ДОКЛАД относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.

28.1.2015 - (2014/2217(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Марк Тарабела

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.

(2014/2217(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–       като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–       като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–       като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

–       като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция от 1949 г.,

–       като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 15 септември 1995 г., приети на Четвъртата световна конференция за жените, както и документите за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела[1],

–       като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета[2],

–       като взе предвид Конвенцията на ООН от 13 декември 2006 г. за правата на хората с увреждания и по-специално член 6 относно жените с увреждания,

–       като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита[3],

–       като взе предвид Директива 2011/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета[4],

–       като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети (COM(2012)0614)),

–       като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

–       като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.) от 7 март 2011 г.[5],

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2010 г., озаглавено „По-висока степен на ангажираност за постигането на равенство между жените и мъжете: Харта на жените“ (COM(2010)0078),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010 – 2015 г.“ (COM(2010)0491),

–       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–       като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 16 септември 2013 г., озаглавен „Средносрочен преглед на напредъка на стратегията за равенство между жените и мъжете (2010 – 2015 г.) (SWD(2013)0339),

–       като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 8 май 2013 г., озаглавен „Доклад относно напредъка по отношение на равенството между жените и мъжете за 2012 г.“ (SWD(2013)0171),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833),

–       като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) от 2012 г., озаглавен „Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите – членки ЕС: насилието срещу жени: подкрепа за жертвите“,

–       като взе предвид заключенията на Съвета от 5—6 юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени;

–       като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно премахването на гениталното осакатяване на жени[6],

–       като взе предвид съществуващите от 1975 г. насам директиви на ЕС относно различните аспекти на равното третиране на мъжете и жените (Директива 2010/41/ЕС[7], Директива 2010/18/ЕС[8], Директива 2006/54/ЕО[9], Директива 2004/113/ЕО[10], Директива 92/85/ЕИО[11], Директива 86/613/ЕИО[12]и Директива 79/7/ЕИО[13]),

–       като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност[14],

–       като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените[15],

–       като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС[16],

–       като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахването на стереотипите, свързани с пола, в ЕС[17],

–       като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-матасесия на Съвета на ООН по правата на човека: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета[18],

–       като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно условията на труд на жените в сектора на услугите[19],

–       като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност[20],

–       като взе предвид своите резолюции от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г.[21], от 8 март 2011 г. относно равенството между жените и мъжете в ЕС – 2010 г.[22]и от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г.[23],

–       като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно жените и ръководството на предприятията[24],

–       като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени[25],

–       като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз[26],

–       като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно аспектите, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза[27],

–       като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията[28],

–       като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете[29],

–       като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно жените и бедността в Европейския съюз[30],

–       като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно борбата с насилието над жени[31],

–       като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията[32],

–       като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Директива за отпуска по майчинство (COM(2008)0637)),

–       като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно равенството между половете в областта на спорта,

–       като взе предвид Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)^[33]1,

–       като взе предвид доклада на Комисията от 3 юни 2013 г. за напредъка по целите от Барселона, озаглавен „Разработване на услуги за грижи в ранна детска възраст в Европа с цел устойчив и приобщаващ растеж“,

–       като взе предвид доклада на Комисията от септември 2014 г., озаглавен „Статистически данни относно жените предприемачи в Европа“,

–       като взе предвид проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г., озаглавено „Насилието срещу жени: проучване в рамките на ЕС“, което за първи път предостави данни за размера, характера и последствията от различните форми на насилие срещу жените, както и отговорите на жертвите на проявите на насилие и осведомеността във връзка с правата им,

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А8-0015/2015),

A.     като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основно право, признато в договорите след Договора от Рим от 1957 г. и Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че въпреки че Европейският съюз е приел редица текстове за гарантиране на равни възможности и равно третиране на мъжете и жените и за преодоляване на всички форми на дискриминация, основана на пола, и че Съюзът е приел като своя задачата да интегрира принципа на равенство между мъжете и жените във всички свои дейности, постигнатият напредък остава недостатъчен и много форми на неравенство между мъжете и жените продължават да съществуват;

Б.     като има предвид, че принципът за равно третиране на жените и мъжете предполага отсъствието на каквато и да е дискриминация, било то пряка или непряка, също и по отношение на майчинство, бащинство и на споделяне на семейни отговорности;

В.     като има предвид, че е от решаващо значение да се вземат под внимание многобройните и пресичащи се форми на дискриминация, с които се сблъскват много жени и момичета в Европа (на основание на увреждания, мигрантски произход, етнически произход, възраст, сексуална ориентация, полова идентичност, бременност, жилищен статус, ниско равнище на образование, факта, че са били жертви на насилие и т.н.) и това, че условията им са се влошили през последните години;

Г.     като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ за интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика съдържа амбициозни цели, включително равнище на заетост от 75 % и намаляване с поне 20 милиона на броя на лицата, засегнати или застрашени от бедност и социално изключване до 2020 г., които могат да бъдат постигнати единствено ако държавите членки прилагат новаторски политики в подкрепа на истинско равенство между жените и мъжете;

Д.     като има предвид, че политиките за фискална консолидация, провеждани от държавите членки, засягат главно обществения сектор, където жените са по-силно представени и от който те се ползват в най-голяма степен, и следователно водят до двойна опасност, и като има предвид, че тези политики правят заетостта по-несигурна, не на последно място поради увеличаването на работата на непълно работно време (32 % от жените в сравнение с 8,2 % от мъжете) и на срочните договори, както и до намаляване на заплатите;

