Процедура : 2013/2277(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0149/2014

Внесени текстове :

A7-0149/2014

Разисквания :

PV 12/03/2014 - 12
CRE 12/03/2014 - 12

Гласувания :

PV 13/03/2014 - 14.3

Приети текстове :

P7_TA(2014)0239

ДОКЛАД     
PDF 411kWORD 288k
28 февруари 2014 г.
PE 526.111v02-00 A7-0149/2014

относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за еврозоната

(2013/2277(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Отмар Карас, Лием Оанг Нгок

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на страните от програмата за еврозоната

(2013/2277(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 7, член 136 заедно с член 121, както и член 174 от него,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 3 от него,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност(1),

–   като взе предвид Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2013 г.(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно приоритетите на Европейския парламент за работната програма на Комисията за 2014 г(4).,

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно подготовката за заседанието на Европейския съвет (27—28 юни 2013 г.) — Демократичното вземане на решения в рамките на бъдещия ИПС(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавена „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 06 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад)(8),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджетен контрол и на комисията по конституционни въпроси (A7-0149/2014),

A. като има предвид, че Тройката, която се състои от Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), възникна чрез решението от 25 март 2010 г. на държавните и правителствените ръководители от еврозоната да изготвят съвместна програма и да предоставят на Гърция двустранни заеми, обвързани с условия, като се базира също и на препоръките на Съвета по икономически и финансови въпроси, а след това действа и в Португалия, Ирландия и Кипър; като има предвид, че има значително участие на финансовите министри от държавите от еврозоната във вземането на решения относно подробностите на двустранните заеми;

Б.  като има предвид, че Тройката и нейната роля са определени в Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. и са споменати в Договора относно Европейския механизъм за стабилност;

В.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз потвърди в своето решение по дело Прингъл срещу Ирландия (C-370/12), че на Комисията и ЕЦБ могат да бъдат поверени задачите, предвидени за тях в Договора за ЕМС;

Г.  като има предвид, че в рамките на Тройката на Комисията, в качеството й на член на Еврогрупата, е поверено договарянето на условията за финансовата помощ за държавите членки от еврозоната „съвместно с ЕЦБ“ и „когато е възможно, заедно с МВФ“ — финансова помощ, наричана по-нататък „помощ от ЕС и МВФ“, но че Съветът е политически отговорен за одобрението на програмата за макроикономически корекции; като има предвид, че всеки член на Тройката е следвал свой собствен процедурен процес;

Д. като има предвид, че до момента Тройката е основната структура за провеждане на преговори между официалните заемодатели и правителствата на държавите получатели, както и за извършване на преглед на изпълнението на програмите за икономически корекции; като има предвид, че за ЕС, в случай на подкрепа от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), окончателните решения по отношение на финансовата помощ и обвързаността с условия се вземат от Еврогрупата, която следователно носи политическата отговорност за програмите;

Е.  като има предвид, че имаше всеобщ политически консенсус за избягването на неорганизирано неизпълнение на задълженията за плащане на държави — членки на ЕС, и особено на държави от еврозоната, с цел да се избегне икономически и социален хаос, който да доведе до неспособност да се плащат пенсии и заплати на държавните служители, а също и до разрушителни въздействия върху икономиката, банковата и социалната система, в допълнение към продължителното прекъсване на достъпа на държави до капиталовите пазари;

Ж. като има предвид, че Тройката заедно със засегнатата държава членка отговаря също и за изготвянето на официалните решения на Еврогрупата;

З.  като има предвид, че няколко държави членки извън еврозоната вече са получили или в момента получават помощ от ЕС съгласно член 143 от ДФЕС, предоставяна от ЕС съвместно с МВФ;

И. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки създадоха няколко ad hoc механизма, предназначени да предоставят финансова помощ на държавите от еврозоната, първоначално чрез двустранни заеми, включително и от няколко държави извън еврозоната, след това чрез временни фондове за спешна помощ, а именно Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), създадени за изпаднали в затруднение държави — членки на ЕС, и накрая чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който имаше за цел да замести всички останали механизми;

Й. като има предвид, че Съдът на Европейския съюз, позовавайки се на член 13, параграф 3 от Договора за ЕМС, неотдавна потвърди (Делото „Прингъл“), че Европейската комисия, с участието си в Договора за ЕМС, трябва да „допринася за общия интерес на Съюза“ и да „гарантира, че меморандумите за разбирателство, сключени от Европейския механизъм за стабилност, са в съответствие с правото на Европейския съюз“;

K. като има предвид, че Съдът на Европейския съюз също така е формулирал становището в Делото „Прингъл“, че ЕМС е в съответствие с ДФЕС, и е дал възможността за евентуално интегриране на този механизъм в достиженията на правото на Общността (acquis communautaire) в съществуващите ограничения, определяни от Договорите;

Л. като има предвид, че меморандум за разбирателство по определение е споразумение между засегнатата държава членка и Тройката, изготвено в резултат от проведени преговори, съгласно което държавата членка поема ангажимента да предприеме редица точно определени действия в замяна на финансова помощ; като има предвид, че Комисията подписва меморандума за разбирателство от името на финансовите министри от еврозоната; като има предвид обаче, че на обществеността не е известно как на практика са били водени преговорите между Тройката и съответната държава членка и че освен това няма прозрачност доколко държавата членка, която е потърсила помощ, е могла да окаже влияние върху резултата от преговорите; като има предвид, че Договорът за ЕМС предвижда, че държава членка, която е отправила искане за помощ по ЕМС, се очаква да отправи, когато е възможно, искане за помощ и към МВФ;

M. като има предвид, че общият размер на пакетите финансова помощ по четирите програми е безпрецедентен, също както и продължителността, моделът и контекстът на програмите, което води до нежеланата ситуация помощта почти напълно да замества обикновеното финансиране, предоставяно от пазарите; по този начин банковият сектор се предпазва от загуби, като се прехвърлят големи суми държавен дълг на програмната държава от счетоводния баланс на частния сектор в счетоводния баланс на публичния сектор;

Н. като има предвид, че Съдът на Европейския съюз постанови в решението си по делото „Прингъл“, че забраната по член 125 от ДФЕС гарантира, че когато изтеглят заем, държавите членки продължават да са изложени на логиката на пазара, тъй като това следва да ги подтиква да поддържат бюджетна дисциплина, и че съответствието с тази дисциплина допринася за постигането на равнище ЕС на една по-висока цел, и по-специално поддържането на финансовата стабилност на паричния съюз; като име предвид, че Съдът на ЕС обаче подчертава, че член 125 от ДФЕС не забранява отпускането на финансова помощ от една или повече държави членки на държава членка, която запазва своите ангажименти пред своите кредитори, при условие че обвързаните с тази помощ условия са такива, че подтикват държавата членка да води стабилна бюджетна политика;

O. като има предвид, че финансовата криза доведе до икономическа и социална криза; като има предвид, че икономическото положение и неотдавнашните събития са предизвикали значителни и непредвидени отрицателни въздействия върху количеството и качеството на заетостта, достъпа до кредит, равнищата на доходите, социалната закрила и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд, както и че в резултат на това икономическите и социалните трудности са несъмнено налице; като има предвид, че тези отрицателни въздействия са щели да бъдат значително по-тежки без финансовата помощ от ЕС и МВФ, и като има предвид, че действията на равнището на ЕС са предотвратили по-нататъшното влошаване на положението;

П. като има предвид, че член 151 от ДФЕС предвижда, че действията, предприети от ЕС и неговите държави членки, трябва да бъдат съгласувани с основните социални права, залегнали в Европейската социална харта от 1961 г. и в Хартата на Общността за основните права на работниците от 1989 г., за да се подобри, наред с другото, социалният диалог;

Р.  като има предвид, че член 152 от ДФЕС предвижда, че „Европейският съюз признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи. Той улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност“;

С. като има предвид, че разходите за услуги за потребителите им в някои държави членки се покачват, което означава, че много хора вече не са в състояние да си позволяват адекватно ниво на обслужване, за да задоволяват основните си нужди, включително достъп до животоспасяващо лечение.

Т.  като има предвид, че работната група за Гърция беше създадена, за да засили капацитета на гръцката администрация да изготвя, прилага и налага структурни реформи, които да подобрят конкурентоспособността и функционирането на икономиката, обществото и управлението и да създадат условия за устойчиво възстановяване и създаване на работни места, както и за да ускори усвояването на средствата от структурните фондове и от Кохезионния фонд на ЕС в Гърция и за да осигури ключови ресурси за финансиране на инвестиции;

У. като има предвид, че в своята резолюция от 20 ноември 2012 г. Парламентът призова спрямо институциите на ЕС, които са членове на Тройката, да се прилагат високи стандарти за демократична отчетност на равнището на Съюза; като има предвид, че подобна отчетност е наложителна с оглед надеждността на програмите за помощ и че по-специално тя изисква по-ангажираното участие на националните парламенти и също така налага членовете на Тройката да бъдат изслушвани в Европейския парламент на основата на ясен мандат, преди да поемат своите задължения, да трябва да докладват редовно пред Европейския парламент и да подлежат на демократичен контрол от негова страна;

Ф. като има предвид, че в краткосрочен план програмите имаха за цел преди всичко да предотвратят неорганизирано неизпълнение на задълженията за плащане и да спрат спекулациите с държавния дълг; като има предвид, че средносрочната цел беше да се гарантира, че заетите финансови средства ще бъдат възстановени, като по този начин биват избягвани големи финансови загуби, които биха обременили данъкоплатците в държавите, които осигуряват помощта и които гарантират за финансовите средства; като има предвид, че това също така изисква програмите да доведат до постигане на устойчив растеж и до ефективно намаляване на дълга в средносрочен и дългосрочен план; като има предвид, че програмите не бяха подходящи за всеобхватно коригиране на макроикономическите дисбаланси, натрупвали се в някои случаи в продължение на десетилетия;

Икономическото положение в програмните държави в началото на кризата

1.  счита, че конкретните поводи за кризата се различни в четирите държави членки, въпреки че могат да се наблюдават общи модели, като например бързото нарастване на капиталовите потоци и натрупването на макроикономически дисбаланси в целия ЕС през годините, предшестващи кризата; посочва, че прекомерният частен и/или публичен дълг, който беше достигнал неустойчиви равнища, и прекомерната реакция на финансовите пазари, съчетани със спекулативни действия и загуба на конкурентоспособност, изиграха решаваща роля, която не би могла да бъде предотвратена чрез съществуващата рамка на ЕС за икономическо управление; освен това посочва, че кризите с банковия и държавния дълг във всички случаи са обвързани със световната финансова криза, предизвикана от небрежно регулиране и осъдително поведение от страна на финансовия сектор;

2.  отбелязва, че състоянието на публичните финанси на Европа беше лошо и преди кризата и че от 70-те години насам равнището на държавния дълг на държавите членки се увеличаваше постепенно под въздействието на различните периоди на спад на икономиката, през които премина ЕС; отбелязва, че стойността на плановете за възстановяване, намаляването на данъчните приходи и високите социални разходи доведоха до нарастване както на държавния дълг, така и на отношението на държавния дълг към БВП във всички държави членки, макар и в различна степен в рамките на ЕС;

3.  припомня триъгълника от взаимосвързани уязвимости, когато небалансираната фискална политика на някои държави членки увеличи бюджетните дефицити отпреди кризата, а финансовата криза допринесе значително за по-нататъшно увеличение на тези дефицити, което от своя страна доведе до напрежение на пазарите на държавни облигации в някои държави членки;

4.  посочва, че неотдавнашната финансова, икономическа и банкова криза е най-тежката след Втората световна война; признава, че без предприемане на действия на европейско равнище е било възможно кризата да има още по-тежки последствия; отбелязва във връзка с това, че бившият председател на ЕЦБ Жан Клод Трише отбеляза в публично изслушване своята загриженост, че без бързи и енергични действия кризата с държавния дълг може да доведе до криза от мащаба на Голямата депресия от 1929 г.;

