ДОКЛАД относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област
20.2.2015 - (2014/2216(INI))
Комисия по външни работи
Докладчик: Пиер Антонио Панцери
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази връзка
Европейският парламент,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на тази Конвенция[1],
– като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 8 септември 2000 г.[2], програмата за развитие на ООН след 2015 г. и резолюциите на Общото събрание на ООН,
– като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,
– като взе предвид членове 2, 3 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),
– като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията[3], приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,
– като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2013 г., приет от Съвета на 23 юни 2014 г.,
– като взе предвид годишния доклад относно главните аспекти и основните решения в областта на Общата външна политика и политиката на сигурност през 2013 г., одобрен от Съвета на 22 юли 2014 г.,
– като взе предвид годишния доклад на Комисията от 2014 г. относно политиките на Европейския съюз за развитие и външно подпомагане и тяхното изпълнение през 2013 г. (COM(2014)0501), приет на 13 август 2014 г., и придружаващите го документи,
– като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка[4],
– като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 23 юни 2014 г. във връзка с десетата годишнина от приемането на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,
– като взе предвид своята резолюция относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека[5], приета на 17 юни 2010 г.,
– като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,
– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно приоритетите на ЕС за 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека[6],
– като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН[7],
– като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите[8],
– като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно престъплението агресия[9],
– като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията[10],
– като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света[11],
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 8 март 2011 г., озаглавено „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание[12],
– като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно премахването на изтезанията в световен мащаб[13],
– като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание[14],
– като взе предвид Резолюции 1325, 1820, 1888, 1889 и 1960 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,
– като взе предвид доклада относно показателите на ЕС за цялостния подход на прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приет от Съвета на 13 май 2011 г.,
– като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на Организацията на обединените нации „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“, одобрена от Съвета по правата на човека на ООН в неговата Резолюция 17/4 от 16 юни 2011 г.,
– като взе предвид насоките за сектора на ИКТ (информационни и комуникационни технологии) за прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, публикувани от Комисията на 17 юни 2013 г.,
– като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., в която се призовава за създаването на отворена междуправителствена работна група, чийто мандат да включва създаване на „правно обвързващ международен инструмент в рамките на международното право в областта на правата на човека, който да регулира дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия“,
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[15],
– като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно правата на човека и клаузата за демокрация в споразуменията на Европейския съюз[16],
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения[17],
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата[18],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г., озаглавени "Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.[19],
– като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак[20],
– като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и ЗП/ВП на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 5 март 2014 г., озаглавено „Отговорно снабдяване с полезни изкопаеми с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони: към интегриран подход на ЕС“, (JOIN(2014)0008),
– като взе предвид Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу корупцията (UNCAC),
– като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни[21],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2014 г. относно всеобхватния подход на ЕС,
– като взе предвид своята препоръка до Съвета от 18 април 2013 г. относно принципа на ООН за отговорност за защита(‘R2P’)[22],
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0023/2015),
A. като има предвид, че член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) засили още повече ангажимента на ЕС за разработване на обща външна политика и политика на сигурност, ръководен от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност, и принципа на насърчаването на международното право и правосъдие, при зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, на Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право; като има предвид, че съгласно член 6 от ДЕС „Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи“;
Б. като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) общата търговска политика се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза;
В. като има предвид, че спазването, насърчаването и опазването на всеобщия характер и неделимостта на правата на човека са крайъгълни камъни на външната политика и политиката на сигурност на ЕС; като има предвид, че универсалността на правата на човека е изправена пред сериозни предизвикателства от страна на авторитарни режими, по-специално в рамките на многостранни форуми;
Г. като има предвид, че повече от половината от населението на света все още живее при недемократични режими и като има предвид, че през последните няколко години свободата в световен мащаб бележи постоянен спад;
Д. като има предвид, че демократичните режими се определят не само по организацията на избори, но и по зачитането на принципите на правовата държава, свободата на словото, спазването на правата на човека и наличието на независима съдебна система и безпристрастна администрация;
Е. като има предвид, че доверието в ЕС във неговите външни отношения и на международната сцена ще се увеличи, ако се засили съгласуваността между неговите вътрешни и външни политики по отношение на демокрацията и правата на човека;
Ж. като има предвид, че новият заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност (ЗП/ВП) заяви, че правата на човека ще бъдат един от нейните основни приоритети и че тя възнамерява да ги използва като компас във всички отношение с трети държави; като има предвид, че тя също така потвърди отново ангажимента на ЕС за насърчаване на правата на човека във всички области на външните отношения „без изключение“; като има предвид, че приемането на новия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията и подновяването на мандата на специалния представител на ЕС за правата на човека ще бъдат част от дневния ред на ЕС в началото на 2015 г.;
З. като има предвид, че на 23 юни 2014 г. Съветът прие годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2013 г., който обхваща първата пълна година от изпълнението на стратегическата рамка на ЕС и плана за действие за правата на човека и демокрацията; като има предвид, че 2013 година беше също така първата пълна година от новия мандат на специалния представител на ЕС за правата на човека; като има предвид, че изпълняващият тази длъжност следва да помогне на Съюза да координира дейностите си така, че да направи работата си за насърчаване зачитането на правата на човека в целия свят, и особено на правата на жените, по-ясна и по-видима;
И. като има предвид, че годишният доклад на ЕС за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и събитията, станали след отчетния период напомнят по въздействащ начин за тежката човешка цена на неспазването на правата на човека; като има предвид, че незачитането на правата на човека в трети държави има неблагоприятно въздействие върху ЕС, когато неспазването на правата и липсата на легитимно демократично участие водят до нестабилност, нефункциониращи държави, хуманитарни кризи и въоръжени конфликти, явления, на които ЕС е длъжен да отговори;
Й. като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности;
К. като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки са твърди съюзници на Международния наказателен съд (МНС) от момента на неговото създаване, като му предоставят политическа, дипломатическа, финансова и логистична подкрепа и като същевременно насърчават универсалността на Римския статут и защитават целостта му с цел засилване на независимостта на Съда;
Л. като има предвид, че в своята резолюция от 17 юли 2014 г. Парламентът заяви отново силната си подкрепа за приемането на измененията от Кампала на Римския статут на МНС, включително изменението по отношение на агресията като престъпление, и призовава всички държави, членки на ЕС, да ги ратифицират и да ги включат в националното си законодателство; като има предвид, че изменението по отношение на агресията като престъпление ще допринесе за върховенството на закона на международно равнище и за международния мир и сигурност чрез възпиране на незаконната употреба на сила и по този начин ще допринесе проактивно за предотвратяването на подобни престъпления и за утвърждаването на траен мир;
М. като има предвид, че в центъра на вниманието на 59-ата сесия на Комисията на ООН за положението на жените, която ще се проведе в Ню Йорк от 9 до 20 март 2015 г., ще бъдат последващите действия във връзка с Пекинската декларация и платформа за действие, включително настоящите предизвикателства, които възпрепятстват прилагането ѝ и следователно постигането на равенство между половете и овластяване на жените, както и възможностите за постигане на равенство между половете и овластяване на жените в рамките на програмата за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) за периода след 2015 г.;
Н. като има предвид, че безплатното основно образование за всички деца е основно право, залегнало в Конвенцията за правата на детето на ООН от 1989 г.; като има предвид, че образованието на децата и възрастните спомага за намаляване на бедността и детската смъртност и за насърчаване на добрите екологични практики; като има предвид, че осигуряването на достъп до образование за всички е неразривно свързано с целта на хилядолетието за развитие за постигане на равенството между половете, особено що се отнася до завършването на основно образование; като има предвид, че постигането на тази цел все още изглежда далечно;
О. като има предвид, че по време на въоръжен конфликт жените и децата, включително жените и децата бежанци, търсещите убежище лица, както и лицата без гражданство, са сред най-уязвимите групи в обществото, и като има предвид, че рисковете, пред които са изправени разселените подрастващи момичета по време на хуманитарни кризи са значително по-големи;
П. като има предвид, че всички форми на дискриминация и насилие срещу жените, включително сексуалната злоупотреба, гениталното осакатяване на жените, насилствените бракове, т.нар. престъпления на честта и сексуалната експлоатация на жените с цел печалба и домашното насилие никога не следва да се оправдават с политически, социални, религиозни или културни съображения, нито с народни или племенни традиции;
Р. като има предвид, че съществува ясна връзка между корупцията и нарушенията на правата на човека; като има предвид, че корупцията в публичния и частния сектор продължава и засилва неравенството и дискриминацията и поради това не позволява равноправното упражняване на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права; като има предвид, че е доказано, че корупционните действия често са свързани с нарушения на правата на човека, злоупотреба с власт и липса на отчетност;
С. като има предвид, че трудовите права и синдикалните права са подложени на тежка атака по целия свят, като начините, по които предприятията функционират, оказват силно въздействие върху правата на работниците, общностите и потребителите в рамките на Европа и извън нея; като има предвид, че международното право в областта на правата на човека налага на държавите задължението да защитават правата на човека, да гарантират, че действията на корпорациите в рамките на техните юрисдикции не нарушават правата на човека, и да гарантират, че са налице ефективни средства за съдебна защита на жертвите;
Т. като има предвид, че предприемаческата общност може да играе важна роля в подкрепа на правата на човека и като има предвид, че такива усилия са силно желателни и следва да бъдат подкрепени от публичните институции по света; като има предвид, че насърчаването на правата на човека следва да се разглежда като платформа за сътрудничество между държавния и частния сектор;
У. като има предвид, че Общата система за преференции (ОСП+) за трети държави съдържа клауза, която налага зачитането на международните конвенции за правата на човека и трудовите права;
Ф. като има предвид, че член 16 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) гласи, че мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да било ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да създадат семейство и се ползват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване, както и че бракът се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи;
Х. като има предвид, че член 14 ВДПЧ признава правото на всеки човек да търси убежище в други страни, когато е преследван; като има предвид, че в Конвенцията на ООН за статута на бежанците се посочва ясно, че всички бежанци имат право на специална закрила и че никоя държава не може да експулсира или върне бежанец на територия, на която той или тя е преследван или изложен на заплахи за живота или свободата си;
Ц. като има предвид, че в член 18 от ВДПЧ се признава свободата на мисълта, съвестта и религията; като има предвид, че броят на инцидентите, свързани със свободата на религията или убежденията, рязко е нараснал, наред с другото, в резултат на увеличаващия се брой на конфликтите с религиозно измерение;
Ч. като има предвид, че в член 25 от ВДПЧ се признава правото на всеки човек на „жизнено равнище (...), което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние“, при което майките и децата имат право на особени грижи и подпомагане; като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето отбелязва своята 25-а годишнина като най-широко ратифицирания договор за правата на човека; като има предвид, че Резолюция 26/28 на Съвета на ООН по правата на човека призовава следващото заседание на Социалния форум на Съвета по правата на човека да акцентира върху достъпа до лекарства в контекста на правото на всеки да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психическо здраве; като има предвид, че конституцията на Световната здравна организация гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически и социални условия;
Ш. като има предвид, че последиците от изменението на климата, като например покачването на температурите, покачването на морското равнище и по-екстремните атмосферни условия, ще засилят предизвикателствата на глобална нестабилност и следователно заплахата от сериозни нарушения на правата на човека;
Щ. като има предвид, че достъпът до безопасна питейна вода и канализация е право на човека, което произтича от правото на адекватен жизнен стандарт и е неразривно свързано с правото на най-високия достижим стандарт на физическо и психическо здраве, и с правото на живот и човешко достойнство; като има предвид, че приблизително 2,6 милиарда души – половината от населението на развиващия се свят – дори не разполагат с прости „подобрени“ отходни места, и 1,1 милиарда души нямат никакъв достъп до каквато и да била питейна вода;
Аа. като има предвид, че настоящият доклад, въпреки че е изготвен в отговор на приетия от Съвета Годишен доклад относно правата на човека и демокрацията по света за 2013 г., съдържа анализ в перспектива на дейностите на ЕС в тази област на политиката; като има предвид, че Парламентът в своите резолюции относно предишни годишни доклади и относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека е подчертавал необходимостта от непрекъснато разглеждане на собствените му практики за интегриране на правата на човека в своите дейности, за последващи действия във връзка с резолюциите му по неотложни въпроси, свързани с нарушения на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона, както и за проследяването на спазването на клаузите относно демокрацията и правата на човека във всички споразумения, сключени от ЕС с трети държави;
Централното значение на правата на човека във външните политики на ЕС
1. припомня, че в преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз се заявява, че ЕС „поставя човека и човешкото достойнство в центъра на своята дейност“;
2. призовава всички институции на ЕС и държавите членки да поставят правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с всички трети държави, включително с неговите стратегически партньори, и във всички изявления и срещи на високо равнище; подчертава важността на ефективното, последователно и съгласувано прилагане на политиката на ЕС за правата на човека, в съответствие с ясните задължения, установени в член 21 от Договора за Европейския съюз, както и в стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията; поздравява новия ЗП/ВП за това, че открито заяви своята категорична ангажираност с прилагането на тези принципи;
3. подчертава, че е важно държавите членки да говорят с един глас в подкрепа на неделимостта, неприкосновеността и универсалността на правата на човека и, по-специално, да ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, установени от ООН; призовава ЕС да защитава неделимостта и неприкосновеността на правата на човека, включително на тези, залегнали в Международния пакт за икономически, социални и културни права, в съответствие с член 21 от ДЕС; призовава ЕС да продължи да подкрепя всеобщите стандарти относно правата на човека като основа за ангажирането си с трети държави и регионални организации, както в политическия диалог, така и в диалога относно правата на човека и търговските преговори;
4. приветства решението на Комисията да постави принципите на правовата държава в центъра на процеса на разширяване на ЕС; настоятелно призовава ЕС да наблюдава отблизо прилагането на разпоредбите, защитаващи правата на човека, както и правата на хората, принадлежащи към малцинства, по време на целия процес на разширяване;
5. предупреждава обаче за нежеланите последици от постоянното разширяване на списъка на правата на човека и включването на идеологически или политически спорни въпроси, тъй като това в крайна сметка би могло да намали общата подкрепа за самата идея за универсалността и неделимостта на правата на човека;
6. посочва, че освен човешкото страдание, ЕС следва също да взема предвид всички последици от неспазването на правата на човека, когато нарушаването им и липсата на легитимно демократично участие водят до нестабилност, корупция, нефункционираща държава, хуманитарни кризи или въоръжени конфликти, явления, които подкопават усилията на ЕС в политиката му за развитие, и по отношение на които ЕС и неговите държави членки са длъжни да реагират в областта на външната политика и политиката на сигурност; приветства във връзка с това неотдавнашните усилия на ЕС да включи нарушенията на правата на човека в своята матрица за ранно предупреждение, свързана с предотвратяването на кризи; въпреки това призовава за повече превантивни действия и настоятелно приканва ЗП/ВП, Комисията и държавите членки да разработят елемент за предотвратяване на кризи, основан на правата на човека, който да се добави към цялостния подход на ЕС по отношение на външните конфликти и кризи и да бъде включен в предстоящата преразгледана Европейска стратегия за сигурност;
7. счита, че ЕС, включително неговите делегации, следва да установят ранни предупредителни знаци, като репресии срещу малцинствата и нарушения на правата на човека, които сигнализират за потенциални конфликти и хуманитарни катастрофи; призовава ЕС да разработи най-добри практики за насърчаване и защита на правата на човека в ситуации след бедствия и конфликти, обръщайки специално внимание на хората с увреждания, жените, децата и другите уязвими групи, като предоставя данни и предприема съответни мерки по отношение на конкретни случаи на хора с увреждания, на наличието на планове за намаляване на риска от бедствия, включващи хората с увреждания, на обучението на целия съответен обслужващ персонал и на дела на достъпните убежища в случай на извънредни ситуации и бедствия, с акцент върху интегрирането на правата на човека в оказването на хуманитарна помощ, възстановяването и реконструкцията, при спазване на хуманитарните принципи на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост, както и на основания на потребностите подход към хуманитарната помощ;
8. насърчава ЕС да гарантира наличието на взаимодействие между възможностите за подкрепа, предоставяни от Инструмента за стабилност, Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и Европейския фонд за демокрация;
9. изразява дълбоката си загриженост във връзка с растящия брой сериозни нарушения на правата на човека, дължащи се на терористична дейност в целия свят; се позовава на доклад от 2014 г., който показа увеличение с 62% на терористичната дейност през периода 2012 – 2013 г. и нарастване от 15 на 24 на броя на държавите, в които е имало тероризъм, причинил смъртта на повече от 50 души; настоятелно призовава ЗП/ВП и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), във връзка с увеличаването на терористичната дейност, да си сътрудничат по-добре и по-ефективно с правителствата с цел борба с всички форми на тероризъм;
10. счита, че отричането на геноцид и други престъпления срещу човечеството, както и проявите на расизъм, ксенофобия или религиозна омраза, представляват явно нарушение на правата на човека и основните свободи и като такива следва да бъдат осъждани;
11 призовава ЗП/ВП Федерика Могерини и министрите на външните работи на ЕС редовно да включват в дневния ред на Съвета по външни работи обсъждането на усилията на ЕС за освобождаване на защитници на правата на човека, журналисти, политически активисти и други лица, които упражняват правата си по мирен начин;
Годишният доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света като инструмент за докладване относно политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията
12. приветства приемането от Съвета на годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2013 г.; приканва новия ЗП/ВП да поеме ангажимент в бъдеще да участва в два специални годишни дебата на пленарните сесии на Парламента относно политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията, да представи доклада на ЕС и да отговори на доклада на Парламента;
13. счита за жалко, че Комисията не предостави писмен отговор на споменатата по-горе резолюцията на Европейския парламент относно правата на човека и демокрацията по света през 2012 г., и счита, че такива писмени отговори са изключително важни за междуинституционалното сътрудничество в тази област и не могат да бъдат заместени от дебат в пленарна зала, който дава по-малко време за размисъл и за систематичен отговор на всички въпроси, повдигнати от Парламента;
14. поздравява ЕСВД и Комисията за тяхното изчерпателно и ясно докладване за действията на ЕС, предприети по време на отчетния период; при все това отново изразява своето становище, че особено докладите за отделните държави следва да позволяват да се направи преглед на ключовите положителни и отрицателни тенденции и да съдържат оценка на ефективността на действията на ЕС; отбелязва, че по-подробното публично докладване, основано по-специално на приоритетите и показателите, определени в досега поверителните стратегии на ЕС за правата на човека по държави, ще насърчи по-голяма последователност в прилагането на свързани с правата на човека условия и в оценката на въздействието на политиките на ЕС върху правата на човека;
15. поддържа становището си, че институциите на ЕС следва да се стремят съвместно към подобряване на формата на годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света, за да може той да достигне до по-широка аудитория, като същевременно запази своята всеобхватност като доклад за изпълнението на стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията; отново заявява готовността си да бъде част от активно и конструктивно сътрудничество между институциите на ЕС при изготвянето на бъдещите доклади; припомня своето искане за включването в годишния доклад на раздел относно изпълнението на плана за действие от държавите членки;
Изпълнението на стратегическата рамка и плана за действие на ЕС
16. отново изразява одобрението си на стратегическата рамка и плана на ЕС за действие относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета през 2012 г., като основен крайъгълен камък при създаването на нови възможности в разработването на политики и при потвърждаването на ангажимента на ЕС към установеното в Договора задължение за включване на правата на човека във всички външни политики на ЕС „без изключение“;
17. припомня, че правата на човека се превърнаха във важен компонент на външната дейност на ЕС и в реален аспект на идентичността му в неговите двустранни, многостранни и институционални отношения;
18. оценява усилията на ЕСВД и Комисията да докладват обратно на Парламента относно изпълнението на първия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; призовава ЗП/ВП и ЕСВД да включат държавите членки, Комисията, Парламента, гражданското общество и регионални и международни организации в прегледа и консултациите за приемането на нов план за действие, който да влезе в сила в началото на 2015 г.; приветства дискусиите за постигане на по-добро степенуване на целите в новия план за действие и на по-голяма яснота, ефективност и последователност на този инструмент на ЕС, но предупреждава за опасността от намаляване на обхвата на плана за действие, както и на равнището на амбициите по отношение на включването на правата на човека във всички области на политиката на ЕС;