Е.     като има предвид, че жените, които живеят в бедност и социално изключване, са повече от мъжете, и това са по-специално възрастни жени, чиито пенсии са средно с 39 % по-ниски от тези на мъжете, и самотни майки; като има предвид, че поради съображения, свързани със семейния живот, жените по-често от мъжете работят на непълно работно време, на временни или срочни трудови договори и че бедността сред жените до голяма степен се дължи на несигурността на тяхната заетост;

Ж.    като има предвид, че борбата срещу бедността е сред петте измерими цели на Комисията, предложени в рамките на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че интегрираната насока № 10 в рамките на стратегията „Европа 2020“ (Насърчаване на социалното приобщаване и борбата срещу бедността) може да доведе до приемането на национални политики за защита на жените, в частност от риска от бедност, чрез гарантиране на сигурността на доходите на семействата с един родител и на възрастните жени;

З.      като има предвид, че кризата изостри проблема с намаляващото равнище на раждаемостта в ЕС, при положение че безработицата, несигурното положение и липсата на увереност по отношение на бъдещето и икономиката станаха причина семействата, и по-специално младите жени, да отлагат раждането на деца, което още повече засили тенденцията на застаряване на населението в ЕС;

И.     като има предвид, че сега действащата система за данъчно облагане в някои държави членки отразява ограничителна концепция за семейството, като облагодетелства семействата с един работещ дотолкова, че в много случаи възпира жените да работят и не подкрепя в достатъчна степен семействата с един родител, многодетните семейства и семействата, полагащи грижи за зависими членове на семейството;

Й.     като има предвид, че въпреки че жените представляват почти 60% от завършилите висше образование в ЕС, те са непропорционално слабо представени на позиции за висши служители и позиции, свързани с вземане на решения, а делът на учените и инженерите жени в ЕС е по-малко от 33%, докато жените съставляват почти 80% от работната сила в секторите на здравеопазването, образованието и социалните грижи;

К.     като има предвид, че съществува силна хоризонтална сегрегация или разделение на труда по пол като близо половината от жените, упражняващи трудова заетост, са съсредоточени в 10 от 130-те професии по Международната стандартна класификация на професиите на Международната организация на труда (МОТ) и само 16 % от работещите заемат работни места в сектори с равно съотношение между мъжете и жените;

Л.     като има предвид, че ролята на малките и средните предприятия (МСП), които представляват 99 % от европейските предприятия и осигуряват две от три работни места в частния сектор, е от решаващо значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид, че едва 31 % от предприемачите в ЕС са жени; като има предвид, че процентът на предприемачеството сред жените в ЕС е 10 %, в сравнение с 19 % сред мъжете; като има предвид, че е необходимо да се насърчава и подкрепя увеличаването на предприемачеството сред жените;

М.    като има предвид, че приблизително 42 % от постоянно заетите лица в селското стопанство в ЕС са жени и че 3 от всеки 10 европейски селски стопанства се управляват от жени; като има предвид, че насърчаването на равните възможности между мъжете и жените, като същевременно се гарантира по-голямо участие на жените в икономическия и социалния живот, по-специално в селското стопанство, трябва да бъде една от постоянните грижи в Европа;

Н.     като има предвид, че равнището на заетост при жените е 63 %; като има предвид, че разликата в заплащането на мъжете и жените е 16,4 %; като има предвид, че 73 % от членовете на националните парламенти са мъже и като има предвид, че жените са 17,8 % от членовете на управителните съвети на големите предприятия и отделят почти три пъти повече време седмично за домакинство от мъжете (напр. грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания, както и извършване на домакинска работа);

O.     като има предвид, че 37 % от членовете на новоизбрания Европейски парламент, 9 от 28-те нови членове на Европейската комисия и 7 от 28-те съдии на Съда на Европейския съюз са жени;

П.     като има предвид, че равнището на безработицата при жените е подценено, тъй като много жени не са регистрирани като безработни, по-специално живеещите в селски или отдалечени райони и много от тези, които се занимават само с домакинска работа и отглеждане на децата; като има предвид също така, че това положение създава неравенство при достъпа до обществени услуги (парични помощи, пенсии, отпуски по майчинство, отпуски по болест, достъп до социално осигуряване и др.);

Р.     като има предвид, че ако настоящата тенденция продължи да съществува, трябва да чакаме до 2038 г. преди да постигнем целта за равнище на заетост на жените от 75 %, а равното заплащане ще бъде реалност през 2084 г.; паритетът в националните парламенти, европейските институции и управителните съвети на европейските предприятия ще бъде възможен през 2034 г., но едва през 2054 г. домакинските задължения ще бъдат еднакво разпределени;

С.     като има предвид, че липсата на насърчаване на политиките за съчетаване на професионалния и личния живот най-общо и липсата на достъпни и висококачествени институции за предоставяне на грижи за деца и услуги за грижи за деца и хора, нуждаещи се от специални грижи в частност, са основна пречка пред икономическата независимост на жените и напредъка им към отговорни длъжности, както и за равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, включително и като начин за предотвратяване и намаляване на бедността;

Т.     като има предвид, че споделянето на семейните и домашните отговорности между мъжете и жените, по-специално посредством използването в по-голяма степен на родителския отпуск и отпуска по бащинство, е необходимо условие за постигането на равенство между мъжете и жените; като има предвид, че в една четвърт от държавите членки не се предлага отпуск по бащинство;

У.     като има предвид, че традиционните роли на половете и стереотипите продължават да оказват силно влияние върху разпределението между жените и мъжете на задълженията у дома, на работното място и в обществото като цяло, като по този начин ограничават възможностите на жените за избор на заетост и личностно развитие и по този начин ги възпрепятстват да реализират пълния си потенциал като индивиди и стопански субекти;

