Процедура : 2012/2066(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0027/2013

Внесени текстове :

A7-0027/2013

Разисквания :

PV 12/03/2013 - 19
CRE 12/03/2013 - 19

Гласувания :

PV 14/03/2013 - 8.4

Приети текстове :

P7_TA(2013)0091

ДОКЛАД     
PDF 241kWORD 168k
30 януари 2013 г.
PE 496.297v04-00 A7-0027/2013

относно защитата на общественото здраве от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система

(2012/2066(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Åsa Westlund

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно защитата на общественото здраве от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система

(2012/2066(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006(1) на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (Регламент REACH),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1272/2008(2) на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 199/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009(3) на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 528/2012(4) на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди,

–   като взе предвид Директива 2000/60/EО(5) на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (РДВ),

–   като взе предвид Директива 2009/128/ЕО(6) на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1223/2009(7) на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти,

–   като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/60/ЕО и 2008/105/ЕО по отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите,

–   като взе предвид концептуалната рамка на ОИСР за изпитване и оценка на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система,

–   като взе предвид проекта на документ с указания относно стандартизирани насоки за провеждане на тестове за оценка на химически вещества по отношение на нарушенията във функцията на ендокринната система (2011 г.),

–   като взе предвид проекта на документ за подробен преглед относно състоянието на науките по отношение на новите методи за проверка и изпитване in vitro и in vivo и крайни точки за оценка на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система,

–   като взе предвид предстоящото предложение на Комисията относно „План за опазване на водните ресурси на Европа“,

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно изпълнението на стратегията на Общността по отношение на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система – група вещества, за които се счита, че водят до нарушаване на функциите на хормоналната система на хора и животни (COM(1999)0706), (COM (2001)0262 и (SEC (2004)1372),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията „Четвърти доклад относно изпълнението на стратегията на Общността по отношение на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система – група вещества, за които се счита, че водят до нарушаване на функциите на хормоналната система на хора и животни“ (COM (1999)0706), (SEC(2011)1001),

–   като взе предвид Европейската стратегия в областта на околната среда и здравето и плана за действие на ЕС в областта на околната среда и здравето за 2004—2010 г., които наред с другото отчитат, че е необходимо в оценките на риска да се взема предвид комбинираният ефект на химикалите,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета относно принципа на предохранителните мерки (COM(2000)0001),

–   като взе предвид техническия доклад на ЕИП № 2/2012 „Въздействие на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, върху животните, хората и тяхната околна среда“,

–   като взе предвид своя доклад от 20 октомври 1998 г. относно химичните вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система(8),

–   като взе предвид своя доклад от 6 май 2010 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Действия срещу рака: европейско партньорство“(9),

–   като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 20 април 2012 г. относно прегледа на Шестата програма за действие за околната среда и определяне на приоритетите за Седмата програма за действие за околната среда — По-добра околна среда за по-добър живот(10),

–   като взе предвид изследването относно научната оценка на 12 вещества във връзка със списъка с приоритетни действия относно веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система,

–   като взе предвид изследването на DHI Water and Environment относно разширяване на списъка с приоритетни действия относно веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, при обръщане на особено внимание на химикали с малък обем на производство,

–   като взе предвид „Най-съвременна оценка на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система“, договорен номер на проекта 070307/2009/550687/SER/D3,

–   като взе предвид „Въздействието на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, върху животните, хората и тяхната околна среда“, доклад на Weybridge+15 (1996–2011 г.) (ISSN 1725-2237),

–   като взе предвид Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели,

–   като взе предвид определението за химически вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, разработено от Световната здравна организация (СЗО) и Международната програма за химическа безопасност (IPCS)(11),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0027/2013),

A. като има предвид, че броят на случаите на хормонални нарушения и заболявания сред хората се е увеличил през последните 20 години, като тук се включват сперма с влошено качество, ранно начало на пубертета, зачестили случаи на деформирани полови органи, зачестили случаи на определени видове рак и метаболитни заболявания; като има предвид, че определени неврологични нарушения и невродегенеративни заболявания, както и въздействията върху развитието на функциите на нервната система, имунната система или епигенетиката могат да бъдат свързани с излагането на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система; като има предвид, че са необходими още изследвания за по-добро разбиране на причините за такива болести;