19. насърчава всички страни, участващи във външната дейност на ЕС, да се ангажират с външната политика на ЕС в областта на правата на човека и различните инструменти, свързани с нея, и да гарантират интегрирането на правата на човека във всички области, наред с другото чрез организиране на редовни обучения в областта на правата на човека за съответните длъжностни лица;
20. изразява особена загриженост относно изпълнението на ангажимента, поет в стратегическата рамка, за поставяне на правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с всички трети държави, включително неговите стратегически партньори; призовава настоятелно поради това за по-голямо внимание от страна на ЗП/ВП и ЕСВД към изпълнението на този ангажимент и гарантиране на интегрирането на въпросите за правата на човека и демокрацията в отношенията на ЕС с неговите стратегически партньори в такива ключови контексти като срещи на високо равнище и заключения на Съвета; освен това препоръчва всеки път, когато е извършено грубо нарушение на правата на човека от държава партньор, с която е сключено споразумение, ЕС да предприема по-ефективни действия за налагане на подходящите санкции, както е предвидено в клаузите за правата на човека в споразумението, включително и евентуално (временно) прекратяване на споразумението;
21. призовава ЗП/ВП в координация с всички членове на Комисията да изготви програма, която интегрира правата на човека в различните дейности на ЕС, по-специално в областта на развитието, миграцията, околната среда, заетостта, защитата на данни в интернет, търговията, инвестициите, технологиите и стопанската дейност;
22. приветства факта, че ЗП/ВП публично заяви необходимостта от преглед на стратегията ЕС по отношение на всички негови стратегически партньори, включително Китай и Русия, и я призовава по време на своя мандат да даде приоритет на правата на човека в тези държави, като пояснява, че сериозните нарушения на правата на човека са заплаха за двустранните отношения между ЕС и неговите стратегически партньори;
Мандатът на специалния представител на ЕС за правата на човека
23. отчита значението на мандата, предоставен на първия специален представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека, и поздравява настоящия носител на мандата за свършената досега работа; насърчава СПЕС да продължава да подобрява видимостта на ЕС и работата му със съответните многостранни организации и регионални механизми за правата на човека (ООН, Съвета на Европа, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, Африканския съюз и Организацията за ислямско сътрудничество), да насърчава ключови тематични приоритети на ЕС, отразени в насоките на ЕС в областта на правата на човека, да работи за овластяване на гражданското общество в целия свят и да допринася за интегрирането, последователността, съгласуваността и ефективността на политиката на ЕС в областта на правата на човека и да намери точния баланс между тихата и публичната дипломация; потвърждава необходимостта от повишаване на видимостта на ролята на СПЕС за правата на човека, който, подкрепян от различни служби в рамките на институциите на ЕС в интерес на добрата координация, трябва да има право на собствена инициатива и да говори публично;
24. призовава Съвета да приеме като общ принцип практиката на включване на сътрудничеството със СПЕС за правата на човека системно в мандата на бъдещите специални представители на ЕС, отговарящи за различни географски региони;
25. изисква длъжността на СПЕС за правата на човека да продължи да съществува с оглед на превръщането ѝ в постоянна функция, с необходимите средства за пълноценното изпълнение на тази роля, включително използването на публична дипломация;
Съгласуваността между вътрешната и външната политика в политиката на ЕС относно правата на човека и демокрацията
26. подчертава, че политиката на ЕС в областта на правата на човека трябва да бъде последователна в спазването на задълженията, произтичащи от Договора, като гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика и избягва двойните стандарти; призовава поради това за приемането на заключенията на Съвета на ЕС по външни работи относно правата на човека, свързани със стратегически партньори; призовава в този контекст за определяне на общи прагове за държавите членки и за длъжностните лица на ЕС по отношение на свързаните с правата на човека опасения, които те трябва най-малкото да изразят пред своите колеги от стратегическите партньори, като същевременно се имат предвид обстоятелствата на конкретното положение във всяка държава;
27. подчертава, че последователността на действията на ЕС спрямо трети държави е важно условие за доверието в тях и следователно за ефективността им и че непоследователните и несъгласувани действия вредят на ефективността и понякога водят до това становищата на ЕС по отношение на правата на човека да не бъдат чувани; припомня, че въпреки многобройните трудности, съгласуваността остава приоритет в областта на външната политика и че тя трябва да стои в основата на мандата на всички участници в тази политика;
28. счита за важно освен това изискванията в областта на правата на човека, поставяни от ЕС в отношенията му с трети държави, да се отнасят в същата степен и за държавите членки; във връзка с това припомня, че Парламентът приема годишен доклад относно състоянието на основните права в Европейския съюз, изготвен от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи;
29. призовава ЕСВД да засили управлението, контрола и отчетността на средствата от ЕС, предназначени за защита на правата на човека;
30. изтъква значителните предизвикателства, породени от анексирането на Крим от Русия, и продължаващото ѝ военно участие в източните части на Украйна; подчертава, че тази политика на агресия е продължение на „залитането“ на Русия в посока към авторитарно управление, придружено от влошаване на положението с правата на човека вътре в страната; подчертава, че Русия сега е „стратегическо предизвикателство“ за ЕС и вече не отговаря на критериите за стратегическо партньорство;
31. призовава ЕС да се справя ефективно с вътрешните предизвикателства, свързани с правата на човека, като положението на ромите, отношението към бежанците и мигрантите, дискриминацията на лесбийките, хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица, условията в местата за задържане и свободата на медиите в държавите членки, за да се запази доверието и съгласуваността във външната му политика в областта на правата на човека; изразява съжаление поради факта, че ромското малцинство остава обект на дискриминация, расизъм и социално изключване, както в рамките на Европейския съюз, така и в държавите кандидатки за членство в ЕС в Западните Балкани и Турция; отбелязва във връзка с това, че спазването на правата на малцинствата е едно от ключовите предизвикателства, определени в стратегията на Комисията относно разширяването за периода 2014 – 2015 г.;
Инструменти на политиката на ЕС за правата на човека
Стратегии за правата на човека по държави и ролята на делегациите на ЕС
32. приветства ЕСВД за успешното ѝ приключване на първия цикъл на стратегии за правата на човека по държави, разработени със силен акцент върху активното участие на делегациите на равнището на ЕС; изразява съжаление обаче за продължаващата липса на прозрачност по отношение на съдържанието на стратегиите по държави и по-специално за недостатъчното информиране на Парламента, и още веднъж призовава за публично огласяване поне на ключовите приоритети на всяка стратегия, както и за това Парламентът да има достъп до стратегиите при подходящи условия, така че да е възможно упражняването на съответната степен на контрол; насърчава ЕСВД да приеме показатели за оценка на тяхната ефикасност, както и да подхожда към разделите по държави в годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света по-явно като към доклади за изпълнението на стратегиите по държави; припомня ангажимента на ЕС да гарантира, че стратегиите за правата на човека по държави се вземат под внимание на всички равнища на провеждането на политики с трети държави, включително и в диалога за правата на човека и политическите диалог;
33. подчертава необходимостта делегациите на ЕС да изготвят годишен доклад за дейността си в областта на правата на човека;
34. приветства почти завършената мрежа от лица за контакт по правата на човека и от служители за връзка за защитниците на правата на човека в делегациите на ЕС; призовава ЗП/ВП и ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки относно ролята им в делегациите, за да могат те да реализират изцяло своя потенциал и да създадат надеждни стандарти и за да се избегнат несъответствия между делегациите на ЕС;
35. насърчава по-тясното сътрудничество между дипломатическите мрежи на държавите членки и делегациите на ЕС по света, с цел допринасяне към разискванията на работните групи по правата на човека в трети държави;
36. призовава ЕСВД да гарантира повдигането на случаите на задържани защитници на правата на човека на всички срещи на високо равнище между ЕС и трети държави, включително и на заседанията на Съвета за сътрудничество/Съвета за асоцииране; настоява всички стратегии по държави на ЕС за правата на човека в трети държави да включват раздел относно задържани защитници на правата на човека;
37. припомня ангажимента за интегриране на правата на човека във всички оценки на въздействието на ЕС; подчертава значението на този ангажимент за гарантиране на зачитането, защитата и отстояването на правата на човека от ЕС и на разработването и изпълнението на неговите външни политики и дейности по начин, затвърждаващ правата на човека в чужбина; призовава ЕС, чрез по-ефективна консултация и координация с гражданското общество и институциите на ЕС, да подобри качеството и системността на своите оценки на въздействието върху правата на човека;
Диалог и консултации по правата на човека
38. заявява отново подкрепата си за специалния диалог по въпросите на правата на човека като инструмент на политиката на ЕС за правата на човека, при условие че той не представлява самоцел, а средство за гарантиране на конкретни ангажименти и постижения от насрещната страна; признава стойността на провеждането на диалог в областта на правата на човека, по-специално със страни със сериозни проблеми в областта на правата на човека; подчертава обаче необходимостта ЕС да извлича ясни политически заключения, когато диалогът за правата на човека не води до положителни резултати поради липсата на желание на насрещната страна да се ангажира добросъвестно или поради липсата на действителен ангажимент за реформи, и да поставя акцент върху публичната дипломация с оглед на това, да се гарантира, че общественото доверие в политиката на ЕС за правата на човека не е застрашено; предупреждава освен това срещу отклоняването на обсъжданията, свързани с правата на човека, от политическия диалог на високо равнище; настоява въпросът за отделните случаи, свързани със защитници на правата на човека, намиращи се в опасност или в затвора, и с политически затворници, ефективно да се повдига от ЕС по отговорен и прозрачен начин; призовава в случай на груби нарушения на правата на човека въпросът да бъде поставян в центъра на политическия диалог на всички равнища;
39. настоятелно призовава ЕСВД да разработи всеобхватен механизъм за преглед, който да помогне за оценката на диалога в светлината на неуспеха му да постигне значими и осезаеми резултати; освен това настоятелно призовава ЕС да затвърди показателите си, за да се помогне за измерване на успеха и за постигане на по-голяма ефективност на диалога, което би допринесло за доближаване на държавите със сериозни проблеми с правата на човека до международните стандарти за правата на човека; настоятелно призовава ЕС в светлината, например, на неуспеха на диалога между ЕС и Китай по въпросите на правата на човека да постигне значими и видими резултати и на неотдавнашните събития в Хонконг да преосмисли стратегията си за правата на човека и да приеме по-последователен, единен и стратегически подход към правата на човека;
40. изразява съжаление, че поради различните видове структури, формати, честота и методи и конфиденциалността на обменяната информация не съществуват нито реален механизъм за наблюдение и преглед на този диалог, нито показатели за реализирания напредък; препоръчва ясно определяне на целите на всеки отделен диалог и преглед на резултатите в консултация с Парламента;
41. настоятелно призовава ЕСВД да продължи работата си с всички държави, с които понастоящем тече диалог относно правата на човека, като изисква конкретни ангажименти от страна на съответните органи и като редовно предприема последващи проверки във връзка с исканията, отправени по време на консултациите;
Насоки на ЕС относно правата на човека
42. приветства приемането от Съвета на насоки на ЕС в областта на правата на човека във връзка с лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица и на насоки на ЕС в областта на свободата на религията или убежденията, по време на отчетната 2013 година, както и на насоки относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, съответно през 2014 г.;
43. припомня, че приемането на насоките не трябва да води до въвеждането на селективност в системата за правата на човека, тъй като принципите на универсалност и неделимост трябва да запазят своето централно значение; призовава Комисията да определи, съвместно с Парламента и представители на гражданското общество, критериите за избор на темите, предмет на подобни насоки, за да се изясни процеса на подбор;
44. приканва Комисията да приключи разработването на насоките, които трябва да определят целите, критериите, средствата, сроковете и показателите и да предвиждат редовен преглед, като стандартизира тяхното съдържание и формат и по този начин ги направи по-разбираеми; припомня във връзка с това, че Парламентът неотдавна препоръча „ефективно и насочено към постигане на резултати“ изпълнение на насоките по отношение на изтезанията;
45. призовава за по-активно участие на представители на гражданското общество при изготвянето, оценяването и прегледа на насоките;
46. настоятелно приканва ЕСВД и Съвета да предприемат подходящи действия за изпълнение и оценка на насоките на ЕС по държави; насърчава ЕСВД и държавите членки да осигурят непрекъснато обучение и повишаване на информираността сред служителите на ЕСВД и делегациите на ЕС, както и сред дипломатите на държавите членки, за да се гарантира, че насоките на ЕС в областта на правата на човека имат желаното въздействие при оформянето на реалните политики по места;
Политики на ЕС в подкрепа на демократизацията и изборите
47. подчертава, че демократичните режими не се определят само по организацията на изборите, но и по зачитането на върховенството на закона, свободата на словото, зачитането на правата на човека и наличието на независима съдебна система и безпристрастна администрация; призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят текущите демократични процеси в трети държави; във връзка с това подчертава значението на предприемането на последващи мерки във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори чрез използването им като част от ангажимента на ЕС в подкрепа на демокрацията в съответната държава и чрез възлагане на главния наблюдател на специална роля при последващия мониторинг на изпълнението на препоръките, като съгласувана част от всеобхватния подход на Парламента в подкрепа на демокрацията и с подкрепата на постоянните органи на Парламента (включително Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори); отбелязва положителната роля, която могат да изпълняват мисиите на ЕС за наблюдение на избори за гарантиране на надеждността на ЕС като партньор;
48. призовава ЕС да продължи да работи за дефинирането на най-добрите практики в тази област с цел оказване на подкрепа за процесите на демократизация и тяхното консолидиране; насърчава разработването на политики и оперативни инструменти, които да бъдат прилагани в държавите с приоритет, за да се интегрират въпросите за правата на човека и мерките в подкрепа на демокрацията, включително мерките за предотвратяване на конфликти и посредничество, в подхода на ЕС по последователен, гъвкав и убедителен начин;
49. подчертава, че политическият преход и демократизацията трябва да бъдат свързани със зачитането на правата на човека, насърчаването на правосъдието, прозрачността, отчетността, помирението, принципите на правовата държава и създаването на демократични институции; призовава за системна подкрепа от страна на ЕС за новоизбраните свободно и честно парламенти; подчертава необходимостта да се инвестира в политическия диалог между управляващите и опозиционните партии;
50. припомня, че в резултат от събитията на „Арабската пролет“, Европейският съюз промени своята политика на добросъседство по отношение на Южното Средиземноморие и наблегна върху ролята на гражданското общество, както и върху принципа „повече в замяна на повече“, с цел създаване на по-здрави партньорства със своите съседи и осигуряване на подкрепа за демократичните реформи и демократичния преход;
51. счита, че отношенията на ЕС с всички трети държави следва да се ръководят от ориентирания към резултатите подход „повече за повече“ и че ЕС следва да дава на страните партньори статут на „напреднали“ само при условие, че са изпълнени ясно определени изисквания относно правата на човека и демокрацията, както и че той следва да не се колебае да замрази този статут, ако посочените условия не са вече изпълнени;
52. призовава за ефективно използване на новите технологии и световната мрежа, за да стане информацията относно правата на човека и демокрацията, както и относно програмите на ЕС, колкото е възможно по-достъпна за хора от цял свят;
53. приветства пилотната работа, извършена до момента в различни държави от девет делегации на ЕС, с цел постигане на по-голяма съгласуваност в подкрепата за демокрацията във външните отношения на ЕС, която е започнала със заключенията на Съвета от 2009 и 2010 г. и е съобразена със стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията през 2012 г.;
54. отправя искане към Комисията и ЕСВД да засилят своята координация с Парламента по отношение на второто поколение пилотни държави, така че да се гарантира, че всички институции на ЕС участват и съчетават експертните си познания и опит в ефективното осъществяване на действия в подкрепа на демокрацията в трети държави;
55. приветства Европейския фонд за демокрация за неговата ефективна работа за насърчаване на демокрацията в нашите съседни държави и подкрепя внимателното разширяване на неговия мандат до други общности, които се борят за демократизация; призовава държавите членки, в дух на солидарност и ангажираност, да предоставят достатъчно финансиране за бюджета на Европейския фонд за демокрация, за да се гарантира най-гъвкавата и ефективна подкрепа на местни участници в демократичните промени;
56. подчертава, че е важно да се увеличи значението на ролята на жените за насърчаването на спазването на правата на човека и извършването на демократични реформи, за подкрепата за предотвратяване на конфликти и за консолидирането на политическото участие и представителство; във връзка с това отбелязва също, че следва да се вземат под внимание препоръките, отправени в докладите на мисиите на ЕС за наблюдение на избори относно пълноценното и равнопоставено участие на жените в изборния процес, както и да се предприемат съответните действия в тази насока;
57. припомня, че разширяването е най-успешният опит на ЕС за демократизация, и подчертава, че преговорите със Западните Балкани остават основният инструмент за подпомагане на тези държави да създадат напълно действащи демократични общества;
Подкрепа на ЕС за защитниците на правата на човека
58. приветства специалните заключения на Съвета относно защитниците на правата на човека във връзка с десетата годишнина от насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; наред с това приветства Комисията за по-застъпеното използване на финансиране по линия на ЕИДПЧ с цел предоставяне по спешност на безвъзмездни средства на защитниците на правата на човека в непосредствена заплаха, и насърчава Комисията да продължава да търси нови начини за подкрепа на защитниците на правата на човека; в този контекст припомня значението на Европейския фонд за демокрация като средство за помощ и за защита на активистите за демокрация, на авторите на интернет блогове и на журналистите по света;
59. изразява съжаление относно факта, че преследването и маргинализацията на защитниците на правата на човека продължават да бъдат широко разпространени явления в цял свят, по-специално в държавите, които не приемат универсалността на правата на човека;
60. призовава ЕС да постави особен акцент върху въпроса за хвърлените в затвора защитници на правата на човека по света и необходимостта ЕС колективно да засили действията за осигуряване на тяхното освобождаване чрез създаването, наред с други стратегии, на вътрешна работна група на Европейския парламент, която чрез тясно сътрудничество с гражданското общество ще бъде в течение на случаите на хвърлени в затвора активисти в целия свят;
61. отново отправя своя призив към ЕСВД да продължи да защитава НПО, защитниците на правата на човека, активистите на гражданското общество, журналистите и адвокатите чрез повишаване на ефективността на диалозите на ЕС по правата на човека, както и чрез насърчаване на тематичните приоритети и насоките на ЕС в областта на правата на човека; в този контекст насърчава организирането на кампании, целящи да достигнат защитниците на правата на човека също и в по-отдалечените райони на трети държави, за да се спомогне за изпълнението на целите на политиката на ЕС;
62. призовава ЕСВД и Комисията да гарантират, че безвъзмездни средства от ЕС и други програми са налични не само за големи неправителствени организации, но също и за изграждането на местен капацитет; поради това настоява за намаляване на бюрократичната тежест при същевременно запазване на отчетността на процедурите за кандидатстване и отчитане, и насърчаване на вземането под внимание на нарастващия натиск на репресивните режими върху гражданското общество; призовава за по-прагматичен подход към обществата в преход към демокрация, за да се осигури подкрепа на съответните организации и лица;
63. отправя искане към ЕСВД и делегациите на ЕС да започнат със защитниците на правата на човека и НПО истински и прагматичен политически диалог, насочен към намиране на най-добрите начини за оказване на подкрепа и за осигуряване на благоприятна среда за работата им; отправя искане към ЕС да засили своята активна дипломация в трети държави, както и позицията на точките за контакт по правата на човека, с цел правата на човека да се включат в ежедневната политическата работа на съответната делегация на ЕС, като системно се изтъкват имената на политическите затворници, извършва се наблюдение на съдебни процеси, както и посещения на затворите и проследяване на въпросните случаи; подчертава необходимостта от това, ЕС да използва публичната дипломация в подкрепа на защитниците на правата на човека и да призовава за освобождаването на лишени от свобода активисти в областта на правата на човека; настоява висшите представители на ЕС, включително върховният представител/заместник-председател, председателят на Съвета, членовете на Комисията, специалните представители на ЕС, и правителствените служители от държавите членки системно да се срещат със защитници на правата на човека, когато пътуват до държави, където гражданското общество е подложено на натиск;
64. призовава върховния представител на ЕС и външните министри на ЕС да проведат годишно заседание на Съвета по външни работи, посветено на обсъждането на усилията на ЕС за освобождаването на защитници на правата на човека, журналисти, политически активисти и други лица, които упражняват правата си по мирен начин, като се обърне специално внимание на повдигнатите в резолюциите на Парламента въпроси относно дебатите във връзка със случаите на нарушения на правата на човека, демокрацията и правовата държава;
Подкрепа от ЕС за всеобщите права на човека и за многостранни организации в областта на правата на човека
65. припомня ангажимента на Парламента и неговата подкомисия по правата на човека за оказване на подкрепа за една силна многостранна система за правата на човека под егидата на ООН, включително Третия комитет на Общото събрание на ООН, Съвета по правата на човека (СПЧ), Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, както и работата на съответните специализирани агенции на ООН като МОТ и работата, извършена в рамките на специалните процедури на ООН;
66. припомня значението на решенията, издадени от Европейския съд по правата на човека, и тяхното прилагане от въпросните държави по отношение на спазването и укрепването на правата на човека като основни ценности и принципи на европейската и глобалната система на управление;
67. припомня еднозначната си позиция, която институционализира участието му в заседания на Общото събрание на ООН (ОС на ООН), както беше посочено в неговата резолюция от 7 февруари 2013 г. относно приоритетите на ЕС в Съвета на ООН по правата на човека, и счита, че е задължително да се продължи практиката на изпращане на делегация на Европейския парламент на съответните сесии на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН, и изразява съжаление, че през 2014 г. тази практика беше прекъсната;
68. отново подчертава значението на активното участие на ЕС във всички механизми на ООН за правата на човека, по-специално в рамките на Третия комитет на Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека; насърчава държавите–членки на ЕС да правят това, като предлагат съвместно резолюции или поемат инициативата за тях, участват активно в разискванията и интерактивните диалози и публикуват изявления; решително подкрепя все по-честата практика на ЕС за междурегионални инициативи;
