ДОКЛАД относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) и Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген

7.6.2013 - (COM(2011)0118 – C7‑0070/2011 – 2011/0051(COD)) - ***I

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Георгиос Папаниколау

Изменения

Процедура : 2011/0051(COD)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0206/2013

Внесени текстове :

A7-0206/2013

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/06/2013 - 8.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2013)0264

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
ПРОЦЕДУРА

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) и Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген

(COM(2011)0118 – C7‑0070/2011 – 2011/0051(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0118),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0070/2011),

– като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид ангажиментите, поети от представителя на Съвета с писмо от 19 декември 2012 г., за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид член 55 и член 37 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0206/2013),

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ^[1]*,КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА

---------------------------------------------------------

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № .../2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от …

за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, Регламенти (ЕО) № 1683/95 и (ЕО) № 539/2001 на Съвета и Регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77,

параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура[2],

като имат предвид, че:

(1) Политиката на Съюза за външните му граници се стреми към въвеждането на интегрирано управление, за да се установи единно и високо равнище на контрол и наблюдение, което представлява естествена последица от свободното движение на хора в Европейския съюз и е основен елемент от пространството на свобода, сигурност и правосъдие. За целта следва да бъдат установени общи правила относно стандартите и процедурите за контрол по външните граници, като се вземе предвид конкретният и непропорционален натиск, на който са подложени външните граници на някои държави членки. Правилата следва да се ръководят от принципа на солидарност между държавите членки.

(1a) Свободното движение на хора в рамките на Шенгенското пространство е едно от най-големите постижения на европейската интеграция. Свободното движение е основно право, като условията за упражняването на това право са предвидени в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки[3].

(1б) Премахването на контрола по вътрешните граници изисква пълно взаимно доверие между държавите членки в способността им изцяло да прилагат съпътстващите мерки, позволяващи контролът да бъде премахнат.

(2) Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) [4] влезе в сила на 13 октомври 2006 г.

(3) След прилагането му на практика в продължение на няколко години се появи необходимостта от внасянето на редица изменения въз основа на практическия опит на държавите членки и на Комисията, натрупан при прилагането на Кодекса на шенгенските граници, включително резултатите от оценките на Шенген и докладите и исканията, представени от държавите членки, и промените в първичното и вторичното право на Съюза; появи се и необходимостта от изясняване и по-ефикасно очертаване на ключовите технически въпроси.

(4) Докладът на Комисията от 21 септември 2009 г. относно действието на разпоредбите за подпечатване на пътни документи на граждани на трети държави в съответствие с членове 10 и 11 от Регламент (ЕО) № 562/2006 и докладът на Комисията от 13 октомври 2010 г. относно прилагането на дял III (Вътрешни граници) от Регламент (ЕО) № 562/2006 съдържат конкретни предложения за технически изменения на Кодекса на шенгенските граници.

(5) Вследствие на наскоро приети законодателни актове на Съюза, по-специално Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) [5] и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни[6], е необходимо да бъдат направени известни изменения в Регламент (ЕО) № 562/2006.

(5a) Също така определени разпоредби от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници[7] („Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген“) следва също да се изменят, за да бъдат отразени промените в Регламент (ЕО) № 562/2006 и настоящата правна ситуация.

(5б) Съгласно дело C-241/05, Nicolae Bot/ Préfet du Val-de-Marne[8], е необходимо да се изменят правилата, уреждащи изчисляването на разрешената продължителност на краткия престой в Съюза. Наличието на ясни, опростени и хармонизирани правила във всички правни актове, свързани с този въпрос, би било от полза както за пътуващите лица, така и за граничните и визовите органи. Регламент (ЕО) № 562/2006 и Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 година за определяне на единен формат за визи[9] и Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване[10], Регламент (ЕО) № 767/2008 от 9 юли 2008 година относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави членки относно визите за краткосрочно пребиваване[11] и Регламент (ЕО) № 810/2009 следователно следва да бъдат съответно изменени.

(5в) С приемането на Регламент (ЕС) № 1168/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз[12] (Frontex) („Агенцията“) се усъвършенства интегрираното управление на външните граници и се укрепва допълнително ролята на Агенцията в съответствие с целта на Съюза да разработи политика с оглед на постепенното въвеждане на концепцията за интегрирано управление на границите.

(6) За да могат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 562/2006 да се приведат в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), правомощието за приемане на актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да се делегира на Комисията, когато става въпрос за приемането на допълнителни мерки, с които се урежда наблюдението в съответствие с член 12, параграф 5, и за внасянето на изменения в приложенията към Регламент (ЕО) № 562/2006. От изключително значение е Комисията да проведе съответните консултации в хода на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и Съвета.

(7) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно да бъдат направени технически изменения в съществуващите правила в Регламент (ЕО) № 562/2006 и Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, както и в Регламенти (ЕО) № 1683/95, (ЕО) № 539/2001, (ЕО) № 767/2008 и (ЕО) № 810/2009, може да бъде постигната само на равнище Съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, предвиден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(8) По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген[13], които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 година относно определени условия по прилагането на това споразумение[14].

(9) По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[15], които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета[16].

(10) По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген[17], които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/EО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/EС на Съвета[18].

(11) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него и не го прилага. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от този протокол, дали да го приложи в своето национално право.

(12) Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[19]; следователно Обединеното кралство не участва в приемането му, не е обвързано от него и не го прилага.

(13) Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/EО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген[20]; следователно Ирландия не участва в приемането му, не е обвързана от него и не го прилага,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1Изменения към Регламент (ЕО) № 562/2006

Регламент (ЕО) № 562/2006 се изменя, както следва:

(1) Член 2 се изменя, както следва:

а) точка 1, буква в) се заменя със следния текст:

„в) морски, речни и езерни пристанища на държавите членки за редовни вътрешни фериботни превози ▌;“

б) точка 4 се заменя със следния текст:

„4. „редовен вътрешен фериботен превоз“ е всеки фериботен превоз между две или повече пристанища, разположени на територията на държавите членки, без спиране на други пристанища извън територията на държавите членки, като този превоз представлява транспортиране на пътници и превозни средства съгласно публикувано разписание;“

▌

г) точка 5 се изменя, както следва:

i) встъпителната част се заменя със следния текст:

„5. „лица, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза“, са:“

ii) в буква а) позоваването на „член 17, параграф 1“ се заменя с позоваване на „член 20, параграф 1“;

iii) в буква б) думата „Общността“ се заменя с думата „Съюза“;

ж) в точка 6 позоваването на „член 17, параграф 1“ се заменя с позоваване на „член 20, параграф 1“;

жа) добавя се следната точка:

„8а. „съвместен гранично-пропускателен пункт“ е всеки гранично-пропускателен пункт, намиращ се на територията на държава членка или на територията на трета страна, на който граничната охрана на държавата членка и граничната охрана на третата страна извършват, една след друга, проверки при влизане и излизане в съответствие с националното си законодателство и съгласно сключено двустранно споразумение;“

з) точка 15 се заменя със следния текст:

„15. „разрешение за пребиваване“ е:

а) всички разрешения за пребиваване, издадени от държавите членки в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. за установяване на единен формат на разрешения за пребиваване за граждани на трети страни*, и картите за пребиваване, издадени в съответствие с Директива 2004/38/ЕО;

б) всички други документи, издадени от една държава членка на граждани на трети страни, с които се разрешава престой на нейна територия, и за които е била извършена нотификация и впоследствие са били публикувани в съответствие с член 34, с изключение на:

i) временните разрешения, издадени докато се очаква разглеждането на първа молба за разрешение за пребиваване, както е описано в буква а), или разглеждането на молба за убежище, и

ii) визите, издадени от държавите членки в единния формат, определен с Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи**;

____________________

* OВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1.

** OВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1.“;

за) добавя се следната точка:

„18а. „офшорен работник“ е всяко лице, което работи в офшорна инсталация, намираща се в териториалните води на държавите членки или в зона, в която държавите членки се ползват с изключителни права за експлоатация на морските ресурси, както се предвижда от международното морско право, и което се връща редовно по море или въздух на територията на държавите членки;“

(2) Член 3, буква а) се заменя със следния текст:

„а) правата на лица, които се ползват от правото на свободно движение съгласно законодателството на Съюза;“

(2a) Добавя се следният член:

„Член 3а

Основни права

При прилагането на настоящия регламент държавите членки изцяло спазват съответните норми на правото на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата на основните права“); съответното международно право, включително Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г. („Женевската конвенция“); задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на „забрана за връщане“; и основните права. В съответствие с общите принципи на правото на Съюза решенията съгласно настоящия регламент се вземат за всеки отделен случай.“;

(3) Член 4, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2. Чрез дерогация от параграф 1 могат да бъдат разрешени изключения от задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време:

a) за лица или групи лица, когато съществува изискване от специален характер за извънредно преминаване на външните граници извън гранично-пропускателните пунктове или извън определеното работно време, при условие че притежават разрешенията, изисквани от съответното национално законодателство и че не съществува конфликт с интересите на обществения ред и вътрешната сигурност на държавите членки. Държавите членки могат да включват конкретни договорености в двустранни споразумения. Общите изключения, предвидени в националното право и в двустранните споразумения, се съобщават на Комисията съгласно член 34;

б) за лица или групи лица в случай на непредвидена извънредна ситуация;

в) в съответствие със специфичните правила, определени в членове 18 и 19 във връзка с приложения VІ и VІІ.“

(4) Член 5 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се изменя, както следва:

i) уводната част се заменя със следния текст:

„1. За планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, отчитайки предходния 180-дневен период за всеки ден от престоя, се прилагат следните условия за влизане на гражданите на трети страни:“

ii) буква а) се заменя със следния текст:

„а) да притежават валидни пътни документи или документ, който дава право на притежателя да преминава границата и който отговаря на следните критерии:

i) срокът на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на държавите членки. При надлежно обосновани спешни случаи това условие може да не бъде спазено;

ii) издаден е в рамките на предходните десет години;“

аа) добавя се следният параграф:

„1а. За целите на прилагането на параграф 1 се счита, че датата на влизане е първият ден от престоя на територията на държавите членки, а датата на излизане — последният ден от престоя на територията на държавите членки. Периодите на престой, разрешени съгласно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочен престой, не се отчитат при изчислението на продължителността на престоя на територията на държавите членки.“

б) параграф 4 се изменя, както следва:

i) буква а) се заменя със следния текст:

„а) на граждани на трети страни, които не отговарят на условията, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за дългосрочен престой, се разрешава влизане на териториите на другите държави членки за транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за дългосрочен престой, освен ако имената им не са включени в националния списък на лицата, на които не се разрешава влизане или транзитно преминаване в държавата членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат, и ако сигналът е придружен от указание за отказ за влизане или транзитно преминаване;“

ii) буква б), първи и втори параграф се заменят със следния текст:

„б) на граждани на трети страни, които отговарят на условията, посочени в параграф 1, с изключение на упоменатото в буква б), и които се представят на границата, може да бъде разрешено влизане на териториите на държавите членки, ако на границата им бъде издадена виза в съответствие с членове 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс)*.

Държавите членки събират статистически данни за издадените на границата визи в съответствие с член 46 от Регламент (ЕО) № 810/2009 и приложение XII към него.

____________________

* OВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1. “

(4a) Член 6, параграф 1, първа алинея се заменя със следния текст:

„1. При изпълнение на своите задължения граничната охрана изцяло зачита човешкото достойнство, по-специално в случаите, свързани с уязвими лица.“

(5) Член 7 се изменя, както следва:

а) в параграф 2, втора, трета и четвърта алинея се заменят със следния текст:

„По правило лица, които се ползват от правото на свободно движение съгласно законодателството на Съюза, подлежат на минималната проверка, посочена в първата алинея.

Граничната охрана може обаче при извършване на минимални проверки на лица, които се ползват от правото на свободно движение съгласно законодателството на Съюза, да прави несистемно справки с национални или европейски бази данни, с цел да установи дали тези лица не представляват действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за вътрешната сигурност, обществения ред, международните отношения на държавите членки или заплаха за общественото здраве.

Последствията от такива справки не застрашават правото на влизане на лица, които се ползват от правото на свободно движение съгласно законодателството на Съюза, на територията на съответната държава членка, както е постановено в Директива 2004/38/ЕО.“

г) параграф 5, първа алинея се заменя със следния текст:

„Без да се засяга втора алинея, граждани на трети страни, които подлежат на цялостни проверки на втора линия, получават информация в писмен вид на език, който разбират или за който може с основание да се предположи, че разбират, или по друг ефективен начин, за целта и процедурата за такава проверка.“

д) параграф 6 се заменя със следния текст:

„6. Проверки на лица, които се ползват от правото на свободно движение съгласно законодателството на Съюза, се извършват в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.“

е) добавя се следният параграф:

„8. Когато се прилага член 4, параграф 2, буква а) или буква б), държавите членки могат също така да предвидят дерогации от правилата, посочени в този член.“

(6) Член 9 се изменя, както следва:

а) параграф 2 се заменя със следния текст:

„2. а) Лицата, които се ползват с право на свободно движение съгласно законодателството на Съюза, имат право да използват лентите, обозначени със знака в част А („EU, EEA, CH“) от приложение III. Те могат също така да използват лентите, обозначени със знака в част Б1 („visa not required“) и част Б2 („all passports“) от приложение III.

Гражданите на трети страни, които не са задължени да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, и гражданите на трети страни, които притежават валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочен престой, могат да използват лентите, обозначени със знака в част Б1 („visa not required“) от приложение III към настоящия регламент. Те могат също така да използват лентите, обозначени със знака в част Б2 („all passports“) от приложение III към настоящия регламент.