Б.  като има предвид, че химичните вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, имат естрогенни или антиестрогенни въздействия, което пречи на функциите на женската репродуктивна система, като променя концентрацията на хормоните и менструалния цикъл на жените, както и тяхната плодовитост, благоприятства развитието на маточни заболявания като фиброиди и ендометриоза и засяга растежа на гърдите и кърменето; като има предвид, че тези вещества са определени като рискови фактори, отговорни за преждевременно начало на пубертета при момичетата, рак на гърдата, спонтанни аборти и увреждане на плодовитостта или безплодие;

В.  като има предвид, че все по-голям брой научни изследвания показват, че химичните вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, особено когато се комбинират, оказват влияние както върху хроничните заболявания, в това число свързаните с хормоните ракови заболявания, затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания, така и върху репродуктивните проблеми;

Г.  като има предвид, че понастоящем са налице значителни научни доказателства, че хормоналните нарушения при животните, включително репродуктивните аномалии, маскулинизацията на коремоногите, феминизацията на рибите и намаляването на много от популациите от мекотели в различни части на света, са свързани с въздействието на химически вещества със свойства, водещи до нарушение във функцията на ендокринната система;

Д. като има предвид, че съществуват редица възможни причини за зачестяващите случаи на хормонални нарушения сред хората; като има предвид, че са налице съществени научни доказателства, че това се дължи отчасти на въздействието на химически вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

Е.  като има предвид, че съществуват сериозни пречки за доказването на причинно-следствената връзка между излагането на отделни химически вещества и нарушаването на хормоналния баланс с риск от последици за здравето;

Ж. като има предвид, че в случая на химическите вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, трудностите при доказване на причинно-следствената връзка са още по-големи поради редица фактори, а именно:

–   може да измине много време между излагането и епигенетичните последствия, а веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, могат да окажат отрицателно въздействие върху няколко бъдещи поколения;

–   опасността от отрицателно въздействие е от различна степен през различните фази на развитие и критичните периоди, например по време на развитието на зародиша, могат да бъдат много кратки;

–   през живота си хората са изложени на голям брой химически вещества в сложни комбинации;

–   веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, могат да взаимодействат помежду си и с ендокринната система в организма;

–   веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, могат да действат и при изключително ниска концентрация и по този начин да нанесат вреда и при ниска дозировка; в случаите, когато зависимостта между дозата и последствията не е монотонна, прогнозите стават още по-трудни;

–   познанията ни относно ендокринната система на хората и животните са все още ограничени;

З.  като има предвид, че законодателството на ЕС съдържа правни разпоредби относно веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, но в него липсват критерии за определение дали дадено вещество следва да бъде разглеждано като вещество, водещо до нарушения във функцията на ендокринната система, което подкопава правилното прилагане на правните разпоредби; като има предвид, че следва да се определи график, за да се гарантира бързото прилагане на бъдещите критерии;

И. като има предвид, че на равнището на ЕС няма координирани или комбинирани програми за мониторинг, посветени специално на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

Й. като има предвид, че няма достатъчна координация, ако изобщо има такава, по отношение на начина, по който се събират, управляват, оценяват и докладват данни в различните програми за мониторинг;

К. като има предвид, че понастоящем не е юридически възможно да се разглежда комбинираният ефект от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, отделяни от продукти, които се уреждат от различни регламенти;

Л. като има предвид, че стандартните изисквания за предоставяне на данни в законодателството на ЕС по отношение на химикалите са недостатъчни за адекватно определяне на свойства, свързани с нарушаване на функцията на ендокринната система;

М. като има предвид, че редица закони на ЕС са насочени към защита на гражданите от излагане на вредни химически вещества; като има предвид, че въпреки това действащото законодателство на ЕС оценява индивидуално всяко излагане и не предвижда всеобхватна, цялостна оценка на кумулативните въздействия, вземаща под внимание различните начини на излагане или различните видове продукти;

1.  счита, че въз основа на общата оценка на настоящето ниво на познания принципът на предохранителните мерки в съответствие с член 192, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изисква от Комисията и законодателите да вземат мерки за намаляване, където е необходимо, на краткосрочното и дългосрочното излагането на човека на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, като същевременно положат значително повече изследователските усилия за подобряване състоянието на научните познания относно въздействието на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, върху човешкото здраве;