Ф.    като има предвид ролята, която могат да изпълняват медиите както за разпространението на стереотипи, накърняването на образа на жената, хиперсексуализацията на малките момичета, така и за преодоляването на стереотипите, свързани с пола, поощряването на участието на жените във вземането на решения и насърчаването на равенството между мъжете и жените;

Х.     като има предвид, че Съветът все още не е изразил официална позиция след приемането на две законодателни резолюции на Европейския парламент относно основни въпроси за равенството между жените и мъжете, а именно резолюцията от 20 октомври 2010 г. относно предложението за директива за отпуска по майчинство и резолюцията от 20 ноември 2013 г. относно предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки;

Ц.     като има предвид, че в своя доклад от 6 декември 2013 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО Комисията повдигна въпроси, свързани със съответствието на националното законодателство на 26 държави членки с новите разпоредби на директивата[34];

Ч.     като има предвид, че според проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г. една от всеки три жени в ЕС е била подложена на физическо и/или сексуално насилие, една от всеки пет е претърпяла физическо насилие след 15-годишна възраст и почти една от всеки две жени е преживяла психологическо насилие; като има предвид, че насилието срещу жени представлява нарушаване на основните права, което води потенциално до сериозни психологически последствия, засяга всички слоеве на обществото без оглед на възраст, степен на образование, доходи, социално положение и държава на произход или местоживеене и е едно от най-рядко сигнализираните престъпления; като има предвид, че насилието срещу жените е една от основните пречки за истинско равенството между жените и мъжете;

Ш.    като има предвид, че насилието срещу жени и момичета в интернет се увеличава, като в това отношение е изключително тревожно поведението на непълнолетни лица в социалните мрежи;

Щ.    като има предвид, че Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора ще приключи през 2016 г., като има предвид, че според доклада на Евростат от 2014 г. относно трафика на хора, по-голямата част (80%) от регистрираните жертви на трафик в ЕС са жени и момичета;

Aa.   като има предвид, че шест държави членки все още не са подписали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) и че само осем са я ратифицирали;

Аб.   като има предвид, че събирането на сравними, надеждни и класифицирани по пол данни е особено важно за изготвянето на обществени политики на национално равнище и на равнището на ЕС, по-специално що се отнася до насилието срещу жени;

Ав.   като има предвид, че жените имат специфични здравословни проблеми и по-рядко са обект на клинични изпитвания в сравнение с мъжете, а тези различия имат важно значение за здравето на жените;

Аг.   като има предвид, че момичетата и жените, по-специално на възраст между 15 и 24 години, участват по-малко от момчетата и мъжете във физическа активност, и като има предвид, че спортът е средство за себеизразяване и утвърждаване, както и носител на гражданственост и солидарност, и че редовното практикуване на спорт подобрява физическото и психическото здраве; като има предвид, че насилието срещу жените, стереотипите, разликите в заплащането и бариерите пред участието на жените на ръководни постове съществуват и в областта на спорта;

Ад.   като има предвид, че сексуалните и репродуктивните права са основни права на човека и следва те да бъдат взети предвид в програмите за действие на ЕС в областта на здравеопазването;

Ае.   като има предвид, че годишният доклад относно равенството между жените и мъжете, изготвян от Европейската комисия, е инструмент от първостепенно значение за оценяване на развитието на положението на жените в Европа;

1.      призовава институциите на ЕС и държавите членки да включат аспектите на равенството между половете, на правото на жените и равните възможности в изготвянето на политиките си, в бюджетните процедури и в изпълнението на програмите и дейностите на ЕС посредством проактивни мерки, по-специално във връзка с пакети за стимулиране, като изготвят анализи на въздействието в зависимост от пола за всеки отделен случай;

2.      осъжда факта, че Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010 – 2015 г. скоро ще претърпи провал в постигането на целите си, особено по отношение на икономическата независимост, отчасти и поради оттеглянето на предложението за директива относно отпуска по майчинство; същевременно подчертава, че икономическите различия между мъжете и жените постепенно се увеличават;

3.      призовава Съвета, Комисията и държавите членки да включат в стратегията „Европа 2020“ стълб, свързан с равенството между половете, за да се измерва напредъкът в намаляването на различията между половете по отношение на заетостта и с цел да се постигне преобразуване на политически мерки в годишния обзор на растежа в конкретни препоръки за всяка държава;

4.      призовава Комисията и държавите членки да разработят общ план за инвестиции в социалната инфраструктура, тъй като е изчислено, че при наличието на инвестиционен план, отчитащ различията между половете, европейският брутен вътрешен продукт (БВП) ще се увеличи постепенно, с 2,4 % до 2018 г., в сравнение с равнището при липса на такъв инвестиционен план;

5.      отбелязва, че равното участие на жените и мъжете на пазара на труда би могло значително да повиши икономическия потенциал на ЕС, потвърждавайки същевременно неговия справедлив и приобщаващ характер; изтъква, че според прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) пълното сближаване на равнището на участие би довело до увеличаване на БВП на глава от населението с 12,4 % до 2030 г.;

6.      подчертава спешната необходимост от провеждане на борба срещу бедността сред жените, по-специално бедността сред възрастните жени и самотните майки, но също и сред жените, които са жертви на насилие, основано на пола, жените с увреждания, жените мигрантки и жените от малцинствата; следователно призовава държавите членки да прилагат по-ефективни стратегии за приобщаване и да използват по по-ефикасен начин ресурсите, предоставени за социални политики, не на последно място Европейския социален фонд и структурните фондове;

