ДОКЛАД относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2012 г.
31.1.2014 - (2013/2156(INI))
Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Инеш Крищина Зубер
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2012 г.
Европейският парламент,
– като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),
– като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,
– като взе предвид Конвенцията на ООН от 1949 г. за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция,
– като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела[1],
– като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР[2],
– като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита[3],
– като взе предвид Директива 2011/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета[4],
– като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),
– като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011 – 2020 г.), приет от Европейския съвет през март 2011 г.[5],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2010 г., озаглавено „По-висока степен на ангажираност за постигането на равенство между жените и мъжете: Харта на жените“ (COM(2010)0078),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010 – 2015 г.“ (COM(2010)0491),
– като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 16 септември 2013 г., озаглавен „Средносрочен преглед на напредъка на стратегията за равенство между жените и мъжете (2010 – 2015 г.) (SWD(2013)0339),
– като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 8 май 2013 г., озаглавен „Доклад относно напредъка по отношение на равенството между жените и мъжете за 2012 г.“ (SWD(2013)0171),
– като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), озаглавен „Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки ЕС: насилието срещу жени: подкрепа за жертвите“, публикуван през 2012 г.,
– като взе предвид съществуващите от 1975 г. насам европейски директиви относно различните аспекти на равното третиране на мъжете и жените (Директива 2010/41/ЕС, Директива 2010/18/ЕС, Директива 2006/54/ЕО, Директива 2004/113/ЕО, Директива 92/85/ЕИО, Директива 86/613/ЕИО и Директива 79/7/ЕИО),
– като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност[6],
– като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените[7],
– като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС[8],
– като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС[9],
– като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-ата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ): изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета[10];
– като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно условията на труд на жените в сектора на услугите[11],
– като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност[12];
– като взе предвид своите резолюции от 10 февруари 2010 г. относно равенство между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г.[13], от 8 март 2011 г. относно равенство между жените и мъжете в ЕС – 2010 г.[14] и от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г.[15],
– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно жените и ръководството на предприятията[16],
– като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени[17],
– като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз[18],
– като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза[19],
– като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията[20],
– като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно жените и бедността в Европейския съюз[21],
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А7-0073/2014),
А. като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основно право, залегнало в Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права; като има предвид, че целите на Европейския съюз в тази област са да се гарантират равните възможности и равното третиране на мъжете и жените, както и да се преодолее всякакъв вид дискриминация, основана на пола; като има предвид, че макар Съюзът да приема като своя задачата интегрирането на принципа на равенството между половете във всички свои дейности, все още продължават да съществуват много неравенства между мъжете и жените;
Б. като има предвид, че въпреки напредъка в тази област все пак продължават да съществуват много неравенства между мъжете и жените от гледна точка на правата на жените като права на човека, перспективите за професионално развитие, заетост и условия на заплащане, достъпа до образование и до здравни услуги, участие в икономическия живот и в процесите на вземане на решения или пък политическо представителство;
В. като има предвид, че икономическата криза предизвика спад в жизнения стандарт на много граждани на ЕС; като има предвид, че равнището на безработицата в ЕС-27 през последното тримесечие на 2012 г. беше 10,8 %[22]; като има предвид, че приобщаващият растеж ще изисква повече стратегически обществени инвестиции и че е необходимо да се подобри трудовата заетост на жените, за да се осигури устойчив дългосрочен растеж;
Г. като има предвид, че съгласно член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, е забранена;
Д. като има предвид, че европейските директиви относно равното третиране на мъжете и жените, приети от 1975 г. насам, имаха значителен принос за ефективното насърчаване на равенството между половете; като има предвид, че за съжаление някои от старите държави членки или все още не прилагат правилно тези директиви, или не упражняват достатъчен контрол върху законодателството, установено за тяхното прилагане; като има предвид, че поради различни причини новите държави членки от Източна Европа все още не са приложили тази важна част от достиженията на правото на Съюза в неговата цялост;
Е. като има предвид, че въпреки факта, че някои държави членки са предприели мерки, понякога под формата на законодателство, за насърчаване на промени в полза на равенството между мъжете и жените, тези промени са прекалено бавни и недостатъчни;
Ж. като има предвид, че равнището на безработица достигна безпрецедентно високи равнища, средно 23,1 % в целия ЕС, и дългосрочната безработица нарасна в повечето държави членки, като достигна най-високите си равнища в ЕС като цяло;
З. като има предвид, че съществуват много различия между държавите членки по отношение на сегментацията на пазара на труда между мъжете и жените; като има предвид, че сегментацията е най-голяма в страните, в които жените работят повече;
И. като има предвид, че нетната загуба на работни места съвпадна с увеличаването на несигурната заетост под формата на нископлатени работни места на непълно работно време и краткосрочни договори;
Й. като има предвид, че бедността се е увеличила в ЕС от 2007 г. насам и приходите на домакинствата са спаднали, като 24,2 % от населението на ЕС понастоящем са изложени на риск от бедност или социално изключване и 26 % от жените се считат за изложени на риск от бедност в ЕС 27 спрямо 23,9 % от мъжете[23]; като има предвид, че децата, за които често се грижат жените, са особено засегнати и жените в много по-голяма степен от мъжете са подложени на риск от изпадане в бедност; като има предвид, че самостоятелно заетите, трудово неактивните или безработните жени, възрастните жени и жените с увреждания, жените от етнически малцинства, жените имигранти и жените с ниско образование или без образование, едночленните домакинства и самотните родители представляват особено уязвима група, изложена на риск от изпадане в бедност; като има предвид, че средно 3 от 10 домакинства в ЕС са едночленни домакинства, като в повечето случаи това са жени, които живеят сами, най-вече възрастни жени, и този процент се увеличава; като има предвид, че в повечето държави членки едночленните домакинства или домакинствата с един доход се третират неблагоприятно, както в абсолютни, така и в сравнителни показатели, по отношение на данъчното облагане, социалната сигурност, жилищното настаняване, здравните услуги, застраховките и пенсиите;
К. като има предвид, че понастоящем ЕС е изправен пред най-значимата икономическа и финансова криза от времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век насам; като има предвид, че равнището на безработица във всички държави членки, и особено в южните държави членки, нарасна значително вследствие на тази криза; като има предвид, че политиките за данъчно консолидиране, които държавите членки предприеха и които често пъти предполагат съкращаване на персонал и замразяване на трудовите възнаграждения, засягат основно публичния сектор, където работят предимно жени; като има предвид, че нито една от тези политики не взема под внимание в достатъчна степен аспектите на пола;
Л. като има предвид, че фискалната консолидация трябва да бъде съвместима с измерението на трудовата заетост и социалното измерение на стратегията „Европа 2020“, по-специално по въпросите, свързани с равенството между половете и недопускането на дискриминация;
М. като има предвид, че равенството между половете е основно икономическо преимущество за насърчаване на справедлив и приобщаващ икономически растеж; като има предвид, че намаляването на неравенството в професионален план представлява цел не само по отношение на равенството, но и по отношение на ефикасността и гъвкавостта на пазара на труда;
Н. като има предвид, че по данни на Евростат през 2012 г. общото равнище на заетост на жените на възраст между 20 и 64 години в Европа е било 62,4 % спрямо 74,6 % при мъжете;
О. като има предвид, че равнището на заетост е важен показател за измерване на неравенството между мъжете и жените; като има предвид, че качеството и условията на заетост са също толкова важни параметри за измерване на това неравенство;
П. като има предвид, че равнището на заетост на жените се подценява поради факта, че много от жените не са регистрирани като безработни, особено живеещите в селски или отдалечени райони, като има предвид, че това положение създава неравенство по отношение на достъпа до обществени услуги (парични помощи, пенсии, отпуски по майчинство, отпуски по болест, достъп до социална сигурност и др.);