2.  посочва, че принципът на предохранителни мерки се прилага в свят на научна несигурност, където, за да се характеризира даден риск, са налице откъслечни знания, подлежащи на промяна и оспорване, но където е необходимо да се предприемат действия с цел избягване или намаляване на потенциално сериозните или необратими последствия за човешкото здраве и/или околната среда;

3.  изразява своето становище, че в случаите, в които с основание може да се предположи отрицателното въздействие на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, трябва да бъдат приложени мерки за опазване на човешкото здраве; освен това подчертава, че предвид потенциала на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, да предизвикват вредни и необратими последствия, липсата на точни познания, включително окончателно доказателство за причинно-следствените връзки, не следва да възпрепятства вземането на мерки за опазване на здравето в съответствие с принципа на предохранителни мерки, вземайки предвид и принципа на пропорционалност;

4.  счита, че защитата на жените от потенциални рискове от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, за тяхното репродуктивно здраве е от изключително значение; поради това призовава Комисията да даде приоритет на финансирането на научни изследвания за проучване на въздействието на вещества, водещи до хормонални нарушения, върху здравето на жените и да подкрепя дългосрочни проучвания за мониторинг на здравето на жените, обхващащи големи периоди от живота им, като по този начин се даде възможност за основана на доказателства оценка на дългосрочното въздействие върху няколко поколения от излагането на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

5.  поради това призовава Комисията да представи колкото се може по-скоро предложения за всеобхватни критерии въз основа на определението за вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, изготвено от Международната програма за химическа безопасност (IPCS) на Световната здравна организация (СЗО), придружени от изисквания за изпитвания и информация за химикалите на търговския пазар, както и предложения за законодателство на ЕС, което пояснява кои вещества следа да бъдат считани за вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система; насърчава разглеждане на въвеждането на понятието „вещество, водещо до нарушения във функцията на ендокринната система“ като регулаторен клас с различни категории, основаващи се на силата на доказателствата;

6.  подчертава, че е от значение критериите за определяне на свойствата, свързани с нарушаване на функцията на ендокринната система, да бъдат основани на цялостна оценка на опасностите, извършвана въз основа на най-новите научни достижения, като се вземат под внимание потенциалното комбинирано въздействие, както и въздействието на дългосрочното излагане; след това оценката на опасностите следва да бъде използвана при процедурите за оценка и управление на риска, предвиждани в различните свързани с темата законодателни актове;

7.  призовава Комисията да предприеме по-нататъшни действия в областта на политиката по отношение на химичните продукти и да засили научните изследвания, които осигуряват както оценяването на потенциалната възможност за отделни химични вещества да водят до нарушения във функцията на ендокринната система, така и възможността за оценка на кумулативното въздействие на определени комбинации от вещества върху ендокринната система;

8.  счита, че критериите за определение на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, следва да бъдат основани на критерии за определение на „неблагоприятно въздействие“ и „начин на въздействие върху ендокринната система“, като подходяща основа за тази цел е дефиницията на Международната програма за химическа безопасност (IPCS) на Световната здравна организация (СЗО); счита, че понятията „неблагоприятно въздействие“ и „начин на въздействие върху ендокринната система“ трябва да бъдат проучени и разгледани успоредно в една цялостна оценка; счита, че наблюдаваните въздействия следва бъдат считани за неблагоприятни при наличието на научни данни за това; подчертава, че всички комбинирани въздействия, като например смесени или „коктейлни“ въздействия, следва да бъдат взети под внимание;

9.  подчертава, че критериите за определяне на това какво представляват веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, следва да бъдат научно обосновани и хоризонтални; счита, че следва да се прилага подход за оценка на значимостта на доказателствата и че нито един критерий сам по себе си не следва да бъде считан за окончателен или решаващ при идентифицирането на дадено вещества, водещо до нарушения във функцията на ендокринната система; счита, че след това следва да бъде извършена социално-икономическа оценка съгласно съответното законодателство;

10. изразява решително несъгласие с опитите да се въведе критерият „сила на действие“ като съкратен вариант на определението за вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, тъй като това неоснователно би ограничило определението на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, и би го направило научно погрешно и несъответстващо на класификацията на канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията вещества, която се основава на силата на доказателствата;

