ДОКЛАД относно аспектите, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за националните стратегии за интеграция на ромите
24.10.2013 - (2013/2066(INI))
Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Ливия Ярока
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно аспектите, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за националните стратегии за интеграция на ромите
Европейският парламент,
– като взе предвид Хартата на основните права, и по-специално членове 1, 14, 15, 21, 23, 24, 25, 34 и 35 от нея,
– като взе предвид международното право в областта на правата на човека, и по-специално Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Декларацията на ООН от 1992 г. за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето,
– като взе предвид европейските конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Европейската социална харта и свързаните с нея препоръки на Европейския комитет за социални права, Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, както и Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,
– като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз и членове 8, 9 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид съобщението на Комисията относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,
– като взе предвид съобщението на Комисията относно националните стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС (COM(2012)0226),
– като взе предвид предложението за препоръка на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (COM(2013)0460),
– като взе предвид съобщението на Комисията относно стъпките напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите (COM(2013)0454),
– като взе предвид Директива 2000/43/ЕО[1] на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход,
– като взе предвид Директива 2000/78/ЕО[2] на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите,
– като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426 окончателен),
– като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените от ромски произход в ЕС[3],
– като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите[4],
– като взе предвид анализа на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) на резултатите от проучването относно положението на ромите с разбивка на данните по пол, предоставени от агенцията вследствие на искане по член 126,
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0349/2013),
A. като има предвид, че Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. изисква от Комисията да „подкрепя насърчаването на равенството между половете в процеса на прилагане на всички аспекти (...) от стратегия „Европа 2020“, и като има предвид, че заключенията на Съвета относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР) изискват „принципът на равенството между половете (...) да се прилага във всички политики и действия за постигане на напредък в приобщаването на ромите“;
Б. като има предвид, че жените от ромски произход често са изправени пред множествена и междусекторна дискриминация, основана на пол и етнически произход, която е по-силна от дискриминацията спрямо мъжете от ромски произход, както и от тази спрямо жените от неромски произход, и разполагат с ограничен достъп до заетост, образование, здравеопазване, социални услуги и вземане на решения; като има предвид, че жените от ромски произход често са жертви на расизъм, предразсъдъци и стереотипи, които оказват отрицателно въздействие върху реалната им интеграция;
В. като има предвид, че жените от ромски произход се подчиняват на патриархални и сексистки традиции, които им пречат да упражняват свободата си на избор по основни въпроси от своя живот като образование, заетост, сексуално и репродуктивно здраве и дори брак; като има предвид, че дискриминацията спрямо жените от ромски произход не може да се оправдава с традицията, но че решения на този въпрос трябва да се търсят при зачитане на традицията и многообразието;
Г. като има предвид, че рискът от бедност за жените от ромски произход е по-висок в сравнение с този за мъжете от ромски произход и че ромските семейства с четири или повече деца са изложени на най-голям риск от бедност в ЕС;
Д. като има предвид, че при често използваните показатели има тенденция да се пренебрегват някои проблеми, като например бедността сред работещите, енергийната бедност, насилието срещу жени и момичета, бедността на многодетните семейства и семействата с един родител, детската бедност и социалната изолация на жените;
Е. като има предвид, че по-възрастните жени от ромски произход са изложени на по-висок риск от бедност поради това, че по-голямата част от тях са работили в сферата на неформалната икономика, без да получават възнаграждение или без да бъдат осигурени по схема за социална сигурност;
Ж. като има предвид, че преобладаващото мнозинство от възрастните лица от ромски произход, определени като „неактивни“, са жени, както и че — отчасти поради традиционното разделение на труда между жените и мъжете и поради съществуващите в рамките на европейските пазари на труда расизъм и сексизъм — броят на жените от ромски произход в активна възраст, извършващи платена професионална дейност, е едва приблизително половината от броя на мъжете от ромски произход, като тези данни са сходни по отношение на самостоятелно заетите лица;
З. като има предвид, че данните от всички държави сочат, че жените от ромски произход са изправени пред условия на тежка изолация в областта на заетостта, както и пред дискриминация на работното място, когато търсят работа или работят; като има предвид, че жените от ромски произход остават също така изолирани от официалната икономика и срещат пречки, породени от ограничените възможности за образование, неподходящите жилищни условия, слабото здравеопазване, традиционните роли на половете и общата маргинализация, както и дискриминацията от страна на общностите на мнозинството; като има предвид, че националните доклади за изпълнението на рамката на ЕС за НСИР все още не отделят достатъчно внимание на аспекта на равенството между половете;
И. като има предвид, че е значително по-трудно за майките на многодетни семейства или за самотните майки да работят далеч от своите домове и семейства в необлагодетелствани земеделски райони;
Й. като има предвид, че равнището на грамотност и постиженията в областта на образованието на жените от ромски произход са значително по-ниски от тези на мъжете от ромски произход и жените от неромски произход, както и че по-голямата част от момичетата от ромски произход напускат училище преждевременно, а значителна част от тях никога не са посещавали училище;
К. като има предвид, че икономическата криза оказа неблагоприятно въздействие върху здравето и благосъстоянието на жените от ромски произход и утежни тяхното положение, което отдавна е неприемливо, като повече от една четвърт от всички жени от ромски произход срещат ограничения в своите ежедневни дейности поради здравословни проблеми;
