ПРЕПОРЪКА относно проекта за решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

7.2.2014 - (10697/2012 – C7 0029/2014 – 2012/0122(NLE)) - ***

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Ренате Зомер

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта за решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

(10697/2012 – C7 0029/2014 – 2012/0122(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекта за решение на Съвета (10697/2012),

–   като взе предвид проектоспоразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (10693/2012),

–   като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 79, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0029/2014),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0097/2014),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Турция.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

Маршрутът по суша през Турция за Гърция в момента е най-често използваният път от мигрантите и бежанците от всички краища на света, пътуващи за Европейския съюз. В резултат на това Турция е основната транзитна страна за незаконна имиграция в Европейския съюз. С цел да се даде възможност да бъдат върнати мигрантите, които са влезли незаконно в Европейския съюз, през ноември 2002 г. Европейският съюз и Турция се договориха да започнат преговори за споразумение за обратно приемане. Съгласно това споразумение страните следва да бъдат задължени да приемат обратно своите граждани, както и граждани на трети страни без документ за пребиваване и лица без гражданство; в споразумението също така се определят процедурни и технически критерии за обратно приемане.

Първият кръг от преговорите се състоя през май 2005 г. Преговорите приключиха на 14 януари 2011 г. Резултатът от преговорите беше одобрен от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 24 февруари 2011 г. След това Комисията представи на Съвета предложение относно сключването и подписването на споразумението. Впоследствие Съветът възложи на Комисията да подпише споразумението от името на Европейския съюз. Съгласно член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС за сключване на споразумението е необходимо одобрението на Европейския парламент.

Турция също така досега само е парафирала споразумението, тъй като турската страна внезапно реши да постави като условие за подписването на споразумението изготвянето на пътна карта за либерализиране на визовия режим от страна на Европейския съюз. Планът за действие за постепенно либерализиране на визовия режим, изготвен впоследствие от Комисията, обуславя либерализирането на визовия режим от законодателни и административни реформи в Турция по отношение на сигурността на документите за самоличност, сътрудничеството с граничните органи на Европейския съюз и защитата на основните права. Планът за действие беше одобрен от Съвета на 30 ноември 2012 г.

Становище на докладчика

Споразумението за обратно приемане ще допринесе в значителна степен за ограничаване на незаконната имиграция в Европейския съюз през турска територия. В същото време то ще помогне в борбата с трансграничната престъпност, по-специално с трафика на хора, и ще доведе до облекчаване на тежестта върху Гърция, а оттам и върху Европейския съюз като цяло.

След като Европейският съюз откликна на желанието на Турция да се изготви план за действие относно визовия режим, Турция сега трябва да изпълни обещанията си и да подпише споразумението без отлагане. Новият подход, възприет от Турция, т.е да забави ратифицирането на споразумението за обратно приемане, докато Европейският съюз не въведе конкретни мерки за визови облекчения за турските граждани, не е приемлив. Турция не може да използва масовата незаконна миграция през нейна територия към Гърция като средство за упражняване на натиск върху Европейския съюз.

Също така обаче е очевидно, че Турция като цяло не приема целостта на Европейския съюз. Това стана пределно ясно, когато Турция отказа да има каквито и да било отношения с кипърското председателство на Съвета през втората половина на 2012 г. С това си отношение Турция в качеството си на страна кандидатка наруши основен стълб на институционалната рамка за преговори, който се основава на принципите на лоялно сътрудничество и взаимна солидарност.

Турция е също толкова категорична в отказа си да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕИО и Турция по отношение на всички държави членки. Турция все още не е готова да признае Република Кипър за независима държава. Това означава обаче, че тя не признава и Европейския съюз в неговата цялост и интегритет. Това отношение ще продължи да блокира преговорите за присъединяване.

Последният доклад на Комисията за напредъка за Турция изброява ясни и повтарящи се слабости, в това число в областта на свободата на словото и свободата на печата, независимостта на съдебната система и свободата на вероизповедание. Понастоящем Турция има най-голям брой лишени от свобода журналисти в света. Освен журналистите се задържат и студенти, синдикалисти и представители на неправителствени организации за изразяване на критика към правителството, като срещу тях се повдига обвинение и те биват осъдени съгласно Закона за борба с тероризма. Наред с други недостатъци това твърде голямо ограничение на свободата на словото и на свободата на печата е в противоречие с политическите критерии от Копенхаген за присъединяване към ЕС, които Турция трябваше да изпълни дори преди започването на преговорите за присъединяване, но тя все още не е изпълнила нито една точка. Това сериозно затруднява постигането на конструктивен диалог с Европейския съюз, тъй като критериите от Копенхаген са набор от основните ценности, върху които се основава Европейският съюз.