Р. като има предвид, че жените работят по-често от мъжете на договори на непълно работно време, договори за определен срок или временни договори; като има предвид, че работата на непълно работно време представляваше почти една трета от общата заетост на жените през 2012 г. (32,1 % спрямо 8,4 % при мъжете; като има предвид, че през 2012 г. работата на непълно работно време не по собствен избор се е увеличила на 24 % от общия брой случаи на работа на непълно работно време при жените (спрямо 20 % през 2007 г.)[24]; като има предвид, че жените са особено засегнати от условията на несигурна заетост, като голяма част от тях са наети на непълно работно време не по собствен избор, договори за определен срок или временни договори; като има предвид, че тези договори предлагат по-ниска степен на защита при уволнение или други форми на прекратяване на договорите; като има предвид, че те ощетяват жените наред с другото и по отношение на възможностите им за професионално израстване или за обучение, или пък по отношение на правото им на пенсия, но също така в определени ситуации представляват възможност за подпомагане на мъжете и жените, които решават да съчетаят професионалния и личния живот; като има предвид, че поради това жените получават по-ниско заплащане, изложени са на риск от по-слаба социална защита и за тях е по-трудно да постигнат финансова независимост; като има предвид, че жените представляват голяма част от участващите в недеклариран труд;
С. като има предвид, че Комисията следва да положи по-големи усилия за гарантиране на прилагането на директивите на ЕС в тази област, особено от страна на социалните партньори, които договарят колективните трудови договори и твърде често не са запознати с общностните изисквания за равно третиране на жените и мъжете по отношение на тяхното заплащане, достъп до заетост, до професионално развитие и до социална сигурност;
Т. като има предвид, че настоящата криза има особено въздействие върху младите хора, като равнището на безработица за хората под 25-годишна възраст през септември 2012 г. беше 22 %[25]; сред тези млади хора момичетата са по-слабо представени в процеса на професионална подготовка, насочен към улесняване на прехода от училището към работното място; като има предвид, че броят на младите хора, които нито работят, нито са в системата на образованието и обучението, достигна средно равнище от 22,4 % на юг и в периферията, в сравнение с 11,4 % на север и центъра; като има предвид, че младите жени по-често започват професионалния си път с временна заетост на непълно работно време, което съкращава продължителността на платената работа; като има предвид, че разликата в заплащането между жените и мъжете се отразява на размера на пенсиите и създава по-висок риск от изпадане в бедност за жените, отколкото за мъжете;
У. като има предвид, че кризата има тежко отражение върху уязвимите лица и жените, върху които въздействието е както пряко – под формата на загуба на работа, намаляване на работното заплащане, на пенсията и на социалните обезщетения и загуба на сигурността на работното място, така и косвено – под формата на бюджетни съкращения за обществените услуги и социалните грижи;
Ф. като има предвид, че споделянето на семейните и домашни отговорности между мъжете и жените, не на последно място посредством придаването на по-голямо значение на използването на родителския отпуск и отпуска по бащинство, е необходимо условие за насърчаването и постигането на равенство между жените и мъжете;
Х. като има предвид, че доходите на жените – при един и същи труд и еднакви умения – остават по-ниски от тези на мъжете, че неравенството в заплащането в ЕС е средно около 16,2 %, като варира сериозно в държавите членки и достига от 10 % до над 20 % разлика в някои държави членки; като има предвид, че по-ниското заплащане на жените води неминуемо до по-ниски пенсионни вноски и оттам до по-ниски пенсии; като има предвид, че разликата в заплащането на мъжете и жените, а следователно и в пенсиите, все още е сред основните причини, поради които жените се оказват под прага на бедността на по-късен етап от живота си;
Ц. като има предвид, че през 2012 г. равнището на безработица на юг и в периферията на еврозоната достигна средно равнище от 17,3 %, в сравнение със 7,1 % на север и в центъра[26];
Ч. като има предвид, че жените, които се включват в професионалния живот, играят водеща роля при завръщането към растеж; като се има предвид, че те създават възможност за увеличаване на семейните доходи, което води до увеличаване на потреблението, социалните осигуровки и данъчните приходи, както и до съживяване на икономиката; като има предвид, че следователно равенството между половете има положително въздействие върху икономическия растеж и подобряването на жизнения стандарт;
Ш. като има предвид, че нарастващият риск от изпадане в бедност е пряко и тясно свързан с унищожаването на значими социални функции, изпълнявани от държавата, на което станахме свидетели например при неотдавнашното разрушаване на публичните системи за социална защита в редица държави членки, заедно със съкращенията на основни социални помощи (семейни надбавки, помощи при безработица и заболяване и подпомагане на доходите), които засягат много жени, по-специално тези със зависими семейства и носещи самостоятелно отговорността за управлението на домакинството;
Щ. като има предвид, че през 2011 г. 78 % от жените са заявили, че извършват „домакинска работа“ всеки ден (в сравнение с 37 % от мъжете[27]), и като има предвид, че гъвкавото работно време по собствен избор е ключов елемент за по-доброто съчетаване на семейния и професионалния живот; като има предвид, че в Европа равнището на заетост през 2010 г. на жените, отглеждащи дете, е било 64,7 % в сравнение с 89,7 % при мъжете, отглеждащи дете; като има предвид, че малко мъже вземат родителски отпуск;
Аа. като има предвид, че все още се търси подходящо решение за съчетаването на професионалния, семейния и личния живот и в резултат на това много жени, които в повечето случаи са отговорни за полагането на грижи за децата и за зависимите членове на своето семейство, са принудени да приемат работа на непълно работно време и дори да напуснат пазара на труда поради липса на достатъчно услуги, които да са достъпни и на приемливи цени, за полагане на грижи за деца и за хора с увреждания и възрастни хора или на ефективни мерки за улесняване на по-добрия баланс между професионалния и личния живот; като има предвид, че според Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд[28] над шест милиона жени в Европа заявяват, че не могат да работят на пълно работно време поради семейните си задължения; като има предвид, че тази роля на полагащо грижи лице често пъти е пречка за трудовата заетост и перспективите за професионално развитие на жените;
Аб. като има предвид, че икономисти и демографи (Световна банка, ОИСР, МВФ) използват икономически и математически модели за подчертаване на икономическата стойност на производството на домакинствата (което се осъществява основно от жени), и като има предвид, че приносът на жените към БВП би бил още по-висок, ако се отчиташе тяхната неплатена работа, което доказва наличието на дискриминация по отношение на труда на жените;
Ав. като има предвид, че традиционната култура, организацията на труда и ежедневните практики продължават, разбира се, да бъдат причините, поради които грижите са отговорност основно на жените; като има предвид, че европейските жени между 25 и 45 години прекарват 162 минути повече от мъжете за домакинска работа и че този социален принос на неплатената работа в домакинството не се изчислява за целите на БВП; като има предвид, че този принос е от съществено значение за поддържането на социалната държава и на европейския социален модел;
Аг. като има предвид, че през 2012 г. Съветът и Парламентът разискваха предложението на Комисията за финансовата рамка за периода 2014 – 2020 г. (COM(2011)0398) и комисията на Парламента по правата на жените и равенството между половете прие становище, което се отнася, наред с други въпроси, за „необходимостта от увеличаване на финансирането за действия в областта на равенството между половете по отношение на заетостта и растежа, за да се преодолее хоризонталната и вертикалната сегрегация на основата на пола, да се води борба с разликата в заплащането на жените и мъжете, разликата в пенсионното заплащане на жените и мъжете и нарастващия процент на бедност сред жените, както и по отношение на правата и демокрацията“, и призовава Комисията и Съвета „да установят равенството между половете като конкретна цел в програмата „Права и гражданство“, както и да запазят програмата „Дафне“ като независима подпозиция в същата програма“[29];
Ад. като има предвид, че напредъкът през последното десетилетие по отношение на подобряването на баланса между половете в процеса на вземане на политически решения е слаб, като за ЕС средно подобрението е с едва 4 % – от 22 % през 2003 г. на 26 % през 2012 г.[30]; като има предвид, че все още няма много жени на ръководни постове в предприятията или университетите и че броят на жените политици и учени се увеличава с много бавни темпове;
Ае. като има предвид, че през 2012 г. трима от всеки четирима членове на националните парламенти бяха мъже, че държавите членки с над 30 % от депутатските места в националните парламенти, заети от жени, бяха Швеция, Финландия, Дания, Белгия, Нидерландия, Словения, Испания и Германия, а в Малта и Унгария жените имаха под 10 % представителство;
Аж. като има предвид, че през 2012 г. местните и регионалните парламенти в ЕС включваха средно равнище от 32 % жени, а 27 % от членовете на националните правителства бяха жени – увеличение с 3 % след 2003 г., което показва минимална промяна, при значителни различия между държавите (например, делът на жените в националното правителство е 49 % във Франция и 6 % в Гърция)[31];