Л. като има предвид, че незачитането на широки сексуални и репродуктивни права, в т.ч. достъп до контрацепция, е пречка за разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход и за равенството между половете и води до непланирана бременност, включително в ранна юношеска възраст, с което се нарушават възможностите за образование и труд на момичетата; като има предвид, че ранното майчинство е до голяма степен следствие от липсата на подходящ достъп до социални услуги и от неадекватни здравни структури, които не са обърнали внимание на нуждите на жените от ромски произход;
М. като има предвид, че поради ниския си социално-икономически статус и дискриминацията, на която са подложени в областта на здравеопазването, жените от ромски произход не познават по-голямата част от правата си и прибягват до медицински услуги в много по-малка степен, отколкото по-голямата част от населението;
Н. като има предвид, че жените и момичетата от ромски произход са непропорционално засегнати от различни заболявания — в т.ч. ХИВ/СПИН — но програмите за профилактика, насочени към тях, като цяло не се ползват с приоритет и подобаващо финансиране, а достъпността на скрининга остава ниска;
O. като има предвид, че крайната бедност, неравенството между половете и вътрешната дискриминация излагат жените от ромски произход на по-голям риск от трафик на хора, проституция, домашно насилие и експлоатация, като същевременно поставят пред тях допълнителни пречки при достъпа до закрила;
П. като има предвид, че голям брой жени от ромски произход са били жертва на домашно насилие от страна на своя съпруг, негови родственици и други членове на семейството; като има предвид, че много голяма част от случаите на насилие и нарушенията на правата на човека, извършени срещу жени от ромски произход, не се съобщава поради факта, че насилието срещу жени все още се приема в патриархалните общества като законно упражняване на власт, но и поради факта, че извършителите на насилие срещу жени рядко биват подвеждани под отговорност за своите действия, което възпира жените да търсят правна помощ;
Р. като има предвид, че прояви на насилие срещу жени от ромски произход се извършват често от различни органи във всички държави – членки на ЕС, под формата на тежка дискриминация и явни нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека, които могат да се проявяват по различни начини, например като събиране и съхраняване в регистри на данни за лица и деца от ромски произход единствено въз основа на етническия им произход или като принудително извеждане на стотици хора, без да им бъде предложено каквото и да било подходящо алтернативно жилищно настаняване или подкрепа, и представляват срамни и безчовечни действия в пълен разрез с международните задължения на държавите членки във връзка с правата на човека;
С. като има предвид, че всички институции на ЕС и държавите членки носят отговорност за премахването на насилието срещу жените и момичетата и също така за прекратяването на безнаказаността, като изправят пред съда извършителите на престъпления като престъпления от омраза, изказвания, проповядващи вражда и омраза, дискриминация и насилие срещу жени и момичета от ромски произход;
Т. като има предвид, че Директива 2000/43/ЕО на Съвета забранява дискриминацията, основана на раса или етнически произход; като има предвид, че Комисията е започнала около 30 производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки за незадоволително транспониране на Директивата за равно третиране без разлика на расата в националното законодателство;
1. подчертава, че НСИР трябва да поставят акцент върху разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход, така че те да поемат контрола над собствения си живот, като се превърнат във видими дейци на промяната в рамките на своите общности и издигнат глас, за да повлияят върху свързаните с тях политики и програми, а също и върху укрепването на социално-икономическата устойчивост на жените от ромски произход, т.е. на способността им да се приспособят към бързо променящата се икономическа среда посредством осъществяване на спестявания и предотвратяване на изчерпването на активи;
2. приветства доклада за напредъка за 2012 г., изготвен от Комисията[5], и предложението за препоръка от Съвета от 26 юни 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки[6], където се поставя специален акцент върху достъпа до заетост, жилищно настаняване, образование и здравеопазване и се призовават държавите членки да предприемат положителни действия и да включат стратегиите за интеграция на ромите в борбата срещу бедността и социалната изолация;
3. призовава онези държави членки, които освен това в рамките на европейския семестър са получили специфични за съответната държава препоръки по въпросите, свързани с ромите, да изпълнят бързо тези препоръки и да се борят с дискриминацията, включително тази на работното място, да ангажират гражданското общество — в това число ромските организации — във вземането на решения, както и да разпределят не само средства на ЕС, но и национални и други средства, за да изпълнят ангажиментите, поети в техните национални стратегии за интеграция на ромите;
4. изразява съжаление във връзка с това, че въпреки приемането през 2006 г. на неговата резолюция относно положението на жените от ромски произход, както и приемането от Съвета на 10-те общи основни принципа за приобщаване на ромите, един от които се отнася до осведомеността по въпросите на равенството между половете, уязвимото положение на жените от ромски произход и жените от номадските общности на практика остава въпрос, по който европейските и националните политици не са предприели действия;
5. подчертава, че ефективността на рамката на ЕС за НСИР би могла да бъде значително увеличена чрез засиленото участие на Комисията, въз основа на нейния потенциал за подобряване на качеството на нормативните актове и на други инструменти, за насърчаване на по-голяма съгласуваност на политиките и за подкрепяне на водещите цели на рамката;
6. призовава държавите членки да разработят национални планове за действие в четирите ключови приоритетни области: здравеопазване, жилищно настаняване, заетост и образование, с конкретни цели и задачи, финансиране, показатели и крайни срокове, както и да направят оценка на постигнатия напредък, като измерят резултатите от изпълнението;
7. призовава правителствата и местните органи на държавите членки да осигурят участието на жените от ромски произход чрез организации на жени, ромски НПО и съответните заинтересовани страни в подготовката, изпълнението, оценката и мониторинга на НСИР и да създадат връзки между органите в областта на равенство между половете, организациите за правата на жените и стратегиите за социално приобщаване; призовава освен това Комисията да възприеме последователен подход към равенството между половете при изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и националните програми за реформа;
8. призовава Комисията да представи „график“ на процеса на приобщаване на ромите в ЕС, който да обхваща постиженията, целите, конкретните мерки за осъществяването на тези цели, моментното състояние на мерките за изпълнение и следващите стъпки;
9. призовава държавите членки да противодействат на пространствената сегрегация, принудителното отстранение от домовете и бездомността, пред които са изправени мъжете и жените от ромски произход, и да въведат ефективни и прозрачни политики в областта на жилищното настаняване;
10. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че основните права на жените и децата от ромски произход се спазват и че – в т.ч. и чрез кампании за повишаване на осведомеността – жените и момичетата от ромски произход са запознати със своите права съгласно действащото национално законодателство в областта на равенството между половете и дискриминацията, и да продължат действията за борба с патриархалните и сексистките традиции;
11. призовава Комисията да уточни институционалното разделение на задачите и отговорностите между участващите организации, форуми и органи, както и ясно да определи ролята на тези заинтересовани страни — като например работната група на Комисията по въпросите на ромите, мрежата на националните звена за контакт, Европейската платформа за приобщаване на ромите, Агенцията на ЕС за основните права и нейната специална работна група по въпросите на приобщаването на ромите — в надзора, контрола и координирането на рамката на ЕС за НСИР;
12. призовава Комисията да подкрепи НСИР, като потърси общи, сравними и надеждни показатели и разработи информационно табло на показатели на ЕС за приобщаване на ромите, за да представи ясни и недвусмислени данни, по които може да бъде измерен напредъкът, както и да изпълни изискването за ефективен мониторинг;
13. призовава държавите членки да гарантират, че мерките на строги икономии не засягат по непропорционален начин жените от ромски произход и жените от номадските общности и че в основата на решенията във връзка с бюджета са залегнали принципите на правата на човека;
14. призовава Комисията настоятелно да прикани държавите членки да представят в националните си стратегии показатели за резултатите, базови стойности и водещи количествено измерими цели за основните приоритетни области, по които може да бъде измерен напредъкът;
15. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че във всички администрации се събират данни, разбити по пол и етническа принадлежност, и че те се използват за информиране при разработването на политики; посочва, че събирането на такива данни трябва да се извършва в съответствие с приложимите принципи в областта на правата на човека;
16. призовава държавите членки да разпределят достатъчни финансови ресурси за изпълнението на НСИР, съразмерни с техните национални политически ангажименти, както и да отразят своите стратегии за приобщаване в националните си бюджетни политики;
17. призовава Комисията и държавите членки да създадат подходяща рамка за консултации, партньорско обучение и обмен на опит между политици и ромски организации, както и да започнат структуриран диалог за включване на организации и НПО, представляващи ромите, в планирането, изпълнението, мониторинга и оценяването на европейски, национални и местни стратегии за приобщаване на ромите;
18. призовава държавите членки да гарантират равенство в гражданските права и равен достъп до здравни услуги, образование, заетост и жилищно настаняване, при което се зачитат правата на човека и принципът за недопускане на дискриминация и се осигурява съвместимост с номадството, където това е уместно;
19. призовава Комисията и държавите членки да включват инструментите на интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие в своите договори за партньорство, да ги мобилизират в полза на по-слабо развитите микрорегиони и необлагодетелстваните територии, както и да включват воденото от общностите местно развитие в набора от оперативни програми, които ще бъдат разработени;
20. призовава Комисията и държавите членки да осигурят приемането и прилагането на специално и широкообхватно антидискриминационно законодателство в съответствие с международните и европейските стандарти във всички държави членки, като гарантират, че органите за борба с дискриминацията имат капацитет за насърчаване на равното третиране и разполагат с механизми за подаване на жалби, които са достъпни за жени и момичета от ромски произход;
21. призовава държавите членки да поставят по-голям акцент върху териториалните аспекти на социалното приобщаване в националните си стратегии и да предприемат целеви действия за най-необлагодетелстваните микрорегиони чрез комплексни и интегрирани програми за развитие;
22. призовава държавите членки да се съсредоточат и върху градското измерение на политиката на сближаване, като отделят особено внимание на градовете, които са несъразмерно засегнати от социални дисбаланси — като безработица, социална изолация и поляризация — и да им оказват подкрепа в развитието на тяхната инфраструктура с цел използване на техния потенциален принос към икономическия растеж, както и за укрепване на връзките между градските и селските райони с оглед насърчаване на приобщаващото развитие;
23. призовава държавите членки да засилят интегрирането на принципа на равенство между половете при изпълнението на своите НСИР, да прилагат перспектива за равенство между половете към всички политики и практики, които засягат жените от ромски произход, както и да свържат тяхното изпълнение със съществуващите стратегии за равенство между половете, по-специално като премахнат разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете в рамките на ромските общности и като посочат изрично като цел премахването на насилието срещу жени и момичета и предприемат реални действия в тази посока;
24. призовава Съвета, Комисията и държавите членки да осигурят включването на конкретни мерки във връзка с правата на жените и интегрирането на принципа на равенството между половете в НСИР, да гарантират, че вземат под внимание аспектите, свързани с пола, и характеризиращата се с множествена и междусекторна дискриминация ситуация, в която се оказват жените от ромски произход, особено що се отнася до заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване и образованието, и че оценката и годишният мониторинг, осъществявани от Комисията и в частност от Агенцията за основните права, вземат предвид правата на жените и перспективата на равенството между половете във всеки раздел на НСИР; изисква тези констатации да бъдат представени на Европейския парламент;
25. призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че НСИР отразяват специфичните права и потребности на жените от ромски произход, и да разработят конкретни показатели за тяхното изпълнение, проследяване и мониторинг, например въз основа на индекса на човешко развитие в зависимост от пола (GDI) на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), който разглежда аспекти като дълъг и здравословен живот, знания и достоен стандарт на живот, и индекса на реализация на правата на жените (GEM), който включва участие в политическия живот и вземането на политически решения, участие в икономическия живот и вземането на икономически решения и владеене на икономическите ресурси; призовава Комисията и държавите членки да използват включването на измерението на пола при изготвянето на бюджета като един от инструментите за интегриране на принципа на равенството между половете;
