Процедура : 2014/2235(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0222/2015

Внесени текстове :

A8-0222/2015

Разисквания :

PV 09/09/2015 - 17
CRE 09/09/2015 - 17

Гласувания :

PV 10/09/2015 - 8.8

Приети текстове :

P8_TA(2015)0321

ДОКЛАД     
PDF 354kWORD 251k
1 юли 2015 г.
PE 551.790v02-00 A8-0222/2015

относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата

(2014/2235(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси

Докладчик: Мартина Длабайова

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата

(2014/2235(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

–       като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2014 г. относно Европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2014 г.(1),

–       като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г. относно „Как Европейският съюз може да допринесе за създаването на благоприятна среда за предприятията и дружествата, включително новосъздадените дружества, която да спомага за разкриването на работни места?“(2),

–       като взе предвид своята законодателна резолюция от 29 април 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд по отношение на увеличаването на първоначалната сума за предварително финансиране, изплащана за оперативни програми, подпомагани от Инициативата за младежка заетост(3),

–       като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост(4),

–       като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС(5),

–       като взе предвид един от приоритетите в заключенията на Европейския съвет от 26 – 27 юни 2014 г.: подпомагане на развитието на умения, разкриване на таланти и създаване на възможности за реализация в живота за всички чрез насърчаване на развитието на правилните умения за модерната икономика и ученето през целия живот,

–       като взе предвид предложението на Комисията от 17 януари 2014 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска мрежа на службите по заетостта, достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда,

–       като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (2012/C 398/01),

–       като взе предвид своята препоръка и препоръката на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите умения за ученето през целия живот,

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по култура и образование (A8-0222/2015),

А.     като има предвид, че между държавите членки има значителни разлики в професиите, при които свободните работни места не могат да бъдат заети поради недостиг на квалифицирани работници;

Б.     като има предвид, че според Комисията(6), близо 12,4 милиона лица са безработни повече от една година, а 6 милиона от тях – повече от две години; като има предвид, че дългосрочната безработица оказва отрицателно въздействие върху икономическия растеж и устойчивостта на системите за социална защита и че това може да се превърне в структурен проблем.

В.     като има предвид, че липсата на гъвкавост на пазара на труда, както и на вътрешно търсене и на инвестиции оказват отрицателно въздействие върху създаването на работни места, като в същото време наличието на конкурентоспособен пазар на труда на ЕС, който да отчита тези 3 фактора, може да допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта и борбата с бедността и социалното изключване;

Г.     като има предвид, че търсенето на нискоквалифицирани работници намалява, а това на висококвалифицирани работници значително се засилва; като има предвид, че това развитие на европейския пазар на труда изисква предприемането на действия по отношение на уменията на работниците и първоначалното и професионалното обучение;

Д.     като има предвид, че през 2012 г. всеки трети европейски служител е работил над или под равнището на своята квалификация(7); и като има предвид, че обикновено е по-вероятно младите служители да са формално свръхквалифицирани, като същевременно е по-вероятно те да заемат длъжности, които в по-малка степен съответстват на техните умения в сравнение с по-възрастните работници;

Е.     като има предвид, че някои проучвания сочат, че значителна част от съществуващите работни места ще изчезнат или броят им значително ще намалее в резултат на автоматизацията;

Ж.    като има предвид, че стремежът към икономика, отличаваща се с по-големи умения, означава, че през следващите пет години много повече предприятия ще очакват да се увеличи броят на работните им места, изискващи лидерски, управленски и по-големи умения;

З.      като има предвид, че мобилността на европейските работници засилва тяхната пригодност за заетост и позволява да се повиши конкурентоспособността на европейския пазар на труда;

Икономическата криза и последиците от нея

1.      отбелязва, че в резултат на европейската икономическа и финансова криза и последвалия я икономически спад редица държави членки се борят с високи равнища на безработица (ЕС28: 9,8 %), както и с публичен дълг, нисък растеж и недостатъчни инвестиции; отбелязва намаляването на публичните разходи; изразява освен това загриженост, че в редица държави членки процентът на младежката безработица (ЕС 28: 20,9 %) е значително по-висок, а случаите на подобрение и по-ниските проценти са рядкост;

2.      счита, че амбициозните икономически и социални политики и реформите на пазара на труда са необходими, за да се стимулира интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за да се създават повече работни места, което да доведе до качествена и устойчива заетост; освен това подчертава необходимостта от устойчиви системи за социално подпомагане, които да включват надграждането на уменията на безработните лица, стимулирането на наемането на работа на лицата с недостатъчна или наистина слаба степен на квалификация, както и стимули и възможности за работа;

Положението на пазара на труда в ЕС

3.      отбелязва, че дори предлагането на работна ръка да е достатъчно, за да отговори на търсенето, все пак е възможно да има качествен недостиг, тъй като търсещите работа може да не са подходящи за всяка свободна позиция в резултат на несъответствие между секторите, професиите или изискванията за умения;

4.      изразява загриженост, че равнищата на безработица в ЕС остават сравнително високи (март 2015 г., ЕС 28: 9,8 %), като имат значителен спад само в някои държави, и обръща внимание на съществените разлики между държавите членки, като най-ниският процент на безработица е в Германия и Австрия (около 5 %), а най-високият — в Гърция и Испания (съответно 26 % и 23 % (8)); като има предвид, че тези огромни различия увеличават риска от фрагментиране на пазара на труда както в рамките на държавите членки, така и между тях, което може да застраши икономическата стабилност и социално сближаване на ЕС;

5.      обръща внимание на факта, че средното равнище на заетост на жените в ЕС е с повече от 10 процентни пункта по-ниско от това на мъжете и подчертава, че постигането на целта за равнище на заетост от 75 %, определена в стратегията „Европа 2020“, зависи от увеличаването на равнището на заетост на жените чрез политики, насочени по-специално към съчетаване на работата с домакинските задължения;

6.      отбелязва, че младежката безработица варира в значителна степен на територията на ЕС, като равнището на безработица сред младите хора на възраст между 16 и 25 години надхвърля 50 % в някои държави членки; подчертава, че високите равнища на безработица, добавени към факта, че засягат цяло едно поколение, застрашават баланса между поколенията;

7.      изтъква, че все още съществува разлика от 26 % в равнището на заетост на хората с увреждания в сравнение със средното равнище на заетост в ЕС, като равнището на заетост на хората с увреждания е под 50 %;

8.      изразява дълбока загриженост относно равнищата на младежка безработица в Европа; в тази връзка подчертава значението на двойните програми за образование и обучение като професионалното обучение и практиките по специалността за адаптирането на уменията на младите хора към търсенето на пазара на труда; поради това призовава за европейски критерий за двойното образование, който да подчертае връзката между двойното образование и младежката заетост; данни за такъв референтен критерий могат да се събират чрез ежегодното „Изследване на работната сила“, като те следва да измерват най-малко: количеството/процентното съотношение на времето, прекарано в дадено дружество (практика) в хода на курса на обучение; броя месеци след завършването преди наемането на работа;

9.      подчертава, че елементите като квалифицирана работна сила, способност за иновации, нарастваща покупателна способност и стабилна социално-икономическа и политическа среда са абсолютно необходими, за да се създаде добър инвестиционен климат;

10.    отбелязва високото равнище на дългосрочната безработица, като предупреждава за нуждата от нейното незабавно преодоляване с оглед на устойчивостта, с която се характеризира;

11.    отбелязва, че няколко важни предизвикателства се отразяват на европейския пазар на труда, включително глобализацията, застаряващото общество, бързите технологични промени като цифровизацията и роботизацията, несъответствията между предлаганите умения и наличните работни места, нарастващото търсене на висококвалифицирана работна сила, при излишък на предлагането на нискоквалифицирана работна ръка, което води до поляризация на заплащането;

12.    въпреки това отбелязва рисковете, посочени от Европейския център за развитие на професионалното обучение, по отношение на продължаващото несъответствие на уменията и тяхната неактуалност поради факта, че ниското търсене води до висока безработица;

13.    подчертава значителните различия между държавите членки по отношение на новите работни места; в тази връзка подчертава, че новите работни места са основен елемент на динамичния пазар на труда, който съответства на уменията и работните места и създава възможности за предприятията и работниците и служителите, и изразява сериозна загриженост относно статичното положение на пазарите на труда в някои държави членки; поради това призовава за европейски критерий за нови работни места в държавите членки; данни за такъв референтен критерий могат да се събират чрез ежегодното „Изследване на работната сила“, като те следва да измерват най-малко: броя на новите работни места в дадена държава членка; средната продължителност на периода на безработица;

14.    посочва, че в Европа има 24 милиона безработни лица, в т.ч. 7,5 милиона никъде неработещи, неучещи и необучаващи се хора от една страна, а от друга 2 милиона свободни работни места, и че европейските предприятия са засегнати от огромна липса на квалифицирани хора и работна сила с преносими умения;

