ДОКЛАД относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища

2.5.2013 - (2013/2060(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Мойца Клева Кекуш
Докладчик по становище (*):
Ева Жоли, комисия по развитие
(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността


Процедура : 2013/2060(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0162/2013
Внесени текстове :
A7-0162/2013
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища

(2013/2060(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г. относно план за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM(2012)0722),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране (C(2012) 8806),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (C(2012) 8805),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 27 юни 2012 г. относно конкретни начини за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети държави (COM(2012)0351),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г., относно годишния обзор на растежа за 2013 г. (COM(2012)0750),

   като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (2013/0025 (COD)),

–   като взе предвид препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) от февруари 2012 г. относно международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и неговото разпространение,

–   като взе предвид своята резолюция от 19 април 2012 г. относно призива за конкретни начини за борба с данъчните измами и укриването на данъци (2012/2599(RSP))[1],

–   като взе предвид доклада от 10 февруари 2012 г. на Ричард Мърфи, член на Института на дипломираните счетоводители на Англия и Уелс (FCA), озаглавен „Премахване на разликата в данъчното облагане в Европа",

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 1 декември 1997 г. относно кодекс за поведение относно данъчното облагане на предприятията и доклада на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) към Съвета от 4 декември 2012 г.,

–   като взе предвид доклада на ОИСР, озаглавен „Преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби” (2013 г.),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) и доклада на ECOFIN относно данъчните въпроси до Европейския съвет от 22 юни 2012 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно сътрудничеството с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане[2],

–   като взе предвид своята законодателна резолюция от 19 април 2012 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)[3],

–   като взе предвид комюникето след срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите от Г-20, която се проведе в Москва на 15 и 16 февруари 2013 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане[4],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджетен контрол (A7-0162/2013),

А. като има предвид, че ежегодно в ЕС се наблюдава скандална загуба на потенциални данъчни приходи в размер на приблизително 1 трилион евро поради данъчни измами, укриване на данъци, избягване на данъци и агресивно данъчно планиране, което представлява приблизително 2 000 евро ежегоден разход за всеки европейски гражданин, без да бъдат предприемани каквито и да било ответни мерки[5];

Б.  като има предвид, че тази загуба представлява: опасност за опазването на социалния модел на ЕС, който се основава на качествени обществени услуги; заплаха за правилното функциониране на единния пазар; накърняване на ефективността и справедливостта на данъчните системи в ЕС; и опасност за екологичната трансформация на икономиката; като има предвид, че тази загуба предизвиква и допълнително улеснява пагубната в социален план спекула, което води до нарастващо социално неравенство, увеличава недоверието на гражданите в демократичните институции и изгражда среда на дефицит на демокрация;

В.  като има предвид, че важна част от фискалната устойчивост е осигуряването на приходната ни основа;

Г.  като има предвид, че данъчните измами и укриването на данъци са незаконни дейности, свързани с избягване на данъчни задължения, докато от друга страна избягването на данъци е законно, но неправомерно използване на данъчния режим с цел намаляване или избягване на данъчните задължения, и като има предвид, че агресивното данъчно планиране представлява възползване от техническите особености на данъчната система или от несъответствията между две или повече данъчни системи с цел намаляване на данъчното задължение;

Д. като има предвид, че улеснената от все по-нарастващата дематериализация на икономиката практика на избягване на данъци води до нарушаване на конкуренцията и вреди на европейските предприятия и на европейския растеж;

Е.  като има предвид, че мащабът на данъчните измами и избягването на данъци подкопава доверието на гражданите в надеждността и легитимността на събирането на данъци и на фискалната система като цяло;

Ж. като има предвид, че липсата на координация на данъчните политики в ЕС води до значителни разходи и административна тежест за гражданите и предприятията, които извършват трансгранична дейност на територията на ЕС, и това може да предизвика неволно необлагане с данък или да доведе до данъчни измами и избягване на данъци;

З.  като има предвид, че продължаващата практика на нарушения, причинени от непрозрачни или вредни данъчни практики от страна на юрисдикции, действащи като данъчни убежища, може да доведе до изкуствени потоци и отрицателни ефекти на вътрешния пазар на ЕС; като има предвид, че вредната данъчна конкуренция на територията на ЕС очевидно е срещу логиката на единния пазар; като има предвид, че са необходими по-решителни усилия, за да се хармонизират данъчните основи в рамките на един все по-тясно свързан икономически, фискален и бюджетен съюз;

И. като има предвид, че държавите, които участват в програми за подпомагане, след като повишиха събираемостта на данъците и премахнаха привилегиите в съответствие с предложенията на тройката, установиха, че много от по-големите им дружества ги напускат, за да се възползват от данъчните привилегии, предлагани от други държави; като има предвид, че в случая с Гърция Комисията е изчислила, че от началото на 2012 г. почти 60 милиарда евро са били прехвърлени от Гърция в швейцарски банки;

Й. като има предвид, че на практика това е причинило прехвърляне на данъчната тежест върху работниците и домакинствата с ниски доходи и е принудило правителствата да предприемат съкращения в областта на обществените услуги, което има отрицателни последици;

К. като има предвид, че съкращаването на работни места в националните данъчни органи на повечето държави членки вследствие на мерки за строги икономии през последните години значително застрашава изпълнението на плана за действие на Комисията;

Л. като има предвид, че използването на свързаните с избягване на данъци практики от страна на мултинационалните дружества противоречи на принципа за лоялна конкуренция и корпоративна отговорност;

М. като има предвид, че реакцията на някои данъкоплатци спрямо стъпките, предприети от държавите членки за преодоляване на липсата на прозрачност, беше да прокарат дейността или сделките си през друга юрисдикция с по-ниско ниво на прозрачност;

Н. като има предвид, че едностранните мерки на национално равнище са се оказали неефективни, недостатъчни и в някои случаи дори в ущърб на каузата, и че това прави необходимо прилагането на координиран и многопосочен подход на национално равнище, на равнище на ЕС и на международно равнище; като има предвид, че ефективната борба срещу данъчните измами, укриването на данъци, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране изисква сериозно засилване на сътрудничеството между данъчните органи на различните държави членки, както и засилено сътрудничество на данъчните органи с други правоприлагащи органи в рамките на дадена държава членка;

О. като има предвид, че както е посочено в доклада на ОИСР за преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, основният политически въпрос за решаване е фактът, че международните общи принципи, извлечени от националните опити за споделяне на данъчната юрисдикция, не вървят в крак с променящата се бизнес среда; като има предвид, че е необходима по-активна роля от страна на Комисията и държавите членки на международната сцена, за да се работи за установяване на международни стандарти, основани на принципите за прозрачност, обмен на информация и премахване на вредни данъчни мерки;

П. като има предвид, че развиващите се държави нямат влиянието да принудят данъчните убежища да сътрудничат, да обменят информация и да станат прозрачни;

Р.  като има предвид, че разследващите журналисти, неправителственият сектор и академичната общност изиграха ключова роля в разкриването на случаи на данъчни измами, избягване на данъци и данъчни убежища и надлежното информиране на обществеността за това;

С. като има предвид, че подобряването на средствата за разкриване на данъчни измами следва да се съпровожда с подобряване на съществуващото законодателство относно оказването на съдействие при възстановяването на данъчни задължения, равнопоставеността по отношение на данъчното третиране и приложимостта за бизнеса;

Т.  като има предвид, че през февруари 2013 г. на срещата на държавите от Г-20 в Москва европейските министри на финансите обещаха да предприемат необходимите действия за борба срещу избягването на данъци и потвърдиха, че само националните мерки няма да доведат до желаните резултати;

У. като има предвид, че трансферното ценообразуване, което води до избягването на данъци, оказва отрицателно влияние върху бюджетите на развиващите се страни, като им налага загуби на данъчни приходи, които се оценяват на около 125 милиарда евро годишно, което представлява почти два пъти повече от сумата, която развиващите се държави получават като международна помощ;

Ф. като има предвид, че понастоящем държавите членки разполагат със законодателните правомощия по отношение на данъчната политика;

1.  плана на Комисията за действие и нейните препоръки, с които държавите членки се призовават настоятелно да предприемат незабавни и координирани действия срещу данъчните убежища и агресивното данъчно планиране;

2.  приветства решителността, изразена от финансовите министри на държавите от Г-20, за преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

3.  настоятелно призовава държавите членки да изпълняват своите ангажименти, да приемат с готовност плана на Комисията за действие и да изпълнят изцяло двете препоръки; настоява държавите членки да започнат сериозни преговори и да приключат процедурите за всички законодателни предложения в процес на разглеждане по въпросите на данъчните измами, укриването на данъци, избягването на данъци, агресивното данъчно планиране и данъчните убежища в своите зависими територии;