69. отново подчертава значението на ефективната координация и сътрудничество между ЕСВД, Комисията и държавите-членки по свързани с правата на човека въпроси; насърчава ЕСВД, по-специално чрез делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева, да повиши съгласуваността на действията на ЕС посредством своевременни и конкретни консултации с цел съгласувано представяне на позицията на ЕС;
70. припомня колко са важни действията на Европейския съюз в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в момента, в който тя се готви да направи своята равносметка за 40-годишното си съществуване; насърчава укрепването на връзките между Европейския съюз, ОССЕ и Съвета на Европа;
71. припомня също така значението на работата на Съвета на Европа в тази област и необходимостта ЕС бързо да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека в съответствие с Договорите;
72. отново потвърждава значението на интегрирането на работата, която се върши в Ню Йорк и Женева в контекста на ОС на ООН, Третия комитет и Съвета на ООН по правата на човека, в съответните вътрешни и външни дейности на ЕС, за да се гарантира съгласуваност;
Политиката на ЕС в областта на международното наказателно правосъдие и Международният наказателен съд
73. отново изразява пълната си подкрепа за работата на Международния наказателен съд в изпълнение на неговата задача за слагане на край на безнаказаността на извършителите на най-тежките престъпления, които предизвикват тревога в международната общност, и въздаване на правосъдие за жертвите на военни престъпления, престъпления против човечеството и геноцид; продължава да проявява бдителност по отношение на евентуални опити за подкопаване на неговата легитимност или независимост; припомня неговата основна роля в двойния процес за справедливост и помирение; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да си сътрудничат със Съда и да му предоставят силна дипломатическа и политическа подкрепа в двустранните отношения, както и на всички форуми, включително ООН; изразява загриженост, че няколко заповеди за задържане все още не са изпълнени; призовава ЕС и държавите членки, както и специалните представители на ЕС активно да поддържат МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността на престъпления по Римския статут; счита, че нарастването на броя на държавите, които са страни по Съда, е важен фактор за укрепването на универсалния характер на Съда; приветства ратифицирането на Римския статут от Кот д’Ивоар през февруари 2013 г., но изразява съжаление, че през 2014 г. нито една държава не е ратифицирала статута; насърчава ЕС и държавите – членки на ЕС да увеличат усилията си за насърчаване на ратификацията и прилагането на Римския статут, с цел да се разшири достъпът до правосъдие за жертвите на сериозни престъпления съгласно международното право; призовава държавите – членки на ЕС като страни по Римския статут на МНС да му предоставят необходимите ресурси, така че да може да изпълни своя мандат по справедлив и ефективен начин; насърчава ЕС да продължи да предоставя помощ на международното наказателно правосъдие и МНС, включително чрез подкрепа за участниците от гражданското общество посредством ЕИДПЧ;
74. отново призовава за създаването на длъжността „специален представител на ЕС по международно правосъдие и международно хуманитарно право“, с цел да се даде дължимата гласност и видимост на тези теми, ефективно да се придвижи напред програмата на ЕС и да се интегрира борбата срещу безнаказаността във всички външни действия на ЕС;
75. изразява съжаление, че Римският статут на МНС все още не е включен в списъка на конвенциите на новия регламент относно ОСП, които се изискват за статут по ОСП +; отбелязва, че редица от кандидатите за участие в ОСП+ (например Армения и Пакистан) не са държави – страни по Статута или не са го ратифицирали; повтаря препоръката си Римският статут бъде добавен в бъдещия списък на конвенциите;
76. отново изразява своя призив към ЕС да приеме обща позиция относно агресията като престъпление и измененията от Кампала и призовава държавите членки бързо да приведат националните си законодателства в съответствие с дефинициите от измененията от Кампала, както и в съответствие с други задължения по Римския статут, така че да станат възможни национални разследвания и наказателни преследвания в държавите членки и да се засили сътрудничеството със Съда;
77. призовава, в навечерието на 100-годишнината от арменския геноцид, за неговото правно признаване от всички държави членки и насърчава тях и европейските институции да допринесат допълнително за признаването му;
78. настоятелно призовава ЕСВД да разпространи добри практики относно правата, защитата и подкрепата на жертвите на престъпления и насилие в трети държави и да обмени политики за борба с корупцията с трети държави, тъй като корупцията често е „врата“ за безнаказаност, както и причина за несправедливост за жертвите;
Действия на ЕС срещу смъртното наказание
79. отново изразява категоричното си противопоставяне на смъртното наказание и насърчава Европейския съюз и държавите-членки на ЕС да водят актуална политика, насочена към премахването на смъртното наказание в световен мащаб; настоятелно призовава ЕСВД да остане бдителна по отношение на развитието на всички държави и да използва всички средства на влияние, с които разполага;
80. изразява пълната си подкрепа спрямо резолюцията от декември 2014 г. на Общото събрание на ООН относно „Мораториума върху прилагането на смъртното наказание“[23];
81. призовава ЕС да продължи да използва сътрудничеството и дипломацията за премахване на смъртното наказание на всички възможни форуми по света, в съответствие с насоките на ЕС относно смъртното наказание, и също така да гарантира пълното зачитане на правото на справедлив съдебен процес за всяко лице, изправено пред екзекуция, без използването на изтезания и други видове малтретиране с цел изтръгване на признания;
82. изразява своята загриженост относно съобщенията за нарастване на броя на екзекуциите в световен мащаб в периода от 2012 г. до 2013 г., независимо от факта, че екзекуциите са ограничени във все по-малък брой държави; призовава ЕС да вземе мерки по отношение на постоянно високия брой на екзекуциите в Китай и Иран, възобновяването на екзекуциите през 2013 г. в Индонезия, Кувейт, Нигерия и Виетнам, екзекуциите на малолетни и непълнолетни лица в Иран, Саудитска Арабия и Йемен през 2013 г., както и чувствителното увеличаване на сведенията за екзекуции в Ирак и Саудитска Арабия;
83. приветства възобновената дискусия в Съединените щати относно произволността и голямата вероятност за грешки при смъртното наказание, кампанията за спиране на потока на вещества, използвани за екзекутиране, от Европа към Съединените щати, и премахването на смъртното наказание през 2013 г. от щата Мериленд; насърчава ЗП/ВП, специалния представител на ЕС и ЕСВД да започнат работа с федералното правителство на САЩ и щатските правителства с цел ускоряване на премахването на смъртното наказание в Съединените щати, както и с цел укрепване на трансатлантическото сътрудничество в международен план чрез реално постигате на напредък по отношение на правата на човека, международното правосъдие и демокрацията;
84. насърчава Комисията да използва новата гъвкавост, която сега предоставя ЕИДПЧ, за да проучи нови начини за водене на кампания за премахване на смъртното наказание, и да подкрепя действия, насочени към избягване на смъртни присъди и екзекуции;
85. подчертава, че е важно ЕС да продължи да следи условията, при които се изпълняват екзекуции в онези държави, където все още се прилага смъртно наказание, и да подкрепя законодателната и конституционна реформа за пълното му и окончателно премахване;
86. припомня твърдото си убеждение, че смъртното наказание в качеството си на нарушение на правото на лична неприкосновеност и човешко достойнство е несъвместимо със забраната на формите на жестоко, нечовешко или унизително наказание по силата на международното право и призовава ЕСВД и държавите членки да признаят официално тази несъвместимост и да адаптират политиката на ЕС относно смъртното наказание по съответния начин; подчертава необходимостта от това съответните насоки на ЕС относно смъртното наказание и изтезанията да бъдат тълкувани като взаимосвързани;
Действия на ЕС срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
87. настоятелно призовава ЗП/ВП и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), с оглед на продължаващите доклади за широко разпространената практика на изтезания и за малтретиране по света, да засили усилията на ЕС в борбата срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; отново изразява загриженост, че действията на ЕС в тази област остават крайно недостатъчни и не успяват да изпълнят ангажиментите му в съответствие с насоките на ЕС по отношение на изтезанията; призовава по-специално за по-голяма подкрепа от страна на ЕС за създаването и укрепването на национални и регионални механизми за превенция на изтезанията; приветства предложението за регламент на Комисията от 14 януари 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в отговор на неговата резолюция от 17 юни 2010 г.;
88. припомня, че съгласно членове 7 и 8 от Римския статут на МНС изтезанията, извършвани систематично или в голям мащаб, може да представляват военно престъпление или престъпление срещу човечеството; подчертава, че принципът на отговорност за защита вменява на международната общност специална отговорност, която тя е длъжна да упражнява;
89. насърчава ЕСВД да обърне подробно внимание на заключенията на отделните държави от Комитета на ООН срещу изтезанията и подкомитета, създаден по силата на факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията, както и Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията и системно да представя тези опасения в политически диалози със съответните държави, както и в публични изявления; призовава ЕСВД, особено делегациите на ЕС, и държавите членки, по-специално техните посолства на място, да разработят по-ефективен план за прилагане на насоките на ЕС по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава Съюзът и държавите членки да засилят контрола върху търговията със стоки, които може да бъдат използвани за извършване на изтезания или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, както и контрола върху износа на технологии и стоки с двойна употреба;
90. подчертава, че членовете на уязвими групи, като например етнически, езикови и религиозни малцинства, са по-често изложени на изтезания или лошо отнасяне в местата за задържане, и поради това изискват специално внимание;
91. изразява съжаление, че европейски дружества изнасят стоки и оръжия, които може да бъдат използвани за целите на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, включително в рамките на репресии срещу демонстрации; подкрепя в този контекст процедурата за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета;
92. отново посочва значението на механизмите за ефективен контрол върху износа на някои лекарствени продукти, които могат да се използват при екзекуции, както и оборудване, което може да се използва при изтезания; призовава Комисията да се справи с оставащите „вратички“ в регламента, като въведе всеобхватна клауза за крайното потребление, която да забрани износа на всички лекарствени продукти, които биха могли да се използват за изтезания или екзекуции;
93. призовава Съюза и неговите държави членки да работят за ратифициране на Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване от 20 декември 2006 г. от всички трети държави;
Правата на човека в търговските споразумения на ЕС и други международни споразумения
94. приканва ЕС да се увери, че търговските споразумения с трети държави благоприятстват тяхното икономическо и социално развитие и гарантират доброто управление на природните ресурси, и по-специално на земята и водите; отново призовава за систематично включване на клаузи относно правата на човека в международните споразумения на ЕС, включително търговските споразумения, сключени и които ще бъдат сключени с трети държави, и призовава за по-добра консултация с Европейския парламент на ранния етап от преговорите по търговските и инвестиционните споразумения, за ефективен мониторинг на прилагането на клаузите в областта на правата на човека, както и за докладване пред Парламента относно свързаните с правата на човека аспекти на споразуменията;
95. припомня, че търговската политика допринася за постигането на общите цели на Европейския съюз и че по силата на член 207 от ДФЕС търговската политика на ЕС се провежда „съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“; и че съгласно член 3 от ДЕС тя трябва да „допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“;
96. призовава Комисията при изготвянето на своята бъдеща търговска стратегия да вземе предвид важната роля на търговията и международните споразумения за насърчаване на правата на човека на международната сцена;
97. подчертава необходимостта от продължаване на сътрудничеството и диалога на многостранно равнище между Европейския съюз и по-специално Световната търговска организация и ООН в областта на правата на човека, с цел да се осигури многостранна рамка за търговия, която да допринася за спазването на човешките права;
98. припомня, че общата система за преференции е сключена, за да се гарантира зачитане на принципите на международните конвенции в областта на правата на човека и на основните трудови стандарти от страна на държавите бенефициенти и че тя включва специална схема от допълнителни митнически преференции за насърчаване на ратифицирането и ефективното прилагане на основните международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, защитата на околната среда и доброто управление; припомня, че неспазването на условията може да доведе до временно прекратяване на търговския режим; припомня значението на извършването на редовен мониторинг и оценка на изпълнението на международните конвенции в държавите, ползващи се от системата за общи преференции СОП+;
99. приветства влизането в сила на 1 януари 2014 г. на преразгледаната СОП; припомня, че СОП+ е оставена в системата за общи преференции и че тя налага на държавите, ползващи се от СОП+, да поемат ангажимент за пълно и цялостно сътрудничество с международните организации по отношение на спазването на международните конвенции за правата на човека и правата на работниците;
Стопанска дейност и права на човека
100. изразява съжаление, че все още липсва цялостен подход към начина, по който корпорациите спазват стандартите в областта на правата на човека в световен мащаб, и че това позволява на определени държави и дружества да заобикалят подобни правила; подчертава поради това необходимостта от приемане на правно обвързващи правила относно корпоративната социална отговорност; решително подкрепя прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; призовава Комисията да въведе ефективни меки за привеждане в действие на рамката на ООН „Защита, зачитане и обезщетяване“, предложена от Джон Раги, специален представител на ООН за бизнеса и правата на човека; припомня значението на насърчаването на корпоративната социална отговорност, включително в рамките на стопанската дейност извън ЕС, и на осигуряването на нейното спазване по цялата верига на доставки, особено по отношение на незаконната търговия с дървен материал, трафика на диви животни и търговията с минерали от конфликтни зони; изразява убеденост, че европейските дружества и техните дъщерни дружества и подизпълнители следва да играят ключова роля за насърчаването и разпространяването на международните стандарти за стопанската дейност и правата на човека по света;
101. отправя искане към Комисията и ЕСВД да насърчават делегациите на ЕС по света да се ангажират с предприятия от ЕС, с цел да се поощри зачитането на правата на човека, както и да се гарантира, че стопанската дейност и правата на човека са включени сред централните теми в местни покани за представяне на предложения по линия на ЕИДПЧ; призовава държавите членки да гарантират, че предприятията, обхванати от националното право, не са освободени от задължението да спазват правата на човека и социалните, санитарните и екологичните стандарти, които им се налагат, когато се установят или извършват дейност в трета държава;
102. обръща внимание на стратегия на ЕС за корпоративна социална отговорност за периода 2011 – 2014 г., в която се отправя призив към държавите членки да изготвят национални планове за изпълнение на ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека; отново отправя призива си към Комисията да докладва редовно относно прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека от държавите членки, включително националните им планове за действие; изразява съжаление относно липсата на напредък от страна на Комисията при проследяването на изпълнението на искането на Парламента тя да предложи законодателство, с което се поставя изискване дружествата от ЕС да гарантират, че техните сделки не подкрепят участници в конфликти или в тежки нарушения на правата на човека;
103. отново потвърждава, че европейските предприятия следва да предприемат подходящи комплексни проверки, за да гарантират, че дейностите им зачитат правата на човека, без значение къде се осъществяват; подчертава значението на съдържателното докладване относно правата на човека, социалните и свързаните с околната среда аспекти на проектите, подкрепени от европейските финансови институции; настоява, че е необходимо тези институции да гарантират съответствието на техните дейностите с член 21 от Договора за Европейския съюз, който, наред с другото, съдържа задължение за зачитане на правата на човека;
104. отбелязва, че вместо като на предизвикателство, дружествата следва да гледат на това като на възможност за създаване на нов стопански потенциал в региони, които най-много се нуждаят от устойчиви и отговорни инвестиции, и като на средство за допринасяне за спазването на правата на човека в развиващите се страни;
105. призовава Комисията и Съвета да гарантират, че учредените в държавите членки дружества, притежавани от граждани на трети държави или от трети държави, не подкрепят виновниците за конфликти или тежки нарушения на правата на човека, включително модерни форми на робство, като например трафик на хора и наемането им на работа при ужасяващи условия;
106. призовава Комисията и ЕСВД да предприемат сериозни инициативи за подобряване на достъпа до правосъдие за жертвите на нарушения на правата на човека, свързани със стопанската дейност извън ЕС; настоява също така на необходимостта от въвеждане на ефективни мерки за санкциониране на корпорации, които нарушават правата на човека, и за осигуряване на обезщетение на жертвите на тези нарушения;
107. призовава ЕС да се ангажира с новия дебат относно правно обвързващ международен инструмент за бизнеса и правата на човека в рамките на системата на ООН;
108. припомня четирите основни и универсални трудови стандарта, така както са заложени в инструментите на МОТ, а именно свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне, премахването на всяка форма на принудителен труд, експлоатация и робство, премахването на детския труд и премахването на дискриминацията в областта на заетостта;
109. припомня по-специално спешната необходимост да се зачита свободата на сдружаване и борбата срещу всички форми на репресии в тази област, включително убийствата на профсъюзни дейци;
110. отбелязва с голяма загриженост, че според данни МОТ около 21 милиона мъже, жени и деца по света се намират под някаква форма на робство; посочва необходимостта правата на човека да се разглеждат в тяхната цялост и неделимост, с поставяне на акцент върху и твърдо ангажиране както с гражданските и политическите права, така и с икономическите, социалните, културните и екологичните права, тъй като без тези права не може да има развитие; изтъква необходимостта от справяне с първопричините на бедността; посочва задължението за спазване на международните трудови стандарти, в съответствие с изпълнението на програмата за достоен труд на МОТ, и призовава за определяне на единно минимално равнище на социална закрила; счита, че социалните въпроси следва да заемат по-централно място във външните отношения на ЕС; изразява съжаление в тази връзка, че ЕС не разполага със стандартен формат за „социална клауза“, която да бъде включвана във всички външнотърговски споразумения; поради това настоятелно призовава ЕС да включва раздел, посветен на развитието, и социална клауза, отразяваща основните трудови стандарти на МОТ, във всички свои външнотърговски споразумения;
111. отбелязва, че влошаващото се положение със сигурността в световен мащаб и задълбочаващата се финансова криза след срива от 2008 г. са довели до увеличаване на детския труд в най-бедните държави в света, което може да има правни последици, както и последици по отношение на репутацията, за дружествата, доставящи стоки от развиващия се свят; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да продължат да работят за изпълнението на международната програма за премахване на детския труд, особено в развиващите се страни, където ужасяващо голям брой деца се изпращат на работа за допълване на доходите на семействата;
Действия от страна на ЕС за гарантиране на свободата на изразяване онлайн и офлайн и за ограничаване на въздействието на технологиите за наблюдение върху правата на човека
112. признава, че бързото развитие на информационните и комуникационните технологии преобрази средата за упражняване на свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация в целия свят, като генерира значителни предимства, както и сериозно безпокойство; приветства във връзка с това приемането от Съвета през май 2014 г. на специалната насоки на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн;
113. отново заявява, че свободата на изразяване на мнение и свободата, независимостта и плурализмът на медиите са съществени елементи на устойчивата демокрация, чрез които се постига възможно най-активно участие на гражданското общество и оправомощаване на гражданите, и поради това са задължителни за гарантиране на прозрачност и отчетност в обществения живот;
114. призовава към увеличена подкрепа за насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);
115. призовава ЕС и неговите държави членки да подобрят мониторинга по отношение на всички ограничения на свободата на изразяване на мнение и да изразят ясно и бързо осъдително отношение спрямо тях, включително агресивното използване на закони, които инкриминират клеветата, и други рестриктивни закони, както и на рестриктивни критерии или тежки процедури при достъпа до регистрация като журналист или всяка друга от професиите, свързани с медиите, и да създадат медийна институция, както и да предприемат решителни инициативи с цел оказване на подкрепа за по-добър достъп до информация, която е от обществен интерес;
116. осъжда всички ограничения на цифровата комуникация, включително закриване на интернет страници и блокиране на лични акаунти, когато това е насочено срещу гражданското общество, активистите, защитаващи гражданските свободи, и свободните медии;
117. изразява безпокойство по повод разпространението на технологии за наблюдение, надзор, цензуриране и филтриране, които представляват нарастваща заплаха за правата на човека и активистите за демокрация в авторитарни държави и също така поставят тревожни въпроси по отношение на правото на неприкосновеност на личния живот в демократични държави, дори когато се използват като претекст за законосъобразни цели като борбата срещу тероризма, държавната сигурност или правоприлагането;
118. признава, че в Европа се намират важни производители на технологии за незаконно проникване и наблюдение, които могат да бъдат използвани за нарушения на правата на човека и атаки срещу европейската цифрова инфраструктура; призовава Комисията да преразгледа Европейската система за контрол на износа, с цел да се предотврати попадането на опасни технологии в грешни ръце;
119. приветства Комисията за публикуването през юни 2013 г. на насоките за сектора на ИКТ (информационни и комуникационни технологии) за прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; въпреки това остава загрижен във връзка с търговията с продукти и услуги, насочени към отказване на достъп до интернет или предоставяне на възможност за масово наблюдение и следене на интернет трафик и мобилни комуникации, филтриране на резултати от търсенето, или намеса по отношение на частни разговори; припомня съобщението на Комисията от 24 април 2014 г., озаглавено „Преглед на политиката за експортен контрол: Гарантиране на сигурността и конкурентоспособността в един променящ се свят“ (COM(2014)0244), което признава по-специално проблемите, свързани с правата на човека при износа на някои ИКТ; ето защо призовава Комисията да помисли за това как да подобри това положение с оглед евентуалното приемане на осъвременени насоки относно експортния контрол;
120. призовава Комисията да продължи да оказва подкрепа на инициативите, свързани с развитието и разпространението на цифровите технологии за сигурност, за да бъдат оправомощени защитниците на правата на човека чрез осигуряване на механизми за сигурно събиране, криптиране и съхранение с цел избягване на мониторинг от страна на репресивни правителства;
Подкрепа от ЕС за организациите на гражданското общество и за свободата на събранията и сдруженията
121. изразява сериозна загриженост относно свиващото се пространство на легитимните действия на гражданското общество в много държави по света; счита свободното гражданско общество като една от основите за защита и подкрепа на правата на човека и на демократичните ценности във всички общества; във връзка с това приветства всички програми на ЕС, които са насочени към обучение на млади специалисти от трети държави и опростяване на програмите за обмен на студенти за граждани на трети държави, тъй като те насърчават активното участие на младежта в изграждането на демокрацията и допринасят ефективно за развитието на гражданското общество;
122. призовава ЕС и неговите държави членки да подобрят мониторинга по отношение на всички ограничения на свободата на събранията и сдруженията и да изразят ясно и бързо осъдително отношение спрямо тях, включително забраните на организации на гражданското общество, агресивното използване на закони, които инкриминират клеветата и други рестриктивни закони, прекомерните изисквания за регистрация и отчетност, прекалено рестриктивните правила за чуждестранно финансиране, или забрани за неправителствените организации да участват в политическа дейност или да поддържат контакти с чужденци;