26. призовава държавите членки да разработят национални рамки за мониторинг и оценка на НСИР, които включват аспекти като бюджетен контрол и други форми на надзор от страна на гражданското общество (осъществявани от национални НПО, мрежи от НПО или от техни обединения), експертна оценка (извършвана от независими експерти с доказан опит в областта) и административен мониторинг;
27. призовава Комисията и държавите членки да извършат оценки на въздействието, отчитащи измерението на пола, при разработването на конкретни мерки в рамките на своите НСИР;
28. призовава Комисията да въведе по-ефективни инструменти за измерване на действителното социално-икономическо положение на жените от ромски произход, като например включи количественото изражение на „икономиката на ежедневието“ и признае неформалната икономика в своя проект „Отвъд БВП“; призовава Комисията също така да разработи и наблюдава специфични показатели за равенство между половете за НСИР и политиките за социално приобщаване;
29. приканва НПО, извършващи дейност в тази област в държавите членки, да разработят индивидуални планове за действие с цел подпомагане на жените и младите хора при намирането на работа; да осигурят консултиране от психолози за насърчаване на лицата от ромски произход да участват в образованието и професионалното обучение, както и да опознаят своите лични умения и способности с цел подобряване на социалното приобщаване на пазара на труда; да предложат посредничество между доставчиците на обучения/курсове за преквалификация и работодателите, от една страна, и жените от ромски произход/ромското население, от друга; да дадат тласък на образователните постижения на жените и момичетата от ромски произход чрез предоставяне на субсидии и стипендии, като зачитат принципа на равните възможности и вземат под внимание факта, че момичетата сключват брак на по-ранна възраст в сравнение с момчетата;
30. призовава държавите членки при изпълнението на мерките да ги насочат изрично към жените от ромски произход в положение на извънредни социално-икономически лишения и същевременно да се съсредоточат върху групите, изложени на риск, посредством предотвратяване и борба с обедняването;
31. призовава държавите членки да увеличат броя и степента на видимост на програмите за ромите и номадските общности, както и на получателите по тези програми, в т.ч. конкретна подкрепа за организации на номадите и ромите, които работят за насърчаване на разширяването на правата и възможностите на жените и достъпа на НПО до структурни фондове;
32. призовава Комисията и държавите членки да разработят финансови механизми за подкрепа на гражданското общество и контрол от страна на общностите върху политиката, инициативите и проектите за социално приобщаване, свързани с жените от ромски произход и жените от номадските общности;
33. призовава Комисията и държавите членки да въведат цели за намаляване на детската бедност в процеса на ЕС за приобщаване на ромите, да включат правата на детето в мерките за социално приобщаване, да следят напредъка от гледна точка на детската бедност, както и да установят и разработят приоритетни действия в тази област;
34. подчертава, че предотвратяването на маргинализацията трябва да започва в ранна детска възраст; счита, че е от първостепенно значение да се приеме подход, който е насочен към различни поколения жени, с цел да се сложи край на предаването на бедността между поколенията;
35. призовава държавите членки да включат в своите НСИР специални програми за активно приобщаване на жените от ромски произход на пазара на труда чрез гарантиране на достъп до висококачествени образователни програми за жени и момичета от ромски произход, както и чрез предоставяне на достъп до учене през целия живот с оглед на възможността за придобиване на пазарно ориентирани умения; призовава държавите членки да включат като хоризонтална цел изграждането на капацитет и разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход във всички приоритетни области на НСИР, както и да насърчават основания на участието подход по отношение на политиката чрез подкрепа на активното участие на жени от ромски произход на местно, национално и европейско равнище;
36. призовава държавите членки да предвидят мерки за положителни действия за улесняване на достъпа до работни места в публичната администрация за жени и мъже от ромски произход;
37. призовава държавите членки да разработят конкретни мерки, насочени към многодетните семейства (с четири или повече деца), както и домакинствата с един родител, чрез улесняване на навлизането на пазара на труда, разглеждане на възможността за специална социална закрила, увеличаване на броя на детските заведения и осигуряване на интеграцията на децата от ромски произход в местните училища и детски заведения и на пълния им и равноправен достъп до задължителното образование, като по този начин противодействат на социалната изолация и създаването на „гета“;
38. призовава държавите членки да осигурят за децата от ромски произход равен достъп до качествени и достъпни детски заведения, образование в ранна детска възраст, услуги за развитие в детството, както и образование, основано на партньорство с родителите, да въведат отново целите от Барселона по отношение на детските заведения и да разработят достъпни, включително от финансова гледна точка, и висококачествени услуги за предоставяне на грижи през целия жизнен цикъл;
39. призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на уволнението на служители по време на бременност или майчинство и да разгледат възможността за признаване на отглеждането на деца като период, който следва да се отчита при определянето на пенсионните права;
40. призовава държавите членки да разгледат пречките, пред които са изправени самостоятелно заетите жени от ромски произход, да дадат възможност за достъпна, бърза и евтина регистрация за жени предприемачи от ромски произход и да разработят схеми за микрокредити, насочени към малки новосъздадени предприятия и предприемачи, с прости, удобни за предприемачите административни процедури, в т.ч. техническа помощ и съпътстващи мерки и издаване на специални разрешения за признаване на редица сезонни или временни работни места като „платена работа“ със съответните социално-осигурителни плащания; освен това призовава държавите членки и местните органи да мобилизират Европейския механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване;
41. призовава държавите членки да разработят целеви и ориентирани към интегриране мерки в областта на подпомагането при безработица (преквалификация, разкриване на работни места и назначаване на работно място с подпомагане на заплатите, подпомагане на социалното осигуряване, данъчни облекчения и т.н.), вместо да поставят, както към момента, акцент почти изключително върху публични програми за заетост;
42. призовава за подкрепа и насърчаване на интегрирането на населението от ромски произход на пазара на труда; отбелязва, че за да се диференцират административните услуги и мерки в областта на заетостта и за да се разработят процедури в областта на ориентацията, са необходими поддържащ персонал и работещи по отделните случаи служители, които да са от ромски произход;