15.    изтъква, че въпреки високите равнища на безработица в някои държави членки и незаети свободни работни места в други трудовата мобилност в рамките на ЕС остава ниска (ЕС27: 0,29 %), в резултат, наред с другото, на съществуващите бариери и в сравнение с положението в международен аспект тя е почти десет пъти по-ниска отколкото в САЩ и 5 пъти по-ниска отколкото в Австралия; обръща внимание на 7-те милиона граждани на ЕС, които от 2013 г. насам живеят или работят в държава членка, която е различна от държава, на която са граждани; припомня също, че понастоящем в ЕС има 2 милиона незаети свободни работни места; следователно подчертава необходимостта от справедлива трудова мобилност в Съюза, за да може да бъде преодоляно това несъответствие;

16.    отбелязва, че пазара на труда в ЕС може да окаже съдействие за поглъщането на съществуващата значителна безработица в редица региони на Европа;

17.    счита, че пазара на труда на ЕС трябва да се приспособи към културата, производствения модел и бизнес структурата на отделните региони в Европа и че различията между тях трябва да бъдат взети предвид при приемането на мерки с оглед придаването на по-голяма гъвкавост на пазара на труда;

18.    припомня, че в период на икономически спад хората се сблъскват с по-големи трудности за намиране на работа и че понякога те трябва да приемат длъжности с по-ниски изисквания за образование от това, което имат; подчертава, че поради това постигането на растеж чрез създаване на работни места, изискващи високи умения, както и усилията за стимулиране на създаването на работни места чрез улесняване на инвестициите в нови сектори, са важни средства за намаляване на преобладаващата свръхквалифицираност в икономиките на ЕС;

Насърчаването на конкурентоспособен пазар на труда на равнище ЕС

19.    счита, че за да се постигне конкурентоспособен пазар на труда в ЕС, са необходими амбициозни реформи, които да увеличават приобщаването, интелигентната гъвкавост, иновациите и мобилността, да засилят ролята на социалния диалог, да стимулират създаването на повече работни места, които да доведат до качествена и устойчива заетост, да стимулират производителността и да допринесат за развитието на човешкия капитал, в светлината на непрестанно променящите се пазари и производствени модели;

20.    подчертава необходимостта от непрекъснатото полагане на усилия за сближаване на образованието, обучението и пазарите на труда и заявява отново, че генерирането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места в Европа следва да се постигне чрез цялостен подход, който да отразява нуждите на пазара и да подпомага уязвимите групи чрез подобряване на условията на труд и предоставянето на стимули;

21.    подчертава, че публичните служби по заетостта имат важна роля за това да се гарантира, че връщането към растеж на заетостта не е за сметка на по-ниско качество на съответствие на уменията;

22.    припомня колко е важно трудовото законодателство да се направи по-разбираемо за работниците и работодателите, да се отстранят препятствията пред заетостта и да се насърчи правната сигурност за предприятията и трудещите се;

23.    подчертава, че младите хора често се сблъскват с все по-големи трудности в прехода си от образование към заетост и поради това обикновено са по-уязвими по отношение на безработицата и е по-вероятно да заемат нискокачествени и несигурни работни места;

24.    подчертава значението на инициативата за Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, която установява и категоризира на 25 европейски езика уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, приложими на пазара на труда, както и образованието и обучението в ЕС;

25.    подчертава значението на човешкото развитие, гъвкавостта в професионалното развитие и личната ангажираност; във връзка с това припомня, че професионалната мобилност е основен фактор, и че са необходими съществени инвестиции, които да подкрепят активно пригодността за заетост и адаптивността и да предотвратяват изчерпването на умения сред безработните;

26.    подчертава значението на социалните инвестиции, насочени към създаване на активизираща среда, която предоставя на работниците инструменти, позволяващи им лесно приспособяване към променящите се социални и икономически условия, както и към нуждите на пазара на труда;

27.    счита, че една конкурентна база от умения в международен план ще даде възможност на държавите членки да завладеят сегменти с висока стойност на световния пазар;

28.    подчертава, че кръговата икономика има потенциала да създаде милиони работни места в целия ЕС и да доведе до устойчив и приобщаващ растеж;

29.    припомня значението на мобилността на работниците в географско и междусекторно отношение като избор за постигането на конкурентен пазар на труда, и подчертава необходимостта от намаляване на административните и езиковите бариери, които са отговорни за нейното ограничаване, както и от разработването на инструменти за улесняване на мобилността, като например бързо признаване на формално, неформално или самостоятелно придобитите квалификации между отделните държави членки, Европейската квалификационна рамка, европейския образец за автобиография (Europass CV), Европейския паспорт на уменията, а също така и на специфични за секторите езикови курсове и обучения по междукултурна комуникация; насърчава повишаването на осведомеността и по-нататъшното подобряване на портала на ЕС за работа – EURES чрез гарантиране по-специално на обучението и осигуряването на достатъчен брой съветници от EURES, които да бъдат равномерно разпределени по цялата територия, за да се превърне EURES в незаменим инструмент на европейския пазар на труда; подчертава значението на засиленото сътрудничество между националните публични служби по заетостта и бъдещото приобщаване на частните служби по заетостта и на други заинтересувани участници към мрежата EURES; подчертава значението на инициативите на ЕС, целящи стимулирането на мобилността и създаването на възможности като например „Еразъм +“, Европейската квалификационна рамка, европейския образец за автобиография (Europass CV), Европейския паспорт на уменията, Европейския портал за трудова мобилност (EURES), съюзите на знанието и Европейския алианс за професионална подготовка; призовава за повишаване на популярността на тези инициативи с оглед на подобряването на пазара на труда в Европа;

30.    отново посочва, че трябва да бъде отприщен огромният икономически потенциал на жените в Европа, и че е необходимо да се създадат подходящи условия жените да постигат напредък в професионалното си развитие и да се стремят към по-високи длъжности в предприятията или да започват свой собствен бизнес; подчертава, че съществува необходимост от преодоляване на несъответствието между постиженията на жените в областта на образованието и тяхното участие и позиции на пазара на труда; припомня значението на равенството между половете, включително на премахването на разликата в заплащането между мъжете и жените и на повишаването на равнището на заетост на жените, както и укрепването на политиките за съвместяване на работата и личния живот като част от постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на заетостта;

31.    приветства положителните резултати, постигнати от пилотната схема за трудова мобилност „Твоята първа работа с EURES“ (YfEj), която успява да достигне на практика до младите хора и да развие персонализирани услуги както за търсещите работа лица, така и за работодателите; подчертава положителното взаимно влияние между схемата YfEj и EURES;

32.    в този контекст подчертава значението на активните политики на пазара на труда, на обучението през целия живот, както и на подобряването на способността за приспособяване към технологичните промени; призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики за пазара на труда;

33.    счита, че една последователна и цялостна стратегия за по-ефективни и взаимно изгодни форми на организация на труда чрез пълноценно използване на потенциала от знания на работниците и повишаване на качеството на техните работни места ще спомогне за устойчивостта на пазара на труда; счита, че могат да се развиват по-ангажиращи форми на организация на труда при наличието на по-голяма степен на отговорно участие, за да се засили ангажираността на работниците и служителите в иновации, да се подкрепи тяхното участие и разгръщането на техните умения, а от там и резултатите на предприятията;

34.    подчертава, че като се имат предвид прогнозираните бързи промени на пазара на труда, са необходими инвестиции в образованието и обучението на днешните млади хора; подчертава, че политиките в областта на уменията не следва да бъдат насочени само към попълване на нуждите на пазара на труда, а и към това отделните лица да разполагат с необходимите трансверсални умения, за да се развиват като активни и отговорни граждани; призовава Европейската комисия и държавите членки да зачитат факта, че образованието и обучението нито са просто инструмент на пазара на труда, нито са предназначени да образоват бъдещите работници, а представляват преди всичко основно право и имат стойност сами по себе си;

Предвиждане на бъдещите нужди от умения

35.    счита, че с цел да се предвидят бъдещите нужди от умения, заинтересованите страни на пазара на труда, включително организациите на работодателите и организациите на работниците, както и доставчиците на образование и обучение, трябва да бъдат силно ангажирани на всички равнища, в частност при изготвянето, изпълнението и оценката на програмите за професионална квалификация, което ще осигури ефективен преход от формално образование към обучението чрез участие в работния процес;

36.    призовава за по-добро разбиране на настоящите и бъдещите потребности от умения и за подобряване на съществуващата Панорама на уменията в ЕС с цел по-добро установяване на пропуските и недостига на умения в определени сектори, професии и в определени региони, както и за това да се гарантира, че информацията за възникващи на потребности от умения се събира, обработва и разпространява сред вземащите решения лица и сред публичните органи, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението и работодателите, за да се прогнозират по-добре бъдещите тенденции;

37.    счита, че образованието е от решаващо значение за стимулирането на научноизследователската и иновационната дейност, като по този начин се увеличават възможностите за създаване на работни места в секторите, нуждаещи се от висококвалифицирана работна ръка, което от своя страна повишава конкурентоспособността на европейската икономика;