123. призовава ЕС и неговите държави членки да повдигнат въпроса за нарушенията на свободата на събранията и сдруженията на всяко равнище от политическия диалог, включително на най-високо равнище, когато другите форми на диалог, включително диалогът за правата на човека, не са успели да постигнат конкретно подобрение на място; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да използват тези диалози, за да повдигнат въпроси по отделни случаи, които пораждат загриженост по-специално във връзка с всички онези, които са били задържани само защото са упражнявали правото си на мирни събрания и на сдружаване;
124. насърчава представителите на делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да наблюдават съдебните процеси на защитниците на правата на човека и на всички онези, които са били задържани само защото са упражнявали правото си на мирни събрания и на сдружаване, и когато е необходимо, да осъждат публично липсата на спазване на правата на справедлив съдебен процес;
125. призовава ЕС да превърне спазването и насърчаването на свободата на събранията и сдруженията в ключов приоритет в бъдещия План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, както и да планира конкретни действия в тази област, тъй като свободата на събранията и сдруженията е жизненоважен елемент на демокрацията и отвореното общество;
126. отново изразява своята подкрепа за това, по-голямата част от финансирането за ЕИДПЧ да се използва за подкрепа на защитниците на правата на човека и действията на гражданското общество по света, и подкрепя създаването на фондове за правна защита, с цел да се помогне на преследваните журналисти и активисти да получат достъп до адвокат и справедлив съдебен процес;
127. подчертава значението на националните институции за правата на човека (НИПЧ) на национално равнище по отношение на наблюдението на спазването на правата на човека и съответно повишаването на осведомеността, както и на гарантирането на правна защита за жертвите на нарушения; призовава ЕС да разработи политика в подкрепа на НИПЧ в съответствие с Принципите от Париж и да я превърне в приоритет във външната помощ, по-специално в рамките на Европейския инструмент за съседство;
Свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията
128. осъжда всички форми на насилие и дискриминация, основани на идеология, религия или убеждения, както е посочено в член 10 от ДФЕС; изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващите съобщения за насилие и дискриминация срещу религиозните малцинства по света, и по-специално в Близкия Изток; подчертава, че правото на свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията е основно право на човека, взаимносвързано с други права на човека и основни свободи, което включва правото да се вярва или не и свободата да се практикуват теистични, нетеистични или атеистични убеждения, както и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор, както е предвидено в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека;
129. призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират зачитането на религиозните малцинства по света, по-специално в Близкия изток, където християните, като например католици, последователи на Арменската апостолическа църква, копти и йезиди, както и мюсюлманските малцинства, са преследвани от ИДИЛ и други терористични групировки;
130. решително осъжда атаките срещу християни в няколко държави по света и изразява солидарност със семействата на жертвите; изразява дълбоко безпокойство от нарастващия брой случаи на репресии, дискриминация, нетърпимост и жестоки нападения срещу християнски общности, по-специално в Африка, Азия и Близкия Изток; призовава освен това правителствата да подведат под съдебна отговорност всички виновни; изразява дълбока загриженост във връзка с настоящото положение на християните в Северна Корея, Сомалия, Сирия, Ирак, Афганистан, Саудитска Арабия, Пакистан, Узбекистан, Йемен, Нигерия и много други държави, където християните живеят в страх да не бъдат убити, подложени са на изтезания, изнасилвания и отвличания и са свидетели на това как върху църквите им се нанасят вреди или се разрушават;
131. изразява дълбока загриженост във връзка с положението на хората, принадлежащи към мюсюлманското малцинство рохингия в Бирма/Мианмар, на които се отказва бирманско гражданство и които са изложени на системни нарушения на правата на човека и преследване; Припомня своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно положението мюсюлманите от общността рохингия[24];
132. приветства приемането по време на отчетната 2013 година на насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религия или убеждения, и призовава институциите на ЕС и държавите членки да отделят особено внимание на прилагането на тези насоки, както в рамките на международни и регионални форуми, така и в двустранните отношения с трети държави, като се обърне специално внимание на уязвимото положение на апостатите; приветства новия върховен представител на ЕС за изказването му, че свободата на религията или убежденията е един от трите приоритета по отношение на правата на човека; насърчава ВП/СП и ЕСВД да се ангажират в рамките на постоянен диалог с НПО, религиозните групи или групите, изповядващи определени убеждения, и религиозните лидери;
133. приветства ангажимента на ЕС да насърчава правото на свобода на религията или убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и други регионални механизми; насърчава ЕС да продължи да внася ежегодната си резолюция за свободата на религията или убежденията в Общото събрание на ООН и да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията или убежденията;
Правата на жените и момичетата
134. приветства подкрепата на ЕС по отношение на резолюциите на ООН относно въпросите, свързани с равенството между половете, и по-специално за премахване на насилието срещу жени и момичета, за дискриминацията срещу жените и за ролята на свободата на изразяване и на мнение при овластяването на жените, както и по отношение на изявления на ООН относно ранните и принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени;
135. призовава за активно участие на ЕС в 59-ата сесия на Комисията за положението на жените, и за това, ЕС да продължи да се бори срещу всякакви опити за подкопаване на Пекинската платформа за действие на ООН относно, наред с други аспекти, достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека, както и сексуалните и репродуктивните права;
136. изразява съжаление, че телата на жените и момичетата, по-конкретно сексуалното и репродуктивното здраве и правата им, до ден днешен продължават да бъдат идеологическо бойно поле и призовава ЕС и неговите държави членки да признаят неотменимите права на жените и момичетата на телесна цялост и самостоятелно вземане на решения по отношение, наред с другото, на правото на достъп до доброволно семейно планиране и безопасен и законен аборт, както и да не бъдат обект на насилие, включително гениталното осакатяване на жени, бракове в детска възраст, ранни и принудителни бракове и изнасилване в брака;
137. отново осъжда всички форми на злоупотреба и насилие над жени и момичета, особено използването на сексуалното насилие като средство за воденето на войни, както и домашното насилие; призовава съответно всички държави – членки на Съвета на Европа, да подпишат и ратифицират Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие; призовава ЕС да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията, с цел да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жени и момичета;
138. изразява дълбока загриженост във връзка с това, че правителствата си затварят очите за нехуманни случаи на сексуално малтретиране на жени във време, когато всяка трета жена в света става жертва на насилие поне веднъж в живота си; настоятелно призовава ЕСВД да продължи да утвърждава добрите практики в борбата срещу изнасилванията и сексуалното насилие над жени в трети държави, с цел справяне с причините, лежащи в основата на проблема;
139. подчертава значението на това органите да се ангажират с разработването на образователни кампании, насочени към мъжете, и по-специално към по-младите поколения, с цел предотвратяване и постепенно премахване на всички форми на насилие, основано на пола; изтъква необходимостта да се гарантира, че специалистите в областта на здравеопазването, полицейските служители, прокурорите и съдиите — както в ЕС, така и в трети държави — са подходящо обучени за оказване на помощ и подкрепа на жертвите на насилие;
140. изтъква, че насилието, основано на пола, включително вредните обичаи и традиционни практики, е нарушение на основните права и най-вече на човешкото достойнство, на правото на живот и на правото на неприкосновеност на личността;
141. посочва, че Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие е важен и обвързващ международен инструмент и, с оглед на този факт, че ако все повече и повече държави се присъединят към нея, това ще допринесе значително за развитието на интегрирана политика за защита и предоставяне на права на жертвите, както и за насърчаване на международното сътрудничество в тази област;
142. призовава Съвета да включи въпроса за „аборта с цел избор на пола“ в насоките на ЕС относно насилието срещу жени и момичета; насърчава Комисията и Съвета да разработят методи за събиране на данни и показатели за това явление и насърчава ЕСВД да включи този въпрос при разработването и прилагането на стратегиите за правата на човека за отделните държави;
143. подчертава значението на провеждането на информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността в общностите, в които се практикуват генитално осакатяване на жени, сексуални злоупотреби с млади момичета, ранни и принудителните бракове, убийства на жени и други нарушения на правата на човека, основани на пола, както и че е важно в подготовката и провеждането на тези кампании да се включат защитници на правата на човека, които вече се борят за прекратяването на подобни практики; отново подчертава, че браковете с деца, ранните и насилствените бракове и неизпълнението на разпоредбите за законна минимална възраст за брак представляват не само нарушение на правата на децата, но също така и пречка пред овластяването на жените;
144. решително осъжда използването на сексуално насилие срещу жени и момичета като военна тактика, включително престъпленията като масови изнасилвания, сексуално робство, принудителна проституция, основани на пола форми на преследване, включително генитално осакатяване на жени, трафик, сексуален туризъм, ранни и насилствени бракове, убийства на честта и всички други форми на сексуално насилие с подобна тежест; в тази връзка продължава да изразява загриженост особено относно положението например в региона на Големите африкански езера и в Сирия; изразява подкрепата си за работата на „ООН – Жени“, на специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жени, причините за него и последиците от него, и на специалния представител на ООН по отношение на свързаното с конфликти сексуално насилие; приветства факта, че наградата „Сахаров“ за 2014 г. беше присъдена на д-р Денис Муквеге за отявлената му борба в защита на момичетата и жените, станали жертви на сексуално насилие по време на въоръжени конфликти;
145. насочва вниманието към факта, че свързаните с пола престъпления и престъпленията с упражняване на сексуално насилие са класифицирани в Римския статут като военни престъпления, престъпления срещу човечеството или деяния, съставляващи геноцид или изтезания; приветства в този контекст Резолюция 2106 на Съвета за сигурност на ООН за предотвратяване на сексуалното насилие по време на конфликти, приета на 24 юни 2013 г., в която се потвърждава, че МНС играе ключова роля в борбата срещу безнаказаността на сексуалните престъпления и престъпленията, основани на пола; призовава ЕС да подкрепи цялостното прилагане на тези принципи;
146. припомня ангажимента на ЕС за интегрирането на правата на човека и равенството между половете в мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с резолюциите от историческо значение на Съвета за сигурност на ООН, съответно № 1325 и № 1820, относно жените, мира и сигурността; в тази връзка отново призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят, в процеса на изграждане на трайно помирение, системното участие на жените като основен компонент на мирните процеси, и да признаят необходимостта от включване на свързаните с пола аспекти в предотвратяването на конфликти, провеждането на мироопазващи операции, оказването на хуманитарна помощ, както и в процесите на възстановяване след конфликти и на демократичен преход;
147. счита, че недостатъчното представителство на жените в политическото вземане на решения е въпрос от областта на основните права и демокрацията — ценности, които следва да бъдат в основата на способността на правителствата да се посветят изцяло на процесите на изграждането и поддържането на демокрацията; приветства установените посредством законодателството системи за равенство между половете и квоти за жени и мъже и призовава за разработването на необходимия законодателен процес във възможно най-кратки срокове;
148. призовава ЕС и държавите членки да подкрепят пълноценното участие на жените във вземането на политически и икономически решения, по-специално в процесите на укрепване на мира, демократичен преход и решаване на конфликти; насърчава държавите членки, Комисията и ЕСВД да се съсредоточат върху икономическата и политическата еманципация на жените в развиващите се страни, като насърчават участието им в дружества и в изпълнението на регионални проекти и в местни проекти за развитие;
149. подчертава необходимостта да се гарантира, че жените в Европа и в останалата част от света имат право на свободен личен избор, наравно с мъжете, без налагане на идеологически, политически или религиозни съображения;
Права на човека и корупция
150. припомня, че корупцията е нарушение на правата на човека и че ЕС поиска изключителна компетентност за подписване на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC);
151. изразява съжаление, че до този момент няма последващи действия във връзка с искането на Парламента към ЗП/ВП да представи план за действие на ЕС срещу корупцията с цел ефективен мониторинг на препоръките на Конвенцията на ООН срещу корупцията, включително задължение за държавите, които са страни по нея, да публикуват и разпространяват информация относно корупцията, да създават канали за съобщаване на нарушения, както и да създадат подходяща нормативна уредба за защита на свидетелите и за дейностите на гражданското общество в тази област;
152. насърчава Европол да разработва повече стратегически и оперативни партньорства с трети държави с цел да се бори по-ефективно срещу корупцията и организираната престъпност;
153. призовава Комисията да разработи иновативни финансови механизми за прилагане на фискалните реформи и за засилване на борбата срещу корупцията, незаконните финансови потоци и отклонението от данъчно облагане; в този контекст насърчава разглеждането на възможностите за публично-частни партньорства, съчетаване на безвъзмездни средства и заеми, както и подпомагане на развиващите се страни да мобилизират по-успешно своите вътрешни ресурси;
154. отбелязва, че трети държави със слабо управление и големи потоци от помощ имат и по-високо равнище на корупция, в резултат на което помощта за развитие се отклонява от предназначението си и се намаляват възможностите за развитие на правата на човека; призовава ЕСВД да подкрепя програмите за развитие, в които хуманитарната помощ и прозрачността вървят ръка за ръка, в името на постигане на напредък в областта на правата на човека в трети държави;
155. отново призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят определянето на специален докладчик на ООН относно финансовите престъпления, корупцията и правата на човека;
Трафик на хора
156. осъжда незаконната търговска дейност, свързана с трафик на хора, трафик на хора с цел отстраняване на органи и всякакъв друг вид експлоатация, свързана с нарушаване на правото на телесна неприкосновеност и с упражняване на насилие; подчертава необходимостта от борба с трафика на хора, жертви на който са предимно жени, станали обект на сексуална експлоатация;
157. призовава ЕС да превърне в свой приоритет борбата с трафика на хора както във вътрешните, така и във външните си политики, като се съсредоточи по-специално върху закрилата на жертвите; призовава за полагането на повече усилия от страна на ЕС, които да подлежат на редовен преглед; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество с трети държави за обмен на добри практики и за разбиването на международните мрежи за трафик, които използват и интернет за намирането на нови жертви; отново изтъква нуждата всички държави — членки на ЕС, да прилагат Директива 2011/36/ЕС и Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 – 2016 г.;
Дискриминация въз основа на кастова принадлежност
158. осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са жертви на кастови йерархии и на основана на кастов признак дискриминация, включително лишаването от равенство и от достъп до съдебната система и до пазара на труда, продължаващата сегрегация и обусловените от кастовата система пречки пред постигането на основни права на човека и развитие; призовава ЕС да приеме политика, насочена към предприемането на действия с цел премахването на дискриминацията въз основа на кастова принадлежност и да включи цели на политиката относно дискриминацията въз основа на кастова принадлежност в новия план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията;
Права на ЛГБТИ
159. изразява съжаление, че 78 държави все още инкриминират хомосексуалността, включително седем държави, които предвиждат смъртно наказание (Саудитска Арабия, Нигерия, Мавритания, Судан, Сиера Леоне, Йемен, Афганистан, Иран, Малдивските острови и Бруней), както и че 20 държави все още инкриминират транссексуалната идентичност; решително осъжда неотдавнашното увеличаване на броя на дискриминационните закони и счита, че практиките и проявите на насилие срещу лица въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност не следва да остават безнаказани; насърчава следенето отблизо на положението в Нигерия, Уганда, Малави, Индия и Русия, където нови закони или наскоро извършени законодателни промени сериозно застрашават свободата на сексуалните малцинства; отново заявява подкрепата си за продължаващата работа на върховния комисар на ООН по правата на човека за борба срещу тези дискриминационни закони и практики, както и за работата на ООН в по-общ план по този въпрос;
160. подкрепя идеята ЕСВД да отдава приоритетно значение на своите действия в тази област и да наблегне особено на случаите, при които е в сила смъртното наказание и/или срещу ЛГБТИ лицата се прилагат изтезания и малтретиране, като осъжда тези практики в съответствие с насоките на ЕС относно смъртното наказание и насоките на ЕС по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
161. приветства приемането през 2013 г. на насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ); призовава ЕСВД и Комисията да повдигнат въпроса за правата на ЛГБТИ в рамките на политически и свързани с правата на човека диалози с трети държави и в рамките на многостранни форуми; подчертава значението на това, Комисията и ЕСВД да продължат да поставят въпроса за правата на ЛГБТИ в рамките на политическия диалог и на диалога за правата на човека и да използват ЕИДПЧ в подкрепа на организациите, защитаващи правата на ЛГБТИ, като им позволяват да оспорват хомо- и трансфобски закони и действия за дискриминация срещу ЛГБТИ, като повишават осведомеността сред широката общественост относно дискриминацията и насилието, изпитвани от хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност, и като гарантират предоставянето на спешна помощ (в това число психологическа и медицинска помощ, медиация и съдействие за реинтеграция) на тези, които се нуждаят от такава подкрепа;
162. отбелязва легализирането на еднополовите бракове или граждански съюзи между лица от един и същи пол във все по-голям брой държави по света, към момента общо 17; насърчава институциите на ЕС и държавите членки да продължат да допринасят за обсъждането на признаването на брака между лица от един и същи пол или гражданския съюз между лица от един и същи пол като въпрос, свързан с политически, социални, човешки и граждански права;
163. призовава Комисията и Световната здравна организация (СЗО) да премахнат разстройствата на половата идентичност от списъка на психическите и поведенческите разстройства; призовава Комисията да увеличи своите усилия за прекратяване на патологизацията на трансидентичностите; насърчава държавите да осигурят бързи, достъпни и прозрачни процедури за признаване на пола, при които се зачита правото на самоопределение;
164. приветства растящата политическа поддръжка за обявяване за незаконна на стерилизацията като изискване за правно признаване на пола, която беше изразена от специалния докладчик на ООН за изтезанията, и подкрепя становището, че подобни изисквания следва да се разглеждат и преследват като нарушение на правото на телесна неприкосновеност и на сексуално и репродуктивно здраве и права;
165. приветства анулирането през октомври 2013 г. на молдовския закон за забрана на „пропагандирането на всякакви други отношения, освен тези, свързани с брака или семейството“, и призовава Литва и Русия да следват молдовския пример; изразява съжаление относно резултата от референдума в Хърватия от декември 2013 г., който одобри конституционна забрана на еднополовите бракове; изтъква, че такъв референдум ще бъде проведен в Словакия през февруари 2015 г.; изразява съжаление, че в парламента в бившата югославска република Македония в момента се разглежда закон, с който конституционно да се забранят еднополовите бракове; подчертава, че подобни събития допринасят за създаването на климат на хомофобия и дискриминация; подчертава, че съществува остра нужда от повишена защита на основните права и свободи за ЛГБТИ лицата, включително чрез законодателство в областта на престъпленията от омраза и антидискриминационно законодателство, и приканва националните органи да осъждат омразата и насилието, основани на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяване на половата принадлежност; счита, че има по-голяма вероятност основните права на ЛГБТИ да бъдат гарантирани, ако тези лица имат достъп до правни институти като съжителство, регистрирано партньорство или брак;
Права на лицата, принадлежащи към национални малцинства
166. подчертава, че националните малцинствени общности имат специални нужди и че поради това следва да се насърчава пълното и действително равенство между лицата, принадлежащи към дадено национално малцинство, и лицата, които принадлежат към мнозинството, във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот;
Права на хората с увреждания
167. приветства ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; отново посочва значението на ефективното ѝ изпълнение, както от държавите членки, така и от институциите на ЕС, и по-специално подчертава необходимостта от надеждно интегриране на принципа на всеобща достъпност и на всички права на хората с увреждания в рамките на всички имащи отношение инструменти на политиката на ЕС, включително в областта на сътрудничеството за развитие, и подчертава нормативния и хоризонтален характер на този въпрос; подчертава значението на това ЕС да действа в сътрудничество със съответните международни и регионални организации и гражданското общество, и по-специално с организациите на хората с увреждания, така че да се гарантира, че в международните програми за развитие се отчитат потребностите на хората с увреждания, свързани с достъпността;
168. насърчава ЗП/ВП да продължи да подкрепя процеса на ратификация и прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от държавите, които все още не са я ратифицирали или приложили;
169. насърчава ЕСВД да обърне особено внимание на коментарите и препоръките за отделните държави, публикувани от Комитета по правата на хората с увреждания, както и на докладите на държавите, и системно да повдига тези въпроси в политическите диалози със съответните държави, както и в публични изявления; призовава Европейската комисия да подготви проект за ръководни принципи на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на хората с увреждания, за да се гарантира системна и последователна политика в това отношение, включително в нейните диалози и преговори с трети държави;
170. изисква от Комисията и от ЕСВД да поощряват делегациите на ЕС по целия свят да взаимодействат с гражданското общество, с цел да се насърчава действителното упражняване на правата на човека от страна на хората с увреждания;
Права на децата
171. отново призовава Комисията да предложи амбициозна и всеобхватна стратегия за правата на детето и съответен план за действие за следващите пет години, както поиска Парламентът с резолюцията си от 27 ноември 2014 г. по повод двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето[25];
172. приветства сътрудничеството на ЕС с УНИЦЕФ и с други организации и НПО, ангажирани със защитата на правата на детето, което доведе до изграждането на инструментариум за интегрирането на въпросите за правата на децата в сътрудничеството за развитие и до подкрепа за ключовите цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) и програми за закрила на детето с цел осъществяване на правата на децата, особено в несигурни условия; приветства по-специално Манифеста за правата на детето и насърчава повече членове на Европейския парламент и представители на националните парламенти да популяризират манифеста и да станат „защитници за правата на детето“; приветства използването на парите от Нобеловата награда, присъдена на ЕС, за подкрепа на децата в ситуации на конфликти; припомня, че е важно да се предостави психологическа подкрепа на децата, които са били изложени на насилие или са жертви на война; подчертава, че е важно да се осигури достъп до образование за децата, засегнати от конфликти; приветства участието на ЕС в Третата световна конференция относно детския труд, състояла се през 2013 г. в Бразилия, и неговото участие в договарянето на тристранна декларация относно детския труд;