5.  отбелязва, че преди началото на програмата за помощ от ЕС и МВФ, започнала през пролетта на 2010 г., съществуваше двоен страх, свързан с „неплатежоспособността“ и „неустойчивостта“ на публичните финанси на Гърция вследствие на постоянно намаляващата конкурентоспособност на гръцката икономика и дълготрайно фискално дерайлиране, причинено от ниската степен на събиране на корпоративен данък, с дефицит на държавния бюджет, достигащ до 15,7 % от БВП през 2009 г., в сравнение с -6.5 % през 2007 г., и с трайно възходяща тенденция на отношението на дълга към БВП след 2003 г., когато то беше 97,4 %, като през 2009 г. достигна 129,7 %, а през 2012 г. — 156,9 %; счита, че проблемната ситуация на Гърция се дължеше и на статистическа измама през годините, предшестващи създаването на програмата; приветства решителните действия от страна на гръцкото правителство за спешни и ефективни мерки по отношение на тези проблеми, включително чрез създаването на независимата Гръцка статистическа служба през март 2010 г.; отбелязва, че постепенното разкриване на статистически измами в Гърция е оказало въздействие върху необходимостта от коригиране на коефициентите, прогнозите и предлаганите мерки; припомня, че поради настояването на Европейския парламент Евростат (статистическата служба на Европейския съюз) вече разполага с необходимите правомощия и средства за предоставяне на надеждни и обективни статистически данни;

6.  отбелязва, че Гърция навлезе в рецесия през четвъртото тримесечие на 2008 г.; отбелязва, че държавата преживя шест тримесечия на отрицателен ръст на БВП от седемте тримесечия, предшестващи задействането на програмата за финансова помощ; отбелязва, че съществува тясно съотношение между последиците от финансовата криза и увеличаването на държавния дълг, от една страна, както и между увеличаването на държавния дълг и икономическия спад, от друга, като публичният дълг се е увеличил от 254,7 милиарда евро в края на третото тримесечие на 2008 г. до 314,1 милиарда евро в края на второто тримесечие на 2010 г;

7.  отбелязва, че вследствие на искането на гръцкото правителство за финансова помощ през април 2010 г. пазарите започнаха да правят преоценка на основните икономически показатели и платежоспособността на други държави членки от еврозоната и впоследствие напрежението във връзка с португалските държавни облигации доведе до бързо повишаване на разходите за рефинансиране на Португалия до неустойчиви равнища;

8.  отбелязва, че икономическите данни, използвани първоначално от португалското правителство, трябваше да бъдат преразгледани;

9.  отбелязва, че преди започването на програмата за помощ от ЕС и МВФ португалската икономика от години страдаше от нисък растеж на БВП и на производителността, както и от големи входящи капиталови потоци, и че тези модели, съчетани с ускоряването на разходите, особено на дискреционните разходи, постоянно над темпа на нарастване на БВП, и въздействието на световната финансова криза, доведоха до голям фискален дефицит и до високо равнище на публичния и частния дълг, в съчетание с верижния ефект от гръцката криза, като предизвикаха повишаване на разходите за рефинансиране в капиталовите пазари на Португалия до неустойчиви равнища и фактически откъснаха публичния сектор от достъп до тези пазари; подчертава, че през 2010 г., още преди 7 април 2011 г., когато беше потърсена финансова помощ, темпът на растеж на Португалия беше спаднал на 1,9 %, фискалният дефицит беше достигнал 9,8 %, равнището на дълга — 94 % (за 2010 г.), дефицитът по текущата сметка — 10,6 % от БВП, а равнището на безработица — 12 %; в този контекст отбелязва, че общите макроикономически показатели се влошиха много бързо от едни сравнително добри равнища през 2007 г. преди началото на кризата, когато темпът на растеж на Португалия възлизаше на 2,4 %, фискалният дефицит — 3,1 %, равнището на дълга — 62,7 %, дефицитът по текущата сметка — 10,2 % от БВП, а равнището на безработица — 8,1 %, до дълбока и безпрецедентна рецесия;

10. отбелязва, че преди започването на програмата за помощ от ЕС и МВФ ирландската икономика току-що бе преживяла банкова и икономическа криза с безпрецедентни размери, което беше причинено до голяма степен от експозицията на ирландския финансов сектор на „ипотечната криза“ на САЩ, безотговорното поемане на рискове от ирландските банки и широко разпространеното използване на обезпечени с активи ценни книжа, което вследствие от цялостната гаранция и от мерките за спасяване фактически отряза публичния сектор от достъп до капиталови пазари и доведе до спад на БВП на Ирландия с 6,4 % през 2009 г. (1,1 % през 2010 г.) от положителен ръст на БВП от 5 % през 2007 г., увеличаване на безработицата от 4,7 % през 2007 г. до 13,9 % през 2010 г. и достигане през 2010 г. на дефицит от 30,6 % в платежния баланс на правителството, след реализиран излишък от 0,2 % през 2007 г.; отбелязва, че банковата криза беше отчасти предизвикана от неадекватно регулиране, много ниски данъчни ставки и прекомерно голям банков сектор; признава, че частните загуби на ирландските банки бяха отчетени в баланса на ирландската държава, за да се избегне срив на ирландската банкова система и също така да се сведат до минимум рисковете от верижно разпространение в еврозоната като цяло, и че ирландското правителство действаше в полза на по-широките интереси на Съюза при реакцията си на банковата си криза; освен това отбелязва, че през десетилетието, предшестващо програмата за помощ, ирландската икономика премина през продължителен период на отрицателни реални лихвени проценти;

11. отбелязва липсата на фискални дисбаланси преди кризата в Ирландия и изключително ниското равнище на публичния дълг; подчертава повишената гъвкавост на пазара на труда преди кризата; отбелязва, че първоначално Тройката изиска понижаване на трудовите възнаграждения; насочва вниманието към един неустойчив банков модел и данъчна система, която беше прекалено зависима от приходите от облагане на балона на пазара на жилищните имоти и балона на цените на активите, като по този начин държавата беше лишена от приходи след спукването на тези балони;

12 отбелязва, че в банковия сектор от данъкоплатците беше инжектирана сума, представляваща около 40 % от БВП на Ирландия, в момент, когато нямаше наличен инструмент за рекапитализация чрез вътрешни източници поради усилени разисквания сред членовете на Тройката;

13. призовава за цялостното изпълнение на ангажимента от юни 2012 г. от лидерите на ЕС за прекъсване на порочния кръг между банките и държавите и за допълнително разглеждане на положението на финансовия сектор на Ирландия по начин, който съществено облекчава непосилната тежест на банковия заем;

14. отбелязва, че когато се стигна до участието на частния сектор в Гърция, верижните въздействия върху банковата система на Кипър, която вече беше изправена пред срив поради недостатъците на банковия модел, не бяха взети в достатъчна степен под внимание, и също така се предполага, че активите, свързани с някои по-големи държави членки, отново бяха защитени;

15. отбелязва, че през май 2011 г. Кипър изгуби достъпа си до международните пазари поради значителното влошаване на публичните финанси, както и поради голямата експозиция на кипърския банков сектор спрямо гръцката икономика и преструктурирането на публичния дълг на Гърция, което доведе до значителни загуби в Кипър; припомня, че години преди началото през 2013 г. на програмата за помощ от ЕС и МВФ бяха повдигнати сериозни въпроси относно системната нестабилност на кипърската икономика, наред с другото поради нейния свръхзадлъжнял и склонен към поемане на рискове банков сектор и неговата експозиция спрямо силно задлъжнелите местни дружества за недвижими имоти, гръцката дългова криза, понижаването на рейтинга на кипърските държавни облигации от страна на международните рейтингови агенции, невъзможността да се възстановяват публичните разходи от международните пазари и нежеланието на кипърските публични органи да преструктурират затруднения финансов сектор, предпочитайки вместо това да разчитат на масивно вливане на капитал от Русия; припомня също така, че ситуацията беше усложнена от прекомерното разчитане на спестяванията на руски граждани и от прибягването до вземане на заем от руските органи; отбелязва освен това, че през 2007 г. отношението на дълга към БВП в Кипър беше 58,8%, като то нарасна до 86,6% през 2012 г., като същевременно през 2007 г. имаше бюджетен излишък от 3,5% от БВП, който въпреки това се превърна в дефицит от -6,4% до 2012 г.;

Финансова помощ от ЕС и МВФ, съдържание на меморандумите за разбирателство и приложени политики

16. отбелязва, че първоначалното искане за финансова помощ беше отправено от Гърция на 23 април 2010 г. и че споразумението между гръцките органи, от една страна, и ЕС и МВФ от друга, беше прието на 2 май 2010 г. в съответните меморандуми за разбирателство, съдържащи политическите условия за финансова помощ от ЕС и МВФ; освен това отбелязва, че след пет прегледа и недостатъчен успех на първата програма се стигна до приемането през март 2012 г. на втора програма, която впоследствие беше преразглеждана три пъти; отбелязва, че МВФ не взе ефективно под внимание възраженията на една трета от членовете на своя съвет по отношение на разпределянето на ползите и тежестите, произтичащи от първата програма за Гърция;

17. отбелязва, че първото споразумение от май 2010 г. не можеше да съдържа разпоредби за преструктуриране на гръцкия дълг, въпреки първоначалното предложение на МВФ, който съгласно обичайната си практика би предпочел ранно преструктуриране на дълга; припомня неохотата на ЕЦБ да разгледа преструктуриране на дълга под каквато и да било форма през 2010 г. и 2011 г. с обосновката, че това би довело до разпространяването на кризата в други държави членки, както и отказа ѝ да участва в преструктурирането, договорено през февруари 2012 г.; отбелязва, че през ноември 2010 г. Централната банка на Гърция допринесе за засилване на пазарните сътресения, като предупреди публично инвеститорите, че ликвидните операции на ЕЦБ вече не могат да се приемат за даденост в случая на гръцкия държавен дълг; освен това отбелязва, че е съществувал ангажимент от страна на държавите членки техните банки да запазят експозицията си на пазарите на гръцки облигации, който те не са успели да спазят;

18. отбелязва, че първоначалното искане на Португалия за финансова помощ беше отправено на 7 април 2011 г. и че споразумението между португалските органи, от една страна, и ЕС и МВФ от друга, беше прието на 17 май 2011 г. в съответните меморандуми за разбирателство, съдържащи политическите условия за финансова помощ от ЕС и МВФ; освен това отбелязва, че впоследствие португалската програма беше преразглеждана редовно, за да се коригират общите и конкретните цели, предвид непостижимите първоначални общи цели, което доведе до успешния десети преглед на програмата за икономически корекции на Португалия, с добри перспективи за скорошно приключване на програмата;

19. припомня двустранния натиск, който според твърденията е бил упражнен от ЕЦБ върху ирландските органи преди първоначалното споразумение между тях и ЕС и МВФ да бъде прието съответно на 7 декември 2010 г. и на 16 декември 2010 г. в съответните меморандуми за разбирателство, съдържащи политическите условия за помощ от ЕС и МВФ; отбелязва, че програмата в голяма степен се основаваше на собствения национален план за възстановяване на ирландското правителство за периода 2011 – 2014 г., публикуван на 24 ноември 2010 г.; освен това отбелязва, че впоследствие ирландската програма беше преразглеждана редовно, което доведе до изготвянето на 9 декември 2013 г. на дванадесетия и окончателен преглед, и че тази програма беше приключена на 15 декември 2013 г.;

20. отбелязва, че Европейският съвет реши на 29 юни 2012 г. да даде на ЕМС възможността да рекапитализира пряко банките след редовно решение и при условие че се установи ефективен единен надзорен механизъм; отбелязва още, че оперативната рамка за инструмент за пряка рекапитализация, обвързана с условия, беше определена от Еврогрупата на 20 юни 2013 г.;