б) Всички останали лица използват лентите, обозначени със знака в част Б2 („all passports“) от приложение III.

Обозначенията на знаците, посочени в букви а) и б), могат да се изписват на езика или езиците, които всяка държава членка прецени за подходящо.

Осигуряването на отделни ленти, обозначени със знака в част Б1 („visa not required“) от приложение III, не е задължително. Държавите членки вземат решение дали да осигурят такива ленти и на кои гранично-пропускателни пунктове да направят това в съответствие с практическите потребности.“

б) параграф 5 се заличава;

(7) Член 10 се изменя, както следва:

а) заглавието се заменя със следния текст: „Поставяне на печат върху пътните документи“;

б) параграф 2 се заменя със следния текст:

„2. Пътните документи на граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, за които се прилага Директива 2004/38/ЕО, но които не представят картата за пребиваване, предвидена в посочената директива, се подпечатват при влизане и излизане.

Пътните документи на граждани на трети страни, които са членове на семейството на граждани на трети страни, които се ползват от правото на свободно движение съгласно законодателството на Съюза, но които не представят картата за пребиваване, предвидена в Директива 2004/38/ЕО, се подпечатват при влизане и излизане. “

в) параграф 3 се изменя, както следва:

i) в първа алинея се добавят следните букви:

„е) пътните документи на екипажите на пътническите и товарните международни влакове;

ж) пътните документи на гражданите на трети страни, които представят картата за пребиваване, предвидена в Директива 2004/38/ЕО.“

ii) втора алинея се заменя със следния текст:

„По изключение по молба на гражданин на трета страна той може да бъде освободен от поставяне на печат за влизане или излизане, в случай че поставянето на такъв печат може да причини сериозни затруднения за това лице. В такъв случай влизането или излизането се записват на отделен лист, който посочва името на лицето и номера на неговия паспорт. Този лист се дава на гражданина на трета страна. Компетентните органи на държавите членки могат да водят статистика за такива изключителни случаи и могат да предоставят тези статистически данни на Комисията.“

(8) Член 11 се изменя, както следва:

а) параграф 3 се заменя със следния текст:

„3. В случай че презумпцията, посочена в параграф 1, не бъде оборена, гражданинът на трета страна може да бъде върнат в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни* и съгласно националното законодателство за изпълнение на тази директива.

_______________

* ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.“

б) добавя се следният параграф:

„4. Съответните разпоредби на параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis, когато няма печат за излизане.“

(9) Член 12 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Основната цел на наблюдението на границите е да предотврати неразрешено преминаване на границата, да се противопостави на трансграничната престъпност и да предприеме мерки срещу лица, които незаконно преминават границата. Лице, което незаконно е преминало граница и което няма право на престой на територията на засегнатата държава членка, се задържа и подлежи на процедури във връзка с Директива 2008/115/ЕО.“

б) параграф 5 се заменя със следния текст:

„5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33, когато става въпрос за допълнителни мерки, с които се урежда наблюдението.“

(10) Член 13, параграф 5 се заменя със следния текст:

„5. Държавите членки събират статистически данни за броя на лицата, на които е издаден отказ за влизане, основанията за такъв отказ, националността на лицата, на които е издаден отказ за влизане, и вида граница (сухопътна, въздушна, морска), на която им е издаден отказ за влизане, и предават тези данни годишно на Комисията (Евростат) в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила*.

____________________

* ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23.“

(11) Член 15, параграф 1, трета алинея се заменя със следния текст:

„Държавите членки гарантират, че граничната охрана се състои от специално и надлежно обучени професионалисти, като се вземат предвид общите учебни програми за граничната охрана, установени и разработени от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета. Учебните програми включват специализирано обучение за идентифициране на ▌ситуации, в които са засегнати уязвими лица, например непридружени непълнолетни лица и жертви на трафик, и за предприемане на съответните действия. Държавите членки, с подкрепата на Агенцията, насърчават служителите на граничната охрана да изучават ▌езици, ▌необходими за изпълнението на задачите им.“

(12) Член 18, параграф 2 се заменя със следния текст:

„Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от член 4, член 5 и членове 7—13.“

(13) Член 19, параграф 1 се изменя, както следва:

а) в първа алинея се добавят следните букви ▌:

„ж) спасителни служби, полиция, пожарни екипи и гранична охрана;

з) работници на разположени в морето съоръжения.“

б) втора алинея се заменя със следния текст:

„Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от член 4, член 5 и членове 7—13.“

(14) Член 21, буква г) се заменя със следния текст:

„г) възможността държава членка да предвиди в законодателството си задължението граждани на трети страни да съобщават за присъствието си на нейната територия съгласно разпоредбите на член 22 от Шенгенската конвенция.“

(15) Член 32 се заменя със следния текст:

„Член 32 Изменения на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33, когато става въпрос за внасянето на изменения в приложения III, IV и VIII.“

(16) Член 33 се заменя със следния текст:

„Член 33 Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 12, параграф 5 и член 32, се предоставя на Комисията за неопределен срок считано от …*.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 12, параграф 5 и член 32, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 12, параграф 5 и член 32 влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

(17) Член 34, параграф 1 се изменя, както следва:

а) буква а) се заменя със следния текст:

„а) списък с разрешенията за пребиваване, като се прави разлика между разрешенията, обхванати от член 2, точка 15, буква а), и разрешенията, обхванати от член 2, точка 15, буква б), и се предоставя образец за разрешенията, обхванати от член 2, точка 15, буква б). Картите за пребиваване, издадени в съответствие с Директива 2004/38/ЕО, се посочват изрично като такива, а за картите за пребиваване, които не съответстват на единния формат, установен в Регламент (EО) № 1030/2002, се представят образци.“

б) добавят се следните точки:

„да) изключенията към правилата за преминаване на външните граници, посочени в член 4, параграф 2, буква а;

дб) статистическите данни, посочени в член 10, параграф 3.“

(18) Член 37, първи параграф се заменя със следния текст:

„Държавите членки нотифицират Комисията за националните си разпоредби, свързани с член 21, букви в) и г), санкциите по член 4, параграф 3 и двустранните споразумения, разрешени от настоящия регламент. Последващи изменения в тези разпоредби се нотифицират в рамките на пет работни дни.“

(19) Приложения III, IV, VI, VII и VIII към Регламент (ЕО) № 562/2006 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2Изменения на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген

С настоящото Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген ▌ се изменя, както следва:

(-1) В член 18, параграф 1 думите „три месеца“ се заменят с „90 дни“;

(-1a) Член 20 се изменя, както следва:

a) в член 1 думите „три месеца в рамките на шест месеца, считано от датата на първото влизане“ се заменят с „90 дни в рамките на всеки 180-дневен период“;

б) в параграф 2 думите „три месеца“ се заменят с „90 дни“;

(1) Член 21 се изменя, както следва:

а) в параграф 1 думите „три месеца в рамките на всеки шестмесечен период“ се заменят с „90 дни в рамките на всеки период от 180 дни“;

б) параграф 3 се заличава;

(2) Член 22 се заменя със следния текст:

„Член 22

Чуждите граждани, които са влезли редовно на територията на някоя от договарящите страни, може да бъдат задължени да се регистрират в съответствие с условията, които са определени от всяка договаряща страна, пред компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия влизат. Тази чужденци се регистрират при влизане или в срок от три работни дни след влизането на територията на договарящата страна, по преценка на тази договаряща страна.“

(3) Член 136 се заличава.