7.      изразява съжаление, че ефективността на социалните политики за намаляване на бедността спадна с почти 50 % през 2012 г. в сравнение с 2005 г. за домакинствата с един възрастен – ситуации, които включват в по-голяма степен вдовици и самотни майки; изразява загрижеността също във връзка с това, че ефективността на социалните политики, прилагани в някои държави членки, представлява едва една трета от средното равнище за Европа; следователно призовава държавите членки да засилят социалните политики, по-специално за закрила на безработните, за да се справят с все по-голямата бедност, особено сред жените;

8.      призовава Съвета и Комисията да разгледат измеренията на бедността и социалното изключване, свързани с пола; изразява съжаление, че специфичните за всяка държава препоръки, приети до този момент като част от годишните цикли на европейския семестър, не са в достатъчна степен приведени в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера; призовава за това, специфичните за всяка държава препоръки да разглеждат системно структурните причини за бедността сред жените;

9.      призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид развитието на семейните структури при изготвянето на своите политики за данъчно облагане и предоставяне на обезщетения, по-специално като подкрепят финансово семействата с един родител и възрастните хора чрез данъчни кредити или помощи в областта на здравните услуги;

10.    призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че равенството между мъжете и жените и интегрирането на принципа на равенството между половете се вземат предвид от фондовете по Кохезионната политика и се насърчават по време на подготовката и изпълнението на нейните програми, включително по отношение на мониторинга, докладването и оценката;

11.    изразява съжаление във връзка с това, че годишният доклад вече представлява единствено работен документ, приложен към доклада относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз и призовава настоятелно Комисията да върне на този доклад цялата политическа легитимност като насърчи официално и отделно приемане;

12.    посочва наложителната необходимост да се намалят разликите в заплащането и пенсиите на мъжете и жените също и като се разгледа устойчивата концентрация на жени на работни места на непълно работно време, при ниско заплащане и на несигурни работни места и чрез осигуряване на условия за грижи с необходимото качество за деца и други зависими лица; осъжда най-строго факта, че повече от една трета от възрастните жени в ЕС не получават никакъв вид пенсия; настоятелно призовава държавите членки да гарантират цялостно прилагане на правата, предвидени в Директива 2006/54/ЕО, сред които принципът на равно заплащане и на прозрачност на заплатите, както и да преразгледат националните си законодателства в областта на равното третиране с цел да ги опростят и модернизират; призовава Комисията да продължи да транспонира директивите, свързани с равенството между жените и мъжете, които са в процес на преразглеждане и я приканва да предложи преработена версия на Директива 2006/54/ЕО възможно най-скоро в съответствие с член 32 от нея и въз основа на член 157 от ДФЕС, като следва подробните препоръки, отправени в приложението към резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2012 г.;

13.    осъжда най-строго факта, че жените не получават същото заплащане в случаи, при които заемат същите длъжности като мъжете или длъжности с еднаква стойност, и осъжда еднакво както хоризонталната, така и вертикалната сегрегация; подчертава също така факта, че преобладаващата част от ниските заплати и почти всички много ниски заплати са обвързани с непълен работен ден и изтъква, че около 80 % от бедните работещи са жени; подчертава, че съгласно заключенията от оценката на европейската добавена стойност, намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете с 1 % ще доведе до увеличаване на икономическия растеж с 0,1 %, което означава, че премахването на тази разликата е от решаващо значение в настоящите условия на икономически спад; следователно призовава държавите членки и сдруженията на работодателите и профсъюзите да разработят и да въведат приложими, специфични инструменти за оценка на длъжността, с цел да се определи трудът с еднаква стойност и по този начин да се гарантира равното заплащане между мъжете и жените;

14.    призовава Комисията и държавите членки да въведат проактивни политики в подкрепа на качествени работни места за жените с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като провежда борба срещу стереотипите, професионалната вертикална и хоризонтална сегрегация, като насърчава прехода от работа на непълно работно време към работа на пълно работно време, като обръща внимание особено на хората от категорията на неработещи, неучещи и необучаващи се; призовава държавите членки да поставят конкретни цели за заетостта в рамките на своите национални програми за реформа, за да гарантират, че жените имат същите възможности като мъжете за достъп и оставане на пазара на труда;

15.    призовава Комисията и държавите членки да прилагат проактивни политики за насърчаване на жените да приемат кариери в областта на науката и да насърчават, най-вече чрез кампании за повишаване на информираността и осведомеността, навлизането на жените в сектори, традиционно възприемани като „мъжки“, особено в областта на науките и новите технологии, за да се възползват напълно от човешкия капитал, който представляват европейските жени; подчертава по-специално, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) предлагат нови възможности и призова Комисията да интегрира напълно измерението, свързано с пола, в приоритета на програмата за цифровите технологии за следващите пет години;

16.    подчертава, че финансовата независимост е ключово средство за осигуряване на равенство и че предприемачеството сред жените представлява подценяван и недостатъчно използван потенциал за растеж и конкурентоспособност в ЕС; поради това призовава Европейския институт за равенство между половете (EIGE) да събира повече и по-добри данни за предприемачеството сред жените; призовава държавите членки, Комисията, другите съответни органи като търговските камари, и промишлеността да насърчават, популяризират и подкрепят предприемачеството сред жените като улесняват достъпа до кредит, премахват административната тежест и други препятствия пред нововъзникващите предприятия, създадени от жени, като интегрират принципа на равенство между половете в съответните политики, насърчават създаването на единна многоезикова платформа за електронни данни и обмен, насочена към жени предприемачи в социалната област, и като подкрепят регионалното и общоевропейското наставничество и партньорските мрежи;

