ДОКЛАД относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете

3.2.2014 - (2013/2103(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Мери Хънибол

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете

(2013/2103(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 4 и 5 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН от 1949 г. за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция,

–   като взе предвид член 6 от Конвенцията от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, която си поставя за цел да премахне всички форми на трафик на жени и експлоатацията на проституцията на жени,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–   като взе предвид Декларацията на ООН от 1993 г. относно премахването на насилието срещу жени, член 2 от която гласи, че насилието срещу жени включва физическото, сексуалното и психическото насилие, проявявано в обществото като цяло, включително изнасилвания, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и унижение на работното място, в образователните институции и другаде, трафик на жени и принудителна проституция,

–   като взе предвид Протокола от Палермо от 2000 г. за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и приложен към тази конвенция,

–   като взе предвид стратегическата цел Г.3 (D.3) от Програмата за действие от 1995 г. и Декларацията от Пекин,

–   като взе предвид Конвенция № 29 на Международната организация на труда относно принудителния и задължителния труд, член 2 от която съдържа определение на принудителния труд,

–   като има предвид Декларацията (№ 11) от Брюксел на Международната организация по миграция относно предотвратяването на трафика на хора и борбата срещу него, в която се призовава за всеобхватна, мултидисциплинарна и ефективно координирана политика, която включва всички заинтересовани страни от всички съответни области,

–   като има предвид препоръките на Съвета на Европа в тази област, например Препоръка № 11 от 2000 г. относно трафика на хора с цел сексуална експлоатация, Препоръка № 5 от 2002 г. относно защитата на жените от насилие и Препоръка № 1545 от 2002 г. относно кампанията срещу трафика на жени,

–   като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за противодействие на трафика на хора,

–   като взе предвид предложението за препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на тема „Криминализиране на покупката на секс с цел борба с трафика на хора за сексуална експлоатация“, документ 12920 от 26 април 2012 г.;

–   като взе предвид Решението на министерско равнище № 1 (12) на ОССЕ от 2000 г. в подкрепа на мерките на ОССЕ и плана за действие на ОССЕ за борба срещу трафика на хора (Решение № 557, прието през 2003 г.),

–   като взе предвид членове 2 и 13 от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата с трафика на хора,

–   като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г.,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета относно инициативите за борба срещу трафика на хора, по-специално трафика на жени[1],

–   като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора,

–   като взе предвид своята резолюция от 15 юни 1995 г. относно Четвъртата световна конференция на жените, проведена в Пекин под надслова „Действия за равенство, развитие и мир“[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 24 април 1997 г. относно съобщението на Комисията относно незаконното и вредно съдържание в интернет[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 септември 1997 г. относно необходимостта от провеждане на кампания в целия Европейски съюз за нулева търпимост спрямо насилието срещу жени[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 1997 г. относно Зелената книга на Комисията относно защитата на малолетните и пълнолетните лица и на човешкото достойнство в рамките на аудиовизуалните и информационните услуги[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 ноември 1997 г. относно съобщението на Комисията относно борбата срещу сексуалния туризъм, свързан с деца, и наръчника относно приноса на Европейския съюз за укрепване на предотвратяването на сексуалното малтретиране и експлоатация на деца[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 декември 1997 г. относно съобщението на Комисията относно трафика на жени с цел сексуална експлоатация,

–   като взе предвид своята резолюция от 13 май 1998 г. относно предложението за препоръка на Съвета относно защитата на малолетните и пълнолетните лица и на човешкото достойнство в рамките на аудиовизуалните и информационните услуги[7],

–   като взе предвид своята резолюция от 17 декември 1998 г. относно зачитането на правата на човека в Европейския съюз[8],

–   като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 1999 г. относно хармонизирането на формите на закрила, допълващи правното положение на бежанците в Европейския съюз,

–   като взе предвид своята резолюция от 30 март 2000 г. относно съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно прилагането на мерки за борба срещу сексуалния туризъм, свързан с деца[9],

–   като взе предвид своята резолюция от 11 април 2000 г. относно инициативата на Република Австрия с оглед на приемането на решение на Съвета за борба срещу детската порнография в интернет[10],

–   като взе предвид своята резолюция от 18 март 2000 г. относно последващите мерки във връзка с Програмата за действие от Пекин[11],

–   като взе предвид своята резолюция от 19 май 2000 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „За по-нататъшни действия в борбата срещу трафика на жени“[12],

–   като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2000 г. относно съобщението на Комисията относно жертвите на престъпления в Европейския съюз: размишления относно нормативната рамка и действията, които следва да се предприемат[13],

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2001 г. относно предложението за рамково решение на Съвета относно борбата срещу трафика на хора[14],

–   като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. относно стратегиите за предотвратяване на трафика на жени и деца, които са в уязвимо положение по отношение на сексуалната експлоатация[15],

–   като има предвид своята резолюция от 2 февруари 2006 г. относно актуалната ситуация, свързана с борбата с насилието срещу жени, и евентуалните бъдещи действия,[16]

–   като взе предвид своята резолюция от 15 март 2006 г. относно принудителната проституция в контекста на световните спортни събития[17],

–   като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените[18],

–   като взе предвид резолюцията си от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени[19],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ): изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета[20],

–   като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети[21],

–   като взе предвид кампанията на Европейското женско лоби за повишаване на информираността „Не се продава“,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A7-0071/2014),

А. като има предвид, че проституцията и принудителната проституция са явление, свързано с пола, което има глобално измерение и обхваща около 40—42 милиона души по цял свят, като преобладаващото мнозинство от проституиращите лица са жени и непълнолетни и малолетни лица от женски пол, а почти всички клиенти са мъже, и като има предвид, че следователно проституцията е както причина, така и последица от неравенството между половете, което тя допълнително задълбочава;

Б.  като има предвид, че проституцията е форма на робство, несъвместима с човешкото достойнство и основните права на човека;