Аз. като има предвид, че съгласно Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените на жените се гарантира, при равни условия с мъжете, правото да гласуват и да бъдат избирани в публично избрани органи, да участват в изготвянето на правителствена политика и да изпълняват всички публични функции на всички равнища на управление, както и да участват в неправителствени организации и сдружения, свързани с обществения и политическия живот на държавата;
Аи. като има предвид, че в Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010 – 2015 г. се посочва, че макар жените да съставляват почти половината от работната сила в ЕС и над половината от завършилите висше образование, те все още са по-слабо представени в процесите и на постовете, свързани с вземане на решения, и че според най-новите налични данни (2010 г.), макар 46 % от всички притежаващи докторска степен в ЕС 27 да са жени, само 15,5 % от висшите учебни заведения се оглавяват от жени и само 10 % от университетите имат ректор жена[32];
Ай.като има предвид, че в много сектори, включително в тези, в които жените са мнозинство, продължава да съществува „стъклен таван“, непозволяващ на жените да се издигат до по-високи длъжности, особено до висшите управителни постове; като има предвид, че тази дискриминация се извършва наред с другото като се подценяват техните умения и тяхната работа и произтичащото от това несправедливо разпределение на професионалните задължения;
Ак. като има предвид, че полът, по-слабо представен в управителните съвети на големите предприятия в ЕС, регистрирани на борсата (основно жените), трябва да достигне минимално представителство от 40 % до 1 януари 2020 г.; като има предвид, че според Европейската комисия жените са представлявали едва 16,6 % от членовете на тези съвети през април 2013 г. и 11,8 % през октомври 2010 г.;
Ал. като има предвид, че докладът за 2012 г. относно изпълнението на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на развитието за периода 2010 – 2015 г. беше публикуван през ноември 2012 г.;
Ам. като има предвид, че през април 2012 г. „ООН – Жени“ и ЕС подписаха меморандум за разбирателство с цел укрепване на сътрудничеството между двете организации за насърчаване на овластяването на жените и равенството между половете в цял свят, и с цел потвърждаване на партньорството между двете организации и техния ангажимент да насърчават и подпомагат изграждането на капацитет за интегриране на принципа на равенство между половете във всички политики и програми, както и да гарантират, че националните планове и бюджети са достатъчни за изпълнение на поетите ангажименти в областта на равенството между половете; като има предвид, че сред приоритетите им са гарантирането на по-добро представителство на жените в процесите на вземане на икономически, политически и съдебни решения, осигуряването на по-добри професионални и социални перспективи на жените и борба със сексуалното насилие и насилието, основано на пола[33];
Ан. като има предвид, че насилието спрямо жените – физическо, сексуално или психическо – е основна пречка пред равенството между жените и мъжете, че то нарушава основните права на жените и че продължава да бъде най-широко разпространеното нарушения на правата на човека въпреки мерките, предприети за борба с него; като има предвид, че това насилие не признава географски, икономически, социални или културни граници; като има предвид, че според изследвания относно насилието, основано на пола, една пета до една четвърт от всички жени в Европа са преживели актове на физическо насилие поне веднъж в живота си като възрастни, над една десета са станали жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила, 12 до 15 % от жените в Европа са жертви на домашно насилие и всеки ден в Европейския съюз от него умират 7 жени[34]; като има предвид, че трафикът на хора с цел сексуална експлоатация, огромното мнозинство от жертвите на който са жени и момичета, е неприемливо нарушение на правата на човека и представлява съвременна форма на робство; като има предвид, че икономическата рецесия води също до нарастване на насилието в интимните отношения, а мерките за икономии, засягащи услугите за подкрепа, оставят жените, които са жертви на насилие, още по-уязвими от обичайното;
Ао. като има предвид, че традиционните роли на половете и стереотипите за жените все още продължават да оказват силно влияние върху разпределението на задълженията между жените и мъжете в домакинството, на работното място и в обществото като цяло; като има предвид, че стереотипните представи за пола имат тенденцията да затвърдяват статуквото на наследените пречки за постигане на равенство между половете и да ограничават възможностите на жените за избор на заетост и личностно развитие и че те са отчасти причина за секторната и професионалната сегрегация между жените и мъжете; като има предвид важната роля, която могат да играят медиите не само за разпространението на тези стереотипи, чрез което те дори създават унизителен образ за жената и хиперсексуализират малките момичета, но и за преодоляването на свързаните с пола стереотипи, поощряването на участието на жените във вземането на решения и насърчаването на равенството между половете;
Ап. като има предвид, че в различните държави в ЕС съществуват разнообразни семейни структури, включително регистрирано съжителство или брак между лица от един и същи пол или от различни полове, семейства, в които родителите са сключили или не са сключили брак и са от един и същи пол или от различни полове, самотни родители, приемни родители и семейства с деца от предишни връзки, всяка една от които заслужава равна защита по силата на законодателството на ЕС;
Ар. като има предвид, че правото на здраве, по-специално правата на сексуално и на репродуктивно здраве, са права на човека, които следва да се гарантират на всички жени, независимо от техния социален статус, възраст, сексуална ориентация, произход, правно положение или етническа принадлежност;
Ас. като има предвид, че жените в селските райони стават по-често жертва на множествена дискриминация и на стереотипите, основани на пола, отколкото жените в градските райони, и процентът на заетост на жените в селските райони е много по-нисък от този в градовете; като има предвид освен това, че голяма част от жените никога не участват в официалния пазар на труда и следователно не са регистрирани като безработни, нито са включени в статистическите данни за безработицата, което води до специфични финансови и правни проблеми във връзка с правото на отпуск по майчинство и отпуск по болест, придобиването на пенсионни права и достъпа до социална сигурност, както и до възникването на проблеми в случай на развод;
Ат. като има предвид, че събирането на статистически данни за неравенството между половете е приоритет в борбата с причините, възпрепятстващи постигането на равенство между мъжете и жените в ЕС;
Ау. като има предвид, че положителните действия, насочени към жените, са доказали основното си значение за тяхното пълноценно включване на пазара на труда, във вземането на решения и в обществото като цяло;
Икономическа независимост и равенство в заплащането
1. подчертава факта, че кризата има различни последствия за жените, и посочва, че условията на труд на жените станаха значително по-несигурни, по-специално с все по-преобладаващите нестандартни форми на договори, и че доходите на жените претърпяха значителен спад поради редица фактори, включително постоянното неравенство в заплащането между мъжете и жените и произтичащото от това неравенство в съответните равнища на обезщетенията за безработица и пенсиите, увеличаването на работата на принудително непълно работно време и нарастването на броя на временните работни места или работните места със срочен договор за сметка на по-стабилна заетост; изразява загриженост, че бюджетните съкращения ще изострят проблема, тъй като жените ще бъдат непропорционално засегнати; призовава правителствата на държавите членки, както и социалните партньори, да изготвят план за действие и конкретни и амбициозни цели и да анализират последствията от икономическата и финансова криза от гледна точка на пола посредством оценка на въздействието върху равенството между половете;
2. посочва, че опитът от предишните кризи показва, че равнището на заетост при мъжете като цяло се възстановява по-бързо, отколкото това при жените;
3. подчертава, че ако неравенството между жените и мъжете на пазара на труда вследствие на кризата прояви тенденция към намаляване от гледна точка на разликите в равнището на заетост и на безработица, то това намаляване не е в резултат на неочакван напредък на Европа към по-голяма равнопоставеност, а по-скоро последица от резкия срив на заетостта при мъжете, която бе по-сериозно засегната от кризата; приканва държавите членки да продължават своите усилия за постигане на по-добро представителство на жените в процесите на вземане на решения, за по-добро съчетаване на професионалния и семейния живот и да продължават борбата срещу насилието над жени;
4. подчертава, че гъвкавото работно време следва да бъде предмет на избор на работника или служителя, а не да бъде налагано или привеждано в сила от работодателя; отхвърля ситуациите на гъвкавост и несигурност на трудовия договор, които не благоприятстват създаването на семейство и стабилността;
5. призовава държавите членки да инвестират в заведения за деца, болни, хора с увреждания, възрастни хора и други зависими лица, които да бъдат финансово достъпни и с високо качество, като гарантират, че те са с гъвкаво работно време, съвместимо с пълния работен ден, и с лесен достъп, така че възможно най-голям брой хора да могат да съвместяват професионалния, семейния и личния си живот; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че мъжете и жените, които се грижат за деца или други зависими от тях лица, получават признание чрез помощи за зависими лица и чрез предоставяне на тези лица на индивидуални права по отношение на социалното осигуряване и пенсиите; приканва социалните партньори да представят конкретни инициативи за признаване на уменията, придобити по време на отпуск, свързан с полагането на грижи;