43. призовава Комисията и държавите членки да създадат специфична система за подпомагане и наставничество в областта на образованието посредством образование и социални услуги на равнището на общността, предназначени за младите роми от най-ранната детска възраст до висшето образование, като обръщат специално внимание на въпросите, свързани с пола;
44. призовава държавите членки да използват в пълна степен възможностите, предлагани от структурните фондове, и особено от Европейския социален фонд (ЕСФ), за подобряване на перспективите на ромите в образованието и заетостта, така че да им се предостави реален шанс за социално приобщаване и избягване на трайно високите равнища на бедност; настоятелно призовава държавите членки да наблюдават редовно постигнатия напредък, най-вече в областта на образованието и обучението на младите роми, особено на жените;
45. приканва държавите членки да се борят срещу стереотипите, за да се избегне стигматизацията на тази етническа група, която спира работодателите да наемат лица от ромски произход, води до дискриминация в рамките на публичната администрация и училищата и оказва отрицателно въздействие върху отношенията с властите, както и върху търсенето на работа;
46. отново потвърждава факта, че пропуските в образованието на ромите имат важно измерение, свързано с пола, тъй като равнището на грамотност при жените от ромски произход е средно 68 % в сравнение с 81 % при мъжете от ромски произход, а процентът на записване в начални училища сред момичетата от ромски произход е едва 64 %, като същата разлика в съотношението се наблюдава и по отношение на процента на записване за професионални квалификации; отбелязва обаче, че съществуват големи различия между държавите членки по отношение на тези статистически данни;
47. призовава държавите членки да разработят конкретни програми, за да се гарантира, че момичетата и младите жени от ромски произход остават в основното, средното и висшето образование, както и да въведат специални действия за майките в юношеска възраст и момичетата, напускащи училище преждевременно, за подкрепа по-конкретно на непрекъснатото образование, като субсидират навлизането им на пазара на труда и осигуряват обучение в работна среда; освен това призовава държавите членки и Комисията да отчитат тези мерки при координацията и оценката на НСИР;
48. призовава държавите членки да разработят стратегии за борба с дискриминацията, за да бъдат избегнати и осъдени проявите на расистко поведение в обществените услуги и по-специално на пазара на труда, като се гарантира стриктно спазване на правата на жените и мъжете от ромски произход на пазара на труда;
49. призовава Комисията и държавите членки да инвестират средства в привличането на „нетрадиционни учащи се“ за продължаване на тяхното образование и да окажат подкрепа на НПО и програми, чиято цел е да се насърчи включването на нетрадиционни учащи се чрез учебни и образователни програми за възрастни;
50. призовава държавите членки да подпомагат мрежите на учащите се от ромски произход, да насърчават солидарността между тях, да увеличат видимостта на примерите за успех и да противодействат на изолацията на тези учащи се;
51. призовава държавите членки да насърчават участието на ромски семейства в училищата, да направят оценка на училищата, в които учат деца и млади хора от ромски произход, и да направят всички необходими промени за осигуряване на образователна интеграция и постижения за всички; посочва, че следва да има специални мерки, насочени към момичетата от ромски произход, основани на успешни случаи, които са получили одобрение от академичната общност;
52. изисква от Комисията и държавите членки да разпределят средства за изграждане на училища, детски градини и ясли с повече места, така че децата от ромски произход да могат да участват в класове с други деца от неромски произход, без да бъдат дискриминирани и да остават извън образователната система, нито да бъдат отхвърляни от учителите въз основа на своята етническа принадлежност;
53. призовава Комисията и държавите членки да въведат систематични програми за обучение в чувствителност към аспектите на пола и културните особености, насочени към доставчиците на социални и здравни услуги;
54. подчертава, че образованието на момичетата от ромски произход спомага за подобряването на живота на ромите по много начини, тъй като, наред с другото, то е решаващо условие за повишаване на пригодността за заетост на жените от ромски произход, за улесняване на техния достъп до пазара на труда и за постигане на определена сигурност на доходите и е жизненоважно за преодоляване на бедността и социалната изолация; отбелязва освен това, че повишените познания на учителите за ромската култура спомагат за намаляване на социалната изолация; във връзка с това призовава държавите членки да се борят срещу сегрегацията, да осигурят по-приобщаващо и достъпно образование и чувствителни в културно отношение методи на преподаване, като привличат помощник-учители и родители от ромски произход, а същевременно считат за приоритет повишаването на професионалните умения в съответствие с изискванията на пазара на труда;
55. призовава Комисията и държавите членки да определят жените от ромски произход като отделна целева група на своите инициативи в областта на здравеопазването, особено по отношение на заболяванията, които са тясно свързани с женската хормонална система и/или бедността, като например остеопороза, мускулно-скелетни проблеми и заболявания на централната нервна система; освен това настоятелно призовава скринингът и профилактиката на рака на гърдата и рака на маточната шийка — включително ваксините срещу човешкия папиломавирус — да бъдат напълно достъпни, и да се положат усилия за започване на здравно обслужване на бременните жени, които вече са в първото тримесечие на своята бременност;
56. призовава държавите членки да гарантират достъп до здравеопазване, по-специално чрез участието на НПО на жените от ромски произход в изготвянето, изпълнението и оценката на здравните програми, и да гарантират, че жените и момичетата от ромски произход могат да направят собствен избор за своята сексуалност, здраве и майчинство, като насърчават семейното планиране, достъпа до пълна гама от здравни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и сексуално образование, осигуряват защита на децата и подрастващите от сексуална злоупотреба и ранни бракове, ограничават смъртността при кърмачета и майки и предотвратяват явлението насилствена стерилизация;
57. призовава държавите членки да улеснят и насърчат балансираното по отношение на пола участие на ромските общности в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на програмирането в областта на профилактиката на заболяванията, лечението, грижите и подкрепата, както и в процеса на намаляване на стигматизацията и дискриминацията в здравеопазването;
58. призовава държавите членки и местните и регионалните органи да разработят и приложат политики, които гарантират, че всички жени от ромски произход, включително тези, които принадлежат към най-изолираните общности, имат достъп до услуги, свързани с първична здравна помощ, спешна медицинска помощ и профилактика, както и да предприемат действия за обучение на работещите в сектора на здравеопазването с цел премахване на предразсъдъците спрямо ромите;