В.  като има предвид, че трафикът на хора, особено на жени и деца, с цел сексуална експлоатация, както и други форми на експлоатация, е едно от най-тежките нарушения на правата на човека, както и че трафикът на хора се разраства на световно равнище вследствие на нарастването на организираната престъпност и нейната доходност;

Г.  като има предвид, че работата е един от основните начини за реализация на личността, чрез който лицата оказват принос към колективното благоденствие;

Д. като има предвид, че проституцията и принудителната проституция са неразривно свързани с неравенството между половете в обществото и оказват въздействие върху общественото положение на жените и мъжете и върху възприемането на взаимоотношенията помежду им и на сексуалността;

Е.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве се насърчава чрез здравословни подходи към сексуалността, осъществявани с взаимно уважение;

Ж. като има предвид, че Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него установява строги разпоредби относно жертвите;

З.  като има предвид, че всяка политика в областта на проституцията оказва въздействие върху постигането на равенство между половете, има отражение върху възприятието на въпросите, свързани с пола, и отправя послания и задава стандарти за обществото, включително за младите хора;

И. като има предвид, че проституцията функционира като стопанска дейност и създава пазар с взаимосвързани участници, в който сутеньори и сводници планират и действат с цел осигуряване или увеличаване на своите пазари и извличане на максимална печалба, и като има предвид, че купувачите на сексуални услуги играят ключова роля, тъй като те поддържат търсенето на този пазар;

Й. като има предвид, че според СЗО сексуалното здраве изисква положителен подход, зачитащ сексуалността и сексуалните връзки, както и възможността за приятни и безопасни сексуални изживявания, свободни от принуда, дискриминация и насилие;

К. като има предвид, че проституцията свежда всички интимни актове до тяхната парична стойност и принизява човешкото същество до нивото на стока или обект за използване от клиента;

Л. като има предвид, че преобладаващата част от проституиращите се лица произлизат от групи в уязвимо положение;

М. като има предвид тясната връзка между сводничеството и организираната престъпност;

Н. като има предвид, че организираната престъпност, трафикът на хора, изключително тежките престъпления, свързани с насилие, и корупцията процъфтяват в сянката на проституцията, както и че всяка рамка за узаконяване носи ползи предимно за сводниците, които получават възможността да се превърнат в „бизнесмени“;

О. като има предвид, че заключенията от различни проучвания сочат ясно, че половината от купувачите не се отказват от покупката на секс независимо от наличието на ясни признаци, че проституиращите лица са под 18-годишна възраст;

П. като има предвид, че пазарите за проституция стимулират трафика на жени и деца и водят до нарастване на насилието над тях, особено в страните, в които секс индустрията е била узаконена[22];

Р.  като има предвид, че проституцията и трафикът на жени и непълнолетни и малолетни лица от женски пол са свързани, тъй като търсенето на жени с цел проституция, независимо дали те са жертви на трафик или не, е едно и също; като има предвид, че трафикът на хора служи като средство за осигуряване на жени и непълнолетни и малолетни лица от женски пол за пазарите за проституция;

С. като има предвид, че данните от ЕС сочат, че настоящата политика за борба срещу трафика на хора не е ефикасна и че е трудно да се идентифицират и преследват по съдебен път трафикантите на хора, поради което е необходимо разследването на случаите на трафик на хора и съдебното преследване и осъдителните присъди за трафикантите на хора да се укрепят;

Т.  като има предвид, че все повече млади хора, от които тревожно голяма част са деца, са принудени да проституират;

У. като има предвид, че упражняването на принуда, под въздействието на която се практикува проституция, може да бъде пряко и физическо или непряко, например чрез натиск върху семейството в държавата на произход, и че упражняването на принуда може да има скрит психологически характер;

Ф. като има предвид, че основната отговорност за справяне с трафика на хора носят държавите членки и като има предвид, че през април 2013 г. само шест държави членки са изпратили уведомление относно пълното транспониране на директивата на ЕС за борба с трафика на хора, за която крайният срок за изпълнение изтече на 6 април 2013 г.;

Х. като има предвид, че в своята стратегия за равенство между жените и мъжете (2010—2015 г.) Комисията заявява, че неравенство между жените и мъжете нарушава основните права;

Ц. като има предвид, че са налице големи различия в начина, по който държавите членки подхождат към проституцията, като има два основни подхода: при единия от тях проституцията се разглежда като нарушение на правата на жените (форма на сексуално робство), което води до неравенство между половете от гледна точка на жените и го поддържа, а при другия подход се застъпва становището, че самата проституция насърчава равенството между половете, като насърчава правото на жените да упражняват контрол върху начина, по който използват тялото си; и в двата случая отделните държави членки са компетентни да решават как да подхождат към въпроса за проституцията;

Ч.  като има предвид, че въпреки че съществува разлика между „принудителна“ и „доброволна“ проституция, е очевидно, че проституцията е форма на насилие срещу жените;

Ш. като има предвид, че към въпроса за проституцията трябва да се подходи въз основа на дългосрочна визия и от гледна точка на равенството между половете;

Щ. като има предвид, че сводничеството, което е равнозначно на разрешаване на сексуалната експлоатация на други лица, е било узаконено в няколко държави членки, включително Германия, Нидерландия и Гърция; като има предвид, че Нидерландия е включена от Службата на ООН по наркотиците и престъпността в списъка на водещите дестинации за жертви на трафика на хора;

АА. като има предвид, че броят на проститутките в Германия се изчислява на 400 000, а само 44 проститутки са официално регистрирани в агенциите за социално подпомагане след приемането на закона от 2002 г. за узаконяване на проституцията; като има предвид, че няма осезаеми признаци, че този закон е намалил престъпността, и като има предвид, че една трета от германските прокурори са посочили, че узаконяването на проституцията е затруднило тяхната работа, свързана с преследването по съдебен път на трафика на хора и сводничеството;