11. изразява своето становище, че при оценката дали дадено вещество води или не води до нарушения във функцията на ендокринната система следва да бъдат взети предвид, в зависимост от техните силни и слаби страни, всички експертно проверени научни данни и информация, включващи преглед на научната литература и несъответстващите на добрите лабораторни практики (ДЛП) изследвания; освен това счита за важно да се вземат предвид модерните методи и съвременните изследвания;

12. призовава Комисията да въведе във всички свързани с темата закони на ЕС подходящи изисквания за изпитване за установяване наличието на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система; счита, че трябва да бъдат прилагани най-новодоказаните и международно признати методи за изпитване, разработени от ОИСР, от Референтната лаборатория на ЕС за алтернативи на тестовете върху животни (EURL ECVAM) или от Програмата за скрининг на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA); отбелязва, че програмата на ОИСР за методи за изпитване включва полови хормони и хормони на щитовидната жлеза, както и образуване на стероиди; посочва от друга страна, че не съществуват тестове за много други части на ендокринната система, например инсулин и хормоните на растежа; счита, че следва да бъдат разработени методи за изпитване и документи с указания, за да могат да бъдат взети по-добре под внимание веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, възможните ефекти от ниска доза, комбинираните въздействия и немонотонните зависимости между дозата и последствията, по-специално по отношение на критичните периоди за излагане по време на развитието;

13. следва да се насърчава разработването на методи, при които не се извършва изпитване върху животни, с цел да се получат данни, които са от значение за човека, и да се заменят използваните понастоящем изследвания на животни;

14. счита, че следва да бъде насърчавано използването на методи, при които не се извършва изпитване върху животни, и други стратегии за оценка на риска и че изпитванията върху животни следва да бъдат сведени до минимум, а изпитвания върху гръбначни животни следва да се предприемат единствено при крайна необходимост; припомня, че в съответствие с Директива 2010/63/ЕС, изпитванията върху гръбначни животни трябва да бъдат заместени, ограничени или прецизирани; поради това призовава Комисията да установи правила за избягване на дублиращо изпитване и да гарантира, че дублирането на изпитвания и изследвания върху гръбначни животни е забранено;

15. приканва Комисията и държавите членки да разработят регистри на смущенията на репродуктивното здраве, за да се запълни съществуващата липса на данни на равнището на ЕС;

16. приканва Комисията и държавите членки да разработят надеждни данни относно социално-икономическите въздействия на хормоналните нарушения и заболявания;

17. счита, че следва да бъде възможно органите, които вземат решения, да разглеждат групово вещества с идентични механизми на действие и свойства, когато се налични достатъчно данни, а при липса на достатъчно данни може да бъде полезно веществата да се групират въз основа на структурни сходства, например за да се определят приоритети за по-нататъшно изпитване, за да се защити възможно най-бързо обществеността от въздействието от излагането на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, и за да се ограничат изпитванията върху животни; счита, че групирането на химически вещества със структурни сходства следва да се прилага, ако производителят или вносителят не могат да докажат, че химикалът е безопасен, така че съответните органи, които вземат решения, да бъдат удовлетворени; посочва, че в такива случаи тези органи могат да използват информация за химически вещества със сходна структура, за да допълнят наличните данни за разглеждания от тях химикал и да стигнат до заключение относно последващите стъпки, които да бъдат предприети;

18. призовава Комисията да преразгледа своята стратегия на ЕС относно веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, така че тя да осигурява ефективна защита на човешкото здраве, като обръща повече внимание на принципа на предохранителните мерки и едновременно с това спазва принципа на пропорционалност, и работи за намаляване на излагането на хората на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, когато е необходимо;

19. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обърнат повече внимание на факта, че потребителите трябва да разполагат с надеждна информация, представена в подходяща форма и на език, който могат да разберат, относно опасностите от веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, техните въздействия и възможните начини за предпазване;

20. призовава Комисията да предложи конкретен график за прилагане на бъдещите критерии и изменени изисквания за изпитване на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, в съответното законодателство, включително проверки на одобрението на активни вещества, използвани в пестициди и биоциди, както и пътна карта с конкретни действия и цели за намаляване на излагането на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

21. счита, че базата данни за хормонално активните вещества, разработена като част от настоящата стратегия, следва да бъде обновявана постоянно;