4.  изразява съжаление поради факта, че държавите членки все още не са успели да постигнат споразумение по ключови законодателни предложения, като например предложението от 2008 г. за изменение на Директива 2003/48/EО на Съвета относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания или предложението от 2011 г. за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък;

5.  изразява съжаление от липсата на значителен напредък към днешна дата в областта на данъчното облагане в рамките на ангажиментите, поети от пакта „Евро плюс“;

6.  приветства инициативата на Комисията за създаване на „Платформа за добро данъчно управление”; призовава Комисията да следи отблизо изпълнението на двете препоръки във всички държави членки и да се консултира със и да включи в дейностите на платформата и националните данъчни служби, социалните партньори и синдикатите; призовава Комисията ежегодно да представя пред Съвета и Парламента доклад за работата и постиженията на платформата;

7.  счита, че обхватът и сериозността на проблема,както и неотложният характер на изискваните действия се подчертават от информацията относно тайните офшорни банкови сметки, публикувани през април 2013 г. от Международния консорциум за разследваща журналистика; в този контекст призовава отново за засилване на европейския и международния ангажимент към прозрачността, което следва да доведе до изготвяне на международно многостранно споразумение с обвързващ характер за автоматичен обмен на данъчна информация;

Ролята на ЕС на международната арена

8.  подчертава, че ЕС следва да изпълнява водеща роля в разискването в рамките на ОИСР, Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели, Г-20 и Г-8 по отношение на борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и данъчните убежища; настоятелно призовава Комисията и държавите членки последователно да подчертават на международната сцена, че е от първостепенно значение да се засили сътрудничеството в борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци, агресивното данъчно планиране и данъчните убежища; подчертава, че когато това е уместно, ЕС следва да убеждава държави, които не са членки на ЕС, да изграждат и подобряват ефикасността на съответните свои системи за събиране на данъци, като се ангажират със спазването на принципите на прозрачност, автоматичен обмен на информация и премахване на вредни данъчни мерки, както и да им помага за постигане на тези цели; призовава Комисията и Съвета да повишат техническата помощ и усилията за изграждане на капацитет в развиващите се държави;

9.  счита, че е изключително важно държавите членки да разрешат на Комисията да договаря данъчни споразумения с трети държави от името на ЕС, вместо да продължава с практиката на двустранните преговори, които водят до незадоволителни резултати от гледна точка на ЕС като цяло, а често и за съответната държава членка;

10. изтъква задължението на държавите членки, които са получили[6] или изискват финансова помощ, да предприемат мерки за укрепване и подобряване на капацитета за събиране на данъци, а така също и за борба с данъчните измами и укриването на данъци; настоятелно призовава Комисията да разшири това задължение, така че то да обхваща мерките за справяне с изпирането на пари, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране;

11. призовава Комисията да се въздържа от предоставяне на финансиране от ЕС и да гарантира, че държавите членки не предоставят държавна помощ или достъп до обществени поръчки на дружествата, които нарушават данъчните стандарти на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да изискват да бъде оповестявана информация, свързана с налагането на санкции или осъдителна присъда за данъчни престъпления, за всички дружества, участващи в тръжна процедура за възлагане на договор за обществена поръчка; предлага, при спазване на задълженията, договорени по силата на преразгледаната Директива за просрочените плащания, на публичните органи да се даде възможността да включат клауза в договорите за обществени поръчки, която им позволява да прекратят договора, ако доставчикът впоследствие наруши задълженията за спазване на данъчното законодателство;

12. призовава Комисията да предложи общи стандарти за данъчни спогодби между държавите членки и развиващите се държави с цел избягване на подкопаването на данъчната основа в тези държави;

13. призовава Комисията да предостави повече бюджетни средства и персонал на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, за да подпомогне разработването на политики и предложения на ЕС, свързани с двойното освобождаване от данъчно облагане, укриването на данъци и данъчните измами;

14. призовава Комисията и държавите членки да настояват за стриктно прилагане на стандартите на ЕС в областта на данъчното облагане като условие в отношенията си с трети държави, по-специално в случаите на бъдещи двустранни или многостранни търговски споразумения;

15. приветства Закона на САЩ за спазване на данъчното законодателство при откриване на сметки в чужбина (FATCA) като първа стъпка към автоматичен обмен на информация между ЕС и САЩ за целите на борбата срещу трансграничните данъчни измами и укриване на данъци; същевременно изразява съжаление, че за преговорите със САЩ е бил приет двустранен/междуправителствен подход, а не обща преговорна позиция на ЕС; изразява съжаление относно отсъствието на цялостна взаимност в обмена на информация; в този контекст призовава за спазване на правата на защита на данните за граждани на ЕС;

16. призовава Комисията и държавите членки внимателно да разгледат и надлежно да изпълняват препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) от февруари 2012 г.;

Основна цел – преодоляване на данъчната разлика

17. призовава държавите членки да се ангажират с амбициозна, но реалистична цел за намаляване поне наполовина на данъчната разлика в срок до 2020 г., тъй като това ще генерира постепенно значително по-големи данъчни приходи, без да бъдат увеличавани данъчните ставки;

18. освен това признава, че не толкова увеличаването на данъчните ставки или въвеждането на нови данъци, а разширяването на вече съществуващите данъчни основи би могло да създаде допълнителни приходи за държавите членки;

19. призовава Комисията най-накрая да започне да разработва всеобхватна стратегия, основана на конкретни законодателни действия в рамките на съществуващите Договори, с цел премахване на данъчната разлика в ЕС и гарантиране, че всички дружества, които работят на територия на ЕС, спазват своите данъчни задължения във всички държави членки, в които осъществяват дейност;

20. подчертава, че мерките за намаляване на данъчната разлика и за справяне с данъчните убежища, укриването и избягването на данъци биха създали справедливи и прозрачни конкурентни условия на вътрешния пазар, биха спомогнали за фискалната консолидация, като същевременно биха довели до намаляване на държавния дълг, до увеличаване на средствата за публични инвестиции и до повишаване на ефективността и справедливостта на националните данъчни системи, а също така и до повишаване на равнището на общото спазване на данъчните разпоредби както в ЕС, така и в развиващите се държави;

21. призовава Комисията и държавите членки да използват по-активно програмата „Fiscalis“, като включат в нея стратегията на ЕС за данъчната разлика;

22. отправя искане към Комисията да проучи възможността за въвеждане на европейско данъчно облагане върху трансграничните бизнес модели и електронната търговия;

предлага в основата на стратегията на ЕС за данъчната разлика да залегнат следните действия:

Относно данъчните измами и укриването на данъци

23. настоятелно призовава държавите членки да предоставят подходящ персонал, експертни консултации и бюджетни средства на своите национални данъчни администрации и на служителите, извършващи данъчен одит, както и средства за обучение на служителите на данъчната администрация, което да е насочено към трансграничното сътрудничество във връзка с данъчните измами и избягването на данъци, както и да въведат ефикасни инструменти срещу корупцията;

24. призовава Комисията да предприеме незабавни действия по отношение на прозрачността на плащанията на данъци на дружествата, като задължи всички мултинационални дружества да публикуват една единствена проста стойност на размера на данъка, платен във всяка държава членка, в която осъществяват дейност;

25. подчертава значението на Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и призовава държавите членки да договорят и да прилагат директивата за ОКООКД, като постепенно преминат от доброволен към задължителен режим, както е определено в законодателната резолюция от 19 април 2012 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД);

26. счита, че компетентните органи следва да предприемат действия и да преустановят или отменят банковите лицензи на финансовите институции и финансовите съветници, които подпомагат активно данъчните измами, като предлагат продукти или услуги на клиентите, които им позволяват да укриват данъци или да отказват да сътрудничат с данъчните органи;

27. приветства включването от Комисията на посочването на данъчните измами като първоначални престъпления спрямо изпирането на пари в приложното поле на новата директива срещу изпирането на пари (2013/0025 (COD)), и призовава за своевременно прилагане на директивата; насърчава Комисията да представи предложения за хармонизиране на борбата срещу данъчните измами с наказателно правни средства, по-специално по отношение на трансграничните и съвместните разследвания; предупреждава Комисията, че следва да повиши своето сътрудничество с други органи за правоприлагане в ЕС, по-специално с органите, отговарящи за борбата срещу изпирането на пари, за правосъдието и за социалната сигурност;

28. призовава държавите членки да премахнат всички пречки в националното законодателство, които възпрепятстват сътрудничеството и обмена на данъчна информация с институциите на ЕС и в рамките на държавите членки, като същевременно се гарантира също така ефективната защита на данните на данъкоплатците;

29. призовава Комисията да установи областите, в които регулирането на равнището на ЕС и административното сътрудничество на държавните членки, включително и подходящото използване на програмите „Fiscalis“ и „Митници“, биха могли да бъдат подобрени, за да се намалят данъчните измами;

