат капитали от публични и частни източници).

2. Вътрешни и външни приоритети

Приоритетите на ЕИБ са разделени на вътрешни дейности в ЕС и извън ЕС.

Докладчикът приветства факта, че през 2011 г. ЕИБ насочи 18% от предоставянето на заеми към МСП и приветства новия Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, пилотната фаза на инициативата за облигации на ЕС и споразумението за създаване на нов инструмент за поделяне на риска (RSI) за подкрепяне на новаторски и нововъзникващи МСП. в допълнение към това насърчава Комисията и ЕИБ да разработят идеята за „прозорец“ за кредити на ЕИБ за МСП, който да служи за разширяване на предоставяните от ЕИБ кредити за МСП, така че те да включват по-малките финансови посредници (и по-малки МСП), които понастоящем не разполагат с достатъчно средства поради ограничения им кредитен профил;

По-специално приветства стартирането на нова инвестиционна платформа за предоставяне на достъп до финансиране за социални предприятия, които развиват дейност за решаване на неотложни социални въпроси чрез своите бизнес модели, и насърчава ЕИБ да работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия и с представителите на сектора в рамките на Инициативата за социално предприемачество с цел създаване на ефективни финансови инструменти, избягване на припокриването и дублирането на усилия.

В доклада се отправя покана към ЕИБ да продължава да разработва инициативи в областта на културата и творчеството, които са били наказани несъразмерно поради финансовата криза, по-специално приветства ролята на ЕИБ за нейната помощ при изготвянето на схема за гарантиране на заеми за трансгранични студенти, учещи за пълна магистърска програма в държава, различна от тяхната; счита, че ЕИБ следва да продължава да развива инициативи в подкрепа на системите за образование и професионално обучение

Докладчикът приветства факта, че предоставянето на заеми от страна на ЕИБ извън ЕС е достигнало 7 милиарда евро през 2011 г. Важно е да се осигурява устойчиво развитие чрез инвестиране н инфраструктура, МСП и за справяне с изменението на климата, за опазване на околната среда, социалните аспекти и правата на човека.

Докладчикът подчертава ключовата роля на държавите от Южното Средиземноморие, които се нуждаят от решителна подкрепа за продължаващите процеси на реформи с цел осигуряване на дългосрочно благоденствие и стабилност.

Докладчикът призовава за по-добро сътрудничество и координация между ЕИБ и другите участващи европейски институции, като например Европейската комисия, ЕСВД, и други международни финансови институции, като например ЕБВР, и насърчава гарантирането на подходяща роля за ЕИБ като „банката на ЕС” в бъдещата „Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие“.

3. Прозрачност

Докладчикът приветства инструментите за отчетност, създадени от ЕИБ, и същевременно приканва ЕИБ да повишава прозрачността. По-конкретно, ЕИБ следва да споделя данните относно финансови проекти, особено данните относно дейността на финансовите посредници в трети държави.

В доклада се изказва мнение, че трябва да бъде създадена и внедрена правилна регулаторна и институционална рамка за надзор на дейностите на ЕИБ; тази рамка следва да бъде лесно разбираема и да спомага за избягването на административната тежест за ръководните предприятия, финансовите посредници и крайните бенефициенти. Тази рамка следва да позволява на ЕИБ да продължава да оценява проекти въз основа на техните заслуги, за да се гарантира дългосрочно устойчиво използване на съществуващите ресурси.

Като се има предвид новата надзорна функция, която ЕЦБ може да упражнява в бъдещето, следва да бъдат проучени възможностите за промяна на отношенията между ЕИБ и ЕЦБ.

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (10.1.2013)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2011 г.
(2012/2286(INI))

Докладчик по становище: Jean-Pierre Audy

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подкрепя решението на акционерите на ЕИБ да увеличат изцяло изплатения капитал с 10 милиарда евро, което би трябвало да позволи на банката да осигури до 60 милиарда евро допълнителни дългосрочни заеми; би желал да получи обяснение за съответствието на този допълнителен капацитет за намеса с разпоредбите на член 16, параграф 5 от Протокол № 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за устава на ЕИБ, който предвижда, че общата сума на заемите и гаранциите не трябва да надвишава 2,5 пъти записания капитал;

2.  отново подчертава, че е важно ЕИБ да спазва доброволно настоящите капиталови изисквания по „Базел ІІ“, и предлага тя да отговори също така и на бъдещите задължения по „Базел ІІІ“, като се взема предвид спецификата на нейната дейност; счита, че е много важно ЕИБ да запази своя финансов рейтинг „ААА“;

3.  подчертава, че общото равнище на кредитния риск на кредитния портфейл на банката се е увеличило поради нарастващия натиск върху кредитоспособността на съществуващите контрагенти във връзка с остатъчните ефекти от икономическата криза, и от друга страна, във връзка с увеличаването на кредитния риск по новите операции; препоръчва ЕИБ да предприеме подходящи мерки, за да избегне влошаването на кредитния си портфейл;

4.  отбелязва, че облигациите за проекти ще бъдат подкрепени съвместно от Съюза и ЕИБ; подкрепя призива на държавите членки на ЕС към банката да разработи такива облигации за проекти, за да подобри дългосрочното финансиране на големите инфраструктурни проекти;