6. призовава Комисията да следи по-добре за правилното прилагане от страна на всички държави членки на директивите на ЕС относно равното третиране на жените и мъжете;
7. призовава Съвета да преодолее пречките, възпрепятстващи приемането на Директивата на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/EИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки;
8. очаква от Комисията да предприеме всички мерки, с които разполага, за да осигури изпълнението на всички аспекти на директивите на ЕС относно равното третиране на мъжете и жените, включително от страна на социалните партньори, договарящи колективните трудови договори, и да насърчава диалога със социалните партньори за обсъждане на такива теми като прозрачността на заплащането, условията на договорите на непълно работно време и срочните договори за жени, като също така насърчава участието на жените в „зелени“ и новаторски сектори; подчертава ролята на колективното трудово договаряне в борбата срещу дискриминирането на жените, по-конкретно в области като достъпа до трудова заетост, заплащането, условията на труд, професионалното израстване и професионалното обучение, както и в насърчаването на равенството;
9. насърчава държавите членки да поощряват мерки и действия за помощ и консултации за жените, които решават да станат предприемачи;
10. настоятелно призовава държавите членки да включат в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. аспекти на пола с цел постигане на целите, определени от стратегията „Европа 2020“; призовава по-конкретно към ангажиране от страна на ЕС да се гарантира равенството между жените и мъжете и интегриране на принципите му във всички политики на ЕС и на държавите членки; отбелязва, че някои мерки се нуждаят преди всичко от мобилизирането на истинска политическа воля за създаване на устойчиви, приобщаващи, справедливи и равни условия за мъжете и жените, каквато до момента липсва;
11. отбелязва, че равното участие на мъжете и жените на пазара на труда би могло значително да повиши икономическия потенциал на ЕС, потвърждавайки същевременно неговия справедлив и приобщаващ характер; припомня, че според прогнози на ОИСР пълното сближаване на равнището на участие би довело до увеличаване на БВП на глава от населението с 12,4 % до 2030 г.;
12. посочва, че през декември 2012 г. Комисията призна необходимостта от осъществяване на младежки политики (Пакет за младежка заетост и гаранция за младежта) в съответствие с подхода за интегриране на принципа на равенство между половете, призовава Комисията да насърчава в още по-голяма степен държавите членки да приемат мерки, които да гарантират на момичетата възможности за образование и професионално обучение, равни на тези на момчетата;
13. отбелязва, че средната разлика при пенсиите между мъжете и жените е 39 %, докато разликата в заплащането между двата пола се оценява на 16 %; отбелязва, че размерите на пенсиите, получавани от жените, като цяло е повлиян от редица фактори, включително несигурната заетост, която те са принудени да приемат, и прекъсванията на професионалната кариера;
14. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират спазването на основния принцип на „равно заплащане за равен труд“ между жените и мъжете и призовава държавите членки да поддържат публичните механизми за извършване на трудови инспекции в съответствие с националното законодателство с цел да установят съществуването на форми на труд с ниско заплащане, при които работната сила се състои предимно от жени и които създават ситуации на непряка дискриминация по отношение на заплащането; подчертава, че съгласно заключенията от оценката на европейската добавена стойност намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете с 1 % ще доведе до увеличаване на икономическия растеж с 0,1 %, което означава, че премахването на тази разликата е от решаващо значение в настоящите условия на икономически спад; призовава Комисията да подпомогне държавите членки в намаляването на разликите в заплащането между мъжете и жените чрез прилагането на политики за преодоляване на тази разлика, както и чрез обмен и насърчаване на най-добри практики;
15. отново изтъква, че в настоящия си вид Директива 2006/54/ЕО не е достатъчно ефективна за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете и за постигане на равенство между половете в областта на заетостта и професиите; настоятелно призовава Комисията да преразгледа незабавно Директива 2006/54/ЕО и да предложи изменения към нея в съответствие с член 32 от Директивата и въз основа на член 157 от ДФЕС, като следва подробните препоръки, отправени в приложението към резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2012 г.;
16. приканва държавите членки да възнаграждават чрез отличителен знак предприятията, които чрез добри практики са постигнали равенство сред своите служители;
17. призовава държавите членки да положат максимални усилия, за да се намали разликата в заплащането между жените и мъжете; призовава Комисията и Съвета да насърчават интереса сред момичетата към перспективните сектори, в които жените са недостатъчно представени, да им оказват съдействие по отношение на техния достъп до тези сектори и да им предоставят възможности за продължаващо образование през целия им професионален живот, както и да насърчават напълно равното заплащане на всички равнища;
18. призовава държавите членки да гарантират достойни трудови възнаграждения и пенсии, да намалят разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете, да създадат повече висококачествени работни места за жените, както и да предоставят възможност на жените да се възползват от публични услуги с висок стандарт и да подобрят разпоредбите, свързани със социалното подпомагане;
19. призовава за подновяване на информационните кампании относно равното заплащане, за да се насърчи повишаването на информираността относно факта, че в името на справедливостта и спазването на правата стремежът за постигане на равно третиране на жените и мъжете е от жизнено значение;
20. призовава държавите членки да въведат бюджетиране, съобразено с фактора пол, с намерение да анализират не само програми, насочени конкретно към жените, но и да изследват всички правителствени програми и политики, тяхното въздействие върху разпределението на ресурсите и техния принос за равенството между жените и мъжете;
21. приканва Комисията да продължи да поощрява инициативите за насърчаване на равното заплащане на жените и мъжете, включително като предлага осезаема подкрепа на предприятията по отношение на техните усилия, насочени към постигане на равенство на работното място;
22. отбелязва, че като цяло професионалното развитие на жените е бавно; призовава държавите членки да насърчават и подкрепят жените по отношение на успешното им професионално развитие, включително чрез положителни действия като изграждане на мрежи за професионални контакти и програми за наставничество на работното място, както и чрез създаване на подходящи условия и осигуряване на възможности наравно с мъжете за всяка възраст по отношение на обучението, професионалното развитие, придобиването на нови умения и преквалификацията, както и чрез пенсионни права и обезщетения за безработица, които да са равностойни на приложимите пенсионни права и обезщетения за мъжете;
23. изтъква, че тъй като цяло жените по-често заемат несигурни работни места, при тях вероятността да намерят работа след загуба на работното си място е по-малка;
24. призовава държавите членки да се борят срещу всички аспекти на несигурната заетост в съответствие с принципа, че постоянните работни места следва да са придружени от надеждни трудови договори, и да приемат активни политики в областта на заетостта за повишаване на равнището и качеството на работните места и за насърчаване на нетното разкриване на нови работни места; призовава държавите членки да гарантират правата на обществена социална сигурност, както и правото на обучение на работниците с нестандартни договори; призовава държавите членки да увеличат участието на жените на пазара на труда, както и да се борят срещу половата сегрегация в рамките на пазара на труда, тъй като бъдещото икономическо благополучие на ЕС зависи до огромна степен от неговата способност да се възползва пълноценно от своите трудови ресурси;
25. подчертава необходимостта от засилване на отговорността на правителствата и работодателите по отношение на смяната на поколенията и правата във връзка с майчинството и бащинството, което означава, че жените трябва да имат правото както да бъдат майки, така и да работят, без да бъдат лишавани от трудови права;
26. подчертава факта, че жените представляват 52 % от общото население в Европа, но едва една трета от самостоятелно заетите лица или от общия брой на начинаещите предприемачи; подчертава, че жените са изправени пред повече трудности в сравнение с мъжете, що се отнася до достъпа до финансиране, обучение и мрежи за професионални контакти, както и по отношение на поддържането на баланс между професионалния и личния живот; съответно призовава Комисията и държавите членки да насърчават предприемачеството сред жените и използването на потенциала на половината от населението на Европа, за да се гарантира устойчив, дългосрочен растеж[35];
27. призовава Комисията и държавите членки да оценят ефекта от новите пенсионни системи върху различните категории жени, като обърнат специално внимание на договорите на непълно работно време или нестандартните договори, и да коригират системите за социално подпомагане, особено що се отнася до по-младите поколения;
28. настоятелно приканва държавите членки и Комисията например посредством информационни кампании и кампании за повишаване на информираността да поощряват участието на жените в сектори на дейност, стереотипно определяни като „мъжки“, включително в областта на науката и новите технологии, като целта е пълноценно възползване от човешкия капитал, който представляват европейските жени, и съответно по-ползотворно постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на равенството между половете;