АБ. като има предвид, че съществува обща тенденция проституцията да се омаловажава и да се възприема като нормална дейност за „развлечение”, но също и като работа;

1.  отчита, че проституцията и сексуалната експлоатация са тясно свързани с половата принадлежност въпроси и нарушения на човешкото достойнство, които са в противоречие с принципите на правата на човека, сред които е и равенството между половете, и следователно са в разрез с принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително с равенството между половете като цел и принцип;

2.  подчертава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права на всички жени трябва да се съблюдават, включително тяхното право да разполагат със своето тяло и сексуалност и да не бъдат подлагани на принуда, дискриминация и насилие;

3.  подчертава, че между проституцията и трафика на хора има редица връзки, и отчита, че проституцията — както в световен мащаб, така и в рамките на Европа — стимулира трафика на уязвими жени и малолетни и непълнолетни лица от женски пол, голяма част от които са на възраст между 13 и 25 години; подчертава, че както показват данните от Комисията, по-голямата част от жертвите (62 %) са жертва на трафик на хора с цел сексуална експлоатация, като жените и малолетните и непълнолетните лица от женски пол представляват 96 % от идентифицираните и предполагаемите жертви, а делът на жертвите от страни извън ЕС се е увеличил през последните няколко години;

4.  при все това отбелязва, че липсата на надеждни, точни и съпоставими данни от страните, дължаща се най-вече на незаконния и в много случаи невидим характер на проституцията и трафика на хора, е причина пазарът за проституция да продължава да бъде непрозрачен и възпрепятства вземането на политически решения, което означава, че всички цифри се основават единствено на оценки;

5.  подчертава наличието на данни, които показват, че организираната престъпност играе водеща роля в страните, в които сводничеството е узаконено[23];

6.  подчертава, че данните сочат, че мнозинството от проституиращите лица са възприемани като уязвими лица в нашите общества;

7.  подчертава, че проституцията е също и здравен проблем, тъй като има вредни последици за здравето на проституиращите лица, сред които вероятността да страдат от сексуални, физически и психически травми, пристрастеност към наркотици и алкохол и загуба на самоуважение, както и от по-висок процент на смъртност, е по-голяма в сравнение с населението като цяло; добавя и подчертава, че много от лицата, които заплащат за секс, изискват необезопасен секс, което увеличава риска от вредни последици за здравето както за проституиращите лица, така и за лицата, които заплащат за секс;

8.  подчертава, освен че принудителната проституция, проституцията и експлоатацията в рамките на секс индустрията са както причина, така и последица от неравенството между половете и същевременно благоприятстват запазването на свързаните с пола стереотипни представи и стереотипното възприятие на жените, които продават секс, например представата, че телата на жените и малолетните и непълнолетните лица от женски пол са за продан, за да се задоволи търсенето от мъжете на секс, тези явления могат да имат опустошителни и трайни психологически и физически последици за съответните лица (дори и след като те преустановят да се занимават с проституция), особено за децата и подрастващите;

9.  освен това призовава държавите членки да въведат редовни, поверителни консултации и здравни прегледи за проституиращи лица извън местата за практикуване на проституция, в съответствие с националното законодателство;

10. признава, че проституиращите лица са група с висок риск от заразяване с ХИВ и други полово предавани болести;

11. призовава държавите членки да обменят най-добри практики относно начините за намаляване на опасностите, свързани с уличната проституция;

12. отчита, че проституцията и принудителната проституция оказват въздействие върху насилието срещу жени като цяло, като проучването относно потребителите на сексуални услуги показва, че мъжете, които заплащат за секс, имат унизителна представа за жените[24]; следователно предлага на компетентните национални органи забраната на купуването на сексуални услуги да бъде придружена от кампания за повишаване на осведомеността сред мъжете;

13. подчертава, че проституиращите лица са особено уязвими от социална, икономическа, физическа, психологическа, емоционална и семейна гледна точка и в по-голяма степен са изложени на риск от насилие и нанасяне на вреди, отколкото лицата, занимаващи се с която и да е друга дейност; поради това националните полицейски органи следва да бъдат насърчавани да обръщат внимание, наред с другото, на ниския процент произнесени присъди за изнасилване на проституиращи лица; подчертава, че проституиращите лица са подложени и на обществено порицание и социално заклеймяване, дори ако прекратят практикуването на проституция;

14. обръща внимание на факта, че жените проституиращи имат право на майчинство, както и на отглеждане на децата си и полагане на грижи за тях;

15. подчертава, че нормализацията на проституцията оказва въздействие върху насилието над жените; посочва по-специално данни, които показват, че мъжете, които купуват сексуални услуги, са по-склонни към извършване на принудителни сексуални действия срещу жени и други актове на насилие срещу жените, и често проявяват женомразко отношение;

16. изразява загриженост относно нарастването на броя на младите мъже, които купуват сексуални услуги като форма на забавление, като по този начин третират жени и малолетни и непълнолетни лица от женски пол като сексуални играчки при актове, които често водят до насилие;

17. отбелязва, че 80—95 % от проституиращите лица са били жертва на някаква форма на насилие, преди да започнат да се занимават с проституция (изнасилване, кръвосмешение, педофилия), като 62 % от тях посочват, че са били изнасилени, а 68 % страдат от посттравматичен стрес – дял, който е подобен на този на жертвите на изтезания[25];

18. подчертава, че детската проституция не може никога да бъде доброволна, тъй като децата нямат умствения капацитет, за да дадат „съгласие“ за проституиране; настоятелно призова държавите членки да забранят детската проституция (включваща лица под 18-годишна възраст) и да се борят колкото е възможно по-енергично с нея, тъй като тя е най-сериозната форма на принудителна проституция; спешно изисква подход на нулева толерантност, основаващ се на превенция, закрила на жертвите и преследване по съдебен път на клиентите;

19. отбелязва, че се увеличават детската проституция и сексуалната експлоатация на деца, включително чрез социалните мрежи, където често се използват измама и заплахи;