173. подчертава необходимостта от борба с всички форми на принудителния детски труд и експлоатацията на деца; призовава за по-добро прилагане на съществуващото национално и международно законодателство, с което се повишава осведомеността относно злоупотребата с деца на пазара на труда;
174. призовава Комисията и ЕСВД да продължат да предприемат действия по отношение на правата на детето със специален акцент върху насилието срещу деца, включително изтезанията, тъй като наскоро бяха докладвани случаи на изтезания и задържане на деца; призовава да се обърне особено внимание на въпросите, свързани с принудителния детски труд, детската бедност и недохранването при децата, и, във връзка с това, на целите за начално образование за всички, намаляване на детската смъртност, на браковете с деца и на вредните практики, разоръжаване, рехабилитация и повторна интеграция на децата, включени във въоръжени групи, както и по отношение на включването на въпроса със свързаното с деца магьосничество в дневния ред на диалога по правата на човека със съответните държави; подчертава значението на извеждането на преден план на правата на детето в рамките на външната политика на ЕС, сътрудничеството за развитие и хуманитарната помощ, за да се гарантира подходящо финансиране и да се повиши равнището на закрила на децата в извънредни ситуации; призовава ЗП/ВП да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатите резултати по отношение на външната дейност на ЕС, насочена към децата; подчертава факта, че децата и подрастващите следва да участват само в работа, която не влияе на тяхното здраве и личностно развитие и не пречи на тяхното образование; подчертава значението на извеждането на преден план на правата на детето в рамките на външната политика на ЕС;
175. отбелязва, че Конвенцията за правата на детето призовава за законодателни, административни, социални и образователни мерки относно детския труд, като признава необходимостта от многоизмерен подход; изтъква необходимостта, с цел ефективно прилагане, законодателството да бъде съпътствано от намеси чрез политики, които да предлагат алтернативи под формата на образование и професионално обучение, както и от мерки за социална закрила в полза на децата и семействата;
176. призовава ЕС да продължи да насърчава благоприятна среда за предотвратяване и премахване на детския труд, за социален диалог и съгласувани действия между публичния и частния сектор във връзка с премахването на детския труд; подчертава необходимостта от предоставянето на подкрепа за капацитета за борба срещу детския труд и от изграждането на такъв капацитет в държавите с нерешен конфликт и държавите след конфликт;
177. отново изтъква необходимостта от полагане на повече усилия за изпълнение на преразгледаната стратегия за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; призовава този контекст за по-добро използване на средствата в рамките на Инструмента за стабилност и на ЕИДПЧ за справяне с практиката да се използват деца като войници; насърчава ЕС да задълбочи още повече сътрудничеството си със специалния представител на ООН за децата, засегнати от въоръжени конфликти, като подкрепя съответните планове за действие и механизми за мониторинг и докладване; призовава за всеобщо ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално на Третия незадължителен протокол към нея, което ще даде възможност на децата да подават жалби до Комитета на ООН за правата на детето; призовава Комисията и ЗП/ВП да проучат възможностите ЕС да се присъедини едностранно към Конвенцията на ООН за правата на детето;
178. посочва, че недохранването и лошото хранене на децата в развиващите се държави е повод за сериозна загриженост; приветства в това отношение приетата по време на втората Международна конференция за храненето рамка за действие, с която се поставя обща цел за намаляването в цял свят с 40% на броя на децата под петгодишна възраст със забавен растеж;
179. отново заявява, че достъпът до образование е основно право на всички деца, залегнало в член 28 от Конвенцията на ООН за правата на детето; подчертава необходимостта Съюзът и неговите държави членки да предприемат всички необходими мерки, за да се подобри достъпът на децата до висококачествени здравни услуги и здравеопазване;
180. изразява съжаление, че по света все още има държави, които не желаят да подпишат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Конвенцията на ООН за правата на детето, която дава подробни насоки за изграждането на приобщаващи общества за закрилата на децата с увреждания;
181. приканва Съюза и държавите членки да провеждат съгласувани политики за хуманитарна помощ и развитие, с цел да се борят срещу недохранването при децата;
Права на коренното население
182. отбелязва със загриженост, че представителите на коренното население са в особена степен изложени на риск от дискриминация и че те са особено уязвими по отношение на политическите, икономическите, екологичните и свързаните с пазара на труда промени и сътресения; отбелязва, че по-голямата част от тях живеят под прага на бедността и имат ограничен достъп или изобщо нямат достъп до представителство, до процеса на вземане на политически решения или до съдебните системи; изразява особена загриженост във връзка с широко разпространените явления като заграбване на земя, насилствено изселване и нарушения на правата на човека, произтичащи от въоръжените конфликти;
Действия на ЕС в областта на миграцията и бежанците
183. осъжда изключително високия брой на смъртните случаи в Средиземно море, който по приблизителна оценка на Международната организация по миграция в доклада ѝ „Смъртоносни пътувания“ възлиза на 3 000 за 2013 г. и така това море се превръща в най-смъртоносния регион в света за незаконната миграция; изразява изключително силна загриженост по повод на съобщенията за нарушаване на човешките права на мигрантите и търсещите убежище лица по пътя им към ЕС; призовава Съюза и държавите членки да си сътрудничат с ООН, регионалните механизми, правителствата и неправителствените организации с цел решаването на тези въпроси; изтъква неотложната необходимост да се разработят по-стабилни и по-интегрирани политики, които са основани в по-голяма степен на принципа за солидарност на равнището на Съюза, за да се реагира на неотложните въпроси, свързани с мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, и то по начин, който е в съответствие с международното право в областта на правата на човека и човешкото достойнство, и призовава ЕС да въведе обща европейска система за предоставяне на убежище и да гарантира ефективни общи стандарти за процедурите на приемане в целия Съюз, с цел да се защитят непридружените непълнолетни лица и най-уязвимите лица; приканва ЗП/ВП, членът на Комисията, отговарящ за миграцията, вътрешните работи и гражданството, и ЕСВД да засилят сътрудничеството и справедливото споделяне на отговорността между държавите членки, включително по приемането и презаселването на бежанци и по оказването на съдействие на службите по издирване и спасяване при подпомагането на мигранти, изпаднали в бедстващо положение в морето, докато се опитват да достигнат бреговете на ЕС; припомня във връзка с това необходимостта от спазване на принципа на забрана за връщане в европейски и международни води, потвърден от Европейския съд по правата на човека; припомня ангажимента на Комисията за разработване на подходящи канали за законна миграция; във връзка с това призовава държавите членки да приложат напълно наскоро приетия общ пакет от мерки на ЕС в областта на убежището и общото законодателство в областта на миграцията; призовава държавите членки да участват в програмите за презаселване и да ускорят развитието на регионалните програми за закрила в най-силно засегнатите райони; изтъква необходимостта от справяне с първопричините на незаконната миграция; насърчава ЕСВД и държавите членки да обърнат особено внимание на държавите, от които тръгва трафикът или незаконното превеждане през граница на хора, на държавите на преминаване и на държавите на местоназначение; призовава ЗП/ВП и държавите членки да продължат да укрепват външното измерение на Съюза, като си сътрудничат с държавите на произход и на преминаване, включително държавите — партньори на ЕС, по-специално в региона на Средиземноморието, като системно повдигат тези въпроси в рамките на политическите диалози със засегнатите страни и в публични изявления, и засилват сътрудничеството с тези държави до възможно най-голяма степен с цел разбиване на нелегалните мрежи, използвани за трафик на мигранти, и борба срещу незаконните организации, които извличат печалби от трафика и незаконното превеждане през граница на хора;
184. счита, че децата мигранти са особено уязвими, най-вече ако са непридружени; припомня, че непридружените деца са преди всичко деца и че закрилата на детето, а не политиките за имиграцията, трябва да бъде водещият принцип при разглеждането на случаи с такива деца, като по този начин да се зачита основният принцип за висшите интереси на детето;
185. насърчава ЗП/ВП и ЕСВД да продължат да подкрепят процеса на ратифициране на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, на допълващия я Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, на Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух и на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси;
186. призовава ЕС да гарантира, че преговорите с държави извън ЕС по всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане и прилагането на тези споразумения са в съответствие с международните права на човека, правото в областта на бежанците и международното морско право, и изисква да се провеждат предварителни консултации с него преди тяхното сключване; изисква повече прозрачност при преговорите по тези споразумения и да се включат механизми за мониторинг, за да се оценява въздействието върху правата на човека от сътрудничеството в областта на миграцията с държавите извън ЕС и от мерките за граничен контрол, включително Frontex и Eurosur; настоява, че правата на човека трябва да бъдат включени и наблюдавани във всички дейности на Frontex;
187. призовава Европейската комисия да проведе независима оценка на своите програми в областта на миграцията и граничния контрол в държавите от ЕС и в трети държави, с цел да предложи подобрени мерки за предотвратяване на нарушения на правата на човека;
188. насърчава Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да развие партньорства с трети държави с цел укрепване на международната защита на лицата, търсещи убежище;
189. приветства добавянето на критерия, свързан със зачитането на правата на човека и на основните свободи, в списъка на ключовите критерии, които се вземат предвид преди започването на преговори по споразумения за освобождаване от визи с трети държави[26]; приканва Комисията да използва този нов критерий като средство, с което трети държави да бъдат убедени да приемат задълбочаване на диалога по правата на човека в стратегическия и икономически аспект на преговорите относно визите;
190. осъжда нарастващото инкриминиране на незаконната миграция в рамките на ЕС за сметка на човешките права на засегнатите лица; настоятелно призовава да се предвиди незабавно създаването на необходимите механизми за гаранции за правата на човека, отчетност и правоприлагане;
191. отправя искане към Комисията и ЕСВД да участват активно в дебата относно понятието „климатичен бежанец“, включително относно евентуално правно определение за него в международното право или в което и да било правно обвързващо международно споразумение;
192. признава липсата на гражданство за съществено предизвикателство в областта на правата на човека; изисква от Комисията и от ЕСВД да водят борба срещу липсата на гражданство в рамките на всички външни действия на ЕС, по-специално като се предприемат мерки срещу дискриминацията в националното законодателство въз основа на полов или религиозен статут или статут на принадлежност към малцинство, като се насърчава правото на децата на гражданство и като се подкрепя кампанията на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), целяща премахване на липсата на гражданство до 2024 г.;
Права на човека и развитие
193. подчертава, че спазването на правата на човека, включително на икономическите, културните, социалните и екологичните права, на правото на достъп до храна, на добро управление, на демократични ценности, на мир, сигурност и достъп до справедлива и ефективна съдебна система, е предпоставка за намаляване на бедността и неравенството и за постигане на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); счита, че правата на човека трябва да бъдат общ елемент на всички цели, задачи и показатели на програмата за периода след 2015 г.; подчертава също, че изпълнението на програмата трябва да се основава на силни механизми за прозрачност и отчетност; счита, че изпълнението на ангажиментите по отношение на управлението и правата на човека трябва да е измеримо и да може да бъде проследено;
194. припомня факта, че ООН призна, че без подход към развитието, основаващ се на правата на човека, целите за развитие не могат да бъдат постигнати напълно; призовава ЕС да бъде все така бдителен при гарантирането на изричното включване на въпроса за защитниците на правата на човека и пространството за гражданското общество в обсъжданията след ЦХР;
195. подчертава взаимозависимостта между крайната бедност и незачитането на правата на човека и изтъква необходимостта от разработване на набор от принципи за прилагането на стандарти и критерии, свързани с правата на човека, в борбата с крайната бедност;
196. подчертава важността на съгласуваността на политиките за развитие (СПР) за постигането на спазване на правата на човека; поради това припомня необходимостта действително да се приемат насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и докладване, за да се постигне реално СПР в политиките на Съюза и в тези на държавите членки, особено в областта на търговията и селското стопанство; счита, че ЕС следва да поддържа политическо лидерство по този въпрос; поради това призовава ЕС да работи заедно с ангажираните с въпроса държави партньори за лансиране на международни инициативи (в рамките на Организацията на обединените нации, Г-20 и др.), за превръщането на СПР в общовалидна програма;
197. призовава ЕС и държавите членки да координират по-добре своите програми за развитие в духа на Договора от Лисабон, като поставят политиката за развитие на преден план във външните отношения на Съюза, така че националните приоритети и европейските програми за насърчаване на правата на човека да бъдат по-добре координирани чрез развитието, като се има предвид вътрешната сложност на политиката на ЕС за развитие;
198. призовава ЕСВД, под координиращата роля на ЗП/ВП, да обвърже по-добре външната политика и политиката на сигурност с политиката на развитието, за да се изградят полезни взаимодействия и да се гарантира съгласуван подход, целящ всеобщото прилагане на правата на човека чрез политиката на ЕС за развитие; призовава още ЕС да координира по-добре външните си действия, в рамките на многостранни форуми, с бързо развиващите се икономики, като тези на държавите от групата BRICS, за да се решават въпросите на глобалното управление и да се насърчават правата на човека чрез координиране на техните различни програми за развитие;
199. настоятелно призовава ЕС да интегрира по-ефективно правата на човека и демокрацията в сътрудничеството за развитие и да гарантира приноса на програмите на ЕС за развитие за изпълнението от страна на държавите партньорки на техните международни задължения в областта на правата на човека;
200. подчертава значението на това, помощта за развитие да се съчетае с убедителни усилия за демократизиране;
201. призовава Комитета по оценка на въздействието, под надзора на председателя на Комисията, да гарантира, че се отчита въздействието на положението с правата на човека, когато се говори за проекти на ЕС за сътрудничество за развитие, и обратното;
202. признава значението на активното ангажиране на НПО в планирането, прилагането и оценката на разпоредбите, свързани с правата на човека, за осигуряване на възможно най-широко участие на гражданското общество в процеса на разработването на политики и в гарантирането на ефективността на разпоредбите в областта на правата на човека;
203. приветства новата инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, която в периода от 2014 г. до 2020 г. ще даде възможност на близо 18 000 лица от ЕС и от трети държави да участват в хуманитарни операции по целия свят, на места, където има най-спешна нужда от помощ, и да демонстрират солидарност, като помагат на общности, засегнати от природни или предизвикани от човека бедствия;
204. призовава за съгласувани действия на ЕС за решаване на проблема със заграбването на земя чрез насърчаване на подходящи предпазни мерки за предотвратяване на тази практика в засегнатите държави и сред дружества от ЕС и други европейски дружества, развиващи дейност в тези държави; отбелязва, че отказът на достъп до земя и природни ресурси за бедното население в градските и селските райони е една от основните причини за глада и бедността по света, която оказва въздействие върху възможността на местните общности да упражняват човешките си права и по-специално правото си на адекватна храна; призовава за оценка на въздействието на търговската политика на ЕС върху заграбването на земя; приветства участието на ЕС в разработването на световните доброволни насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност, приети под егидата на ООН, и призовава за тяхното прилагане и за приемането на обвързващи насоки за предотвратяване на заграбването на земя; подчертава обаче, че е необходимо свързаните с правата на човека и намаляването на бедността съображения да се включат спешно в процеса на вземане на решения по отношение на придобиването или дългосрочното вземане под аренда на големи площи земя от страна на инвеститори; счита, че реакцията на ЕС по този въпрос ще бъде важен тест за ангажимента му да премине към основан на правата подход в своята политика на сътрудничество за развитие, както е предвидено в Договора от Лисабон, чрез който политиката на ЕС за развитие ще допринася още повече за устойчивото икономическо, социално и екологично развитие на развиващите се държави, с първостепенната цел за премахване на бедността по света; призовава ЕС да се ангажира, в съответствие с препоръките на специалния докладчик на ООН за правото на храна, със коренна промяна в посока към агроекологията като средство за гарантиране на правото на храна;
205. отбелязва с дълбока загриженост, че коренните народи са особено засегнати от нарушения на правата на човека, свързани с добива на природни ресурси; призовава ЕСВД да подкрепя строги правни рамки и инициативи, целящи прозрачност и добро управление в минното дело и в други свързани с добива на ресурси сектори, които спазват доброволното, предварително и информирано съгласие на местните жители и Декларацията на ООН относно правата на коренното население;
206. отбелязва с дълбока загриженост, че уязвимите групи са особено засегнати от нарушения на правата на човека, свързани с деградацията на околната среда, тъй като разширяването на плантациите на монокултури, засилената сеч, разширяването на инфраструктурата и подкрепата за добива на нефт и газ, биогоривата, минното дело и големите хидроенергийни проекти водят до обезлесяване и деградация на горите; призовава Комисията да изпълнява Седмата програма за действие за околната среда и да разработи цялостен план за справяне с обезлесяването и деградацията на горите и с техните последици за околната среда, обществото и правата на човека;
207. припомня, че изпълнението на програмите за развитие, образование и здравеопазване подпомага не само борбата срещу бедността, но и борбата с международния тероризъм; призовава ЕС да разработи още стратегии по модела на стратегията на ЕСВД за „сигурност и развитие в Сахел“;
208. подчертава, че въпреки вече постигнатия напредък по отношение на достъпа до питейна вода и канализация, все още има приблизително 2,6 милиона души, които не разполагат с отходни места, и 1,1 милиарда души без никакъв достъп до каквато и да била питейна вода; отстоява становището, че това се дължи не само на липсата на ресурси, но и на липсата на политическа воля; поради това призовава правителствата да осигурят достъп до питейна вода и канализация, като обърнат специално внимание на жените и децата;
209. призовава за амбициозна дългосрочна политическа стратегия и план за действие за общественото здраве, иновациите и достъпа до лекарства, в които, наред с другото, да се разгледат нови схеми за стимулиране на научноизследователската и развойната дейност, както е посочено в доклада за 2012 г. на консултативната експертна работна група на СЗО „Научноизследователска и развойна дейност: финансиране и координация“, за да се защити правото на стандарт на живот, подходящ за здравето и благосъстоянието на всяко човешко същество, без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия; подчертава, че жените и момичетата остават най-засегнати от пандемията на ХИВ, като същевременно участват най-активно в грижите за пациентите в своите общности;
Международни културни и спортни мероприятия и права на човека
210. осъжда зачестяващата практика авторитарни държави да поемат домакинството на големи спортни или културни мероприятия с цел да засилят международната си легитимност, докато продължават да потискат вътрешните разногласия; призовава ЕС и държавите членки да започнат диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно условията на тяхното участие в подобни мероприятия, включително що се отнася до първите Европейски игри в Баку през 2015 г. и Световното първенство на ФИФА в Русия през 2018 г.; призовава за разработването на рамка за политиката на ЕС за спорта и правата на човека и за включването на съответни ангажименти в предстоящия план за действие за правата на човека;
Засилване на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека
211. отново потвърждава ангажимента си за по-нататъшното подобряване на собствените процедури, процеси и структури на Парламента, за да се гарантира, че правата на човека и демокрацията са в основата на неговите действия и политики; насочва вниманието към дългосрочния ангажимент на Европейския парламент в подкрепа на правата на човека, който намира изражение във връчването на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта; счита, освен това, че са необходими ефективно сътрудничество и интегриране на правата на човека в рамките на целия Парламент, за да може подкомисията по правата на човека да изпълнява мисията си, посочена в Правилника за дейността, а именно „да осигури съгласуваността между всички външни политики на Съюза и неговата политика в областта на правата на човека“;
212. призовава за по-добро прилагане на насоките за междупарламентарните делегации на Европейския парламент относно насърчаването на правата на човека и демокрацията и поощрява извършването на преглед на насоките от страна на Съвета на председателите на делегации, в сътрудничество с подкомисията по правата на човека; препоръчва, в този контекст, по-систематична и прозрачна практика на повдигане на въпросите за правата на човека, особено за индивидуалните случаи, посочени в резолюциите на Парламента, и за носителите на наградата „Сахаров“ и номинираните за нея лица, които са изложени на риск, по време на посещенията на делегации в трети държави, и на докладване относно предприетите действия пред подкомисията по правата на човека в писмен вид, а когато има политически основания за това — чрез специална отчетна среща;
213. изтъква необходимостта от непрекъснато разглеждане на най-подходящите начини за постигане на максимална надеждност, видимост и ефективност на резолюциите на Парламента относно нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и необходимостта от подходящо синхронизиране между всички европейски институции и от последващи техни действия, както и действия на Европейския фонд за демокрация; подчертава по-специално необходимостта от институционално проследяване на въпросите, повдигнати в резолюциите по неотложни въпроси;
214. насърчава разискванията относно включването на различните инструменти, които са на разположение на Парламента по отношение на оказването на подкрепа за правата на човека и тяхното утвърждаване, в единен стратегически документ, който да бъде приет от Парламента на пленарно заседание; призовава за създаването на редовно актуализиран уебсайт, на който се публикуват имената на защитниците на правата на човека, посочени в резолюциите на ЕП по неотложни въпроси, и за учредяването на вътрешна работна група на Парламента, която да проследява случаите с посочените защитници на правата на човека по целия свят, като насърчава делегациите, пътуващи до съответните трети държави, да се срещат с тях;
* * *
215. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 69-ото заседание на Общото събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на върховния комисар на ООН за правата на човека, както и на ръководителите на делегациите на ЕС.
- [1] Приети текстове, P 8_TA (2014)0070.
- [2] A/RES/55/2.
- [3] Документ 11855/2012 на Съвета
- [4] Приети текстове, P7_TA(2013)0575.
- [5] OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.
- [6] Приети текстове, P7_TA(2014)0252.
- [7] Приети текстове, P7_TA(2014)0259.
- [8] OВ C 59 E, 28.2.2012 г., стр. 150.
- [9] Приети текстове, P 8_TA (2014)0013.
- [10] OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165.
- [11] Приети текстове, P7_TA(2013)0274.
- [12] A/RES/67/176.
- [13] Приети текстове, P7_TA(2014)0206.
- [14] OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 107.
- [15] OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.
- [16] OВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107.
- [17] ОВ С 99 Е, 3.4.2012 г., стр.31.
- [18] ОВ С 99 Е, 3.4.2012 г., стр.94.
- [19] Приети текстове, P 8_TA (2014)0059.
- [20] Приети текстове, P7_TA(2013)0420.
- [21] Приети текстове, P7_TA(2013)0394.
- [22] Приети текстове, P7_TA(2013)0180.
- [23] Резолюция 69/186
- [24] Приети текстове, P7_TA(2013)0286.
- [25] Приети текстове, P8_TA (2014)0070.