38.    подчертава колко е важно установяването на по-тесни партньорства и на доверие между училищата, висшите учебни заведения, предприятията и други съответни органи с цел оценка на нуждите от работна сила за в бъдеще, преглед и прилагане на нови програми за професионално обучение и насърчаването на сътрудничеството и на обмена на добри практики между държавите членки и регионалните и местните органи, в това число чрез наблюдение на неравновесията на пазара на труда на регионално и местно равнище; същевременно напомня, че е необходима социална отговорност на всички заинтересовани страни, както и тяхната ангажираност в бъдещото разработване на инструменти за наблюдение и прогнозиране;

39.    счита, че държавите членки могат да изиграят важна роля за осигуряването на достатъчно предлагане на учители по точни науки и математика, за да предоставят на младите хора знания и ентусиазъм за предмети в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката;

40.    подчертава, че е важно да се отговори на нуждите на децата в училище от най-ранна възраст; препоръчва на държавите членки да приемат новаторски мерки и да ги включат в процесите на обучение във и извън училище, както и да реформират или да актуализират училищна среда, методите на преподаване и уменията на учителите; предлага учебните планове в държавите членки да бъдат адаптирани, така че да включват групови посещения в други държави по време на учебната година, като на много ранен етап изнесат образованието извън рамките на класната стая;

Значението на непрекъснатото образование и обучение на всички участници на пазара на труда

41.    припомня, че правото на образование е основно право и подчертава, че е необходимо да се положат усилия за прилагането на по-гъвкав и индивидуален подход по отношение на професионалното развитие и образованието и обучението през целия живот в рамките на личния професионален път на отделните лица и признава ролята както на държавните, така и на частните страни в това отношение, като същевременно признава, че насоките и консултациите, които разглеждат индивидуалните потребности и са насочени към оценяването и развитието на индивидуалните умения, трябва да бъдат основен елемент от политиките в областта на образованието и придобиването на умения още на ранен етап от образованието на всеки човек;

42.    признава колко е важно да се насърчава обучението в процеса на работа чрез провеждането на стажове като алтернативен път към заетост;

43.    отбелязва, че европейските политики за ориентиране през целия живот са оказали значително въздействие върху националните политики за ориентиране и че ефективното ориентиране през целия живот изисква наличието на програми в междусекторна перспектива на всички равнища;

44.    отбелязва, че младите хора трябва да разполагат с различни възможности и че определенията за тези възможности (професионални стажове, практики) се различават в Европа;

45.    счита, че програмите за обучение и преквалификация за безработни лица, по-специално за дълготрайно безработните лица, както и програмите за оценка на уменията, следва да се предлагат на хората, за да подобрят шансовете им на пазара на труда, като те следва да се разработват и прилагат в тясно сътрудничество със сдружения на работодателите и профсъюзи, организации, представляващи безработните лица, както и частни и държавни служби по заетостта, с оглед на по-доброто съгласуване на новите умения на работниците с бъдещите нужди на пазара на труда; подчертава необходимостта от разработването и прилагането на специални програми, с които да се подпомогне връщането на пазара на труда на дълготрайно безработните лица;

46.    подчертава необходимостта Комисията да засили наблюдението на националните планове за прилагане на гаранцията за младежта и тяхното ефективно внедряване по места; с оглед на това призовава Комисията да разработи ясни и недвусмислени специфични за всяка държава препоръки (CSR) за държавите членки по отношение на прилагането на гаранцията за младежта и качеството на заетостта;

47.    изтъква опасенията на Европейската сметна палата, изразени в нейния доклад „Млади и безработни в Европа: предстоящи трудности пред схемата на ЕС „Гаранция за младежта““, по-специално относно адекватността на размера на цялостното финансиране на схемата, определението на понятието „предложение за работа с добро качество“, както и начина, по който Комисията следи и докладва какви са постигнатите резултати;

48.    припомня, че е от изключително значение да се дават индивидуални насоки и консултации на тези, които търсят работа, по отношение на начините за търсене на работа или към придобиването на какво допълнително образование и обучение, за да се гарантира, че техните умения и компетентности са преносими, признати и потвърдени чрез „паспорти на уменията“ като Europass, който отразява уменията и компетентностите, придобити чрез формално, неформално и самостоятелно обучение, както и че насоките, давани на лицата, търсещи работа, са по-специално насочени към оптимизирането на техните възможности за наемане на работа;

49.    подчертава необходимостта от повишаване на приспособимостта на работната сила като начин за противодействие на бъдещия недостиг; призовава държавите членки да използват структурните фондове и особено Европейския социален фонд за тази цел;

50.    подчертава, че правото на образование и обучение е от особено значение за дълготрайно безработните лица; припомня, че дълготрайно безработните лица имат най-голяма полза от основаващ се на правата подход, насочен към техните специфични потребности, а не от стандартни мерки; подчертава, че дълготрайно безработните лица трябва да бъдат запознати с правото си на обучение, че мерките, насочени към тях, трябва да зачитат възможностите за избор и че обучението трябва да бъде достъпно, достойно и да отговаря на реалните им потребности; припомня, че ако тези условия са изпълнени, дълготрайно безработните лица ще могат да използват повишаването на уменията като възможност да подобрят своите условия на труд и на живот;

51.    подчертава значението на схемата „Гаранция за младежта“ като инструмент за подпомагане на младите хора в прехода от училище към работа и за придобиване на образованието, уменията и опита, необходими за намиране на качествена работа, чрез чиракуване, провеждане на стажове или продължаване на образованието;

52.    подчертава значението на гарантирането на равни възможности и достъп до образование и обучение, особено за групите в неравностойно положение, както и на осигуряването на ефективна подкрепа в борбата срещу социалното изключване и за улесняване на достъпа до работа;

Укрепване на връзките между образование и заетост

53.    подчертава необходимостта от укрепване и по-добро насочване на мерките, целящи намаляването до 2020 г. на процентния дял на преждевременно напускащите училището на по-малко от 10% съгласно договореното в стратегията „Европа 2020“, като се има предвид, че преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем в ЕС, който се отразява неблагоприятно на пригодността за заетост и социалната интеграция на младите хора;

54.   счита, че следва да се обърне повече внимание на двойните системи на професионално обучение посредством чиракуване и подобни системи за обучение в процеса на работа, като те следва да отдават предимство на качеството, без академично пристрастие, тъй като те се стремят да благоприятстват интегрирането на пазара на труда и по-плавния преход от образование към заетост и са се доказали като ефективно средство за насърчаване на младежката заетост;

55.    счита, че системите на професионално обучение, които съществуват в момента, са резултат от определени исторически и културни въздействия и са формирани от преобладаващите правни норми, традиции, педагогически принципи, както и в институционалните структури;

56.    изтъква сериозно обезпокояващите данни за процента никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET) млади хора, който в повечето държави членки надвишава 10%; подчертава пряката връзка между високите равнища на младежка безработица и преждевременното напускане на училище; изтъква, че без спешни и решителни действия както на европейско, така и на национално равнище, цяло поколение млади европейци рискува да бъде лишено от достатъчно ниво на образование и обучение и следователно да бъде изключено от пазара на труда, което ще има драматични последици за социалната структура, за социалното и териториалното сближаване и за устойчивостта на европейския икономически модел като цяло;

57.    подчертава, че всяка система за професионално обучение е инструмент за постигане на определени цели, които могат да се различават в отделните държави, и поради това всяка система може да бъде оценявана единствено по успешното постигане на тези цели; подчертава, че изнасянето на системи на професионално обучение от една държава в друга е възможно само ако условията в съответните държави са сравними или могат да бъдат адаптирани;

58.    отново подчертава значението на професионалното образование и обучение (ПОО) за повишаване на пригодността за заетост и за предоставяне на младите хора на възможност за придобиване на професионални квалификации; призовава Комисията и държавите членки да засилят връзката между професионалното образование и обучение и потребностите на пазара на труда, като ги направят неразделна част от образователната система, както и да гарантират високи стандарти за квалификация и осигуряване на качество в това отношение;

59.    посочва, че успоредно с наличието на 2 милиона незаети свободни работни места в ЕС има много безработни свръхквалифицирани младежи, чиито умения не съответстват на търсенето на пазара на труда; следователно подчертава значението на по-доброто взаимодействие между образователните системи и пазара на труда, включително експозицията на работното място, стажове и сътрудничеството с предприятията, за да се насърчи и значително да се подобри равнището на заетост и да се създадат иновативни клъстери; подчертава важната роля, която могат да изиграят предприятията, като се ангажират с образователните системи в своите държави членки; подчертава, че е необходима всеобхватна дългосрочна стратегия, съчетана с незабавни мерки за приспособяване на образователните системи на всички равнища, включително професионалното обучение, към настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда;

60.    приветства инициативата на Комисията за Европейски алианс за професионална подготовка (EAfA), който има за цел да обедини публичните органи, предприятията, социалните партньори, доставчиците на ПОО, представителите на младежта и други ключови участници с цел насърчаване на схеми за провеждане на стажове и инициативи в Европа;