30. приветства приемането от Съвета на новата рамка за административно сътрудничество и призовава за бързото прилагане на тази рамка от държавите членки;

31. насърчава държавите членки да издирват абсолютно неопровержими данни за укриване на данъци от други държавни регистри, като например бази данни за моторни превозни средства, поземлена собственост, яхти и други активи, и да обменят тези данни с други държави членки и с Комисията;

32. подчертава, че е важно да се прилагат нови стратегии и да се използват по-ефективно съществуващите структури на ЕС за подобряване на борбата срещу измамите с ДДС, по-специално верижните измами; във връзка с това насърчава Съвета бързо да приеме и приложи директивата за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС;

33. насърчава държавите членки да продължат и подобрят, по новата програма „Fiscalis 2020“, едновременните проверки за откриване и борба с трансграничните данъчни измами, както и да улеснят присъствието на чуждестранни длъжностни лица в офисите на данъчните администрации и по време на административните разследвания; подчертава значението на по-засиленото сътрудничество между данъчните органи и други правоприлагащи органи, по-специално с цел обмен на информация, придобита по отношение на разследвания, свързани с изпирането на пари и свързаните с него престъпления;

34. припомня, че не е възможно да се премахне „сивата“ икономика, без да се предложат подходящи стимули; освен това предлага от държавите членки да се изисква да отчитат, посредством таблицата за оценка, своя напредък в борбата с неформалната икономика;

35. подкрепя усилията на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) да въведе идентификационни кодове на правните субекти като стъпка към осигуряването на проследимост и прозрачност на финансовите сделки, които са от ключово значение, за да се улесни борбата срещу данъчните измами;

36. отбелязва, че премахването на данъчните привилегии създава поле за мащабни реформи, които да доведат до несложна, разбираема и справедлива система на данъчно облагане;

37. посочва, че съдебните производства във връзка с данъчни измами са тромави и дълги и че лицата, които в крайна сметка биват признати за виновни, получават сравнително леки присъди, което прави данъчните измами престъпление, което не е свързано с никакъв риск;

38. подчертава потенциала на електронното управление по отношение на увеличаването на прозрачността и борбата с измамите и корупцията, чрез което да се допринесе за защита на публичните средства; подчертава необходимостта от законодателство, което позволява постоянни иновации;

39. призовава Комисията по-специално да се заеме с проблема за възползването от различните условия в различните данъчни системи на държавите членки;

40. обаче отбелязва, че ДДС е „собствен ресурс” и че укриването на данъци в тази област оказва пряко отражение както върху икономиките на държавите членки, така и върху бюджета на ЕС, и припомня, че по думите на Европейската сметна палата „„укриването на ДДС засяга финансовите интереси на държавите членки; то има въздействие върху бюджета на ЕС, тъй като води до по-ниски собствени ресурси от ДДС; тази загуба се компенсира от собствените ресурси на база БНД, като по този начин се променя размерът на отделните вноски на държавите членки в бюджета на ЕС; освен това данъчните измами засягат функционирането на вътрешния пазар и представляват пречка пред лоялната конкуренция“[7];

41 отбелязва, че системата на ДДС на ЕС осигурява значителна част от публичните приходи – 21 % през 2009 г.[8], но също така е причина за високо равнище както на разходите за ненужно привеждане в съответствие, така и на избягването на данъци;

42. изтъква, че откакто е въведен ДДС, моделът на неговото събиране не е променян; подчертава, че тъй като този модел е остарял поради множеството промени в технологичната и икономическата среда, неговото използване води до значителни загуби;

43. подчертава, че правилното функциониране на митническия режим има преки последици за изчисляването на ДДС; е дълбоко обезпокоен, че митническите проверки в ЕС не функционират правилно, което води до значителни загуби на ДДС[9]; счита за неприемливо, че в повечето държави членки данъчните органи нямат пряк достъп до митническите данни, поради което автоматизираните кръстосани проверки чрез съпоставка с данъчните данни са невъзможни; посочва, че организираната престъпност е отлично запозната със слабостите на настоящата система;

44. призовава Комисията и държавите членки да обмислят създаването на мерки, които да дадат възможност за повторното използване за обществени цели на средства, конфискувани при наказателно производство в случаите на данъчни измами и избягване на данъци; поради това призовава значителна част от конфискуваните средства повторно да се използват за обществени цели и повторно да се влеят в местни и регионални икономики, пряко или косвено засегнати от данъчни престъпления;

45. призовава Комисията и държавите членки да насърчават сформирането на среда, където ролята на гражданското общество в разкриването на случаите на данъчни измами и данъчни убежища ще бъде напълно защитена, наред с другото, чрез създаването на ефективни системи за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на журналистическите източници;

Относно избягването на данъци и агресивното данъчно планиране

46. призовава държавите членки приоритетно да приемат и прилагат изменената директива за спестяванията, за да се затворят „вратичките“ в съществуващата директива и по-добре да се предотвратява укриването на данъци;

47. приветства международните разисквания относно актуализацията на насоките на ОИСР относно т. нар. „трансферни цени“, т.е. прехвърлянето на печалби в данъчни убежища, за да се избегне данъчно облагане както в развитите, така и в развиващите се държави; настоятелно призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат незабавни действия и да преразгледат текущите правила за трансферните цени, по-специално по отношение на прехвърлянето на рискове и нематериални активи, изкуственото разделяне на собствеността върху активите между юридически лица в дадена група и сделки между тези лица, които рядко биха се осъществили между независими дружества; призовава Комисията да разработи системата за предварителни ценови споразумения, приложими за трансферните цени, като така ще бъде добавено ново изискване към съществуващите задължения съгласно насоките относно документацията за трансферните цени в ЕС; предлага документацията, както и изискванията за данъчните декларации да бъдат по-големи по отношение на сделките с юрисдикции, посочени в „черния списък“;

48. приветства постигнатия по отношение на докладването по държави напредък в съответствие с директивите за счетоводната отчетност и прозрачността; призовава Комисията да въведе като следваща стъпка докладване по държави за трансгранични дружества във всички сектори, като по този начин се повишава прозрачността на платежните операции – чрез изискване за оповестяване на информация, като например за естеството на дейността на дружеството и неговото географско местонахождение, за оборота, броя на служителите на пълно работно време, печалби или загуби преди данъчно облагане, данък върху печалба или загуби, получени държавни помощи по държави за търговската дейност на дадена група като цяло – с цел извършване на мониторинг на спазването на подобаващите правила за трансферните цени;

49. призовава предложението за преразглеждане на директивата срещу изпирането на пари да бъде допълнено с въвеждането на задължението за създаване на обществено достъпни държавни регистри на собствеността на дружества, тръстове и фондации и други подобни правни структури;

50. призовава държавите членки да подобрят ефективността на кодекса на поведение за данъчно облагане на предприятията, като повдигат въпроси на равнище на Съвета, когато е спешно необходимо намирането на политически решения; настоятелно призовава Комисията да се намесва активно в случаи, когато групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) не може да постигне съгласие относно процедури за отстраняване на несъответствия в националните данъчни системи;

51. призовава Комисията да изготви и популяризира Кодекс за поведение за одитори и консултанти; призовава одиторските предприятия да предупреждават националните данъчни органи за всякакви признаци за агресивно данъчно планиране на одитираното дружество;

52. счита, че на одиторите не следва да се разрешава да предоставят забранени услуги, различни от извършването на одит, и че данъчните консултантски услуги, свързани със структуриране на сделки и с данъчни консултации, трябва да се разглеждат като забранени услуги, различни от извършването на одит;

53. отбелязва, че правилното идентифициране на данъкоплатците е от основно значение за успешния обмен на информация между националните данъчни администрации; призовава Комисията да ускори създаването на данъчен идентификационен номер на ЕС (TIN), приложим за всички юридически и физически лица, участващи в трансгранични сделки; счита, че TIN следва да бъде свързан към отворена международна база данни за системата за обмен на информация за ДДС (VIES), която да спомага за установяване на неплатени данъци и други избегнати задължения;

54. призовава Комисията да представи през 2013 г. предложение за преразглеждане на директивата за дружествата майки и дъщерните дружества и на директивата за плащане на лихви и роялти с цел преразглеждане и привеждане в съответствие на клаузите за борба със злоупотребите в двете директиви и с цел премахване на двойното данъчно необлагане, улеснено от хибридните дружества и финансови инструменти в ЕС;

55. настоятелно призовава държавите членки да приложат своевременно предложението на Комисията за въвеждането на общо правило за борба със злоупотребите с цел оказване на противодействие на агресивното данъчно планиране, а също така да включат клауза в своите конвенции за премахване на двойното данъчно облагане с цел предотвратяване на случаите на двойно данъчно необлагане; насърчава държавите членки да игнорират всякакви данъчни облекчения, произтичащи от изкуствени договорености, или такива, при които липсва търговска същност; предлага да се започне работата по формулиране за държавите членки на стандартния набор от правила за избягване на двойното данъчно облагане;