21. отбелязва, че схващанията относно рекапитализацията чрез вътрешни източници претърпяха еволюция с течение на времето; в Ирландия през 2010 г. ирландските органи не разполагаха с възможността за рекапитализация от държателите на облигации с преимуществени права, докато в Кипър през 2013 г. рекапитализацията от вложителите с гарантирани влогове беше предложена като политическа мярка, която увеличи различията между инструментите, използвани за облекчаване на кризите с банковия и държавния дълг;

22. отбелязва, че Кипър отправи първоначалното си искане за финансова помощ на 25 юни 2012 г., но поради разногласия в позициите по отношение на условията и отхвърлянето от страна на кипърския парламент на първоначалния проект на програмата, включващ рекапитализация от вложителите с гарантирани влогове, на основание, че той противоречи на духа на европейското законодателство, защото предвиждаше намаляване на стойността („подстригване“) на малките депозити под 100 000 евро, приемането на окончателното споразумение за програмата за помощ от ЕС и МВФ се забави съответно до 24 април 2013 г. (за ЕС) и 15 май 2013 г. (за МВФ), а кипърската Камара на представителите в крайна сметка одобри споразумението на 30 април 2013 г.; отбелязва, че имаше първоначални конкуриращи се програмни предложения в случая на Кипър, представени от различните членове на Тройката, и подчертава липсата на достатъчно обяснение за това как включването на гарантираните вложители е било одобрено от Европейската комисия и финансовите министри на ЕС; освен това изразява съжаление по повод на факта, че кипърските органи посочиха, че са имали затруднения да убедят представителите на Тройката в своите опасения по време на процеса на преговори, и че се твърди, че кипърското правителство е било задължено да приеме инструмента за рекапитализация на банковите депозити чрез вътрешни източници поради изключително високите равнища на частна задлъжнялост спрямо БВП; посочва, че макар Централната банка на Кипър (ЦБК) и комитет на министрите да участваха активно в договарянето и изготвянето на програмата за финансова помощ, а накрая управителят на ЦБК да подписа меморандума за разбирателство съвместно с министъра на финансите, трябва да се отбележи, че имаше крайно ограничено време за по-нататъшно подробно договаряне на аспектите на меморандума за разбирателство;

23. отбелязва сериозните странични ефекти от прилагането на рекапитализацията чрез вътрешни източници, които включват налагане на контрол върху капитала; подчертава, че реалната икономика на Кипър продължава да се сблъсква със сериозни предизвикателства, като прекъсването на кредитните линии затруднява производителните сектори на икономиката;

24. отбелязва, че МВФ е световната институция, на която е възложено да предоставя на държавите, изпитващи затруднения със своя платежен баланс, обвързана с условия финансова помощ; посочва, че всички държави членки са членки и на МВФ и следователно имат право да поискат съдействие от него в сътрудничество с институциите на ЕС и в контекста на оценяване на интересите на ЕС и на въпросната държава членка; отбелязва, че с оглед на мащаба на тази криза, разчитането само на финансови средства от МВФ не би било достатъчно за разрешаване на проблемите на държавите, нуждаещи се от финансова помощ;

25. отбелязва, че МВФ ясно изтъкна свързаните с програмата за Гърция рискове, по-специално по отношение на устойчивостта на дълга; отбелязва, че в допълнение на това, че прие програмите да бъдат разработени и договорени от Тройката, МВФ реши да измени критерия си за политика на изключителен достъп (ПИД) по отношение на устойчивостта на дълга, за да стане възможно отпускането на заем на Гърция, Ирландия и Португалия;

26. насочва вниманието към изразената загриженост относно надзора от ЕЦБ на спешната помощ за осигуряване на ликвидност; счита, че концепцията за платежоспособност, използвана от ЕЦБ, не е нито прозрачна, нито предсказуема;

27. отбелязва неподготвеността на ЕС и международните институции за справяне с широкомащабна криза с държавния дълг, както и с разнообразните ѝ причини и следствия в рамките на еврозоната – последица, наред с други фактори, от най-сериозната финансова криза след 1929 г.; изразява съжаление относно липсата на ефективно правно основание за справяне с криза от подобно естество; признава усилията за бърза и решителна реакция, но изразява съжаление, че Съветът последователно отказваше да разработи дългосрочен, цялостен и системен подход; изразява съжаление, че структурните фондове на ЕС и други политики на ЕС, насочени към дългосрочно икономическо сближаване в рамките на Съюза, не са постигнали ефективни резултати;

28. посочва, че нивата на съфинансиране за структурните фондове на ЕС са увеличени до 95% за някои от държавите членки, които са най-засегнати от кризата и които са получили финансова помощ съгласно програма за корекции; подчертава, че местните и националните администрации трябва да бъдат укрепени с цел да се справят с прилагането на законодателството и програмите на ЕС, като по този начин ускорят усвояването на средствата от структурните фондове;

29. въпреки горепосоченото признава, че огромното предизвикателство, пред което се изправи Тройката в началото на кризата, беше единствено по рода си и произтичаше, наред с другото, от лошото състояние на публичните финанси, необходимостта от структурни реформи в някои държави членки, недостатъчната регулация на финансовите услуги на европейско и национално равнище и големите макроикономически дисбаланси, натрупани в продължение на много години, както и от политически и институционални неуспехи и от факта, че най-традиционните макроикономически инструменти, като например бюджетната политика или външната девалвация, не бяха на разположение поради ограниченията на паричния съюз и незавършения характер на еврозоната; отбелязва освен това значителния натиск на липсата на време, възникнал отчасти поради това, че исканията за финансова помощ бяха отправени като цяло на етап, когато държавите вече се намираха пред фалит и вече бяха изгубили достъпа си до пазарите, като същевременно трябваше да бъдат преодолявани правни препятствия, страхът от срив на еврозоната беше осезаем, имаше очевидна нужда да бъдат постигнати политически споразумения и да бъдат взети решения за реформи, световната икономика се намираше в тежък спад, а редица държави, които трябваше да предоставят финансова подкрепа, изпитаха тревожно увеличаване на собствената си публична и частна задлъжнялост;

30. осъжда липсата на прозрачност в преговорите за меморандуми за разбирателство; отбелязва необходимостта да се оцени дали официалните документи са били ясно оповестени и своевременно разгледани в националните парламенти и Европейския парламент и дали са били адекватно обсъдени със социалните партньори; освен това отбелязва възможното отрицателно въздействие от подобни практики, включващи запазването на информация в тайна, върху правата на гражданите, върху стабилността на политическата ситуация в засегнатите държави и върху доверието на гражданите в демокрацията и в европейския проект;

31. отбелязва, че препоръките, съдържащи се в меморандумите за разбирателство, са в противоречие с политиката за модернизация, разработена с Лисабонската стратегия и със стратегията „ЕС 2020“; отбелязва още, че държавите членки с меморандуми за разбирателство са освободени от всички процеси за докладване по европейския семестър, включително докладване по целите за борба с бедността и за социално приобщаване, и не получават специфични за всяка държава препоръки с изключение на прилагането на техните меморандуми за разбирателство; припомня, че меморандумите за разбирателство трябва да бъдат адаптирани, за да отчитат практиката и институциите за формиране на трудовото възнаграждение и националните програми за реформи на съответните държави членки в контекста на стратегията на Съюза за растеж и работни места, изложена в Регламент № 472/2013 (член 7, параграф 1); настоятелно призовава, ако това още не е направено, да бъдат предприети действия за тази цел ; въпреки това отбелязва, че това положение може да бъде частично обяснено, макар и не изцяло обосновано, от факта, че програмите трябваше да бъде изпълнени при значителен недостиг на време и в сложна политическа, икономическа и финансова обстановка;

32. изразява съжаление за включването в програмите за Гърция, Ирландия и Португалия на редица подробни предписания за реформа на здравните системи и съкращения на разходите; изразява съжаление, че програмите не са обвързани нито от Хартата на основните права на Европейския съюз, нито от разпоредбите на Договорите, и по-специално член 168, параграф 7 от ДФЕС;

33. посочва, че министрите на финансите в ЕС одобриха програмите за макроикономически корекции;

Настоящото икономическо и социално положение

34. изразява съжаление, че приложените мерки са довели в краткосрочен план до нарастване на неравенството в разпределението на доходите; отбелязва, че нарастването на тези неравенства в четирите държави е над средните стойности; отбелязва, че съкращенията в социалните обезщетения и услуги и растящата безработица, произтичащи от мерки, които се съдържат в програмите, насочени към макроикономическата ситуация, както и намаленията на заплатите, увеличават равнищата на бедност;

35. посочва недопустимото равнище на безработица, дългосрочна безработица и безработица сред младите хора, по-специално в четирите държави членки, обхванати от програмите за помощ; подчертава, че тази висока безработица сред младите хора застрашава възможностите за бъдещо икономическо развитие, както се вижда от потока от млади мигранти от Южна Европа и от Ирландия, който може да причини „изтичане на мозъци“; припомня, че образованието, обучението и силната научна и технологична база систематично са били идентифицирани като основния път за преодоляването на структурното изоставане на тези икономики; следователно приветства последните инициативи на равнище ЕС относно образованието и заетостта на младите хора, програмата „Еразъм+“, Инициативата за младежка заетост и шестте милиарда евро за схемата на ЕС за гаранции за младежта, но призовава за още по-засилен политически и икономически акцент върху мерките по тези въпроси; подчертава, че въпросите на заетостта остават предимно от компетентността на държавите членки; следователно насърчава държавите членки допълнително да осъвременят своите национални образователни системи и да се ангажират с мерки по отношение на младежката безработица;

36. приветства приключването на програмата за Ирландия, доколкото мисиите на Тройката са преустановени и Ирландия съумя успешно да си осигури достъп до пазара на облигации на 7 януари 2014 г., както и очакваното приключване за Португалия; изразява съжаление относно неравномерните резултати в Гърция въпреки предприетите безпрецедентни реформи; признава, че са се изисквали много тежки усилия от отделните хора, семействата, предприятията и други институции на гражданските общества на държавите, обхванати от програмите за корекции; отбелязва първите признаци на частични икономически подобрения в някои програмни държави; посочва обаче, че трайно високите проценти на безработица затрудняват икономическото възстановяване и че все още е необходимо продължаване на амбициозните усилия както на национално равнище, така и на равнище ЕС;

Тройката: икономическото измерение, теоретичната основа и въздействието на решенията

37. подчертава, че са необходими адекватни, специфични за отделни държави, както и специфични за еврозоната като цяло икономически модели, изградени върху предпазливи допускания, независими данни, участие на заинтересованите страни и прозрачност, за да се създадат убедителни и ефикасни програми за корекции, като същевременно признава, че икономическите прогнози обикновено предполагат известни равнища на несигурност и непредсказуемост; изразява съжаление, че не винаги са били на разположение подходящи статистически данни и подходяща информация;

38. приветства факта, че финансовата помощ успя в краткосрочен план да постигне целта за предотвратяване на неорганизираното неизпълнение на задължения по държавния дълг, което би имало изключително тежки икономически и социални последици, като би могло да се твърди, че те биха били по-лоши от настоящите, както и би довело до странични ефекти с непредвидим мащаб и за други държави и евентуално до принудителното излизане на държави от еврозоната; отбелязва обаче, че не съществува гаранция, че това ще бъде избягнато в дългосрочен план; също така отбелязва, че програмата за финансова помощ и за корекции в Гърция не предотврати нито регулираното неизпълнение на задълженията, нито ефекта на разпространяване на кризата в други държави членки и че доверието на пазара и спредовете по държавния дълг започнаха да намаляват едва след като ЕЦБ допълни вече предприетите действия с програмата си за окончателни парични трансакции (ОПТ) през август 2012 г.; изразява съжаление относно икономическия и социалния спад, който стана очевиден след въвеждането на фискалните и на макроикономическите корекции; отбелязва, че икономическите и социалните последствия биха били по-сериозни без финансовата и техническата помощ на ЕС и МВФ;