29. счита, че подпомагането на жените при завръщането им на пазара на труда изисква многостранни политически решения, включващи учене през целия живот и действия за борба с несигурната заетост и насърчаване на заетостта, придружена от права и диференцирани практики за организация на труда, по искане на жените, за да не се налага те да се отказват от кариерата си или да я прекъсват;
30. подчертава необходимостта от спешни действия за подобряване на положението на младите жени и жените, наети при несигурни условия на работа, особено на жените мигранти и на принадлежащите към етнически малцинства жени, които са още по-уязвими в период на икономическа и социална криза; настоява, че са нужни допълнителни действия за намаляване на свързаното с пола неравенство в системите на общественото здравеопазване и че трябва да се осигурява равен достъп до тези системи;
31. изразява загриженост относно законодателството в някои държави членки, което не забранява изрично връчването на предварително подписани при назначаването на жени молби за напускане до работодателя, осигурявайки възможност да се заобиколят законите за майчинството;
32. отбелязва, че социалната сигурност е визирана в особена степен от две от основните направления на политиката за строги икономии: намаляване на бюджетния дефицит чрез намаляване на социалните разходи и подобряване на конкурентоспособността и ефективността на разходите чрез намаляване на социалноосигурителните вноски от предприятията;
33. призовава Комисията да подкрепи държавите членки при осигуряването на по-добри професионални перспективи за жените в неравностойно положение, например жените мигранти, жените от етнически малцинства, жените с увреждания и самотните майки, и съответно при увеличаването на шансовете на тези жени за икономически независим живот, като подобрят достъпа им до образование и професионално обучение;
34. призовава държавите членки да разработят конкретни мерки за трайно безработните, като обърнат особено внимание на професионалното обучение и бързата реинтеграция на пазара на труда; призовава държавите членки да укрепят социалната защита за безработните като средство за борба с нарастващата бедност, особено сред жените;
35. призовава държавите членки да насърчават жените да участват в професионално обучение в контекста на ученето през целия живот с оглед на прехода към устойчива икономика и с акцент върху МСП, като по този начин се повишават шансовете за заетост на работещите жени;
36. призовава държавите членки да приложат конкретни мерки, насочени към младите работещи, по-конкретно като забранят злоупотребата при наемане на млади хора на длъжности, които поради естеството си би трябвало да предлагат постоянна заетост, и като гарантират предоставянето на писмени договори, стажове и безвъзмездна помощ за обучения, съблюдаващи приложимите колективни договори, и обезпечаването на социална сигурност;
37. призовава държавите членки да се борят срещу недекларираната заетост на жените, тъй като тя допринася за пълното дерегулиране на схемите за заплащане на жените и води до по-голяма бедност сред жените, особено на по-късен етап от живота;
38. подчертава, че превръщането на гаранцията за младежта в реалност изисква обществени инвестиции, които ще насърчат създаването на нетни работни места, ще осигурят постоянни работни места с подходящи трудови договори и ще бъдат съобразени с колективното договаряне на заплатите и принципа на равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност; настоятелно призовава държавите членки да осигурят, че при своето привеждане в действие гаранцията не възпроизвежда съществуващите на пазара на труда неравенства, основани на пола;
39. насърчава държавите членки да предоставят целесъобразна финансова подкрепа и подходящо обучение за жените, желаещи да започнат собствена стопанска дейност, с цел да се насърчи женското предприемачество;
40. настоява, че превенцията е за предпочитане от лечението; ето защо призовава държавите членки да следят по-отблизо положението на децата, като извършват мониторинг на младежката безработица, процента на младите хора, които не учат, не работят, нито провеждат курс на обучение, разполагаемия доход на семействата, нивото на риска от бедност и неравенството на възнагражденията, тъй като това ще предостави възможност по-бързо и точно да се установят важни социални проблеми и проблеми със заетостта;
41. настоятелно препоръчва на държавите членки да увеличат инвестициите в сферата на общественото образование, като подобрят демократичните му перспективи и педагогическата организация, обновят учебната програма, подобрят условията на труд в училищата и гарантират всеобщ безплатен достъп до висококачествено и приобщаващо образование и социални услуги, като по този начин се борят с неуспеха в училище и намалят процента на лицата, отпаднали от училище;
42. настоятелно призовава държавите членки да увеличат своите инвестиции в обществените услуги, образованието и здравеопазването, особено в първичните здравни услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве; препоръчва на държавите членки да гарантират правото на жените на безплатни, висококачествени обществени акушеро-гинекологични здравни услуги и на услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, включително правото на доброволно прекъсване на бременността; подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че всички жени се ползват с едни и същи права, що се отнася до контрацепцията, майчинството или сексуалността, и съответно призовава държавите членки да събират данни, с цел да се изясни ситуацията, пред която са изправени жените във връзка със сексуалното и репродуктивното здраве и права;
43. припомня, че на 22 януари 2012 г. ЕС ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, съгласно която държавите — страни по Конвенцията, се ангажират да гарантират и насърчават пълното прилагане на всички права на човека и основни свободи за всички хора с увреждания, без проява на каквато и да е дискриминация на основание увреждане, и да се въздържат от действия или практики, които са в противоречие с Конвенцията;
44. призовава държавите членки да признаят приноса за обществото на жените, които избират или са принудени да намалят работното си време, за да се посветят на своето дете или деца или на зависимите от тях близки роднини, поради невъзможността да намерят достъпни детски или социални заведения;
45. посочва, че жените все по-често се оказват финансова опора за семейството; призовава държавите членки да предприемат мерки за създаване на статут „роднина помощник“, който да позволява на жените не само да не бъдат санкционирани на работното си място, но и да се легитимира жизненоважната роля, която те изпълняват в обществото;
46. припомня, че вече са разработени мерки за повишаване до 75 % на равнището на заетост на населението на възраст от 20 до 64 години в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и настоятелно приканва държавите членки да прилагат тези мерки;
47. подчертава уязвимостта на жените с увреждания и на жените, които се грижат за дете с увреждания; призовава за създаването на центрове и услуги за подпомагане на тези жени, за да могат те да съвместяват по-добре нуждите на семейството с професионалния си живот и да не се отказват от професионалната си дейност поради липсата на подкрепа и на други хора, които да се грижат за децата на тяхна издръжка от раждането им до зряла възраст;
48. призовава държавите членки да увеличат своите бюджети за подкрепа на децата, с цел да разширят обществената мрежа от центрове за дневни грижи, детски градини, обществени услуги, предоставящи извънучилищни занимания за децата, и дневни центрове за обществено подпомагане и домове за възрастни хора, грижите за които в частната сфера се полагат почти изключително от жени; призовава държавите членки да създадат адекватни условия за подобряване на шансовете за заетост на жените, както и да повишат участието им на пазара на труда посредством достъпни надзор и грижи за децата, системи за родителски отпуск и гъвкави работни условия на доброволни начала, по-специално в случаите, в които жените се завръщат на пазара на труда след дълъг период на неупражняване на трудова дейност поради раждането на дете или други семейни ангажименти; припомня в тази връзка целите, заявени и потвърдени от Съвета в Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.) с цел подобряване на предоставянето на грижи за децата в държавите членки (цели от Барселона); призовава Комисията да обърне внимание в препоръките си за отделните държави за 2014 г. на липсата на финансово достъпни заведения за полагане на грижи за деца;
49. подчертава, че затягането на фискалната дисциплина не следва да застрашава напредъка, постигнат от политиките за насърчаване на равенството между половете;
50. повтаря призива от своята резолюция от 13 март 2012 г. към Комисията да представи обстойно съобщение относно положението на едночленните домакинства в ЕС, съдържащо предложения за политики за постигане на справедливо третиране в области като данъчното облагане, социалната сигурност, жилищното настаняване, здравното обслужване, застраховките и пенсиите въз основа на принципа на неутралност на политиките по отношение на състава на домакинствата;
51. настоятелно призовава държавите членки да признаят приноса на неплатената работа в домакинството за благосъстоянието и функционирането на семействата и да го включат в системите за национално счетоводство като инструмент за повишаване на обществената информираност за социалната стойност на тази работа;
52. отбелязва, че закриването на работни места и увеличаването на безработицата са две от най-ярко изразените характеристики на настоящата криза, както е видно от повишаването на нивата на безработица в ЕС-27 в периода от септември 2011 г. до септември 2012 г. от 9,8 % до 10,6 %, което представлява нови 2,145 милиона безработни[36];