- [26] Регламент (ЕС) № 509/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 67);
СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (22.1.2015)
на вниманието на комисията по външни работи
относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област
(2014/2216(INI))
Докладчик по становище: Хейди Хаутала
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. подчертава, че спазването на правата на човека, включително на икономическите, културните, социалните и екологичните права, на правото на достъп до храна, на добро управление, на демократични ценности, на мир, сигурност и достъп до справедлива и ефективна съдебна система, е предпоставка за намаляване на бедността и неравенството и за постигане на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); счита, че правата на човека трябва да бъдат обща черта на всички цели, задачи и показатели на програмата за периода след 2015 г.; подчертава също, че изпълнението на програмата трябва да се основава на силни механизми за прозрачност и отчетност; счита, че изпълнението на ангажиментите по отношение на управлението и правата на човека е измеримо и може да бъде проследено;
2. призовава ЕС на предстоящите междуправителствени преговори да удвои усилията си за превръщането на основания на правата на човека подход и намаляването на неравенството в основни концепции на световното развитие след 2015 г., както и за това тези концепции да намерят конкретен израз в самите цели и задачи; подчертава необходимостта да се гарантира включването в програмата за периода след 2015 г., наред с другото, на правата на жените, правата на децата, доброто управление, демокрацията, върховенството на закона, свободата на сдружаване и на изразяване, всеобщото здравно осигуряване, както и сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права, като ключови елементи на развитието; подчертава необходимостта в програмата за периода след 2015 г. да бъде отделено специално внимание на връзката между миграция и развитие;
3. подчертава, че усилията за развитие в глобален мащаб, включително усилията на ЕС и неговата външна дейност, трябва да бъдат насочени към гарантиране на спазването на основните права на човека и равното достойнство на всички човешки същества;
4. отбелязва с голяма загриженост, че според данни на Международната организация на труда (МОТ) около 21 милиона мъже, жени и деца по света се намират под някаква форма на робство; посочва необходимостта правата на човека да се разглеждат в тяхната цялост и неделимост, с поставяне на акцент върху и твърдо ангажиране както с гражданските и политическите права, така и с икономическите, социалните, културните и екологичните права, тъй като без тези права не може да има развитие; изтъква необходимостта от справяне с първопричините на бедността; посочва задължението за спазване на международните трудови стандарти, в съответствие с изпълнението на програмата за достоен труд на МОТ, и призовава за определяне на единно минимално равнище на социална закрила; счита, че социалните въпроси следва да заемат по-централно място във външните отношения на ЕС; изразява съжаление в тази връзка, че ЕС не разполага със стандартен формат за „социална клауза“, която да бъде включвана във всички външнотърговски споразумения; поради това настоятелно призовава ЕС да включва раздел, посветен на развитието, и социална клауза, отразяваща основните трудови стандарти на МОТ, във всички свои външнотърговски споразумения;
5. отбелязва, че влошаващото се положение със сигурността в световен мащаб и задълбочаващата се финансова криза след срива от 2008 г. са довели до увеличаване на детския труд в най-бедните държави в света, което може да има правни последици, както и последици по отношение на репутацията, за дружествата, доставящи стоки от развиващия се свят; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да продължат да работят за изпълнението на международната програма за премахване на детския труд, особено в развиващите се страни, където ужасяващо голям брой деца се изпращат на работа за допълване на доходите на семействата;
6. подчертава факта, че е необходимо да се положат по-големи усилия за интегриране на правата на човека и демокрацията в сътрудничеството за развитие; подчертава необходимостта ЕС и неговите делегации да прилагат основания на правата на човека подход в програмите и политиките на ЕС и чрез техническа подкрепа в областта на помощта за развитие, особено новия инструментариум; също така насърчава държавите членки да възприемат основан на правата на човека подход в политиките си за развитие и помощ, например чрез поставяне на акцент върху значението на прозрачността, правата на човека, доброто управление, демокрацията и политическото участие в преговорите за бюджетна и секторна подкрепа; в същото време призовава ЕС да зачита, насърчава и защитава демократичната ангажираност, участието на гражданското общество и прозрачността на помощта за развитие (последната съгласно гаранцията на ЕС за прозрачността);
7. отбелязва, че трети държави със слабо управление и големи потоци от помощ имат и по-високо равнище на корупция, в резултат на което помощта за развитие се отклонява от предназначението си и се намаляват възможностите за развитие на правата на човека; призовава ЕСВД да подкрепя програми за развитие, в които хуманитарната помощ и прозрачността вървят ръка за ръка, в името на постигане на напредък в областта на правата на човека в трети държави;
8. призовава ЕС да допринася за укрепването на националните, регионалните и международните механизми за отчетност, като например Международния наказателен съд, националните съдебни органи, парламентите и националните институции по правата на човека и гражданското общество, във външнополитическата си дейност;
9. признава значението на активното ангажиране на неправителствените организации в планирането, прилагането и оценката на разпоредбите, свързани с правата на човека, за осигуряване на възможно най-широко участие на гражданското общество в процеса на разработването на политики и в гарантирането на ефективността на разпоредбите в областта на правата на човека;
10. призовава Комисията да действа по-решително и последователно в борбата срещу дискриминацията на най-необлагодетелстваните групи и на онези, които най-често стават жертви на дискриминация и изключване на основания като раса, увреждания, статут на мигранти или на коренно население, възраст, сексуална ориентация или полова идентичност;
11. изразява съжаление, че все още липсва цялостен подход към начина, по който корпорациите спазват стандартите в областта на правата на човека в световен мащаб, и че това позволява на определени държави и дружества да заобикалят подобни правила; подчертава поради това необходимостта от приемане на правно обвързващи правила относно корпоративната социална отговорност; по-специално призовава Комисията да осигури ефективни мерки за привеждане в действие на рамката на ООН „Защита, зачитане и обезщетяване“, предложена от Джон Руджи, специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия; настоява също така на необходимостта от въвеждане на ефективни мерки за санкциониране на корпорации, които нарушават правата на човека, и за осигуряване на обезщетение на жертвите на тези нарушения;
12. обръща внимание на стратегия на ЕС за корпоративна социална отговорност за периода 2011 – 2014 г., в която се отправя призив към държавите членки да изготвят национални планове за изпълнение на ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека;
13. отбелязва, че вместо като на предизвикателство, дружествата следва да гледат на това като на възможност за създаване на нов стопански потенциал в региони, които най-много се нуждаят от устойчиви и отговорни инвестиции, и като на средство за допринасяне за спазването на правата на човека в развиващите се страни;
14. подчертава важността на съгласуваността на политиките за развитие (СПР) за постигане на спазване на правата на човека; поради това припомня необходимостта от ефективно приемане на насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и докладване, за да стане СПР реалност в политиките на Съюза и в тези на държавите членки, особено в областта на търговията и селското стопанство; счита, че ЕС следва да поддържа политическо лидерство по този въпрос; призовава следователно ЕС да работи заедно с ангажирани държави партньори за лансиране на международни инициативи (в рамките на Организацията на обединените нации, Г-20 и др.), за превръщането на СПР в универсална програма;
15. подчертава, че в няколко страни със статут ОСП+ има данни за многократни нарушения на основни трудови стандарти, които обаче не са довели до прекратяване на преференциите, което противоречи на принципа на съгласуваност на политиките за развитие; настоятелно призовава отсега нататък действителното прилагане на системата за общи преференции ОСП+ да бъде съпътствано от подходящ прозрачен механизъм за докладване и от финансиране на мониторинг от гражданското общество; изразява съжаление също така, че преференциалните търговски споразумения на ЕС не предвиждат истински механизми за правоприлагане; подчертава съответно значението на системното включване на клаузи относно правата на човека в търговските споразумения и необходимостта от включване на механизъм за подаване на жалби в тези клаузи;
16. призовава за концентрирани усилия на ЕС срещу заграбването на земя чрез насърчаване на подходящи предпазни мерки за предотвратяване на тази практика в засегнатите държави и сред дружества от ЕС и други европейски дружества, присъстващи в тези държави; призовава за оценка на въздействието на търговската политика на ЕС върху заграбването на земя, за прилагане на доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност и за приемане на обвързващи насоки за предотвратяване на заграбването на земя; призовава ЕС да се ангажира, в съответствие с препоръките на специалния докладчик на ООН за правото на храна, със съществена промяна в посока към агроекологията, като начин за гарантиране на правото на храна;
17. отбелязва с дълбока загриженост, че коренните народи са особено засегнати от нарушения на правата на човека, свързани с добива на природни ресурси; призовава ЕСВД да подкрепя строги правни рамки и инициативи, целящи прозрачност и добро управление в минното дело и в други свързани с добива на ресурси сектори, които спазват доброволното, предварително и информирано съгласие на местните жители и Декларацията на ООН относно правата на коренното население;
18. отбелязва с дълбока загриженост, че уязвимите групи са особено засегнати от нарушения на правата на човека, свързани с деградацията на околната среда, тъй като разширяването на плантациите за монокултури, сечта, инфраструктурата и поддържането на добива на нефт и газ, биогоривата, минното дело или големите хидроенергийни проекти водят до обезлесяване и деградация на горите; призовава Комисията да изпълнява Седмата програма за действие за околната среда и да разработи цялостен план за справяне с обезлесяването и деградацията на горите и техните последици за околната среда, обществото и правата на човека;
19. счита, че ЕС, включително неговите делегации, следва да разпознават ранни предупредителни знаци, като репресии срещу малцинствата и нарушения на правата на човека, които сигнализират за потенциални конфликти и хуманитарни катастрофи; призовава ЕС да разработи най-добри практики за насърчаване и защита на правата на човека в ситуации след бедствия и конфликти, обръщайки специално внимание на хората с увреждания, жените и децата и другите уязвими групи, като предоставя данни и предприема съответни мерки по отношение на конкретни случаи на хора с увреждания, на наличието на планове за намаляване на риска от бедствия, включващи хората с увреждания, на обучението на целия съответен обслужващ персонал и на дела на достъпните убежища в случай на извънредни ситуации и бедствия, с акцент върху интегрирането на правата на човека в оказването на хуманитарна помощ, възстановяването и реконструкцията, при спазване на хуманитарните принципи на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост, както и на основания на потребностите подход към хуманитарната помощ;
20. отново посочва значението на премахването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета; призовава ЕС да определи премахването на всички форми на насилие, като домашно насилие, трафик на хора, сексуална експлоатация и сексуален тормоз, както и на всички вредни практики, включително бракове между деца, ранни или принудителни бракове и генитално осакатяване на жени, като един от най-важните приоритети на външната си дейност;
21. подчертава значението на обвързването на сигурността, развитието и правата на човека; в тази връзка решително осъжда използването на сексуално насилие по време на въоръжени конфликти, предимно над жени и малки деца, което продължава да бъде практика в някои нестабилни развиващи се държави, като например Демократична република Конго и по-специално източните ѝ провинции, денонсирана вече от години от ООН, местни органи и неправителствени организации, и от д-р Денис Муквеге, носител на наградата „Сахаров” на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2014 г.; призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че прилаганите от тях политики в областта на предоставянето на убежище, миграцията и граничния контрол следват международното право в областта на правата на човека;
22. отбелязва със съжаление във връзка с годишния доклад на ЕС, че 153-те страници на общата му част не включват специална глава за развитието, а само две половин страници, специално посветени на този въпрос.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
21.1.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
21 1 3 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Louis Aliot, Beatriz Becerra Basterrechea, Kostas Chrysogonos, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Nathan Gill, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland, Anna Záborská |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Seb Dance, Louis-Joseph Manscour |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Rosa D’Amato |
||||
СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (4.2.2015)
на вниманието на комисията по външни работи
относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област
(2014/2216(INI))
Докладчик по становище: Яна Житнянска
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
– като взе предвид резолюцията си от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност[1];
– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г.[2],
– като взе предвид заключителната декларация на Четвъртия световен конгрес срещу смъртното наказание, проведен в Женева от 24 до 26 февруари 2010 г., в която се призовава за всеобщо премахване на смъртното наказание;
A. като има предвид, че Европейският съюз има специален представител за правата на човека и изпълняващият тази длъжност следва да спомогне за това Европейският съюз да координира дейностите си така, че да направи работата си за насърчаване зачитането на правата на човека в целия свят, и особено на правата на жените, по-ясна и по-видима;
Б. като има предвид, че насилието, основано на пола, и по-специално насилието срещу жени и момичета представлява нарушаване на правото на жените на физическа неприкосновеност и може да има сериозни трайни последици за здравето на жертвата;
В. като има предвид, че последиците от насилие, основано на пола, се отразяват върху благосъстоянието на жертвите във всички сфери на техния живот;
Г. като има предвид, че упражняването на демокрация предполага жените и мъжете да се ползват от равни права и граждански статус;
Д. като има предвид, че по време на въоръжени конфликти жените и децата, включително жените и децата бежанци, търсещите убежище лица, както и лицата без гражданство, са сред най-уязвимите групи в обществото, а рисковете, пред които са изправени разселените подрастващи момичета по време на хуманитарни кризи са значително по-големи;
Е. като има предвид, че насилието и/или дискриминацията срещу жените не могат да бъдат оправдани с никакви политически, религиозни или културни причини;
Ж. като има предвид, че насилието срещу жени и момичета и по-специално домашното насилие е най-разпространеното в света нарушение на правата на човека, че то засяга всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и страната на произход или пребиваване, и че то представлява основна пречка пред равенството между жените и мъжете;
З. като има предвид, че насилието, основано на пола се определя като насилие, насочено срещу лице въз основа на неговия пол, полова идентичност или израз на полова идентичност, или като насилие, което засяга непропорционално лица от определен пол;
И. като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени на по-висок риск от насилие, злоупотреби и небрежно отношение, особено в институционални заведения, което често води до игнориране на проблема;
Й. като има предвид, че насърчаването на правата на жените, равенството между половете и борбата срещу насилието срещу жени следва да бъдат основни и ключови компоненти от диалога, посветен на правата на човека, воден между ЕС и трети държави; като има предвид, че Европейският инструмент за демокрация и права на човека играе положителна роля; като има предвид, че в действията си, свързани със сътрудничество с която и да било държава, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията следва да идентифицират своевременно приоритетните проблеми, които подлежат на разрешаване, така че финансирането и ресурсите да бъдат по-добре приспособени към целите;
K. като има предвид, че достъпът до основни здравни услуги и до услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве представляват основополагащи аспекти на равенството между жените и мъжете, и като има предвид, че този достъп все още не е осигурен във всички части на света;
Л. като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и права се основават на основните права на човека и представляват съществен елемент от човешкото достойнство[3];
М. като има предвид, че всички форми на дискриминация и насилие срещу жените, включително сексуалната злоупотреба, гениталното осакатяване на жените, насилствени бракове, т.нар. престъпления на честта и сексуалната експлоатация на жените с цел печалба и домашното насилие не биха могли в никакъв случай да бъдат оправдани с политически, социални, религиозни или културни съображения, нито с народни или племенни традиции;
1. подчертава значението на това органите на властта да предприемат разработването на образователни кампании, насочени към мъжете, и по-специално към по-младите поколения, с цел предотвратяване и постепенно премахване на всички форми на насилие, основано на пола; изтъква необходимостта да се гарантира, че специалистите в областта на здравеопазването, полицейските служители, прокурорите и съдиите, както в ЕС, така и в трети държави, са подходящо обучени за оказване на помощ и подкрепа на жертвите на насилие;
2. призовава ЕС и държавите членки да подкрепят пълноценното участие на жените във вземането на политически и икономически решения, по-специално в процесите на изграждане на мира, демократичен преход и разрешаване на конфликти; насърчава държавите членки, Комисията и ЕСВД да се съсредоточат върху икономическата и политическата еманципация на жените в развиващите се страни, като насърчават участието им в дружества и в изпълнението на регионални проекти и проекти за местно развитие;
3. подчертава особеното значение, с оглед на развитието на жизнеспособни, демократични общества, на намаляването на неравенството между половете, борбата с насилието, основано на пола, и на насърчаването на равенството и правата на жените;
4. подчертава необходимостта да се гарантира, че жените в Европа и останалата част от света имат правото да могат свободно да правят своя индивидуален избор, наравно с мъжете, без налагане на идеологически, политически или религиозни съображения;
5. ето защо призовава всички държави – членки на Съвета на Европа да подпишат и ратифицират Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените; в тази връзка призовава ЕС да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията, с цел да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жените;
6. подчертава, че с цел провеждане на ефективна борба с насилието срещу жените е необходима промяна в отношението към жените и момичетата в обществото, предвид факта, че жените твърде често биват представяни в подчинени роли, а насилието срещу тях твърде често се толерира или подценява; подчертава, че свързаните с пола стереотипи са сред основните причини за нарушенията на правата на жените и неравенството между мъжете и жените; отбелязва, че трябва да се отделя специално внимание на конституционните, законодателните и регулаторните разпоредби, които дискриминират жените на основата на техния пол, например по отношение на достъпа до правосъдие, собственост, кредитиране, здравеопазване или образование; призовава ЕСВД и Комисията да подчертават значението на участието на мъжете в информационните и кампаниите за повишаване на осведомеността относно правата на жените;
7. изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаването на случаите на насилие въз основа на пола в много части на света като един от признаците на световната криза, и по-специално във връзка с нарастващия брой убийства на жени в Мексико и други страни от Централна и Южна Америка, които се извършват в контекста на общо насилие и структурна дискриминация; решително осъжда всички видове насилие въз основа на пола и анормалното престъпление – убийство на жени, както и преобладаващата безнаказаност на тези престъпления, която още повече създава прецеденти и насърчава убийците;
8. подчертава, че е необходимо да се направи повече, за да се гарантира правото на образование, както и на достъп до образование, особено за момичетата; приветства присъждането на Нобеловата награда за мир на Малала Юсуфзай и Кайлаш Сатярти за тяхната борба за правата на децата; отбелязва, че достъпът до образование е отчасти предпоставка за пълноценно упражняване на други права на човека като свободата на съвестта и религията и участието в политическия живот;
9. призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да предприемат конкретни действия за подобряване на положението на жените и за гарантиране на тяхната свобода и зачитането на основните им права, както и да приемат мерки, за да се предотвратят експлоатацията на жените и децата и злоупотребите и насилието срещу тях;
10. призовава настоятелно ООН, по-специално, неговия специален докладчик по въпросите на насилието спрямо жените, г-жа Рашида Манджу, да положи изключителни усилия, за да се локализират жертви, да се провеждат разследвания и да се установят фактите и обстоятелствата на злоупотреби и нарушения на правата на момичетата и жените, с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност; изразява подкрепата си за работата на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти, Зайнеб Хава Бангура;
11. призовава Комисията и държавите членки да разгледат на международно равнище въпросите за насилието срещу жените и свързаното с пола измерение на нарушенията на правата на човека, по-конкретно в контекста на двустранните споразумения за асоцииране и международните търговски споразумения, които са в сила и в процес на договаряне;
12. приветства препоръките на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно предотвратяването на конфликти и конфликтите и постконфликтните ситуации, в съответствие с резолюциите от историческо значение на Съвета за сигурност на ООН №1325 и 1820 относно жените, мира и сигурността; припомня още на международната общност необходимите гаранции за жените и момичетата, особено за защитниците на правата на жените, които често са обект на насилие, и призовава за защита срещу изнасилване и насилствена проституция; подчертава, че жертвите на основаващото се на пола насилие трябва да получават съдействие при съдебни производства, като изтъква, че в това отношение истински полезни на жертвите могат да бъдат както нормативно установените, така и други организации;
13. отново заявява, че гениталното осакатяване на жените е тежко нарушение на правата на човека и въпрос, на който трябва да се обърне особено внимание в диалога на ЕС с държави, в които тази практика е твърде разпространена; освен това посочва, че гениталното осакатяване има сериозни и дълготрайни последици върху здравето на жените, а оттам и върху перспективите за развитие; насърчава ЕСВД и държавите — членки на ЕС, да продължават да търсят решение на въпроса за гениталното осакатяване на жени в рамките на своя политически и стратегически диалог с партньорските държави, в които тази практика все още се среща;
14. осъжда най-категорично сериозните нарушения на правата на човека, извършени по време на въоръжените конфликти в скорошни и все още продължаващи кризи, и по-специално екзекуциите по бързата процедура, изнасилванията и другите форми на сексуално насилие, изтезанията, произволните арести и задържания, особено по отношение на жените и децата, които са особено уязвими; призовава ЕС да се бори срещу безнаказаността във всички тези случаи и да подкрепя действията на националните съдии и на Международния наказателен съд (МНС) за изправяне на извършителите пред правосъдието;
15. подчертава необходимостта да не се да подкопава постигнатото от платформата за действие от Пекин по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека, и защитата на сексуалните и репродуктивни права; подчертава, че всеобщото зачитане на сексуалното и репродуктивното здраве и права и достъпът до съответните услуги има принос към предродилните грижи и към способността за предотвратяване на високорисковите раждания и намаляване на детска смъртност; отбелязва, че услугите за семейно планиране, за опазване на здравето на майките и за безопасен аборт са важни елементи за спасяване на живота на жените, както и че отказът на животоспасяващ аборт представлява сериозно нарушение на правата на човека; призовава ЕС да продължи да защитава сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с него права, и подчертава необходимостта тези политики да бъдат поставени в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави, по-специално в бъдещия план за действие относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие за периода 2015-2020 г., включително чрез политически диалог и конкретни действия с участието на гражданското общество на местно ниво;
16. изтъква факта, че насилието на полова основа, включително вредните обичайни или традиционни практики, съставлява нарушение на основните права и най-вече на човешкото достойнство, правото на живот и правото на неприкосновеност на личността;
17. категорично осъжда продължаващото използване на сексуално насилие срещу жени като военно оръжие; подчертава, че е необходимо да се направи повече, за да се гарантира зачитането на международното право и достъпа до психологическа подкрепа за жени и момичета, станали жертви на посегателства по време на конфликти; приветства факта, че наградата „Сахаров“ за 2014 г. беше връчена на д-р Денис Муквеге за неговата ангажираност в борбата срещу сексуалното насилие срещу жени, и призовава ЕС, държавите членки, международните организации и гражданското общество да засилят сътрудничеството за повишаване на осведомеността и борба срещу безнаказаността;
18. подчертава, че е важно да се увеличи значението на ролята на жените за насърчаването на спазването на правата на човека и извършването на демократични реформи, за подкрепата за предотвратяване на конфликти и за консолидирането на политическото участие и представителство; във връзка с това отбелязва също, че следва да се вземат под внимание препоръките, отправени в докладите на мисиите на ЕС за наблюдение на избори относно пълноценното и равнопоставено участие на жените в изборния процес, както и да се предприемат съответните действия в тази насока;
19. призовава за незабавно прекратяване на всички актове на насилие, сексуално посегателство и други форми на унизително отношение спрямо жени, демонстриращи за демокрация и в защита на своите права, особено в страните от „Арабската пролет“, както и спрямо активистите в областта на правата на жените; призовава за провеждане на сериозни и безпристрастни разследвания на всички подобни случаи и пълна отчетност за отговорните лица;
20. посочва, че Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие е важен и обвързващ международен инструмент и поради това, че ако все повече и повече държави се присъединят към нея, това ще допринесе значително за развитието на интегрирана политика за защитата и предоставянето на права на жертвите, както и за насърчаване на международното сътрудничество в тази област;
21. подчертава необходимостта от борба с трафика на хора, по-голямата част от чиито жертви са жени, станали обект на сексуална експлоатация; подчертава необходимостта от засилено сътрудничество с трети страни за обмен на добри практики и разбиването на международни мрежи за трафик, които също така използват интернет за намиране на нови жертви;
22. подчертава значението на провеждането на информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността в общностите, в които гениталното осакатяване на жени, сексуалните злоупотреби с млади момичета, ранните и принудителните бракове, убийствата на жени и други нарушения на правата на човека, основани на пола, са често срещана практика, както и че е важно в подготовката и провеждането на тези кампании да се включат защитниците на правата на човека, които вече се борят за прекратяване на тези практики; отново подчертава факта, че браковете с деца, ранните и насилствените бракове и неизпълнението на разпоредбите за законна минимална възраст за брак представляват не само нарушение на правата на децата, но също така и пречка пред овластяването на жените;
23. отново изтъква факта, че международната общност е определила положението на жените с увреждания като приоритет; припомня заключенията на службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, в които се заявява, че политиките и програмите за справяне с насилието срещу жени и момичета с увреждания следва да бъдат разработени в тясно партньорство с тези лица, които имат увреждания, като признава тяхната автономност, както и с организации на хората с увреждания, включително тези, които предоставят услуги за оцелелите; подчертава необходимостта от редовен надзор на институциите и подходящо обучение на лицата, полагащи грижи за други лица;
24. призовава Комисията и държавите членки да насърчават активно недопускането на дискриминация въз основа на пола, расата и етническия произход и въз основа на религия или вярвания, увреждания, възраст и сексуална ориентация в своята външна политика, включително чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ).