39. отбелязва, че от самото начало Тройката публикува подробни документи относно диагнозата, стратегията за преодоляване на безпрецедентните проблеми, набор от политически мерки, изготвени в сътрудничество с националните правителства на засегнатите държави, и икономически прогнози, като всички те редовно се осъвременяват; отбелязва, че тези документи не дадоха възможност на обществеността да си създаде всеобхватна представа за преговорите и съответно че това не представлява достатъчно средство за осигуряване на отчетност;

40. изразява съжаление относно прекалено оптимистичните в някои случаи допускания на Тройката, особено що се отнася до растежа и безработицата, дължащи се, наред с другото, на недостатъчното отчитане на трансграничните странични ефекти (както се признава в доклада на Комисията „Фискалните консолидации и страничните ефекти в периферията и центъра на еврозоната“), политическата съпротива срещу промените в някои държави членки и икономическото и социалното въздействие на корекциите; изразява съжаление от факта, че това оказа влияние също и върху анализа на Тройката относно взаимодействието между фискалната консолидация и растежа; отбелязва, че в резултат на това бюджетните цели не можаха да бъдат изпълнени в предвидения срок;

41. разбира от изслушванията, че съществува строга взаимовръзка между продължителността на програмата за корекции и предоставяната помощ чрез целеви фондове като ЕМС, което означава, че по-дълъг период на приспособяване неминуемо би означавал значително по-големи суми, които да се предоставят и да се гарантират от останалите държави от еврозоната и МВФ – нещо, което не беше счетено за политически осъществимо с оглед на вече много високите включени суми; посочва, че продължителността на програмите за корекции и периодите за възстановяване са определено по-дълги от обичайните за програмите на МВФ за финансова помощ;

42. приветства намаляването на структурните дефицити във всички програмни държави от началото на съответните програми за помощ; изразява съжаление, че тези програми все още не са довели до намаляване на отношението на държавния дълг към БВП; отбелязва, че отношението на държавния дълг към БВП вместо това се е увеличило рязко във всички програмни държави, тъй като получаването на заеми, обвързани с условия, води по естествен начин до нарастване на държавния дълг и като приложена политика има рецесионно въздействие в краткосрочен план; счита също така, че правилната оценка на фискалните мултипликатори е от жизнено важно значение за успеха на фискалните корекции по отношение на намаляването на отношението на държавния дълг към БВП; отбелязва, че напредъкът към по-устойчиви нива на частен дълг е също така необходим за дългосрочната стабилност; признава, че обикновено са необходими няколко години преди структурните реформи да повлияят съществено в полза на увеличение на резултатите и на заетостта;

43. счита, че e трудно със сигурност да се преценят фискалните мултипликатори; припомня в тази връзка, че МВФ призна, че е подценил фискалния мултипликатор в своите прогнози за растежа преди октомври 2012 г.; отбелязва, че този период обхваща заключенията на всички разглеждани в настоящия доклад първоначални меморандуми за разбирателство, с изключение на един; припомня, че Европейската комисия заяви през ноември 2012 г., че грешките в прогнозите не са били породени от подценяване на фискалните мултипликатори; изтъква обаче, че Комисията заяви в своя отговор на въпросника, че „фискалните мултипликатори понастоящем са по-големи, отколкото в некризисни времена“; разбира, че фискалните мултипликатори са отчасти вътрешни фактори и се развиват в променящите се макроикономически условия; отбелязва, че във връзка с това изразяване на публично несъгласие относно размера на фискалния мултипликатор между Европейската комисия и МВФ не са предприети последващи действия под формата на обща позиция на Тройката;

44. отбелязва, че въпреки че целта на действията за подпомагане в рамките на Тройката, заявена от МВФ, е вътрешната девалвация, включително чрез съкращаване на размера на трудовите възнаграждения и пенсиите, Комисията до момента не е подкрепила изрично тази цел; отбелязва, че целта, подчертана от Комисията по отношение и на четирите програмни държави под наблюдение, е по-скоро фискална консолидация; отчита тези приоритетни разлики между МВФ и Комисията и взема под внимание това предварително несъответствие между двете институции; отбелязва, че е взето общо решение основа да представлява съчетанието на двата инструмента, както и структурните реформи, с други мерки, допълващи този подход; отбелязва, че съчетанието от фискална консолидация и политика на ограничаване по отношение на трудовите възнаграждения е намалило търсенето както в публичния, така и в частния сектор; отбелязва, че на целта за реформи в промишлената база и институционалните структури в програмните държави, която ги прави по-устойчиви и ефективни, е отделено по-малко внимание, отколкото на посочените по-горе цели;

45. счита, че е обърнато прекалено малко внимание на намаляването на отрицателното икономическо и социално въздействие от стратегиите за корекции в програмните държави; припомня произхода на кризата; изразява съжаление по повод на факта, че твърде често универсалният подход по отношение на управлението на кризата не отчита изцяло баланса в икономическото и социалното въздействие на предписаните политически мерки;

46. подчертава, че съпричастността на национално равнище е от основно значение и че неприлагането на договорените мерки води до последствия по отношение на очакваните резултати, като предизвиква допълнителни трудности за дори по-дълъг период за съответната държава; взема под внимание опита на МВФ, който разглежда ангажираността на съответната държава като най-значимия фактор за успеха на всяка една програма за финансова помощ; подчертава обаче, че ангажираността на национално равнище не може да се постигне без надлежна демократична легитимност и отчетност както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; подчертава в тази връзка факта, че разискването от страна на националните парламенти на бюджетите и законите за изпълнение на програмите за икономически корекции е от жизнено важно значение за предоставянето на отчетност и прозрачност на национално равнище;

47. подчертава, че по-голямото равенство между половете е значим ключ към изграждането на по-силни икономики и че този фактор не следва никога да се пренебрегва в икономическите анализи или препоръки;

Тройката: институционално измерение и демократична легитимност

48. отбелязва, че поради променящото се естество на реакцията на ЕС на кризата, неясната роля на ЕЦБ в Тройката и естеството на процеса на вземане на решения на Тройката мандатът на Тройката се възприема като неясен, непрозрачен и упражняван без демократичен контрол;

49. при все това изтъква, че приемането на Регламент (ЕС) № 472/2013 на 21 май 2013 г. представлява първа — макар и недостатъчна — стъпка в кодифициране на процедурите за наблюдение, които да се използват в еврозоната за държавите, изпитващи финансови затруднения, и че то дава мандат на Тройката; приветства, наред с другото: разпоредбите относно оценката на устойчивостта на държавния дълг, по-прозрачните процедури по отношение на приемането на програмите за макроикономически корекции, включително необходимостта от интегриране на неблагоприятните ефекти на разпространение, както и макроикономическите и финансови шокове и правата на контрол, дадени на Европейския парламент, разпоредбите относно участието на социалните партньори, изискванията да се вземат изрично под внимание националните практики и институции при формирането на трудовите възнаграждения, необходимостта да се гарантират достатъчно средства за основни политики като образование и здравеопазване и освобождаванията, предоставени на подпомаганите държави членки, от съответните изисквания на Пакта за стабилност и растеж;

50. отбелязва изявлението на председателя на Еврогрупата, че Еврогрупата дава мандат на Комисията да договори от нейно име подробностите по условията, свързани с помощта, като вземе под внимание мненията на държавите членки относно основните елементи на условията и — с оглед на собствените им финансови ограничения — относно степента на финансовата помощ; отбелязва, че горепосочената процедура, съгласно която Еврогрупата възлага мандат на Европейската комисия, не е предвидена в правото на ЕС, тъй като Еврогрупата не е официална институция на ЕС; подчертава, че въпреки че Комисията действа от името на държавите членки, основната политическа отговорност за изготвянето и одобрението на програмите за макроикономически корекции се поема от финансовите министри на ЕС и техните правителства; изразява съжаление относно липсата на равнище ЕС на демократична легитимност и отчетност на Еврогрупата, когато поема изпълнителни правомощия на равнище на ЕС;

51. подчертава, че механизмите за помощ и Тройката имаха ad hoc естество, и изразява съжаление, че нямаше подходящо правно основание за създаването на Тройката въз основа на първичното право на Съюза, което доведе до създаването на междуправителствени механизми под формата на ЕИФС и в крайна сметка – ЕМС; призовава всяко бъдещо решение да се основава на първичното право на Съюза; признава, че това би могло да доведе до необходимостта от промяна в Договора;

52. изразява тревога по повод на признанието на бившия председател на Еврогрупата пред Европейския парламент, че Еврогрупата е подкрепила препоръките на Тройката, без да разгледа подробно техните специфични политически последствия; подчертава, че ако това е точно, финансовите министри от еврозоната не са освободени от политическа отговорност за програмите за макроикономически корекции и меморандумите за разбирателство; отбелязва, че подобно признание хвърля тревожна светлина върху неясния обхват на ролите на „техническо консултиране“ и „посредничество за Еврогрупата“, дадени на Комисията и на ЕЦБ в рамките на изготвянето, изпълнението и оценката на програмите за помощ; в тази връзка изразява съжаление относно липсата на ясни и подлежащи на отчетност мандати за всеки отделен случай, предоставяни на Комисията от страна на Съвета и Еврогрупата;

53. поставя под съмнение двойната роля, изпълнявана от Комисията в състава на Тройката — като представител на държавите членки и като институция на ЕС; заявява, че е налице потенциален конфликт на интереси в рамките на Комисията между ролята ѝ в Тройката и отговорността, която тя изпълнява в качеството си на пазител на Договорите и достиженията на общностното право, и по-специално по отношение на политики като тези в областта на конкуренцията и държавната помощ, както и по отношение на политиките на държавите членки във връзка с трудовите възнаграждения и социалната сфера – област, която не е от компетентността на Комисията, както и спазване на Хартата на основните права на Европейския съюз; припомня, че тази ситуация е в противоречие с обичайната роля на Комисията, която трябва да действа като независим орган, който защитава интересите на ЕС и прилага правилата на ЕС в установените от Договорите рамки;

54. посочва също потенциалния конфликт на интереси между настоящата роля, която ЕЦБ изпълнява в Тройката като „технически съветник“, и нейната позиция на кредитор на четирите държави членки, както и правомощията, предоставени ѝ от Договора, тъй като това поставя действията ѝ в зависимост от решения, в които самата тя участва; въпреки това, приветства приноса ѝ за справяне с кризата, но изисква потенциалните конфликти на интереси на ЕЦБ, по-специално по отношение на жизнено важната политика във връзка с ликвидността, да бъдат внимателно следени; отбелязва, че по време на кризата ЕЦБ има важна информация относно състоянието на банковия сектор и финансовата стабилност като цяло и че предвид това тя упражни впоследствие политическо влияние върху лицата, отговорни за вземането на решения, най-малкото в случаите на преструктурирането на дълговете на Гърция, когато ЕЦБ настоя клаузите за колективно действие да бъдат премахнати от държавни облигации, чийто държател тя беше, операциите в Кипър по предоставяне на спешна помощ за осигуряване на ликвидност и невключването на държателите на облигации с преимуществени права в рекапитализацията чрез вътрешни източници в Ирландия;

55. отбелязва, че ролята на ЕЦБ не е достатъчно ясно определена, тъй като в Договора за ЕМС и в Регламент (ЕС) № 472/2013 се посочва, че Комисията следва да работи „съвместно с ЕЦБ“, като по този начин ролята, изпълнявана от ЕЦБ, се ограничава до предоставяне на консултации; отбелязва, че Еврогрупата поиска участието на ЕЦБ в качеството ѝ на предоставяща експертен опит, с цел допълване на позициите на другите партньори от Тройката, и че Съдът на Европейският съюз постанови по делото „Прингъл“, че задачите, възложени на ЕЦБ от Договора за ЕМС, са в съответствие със задачите, възложени на ЕЦБ от ДФЕС и от Устава на ЕСЦБ [и на ЕЦБ], при условие че предварително са изпълнени определени условия; изтъква отговорността на Еврогрупата при даване на възможност на ЕЦБ да действа в рамките на Тройката, но припомня, че ДФЕС определя, че правомощията на ЕЦБ са в областта на паричната политика и финансовата стабилност и че участието на ЕЦБ в процеса на вземане на решения, свързани с бюджета, фискалните и структурните политики, не е предвидено в Договорите; припомня, че член 127 от ДФЕС постановява, че без да се накърнява целта за ценова стабилност, ЕСЦБ подкрепя основните икономически политики на Съюза с цел да допринесе за постигането на неговите цели, както са посочени в член 3 от Договора за Европейския съюз.