53. подчертава, че всички инициативи на Комисията в рамките на политиката по отношение на семействата трябва да обхващат всички семейства без дискриминация по отношение на техния състав;
54. подчертава значението на развитието на правното понятие за съсобственост, с цел да се гарантира, че правата на жените в селскостопанския сектор са изцяло признати, че жените се ползват с целесъобразна социална закрила и че техният труд се признава;
55. припомня, че според данни на Комисията през 2012 г. 31,6 % от мъжете и 40 % от жените на възраст между 30 и 34 години в ЕС са завършили висше образование; изтъква, че 60 % от лицата, завършващи висше образование, са жени; призовава Комисията и държавите членки да предприемат допълнителни мерки за подобряване на достъпа и участието на жените на пазара на труда, по-специално в секторите, в които те не са представени в достатъчна степен, като високите технологии, изследователската, научната и инженерната дейност, както и да се подобри качеството на заетостта на жените, по-конкретно чрез програми за обучение и образование на всички равнища през целия живот; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват за тази цел европейските структурни фондове;
56. призовава Комисията и държавите членки да отдадат предимство и да обърнат особено внимание на групите жени със специални потребности като жените с увреждания, жените с лица на тяхна издръжка, възрастните жени, жените от малцинствени групи и жените мигранти, както и жените със слаба или без професионална подготовка, и да разработят целеви мерки, насочени към посрещане на техните потребности и съобразени с техните обстоятелства;
Борба със стереотипите въз основа на пола
57. подчертава, че за отстраняване на свързаните с пола стереотипни представи и за насърчаване на моделите на поведение за равнопоставеност в социалната и икономическата сфера, е много важно тези ценности да се възприемат още в ранна възраст, в училищата, както и да се провеждат кампании за увеличаване на осведомеността в училищата, работните места и медиите, които да подчертават ролята на мъжете за насърчаване на равенството, равномерното разпределение на семейните отговорности и съвместяването на професионалния и личния живот; призовава Комисията и държавите членки да поемат по-твърд ангажимент за премахване на сексистките стереотипни представи, които медиите разпространяват, и насочва вниманието към важните мерки, включени в доклада на Парламента за премахване на стереотипните представи за пола, който беше приет през 2013 г.; призовава държавите членки и по-специално органите за регулиране на медиите да разгледат мястото, което се предоставя — както в количествено, така и в качествено изражение — на жените, и да насърчават балансираното, нестереотипно изобразяване на жените по начин, който зачита достойнството на жените, техните разнообразни роли и тяхната идентичност, като се поставя по-силен акцент върху тяхното социално развитие, конституционни права и роля в гражданското общество, институциите и професионалната сфера, както и в медиите, и по-конкретно в рекламите и рекламните материали, не на последно място с цел да се избегне изразяването на стереотипни представи за пола и да се възпрепятстват тенденциите за хиперсексуализиране на момичетата;
58. препоръчва на държавите членки да разработят образователни гимназиални програми за младежи от 12-годишна възраст нататък за борба със стереотипните представи за пола; това образование следва да се основава на добри практики и следва да образова учениците и ученичките относно половете, в опит да бъдат разрушени стереотипните представи за социалната роля, представителството и значимостта на жената или мъжа; счита, че в учебниците не следва да се включват стереотипни представи, съгласно които например предназначението на жените е да извършват определен тип работа, като например отглеждане на деца и полагане на грижи за възрастни роднини и дома, а ролята на мъжете е да имат доходоносна работа и кариера;
Равенство в рамките на вземането на решения
59. подчертава, че с цел да се насърчи участието на жените във вземането на решения, трябва да се предприемат мерки за преодоляване на дискриминацията на основание пол, а също и стереотипните представи и предразсъдъците относно ролята на жените, както и да се прилагат конкретни политики за оказване на подкрепа за равните права и възможности в рамките на икономическия, социалния, политическия и културния живот (с цел борба срещу нередовното и непредвидимо работно време, прилагане на справедливо възнаграждение и равно заплащане и разширяване на обществените мрежи за грижи за децата, детски градини и училища), които да благоприятстват активизирането на участието на жените на всички равнища от социалния и политическия живот;
60. подчертава необходимостта да се удвоят усилията на европейско равнище за увеличаване на представителството на жените в политическите сфери и в европейските институции, включително в Европейския парламент; счита, че участието на жените следва да бъде насърчавано на национално, регионално и общинско равнище; подчертава в тази връзка важната роля на политическите партии; продължава да застъпва мнението, че балансираното участие на жените и мъжете в политиката е една от демократичните опори на нашата политическа система и е от решаващо значение за постигането на демократично представителство на гражданите на ЕС; отбелязва, че това се отразява пряко и косвено върху участието на жените в изборите; призовава държавите членки и националните партии да вземат предвид пола при изготвянето на изборните списъци и при назначаването на лица на висши административни длъжности в институциите;
61. отбелязва, че използването на изборни квоти има положително въздействие върху представителството на жените и приветства системите за паритет и квоти по пол, включени в законодателството на няколко държави членки; призовава държавите членки с особено ниско представителство на жените в политическите органи да разгледат възможността за въвеждане на подобни мерки; счита, че Европейският съюз — с оглед на своите ценности и амбиции — следва да даде пример, като се доближи до целта за паритет между мъжете и жените в институциите; отбелязва, че изборите за Европейски парламент през 2014 г., които ще бъдат последвани от назначаването на следващата Комисия и от кандидатури за висшите административни длъжности в рамките на европейските институции, представляват възможност за създаване на демократично равенство между половете на равнище ЕС; поради това приканва държавите членки да подкрепят равенството, като предложат мъж и жена като кандидати за длъжността на член на Комисията, и отправя искане към новоназначения председател на Комисията при формирането на Комисията да вземе предвид целта за постигане на паритет;
62. изразява съжаление, че според данните на Европейския парламент жените представляват едва 36 % от общия брой на членовете на ЕП в сравнение с 64 % мъже; отбелязва, че делът на жените — членове на националните парламенти, е едва 26 % в сравнение с 74 % за мъжете; отбелязва, че в Комисията тези дялове са съответно 32 % и 68 %;
63. счита, че участието на жените в процесите на вземане на икономически решения е не само въпрос на справедливост, но и необходимост за подобряване на предприемаческата конкурентоспособност, и че то следва да се включи като стратегическа цел във всички политики в подкрепа на производствената дейност; счита, че неравенството в тази област е равносилно на лошо управление на човешкия капацитет, което е несъвместимо с модела за развитие до 2020 г., един от чиито ключови елементи е знанието;
64. подчертава, че съгласно статистиката на Комисията 15,8 % от местата в управителните съвети на големите публични дружества се заемат от жени и напредъкът по разрешаване на този въпрос е слаб, като се регистрира ръст от едва 0,6 % в присъствието на жените във висшия ръководен състав на тези дружества; подчертава, че 97 % от председателите на управителните съвети на дружествата са мъже; поради това призовава Комисията и държавите членки да приемат и своевременно приложат мерки за насърчаване на по-добър баланс между половете в рамките на ръководните длъжности в дружествата и по този начин да допринесат за по-добри резултати на предприятията, повишаване на конкурентоспособността и икономически придобивки за ЕС; изтъква, че е признат факт, че наличието на повече жени на ръководни позиции в икономиката води до добро функциониране и високи финансови резултати на предприятията, както и до по-високо качество на процеса на вземане на решения; посреща със задоволство предложението на Комисията за директива, чиято цел е да подобри представителството на жените сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, чрез въвеждането на минимален праг за дела на жените от 40 % към 2020 г.; призовава Комисията да насърчава посредством кампании за повишаване на осведомеността по-голямото представителство на жените в структурите за вземане на решения на малките и средните предприятия; призовава Съвета като спешна мярка да проведе преговори с Парламента във връзка с първото четене на досието, с цел да се постигне споразумение сред всички институции на ЕС преди края на седмия законодателен мандат;
Насилие срещу жени
65. отбелязва, че феминизацията на бедността би могла да доведе до нарастване на трафика на жени, сексуалната експлоатация и принудителната проституция и до увеличаване на финансовата зависимост на жените, включително на жените, жертви на домашно насилие;
66. отбелязва, че икономическата криза благоприятства тормоза и насилието във всичките им проявления, както и проституцията, чиито жертви са жените, и че това е в нарушение на правата на човека; отново изтъква необходимостта да се увеличат обществените, финансовите и човешките ресурси, които да бъдат на разположение за намеса в подкрепа на групи, изложени на риск от бедност, и да се предприемат действия по отношение на рисковите ситуации, в които се намират деца и младежи, възрастни хора, хора с увреждания и бездомни лица;