17.    счита, че за осигуряването на подкрепа за завръщането на жените на пазара на труда се изисква многостранна политика (включваща професионално обучение и учене през целия живот, както и насърчаване на по-стабилна заетост и диференцирани практики за организация на труда) и обръща внимание на нарастващия брой на случаите на гъвкаво работно време; посочва, че гъвкавостта засяга в по-голяма степен работещите на непълно работно време, по-голямата част от които са жени; следователно настоява за защита на правото на колективен трудов договор, тъй като подпомага борбата срещу дискриминацията и защитава и утвърждава правата;

18.    подчертава, факта, че по-голямата гъвкавост на трудовите мерки може да увеличи възможностите жените да участват активно в пазара на труда, но отбелязва същевременно, че тази гъвкавост може да има отрицателно въздействие върху заплатите и пенсиите на жените; следователно посочва необходимостта от конкретни предложения за постигане на по-добър баланс между професионалния и личния живот и насърчава мъжете и жените да споделят по по-еднакъв начин отговорностите в областта на професионалния, семейния и социалния живот, най-вече по отношение на осигуряването на грижи за зависимите лица и отглеждането на деца;

19.    призовава държавите членки да включат в програмите за развитие на селските райони стратегии, повишаващи броя на работните места за жени в селските райони, за да се гарантират на жените по този начин достойни пенсии, както и политики, насърчаващи присъствието на жените в политическите, икономическите и социалните форуми в този сектор и способстващи за подкрепата на равните възможности в селските райони в съответствие с многофункционалността на селското стопанство;

20.    подчертава все по-големия консенсус в рамките на ЕС по отношение на необходимостта да се насърчава равенството между половете, наред с другото и чрез присъствието на жените във вземането на икономически и политически решения, което е въпрос на основни права и демокрация, предвид факта, че в момента то е отражение на демократичен дефицит; следователно приветства системите за равенство между половете и квотите за жените и мъжете, станали част от законодателството и въведени в някои държави членки и призовава Съвета да изрази становище по директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, с цел законодателният процес да бъде продължен възможно най-скоро; призовава Съвета и Комисията да предприемат необходимите мерки за насърчаване на държавите членки да направят възможно участието на жените и мъжете на равни начала в различните области на вземане на решения; призовава също така институциите на ЕС да направят всичко, което е в правомощията им, за да се гарантира равенство между половете в колегиума от членовете на Комисията и на високите постове във всички институции, агенции, институти и органи на ЕС;

21.    призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможността за включване на клаузи, свързани с пола, в търговете за възлагане на обществени поръчки, за да се насърчат предприятията да се стремят към равенство между половете в своите структури; признава, че тази идея може да се развива само в контекста на зачитане на правото на конкуренция в ЕС;

22.    приветства Швеция, Белгия, Франция, Словения, Дания и Обединеното кралство за това, че постигнаха целите от Барселона, и призовава останалите държави членки да продължат да полагат усилия; призовава държавите членки да надхвърлят рамките на целите от Барселона, като приемат по-системен и интегриран подход в областта на образованието и грижите за деца в предучилищна възраст между националните и местните органи, по-специално за най-малките под 3-годишна възраст; призовава Комисията да продължи да оказва финансова подкрепа на държавите членки, за да могат те да предоставят на родителите достъпни системи, свързани с грижите за деца, най-вече чрез детски градини, включително посредством създаването на такива структури на работното място; счита, че съвместяването на професионалния, личния и семейния живот може да бъде постигнато единствено, ако в икономически и социален план съответните лица са реално свободни да избират и се ползват с подкрепата, осигурена чрез вземането на политически и икономически решения на равнището на ЕС и на национално равнище, без от това да произтичат вреди и при наличието на необходимата инфраструктура; призовава държавите членки да увеличат своите бюджети за подкрепа на децата, като разширят по-специално обществените мрежи от центрове за дневни грижи, детски градини и услуги, предоставящи извънучилищни занимания за децата; призовава също така Комисията да обърне внимание в препоръките си за отделните държави на липсата на финансово достъпни заведения за полагане на грижи за деца;

23.    осъжда най-строго факта, че въпреки наличното финансиране от ЕС (3,2 млрд. евро от структурните фондове за периода 2007 – 2013 г. бяха разпределени за подкрепа на държавите членки за създаване на детски заведения и насърчаване на заетостта при жените) някои държави членки направиха бюджетни съкращения, които засягат наличието (напр. в резултат на закриване на детски градини) и качеството (напр. в резултат от недостиг на персонал) на услугите за отглеждане на деца и водят до поскъпването им;

24.    призовава Комисията и държавите членки да въведат платен отпуск по бащинство с минимална продължителност десет работни дни и да насърчават мерки – законодателни и незаконодателни, позволяващи на мъжете, по-специално на бащите, да упражняват правото си да съчетават личния и професионалния живот, напред с другото и като поощряват използването на родителски отпуск еднакво, но без преносимост, от бащата или от майката, докато детето им навърши определена възраст;

25.    изразява съжаление във връзка с блокирането от страна на Съвета на директивата за отпуска по майчинство; настоятелно призовава държавите членки да възобновят преговорите и отново заявява волята си за сътрудничество;

26.    призовава държавите членки да създадат приемливи, гъвкави, висококачествени и леснодостъпни услуги за предоставяне на грижи на лица, които не могат да се справят сами в ежедневието поради факта, че не притежават достатъчна функционална самостоятелност, необходима за съвместяване на личния, семейния и професионалния живот;

27.    призовава Комисията да насърчава ратифицирането на национално равнище и да започне процедура за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул възможно най-скоро; отбелязва, че незабавното присъединяване на всички държави членки към Конвенцията от Истанбул ще допринесе за развитието на интегрирана политика и насърчаването на международното сътрудничество в областта на борбата срещу всички форми на насилие срещу жените;