56. отбелязва слабата като цяло демократична отчетност на Тройката на национално равнище в програмните държави; въпреки това отбелязва, че тази демократична отчетност се различава в отделните държави в зависимост от волята на националните изпълнителни органи и ефективния капацитет за контрол на националните парламенти, както показа случаят с отхвърлянето на първоначалния меморандум за разбирателство от кипърския парламент; отбелязва обаче, че след като бяха консултирани, националните парламенти бяха изправени пред избора между това в крайна сметка да не изпълняват задълженията по дълга си или да приемат меморандумите за разбирателство, договорени между Тройката и националните органи; припомня, че меморандумът за разбирателство не беше ратифициран от националния парламент в Португалия; със загриженост отбелязва, че фактът, че Тройката се състои от три независими институции, чиято отговорност е неравномерно разпределена между тях, в съчетание с различните правомощия и различните равнища на отчетност на структурите за водене на преговори и вземане на решения, доведе до липса на подходящ контрол и демократична отчетност на Тройката като цяло;

57. изразява съжаление относно факта, че с оглед на своя устав МВФ не може официално да бъде изслушван пред националните парламенти или Европейския парламент или да им представя писмени доклади; отбелязва, че структурата на управление на МВФ предвижда отчетност пред 188-те страни членки чрез Управителния съвет на МВФ; подчертава, че участието на МВФ като кредитор от последна инстанция, осигуряващ до една трета от финансирането, поставя институцията в положение, в което няма решаващ глас;

58. отбелязва, че след подготвителна работа на Тройката официални решения се вземат, поотделно и в съответствие с техните съответни правни статути и роли, от Еврогрупата и МВФ, които по този начин съответно придобиват политическа отговорност за действия на Тройката; отбелязва освен това, че понастоящем на ЕМС се предоставя ключова роля като организация, която отговаря за вземането на решения относно финансовата помощ, отпускана от държавите членки от еврозоната, което поставя националните изпълнителни органи на държавите членки от еврозоната, включително правителствата на тези, които са пряко засегнати, в центъра на вземането на всички решения;

59. отбелязва, че демократичната легитимност на Тройката на национално равнище се основава на политическата отговорност на членовете на Еврогрупата и на Съвета ЕКОФИН пред съответните им национални парламенти; изразява съжаление, че липсват средства за демократична легитимност на Тройката на равнище ЕС поради нейната структура;

60. изразява съжаление, че институциите на ЕС се представят като изкупителна жертва във връзка с неблагоприятните въздействия на макроикономическите корекции в държавите членки, макар финансовите министри на държавите членки да са тези, които носят политическата отговорност за Тройката и нейните действия; подчертава, че това може да доведе до повишаване на евроскептицизма, въпреки факта, че отговорността се носи от органите на национално равнище, а не от тези на равнището на ЕС;

61. призовава Еврогрупата, Съвета и Европейския съвет да поемат пълна отговорност за действията на Тройката;

62. посочва, че ЕМС представлява междуправителствен орган, който не е част от правната структура на Европейския съюз и е обвързан с правилото за единодушие в рамките на редовната процедура; счита поради тази причина, че е необходим дух на взаимна ангажираност и солидарност; отбелязва, че Договорът за ЕМС въведе принципа на обвързаност на заемите с условия под формата на програма за макроикономически корекции; посочва, че договорът за ЕМС не определя допълнително съдържанието на обвързаността с условия или на програмата за корекции, като по този начин позволява голяма свобода на действие при препоръчване на подобна обвързаност;

63. очаква националните сметни палати изцяло да поемат своята правна отговорност по отношение на удостоверяването на законосъобразността и редовността на финансовите операции и ефективността на системите за надзор и контрол; във връзка с това призовава върховните одитни институции да засилят своето сътрудничество, по-специално чрез обмен на най-добри практики;

Предложения и препоръки

64. приветства готовността на Комисията, ЕЦБ, председателя на Еврогрупата, МВФ, националните правителства и централните банки на Кипър, Ирландия, Гърция и Португалия, както и социалните партньори и представителите на гражданското общество, да си сътрудничат и да участват в оценката на Европейския парламент относно ролята и операциите на Тройката, включително с даване на отговори по подробния въпросник и/или с участие в официални и неофициални заседания;

65. изразява съжаление от по повод на факта, че Европейският съвет не обърна достатъчно внимание на предложенията, съдържащи се в резолюцията на ЕП от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза; подчертава, че прилагането им щеше да стимулира икономическата и социална конвергенция в Икономическия и паричен съюз и да даде пълна демократична легитимност на мерките за координиране на икономическата и бюджетната политика;

Краткосрочен и средносрочен план

66. призовава, като първа стъпка, за установяване на ясни, прозрачни и обвързващи правила относно процедурата за взаимодействие между институциите в рамките на Тройката и разпределението на задачите и отговорностите в нея; изразява твърда увереност, че е необходимо ясно определяне и разпределение на задачите, с цел да се повиши прозрачността, да се създаде възможност за по-силен демократичен контрол и да се укрепи доверието в работата на Тройката;

67. призовава за разработване на по-добра комуникационна стратегия за текущите и бъдещите програми за финансова помощ; настоятелно призовава на този въпрос да се даде най-висок приоритет, тъй като бездействието на този фронт в крайна сметка ще навреди на имиджа на Съюза;

68. призовава за прозрачна оценка във връзка с възлагането на договори на външни консултанти, липсата на обществени поръчки, плащането на прекалено високи такси и потенциалните конфликти на интереси;

Икономическо и социално въздействие

69. припомня, че позицията на Европейския парламент относно Регламент 472/2013 доведе до въвеждането на разпоредби, изискващи програмите за макроикономически корекции да включват планове за непредвидени ситуации, в случай че базовите прогнозни сценарии не се реализират и в случай на отклоняване от целите в програмите относно излишъка/дефицита в публичните финанси поради обстоятелства извън контрола на съответната държава членка, на която се оказва помощ, като например неочаквани международни икономически шокове; подчертава, че подобни планове са предпоставка за провеждане на благоразумна политика предвид нестабилността и недобрата надеждност на икономическите модели, залегнали в основата на прогнозите на програмата, както се вижда при всички държави членки в рамките на програмите за подпомагане;

70. настоятелно призовава ЕС да следи отблизо финансовото, фискалното и икономическото развитие в държавите членки и да създаде институционализирана система от положителни стимули за надлежно насърчаване на тези, които отговарят на най-добрите практики в това отношение, и на тези, които постигат пълно съответствие с програмите за корекции;

71. настоятелно призовава Тройката да направи обзор на настоящия дебат относно фискалните мултипликатори и да обсъди преразглеждането на меморандумите за разбирателство въз основа на най-новите емпирични резултати;

72. отправя искане към Тройката да пристъпи към нови оценки на устойчивостта на дълга и незабавно да обърне внимание на нуждата да се намали тежестта на гръцкия държавен дълг, както и на сериозното изтичане на капитал от Гърция, което допринася значително за порочния кръг, характеризиращ настоящата икономическа депресия в държавата; припомня, че съществуват редица възможности за такова преструктуриране на дълга наред с орязването на главниците по облигациите, включително размяна на облигации, удължаване на падежи и намаляване на купони; счита, че различните възможности за преструктуриране на дълга следва да бъдат внимателно преценени;

73. настоява, че меморандумите за разбирателство трябва да се приведат в съответствие, когато това не е така, с целите на Европейския съюз, т.е. насърчаване на заетостта, подобрени условия на живот и труд, с цел хармонизирането им да бъде възможно, като същевременно се поддържа напредък, подходяща социална закрила, диалог между ръководствата и работниците, развитие на човешките ресурси с оглед на трайна висока заетост и борба с изключването съгласно предвиденото в член 151 от ДФЕС; подкрепя внимателното продължаване на сроковете на фискалните корекции, които вече са изпълнени в меморандумите, тъй като страховете от общ финансов срив започнаха да отзвучават; подкрепя разглеждането на допълнителни корекции в светлината на по-нататъшни макроикономически промени;

74. изразява съжаление, че тежестта не е била споделена между всички, които са действали безотговорно, и че защитата на притежателите на облигации беше счетена от ЕС като необходимост в интерес на финансовата стабилност; призовава Съвета да активира рамката, която е приел относно третирането на наследените активи, така че да се разбие порочният кръг между държавите и банките и да се облекчи бремето на държавния дълг в Ирландия, Гърция, Португалия и Кипър; настоятелно призовава Еврогрупата да изпълни своя ангажимент да разгледа положението на ирландския финансов сектор с оглед на по-нататъшното подобряване на устойчивостта на реформата в Ирландия, и отчитайки всичко изложено по-горе, настоятелно призовава Еврогрупата да изпълни ангажимента си към Ирландия за справяне с бремето на банковата задлъжнялост; счита, че следва да се обърне специално внимание на прилагането на Пакта за стабилност и растеж по отношение на съответните натрупани задължения, тъй като този пакт се възприема в Ирландия като несправедлив и създаващ тежести за страната в рамките на разпоредбите за гъвкавост в реформирания пакт; счита, че в по-дългосрочен план разпределението на разходите следва да отразява разпределението на защитените държатели на облигации; отбелязва искането на ирландските органи за прехвърляне към ЕМС на част от публичния дълг, съответстващ на стойността на външното финансово подпомагане на финансовия сектор;

75. препоръчва на Комисията, Еврогрупата и МВФ да проучат по-задълбочено понятието „условно конвертируеми облигации“, при което доходността на новоемитирания държавен дълг в държавите членки, получаващи финансова помощ, е свързана с икономическия растеж

76. припомня необходимостта от мерки за гарантиране на данъчните приходи, по-специално за програмните държави, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (доклад на Гозес), като се вземат „мерки в тясно сътрудничество с Комисията и при взаимодействие с ЕЦБ и — когато е уместно — с МВФ, с цел да се засили ефикасността и ефективността на капацитета за събиране на приходи и борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, с оглед на увеличаване на фискалните им приходи“; припомня, че следва да бъдат предприети бързо ефективни стъпки за борба и предотвратяване на данъчните измами както в рамките на ЕС, така и извън него; препоръчва мерки за прилагане, които биха накарали всички страни да допринесат справедливо за приходите от данъци;

77. призовава за оповестяване на начина, по който са използвани средствата от спасителните фондове; подчертава, че количеството на средствата, насочени към финансиране на дефицита, финансиране на правителството и възстановяване на средствата на частните кредитори, следва да се изясни;

78. призовава за ефективно участие на социалните партньори при изготвянето и изпълнението на настоящите и бъдещите програми за корекции; счита, че споразуменията, постигнати между социалните партньори в рамките на програмите, следва да се спазват доколкото са съвместими с програмите; подчертава, че Регламент (ЕС) № 472/2013 предвижда програмите за помощ да зачитат националните практики и институции за формиране на трудовото възнаграждение;

79. призовава за участието на ЕИБ при изготвянето и изпълнението на мерките, свързани с инвестиции, с цел допринасяне за икономическото и социалното възстановяване;

80. изразява съжаление, че програмите не са обвързани от Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Европейската социална харта поради факта, че не се основават на първичното право на Съюза;

81. подчертава, че е необходимо европейските институции да спазват правото на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, при всички обстоятелства;