61.    подчертава значението на двойните програми за образование и обучение, при което теорията се съчетава с практическо обучение, като основен елемент в развиването на умения и компетентности, които да отговарят на нуждите на пазара на труда, и насърчава държавите членки да включат подобни програми в своите учебни планове с цел предоставяне на възможност за придобиване на практическия опит, необходим за улесняване на плавния преход от образование и обучение към пазара на труда;

62.   подчертава важността на професионалното ориентиране и професионалния опит чрез оценка и съвети за професионално развитие, които акцентират върху индивидуалните умения и нужди и са предоставяни от висококвалифицирани съветници в областта на трудовата заетост и от лица, които са били в сходно положение, с цел да се гарантира, че младите хора разполагат с подходящата информация, съвети и насоки, за да направят разумен професионален избор;

63.    подчертава важната роля на институциите за образование и обучение за развитието на уменията и компетентностите на учащите се, призовава Комисията и държавите членки да развиват висококачествено и целенасочено професионално ориентиране по време на целия образователен цикъл, с което да се помогне на младите хора да вземат правилните решения при избора си на образование и професионално развитие;

64.    отбелязва, че за успешен преход към заетост е от голямо значение да се вземат информирани решения, да се развие инициативност и да се повишат мотивацията и себепознаването, като същевременно следва да се предостави и подходяща подкрепа в това отношение; подчертава важната роля на качествените преходи, включително прехода от образование към заетост, прехода между работни места, както и между заетост и прекъсване на трудовата дейност;

65.    припомня, че инвестирането в образование и в развиване на умения, които отговарят на изискванията на пазара на труда и обществото, е от съществено значение за растежа и конкурентоспособността, а така също и за европейското съзнание, личностното развитие и увереността в собствените сили; напомня, че предприемачеството изисква развитието на трансверсални умения, като например креативност, критично мислене, способност за работа в екип и инициативност, които спомагат както за личностното, така и за професионалното развитие, и улесняват по-ранното навлизане на младите на пазара на труда; подчертава, че подобни инвестиции следва да бъдат подкрепяни от по-силно взаимодействие между европейските и националните инициативи, като се включват различните сектори на образованието и обучението, както и други съответни сектори като заетостта, социалната политика, политиката за младежта и културата, наред с по-тясно сътрудничество с всички участващи заинтересовани страни, като например социалните партньори и предприятията, с цел учебните програми да се поддържат в унисон с потребностите на пазара на труда;

66.    отново изтъква ангажимента на държавите членки да инвестират във висшето образование и с оглед на това призовава за постепенно подобряване на стандартите за образование и обучение в европейските образователни системи; призовава държавите членки да признават образованието като основна инвестиция, да се ангажират с инвестиране на най-малко 2 % от своя БВП в сектора и да го предпазват от съкращения на разходите; призовава Комисията да засили още повече ролята на образованието в стратегията „Европа 2020“, като включи общите цели на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) в прегледа на стратегията „Европа 2020“;

67.    подчертава, че инвестирането през целия живот в човешки капитал и умения, и по-специално в повишаване на квалификацията на съществуващата работна ръка и на неквалифицираните работници, е от съществено значение за борбата с дългосрочната безработица и за осигуряване на по-широк достъп до висококачествени работни места; призовава ЕС да определи ясни цели относно методите на обучение през целия живот за липсващите умения и да разшири обхвата на обучението и образованието в областта на комуникациите, езиците и цифровите умения за по-възрастните работници, и по-специално за ниско квалифицираните работници на възраст над 30 години, както и за преждевременно напусналите училище;

68.    подчертава необходимостта от адекватно финансиране и внедряване от страна на държавите членки, регионалните и местните органи и отделните работодатели на качествени схеми за стажове и възможности за професионална подготовка, както и на обучение в процеса на работа; припомня, че тези програми следва да отговарят на минимални стандарти за социална закрила;

69.    счита, че са необходими тесни и систематични партньорства на местно, регионално и национално равнище между публичните органи и представителите на работодателите и на служителите, включително публични и частни служби по заетостта, както и институции за образование и обучение, с цел да се развият дългосрочни стратегии за съответните национални пазари на труда и да се открият най-добрите начини за справяне с проблема с несъответствието между търсените и предлаганите умения във всичките му измерения, като призовава всички държави членки да насърчават това сътрудничество;

70.    счита, че гаранцията за младежта е първа стъпка към основан на правата подход към нуждите на младите хора във връзка със заетостта; припомня задължението на работодателите да участват в процеса на предоставяне на младите хора на достъпни програми за професионално обучение и качествени стажове; подчертава, че не трябва бъде излаган на риск качественият аспект на достойния труд за младите хора, а основните трудови и други стандарти, свързани с качеството на труда, като например работно време, минимална надница, социални осигуровки и здраве и безопасност при работа, трябва да бъдат централни съображения в полаганите усилия;

Насърчаване на трудовата мобилност

71.    припомня, че понастоящем в ЕС има два милиона незаети свободни работни места; подчертава необходимостта от трудова мобилност в Съюза, за да се запълни тази празнина, и в това отношение отново подчертава значението на „Еразъм +“ и на Европейския портал за професионална мобилност (EURES);

72.    припомня, че е важно да се улесни мобилността на пограничните работници, като се предлага повече информация за съществуването на трансгранични партньорства на EURES, задачата на които е да се насърчава мобилността на пограничните работници и да се премахват пречките пред нея, като на тези лица се предлагат информация и консултации за възможностите за заетост и условията на живот и труд от двете страни на границата; в това отношение EURES-T е важен инструмент за по-добър контрол на неразработените възможности за трансгранични работни места и за стремеж към един по-интегриран европейски пазар на труда;

73.    припомня, че мобилността на квалифицирани работници от трети страни е един от отговорите на демографските предизвикателства, на недостига на работна ръка и несъответствието между търсените и предлаганите умения, както и необходимостта да се сведат до минимум последиците от изтичането на мозъци;

74.   припомня, че ЕС се гради на принципа на свободното движение на работници; призовава изучаването и упражняването на чужди езици да бъдат насърчавани с цел повишаване на мобилността; подчертава значението на насърчаването на изучаването на чужди езици, особено на европейските, като елемент на ученето през целия живот, така че това да се превърне в средство за улесняване на мобилността на работниците и за разширяване на спектъра на перспективите за заетост;

Обмен и валидиране на най-добри практики в ЕС

75.    подчертава необходимостта от обмен и валидиране на най-добри практики между държавите членки и регионалните и местните органи, както и от сравняване и измерване на тяхната ефективност, по-специално по отношение на състоящите се от две части професионално обучение и професионална подготовка, и системите и програмите на стажовете, резултатите от неформално и самостоятелно учене, както и стратегиите за учене през целия живот, като същевременно признава особеностите на всеки пазар на труда и на всяка образователна система; посочва европейската платформа за професионална подготовка като един от основните инструменти за развитие на европейски партньорства и обмен на най-добри практики по отношение на професионалната подготовка;

76.    подчертава важната роля на неформалното и самостоятелното учене, на доброволческата дейност и ученото през целия живот с цел развитие на умения и квалификации, преди всичко на универсални умения като предприемачество, ИКТ, личностни и езикови умения, които намират широко приложение; призовава ЕС да подобри достъпа до обучение за възрастни и до предоставянето на втори шанс за получаване на образование; призовава за утвърждаване и признаване от страна на работодателите и предоставящите услуги в областта на образованието на неформалното и самостоятелното учене;

77.    посочва значението на съживяването на процеса от Болоня, като се използва възможността, предоставена от министерската конференция, проведена през май 2015 г. в Ереван, за започване на нови и по-напреднали форми на сътрудничество, които да бъдат приложени незабавно;

78.    счита, че Комисията следва да гарантира правилното прилагане на програмата „Еразъм+“ във всичките ѝ различни форми, включително в областта на спорта; счита, че е важно да се опростят условията за достъп, така че програмата да може да достигне колкото е възможно повече хора и организации;

Възпитаване на предприемачески дух сред гражданите: МСП и микропредприятия

79.    счита, че има нужда от подобряване на лидерството, финансовото управление и насърчаването на образованието по предприемачество от ранна възраст, както и от подпомагащи, широкообхватни и качествени системи за деца в предучилищна възраст, насочени към семейства в неравностойно положение, с цел реализиране на потенциала на младите хора, така че да разполагат с уменията да бъдат работодатели, а не само служители, и да имат възможност да стартират нови предприятия и да се възползват от новите пазари;

80.    приветства схеми като „Еразъм за млади предприемачи“, които целят да помогнат на новите предприемачи да придобият съответните умения за управление на предприятие, и счита, че подобни програми следва да бъдат допълнително насърчавани, за да се помогне на повече млади предприемачи да се установят и успеят; счита, че следва да бъдат въведени специални мерки за подкрепа на млади предприемачи, за да се улесни техният достъп до информация, както и финанси и финансиране, включително услуги на едно гише за информация и подкрепа, насочени към младите хора в съществуващи органи за подкрепа на предприемачи;