Член 2а

Изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95

Член 5 от Регламент (ЕО) № 1683/95 се заменя със следния текст:

„Член 5

За целите на настоящия регламент се прилага определението за „виза“ по член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс)*.

_________________

* ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.“.

Член 2бИзменение на Регламент (ЕО) № 539/2001

Регламент (ЕО) № 539/2001 се изменя, както следва:

(1) В член 1, параграф 2, първата алинея се заменя със следния текст:

„Граждани на трети държави, включени в приложение ІІ, са освободени от изисквания за визи по параграф 1 за престой не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.“.

(2) Член 2 се заменя със следния текст:

„Член 2

_________________

* ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.“.Член 2вИзменение на Регламент (ЕО) № 767/2008

В член 12, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 767/2008, подточка iv) се заменя със следния текст:

„iv) вече е пребивавал 90 дни в рамките на текущия 180-дневен период на територията на държавите членки като титуляр на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност;“.

Член 2гИзменение на Регламент (ЕО) № 810/2009

Регламент (ЕО) № 810/2009 се изменя, както следва:

(1) Член 1, параграф 1 се заменя със следния текст:

„1. Настоящият регламент определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държавите членки, с продължителност, която не превишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.“;

(2) В член 2, параграф 2 буква а) се заменя със следния текст:

„а) транзитно преминаване или планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период;“;

(3) В член 25, параграф 1, буква б) се заменя със следния текст:

„б) когато по причини, които консулството счита за обосновани, е издадена нова виза за престой през същия 180-дневен период на кандидат, който през този 180-дневен период вече е използвал единна виза или виза с ограничена териториална валидност, позволяваща престой с продължителност 90 дни.“.

(4) В член 32, параграф 1, подточка iv) се заменя със следния текст:

(5) Приложения VI, VII и XI към Регламент (ЕО) № 810/2009 се изменят в съответствие с приложение IІ към настоящия регламент.

Член 3Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на …^[21]*.

Член 1, параграф 4, буква a), подточка i), член 1, параграф 4, буква aa), член 2, параграфи -1) и -1a), член 2, параграф 1, буква a), членове 2a, 2б, 2в и 2г, точка 3 от приложение I, както и приложение II се прилагат от ...^[22]*^*.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в […] на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложенията към Регламент (ЕО) № 562/2006 се изменят, както следва:

(1) Приложение III се изменя, както следва:

а) Част Б се заменя със следния текст:

„ЧАСТ Б1: „visa not required“ (Превод: НЕ СЕ ИЗИСКВА ВИЗА);

ЧАСТ Б2: „all passports“ (Превод: ВСИЧКИ ПАСПОРТИ).

б) В част В между знаците „EU, EEA, CH“ и знаците „ALL PASSPORTS“ се добавят следните знаци:

„

Превод: БЕЗ ВИЗА - АВТОМОБИЛИ

Превод: БЕЗ ВИЗА - АВТОБУСИ

Превод: БЕЗ ВИЗА - КАМИОНИ

(2) В приложение IV, точка 3, първият параграф се заменя със следния текст:

„3. „При влизане и излизане на граждани на трети държави, за които важи задължението за притежаване на виза, печатът се поставя като общо правило върху страницата срещу тази, върху която е поставена визата.“;

(3) В приложение V, част Б, в стандартния формуляр за отказ на влизане на границата буква (Е) „“ се заменя със следния текст:

„ (Е) вече е пребивавал 90 дни в рамките на предходния 180-дневен период на територията на държавите членки на Европейския съюз“;

(4) Приложение VI се изменя, както следва:

а) точка 1 се изменя, както следва:

i) в точка 1.1. се добавя следната точка:

„1.1.4. Съвместни гранично-пропускателни пунктове

1.1.4.1. Държавите членки могат да сключват или поддържат двустранни споразумения със съседни трети страни за създаването на съвместни гранично-пропускателни пунктове, на които граничната охрана на съответната държава членка и граничната охрана на третата страна извършват една след друга проверки при излизане и влизане в съответствие с тяхното национално законодателство на територията на другата страна по споразумението. Съвместните гранично-пропускателни пунктове може да бъдат разположени на територията на държава членка или на територията на трета страна.

1.1.4.2. Съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на държава членка: В двустранните споразумения за създаване на съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на държава членка, се дава разрешение граничната охрана на третата страна да изпълнява задачите си в държавата членка при съблюдаване на следните принципи:

а) Международна закрила: Гражданин на трета страна, който търси международна закрила на територията на държава членка, получава достъп до приложимите процедури в тази държава членка в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището.

б) Арестуване на лице или изземване на имущество: Ако граничната охрана на третата страна установи факти, които дават основание за задържането или поставянето под закрила на дадено лице или за изземването на имущество, тя ▌ съобщава тези факти на органите на държавата членка, които предприемат подходящи последващи действия в съответствие с националното право, с правото на ЕС и с международното право, независимо от гражданството на засегнатото лице.

▌

в) Лица, които се ползват с правото на свободно движение съгласно законодателството на Съюза и влизат на територията на Съюза: Граничната охрана на третата страна не възпрепятства гражданите, които се ползват с правото на свободно движение съгласно законодателството на Съюза, да влязат на територията на ЕС. Ако има причини, които оправдават даването на отказ за излизане от засегнатата трета страна, граничната охрана на третата страна уведомява органите на държавата членка за тези причини и органите на държавата членка предприемат целесъобразни последващи действия в съответствие с националното право, правото на ЕС и международното право.

1.1.4.3. Съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на трета страна: В двустранните споразумения за създаване на съвместни гранично-пропускателни пунктове, разположени на територията на трета страна, се дава разрешение граничната охрана на държавата членка да изпълнява задачите си в третата страна. За целите на настоящия регламент, всяка проверка, извършена от граничната охрана на държавите членки на съвместен гранично-пропускателен пункт, разположен на територията на трета страна, се смята, че се извършва на територията на засегнатата държава членка. Граничната охрана на държавите членки изпълнява задачите си в съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 и при спазване на следните принципи:

а) Международна закрила: Гражданин на трета страна, който е преминал през контрол на излизане от граничната охрана на трета страна и впоследствие поиска международна закрила от граничната охрана на държавата членка, която се намира в третата страна, получава достъп до съответните процедури на държавата членка в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището. Органите на третата страна приемат прехвърлянето на засегнатото лице на територията на държавата членка.