82. подчертава, че преследването на икономическа и финансова стабилност в държавите членки и в Съюза като цяло не трябва да подронва социалната стабилност, европейския социален модел или социалните права на гражданите на ЕС; подчертава, че включването на социалните партньори в икономическия диалог на европейско равнище, както е предвидено в Договорите, трябва да бъде в политическия дневен ред; призовава за необходимото участие на социалните партньори при изготвянето и изпълнението на настоящите и бъдещите програми за корекции;

Комисията

83. призовава за пълното прилагане и пълното ангажиране с Регламент (ЕС) № 472/2013; призовава Комисията да започне междуинституционални преговори с Парламента, с цел да се определи обща процедура за информиране на компетентната комисия на Парламента относно заключенията от мониторинга на програмата за макроикономически корекции, както и постигнатия напредък в подготовката на проектопрограмата за макроикономически корекции, предвидена в член 7 от Регламент (ЕС) № 472/2013; припомня на Комисията да извърши и публикува последващи оценки на препоръките си и участието си в Тройката; изисква от Комисията да включи такива оценки в доклада за преглед, предвиден в член 19 от Регламент (ЕС) № 472/2013; припомня на Съвета и Комисията, че член 16 от Регламент (ЕС) № 472/2013 предвижда, че държавите членки, които получават финансова помощ към 30 май 2013 г., подлежат на разпоредбите на този регламент, считано от същата дата; в съответствие с член 265 от ДФЕС призовава Съвета и Комисията да действат с цел да рационализират специалните програми за финансова помощ и да ги приведат в съответствие с процедурите и актовете, посочени в Регламент (ЕС) № 472/2013; призовава Комисията и съзаконодателите да извлекат съответните поуки от опита на Тройката при планирането и прилагането на следващите стъпки на ИПС, включително при преразглеждането на Регламент (ЕС) № 472/2013;

84. напомня на Комисията и на Съвета за позицията си относно Регламент (ЕС) № 472/2013, приета на пленарно заседание; подчертава по-специално, че в тази позиция Европейският парламент формулира разпоредби, които увеличават допълнително прозрачността и отчетността на процеса на вземане на решения, водещ до приемането на програми за макроикономически корекции, и предвиждат по-ясен и добре разграничен мандат и цялостна роля на Комисията; изисква от Комисията да направи преоценка на тези разпоредби и да ги интегрира в рамката, в случай че има бъдещо предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 472/2013; от тази гледна точка припомня, че подготовката на бъдещите програми за помощ се поставя под отговорността на Комисията, която следва да се консултира, при целесъобразност, с трети страни като ЕЦБ, МВФ или други органи;

85. изисква пълна отчетност на Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 472/2013 и с други разпоредби, когато действа в качеството си на член на механизма за подпомагане на ЕС; изисква представителите на Комисията в механизма да бъдат изслушвани пред Парламента, преди да поемат задълженията си; изисква те да бъдат задължени да докладват редовно пред Парламента;

86. предлага за всяка държава по програмата Комисията да определи „специална група по въпросите на растежа“, съставена, наред с другото, от експерти от държавите членки и ЕИБ, съвместно с представители на частния сектор и гражданското общество, с цел да се позволи поемане на ангажимент, да се предложат възможности за насърчаване на растежа, което би допълнило фискалната консолидация и структурните реформи; тази специална група ще има за цел възстановяване на доверието и съответно създаване на възможности за инвестиции; Комисията следва да се основава на опита от партньорския инструмент за сътрудничество между публичните администрации на държавите членки и държавите бенефициенти;

87. счита, че ситуацията в еврозоната като цяло (включително странични ефекти върху други държави членки, произтичащи от националните политики), следва да бъде взета по-внимателно предвид при разглеждането на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) или когато Комисията изготвя Годишния обзор на растежа;

88. счита, че ПМД следва също ясно да оценява прекалената зависимост на дадена държава членка от определен сектор на дейност;

89. изисква от Комисията да пристъпи към задълбочен преглед в светлината на правилата за държавна помощ за предоставяне на ликвидност от страна на ЕСЦБ;

90. възлага на Комисията, в качеството й на пазител на Договорите, да представи до края на 2015 г. подробно проучване на икономическите и социалните последствия от програмите за корекции в четирите държави, за да предостави точно разбиране за въздействието на програмите както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, като по този начин се позволи получената информация да бъде използвана за бъдещи мерки за помощ; призовава Комисията да използва всички съответни консултативни органи, включително Икономическия и финансов комитет, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила, при изготвянето на това проучване и да си сътрудничи в пълна степен с Парламента; счита, че докладът на Комисията следва също така да отразява оценката на Европейската агенция за основните права;

91. призовава Комисията и Съвета да гарантират участието на всички съответни генерални дирекции (ГД) на Комисията и на национални министерства в дискусиите и решенията относно меморандума за разбирателство; подчертава по-специално ролята, която ГД „Заетост“ трябва да изпълни, заедно с ГД „Икономически и финансови въпроси“ и ГД „Вътрешен пазар и услуги“, за гарантиране на това, че социалното измерение е ключов фактор по време на преговорите, както и че социалното въздействие е взето предвид;

ЕЦБ

92. изисква ролята на ЕЦБ във всяка реформа в рамките на Тройката да бъде внимателно анализирана, с цел тя да бъде приведена в съответствие с мандата на ЕЦБ; изисква по-специално ЕЦБ да получи статут на мълчалив наблюдател с прозрачна и ясно определена консултативна роля, без същевременно да ѝ се позволява да бъде пълноправен партньор в преговори и като се прекрати практиката за съвместно подписване на изложенията на мисията от страна на ЕЦБ;

93. изисква от ЕЦБ да извърши и публикува последващи оценки на въздействието на препоръките си и участието си в Тройката;

94. препоръчва ЕЦБ да актуализира своите насоки относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) и допълнителните си разпоредби по рамката за обезпечения, с цел да се увеличи прозрачността на предоставянето на ликвидност в държавите членки, на които се предоставя финансова помощ, и да се увеличи правната сигурност във връзка с концепцията за платежоспособност, използвана от ЕСЦБ;

95. призовава ЕЦБ и националните централни банки (НЦБ) да публикуват навременна и подробна информация относно спешната помощ за осигуряване на ликвидност, включително по отношение на условията за подпомагане, например платежоспособност, начина за финансиране на помощта за осигуряване на ликвидност от НЦБ, правната рамка и практическото им функциониране;

МВФ

96. вярва, че след натрупания през годините опит в изготвянето и изпълнението на финансови програми, европейските институции са придобили необходимите знания да ги изготвят и изпълняват сами, като участието на МВФ се преформулира според насоките, предложени в настоящия доклад;

97. призовава всеки по-нататъшен ангажимент на МВФ в еврозоната да има незадължителен характер;

98. призовава МВФ да преформулира обхвата на всяко свое бъдещо участие в свързани с ЕС програми за помощ, така че да стане каталитичен кредитор, предоставящ минимално финансиране и експертни знания на държавата кредитополучателка и институциите на ЕС, като си запазва възможността за оттегляне в случай на несъгласие;

99. изисква от Комисията, в съответствие с член 138 от ДФЕС, да предложи подходящи мерки за гарантиране на единно представителство на еврозоната в рамките на международните финансови институции и конференции, и особено в МВФ, с цел да се замени действащата система на индивидуално представителство на държавите членки на международно равнище; отбелязва, че това налага промяна в устава на МВФ;

100. призовава за провеждане на консултации с Парламента относно участието на МВФ в еврозоната за всеки конкретен случай;

Съветът и Еврогрупата

101. призовава за извършването на преоценка на процеса на вземане на решения на Еврогрупата, за да се включи подходяща демократична отчетност както на национално равнище, така и на равнището на ЕС; призовава за изготвянето на европейски насоки с цел да се гарантира подходящ демократичен контрол при прилагането на мерки на национално равнище, които отчитат качеството на заетостта, социалната закрила, здравеопазването и образованието и осигуряват достъп на всички до социалните системи; предлага постът постоянен председател на Еврогрупата да бъде отговорност на пълно работно време; предлага председателят да бъде един от заместник-председателите на Комисията, както и той да бъде отговорен пред Парламента; в краткосрочен план призовава за установяване на редовен диалог между Тройката и Парламента;

102. призовава Еврогрупата, Съвета и Европейския съвет да поемат пълна отговорност за действията на Тройката; изразява загриженост по-специално във връзка с подобряването на отчетността на решенията в Еврогрупата по отношение на финансовата помощ, тъй като финансовите министри носят крайната политическа отговорност за програмите за макроикономически корекции и тяхното изпълнение, като същевременно често не се отчитат пряко във връзка с конкретни решения нито пред своите собствени национални парламенти, нито пред Европейския парламент ; счита, че преди отпускането на финансова помощ председателят на Еврогрупата следва да бъде изслушан пред Европейския парламент, а финансовите министри на ЕС — пред съответните национални парламенти; подчертава, че както от председателя на Еврогрупата, така и от министрите на финансите следва да се изисква да докладват редовно пред Европейския парламент и пред националните парламенти;

103. настоятелно призовава всички държави членки да увеличат своята национална ангажираност в работата и решенията на Европейския семестър, както и да изпълнят всички необходими мерки и реформи, които са договорени в контекста на специфичните за всяка държава препоръки; припомня, че Комисията е установила значителна степен на напредък в сравнение с предходните години едва за 15 % от приблизително 400-те препоръки, специфични за всяка държава;

ЕМС

104. подчертава, че с постепенното премахване на Тройката дадена институция ще трябва да поеме контрола на продължаващите реформи;

105. подчертава, че създаването на ЕИФС и ЕМС извън рамките на институциите на Съюза представлява отстъпване от развитието на Съюза, основно за сметка на Парламента, Сметната палата и Съда;

106. изисква ЕМС да бъде интегриран в правната рамка на Съюза и да се развие в посока на общностен механизъм, както е предвидено в Договора за ЕМС; изисква той да се отчита пред Европейския парламент и пред Европейския съвет, включително по отношение на решения за предоставяне на финансова помощ, както и за решения за отпускане на нови траншовете по заем; признава, че тъй като държавите членки правят преки вноски от своя национален бюджет в ЕМС, те следва да одобряват финансовата помощ; призовава ЕМС да бъде допълнително развит, с подходящ капацитет за отпускане и вземане на заеми, и за установяването на диалог между управителния съвет на ЕМС и европейските социални партньори, както и за интегрирането на ЕМС в бюджета на ЕС; докато това стане реалност, призовава членовете на ЕМС да се въздържат от изискването за единодушие в краткосрочен план с цел да се позволи приемането на стандартни решения с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, и да се позволи предоставянето на превантивна помощ;

107. изисква от Съвета и Еврогрупата да спазват ангажимента, поет от председателя на Европейския съвет да се водят преговори за междуинституционално споразумение с Европейския парламент, с цел да се създаде подходящ временен механизъм за повишаване на отчетността на ЕМС; призовава също така в този контекст за повече прозрачност в заседанията на управителния съвет на ЕМС;

108. подчертава, че решението на Съда на ЕС по делото „Прингъл“ и съдебната практика разкриват възможността за въвеждане на ЕМС в рамките на Общността с постоянен договор на основание член 352 от ДФЕС; следователно призовава Комисията да представи до края на 2014 г. законодателно предложение с тази цел;

Средносрочен до дългосрочен план

109. призовава меморандумите да бъдат поставени в рамките на законодателството на Общността с оглед насърчаване на надеждна и устойчива стратегия за консолидация, като по този начин се постигат целите на стратегията за растеж на Съюза и обявените цели в областта на социалното сближаване и заетостта; препоръчва — с цел да се предостави подходяща демократична легитимност на програмите за подпомагане — мандатите за водене на преговори да бъдат подложени на гласуване в Европейския парламент, а Парламентът да бъде консултиран по постигнатите в резултат на това меморандуми за разбирателство;