81.    счита, че неформалното образование, по-специално развивано в младежки организации, насърчава творчеството, чувството за инициатива и самоотговорност и може да увеличи шансовете на младите хора на пазара на труда;

82.    подчертава необходимостта от включването на елементи на обучение по предприемачество във всички нива на образованието и обучението, тъй като въвеждането на предприемачески дух у младите от най-ранна възраст представлява ефективен начин за борба с безработицата и в частност с младежката безработица; във връзка с това насърчава активния диалог и сътрудничеството между академичната общност и предприемаческите кръгове с цел разработване на учебни програми, които да въоръжат младите с необходимите умения и компетенции;

83.    призовава за далновидна и ориентирана към постигането на резултати европейска стратегия за уменията, която да насочва националните стратегии за уменията и да ги интегрира в националните планове за работни места, като същевременно осигурява цялостна рамка за секторните планове за действие, предложени в Пакета за заетостта;

84.    подчертава нуждата от мерки в подкрепа и за насърчаване на новосъздадени предприятия, МСП, микропредприятия и участниците в социалната икономика с цел да се улеснят тяхното учредяване и функциониране, както и значението на необходимостта от въвеждане и извършване на действия във връзка с принципа на по-доброто регулиране и от улесняване на наемането на квалифицирана работна сила и обучението на работниците и служителите; за целта подчертава, че данъчната тежест следва да се измести от работещите към други източници на данъчно облагане, чието въздействие върху растежа и заетостта не е така отрицателно, като същевременно бъде запазена адекватна социална закрила.

85.    призовава държавите членки да намалят данъчната тежест върху труда и да компенсират с увеличения в непрекия данък, данъка върху имуществото и данъка върху дохода, за да се възприеме по-благоприятна към растежа и неутрална фискална позиция;

86.    припомня, че близо 99 % от европейските предприятия са малки или средни и че те са основен двигател за създаването на конкурентоспособен пазар на труда в Европа; при това положение подчертава, че е важно европейското законодателство да се основе на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“, за да се премахнат бюрократичните спънки пред МСП и да им се позволи да освободят пълния си потенциал за създаване на работни места;

87.   счита, че предприемачите следва да инвестират в обучение и стажове за служители, както и че следва да се въведат и развият допълнително насърчителни мерки, когато това е целесъобразно, тъй като това ще им даде възможност да се разраснат и да създадат нови работни места; счита, че разработването на мрежи от служители може да подпомогне достъпа на МСП и микропредприятията до предоставяне на обучение и подкрепа, от които се нуждаят;

Иновации и цифровизация:нови умения и работни места

88.    Подчертава значението на иновациите и цифровизацията за растежа, производителността и по-справедливото, устойчиво и приобщаващо общество, а също и, в тази връзка, необходимостта да се предоставят знания, творчески дух и умения, както и мотивация и решителност от страна на служителите и бъдещите служители и работодатели, с оглед създаването на новаторски, творчески и цифрови продукти и услуги; подчертава необходимостта от преодоляване на „цифровото разделение“ и цифровите умения като част от обучението през целия живот, както и от включването на новите медии и новите технологии в учебните програми; подчертава необходимостта от разработване на иновативни начини на учене, както и от разширяване на достъпа до онлайн и дистанционно обучение чрез отворени образователни ресурси, улесняващи равния достъп до образование и обучение за всички;

89.    подчертава необходимостта от определяне на широк набор от възникващи индустрии и ключови сектори на растеж, върху които държавите членки следва да се съсредоточат при разработване на своята основа от умения;

90.    изтъква потенциала за създаване на работни места, който предлага доизграждането на цифровия единен пазар, изграждането на енергийния съюз, създаването на работни места чрез инвестиране в научноизследователска и развойна дейност и иновации, насърчаването на социално предприемачество и социалната икономика, и повишаване на квалификацията на работниците в сектора на здравеопазването и социалните грижи, както и подпомагането на развитието на по-добри транспортни мрежи;

91.    подчертава тенденцията в последно време дружествата да връщат производството и услугите в Европа и произтичащите от това възможности за създаване на работни места, особено за младите хора; счита, че икономиките на ЕС имат уникална възможност да ускорят тенденцията на връщане на работни места чрез гарантиране, че уменията на нашата работна сила отговарят на нуждите на предприятията;

92.    подчертава значението на проучванията в сферата на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) и подчертава ролята им в това да подпомогнат Европа да играе важна роля на световната сцена по-отношение напредъка на технологичните разработки.

93.    подкрепя инициативата на Комисията в сътрудничеството с тройното председателство за насърчаване на предприемаческа нагласа в Европа и за разработване на преносими умения за цял живот;

94.    подчертава факта, че ЕС е изправен пред недостиг на умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, докато същевременно е налице свръхпредлагане на завършили социални науки; счита, че са необходими допълнителни инициативи на европейско и национално равнище, за да се отговори на затрудненията във връзка с работните места и изследванията в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката; препоръчва на Комисията и на държавите членки да предприемат мерки за повишаване на привлекателността и стойността на учебните дисциплини в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и да насърчават младите хора, включително жените, да се насочват към учебни дисциплини в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката;

95.    припомня, че и в XXI-ви век са необходими традиционните знания и умения, които създават стабилни и неподлежащи на делокализация работни места и които са в основата на редица области на високи европейски постижения; призовава за подкрепа, която да позволява запазването на тези традиционни знания и умения и предаването им на новото поколение чрез обучение, съчетавайки ги същевременно, когато е възможно, с новите знания и умения, включително в областта на цифровите технологии, с цел максимално увеличаване на потенциала;

Мерки по отношение на по-младите и по-възрастните работници, както и на работниците с увреждания

96.   подчертава нуждата от и важността на специалните мерки и подкрепа за работодателите, по-специално МСП, за да им се помогне да се повишат качествената и устойчивата заетост, да осигурят обучение на работното място и да предлагат възможности за кариерно развитие за групи, които са в неравностойно положение на пазара на труда, като млади хора, възрастни работници, жени, мигранти, хора с увреждания, а също и продължително безработни лица; признава и подкрепя ролята както на публичните, така и на частните служби по заетостта за насърчаване на конкурентоспособни пазари на труда; припомня значението на социалната и икономическата отговорност от страна на работодателите и на образователните институции към всички работници и служители и към обществото; счита, че подобна социална отговорност следва също така да се изисква от институциите, отговорни за образованието и обучението;

97.    признава предизвикателствата, пред които са изправени младите хора когато навлизат на пазара на труда, като припомня колко е важно за тях да получат първоначален професионален опит по време на тяхното обучение, така че да придобият умения за работното място и да направят прехода от училище към работа по-ефикасно и ефективно; посочва потенциала, свързан с предприемачеството сред младите хора, и поради това отправя призив към отговорността на работодателите и държавите членки да предоставят на младите хора възможността да получат такъв опит, както и да подпомогнат младите хора при придобиването на правилните умения; подчертава освен това значението на сътрудничеството между училищата и работодателите в това отношение, като призовава институциите на ЕС и държавите членки да гледат по-благоприятно към бизнеса и да подпомагат младите хора в превръщането на техните идеи в успешни бизнес планове;

Предложения за политиката и препоръки

98.    призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да инвестират в новаторски и перспективни нови икономически сектори, за да се насърчат инвестициите в ЕС с оглед на стимулирането на растежа и създаването на нови, качествени, устойчиви работни места, водещи към справедливо, устойчиво и приобщаващо общество; освен това подчертава важността на това държавите членки да прилагат икономически и финансови мерки и да провеждат реформи на пазара на труда, които се основават на ясни, основаващи се на данни и измерими показатели, чиято ефективност може да бъде доказана;

99.    призовава държавите членки да гарантират, че реформите на пазара на труда са насочени, освен към стимулиране на създаването на качествена заетост, към намаляване на сегментацията, ускоряване на приобщаването на уязвимите групи на пазара на труда, насърчаване на равенството между половете, намаляване на бедността при работещите и осигуряване на подходяща социална закрила за всички работници, включително самостоятелно заетите лица;

100.  призовава държавите членки да инвестират в образование в ранна детска възраст и в ранно изучаване на чужди езици, както и в информационни и комуникационни технологии в основните училища;

101.  призовава държавите членки да вземат изцяло предвид значението на автоматизацията като тенденция, която може да подкопае количествената значимост на голям брой работни места, и да насочат своите програми за обучение на безработните към обучение на умения, полезни за работни места, за които се изискват специфични умения;

102.  призовава държавите членки и регионалните и местните органи да се учат от най-добрите практики и да пристъпят от тяхното наблюдение към политически действия, които увеличават равнището на заетостта и намаляват бедността и неравнопоставеността , както и да предприемат по-амбициозни реформи, които се опират на тези практики; призовава освен това държавите членки да сравнят и измерят ефективността на тези практики, да осигурят правилен баланс между адаптивност и сигурност за работниците и предприятията, както и да вземат под внимание спецификите на пазарите на труда и образователните системи в държавите членки;