б) Арестуване на лице или изземване на имущество: Ако граничната охрана на държавата членка установи факти, оправдаващи арестуването или поставянето под закрила на лице или изземването на имущество, тя действа в съответствие с националното законодателство, правото на Съюза и международното право. Органите на третата страна приемат прехвърлянето на съответното лице или предмет на територията на държавата членка.

в) Достъп до информационни системи: Граничната охрана на държавите членки може да използва информационни системи за обработване на лични данни в съответствие с член 7. На държавите членки се разрешава да предприемат техническите и организационните мерки за сигурност, които се изискват от правото на ЕС за защита на личните данни срещу случайно или незаконно унищожаване или случайна загуба, промяна, неразрешено оповестяване или достъп, включително достъп на органите на трета страна.

1.1.4.4. Преди сключването или изменението на двустранно споразумение със съседна трета страна за съвместни контролно-пропускателни пунктове засегнатата държава членка провежда консултации с Комисията за съвместимостта на споразумението със законодателството на Съюза. Информацията за предходни двустранни споразумения се изпраща до Комисията в срок до …[23]*.

Ако Комисията прецени, че споразумението е несъвместимо със законодателството на Съюза, тя уведомява съответната държава членка. Държавата членка предприема всички необходими стъпки за изменение на споразумението в разумен срок така, че установените несъответствия да бъдат отстранени. ▌";

ii) в точка 1.2. точки 1.2.1. и 1.2.2. се заменят със следния текст:

„1.2.1. Извършват се проверки както на пътници, така и на екипажа във влакове, преминаващи външни граници, включително такива, превозващи стоки или пътуващи празни. Държавите членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения относно начина на извършване на тези проверки, като съблюдават принципите, посочени в точка 1.1.4. Тези проверки се извършват по един от следните начини:

– на първата гара на пристигане или последната гара на заминаване на територията на държава членка,

– в самия влак по време на транзитно преминаване между последната гара на заминаване в трета страна и първата гара на пристигане на територията на държава членка или обратното,

– на последната гара на заминаване или първата гара на пристигане на територията на трета страна.

1.2.2. В допълнение, с цел улесняване на железопътния поток и движението на високоскоростни пътнически влакове, държавите членки по маршрута на тези влакове от трети страни могат също така да решат с общо съгласие със съответната трета страна да извършват, спазвайки принципите, посочени в точка 1.1.4., проверки на лицата във влакове от трети страни по един от следните начини:

– на гарите на трета страна, където пътниците се качват във влака,

– на гарите, където лицата слизат на територията на държавите членки,

– в самия влак по време на транзитно преминаване между гарите на територията на трета страна и гарите на територията на държавите членки, при условие че лицата са останали във влака.“;

б) ▌точка 3.1. се заменя със следния текст:

„3.1 Общи процедури за проверки на морския трафик

3.1.1. Проверки на кораби се извършват на пристанищата на пристигане или заминаване, или в зона, определена за тази цел, разположена в непосредствена близост до плавателния съд, или на борда на корабите в териториални води съгласно определението в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право. Държавите членки могат да сключват ▌споразумения, съгласно които проверки могат да се извършват и по време на преминаванията, или при пристигането или заминаването на кораба на територията на трета страна, като се спазват принципите, посочени в точка 1.1.4.

3.1.2. Капитанът на кораба, агентът на кораба или някое друго лице, надлежно упълномощено от капитана или удостоверило самоличността си по удовлетворителен за съответния публичен орган начин (и в двата случая наричано по-долу „капитан на кораба“), съставя списък на екипажа и всички пътници, съдържащ информацията, необходима съгласно формуляр 5 (за списъка на екипажа) и формуляр 6 (за списъка на пътниците) към Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване (Конвенция FAL), както и — ако е приложимо — номерата на визите или разрешителните за пребиваване▌:

– двадесет и четири часа преди пристигане в пристанището или

– най-късно към момента на напускане на предходното пристанище, ако продължителността на пътуването е по-малка от 24 часа, или

– ако пристанището, където ще има престой, не е известно или ако се е променило по време на пътуването — в момента, в който тази информация е налице.

Капитанът на кораба предава списъка(ците) на ▌граничната охрана или — ако това е предвидено в националното законодателство — на друг компетентен орган, който незабавно препраща списъците на граничната охрана ▌.

3.1.3. Граничната охрана или посочените в точка 3.1.2 органи изпращат на капитана на кораба потвърждение за получаване (подписано копие на списъците или потвърждение за получаване в електронен вид), което той представя при поискване, когато корабът е в дадено пристанище.

3.1.4. Капитанът на кораба докладва незабавно на компетентния орган за всякакви промени в състава на екипажа или броя на пътниците.

Капитанът на кораба също така уведомява компетентните органи незабавно и в срока, посочен в точка 3.1.2., за присъствието на пътници без билет на борда. Пътниците без билет обаче остават под отговорността на капитана на кораба.

Чрез дерогация от членове 4 и 7 на лицата, които се намират на кораба, не се извършват системни гранични проверки. Въпреки това, въз основа на оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция, граничната охрана, само когато има основания за това, извършва претърсване на кораба и ▌ проверки на лицата, намиращи се на него.

3.1.5. Капитанът на кораба уведомява своевременно компетентния орган за отпътуването на кораба и в съответствие с действащите правила на съответното пристанище.“;

в) точка 3.2. се изменя, както следва:

i) точка 3.2.1. се заменя със следния текст:

„3.2.1. Капитанът на кораб за пътешествия предава на съответния компетентен орган маршрута и програмата на пътешествието, веднага щом те бъдат определени и не по-късно от срока, посочен в точка 3.1.2.“;

ii) втората алинея от точка 3.2.2 се заменя със следния текст:

„Въпреки това ▌ проверки на екипажа и на пътниците на тези кораби се извършват само когато това е обосновано въз основа на оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция.“;

iii) в точка 3.2.3., букви а) и б) препратката „точка 3.2.4.“ се заменя с препратката „точка 3.1.2.“;

iv) в точка 3.2.3., буква д), втората алинея се заменя със следния текст:

v) точка 3.2.4. се заличава;

vi) в точка 3.2.9. втора алинея се заличава;

vii) в точка 3.2.10. се добавя следната точка:

„i) точка 3.1.2. (задължение за предаване на списък на пътниците и списък на екипажа) не се прилага. Ако в съответствие с Директива 98/41/ЕО на Съвета от 18 юни 1998 г. относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки от Общността* трябва да бъде изготвен списък на лицата на кораба, до тридесет минути след заминаването от пристанище на трета страна капитанът на кораба изпраща копие от този списък на компетентния орган на пристанището на пристигане на територията на държавите членки.