25. призовава ЕС и държавите членки да работят усилено за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от страна на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);
26. призовава Комисията да използва по-широко оценки на въздействието по отношение измерението на пола при разработването на външната политика, особено при сключването на международни споразумения;
27. подчертава значението на предотвратяването на нарушаването на правата на човека, със специален акцент върху положението на жените и децата от ромски произход, които често са обект на многостранна дискриминация; подчертава значението на засилването на позициите на жените от ромски произход и въвеждането на подходяща политика за жилищно настаняване като отправна точка за подобряване на тяхното положение;
28. приветства и подкрепя Декларацията от Адис Абеба относно ускоряването на изпълнението на Пекинската платформа за действие, приета през ноември 2014 г. по време на деветата Африканска конференция по въпросите на жените, относно репродуктивното здраве на жените и ХИВ/СПИН, която призовава за инвестиране в правата на сексуално и репродуктивно здраве, включително и чрез приемане и прилагане на закони за сексуалното и репродуктивното здраве, повишаване на осведомеността и информационни услуги за младежи и жени, включително всеобхватно сексуално здравно образование, информация и услуги; подновява призива си към разширяване на предоставянето на услуги по семейно планиране и достъпа до контрацептиви и услуги за безопасен и законен аборт, в съответствие с националните законодателства и политики, и защитава репродуктивните права на жените, като разрешава медицински аборт в случаите на сексуално посегателство, изнасилване и кръвосмешение, в съответствие с Протокола от Мапуто към Африканската харта за правата на човека и народите;
29. счита, че недостатъчното представителство на жените в средите на политическо вземане на решения е въпрос на основни права и демокрация, който ярко показва способността на правителствата да посветят изцяло вниманието си на процесите на изграждането и поддържането на демокрацията; приветства установените посредством законодателството системи за равенство между половете и квотите за жените и мъжете и призовава за развитие на необходимия законодателен процес във възможно най-кратки срокове;
30. призовава ЕС и държавите членки да гарантират основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, и активно да продължат да защитават оправомощаването и насърчаването на жените и момичетата като отделна цел, зачитането и реализирането на техните права, включително достъпа до цялостно сексуално образование и всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здравеопазване и права, както и равенство между половете, като предпоставки за справянето с убийствата въз основа на пола, в рамките на програмата за развитие в периода след 2015 г.;
31. подчертава важността на борбата срещу стереотипите не само чрез представяне на положителни образи, но и чрез вдъхновяване на действителни примери за жени с увреждания, с оглед да бъде показано как техните компенсиращи способности им позволяват да се радват на удовлетворяващ професионален и личен живот, както и чрез избягване на изострянето на отрицателните стереотипи в използвания език, провежданите дискусии и политиките, засягащи жените с увреждания; призовава Европейския съюз и държавите членки да прилагат мерки за проактивни мерки с цел включване на жените с увреждания на пазара на труда;
32. потвърждава дълготрайната си опозиция спрямо смъртното наказание при всички обстоятелства и призовава за незабавен мораториум върху екзекуциите в страните, в които смъртното наказание все още се прилага;
33. настоятелно призовава държавите членки, при зачитаме на собствените им национални образователни системи, да бъдат последователни при прилагането на принципите на приобщаващото образование по отношение на децата от среда в неравностойно социално положение и деца с увреждания;
34. призовава за амбициозна дългосрочна политическа стратегия и план за действие за общественото здраве, иновациите и достъпа до лекарства, в които, наред с другото, да се разгледат нови схеми за стимулиране на научноизследователската и развойната дейност, както е посочено в доклада за 2012 г. на консултативната експертна работна група на СЗО "Научноизследователска и развойна дейност: Финансиране и координация", които да гарантират правото на жизнено равнище, подходящо за здравето и благосъстоянието на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения или икономически и социални условия. подчертава, че жените и момичетата продължават да бъдат в центъра на пандемията от ХИВ и в поддържане грижите за пациентите в техните общности;
35. изразява съжаление, че телата на жените и момичетата, по-конкретно сексуалното и репродуктивното здраве и правата им, до ден днешен продължават да бъдат идеологическо бойно поле и призовава ЕС и неговите държави членки да признаят неотменимите права на жените и момичетата на телесна цялост и самостоятелно вземане на решения по отношение, наред с другото, на правото на достъп до доброволно семейно планиране и безопасен и законен аборт, както и да не бъдат обект на насилие, включително гениталното осакатяване на жени, бракове в детска възраст, ранни и принудителни бракове и изнасилване в брака;
36. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предложат обширен преглед на Пекинската платформа за действие, за да се отбележи нейният двадесет годишен юбилей през 2015 г.;
37. настоятелно призовава Европейската комисия да включи сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с него права (СРЗП) като основни права на човека в следващата си здравна стратегия на ЕС, за да се гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика на ЕС;
38. подчертава, че равновесието между половете трябва да бъде неразделна част от задграничните мисии на ЕСВД и за всяка мисия следва да бъде изготвена специална стратегия, посветена на правата на момичетата и жените и равенството между половете, успоредно със специална глава за равенството между половете в следващия План за действие относно правата на човека на ЕСВД;
39. настоятелно призовава предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС и от неговите държави членки да не бъде предмет на ограниченията, наложени от други донори партньори по отношение на необходимо медицинско лечение, включително по отношение на достъпа до безопасен аборт за жени и момичета, които са жертви на изнасилване по време на въоръжени конфликти.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
20.1.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 6 2 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Daniela Aiuto, Maria Arena, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Vicky Maeijer, Angelika Mlinar, Krisztina Morvai, Marijana Petir, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Beatrix von Storch, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Biljana Borzan, Linnéa Engström, Rosa Estaràs Ferragut, Kostadinka Kuneva, Marc Tarabella |
||||
- [1] Приети текстове, P7_TA(2014)0062.
- [2] Приети текстове, P 8_TA (2014)0059.
- [3] Виж параграф 7(2) и (3) от Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието.
ANNEX I
INDIVIDUAL CASES RAISED BY THE EUROPEAN PARLIAMENT BETWEEN JANUARY AND DECEMBER 2013
|
COUNTRY Individual |
BACKGROUND |
ACTION TAKEN BY PARLIAMENT |
|
|
AZERBAIJAN
Ilgar Mammadov |
Mr Mammadov is a leader of the opposition REAL movement and director of the Council of Europe’s Baku School of Political Studies. Mr Mammadov and Mr Yaqublu were arrested by Azerbaijani authorities on 4 February 2013 and have been unlawfully detained since then. Mr Mammadov is accused of inciting riots in the town of Ismaili after he visited the town. The initial pre-trial detention has been extended twice in an apparent attempt to keep Mr Mammadov behind bars pending the forthcoming elections. According to recent reports Ilgar Mammadov has been placed in a punishment cell, raising concerns that he is being singled out. Before his arrest Mr Mammadov had been confirmed as the REAL opposition party’s candidate for the Azerbaijani presidential elections scheduled for October 2013. The Council of Europe representative in Baku was not admitted to the initial court hearing in February 2013 and, in addition, a group of Council of Europe ambassadors who visited Azerbaijan were not allowed to see Mr Mammadov.
|
In its resolution adopted on 13 June 2013, the European Parliament:
- Strongly condemns the detention of Mr Mammadov, calls for his immediate and unconditional release and an end to his prosecution, and urges the Azerbaijani authorities to investigate the charges against him in a speedy, fair, transparent and independent manner
- Expresses serious concern over reports by human rights defenders and domestic and international NGOs about the alleged use of fabricated charges against politicians, activists and journalists
- Condemns any intimidation, arrest, detention or prosecution of opposition party leaders or members, activists, journalists or bloggers solely because they have expressed their views and exercised their fundamental rights and freedoms in accordance with international standards |
|
|
Tofiq Yaqublu |
Mr Yaqublu is a deputy chair of the Musavat opposition party. Mr Yaqublu and Mr Mammadov were arrested by Azerbaijani authorities on 4 February 2013 and have been unlawfully detained since then. |
||
|
BAHRAIN
Mohammed al-Maskati |
Mohammed al-Maskati, a president of the Bahrain Youth Society for Human Rights, was arrested on 16 October 2012 on charges of participating in an ‘illegal gathering’ in Manama a week earlier. Mr al-Maskati was released on bail the next day and no court date has been set.
|
In its resolution adopted on 17 January 2013, the European Parliament:
- Condemns the ongoing human rights violations by the Bahraini authorities and security forces, particularly the use of violence, the excessive use of tear gas, the use of birdshot at short range, the ban on all forms of protest and the arrest and detention of peaceful protesters who choose to exercise their rights to freedom of expression and peaceful assembly, despite the very welcome concrete set of recommendations made by the BICI and the stated commitment by the Bahraini authorities to implementing the BICI reforms Reiterates its demand that the Bahraini security forces and authorities stop the use of violence against peaceful protesters and end the on-going repression of political dissent through prosecution, detention and torture; urges the authorities fully to respect fundamental freedoms, particularly the freedoms of assembly and expression, both online and offline, and immediately to end all restrictions on access to information and communication technologies; calls on the Bahraini authorities to implement the necessary democratic reforms and to encourage inclusive and constructive national dialogue, including direct talks between the government and opposition components, which are currently not involved in dialogue, so as to allow reconciliation and restore collective social consensus in the country
- Considers strongly regrettable the latest sentences imposed on opposition activists and medical personnel and calls for the immediate and unconditional release of all Bahraini political prisoners, including teachers, doctors and other medical staff, who have been detained and charged with alleged violations related to the rights of expression, peaceful assembly and association, in particular Sayed Yousif al-Muhafadha, Nabeel Rajab and Abdulhadi al-Khawaja
- Calls on the Government of Bahrain to take all necessary steps to guarantee the competence, independence and impartiality of the judiciary in Bahrain and to ensure that it acts in full accordance with international human rights standards, and in particular to ensure that the courts cannot be used for political purposes or to sanction the legitimate exercise of universally guaranteed rights and freedoms; calls on the Bahraini Government to strengthen the rights of defendants, inter alia by ensuring that they enjoy fair trial guarantees, allowing them effectively to challenge the evidence against them, providing for independent judicial oversight of the grounds for detention and ensuring that detainees are protected from abusive treatment during criminal investigations
|
|
|
Sayed Yousif al-Muhafdha |
Sayed Yousif al-Muhafdha, a Vice-President of the Bahraini Centre for Human Rights (BCHR), who has campaigned tirelessly for the release of many activists, in particular Nabeel Rajab, President of the BCHR, and Jalila al-Salman, former Vice-President of the Bahrain Teachers’ Association, was detained and charged on 18 December 2012 with using social media to disseminate false news. His case has been adjourned until 17 January 2013. He has been detained on several occasions by the Bahraini authorities as part of the ongoing systematic targeting, harassment and detention of human rights defenders in Bahrain.
|
||
|
Abdulhadi al-Khawaja and Ibrahim Sharif |
Abdulhadi al-Khawaja and Ibrahim Sharif were among eight of activists, condemned to life imprisonment, after Bahrain’s Court of Cassation upheld prison terms for 13 prominent activists charged with plotting to overthrow the monarchy on 7 January 2013.This verdict is final and the only avenue left for the defendants is a royal pardon. |
||
|
BANGLADESH
Abdul Kalam Azad |
On 21 January 2013 the International Crimes Tribunal (ICT) announced its verdict against Abdul Kalam Azad for crimes against humanity committed during the war of independence in 1971 and sentenced him to death following his trial in absentia. |
In its resolution adopted on 14 March 2013, the European Parliament:
- Is deeply concerned about the recent outbreak of violence in Bangladesh following the ICT verdicts and expresses its sorrow at the recent casualties
- Expresses its condolences to relatives and acquaintances of those killed and injured as a result of the violence
- Acknowledges the need for reconciliation, justice and accountability for the crimes committed during the 1971 war of independence; stresses the important role of the ICT in this matter
- Reiterates its strong opposition to use of the death penalty in all cases and under any circumstances
- Calls on the Bangladeshi authorities to commute all death sentences, to build on the positive development of there not having been any executions in 2012, and to introduce an official moratorium on executions as a first step towards the abolition of capital punishment
- Deplores the reported irregularities in the functioning of the ICT, such as the alleged intimidation, harassment and forced disappearance of witnesses, as well as evidence of illicit cooperation between judges, prosecutors and the government; insists, in particular, that the law enforcement authorities enhance measures to guarantee effective witness protection
- Calls on the Bangladeshi Government to ensure that the ICT adheres strictly to national and international judicial standards; stresses, in this connection, the guarantee of a free, fair and transparent trial as well as the right of victims to protection, truth, justice and reparation
- Calls on the Bangladeshi Government to redouble its efforts to enforce the rule of law and order; recalls its obligation to honour its international commitments in the field of human rights
In its resolution adopted on 21 November 2013, the European Parliament:
- Urges the Bangladeshi authorities to carry out prompt, independent and transparent investigations into cases involving violations of the rights of human rights defenders, including threats, attacks, killings, torture and ill-treatment, in order to identify all those responsible and bring them to justice; underlines, in particular, the case of labour leader Aminul Islam, as well as those of journalists Sagar Sarowar and Meherun Runi
|
|
|
Abdul Qader Mollah |
On 5 February 2013 the ICT sentenced Abdul Qader Mollah to life imprisonment, triggering emotionally charged but largely peaceful protests by mostly young people at the Shahbagh intersection in Dhaka. This so-called ‘Shahbagh Movement’ was calling for the application of the death penalty in the verdict as well as for a society and politics free of religious extremism. |
||
|
Aminul Islam |
Aminul Islam was a Bangladeshi trade unionist, a human rights defender and a leader of the Bangladesh Center of Worker Solidarity, which has advocated for improved working conditions and higher wages. He was murdered in 2012. The authorities have failed to launch effective investigations into torture and extrajudicial killing of Aminul Islam. |
||
|
BURMA
Dr Tun Aung |
Dr Tun Aung is a 65-year-old medical doctor and respected community leader from Rakhine state. He was arrested in June 2012 and sentenced to 17 years in prison on what have widely been denounced by human rights groups, including Amnesty International, as politically motivated charges. |
In its resolution adopted on 13 June 2013, the European Parliament:
- Condemns the grave violations of human rights and the violence perpetrated against Rohingya Muslims in Burma/Myanmar and calls on all sides to refrain from the use of violence
- Welcomes the announcement by President U Thein Sein on 4 June 2013 that all political prisoners in Burma/Myanmar will be released; reiterates its position that the release of all political prisoners, including Dr Tun Aung, should take place without delay or conditions and with the full restoration of their rights and freedoms
|
|
|
CHINA
Liu Xiaobo |
Liu Xiaobo is a Chinese literary critic, writer, professor, and human rights activist who called for political reforms and the end of communist single-party rule. During his fourth prison term, he was awarded the 2010 Nobel Peace Prize for "his long and non-violent struggle for fundamental human rights in China." He is currently incarcerated as a political prisoner in Jinzhou, Liaoning.
|
In its resolution adopted on 14 March 2013, the European Parliament:
- Admires and supports the courage and activism of those Chinese citizens acting in socially responsible ways to promote and defend universally recognised social and human rights, and to challenge and correct well-known social dangers and/or criminal acts such as corruption, abuses of office, environmental damage, AIDS infection, food poisoning, construction fraud in relation to schools, and illegal land and property expropriation, often committed by local party authorities; denounces all instances of official retaliation against these Chinese citizens; urges the Chinese leadership to encourage civil responsibility in terms of observing social human rights and to rehabilitate officially persecuted and punished defenders of these rights; reminds the Chinese leadership to comply strictly with domestic and international human rights law
- Strongly endorses the critical comments of Chinese lawyers and jurists that the humiliating detainment of suspects for more than 15 days conflicts with the International Covenant on Civil and Political Rights (ICCPR), which China signed in October 1998; expresses its concern at the unwillingness of the Chinese Government to ratify the ICCPR, a situation which is still pending; deplores the fact that under the new Criminal Procedures Law of 2013 police and state security authorities can even detain a suspect for more than 14 months without any assistance from a lawyer; fully supports the criticism of Chinese jurists that the police retain the option not only of keeping suspects under house arrest, but also of detaining them under the rules on ‘arrest at a determined place’; backs all initiatives by Chinese jurists with a view to real reform of the PRC’s Criminal Procedures Law
|
|
|
Hu Jia |
Hu Jia is an activist and dissident in the People's Republic of China. His work has focused on the Chinese democracy movement, Chinese environmentalist movement, and HIV/AIDS in the People's Republic of China; he was the 2008 Sakharov Prize laureate. Hu Jia remains under house arrest and is subject to extensive surveillance and restricted communication.
|
||
|
DJIBOUTI
Mydaneh Abdallah Okieh |
Mydaneh Abdallah Okieh is a journalist responsible for communication by the opposition coalition USN. He is accused of ‘slandering the police’ for having posted on the social network Facebook pictures of demonstrators who were victims of repression. On 26 June 2013 the Court of Appeal increased his sentence from 45 days to five months. Despite being ill-treated in prison, he was refused access to a doctor several times. |
In its resolution adopted on 4 July 2013, the European Parliament:
- Expresses its strong concern about the situation in Djibouti since the parliamentary elections of 22 February 2013 and the tense political climate in the country; is particularly concerned about reports of mass arrests of members of the opposition, suppression of demonstrations held to protest about irregularities in the elections, and assaults on the freedom of the media
- Calls on the Djibouti authorities to put an end to repression of political adversaries and to release everybody who is being detained on political grounds
- Calls on the Djiboutian authorities to guarantee respect for the human rights recognised in the national and international agreements which Djibouti has signed and to safeguard civil and political rights and freedoms, including the right to demonstrate peacefully and freedom of the press
|
|
|
EGYPT
Mohamed Morsi |
Mohamed Morsi is a politician who served as the fifth president of Egypt, from 30 June 2012 to 3 July 2013, when he was removed by Field Marshal Abdel Fattah el-Sisi after June 2013 Egyptian protests and 2013 Egyptian coup d'état. Mohamed Morsi has been detained since 3 July 2013 in an unknown place and has been referred for trial by the country’s state prosecutor, together with 14 other persons including leading figures of the Muslim Brotherhood, on charges of incitement to murder and violence; whereas many members of the Muslim Brotherhood have been arrested, including most of its leaders awaiting trial.
|
In its resolution adopted on 12 September 2013, the European Parliament:
- Expresses its concerns at the political developments in Egypt; calls on the Egyptian authorities, in order to create the necessary conditions for an inclusive political process, to end the state of emergency as soon as possible, to release all political prisoners, including the ousted former President Morsi, and to treat detainees with full respect for their international obligations
|
|
|
JAPAN
Hakamada Iwao
|
Hakamada Iwao is believed to be the world’s longest serving death row prisoner, being on death row since 1968. He has spent the past 43 years in prison in Japan, under threat of execution. In 1968, Hakamada, a former professional boxer from Shizuoka prefecture, was convicted of the murder of the managing director of the factory where he worked, as well as the man's wife and his two children. He was found guilty at an unfair trial, principally on the basis of a confession he made after 20 days of interrogation by police, and without a lawyer present. Hakamada later withdrew the confession, saying that he had been beaten and threatened.