28.    отново отправя призив към Комисията да представи, въз основа на член 84 от ДФЕС, предложение за законодателен акт за създаване на мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на предотвратяването на насилието срещу жени и момичета като подкрепи цялостна и ефективна рамкова политика в областта на насилието, основано на пола, като постави акцент върху превенцията, наказателното преследване на извършителите, защитата на жертвите и подходящото и адекватно обезпечаване, както и равенство в образованието, и чрез създаване на санкции за дискриминационно и агресивно поведение спрямо жените; в допълнение призовава държавите членки да работят системно за овластяване на жените при докладване на случаи на насилие пред органите, както и в областта на образованието и обучението на експертите, които се занимават с жертвите;

29.    призовава Комисията да гарантира ефективно и добре обезпечено изпълнение на своето съобщение относно премахването на гениталното осакатяване на жени;

30.    призовава Съвета да приведе в действие клаузата за преход и да приеме единодушно решение за определяне на насилието, основано на пола, като една от формите на престъпност, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, където вече са включени трафикът на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца;

31.    призовава Комисията да регулира по-добре цифровия пазар с цел да се защитят жените и момичетата срещу насилието в интернет;

32.    препоръчва на държавите членки да заложат в националните си планове за действие за премахване на домашното насилие задължението за предоставяне на помощ на жените мигрантки без документи по абсолютно същия начин, както и на законно пребиваващите жени, и да не се задължават институциите да докладват за тези случаи на органите;

33.    отправя препоръка към държавите членки да подсилят своите безплатни обществени здравни услуги с цел да оказват подкрепа на всички жени, които са подложени на насилие, включително на бежанките, наред с другото като увеличат капацитета им, като се предоставя специализирана помощ на жените от различни националности и на жените с увреждания;

34.    отново отправя призив към Комисията и държавите членки 2016 година да бъде определена за Европейска година за борба срещу насилието спрямо жени, като се отделят достатъчно средства за провеждането на действия за повишаване на осведомеността; подчертава, че за тази цел е необходимо да се осигури подходящо обучение на съответните органи и служби, както и на различните специалисти, например полицаи, лекари, съдии, адвокати, учители и всички онези, които, поради професията си, оказват помощ на жени, жертви на насилие;

35.    призовава Комисията да изготви регистър на европейските заповеди за защита с оглед на факта, че крайният срок, в който държавите членки следва да транспонират Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита, изтича на 11 януари 2015 г.;

36.    признава, че в районите, засегнати от войни, насилието срещу жените представлява явно нарушение на техните основни права и се проявява като унизително и подронващо достойнството отнасяне спрямо жените; подчертава, че равенството между жените и мъжете е основен фактор за постигане на мира, тъй като е израз на необходимостта от предотвратяване на този тип явления, засягащи жените, и от борба срещу тях;

37.    призовава Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и Евростат да продължат да събират сравними данни, по-специално хармонизирани данни относно насилието, за да предоставят на държавите членки и на Комисията необходимите инструменти за изготвяне на ефективни политики; призовава също така Комисията и държавите членки да насочат вниманието си върху ситуацията в държавите членки по отношение на въведените институционални механизми за насърчаване на равенство между половете, като целта е въздействието на икономическата криза и предприетите във връзка с нея реформи да не им навредят, като се има предвид, че без тези институционални механизми хоризонталният приоритет за равенство между мъжете и жените във всички сфери на политиката, наред със специфичните средства за управлението им, няма да доведе до резултати;

38.    призовава Комисията да запази програмата „Дафне“ както по отношение на финансирането й, така и на нейната видимост, в рамките на програмата за права и гражданство, за да се гарантира, че асоциациите, борещи се с насилието срещу жените, могат да продължат работата си;

39.    отправя отново призив към Комисията за създаване на европейска обсерватория за насилието над жени по подобие на съществуващия Европейски институт за равенство между половете, която да бъде ръководена от европейски координатор в областта на превенцията на насилието над жени и момичета;

40.    настоятелно призовава Комисията категорично да осъди медийни кампании и други съобщения, представящи жертвите на сексуално насилие като отговорни за тези действия, тъй като подобни предположения противоречат на всички основни принципи на равенството между половете;

41.    подчертава ключовата роля на образованието в борбата срещу стереотипите, свързани с пола, и за прекратяване на дискриминацията, основана на пола; подчертава необходимостта от включване на момчетата и мъжете в популяризирането на правата на жените и на равенството между половете; следователно призовава Комисията да предприеме решителни политически действия за преодоляване на стереотипите, свързани с половете, и предлага на държавите членки да повишат осведомеността в областта на равните права и възможности за мъже и жени в образователните си системи;

42.   призовава Съвета и Комисията да предприемат мерки с цел да се гарантира, че средствата за масово осведомяване не използват сексистки изразни средства, да се осигури активното участие и балансираното представителство на жените, както и наличието на многообразие от изображения и на двата пола, излизащи извън рамките на общите представи за красота и сексистките стереотипи за ролите, изпълнявани в различни области от живота, по-специално в случаите, когато съдържанието е насочено към деца и младежи;

43.    призовава държавите членки, във връзка с приемането на заключенията на Съвета по отношение на равенството между жените и мъжете в областта на спорта, да се възползват в пълна степен от възможностите, предлагани от спорта за насърчаване на равенството между половете, включително като създават планове за конкретни действия за борба срещу стереотипите и насилието, за да се насърчи равенството между професионалистите и професионалистките в спорта и да се популяризира спортът сред жените;

44.    отбелязва, че различни проучвания сочат, че процентът на абортите в държавите, в които процедурата е законна, е близък до процента за държавите, в които е забранена, включително малко по-висок при вторите (Световна здравна организация , 2014 г.);