56. приветства работата на Комисията по създаване на Европейски кодекс на данъкоплатците; счита, че този кодекс ще спомогне за увеличаване на легитимността и разбираемостта на дадената данъчна система, за повишаване на сътрудничеството и доверието между данъчните администрации и данъкоплатците и ще помогне на данъкоплатците посредством осигуряването на по-голяма прозрачност по отношение на техните права и задължения;

57. насърчава Комисията и държавите членки да установят ефективни механизми за събиране на приходи, които намаляват разстоянието между данъкоплатците и данъчните органи и при които максимално се използват съвременни технологии; призовава Комисията да се справи със сложността на данъчното облагане на електронната търговия чрез разработването на подходящи стандарти на ЕС;

58. призовава държавите членки да гарантират, че на лобирането във финансовия сектор, което често води до законно избягване на данъци и режими на агресивно данъчно планиране, се осигурява възможно най-голяма прозрачност;

59. насърчава Европейската комисия да регулира финансовите потоци, преминаващи транзитно през държавите членки към трети държави, с оглед на избягването на данъци, и за създаването на балансирана данъчна рамка в полза на конкуренцията;

60. настоятелно призовава Комисията да предприеме действия относно отделите за агресивно данъчно планиране на дружествата, по-специално в сектора на финансовите услуги;

61. призовава Европейската комисия да извърши подробен анализ на съществуващата в държавите членки разлика между законоустановените и фактическите ставки за облагане на предприятията, за да се гарантира, че дебатите относно хармонизирането на данъците се основават на обективни данни;

62. призовава държавите членки да съобщават и оповестяват публично прилаганите от националните органи данъчни режими за дружества, които осъществяват трансгранична дейност; настоява държавите членки да прилагат строги изисквания за търговска същност по отношение на прилагането на определен данъчен режим за определени дружества;

63. отбелязва, че въпреки че тръстовете често се използват като канали за укриване на данъци, отбелязва със загриженост, че по-голямата част от държавите не изискват регистриране на правните договорености; призовава ЕС да въведе европейски регистър на тръстовете и други тайни образувания като необходимо предварително условие за справяне с избягването на данъци;

Относно данъчните убежища

64. призовава за общ подход на ЕС към данъчните убежища;

65. призовава Комисията да изготви ясно определение и общ набор от критерии с цел идентифициране на данъчните убежища, придружени от подходящи мерки, приложими спрямо идентифицираните юрисдикции, което да бъде приложимо в срок до 31 декември 2014 г., за да се гарантира неговото последователно в цялото законодателство на ЕС; предлага определението да се основава на стандартите на ОИСР за прозрачност и обмен на информация, както и на принципите и критериите на Кодекса за поведение; в този контекст счита, че дадена юрисдикция трябва да бъде считана за данъчно убежище, ако са изпълнени няколко от следните показатели:

i)     привилегиите се предоставят само на чуждестранни лица или само по отношение на сделки, които се сключват с чуждестранни лица,

ii)     привилегиите са обособени от вътрешния пазар, така че да не засягат националната данъчна основа,

(iii)   привилегиите се предоставят дори при липса на реална икономическа дейност или значително икономическо присъствие в юрисдикцията, предлагаща тези данъчни привилегии,

iv)    правилата за определяне на печалбата от дейностите в рамките на многонационална група от дружества се отклоняват от международно признатите принципи, по-конкретно договорените в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие правила,

v)    данъчните мерки се характеризират с липсата на прозрачност, включително когато правните разпоредби са облекчени на административно ниво по непрозрачен начин,

vi)    юрисдикцията не налага или налага само номинални данъци върху съответните приходи,

(vii)  съществуват правни разпоредби или административни практики, които не позволяват ефективния обмен на информация за данъчни цели с други правителства относно ползващите се с нулево или номинално облагане данъкоплатци, което е в нарушение на стандартите, установени в член 26 от Модела на ОИСР на данъчна конвенция относно доходите и капитала,

viii)  юрисдикцията създава непрозрачни и потайни структури, които правят създаването и функционирането на регистрите на дружествата и регистрите на тръстовете и фондациите непълно и непрозрачно,

ix)    юрисдикцията е посочена като неоказваща съдействие страна или територия в списъка на Специалната група за финансови действия (FATF);

66. настоятелно призовава Комисията да състави и създаде публичен европейски черен списък на данъчните убежища в срок до 31 декември 2014 г.; в този контекст призовава съответните органи:

–   да прекратят временно или да преустановят съществуващите конвенции за избягване на двойното данъчно облагане с юрисдикции, които са посочени в черния списък, и да инициират конвенции за избягване на двойното данъчно облагане с юрисдикции, които са престанали да бъдат данъчни убежища;

–   да забранят достъпа до обществени поръчки на ЕС за стоки и услуги и да не предоставят държавна помощ на дружества, установени в юрисдикциите, включени в черния списък,

–   да забранят достъпа до държавна помощ за дружества, които продължават да извършват операции, свързани с лица, принадлежащи към юрисдикциите, включени в черния списък,

–   да направят преглед на директивата за одитите и директивата за счетоводството, за да се изиска отделно счетоводство и одит на печалбите и загубите на всеки холдинг на дадено юридическо лице от ЕС, което се намира в юрисдикция, включена в този черен списък;

–   да забраняват на финансови институции в ЕС и на финансови съветници да създават или поддържат дъщерни дружества и клонове в юрисдикции, включени в черния списък,

–   да въведат специална такса за всички сделки към и от юрисдикции, включени в черния списък,

–   да наложат премахването на освобождаването от облагане с удържан при източника данък за чуждестранни данъчнозадължени лица в юрисдикции, включени в черния списък,

–   да разгледа редица възможности за непризнаване на територията на ЕС на правния статут на дружества, учредени в юрисдикции, включени в черния списък,

–   да прилагат тарифни бариери в случаи на търговия с трети държави, включени в черния списък,

–   да засилят диалога между Комисията и Европейската инвестиционна банка, за да се гарантира, че не се предоставят инвестиции за проекти, бенефициенти и посредници от юрисдикции, включени в черния списък;

Международно измерение

67. счита, че минималните стандарти в препоръката на Комисията относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление следва изрично да се прилагат и по отношение на самите държави членки;

68. насърчава държавите членки да оказват сътрудничество и помощ на развиващи се трети държави, които не са данъчни убежища, като им помагат в практически план да се справят с данъчните измами и избягването на данъци, по-специално чрез мерки за изграждане на капацитет; подкрепя призива на Комисията, че за тази цел държавите членки следва да командироват данъчни експерти в тези държави за ограничен период от време;

69. призовава Комисията да допринесе в максимална степен за по-нататъшното развитие на проекта на ОИСР за преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) посредством обмен на анализи относно проблемните данъчни режими във и между държавите членки и относно промените в държавите членки и на равнището на ЕС, които са необходими за избягване на данъчните измами и укриването на данъци, както и на каквато и да било форма на агресивно данъчно планиране; призовава Комисията да докладва редовно за този процес на Съвета и на Парламента;

70. подчертава, че е необходимо да се мобилизират и подсигурят данъчни ресурси в развиващите се страни, за да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие, тъй като те са по-предвидими и устойчиви от чуждестранната помощ и спомагат за намаляване на дълга но отбелязва, че съотношенията между данъчни ресурси и БВП са ниски в повечето развиващи се страни, които са изправени пред социални, политически и административни трудности при създаване на надеждна система на публичните финанси, а това ги прави особено уязвими по отношение на дейности по укриване и избягване на данъци от страна на отделни данъкоплатци и на корпорации;

71. посочва, че незаконното изтичане е една от основните причини за дълга на развиващите се страни, а агресивното данъчно планиране противоречи на принципите за корпоративна социална отговорност;

72. отбелязва, че данъчните системи в множество развиващи се държави не са в съответствие с международните стандарти (като вместо това те демонстрират незадоволителна фискална юрисдикция и неефикасност на данъчната администрация, високи равнища на корупция, недостатъчен капацитет за въвеждане и поддържане на добре функциониращи данъчни регистри и др.); призовава ЕС да подобри своята помощ в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР)и Европейския фонд за развитие (ЕФР) по отношение на управлението на данъците и за развитие в борбата с международните данъчни измами и прекомерното оптимизиране, като спомогне за изграждането на капацитета на развиващите се страни за откриване и наказателно преследване на неподходящи практики посредством по-засилено сътрудничество в областта на управлението на данъците; счита също така, че следва да се предостави подкрепа за икономическото преориентиране на развиващите се страни, които са данъчни убежища;

73. приветства първите стъпки, предприети с партньорските проверки за укриване на данъци на Глобалния форум (ГФ); при все това счита, че съсредоточаването върху системата на ОИСР за обмен на информация „при поискване“ ще доведе до неефективност на нормите на Глобалния форум по отношение на ограничаването на незаконните финансови потоци;

74. изтъква, че като утвърждава двустранен, а не многостранен подход към транснационалните данъчни въпроси, спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане могат да доведат до насърчаване на трансферното ценообразуване и регулаторния арбитраж; поради това призовава Комисията да не насърчава такива споразумения, вместо споразумения за обмен на информация в областта на данъчното облагане, тъй-като обикновено те водят до фискални загуби за развиващите се държави поради по-ниски ставки на удържаните при източника данъци върху дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения;

75. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на ОИСР и на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН, както и на Надзорния комитет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на OLAF.