59. призовава държавите членки да разследват, забранят и подведат под съдебна отговорност пряката и непряката дискриминация спрямо жените от ромски произход при упражняването на техните основни права и при достъпа до обществени услуги, както и да предотвратят всички по-нататъшни прояви на дискриминация; подчертава, че е важно да се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел борба срещу дискриминацията и премахване на расовите стереотипи по отношение на ромите, и по-специално по отношение на жените от ромски произход;
60. призовава Комисията и държавите членки да включат ромите и особено жените от ромски произход като специфична целева група в оперативните програми и програмите за развитие на селските райони за следващия програмен период;
61. призовава Комисията да публикува доклад за оценка на изпълнението на Директива 2000/43/ЕО на Съвета във всяка държава членка; също така призовава Комисията да състави конкретни препоръки за всяка държава членка, с цел да включи и измерението на равенството между половете в рамките на директивата;
62. призовава Съвета да постигне споразумение по Директивата на ЕС за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, така че да се гарантира, че всички основания за дискриминация, както и множествената дискриминация, са незаконни във всички сфери на живота; също така призовава всички институции на ЕС да гарантират включването на междусекторната дискриминация в директивата;
63. призовава държавите членки да предприемат действия срещу всички форми на насилие срещу жени, като например домашното насилие, сексуалната експлоатация и трафика на хора, като отделят специално внимание на жените от ромски произход, и да подкрепят жертвите, като включат конкретни цели за борба с трафика на жени от ромски произход в НСИР, като осигурят необходимите ресурси за съответните обществени услуги и окажат подкрепа също така посредством основните услуги, например здравеопазване, заетост и образование; освен това настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепа за правителствените и гражданските инициативи, насочени към преодоляване на тези проблеми, като същевременно гарантира основните права на жертвите;
64. призовава държавите членки да работят с жени от ромски произход за създаването на стратегии за разширяване на правата и възможностите на жените, които признават тяхната междусекторна идентичност, и да насърчават дейности за противодействие на свързаните с пола стереотипи, насочени към жените, мъжете, момичетата и момчетата;
65. посочва, че уредените бракове, браковете между деца и насилствените бракове са все още широко разпространени като „традиционни практики“, подчертава, че тези практики са нарушения на правата на човека, които не само оказват значително влияние върху здравето на момичетата от ромски произход, като увеличават риска от усложнения по време на бременност и раждане, но също така излагат момичетата на сексуална злоупотреба и експлоатация и същевременно ги лишават от възможности за образование и заетост;
66. призовава държавите членки да ратифицират и прилагат Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, както и да транспонират изцяло разпоредбите на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него[7], по-специално като подобрят идентифицирането, защитата и оказването на помощ на жертвите, със специално внимание към децата;
67. изисква от държавите членки и Комисията решения на европейско равнище за проблемите на хората от ромски произход, като се взема под внимание правото им на свободно движение, като европейски граждани, както и необходимостта от сътрудничество между държавите членки за решаване на проблемите, пред които е изправена тази етническа група;
68. призовава Комисията и държавите членки да насърчават обмена на информация и най-добри практики във връзка с интеграцията на жените от ромски произход във всички сфери на обществото;
69. препоръчва на държавите членки да предприемат необходимите действия за прекратяване на практиката млади жени от ромската общност да бъдат предмет на уредени бракове, което накърнява морала и достойнството им;
70. призовава държавите членки спешно да обърнат внимание на потребностите на възрастните жени от ромски произход, тъй като те са една от най-уязвимите групи, нямат адекватни доходи и се нуждаят от достъп до здравеопазване и дългосрочни грижи с напредването на възрастта;
71. настоятелно призовава Комисията да постави началото на всеобхватна стратегия за борба с насилието срещу жените, съгласно отправените от Парламента искания в редица негови резолюции; призовава Комисията да изготви правни инструменти, включително европейска директива относно борбата с насилието, основано на пола;
72. призовава за развиване и насърчаване на ромския език и култура, за създаване на административни структури, които се занимават с въпроси, свързани с ромите, за укрепване на политиката за ромите и нейното прилагане, както и за засилване на участието в международно сътрудничество по въпроси, свързани с ромите;
73. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (30.9.2013)
на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете
относно аспекти, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за националните стратегии за интеграция на ромите
(2013/2066(INI))
Докладчик по становище: Едит Бауер
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. приветства доклада за напредъка за 2012 г., изготвен от Комисията[1], и предложението за препоръка от Съвета от 26 юни 2013 г. относно въвеждането на ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки[2] , където се поставя специален акцент върху достъпа до трудова заетост, жилищно настаняване, образование и здравеопазване и се призовават държавите членки да предприемат положителни действия и да превърнат стратегиите за интеграция на ромите в част от нормалната практика при борбата срещу бедността и социалното изключване;
2. призовава държавите членки, които в рамките на европейския семестър са получили освен това специфични за съответната държава препоръки относно въпросите, свързани с ромите, да приложат бързо тези препоръки и да се борят с дискриминацията, включително тази на работното място, да ангажират гражданското общество — в това число ромските организации — във вземането на решения, както и да насочат не само европейски, но и национални и други средства, за да изпълнят ангажиментите на своите национални стратегии за интеграция на ромите;
3. призовава Комисията да проследява прилагането на тези препоръки в още по-големи подробности и да използва всички свои инструменти, за да гарантира, че държавите членки подобряват своето законодателство и се борят с дискриминацията и сегрегацията;
4. подчертава, че ключов проблем е ниската пригодност за заетост и ниският процент на заетост сред жените роми, предимно поради липса на възможности за работа и обучение, дискриминационни практики, липса на достъп до образование, и поради тяхното ниско ниво на образованост и обучение; ето защо подчертава, че мерките за по-голяма пригодност за заетост и по-висок процент на заетост и за борба с дискриминацията както в училище, така и на пазара на труда са сред най-важните инструменти за постигане на по-високо равнище на заетост, за снижаване на зависимостта от социални помощи и за намаляване на риска от бедност, като по този начин се укрепи финансовата независимост и значително се подобри социалното приобщаване на жените роми;