22. призовава Комисията, като част от настоящия си преглед на стратегията на Общността от 1999 г. относно веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, да извърши системна проверка на цялото свързано с темата настоящо законодателство, и ако е необходимо, най-късно до 1 юни 2015 г. да измени съществуващото законодателство или да внесе нови законодателни предложения, включващи оценки на опасностите и рисковете, за да се намали излагането на хора, особено на уязвими групи като бременни жени, бебета, деца и тийнейджъри, на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

23. отправя искане към Комисията, в рамките на предстоящото преразглеждане на стратегията на ЕС относно веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, да определи точен график, включващ и междинните етапи, за:

– прилагането на бъдещи критерии за идентифициране на потенциални химически продукти, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

– преразглеждането на съответното законодателство, посочено в параграф 22;

– публикуването на редовно актуализиран списък на приоритетните вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, чиято първа версия следва да бъде публикувана преди 20 декември 2014 г.;

– вземането на всички необходими действия за намаляване на излагането на хората и околната среда на ЕС на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

24. счита, че веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, следва да бъдат разглеждани като вещества, пораждащи сериозно безпокойство по смисъла на Регламента REACH, или еквивалентни по смисъла на други закони;

25. подчертава, че понастоящем науката не предоставя достатъчно основание за определяне на пределна стойност, под която не настъпват последствия, и че поради това веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, следва да се разглеждат като вещества без определен праг на въздействие, и че всяко излагане на тези вещества може да доведе до опасност, освен ако производителят не представи научни доказателства, че може да се определи праг на въздействие, при отчитане на повишената чувствителност през критичните периоди по време на развитието и комбинираното въздействие;

26. призовава Комисията да подкрепи целеви изследователски проекти относно веществата, които могат да окажат въздействие върху ендокринната система, и да наблегне върху неблагоприятните ефекти от ниски дози или поради комбинирано излагане, включително разработването на нови методи за изпитване и анализ, както и да подкрепи нова промяна на модела на основата на водещи до токсичност пътеки/пътеки с неблагоприятни последствия; призовава Комисията да включи теми, свързани с веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, и комбинираните ефекти, в приоритетите на рамковата програма за научни изследвания и развитие;

27. призовава Комисията да разработи методи in vitro и in silico, за да бъдат сведени до минимум изпитванията върху животни за скрининг на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

28. призовава Комисията да изисква всички внесени продукти от трети държави да спазват цялото настоящо и бъдещо европейското законодателство относно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система;

29. призовава Комисията да включи всички заинтересовани страни в усилия за сътрудничество, целящо въвеждането на необходимите законодателни промени за подобряване на защитата на човешкото здраве от увреждащите хормоналната система химични вещества, както и да разработи информационни кампании;

30. призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на изследователски център за вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, който следва да провежда научни изследвания и да координира познанията относно веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система на равнището на ЕС;

31. призовава Комисията да гарантира, че всички съответни настоящи и бъдещи законодателни актове прилагат хоризонтално критериите за определяне на веществата, за които е известно, вероятно и потенциално възможно да водят до нарушения във функцията на ендокринната система, така че да се постигне високо равнище на защита;

32. подчертава, че макар настоящата резолюция да се ограничава до разглеждане на защитата на човешкото здраве от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, също толкова важно е да се предприемат решителни действия за защита на животните и околната среда от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система;

33. настоятелно призовава Комисията да насърчи и финансира програми за обществена информираност относно рисковете за здравето от веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, с цел да се даде възможност на потребителите, при съзнаване на фактите, да приспособят своето поведение и начин на живот; тези програми за информираност следва да се насочат по-конкретно към най-уязвимите групи (бременните жени и децата), така че своевременно да могат да бъдат взети предпазни мерки;

34. призовава държавите членки да подобрят програмите за обучение на здравните специалисти в тази област;

35. приветства включването на химическите вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система (EDCs), като нововъзникващ въпрос на политиката в рамките на Стратегическия подход за международно управление на химикали (SAICM); призовава Комисията и държавите членки да подкрепят тези дейности по SAICM, както и да насърчават активни политики за намаляване на излагането на хората и околната среда на химически вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, във всички съответни международни форуми като СЗО или Програмата на ООН по околната среда (UNEP);

36. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и Съвета.

(1)

ОВ L 36, 5.2.2009 г., стр. 84.

(2)

OВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1.

(3)

OВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.

(4)

ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1.