  • [1]  Приети текстове, P7_TA(2012)0137.
  • [2]  OJ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 37
  • [3]  Приети текстове, P7_TA(2012)0135.
  • [4]  OВ C 341E, 16.12.2010 г., стр. 29.
  • [5]  http://ec.europa.eu/taxation_customs/taxation/tax_fraud_evasion/index_en.htm
  • [6]  Регламент (ЕС) № .../2012 на Европейския парламент и на Съвета за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност.
  • [7]  Специален доклад на Сметната палата № 13/2011, стр. 11, параграф 5.
  • [8]  Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики, Тематичен отдел на ЕП „A” (икономическа и научна политика): „Опростяване и модернизиране на ДДС на цифровия единен пазар“. (IP/A/IMCO/ST/2012_03), септември 2012 г. http://www.europarl.europa.eu/committees/en/studiesdownload.html?languageDocument=EN&file=75179
  • [9]  В своя специален доклад № 13/2011 Сметната палата констатира, че само прилагането на митническа процедура 42 през 2009 г. е довело до загуби, оценени чрез екстраполация на приблизително 2,2 милиарда евро във връзка със седемте държави членки, в които Палатата е извършила одит, което представлява 29 % от ДДС, теоретично дължим върху облагаемата сума на всички вносни операции по митническа процедура 42 през 2009 г. в тези държави — членки на ЕС.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Скандална данъчна разлика в ЕС

Съгласно оценките всяка година в ЕС се наблюдава загуба на публични парични средства в размер на приблизително един трилион евро поради данъчни измами и избягване на данъци. Този обезпокоителен размер на данъчната разлика представлява приблизително данъчни разходи за всеки гражданин на ЕС в размер на 2000 евро. Средната стойност на данъчните приходи, губени понастоящем в ЕС, надвишава общия размер на средствата, които държавите членки изразходват за здравеопазване, и размерът на загубите е четири пъти по-голям от средствата, изразходвани за образование в ЕС

Настоящата данъчна разлика в ЕС представлява не само обезпокоителна загуба на публични приходи, но тя също така застрашава социалния модел на ЕС, основан на достъпни за всички качествени обществени услуги. Тя застрашава нормалното функциониране на единния пазар и накърнява ефективността и справедливостта на данъчните системи в ЕС. Загубата на приходи продължава да води до повишаване на дефицита и равнището на задлъжнялост на държавите членки и то в най-решителния момент на борбата срещу кризата. Данъчните измами и избягването на данъци водят до намаляване на наличните средства за публични инвестиции, растеж и заетост.

И всичко това се наблюдава по време на най-тежката икономическа, финансова и социална криза от десетилетия насам, когато автоматичните стабилизационни механизми на социалната държава са по-важни и необходими от всякога за гарантиране на растеж и социално сближаване. И нека не забравяме, че ефективното и прогресивното данъчно облагане продължава да бъде от основополагащо значение за публичните органи, които се стремят да изпълняват своите задачи и да задоволяват нуждите и очакванията на своите граждани.

Голяма част от необлаганата с данък ликвидност се влива във финансови търговски дейности, а не за обществено потребление и инвестиции. Освен това липсата на координация на данъчните политики в ЕС води до значителни разходи и административни тежести за гражданите и предприятията, които извършват трансгранична дейност на територията на ЕС, и това може да предизвика неизвършване на данъчно облагане или да води до данъчни измами и избягване на данъци. Понастоящем все повече предприятия и физически лица в ЕС се оказват в неизгодно положение по отношение на конкуренцията в сравнение с тези, които намират начини да не плащат това, което дължат. И като следствие от всичко това данъчните измами и избягването на данъци подкопава доверието на гражданите в надеждността и легитимността на събирането на данъци и на фискалната система като цяло.

В допълнение към това, държавите, които участват в програми за подпомагане, след като повишиха събираемостта на данъците и премахнаха привилегиите в съответствие с предложенията на тройката, установиха, че много от по-големите им дружества ги напускат, за да се възползват от данъчните привилегии, предлагани от други държави. В случая с Гърция Комисията е изчислила, че от началото на 2012 г. почти 60 милиарда евро са били прехвърлени от Гърция в швейцарски банки.

Следователно данъчните измами и избягването на данъци представляват сериозен и многостранен проблем, който изисква прилагането на координиран подход на национално равнище, равнище на ЕС и международно равнище. Действията на национално равнище са важни, тъй като държавите членки разполагат с правомощия в сферата на своите фискални системи. Но в съвременната глобализирана икономика и трансгранично естество на данъчните измами и избягването на данъци и като се отчита решителният стремеж на държавите членки към запазване на конкурентоспособността, единствено едностранни мерки на национално равнище не могат да допринесат за постигане на желания резултат. Следователно акцентът следва да бъде поставен върху създаването на съгласувана, конкретна и обща данъчна стратегия на ЕС, която се приема с готовност и прилага от всички държави членки.

Основна цел: намаляване на данъчната разлика наполовина до 2020 г.

Планът на Комисията за действие с цел по-ефективна реакция на ЕС спрямо укриването и избягването на данъци, както и препоръките, целящи да насърчават държавите членки да предприемат незабавни и координирани действия срещу данъчните убежища и агресивното данъчно планиране, представляват стъпки в правилната посока. За да могат държавите членки да се ангажират с амбициозна, но реалистична цел за намаляване на половина на данъчната разлика в срок до 2020 г., което би им дало възможност да генерират постепенно нови данъчни приходи, без да бъдат увеличавани данъчните ставки, в размер на няколко стотин милиарда евро всяка година, Комисията трябва да предприеме по-нататъшни действия и да разработи всеобхватна стратегия за премахване на данъчната разлика в ЕС въз основа на конкретни законодателни действия.

И по-конкретно, един решителен ангажимент за намаляване на данъчната разлика би допринесъл за необходимата стабилизация на финансовите пазари посредством значително намаляване на наличната ликвидност за финансови търговски дейности, които не са свързани с истинската икономическа дейност. Той също така би спомогнал за увеличаването на публичните приходи за мерки за фискална консолидация, като същевременно ще доведе до смекчаване на нейното въздействие, свързано с режима на строги икономии. Това също така би гарантирало предоставянето на необходимите средства за увеличение на публичните инвестиции, насочени към засилване на конкурентоспособността на ЕС в международен план и неговия потенциал за растеж. В допълнение към това, би настъпило подобряване на ефикасността и справедливостта на националните данъчни системи в ЕС съвместно с повишаване на спазването на данъчните правила в общ план.

Държавите членки трябва да изпълнят ангажимента си и да „признаят значението на предприемането на ефективни мерки за борба с укриването на данъци и данъчните измами, дори във време на бюджетни ограничения и икономическа криза“, както е посочено в заключенията на Съвета по икономически и парични въпроси от 13 ноември 2012 г. Като начало следва да започне сериозно водене на преговори и приключване на всички законодателни предложения, които са все още в процес на разглеждане, по въпроси на данъчните измами, избягването на данъци и данъчните убежища. Необходимо е да бъдат приети препоръките на Комисията и планът за действие.

Предложение за постигане на основната цел

Важна стъпка към напредъка е по-активното използване на Европейския семестър чрез включване на стратегията на ЕС за данъчната разлика в годишните програми за стабилност и растеж и в националните програми за реформи.

Когато става въпрос за мерки за борба срещу данъчните измами или укриването на данъци (незаконни дейности, свързани с неспазване на данъчни задължения), държавите членки следва да предоставят подходящи средства на своите национални данъчни администрации и на служителите, извършващи данъчни проверки. Докладчикът предлага също така държавите членки да отменят банковите лицензи на финансовите институции, които подпомагат активно данъчните измами, като предлагат продукти и/или услуги на клиентите, които им позволяват да укриват данъци или да отказват да сътрудничат с фискалните органи. Освен това докладчикът подкрепя въвеждането на задължителна ОКООКД, както и разработването на нови стратегии за борба срещу измамите с ДДС и по-строгото санкциониране на данъчните измами чрез образуване на наказателноправни производства, като Комисията следва да повиши своето сътрудничество с други органи за правоприлагане в ЕС, по-конкретно с органите, отговарящи за борбата срещу изпирането на пари, за правосъдието и социалното осигуряване. Изричното посочване на данъчните измами като първоначални престъпления спрямо изпирането на пари следва да бъде включено в предстоящото преразглеждане на Третата директива срещу изпирането на пари.