67. подчертава факта, че проституцията е форма на насилие, пречка за равенството между половете и начин за разгръщане на организираната престъпност; призовава държавите членки да признаят проституцията като форма на насилие срещу жените, както и тя да не бъде считана за работа, дори и ако е „доброволна“;
68. изтъква, че основната отговорност за борбата срещу трафика на хора се носи от държавите членки; счита за незадоволителен резултатът, че към април 2013 г. само шест държави членки бяха нотифицирали, че са транспонирали изцяло Директивата на ЕС относно борбата с трафика на хора, чийто краен срок за прилагане изтече на 6 април 2013 г.;
69. подчертава значението на борбата срещу насилието над жени с оглед на постигането на равенство между жените и мъжете; призовава Съвета, Комисията и държавите членки да предприемат съгласувани действия в тази област и да приложат допълнителни мерки, като им отдадат приоритетно значение, за укрепване на политиките и мерките за защита на достойнството на жените и за борба срещу насилието срещу жени; приветства усилията както на общностно, така и на национално равнище за борба срещу насилието срещу жени, мъже и деца, като Директивата относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и законодателния пакет, целящ укрепване на правата на жертвите в ЕС, но подчертава, че това явление продължава да бъде важен проблем, който остава неразрешен; призовава Комисията да определи 2016 г. като Година на ЕС за прекратяване на насилието срещу жени и да изготви в тази връзка стратегия и план за действие за целия ЕС с цел прекратяване на насилието срещу жените, включително правно обвързващи инструменти; това следва да включва представяне преди края на 2014 г. на предложение за акт въз основа на член 84 от Договора за функционирането на Европейския съюз за създаване на мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на предотвратяването на насилието срещу жени, както и действия за повишаване на осведомеността, събиране на данни и финансиране за неправителствените организации съгласно обявеното в заключенията на Съвета от март 2010 г.; отправя призив към държавите членки да ратифицират възможно най-скоро Истанбулската конвенция на Съвета на Европа относно насилието срещу жените и призовава Комисията да насърчава ратификациите на национално равнище и да открие процедурата за присъединяването на ЕС към Конвенцията, след като бъде направена оценка на въздействието и добавената стойност на това присъединяване;
70. подчертава, че изкореняването на свързаните с пола стереотипни представи е друг ключов елемент за борба с насилието срещу жените и че за тази цел се изисква решителен ангажимент в сферата на семейството, образователната система, медиите, рекламата и ежедневното общуване; счита, за тази цел е необходима цялостна стратегия с участието на публичните органи, частните организации и социалните партньори, както и индивидуален ангажимент, насърчаван от институциите, планове за действие и поведение в съответствие със съответните ценности;
71. настоява да се проявява нулева търпимост спрямо всички форми на насилие срещу жени като един от водещите приоритети на всички институции в Европа; призовава държавите членки да продължат да прилагат и дори да разширяват целенасочените превантивни програми, с цел да се предприемат мерки по отношение на източниците на насилие срещу жени и да се осигури, че се предоставя достъп до различни форми на превенция, правна защита и съдействие по отношение на домашното насилие, включително по отношение на натрапчивото преследване; подчертава значението на задълбочаването на сътрудничеството, независимо дали е хоризонтално или вертикално, в рамките на което органите на държавите членки, регионалните и местните органи, организациите на жените и гражданското общество следва да се борят ефективно за изкореняване на насилието срещу жените, и призовава Комисията да насърчава това сътрудничество и да изготви и приложи ефективна стратегия за борба срещу насилието срещу жени;
72. отбелязва, че този вид насилие всяка година е причина за стотици смъртни случаи в ЕС и че е необходимо да се предприемат незабавни практически мерки в тази връзка;
73. подчертава необходимостта от подобряване на събирането на висококачествени първични данни за услугите по оказване на подкрепа на жените, жертви на домашно насилие, и че тези данни трябва да бъдат съпоставими, надеждни и да не се ограничават до статистическите данни за престъпността, предоставяни от полицията, които следва да бъдат допълнени от всеобхватни, висококачествени проучвания, основани на полева научноизследователска работа;
74. припомня, че през 2012 г. по време на кипърското председателство е установено, че специализираните служби като домове за настаняване на жени, жертви на насилие, или линиите за спешни повиквания не са достъпни навсякъде и са неравномерно разпределени в рамките на държавите членки; призовава да се развиват тези услуги, които са от съществено значение, за да се даде възможност на жените да съобщават за насилието, извършено срещу тях;
75. призовава Комисията и държавите членки да съчетаят усилията си за борба срещу мрежите за трафик и организираната престъпност и да приемат и засилят законодателните, административните, образователните, социалните и културните мерки за възпиране на търсенето на проституцията;
76. изтъква, че миграционните политики на ЕС, насочени към „борбата с незаконната имиграция“, се основават на подхода на криминализиране на правното положение на „незаконните“ и предприемане на мерки срещу имигрантите, което е отразено в Директивата от 2010 г. относно връщането, и счита, че следва да бъде обърнато повторно внимание на социалната интеграция в приемащите държави; подчертава, че тези политики допринасят за увеличаване на уязвимостта и не успяват да защитят жените мигранти без документи — жертви на насилие, които в по-голямата си част не търсят помощ;
77. изтъква, че жените мигранти без документи са в особено уязвимо положение и че в много държави жените, които са жертва на домашно насилие, нямат друг източник на подкрепа освен обществените здравни служби;
78. призовава Комисията да изпълни ангажимента си да интегрира принципа на равенство между половете в общата европейска система за убежище;
79. препоръчва на държавите членки в своите национални планове за действие за премахване на домашното насилие да предвидят задължението жените мигранти без документи да бъдат подкрепяни по абсолютно същия начин, както жените, които пребивават законно, без изискване институциите да съобщават за такива случаи на властите;
80. отбелязва със загриженост, че според данните от Прегледа на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите — членки ЕС: насилието срещу жени, подкрепа за жертвите (2012 г.), извършен от Европейския институт за равенство между половете, професионалното обучение и устойчивостта на финансирането за обществените услуги, асоциациите и неправителствените организации, предоставящи услуги на жените в ситуации на домашно насилие, са явно засегнати от последиците от икономическата криза;
81. отправя препоръка към държавите членки да укрепят своите безплатни обществени здравни услуги, предназначени за жените, които са подложени на насилие, както и да увеличат броя на центровете за прием и техния капацитет, като се предоставя специализирана помощ на жените от различни националности на набор от езици и на жените с увреждания, както и да гарантират, че на жените се предоставя подходящо правно съдействие, както и консултации с психолог и терапия; жените мигранти от държави извън ЕС и жените роми следва в тази връзка да получават достъп до специализирани здравни услуги;
82. призовава Комисията да създаде Европейска обсерватория за насилието срещу жените в рамките на съществуващите институционални структури (Европейски институт за равенство между половете);
83. изтъква значимостта на системното обучение на квалифицирания персонал, полагащ грижи за жени, подложени на физическо, сексуално или психологическо насилие; счита, че това обучение е от съществено значение за органите, които реагират непосредствено, включително социалните служби за спешна намеса и медицинските органи, органите за гражданска защита и полицията;
84. подчертава необходимостта да се осигури продължаването на предоставянето на финансиране за програми, които насърчават равенството между половете и борбата срещу всички видове насилие над жени, деца и млади хора, с цел да се преодолеят дълбоко вкоренените в обществото стереотипни представи;
85. подчертава необходимостта от интегриране на принципа на равенство между половете и борбата срещу насилието, основаващо се на пола, във външната политика на Европейския съюз и в неговата политика в областта на сътрудничество за развитие и международната търговия; призовава Комисията, Съвета и държавите членки активно да насърчават и подкрепят овластяването на жените с оглед на тяхното участие в двустранните и многостранните отношения с държави и организации извън Съюза; подчертава значимостта на прилагането в областта на външната дейност на ЕС на Резолюция № 1325 на Съвета за сигурност ООН относно жените, мира и сигурността;
86. изтъква, че Комисията трябва да продължи да полага усилия за включване на равенството между половете във всички преговори с трети държави и в своите доклади за напредъка на отделните държави; подчертава значимата роля на Парламента по отношение на отправянето на критики и проследяването на прилагането на мерките за равенство между половете в стратегиите и докладите за отделните държави;
87. изтъква, че е важно да се обърне специално внимание на препоръките, отправени в докладите на Европейския институт за равенство между половете, както и да се предприемат последващи мерки във връзка с тях;
88. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите членки.