При това положение докладчикът приветства решението на Комисията да обвърже изготвянето на план за действие за либерализиране на визовия режим със строги критерии. Подчертаването на факта, че това е „постепенен процес“ с „дългосрочна перспектива“ също отговаря на духа на отворената перспектива на преговорите за присъединяване. Планът за действие относно визовия режим представлява значителна крачка от страна на Европейския съюз за изпълнение на желанието на Турция, без това да се превръща в автоматичен механизъм.

Докладчикът изразява съжаление, че въпреки тази отстъпка, предоставена от Европейския съюз, от турска страна продължава да се отлага ратификацията на споразумението за обратно приемане, като се настоява, че преди това трябва да бъде приложен планът за действие, в това число и облекчаването на визовия режим. С оглед на горепосочените недостатъци на Турция докладчикът счита, че това ново искане е непропорционално. Изключително важно е Турция да спазва постигнатите споразумения и да изпрати положително послание към Европейския съюз с подписването на споразумението за обратно приемане. Освен това съществуващите двустранни споразумения, подписани с всички държави членки, трябва да се приложат без изключение или ограничение преди влизането в сила и прилагането на споразумението за обратно приемане.

Докладчикът счита, че сътрудничеството с Европейския съюз в справянето с миграционните потоци, в борбата с трафика на хора и в извършването на граничния контрол трябва да бъде засилено и че ефективното сътрудничество между Турция и всички държави членки в областта на правосъдието и вътрешните работи трябва да бъде гарантирано. В този контекст докладчикът призовава турското правителство да представи на Парламента планирания законодателен пакет относно граничната сигурност в сътрудничество с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Frontex).

Докладчикът изразява убеденост, че подписването на споразумението за обратно приемане ще бъде от полза не само за Европейския съюз, а и за Турция. Споразумението в крайна сметка ще изглади пътя за либерализиране на визовия режим и представлява важен етап в сближаването на Турция с Европейския съюз. Освен това в рамките на споразумението Турция ще се възползва от финансова и техническа подкрепа от Европейския съюз за съставяне на собствена гранична полиция и инсталиране на оборудването за наблюдение на границите. Тези възможности ще помогнат на Турция в осигуряването на границите й с нестабилни съседни страни, като например Сирия, Иран и Ирак.

Предвид тези съображения докладчикът препоръчва на Европейския парламент да одобри Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. По същия начин докладчикът очаква от Съвета да заеме ясна позиция по отношение на Турция и да продължи да изисква от Турция да се въздържа от нови допълнителни искания и да подпише споразумението без по-нататъшно забавяне.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 52, параграф 3 от Правилника за дейността от

Юдит Саргентини, Елен Флотр, Франциска Келер, Джийн Ламбърт и Татяна Жданокаот името на групата Verts/ALE

Групата Verts/ALE последователно гласува против споразуменията за обратно приемане, защото не е гарантирано пълно спазване на Договорите на ЕС, европейското и международното право относно основните права и предоставянето на убежище, особено като се имат предвид последните доклади за отблъскване на търсещите убежище лица в граничните райони по суша и море на ЕС.

Споразуменията за обратно приемане не следва да включват клауза за граждани на трети държави, особено за Турция, тъй като тя е една от основните транзитни държави към ЕС. От изключително значение е извършването на независимо и практическо наблюдение на изпълнението на споразумението за обратно приемане, за да се гарантира, че лицата, нуждаещи се от международна закрила, и по-специално сирийците, не се връщат в държавите, в които те не могат да имат достъп до защита или в които те могат да бъдат изложени на риск от преследване, и че се спазва правото на достъп до територията на ЕС и до справедливи и ефикасни процедури за предоставяне на убежище на лицата, търсещи убежище. Такива договорености за практическо наблюдение изискват създаването на механизми за обмен на информация относно върнатите лица.

Въпреки че Турция посреща много бежанци от Сирия, тя поддържа географска резерва към Конвенцията за бежанците от 1951 г., което прави ВКБООН законно отговорен за определяне на статута на бежанец по отношение на „неевропейските“ лица, търсещи убежище, и за търсене на трайни решения по отношение на лицата, признати за бежанци.