Избягването на данъци представлява другата страна на проблема и то е законно, но недобросъвестно използване на данъчния режим за собствена изгода с цел намаляване или избягване на данъчните задължения и поради това изисква различен набор от действия. То е тясно свързано с идеята за агресивно данъчно планиране, при което големите корпорации предприемат обширно данъчно планиране, като прехвърлят изкуствено печалби, за да свеждат до минимум своята фактическа данъчна ставка и да намаляват данъчните си задължения. Докладчикът би желал да бъде повишено качествено приложното поле на директивата относно спестяванията, така че да се сложи фактически край на банковата тайна, и докладчикът счита, че е крайно време Люксембург и Австрия да престанат да се противопоставят на сключването на ефективно споразумение с Швейцария. В допълнение към това, изискванията за докладване по държави относно трансгранични дружества са от решаващо значение за разкриване на корпоративно избягване на данъци и докладчикът счита, че Комисията следва да въведе докладване по държави за трансгранични дружества във всички сектори, с което се изисква оповестяване на информацията относно търговската дейност на дадена група като цяло с цел извършване на мониторинг на спазването на съответните правила за трансферните цени. Освен това са необходими действия за подобряване на идентифицирането на данъкоплатци, на данъчното облагане на електронната търговия, на ефикасността на механизмите за събиране на приходи, за повишаване на прозрачността на регистрите на дружествата и на регистрите на тръстовете, а също така и подобряване на ефективността на кодекса за поведение за данъчно облагане на предприятията и изготвянето на нов кодекс за поведение за одитори и консултанти.

По въпроса за данъчните убежища докладчикът призовава за общ подход на ЕС, от страна на всички държави членки, към данъчните убежища. Държавите членки, чиито данъчни основи са претърпели отрицателни въздействия поради непрозрачните или вредоносни данъчни мерки на данъчните убежища, обикновено разглеждат редица мерки, предназначени да предотвратяват подобни отрицателни тенденции. В тези случаи обикновено данъкоплатците пренасочват предприятията и сделките през друга държава с по-ниско равнище на защита. Следователно в ЕС общото равнище на защита на данъчните приходи на държавите членки е толкова ефективно, колкото е ефективна най-слабата реакция от страна на която и да било държава членка. единствено. Напредък може да бъде постигнат с помощта на общ подход на ЕС. За да бъде гарантирана ефикасността на този подход, докладчикът призовава Комисията да включи в своята стратегия за данъчната разлика в ЕС ясно определение на понятието „данъчно убежище”, общ набор от критерии за идентифициране на данъчни убежища и подходящи мерки, които следва да бъдат приложими спрямо идентифицираните юрисдикции. И като допълнение към това, докладчикът предлага определението за данъчни убежища да бъде основано на критериите на Глобалния форум и на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия). Съгласно мнението на докладчика, създаването на черен списък на ЕС следва да доведе до временното прекратяване или пълното преустановяване на съществуващите конвенции за избягване на двойното данъчно облагане, които държавите членки са установили с юрисдикции, които са идентифицирани като данъчни убежища и които се намират в черния списък на ЕС. И накрая, докладчикът би желал също така Комисията да започне да разработва система от стимули за юрисдикции, които започват двустранни преговори с ЕС, след като са били поставени на черния списък, и би желала да изиска от държавите членки да отстраняват от черния списък на ЕС третите държави, които са престанали да бъдат данъчни убежища. Важно е да бъдат полагани усилия за превантивни действия, когато тясното сътрудничество и окозването на помощ на развиващи се трети държави, които не са данъчни убежища, би им помогнало да се борят ефективно срещу данъчните измами, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (*) (24.4.2013)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно борбата с данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища
(2013/2060(INI))

Докладчик по становище(*): Ева Жоли(*) Асоциирани комисии – член 50 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава необходимостта да се мобилизират и подсигурят данъчни ресурси в развиващите се държави, за да се постигнат Целите на хилядолетието за развитие, тъй като те са по-предвидими и устойчиви от чуждестранната помощ и спомагат за намаляване на дълга; отбелязва обаче, че съотношенията между данъчни ресурси и БВП са ниски в повечето развиващи се държави, които са изправени пред социални, политически и административни трудности при създаване на надеждна система на публичните финанси, а това ги прави особено уязвими на укриване и избягване на данъци от страна на отделни данъкоплатци и корпорации;

2.  посочва, че незаконното изтичане на финансови средства е едно от основните обяснения за дълга на развиващите се държави, а агресивното данъчно планиране противоречи на принципите на корпоративната социална отговорност;

3.  отбелязва, че данъчните системи в много развиващи се държави не съответстват на международните стандарти (слаба фискална юрисдикция, неефективност на данъчната администрация, високо равнище на корупция, недостатъчен капацитет за въвеждане и поддържане на добре функциониращи данъчни регистри и т.н.); призовава ЕС да подобри своята помощ в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие по отношение на управлението на данъците и справянето с международните данъчни измами и прекомерното оптимизиране, като спомогне за изграждането на капацитета на развиващите се държави за откриване и наказателно преследване на неподходящи практики посредством по-засилено сътрудничество в областта на управлението на данъците; счита също така, че следва да се предостави подкрепа за икономическото преориентиране на развиващите се държави, които са данъчни убежища;

4.  приветства първите стъпки, предприети с партньорските проверки на Глобалния форум в областта на укриването на данъци; при все това счита, че съсредоточаването върху системата на ОИСР за обмен на информация „при поискване“ ще доведе до неефективност на стандартите на Глобалния форум по отношение на ограничаването на незаконните финансови потоци;

5.  приветства ангажимента на Комисията да насърчава автоматичния обмен на информация като бъдещ европейски и международен стандарт за прозрачност и обмен на информация в данъчната област; призовава отново за действия, надхвърлящи рамката на ОИСР, за справяне с незаконните финансови потоци, укриването и избягването на данъци с оглед на различните им недостатъци; изразява съжаление относно факта, че ОИСР позволява на правителствата да избягват вписване в черния й списък в замяна единствено на обещания за възприемане на принципите на обмена на информация, без да се гарантира действителното прилагане на тези принципи; счита също, че изискването да се сключат споразумения с дванадесет други страни за изваждане от черния списък е произволно, тъй като не е обвързано с никакви качествени показатели за обективна оценка на спазването на практиките на доброто управление;

6.  изразява също така съжаление относно прекалената толерантност на стандартите на Глобалния форум по отношение на качеството на информацията, която трябва да се запази (напр. липса на изискване за оповестяване на действителните собственици, липса на правни средства за противодействие на отказите или забавянето на предоставянето на информация при поискване, разчитане по-скоро на частни оператори, отколкото на обществени регистри за получаване на информация и др.); счита, че процесът на партньорска проверка на Глобалния фонд ще бъде далеч по-ефективен, ако във всички негови етапи участват външни експерти;

7.  отново призовава за приемане на международно многостранно споразумение с обвързващ характер за автоматичен обмен на данъчна информация, което следва да обхваща също така доверителните фондове и фондациите и да предвижда санкции за юрисдикциите, които не оказват съдействие, и за финансовите институции, които работят с данъчни убежища; настоятелно призовава ЕС да приеме мерки, сходни със закона на САЩ за спиране на злоупотребите с данъчните убежища, и да разгледа възможността за оттегляне на банковите лицензи на финансови институции, които работят с данъчни убежища; призовава Комисията да предложи европейски черен списък на данъчните убежища, основан на строги критерии и да предложи европейски режим за санкции за случаите на неспазване на изискванията или засилено сътрудничество, в случай че не е възможно прилагането на подход на равнището на ЕС;

8.  припомня, че повишаването на прозрачността в данъчната област включва идентифицирането на собствениците и бенефициентите на дружества, доверителни фондове и фондации;

9.  отбелязва, че укриването на данъци и изпирането на пари се улесняват от доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление, тъй като те дават възможност за създаването на структури, при които действителните собственици не носят отговорност за своите действия и задължения, включително пред данъчните органи, кредиторите и жертвите на нарушения на правата на човека; счита, че от доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление следва да се изисква да правят надлежна проверка за точно установяване на информацията относно действителните собственици съгласно правилата за борбата срещу изпирането на пари; също така счита, че на дружествата следва да се разрешава да се инкорпорират в дадена юрисдикция единствено ако осъществяват съществена икономическа дейност в тази юрисдикция (например имат служители и осъществяват продажби);