5. призовава държавите членки и Комисията да разглеждат по последователен начин равенството между половете, когато прилагат стратегията „ЕС 2020“ и националните програми за реформа, като дадат висок приоритет на премахването на пречките пред участието на жените в пазара на труда;
6. призовава Комисията да подлага на мониторинг и оценка степента, до която националните стратегии за интеграция на ромите вземат предвид аспектите, свързани с пола, и дискриминацията под различни форми и в различни сектори, пред които са изправени жените от ромски произход в установените четири приоритетни области (заетост, здравеопазване, жилищно настаняване и образование), по-специално във връзка с борбата срещу дискриминацията и действията, свързани със защитата на основните права;
7. призовава Комисията и държавите членки да анализират и елиминират пречките пред участието на жените роми в пазара на труда и освен това да поставят подходящ акцент върху ролята на жените за мотивацията, която те дават на децата си и на членовете на своята общност да получат образование, а на по-късен етап да участват в пазара на труда;
8. настоятелно призовава държавите членки да разгледат пречките пред самостоятелната заетост на жените роми, за да създадат програми, които да дават възможност за достъпна, бърза и евтина регистрация за жени предприемачи от ромски произход, и за да им дадат достъп до кредитиране — в това число микрокредити — заедно със съответни програми за наставничество и обучение;
9. призовава държавите членки да разработят системи за микрокредити, насочени към новосъздадени малки предприятия и към предприемачеството, в които жените роми да са преференциални бенефициери;
10. заявява отново, че пропуските в образованието на ромите имат важно измерение, свързано с пола, като според данните равнището на грамотност при жените роми е средно 68 % в сравнение с 81 % при мъжете роми, а процентът на записване в начални училища сред момичетата роми е едва 64 %, като същата разлика в съотношението се забелязва и по отношение на процента на записване за професионални квалификации; отбелязва, разбира се, че съществуват големи различия между държавите членки по отношение на тези статистически данни;
11. подчертава, че ограниченият достъп до образование повишава риска от ранни бракове и ранна бременност, които водят до ранно напускане на училище и впоследствие до ограничаване на възможностите за заетост след навършване на пълнолетие, което заедно с други фактори става причина за по-висок риск от бедност; поради това настоятелно призовава всички съответни участници да прекратят този порочен кръг;
12. счита, че повишаването на сексуалното образование сред учащите от ромски произход би могло да има положителна роля за намаляване на случаите на напускане на училище, което често е последица от ранна бременност и ранен брак;
13. призовава държавите членки да изготвят и стартират програми за семейно планиране (повишаване на осведомеността, достъпност от финансова гледна точка) с цел подобряване на здравословното състояние на жените майки от ромски произход; призовава също така държавите членки да намалят детската и майчината смъртност и преждевременните раждания посредством ранно обхващане и мониторинг на бременните жени, както и посредством консултации, свързани с майчинството;
14. призовава държавите членки, когато прилагат своите национални стратегии за интеграция на ромите, и Комисията, когато координира и извършва оценка на тези стратегии, да поставят акцент върху приоритета на мерките, с които се подкрепя образованието на момичетата и се води борба с преждевременното напускане на училище и отсъствията от училище;
15. призовава Комисията също така да приложи подход, чувствителен към аспектите на пола, при предоставянето на здравни услуги, с цел да се гарантира достъпът до тях за момичета и жени от маргинализирани ромски общности;
16. призовава Комисията и държавите членки да реализират систематични програми за обучение в чувствителност към аспектите на пола и културните особености, насочени към доставчиците на социални и здравни услуги;
17. подчертава, че образованието на момичетата роми е от комплексно значение за подобряването на живота на ромите, тъй като, наред с другото, то е решаващо условие за повишаване на пригодността за заетост на жените роми, улесняване на техния достъп до пазара на труда и постигане на определена сигурност на доходите, и е жизненоважно за преодоляване на бедността и социалното изключване; отбелязва освен това, че повишените познания на учителите по отношение на ромската култура спомагат за намаляване на социалното изключване; във връзка с това призовава държавите членки да се борят срещу сегрегацията, да осигурят по-приобщаващо и достъпно образование и чувствителни в културно отношение методи на преподаване, като привличат помощник-учители от ромски произход и родители, а повишаването на уменията за работа в съответствие с изискванията на пазара на труда стане приоритет;
18. подчертава необходимостта да се гарантира равенство в достъпа до системите за образование и обучение без дискриминация; призовава държавите членки да насърчават програми за обучение на учители, с цел да се подобри образованието на децата от ромски произход, особено на момичетата; подчертава също в тази връзка специалното значение на референтната социална група на момичетата, на родителите, роднините или приятелите, които играят централна роля при съветването по отношение на образованието и избора на кариера; призовава също така държавите членки да насърчават образованието на момичетата през целия процес, наред с другото като оказват подкрепа на лицата, които имат най-голямо влияние върху младите хора;
19. призовава Комисията да подкрепя интегрираното, чувствително към аспектите на пола и културата образование, като го направи по-привлекателно за маргинализираните ромски общности;
20. призовава държавите членки да насърчават включването на положителни действия в стратегиите в областта на човешките ресурси, като например курсове за обучение, часове по грамотност, както и стажове за жените роми като начин за насърчаване на тяхната пригодност за заетост както в публичните услуги, така и в частния сектор;
21. подчертава, че младите хора от ромски произход са особено уязвими спрямо безработица, което води до риск от дългосрочно изключване от обществото и означава също, че по-късно те ще бъдат изложени на по-висок риск от бедност; във връзка с това изтъква колко е важно да се насърчава редовното посещаване на училище и завършването на начално и/или средно образование, както и на професионално обучение на по-късен етап, благодарение на което може, в съчетание със строги антидискриминационни политики и създаване на работни места, драстично да се повиши пригодността за заетост на младите роми и участието им в системите за социална сигурност на държавите членки; призовава също така държавите членки да предоставят целеви стипендии и наставничество на ученици и студенти роми в средното и висшето образование, така че все по-голям брой учащи от ромски произход, и особено момичета роми, да могат да достигат адекватно образователно равнище;