20. обръща внимание на явлението „проституция на малолетни или непълнолетни лица“, което не е равнозначно на сексуалното блудство и се корени в трудното икономическо положение и липсата на родителски грижи;

21. подчертава необходимостта от ефективни мерки, които да позволят да бъде обърнато специално внимание на отстраняването на малолетните и непълнолетните проституиращи лица от така наречения пазар за проституция и на възпрепятстването на навлизането им на този пазар, както и на съсредоточаването върху дейности, които противоречат на целите на Конвенцията на ООН за правата на детето и съответния Факултативен протокол към нея;

22. застъпва становището, че купуването на сексуални услуги от проституиращи на възраст под 21 години следва да представлява престъпление, а самото предоставяне на такива услуги от страна на проституиращи лица не следва да бъде наказуемо;

23. обръща внимание на явлението „сприятеляване“, включващо проституция на малолетни и непълнолетни лица от женски пол или жени, които току-що са навършили пълнолетие, в замяна на луксозни стоки или малки суми пари, осигуряващи средства за покриване на ежедневните разходи или разходите, свързани с образование;

24. обръща внимание на държавите членки, че образованието е важна част от превенцията на проституцията и свързаната с нея организирана престъпност, поради което препоръчва провеждането в учебните заведения на специализирани образователни кампании за информираност и превенция, съобразени с възрастовите особености на участниците, и препоръчва обучението за равенство между половете да бъде основна цел в образователния процес на младите хора;

25. обръща внимание на факта, че рекламите на сексуални услуги във вестниците и социалните мрежи могат да бъдат средство за подпомагане на трафика и проституцията;

26. обръща внимание на нарастващата роля на интернет и социалните мрежи в набирането от мрежите за трафик на хора на нови и млади проституиращи лица; призовава за провеждане на кампании за предотвратяване, включително в интернет, като се вземат предвид уязвимите за мрежите за трафик на хора целеви групи;

27. обръща внимание на някои от, предимно негативните, последици от продукции на средствата за масово осведомяване и на порнографията, особено по интернет, за създаването на неблагоприятна представа за жените, което може като последица да насърчи незачитането на човешката личност на жените и представянето им като стока; предупреждава също така, че сексуалната свобода не трябва да се тълкува като разрешение за незачитане на жените;

28. подчертава, че нормализацията на проституцията оказва въздействие върху представата на младите хора за сексуалността и за отношенията между жените и мъжете; отбелязва, че според проучванията проституцията действа като средство за социален контрол върху сексуалността на младите хора;

29. подчертава, че не следва проституиращите лица да се инкриминират – какъвто е случаят в някои държави членки, например Обединеното кралство, Франция, Република Ирландия и Хърватия – и призовава всички държави членки да отменят репресивното законодателство срещу проституиращите лица;

30. призовава държавите членки да се въздържат от инкриминиране и наказване на проституиращите лица и да разработят програми, за да подпомогнат проституиращите/предоставящите сексуални услуги лица да напуснат тази професия, ако искат това;

31. счита, че намаляването на търсенето следва да бъде част от интегрирана стратегия на държавите членки за борба с трафика на хора; счита, че намаляването на търсенето може да се постигне чрез законодателство, което прехвърля наказателната тежест по-скоро върху тези, които купуват сексуални услуги, отколкото върху онези, които ги продават, и чрез налагането на глоби, за да се направи проституцията по-малко финансово доходоносна за престъпните организации/организираната престъпност;

32. счита, че най-ефективният начин за борба срещу трафика на жени и малолетни и непълнолетни лица от женски пол с цел сексуална експлоатация и за подобряване на равенството между половете е моделът, прилаган в Швеция, Исландия и Норвегия (т.нар. северен модел) и понастоящем в процес на разглеждане в редица европейски държави, при който покупката на сексуални услуги, а не услугите, предоставяни от проституиращите лица, представлява престъпно деяние;

33. подчертава, че тъй като проституцията е трансграничен проблем, държавите членки следва да поемат отговорността за борбата със заплащането за секс извън собствената си територия, чрез въвеждането на мерки, подобни на тези, приети в Норвегия, където гражданите могат да бъдат съдебно преследвани за заплащането за сексуални услуги в чужбина;

34. подчертава наличието на данни, които потвърждават, че северният модел има възпиращ ефект върху трафика в Швеция, където проституцията и трафикът със сексуална цел не са се разраснали, и че този модел намира все по-широка подкрепа сред населението, особено сред младите хора, което показва, че законодателството е довело до промяна в нагласата на хората;

35. подчертава резултатите от неотдавнашен правителствен доклад във Финландия, призоваващ за пълно инкриминиране на покупката на сексуални услуги, тъй като финландският подход, който инкриминира закупуването на сексуални услуги от жертви на трафик на хора, е доказал своята неефективност в борбата срещу трафика на хора;

36. счита, че законодателството дава възможност да се изясни кои норми са приемливите в обществото и да се създаде общество, което отразява тези ценности;

37. счита, че разглеждането на проституцията като законни „сексуални услуги“, декриминализацията на секс индустрията като цяло, както и узаконяването на сводничеството, не разрешава проблема с безопасността и предпазването на уязвимите жени и малолетни и непълнолетни лица от женски пол от насилие и експлоатация, а има обратен ефект и ги излага на опасност от по-високо ниво на насилие, като същевременно насърчава пазарите за проституция, а по този начин нараства броят на малтретираните жени и непълнолетни момичета;

38. осъжда всякакви политически опити или изказвания, които се основават на идеята, че проституцията може да бъде решение за жените мигранти в Европа;

39. поради това призовава държавите членки да предоставят на полицията и на компетентните за местата за практикуване на проституция органи, в съответствие с националното законодателство, права на достъп до и проверки на тези места без конкретно основание;

40. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да мобилизират необходимите средства и инструменти за борба с трафика и сексуалната експлоатация и да ограничат проституцията в качеството ѝ на практика за нарушаване на основните права на жените, по-специално на малолетните и непълнолетните лица, и равенството между половете;