10. отбелязва, че доверителните фондове често се използват като канали за избягване на данъци; отбелязва със загриженост обаче, че повечето държави не изискват регистриране на правните споразумения; призовава ЕС да въведе европейски регистър на доверителните фондове и други предлагащи поверителност образувания, като необходимо предварително условие за справяне с избягването на данъци;

11. посочва, че съгласно Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) приблизителната сума на изпираните пари в световен мащаб всяка година е 2%—5% от световния БВП или между 800 милиарда и 2 трилиона в щатски долари;

12. подчертава, че борбата срещу корупцията е неразделна част от изграждането на капацитета на данъчните администрации; призовава за цялостно прилагане на Конвенцията от Мерида срещу корупцията (2003 г.);

13. изцяло подкрепя предложението на Комисията данъчните престъпления изрично да се упоменават като първоначални престъпления по отношение на изпирането на пари, в съответствие с препоръката от 2012 г. на Специалната група за финансови действия – FATF; настоятелно призовава ЕС да подобри прозрачността по отношение на информацията относно действителните собственици и процедурите за надлежна проверка на клиентите с цел борба срещу изпирането на пари; настоява за хармонизирането на престъплението изпиране на пари в рамките на целия ЕС и призовава за цялостно прилагане на нормите на FATF посредством ефективно наблюдение и надеждни санкции;

14. подчертава, че неправилното ценообразуване е един от най-значимите двигатели на незаконното изтичане на капитали, но отбелязва ограниченията, усложненията и трудностите при прилагането на принципа на „сделката между несвързани лица“ („arm’s length principle“) за справяне с този проблем, особено в развиващите се държави; призовава Комисията да работи по конкретни предложения за гарантиране на разглеждането от страна на Г-20, ОИСР, ООН и СТО на по-широк набор от показатели и методи за справяне с некоректното ценообразуване, сред които е „сравнителният метод на печалбата” на САЩ, който даде обещаващи резултати по отношение на определянето на некоректно ценообразуване при сделки;

15. изтъква, че затвърждавайки двустранен, вместо многостранен подход към транснационалните данъчни въпроси, спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане могат да доведат до насърчаване на трансферното ценообразуване и регулаторния арбитраж; поради това призовава Комисията да се въздържа от насърчаването на такива споразумения, вместо споразумения за обмен на информация в областта на данъчното облагане, тъй-като първите обикновено водят до фискални загуби за развиващите се държави поради по-ниски ставки на удържаните при източника данъци върху дивиденти, лихви и авторски и лицензионни възнаграждения;

16. отбелязва със загриженост, че много развиващи се държави се намират в много слаба позиция при преговори с някои чуждестранни преки инвеститори, търсещи данъчни субсидии и освобождаване от данъци; счита, че при значителните инвестиции от дружествата следва да се изисква да поемат точни ангажименти относно положителното разпространение на въздействието на проекта по отношение на местното и/или националното икономическо и социално развитие;

17. подчертава, че недостатъчната прозрачност по отношение на финансовото отчитане на многонационалните предприятия е основен фактор, улесняващ международното укриване и избягване на данъци; настоява ЕС да положи усилия за преразглеждане на настоящите счетоводни стандарти в Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) и за въвеждане на редовно отчитане по държави като международен стандарт за финансово отчитане за многонационалните предприятия;

18. припомня, че възможността за откриване и съдебно преследване на нарушителите на данъчното законодателство зависи основно от наличността и качеството на данните; подчертава, че една стратегия за борба срещу укриването и избягването на данъци, следва да включва мерки както на национално, така и на международно равнище, както в случаите на изобличаване на неправилно ценообразуване от страна на дружества, което изисква добре функциониращ трансграничен обмен на информация между националните данъчни администрации, одиторите и чуждестранните публични органи;

19. призовава ЕС да подобри техническата помощ в развиващите се държави, така че да се предприемат мерки срещу манипулиране на трансферното ценообразуване, и да засили сътрудничеството си в данъчната област, като насърчава Африканския форум за данъчна администрация (ATAF) да повишава данъчното мобилизиране и демократичното управление в Африка;

20. подчертава, че в контекст, в който доходите от износ се променят според колебанията на цените на суровините, е важно да се даде на развиващите се държави политическо пространство да увеличават капацитета си да устояват на външни шокове и да изпълняват антициклични планове за действия с цел стимулиране на икономиката, като им се позволи да използват, например, инструменти като облагане на износа.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.4.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Andreas Pitsillides, Jean Roatta, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Anna Záborská, Iva Zanicchi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Enrique Guerrero Salom, Cristian Dan Preda, Judith Sargentini, Jan Zahradil

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Victor Boştinaru

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (23.4.2013)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища
(2013/2060(INI))

Докладчик по становище: Барт Стас

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Общи съображения

1.  посочва, че по преценка на Комисията загубите от укриване и избягване на данъци в ЕС възлизат приблизително на 1 трилион евро всяка година; подчертава, че сумата на разходите във връзка с укриването на данъци в ЕС е по-висока от общия размер на всички бюджетни средства за здравеопазване в Съюза и че ако укриването на данъци можеше да бъде спряно, дефицитът на всички държави — членки на ЕС, можеше да бъде изплатен само за 8,8 години[1];

2.  подчертава, че прозрачната, неусложнена система на данъчно облагане дава възможност за премахване на бюрократичните и административни пречки и по този начин намалява разходите по събирането на данъците;

3.  отбелязва, че премахването на данъчните привилегии създава поле за мащабни реформи, които да доведат до несложна, разбираема и справедлива система на данъчно облагане;

4.  отбелязва, че определението за понятието „данъчни убежища“ е вече неактуално и че в държавите членки все по-често се прибягва до (полу)легални начини за избягване или намаляване на данъчните задължения: например само за една година трансферите от дружества „пощенски кутии“ във и през Холандия се очаква да възлязат на 8 трилиона евро;

5.  подчертава, че масовото укриване и избягване на данъци от страна на по-големите дружества е с опустошителни последици за дисциплината на по-малките дружества в качеството им на данъкоплатци, и дори на физическите лица, тъй като укриването и избягването на данъци се налага като общоприето правило и въвеждането на допълнителна данъчна тежест за физическите и юридическите лица се дължи, наред с другото, именно на укриването на данъци; подчертава, че избягването и укриването на данъци са улеснени от сложните, непрозрачни системи на данъчно облагане и че неясното данъчно законодателство предоставя на някои дружества и физически лица, посредством гъвкаво тълкуване на законите, възможност да намаляват данъчната си тежест за сметка на други;

6.  подчертава, че дружествата, които използват укриването на данъци като бизнес стратегия (много от тях са по-малки и по-гъвкави) придобиват нечестно конкурентно предимство спрямо отворени дружества, които не могат да използват подобни практики и по този начин в края на краищата намаляват конкурентоспособността на държавите членки;

7.  изразява съгласието си с констатациите в доклада на ОИСР „Преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“[2] относно необходимостта от ново тълкуване на понятието „място на стопанска дейност“ като основна база за данъчно облагане; счита, като общ принцип, че данъчното облагане следва да се извършва на мястото, където се осъществяват икономическите дейности, генериращи приход (принцип на „произход на богатството“);

8.  посочва, че съдебните производства във връзка с данъчни измами са тромави и дълги и че лицата, които биват признати за виновни, в крайна сметка получават сравнително леки присъди, което прави данъчните измами престъпление, което не е свързано с никакъв риск;

9.  настоява във връзка с това, че е необходимо да се укрепи правната рамка на Европейския съюз за изземване и конфискация на активи, включително в случаи, които не са свързани с осъждане, посредством изземването на собственост, за която чрез гражданскоправни способи е установено, че е получена в резултат от или е била средство за извършване на престъпление, в съответствие с принципа „следвай парите“;

10. подкрепя призива на ОИСР и Г-20 за глобален и подробен план за действие, основан на задълбочен анализ на идентифицираните практики на подкопаване на данъчната основа и прехвърляне на печалби, с оглед предоставянето на конкретни решения за привеждане на международните стандарти в съответствие с настоящата световна икономическа среда;

11. подчертава, че независимата разследваща журналистика следва да бъде насърчавана, тъй като тя играе жизненоважна роля за разкриването на схеми за измама, корупция и организирана престъпност;

12. е дълбоко обезпокоен от мащаба на офшорната финансова дейност, както беше разкрито през април от „Офшорлийкс“; подчертава, че се счита, че между 16 и 25 трилиона евро са скрити в различни зони от типа „данъчен рай“ и по този начин биват отклонявани от обичайните финансови потоци; като се имат предвид последиците от тези практики за финансовите интереси на Съюза, призовава Съвета да предприеме спешни мерки за премахването на възможностите за отклоняване на капитали от държавите членки към зоните от типа „данъчен рай“, като например задължението банковите институции да подават искане за предварително разрешение за трансфер и/или получаване на финансови активи от/за зоните от типа „данъчен рай“;