103.  призовава градовете и регионите да се съсредоточат върху качественото образование и обучение, като се борят срещу ранното напускане на училище и безработицата сред младите хора, тъй като младите хора спешно се нуждаят от нови възможности и следва да се направи всичко възможно в тяхна подкрепа;

104.  призовава държавите членки да разработят колективни подходи, като например мрежи от работодатели, за да спомогнат за преодоляване на бариерите, които възпрепятстват работодателите от това да се стремят към по-амбициозни планове за развитие на работната сила;

105.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят социални предприятия, които отчитат своята отговорност по отношение на околната среда, потребителите и служителите;

106.  призовава Комисията и държавите членки да въведат европейска рамка за минимални заплати в контекста на намаляването на неравнопоставеността в заплащането въз основа на размер, определен за всяка държава членка, за да се гарантира достоен трудов доход с правни средства или чрез споразумение, при зачитане на националните практики;

107.  призовава държавите членки да включат лидерските, управленските и предприемаческите умения и финансовото образование, консултациите при започване на бизнес и комуникационните технологии в образователните си програми, включително стратегии за учене през целия живот, като дадат приоритет на по-нататъшното развитие на програмите за професионално обучение и образование, включително като повишават занаятчийските умения в Европа, вземайки същевременно предвид различията между държавите членки по отношение на пазара на труда и образователните системи, за да се избегне общия еднотипен подход;

108.  отправя искане към Комисията да разработи европейска платформа за признаване и валидиране на уменията, присъщи на конкретни дейности и професии, която включва признаване на умения, придобити чрез доброволен труд;

109.  призовава държавите членки да приложат Препоръката на Съвета от 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене като средство за признаване на придобитите чрез неформално обучение компетенции, по-специално в сектора на доброволчеството и младежта, и за подкрепа на политики за учене през целия живот;

110.  призовава държавите членки да подпомагат тясното и системно включване на заинтересованите страни на пазара на труда, включително организациите на работодателите и на работниците, обучаващите институции и публичните и частните служби по заетостта на местно, регионално и национално равнище, включително чрез улесняване на комуникацията и обмена на информация между тях, с цел насърчаване на по-тесни връзки между образованието и обучението и работното място, за да се постигне по-голямо съответствие между предлагането и търсенето и за да предвидят и планират бъдещи нужди от умения и квалификации на пазара на труда;

111. призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да предоставят финансови и икономически стимули, които да способстват за участието в продължаващо образование и обучение, за да се осигури бъдеща висококвалифицирана работна сила; препоръчва тези стимули да се основават на измерими и базирани на данни показатели, чиято ефективност може да бъде доказана;

112.  призовава държавите членки да осигурят подходящо обучение и да гарантират текущо професионално развитие на учители и лидери в образованието, за да им помогнат да използват най-подходящите методи на обучение и да позволят развитието у младежите на Европа на уменията и компетентностите на XXI-ви век. подчертава следователно значението на това на учителите да се осигури основано на опита ноу-хау, в което се съчетават практика и теория, особено във връзка с новите технологии и дигитализацията, за да могат те да предадат тези знания на учениците;

113.  призовава държавите членки и ЕС да предприемат бързи и конкретни стъпки за прилагане на политиките и законодателството в областта на взаимното признаване на професионалните квалификации и университетските звания в целия ЕС, като средство за насърчаване на справедлива трудова мобилност в рамките на ЕС и справяне с проблема с незаетите работни места;

114.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят прогнози за променящите се пазари на труда, по-специално във връзка с предизвикателствата, произтичащи от глобализацията, както и прогнози за работни места и умения за всяка държава членка и по-общо за различните сектори;

115.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2014)0038.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2014)0394.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)0110.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2014)0010.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2014)0037.

(6)

Съгласно документа на Комисията за трудовата заетост и социално положение в ЕС: тримесечен преглед от март 2015 г.

(7)

Европейска комисия (2013 г.), Заетост и социално развитие в Европа

(8)

Съгласно документа на Комисията относно трудовата заетост и социалното положение в ЕС: преглед за тримесечието от 13 април 2015 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Безработицата продължава да бъде едно от основните предизвикателства в ЕС, с нива от 9,9% през декември 2014 г., и с много значителни разлики в равнищата на безработица между държавите членки (Германия 4,8% спрямо Испания 23,7%). Безработицата сред младите хора е повече от два пъти по-висока и достига до 21,4% в целия ЕС. От друга страна, има около 2 милиона работни места в ЕС, които не могат да бъдат заети поради несъответствието между търсенето и предлагането на пазара на труда и поради недостатъчната мобилност на работната сила (ЕС27, 0,29 %).

Последиците от икономическата и финансовата криза са все още налице. Въпреки че има някои признаци на възстановяване, пазарът на труда се свива през последните години и създаването на нови работни места продължава да е бавно.

Следователно са необходими амбициозни икономически политики и реформи на пазара на труда, за да се насърчава интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и за създаването на повече работни места, за да се преодолеят изкривяванията на пазара на труда на ЕС.

Европейският пазар на труда има своите особености и предизвикателства, включително силната сегментация на пазара на труда, наличието на несъответствия между търсените и предлаганите умения на пазара на труда, както и нарастващ дял на дългосрочната безработица, както и ниска мобилност на работната сила. Той също така е изправен пред проблемите на застаряващото общество, което изисква по-ефикасно използване на работната сила и реформирани миграционни политики, както и бързи технологични промени, които водят до увеличено търсене на високо квалифицирана работна сила. Предизвикателството, което поставя несъответствието между търсените и предлаганите умения, трябва да бъде преодоляно бързо, тъй като структурните несъответствия могат да се отразят неблагоприятно на икономическото възстановяване и растежа.

Докладът подчертава, че за да се постигне конкурентоспособен пазар на труда, са необходими реформи, за да се повиши гъвкавостта на пазара на труда и на личното професионално развитие, да се постигне по-добро съответствие между умения и работни места, включително по-силно взаимодействие между образователните системи и предприятията. Също така докладът призовава за по-добро интегриране на младите хора, жените и по-възрастните работници, както и на квалифицираните мигранти, на пазара на труда. Той подчертава, че е важно инвестициите да се използват за активна подкрепа на създаването на работни места, на пригодността за заетост и за да се предотврати изчерпването на уменията на безработните. Той предлага гъвкав подход към личния професионален живот, който адаптира работниците към промените и ги подготвя за обучение през целия живот, за да придобиват нови умения, необходими поради постоянно променящата се ситуация на пазара на труда и на постоянно променящите се модели на производство. Докладът припомня за необходимите реформи, които биха насърчили хората да се върнат на работа, а не да предпочитат социалноосигурителните обезщетения. Той подчертава значението на мобилността на работниците, насърчава по-нататъшното повишаване на осведомеността относно работни места на равнището на ЕС, по-специално чрез по-широко развитие на EURES, както и насърчаване на езиковото образование, и програмата „Еразъм +“.

Специално внимание е отделено на значението на непрекъснатото образование и обучение за постигане на конкурентоспособен пазар на труда на ЕС, който да води до растеж и заетост. Докладът подчертава необходимостта от икономически структури, които да способстват за участието в продължаващо образование и обучение, за да се осигури бъдеща високо квалифицирана работна сила.

Анализирани са различни фактори, които могат да укрепят връзките между образованието и заетостта, както и да насърчат професионалното ориентиране през целия живот и уменията за управление на професионалното развитие. Предвиждането на бъдещите нужди от умения е ключова предпоставка за подготвяне на работниците и служителите или на бъдещите работници и служители за уменията, необходими в бъдеще, както и в това отношение работодателите и организациите на работниците и служителите следва да бъдат сериозно ангажирани на местно, регионално и национално равнище, в частност при изготвянето и изпълнението на програми за професионална квалификация. Също така, партньорствата между университетите, предприятията и публичните органи следва да бъдат засилени, за да се направи оценка на нуждите от работна сила за бъдещето.

Създаване на силни партньорства между правителствата, работодателите и представителите на работниците и служителите е изключително важно, за да се намерят най-добрите начини за справяне с несъответствието между търсените и предлаганите умения във всичките му измерения.

Докладът подчертава също така необходимостта от обмен на и извличане на опит от най-добрите практики между държавите членки, по-специално по отношение на състоящите се от две части системи за обучение и професионално образование и обучение, като същевременно признава особеностите на всеки пазар на труда и на всяка образователна система.

Специално внимание е отделено на значението на насърчаването на инициативи, които насърчават самостоятелната заетост и предприемачеството, като се обръща специално внимание на МСП и на микропредприятията, като гръбнак на пазара на труда на ЕС, както и на необходимостта от мерки за подкрепа за намиране на квалифицирана работна сила и за обучение на бъдещите работници и служители, както и за въвеждане на стимули за предприемачите, които инвестират в обучение и професионална подготовка, за да се насърчават МСП да допринасят за разноските за обучението. В това отношение докладът също така призовава за засилване на образованието от ранна възраст в областта на управлението и предприемачеството.