45.    подчертава факта, че жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалното и репродуктивното си здраве и права, по-специално чрез улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт; поради това подкрепя мерките и действията, с които се цели подобряване на достъпа на жените до здравни услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, и повишаване на осведомеността им за техните права и предлаганите услуги; призовава държавите членки и Комисията да предприемат мерки и действия за повишаване на осведомеността сред мъжете относно техните отговорности по сексуални и репродуктивни въпроси;

46.    подчертава значението на активните политики за превенция, образование и информация, насочени към юноши, младежи и възрастни, за да се гарантира, че сексуалното и репродуктивното здраве на хората е в добро състояние и по този начин се избягват болести, предавани по полов път, и нежелана бременност;

47.    призовава държавите членки при прилагането на Регламент (ЕС) № 536/2014 относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба да гарантират равно представителство на мъжете и жените в клиничните проучвания, като се обърне особено внимание на прозрачността по отношение на съотношението между жени и мъже при участниците; призовава Комисията, когато обмисля правилното прилагане на този регламент, да наблюдава по-специално аспектите в областта на равенството между жените и мъжете;

48.    припомня, че на 22 януари 2011 г. ЕС ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, съгласно която държавите – страни по нея, се задължават да гарантират и да насърчават пълноценното упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания, без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане, като се въздържат от всякакви актове и практики, несъответстващи на конвенцията;

49.    призовава Комисията решително да насърчава равенството между жените и мъжете в рамките на външните отношения между ЕС и трети държави, като по този начин укрепи цялостен стратегически подход в областта на равнопоставеността; подчертава, че в тази връзка е важно да се засили сътрудничеството с международните и регионалните организации с цел насърчаване на равенството между жените и мъжете и повишаване на осведомеността в областта на правата на жените;

50.    призовава ЕС да сложи край на политиките, които установяват зависимост между членовете на семейството в рамките на събирането на семейството, и призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят на жените мигранти статут на автономно пребиваване, особено в случаи на домашно насилие;

51.    призовава Комисията да гарантира включването на равенството между половете и правата на жените във всички споразумения за партньорство и всички преговори с държави извън ЕС;

52.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

• [1]  ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.
• [2]  ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.
• [3]  OВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.
• [4]  OВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
• [5]  Заключения на Съвета от 7 март 2011 г.
• [6]  Приети текстове, P7_TA(2014)0105.
• [7]  ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1.
• [8]  ОВ L 68, 18.3.2010 г., стр. 13.
• [9]  ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
• [10]  OВ L 367, 14.12. 2004 г., стр. 23.
• [11]  ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1.
• [12]  ОВ L 359, 19.12.1986 г., стр. 56.
• [13]  ОВ L 6, 10.1.1979 г., стр. 24.
• [14]  Приети текстове, P7_TA(2013)0375.
• [15]  Приети текстове, P7_TA(2013)0073.
• [16]  Приети текстове, P7_TA(2013)0247.
• [17]  Приети текстове, P7_TA(2013)0074.
• [18]  Приети текстове, P7_TA(2013)0045.
• [19]  OВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 47.
• [20]  OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 75.
• [21]  OВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 35.
• [22]  ОВ С 199 Е, 7.7.2012 г., стр. 65.
• [23] ³ Приети текстове, P7_TA(2012)0069.
• [24]  OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 134.
• [25]  OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.
• [26]  ОВ С 199 Е, 7.7.2012 г., стр. 77.
• [27]  ОВ С 236 Е, 12.8.2011 г., стр. 79.
• [28]  ОВ С 67 Е, 18.3.2010 г., стр. 31.
• [29]  Приети текстове, P7_TA(2014)0162.
• [30]  OВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 130.
• [31]  Приети текстове, P7_TA(2014)0126.
• [32]  ОВ С 67 Е, 18.3.2010 г., стр. 31.
• [33] ¹ ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
• [34]  Доклад за прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (COM(2013)0861).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Кризата засегна тежко европейските икономики и предприятия. След периода на бюджетни ограничения е време за възстановяване на растежа, за да стане Европа интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, както се предвижда в стратегията „Европа 2020“.

За да бъдат постигнати амбициозните цели, определени със стратегията „Европа 2020“, докладчикът счита, че трябва да бъдат разгледани някои основни въпроси.

Преди всичко е много важно да се вземат предвид аспектите на равенството между половете и на правото на жените в изготвянето на бюджетните политики и процедури, по-специално в рамките на политиките за възстановяване на растежа, като системно се изготвят анализи на въздействието в зависимост от пола. Грешките от политиката за строги икономии не могат и не трябва да бъдат повтаряни.

Що се отнася до по-конкретните цели на стратегията „Европа 2020“, ЕС не само трябва да постигне целта за равнище на заетост от 75%, но е необходимо също така да се подобри и качеството на труда.

Въпреки усилията на Комисията и на държавите членки, увеличението на равнището на заетост при жените остава доста бавно. От 2002 г. насам то се увеличи от 58,1 % на 62,8 % и пое удара на кризата. Ако настоящата тенденция се запази, целта на стратегията „Европа 2020“ ще бъде постигната едва през 2038 г. Следователно е важно и неотложно да се насърчава участието на жените на пазара на труда.

За това насърчаване са необходими качествени работни места. Всъщност, последиците от кризата върху качеството на заетостта на жените са катастрофални: увеличаване на труда на непълно работно време, от което за жените е все по-трудно да излязат, увеличаване на несигурната заетост и утвърждаване на практиката за сключване на срочни договори, двойна опасност за жените, които са свръхпредставени в обществените услуги, без да се брои увеличаването на неудовлетвореността от работата и последствията върху членовете на семейството, по-специално децата.