110. отново призовава решенията, свързани с укрепването на Икономическия и паричен съюз (ИПС), да бъдат вземани въз основа на Договора за Европейския съюз; счита, че всяко отклоняване от общностния метод със засилено използване на междуправителствени споразумения (като например договорни споразумения) разделя, отслабва и подлага на изпитание доверието, с което се ползва Съюзът, включително еврозоната; съзнава, че пълното спазване на общностния метод в допълнителни реформи на механизма за подпомагане на Съюза може да наложи промяна на Договора, и подчертава, че всяка такава промяна трябва да включва в пълна степен Парламента и да бъде предмет на конвент;

111. изразява становището, че следва да се разгледа възможността за изменение на Договора, което да позволи разширяване на обхвата на действащия понастоящем член 143 от ДФЕС за всички държави членки, вместо той да бъде ограничен до държавите членки извън еврозоната;

112. призовава за създаването на Европейски паричен фонд (ЕПФ) въз основа на правото на Съюза, който да действа в съответствие с общностния метод; счита, че такъв ЕПФ следва да комбинира финансовите средства на ЕМС, насочени към подкрепа на държавите, които изпитват проблеми с платежния баланс или са изправени пред неплатежоспособност, с ресурсите и опита, които Комисията е придобила през последните няколко години в тази област; отбелязва, че при такава рамка е възможно да се избегнат конфликтите на интереси, присъщи на сегашната роля на Комисията за представителство на Еврогрупата и нейната много по-всеобхватна роля на „пазител на Договора“; счита, че ЕМС следва да бъде предмет на най-високите демократични стандарти за отчетност и легитимност; счита, че подобна рамка ще осигури прозрачност в процеса на вземане на решение и че всички участващи институции са отговорни в пълна степен и следва да се отчитат за действията си;

113. изразява становището, че ще е необходимо преразглеждане на Договора, за да се утвърди напълно предотвратяването на кризи на ЕС и рамката за тяхното преодоляване на базата на стабилна от правна гледна точка и икономически устойчива основа;

114. изразява становището, че следва да бъде проучена възможността за разработване на механизъм с ясни процедурни стъпки за държави, изправени пред риск да изпаднат в неплатежоспособност, съгласно правилата по пакета от шест законодателни акта и пакета от два законодателни акта ; в този контекст насърчава МВФ и призовава Комисията и Съвета да доведат МВФ до обща позиция с цел да се даде тласък на дебата около международния механизъм за преструктуриране на държавния дълг (МПДД) с оглед на приемането на справедлив и устойчив многостранен подход в тази област;

115. обобщава препоръката си, че съответните роли и задачи на всеки участник в Тройката следва да бъдат изяснени по следните начини:

a) Европейски валутен фонд, който ще съчетава финансовите средства на ЕМС и човешките ресурси, които Комисията е придобила през последните няколко години, ще има превес над ролята на Комисията, като тя ще може да действа в съответствие с член 17 от ДЕС и по-специално да действа като пазител на Договорите;

б) ЕЦБ ще участва като мълчалив наблюдател по време на процеса на преговори с цел да може да изказва сериозни опасения в ролята си на консултант на Комисията и по-късно на Европейския валутен фонд, при целесъобразност;

в) в случай че това е абсолютно необходимо, МВФ е кредитор с незначително участие и следователно може да напусне програмата в случай на несъгласие;

116. счита, че работата, започната с настоящия доклад, следва да бъде изведена до край; призовава следващия Парламент да продължи да изпълнява задачите по този доклад и допълнително да разработи своите ключови констатации, както и да направи допълнителни проучвания;

117. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Еврогрупата, на Комисията, на Европейската централна банка и на Международния валутен фонд.

(1)

OВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2010)0223.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2013)0447.

(4)

Приети текстове, P7_TA(2013)0332.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2013)0269.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2012)0430.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2011)0331.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2010)0376.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Основната цел на настоящия доклад е да оцени функционирането на Тройката, в рамките на действащите понастоящем програми в четирите държави: Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър. Тук се включват следните елементи, които трябва да бъдат разгледани:

- правно основание, мандат и структура на Тройката;

- процес на вземане на решения в рамките на институциите и по отношение на други „институции“ (например Еврогрупата, министрите на финансите на отделните държави и др.);

- демократична легитимност;

- „теоретична“ основа за решения (статистически данни, прогнози, икономически очаквания и др.);

- последствия от дейността на Тройката (включително разглеждане на възможни нарушения или лошо администриране).

Съдокладчиците биха желали да подчертаят, че настоящият проектодоклад е основа за последващите политически дискусии, делегации до съответните държави членки и изслушвания на различни заинтересовани страни в началото на 2014 г. Той отразява историята и актуалното състояние, но не се опитва да дава окончателни заключения или препоръки, които следва да бъдат направени след извършването на съществена работа през следващите месеци.

Като първа стъпка, на 22 ноември 2013 г. настоящият въпросник беше изпратен до лицата, отговорни за вземането на решения на равнището на ЕС (А), както и до националните правителства на четирите засегнати държави членки (Б). Отговорите ще бъдат оценени в хода на процедурата.

A. Въпросник до Европейската комисията, ЕЦБ, МВФ, Еврогрупата и Европейския съвет

ИЗГОТВЯНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ

1.  Кой взе решението, от името на Вашата институция, за нейното участие в програмите за финансова помощ съответно на Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър? Кога бяха взети съответните решения?

2.  Каква беше Вашата роля и функция в процеса на преговори и в процеса на създаване на програмата за финансова помощ, включително при определянето на целите на политиката и на основните мерки, както и тяхното прилагане, съответно в Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър? Въз основа на кои критерии бяха идентифицирани приоритетите на реформата?

3.  Опишете подробно допусканията и методологията (по-специално по отношение на фискалните мултипликатори), използвани за прогнозиране на устойчивостта на дълга в началото и в хода на всяка една от програмите и за изготвяне на фискалните мерки. Какъв беше начинът на действие за приемане на проектите на програми?

4.  Получихте ли от държавите членки цялата необходима информация, включително статистически данни, която да позволи изготвяне на точна оценка и планиране на оптимални планове за помощ?

5.  Каква свобода на действие при вземането на решение относно определянето на необходимите мерки имаха засегнатите държави (консолидация или структурни реформи)? Моля, обяснете за всяка една държава.

6.  Постави ли някоя от държавите членки (Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър) като предварително условие за одобрение от тяхна страна на меморандума за разбирателство искане за включване в него на конкретни мерки? Ако да, моля опишете подробно тези искания.

7.  Постави ли някоя от другите държави членки като предварително условие за одобрение от нейна страна на предоставянето на финансова помощ включването на конкретни мерки в програмите? Ако да, коя държава направи подобно искане и какви бяха исканията за всяка програма?

8.  До каква степен Еврогрупата участваше в подробното изготвяне на програмите? Моля, опишете подробно процеса в рамките на Еврогрупата, който доведе до вземането на решение относно съдържанието и одобрението на програмите във всеки един отделен случай. Предостави ли Еврогрупата писмен мандат на преговарящите от страна на ЕС в Тройката, което да включва, наред с другото, цели и приоритети?

9.  Как и кога Тройката докладва на Еврогрупата/Икономическия и финансов комитет (ИФК)?

10. Изпълнява ли ЕМС роля в процеса на преговори и на изготвяне на програмите за финансова помощ? Ако да, до каква степен?

ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПРОГРАМИТЕ

11. Считате ли, че всички мерки за консолидация/структурни реформи бяха разпределени/разделени равномерно между гражданите, както и между частния и публичния сектор? Моля, обяснете.

12. Моля, опишете качеството на сътрудничеството между институциите на Тройката на място. Каква беше ролята, изпълнявана от Комисията, ЕЦБ и МВФ в тези дейности? Как се предлагат/изготвят конкретни мерки или решения от страна на Тройката?

13. Каква беше взаимовръзката между „работната група“, създадена от Комисията през 2011 г., и Тройката?

14. Как функционира сътрудничеството с националните органи? До каква степен засегнатите държави участват в процеса на вземане на решения?

15. Кой приема окончателното решение относно предприемането на конкретни мерки от страна на засегнатите държави членки?

16. Колко пъти представителите на Тройката са били изслушвани пред националните парламенти? Считате ли, че предприетите мерки са се ползвали с подходящата демократична отчетност и легитимност?

17. Бяха ли изпълнени одобрените програми точно и в срок? Ако не, какви бяха причините и какви бяха последствията по отношение на ефективността и въздействието на програмите?

18. С колко случая на нарушаване на националното законодателство, което поставя под съмнение законността на решенията, произтичащи от меморандумите за разбирателство, сте запознати за всяка една държава? Извършиха ли Комисията и ЕЦБ оценка на съответствието и съгласуваността на мерките, договорени с държавите членки, със задълженията, произтичащи от основните права на ЕС, залегнали в Договорите?

19. Удовлетворени ли сте от целите и ефективността на резултатите от програмата във всяка една държава?

20. Оказаха ли въздействие върху резултатите външни фактори, появили се по време на изпълнение на програмите?

21. Какво въздействие върху изпълнението на програмите оказа влизането в сила на Регламент (ЕС) № 472/2013? Моля, дайте подробности относно начина и степента, до която разпоредбите на този регламент са били изпълнени.

22. Какво според Вас би се случило в програмните държави, ако ЕС и МВФ не бяха предоставили финансовата помощ?

23. [към ЕЦБ] – Считате ли, че програмата за спешна помощ за осигуряване на ликвидност е била приложена правилно в отделните държави? Моля, обосновете отговора си.

24. [към ЕЦБ] – Подкрепиха ли всички членове на Управителния съвет на ЕЦБ всички програми във всички държави? Моля, обяснете възможните отклонения.

25. Какви мерки бяха предприети, за да се предотврати конфликт на интереси между функцията на ЕЦБ на кредитор спрямо банковата система в държавите членки, които изпитват финансови трудности?

26. [към ЕЦБ] – Според изтекли в пресата твърдения ЕЦБ е изпратила писма до държави, обхванати от програмата, в които банката изисква извършване на реформи и налага условия в замяна на подкрепа на ликвидността и операции на открития пазар. Били ли са изпратени подобни писма? Ако да, до кого, защо и какво е било тяхното съдържание?

27. [към МВФ] — Подкрепиха ли всички членове на Изпълнителния съвет на МВФ всички програми във всички държави? Моля, обяснете възможните отклонения.

28. [към Комисията] – Бяха ли изпратени на място командировани национални експерти от въпросната държава? Ако да, как гарантирахте тяхната независимост? В отговора си вземете предвид факта, че в случая на МВФ няма длъжностни лица от засегнатата държава, които да работят по тази държава.

29. Въз основа на какви критерии бяха избрани дружества, които да осъществяват дейностите по одит/консултиране на финансовите институции в програмните държави членки? Беше ли проведена тръжна процедура за обществена поръчка? Ако не, защо?

Б. Въпросник, изпратен до държавите членки, обхванати от програмата за финансова помощ

1.  Ако е приложимо, защо Вашата държава реши да поиска програма за финансова помощ?

2.  Каква роля и функция изпълнявахте в преговорите и в изготвянето на програмата за финансова помощ за Вашата държава?

3.  Каква беше ролята на националния парламент в преговорите за меморандума за разбирателство? По какъв начин правителството представи текста на парламента? Как парламентът прие окончателния меморандум за разбирателство? Взеха ли социалните партньори участие в обсъждането на меморандума за разбирателство?

4.  Каква свобода на действие имахте при вземането на решение относно определянето на необходимите мерки (консолидация или структурни реформи)? Моля, обяснете.

5.  Считате ли, че всички мерки за консолидация/структурни реформи бяха разпределени/разделени равномерно между гражданите? Моля, обяснете.

6.  Моля, опишете качеството на сътрудничеството между Вашите органи и институциите на Тройката на място.

7.  Какво въздействие върху изпълнението на програмите оказа влизането в сила на Регламент (ЕС) № 472/2013? Използвахте ли разпоредбите на регламента и по-специално член 7, параграф 11? Ако не, защо?