13. подчертава потенциала на електронното управление по отношение на увеличаването на прозрачността и борбата с измамите и корупцията, чрез което да се допринесе за защита на публичните средства; подчертава необходимостта от законодателство, което да създава условия за постоянни иновации; подчертава, че ЕС изостава от своите индустриални партньори, наред с другото поради липсата на оперативна съвместимост на системите[3]; подчертава, че ЕС трябва да увеличи усилията си за въвеждане на следващото поколение форми на електронно управление, чрез които ще се осигури по-голяма прозрачност в публичните финанси и ще се насърчава предаването в реално време на информация относно търговските сделки на данъчните органи с цел борба с укриването на данъци;

14. призовава Комисията да разгледа по-специално проблема с агресивното данъчно планиране в различните данъчни системи на държавите членки;

15. настоятелно призовава държавите членки да се въздържат от сключване на двустранни данъчни спогодби с трети държави и насърчава Комисията да продължи да полага усилия за сключването на данъчни спогодби между ЕС като цяло и трети държави; изисква освен това Комисията да проучи дали съществуващите двустранни данъчни спогодби между държавите членки и трети държави насърчават избягването на данъци от страна на дружества от други държави членки и да внесе предложения, включително за преразглеждане на всички такива спогодби, с оглед решаване на този въпрос;

16. предлага междувременно, преди подписването или окончателното сключване на всяка двустранна данъчна спогодба, текстът й да бъде внасян в Комисията, която в срок от един месец да представи публично мотивирано становище;

17. отново изтъква, че е важно дружествата, които осъществяват трансгранична дейност, да изготвят отчети по държави, и подчертава, че това се отнася и за финансовите институции;

18. насърчава Комисията и Съвета да обсъдят как сближаването на законодателството относно корпоративната данъчна основа може да се задълбочи, наред с другото с оглед на решаване на въпроса с избягването на данъци, и да информират редовно Парламента относно тези обсъждания и постигнатите заключения;

19. призовава Комисията да внесе предложения за забрана за участие в европейски тръжни процедури и получаване на субсидии за дружества, които са били признати за виновни в укриване на данъци;

Данък добавена стойност

20. отбелязва при все това, че тъй като ДДС е „собствен ресурс“, укриването на данъци в тази област влияе пряко на икономиките на държавите членки и бюджета на ЕС; припомня, че както посочва самата Сметна палата, „укриването на ДДС засяга финансовите интереси на държавите членки. То има въздействие върху бюджета на ЕС, тъй като води до по-ниски собствени ресурси от ДДС. Тази загуба се компенсира от собствените ресурси на база БНД, като по този начин се променя размерът на отделните вноски на държавите членки в бюджета на ЕС. Освен това данъчните измами засягат функционирането на вътрешния пазар и представляват пречка пред лоялната конкуренция“[4];

21. отбелязва, че системата на ДДС на ЕС осигурява значителна част от публичните приходи — 21 % през 2009 г.[5], но също така е причина за високо равнище както на разходите за ненужно привеждане в съответствие, така и на избягването на данъци;

22. изтъква, че откакто е въведен ДДС, моделът за събирането му не е променян; подчертава, че тъй като моделът е неактуален, предвид настъпилите многобройни промени в технологичната и икономическата среда, да се продължи използването му води до съществени загуби;

23. подчертава, че несъвършенствата в трансграничното сътрудничество между данъчните администрации на държавите членки отслабват правилното прилагане на регулаторната рамка на ЕС за ДДС, улесняват измамите и дейностите, свързани с организираната престъпност, и водят до значителни загуби, като тези, които се наблюдават поради разнородното прилагане на митническа процедура 42; изразява съжаление относно липсата на последователност и съгласуваност при обработването на идентификационните номера по ДДС на равнище митници; счита, че наличието на европейски данъчен идентификационен номер би довело до по-голяма прозрачност и еднородност при управлението на митническа процедура 42; по тази причина настоятелно призовава Комисията да пристъпи към съответната оценка на въздействието възможно най-скоро;

24. изразява съжаление относно факта, че две важни инициативи, насочени към борбата с измамите с ДДС, а именно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на механизъм за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (COM(2012)0428 ) и предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за самоначисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами (COM(2009)0511), все още са блокирани в Съвета;

25. настоятелно призовава Комисията да внесе предложение, с което да осигури възможност за започването на преговори за сключването на двустранни спогодби между ЕС и трети държави, с цел създаването на ефективна задължителна система за административно сътрудничество в областта на ДДС;

Митници

26. подчертава, че правилното функциониране на митническия режим има преки последици за изчисляването на ДДС; е дълбоко обезпокоен, че митническите проверки в ЕС не функционират правилно, което води до значителни загуби на ДДС[6]; счита за неприемливо, че в повечето държави членки данъчните органи нямат пряк достъп до митническите данни, поради което автоматизираните кръстосани проверки чрез съпоставка с данъчните данни са невъзможни; посочва, че организираната престъпност е отлично запозната със слабостите на настоящата система;

27. изразява съжаление относно факта, че Комисията и държавите членки не успяха да въведат навреме Модернизирания митнически кодекс; подчертава, че размерът на пропуснатите поради забавеното въвеждане на новия митнически кодекс икономически ползи се оценява на около 2,5 милиарда евро оперативни икономии годишно в областта на разходите за съответствие при режим на пълно прилагане, както и на до 50 милиарда евро в областта на разширения международен търговски пазар[7];

28. изтъква, че — предвид доклада на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) от 2011 г. и прегледа на напредъка на съдебните производства за производствата, образувани в рамките на периода 2006—2011 г., съгласно който повече от половината производства са висящи и очакват решение — следва да бъде отделено специално внимание на случаите, свързани с измами в митниците, които са сред областите с най-висок процент на системна корупция в Европа[8];

29. изразява съжаление, че от огромните суми, плащани на Съюза от най-големите дружества от тютюневия сектор въз основа на споразуменията, само 9,7 % бяха използвани за мерки и програми за борба с измамите, а оставащите 90,3 % бяха включени като доход в съответните бюджети на държавите членки, без ясно да бъдат разпределени за програми и дейности, свързани с борбата с измамите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.4.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

17

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Zuzana Brzobohatá, Andrea Češková, Tamás Deutsch, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Ingeborg Gräßle, Monica Luisa Macovei, Jan Mulder, Eva Ortiz Vilella, Monika Panayotova, Crescenzio Rivellini, Theodoros Skylakakis, Bart Staes, Michael Theurer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Cornelis de Jong, Karin Kadenbach, Ivailo Kalfin, Derek Vaughan

  • [1]             Ричард Мърфи, член на Института на експерт-счетоводителите в Англия и Уелс, Tax Research UK: „Премахване на разликата в данъчното облагане в Европа“, доклад за Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, http://www.socialistsanddemocrats.eu/gpes/media3/documents/3842_EN_richard_murphy_eu_tax_gap_en_120229.pdf.
  • [2]  ОИСР (2013 г.) Addressing Base Erosion and Profit Shifting, OECD Publishing. http://dx.doi.org/10.1787/9789264192744-en.
  • [3]  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“), COM(2010)245.
  • [4]  Специален доклад на Сметната палата № 13/2011, стр. 11, параграф 5.
  • [5]  Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Дирекция А (Политики в областта на икономиката и науката): „Опростяване и модернизиране на ДДС на цифровия единен пазар“ (IP/A/IMCO/ST/2012_03), септември 2012 г., http://www.europarl.europa.eu/committees/en/studiesdownload.html?languageDocument=BG&file=75179.
  • [6]  Съгласно Специален доклад № 13/2011 на Сметната палата през 2009 г. само прилагането на митническа процедура 42 е довело до загуби, оценени чрез екстраполация на приблизително 2,2 милиарда евро във връзка със седемте държави членки, в които Палатата е извършила одит, което представлява 29 % от ДДС, теоретично дължим върху облагаемата сума на всички вносни операции по митническа процедура 42 през 2009 г. в тези седем държави членки.
  • [7]  Европейски парламент, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Дирекция А (Политики в областта на икономиката и науката): „Пътна карта към цифровия единен пазар“ (IP/A/IMCO/NT/2012-13), август 2012 г., http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201209/20120914ATT51402/20120914ATT51402EN.pdf.
  • [8]  „Тематичен доклад относно областите на системната корупция в публичната администрация на държавите членки и относно мерките, които да се противопоставят на нейното отрицателно въздействие върху Европейския съюз, Комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари“, ноември 2012 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Sławomir Nitras, Ivari Padar, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Sampo Terho, Marianne Thyssen

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Fabrizio Bertot, Herbert Dorfmann, Sari Essayah, Krišjānis Kariņš, Olle Ludvigsson, Sirpa Pietikäinen, Nils Torvalds

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

María Auxiliadora Correa Zamora, Iratxe García Pérez, Hubert Pirker