41. призовава държавите членки, особено с оглед на защитата на жертвите, да транспонират възможно най-бързо в своето национално законодателство Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета;

42. настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, оказано досега от европейската правна рамка, насочена към премахване на трафика с цел сексуална експлоатация, да предприеме допълнително проучване относно моделите на проституция, трафика на хора с цел сексуална експлоатация и повишеното равнище на сексуален туризъм в ЕС, по-специално по отношение на малолетните и непълнолетните лица, както и да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки;

43. подчертава, че Комисията следва да продължи да финансира проекти и програми за борба с трафика на хора и сексуалната експлоатация;

44. призовава държавите членки да изготвят и прилагат политики за справяне с трафика на хора, сексуалната експлоатация и проституцията, както и да гарантират, че всички заинтересовани страни — като например неправителствените организации, полицията и други правоприлагащи органи, както и социалните и медицинските служби — получават подкрепа, участват в процеса на вземане на решения и работят в сътрудничество едни с други;

45. признава, че голямо мнозинство от проституиращите лица биха искали да престанат да проституират, но чувстват, че не са в състояние да направят това; подчертава, че тези лица се нуждаят от адекватна подкрепа, особено психологическа и социална помощ, за освобождаване от мрежите на сексуалната експлоатация и от зависимостта, която често е свързана с тях; следователно предлага на компетентните органи да въведат програми, насочени към оказването на помощ на тези лица да преустановят практикуването на проституция, в тясно сътрудничество със заинтересованите страни;

46. подчертава значението на подходящото обучение за полицейските служби и в по-общ план — за служителите на съдебната система, относно различните измерения на сексуалната експлоатация, включително принципа на равенство между половете и имиграцията, и настоятелно призовава държавите членки да насърчават полицейските органи да си сътрудничат с жертвите и да ги стимулират да свидетелстват, да насърчават наличието на специализирани услуги в рамките на полицията и да се наемат жени полицаи; подчертава необходимостта от съдебно сътрудничество между държавите членки за подобряване на ефективността на борбата срещу мрежите за трафик на хора в Европа;

47. насочва вниманието на националните органи към въздействието на икономическия спад върху нарастването на броя на жените и малолетните и непълнолетните лица от женски пол, включително жените мигранти, които са принудени да се занимават с проституция, и настоятелно призовава тези органи да им помогнат да намерят алтернативни начини да си изкарват прехраната, както и да поддържат безопасна среда за тези, които продължават да проституират;

48. изтъква, че икономическите проблеми и бедността са основни причини за проституцията сред младите жени и малолетните и непълнолетните лица от женски пол, и че съобразените с пола превантивни стратегии, националните и европейските кампании, специално насочени към социално изключените общности и тези, които се намират в положение на повишена уязвимост (като например лицата с увреждания и младежите в системата за защита на детето), мерките за намаляване на бедността и повишаване на осведомеността сред заплащащите за и предлагащите сексуални услуги, и обменът на най-добри практики са все ключови за борбата срещу сексуалната експлоатация на жени и малолетни и непълнолетни лица от женски пол, особено сред мигрантите; препоръчва на Комисията да определи Европейска седмица, посветена на борбата срещу трафика на хора;

49. подчертава, че социалното изключване е ключов фактор, който допринася за повишената уязвимост на жените и малолетните и непълнолетните лица от женски пол в неравностойно положение по отношение на трафика на хора; подчертава, че икономическата и социалната криза предизвикаха безработица, която често води до започване на проституция/предоставяне на сексуални услуги от най-уязвимите жени, включително такива, които стоят по-нагоре в социалната стълбица, с цел преодоляване на бедността и социалното изключване; призовава държавите членки да се справят с основните социални проблеми, които принуждават мъжете, жените и децата да се занимават с проституция;

50. настоятелно призовава държавите членки да финансират организации, които работят на място със стратегии за подпомагане и намиране на изход, да предоставят иновативни социални услуги за жертвите на трафик или сексуална експлоатация, включително за мигрантите и лицата без документи, като оценяват техните индивидуални потребности и рискове, за да им се предостави подходяща помощ и подкрепа и да се прилагат политики, с холистичен подход и чрез различни полицейски, имиграционни, здравни и образователни служби, предназначени да помагат на уязвимите жени и малолетни и непълнолетни лица да преустановят практикуването на проституция, като гарантират, че тези програми имат правно основание и необходимото финансиране за постигането на тази цел; подчертава значението на психологическата помощ и необходимата социална реинтеграция на жертвите на сексуална експлоатация; припомня, че този процес изисква време и разработване на проект за живот, който представлява надеждна и осъществима алтернатива за бившите проституиращи лица;

51. подчертава, че са необходими повече анализи и статистически данни, за да се прецени кой модел е най-ефективният начин за борба с трафика на жени и малолетни и непълнолетни лица от женски пол за целите на сексуалната експлоатация;

52. настоятелно призовава държавите членки да извършат оценка както на положителните, така и на отрицателните последици от инкриминирането на купуването на сексуални услуги за намаляване на проституцията и трафика на хора;

53. призовава ЕС и неговите държави членки да разработят съобразени с пола превантивни политики в държавите на произход на лицата, които са били жертви на трафика и са станали проституиращи в резултат на това, насочени както към заплащащите за секс, така и към жените и малолетните и непълнолетните лица, посредством санкции, кампании за повишаване на осведомеността и образование;

54. изисква ЕС и държавите членки да предприемат мерки за възпиране на практиката на сексуален туризъм както в рамките на ЕС, така и извън него;

55. изисква от Европейската служба за външна дейност да вземе мерки за спиране на практикуването на проституция в райони на конфликти, където присъстват военни сили на ЕС;

56. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  OВ C 260, 29.10.2003 г., стр. 4.
• [2]  OВ C 166, 3.7.1995 г., стр. 92.
• [3]  OВ C 150, 19.5.1997 г., стр. 38.
• [4]  OВ C 304, 6.10.1997 г., стр. 55.
• [5]  OВ C 339, 10.11.1997 г., стр. 420.
• [6]  OВ C 358, 24.11.1997 г., стр. 37.
• [7]  OВ C 193, 17.8.2006 г., стр. 126.
• [8]  OВ C 98, 9.4.1999 г., стр. 267.
• [9]  OВ C 040, 7.2.2001 г., стр. 20.
• [10]  OВ C 40, 7.2.2001 г., стр. 41.
• [11]  OВ C 59, 23.2.2001 г., стр. 258.
• [12]  OВ C 59, 23.2.2001 г., стр. 307.
• [13]  OВ C 67, 1.3.2001 г., стр. 304.
• [14]  OВ C 53, 28.2.2002 г., стр. 114.
• [15]  OВ C 287, 24.11.2006 г., стр. 18.
• [16]  OВ C 288, 25.11.2006 г., стр. 16.
• [17]  OВ C 291, 30.11.2006 г., стр. 292.
• [18]  OВ C 285, 21.10.2010 г., стр. 53.
• [19]  OВ C 296, 2.10.2012 г., стр. 26.
• [20]  Приети текстове, P7_TA(2013)0045.
• [21]  Приети текстове, P7_TA(2013)0444.
• [22]  В доклада от 2006 г., изготвен от Сигма Худа, специален докладчик на ООН относно трафика на хора, по-конкретно на жени и деца, се изтъкна прякото въздействие на политиките в областта на проституцията върху мащаба на трафика на хора.
• [23]  Съвместен доклад на град Амстердам и нидерландското министерство на правосъдието, в което се посочва, че в половината от дружествата, които се занимават с проституция и за чиято дейност се изисква издаването на разрешение, един или повече от управителите са с престъпно минало.
• [24]  На следния адрес могат да се намерят няколко проучвания относно потребителите на сексуални услуги: http://www.womenlobby.org/spip.php?article1948&lang=en.
• [25]  Фарли, M., ‘Violence against women and post-traumatic stress syndrome’, Women and Health (Насилие над жени и посттравматичен стресов синдром, Жени и здраве), 1998 г.; Дамант, Д. et al., ‘Trajectoires d’entrée en prostitution : violence, toxicomanie et criminalité’, Le Journal International de Victimologie, No 3, април 2005 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Проституцията е явление, чийто мащаб трудно може да се оцени, тъй като тя представлява незаконна дейност в повечето държави членки. Според доклада на Fondation scelles от 2012 г. проституцията има глобално измерение и включва около 40—42 милиона души, 90 % от които са зависими от сводници. Първият по рода си доклад на Евростат, съдържащ официални данни, свързани с проституцията, бе публикуван през април 2013 г.[1] В този доклад вниманието е насочено към трафика на хора в ЕС между 2008 г. и 2010 г.

Това, което е безспорно обаче, е че проституцията и сексуалната експлоатация са определено въпроси, свързани с пола, като жени и момичета продават телата си, доброволно или принудително, на мъже, които заплащат за услугата. Освен това по-голямата част от лицата, станали жертва на трафик с цел сексуална експлоатация, са жени и момичета.

Форма на насилие срещу жените и нарушение на правата на човека и равенството между половете

Проституцията и сексуалната експлоатация на жени и момичета са форми на насилие и като такива са пречка за равенството между жените и мъжете. На практика всички лица, които заплащат за сексуални услуги, са мъже. Експлоатацията в рамките на секс индустрията е едновременно причина и следствие на неравенството между половете, като благоприятства запазването на представата, че телата на жените и момичетата са за продан.

Проституцията представлява едно много явно и ужасяващо нарушение на достойнството на човека. Като се има предвид, че човешкото достойнство се упоменава изрично в Хартата на основните права, Европейският парламент има задължението да докладва относно проституцията в ЕС и да разглежда начините, чрез които равенството между половете и правата на човека могат да бъдат укрепени в това отношение.

Пряка връзка с трафика на хора и организираната престъпност

Проституцията в Европейския съюз и по света е пряко свързана с трафика на жени и момичета. 62 процента от жените, които са обект на трафика на хора, са жертви на сексуална експлоатация.

Все по-голям брой жени и момичета са обект на трафик не само от държави извън ЕС, но също така и от някои държави членки (напр. Румъния и България) към други части на Европейския съюз. Ето защо ЕС трябва да предприеме спешни действия по отношение на този трафик от изток на запад и да вземе решителни мерки за борба с тази специфична форма на насилие срещу жените.

Проституцията е основен фактор в рамките на организираната престъпност, отстъпваща челното място единствено на наркотиците по отношение на своя мащаб и обхват и размера на парите, за които става дума. Според оценките на интернет сайта Havocscope[2] приходите от проституция в световен мащаб възлизат на около 186 милиарда щатски долара годишно.

Тъй като проституцията на практика се управлява от организираната престъпност до толкова голяма степен, като функционира като пазар, при който търсенето обуславя предлагането, правоприлагащите органи в целия ЕС трябва да предприемат решителни и целесъобразни действия за проследяване на престъпниците, като в същото време предоставят защита на жертвите, проституиращите лица и жените и момичетата, които са били обект на трафик с цел сексуална експлоатация. Отделен въпрос, свързан с тази тематика, на който също следва да се отдели внимание, е разрастването на проституцията чрез интернет и фактът, че в някои случаи тя е свързана с интернет сайтове, предлагащи порнография.

Икономическа принуда

Отчаяното финансово положение също може да доведе жените до проституция. Настоящата финансова криза има силно негативно отражение, като все повече жени (особено самотни майки) прибягват до проституция в собствената си страна или напускат страните си, намиращи се в южната част на Европейския съюз, за да проституират в северните страни. Следователно проституцията е свързана с равенството между половете, като тя е пряко свързана с ролята и мястото на жените в обществото, с техния достъп до пазара на труда, с вземането на решения, със здравеопазването и образованието, както и с възможностите, които им се предлагат, като се има предвид структурното неравенство между половете.