8.  С колко случая на нарушаване на националното законодателство, което поставя под съмнение законността на решенията, произтичащи от меморандума за разбирателство, сте запознати за Вашата държава?

9.  Удовлетворени ли сте от целите и ефективността на резултатите от програмата във Вашата държава?


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (6.2.2014)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на програмата за страните от еврозоната

(2013/2277(INI))

Докладчик по становище: Михаел Тойрер

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че в началото на финансовата криза 16 от 17 държави членки от еврозоната нарушиха критериите от Маастрихт; припомня колко е важно държавите членки да спазват европейското законодателство; счита, че механизмите за бюджетен контрол трябва да бъдат засилени с оглед на прилагането на политиката за работни места и растеж в еврозоната, която е установена както в Лисабонската стратегия, така и в стратегията „Европа 2020“; посочва, че Съюзът не успя да отправи ефективни ранни предупреждения и впоследствие да предприеме действия относно натрупаните прекомерни дефицити в засегнатите от кризата държави и не разполагаше с подходящи механизми за контрол с цел упражняване на надзор над тях;

2.  потвърждава, че европейските данъкоплатци проявиха значителна солидарност с държавите в криза и че във въпросните държави бяха положени сериозни усилия за справяне със структурните проблеми;

3.  подчертава, че ангажиментите за структурни реформи са предварително условие за финансова подкрепа в еврозоната;

4.  подчертава, че демократичната легитимност на водените от Тройката преговори и на решенията на Еврогрупата е слаба и следва да бъде укрепена предвид факта, че Тройката е само технически орган;

5.  счита, че нейните програми за макроикономически корекции също така следва да бъдат оценявани с оглед на по-нататъшното усъвършенстване на правните и институционалните разпоредби за една по-ефективна система за бюджетен контрол;

6.  очаква националните сметни палати изцяло да поемат своята правна отговорност по отношение на удостоверяването на законосъобразността и редовността на финансовите операции и ефективността на системите за надзор и контрол; във връзка с това призовава върховните одитни институции да засилят своето сътрудничество, по-специално чрез обмен на най-добри практики;

7.  призовава държавите членки да засилят експертния опит в правителствените организации и централните банки, така че да намалят риска от задължение за заплащане за външен експертен опит;

8.  подчертава, че Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), международна организация със седалище в Люксембург, действаща като постоянен източник на финансова помощ за държавите членки, изпитващи финансови затруднения, която има максимален капацитет за отпускане на заеми от 500 милиарда евро, следва да се отчита пряко пред Парламента; очаква на всеки шест месеца ЕМС да представя изчерпателен доклад относно своите дейности пред съответните комисии на Парламента; във връзка с това настоятелно препоръчва ЕМС да премине към управление, основано на общностния метод, както предвижда Договорът за ЕМС; също така изисква ЕМС да се отчита пред Парламента;

9.  критикува факта, че в Договора за ЕМС липсват достатъчни разпоредби, които да гарантират ефективен външен одит; изразява съжаление относно факта, че в член 24 (относно съвета на одиторите) от устава на ЕМС Сметната палата може да определи само един член, докато председателят може да предложи двама;

10. изразява загриженост относно разпоредбите на член 24, параграф 6 от устава на ЕМС, съгласно които договорената процедура за информиране на Парламента се състои само в представянето на годишния доклад на съвета на одиторите пред Парламента; подчертава правото на Парламента да провежда разискване относно годишния доклад със съвета на одиторите в присъствието на управителния съвет на ЕМС;

11. очаква Комисията, Съвета и държавите членки незабавно да разработят съгласувана и силна политика за борба с укриването на данъци (включително на ДДС) и данъчните измами, в т.ч. координирани действия срещу офшорни финансови сделки и данъчни убежища;

12. посочва, че нивата на съфинансиране за структурните фондове на ЕС са увеличени до 95% за някои от държавите членки, които са най-засегнати от кризата и които са получили финансова помощ съгласно програма за корекции; подчертава, че местните и националните администрации трябва да бъдат укрепени с цел да се справят с прилагането на законодателството и програмите на ЕС, за да ускорят усвояването на структурните фондове;

13. изразява съжаление относно недостатъчните резултати на Лисабонската стратегия и припомня, че акцентът на подкрепата на ЕС следва да бъде върху растежа и заетостта;

14. отбелязва исканията за създаването на Европейски валутен фонд (ЕВФ), заместващ Тройката и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС); счита, че би било необходимо да се използват инструменти на ЕС за създаването на подобен ЕВФ, но данъкоплатците на държавите членки ще трябва да го финансират; обръща внимание на значението на надеждно и независимо управление на кризи; по тази причина счита за приоритетно запазването на участието на МВФ в европейското управление на кризи.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Tamás Deutsch, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Cătălin Sorin Ivan, Monica Luisa Macovei, Monika Panayotova, Petri Sarvamaa, Theodoros Skylakakis, Søren Bo Søndergaard, Michael Theurer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Thijs Berman, Barbara Weiler

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Emer Costello, Jürgen Creutzmann, Albert Deß, Ismail Ertug, Richard Falbr, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Teresa Jiménez-Becerril Barrio


СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (11.2.2014)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно разследващия доклад относно ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) по отношение на програмата за страните от еврозоната

(2013/2277(INI))

Докладчик по становище: Хелмут Шолц

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че наскоро разработените инструменти за финансова помощ за страните от еврозоната не се основават на първичното право на ЕС, и като има предвид, че с член 143 от ДФЕС изрично се определят инструментите за страните извън еврозоната;

Б.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз, позовавайки се на член 13, параграф 3 от Договора за ЕМС, неотдавна потвърди (Делото „Pringle“), че Европейската комисия, с участието си в Договора за ЕМС, трябва да „допринася за общия интерес на Съюза“ и да „гарантира, че меморандумите за разбирателство, сключени от Европейския механизъм за стабилност, са в съответствие с правото на Европейския съюз“;

В.  като има предвид, че член 151 от ДФЕС предвижда, че действията, предприети от ЕС и неговите държави членки, трябва да бъдат съгласувани с основните социални права, залегнали в Европейската социална харта от 1961 г. и в Хартата на Общността за основните права на работниците от 1989 г., за да се подобри, наред с другото, социалният диалог;

Г.  като има предвид, че член 152 от ДФЕС гласи: „Европейският съюз признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи. Той улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност.“;

Д. като има предвид, че условията за финансово подпомагане се договарят съвместно между съответните институции на ЕС, Европейския механизъм за стабилност и МВФ, но окончателното решение винаги се взема от управителния съвет на ЕМС въз основа на меморандум за разбирателство, договорен между Тройката и правителството на съответната държава членка;

Е.  като има предвид, че Тройката беше специално решение, прието в условия на липса на достатъчно време поради икономическата криза, когато решенията трябваше да бъдат взети спешно с цел подкрепа на страните, изпитващи крайни затруднения, избягване на хаотичното неизпълнение на задължения и разпространяване на кризата в други държави членки, спиране на спекулативните действия с държавен дълг, както и предотвратяване на срив на еврозоната;

Ж. като има предвид, че меморандумът за разбирателство, подписан от страните от еврозоната, които търсят финансова помощ, има отрицателно въздействие върху социалните права на гражданите; като има предвид, че в този контекст е най-важно да се гарантира, че разработването и изпълнението на програмите за финансова помощ подлежат на съответната демократична отчетност както на европейско, така и на национално равнище;

1.  подчертава, че създаването на ЕИФС и ЕМС извън рамките на институциите на Съюза представлява отстъпване от развитието на Съюза, основно за сметка на Парламента, Сметната палата и Съда;

2.  призовава за промяна на Договора с цел създаване на единен инструмент за финансова помощ в рамките на Общността за всички държави-членки на ЕС, тъй като всяко отклоняване от общностния метод и засилено използване на междуправителствени споразумения би отслабило Съюза; вярва, че подобна промяна ще осигури на Съюза и на неговите институции средства за бързо и ефективно справяне по надлежно демократично легитимиран начин с предизвикателствата, които могат да поставят в опасност икономическата, финансовата и социалната стабилност на еврозоната и на нейните държави членки в бъдеще; следователно призовава за създаването на Европейски валутен фонд (ЕВФ);

3.  изразява становището, че Тройката беше създадена като резервно решение на непредвидена ситуация с цел да се спаси проектът за еврозоната и икономическата и финансовата стабилност на страните, членуващи в нея, но отсега нататък следва да съществува постоянен подход и механизъм, насочени към целите за устойчив растеж и финансова стабилност, за да се предотвратят и да се разглеждат подобни ситуации;

4.  изразява съжаление, че системата за финансова помощ все още не е подложена на подходящ парламентарен контрол и отчетност в рамките на договорите на ЕС;

5.  счита, че настоящият анализ на работата на Тройката относно програмните държави членки следва да се използва като важен източник на информация, за да се извлекат поуки от миналото и да се приемат нови подходи относно новите механизми, които следва да бъдат създадени, за да се предотвратят високи корективни разходи за европейските икономики в бъдеще;

6.  отбелязва, че докато преговорите по меморандума за разбирателство и мандатът на Тройката бяха възприемани като непрозрачни, гласоподавателите, граждани на програмните страни, имаха възможност да изразят своето одобрение на основните линии на програмите за корекции;

7.  настоява, че на първо място Европейската комисия, като една от европейските институции, участващи в определянето, вземането на решения и мониторинг на съответствието на националните правителствени програми за икономически корекции с меморандумите за разбирателство, трябва да се отчита пред Европейския парламент; призовава следващия Конвент да представи съответните решения, които подлежат на редовно докладване пред Европейския парламент; подчертава необходимостта да се осигури пряка демократична отчетност на европейските институции пред Европейския парламент и на правителствата на държавите членки пред техните национални парламенти;

8.  подчертава, че преследването на икономическа и финансова стабилност в държавите членки и в Съюза като цяло не трябва да подронва социалната стабилност, европейския социален модел и социалните права на гражданите на ЕС; подчертава, че включването на социалните партньори в икономическия диалог на европейско равнище, както е предвидено в Договорите, трябва да бъде в политическия дневен ред; призовава за необходимото участие на социалните партньори при изготвянето и изпълнението на настоящите и бъдещите програми за корекции;

9.  призовава за спешно изясняване на съответните отговорности на институциите, участващи в Тройката, и отношенията им с Еврогрупата;

10. счита, че отношенията на еврозоната с МВФ следва да бъдат преформулирани, с оглед на постепенно премахване на прякото участие на МВФ в разрешаването на проблемите с държавен дълг в еврозоната;

11. подчертава, че институциите на ЕС са изцяло обвързани с правото на Съюза и че в рамките на Тройката те са длъжни да действат в съответствие с основните права, които, по силата на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, се прилагат по всяко време;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

9

4

10

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Andrew Henry William Brons, Zdravka Bušić, Carlo Casini, Andrew Duff, Ashley Fox, Roberto Gualtieri, Zita Gurmai, Gerald Häfner, Daniel Hannan, Stanimir Ilchev, Constance Le Grip, Morten Messerschmidt, Sandra Petrović Jakovina, Paulo Rangel, Tadeusz Ross, Algirdas Saudargas, Indrek Tarand, Luis Yáñez-Barnuevo García

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elmar Brok, Zuzana Brzobohatá, Vital Moreira, Helmut Scholz, György Schöpflin, Rainer Wieland


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

10

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marino Baldini, Burkhard Balz, Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Ivana Maletić, Hans-Peter Martin, Sławomir Nitras, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Sampo Terho, Ramon Tremosa i Balcells

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Pervenche Berès, Zdravka Bušić, Sari Essayah, Danuta Maria Hübner, Krišjānis Kariņš, Olle Ludvigsson, Gay Mitchell, Nils Torvalds

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Alejandro Cercas, Emma McClarkin, Henri Weber

Последно осъвременяване: 10 март 2014 г.Правна информация