За да се създаде конкурентоспособна икономика и пазар на труда на ЕС, съществува голяма необходимост от съсредоточаване върху иновациите и цифровизацията и за тази цел е необходимо да се осигурят необходимите знания и умения, както и мотивацията и решителността на служителите, така че да се създават новаторски продукти или услуги. Докладът изтъква потенциала за създаване на работни места, който носи доизграждането на цифровия единен пазар, изграждането на енергийния съюз, създаването на работни места чрез инвестиране в научноизследователска и развойна дейност и в иновации, както и подпомагането на развитието на транспортни мрежи.

Специално внимание е отделено на конкретните мерки, необходими за насърчаване на наемането на млади работници и служители, включително чрез подкрепа за работодателите, по-специално за МСП, за да осъществяват свои вътрешни обучения, както и за повторното интегриране на по-възрастните работници на пазара на труда, включително чрез създаване на условия за преквалификация, за актуализиране на техните умения и за тяхното адаптиране към предизвикателствата на новите работни места.

Докладът подчертава важността на програмите за обучение и преквалификация на безработни, като изтъква, че тези програми следва да бъдат разработени и да се изпълняват в тясно сътрудничество със сдруженията на работодателите, с оглед на по-доброто съгласуване на новите умения на работниците с нуждите на работодателите.

Накрая докладът препоръчва работниците и служителите, работодателите, както и институциите, предлагащи образование и обучение, да бъдат в по-голяма степен социално отговорни по отношение на европейския пазар на труда, особено по отношение на младото поколение европейци.


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (7.5.2015)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата

(2014/2235(INI))

Докладчик по становище: Илхан Кючюк

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че потребностите на пазара на труда се променят бързо, също както и уменията, технологиите и работните места; счита, че една от основните причини за високата безработица в ЕС е наличието на несъответствие между търсените и предлаганите умения; през 2014 г. няколко милиона работни места са останали незаети поради липсата на подходящо квалифицирана работна ръка; подчертава, че наличието на всеобхватна дългосрочна стратегия, съчетана с незабавни мерки, е необходима за приспособяване на образователните системи на всички равнища, включително професионалното обучение, към настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда; във връзка с това насърчава по-тясното сътрудничество между предприятията и образователните институции с цел ангажиране на работодателите в разработването и оценката на програми за обучение, за да се гарантира, че уменията, търсени на пазара на труда, се развиват ефективно;

2.  счита, че за да се гарантира икономическо възстановяване от кризата не е достатъчно да се инвестира единствено в съчетаване на уменията с потребностите на пазара на труда с цел създаване на възможности за работа; подчертава, че липсата на работни места обикновено се дължи на липса на растеж в Европа и че в момента несъответствията между търсените и предлаганите умения все още не са основната причина за високите равнища на безработица; изразява съгласие обаче, че съществуващото несъответствие между търсените и предлаганите умения ще бъде все по-голям проблем, тъй като икономиката постепенно се възстановява, и че непрекъснатите усилия за по-голямо сближаване на образованието, обучението и пазара на труда следва да се засилят на всички равнища; отново заявява, че генерирането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места в Европа следва да се постигне чрез цялостен подход с ясна икономическа и социална визия, което да се подпомага от силна, интелигентна и квалифицирана работна ръка за допълнение към потребностите на пазара на труда;

3.  подчертава значението на инициативите на ЕС, целящи да направят пазара на труда и образователните системи по-прозрачни, като стимулират мобилността и създават възможности, като например Европейската квалификационна рамка, европейския образец за автобиография (Europass CV), Европейския паспорт на уменията, Европейския портал за трудова мобилност (EURES), съюзите на знанията и Европейския алианс за професионална подготовка; призовава за повишаване на популярността на тези инициативи, за да се подобри пазара на труда в Европа;

4.  подчертава, че инициативи като „гаранция за младежта“, инициативата за младежка заетост и „Панорама на уменията в ЕС“, насочени към справяне с младежката безработица, следва да бъдат продължени и дори допълнени, както по отношение на тяхната продължителност, така и по отношение на отпуснатите им финансови средства; подчертава, че „Панорама на уменията в ЕС“ е централна точка за достъп до информация относно потребностите от умения в професиите и секторите в Европа; подчертава, че информацията, която е на разположение на нейния уебсайт, може да помогне на лицата, определящи политиките, и на всички заинтересовани лица да вземат по-информирани решения с оглед постигане на устойчива интеграция на младите хора в пазара на труда и улесняване на прехода от образование към трудова заетост;

5.  подчертава, че младите хора често се сблъскват с все по-големи трудности в прехода си от образование към заетост и поради това обикновено са по-уязвими по отношение на безработицата и е по-вероятно да заемат нискокачествени и несигурни работни места;

6.  подчертава значението на Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, която установява и категоризира на 25 европейски езика уменията, компетентностите, квалификациите и професиите, приложими на пазара на труда, както и образованието и обучението в ЕС;

7.  подчертава необходимостта от включването на елементи на обучение по предприемачество във всички нива на образованието и обучението, тъй като въвеждането на предприемачески дух у младите от най-ранна възраст представлява ефективен начин за борба с безработицата и в частност с младежката безработица; във връзка с това насърчава активния диалог и сътрудничеството между академичната общност и предприемаческите кръгове с цел разработване на учебни програми, които да въоръжат младите с необходимите умения и компетенции;

8.  призовава за по-добро разбиране на настоящите и бъдещите потребности от умения и за подобряване на съществуващата Панорама на уменията в ЕС с цел по-добро установяване на пропуските и недостига на умения в определени сектори, професии и в определени региони, както и за това да се гарантира, че информацията за възникващи на потребности от умения се събира, обработва и разпространява сред вземащите решения лица и сред публичните органи, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението и работодателите, за да се прогнозират по-добре бъдещите тенденции;

9.  отново подчертава значението на професионалното образование и обучение (ПОО) за повишаване на пригодността за заетост и за предоставяне на младите хора на възможност за придобиване на професионални квалификации; призовава Комисията и държавите членки да засилят връзката на професионалното образование и обучение с потребностите на пазара на труда, като ги направят неразделна част от образователната система, както и да гарантират високи стандарти за квалификация и осигуряване на качество в това отношение;

10. настоятелно призовава държавите членки да приемат качествени схеми за стажове и професионална подготовка в работна среда, които да позволяват на младите хора да работят по иновативни проекти за разработване на нови продукти, технологии или пазари, като се създаде ясна връзка със съществуващите учебни програми с цел да се подобрят перспективите на младите хора за изграждане на връзки с пазара на труда и придобиване на полезни умения, свързани с работата;

11. подчертава важната роля на институциите за образование и обучение за развитието на уменията и компетентностите на учащите се, призовава Комисията и държавите членки да развиват висококачествено и целенасочено професионално ориентиране по време на целия образователен цикъл, с което да се помогне на младите хора да вземат правилните решения при избора си на образование и професионално развитие;

12. подчертава значението на двойните програми за образование и обучение, при което теорията се съчетава с практическо обучение, като основен елемент в развиването на умения и компетентности, които да отговарят на нуждите на пазара на труда, и насърчава държавите членки да включат подобни програми в своите учебни програми с цел предоставяне на възможност за придобиване на практическия опит, необходим за улесняване на плавния преход от образование и обучение към пазара на труда;

13. подчертава необходимостта от укрепване и по-добро насочване на мерките, целящи намаляването до 2020 г. на процентния дял на преждевременно напускащите училището на по-малко от 10 % съгласно договореното в стратегията „Европа 2020“, като се има предвид, че преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем в ЕС, който се отразява неблагоприятно на пригодността за заетост и социалната интеграция на младите хора;

14. припомня, че инвестирането в образование и в развиване на умения, които отговарят на изискванията на пазара на труда и обществото, е от съществено значение за растежа и конкурентоспособността, а така също и за европейското съзнание, личностното развитие и увереността в собствените сили; напомня, че предприемачеството изисква развитието на универсални умения, като например креативност, критично мислене, способност за работа в екип и инициативност, които спомагат както за личностното, така и за професионалното развитие, и улесняват по-ранното навлизане на младите на пазара на труда; подчертава, че подобни инвестиции следва да бъдат подкрепяни от по-силно взаимодействие между европейските и националните инициативи, като се включват различните сектори на образованието и обучението, както и други съответни сектори като заетостта, социалната политика, политиката за младежта и културата, наред с по-тясно сътрудничество с всички участващи заинтересовани страни, като например социалните партньори и предприятията, с цел учебните програми да се поддържат в унисон с потребностите на пазара на труда;

15. отново изтъква ангажимента на държавите членки да инвестират във висшето образование и с оглед на това призовава за постепенно подобряване на стандартите за образование и обучение в европейските образователни системи; призовава държавите членки да признават образованието като основна инвестиция, да се ангажират с инвестиране на най-малко 2 % от своя БВП в сектора и да го пазят от съкращения на разходите; призовава Комисията да засили още повече ролята на образованието в стратегията „Европа 2020“, като включи общите цели на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) в преразглеждането на стратегията „Европа 2020“;