Два различни подхода към проституцията и сексуалната експлоатация в Европа

Въпросът за проституцията и равенството между половете се усложнява от факта, че има две конкуриращи се модела за начините за справяне с този проблем. Първият модел разглежда проституцията като нарушение на правата на жените и средство за запазване на неравенството между половете. Съответният законодателен подход има за цел да премахне това явление и инкриминира дейностите, свързани с проституцията, като в някои случаи включва сред тях покупката на сексуални услуги, докато проституцията сама по себе си не е незаконна. Вторият модел застъпва становището, че проституцията увеличава равенството между половете, като насърчава правото на жените да упражняват контрол върху начина, по който използват своето тяло. Поддръжниците на този модел посочват, че проституцията е просто още един вид труд и че най-добрият начин за защита на жените, които се занимават с проституция, е да се подобрят техните „условия на труд“ и да се придаде професионален характер на проституцията като „сексуални услуги“. Следователно съгласно този модел, който си поставя за цел да регулира, проституцията и свързаните с нея дейности са законни и обект на регулиране, а жените имат правото да наемат лица, които да управляват тяхната дейност (познати и под наименованието „сводници“). При все това би могло също да се счита, че превръщането на проституцията и сводничеството в нормални дейности или тяхното узаконяване по какъвто и да е начин е равносилно на узаконяване на сексуалното робство и неравенството между половете по отношение на жените.

В Европейския съюз очевидно се срещат и двата модела. Сводничеството е законна дейност в няколко държави членки, сред които Нидерландия, Германия, Австрия и Дания, докато в Обединеното кралство, Франция и Република Ирландия, наред с други, проституиращите лица или някои от техните дейности (например предлагане на сексуални услуги) са инкриминирани, в някои случаи частично. Въпреки това срещу неравенството между половете и сексуалното подчинение не може да се води ефикасна борба, ако се възприема, че в дейностите в рамките на сексуалната индустрия има симетрия между половете, докато на практика тази симетрия не съществува[3].

Има все повече доказателства за недостатъците на системата в страните, в които проституцията и сводничеството са законни дейности. През 2007 г. германското правителство призна, че законът за узаконяване на проституцията не е довел до ограничаване на престъпността и че над една трета от германските прокурори са посочили, че узаконяването на проституцията е затруднило тяхната работа, свързана с преследването по съдебен път на трафика на хора и сводничеството[4]. В Нидерландия през 2003 г. кметът на Амстердам заяви, че узаконяването на проституцията не е успяло да предотврати трафика, като посочи, че изглежда е невъзможно да се създаде безопасна и контролируема зона, която да не се поддава на злоупотреба от страна на организираната престъпност. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността Холандия понастоящем е водещата дестинация за жертвите на трафика на хора.

Ефикасността на северния модел

Като се имат предвид, че има все повече убедителни доказателства, че узаконяването на проституцията и сводничеството не допринася за насърчаването на равенството между половете или за ограничаването на трафика на хора, заключението на настоящия доклад е, че съществената разлика между двата модела на равенство между половете, описани по-горе, е че разглеждането на проституцията просто като „труд“ спомага за това, жените да продължат да проституират. Разглеждането на проституцията като нарушение на човешките права на жените спомага за предотвратяването на проституцията на жени.

Опитът в Швеция, Финландия и Норвегия (която не е членка на ЕС), където се прилага т.нар „северен модел“ по отношение на проституцията, подкрепя тази гледна точка. Швеция измени своите закони относно проституцията през 1999 г., като забрани покупката на сексуални услуги и декриминализира проституиращото лице. С други думи лицето (на практика почти винаги мъж), което купува секс, извършва престъпление, а не проституиращите жени. Швеция въведе този закон като част от обща инициатива за премахване на всички пречки пред равенството на жените в Швеция.

Отражението на това законодателство в Швеция беше силно осезаемо. Броят на проституиращите лица в Швеция се равнява на една десета от броя на проституиращите лица в съседна Дания, която има по-малко население и в която купуването на сексуални услуги е законосъобразно. Законът също така промени общественото мнение. През 1996 г. 45 % от жените и 20 % от мъжете подкрепяха идеята за инкриминиране на мъжете, заплащащи за сексуални услуги. През 2008 79 % от жените и 60 % от мъжете подкрепяха закона. Освен това шведската полиция потвърждава, че северният модел е оказал възпиращ ефект върху трафика на хора с цел сексуална експлоатация.

Има все повече доказателства за ефикасността на северния модел по отношение на ограничаването на проституцията и трафика на жени и момичета и оттам — за насърчаването на равенството между половете. Междувременно държавите, в които сводничеството е законна дейност, все още се сблъскват с проблеми по отношение на трафика на хора и организираната престъпност, които са свързани с проституцията. Ето защо настоящият доклад подкрепя северния модел и настоятелно призовава правителствата в държавите членки, които имат различен подход към проституцията, да преразгледат своето законодателство в светлината на успеха, постигнат в Швеция и другите държави, възприели северния модел. Това би довело до значителен напредък по отношение на равенството между половете в Европейския съюз.

Този доклад не е насочен срещу проституиращите жени. Той е срещу проституцията, но в подкрепа на проституиращите жени. Като препоръчва купувачът, т.е. мъжът, който заплаща за секс, а не проституиращата жена, да се счита за виновната страна, настоящият доклад представлява още една стъпка по пътя към постигането на пълно равенство между половете в рамките на целия Европейски съюз.