22. насърчава държавите членки да предприемат действията и необходимите стъпки за засилване на участието на роми в професионално обучение и програми за учене през целия живот, за да нараснат шансовете им на пазара на труда и да се намали бедността;
23. призовава за подкрепа и насърчаване на навлизането на населението от ромски произход на пазара на труда; отбелязва, че за да се диференцират услугите и мерките в администрацията на трудовата сфера и за да се разработят процедури по насочване, са необходими поддържащ персонал и работещи по отделните случаи служители, които да са от ромски произход;
24. призовава Комисията и държавите членки да създадат специфична система за подпомагане и наставничество в областта на образованието посредством образование и социални услуги на равнището на общността, предназначени за младите роми от най-ранната детска възраст до висшето образование, като обръщат специално внимание на въпросите, свързани с пола;
25. счита, че приспособяването на системите за социална сигурност е необходимо, за да се насърчава достоен живот за всички, като същевременно се стимулира активното участие на пазара на труда, подобряват се перспективите на първичния пазар на труда и се води борба с дискриминацията; призовава да се подкрепя интеграцията на ромското население и социалните и здравните услуги да бъдат по-приобщаващи и по-ефективно насочени;
26. отбелязва, че подобряването на достъпа до здравни услуги и повишаването на усилията за осигуряване на равен достъп до висококачествени заведения за детски грижи с цел съвместяване на семейния и професионалния живот, както и до висококачествено образование в ранна детска възраст, услуги за развитие в ранното детство, както и образование, основано на партньорство с родителите, по-специално в селските райони, би имало положителен ефект върху интеграцията на ромите и професионалното приобщаване на жените роми; подчертава в този контекст отговорността на държавите членки да инвестират в увеличаването на персонала и качеството на своите заведения за детски грижи, за да постигнат целите от Барселона за детски заведения;
27. призовава държавите членки да използват в пълна степен възможностите, предлагани от структурните фондове, и особено от Европейския социален фонд (ЕСФ), за подобряване на положението на ромите в образованието и заетостта, така че те да имат реален шанс да се приобщят социално и да избягнат трайно високите равнища на бедност; настоятелно призовава държавите членки да наблюдават редовно постигнатия напредък, най-вече в областта на образованието и обучението на младите роми, особено на жените;
28. призовава да се гарантира равнопоставено отношение в жилищното настаняване, както и да се намали несигурността;
29. подчертава, че предотвратяването на маргинализацията трябва да започва в ранна детска възраст; счита, че е от първостепенно значение да се приеме подход, който е насочен към различни поколения жени, с цел да се сложи край на предаването на бедността между поколенията;
30. призовава държавите членки да премахнат пространствената сегрегация, принудителното отстранение от домовете и бездомността, пред които са изправени мъжете и жените роми, и да въведат ефективни и прозрачни жилищни политики;
31. призовава за развиване и насърчаване на ромския език и култура, за създаване на административни структури, които се занимават с въпроси, свързани с ромите, за укрепване на политиката по отношение на ромите и нейното прилагане, както и за засилване на участието в международно сътрудничество по въпроси, свързани с ромите;
32. настоятелно призовава държавите членки да разгледат въпроса за насилието срещу жените, домашното насилие и сексуалната експлоатация във всичките ѝ форми и да се борят с трафика на хора, който засяга голям брой жени роми и който в много случаи е резултат от обедняването и социалното изключване на жените роми вследствие на безработица и липса на образование;
33. призовава Комисията да вземе под внимание заключенията на Съвета, в които се казва, че „следва да се обърне специално внимание на интересите и трудностите на ромските жени и момичета“ и се отправя призив за прилагане на принципа за равенство между половете във всички политики и действия за приобщаването на ромите;
34. призовава Комисията да възприеме систематичен подход към равенството между половете и активното участие на жените от ромски произход в качеството им на носители на промяната, какъвто понастоящем не съществува в националните стратегии за интеграция на ромите;
35. призовава Комисията и държавите членки да включат като хоризонтална цел изграждането на капацитет и овластяването на жените от ромски произход във всички приоритетни области на стратегията на ЕС за приобщаване на ромите;
36. призовава Комисията и държавите членки да предвидят по-убедителното и по-ефективно включване на жените роми в прилагането на националните стратегии за интеграция на ромите;
37. настоятелно призовава държавите членки и държавите, желаещи да се присъединят към ЕС, да гарантират, че националните стратегии ще насърчават програми за овластяване, изграждане на капацитет и лидерски умения за жените и момичетата роми, които играят специална роля в процеса на изграждане на общността;
38. призовава Комисията и държавите членки да събират, анализират и публикуват надеждни статистически данни, разбити по пол, за да бъдат в състояние надлежно да оценят и да актуализират стратегиите, както и да измерват въздействието на проектите и интервенциите в рамките на стратегиите относно жените роми.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
26.9.2013 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
32 3 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Edit Bauer, Heinz K. Becker, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Emer Costello, Frédéric Daerden, Sari Essayah, Richard Falbr, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jean Lambert, Verónica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Csaba Őry, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Ruža Tomašić, Traian Ungureanu |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Françoise Castex, Philippe De Backer, Anthea McIntyre, Ria Oomen-Ruijten, Evelyn Regner, Birgit Sippel, Tatjana Ždanoka |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
14.10.2013 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
17 0 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Regina Bastos, Edit Bauer, Marije Cornelissen, Tadeusz Cymański, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Lívia Járóka, Silvana Koch-Mehrin, Astrid Lulling, Elisabeth Morin-Chartier, Antonyia Parvanova, Raül Romeva i Rueda, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marc Tarabella |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Kartika Tamara Liotard, Doris Pack, Angelika Werthmann |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Antolín Sánchez Presedo, Rui Tavares |
||||