16. подчертава, че инвестирането през целия живот в човешки капитал и умения, и по-специално в повишаване на квалификацията на съществуващата работна ръка и на неквалифицираните работници, е от съществено значение за борбата с дългосрочната безработица и за осигуряване на по-широк достъп до висококачествени работни места; призовава ЕС да определи ясни цели относно методите на обучение през целия живот за липсващите умения и да разшири обхвата на обучението и образованието в областта на комуникациите, езиците и цифровите умения за по-възрастните работници, и по-специално за ниско квалифицираните работници на възраст над 30 години, както и за преждевременно напусналите училище;

17. счита, че образованието е от решаващо значение за стимулирането на научноизследователската и иновационната дейност, като по този начин се увеличават възможностите за създаване на работни места в секторите, нуждаещи се от висококвалифицирана работна ръка, което от своя страна повишава конкурентоспособността на европейската икономика;

18. подчертава значението на гарантирането на равни възможности и достъп до образование и обучение, особено за групите в неравностойно положение, както и на осигуряването на ефективна подкрепа в борбата срещу социалното изключване и за улесняване на достъпа до работа;

19. подчертава важната роля на неформалното и самостоятелното учене, на доброволческата дейност и ученото през целия живот с цел развитие на умения и квалификации, преди всичко на универсални умения като предприемачество, ИКТ, личностни и езикови умения, които намират широко приложение; призовава ЕС да подобри достъпа до обучение за възрастни и до предоставянето на втори шанс за получаване на образование; призовава за утвърждаване и признаване от страна на работодателите и предоставящите услуги в областта на образованието на неформалното и самостоятелното учене;

20. подчертава значението на развиването на цифрови умения в рамките на ученето през целия живот, на интегрирането на новите медии и новите технологии в учебните програми, както и на развиването на цифрова и медийна грамотност на най-ранен етап в училище, което да продължава през целия образователен цикъл; подчертава необходимостта от разработване на иновативни начини на учене, както и от разширяване на достъпа до онлайн и дистанционно обучение чрез отворени образователни ресурси, улесняващи равния достъп до образование и обучение за всички; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят достъпа до информационни и комуникационни технологии във всички институции за образование и професионално обучение; счита, че учителите трябва да получат обучение, насочено към развиването на тези умения и на ефективни начини за предаването им на младите хора;

21. подчертава ключовата роля на преподавателите и възпитателите за бъдещото развитие на учащите се; подкрепя различните инициативи за справяне с недостига на квалифицирани преподаватели и инструктори в държавите членки и препоръчва да се положат допълнителни усилия за привличането, наемането и обучението на преподаватели и възпитатели, включително модернизиране на учебните програми и обучение на работното място; призовава държавите членки да усъвършенстват компетентностите на преподавателите и инструкторите и да им осигурят възможност за непрекъснато професионално развитие, подкрепа и условия за максимално увеличаване на техните преподавателски умения, по-специално в областта на професионалното образование и обучение, универсалните умения и обучението на възрастни;

22. припомня, че в период на икономически спад хората се сблъскват с по-големи трудности за намиране на работа и че понякога те трябва да приемат длъжности с по-ниски изисквания за образование от това, което имат; подчертава, че поради това постигането на растеж чрез създаване на работни места, изискващи високи умения, както и усилията за стимулиране на създаването на работни места чрез улесняване на инвестициите в нови сектори са важни средства за намаляване на широкото разпространение на свръхквалифицираността в икономиките на ЕС;

23. подчертава необходимостта да се осигури гъвкав преход между средното, полувисшето и висшето образование и професионалното образование и обучение, както и между формалното, неформалното и самостоятелното учене; подчертава значението на прехвърлянето на кредити и признаването на равностойните академични и професионални квалификации, както и на транснационалните периоди на обучение, по-специално, когато са придобити по време на обучение в чуждестранни университети в рамките на програма „Еразъм+“; подчертава, че ефективното и независимо осигуряване на качество е предпоставка за по-добро признаване на квалификациите;

24. подчертава факта, че ЕС е изправен пред недостиг на умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, докато същевременно е налице свръхпредлагане на завършили социални науки; счита, че са необходими допълнителни инициативи на европейско и национално равнище, за да се отговори на затрудненията във връзка с работните места и изследванията в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката; препоръчва на Комисията и на държавите членки да предприемат мерки за повишаване на привлекателността и стойността на учебните дисциплини в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и да насърчават младите хора, включително жените, да се насочват към учебни дисциплини в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката;

25. подчертава, че е важно да се отговори на нуждите на децата в училище от най-ранна възраст; препоръчва на държавите членки да приемат новаторски мерки и да ги включат в процесите на обучение във и извън училище, а така също да реформират или да актуализират училищна среда, методите на преподаване и компетентностите на учителите; предлага учебните планове в държавите членки да бъдат адаптирани, така че да включват групови посещения в други държави по време на учебни години, като на много ранен етап изнесат образованието извън рамките на класната стая;

26. припомня, че и в XXI-ви век са необходими традиционните знания и умения, които създават стабилни и неподлежащи на делокализация работни места и които са в основата на редица области на високи европейски постижения; призовава за подкрепа, която да позволява запазването на тези традиционни знания и умения и предаването им на новото поколение чрез обучение, съчетавайки ги същевременно, когато е възможно, с новите знания и умения, включително в областта на цифровите технологии, с цел максимално увеличаване на потенциала;

27. припомня, че Европейският съюз се гради на принципа на свободното движение на хора, най-вече на работници; подчертава значението на насърчаването на изучаването на чужди езици, особено на европейските, като елемент на ученето през целия живот, така че това да се превърне в средство за улесняване на мобилността на работниците и за разширяване на спектъра на перспективите за заетост;

28. призовава за далновидна и ориентирана към постигането на резултати европейска стратегия за уменията, която да насочва националните стратегии за уменията и да ги интегрира в националните планове за работни места, като същевременно осигурява цялостна рамка за секторните планове за действие, предложени в Пакета за заетостта;

29. посочва значението на съживяването на процеса от Болоня, като се използва възможността, предоставена от министерската конференция, проведена през май 2015 г. в Ереван, за започване на нови и по-напреднали форми на сътрудничество, които да бъдат приложени незабавно;

30. счита, че Комисията следва да гарантира правилното прилагане на програмата „Еразъм+“ във всичките ѝ различни форми, включително в областта на спорта; счита, че е важно да се опростят условията за достъп, така че програмата да може да достигне колкото е възможно повече хора и организации;

31. счита, че полезните взаимодействия, произтичащи от спорта, който представлява една от движещите сили на европейската икономика, следва да се използват за повишаване на пригодността за заетост на младите хора;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Damian Drăghici, Angel Dzhambazki, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Fernando Maura Barandiarán, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Therese Comodini Cachia, Marc Joulaud, Kashetu Kyenge, Ilhan Kyuchyuk, Ernest Maragall, Emma McClarkin, Algirdas Saudargas, Hermann Winkler


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

27

+

ALDE

Martina Dlabajova, Marian Harkin, Antonio Marinho e Pinto, Yana Toom, Ulla Tornaes, Renate Weber

ECR

Anthea McIntyre, Branislav Skripek, HelgaStevens, Jana Zitnanska

EFDD

Laura Agea, Tiziana Beghin

PPE

Georges Bach, Heinz K. Becker, David Casa, Agnieszka Kozlowska-Rajewicz, Adam Kosa, Jerome Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Anne Sander, Sven Schulze, Michaela Sojdrova, Csaba Sogor, Tom Vendenkendelaere

13

-

EFDD

Tim Aker

ENF

Mara Bizzotto, Dominique Martin, Joëlle Mélin

GUE/NGL

Rina Ronja Kari, Kostadinka Kuneva, Patrick Le Hyaric, Paloma López Bermejo, Inés Cristina Zuber

NI

Lampros Fountoulis

VERTS/ALE

Jean Lambert, Tamas Meszerics, Terry Reintke

14

0

S&D

Maria Arena, Guillaume Ballas, Brando Benifei, Vilija Blinkeviciute, Ole Christensen, Jan Keller, Miapetra Kumpula-Natri, Javi López, Edouard Martin, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Marita Ulvskog

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

-  : „против“

0  : „въздържал се“


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

13

14

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Maria Arena, Guillaume Balas, Tiziana Beghin, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, David Casa, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Marian Harkin, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Miapetra Kumpula-Natri, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Yana Toom, Ulla Tørnæs, Marita Ulvskog, Renate Weber, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Tim Aker, Maria Arena, Georges Bach, Heinz K. Becker, Paloma López Bermejo, António Marinho e Pinto, Edouard Martin, Tamás Meszerics, Csaba Sógor, Michaela Šojdrová, Helga Stevens, Tom Vandenkendelaere

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Branislav Škripek

Последно осъвременяване: 27 август 2015 г.Правна информация