(5)

OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(6)

ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.

(7)

ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59.

(8)

Приети текстове, P4_TA(1998)0608

(9)

Приети текстове, P7_TA(2010)0152.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2012)0147.

(11)

Определение от доклада на СЗО/IPCS (2002 г.): „Вещество, водещо до нарушения във функцията на ендокринната система, е екзогенно вещество или смес, които променят функцията(-ите) на ендокринната система и впоследствие оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на непокътнат организъм или неговото потомство, или (под)групи от населението.“ Вещество, потенциално водещо до нарушения във функцията на ендокринната система, е „екзогенно вещество или смес, които притежават свойства, които може да се очаква да доведат до нарушения във функцията на ендокринната система в непокътнат организъм или неговото потомство, или (под)групи от населението.“ (http://www.who.int/ipcs/publications/en/ch1.pdf)


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

На увеличения брой случаи на хормонални нарушения и заболявания сред хората трябва да се обърне сериозно внимание. Ендокринната система регулира голяма част от това, което се случва в тялото, включително размножаването, метаболизма, растежа, баланса на сол и вода и сърдечната функция. По отношение особено на репродуктивната способност на хората е налице тревожна тенденция и се смята, че веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, са допринасящ фактор за нея.

Принципът на предохранителните мерки е и трябва да продължи да бъде основен стълб на политиката на ЕС в сферата на химичните продукти. Обстоятелството, че не знаем всичко, не може да се използва като претекст за бездействие. Рисковете от необратима вреда за хората и околната среда са твърде големи.

Понастоящем съществуват около 27 000 научноизследователски доклада във връзка с веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, и тяхното въздействие върху хората и животните. Могат да се проследят редица тревожни тенденции.

През последните двадесет години има все повече доказателства за това, че свързаните с хормони нарушения на здравето на хората се увеличават. Диагностицирането и честотата на редица заболявания са се увеличили рязко в цял свят. Налице е особено забележимо увеличение на някои потенциални репродуктивни нарушения под формата на увреждане на качеството на спермата, рак на тестисите, ранно начало на пубертета и деформации на половите органи, напр. крипторхизъм, когато тестисите не се спускат в скротума при развитието на плода, и хипоспадиаза, при която отворът на уретрата е от долната страна на пениса. Също така сме свидетели на нарастване на броя на вродените малформации, рак и случаи на диабет, а честотата на неврологични нарушения на развитието като аутизъм и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) също нараства. Броят на жените, диагностицирани с рак на гърдата в Обединеното кралство, е почти удвоен в сравнение с 1980 г. Понастоящем се счита, че една на всеки девет жени ще заболеят от рак на гърдата през един или друг период от живота си. Такава бърза промяна може да се обясни единствено с външни фактори, свързани с околната среда.

Гените ни не са се променили много за толкова кратко време. Следователно увеличаването на тези нарушения трябва да бъде обяснено с външни фактори. Това външно влияние е от няколко различни източници, включително фактори, свързани с начина на живот, храна и хранене, патогени, лекарства, наркотици, икономически фактори и социални причини като стрес. Множество проучвания също така показват, че излагането на въздействието на химически вещества е допринасящ фактор. Всички тези фактори могат да си взаимодействат: храненето и стресът например могат да повлияят на податливостта на тялото към други фактори.

Опазването на здравето на хората е важна част от политиката на ЕС (член 35 от Договора). За постигането на това е важно да се прилага в пълна степен принципът на предохранителните мерки (член 191 от Договора).

Веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, са един от факторите, оказващи влияние за това обезпокоително положение. При все това е невъзможно да знаем в подробности как точно дадено вещество, водещо до нарушения във функцията на ендокринната система, причинява конкретно заболяване. Това се дължи на няколко причини:

–    между излагането на въздействието и последиците може да мине дълго време, вероятно няколко десетилетия или поколения;

–    опасността от отрицателно въздействие е от различна степен през различните фази на развитие и критичните периоди по време на развитието на зародиша могат да бъдат много кратки;

–    през живота си хората са изложени на голям брой химически вещества в сложни комбинации;

–    веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, могат да взаимодействат помежду си и с хормоните в организма;

–    веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, могат да реагират при изключително ниски концентрации и могат да имат по-голям ефект при ниска доза, отколкото при висока; в случаите, когато зависимостта между дозата и последствията не е монотонна, прогнозите стават още по-трудни;

–    познанията ни относно ендокринната система на хората и животните са все още ограничени.

Веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, са навсякъде около нас в ежедневието ни. Те присъстват в опаковките на храните, продуктите за грижа за кожата, козметичните продукти, строителните материали, електрониката, мебелите и подовите настилки. Много от продуктите, изработени от пластмаса в нашите домове и работни места, съдържат един или повече видове химикали, за които се подозира, че имат разрушаващ ендокринната система ефект. За индивидуалния потребител е невъзможно да знае какви вещества присъстват в какви продукти, по-специално в случай на стоки без списък на съдържанието.

Вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, се отделят от материали и продукти и се натрупват например в праха в домовете ни. Следователно на особен риск от въздействието им са изложени малките деца, които лазят по пода и обичат да пъхат разни неща в устата си. Това е много обезпокоително предвид обстоятелството, че децата са особено чувствителни към въздействието на тези вещества.

Веществата, за които се подозира, че притежават ендокринно-разрушителни свойства, са многобройни и широко разпространени, което означава, че е невъзможно човек да се опази тях като отделен потребител. Количеството и широкото разпространение на тези вещества също така прави невъзможна защитата на най-уязвимите групи, а именно зародишите и децата от всички възрасти до порастването им. Децата, младите хора и жените в детеродна възраст са групи, включващи бързо развиващи се лица, за които правилният хормонален баланс е от решаващо значение. Поради това те се нуждаят от специална защита срещу излагането на въздействието на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система. Обществото трябва да бъде достатъчно безопасно и за най-уязвимите си членове.

Съществуват мерки, които могат да бъдат приети бързо, за да се увеличи защитата на най-уязвимите групи. Най-важното нещо, което трябва да се направи, е да се ограничи използването на вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система, в продукти, насочени към специфични целеви групи, като продукти за грижа за кожата, текстилни изделия и играчки със специфични области на приложение. Биха могли да се прилагат и по-строги изисквания за безопасност при изграждането и обзавеждането на детски градини и училища и други помещения, в които децата престояват по-продължителни периоди от време. Но тъй като децата, младите хора и особено жените в детеродна възраст представляват голяма и неразделна част от населението, необходима е защита на населението като цяло.

От решаващо значение е да се осъществяват подходящи тестове за идентифициране на вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, в съществуващото законодателство на ЕС, особено в Регламента за класификация, етикетиране и опаковане (CLP), Регламента REACH, регламентите за продуктите за растителна защита (PPPR), Директивата за биоцидите и Директивата за козметичните продукти.

Необходимо е да се изработят критерии за това как тълкуването на тези тестове във връзка с други съответни научни изследвания да бъде отразено в конкретни законодателни мерки. Тъй като за веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, се смята, че влияят на хората и околната среда в много ниски концентрации и следователно не може да се установи безопасно ниво на излагане, ограничаването на одобрението на базата на социално-икономически съображения, в комбинация с планове за заместване, следва да бъде основният подход в рамките на REACH. Разработването на критерии и изисквания за изпитване следва да се ръководи от принципа на предохранителните мерки. Важно е критериите и методологията, залегнали в основата на решението за това дали дадено вещество се счита, че има свойства, разрушаващи ендокринната система, да бъдат възможно най-прозрачни.

Комисията следва също така да поеме инициативата за преразглеждане и развитие на цялото относимо законодателство, така че да се вземат предвид рисковете от веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система. Необходим е по-широк преглед на различните законодателни актове, отколкото е било обявявано или изисквано съгласно съответните актове досега.

Голяма част от дебата за веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, се отнася до продукти и вещества в козметиката, мебелите, електрониката, строителните продукти, играчките, текстилните изделия и храните, включително и опаковката. Затова е важно Комисията да направи преглед на съществуващото законодателство и да предложи ново законодателство в тези области с цел защита на хората от вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система.

Особено важно е да има изисквания за химичните вещества в категориите стоки, с които влизат в контакт децата. Текстилът е една такава категория, за която в момента няма отделни правила, независимо от факта, че малките деца често слагат текстилни изделия в устата си и че те влизат в досег с нашата кожа. Поради това предлагаме разработването на конкретно законодателство за химичните вещества в текстилните изделия.