____________________

* ОВ L 188, 2.7.1998 г., стр. 35.“;

(viii) добавя се следната точка:

„3.2.11. Когато ферибот, пристигащ от трета страна с повече от едно междинно спиране на територията на държавите членки превозва пътници само за останалата отсечка в рамките на тази територия, тези пътници подлежат на проверка при излизане на пристанището на заминаване и на проверка при влизане на пристанището на пристигане.

Проверките на лицата, които по време на междинните спирания вече са били на ферибота и не са се качили на него на територията на държавите членки, се извършват на пристанището на пристигане. Когато страната на местоназначение е трета страна се прилага обратната процедура.“

(ix) добавя се следната точка със заглавие:

„Превози на товари между държави членки

3.2.12. Чрез дерогация от член 7 не се извършват гранични проверки на превоз на товари между две или повече пристанища, разположени на територията на държавите членки, при който няма спирания на пристанища извън територията на държавите членки и който се състои в превоз на стоки.

Въпреки това проверки на екипажа и на пътниците на тези кораби се извършват само когато това е обосновано въз основа на оценка на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция. “

(5) Приложение VII се изменя, както следва:

а) точки 3, 3.1. и 3.2. се заменят със следния текст:

"3.1 „Чрез дерогация от членове 4 и 7 държавите членки могат да разрешат на моряци, които притежават документ за самоличност на моряк, издаден в съответствие с Конвенция № 108 (1958 г.) или Конвенция № 185 (2003 г.) на Международната организация по труда (МОТ) за документите за самоличност на моряците, Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване и съответното национално право, да влизат на територията на държавите-членки ▌, като слизат на брега за престой в зоната на пристанището, където са акостирали корабите им, или в съседни общини, или да излизат от територията на държавите членки, като се завърнат на корабите си, без да се представят на гранично-пропускателен пункт, при условие че имената им присъстват в списъка на екипажа, който е предварително предаден за проверка на компетентните органи.

В зависимост от оценката на рисковете, свързани с вътрешната сигурност и нелегалната имиграция обаче, моряците подлежат на проверка в съответствие с член 7 от граничната охрана, преди да слязат на брега.“

б) в точка 6 се добавят следните точки:

„6.4. Държавите членки определят национални точки за контакт за провеждането на консултации във връзка с непълнолетни лица и уведомяват Комисията за тях. Комисията предоставя на държавите членки списък на тези национални точки за контакт.

6.5. В случай на съмнение, свързано с някое от обстоятелствата, посочени в точки 6.1., 6.2. и 6.3., граничната охрана използва списъка на националните точки за контакт за провеждането на консултации във връзка с непълнолетни лица.“

в) добавят се следните точки:

„7. Спасителни служби, полиция ▌, пожарни екипи и гранична охрана

Договореностите за влизане и излизане на членовете на спасителни служби, полицията ▌, пожарните екипи, които действат в спешни ситуации, както и на граничните служители, преминаващи границата в изпълнение на професионалните си задачи, се определят от националното законодателство ▌. Държавите членки могат да сключват двустранни споразумения с трети страни относно влизането и излизането на такива категории лица. В тези договорености и в двустранни споразумения могат да се предвидят дерогации от членове 4, 5 и 7.

8. Работници на разположени в морето съоръжения

Чрез дерогация от членове 4 и 7 работниците на разположени в морето съоръжения съгласно определението в член 2, точка 18а, които редовно се връщат на територията на държавите членки по море или въздух, без да са били на територията на трета страна, не подлежат на системни проверки.

Въпреки това при определяне на честотата на извършваните проверки се взема предвид оценка на рисковете от нелегална имиграция, по-специално когато бреговата зона на трета страна се намира в непосредствена близост до разположено в морето съоръжение.“

(6) В приложение VIII стандартният формуляр се изменя, както следва:

а) думите „печат за влизане“ се заменят с думите „печат за влизане или излизане“;

б) думата „влязъл“ се заменя с думите „влязъл или напуснал“.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложенията към Регламент (ЕО) № 810/2009 се изменят, както следва:

(1) в приложение VІ в „Стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза“ точка 4 се заменя със следния текст:

„4. „вече сте пребивавали 90 дни в рамките на текущия 180-дневен период на територията на държавите членки като титуляр на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност“;

(2) в приложение VII, точка 4 четвърта алинея се заменя със следния текст:

„Когато виза е валидна за повече от шест месеца, продължителността на престоите е 90 дни в рамките на 180-дневен период.“

(3) в приложение ХІ член 5, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2. Издадената виза е единна, многократна входна виза, с която се разрешава общ срок на пребиваване, не по-дълъг от 90 дни за периода на олимпийските и/или параолимпийските игри.“

[1] ^* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
[2] Позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от …
[3] OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77.
[4] OВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.
[5] OВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1.
[6] OВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.
[7] OВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.
[8] Recueil, стр. I-9627, 2006 г.
[9] OВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1.
[10] OВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1.
[11] OВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 60.
[12] OВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 1.
[13] OВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.
[14] OВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.
[15] OВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.
[16] OВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1.
[17] ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.
[18] OВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19.
[19] OВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.
[20] OВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.
[21] ^* ОВ: моля въведете датата: 20 дни след датата на публикуване на настоящия регламент в ОВ.
[22] ^*^* ОВ: моля въведете датата: 90 дни след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
[23] ^* ОВ: моля въведете следната дата: 6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ

Г-н Хуан Фернандо Лопес Агилар

Председател

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

БРЮКСЕЛ

Относно: Становище относно правното основание на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) и на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (COM(2011)0118 – C7-0070/2011 – 2011/0051(COD))

Уважаеми господин председател,

С писмо от 21 май 2012 г. вие сезирахте комисията по правни въпроси съгласно член 37 от Правилник за дейността да даде становище относно възможността за използване на член 77, параграф 2 от ДФЕС като единствено правно основание за предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) и на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген[1].

Предложението беше представено на Комисията въз основа на член 77, параграфи 1 и 2 от ДФЕС и беше представено съответно на Парламента съобразно обикновената законодателна процедура. Вие сте информирали комисията по правни въпроси, че в хода на преговорите със Съвета, които започнаха след ориентировъчното гласуване в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 27 март 2012 г., е представено предложението за използване на член 77, параграф 2 от ДФЕС като единствено правно основание.

С докладна записка от 14 юни 2012 г. правната служба на Парламента представи анализ на въпроса и стигна до заключението, че заличаването на член 77, параграф 1 е обосновано.

Контекст

I. Предложението

Предложението съдържа изменения на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) въз основа на опита в хода на първата година на прилагане на регламента.

Основните предлагани изменения са свързани с въпроси по определенията (напр. методът на изчисляване на „престой, който не надвишава три месеца за период от шест месеца“), разяснения относно изисквания срок на валидност на определени документи за пътуване, мерки за ускоряване на контрола по границите, обучаване на охраната на границите, спасителни служби и проверки в рамките на територията, делегирани актове и задължения за докладване. Предложението също така установява правна рамка за преминавания на общи граници.