• [1] http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-is-new/news/news/2013/docs/20130415_thb_stats_report_en.pdf
• [2]  Вж. http://www.havocscope.com/tag/prostitution/
• [3]  www.equalitynow.org/sites/default/files/Nordic_Model_EN.pdf
• [4]  Вж. също статията във вестник „Шпигел“ от 30 май 2013 г.: http://www.spiegel.de/international/germany/human-trafficking-persists-despite-legality-of-prostitution-in-germany-a-902533.html

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено от Ангелика Ниблер, Криста Клас, Астрид Люлинг

Докладът по собствена инициатива има за цел да забрани всички форми на проституция. Въпреки това аз считам, че трябва да се прави разграничение между принудителна проституция и законна проституция, както е предвидено и в правото на Общността.

В някои държави — членки на ЕС, доброволното упражняване на проституция е признато за самостоятелна дейност; тя следователно подлежи на данъчно облагане и задължително социално осигуряване. Лицата, които законно упражняват проституция като форма на заетост, също така трябва да изпълняват допълнителни правни задължения (напр. разрешения за работа и пребиваване, както и регистриране на занятието при компетентните органи). Преценката относно доброволната проституция следва да остане в обхвата на компетентността на отделните държави членки.

Напротив, принудителната проституция и трафикът на хора представляват един трансграничен проблем, който не може да бъде решен от нито една държава членка самостоятелно. Държавите членки трябва по-скоро да работят в тясно сътрудничество за борба с принудителната проституция, трафика на хора и организираната престъпност. Забраната за купуване на сексуални услуги само в някои държави членки води до разрастване на предлагането на тези услуги в (съседни) държави, които не инкриминират клиентите. В доклада на Мери Хънибол на държавите членки се дават ценни предложения по отношение на проблематиката на принудителната проституция.

Срещу принудителната проституция и трафика на хора трябва да се води борба с всички възможни средства. Трябва обаче да се прави разграничение между тях и доброволната проституция.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено от Улрике Луначек, Марейе Корнелисен, Иняки Ирасабалбейтия, Раул Ромева, София ин'т Велд

Трафикът на хора, особено на жени и деца, с цел сексуална експлоатация, наричана също принудителна проституция, е нарушение на човешкото достойност и е в разрез с принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз. През април 2013 г. само шест държави членки нотифицираха, че са транспонирали изцяло Директивата на ЕС срещу трафика на хора, крайният срок за чието прилагане изтече на 6 април 2013 г.

Докладът не разграничава принудителната проституция от проституцията, която произтича от самостоятелно взето решение. Детската проституция обаче не може никога да се разглежда като доброволна, тъй като децата не са в състояние съзнателно да „се съгласят“ да се проституират.

Политиките, които имат за цел да придадат невидим характер на проституцията и които изключват проституиращите си лица/лицата, предлагащи сексуални услуги, от публичните места, допринасят за тяхната стигматизация, социално изключване и уязвимост. Всички държави — членки на ЕС, следва да се въздържат от криминализирането и санкционирането на лицата, предлагащи сексуални услуги, или от придаването на незаконен характер на сексуалните услуги, те следва да осигурят достъпа на тези лица до права на социална сигурност и да разработят програми, които да помогнат на тези лица да напуснат тази професия, ако те желаят това.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (3.12.2013)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете
(2013/2103(INI))

Докладчик по становище: Корина Крецу

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че основните причини за трафика на хора и сексуалната експлоатация са неравенството между мъжете и жените и бедността, към които се добавят етнически и други социално-икономически неравенства, както и въоръжените конфликти, и че основните жертви са жените и децата с нисък социално-икономически статус;

2.  подчертава факта, че следва да бъде отделено специално внимание на най-уязвимите групи като момичетата, децата с увреждания и жените, принадлежащи към малцинства;

3.  посочва, че корупцията играе важна роля за улесняване и поощряване на трафика на хора;

4.  отбелязва, че сексуалната експлоатация е форма на насилие, основано на пола, извършвано главно от мъже и насочено главно срещу жени, и следователно подчертава, че премахването и предотвратяването на всички форми на насилие срещу жени и момичета е от първостепенно значение за намаляване на тези изключително тежки нарушения на правата на човека;

5.  призовава ЕС, международните организации, националните правителства и други заинтересовани страни да си сътрудничат на равнище ЕС за създаването на обща рамка от разпоредби относно действията за борба с основните причини, инкриминирането (включително на покупката на сексуални услуги), санкциите и подобряването на трансграничното сътрудничество във връзка със защитата от сексуална злоупотреба и експлоатация;

6.  подчертава, че е от значение да се взема предвид страхът от стигматизиране при разработването на националните политики и стратегии за съдебна помощ в развиващите се страни, както и във всички страни, в които има трафик на хора и сексуална експлоатация, и изразява своята загриженост по отношение на липсата на ефективни правни служби, пред които да могат да се докладват случаи на злоупотреби, по-специално по време на хуманитарни кризи.

7.  призовава ЕС и държавите членки да разгърнат действия с цел прекратяване на секс туризма от държави –– членки на ЕС към други дестинации;

8.  подчертава, че мерките за борба срещу сексуалната експлоатация и проституцията следва да се съсредоточат върху засегнатите от войната райони в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 1325 от 31 октомври 2 000 г. и № 1820 от 19 юни 2008 г.;

9.  призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат действия за обезсърчаване на търсенето на експлоатация чрез проституция и на трафика на хора с цел сексуална експлоатация.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	2.12.2013
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Ricardo Cortés Lastra, Charles Goerens, Filip Kaczmarek, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Jean Roatta, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Patrice Tirolien
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Emer Costello, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Fiona Hall, Eduard Kukan, Bart Staes, Jan Zahradil
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Fabrizio Bertot, Tanja Fajon, Miroslav Mikolášik

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.1.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	14 2 6
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marije Cornelissen, Edite Estrela, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Krisztina Morvai, Angelika Niebler, Siiri Oviir, Антония Първанова, Marina Yannakoudakis, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Izaskun Bilbao Barandica, Anne Delvaux, Iñaki Irazabalbeitia Fernández, Nicole Kiil-Nielsen, Christa Klaß, Angelika Werthmann
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Michael Cashman