Към тези конюнктурни факти се прибавят продължаващите да съществуват структурни явления, по-специално разликата в заплащането на мъжете и жените (gender pay gap). Ако се запази настоящата тенденция, ще трябва да изчакаме до 2084 г., докато жените и мъжете започнат да получават равностойно заплащане. Докладчикът счита, че съществува спешна необходимост преди всичко да се прилага Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. 26 държави членки трябва да отговорят на въпросите на Европейската комисия относно съответствието на тяхното национално законодателство с въпросната директива. Изключително важно е държавите членки да следят за правилното прилагане на тази директива, по-специално за прозрачността на заплащането, и да гарантират на заинтересованите действителен достъп до информация. Съгласно проучването на ОИСР, озаглавено „Closing the Gender Gap: Act Now“ („Да преодолеем неравенствата между половете – да действаме сега“) от декември 2012 г. БВП на ЕС може да се увеличи с 12 %, ако съществува истинско равенство между жените и мъжете на пазара на труда. Възстановяването на растежа минава решително през истинско професионално равенство.

Съществено важно е също така Съветът да изрази позиция по отношение на директивата за отпуска по майчинство. Директивата, която понастоящем е в сила, датираща от 1992 г., не отразява развитието на обществото и не защитава в достатъчна степен майките. Следователно тя трябва спешно да бъде актуализирана. Европейският парламент заявява отново в тази връзка волята си да сътрудничи за постигане на компромис.

Стереотипите, които продължават да съществуват, също представляват обезпокоително структурно явление. От съществено значение е да се постигне промяна на манталитета, за да се намали хоризонталната и вертикалната сегрегация, и накрая да се позволи на жените, както и на мъжете, да упражняват професиите, които желаят, на равнището на отговорност, избрано от тях.

По отношение на стереотипите докладчикът счита, че е от съществено значение да се насърчават мерките за съчетаване на професионалния и личния живот, по-специално като се признае и придаде по-висока стойност на участието на бащите и на майките в семейния живот.

За да упражняват спокойно професията си и по този начин да допринасят както се полага за европейския растеж, родителите трябва да имат достъп до качествени услуги, които предлагат грижи за децата през целия ден. Съгласно доклада на Комисията „Целите от Барселона - разработване на услуги за грижи в ранна детска възраст в Европа с цел устойчив и приобщаващ растеж“ от 3 юни 2013 г., 6 държави членки са постигнали двете цели: Швеция, Белгия, Франция, Словения, Дания и Обединеното кралство. Въпреки това цената на услугите, свързани с грижи, остава сериозна пречка. Така например, 53% от майките, които заявяват, че не работят или работят на непълно работно време поради причини, свързани с услугите, свързани с грижи, считат цената за пречка. Тази цифра надвишава 70% в Ирландия, Нидерландия, Румъния и Обединеното кралство.

Въпросът, свързан с цената, ни отвежда до тематиката за бедността – цел от изключителна важност за докладчика. Нека припомним, че една от целите на стратегията „Европа 2020“ е намаляване с поне 20 милиона на броя на лицата, засегнати или застрашени от бедност и социално изключване до 2020 г. Въпреки това обаче две категории хора са особено уязвими на бедността: възрастните жени и самотните майки.

22 % от възрастните жени са изложени на риск от бедност в сравнение с 16,3 % от мъжете. Несигурното положение на възрастните жени е пряка последица от разликата в заплащането. Жените получават пенсии, които са средно с 39% по-ниски от тези на мъжете, а повече от една трета от възрастните жени в Европа не получават никаква пенсия. Необходимо е да се въведат механизми за корекция, по-специално като се променят политиките на облагане и предоставяне на обезщетения.

Тази забележка се отнася също така за семействата с един родител, от които 35,5% са уязвими на бедност. Известно е, че 91% от самотните родители са жени. И тук социалните системи не успяват да намалят риска от бедност за тези семейства.

Борбата срещу насилието срещу жени е също така основна цел за обществото. В тази връзка докладчикът желае да припомни становището на Европейския парламент в тази област като подчертава важността от събиране на сравними данни в държавите членки. Дейността на Европейския институт за равенство между половете е определяща.

Заслужава да се повдигне също въпросът за сексуалните и репродуктивните права. Става въпрос за проблем от сферата на общественото здраве и за зачитане на основното право на жените да разполагат с тялото си. Тук е важно да бъдат припомнени основните политически принципи, които Европейският парламент вече подкрепи в миналото.

Последна точка, но не и най-маловажна, докладчикът изразява съжаление, че годишният доклад на Европейската комисия вече представлява единствено работен документ, приложен към доклада относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз. Политическият сигнал е силен: правото не жените е второстепенно, в допълнение. Но анализът на развитието на равенството между жените и мъжете не може да бъде второстепенен. Връщането на пътя, водещ към растеж, минава през реално равенство между жените и мъжете. Ето защо докладчикът призовава настоятелно Комисията да върне на този доклад цялата политическа легитимност като насърчи официално и отделно приемане.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.1.2015
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 9 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Maria Arena, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Vicky Maeijer, Angelika Mlinar, Krisztina Morvai, Maria Noichl, Marijana Petir, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ángela Vallina, Beatrix von Storch, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Izaskun Bilbao Barandica, Biljana Borzan, Linnéa Engström, Rosa Estaràs Ferragut, Mariya Gabriel, Ildikó Gáll-Pelcz, Kostadinka Kuneva, Dubravka Šuica, Marc Tarabella
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Rosa D’Amato