|
A letter of concern was sent on 23 July 2013 |
|
|
INDIA
Mohammad Afzal Guru |
Mohammad Afzal Guru was sentenced to death in 2002 after being convicted of conspiracy in relation to the December 2001 attack on the Parliament of India, and was executed by the Indian authorities on 9 February 2013. Despite a curfew imposed in large parts of Indian-administered Kashmir, Afzal Guru’s death was followed by protests. |
In its resolution adopted on 23 May 2013, the European Parliament:
- Reiterates its long-standing opposition to the death penalty under all circumstances, and calls once again for an immediate moratorium on executions in those countries where the death penalty is still applied
- Condemns the Government of India’s execution in secret of Afzal Guru at New Delhi’s Tihar Jail on 9 February 2013, in opposition to the worldwide trend towards the abolition of capital punishment, and expresses its regret that Afzal Guru’s wife and other family members were not informed of his imminent execution and burial
- Calls on the Government of India to return Afzal Guru’s body to his family
- Urges the Indian authorities to maintain adherence to the highest national and international judicial standards in all trials and judicial proceedings, and to provide the necessary legal assistance to all prisoners and persons facing trial; Calls on the Government and Parliament of India to adopt legislation introducing a permanent moratorium on executions, with the objective of abolishing the death penalty in the near future
|
|
|
ISRAEL
Arafat Jaradat |
Arafat Jaradat was arrested on 18 February 2013 on suspicion of throwing stones at Israeli targets, and he died on 23 February 2013 in Megiddo prison. The cause of his death is disputed; the Israeli authorities maintain that he died of a heart attack; the Palestinian authorities maintain that he died as a result of torture.
|
In its resolution adopted on 14 March 2013, the European Parliament:
- Calls once again for the immediate release of all imprisoned members of the PLC, including Marwan Barghouti
- Expresses its deepest concern at the death of Palestinian prisoner Arafat Jaradat on 23 February 2013 while in Israeli custody, and extends its condolences to his family
- Is deeply concerned by the renewed tensions in the West Bank following Mr Jaradat’s death in Megiddo prison under disputed circumstances; calls on all parties to exercise maximum restraint and to refrain from provocative actions in order to prevent further violence, and to take positive steps to establish the truth and defuse the current tensions
- Calls on the Israeli authorities promptly to open independent, impartial and transparent investigations into the circumstances of Mr Jaradat’s death and into all allegations of torture and other cruel, inhuman or degrading treatment or punishment of Palestinian prisoners
- Reiterates its support for Israel’s legitimate security concerns; believes, however, that the rule of law must be fully respected in the treatment of all prisoners, this being crucial for a democratic country; calls, therefore, on the Israeli Government to respect the rights of Palestinian prisoners and to protect their health and lives.
|
|
|
IRAN
Saeed Abedini |
Saeed Abedini is an Iranian-American pastor imprisoned in Iran since 26 September 2012. He was sentenced on 27 January 2013 by a revolutionary court in Iran to an eight-year prison term on charges of disturbing national security by creating a network of Christian churches in private homes. It is reported that Saeed Abedini has suffered physical and psychological abuse in prison. |
In its resolution adopted on 10 October 2013, the European Parliament:
- Is deeply concerned about the fate of Pastor Saeed Abedini, who has been detained for over a year and was sentenced to eight years of prison in Iran on charges related to his religious beliefs
- Calls on the Government of Iran to exonerate and immediately release Saeed Abedini and all other individuals held or charged on account of their religion
- Reiterates its call on Iran to take steps to ensure that full respect is shown for the right to freedom of religion or belief, including by ensuring that its legislation and practices fully conform to Article 18 of the ICCPR; points out that this also requires that the right of everyone to change his or her religion, if he or she so chooses, be unconditionally and fully guaranteed
|
|
|
KAZAKHSTAN
Aliya Turusbekova |
On 21 December 2012, following a lawsuit introduced on 20 November 2012 by Kazakhstan’s Prosecutor-General, the Almaty District Court banned the unregistered opposition party ‘Alga!’ on charges of extremism. The ban makes, Aliya Turusbekova, the wife of Vladimir Kozlov, personally liable. |
In its resolution adopted on 18 April 2013, the European Parliament:
- Strongly criticises the court decision to ban opposition parties on charges of extremism, including the unregistered party ‘Alga!’, as well as to ban key independent media actors, given that this violates the principles of freedom of expression and assembly and raises major concerns with regard to future repression of independent media and the opposition
- Calls on the authorities to respect the principles and commitments of the OSCE standards on freedom of expression, assembly and association; encourages Kazakhstan to view criticisms not as a threat but as a constructive tool with which to improve policies and inclusiveness
- Stresses that Aliya Turusbekova cannot be held responsible for actions of third persons
- Calls on the EU and the Member States to seek guarantees that protect journalists, opposition activists and human rights defenders and their families, and in particular those visiting the EU institutions to discuss human rights issues, against any kind of subsequent personal threats, pressures or prosecution; 6. Reiterates its concern over the detentions of opposition leaders, journalists and lawyers on the basis of trials which fall short of international standards, and reaffirms its call for the release of all persons convicted on the basis of vague criminal charges which could be considered to be politically motivated, including among others Vladimir Kozlov, Vadim Kurashim and Roza Tuletaeva; expresses its concern with regard to the fairness of trials, and reiterates its call for the guaranteeing of transparency and international standards in trials, an end to convictions on the basis of the above vague criminal charges, and the upholding of the independence of the judiciary
- Calls on the Kazakh authorities to guarantee detention conditions that conform to international standards and to allow adequate medical treatment for all prisoners, including the opposition leader Vladimir Kozlov; calls for the full implementation of improvements included in the recent reform of the prison system and for further improvement to meet international standards
- Strongly emphasises that the legitimate fight against terrorism and extremism should not be used as an excuse to ban opposition activity, hinder freedom of expression or hamper the independency of the judiciary
- Calls on Kazakhstan to create a climate where opposition activists, journalists and lawyers can freely exercise their activities, including via necessary legal reforms; stresses the EU’s commitment to supporting Kazakhstan in this effort
|
|
|
Vladimir Kozlov |
Vladimir Kozlov is the leader of the largest opposition party in Kazakhstan; namely 'Alga!' ('Forward!'), who was sentenced to seven and a half years in prison and confiscation of property on charges of ‘inciting social discord’, ‘calling for the forcible overthrow of the constitutional order’ and ‘creating and leading an organised group with the aim of committing crimes’. |
||
|
Vadim Kuramshin |
Vadim Kuramshin is a human rights defender who was sentenced to 12 years in prison for blackmailing the district attorney’s assistant. This sentence was confirmed by the Appeal Court on 14 February 2013. On 7 December 2012 Mr Kurashim’s re-arrest took place on his return from the OSCE conference in September in Warsaw and came after his release following a previous trial in August 2012. |
||
|
Roza Tuletaeva |
On 3 January 2012, Roza Tuletaeva was arrested by members of the Kazakh State Security Committee at her home. In detention she was tortured, and later brought to trial for two separate criminal cases related to her work as a leader of the oil workers’ strike committee at the OzenMunaiGaz oil company. |
||
|
LAOS
Sombath Somphone |
Sombath Somphone is a prominent figure in social development and youth education. He disappeared on 15 December 2012 in the capital of Laos, Vientiane. The CCTV footage obtained by his family shows that Sombath Somphone was last seen with local police at the Thadeau police post around 6 p.m. on the date of his disappearance, and was driven away in a car by men in civilian clothes. In a statement of 19 December 2012 the Lao Government confirmed the incident as recorded on the security camera. The UN and 65 international human rights organisations have expressed fears that Sombath Somphone may have been subjected to enforced disappearance, possibly related to his work, as well as their grave concern over his safety and the lack of progress and information in the investigations by the Lao authorities into the facts of his disappearance. Sombath Somphone is widely appreciated and well-known for his extensive work in the field of sustainable and fair development, notably through the creation in 1996 of PADETC, the Training Centre for Participative Development. He was awarded the Ramon Magsaysay Award for Community Leadership in 2005. In October 2012 Sombath Somphone, as a member of the Lao National Organising Committee, was one of the organisers of the 9th Asia-Europe People-to-People Forum held in Vientiane ahead of the ASEM 9, and was also one of the keynote speakers. |
In its resolution adopted on 7 February 2013, the European Parliament:
- Expresses its deep concern regarding the disappearance, safety and wellbeing of Sombath Somphone
- Is concerned at the tardiness and lack of transparency of the investigations into the disappearance of Sombath Somphone; calls on the Lao authorities to undertake prompt, transparent and thorough investigations, in accordance with their obligations under international human rights law, and to ensure the immediate and safe return of Sombath Somphone to his family
- Calls on the VP/HR to closely monitor the Lao Government's investigations into the disappearance of Sombath Somphone
- Asks the Lao authorities to reaffirm publicly the legality and legitimacy of the work being done in favour of sustainable development and social justice, in order to counter the intimidation provoked by disappearances such as that of Sombath Somphone
- Welcomes the visit of a group of ASEAN parliamentarians to Laos in January 2013 to seek information about Sombath Somphone, and calls on the ASEAN Human Rights Commission to establish a committee of inquiry to investigate the events surrounding the enforced disappearance of Sombath Somphone
A letter of concern was sent on 20 December 2013.
|
|
|
RUSSIA
Alexei Navalny |
Alexei Navalny is a prominent lawyer, anti-corruption campaigner and social activist. He is on trial in Russia on charges which, he claims, represent a politically motivated attempt to punish him as one of the most prominent opponents of the government. Navalny has consistently exposed massive corruption within the highest levels of the Russian state apparatus. |
In its resolution adopted on 13 June 2013, the European Parliament:
- Expresses its serious concerns about the recent repressive laws and their arbitrary enforcement by the Russian authorities, often leading to harassment of NGOs, civil society activists, human rights defenders and minorities
- Expresses deep concern at reports of politically motivated trials, unfair procedures and failures to investigate serious crimes such as killings, harassment and other acts of violence, as evidenced in the Magnitsky, Khodorkovsky, Politkovskaya and other cases; urges the Russian judicial and law enforcement authorities to carry out their duties in an effective, impartial and independent manner in order to bring perpetrators to justice
- Recalls its recommendation on common visa restrictions for Russian officials involved in the Sergei Magnitsky case and asks the Council and the Commission to implement an EU-wide visa ban and to freeze the financial assets in the EU of all officials involved in the death of Magnitsky, which is being prosecuted posthumously, and of other serious human rights violators in Russia; stresses that those individuals must not benefit from any EU-Russia visa facilitation agreement
- Urges the Member States to facilitate and positively assess visa requests from persecuted Russian political activists
- Welcomes the recent re-opening of proceedings in the case of the murder of Anna Politkovskaya, more than six years after she was shot, but shares the concern that the question of who ordered the murder is unlikely to emerge from the case
- Expresses its deepest concern at the case of Alexei Navalny and deplores the allegedly politically motivated nature of his prosecution; urges the Russian authorities to ensure that he is accorded his full rights and that his trial meets internationally accepted standards of due process; calls, in this connection, on the EU Delegation and Member States’ Missions in Russia to monitor the trials of all human rights defenders, including that of Navalny and others, in particular at regional level.
|
|
|
RWANDA
Victoire Ingabire |
Victoire Ingabire, who was ultimately barred from standing in the election, was arrested on 14 October 2010. Ms Ingabire’s political activities have focused on, among others issues, the rule of law, freedom of political associations and the empowerment of women in Rwanda. On 30 October 2012 Victoire Ingabire was sentenced to eight years in prison. She was convicted of two updated charges and acquitted of four others, she was found guilty of conspiracy to harm the authorities using terrorism, and of minimising the 1994 genocide, on the basis of her presumed relations with the Democratic Forces for the Liberation of Rwanda (FDLR), a Hutu rebel group. On 25 March 2013 Victoire Ingabire took the stand in her appeal trial and called for a re-examination of the evidence. In April 2013, in the course of her appeal before the Supreme Court, while she was cleared of the six charges lodged by the prosecution, she was sentenced on new charges that were not based on legal documents and that, according to her defence counsel, had not been presented during the trial. The two new charges include negationism/revisionism and high treason.
|
In its resolution adopted on 23 May 2013, the European Parliament:
- Expresses its deep concern at the initial trial of Victoire Ingabire, which did not meet international standards, not least as regards her right to the presumption of innocence, and which was based on fabricated evidence and confessions from co-accused who had been held in military detention at Camp Kami, where torture is alleged to have been used to coerce their confessions
- Strongly condemns the politically motivated nature of the trial, the prosecution of political opponents and the prejudging of the trial outcome; calls on the Rwandan judiciary to ensure a prompt and fair appeal for Ms Victoire Ingabire that meets the standards set by Rwandan and international law
- Calls for the principle of equality to be upheld through measures to ensure that each party – prosecution and defence – is given the same procedural means of and opportunity for discovery of material evidence available during the trial, and is given equal opportunity to make its case; encourages better testing of evidence, including means to ensure that it was not obtained by torture
- Calls on the EU to send observers to monitor the Victoire Ingabire appeal trial
- Stresses its respect for the independence of the judicial system of Rwanda, but reminds the Rwandan authorities that the EU, in the context of the official political dialogue with Rwanda under Article 8 of the Cotonou Agreement, has raised its concerns with regard to the respect due to human rights and the right to a fair trial
|
|
|
Bernard Ntaganda |
Bernard Ntaganda is a founder of the PS-Imberakuri party, who was sentenced to four years in prison on charges of endangering national security, ‘divisionism’ and attempting to organise demonstrations without authorisation. |
||
|
SPAIN/ KAZAKHSTAN
Aleksandr Pavlov |
Alexandr Pavlov is a Kazakh dissident who was in detention in Spain, facing potential extradition to Kazakhstan. In Kazakhstan, Aleksandr Pavlov was charged with "expropriation or embezzlement of trusted property" and "plotting a terrorist attack". He and his lawyer claim these accusations are fabricated. Mr Pavlov is the former head of security of Mukhtar Ablyazov, the main Kazakh opposition figure. There are fears for Mr Pavlov’s health and human rights should he be sent back to Kazakhstan, where, as a result of his previous occupation, there are indeed serious concerns that he might face ill-treatment and not be granted a fair trial. |
A letter of concern was sent on 4 November 2013. |
|
|
USA/CUBA
Fernando González Gerardo Hernández Ramón Labañino
Antonio Guerrero René González
|
In 1998 five people were imprisoned in the USA since 1998 on charges related to their activities as intelligence agents for the Cuban government. The men, known as the Cuban Five, are Cuban nationals Fernando González (aka Ruben Campa), Gerardo Hernández and Ramón Labañino (aka Luis Medina), and US nationals Antonio Guerrero and René González. All are serving long prison sentences in US federal prisons.
|
A letter of concern was sent on 13 May 2013. |
|
|
UZBEKISTAN
Sergei Naumov |
Sergei Naumov was detained in his home city of Urgench on 21 September and has since then been held inommunicado. Naumov has reported on environmental issues and human rights abuses, including the use of forced labour in the cotton industry in Khorezm, an otherwise little-reported part of Uzbekistan. |
A letter of concern was sent on 26 September 2013. |
|
|
VIETNAM
Nguyen Van Hai/Dieu Cay
Pan Thanh Hai
Ta Phong Tan |
Nguyen Van Hai/Dieu Cay, Ta Phong Tan and Pan Thanh Hai are prominent journalists and bloggers in Vietnam. They were sentenced to prison for posting articles on the website of the Vietnamese Club of Free Journalists. On September 24, 2012, the People’s Court of Ho Chi Minh City convicted blogger Nguyen Van Hai (a.k.a Dieu Cay) and sentenced him to 12 years in prison, followed by 5 years’ probation and restricted movement; blogger Ta Phong Tan was sentenced to 10 years in prison, plus 3 years’ probation with restricted movement; and blogger Phan Thanh Hai (a.k.a Anhbasg) was sentenced to 4 years in prison, plus by 3 years’ probation with restricted movement. |
In its resolution adopted on 18 April 2013, the European Parliament:
- Expresses its deep concern about the conviction and harsh sentencing of journalists and bloggers in Vietnam; condemns the continuing violations of human rights, including political intimidation, harassment, assaults, arbitrary arrests, heavy prison sentences and unfair trials, in Vietnam perpetrated against political activists, journalists, bloggers, dissidents and human rights defenders, both on- and offline, in clear violation of Vietnam’s international human rights obligations;
- Urges the authorities to immediately and unconditionally release all bloggers, online journalists and human rights defenders; calls upon the government to cease all forms of repression against those who exercise their rights to freedom of expression, freedom of belief and freedom of assembly in accordance with international human rights standards
- Calls on the Vietnamese government to amend or repeal legislation that restricts the right to freedom of expression and freedom of the press in order to provide a forum for dialogue and democratic debate; calls also on the government to modify the draft ‘Decree on the Management, Provision, Use of Internet Services and Information Content Online’ to ensure that it protects the right to freedom of expression online
- Urges the Vietnamese government to cease forced evictions, to secure freedom of expression for those who denounce abuses on land issues, and to guarantee those who have been forcibly evicted access to legal remedies and adequate compensation in conformity with international standards and obligations under international human rights law
|
|
|
ZIMBABWE
Okay Machisa |
Okay Machisa, National Executive Director of the Zimbabwe Human Rights Association (ZimRights) and Chairperson of the Crisis in Zimbabwe Coalition, was arrested on 14 January 2013. Okay Machisa was charged with ‘publishing falsehoods’, ‘forgery’ and ‘fraud’, thus contravening Sections 31, 136 and 137 of the Criminal Law (Codification and Reform) Act and allegedly attempting to defraud the Registrar General’s Office by forging and manufacturing counterfeit copies of certificates of voter registration. Okay Machisa remained in detention in Harare and Rhodesville police stations; he was granted bail by the High Court subject to excessive conditions |
In its resolution adopted on 7 February 2013, the European Parliament:
- Condemns the continuing violation of human rights, including the political intimidation, harassment and arbitrary arrest of human rights activists
- Calls upon the authorities of Zimbabwe to release all human rights defenders detained for exercising human rights activities, to end judicial harassment and to fully investigate abuses faced by human rights defenders
- Calls upon the authorities of Zimbabwe to release Ms Dorcas Shereni and Mr Leo Chamahwinya immediately and unconditionally
- Calls upon the authorities of Zimbabwe to guarantee in all circumstances the physical and psychological integrity of Messrs Okay Machisa and Leo Chamahwinya, Ms Dorcas Shereni and Ms Faith Mamutse |
|
|
Leo Chamahwinya
Dorcas Shereni |
Leo Chamahwinya, the Education Programmes Officer of ZimRights, and Dorcas Shereni, the Highfields local chapter Chairperson, a member of ZimRights – are facing arbitrary detention and judicial harassment and are remanded until 4 February 2013 under a decision taken by the Magistrate Court on 21 January 2013. The arrest and detention of Machisa, Chamahwinya and Shereni followed a police raid on the ZimRights offices on 13 December 2012. These arrests occurred just a few weeks after ZimRights denounced the trend of increasing police brutality across Zimbabwe and called for urgent action by the competent authorities to address these human rights violations. |
||
ANNEX II
LIST OF RESOLUTIONS
List of resolutions adopted by the European Parliament during the year 2013, and relating directly or indirectly to human rights violations in the world.
|
Country |
Date of adoption in plenary |
Title |
|
|
Africa |
|||
|
Central African Republic |
12.12.2013 |
||
|
Central African Republic |
12.09.2013 |
||
|
Central African Republic |
17.01.2013 |
||
|
Democratic Republic Of Congo |
12.09.2013 |
||
|
Djibouti |
04.07.2013 |
||
|
Nigeria |
04.07.2013 |
||
|
Rwanda |
23.05.2013 |
||
|
Sudan |
10.10.2013 |
||
|
Zimbabwe |
07.02.2013 |
||
|
Americas |
|||
|
Bolivia |
21.11.2013 |
Fair justice in Bolivia, in particular the cases of Előd Tóásó and Mario Tadić |
|
|
USA |
23.05.2013 |
||
|
Asia |
|||
|
Asia |
13.06.2013 |
||
|
Azerbaijan |
13.06.2013 |
||
|
Bangladesh |
21.11.2013 |
||
|
Bangladesh |
14.03.2013 |
||
|
China |
12.12.2013 |
||
|
India |
23.05.2013 |
India: execution of Mohammad Afzal Guru and its implications |
|
|
India |
17.01.2013 |
||
|
Kazakhstan |
18.04.2013 |
||
|
Laos |
07.02.2013 |
||
|
Pakistan |
07.02.2013 |
||
|
Sri Lanka |
12.12.2013 |
||
|
Vietnam |
18.04.2013 |
||
|
Europe |
|||
|
Russia |
13.06.2013 |
||
|
Middle East |
|||
|
Bahrain |
12.09.2013 |
||
|
Bahrain |
17.01.2013 |
||
|
Iraq |
10.10.2013 |
||
|
Iraq |
14.03.2013 |
Iraq: plight of minority groups, in particular the Iraqi Turkmen |
|
|
Palestine |
14.03.2013 |
Case of Arafat Jaradat and situation of Palestine prisoners in Israeli jails |
|
|
Qatar |
21.11.2013 |
||
|
Cross-cutting |
|||
|
Christian Communities |
10.10.2013 |
||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
9.2.2015 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
49 8 5 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Lars Adaktusson, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjud Bashir, Goffredo Maria Bettini, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Marcel de Graaff, Georgios Epitideios, Eugen Freund, Richard Howitt, Pablo Iglesias, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Alojz Peterle, Kati Piri, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jacek Saryusz-Wolski, Alyn Smith, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Eleni Theocharous, László Tőkés, Ivo Vajgl, Elena Valenciano, Hilde Vautmans |
||||
|
Заместници, присъствали на окончателното гласуване |
Zigmantas Balčytis, Angel Dzhambazki, Marek Jurek, Antonio López-Istúriz White, David Martin, Fernando Maura Barandiarán, Igor Šoltes |
||||
|
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване |
Doru-Claudian Frunzulică, Miroslav Mikolášik, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Beatrix von Storch |
||||