5.  все пак подчертава, че по отношение на инфраструктурата, финансирана от ЕИБ въз основа на публично-частни партньорства (ПЧП), следва да се публикува информация за всички публични плащания, с ясно разграничение между рисковете, поемани от обществеността, и рисковете, поемани от частните партньори;

6.  предлага Комисията, в сътрудничество с ЕИБ (предвид качеството на човешкия ресурс, с който разполага ЕИБ, и опита й във финансирането на големи инфраструктурни проекти), да започне изготвянето на стратегически анализ на финансирането на инвестициите, без да се изключва нито една възможност: безвъзмездни помощи, освобождаване на средства, внесени от държавите членки в капитала на ЕИБ, средства, внесени от ЕС в капитала на ЕИБ, заеми, иновативни инструменти, финансови механизми, пригодени за дългосрочни проекти с по-бавна възвращаемост, развитие на системи за гарантиране, създаване на инвестиционно перо в рамките на бюджета на Съюза, финансови консорциуми между европейски, национални и местни органи, публично-частни партньорства и т.н;

7.  счита, че ЕИБ, като банка, която трябва да запази кредитния си рейтинг „ААА“, не трябва да се излага на риска от финансова намеса, която обикновено се предвижда в раздела за инвестиции на държавния бюджет, а в бюджета на ЕС няма такъв раздел;

8.  припомня искането си, изразено и многократно отправяно в продължение на много години, относно необходимостта от пруденциален банков надзор на ЕИБ;

9.  предлага регулаторният контрол:

      (i)   да се упражнява от ЕЦБ въз основа на член 127, параграф 6 от ДФЕС, или

      (ii)  да се упражнява в рамките на бъдещия банков съюз, предвиден съгласно съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г.[1];

      (iii)  ако това е невъзможно и на доброволен принцип от страна на ЕИБ, да се извършва от Европейския банков орган със или без участието на един или повече национални надзорни органи, или от независим одитор;

     изразява съжаление, че Комисията не е предложила никакви действия в тази насока, въпреки исканията на Парламента, които са отправени за пръв път през 2007 г.;

10. изисква Комисията да предостави на Парламента гаранции, че дейността на ЕИБ е в съответствие с правилата на конкуренция, особено по отношение на другите кредитни институции;

11. отново предлага Европейският съюз да стане член на ЕИБ;

12. приветства рамката на ЕИБ за заеми по структурните програми, която значително допринася за съфинансирането от националните бюджети в контекста на структурните фондове на ЕС; насърчава банката да разшири тази подкрепа, за да генерира необходимите инвестиции в държавите членки, които са сериозно засегнати от икономическата криза; въпреки това посочва, че тази мярка следва да остане отделно от програмите на структурните фондове и следва постепенно да бъде отменена, когато свърши кризата;

13. приветства регионалните инициативи на банката, особено в региона на Балтийско море и Дунавския регион, с цел подобряване на общата устойчивост и конкурентоспособност на тези региони; разглежда тези инициативи като добри практики по отношение на възможността за разширяване на подкрепата и за други региони на ЕС;

14. приветства участието на банката във Виенската инициатива за координиране на европейските банки (EBCI), която цели предотвратяване на мащабното и некоординирано изтегляне на трансгранични банкови групи от Централна и Източна Европа и Балтийския регион, и в обявения Съвместен план за действие на международните финансови институции за възстановяване и растеж на държавите членки и страните кандидатки от Централна, Източна и Югоизточна Европа;

15. насърчава ЕИБ да увеличи допълнително усилията си за провеждане на операции по отпускане на заеми извън ЕС и да засили сътрудничеството си с други международни и регионални банки за развитие, както и с агенциите за финансиране на развитието на държавите членки, с цел намаляване на разходите и постигане на по-ефективно използване на ресурсите;

16. напомня на ЕИБ, във връзка с нейната „политика към слабо регулираните и непрозрачни юрисдикции и юрисдикциите, които не оказват сътрудничество” от 15 декември 2010 г., за нейния ангажимент да продължи прегледа на тази политика и да предлага подходяща актуализация в съответствие с развитието на практиките и регулаторните рамки на другите международни финансови институции; призовава ЕИБ да информира Парламента за всички решения, взети или планирани в тази връзка.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.1.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	14 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Zuzana Brzobohatá, Ryszard Czarnecki, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Моника Ханс Панайотова, Paul Rübig, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Bart Staes, Georgios Stavrakakis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ивайло Калфин, Derek Vaughan
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Czesław Adam Siekierski

• [1]  COM(2012)0510.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.1.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	37 0 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Burkhard Balz, Elena Băsescu, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Syed Kamall, Othmar Karas, Wolf Klinz, Philippe Lamberts, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Sławomir Nitras, Ivari Padar, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Peter Simon, Peter Skinner, Theodor Dumitru Stolojan, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Vicky Ford, Robert Goebbels, Sophia in ‘t Veld, Thomas Mann, Marisa Matias, Mario Mauro, Nils Torvalds, Emilie Turunen
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Dominique Riquet