Нещо повече, сключването на споразумение за обратно приемане не следва да бъде предварително условие, за да влезе в сила либерализирането на визовия режим.

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (23.4.2013)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица
(COM(2012)0239 – C7-0029/2014 – 2012/0122(NLE))

Докладчик по становище: Риа Омен-Ройтен

КРАТКА ОБОСНОВКА

След осем години преговори през юни 2012 г. Европейската комисия и Турция постигнаха споразумение, при условие че бъде подписано и сключено, по текста на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) е водеща комисия. Предвид отговорностите, които са й възложени в областта на преговорите за присъединяване (приложение VІІ от Правилника за дейността) и трайния й интерес към Турция, комисията по външни работи поиска разрешение да изготви проектостановище.

Предложеното решение относно сключването на споразумението съдържа необходимите вътрешни разпоредби за практическото прилагане на споразумението. В обяснителния меморандум, приложен към предложението, Комисията изтъква, че задълженията за обратно приемане са определени изцяло на реципрочна основа и се отнасят за собствени граждани, граждани на трети държави и лица без гражданство. По отношение на Дания беше постигнато споразумение за дерогация от решението.

Като се вземе предвид, че голям брой нелегални имигранти влизат на територията на ЕС през Турция е важно да се засили сътрудничеството в областта на управлението на миграцията, борбата срещу трафика на хора и граничния контрол. В дългосрочен план споразумението следва също така да има въздействие върху процеса на поетапно либерализиране на визовия режим и би било важна стъпка по пътя към безвизов режим. Турция е единствената страна кандидатка без либерализиран визов режим. Комисията призовава настоятелно турските органи да гарантират, че до влизането в сила на това споразумение, съществуващите двустранни споразумения изцяло се прилагат. Следва също така да се отбележи, че в своята резолюция от 29 март 2012 г. относно доклада на Комисията за напредъка на Турция (P7_TA(2012)0116) Парламентът „настоятелно призовава Турция да подпише и прилага споразумение за реадмисия между ЕС и Турция“ и „счита, че след като споразумението за реадмисия бъде подписано, Съветът следва да предостави мандат на Комисията да започне диалог за визовия режим и да определи пътна карта за либерализиране на визовия режим“. В проекторезолюцията относно доклада на комисията за напредъка на Турция за 2012 г., която понастоящем се разглежда в комисията по външни работи, е потвърдена тази линия на политиката.

Следователно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица продължава да бъде от изключително значение.

******

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да предложи на Парламента да даде своето одобрение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.4.2013
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 5 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Sir Robert Atkins, Bastiaan Belder, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Andrzej Grzyb, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Maria Eleni Koppa, Andrey Kovatchev, Paweł Robert Kowal, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Francisco José Millán Mon, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Ria Oomen-Ruijten, Ioan Mircea Paşcu, Mirosław Piotrowski, Hans-Gert Pöttering, Cristian Dan Preda, György Schöpflin, Geoffrey Van Orden, Sir Graham Watson, Boris Zala
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Charalampos Angourakis, Reinhard Bütikofer, Andrew Duff, Roberto Gualtieri, Elisabeth Jeggle, Carmen Romero López, Sampo Terho, Ivo Vajgl
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Maria Badia i Cutchet, María Auxiliadora Correa Zamora, Cornelia Ernst, Peter Šťastný

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.1.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 7 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Edit Bauer, Rita Borsellino, Emine Bozkurt, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Philip Claeys, Carlos Coelho, Ioan Enciu, Tanja Fajon, Monika Flašíková Beňová, Kinga Göncz, Nathalie Griesbeck, Ágnes Hankiss, Anna Hedh, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Timothy Kirkhope, Juan Fernando López Aguilar, Baroness Sarah Ludford, Véronique Mathieu Houillon, Anthea McIntyre, Roberta Metsola, Louis Michel, Claude Moraes, Georgios Papanikolaou, Carmen Romero López, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Kyriacos Triantaphyllides, Axel Voss, Renate Weber, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka, Auke Zijlstra
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Michael Cashman, Jean Lambert, Antonio Masip Hidalgo, Raül Romeva i Rueda, Salvador Sedó i Alabart, Marie-Christine Vergiat