ІІ. Въпросните правни основания

1. Правно основание на предложението

Предложението се основава на член 77, параграфи 1 и 2 от ДФЕС, който гласи следното:

„1. Съюзът развива политика, която има за цел:

а) да се гарантира отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници;

б) да се осигурят контролът на лицата и ефективното наблюдение при преминаването на външните граници;

в) постепенно да се въведе интегрирана система за управление на външните граници.

2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки в областта на:

а) общата политика по отношение на визите и другите разрешения за краткосрочно пребиваване;

б) контрола, на който подлежат лицата, преминаващи външните граници;

в) условията, при които гражданите на трети страни могат да се движат свободно на територията на Съюза за кратък период от време;

г) всички необходими мерки за постепенното въвеждане на интегрирана система за управление на външните граници;

д) отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници.“

2. Предложение за изменение на правното основание

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи изиска становището на комисията по правни въпроси относно възможността да се използва само член 77, параграф 2 от ДФЕС като правно основание, като посочи предложение на Съвета в хода на първата тристранна процедура, и обясни, че „Съветът би искал да се посочва само член 77, параграф 2 от ДФЕС, тъй като параграф 1 се отнася само за целите, а параграф 2 допуска приемането на мерки.“

III. Анализ

В съдебната практика на Съда се очертават няколко принципа по отношение на избора на правно основание. На първо място, като се имат предвид последиците от правното основание в материалноправен и процесуален смисъл, изборът на правилното правно основание е от конституционно значение[2]. На второ място, съгласно член 13, параграф 2 от ДЕС всяка институция действа в кръга на правомощията, които са й предоставени с Договорите[3]. На трето място, според съдебната практика на Съда на ЕС „изборът на правното основание на общностен акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта“[4].

Целта на въпросния регламент е да се предвидят технически изменения на съществуващите правила на Кодекса на шенгенските граници (вж. съображение 7). Измененият Регламент (EО) № 562/2006, по-конкретно член 1 от него, „предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите – членки на Европейския съюз. Той установява правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите – членки на Европейския съюз.“

В този смисъл целта съответства на член 77, параграф 1 от ДФЕС, съобразно който Съюзът следва да развива политика с оглед гарантирането на отсъствие на всякакъв контрол на лицата при преминаване на вътрешните граници, осигуряването на проверки и ефективно наблюдение на лицата при преминаване на външните граници, както и постепенното въвеждане на система за интегрирано управление за външните граници.

При все това, докато член 77, параграф 1 от ДФЕС предвижда само, че ЕС трябва да развива политика, член 77, параграф 2 от ДФЕС оправомощава Парламента и Съвета да приемат мерки за целите на развитието на политика, посочена в първия параграф, в съответствие с обикновената законодателна процедура, и изброява специфичните задачи и области, за които следва да се приемат мерки. Следователно параграф 2 ясно предоставя правомощия на институциите по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и представлява потенциално правно основание.

Остава да се определи дали целият член 77, параграф 2 от ДФЕС е необходим за съставянето на правно основание за въпросното предложение.

Въпросното предложение съдържа изменения на определенията (член 2 от изменения регламент), обхвата (член 3), правилата относно преминаването на външните граници (член 4) и условията за влизане за граждани на трети страни, включително изменения (член 5), проверки на лица по външните граници (член 7), отделни ленти (член 9), подпечатване на документите за пътуване на граждани на трети страни (член 10), презумпцията по отношение на изпълнението на условията за продължителност на престоя за граждани на трети страни (член 11), наблюдение на границите (член 12), отказ за влизане (член 13), изпълнение на граничния контрол (член 15), специфични правила за проверки по границите (членове 18 и 19), проверки в рамките на територията, където е отменен граничният контрол по вътрешните граници (член 21), както и изменения относно приложенията и комисията, която оказва съдействие при приемането на актовете за изпълнение (членове 32 и 33), и нотификации (членове 34 и 35).

Всички тези изменения изглежда засягат въпроси, споменати в параграф 2 на член 77: обща политика по отношение на визите и другите разрешения за краткосрочно пребиваване 5 (буква a), проверки на лица по външните граници (буква б), условия за пътуване за гражданите на трети страни (буква в), необходими мерки за постепенното установяване на система за интегрирано управление на външните граници (буква г), отсъствието на контрол на лицата по вътрешните граници (буква д).

Съобразно информацията, получена от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, предварително договореният със Съвета текст съдържа редица допълнителни изменения, свързани с изчисляването на краткосрочните визи, предвидени в Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и други свързани с визите актове. Това потвърждава необходимостта от прибягване до целия параграф 2, включително в частност буква а).

Комисията разгледа горепосочения въпрос на своето заседание от 19 юни 2012 г. На това заседание тя съответно прие решение с единодушие[5] да отправи препоръка, подходящото правно основание за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) и Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген да бъде член 77, параграф 2 от ДФЕС, както и да обяви за ненужно включването на член 77, параграф 1 от ДФЕС.

С уважение,

Клаус-Хайнер Лене

[1] OВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.
[2] Становище 2/00 по Протокола от Картахена от 2001 г., Recueil, стр. I-9713, точка 5; Д Дело C-370/07 Комисия/ Съвет [2009], Сборник, І-8917, параграфи 46–49; становище 1/08, ГАТС [2009 г.] (Сборник, стр. I-11129, точка 110).
[3] Дело С-403/05 Парламент/ Комисия [2007] Сборник. I-9045, параграф 49, и практиката на Съда, цитирана там.
[4] Вж. неотдавнашното решение от 2009 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет (C-411/06, Сборник, стр. I-7585).
[5] На окончателното гласуване присъстваха: Рафаеле Балдасаре(заместник-председател), Луиджи Берлингуер, Себастиан Валентин Боду (заместник-председател), Пьотър Борис, Кристиан Силвиу Бушой, Кристиан Енстрьом, Мариел Гало, Джузепе Гаргани, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Клаус-Хайнер Лене (председател), Ева Лихтенбергер, Антонио Масип Идалго, Алайош Месарош, Евелин Регнер (заместник-председател), Дагмар Рот-Беренд, Франческо Енрико Сперони, Кийт Тейлър, Александра Тайн, Патрис Тиролиен (съобразно член 187, параграф 2)), Аксел Фос (докладчик), Сесилия Викстрьом, Тадеуш Звефка.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Създаването на Шенгенското пространство в края на 80-те години на миналия век беше едно от най-големите постижения на Европа. Приемането на Шенгенското споразумение на 14 юни 1985 г. доведе до премахване на систематичния граничен контрол по вътрешните граници на държавите, представляващи част от Шенгенското пространство и осигури свободното движение на хора в рамките на това пространство. През тези 25 години договорната и правна рамка, в която се разви Шенгенското пространство в Европа, се превърна в това, което днес гордо наричаме „достижения на правото от Шенген“. Шенгенското пространство, което наброяваше първоначално 5 държави членки, включва понастоящем 25 държави членки, като скоро предстои да бъдат интегрирани и България и Румъния.

Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) представлява важен крайъгълен камък в законодателните усилия за насърчаване и подобряване на достиженията на правото от Шенген. Той е приложим за всяко лице, което преминава вътрешните или външните граници на Европейския съюз, и определя стандарти за проверките на гранично-пропускателните пунктове в Шенгенското пространство. Правната му рамка е съсредоточена върху защитата на интересите на Съюза и гарантира свободното движение на гражданите на ЕС и на други лица, ползващи се от същото право, като същевременно защитава правата на физическите лица и правата на особено уязвими групи лица, които не разполагат с привилегиите, свързани с правото на свободно движение.

Основната цел на настоящия регламент е да измени съществуващото законодателство в областта на граничните проверки на физически лица и да засили политиката на интегрирано управление на границите чрез подобряване на правилата относно преминаването на външните граници.

Обхват на предложението на Комисията

Предложението на Комисията, внесено в изключително важен и исторически за ЕС период, има за цел да превърне Кодекса на шенгенските граници в по-ясен и всеобхватен механизъм.

Като се отличава преди всичко с технически характер, то засяга актуализирането на правилата и съобразяването с промените в законодателството, настъпили след въвеждането на Регламент 562/2006 и след влизането в сила на Договора от Лисабон.

В него е взет под внимание и практическият опит на държавите членки в прилагането на Кодекса на шенгенските граници.

Предложението на Комисията съдържа изменения на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г., които са тясно свързани с тези въпроси.

Становище на докладчика

Като взема предвид предложението на Европейската комисия и неотдавнашните развития както в правно, така и в практическо отношение на достиженията на правото от Шенген, докладчикът изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от изменение на съществуващия Кодекс на шенгенските граници. От основно значение е да се запази разбирането, че премахването на контрола по вътрешните граници между държавите членки върви ръка за ръка с необходимостта от ефективен контрол, по-задълбочено сътрудничество и взаимно доверие по външните граници на Шенгенското пространство. Преди всичко това важи за настоящия период, който се характеризира с внезапни промени по външните граници на ЕС (напр. радикални политически промени в Северна Африка), които оказват дълбоко влияние върху миграционните потоци, насочени към ЕС.

Във връзка с това докладчикът представя изменения за усъвършенстване на съществуващата рамка, които се ръководят преди всичко от два принципа: първият е усъвършенстване на правилата, които улесняват, опростяват и доразвиват свободното движение в рамките на Шенгенското пространство в Европа, а вторият — поддържането на строга рамка за контрол и сигурност по външните граници на територията на държавите членки.

Освен това докладчикът е съгласен, че за укрепване на достиженията на правото от Шенген е важно между държавите членки и трети страни да бъдат сключени двустранни споразумения за общи гранично-пропускателни пунктове. Тези споразумения следва да са съвместими с правото на ЕС и с европейските ценности. Както е видно от съществуващи примери на споразумения, като например тези, сключени между Украйна и Полша или Унгария и Хърватия, тези споразумения могат да служат като инструменти за повишаване на защитата и граничните проверки на лица, които се опитват да преминат границата на външните гранично-пропускателни пунктове.

Укрепването на външните граници ще създаде правна сигурност, ще повиши солидарността сред държавите членки и ще спомогне за по-нататъшното икономическо развитие. Във всеки случай следва да се отбележи, че тези предложения трябва да отделят голямо внимание на защитата на правата на личността за всички лица, които влизат или правят опит да влязат в Шенгенското пространство, като се основават на дългогодишната политическа и правна традиция на Европейския съюз. В допълнение докладчикът отбелязва, че ако се установи, че действие или бездействие на трета страна е предизвикало смущения на външните граници на Шенгенското пространство, държавите членки следва да предприемат действия в рамките на наблюдението на границите в съответствие с член 215 от ДФЕС.

При изготвянето на измененията към настоящото предложение освен влезлия наскоро в сила Договор от Лисабон и законодателството на ЕС по отношение на защитата на правата на човека, докладчикът взе предвид и наскоро приетото европейско законодателство, като например новоприетия визов кодекс, директивата за връщане и последните изменения на регламента на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (FRONTEX), който предлага нови области на действие с цел подобряване на интегрираното управление на външните граници на Съюза.

По този начин настоящото предложение, въпреки че е с по-технически характер, представлява добавена стойност към развитието на достиженията на правото от Шенген. То неминуемо предлага предимства, като същевременно улеснява и развива граничния контрол и допринася за разрастване на доверието и солидарността в Шенгенското пространство. Посланието му е еднозначно: въпреки че Европейският съюз е изправен пред труден период, той остава посветен на интеграционния процес и верен на своите ценности, които гарантират мир, сигурност и благополучие на континента. Убеден е, че общите предизвикателства може да бъдат преодолени само с общи цели, а визии може да бъдат постигнати само чрез сътрудничество и взаимна солидарност.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Изменение на Кодекса на шенгенските граници и на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген
Позовавания	COM(2011)0118 – C7-0070/2011 – 2011/0051(COD)
Дата на представяне на ЕП	10.3.2011 г.
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	LIBE 24.3.2011 г.
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание	AFET 24.3.2011 г.	DEVE 24.3.2011 г.
Неизказано становище Дата на решението	AFET 22.3.2011 г.	DEVE 22.3.2011 г.
Докладчик(ци) Дата на назначаване	Георгиос Папаниколау 25.5.2011 г.
Оспорване на правното основание Дата на становището BUDG	JURI 19.6.2012 г.
Разглеждане в комисия	31.8.2011 г.	26.1.2012 г.	28.2.2012 г.	27.3.2012 г.
	6.6.2013 г.
Дата на приемане	6.6.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 2 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Philipp Albrecht, Emine Bozkurt, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Philip Claeys, Carlos Coelho, Ioan Enciu, Frank Engel, Cornelia Ernst, Kinga Gál, Kinga Göncz, Sylvie Guillaume, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Juan Fernando López Aguilar, Baroness Sarah Ludford, Monica Luisa Macovei, Светослав Христов Малинов, Véronique Mathieu Houillon, Nuno Melo, Roberta Metsola, Antigoni Papadopoulou, Georgios Papanikolaou, Jacek Protasiewicz, Carmen Romero López, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Rui Tavares, Nils Torvalds, Wim van de Camp, Axel Voss, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka, Auke Zijlstra
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Dimitrios Droutsas, Mariya Gabriel, Evelyne Gebhardt, Станимир Илчев, Franziska Keller, Jean Lambert, Jan Mulder
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jens Nilsson, Sabine Verheyen
Дата на внасяне	7.6.2013 г.

Правна информация - Политика за поверителност