Настоящият доклад се базира на доказателства от редица източници. На проведената през юни 2012 г. в Брюксел конференция на Комисията, посветена на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, бяха направени няколко ценни за настоящия доклад презентации, включително от Linda Birnbaum, ръководител на Националния институт на САЩ за науки в областта на здравословната околна среда, Tracey J Woodruff, професор в Калифорнийския университет, Laurence Musset от ОИСР и много други. През септември 2012 г. комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните проведе семинар в Европейския парламент, озаглавен „Вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, и отражението им върху здравето“. В него участваха представители на Комисията, изследователи, заинтересовани организации и представители на химическата промишленост, като всички те направиха ценен принос за настоящия доклад. Бяха събрани ценна информация и гледни точки и на редица отделни срещи с изследователи, представители на промишлеността, НПО и публични органи. Беше използвана информация и от уебсайта на Комисията, посветен на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система. http://ec.europa.eu/environment/endocrine/index_en.htm

Измежду важните референтни документи са следните доклади:

•   Kortenkamp et al. Най-съвременна оценка на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система (State of the art assessment of endocrine disrupters), договорен номер на проекта 070307/2009/550687/SER/D3

•   Въздействието на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, върху животните, хората и тяхната околна среда (The impacts of endocrine disrupters on wildlife, people and their environments). Доклад „Weybridge+15“ (1996–2011). ISSN 1725-2237

•   Diamanti-Kandarakis E et al. 2009 Химични вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система: Научно изявление на дружеството за изследвания в областта на ендокринните заболявания. (Endocrine-Disrupting Chemicals:An Endocrine Society Scientific Statement) Endocrine Reviews 30(4):293-342

•   Linda Birnbaum. Химични вещества в околната среда: Оценяване на въздействията от ниски дози. (Environmental Chemicals: Evaluating Low-Dose Effects). doi:10.1289/ehp.1205179

•   Richard Sharpe. Нарушения на мъжкото репродуктивно здраве и потенциална роля на излагането на въздействието на химични вещества в околната среда.(Male Reproductive Health Disorders and the Potential Role of Exposure to Environmental Chemicals) По поръчка на CHEM Trust.

•   Рак на гърдата и излагане на въздействието на хормонално активни химични вещества: Оценка на научните доказателства. Информационен документ от професор Andreas Kortenkamp, ръководител на Центъра по токсикология, Факултет по фармация, Лондонски университет, април 2008 г. (Breast cancer and exposure to hormonally active chemicals: An appraisal of the scientific evidence.)

•   Проучване и здравна оценка на излагането на 2-годишни деца на въздействието на химични вещества в потребителски стоки. Kathe Tønning, Eva Jacobsen и Eva Pedersen. Датски технологичен институт. Marianne Strange и Pia Brunn Poulsen. Force Technology. Lise Møller и Helle Buchardt Boyd, DHI group. Проучване на някои химични вещества в потребителски стоки, № 102 2009

•   Vandenberg et al: Хормони и химични вещества, водещи до нарушение във функцията на ендокринната система: Въздействие при ниски дози и немонотонни реакции на дозата (Hormones and endocrine-disrupting chemicals: Low dose effects and nonmonotonic dose responses), Endocrine Reviews, онлайн март 2012, публикувано юни 2012 г.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

55

6

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Paolo Bartolozzi, Sandrine Bélier, Milan Cabrnoch, Martin Callanan, Nessa Childers, Yves Cochet, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Jill Evans, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Jolanta Emilia Hibner, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Holger Krahmer, Jo Leinen, Corinne Lepage, Kartika Tamara Liotard, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Gilles Pargneaux, Антония Първанова, Pavel Poc, Frédérique Ries, Dagmar Roth-Behrendt, Kārlis Šadurskis, Carl Schlyter, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Salvatore Tatarella, Thomas Ulmer, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Margrete Auken, Minodora Cliveti, José Manuel Fernandes, Vicky Ford, Gaston Franco, Judith A. Merkies, Miroslav Mikolášik, Vittorio Prodi, Christel Schaldemose, Birgit Schnieber-Jastram, Renate Sommer, Alda Sousa, Rebecca Taylor, Vladimir Urutchev, Anna Záborská, Andrea Zanoni

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Olle Ludvigsson

Последно осъвременяване: 28 февруари 2013 г.Правна информация