- [1] ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.
- [2] ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
- [3] OВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.
- [4] ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
- [5] Приложение към заключенията на Съвета от 7 март 2011 г.
- [6] Приети текстове, P7_TA(2013)0375.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2013)0073.
- [8] Приети текстове, P7_TA(2013)0247.
- [9] Приети текстове, P7_TA(2013)0074.
- [10] Приети текстове, P7_TA(2013)0045.
- [11] Приети текстове, P7_TA(2013)0322.
- [12] Приети текстове, P7_TA(2012)0225.
- [13] ОВ С 341Е, 16.12.2010 г., стр. 35.
- [14] Приети текстове, P7_TA(2011)0085.
- [15] 3 Приети текстове, P7_TA(2010)0069.
- [16] Приети текстове, P7_TA(2011)0330.
- [17] Приети текстове, P7_TA(2011)0127.
- [18] ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 77.
- [19] ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 79.
- [20] ОВ C 67E, 18.3.2010 г., стр. 31.
- [21] ОВ C 233E, 28. 9.2006, стр.130.
- [22] SWD(2013)0171.
- [23] Източник: Евростат.
- [24] Източник: Европейска комисия, Доклад относно напредъка на равенството между жените и мъжете през 2012 г. (SWD(2013)0171).
- [25] Източник: Евростат 155/2012, 31 октомври 2012 г.
- [26] Трудова заетост и социално положение в ЕС: Тримесечен преглед, IP/13/879, 2.10.2013 г.
- [27] Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, 3-то европейско проучване на качеството на живот, стр. 57.
- [28] European Foundation for the Improvement of Living and Working Conditions, Family life and work (Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд. Семеен живот и работа), 2010 г.
- [29] Становище на комисията по правата на жените и равенството между половете, на вниманието на комисията по бюджети, относно междинния доклад с цел постигане на положителен резултат от процедурата по одобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020, 19.9.2012 г.
- [30] Европейска комисия, Доклад относно напредъка на равенството между жените и мъжете през 2012 г. (SWD(2013)0171).
- [31] Европейска комисия, Доклад относно напредъка на равенството между жените и мъжете през 2012 г. (SWD(2013)0171), стр. 54.
- [32] Европейска комисия, „She Figures 2012 – Равенство в областта на научните изследвания и иновациите“ (2013 г.).
- [33] http://ec.europa.eu/europeaid/who/partners/international organisations/documents/un-woman_en.pdf
- [34] „Оценка на европейската добавена стойност от март 2013 г. относно борбата с насилието срещу жени“, PE 504.467.
- [35] Съобщение на Комисията със заглавие „План за действие „Предприемачество 2020 г.“ — възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012)0795).
- [36] Съобщение за пресата на Евростат от 31 октомври 2012 г., 155/2012.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
През 2012 г. — година, през която се прилагаха политиките на строги икономии, решението за които бе взето на равнище ЕС, по-специално политиките за икономическо управление, и през която в три държави от ЕС (Гърция, Ирландия и Португалия) бе наложена намесата на Тройката — вниманието на докладчика беше съсредоточено върху проблемите от реалния живот, засягащи ежедневния живот на значителна част от жените в ЕС.
През 2012 г. броят на безработните в ЕС нарасна с над 2 145 000 души в сравнение с 2011 г. Рискът от изпадане в бедност бе 26 % за жените и 23,9 % за мъжете.
Милиони жени са изправени пред безработица, несигурна заетост, намаляване на реалната стойност на заплатите и на пенсионните права, ниско заплащане и дискриминация по отношение на заплащането. Младите жени се оказват в крайно несигурно положение, притиснати между затруднения достъп до пазара на труда (при равнище на младежката безработица от 23,1 %) и нестабилността на труда, на която са изложени, като това застрашава икономическата им независимост, която е от ключово значение за тяхното равноправно участие. Много жени и млади жени са принудени да емигрират в търсене на по-добър живот.
Много жени, работещи в промишлеността, търговията и социалните области, с интензивен работен график и ниски заплати се оказват в положение на бедност дори когато имат работа. На все повече работещи жени се налага да съчетават професионалната си дейност с допълнителни форми на труд, за да могат да издържат себе си и своите семейства, които често са засегнати от безработицата. Жените също така трябва да се справят с трудната действителност да търсят помощ, когато нямат средства за прехраната на децата си. При квалифицираните специалисти жени в техническата и академичната сфера се наблюдава спад в техния социално-професионален статус и качеството на живота им.
През 2012 г. имаше 25,4 милиона деца в риск от изпадане в бедност или от социално изключване в ЕС — драматичен социален проблем, като жените обикновено са на предна линия в борбата с него и в усилията въздействието му да бъде намалено. Бюджетните съкращения в областта на обществените услуги водят до ограничаване на достъпа до образование и здравни услуги, като на жените често се отказват подходящи грижи по време на бременност. Съкращенията в социалните помощи, които засягат много семейства, се понасят още по-трудно в положение на безработица.
Провъзгласяваната многократно необходимост да се увеличи участието на жените в политическия, социалния, колективния и културния живот явно е застрашена, особено при жените от най-ниските слоеве на обществото.
Очевидно е, че в рамките на отделните страни съществува неравенство, но че разликите са дори още по-големи, когато се сравняват различни страни. Равнището на безработицата в южната част и периферията на еврозоната достигна средно 17,3 % през 2012 г., докато в северната и централна част на еврозоната то възлизаше на 7,1 %. Бедността се увеличи в две трети от държавите членки, но не и в останалата една трета.
Създаването на големи географски зони, осигуряващи евтина работна ръка, предоставя възможност за натрупване на богатство от големите икономически групи. Публичните услуги са разрушавани, с цел те да възвърнат своята рентабилност след приватизацията си. По този начин големите икономически и финансови групи разрешават проблемите, свързани с натрупването от тях на богатство. ЕС и някои национални правителства също се опитаха да приложат тези идеи на практика.
Така наречената „икономическа и финансова криза“ е също така криза на демокрацията и на равенството между половете. Това е криза на постиженията, за които поколения жени са се борили в течение на векове.
Докладчикът подчертава, че противно на често срещаните изказвания не е възможно тези политики да се прилагат и същевременно да се правят опити за избягване или омаловажаване на въпроса за тяхното въздействие върху равенството между половете. Равенството между половете не може да съществува при наличието на такива политики. Ето защо като противовес на тези социални и икономически политики докладът предлага следните мерки:
– насърчаване на правото на работни места с гарантирани права, възползване от творческия и производствения капацитет на жените с оглед на тяхното равноправно участие във всички области на дейността и икономическото и социалното развитие;
– осигуряване на правото на работни места с гарантирани права, премахване на пряката и косвената дискриминация по отношение на заплащането и гарантиране на правото на жените да съчетават трудовата си заетост с майчинството, без да бъдат санкционирани за това;
– повишаване на заплащането и пенсиите, гарантиране на подходящо равнище на социална защита при безработица, болест, майчинство и бащинство, инвалидност и старост, и осигуряване на равен достъп за всички жени до безплатни, висококачествени обществени здравни услуги;
– премахване на основните причини и фактори за бедността и социалното изключване и за увеличаването на случаите на проституция и трафик на жени и деца, както и увеличаване на финансирането за организациите и институциите, предоставящи подкрепа на жени, които са жертви на насилие.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
23.1.2014 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
13 8 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Regina Bastos, Edit Bauer, Marije Cornelissen, Edite Estrela, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Elisabeth Morin-Chartier, Siiri Oviir, Antonyia Parvanova, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marc Tarabella, Marina Yannakoudakis, Inês Cristina Zuber |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Izaskun Bilbao Barandica, Anne Delvaux, Iñaki Irazabalbeitia Fernández, Nicole Kiil-Nielsen, Christa Klaß, Angelika Werthmann |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Michael Cashman, Elisabetta Gardini, Anna Hedh |
||||